Общо показвания

вторник, 6 септември 2022 г.

СТАБИЛНОСТ ИЛИ НОВА РАЗРУХА

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Може обещанията на политиците да стават все по-галещи слуха със всеки изминал ден до наближаващите избори, но на тези, които очакват да гласуват за тях, грижите не намаляват – те усещат по джоба си увеличението на цените в магазините за хранителни стоки, сметките за ток, парно и други битови нужди стават непосилни. На този фон обидно е да бъдат гледани и слушани схватките между мераклиите да ни представляват, особено между онези, които ни докараха до избори след избори - кой с кого нямало да се коалира за правителство, персоналните обвинения кой какво бил направил, а другите с години не си помръднали пръста, как радетелите на промяната използвали посредници, за да печелят чрез тях, а пък онези от статуквото били превърнали държавните предприятия в посредници със същата цел. И всички обещават, че благодарение на тях криза няма да има и едва ли не още на пролет ще потече рогът на изобилието.

Всъщност няма нужда от тези фалшиви дебати!

Как избирателите да им повярват като едните твърдят, че има излишък, а другите – че няма и трябва да се затягат коланите. Но няма конкретни мерки и цифри – за овладяване на кризата, размер на компенсациите и времеви срок, така че хората да не са в постоянен стрес, а да знаят как да ограничат бюджетите, а бизнесът да може да работи така че и в хазната да има приходи. 

Това няма как да се случи, ако политиците продължат да се замерят с мантри, подхранващи езика на омразата, не се спре затварянето на очите пред беззаконието и най-вече подкопаването на парламентаризма, едновременно с величаенето на едноличната власт, която може да ни освободи от заробващите “фалшиви” западни демокрации. 

Промяната може да настъпи не само с грижа за конкретните нужди за оцеляването, но и в насърчаването на можещите и позитивно гледащи на развитието на страната ни, за които смисълът на живота им е в иновациите, в изграждането на модерна европейска страна, която заема достойно място сред най-развитите от тях. 

Но преди всичко е нужно стабилно управление, което да бъде така конструирано, че водещите партии да не си играят на управляващи и опозиция, а да се стремят то да бъде укрепвано, а не разрушаване, поради личните амбиции на един или друг политик с власт.

Формула има, тя е предлагана нееднократно. Дали ще се нарече правителство на националното “спасение”, “единство”, “развитие” или “единение”, както пише на сградата на Народното събрание, е без значение. Лицата на това правителство не трябва да са тези, които и сега се очернят, обвиняват в нечисти сделки и са с опетнен морал. Те трябва да се отдръпнат и в името на гражданите да се постараят да организират управление, което да работи в тяхна полза, а не за лично облагодетелстване или в полза на дърпащи конците им манипулатори. Какъвто е Разградския медийно олигархичен кръг, който въпреки, че търпи провал след провал, продължава де се опитва чрез своите протежета да се домогва до трапезата на властта и най-вече да сее разруха.

Дяволският казан за всички, радостта на Нане, че на него може да му е зле, но и на Вуте ще му е по-зле, са прийоми на сатанизиране, които се опитват да принизят делото на онези герои от националната ни история, чийто стремеж към свободата, трябва да ни обединява, а не да ни разделя с псевдопатриотарство или търсене на бащицата, който да се грижи за нас. Успехът няма да дойде със спекулативни игри на думи, а с обединяване на усилията на всички. Сговорна дружина планина повдига, също е казал народът. Точно от такава има нужда страната ни. Но за да се случи това, политиците трябва да изхвърлят тоягите и да я изградят с общи усилия, за да заработи в името на общото благополучие. Вижте по-малко

сряда, 24 август 2022 г.

ЗА КАКВО ИМ Е ИЗБОРНИЯТ КОД!?

Престъпване на омертата е самоубийствено за всеки мафиотски кръг. Е, точно това направиха от “Демократична България” с жалбата си до Върховния административен съд да получат достъп до изборния код. Очевидно дърпащите им конците от Разградския олигархично медиен кръг са наясно, че в самостоятелното явяване на изборите от Партията на промяната се крие “ключът от квартирата”, както би се се изразил Остап Бендер, мошеникът от романа на Илф и Петров. И са решили да не допуснат този път загубата на толкова много гласове, както стана на последните избори. А те, както е известно, бяха взети от станалите по-късно техни коалиционни партньори. 

Нека попитаме направо -  не е ли тази жалба признание за възможността от изборни манипулации!? И по-точно - за вече извършени измами, от които този разследван многократно за афери кръг, удобно се е възползвал, за да се докопа до властта. И сега, когато тази възможност им се изплъзва, те решават да нарушат омертата, защото иначе техните протежета ще останат извън парламента. А оттам и самите те - извън трапезата на властта.

