Общо показвания

сряда, 30 януари 2013 г.

Замитане на червения провал

Голям късмет извади лидерът на БСП Сергей Станишев с вчерашния атентат срещу Златко Баретата. Хубав повод за вот на недоверие срещу управляващите и бързо забравяне на провалилия се иницииран от социалистите референдум за ядрената енергетика. Вотът е неизбежен, още повече че става само десетина дни след зрелищния атентат срещу лидера на ДПС Ахмед Доган.
Тези две драматични събития дават възможност на соцлидера да се измъкне сух от надигащия се гняв вътре в партията срещу мижавата политика, която със сигурност ще донесе на социалистите в следващия парламент много по-малък брой депутати от сегашните 40. От официалните данни се вижда, че със „за” на референдума са гласували 851 757 избиратели. От тях, като се извадят най-малко 300 000 гласа, дадени от активистите на ДПС, „Атака” и ВМРО, се вижда, че

червените разполагат с малко над 500 000 гласа


което в сравнение със 748 114-те гласа, получени на парламентарните избори през 2009 г., е сериозен спад.
Дори да се приеме, че една част от симпатизантите са омаловажили допитването и са останали по къщите, това също не е успокояващо най-вече за партийния организационен отдел. Неговият шеф Красимир Янков се очакваше да бъде пожертван от лидера на 16 февруари по време на конгреса на БСП. Другата оставка, която най-вероятно щеше да бъде поискана, е тази на медийния стратег, небезивестния депутат и член на висшето ръководство Антон Кутев. Сега до оставки няма да се стигне. Но вместо това може да го отнесат онези провинциални лидери, които не се представиха добре. Първо, те едва ли ще могат да прокарат така желаната отмяна на влязлата миналата година промяна в устава, според която шефове на различни нива нямат право да стават депутати и, второ, заради неуспеха, дори и да отпадне тази поправка, те могат да се разминат с депутатските листи.
Всъщност най-вероятно

битка в БСП ще има


И тя ще е за листите, но няма да е явна, а тези, които държат козовете, ще ги сложат по време на договорките на тайните срещи. Никак не е случайно раздвижването на тандема Георги Първанов – Румен Петков. Петков се представи очаквано отлично в Плевен и региона, има и парламентарна трибуна по всяко време. Бившият президент още след атентата срещу лидера на ДПС изплува и почти всекидневно е под тв прожекторите. Всичко, което казва, макар да изглежда полезно за социалистите, са камъни в градината на Станишев. Когато говори например за голяма изборна победа и правителство в сянка още отсега, той вдига летвата пред партийния лидер. Подтекстът е:

неуспехът ще трябва да се плати с оставка


А той е неизбежен и това се вижда от резултата от допитването. По-интересно е как президентският отбор ще осребри с депутатски места мълчанието си за провала на червените на референдума. Това трябва да стане в дните преди партийния конгрес. Нито Първанов, нито Петков имат намерение да наблюдават със скръстени ръце как Станишев сам реди листите и ги пълни само със свои довереници.
Заради активността на Първанов и неговите нови коалиционни намерения дори се заговори, че той е евентуалният кандидат за премиер на едно бъдещо правителство на левите в лицето на БСП, ДПС и „България на гражданите”. Така че консенсусният тон на бившия президент в НДК, както и необходимостта от единство в БСП не означават нищо друго освен това, че той е на линия и че има своя вътрешнопартиен ресурс, който трябва да получи своето. Още по време на президентството на Първанов ВМРО си беше близка до него. Така че подкрепата за референдума е обяснима. Не бихме се учудили, ако точно хората на Красимир Каракачанов се окажат

най-стабилният партньор на левицата


в бъдещата предизборна коалиция. Много интересно е дали в тази група няма да влезе и „Атака”, която недвусмислено подкрепи социалистите на референдума. Напълно възможно е атакистите да бъдат скрит партньор на социалистите, както го правеха дълго време с ГЕРБ по време на този мандат.
Най-голямата

услуга на БСП на този референдум направи ДСБ


С участието си бившите сини помогнаха на червените да бъде мината границата от 20 процента и с това ядрената тема да се озове отново в парламента. Вярно е, че десните лидери търсят легитимност и най-вече възможност отново да се доберат до следващия парламент. Според техни изчисления шансовете да са отново в него са се засилили. Но това е станало не защото разполагат с ресурс, а защото умело се възползваха от антикомунистическата карта. Измамното им самочувствие може да радва единствено БСП. Защото тъмносините са единствените, с които червените могат да си подават топката. И така от двете страни ­ 

едните отляво, а другите отдясно да свалят доверието 

към сегашните управляващи.
Освен това не е тайна, че точно по време на дясното управление през 1997 – 2001 г. практически бе рестартиран проектът АЕЦ „Белене”. Истината е, че увлечени в желанието си да се определят като победители от допитването, и червените, и сините някак си пропускат, че безсмислено са похарчени повече от 20 млн. лв., които биха могли да идат за здравеопазване или за пенсии. Иначе, когато стане дума за пари, те винаги са склонни да обвиняват управляващите за всички беди. Но в случая си мълчат. Защото не те ще платят, а данъкоплатците. Това избирателите също трябва да го имат предвид, защото очевидно и кумовата срама е чужда за партии, които от зората на демокрацията хранят Октопода и пазят неговото статукво.
Съвсем очаквано

лидерът на БСП започна увертюрата към предстоящия вот


на недоверие с искане на оставка на вътрешния министър. Не е трудно обаче да се разбере кой има интерес от тези нагли действия в центъра на столицата. Затова и през следващите дни ще наблюдаваме как реагират политическите сили. Само ще припомним, че в пленарната зала в момента се обсъждат четири важни закона, свързани с националната сигурност. Може и да няма пряка връзка, но тези, които искат да запазят статуквото, са хората на бившата ДС. Те искат да продължат да дърпат конците, както са го правили през годините на криминалния преход.

понеделник, 28 януари 2013 г.

