Общо показвания

вторник, 30 декември 2008 г.

Чудна година

Уж идва Нова година, а толкова мрак в душите ни. Докога ще се оплакваме, докога ще гледаме със завист в чуждото канче.
Били ни спрели от Брюксел милиони евро. Голяма работа, с пари само не се живее. По-важното е, че и премиерът, и президентът откриха кой е виновен - еврочиновниците, които не са ни оценили. И да не забравяме, че там, откъдето е текло, пак ще тече.
В МВР пропушили. Интересно кой ли им пали цигарите, след като Запалката си отиде. Нека си спомнят само за сестрите Белнейски и за сълзите в очите на техните близки. 
Да не забравим и магистратите. Защо ли Вальо Топлото, вместо да е на топло, е на път да бъде оправдан за всичко. Нямало и осъден бандит. Какво значение има, след като вече 150 от тях са мъртви, а останалите или търкат наровете в зандана, или са в далечни чужбини.
Депутатите били най-лошите от всички избирани досега. И това не е вярно. Нека си припомним само как си гласуваха едни спестени 650 000 лв. и колко спонтанно започнаха да ги даряват на страдащите.
Ако всичко беше погубено, повече нямаше да слагаме късмети в коледните баници .
Защо не вземем пример от царя. Какво ужасно нещастие сполетя първородния му син и наследник на короната, а той продължава да е оптимист и да вярва, че българите ще постигнат целта си, за която са мечтали толкова дълго. Как да не я постигнат - сиромах човек, жив дявол.
Истината е, че годината не беше лоша, а идващата ще е още по-хубава.
Честита да ни е!

понеделник, 29 декември 2008 г.

Пуйки за отстрелване

Лидерът на СДС Мартин Димитров започна да върти номерата на Иван Костов. Щом като усети, че правителството се клати, Командира иска вот на недоверие. С една-единствена цел - да им помогне. Младият син лидер вчера показа, че е добър ученик. Той призова двама министри от БСП да си подадат оставките. Първо, заради това да бъде "развалена злата европейска прокоба", която тегне над тяхното правителство, и второ, защото червеното сърце било избрало да бие без тях в Изпълнителното бюро на БСП.
За политикономист като Костов е ясно. Но за Мартин Димитров, за когото марксизмът е нещо непознато, обяснението е друго. И то е, че коледният махмурлук все още го държи. Ако е решил да сервира две червени пуйки на другаря Сергей, пак е сбъркал. Защото не той е човекът, който може да ги отстреля. Освен това премиерът вече предупреди, че ако ги махне, ще стане по-лошо.
Всъщност, точно това би трябвало да пита един опозиционен лидер. Защо премиерът смята, че ще стане по-лошо. След като навсякъде по света, като ти вземат 220 милиона, виновникът моментално си отива. Може да действа и още по-твърдо, като нареди на своите депутати да напуснат парламента. От много време е ясно, че управляващите си правят там каквото си искат. 
Ако ли пък новият син лидер е решил да върви по стъпките на Костов, сам ще се превърне в пуйка за отстрелване. 
Командира вече чака на гюме. 

неделя, 28 декември 2008 г.

За депутатските дарения

Не минава ден, без да научим за поредното дарение, направено от народните избраници. 
Първо председателят на парламента Георги Пирински обяви, че почувствал в разговорите с депутати, че ще използват тези средства не за собствено потребление, а за дарения и благотворителност. И малко по-късно разясни, че дарява 13-ата си заплата за инициативата "Българската Коледа", за родолюбивото гражданско сдружение "Дедо Лазко" - Банско, както и за помощ за лечението на болно дете. Последва го ръководството на червената парламентарна група, която препоръча на своите да направят индивидуални дарения в собствените избирателни райони.
Коледните и новогодишните празници са добър повод да бъдат облекчени страданията на болни деца, да се подпомогнат социални домове, да се направят дарения в църкви, читалища.
Нека припомним само, че парите от икономии и глоби на парламента са близо 650 000 лв. И че депутатите си ги разпределиха, преди да се сетят, че могат да идат за благотворителност. Затова и решението им да ги даряват идва малко след дъжд качулка. 
Всъщност по-важното е те да продължат в този дух. И още в първия ден от новата сесия лично първият сред равни да отчете от парламентарната трибуна къде са отишли парите и кой колко е дарил.  
Другото би било прах в очите на слепите.

вторник, 23 декември 2008 г.

Шведска тройка за Барозу

Попитали радио Ереван може ли България да настигне Швеция. Радиото тутакси отговорило: "Може, защото тройка управлява страната, но на Сергей му трябва още един мандат, за да постигне стандарта на двамата си партньори". Затова правилно пледира нашият премиер пред "Таймс", че страната ни не бива да бъде съдена по същите високи стандарти като останалите членки на ЕС, само след две години членство. Още един мандат за Столетницата и всичко ще дойде на мястото си.
Писна ни и от еврочиновници. 
Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу бил казал пред авторитетното издание, че са "нужни конкретни и убедителни резултати в съдебната реформа, борбата срещу корупцията на високо равнище и борбата срещу организираната престъпност".
Как да няма резултати? Малко ли е, че 150 гангстери вече не са между живите.
Лесно му е на господина да дрънка от Брюксел. А нашият премиер да не се връзва. Защо не покани Барозу да го замести на поста за малко. За да види как се управлява в сандвич. Може и на трамвая да го качи, за да му светне на еврочиновника, че 45 години не стигат.  А накрая да му пусне бай Ганя да му изпее в някой чалгаклуб: "Европейци сме ний, ама все не сме дотам".
После да го изпрати по живо по здраво. Пък да видим след това какви ще ги говори.
Не Швейцария, а Швеция на Балканите ще сме. То е ясно.

С рогата напред

Много шум за нищо може да се окаже шумотевицата около избора на нов син лидер. Има нещо сбъркано в уж най-демократичния партиен избор, с който ни занимаваха шепата сини активисти през последните дни.
Истината е, че няма повод за радост новоизбраният  Мартин Димитров. Причината е, че, от една страна, той е зависим от синьото политбюро, избрано преди седмица, а от друга, според новия устав той ще е на върха само до изборите. След тях задължително ще има нов избор на ръководство. И  оцеляването му ще зависи от изборния резултат. Както е известно, перспективите за СДС засега не са радостни. 
Но не всичко е в мрак пред младия син лидер. Поне ще има шанса да вкара в партийния елит връстниците си, които досега не бяха допускани от старите влъхви. Със сигурност ще се опита да отърси партията и от синдрома "Костов". Командира не крие амбицията да се върне в СДС на бял кон. Затова и побърза да предложи предизборна коалиция. 
Димитров засега не се връзва, като казва, че не иска да говори за миналото, а за бъдещето. И не дава вид, че ще приеме бащински предложената му сделка. Вместо старата схема - ти на мене - аз на тебе, той предлага пряк избор на кандидатите за депутати. 
Ясно е, че новият лидер е тръгнал с рогата напред. Но дали ще може да прескочи стената, градена от апаратчиците в продължение на 18 години!? Или просто ще се разбие в нея. 

неделя, 21 декември 2008 г.

Призраците и Станишев

Премиерът Сергей Станишев защити правото на депутатите да си раздадат коледни премии с мотив, че не работели по-малко от колегите си в други страни. Питан обаче дали е заслужено да вземат пари, събрани от глоби за неявяване на работа, премиерът каза, че не иска да коментира други институции. Но не приемал подхода да се създава омраза към депутатите. Трябвало да има мярка. 
Но може ли да бъдем безучастни, като не минава ден, в който народните избраници да не ни изненадат с поредната дивотия. Няма значение дали ще е ин виво или ин витро.
Ясно е, че няма случайни неща. Видя се, че има липсващи лица в клипа от популярното шоу. Съмнителна бе и организацията на последните протести. Така че призраците са налице. И депутатите са част от миманса. 
Както казва Швейк: "Нека е било, както и да е било. Все е някак си било. Никога не е било някак да не е било."  Разбира се, че няма съмнение - зад призраците на страха стоят водещи политици. И не са само от опозицията. 
Но защо премиерът предпочита да действа на принципа думам ти, дъще, сещай се, снахо. Да не се окаже, че докато той се опитва да защити депутатските безобразия, зад гърба му неговите съпартийци му кроят шапката. И след мониторинговия доклад през февруари го свалят от трамвая и го оставят да върви редом с кучетата.



петък, 19 декември 2008 г.

Честита ваканция

Само половин час след началото на работния ден председателят на парламента Георги Пирински прекрати заседанието поради изчерпване на дневния ред. И  пожела на депутатите весели празници до 14 януари.
Хубав пример за избирателите - 40 дни ваканция през лятото и още 20 по Коледа. А какво да кажем за трите работни дни през седмицата, за полупразната зала и гласуването с чужди карти. Трябва ли да припомняме колко законопроекти висят и колко милиони евро са загубени заради тяхното безхаберие!
Истината е, че депутатите се уплашиха от народната любов. То е ясно защо побързаха да се изнижат.  Знаят, че загражденията не могат да ги спасят. Имат исторически опит. Вече нямат вяра дори на стотиците  полицаи, дошли да ги пазят. И как да им вярват, след като само преди седмица униформените "пушеха" в градинката до МВР, а от няколко дни се канят да последват арабина, който замери Джордж Буш с обувките си. Как да не се страхуват и от гнева на фермерите, на които едно обещаваха, а друго гласуваха. Трогнаха ли ги студентските неволи, обърнаха ли внимание на екоактивистите!?
Спомняте ли си трите кита, които според Конфуций крепят властта - оръжието, храната и доверието. Попитан какво може да се загуби във време на криза, философът казал: оръжието и храната, но в никакъв случай доверието. Точно това загубиха нашите депутати. 
Медиите му били виновни на другаря Пирински!?  Какъв срам всъщност!

четвъртък, 18 декември 2008 г.

Дядо Коледа в парламента

Родните депутати пак се оляха. Очакват Дядо Коледа да им донесе тринадесета заплата. По този повод са си организирали и купон в модния ресторант "Кристал Палас". За свое оправдание казват, че парите са от икономии и от глоби за отсъствия.
Какво безочие! Изваждат ги от единия джоб на сакото и ги вкарват в другия джоб. Остап Бендер би ги потупал бащински като свои ученици.
Иначе се ослушват, когато трябва да се отделят 20 милиона за подпомагане опитващите се да заченат жени, не бързат да дадат 100 лв. добавка за децата, неприети в детските градини, чудят се и за полицаите, защото били много.
Най-интересното е, че опозицията си мълчи. Една дума не е казал Командира, който иначе добре се грижи за теменужката си.  Може ли да се очаква друго от червено-синята мъгла. Но има изход и той е, ако им е останало малко срам, да дарят парите за животоспасяващи операции. Толкова хора имат нужда от тях, но не могат да си ги позволят, защото нямат пари. 
Едва ли ще го направят. Отдавна са доказали, че мислят единствено за себе си. Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Така ще е, докато ги избираме и им плащаме, за да ни ограбват. Не трябва да се чудим след това като се държат нагло и ни се присмиват. 
Майките с празните детски колички показаха какво трябва да се направи. Фермерите и учителите - също. А и "пушачите" сред полицаите не бяха малко. Нека мине Коледа, пък после ще видим. Весели празници!

вторник, 16 декември 2008 г.

БСП in vivo

За по-малко от месец трети червен депутат издънва БСП. Народният представител Т.К. по време на заседание на Здравната комисия се е обърнал към жена, загубила дете при опит за изкуствено зачеване, с думите: "Дайте да ви направя едно in vivo (на живо), като не можете ин витро". 
Преди това депутатът И.И. бе даден на прокуратурата, защото изнесъл секретен доклад на ДАНС, предназначен за вътрешната комисия. Същият бе заснет да се глези на плажа на Халкидики по сини джапанки и бели чорапки, докато колегите му от социалната комисия заседаваха на изнесено заседание в нашата съседка. След него червеният Константин Кобаков изправи на нокти парламентарната група на Столетницата, като поиска депутатска пенсия от 1500 евро.
И това не е всичко. Заради издънката на мераклията от Здравната комисия е на път да гръмне коалицията. Царисти и червени са се хванали гуша за гуша. 
С такива депутати, както са тръгнали, БСП май искат да се самоубият in vivo. Единственият шанс е да не се спотайват и да прикриват негодниците в своите редици. А да ги изхвърлят по най-бързия начин. Защото жените с празните бебешки колички могат да дойдат и пред парламента. 
Лошата новина е, че избраниците на народа са толкова бездушни, че ще ги използват, за да си уредят личните игри. А тях ще ги хвърлят на кучетата. Защото трамваят си върви. 

