Общо показвания

събота, 30 януари 2016 г.

За каруцата и коня

Разразилата се пушилка с новите учебни програми на просветното министерство и последвалата (по искане на премиера ) оставка на министъра на образованието са нагледен пример на народната мъдрост защо каруцата не бива да се слага пред коня. Видя се също, че не може да се работи на парче и като стане гафът, той да се поправя с нови прибързани решения, които да задълбочат кашата. 
Децата не могат да наваксват - това, което ще получат, докато растат в училището, ще е за цял живот. Има си нормативни документи, по които се работи – за съдържанието на учебниците, за учебната среда, за учителското съсловие. Ще напомним, че има и закони, които трябва да се спазват. Като например Законът за нормативните актове, който задължава винаги да се прави оценка на въздействието. Т.е.преди да се предприеме каквото и да било, то трябва да бъде не само добре подготвено, но и добре обсъдено и проверено в реална среда.
В противен случай, скандалът рано или късно избухва. Общественият натиск става значителен и политиците са тези, които първи се поддават на суматохата. Цената обаче не се плаща от тях, а от децата, учителите и родителите. И съвсем логично възниква въпросът  след като народните представители са избрани, за да защитават обществения интерес, защо не са го направили, когато е трябвало, а единствено, за да върнат обратно дявола в бутилката.
Всъщност, това, което трябва да направят е така да усъвършенстват приетия вече закон, че да може той наистина да проработи и да не дава повод за прехвърляне на топката и създаване на благоприятна за демагогия среда във вреда децата.
Има и още нещо. Продължилите с месеци боричкания в Реформаторския блок, кой да смени техния министър също не вдъхват оптимизъм. Те само засилват съмненията, че целта е “усвояването” на отпуснатите за първи път  от Евросъюза повече от милиард лева за образование. Затова новият министър трябва да обявява публично всеки един лев от тези пари къде ще отиде. Но преди това трябва да бъдат загърбени политическите спекулации и най-вече нездравото псевдопатриотарство, за да се направят базисни учебни програми, върху които през годините само да се надгражда, без да се създават условия за нови сътресения.

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Сърдиткото на Темида

“Все за нещо ще намери да се начумери: ту му млякото горещо, ту пък друго нещо.” Сякаш Чичо Стоян е писал любимото на поколения български деца стихче за председателя на ВКС Лозан Панов. От миналата седмица, когато есемес закачката между премиер и шеф на висша съдебна институция започна да се превръща в Троянска война, ни стана ясно, че тя няма да приключи току-така. И за да продължи, Панов реши да не участва повече в заседанията на съдебното правителство, докато не бъде разкрит издайника. Ще кажем направо - редно би било той да направи и следващата стъпка – да напусне поста си и съвета в знак на протест. Та дано това активира протестърите, които засега не гледат сериозно на мухата превърната в слон. А може като напусне да накара всички да въздъхнат с облекчение, че са се отървали от този сърдитко.
Не е прав Панов обаче като казва, че колегите му са достигнали дъното на общественото доверие. Ако има някой, който се опитва да направи от ВСС комична институция, занимаваща се с детски игрички и така да я превърне в посмешище, това е самият Панов. Ще потрият доволно ръце и мрачните сенки на прехода, които надничат над рамото му. Евтините им номера нямат край. Целта им е да дискредитират съдебната власт. И с това отслабят държавността. Маши за това са се намирали през целия преход. От онзи, който разправяше "егати държавата, след като аз съм и вицепремиер" до ирландската пастирка от "Дондуков" 2. На тях специално, както и на протежетата им, ще разкажем следния виц. Жената в едно семейство забелязала, че кокошката се е омърлушила и попитала мъжа си дали не е време да я заколят. Той тутакси отговорил – мислиш ли, че така ще я развеселим! Няма да обясняваме кой на кого прави мечешка услуга с този фарс. Само ще кажем, че хората не закусват карфички, бързо разбират кой колко струва. И никак вече не обичат да бъдат заблуждавани, още по-малко да ги разкарват като маймуни по площадите, за да се види не след дълго, че с циркаджии реформи не се правят.

събота, 16 януари 2016 г.

