Общо показвания

петък, 28 декември 2018 г.

Всеки да си носи отговорността

Не минава ден, без някъде да не бъде замесена АПИ (Агенция Пътна инфраструктура). Тя се превърна в дежурния заподозрян за всички беди напоследък.

Особено след трагичния инцидент край Своге, при който загинаха 20 души. Последваха и други, като този с верижната катастрофа на заледен надлез с петима загинали, суматоха по пътищата след снежната виелица преди десетина дни, Коледни задръствания по пътищата заради ремонти и сега напрежение, заради изискването на винетки за столичани, пътуващи между отделни квартали, но минаващи по скоростната околовръстна тангента.

Нещо не е наред в самата агенция. В повечето от изброените случаи това е очевидно. Не може обаче само тя да бъде обект на непрекъснато недоволство и поради тази причина да е в отбранителна позиция и обект на разследвания.

Всъщност АПИ се превърна в удобнатата дъвка за подсъдните олигарси и техния антураж на принципа “удряй самара да се сеща магарето”. Изводът е, че би било ок “магарето да се сеща” преди да се задейства прокуратурата.

Също така не може да не отбележим, че във всички случаи отговорността е персонална. Затова тези, които работят в АПИ трябва да са подготвени, да си вършат добре работата и преди да предприемат каквото и да било, да използват всички възможности, като публичен дебат, оценка на риска и т.н. Защото последствията от надменността и безхаберието са човешки животи.

И тъй като в повечето случаи отговорността не е еднозначна, това също трябва да се има предвид. Невниманието се плаща скъпо. И не се учудваме, че подсъдните олигарси ще използват всяка възможност не за да помогнат, а за личен реванш. Това също трябва да се има предвид. И не трябва да се оставя да продължава.

неделя, 23 декември 2018 г.

Глътка въздух за празника

Уж столицата празнично опустя, но през последните дни замърсяването в някои от проблемните квартали стигна до 1350 мг на куб.м, при норма 50 мг.Драстични превишения бяха отчетени и в други големи градове като Пловдив, Варна, Шумен, Перник, Велико Търново, Плевен, Смолян. Списъкът е дълъг, изчерпване няма. 

Няма да обясняваме и за кой ли път как смогът невидимо разрушава човешкия организъм и е една от причините за респираторни заболявания, рак на белия дроб, сърдечни заболявания, инсулт, колко опасен е за бременните жени. И че изключително високата за страната ни преждевременна смъртност (около 10 хил.годишно), се дължи на него. 

Добре е, че се пускат все повече екоавтобуси, безплатни буферни паркинги и зелени билети, че се правят стъпки по отношение на енергийната ефективност. Но това очевидно не е достатъчно и взиманите мерки спрямо нарушителите не дават нужния ефект. Затова принципът “замърсителят плаща” трябва да стане водещ. Само с предупреждения не става. 

Необходимо е мерките да не са резултат от протести на жители от засегнатите квартали или шум в Мрежата. Добре би било политиците и управляващите, (които и да са те), да имат дългосрочна стратегия, а не да използват гнева на гражданите за свои популистки цели. Същото се отнася и до псевдоеколозите, зад които надничат сенките на подсъдни олигарси. 

Няма как да се работи за общото благо, ако целта е “стани, за да седна”.Всъщност, голям късмет, че задуха вятър и е на път да изчисти временно фаталния за здравето мръсен въздух. Но това е временно. Глътка въздух, в чест на светлия празник.

вторник, 4 декември 2018 г.

Другото лице на самотата

Маските на мнимите защитници на човешките права падат една по една.
Някак мимолетно минаха два случая на починали възрастни самотници, при това живеещи в едно село. В първия 80 годишен старец, преди да измръзне от студ, изгорил дюшемето, защото нямал ток. При втория 85 годишна вдовица, след пожар, останала без къща и живеела в нечовешки условия в пристройка в двора. И двамата били погребани служебно. 

Според кмета не ги искали в социални домове, защото не отговаряли на условията да имат добра пенсия или обезпечаващо имущество.Странно е мълчанието след такава липса на човечност. Особено на тези НПО-та, които получават хиляди евро с проекти за такава дейност. Прав е кметът като казва, че ако починалите бяха животни, щяха да са живи - щеше да се вдигне голяма пушилка, както се случи с кравата Пенка, козичките в Странджа и стотици бездомни кучета. Несъмнено и чиновниците, които всеки ден ни показват и обясняват как домовете за бездомни посрещат несретниците и те колко са доволни, също не си вършат работата.

Ще кажем направо, след като в това село само за седмица умират двама, в страната трябва да са хиляди, живеещите в мизерия стари хора, в немалко случаи изоставени от близките си. Няма как да приемем такава драстична липса на общност, тя не може да бъде прикрита с лицемерни, но всъщност доходни акции на рафинирани измамници, за които правото на живот е куха фразеология.