понеделник, 15 декември 2008 г.

Парламентарни врътки

Първо петима депутати от ПГ "Народен съюз" обявиха, че отиват в ОДС, вчера от "Гергьовден" решиха да запълнят опразненото място и напуснаха сините. Сега се чака Командира да се съюзи с царските отцепници. 
Да не се окаже само че се прелива от пусто в празно. Какъв е смисълът да се прави обединена десница, след като си правят непрекъснато номера един на друг. Ясно е, че става дума за оцеляване. И в тази игра всеки се оправя сам.
Отсега е смешно това, което се случва. Накрая участниците в този маскарад може дружно да заплачат.  
По-интересно е надхитрянето в управляващата коалиция. Там се кълнат, че ще изкарат мандата до края. Но това не е сигурно. Царят отдавна се поврътва. Но не е готов за резки движения, засега е извън тези, които ще се класират в следващия парламент. Доган е притихнал и това е лош знак за червените. Случаят "Ахмед Емин" уж вървеше към приключване, но след Коалиционния съвет срокът на разследването бе удължен. Сергей също си трае, макар че топката със загубените 220 милиона по ФАР е в неговото поле. А предстоят нови евродоклади. Освен това не се знае дали само опозицията е имал предвид премиерът, като пусна крилатата фраза "кучетата си лаят, трамваят си върви". Защото в него не видяхме да се возят коалиционните партньори.
Добрата новина е, че както и да се въртят всички, изборите ги чакат. Тогава ще се разбере кой е отпред, кой отзад. 

неделя, 14 декември 2008 г.

Защо пушат в МВР

Винаги, когато има протест, политиците гледат да се намърдат. Едни искат да спечелят гласоподаватели, други се канят да си измият ръцете с бунтуващите се, за да прикрият нещо, което е трябвало да свършат, но все още не са. 
Но ето какво каза един "пушач":  "През пролетта ми дадоха лятно кепе с козирка. Разписах се на ведомостта и там видях, че цената му е 6 лева. Беше от някакъв скапан плат. Един път ме валя дъжд и един път го прах, то стана на парцал. Викам си - 6 лева, с тях и без тях. Отидох на "Илиянци" и си купих същото кепе, но от непромокаем плат, микрофибър. Още е здраво, ще карам и другото лято с него. Знаете ли колко струваше? Четири лева. Някой в МВР прибира рушвети и прави гуша на наш гръб. Сигурен съм."
Точно това е проблемът на МВР.  На министър Михаил Миков му светна още в първите дни, че нещо не е наред, когато разкри, че за две години са изразходвани 90 млн. лв. за организирането на СРС-тата. Но защо спря дотук, а не продължи да ровичка из авгиевите обори. Едва ли щеше да се стигне до пушене, ако крадливите чиновници бяха изгонени от МВР, а някои от тях дори дадени на прокуратурата. 
И това не е всичко. А какво да кажем за онези добросъвестни служители, които аха да закопчеят някой голям бандит и изведнъж се окаже, че техен началник спре разработката. 
В момента най-опасни са тези политици, които казват, че няма време, че идват избори и по-добре да дадем от излишъка някой милион, за да върнем духа отново в бутилката. Ако само това се случи, следващият бунт дори да не е в МВР, няма как да не мине, защото и полицаите няма да си мръднат пръста.   

петък, 12 декември 2008 г.

Синя рибка

Спомняте ли си онзи виц за Киркор и Гарабед, които си плували волно в морето. По едно време Киркор казал: "Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. "Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си.  По едно време, както си плували като едно цяло, Гарабед изохкал и викнал на Киркор: "Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал:  "Плувай, плувай, не е рибка". 
Точно това се случваше между синия елит и кандидатите за нов лидер през последните дни. Всеки шеф на организация обещаваше поотделно на мераклиите, че ще уреди гласовете на сините активисти в негова полза. Но зад гърба му веднага почваше нов пазарлък със следващия кандидат. 
Нищо ново под слънцето. Апаратът пак се готви да реши кой ще е новият син лидер. И да запази статуквото. Номерът с рибката е прилаган неведнъж, особено през последните няколко избори.  
Утре обаче може да се случи друго. За първи път всички активисти ще гласуват. При това тайно и поединично. Много е трудно те да бъдат манипулирани, освен ако те самите не поискат рибката. Сега е моментът да изгонят търговците от храма. Ако не го направят, няма защо да се чудят какво се е случило и ще продължат да си плуват в синьо-червената мъгла.

сряда, 10 декември 2008 г.

Цакат премиера за СРС-тата

Без да си поплюват, депутатите решиха да прецакат премиера Сергей Станишев, като му отнемат възможността да предлага членовете на комисията, която ще контролира СРС-тата. Както се казва, с един куршум два заека. От една страна, те ще са тези, които предлагат и които приемат, а от друга страна, угаждат на опозицията, която се усъмни, че премиерът иска да си осигури контрола върху спецсредствата и след мандата си.
Явно нещо не е наред в общуването между институциите, иначе нямаше да се стигне до този ход точно преди коледната ваканция.
Причините не са само  в ревността на народните представители към всичко, което се готви извън кулоарите на парламента. Явно на някои им е писнало да изтичат компромати от службите само срещу тях. И сега искат или всичко за всички да излезе, или просто да се контролират взаимно. Затова не дават друг да им предлага хората, които ще следят как се използват СРС-тата, дори той да е премиерът.  
Тъжна е, разбира се, липсата на доверие дори и сред управляващите. Но какво да се прави, догодина ще има избори, а след тях - не се знае. Няма как всички отново да спечелят, затова по-добре отсега да се подготвят. Както, ако изпаднат извън борда на управлението, така и ако останат в него. 
Има и други причини да са нащрек избраниците на народа. И най-вече тези, които им дърпат конците. Но затова друг път.  

вторник, 9 декември 2008 г.

Последен валс

Луд умора няма. Отдавна в кулоарите на парламента се шушукаше, че ще бъде обжалван синият устав. Но големите играчи не искаха да се набутват. Най-после си намериха един, който да им извади кестените. За да може те да останат отново в играта. И запазят статуквото. И пак да оглавят предизборните листи догодина. 
Всъщност сини миражи им се въртят в главите. Отдавна са загубили връзка с действителността. 
Отстрани погледнато, е много смешно това, което се случва вдясно. Но и много тъжно. Няма как да се промени СДС, както уж всички искат, ако продължават по този път. Когато слепец поведе слепеца, всички ще паднат в ямата, която сами преди това са си изкопали.
А може би това е и целта. Как иначе партията на Командира може да додрапа до следващия парламент. Няма по-добър партньор за БСП от Костовото ДСБ. Те са винаги насреща и готови с вот на доверие да закрепят червеното единство. Ако хората на Костов не влязат в следващия парламент, кой ще ги смени...  
Не всичко е погубено. Все още сините имат време да спрат интригите и да решат партийните проблеми. Сега е моментът да забравят дрязгите, да си стиснат ръцете и проведат вътрешните избори по най-бързия начин. Ясно е, че когато има избор, ще има победители и победени. Но ако продължат да се излагат и роят, както от години го правят земеделците, краят им ще дойде бързо.
Да се поучат от БСП. Уж падаха глави на министри, уж се бяха хванали гуша за гуша, а накрая преизбраха Станишев с резултат от времето на Тато.  
Затова малцината останали седесари, преди да се хванат отново гуша за гуша, нека си припомнят как обещаваха на БСП последен валс, а сега те вече го танцуват.

понеделник, 8 декември 2008 г.

Как да посрещнем Майкъл Лий

Не е нужно нито на нож, нито с хляб и сол да посрещнем поредния еврогост.
Няма нищо стряскащо в изненадващото посещение на шефа на дирекция "Разширяване" в Еврокомисията Майкъл Лий. Само преди няколко дни той уведоми управляващите, че от 35 проекта по програмата ФАР само за 1 няма съмнения за корупция. Както е известно, първо бе отнета акредитацията на две разплащателни агенции, после окончателно загубихме 220 млн. евро. Сега вече е ясно защо. Може да загубим допълнително и много повече.
Стряскащо е друго. И то е, че регионалното министерство дори не е казало какво ще направи, за да поправи отчетените нередности.
Лий търпеливо изчака да види какво ще реши по този повод и коалиционният съвет, преди да дойде. Новините от там също не са обнадеждаващи. Партньорите на БСП са оставили горещия картоф на Сергей. След като той не иска засега да се освободи от хората, които твърдяха, че в пътния фонд не се случва нищо необичайно, защо да се набутват.
Трябва ли в такъв случай да очакваме, че Лий ще почне да ни хвали. Не, разбира се. 
Още по-глупаво е да обявим война на еврочиновниците, както ни съветват някои. Часът на България в Брюксел ще удари чак след като започнем да си вършим работата, както трябва и крадците бъдат тикнати в затвора.

петък, 5 декември 2008 г.

Коалиционни неволи

Нищо драматично няма да се случи след коалиционния съвет. Независимо от дрязгите тримата големи ще си стиснат ръцете и ще се прегърнат. С едно наум, разбира се. Изборите чукат на вратата. А след тях няма да е същото.
Е, преди срещата имаше напрежение. Прехвърчаха искри между хората на Румен Овчаров и НДСВ, в лицето на Гергана Грънчарова и Милен Велчев. ДПС също изправи на нокти управляващите, като от там директно заявиха, че не са "коч на Курбан байрам, че да чакат да ги заколят". После обаче Доган направи коледен подарък на червените, като ги успокои, че мандатът ще бъде изкаран докрай. В Столетницата нямаше как да не се зарадват. Та нали те все още нямат нито едно успешно завършено управление. 
Освен това може ли да има предсрочни избори, след като Иван Костов ги иска. Знаем ги неговите номера. Те винаги са били в полза на синьо-червената мъгла.   
Истината е, че наистина идат празници. А след тях, всяка коза за свой крак. Тримата големи може пак да седнат на една маса. Но ще са наясно, че ударите помежду им ще продължат, макар и подмолно. Веднъж загубено, доверието трудно се връща. Затова едва ли ще се жалят. Всички са наясно, че пилците ще се броят след изборите. Кой е по-добър играч, ще се разбере чак след тях. Дори и да са предсрочни.

сряда, 3 декември 2008 г.

Сини интриги

Явно СДС са решили да гледат към следващия парламент през крив макарон.
Пак са се хванали гуша за гуша и предстоящият избор на нов председател на 14 декември е пред провал. Отсега се заплашват един друг, че ще оспорват легитимността му пред съда. 
Очевидно е, че в СДС  готвят поредното поредното политическо самоубийство. И вкупом са се втурнали кой първи да заключи завинаги синята централа.  
Да се чуди човек какво толкова има да делят шепа хора. 
Но за да останат на парламентарната трапеза, са готови на всичко. Впрегнат е целият апарат, за да бъде запазено статуквото. 
Дори не забелязват, че са станали за смях. И че техните бури са в чаша вода.
Всъщност доста е тъжно, че тези, които претендират за носители на синята идея, отдавна са я загърбили. 
С такива хватки няма как да си върнат изгубените повече от два милиона избиратели.
Може ли да се вярва на хора, които дори искат да си купят вота.  
Но идва часът на истината. Като останат извън следващия парламент, ще им светне, че те са убили синия лъв.
Но тогава ще бъде късно. Защото е можело да бъдат изхвърлени търговците от храма, но не са го направили.

понеделник, 1 декември 2008 г.

На ползу роду ли!?

Вън от съмнение е, че избраниците на народа са в свещената сграда за да уредят само себе си.
Седмица след като си поискаха космически пенсии, един от вносителите, червеният депутат Констадин Кобаков, вместо да посипе главата си с пепел и да се извини, заяви че ще поиска подкрепа и от парламентарната група на Столетницата. А за ужасното положение в страната обвини тези, които са го избрали: "Народът е мързелив и не работи", нагло заяви той.
Няма да се учудим и ако го подкрепят от червената партия.
Нали трябва да се намери виновник, не само за спрените 220 милиони евро, но и за открадните от местните остапбендеровци пари.
Но може ли да е друго след като и президент и премиер в един глас реват, че някакви си еврочиновници не са дооценили усилията им. 
След като те търсят вината другаде, защо и протежетата им в парламента да не хвърлят вината върху потърпевшия електорат.
Както правилно казва Ботев: "Добро, много добро, че има такива хора, които искат да вкарат цял народ в царство небесно. "
Какъв срам всъщност! 
Какво ли още трябва да изтърпят избирателите, за да им светне, че трябва да изметат тази пасмина. И да изберат такива, които наистина ще работят на ползу роду.