Осветяват машите на Октопода

Опит за връщане на чадъра над бивши служители на Държавна сигурност в разузнавателните служби беше направен в началото на миналата седмица и неутрализиран още на следващия ден от вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов.
След заседание на парламентарната подкомисия за контрол на спецслужбите в сряда (23.1.), на което бяха изслушани шефовете на Националната разузнавателна служба (НРС) и служба "Военна информация" към Министерството на отбраната Драгомир Димитров и Веселин Иванов, председателят й Владимир Тошев (депутат от ГЕРБ) изненадващо съобщи, че неговите колеги може да отменят решението си да осветят кадрите на ДС, заемащи властови позиции в двете ведомства.
Тоест

да се върне отмененият скандално прочут параграф 12


от Закона за досиетата.
Както е известно, той беше пришит в последния момент при гласуването на нормативния акт в края на 2006 г. Според него оставаха скрити онези бивши агенти на комунистическите тайни служби, които след 16 юли 1991 г. заемат ръководни постове в двете разузнавателни ведомства.  Впоследствие обаче, с изключение на червените, всички депутати, занимаващи се с темата, се обединиха около мнението, че съществуването на тази забрана в закона е “изключително вредно”, защото “прикрива точно хората, които са управлявали мрежата от сътрудници на репресивните сили”. И в края на миналата година с подобаващо мнозинство отмениха параграфа.
Затова и намерението на депутата Тошев да предложи нови законови промени, които
да позволят на специалните служби да отказват информацияна Комисията по досиетата, ако застрашава националната сигурност, беше шокиращо. По време на изслушването в комисията двамата директори на служби били единодушни в предложението си да отпадне чл. 3, ал. 1, т. 16 от закона, с което ще се минимизират последствията от отпадането на параграф 12. Това, което те искат, е от публичните личности, определени от закона за проверки, да отпаднат „директорът, заместник-директорите, директорите на дирекции, началниците на отдели и началниците на сектори в служба "Военна информация" и служба "Военна полиция" към министъра на отбраната, директорът, заместник-директорите, началниците на отдели и началниците на секции в Националната разузнавателна служба, началникът, заместник-началниците, началниците на отдели и началниците на сектори в Националната служба за охрана, председателят, заместник-председателите и държавните служители в Държавна агенция "Национална сигурност". Тошев обясни, че така службите ще могат, отчитайки последици, застрашаващи националната сигурност, мотивирано да отказват представянето на такива имена и допълни, че ще изпрати доклад по темата до председателя на парламента Цецка Цачева.
Намерението на Тошев беше смущаващо и защото идеята за осветяването на висши служители на тайните служби, работили навремето като агенти на ДС, бе споделена публично на конференция в парламента от министър Цветанов в присъствието на Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност (Щази). Гайгер тутакси подкрепи вътрешния ни министър, като заяви, че "не допуснахме

нито един офицер от Щази да продължи работа


в специалните служби”. Така че отстъпление от страна на управляващите би се отразило много зле в международен план. Затова не беше изненада бързата реакция на Цветанов, който още на следващия ден (24.1.) първо декларира в пленарната зала на Народното събрание, че „няма да бъде застрашен животът на нито един действащ служител на отговорни мисии извън пределите на страната”, след което твърдо заяви, че „с параграф 12 оставихме възможността да не отворим и да не прочетем страницата за лицата, съпричастни към бившата ДС, които

изнесоха парите на българския данъкоплатец


чрез фирми на разузнаването и впоследствие останаха да живеят там и да харчат тези пари”. Цветанов даде като пример за симбиоза между служби и бивши агенти на ДС случая с унищожаването от шеф на разузнаването на досието на Атанас Тилев, бивш банкер, който след освобождаването на този шеф от ведомството го приема при себе си на работа. По думите на Цветанов точно тези хора са участвали в разграбването на банковия сектор в най-тежкия период – 1995 - 1996 г.
Вътрешният министър обясни, че сега действащият закон дава достатъчни гаранции да не бъдат разкрити действащи разузнавачи. Според член 32 (1) не се разкриват и публично не се оповестяват документи, чието разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения или би създало сериозна опасност за живота на дадено лице. Алинея 2 дава възможност, за да не бъде разкрит или публично оповестен документ, съответната служба за сигурност да внесе мотивирано предложение в комисията, а комисията да се произнесе с решение, което е окончателно и не подлежи на обжалване. Освен това съгласно третата алинея документите, които не се разкриват и публично не се оповестяват, се регистрират в отделен архивен фонд в централизирания архив по чл. 1, ал. 3, който е на пряко разпореждане на председателя на комисията. Но те

вече не са притежание на разузнавателните служби


Разигралата се бърза схватка на политическо ниво обаче показа, че тази възможност не е приемлива от страна на кръгове, които стоят в сянка и се опитват да влияят на службите. Със сигурност и тези, които искат осветяването, го правят не само защото тази страница от криминалния преход трябва да бъде прочетена, а защото имената, които ще изплуват, ще покажат, че не случайно има Октопод в службите и че зависимостите с политици трябва да бъдат отстранени веднъж завинаги. Защото, както правилно отбеляза Гайгер, не е възможно да функционират съвременни служби с хора, които са работили срещу НАТО.
Би могло да се приеме, че суматохата около не повече от 50-ината бивши агенти на ДС, които най-вероятно ще бъдат разкрити, е била, за да се отклони вниманието от четирите законопроекта за тайните ни служби, които започнаха да се обсъждат в пленарната зала.
Поради факта, че за първи път се приемат официални закони за тях в най-новата ни история, е напълно обяснимо да възникнат спорове. Но все пак трябва да се има предвид, че по тези проекти се работи повече от 8 месеца и има поне още три месеца, за да се огладят противоречията. Това, което е ясно и събитията през последните дни го доказаха, е, че реформирането на българските служби за сигурност е задължение на парламента – първо, като приеме действащи закони за тях, а след това да осигури съответния контрол. За да не се превръщат те в маши на Октопода, както беше през годините.

четвъртък, 24 януари 2013 г.

Лъжи за раирани костюми

От политическа гледна точка е напълно обяснимо бивш премиер и лидер на най-голямата опозиционна партия радостно да заяви, че никога не е подписвал постановление за заем от 250 млн. евро за проекта АЕЦ „Белене”, и невъзмутимо да лъже, че парите не са отишли за текущи разходи на Националната електрическа компания. По същия начин двама негови бивши министри на енергетиката боравят с милиарди евро, като твърдят, че бъдещата атомна централа в Белене ще струва по-малко от 6 милиарда, като парите няма да излязат от джоба на българския данъкоплатец.
Нека сега си припомним как започва романът на Иля Илф и Евгений Петров „Дванайсетте стола”:
„В единайсет и поло-вина, от северозапад, откъм село Чмаровка, в Старгород влезе към двайсет и осем годишен млад мъж. След него тичаше безпризорен.Чичко ­ викаше той бодро, ­ дай десет копейки!Младият мъж извади от джоба си румена ябълка и я даде на безпризорния, но оня не мирясваше. Тогава той спря, изгледа иронич-но момчето и възкликна:Да не искаш да тидам и ключа от квар-тирата, детоса ми парите?”Същият тип хора, след като веднъж са били изхвърлени от властта, днес отново и отново чуват звъна на милионите евро, които тя дава, като се опитват пак да излъжат данъкоплатците, пробутвайки им същата румена ябълка. Такъв нелеп номер би бил обида за Остап Бендер, но не и за някои наши политици. „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”, както много точно ги определи един психиатър.
Каквото и да се случи, Сергей Станишев, Румен Овчаров и Петър Димитров никога няма да признаят, че проектът „Белене” струва 22 милиарда лева. За тях оценките на "Уорли Парсънс", RWE и на бившия зам.-министър на енергетиката в Русия и виден ядрен експерт Булат Нигматулин, че