Веселото самоубийство на Радан



Ако у нас се основе Клуб на жизнерадостните политически самоубийци, то лидерът на ДСБ Радан Кънев ще бъде един от учредителите му. Няма да се спираме на безхаберното му словоблудство в първия работен ден на парламента, попълнено с “варвари” и “зелки”. Или пък на достойните за вазовите “чичовци” наукообразни разсъждения за партийния модел на Саркози, който смята да приложи във фантазирано ново дясно формирование. Нито ще коментираме ще коментираме евтините интрижки по отношение на лидерството на другите партии. Ясно е, че за Кънев необходимостта да се продължи реформата на съдебната система е излишно губене на време. Странно е да говори за безобразия, а да няма сетивност към случващото се в обществото, каквато би била елементарната съпричастност към трагедията с 18-годишния младеж във Враца. На лидера на ДСБ и съпартийците му псевдоопозиционери и през ум не им минава, че с бойкота на реформата стават съучастници на вярващите в безнаказаността си наглеци. Кънев, подобно на наставника си Иван Костов, предпочита да се опиянява от ставащите все по нелепи отдавна остарели мантри пред естественото за всеки демократ поведение на състрадателност, последвана от рационални действия, какнито се очакват от един политик, за да приключи криминалния преход. За бившия преподавател по марксистка политикономия подобно поведение може и да не е случайно, но за зависимият негов млад последовател, това е шанс да маскира поемането на лична отговорност.
Разбира се, месианската му роля да върти света само на думи би могла да ни забавлява известно време. Логично е, след като глупаво обяви, че напуска управляващата коалиция, сега да опитва да се измъкне с новия проект. Видяхме навремето как приключи Синята коалиция, сега същата динена кора Кънев подлага и на Реформаторския блок.
Само че този път номерът няма да мине. Неговите колеги стриктно изпълняват дарвиновия постулат за оцеляване на приспособяващите се индивиди. Те нямат никакво намерение да го следват.
Кънев е като онзи герой решил да сложи край на живота си. Когато се запалил обаче, се сетил, че ще го боли и скочил в близкия водоем, за да загаси огъня. Той обаче забравил, че не умее да плува и се удавил. Каквото и да направи оттук нататък лидерът на ДСБ, то ще е обречено на провал.
И ако трябва да продължим с черния хумор той ще бъде достоен за онази награда, която се връчва на хора, осигурили дългосрочното оцеляване на политическата класа, премахвайки се от генофонда и по извънредно глупав начин.

събота, 9 януари 2016 г.

Реквием за политическия гьонсуратлък



Комичният опит да бъде присвоена дългогодишната политическа идентичност на една партия показва единствено в колко нелепо безпомощна може да се превърне войстващата парвенющина, родена от случайното отъркване във властта. Сценката става още по-забавна от обкръжението на бивши дейци от “тихия фронт”и мимолетни политически джуджета, получили своите мигове медийна известност. Всички до един, силно стресирани от шута, който отново ги връща в грубата реалност, от която са смятали, че са се измъкнали завинаги. Колко жалка и смешна е изненадата сега да открият, че пребиваването на върха е било временно и че “тази пионка е дотук”.

Ще отбележим, че не за първи път има такива опити в четвърт вековния преход. Започна се с боричкания вдясно, изникването на “мравки”, Боянските ливади, свалянето на първото дясно правителство, появата на Иван Костов като лидер с решението му да обяви всичко, с изключение на трите букви СДС, че е било ченгеджийница и истинската десница започва от него. Видяхме как приключи тази самонадеяност. Можем да си послужим и с много други примери, но героите им толкова бързо бяха изхвърлени, че вече никой не ги помни.

В конкретния случай с един изключен председател на партия, стремежът да се присвои чужда пронатовска и европейска ориентираност показва единствено маниакалност, която не може да се осъществи практически дори само заради историческите факти (недопускането на руските самолети по време на войната в бивша Югославия, членството в НАТО и Евросъюза, решението да се извадят досиетата на ДС, измъкването от задънената улица с кабинета “Орешарски” и т.н.). А стремежът да бъдат приписани на същата тази партия проруска и антитурска ориентираност е нескопосна манипулация. И това вече се вижда от отношението на традиционните политически субекти, които бързат да се дистанцират, за да не ги включат в арията на клеветата.

Няма да коментираме, че евтините предатели са лесна чужда плячка. Тях никой не ги обича. Има обаче нещо, което не трябва да се забравя. И то е, че личните амбиции няма как да се реализират с поредното политическо менте, родило се от натрапчивото преповтаряне на кухи мантри. Няма кой да повярва на самопровъзгласили се “борци срещу статуквото”, които до вчера са били именно в същото, срещу което уж сега изведнъж се изправят. Всъщност едва ли етническият електорат ще иска да има нещо общо с натирен келеперджия, който сега с гузния глас на посипващия се с пепел, иска да се включи в оредяващия хор срещу “проклятието на България"