Денят на теменужката

Командира май си е повярвал, че отново идва часът на сините теменужки. Решението на ДСБ да търси партньори за предизборна коалиция е поредният номер на Иван Костов. Човекът, който разби и заряза СДС, сега иска да изиграе и ролята на мним обединител. Този път, за да унищожи десницата завинаги. Забележително е условието, което поставя, за да се възстанови единството: "Тези, които желаят да се присъединят към тях, да са готови да споделят техните идеи и да работят за реализирането им."
Както се казва - на гол тумбак, чифте пищови. На всички е ясно, че Костовата партия остава извън борда на следващия парламент. Затова търси предизборна коалиция, че да не се дави сам. И, разбира се, да изпълни поредната политическа поръчка. Та нали това е правел по времето на Тато, когато е промивал мозъци.
Не сме забравили кой направи от СДС тоталитарна партия и после ДСБ по същия калъп. Знае се кой извърши партийна приватизация и корумпира синия елит. И кой създаде митница в Самоков, че да му е по-удобно на Косьо. И как си затрая, когато трябваше да разкрие всички досиета.
Но какво друго да очакваме от политически милиционер като Костов, който освен едноличната власт друга не признава.
А опозицията трябва съвсем да е превъртяла, че да тръгне отново след него.


четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Мижи да те лажем

Вместо да признаят фаталната загуба на милиони евро и да си посипят главите с пепел, по стар комунистически обичай и премиер, и президент решиха да се направят на ощипани госпожици.
Понякога Брюксел бил несправедлив към нас, изплака Сергей Станишев пред представители на германския бизнес. Последва го Георги Първанов, който обвини европейците, че не са дооценили онова, което е направено в последните месеци.
Двамата в един глас предупреждават, че това ще доведе до сериозни политически рискове и че страната ни ставала заложник на битката между претендентите за спечелването на предстоящите евроизбори.
Смешен плач. Нека си припомним колко дълго министър Асен Гагаузов бранеше Батко и Братко и твърдеше, че няма конфликт на интереси. А какво да кажем за присъствието на съдения за измами с европари Марио Николов, заедно с още облажили се по САПАРД бизнесмени на червения конгрес?!
Нима това не е политическата намеса, която еврокомисар Оли Рен изтъква като основен аргумент за спирането на парите.
Но затова и Сергей, и Гоце си траят. Е как да си признаят - не може да отрежат клона от спонсори, на който седят.
По-лесно е да бръкнат в джоба на данъкоплатците. И със сигурност ще го направят.
Важно е червеният трамвай да продължи да върви. Пък еврочиновниците нека си лаят.

вторник, 25 ноември 2008 г.

Трамваят и кучетата

Късметлия е Сергей. Първо Буш го хареса за зет и му подари рокерско яке. Сега пък Брюксел реши да му спести неприятните новини предконгресно. Как иначе щеше да се хвали за успешен мандат, ако ни  бяха отрязали 220-те милиона евро миналата седмица. А какво ще се случи с още 340 млн. евро, които продължават да бъдат спрени. 
Нека си припомни все пак с какъв ентусиазъм премиерът заяви от трибуната, че световната финансова криза ще разкрие невиждани  перспективи пред страната за разлика от останалия свят, който заслужено ще страда. 
А какво да кажем за неговата романтична разходка със стария трамвай. Какво ухажване на старите комунисти. Как да не си спомнят те за времената, когато някои умираха, пеейки Интернационала. А късметлиите, които дочакаха 9 септември, си живееха щастливо в златните времена на Тато.
Шегите настрана. Това, което се случва, никак не е радостно. Парите, които внасяме в европейската хазна, стават много повече от тези, които получаваме. Ясно е, че те няма да излязат от джобовете на олигарсите, а от данъкоплатците, включително и от тези, които винаги гласуват за БСП.
Но и в Европа не закусват карфички. За съжаление няма кой да ги чуе. И едва ли другарят Сергей си дава сметка колко цинично е да кажеш: "Кучетата си лаят, трамваят си върви."
Какъв срам всъщност!

понеделник, 24 ноември 2008 г.

Терзанията на Ахмед и Сергей

Една от любимите фрази на Ахмед Доган е: "Ако харесваш една жена, трябва да протегнеш ръката си към нея навреме. Пропуснеш ли момента, рискуваш да изтървеш жената."  
Както е известно, любовните послания се правят лично, не с посредници. Затова поредното обяснение в любов към БСП, направено от неговия заместник на червения партиен форум през уикенда, не прозвуча убедително. Многозначителното потупване, че ДПС може да остави БСП за първи път да изкара цял мандат, едва ли е зарадвало социалистите. Все по-нарастващият брой противници на съюза с движението в червената партия едва ли са останали очаровани и от фундаменталния извод, че Столетницата е задължена да брани движението от нападките на опозицията, защото така "още по-категорично илюстрира както обогатената идеологическа ценностна парадигма на БСП, така и висотата на ДПС да остойности този ракурс на демократичното като политическо доказателство за катарзиса, зад който изтлява обременеността на тоталитарното минало."
Колко откровено послание! Най-вече за остойностяването на тази дружба.
Но може ли всъщност да се говори за протегната ръка, след като и Доган, и Сергей не казват нищо вече за стратегическия съюз между двете партии. А какво да кажем за катарзиса на бившите комунисти с олигарси в редиците си. Защо ли нищо не казва Сокола какъв ще е катарзисът на ДПС, когато излезе от властта. 
Вижда се краят на една парадигма по сметка.  


Eдин конгрес, една цел

Излишно беше БСП да харчи партийни пари, за да преизбере Сергей Станишев. 
То не беше каране на мотор, танци в караоке бар и накрая ватман на стар трамвай. Кой друг, ако не лидерът, можеше да се справи с толкова сложни задачи. Никой от делегатите няма да го пита къде потънаха милиардите от Брюксел и най-вече кой прибра парите на данъкоплатците. И защо вместо да вкарват крадците в затвора, да ги избират на партийни постове. А от конгресната трибуна точно те да викат дръжте крадеца.
На "Позитано" 20 знаят кога да се правят на умрели лисици. Знаят как да се снишават, докато чакат да отмине бурята.
А какво да кажем и за предконгресните подаръци, които двамата Руменовци получиха - единият оневинен от най-бързото съдопроизводство, а другият пак получи шефския партиен пост в София. 
Но какво друго да очакваме, след като наследниците на Тато ни управляват.  Няма да се изненадаме, ако добре познатите ни фамилии се появят и в новото политбюро. Да се чуди човек защо сме в НАТО и в Евросъюза.
Какъв срам всъщност! Но какво от това, след като ние пак сме тук и пак сме същите.
Макар че този път едва ли ще им се размине. Няма как това да бъде конгрес на победилия социализъм. Защото на избирателите отдавна им светна, че нищо добро не ги чака, докато БСП е на власт.

петък, 14 ноември 2008 г.

Червеният гущер

Нищо драматично няма да се случи днес на конференцията на Софийската градска организация на БСП. Шефът й Румен Овчаров ще бъде преизбран. В ръководството ще влязат нови негови хора. Но това няма да промени болезнения за тях факт, че са опозиция в София, макар че са управляваща партия. 
И, разбира се, за това ще е виновен кметът. А не врагът с партиен билет, както беше по времето на Командира. В БСП знаят кога да бъдат единни. Пак ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И ще тръбят как страната ни има най-доброто управление на прехода. Ние си знаем колко е добро, знаят го и в Брюксел. Крадците ще викат дръжте крадеца. И пак ще са на свобода. Но може и да бъде друго, след като са от едно котило. 
Добрата новина е, че партийната олигархия, която винаги е била скрита, невидима и недосегаема, излезе на светло. И поиска да управлява директно, машите вече не са й нужни. Червеният гущер има много опашки. И веднага къса някоя от тях, щом бъде настъпен. И двамата Руменовци го знаят, знае го и Сергей. Скоро ще стане ясно кой е гущер и кой опашка. Затова битката ще е безмилостна и няма да мине без жертви. 
Лошата новина е, че каквото и да се случи в Столетницата, цената ще бъде платена не от нея, а от избирателите, на които няма да им е до смях. Дано да им светне какво да правят, когато дойдат изборите.

четвъртък, 13 ноември 2008 г.

Кой открадна парите

Крайно време е кметът Бойко Борисов да спре да се връзва на червените номера. Това не е неговата игра, той си има огромен град, него трябва да си подрежда. По това ще го оценят избирателите другото лято. Тогава ще се разбере кой е ангел и кой дявол. Не сме забравили кой подписа договора за руския газ.
Ако премиерът си мисли, че с каране на мотор и с танци в караоке бар ще спечели сърцата на младите, много се лъже. Не случайно те продължават да напускат родината. Защо да живеят в страна, в която управляващи и бандити седят на една маса. 
А какво да кажем за олигарсите, с които БСП уж ще се бори. Та те вече имат претенции за лидерски позиции в тяхната партия. Защото не им стига да дърпат конците в сянка, искат лично да управляват.
Всичко идва на мястото си. Публичните тайни на столетницата стават явни. Един по един лъсват спонсорите на бившите комунисти. Лъсват и аферите, над които досега имаше чадър. 
Всъщност като замеря кмета с кьорфишеци, Станишев просто иска да отклони вниманието. От безспорния факт, че Брюксел ни затвори кранчето. Няма нужда от словесни тиради. Въпросът е само един:  "Кой открадна парите?" Не само на млекопроизводителите, на земеделските стопани, на учителите, на лекарите, на пенсионерите, а и на останалите данъкоплатци.
Това трябва да се пита премиерът всекидневно.  Не само сега, но и след изборите, когато БСП вече няма да е на власт.

понеделник, 10 ноември 2008 г.

"Къртици" в редиците

Прав е червеният  Добромир Задгорски, като се оплаква, че във всяка парламентарна група има депутати, които не се свенят да изнасят класифицирана информация от свещената сграда. Лошото е, че каквото и да се случи, в крайна сметка виновна излиза опозицията. Вместо да огледат собствените си редици за къртици, социалистите не само се стремят да ги прикрият, но се опитват да въвеждат правила, с които да пресекат достъпа до информация само на малцинството в този парламент. 
За едни може, за други не. Няма никакво значение и че дори в собствените им редове вече не им вярват. А как да им повярват избирателите, които всеки ден виждат как народните избраници грубо нарушават конституцията. 
В БСП май си мислят, че ще управляват завинаги. И на всяка цена. Точно на това разчитат бандитите. Те добре знаят, че за да спечелят, социалистите ще трябва да държат чадъра над тях. 
Само че след икономическия борд и отрязването на парите от Брюксел идва времето и на политическите санкции.
Не случайно всеки ден представителите на ОЛАФ откриват все нови и нови афери. Формулата "Кучетата си лаят, керванът си върви" вече не работи в полза на БСП.
Остава само и избирателите да го разберат. 

петък, 7 ноември 2008 г.

Депутати на ДАНСинга

Управляващите съвсем се оляха. Сега поискаха депутатите, които ще разследват службите, да са под непрекъснат оперативен контрол. Май въобще не им пука, че само за две години са похарчени 90 милиона лева на данъкоплатците за слухтене. При това без видим резултат. Не се впечатляват дори, че заради липсата на комисия, която да контролира ДАНС, могат да си докарат предпазна клауза.
Ясно е, че комисия трябва да има не само за новата агенция, а и за всички служби. Сега е моментът тя да се направи. Но БСП не иска и да чуе, защото ще лъснат нови афери като тази за подслушваните журналисти. Както и за далавери, които са пълнели партийни каси. Червените да не са луди да си вкарат този таралеж в гащите точно преди изборите. Затова са и тези пируети на парламентарния дансинг.
Защо например опозицията да няма председател, че дори и мнозинство в бъдещата комисия. Това ще е добър коректив за управляващите, които непрекъснато твърдят, че борбата с престъпността не е само тяхно дело. 
Смешният танц с достъпа до тайни е и за друго.  И то е да не се разбере, че бандитите работят рамо до рамо с тези, които трябва да преследват. Това е, което най-много притеснява "Позитано".  
Очевидно е, че целта е грабежът да продължи, а службите - да си останат техни слуги.