цената дори надхвърля 11 милиарда евро

са или фалшификации, или шарлатании на лобисти за други източници на електроенергия.
„Защо не се поинтересувате каква е причината да бъде уволнен Нигматулин”, съвсем по детски попита Станишев вчера, очаквайки сякаш и него да го попитат защо българските избиратели ги изхвърлиха от управлението преди четири години и защо си мислят, че сега трябва да ги подкрепят отново.
Но нека не бъдем голословни. Защото зад фактите прозират раирани костюми за тези, които безцеремонно са „усвоявали” пари, които днес избирателите трябва да връщат. В доклад на Агенцията за държавен и финансов контрол (АДФИ) от 15.1.2013 г. до временната комисия, разследваща как са „усвоени” 250 млн. евро заем от банка „Париба” за строителството на АЕЦ „Белене”, е посочено, че много малка част от парите са „отишли към „Атомстройекспорт”, които са по негови стари задължения, и

67% са отишли по плащания по текущи нужди

и контрагентите”. Във вторник (22.1.) шефката на агенцията Теменужка Петкова бе категорична пред депутатите от комисията, че целта на кредита не е била да обслужи АЕЦ „Белене”, а да осигури общите текущи разходи на групата на Националния енергиен холдинг (НЕК) към контрагентите. Това тежко нарушение е основната причина НЕК да не може да погасява този кредит. Защото, когато е искан, е направена финансова обосновка, че той е предназначен за строежа на АЕЦ „Белене”, мотивирано е какви приходи ще реализира НЕК, какви печалби ще има и как от тях ще могат да погасяват задължения по кредита. Отбелязваме важния факт, че
човекът, който

дава разрешението за изтеглянето на парите

през 2007 г., е министърът на енергетиката Р. Овч. Още по време на обществената поръчка са извършени 15 броя фрапиращи нарушения на закона. Например в нея е посочено, че това трябва да е една банка, но впоследствие в кредитното споразумение се поставя клауза, че парите ще се усвояват едва когато бъде подписан синдикираният заем и се появят други банки кредиторки (8 на брой), тоест става ясно, че банката не е могла да осигури този кредит. Това повлича ново нарушение, защото друга клауза превръща всяка една от осемте банки в страна по договора. Нарушението се изразява в това, че тези банки е трябвало да участват в обществената поръчка, но не са го направили. „Париба” всъщност поема само 60 млн. евро от заема, останалите пари идват от другите банки. Тук ще вметнем, че само изплатените такси, лихви и главници по кредитите от тези осем банки са 14 615 256,13 лв. Освен това на консултанта „Уорли Парсънс” са изплатени 11 377 499,27 лв. А на застрахователната компания „Енергия” от ЗД „Алианс-България” АД е

изплатена сума от 2 640 370,30 лв.

за риска „индустриален пожар”, както и за още няколко услуги като „земетресение, буря, градушка, пороен дъжд, сняг и наводнение”. Повече от 129 млн. лв. са отишли за закупуване на електроенергия от пет доставчици.
Фрапираща е щетата, нанесена от рисковата суапова операция, която е трябвало да измени лихвената структура чрез промяна на лихвения процент от фиксиран към плаващ и това да доведе до намаляване на лихвените плащания. Вместо това обаче от извършените седем такива плащания само един път „Париба” е платила 212 111,11 евро, докато НЕК е платила на банката 18 871 718,05 евро (36 909 872,33 лв.).
Тази многомилионна загуба е била зачислена тутакси към общата сметка

за разходи по АЕЦ „Белене”

Заключението на разследващите от ДАФК е, че има превишаване на пълномощията на тогавашните изпълнителни директори на НЕК и че договор за мостово финансиране на АЕЦ „Белене” така, както е обявен в обществената поръчка, няма. И всичко това е извършвано без наличието на разрешения от страна на принципала и на ДКЕВР, като парите са предоставяни от лица, които не са участвали в обществената поръчка.
До този момент по този кредит са изплатени 55 млн. евро. Останалите 195 млн. евро трябва да бъдат платени през месец май тази година. Те ще бъдат взети от българския данъкоплатец. Добре е, че тези мрачни тайни на прехода излизат на светло. Не само защото в неделя е референдумът, който трябва да реши бъдещето на този ядрен проект, а и защото тези, които днес най-силно агитират в полза на строежа, са същите, които са „усвоявали” тези пари не по предназначение. И без да им мигне окото, искат този грабеж да продължи. Бъркането в кацата с меда винаги се услажда. Затова има и решетки, които отрезвяват.

понеделник, 21 януари 2013 г.

Вехти реформатори искат пак да водят бащина дружина

Никак не е изненадващо, че в края на миналата седмица червени и тъмносини политици решиха да се скрият от общата вина, довела до предстоящия безсмислен референдум за ядрената ни енергетика. Лидерът на БСП Сергей Станишев замина за Египет, вместо да се яви в петък (18.01.) пред комисията, която разследва аферите, свързани със земи на нашето Черноморие. А Иван Костов предпочете да се занимава с това дали четиригодишните деца трябва задължително да ходят на забавачка, вместо да коментира обвиненията на бивш негов вътрешен министър, дадени по делото „Октопод”.
Лидерът на БСП дума не обели по темата, вместо него като говорители се проявиха Мая Манолова и Михаил Миков. Но те нямаше как да впечатлят нито с извинението, че конференцията в Египет била планирана предварително, ръководството на Народното събрание било предупредено и шефът на разследващата комисия бил длъжен да се съобрази с това, нито пък с популистките обвинения първо управляващите да отговорят за техните грехове пък после да ровичкат в миналото, с което на практика предлагаха примирие и заравяне на томахавките. С други думи – ние ще забравим, ако вие си траете. Добре позната схема, благодарение на която се роди Октоподът и преходът днес се определя като криминален. Само че този път

