Много шум за нищо може да се окаже шумотевицата около избора на нов син лидер. Има нещо сбъркано в уж най-демократичния партиен избор, с който ни занимаваха шепата сини активисти през последните дни.
Истината е, че няма повод за радост новоизбраният Мартин Димитров. Причината е, че, от една страна, той е зависим от синьото политбюро, избрано преди седмица, а от друга, според новия устав той ще е на върха само до изборите. След тях задължително ще има нов избор на ръководство. И оцеляването му ще зависи от изборния резултат. Както е известно, перспективите за СДС засега не са радостни.
Но не всичко е в мрак пред младия син лидер. Поне ще има шанса да вкара в партийния елит връстниците си, които досега не бяха допускани от старите влъхви. Със сигурност ще се опита да отърси партията и от синдрома "Костов". Командира не крие амбицията да се върне в СДС на бял кон. Затова и побърза да предложи предизборна коалиция.
Димитров засега не се връзва, като казва, че не иска да говори за миналото, а за бъдещето. И не дава вид, че ще приеме бащински предложената му сделка. Вместо старата схема - ти на мене - аз на тебе, той предлага пряк избор на кандидатите за депутати.
Ясно е, че новият лидер е тръгнал с рогата напред. Но дали ще може да прескочи стената, градена от апаратчиците в продължение на 18 години!? Или просто ще се разбие в нея.