сряда, 5 ноември 2008 г.

Коалиционни неволи

Управляващите пак се хванаха гуша за гуша.
Този път за промените в избирателния закон. БСП поискаха 31 депутати да се избират мажоритарно. От ДПС се обявиха категорично против. Явно не им се нрави дългата ръка на Гоце като бъдещ парламентарен балансьор.
НДСВ искат пък искат преференциално гласуване в партийните листи. От БСП не искат и да чуят някой да пренарежда спуснатите от "Позитано" 20 кандидати.  НДСВ и БСП са за активна регистрация, за да пресекат фантомните гласове, но и тук удрят на камък с ДПС, защото там са най-облагодетелствани от номера с мъртвите души.
Уж бяха създали работни групи и водеха тайни преговори, за да излязат с обща позиция, но очевидно не са се разбрали. И затова един през друг започват да хвърлят картите на масата, за да се принудят, пред угрозата всичко да се реши в пленарната зала, пак да  се договорят по тъмна доба.
Не е възможно обаче да се разберат. Защото залогът е голям. НДСВ с всички сили ще се бори да остане в парламента. ДПС нищо друго не го интересува освен да запази и дори да подобри последния парламентарен резултат. А в БСП също са наясно, че могат в желанието си да угодят на държавния глава, да изпаднат извън борда на следващото управление.
И това е само началото на края на тройната коалиция. Колкото повече наближават изборите, толкова по-ясно ще се вижда, че вече всеки иска да прецака другия.

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Часът на Гоце

Бащата на тройната коалиция пак иска да управлява. Не до края на мандата си, а години напред. Днес е президент, утре - премиер. 
После нека разправя, че не следвал пътя на Путин.
В неделя се сдоби с партия, скоро ще има и парламентарна група, а ако се приеме мажоритарният вот, се кани да вкара още поне 15 депутати. И ще измести досегашния балансьор Доган... 
Не случайно Анастасия Мозер каза, че не иска да бъде в една група с хора, на които държавният глава им казва какво да правят.
Разбира се, това не означава, че ДПС ще остане извън властта - техните депутати заедно с тези на БСП и президентските хора може и да повторят мандата им. Но не те ще решават, а човекът с харамийския псевдоним. Всъщност какво значение има, след като отново ще са на държавната софра.
Не случайно един през друг Гоце, Сергей и Доган подхвърлиха етническата карта. Просто са репетирали бъдещото си управление. 
Каква прекрасна перспектива - ние пак сме тук и пак сме същите. И това не е всичко. Красимир Каракачанов не случайно спомена баснята на Лафонтен за лисицата и гроздето. Много ще подскачат към гроздето, но един ще казва кой да го получи. А останалите ще се оправдават, че е кисело.
Бате Бойко да му мисли. Избирателите също.

неделя, 2 ноември 2008 г.

Късни признания

По-добре късно отколкото никога.
Най-после двама депутати решиха да признаят, че парламентът приема закони противоконституционно. И че шашмите с депутатските карти продължават, независимо от похарчените близо половин милион лева за нова система за гласуване.
Независимите Мария Капон и Елеонора Николова подготвят искане, с което дa сезират Конституционния съд за решения на парламента, взети без кворум. Само настоящият парламент е взел без кворум точно 468 решения, а 542 решения са гласувани с по-малко от половината от регистрираните в пленарна зала депутати. 33 от решенията са взети под т.нар. санитарен кворум от 61 гласа "за", като най-фрапиращ е случай, при който решение е прието с 41 гласа "за".
Отдавна предупреждавахме, че се харчат пари на данъкоплатците, за да правят избраниците каквото им наредят партийните централи. Лошото в случая е, че те така се самозабравиха, че се поставиха и над законите. Дори ордени "Стара планина" започнаха да получават за безобразията. Както е тръгнало скоро могат да решат само председателят Зайков да остане в свещенната зала. Сам да предлага законите, сам да си ги гласува.
Истината е, че съдът, вместо да решава дали действително са приети законите или не са, да поиска от тях да върнат хвърлените на вятъра пари. Само тогава можем да очакваме, че всичко ще дойде на мястото си.  

сряда, 29 октомври 2008 г.

Опашката на дявола

Управляващите да не дърпат дявола за опашката. Никой не вижда заплаха за етническия мир освен те самите. Първо на Сергей Станишев, след това на президента Георги Първанов и накрая на Ахмед Доган им се привидяха сценки от възродителния процес. 
Стига с тия номера. А и най-малко президентът с харамийския псивдоним трябва да се изказва по темата, защото в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги срещу българските турци и се яви като кандидат за депутат от ОКЗНИ. Ако сте забравили, това значеше "общонароден комитет за защита на националните интереси", а митингуващите разнасяха някакви ковчези и инсценираха погребение на българската демокрация, ако турците влязат във властта. 
Ясно е, че не за мир, а за грабеж става въпрос. (Да си спомним за САПАРД и президентските спонсори.) Не случайно от Брюксел ни врътнаха кранчето и ни предупредиха да спрем корупцията по високите етажи на властта. А като видяха, че нашите власти нямат желание, започнаха да ловят безцеремонно нашите престъпници веднага щом напуснат пределите на страната ни.
Затова вместо да ни пързалят, управляващите по-добре да се опитат да върнат част от спрените пари, да спрат да лапат гъши дроб със спонсори и да окошарят някой голям бандит. 



понеделник, 27 октомври 2008 г.

Станишев в сандвич

Нов предконгресен трус разлюля БСП.
Двамата Руменовци приклещиха лидера си в сандвич, така както само те умеят. И му дадоха знак, че нямат намерение да се разделят с ръководните постове, както на него му се иска. Първо Румен Петков демонстративно отказа на две местни организации номинациите за лидерския пост с аргумента, че бил прекалено твърд, за да бъде шеф на партията. С което натри носа на Сергей, като му подсказа, че Столетницата няма нужда от мекушав лидер. След него и Румен Овчаров остреля протежетата на Сергей Ивелин Николов и Антон Кутев като делегати за партийния форум.  
Каква подигравка с партийното единство! Уж и двамата твърдят, че за БСП са готови на всичко, но всъщност показват на Станишев, че могат и да го свалят, ако той не играе по свирката им. 
При това единият го съдят за изнасяне на класифицирана информация, а другият ни прецака с парното.
Защо ли му трябваше на Сергей да се захваща с тях. Не му ли беше ясно, че те нямаше да го направят премиер, ако не бяха сигурни, че им е заложник.
Да не забравяме и президента с харамийския псевдоним, който още не се е изказал за своя наследник на партийния пост.
И това е само началото. Ще стане още по-весело, когато БСП си отиде от управлението.

вторник, 21 октомври 2008 г.

БСП извади торбата с лъжите

Ясно е, че БСП много е закъсала.  С предизборни димки искат да потулят скандалите, които я тресат от месеци.
Щели да увеличават пенсиите. Коефициентът за година стаж можело да бъде увеличен от 1 на 1,3. Колко похвално! 
Но кога ще стане, не казват. Най-вероятно ще приемат увеличенията точно преди изборите и ще оставят на следващото правителство да търси парите. Стари комунистически хватки.
Представете си, още не били решили какъв ще е размерът на коледните добавки. А откога лъжат старите хора, че ще има 13-а пенсия. Дори за инфлационната добавка не е още сигурно.
Всъщност трябва ли да се учудваме!?
Нека си припомним какво се случи с кифлите и кофичката мляко, които обещаваха за децата в детските градини. А да не говорим за това как пенсионерите се скараха, когато им обещаха да ги водят на море.
Това, което е сигурно, е, че цената на газа драстично ще се увеличи, така че скокът на парното е неизбежен. Вижда се вече и какво става с цените на храните, които до края на годината ще станат двойни.
С едната ръка ги погалват по белите коси, а с другата им бъркат в джоба и им взимат и малкото, което им е останало. 
Каква подигравка дори с най-верните им избиратели!?
Но идва часът на истината, изборите наближават.  


понеделник, 20 октомври 2008 г.

Тежки дни за ДПС

Нямат край лошите новини за ДПС.
Три дни след трагичната гибел на Ахмед Емин, началник на кабинета на Доган, общинският съветник на движението и президент на футболен клуб  "Спартак" Варна Иван Славков бе арестуван. Обвиненията са за трафик на хора, пране на пари и притежание на наркотични вещества. Седмица преди това ДАНС разби в центъра на Делиормана нелегален цех за амфетамини, арестувани бяха български турци, а продукцията отивала в съседна Турция. Опозицията пък поиска да бъде огласена разработката "Лиани", която била за черна каса в ДПС. И това може би не е всичко, а само началото.
Кой знае защо това се случва след като лидерът на движението публично си каза, че иска да кадрува в службите.
Дали не е закъснял!? И защо неговите хора се крият като мишки и не искат да отговорят на обществения интерес, както образно се изрази шефът на полицията Павлин Димитров по повод намереното предсмъртно писмо.
Проверените хватки, които прилага Сокола в тежки моменти са да заплаши с предсрочни избори или пък да обяви, че е застрашен етническия мир. Как точно ще ги изиграе, той си знае. 
А може и да си затрае, докато бурята отмине, както съветваше неговият приятел бай Тошо.
Пък после кеф ти ляв, кеф ти десен завой.




понеделник, 13 октомври 2008 г.

Защо маца Гоце

Фокусите на държавния глава нямат край. Не повече от десет дни му трябваха, за да се изметне на 180 градуса.
В началото на октомври той определи случващото се в ДАНС като много шум за нищо, сега твърди, че проблемите са фундаментални, че службата е сглобена механично и тя не работи добре.
Няма защо да се чудим. Нито ще му е за първи път, нито ще му е за последен на Георги Първанов да говори едно, а после съвсем друго. И най вече да се прави на ни лук ял, ни лук мирисал, когато му изнася. 
Нямал нищо общо с агенцията ли!? Едва ли щеше да се обади, ако не започнаха да махат неговите хора от там. Не че ще им помогне, напротив вече ги е прежалил. За него е важно единствено да оцелее и остане в играта. Затова сега маца.
Казал още че трябва да има засилен парламентарен контрол върху службата. Отсега знаем как ще изока, ако същата комисия поиска да и се отчитат от НРС и НСО.
По същия начин си траеше докато не лъсна харамийския му псевдоним. Видял младият историк накъде духа вятърът след 10 ноември и побързал да се измъкне. Но не е знаел, че от ДС няма измъкване.
И днес върти същите номера. Но кой ли му вярва. 
Лошото е, че мацаното остава.
 

Червени водевили

Няма защо да ги мислим. Пак ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Дори да са оцапани до ушите, заради любимата партия ще го направят. 
Бившият  вътрешен министър Румен Петков нямало да иска оставката на лидера си. Бил криво разбран. Имало само медийни спекулации с името му. Затова на заседание на червеното политбюро във вторник щял да пита съпартийците си единствено за шума на Татяна Дончева по негов адрес. 
Ние бихме му препоръчали да пита и за спалнята. Както и кой пуска зайчетата там. 
Но нека спрем дотук. И да оставим с нежните им чувства да се занимава др. Станишев като им стане арбитър.
Добро представление би се получило. Здравословно за цялата партия. Стара традиция там са партийните порицания. И посипването на главите с пепел. 
Само че не ни е до смях. Цените на храните главоломно растат, ток, вода и парно - също. Финансовата криза започва да вдига лихвите. Днес с един процент, утре с повече. 
Кой знае защо продължава да няма арестувана нито една едра риба. Да не припомняме и за сянката на онези с чуковете.
Каква подигравка със всички, ако тишината в Столетницата продължи.
Защото ще трябва да ги търпим поне до изборите.
Добрата новина е, че на тях няма как да им се размине.


вторник, 7 октомври 2008 г.

Двойни стандарти

Докъде я докарахме - едни да го отнасят всекидневно, а други са толкова недосегаеми, че от страх не им се казват имената.
В комисията по корупцията не трябва да има двоен аршин. Освен това тя не е ДАНС, нито МВР, нито следствие, че да крие информация. Всеки сигнал, който идва до нея, трябва да се знае за кой се отнася. За да може всички да реагират подобаващо. Защо трябва да се пазят в тайна имената на разследваните!? Трябва ли да възникват подозрения, че и тази комисия като много други се използва за решаване на политически поръчки. А ако е от нашите, ще гледаме без много шум да потулим скандала.
Как е възможно антикорупционната комисия цял месец да се използва като плашило, за да бъде поставян на мястото му синият лидер Пламен Юруков, а името на Доган, който също е сред разследваните, да бъде споменато с половин уста.
Вярно е, че лидерът на движението е толкова могъщ, че ако пожелае, може да закрие комисията. Но ако от това се страхуват депутатите в нея, по-добре да я закрият сами. Ако ли пък са отишли там, за да слугуват, нека си кажат. За да е ясно на избирателите дали трябва пак да им гласуват доверие. Няма място за мишки. Или ще служат единствено на истината, или просто ще трябва да си ходят.