номерът няма да мине

не само защото управляващите трябва да извадят повече от 100 млн. лв., за да оправят бакиите, но и заради натиска на природозащитниците, които участват в заседанията на кабинета. Отлагането е също тактика, с която бившите комунисти саботират заседанията в парламента. Но те нямат интерес да бавят топката. Защото с наближаването на изборите всеки излязъл корупционен факт за тяхното управление, ще клати тяхната предизборна кампания. Заменки на тъмно и гьолът в „Белене” дни преди референдума можеше и да нямат това значение, ако лидерът на БСП бе отстъпил поста си на друг, когато му беше времето. Сега той ще трябва да отговаря не само като бивш премиер, но и като настоящ лидер. Изобщо не трябва да се съмняваме, че комисията, която разследва корупцията по висшите етажи на властта, ще пропусне възможността да вдигне подобаващ шум около всички далавери, в които са намесени не само соцлидерът, но и негови колеги съпартийци. Та тя е създадена точно за това. Ще отбележим също, че новите шефове в прокуратурата едва ли ще чакат дълго, за да покажат, че смяната по върховете на съдебната власт не е случайна и влиянието на кукловодите в нея е приключило. Така че колко по-бързо Станишев отхвърля обвиненията, толкова по-малко ще са сътресенията в собствената му партия. Защото в БСП предстои партиен форум само две седмици след провеждането на референдума. Ще се редят и кандидатдепутатски листи. По този повод в низините на партията се чува глух тътен. Първо, местните лидери искат да се отмени влязлото в сила уставно правило тези, които заемат партийни постове, ако искат да останат на тях, да не се кандидатират за депутати. Второ, сегашното ръководство тихомълком иска само (чрез контролирания от него Национален съвет) да подреди листите, и в провинцията да гласуват за спуснатите им парашутисти, вместо за своите. Няма да коментираме

авторитарния полъх, идващ от „Позитано” 20

Но не можем да пренебрегнем загубилия лидерската битка бивш президент Георги Първанов. Той вече показва, че няма да стои със скръстени ръце. И под прицел няма да са управляващите, макар че публично срещу тях ще са неговите политическите стрели, а сегашният лидер на стогодишната партия. Макар че свадата им е напълно излишна, както те самите. Няма как обаче нито единият, нито другият да разберат, че

единственото правилно решение е да отстъпят крачка назад

и дадат възможност на неизхабени политици да освежат залинялата върхушка.
В неделя пък ДСБ и сините бегълци от „Единство” подписаха споразумение за общо явяване на изборите, което те определят като политическа платформа, която не приема опитите тоталитарният режим у нас да бъде клониран. Съвсем обяснимо лидерът на ДСБ коментира: „Независимо от възрастта ни, ние сме модерните хора на България", а лидерката на „Единство” го допълни с „Ние сме доказали кои сме", и припомни, че по време на мандата на ОДС през 1997-2001 година на автентичната десница страната ни е превърната от съветски сателит в европейска държава.
Двамата не случайно казват това. Те от доста време са подложени на натиск от своите да се оттеглят. Няма да припомняме, че точно те носят главната вина за последвалото разцепление на СДС след провала на тяхното управление. ДСБ отдавна се тресе от лидерски амбиции, затова и младият им елит ги напусна и се прехвърли в друга формация. А „Единство” уж си избра лидер, но той не се чува. Вместо него говорят Надежда и Мартин Димитров.
Иначе решението на двете формации да се обединят не е лошо като идея. Но то

не може да прикрие техния провал

а откровеното му непризнаване и опитът да бъде скрит зад политическа фразеология едва ли ще трогне избирателите. Още по време на приватизационните измами те разбраха, че тогавашните сини лидери са всъщност подставени лица на кукловодите на прехода.
Десните симпатизанти няма как да бъдат подведени и от сегашната активност на ДСБ срещу проекта АЕЦ „Белене”. Защото точно правителството на ОДС (1997-2001) реанимира проекта с един доклад на вицепремиера Петър Жотев. Документът е за състоянието на АЕЦ “Белене”, съдържа варианти за размразяване на проекта и за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999-2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30 км регионална област на Белене. В резултат на това

с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет

на Агенцията по енергетика и НЕК АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
И червените, и сините знаят какво са дробили, но въпреки това се държат като лисицата, която стояла по дървото и питала настойчиво:
- Гарго, ще гласуваш ли с „да” на референдума? Много е важно, от това зависи бъдещето на децата ти!
А гаргата мълчи и стиска сиренцето в клюна.
- Гарго, много е важно България да е независима и да не купува ток. Ще гласуваш ли с ДА?
Гаргата:
- Да!
Сиренцето пада, лисицата го грабва и офейква. Гаргата, замислено:
- Аз и „не” да бях казала, все тая...
Едва ли обаче избирателите този път ще се държат така примерено.

сряда, 16 януари 2013 г.

Часът на истината за АЕЦ "Белене"

Междинен доклад на временната парламентарна комисия, разследваща проекта АЕЦ „Белене”, се очаква да нажежи страстите днес в пленарната зала. В него са посочени шокиращи данни, които вероятно ще накарат прокуратурата да се задейства, още преди комисията да е приключила работата си. Опозицията най-вероятно ще обвини управляващите, че документът преследва популистка цел – да накара участниците в предстоящия референдум за ядрената ни енергетика да гласуват с „не” или да го бойкотират. Социалистите имат опит в отиграването на критични за тях ситуации. Проблемът е, че в годините на криминалния преход, обикновено всичко се договаряше под масата, аферите се потулваха, а за избирателите оставаха зрелищата и изтънелите им от поредния грабеж джобове.
Един от ключовете за разплитането на

кълбото за гьолът „Белене”

е кореспонденцията между тогавашните управляващи от БСП и стратегическия инвеститор - германската компания RWE. Получените от депутатите документи показват, че инвеститорите са оценили проекта за повече от 10 млрд. евро. Този факт категорично отхвърля сегашните твърдения на Румен Овчаров и Сергей Станишев, че централата ще струва между 4 и 6 милиарда лева. Последвалият от страна на RWE  отказ е и заради това, че на германците им е светнало колко непосилно ще е това за българския бюджет и че рискът от финансов колапс е неизбежен.
Всъщност скандалът гръмна, след като RWE се отказа и мотивира отказа си със съмнения за крупни далавери. Според компанията НЕК неправомерно е извършвала разпоредителни сделки по отношение на изграждането на централата, без да е подписан договор за доставка и строителство (писмо на RWE от 26 октомври 2009 г.). Веднага след това писмо управляващите възложиха на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка. Нейният доклад потвърждава, че е нарушен Законът за обществените поръчки, защото няма сключен договор за изграждане на АЕЦ "Белене", а е подписано само споразумение с цел преговорите да продължат. Според Закона за обществените поръчки (ЗОП) трябва или да се сключи договор, или да се продължат преговорите с потенциален изпълнител на обществена поръчка, а не да се подписва споразумение, такова, каквото е било подписано.
В междинния доклад, подготвен от разследващите проекта АЕЦ „Белене” депутати, са посочени две от далаверите. Едната е свързана с мистериозното изчезване на 90 милиона евро от продажбата на старото оборудване. То е било готово за внедряване и за експлоатиране, но е продадено на безценица и вече работи в Калинската АЕЦ в Русия. То е закупено за 1,6 млрд. евро, а е продадено за 205 милиона евро. Има оценка на архитект-инженера „Уорли Парсънс”, че то струва 295 милиона евро и няма и следа от документ