неделя, 5 октомври 2008 г.

Кой маца Гоце

Играта на котка и мишка между президент и премиер отново загрубя.
Не бива да се учудваме. Наближава партиен конгрес. А след това идат избори.
Сега цакат държавния глава за мажоритарните кандидати за следващия парламент.
Излиза, че никой вече не го слуша. Няма ден, в който да го оставят на мира вече. Цяла седмица подлагаха динена кора на неговите хора в ДАНС и го караха самоотвержено да ги защитава. Сега му нанесоха нов удар. Един бивш министър дори си позволи да каже, че президентската институция е излишна.
Естествено че крушката си има опашка. Колко знаеха, че президентът има харамийски псевдоним, когато бабуваше на коалицията!?
Можеше ли някой да предположи тогава, че ще гръмнат двама негови съветници посред бял ден!? И че детето Сергей ще порасне.
Няма съмнение, че Първанов иска да е балансьор в следващия парламент. Ако постигне това със своя квота депутати, ще може спокойно да тръгне по пътя на Путин. Затова е и цялата пушилка. Никак не е случайно, че за една седмица държавният глава обиколи четири града. Май вече е започнал предизборната кампания.
Но и Станишев не е вчерашен. Знае как да го цака без видимо да се намесва. Напротив може дори публично да го защити. Че и да го прегърне и целуне, ако се наложи. 
Както се целуваха по времето на Тато преди да ги свалят от поста.

четвъртък, 2 октомври 2008 г.

ДС се завърна

ДС се завърна под крилото на ДАНС. Нека си признаят веднага. Но да не ни правят на луди. Не им плащаме, за да разследват клюки, а за да видим поне един известен мафиот в затвора. Не сме толкова наивни да вярваме, че техните служители надничат в анонимни сайтове и после да ни баламосват, че уж случайно са попаднали на известни журналисти от уважавани медии, които си имат издатели. Ясно е, че трупат папки, за да изнудват политици, министри, журналисти и много други.
Трябва ли да питаме защо канят в агенцията бандитите на кафе. Нека си кажат, че са от един отбор.
Но това не е всичко. Има и весела част.  Сега става ясно, че премиерът Серей бил в дъното на кашата. 
Но кой го отнася засега - Георги Първанов. В престараването си агентите дотам я докараха, че сега едно от първите неща, които се появяват за държавния глава в интернет търсачките е, че е хванал трипер. 
При такава поразия човек се чуди да се смее или да плаче. 
Но още по-чудно ни е защо президентът ги защитава. Ако и той е техен заложник, много сме я закъсали. 
Всъщност, той да си се оправя, трябва ли да си припомняме харамийския му псевдоним. 
Не ни грижа и какво ще се случи със Станишев. Само по-скоро да си ходи.
Докъде я докарахме - да ни занимават с интригите в БСП.
Ясно е, че така не трябва да продължава.  ДАНС не може да бъде ДС. С компрометиращи папки може лесно да се управлява и краде, но няма да ни позволят да станем част от модерния свят.




Ощипани политици

Попитали радио Ереван защо ДАНС лови показно ведомствени мишки, а мафиотите кани на кафе. Радиото тутакси отговорило: защото добре облечените господа ги питат колко ще дадат на Партията.
За да не караме момчетата от улица "Черковна" да хабят излишен ресурс, веднага ще разкрием кой е авторът на вица. Това е техният колега и ексшеф ген. Атанас Атанасов.
Шегата настрана. Няма съмнение, че ако в агенцията се вършат незаконни неща, трябва да има уволнени. И прокурорите, без да се кумят, да разнищят аферите. 
Но да не се окаже, че политиците се държат като ощипани госпожици защото има от какво да се страхуват. Да не би окошареният зам.областен управител да не беше депутат. Къде ги е научил тези хватки? Да не припомняме също на колко от тях бе искан имунитета и защо депутати си плащат, за да търкат банките в пленарната зала с години. 
Крушката си има опашка. Бумерангът може да се върне. И тогава да лъсне двойнственият живот, който водят: от трибуната громят мафията, а по късна доба си пият питието бандитите. Че дори и са съдружници с тях, че дружбата им да е крепка.
Затова ако искат да си осигурят и имунитет срещу наблюдение, няма да стане.
Това че са народни представители не означава, че каквото и да вършат ще са невинни.

Вечна дружба

Всичко идва на мястото си. Цели десет дни след като руски дипломат скандално се изказа за страната ни, външното ни министерство реши да реагира. При това не премиерът, не външният министър, а зам.-министър плахо надигна глава срещу руската мечка. 
Доста показателно за това кой диктува външната политика на страна член на НАТО и Евросъюза.
Нека припомним, че руският дипломат Владимир Чижов предупреди Брюксел да не предприемат санкции срещу тях заради Грузия, за да не се наложи България да слага вето. Същият дипломат откровено бе заявил преди време, че страната ни е троянския кон на Русия. 
Вместо остра реакция, трети храст наш дипломат ще си говори с представители на руското посолство. Може би на водка и блини ще си приказват. 
Защо ли бай Тошо не ни направи съветска република, че да не се терзаем излишно днес!?
Ако премиерът Сергей Станишев не беше в САЩ, сигурно нямаше да има и тази реакция.
Няма да питаме и защо опозицията си трае и вдигна само лека пушилка, колкото да покаже, че я има. 
Нали нейните лидери са учели там, а някои от тях дори са консули на държави, контролирани от бившата КГБ.
Така че, нека си признаем. Прав е руският дипломат. Дружбата ни не е от вчера, а от векове.
Може би затова и от НАТО, и от Брюксел си траят. Сякаш са ни отписали.



вторник, 23 септември 2008 г.

С чадър и чук

Нищо ново под слънцето.
С чадър и чук, вместо сърп и чук.
Тридесет години след покушението срещу Георги Марков журналистът Огнян Стефанов бере душа след зверски побой.
Каква прилика - да намушкаш с чадър писателя-дисидент на рождения ден на първия партиен и държавен ръководител и да посегнеш на свободата на словото в деня, в който се чества 100-годишнината от независимостта на страната. 
Само защото си позволявал да пише нелицеприятно за властта.
И преди и сега познат братски образец на действие.
Как да не възкликнем: Ние пак сме тук и пак сме същите!
Но може ли да е друго след като кукловодите са от времето на Тато.
А върхушката е от познати ни фамилии и воеводски псевдоними.
Не е трудно да разгадаем кой има нужда днес от този кървав подарък.
Е, ако така смятат да запазят властта, много се лъжат. Няма да стане.
Ако ли пък клановете са се хванали гуша за гуша и искат едните да сменят другите, номерът им пак няма да мине.
Кой вярва на хора, които убиват заради словото.
И какъв позор за властта - да допуска синилно алкохолизирани психопати да диктуват правилата на играта.
Мястото и на едните и другите е на бунището. А не на политическата сцена. 
Ясно е, че трябва да се сложи край на тези безобразия.
Иначе кошмарът ще продължи.


понеделник, 22 септември 2008 г.

Пета колона

Всичко идва на мястото си. 
Съмненията, че сме троянският кон на Русия се засилват. 
Подозрително мълчание цари около изявлението на Сергей Станишев, че може да прекрати договора със САЩ за американските бази, направено пред руския вестник "Время новостей".
Мълчи се и за скандалите твърдения на руския посланик в Евросъюза  Владимир Чижов, че очаква България да блокира евентуално решение на ЕС за санкции срещу Русия. Посланикът не е кой да е, а същият, който преди време в прав текст заяви, че сме петата колона на Русия. 
Може да се окаже прав руският дипломат. След като премиерът ни вися три часа, за да чака Путин, който на всичкото отгоре бе домакин. 
Чака само този, който е зависим. 
А уж празнуваме 100 години независимост. 
Каква подигравка навръх деня, който така гръмко празнуваме! И колко кухо кънтят речите в прегръдката на руската мечка.
Още по-странно е защо опозицията не реагира незабавно. Сякаш и тя е част от тази игра. А може би не са искали да помрачат светлия празник. 
Не всичко е погубено. 
Сега е моментът да стане ясно към коя Русия изпитваме топли чувства - дали на демократите и хуманистите, които не са забравили ужаса на съветските десетилетия, убитите и хвърлените в затвора. 
Или към онази, която се опитва да върне времената на Студената война. 

петък, 19 септември 2008 г.

Москва не вярва на Серго

Не му върви напоследък на нашия Сергей. 
С каквото се захване, все се проваля. 
Първо вися опасно дълго във въздуха на незаконен лифт. После чака като наказан три часа да го приеме руският премиер. 
И вместо да си признае, че е човек на чичо Сам, така да легне на килимчето в Сочи...
Четеш и не вярваш на очите си:  "България можело да прекрати договора със САЩ, ако се установи, че американските бази се ползват неправилно", изхвърля се той в интервю за руския вестник "Время новостей".
Как топлят тези слова последните дни на червените баби. НАТО си отива, идва отново Варшавският договор. Пак ще чуем залповете на Аврора...
Българското общество никога не било възприемало Русия като агресор, уверява още премиерът ни. Сякаш България вече не е член на Евросъюза. Трябва ли да припомняме колко категорично от Брюксел се обявиха срещу накърняването на териториалната цялост на Грузия.
А пък това, че българинът е доброжелателен към Русия, не е новина. И няма нищо общо с врътките на Станишев.
Всъщност никога не е късно да се изложиш. 
То бива лицемерие, ама чак толкова не бива. 
Да не би руснаците да не знаят кой щеше да става зет на Буш. И кой си говори с него на четири очи в бронираната му лимузина в София.
Ако пък тайно се е надявал Путин да му отстъпи Алина Кабаева, много се лъже. 
Малко водка е изпил.



сряда, 17 септември 2008 г.

Безстрашният Сергей

Каква радост, нашият Сергей оцеля.
След като животът му бе в опасност цели петнадесет минути, докато висеше на 30 метра височина в повреден лифт на Рила. Човекът не само че не се уплашил, но дори се шегувал с придружаващите го.
Какъв безстрашен човек!
Не случайно Буш го хареса за зет. А Доган го посочи за премиер. Какво да кажем пък за президента, който го направи партиен лидер.
Шегите настрана. Няма повод за радост.
Всъщност премиерът трябва добре да размисли.
Танцът във въздуха не е като танца на неговата Елена в Dancing Stars.
Лифт втора употреба, незаконно построен в съмнително опожарена местност. Четирима жертвоготовни служители се движат под кабинката, докато дузина други дърпа ръчно въжето, за да я изтегли. Лица, които не се представят, отнемат фотоапаратите на природозащитници. Няма нужда от евродоклади, за да се разбере къде се намираме.
Ето това е нашата родина.
И един увиснал, изоставен от кукловодите премиер.
Дано и на Сергей да му е светнало.

Сини видения

Няма лошо в това, което поиска СДС - съкращаването на излишни министерства и агенции.
Намерения, които галят слуха на данъкоплатците.
Сините цели са далеч по разбираеми от популистки хватки за Велики народни събрания, подписки за сваляне на правителството и обвинения кой е папата и кой е Христос. И най-вече кой е царят на боклука.
Макар че всеки ден управляващите също ни обясняват колко държавни чиновници ще съкратят. И ни писна да ги слушаме. А и отдавна не им вярваме.
Ясно е също, че с този рейтинг, сините няма как да ни прилъжат с думи. Защото проблемът е как те ще бъдат превърнати в действителност. И най-вече - кои ще са хората, които ще ги осъществят.
Така че преди да хвърлят гръмки фрази, СДС трябва да подреди собствената си къща. И да представи новите лица, които ще спечелят доверието на избирателите от раз.
Нищо не подсказва в момента да има подобни радостни очаквания. Нито пък, че синият лъв се готви за скок. Дали това не е поредният син мираж!?

понеделник, 15 септември 2008 г.