как цената е била намалена с 90 милиона евро

По време на дискусията около това разкритие стана ясно, че в преговорите са се намесили политици. Точно този политически елемент в едни търговски преговори, както и лицата, участвали в тях, е ключът към гигантската корупционна схема, която нито един от двамата бивши енергийни министри Р.Овч., нито Петър Димитров, засега не могат да опровергаят. Ще припомним, че според разкритите договорености в крайна сметка руската страна е трябвало да плати на НЕК оборудване не на стойност 205 млн.евро, а 164 млн. евро. На практика обаче се плащат 87 млн. евро, а руската страна твърди, че останалите 77 млн. евро са всъщност направените разходи за транспорт, застраховане и т.н. на оборудването, които компанията не е длъжна да плати.
Втората далавера е разкрита пак от Държавната финансова инспекция. Инспекторите са установили, че 300 млн. лв., отпуснати за създаването на съвместно дружество с RWE за строежа на АЕЦ „Белене”, са изхарчени, въпреки че дружеството не е създадено. Парите са дадени с правителствено решение за увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг (БЕХ), след което е трябвало да се преведат на НЕК. Средствата са били предназначени за покриване на 51% от дела на НЕК в съвместното сътрудничество с RWE, с които да се поемат първите разходи на това дружество. Тези пари са част от заем, взет от банка, който и до днес се изплаща и тежи на българските данъкоплатци. Само че парите са потънали за други плащания, като в момента се уточнява едни

7,5 млн. евро дали не са дадени за кампанията на социалистите

през пролетта на 2009 г.
Според най-нови данни, дошли от публикувани документи по проекта в социалните мрежи, които предстои да бъдат разгледани от парламентаристите, близо 210,2 млн. евро са получени от консултанти, работили по проекта АЕЦ “Белене”
Към тези пари обаче ще трябва да се добавят още 26,041 млн. евро, които има да се доплащат на “Уорли Парсънс”. Към момента компанията е получила 177,766 млн. евро, но в договора й е записано, че услугите й струват общо над 203,8 млн. евро. Освен тази компания, по-големи суми са получавали още “Делойт” - 2,885 млн. евро и “БНП Париба” - над 2,941 млн. евро. Френската банка, която отпусна на НЕК заем от 250 млн. евро за дейностите около “Белене”, е прибрала още над 55,6 млн. евро лихви по въпросния заем. Близо 520 хил. евро от НЕК е получила и компанията майка БЕХ за

предоставените консултантски услуги

по проекта за втора атомна. Към тях трябва да бъдат прибавени още близо 36 хил., разплатени за идентични услуги по граждански договори с частни лица.
Заради факта, че има дела в арбитражни комисии с доставчика, някои от данните могат да бъдат оповестени само на закрити заседания, които червените саботират. Но отсега е ясно, че цифрите в документите дават възможност на депутатите да установят, че пари са харчени неправомерно или направо са потъвали.
В заключение ще отбележим, че е най-малкото странно да има заявка за купуване на старото оборудване от АЕЦ „Козлодуй” и вместо то да се озове там, да бъде върнато в Русия. Тези ходове на социалистите са като във вица за онзи пътник, който пристигнал на забутана гара в прерията.
Слязъл от влака, огледал се - наоколо само поле. Попитал началник-гарата:
- А къде е градът?
- На 15 километра оттук.
- Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града?
- Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.
С такава логика са и отговорите на бившите червени енергийни министри, както и на длъжностните лица по време на разпитите им в комисията, разследваща този проект. Фактите обаче показват друго, затова и магистратите е хубаво да се намесят. А тези, които идат да гласуват на референдума, е добре да си помислят кой в крайна сметка плаща сметките.

понеделник, 14 януари 2013 г.

Без Октопод в службите


Едва ли щеше да се вдига толкова шум около инцидента с парашутистите край село Коиловци или пък така спешно щеше да бъде уволнен бивш шеф на разузнаването ни от съветнически пост в Министерския съвет (и даден на прокурор заради „финансови несъответствия” в ръководената доскоро от него служба), ако тези институции бяха под законодателен контрол. Шокиращо е, но е факт, че и до днес цивилното ни външно разузнаване се регламентира с указ на Държавния съвет от февруари 1990 г. Не може да пропуснем и тревожната наследственост от бившата Държавна сигурност и на трите структури -  НСО, цивилното и военното разузнаване. Всички нормативни актове, валидиращи ги, са от периода 1989-1991 година, когато се симулираше премахването на комунистическия таен и репресивен апарат, но в действителност той се преструктурираше. Не случайно и на заседание на правителството наскоро бе отбелязано, че явно политическата класа и службите са имали взаимен интерес от запазването на това статукво през тези 23 години, които се определят като криминален преход или годините на Октопода. Показателна бе яростната съпротива в пленарната зала от страна на бившите комунисти срещу отпадането на параграф 12 от Закона за досиетата. Ще припомним, че според него „лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба „Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г. не се установява принадлежност към органите по чл. 1 по смисъла на този закон”. С тази вратичка бяха скрити ръководните кадри, работили за бившото разузнавателно управление на Генералния щаб на БНА и бившото Първо главно управление на Държавна сигурност. Тези управления, както е известно, са действали

в тясно сътрудничество със съветските тайни служби

ГРУ и КГБ. Наскоро новият шеф на вътрешната парламентарна комисия Красимир Ципов заяви, че в нашите служби не може да работят хора, свързани с тези на бившия Голям брат. А преди това вътрешният министър Цветан Цветанов на конференция на фондация „Конрад Аденауер” в парламента заяви, че през изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но

нито едно правителство не е било такапоследователно

в действията си по скъсването с тоталитарното минало. А на същата среща Ханс-Йорк Гайгер (бивш президент на службата за външно разузнаване и контраразузнаване на Германия и пръв ръководител (1990-1995) на службата за разформироване на източногерманското Министерство на държавната сигурност ЩАЗИ) недвусмислено заяви, че „не допуснахме нито един офицер от ЩАЗИ да продължи работа в специалните служби.
Истината по отношение на нашите съвременни служби, че може и да няма публични данни за контрол от страна на враждебни на НАТО разузнавания, но има достатъчно данни, че при липсата на законов контрол разузнавателната дейност е поставяна в услуга на други цели като нерегламентирана търговия със стоки с двойна употреба и дори контрабанда на коли, за което съобщават депутати, запознали се с архивни документи.
Според Веселин Вучков, зам.-министър на вътрешните работи и експерт по новите законопроекти за службите, голяма мистерия остава „как никой в преговорния процес за присъединяване към ЕС, никой, дори от Брюксел, не предложи да се видят правилата, по които работят външното, цивилното и военното разузнаване!”
Така че основният въпрос при създаването на новите правила е не само на кого да бъдат подчинени службите за сигурност, но и

по какъв начин ще събират информацията
как ще я предоставят на висшето държавно ръководство и в какъв обем.

В момента парламентарните комисии дискутират четири законопроекта – за Държавна агенция „Разузнаване”, за Националната служба за охрана, за военното разузнаване и за управление на системата за защитата на националната сигурност. Последният от тях е и за координирането на дейността на трите служби чрез така наречения Съвет по национална сигурност към правителството, чиито правомощия ще бъдат разширени. В тази връзка ще се реши завинаги

дългогодишното неформално противопоставяне

между президентство и кабинет по линия на службите. НСО ще остане изцяло под контрола на държавния глава, а цивилното разузнаване ще бъде подчинено в по-голяма степен на изпълнителната власт. Тоест създава се правна възможност Съветът по сигурността да осигури необходимото сътрудничество между структурните звена от системата за защита на националната сигурност. Освен това се регламентира не само сътрудничеството с изпълнителната власт, но и с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани и със сродни структури в други държави и чужди организации. От особено значение за подобряването на общия резултат от дейността на тези служби е включването при необходимост към разузнавателната общност на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и Агенция „Митници”.
Не по-малко важно е, че самите служители ще знаят съвсем точно къде се намират в кариерното си развитие и пред кого и за какво се отчитат, както и ще знаят как ще се развиват в бъдеще. Може и да е странно, но

за първи път се даватопределения за използвани основни понятия

като разузнавателна общност на НАТО и ЕС, разузнавателна информация, разузнавателен орган и т.н. Законите ще бъдат направени така, че да не пречат на тези за защита на класифицираната информация, за защита на личните данни и за достъпа до обществена информация. От съществено значение е контролът, който според закона за управлението на сигурността ще се осъществява от Народното събрание. Затова и вносителят предвижда да бъде създадена специална комисия, която да контролира тези агенции и служби. Съставът на комисията ще се определя в съответствие с числеността на парламентарните групи. НСО ще бъде обект на наблюдение и от страна на вътрешната комисия. Особено внимание ще се обръща на финансовия контрол. В него ще може да участва и комисията по бюджет и финанси.
Остават, разбира се, и някои тънки въпроси като дали цивилното и военното разузнаване не трябва да са в една структура или ще действат паралелно. Например в Германия има само военен отдел към външното разузнаване. Но в други страни е по друг начин. В случая е важно да се прекрати дългогодишното съперничество и те да работят в синхрон, а не да си пречат, както се е случвало. Такава е и основната цел на обсъжданите законопроекти – в тях има предимно поле за сътрудничество между отделните звена на националната сигурност. Срокът, който вносителите са си поставили – законите да влязат в действие в началото на април, също е важен. Заплахите срещу страната ни, особено след атентата в Бургас, показват, че време за губене няма, а още по-малко за шумни популистки разправии между опозиция и управляващи.

петък, 11 януари 2013 г.

Шест месеца преди изборите



Новият политически сезон с поредица от червени гафове. Няма да се спираме на поведението им след като гръмна скандала с несебърските дюни не за друго, а защото не е толкова къса паметта нито на еколозите, нито на избирателите, за да им припомнят по време на чие управление се организираха демонстрации в споменаваните днес защитени черноморски зони и чии роднински имена на висши политици оттогава до днес се спрягат, когато стане дума за Карадере или Иракли.  Ще пропуснем и арогатното поведение на соцлидера с негови опоненти в кулоарите на една телевизия, както и изпъстрените с обиди обяснения на „Позитано” 20 след това. Но

не може да пренебрегнем вчерашния отказ на социалистите

да приемат подадената им ръка от мнозинството за прагматична работа в пленарната зала в оставащите по-малко от шест месеца да парламентарните избори. В идеята няма самоцел, тя отговаря на задължението, клетвено поето от всеки един народен представител да служи на хората, които са го избрали.
„Парадокс е че веднъж попаднали в сградата с надпис „Съединението прави силата”, народните представители я превръщат във Вавилонска кула и забравят, че основната им задача е да служат на хората”, заяви Красимир Велчев, шеф на ПГ на ГЕРБ. Той поясни, че е време да се приключи с партийните блокажи и да се покаже на хората, че са „един отбор - националният отбор на България.”
Вместо да приемат протегната ръка, червените чрез своя лидер ясно

заявиха от парламентарната трибуна, че е „късно либе за китка”

и че предложението е трябвало да бъде направено още в началото на мандата на ГЕРБ. С това те дадоха да се разбере, че смятат да продължат да саботират дейността на народното събрание и, както правилно бе отбелязано от техните опоненти, да я карат в нищо неправене и лично облагодетелстване както е било за тях през последните 23 години.
Ако разгледаме по-внимателно отправените от социалистите обвинения, ще видим, че те ловко избягват всичко, което би ги върнало към провала на тяхното управление. Например, този път те нищо не споменаха за пенсиите, за които твърдяха че са увеличили, но се оказа, че това е било само на книга и се плаща от новите бюджети. Нищо не споменаха за увеличената с един милиард лева събираемост на данъци и акцизи, за съкращенията с 13 процента на администрацията, за 4 милиарда усвояване на европейски фондове. 
Вместо това червените го удариха на популизъм и

плач, заради загубения контрол върху почти всички власти в страната

Много интересна бе и изразената резервираност на БСП към строежа на АЕЦ „Белене” и предстоящия по този повод референдум. Темата бе претупана от техния лидер само с едно изречение. А няколко дни по рано соцдепутат декларира, че ако не бъде построена тази централа до няколко години страната ни ще остане без електричество. Червените не отговориха и на предложението на депутатите от разпадналата се Синя коалиция за телевизионен дебат по темата. Всъщност не бихме се учудили, ако има такова съгласие. Защото то ще затвърди червено-синята мъгла. Ако се осъществи една такава дискусия, ще излезе, че има само две партии с ясно изразени позиции – БСП и Синята коалиция. В това се състои и уловката на десните депутати. Те отчаяно търсят легитимност, заради разпада си и съмненията, че може да не минат четири процентовата бариера и