Риба на сухо

Държавният глава все по-често започва да се мята като риба на сухо. Но така се получава, като имаш лоши съветници и спонсори. От които, ако не беше така свързан с тях , отдавна трябваше да се отърве.
Ясно е, че са му вдигнали мерника от всички страни и искат да се отърват от него. И най-вече от собствената му партия. Не чакаха от кумова срама да минат няколко дни от новия политически сезон, за да го започнат. Първо военните поискаха да му отнемат правомощия. След това депутати пожелаха  разузнаването и НСО. На всичкото отгоре и рейтингът му главоломно се срива. Вместо да се сниши и чака по-добри времена, както винаги е правил Тато, президентът реши да се заеме с боклука. Странно поведение. Да се пъха там, където не му е работата.  А когато трябва да се появи, потъва дълбоко.
Къде се скри например, като гръмна складът в Челопечене, защо си затрая за пенсионерите, като се опитаха да ги подхлъзнат с почивки на море. Как само потъна, като гръмна скандалът с волейболистите ни... Сякаш никога не е бил на техен мач.
Така че Бойко да не се чуди, че президентът го зарязва. На Първанов няма да му е за пръв път.
Но може ли да е друго, след като е с две имена. И не се знае онзи с харамийския псевдоним на кого служи.

Изборна тесла

Разбира се, че БСП и ДПС искат отново да управляват. 
Не само защото властта е сладка, но и заради ужаса, който ще настъпи за тях, ако двете партии останат извън борда на управлението.
Затова не трябва да се учудваме, че ще действат безкомпромисно. И ще направят всичко възможно да си осигурят мнозинството и в следващия парламент. Аритметиката не е сложна. Колкото по-малко играчи, толкова по-добре. Затова вместо да се вдига изборният праг за партиите, ще порежат коалициите с висока бариера. 
Въпросът е как ще излъжат коалиционните партньори от НДСВ и президента. Те също искат своя дял в бъдещото управление.
Нито царят, нито държавният глава са свикнали да губят.
А Станишев и Доган не искат балансьори, които да ги контролират.
Ясно е, че това няма да е първата, нито последната тесла.
Президентът може да се размине с мажоритарния вот. А царят да излезе в пенсия.
Само че никой не знае те пък какво са замислили.
Може да се окаже, че Станишев и Доган бъркат.
И че пъзелът е подреден много преди те да започнат да го редят.
А тяхното място да не е сред печелившите играчи.

петък, 12 септември 2008 г.

Авакум Захов или Джеймс Бонд

Минчо Спасов не е хахо, както искат да го изкарат.
Прав е човекът, когато иска да знае дали българският разузнавач не е все още Авакум Захов. (За тези, които не си спомнят, той е един скромен историк и архелог от времето на соца, който залавяше натовските шпиони като преди това ги напиваше с кока-кола. И никога не е ползвал чадър разбира се.)
Прав е Спасов, че иска още да знае защо толкова пари отиват за слухтене. Ние също искаме да знаем. Защото с 90 милиона може да се довърши магистрала "Тракия". Освен това нито един мафиотски бос не е заловен, разкриваемостта е само 2 процента.
А са подслушвани 10 000 души!
Службите май са душели за друго. И за други. И най-вече за себе си. 
Затова следващо нещо, което трябва да се направи, е да се види каква точно информация е събирана и какво се е случвало с нея.
Не е ли продавана, и то на бандитите!?
Изобщо не ни интересува, че човекът с харамийският псевдоним пак ще се вкисне. 
Нито пък, че неговият приятелски кръг ще бъде засегнат.
По-съществено е да знаем, защо двама негови съветници вече са мъртви.
Колкото по-бързо бъде осветена дейността на тези служби, толкова по-бързо ще ни светне
защо Джеймс Бонд ни няма доверие все още.

Безметежна есен за управляващите

Вместо дим, барикади и национална стачка, както се заканваше опозицията, управляващите ще се порадват на хубавата есен още в първия ден на новия политически сезон.
И това няма да е всичко.  
Тройката Станишев - Симеон - Доган е с едни гърди напред с обещаните пари за пенсионери и социално слаби. 
Докато триумвиратът Костов - Борисов и Сидеров вече са крадци, популисти и екстремисти. От които всички трябва да бягат като от прокажени.
Каква безпомощност, какъв срам за опозицията!
Но какво друго да се очаква, след като уволняват правителството с ялови подписки.
И след като с един касетофон плашат гаргите пред президентството.
Трябва ли да се чудим защо Буш си хареса Сергей за зет. 
Ясно е също, че Командира, бате Бойко и Волен няма как да имат обща игра.
Синдикатите не закусват карфички, че да подкрепят несъстоятелна коалиция
Очевидно е, че не това е пътят на опозицията.  
Ако ли пък задачата им е да подарят още един мандат на това правителство, защо не си кажат направо.
Тогава на всички ще им светне защо Командира искаше вот на недоверие винаги когато Станишев имаше нужда от помощ.
И много ще си помислят дали да гласуват за червено-синята мъгла.

Депутатите да гласуват с палец

Докога ще се харчат напразно народните пари!?
Половин милион лева плати Народното събрание за нова система за гласуване и въпреки това депутатите пак ще могат да гласуват с чужди карти. 
И това ако не е безобразие!
Едва ли вината е в родните компютърни гении. Те са доказали, че за тях няма нищо невъзможно.
Всъщност председателят Георги Пирински  си призна, че е  можел да реши проблема. Но разчитал на честта и отговорността на колегите си.
Чест и достойнство ли!? Те отдавна са доказали, че са оперирани от това. Защо ни баламосват!? 
След като по някои граници ти взимат отпечатък от палеца, в паспортите ни ще има биометрични данни, лаптопи се включват само с ако сложиш пръста, нима ще е срамно и избраниците на народа да гласуват по този начин.
Фасулска работа да се реши.
Ясно е, че гарван гарвану око не вади. И че ще я карат по старому.
Защо тогава да се чудим, че ни спират парите, че не ни казват като арестуват бизнесмени, недосегаеми у нас.
Както е тръгнало един ден може и цялото ни законодателство да не ни признаят.
Пука им на депутатите, че нарушават конституцията, още по-малко, че някой може да ги отреже. Да не би да бъркат в техния джоб.   
А Зайков да не се прави на Пирински. Не е човекът, който ще реши проблема. Иначе нямаше да си го изберат.

неделя, 7 септември 2008 г.

Хем боли, хем сърби

Мине се не мине време и Никито Василев вземе, че се изкаже неподготвен.
От една страна партията му имала нужда от промяна и излизане от коалицията, от друга страна било невъзпитано царистите да се откъсват 11 месеца преди изборите от нея.
Хем боли, хем сърби.
Спомняте ли си едноименния филм!? В него всички навиват главният герой Еди да се ожени. И той го прави - за първата срещната. Само че жена му е прекрасна до момента, в който заминават на меден месец. Тутакси той разбира, че е прибързал и започва да съжалява. За късмет в този миг Еди среща жената на мечтите си...
Много интересно какво е срещнал Никито Василев, че иска да разтрогне брака на НДСВ със Столетницата.
Всъщност това не е чак толкова важно. По-съществено е какво се е случило с министъра, че прави такива изявления.
Направо плашещо е обяснението му, че били малко "пасивни".
Макар че като се замисли човек, какво друго му остава, след толкова въртене и нагаждане, освен да се ориентира към другия бряг.
Човещина е.
Шегите настрана. Въпросът е ще се промени ли наистина положението, както обещава господин министъра.
Или НДСВ ще отиде на политическото бунище.

петък, 5 септември 2008 г.

Станишев дава, царят и Сокола не

В България вече нищо не е същото. Дори народните мъдрости не са такива, каквито бяха едно време. Днес Станишев е в ролята на царя, а Симеон и Доган са пъдарите. Бързо стана ясно, че популисткият флирт на Столетницата с морските почивки на пенсионерите няма да мине.
Но така се получава, когато си мислиш, че времето на Тато не е свършило.
Много е лесно да режеш от държавната баница и да се биеш в гърдите.
Как няма да те харесва червеният електорат.
И изведнъж така да ти подрежат крилцата. Колко тъжно. Докъде я докараха социалистите, друг да им дърпа конците.
Но не е ли по-тъжно да се подиграваш с невинните пенсионери. Да обещаваш, а после да се чудиш как да се измъкнеш.
Всъщност не всичко е изгубено.
Има светлина в тунела.
Социалистите имат шанс да измият срама. Нека извадят от партийната каса пет милиона и покажат, че не мислят само за себе си.
Едва ли ще го направят.
Добрата новина е, че за пореден път се разбра кой в действителност управлява страната.
И че кукловодите са други.
Дали обаче избирателите са го разбрали и ще сложат ли край на подобни дивотии, ще разберем чак догодина.

четвъртък, 4 септември 2008 г.

Eдин народ, една партия

Всичко идва на мястото си.
Социализъмът, както казваше Тато, се завръща.
Но може ли да се случи друго, след като наследниците на другарите ни управляват. Достатъчно бе първият секретар на партията Сергей Станишев да обяви, че 5000 пенсионери ще почиват безплатно, за да разберем, че нищо не се е променило.
Личният кадър на Живков, сега председател на Обединения съюз на пенсионерите Сава Гърбузанов, тутакси обяви, че той лично ще определи кои да идат на почивка и кои не. Каза също, че ще се направят списъци и първи ще отидат тези, които имат най-ниски доходи. Под строй, разбира се. Следващата година по същия начин ще се действа и така по план, докато бъдат изпратени всичките 2 милиона и 500 хиляди.
За да осъществи партийната повеля, на другаря Гърбузанов му трябват общо 300 години. Но за другарите това няма значение.
По-важното е, че на морето пенсионерите няма просто да почиват, а ще подготвят културно-масови мероприятия, ще репетират сценки за прекрасните времена на соца, ще пеят в хорове. После за благодарност към правителството, ще показват какво са научили пред сградата на Министерския съвет.
Не трябва да има съмнение, че този, който иска да почива, трябва да стане член на Обединения съюз.
Утре съвсем естествено ще върнем и член първи от старата конституция за ръководната роля на партията...
По наша молба и с благодарност, разбира се.

сряда, 3 септември 2008 г.

Миражите на Сергей

Правителството пак извади приказките от хиляда и една нощ
Сергей Станишев обяви че едва ли не от утре ще прати между 3000 и 5000 пенсионери да почиват безплатно на морето.
Много интересно как толкова бързо ще решат кои точно пенсионери ще се порадват на морския бриз. Ако смятат да се отблагодарят на своите избиратели, няма какво да се чудим.
Станишев обеща още на 360 хиляди български семейства, че размерът на енергийните помощи ще нарасне от 180 на 282 лв. А еднократните помощи за семействата, в които има първокласници, ще се увеличат от 120 на 150 лв. Премиерът увери, че през тази година ще се отпусне най-високата коледна пенсия. Очаква се тя да бъде 200 лв. Всички пари щели да дойдат от излишъка.
Станишев много да не се изхвърля. Защото още не сме забравили какво се случи с кофичките кисело мляко, обещани за децата.
Всъщност всичко това е доста обидно. И унизително. Да се гледа на повечето българи като на просяци.
Нямаше ли да е по-добре правителството да се бе постарало пенсиите да са такива, че възрастните хора сами да си позволят тези почивки.
Но какво да очакваме от управляващи, за които е по-лесно е да бръкнат в джоба на данъкоплатеца, отколкото да върнат откраднатите пари.

Клас стани, клас седни

Нямат край дивотиите на опозицията.
Преди няколко дни младежи на ГЕРБ раздадоха ученически бележници на министри, в които има оценки по предмети като корупция, злоупотреба с власт, лицемерие, безхаберие. Класен ръководител били българските граждани а родител-настойник Ахмед Доган. Вчера на тройна среща СДС, ГЕРБ и ДСБ съобщиха, че националната подписка, която ще започне в деня на Съединението (6 септември) ще бъде всъщност заповед за уволнение на правителството. Основанието не е по различно от това което пише в бележниците - корупция, некомпетентност, провал на членството в Евросъюза.
Надсловът на кампанията ще бъде "Аз съм европеец".
Какъв кич, каква бутафория!
Всъщност доста обидно за повечето българи.
Няма ли кой да светне опозицията, че с инфантилни действия няма как да спечели избирателите.
Нямат ли въображение тези хора!?
Може би с наивни послания искат да прикрият безсилието си. И че не са единни.
На всички е ясно, че няма как Командира и бате Бойко да са заедно.
А това, което ще се случи е, че по стар костовистки обичай с глуповатите си протести ще се налее вода в мелницата на корумпираното правителство.