очакват  дружеска ръка от червените,

както е ставало през всичките години на криминалния преход. Затова и от БСП едва ли ще им откажат. Най-малкото за да им се отблагодарят заради помощта коятко им оказваха от синята коалиция по време на вотовете на недоверие към управляващите. В БСП пък всички изяви са важни, защото те трябва да прикрият лидерската битка в техните редици. В този смисъл трябва да се има предвид, че преброяването на червените съмишленици, което ще се състои на референдума, със сигурност ще бъде тема на предстоящия през февруари конгрес на БСП. Фактите няма как да бъдат избегнати, както и обсъждането на кандидатдепутатските листи. Към това няма начин да не се прибави и персоналното недоволство към лидера на ръководството на БСП. Според някои негови членове отсега той да твърди какво ще прави след изборите БСП - с кого ще се коалира и с кого не, - показва единствено слабост: надуването на мускули не радва дори редовите съпартийци. И как да имат доверие на

провалилия се на цяла поредица от избори техен лидер.

Освен това най-удобно е да се иска бъдеща коалиция. Така отговорността от управлението се размива. По този повод можем да припомним как той използваше предишното управление за параван на собствените си грешки.  Само че паметта на избирателите не е толкова къса. А и криминалният преход ги научи да не стават лесна плячка на Отопода
Това,че в БСП знаят, че нямат големи шансове за успех с вече провалили се като управленци политици, вече не е достатъчно. Проблемът е, че нямат механизми да се преборят с апаратчиците, за да изкарат напред нови лица. Освен това не е много ясно дали вътрешнопартийните опоненти не предпочитат да

оставят бившият им премиер отново да се провали

и чак тогава да подредат пъзела си.

Истината е, че лидерът на БСП отдавна се е превърнал в бреме за партията. И това, че той бе избран да ръководи евросоциалистите, радва само малцина от партията. Затова и последните слухове го пращат на работа в Брюксел. И макар че той отрича тази възможност, това е елегантен начин да бъде оттеглен от лидерските позиции. За съжаление това беше добре да се случи още през миналата година.
Фалстартът на социалистите в първите дни на новата година само затвърждава впечатлението, че БСП е колос с глинени крака. Уж социолозите ги сочат като водеща опозиционна партия, но страхът от очертаващата се поредна загуба предизвиква нервност и шум в червените редици. Лелееното единство се превръща в химера, вътрешнопартийните интриги набират скорост. И когато членът на тяхното най-висше ръководство и бивш председател на парламента Георги Пирински предлага неговите колеги да не се кандидатират за депутати, включително и лидерът им, това показва единствено, че зад червената фасада ври и кипи. И че на всички им се ще рибата да е в тигана, но тя е още в морето. То е бурно, а социалистите са свикнали някой друг да им вади кестените. Затова и прогнозите за тяхното бъдеще са нерадостни.

вторник, 8 януари 2013 г.

Парламентарни интриги преди изборите

Тази сряда, след 18 дни ваканция, депутатите се връщат в пленарната зала. След бурните дебати около изборния кодекс в края на миналата година, които наложиха отлагането на дискусията по него, предстои тя да бъде завършена. Управляващите с право не са съгласни тя обаче да отнеме времето им до края на тази сесия. Има достатъчно други проектозакони, които са по-важни от изборното законодателство. Такива са например тези, свързани със социалната политика, здравеопазването и образованието. Вярно е, че те не са точно прицелът на саботаж от страна на опозицията, но забавянето им и дори неприемането им ще бъде минус за мнозинството. Видя се, че истинската цел на протакането на дебата за изборния кодекс са законопроекти, свързани с осветяването на хора от бившата Държавна сигурност, заемали ключови позиции не само в специалните служби, но и в управлението на страната. Оспорването

на промените в закона за досиетата


 от страна на социалистите заради отпадането на печално прочулия се параграф 12 от него, както и очертаващите се сложни дебати около приемането на законите за НСО и Националната агенция „Разузнаване” ще покажат, че Октопода не иска да отстъпи без бой позиции  които са му давали възможност да управлява задкулисно правителствата, независимо от техния цвят.
Със сигурност още през този месец ще станем свидетели и на искане за пореден вот на недоверие. Той трябва да отклони вниманието от допитването за ядрената енергетика и очертаващия се провал на червените. В тази игра е много интересна позицията на разпадналата се Синя коалиция. Докато от ДСБ се обявяват за твърда опозиция, то в СДС предпочитат да се занимават със собствените си брожения и да не се противопоставят на сродната народна партия от ГЕРБ. Добрата новина за сините е, че подводните камъни, на които стъпваха, свършиха. Те твърдо се разграничиха от депутатите, представляващи Синята коалиция, и всяко едно действие на представителите на ДСБ в парламента ще покаже  истинската им същност на  съюзници на БСПкаквито са били през целия 

криминален преход.

Друг препъни-камък вероятно ще е дискусията по новата процедура за избор на конституционен съдия. Известно е, че две кандидатури вече пропаднаха. Управляващите имаха достатъчно време, за да се подготвят за бързо приключване на щекотливата тема. Освен това те са улеснени от други скандални разследвания, от които би могло да изскочат поредните скелети от гардероба на червеното управление. Например още тази седмица от парламентарната комисия, която разследва „гьола” АЕЦ „Белене”, предстои да научим дали едни 7,5 млн. лева не са отишли в партийната предизборна каса на БСП през пролетта на 2009 г. Досега разследванията на депутатите са установили, че неправомерно са похарчили  близо 300 млн. лв., а други 90 милиона  просто са се изпарили.
Всъщност още в първите изяви на опозиционните лидери се вижда, че партиите им нямат полезни ходове и ще разчитат на изпитаната тактика за бавене на топката

чрез безполезни дебати в пленарната зала


и предизвестени като резултат вотове на недоверие. Отсега е ясно, че номерата им няма как да минат. Мнозинството бързо подминава заложените капани. Ще посочим за пример отново изборния кодекс. Социалистите са изправени пред угрозата изборите да се проведат по техния закон, който бе подложен на остра критика от Брюксел. Затова те са тези, които имат интерес да бъде гласуван новият изборен кодекс. И въпрос на време е да приемат условията на мнозинството.
Освен това не бива да се забравя, че в самите опозиционни партии вляво и вдясно, като БСП и ДСБ, не всичко е наред – на червените им предстои конгрес през февруари, а в ДСБ предварителната подредба на листите, както и присъединяването към тях на изключените от СДС създава напрежение. Тези проблеми няма как да не се отразят и на парламентарното им представяне. Що се отнася до предстоящите атаки на опозицията, те са такива, че винаги ще се връщат като бумеранг върху тях. Най-вече защото техните лидери са показали, че не са добри управленци и избирателите достатъчно ясно са отхвърляли техните правителства.

сряда, 2 януари 2013 г.

Краят на политическото мишкуване


С настъпването на новата година дойде и часът на истината – ще има парламентарни избори, ще има и нов патриарх. Ако се върнем в миналата, ще разберем защо очакването на тези обичайни за цивилизования свят събития бе подгрято от бившите управляващи с толкова много политическо шикалкавене.
В интерес на истината на тях никак не им бе леко – загубиха ключовите позиции във всички власти, а в допълнение - бяха разтърсени от невиждани досега вътрешнопартийни боричкания.
Двама бивши президенти забравиха, че вече не са такива, и се подхлъзнаха по пътя на срамното завръщане – единият поиска да е отново лидер на БСП, а другият: да е пръв сред конституционните съдии.
Близо половин година наблюдавахме как двата лагера в столетната партия се замерят с кал едни други. За да се стигне накрая до мнимо примирие, след като
възтържествува статуквото

на удобния за мнозинството бивш премиер

Веднага ще кажем, че няма да се учудим, ако битката вътре в БСП се разгори отново. Предстои редене на изборните листи, а и конгрес, на който можем да станем свидетели на вътрешнопартиен пуч.
Трябва ли да се учудваме тогава защо през цялата минала година червените се опитваха да отклонят вниманието на обществеността от себе си, с предизвестени като резултат вотове на недоверие към управляващите и с протяжни безсмислени дискусии в пленарната зала като тази за референдума за ядрената енергетика или с опита да се бламират заседанията в свещената сграда с дрънкане по Изборния кодекс. 
А какво да кажем за Синята коалиция, чийто балон се пръсна още миналата пролет. Жалък разпад със срамни, дирижирани от Октопода опити да се спасят старите влъхви с цел поредните индулгенции. Само ще припомним как преди близо четири години в изборната нощ лидерът на сините обяви, че те държат златното ключе, а малко по-късно другият съпредседател на коалицията хукна с букет и бонбони във военната болница да си предложи услугите на човека, за когото дотогава твърдеше, че е от подземието. И когато номерата им не минаха, Синята коалиция

показа лицето си – на подаващ топката играч
в червено-синята мъгла

Не само че обслужиха социалистите на почти всички вотове на недоверие, с изключение на последния, но и сега се канят на ядрения референдум, с гласовете си (нищо че тръбят, че ще са отрицателни), да бъде достигнат валидиращият допитването брой гласоподаватели.
До момента обаче резултатът от техните действия е самоубийствен. Това че си вярват и че поне до изборите ще ни натрапват цирковите си изпълнения, не е никак радващо.
ДСБ и сините отцепници са ясни. Никога фасадните им изяви не са имали нещо общо с действителността. Това се знае още от тяхното управление през 1997 – 2001 г., когато, вместо да извадят досиетата на ДС и да помогнат за създаването на средна класа, те направиха точно обратното – отблъснаха своя електорат чрез приватизацията, с която утвърдиха икономическата власт на червените олигарси.
Затова СДС правилно избраха самостоятелния път. Но и техните ходове в края на на миналата година, свързани с предложенията им за конституционен съдия, не бяха обнадеждаващи. Дано да са си взели поука. И най-вече да осъзнаят, че пътят към успеха минава не през „Раковски” 134 или Народното събрание, а през провинцията, откъдето трябва да върнат изгубените през годините гласоподаватели.
Миналата година не мина и без скандални разкрития, свързани с бившата ДС. Почти целият висш клир се оказа, че е съставен от доносници на политическата полиция на режима на Тодор Живков. Отпадането пък на параграф 12 от закона за досиетата, който прикриваше началници на отдели, ще донесе допълнителни сътресения.
Но в света на духовенството имаше и една много добра новина – връщането на един от водещите разколници, митрополит Инокентий, в лоното на църквата. Ще припомним, че

не без участието на бившата ДС бе организирано разцеплението на Светия синод

още в началото на 90-те години, което придоби гигантски размери по време на синьото управление (1997–2001). Тогава имаше двама патриарси, а до края му (юни 2001 г.) от дублиращия синод бяха окупирани 250 църкви, манастири, параклиси и други имоти на БПЦ. В техни ръце са и банковите сметки на църквата.
Споменаваме това не случайно. Защото тогава се опитваха да ни внушат, че  новият патриарх Пимен е избран по „един демократичен начин”. И че единият синод бил „комунистически” и се състои от „агенти на ДС”, а другият бил демократично избран. Но се оказа, че разколникът Пимен е бил един от най-приближените на комунистическия диктатор Антон Югов, включително и като негов ятак, като активен борец против капитализма и фашизма, а най-вече и като агент на ДС в състава на Светия синод наравно с други двама най-видни разколници. Също така през май 1990 г. Пимен е начело на депутатската листа в създадения от червеното политбюро и ДС (в края на 1989 и началото на 1990 г.) Общонароден комитет за защита на националните интереси (ОКЗНИ). Комитетът е известен с това, че стана инициатор на подклажданата от комунистите и ДС „националистическа вълна” на засегнатите от връщането на турските имена и отмяната на възродителния процес.
Така че връщането на Инокентий е добра стъпка към възстановяването на църковното единство. Разбира се, че и предстоящият избор на патриарх не е без значение. Защото

апостол на вярата и одлъжностено към ДС духовно лице са две различни неща, които нямат връзка помежду си.

Всъщност през цялата минала година течеше една тиха подготовка за връщането на Октопода във властта.  Очевидно е, че и през тази кукловодите на криминалния преход ще направят всичко възможно, за да продължат „да ходят по пътищата на тъмнината”, както е написано в онази Соломонова притча, и ще им „прави удоволствие да вършат зло. И да се радват на извратеността на злите”. Само че след като през 2012 г. лъснаха толкова много техни зависимости, стана ясно, че техните „пътища са криви и пътеките им опаки”. И на избирателите им е светнало, че с това минало трябва да се приключи веднъж завинаги, като тези, които се опитват да го продължат, бъдат махнати от политическата сцена. По този повод на тези, които са все още скептично настроени, ще цитираме апостол Йоан (1 Йоан 5:14-15):
„И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него.”
Хубаво е още в първите дни да си припомним тези думи от Светото писание и да не се доверяваме на лъжепосланията на старите политически влъхви.