Идва часът на истината

Сега е моментът главният прокурор Борис Велчев да покаже, че няма нищо общо с предшествениците си.
Трябва само да докаже, че той представлява държавата.
И в прокуратурата по-бързо да заработи звеното за борба с организираната престъпност.
Велчев трябва да се отърси и от смущаващото го усещане, че нещата не вървят добре.
Мандатът му е достатъчно дълъг, за да раира престъпниците.
Също така не бива да се опасява, че политиците няма да му помогнат. Нито че ще кажат една добра дума за него.
Той трябва да е сигурен в това. И да не му пука.
Нали те държат чадъра над бандите, че дори им дърпат конците.
Така че неговата работа не е да споделя, нито да очаква, а да действа.
Естествено е, че не може да се надява на добри новини от "Дондуков" 2, след като е възобновил разследването срещу външнополитическия съветник на президента. Още по-малко ще му се зарадват от там, когато прибере спонсорът, за който Брюксел яко ни притиска.
Десните също няма как да не пищят, след като член на НИС на СДС може да бъде окошарен.
Но няма място за колебание. Все някой трябва да разчисти авгиевите обори.
Ясно е, че повече така не може да продължава.
Трябва да се сложи край на синьо-червената мъгла.
Признанието само ще дойде.

петък, 8 август 2008 г.

Цветанов иска "Сендов" не дава

Повечето политици страдат от подозрително раздвоение на личността.
За земеделския министър Валери Цветанов няма никакво съмнение.
От една страна, много му се иска да се хареса на производителите на храни, като настоява за намаление на ДДС, но от друга, е наясно, че нищо не зависи от него.
По-лошото е, че цените на храните няма да паднат, ако ДДС бъде намален. Знаят го и производителите, но си траят, защото ще са на аванта. Знае го и министърът, но спекулира, за да трупа точки.
Всъщност още в първия му работен ден като министър се разбра колко го бива. Не беше запомнил дори точното име на министерството.
Нека си припомним също какъв цирк разигра, като съобщи за нахлуването на антимафиоти във фонд "Земеделие".
За малко да се разплачем и като чухме как мелодраматично заяви, че не се срамува от нищо, което е направил, след като се разбра, че освен Цветанов е и "Сендов"...
Едва ли в Държавна сигурност са плащали само за водевилите, с които ни се представя днес. Затова нека не се радваме, че онзи ден, след като се скара с вътрешния министър Михаил Миков, си е тръгнал завинаги от Министерския съвет.
Цветанов може да си е тръгнал, но "Сендов" със сигурност ще се върне.

сряда, 6 август 2008 г.

След дъжд качулка

Лесно е да се дрънка след дъжд качулка.
След това, което се случи в Челопечене, по-добре ще е военните първо да си свършат работата и чак тогава да бият барабаните. Това, че по случайност нямаше жертви, не трябва да ни успокоява.
Изобщо не ни интересува колко са боеприпасите, които ще бъдат унищожени, кой точно ще ги унищожава, каква ще е процедурата.
Никак не звучи успокоително казаното от министър Николай Цонев, че страната ни имала известен опит, като през 2000 година унищожила 900 000 тона противопехотни мини, а през 2003 година - ракетите СС-20. Но поради субективни и обективни причини този процес бил спрял.
Ясно е също, че поне още година живеещите в близост до складовете, в които има бомби, ще се страхуват за живота си.
Така че министърът, вместо да говори в бъдеще време, по-добре ще е да провери дали пострадалите са компенсирани по подобаващ начин. И ако трябва, да развърже отново кесията. Макар че едва ли ужасът може да бъде изцерен с пари.
Важно е също обществеността да знае кой е виновен.
Нима отново всичко ще бъде потулено!?
А може би на върхушката в армията й се услади да живее в разграден двор.
Каквото и да говори и върши оттук нататък министър Цонев, ако пак няма осъдени, няма как да му вярваме.

Червен слон в стъкларски магазин

С промени в Закона за политическите партии, внесени един ден след края на политическия сезон, БСП извърши поредната дивотия. Предложи публичен регистър на партийните членове.
За репресии ли се готвят от Столетницата, след като разберат кои са опозиционерите партийци!?
Или се канят да извършат харакири.
Нали бумерангът може да се върне, ако най-голямата партия излезе в опозиция следващите избори.
В законопроекта още е записано, че политическите партии ще трябва да предоставят в СГС протоколите от проведените заседания на националните и ръководните органи съгласно устава на партията.
Личи си кой работи на "Позитано". ДС винаги е искала да знае всичко.
И по-добре е опозицията да докладва без бой какви ги върши.
А може би със скандалните промени БСП цели демократите да останат в пленарната зала и да спорят с тях, вместо да излязат на улицата заедно с атакистите.
Този път номерът едва ли ще мине.
Защо ли Столетницата все повече прилича на слон в стъкларски магазин.
Всяка инициатива води до поредния гаф. Колкото и тайно да се опитва да прокара проектите си, всеки път звънът от потрошено стъкло оглушително огласява истинските й намерения. Жалко, че действат на принципа след нас ако ще и потоп.

понеделник, 4 август 2008 г.

Браво Ваньо! Браво Костов!

Нямат край дивотиите на синьо-червената мъгла.
Хубаво е публично да се громят управляващите, а още по-хубаво е да се договаряш с тях и да играеш в един отбор.
Точно това се случи в последния парламентарен ден, когато БСП и Командира си подадоха ръка.
За да извършат поредното безумство.
По предложение на ДСБ и с подкрепата на БСП бе приета промяна в закона за лекарствените продукти всяко физическо и юридическо лице да има право на не повече от четири аптеки за цялата страна.
Залповете на "Аврора" пак трещят в главата на Командира.
Само истински комунист може да ограничава частния бизнес.
Но нека припомним как Костов услужи на Станишев точно когато му бе най-напечено заради докладите на Брюксел и отклони вниманието с "мощна" атака срещу президента.
А как призоваваше да се излезе на улицата, вместо да се седи в парламента по време на вота, но после би отбой...
Е, няма какво да се чудим.
Кой твърдеше, че БСП е реформирана партия и кой инициираше вотове на недоверие винаги когато Столетницата има нужда да се консолидира.
Как да не вярваме на червени кукловоди, когато се хвалят, че Ваньо е техен човек.

четвъртък, 31 юли 2008 г.

Вот за слепите, ваканция за победителите

Със същото самочувствие, с което управляващите се отнесоха към вота, си гласуваха и 40-дневна ваканция.
Сякаш не те, а неволята ще им свърши работата.
А наесен - ние пак сме тук и пак сме същите.
Това, което се видя от шестия вот на недоверие, е, че тримата големи нямат никакво намерение да сдават властта, а напротив - решили са да управляват още един мандат заедно.
Каламбури като коалицията, освен че е тройна, е и трайна, но не и безкрайна, са прах в очите на слепите.
На "Дондуков" 1 май си мислят, че могат пак да преметнат еврочиновниците.
Глухи са и за последните предупреждения, че парите могат да не бъдат пуснати отново, ако няма политически действия с последици.
По стар комунистически обичай се канят да симулират промени.
Вместо оставки и арести, ще преструктурират нарочените ведомства.
Колко жалко, че не искат да чуят дори своите, като им казват, че нито един министър не струва 250 милиона евро.
Те не искат да повярват, че Брюксел ни наложи политически борд.
И на практика каза, че това управление трябва да си ходи.
Изобщо не им пука. Нали има мнозинство и излишък.
Но дали, като се върнат наесен, вместо новата песен на стар глас, няма да се наложи да правят помен на некадърното си управление.

понеделник, 28 юли 2008 г.

Опозиция орел, рак и щука

Започва дебатът за шестия вот на недоверие към правителството на Сергей Станишев. Поводът са спрените европари. Както е известно, става дума за близо милиард евро.
Но, изглежда, на никого не му пука. Толкова е спокойно, все едно са откраднати няколко пакетчета със семки.
Ако е другаде, управляващите ще бъдат пометени.
Синдикатите спят ли, или са купени!?
Къде са таксиметровите шофьори, учителите, лекарите...
Или може би тях не ги засяга.
Странно, дори фермерите, които са на път да фалират заради взетите заеми, също си траят.
Как при това положение тримата лидери да не се чувстват спокойни. И вместо да си ходят, обещават нов рог на изобилие - ваучери за децата извън детските градини, коледни добавки към пенсиите и край на мафията.
Но може ли да е друго.
Какво да кажем например за тишината в спалнята на опозицията...
Каква пушилка вдигаха няколко дни как ще напуснат парламента.
Резултатът е една палатка пред президентството. И неясни намерения за есента. Как да повярваме, че Волен ще прекара остатъка от лятото там. А не под звездите на Фамагуста, както е написал поетът. Или пък да си представим редом с него Командира... Или Хубавото Наде...
Няма как да бъдат заедно. Пък и защо да бързат да излизат от парламента, когато никак не е сигурно, че могат да се върнат.

Сашо Йорданов да си признае

В събота бе велик ден за българската демокрация.
Поредната дивотия бе извършена в СДС.
Благодарение на Александър Йорданов.
Защото негово бе предложението "хора, които са сътрудничили под каквато и да е форма на наши, бивши, сегашни или чужди служби, да не са членове на СДС".
Ама за какво вдигаха пушилка толкова години седесарите срещу бившата Държавна сигурност, че да се стигне до приравняването и със сегашните служби...
Не е луд тоя, който дава предложението, а тоя, който му го приема.
Какво да кажем за Надежда Михайлова, която гледаше умно от трибуната на Националната конференция колегата си радикалдемократ какви ги твори. Нима тя не е общувала всекидневно с хора от службите, докато беше първи дипломат.
Ами за експремиера Филип Димитров, а за бившия вътрешен министър Емануил Йорданов.
Да не говорим за самия Йорданов. Колко ли пъти и като председател на Народното събрание, и като посланик в Полша и Македония се е срещал с нашите резиденти и им е сътрудничил под една или друга форма.
Сандьо, не си криви душата, ами си признай.
Истината е, че това скудоумие трябваше да бъде спряно овреме.
Но кой да се сети.
Пък и нали по важно е да спечелиш някой лев, като продаваш книгите си на делегатите.

петък, 25 юли 2008 г.

Събужда ли се синият лъв

Ще е чудо, ако веднъж Национална конференция на СДС мине без скандал.
Но може ли да е друго, след като често синьото знаме бе размахвано от някой агент на бившата Държавна сигурност.
И лидерите винаги са били на прицел.
Хубавото Наде бе оплетено в гаражна афера малко преди да стане председател на СДС.
На бате Петьо му изкараха фалшиво досие от ДС дни преди да вземе шефския пост.
Пламен Юруков дълго време трябваше да обяснява, че няма сестра.
Но да благодари на ДАНС.
Казаха, че кафееният бос няма нищо общо с агент 007 часове преди вътрешни опозиционери да му поискат оставката и да напуснат партийния форум с гръм и трясък. Така че на конференцията всичко ще мине по мед и масло.
Но можем ли да кажем, че синият лъв се събужда!?
Разбира се, че не.
Юруков няма време за губене. Компроматите няма да свършат.
С новия устав той ще може да сложи ред в собствения си двор.
И когато го нападат, няма да бъде сам. Зад него ще са новите десни лидери, избрани за първи път без мошеничества, а от всички седесари.
Чак когато това се случи, ще повярваме, че лъвът може да заеме мястото, което му се полага.
А избирателите да припознаят отново СДС като своя партия.

четвъртък, 24 юли 2008 г.

Смешен плач

Вместо да си посипят главите с пепел, да потънат в дън земя от срам и тутакси да сдадат властта на можещи управници, червените мандарини обвиниха Евросъюза за загубата на милиард евро.
Секретарят на изпълнителното бюро Антон Кутев оставал "с надеждата, че Европейската комисия ще си даде достатъчно добре сметка за процесите в България и ще отрази сериозната работа на правителството в последните седмици".
Но трябва ли да се учудваме, след като Сергей Станишев първи размаха пръст да не се истеризира по повод на докладите, а президентът Георги Първанов поиска ДАНС да разследва ОЛАФ.
"Хем насран, хем голям!", казва народът в такива случаи.
Какво друго да очакваш от бившите комунисти. Освен да отричат и да търсят вината другаде. Може би другарят Кутев ще поиска в знак на протест срещу ЕС фермерите да се откажат от тези пари.
На чужд гръб и сто тояги са малко.
От "Позитано" могат да решат и друго: има излишък, от него ще дадем. Какво толкова се е случило...
Мехлем за ушите на червените баби, но не и за данъкоплатците.
Защото това, което е сигурно, че от нас ще вземат.
А това, което не е, ама никак не е сигурно, че шайката чиновници и бандити, която открадна европарите, сега няма да посегне и на излишъка.

вторник, 22 юли 2008 г.

Масларова пак ни върза кънките

В БСП отново има неразбории.
На Румен Овчаров му хрумна, че може да зарадва пенсионерите с джиесем и безплатни разговори.
Вместо да подхване идеята, социалната министърка Емилия Масларова е на път да им ги забрани.
Но защо ли се чудим след като едни кифли на децата не можа да осигури като хората. Да не говорим за безплатните дрешки и обувки, когато се оказа че единият номер е в северна България, а другият в южна.
А иначе като я слуша човек всичко е по мед и масло.
Но всъщност нищо няма, само ни подхлъзва.
Сега е решила да даде енергийни помощи само на тези, които не са дарявали имот или не са пътували зад граница през последните години.
Каква дивотия!
Догодина сигурно ще постави условие да нямат джиесеми, защото сметките им са колкото тока и парното...
Колко нагло всъщност.
Да работиш 35 г., а да ти дават само 150 лв. И да се държат с тебе като с просяк.
Иначе си траят за парите, изчезнали от пенсионните фондове след 1989 г.
Ех, Масларова, Масларова, това ли е комунизмът, който обещаваше любимата ти партия!?
И как да ти повярване, че никога не си виждала „Бентли”.

петък, 18 юли 2008 г.

Играта на котка и мишка свърши

Всичко е ясно.
Написано е в двата доклада - на Еврокомисията и на ОЛАФ.
На път сме да загубим милиарди.
Ясно е също кой е виновен - шайка крадливи чиновници и бандити. И заради тях бедна България, вместо да получава пари, с вноските си ще трябва да храни останалите европейци.
Дали данъкоплатците разбират как ги ограбват. А фермерите, на които трябваше да им възстановят кредитите, знаят ли, че ще пият една студена вода. Тепърва одитна комисия ще решава дали да им се отпуснат средствата, както пише в доклада. И най-лошото е, че не се казва да се надяват ли на тях.
Отсега е ясно как ще се оправдават управляващите.
Виновно ще е международното положение и най-вече световният империализъм. Премиерът вече предупреди, че не трябва да се истеризира. Един депутат с характерно дебелоочие коментира: "Както и при предишните доклади, и този ще се прочете, прошнурова, прономерова, заведе в деловодството и животът продължава"...
Кой знае защо държавният глава препоръчва на ДАНС да разследва ОЛАФ. Поне от кумова срама да вземе да върне парите, които му бяха дарени от разследвани спонсори. Каква ирония и колко жалко, че е с харамийски псевдоним.
Но не всичко е погубено.
Има и светлина в тунела. Европа ни светва, че ако искаме да сме при тях и да имаме тяхната ценностна система, парите трябва да отиват по предназначение.
А шайката наглеци да бъде изметена.
Идат избори.

сряда, 16 юли 2008 г.

Управляваща коалиция ли!?

Вълкът козината си мени, нрава не.
БСП не иска да има парламентарен контрол върху службите за проследяване и подслушване.
Нищо ново под слънцето.
Е, как да се съгласи, като наближават избори. А прогнозите сочат край на червеното управление.
В Столетницата си има традиции. И една от тях е, че власт не се дава без бой. Ходовете на противника трябва да се знаят предварително.
Затова никак не беше смешен спорът в управляващата коалиция дали ДОИ и ДОТИ да бъдат в агенция или в дирекция във вътрешното ведомство. ДПС искаха да е агенция, а БСП изненадаха с картата дирекция.
Вярно е, че спорът приключи бързо при Сергей Станишев и движението би отбой. Нали такава е инструкцията на Доган. Каквото поиска премиерът, то да бъде подкрепено.
Сокола знае как да подложи динена кора.
Но това, което ще се случва оттук нататък, няма да е радостно за никого.
И най вече за Сергей.
Не случайно шефът на ПГ на СДС Йордан Бакалов предупреди, че има списък на опозиционни лидери, които трябва да бъдат следени.
След като престъпниците с лекота разиграват службите, да не би другите политически партии да закусват карфички.
Много бързо могат да хванат ушите на МВР.
И тогава Симеон и Доган ще си избършат ръцете, а пешкира ще опере Станишев.

Дайте на Яне ключа от квартирата

Ето че рухва митът за земеделския трибун Яне Янев.
Наследникът на Стамболийски не искал да става борец за народни правдини, а си мечтаел да прави бизнес. Искал да си има фабрика. В която да пече кафе и ядки. Колко похвално. Но познайте колко тайно и колко дълго е завиждал за успехите на политическото си другарче от ОДС, че да се реши да му открадне бизнеса.
То бива любов, ама чак толкова не бива. И не само хубавото Наде е виновно, че го вкара в листата.
Още като пусна димката в Пловдив, трябваше да им светне, че Янето не е за жълтите павета.
Както образно се изразява един руски писател за такъв тип хора - накрая ще поискат и ключа от квартирата, в която държим парите си...
Ето че тоя момент настъпи. Онзи ден Янев чрез адвокатите си изплю камъчето. Каза, че си е харесал фабриката за кафе на Пламен Юруков. Дори поясни, че ако му я вземе, ще се продава само кафе, което е внесено редовно в страната. Трогателно...
И това ако не е бизнес: лидерът на СДС дава фабриката на Янев, той спира делата срещу него.
Чиста работа. Посткомунистическа. Но защо ли не се учудваме на простотиите му. Всъщност дори не е забавно, а малко срамно.
В белите държави това не може да се случи. В тях номерата на Янето няма как да минат. Отдавна щяха да го освидетелстват.
И пак щеше да държи речи, но на Четвърти километър.

понеделник, 14 юли 2008 г.

Защо Румен Петков си криви душата

В ред ли са лидерите на БСП!?
Ето до какво доживяхме - Румен Петков да говори пред партийното ръководство едно, а пред електората друго.
Преди седмица каза на "Позитано", че е против предлаганите от президента промени, сега твърди точно обратното.
"При цялото ми дълбоко, искрено уважение към президента, аз съм резервиран към това, което предлага. При ситуацията сега и това, което се случи на последните частични избори, не съм уверен, че мажоритарните избори са ключа за решението на проблемите", заяви Румен Петков.
По думите му мажоритарният вот в този момент няма да "хигиенизира" избирателната система.
Музика за душата на Сергей.
И какъв ужас, как се изметна Петков само след няколко дни:
"Чистият мажоритарен елемент е още по-необходим днес не само като обществена потребност, но и като политическа отговорност".
Да не би президентът да му е станал по-мил от Партията!?
Едва ли.
Уплашил ли се е!?
И това не може да е вярно.
Тогава защо е така раздвоен този тъй предан партиен боец!?
Навремето любим похват за оцеляването на Тато бе номерът със снишаването.
Петков е решил друго - да казва на всеки каквото иска да чуе.
И най-вече, че ще каже цялата истина...някой ден.
Т.е., че е чистото и непорочно лице на Столетницата.
И че няма да е зле той да е следващия лидер.
Ех, Петков, Петков, Тато ги умееше тия работи.
И срещу него да бягаш пак не може да го стигнеш.
По-лошо ще е ако другарят не е двоен играч.
А просто да не е вече същият.

четвъртък, 10 юли 2008 г.

На Сергей с любов

Всичко си идва на мястото.
Кондолиза Райз ще ухажва премиера Сергей Станишев с експерти, които да хванат корумпираните висши държавни чиновници. След като като президентът Джордж Буш го нарече "Мистър Клийн", логично беше и хрътките от американските служби да се притекат на помощ.
Личи си, че не случайно, бе харесан за зет.
Всъщност доста смущаващ подарък носи на чистача-премиер черната перла.
Все едно Станишев, вместо велосипед, да беше подарил на Буш бронежелитка, която да го пази, когато ходи в Ирак или Афганистан.
Ама какво се чудим. След като същите фамилии от времето на Тато ни управляват.
А те така са свикнали - да чакат винаги Големият брат да ни оправи.
Държавата се тресе, не само образно, но и на живо.
Но защо ли върховният главнокомандващ предпочете да се прибере на по-сигурно място!?
Вместо да остане близо до пострадалите и вечерта да удари няколко бири в кръчмата с тях, както направи столичния кмет.
Сякаш нищо особено не се е случило след като токът, бензинът и парното поскъпнаха нечовешки.
Всеки миг лишените от евросубсидии фермери, ще се разбеснеят на Александър Невски.
А върхушката ни умува дали Азис ще стане депутат, ако се яви мажоритарно.
Колко нелепо. И тъжно.
Както е тръгнало, скоро може да научим как някой безпилотен самолет е унищожил на наша територия група наркотрафиканти.
Управниците ще се правят, че нищо необичайно не се е случило. И че чадърът не е бил от тях.
Някои дори може да се зарадват на поредното свидетелство на нежни чувства от големия брат.
Но в политиката любовта дори, когато е от пръв поглед, си има цена.
Ако я платят управляващите, няма да е зле, лошото е, че те винаги се измъкват.
И я плащат без вина виновните.

четвъртък, 3 юли 2008 г.

Докога опозицията ще си гледа пъпа

Дивотиите на десницата край нямат.
Държавата се тресе.
А те умуват на каква тема да е вотът.
При това никак не бързат. Дали са си седмица да мислят поединично. След това отново ще се съберат. И пак ще умуват, но заедно.
Преливане от пусто в празно.
Нека да им подскажем, та да решат по-бързо:
Тия дни от ОЛАФ (Европейската комисия за борба с измамите) ще обявят кои са новите им жертви в страната. Съобщи го не друг а вицето Миглена Плугчиева. Тя почти призна, че има нужда от нова министерска чистка, като заяви, че не може да замества едновременно седем от тях.
По същото време спряха всички субсидии. Фермерите, без вина виновни, са в отчаяние.
Кой, ако не опозицията, да помогне на тези хора.
Но има ли я всъщност.
И защо трябва да седи в Народното събрание.
Каква е ползата от нея там.
Ясно е от сега какво ще се случи с вота.
На всичкото отгоре пак се хванаха гуша за гуша помежду си.
Няма ли кой да ги измете!?
Нека пак им помогнем:
Да се поучат от подалите оставка тия дни.
Като видяха че европарите спират, защо да си губят времето.
И да се правят на чиновници.
Няма пари, няма аванта.
По добре да си гледат бизнеса.
Защо на Командира не му светне, че и на любимата му Надка...
След като нищо не вършат, защо не си тръгнат.
Че да се свърши веднъж завинаги с техните простотии.
Но откъде тая смелост.
Далеч по-добре е в пленарната зала да си гледат самовлюбено пъпа.
Затова фермерите като влязат в парламента, най-добре е да започнат чистката с тях.

четвъртък, 26 юни 2008 г.

Медицински случай ли е Янето

Нали знаете, че не е луд този, който яде зелника, а този който му го....
Много е лесно сега да кажеш, че Яне Янев е врътнал.
Не беше ли ясно, че не е в ред още по времето, когато накара сините в Пловдив да скачат през прозорците, след като им пусна димката!?
Наистина има нещо гнило.
Как така първо хубаво Наде го прикотка, а след това бате Петьо му даде възможност да беснее на воля.
Като знаеха, че е луд защо го взеха!?
„Ред, законност и справедливост“ се казва партията му.
Ясно е, че няма нито ред, нито законност, нито справедливост. И че партията му е като пловдивската димка
Да не би лудостта му да им е трябвала.
А сега сценарият да е друг.
На времето Командира имаше един лаф:
„Ние сме един отбор и който се опитва да бяга пред него ще страда“.
Каза го по повод бомбата, която хвърлиха в двора на един бивш митнически шеф.
Цялата врява днес е защото земеделският трибун започна да изплува от червено-синята мъгла...
И става неуправляем!?
Е, ако им е писнал на всички, дните му са преброени.
По-същественото е друго. И то е, че политиците у нас са като салфетките.
Отиват на бунището.
Като им дойде времето.
Янето няма да е сам. Може сега да му се смеят, но после ще беснеят, така както той днес се мята.
Но защо да ги мислим.