От “ДБ” твърдят, че решението на ЦИК "води до нарушаване на един от основните принципи, от които трябва да се води изборният процес - прозрачността, която да позволява на обществото и на всички субекти, които са участници в него, да имат пълното убеждение, че той обективно изразява волята на избирателите".

Жалбоподателите дори разкриват къде е “заровено кучето”. Те искат да разберат дали удостовереният през 2021 г. код, е идентичен с изходния код, наличен към момента, като “за това трябва да има криптографски гаранции. В противен случай предишното удостоверяване няма как да се счита за действително". Освен това те настояват достъпът до изходния код да бъде осигурен още в рамките на процеса по удостоверяване, извършен от Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, “а не само по време на публична процедура по изграждане на системен образ, както е определила ЦИК”.

Всъщност, тази жалба на радетелите за електронното гласуване е признание за възможността да бъдат извършени шашми, чрез манипулиране на софтуера. Няма да припомняме за пореден път защо точно този тип използване на машини е отхвърлен от цивилизования свят. Няма да преповтаряме и защо се настояваше да не бъде ограничавана възможността да се гласува с хартиени бюлетини. Ясно е също, че при липсата на парламент, Изборният кодекс не може да бъде променен. Но трябва ли да станем свидетели на поредната подмяна от борците за промяна. А с тези признания, резултат от боричканията помежду им, излиза, че те се подиграват с демократичните принципи, които уж изповядват.


До изборите няма много време, но все пак то е достатъчно, за да се използва всяка правна възможност, те да изразят волеизявленията на избирателите, а не резултатът да е плод компютърни престъпления, с които да ни излъжат за пореден път. А за да няма повече “омерти”, които да бъдат “нарушавани”, трябва веднъж завинаги да се приключи с този мафиотски медийно олигархичен кръг. И това не е задача само на правосъдната ни система, но и на всички, които искат да има промяна, е не подмяна, на каквато станахме свидетели през последната половин година.


понеделник, 22 август 2022 г.

ЛЪЖАТА ЗА “ПОБЕДНИТЕ” 121 ДЕПУТАТА

Свидетели сме на поредното измамно внушение от лидерите на партията на “промяната”. Този път предизборно – че целта им е да имат 121 депутати, за да могат да управляват самостоятелно. Не, това не е галещо слуха на феновете послание за светло бъдещо управление, не е и димка за заблуда на противниците, а е поредната тяхна измама, на каквито станахме свидетели през цялото им управление. От която искат да извлекат само лична изгода. Номерът им е в това да постигнат поне резултат, с който да могат да се пазарят – най-вече с тези, за които твърдят че никога няма да преговарят, докато не се освободят от набедените в мантрите за корупция. Лъжливото им послание е насочено и към бившите им партньори от “Да България” и БСП. За да бъдат приспани с илюзията, че след изборите отново ще са заедно. Но всъщност максимално да им бъдат взети избиратели. Както се случи на предишните избори, когато ДБ се срина като брой депутати, защото техните привърженици гласуваха за ПП. А изненадващото посление, че можело отново да получим руски газ на бивш вицепремиер, който отказа да плаща в рубли и на практика отряза доставките, са към левите избиратели, чиито гласове искат да привлекат. Не е случайно и твърдението на ръководството, че са центристка партия.

Разбира се, от ГЕРБ и още повече от ДПС са наясно, че изхвърлянията на ПП са смешни. И са отчайващ опит да спрат пропадането след провала на управлението си. Дори малко е учудващо, че от ГЕРБ се опитват да опровергаят новите им лъжи. Вместо да ги оставят на ДБ  и БСП, които ще са най-ощетени. Затова по-интересно е кога ще приключи периодът на взаимното хвалене колко добре са управлявали и кога ще почне конкуретната битка между тях за всеки глас. Ако за БСП се знае, че ще наблягат на проруската политика, както и на свършеното в социалната сфера, като противовес, то за ДБ не е ясно как ще отговорят на това разделение. Друго щеше да е, ако бяха останали в коалиция с тях - хватката преференции на по-добре структурираната ДБ, можеше да има дадат шанс за равнопоставеност. Сега ситуацията е такава, че политическият мишмаш, създаден и толериран от бившия премиер Иван Костов и близкия му Разградски медийно олигархичен кръг, може да изпадне извън борда на парламента. 

Смешно е и самоуспокоението, че разделени двете партии, ще получат повече гласове. Нали само преди дни те твърдяха точно обратното. Истината е, че давещите предпочитат да се спасяват както могат.  Същото се отнася и за БСП. Ако на предишните избори, тя нямаше алтернатива, само малка част от левите избиратели гласуваха за Партията на промяната, сега “Възход” на Стефан Янев им диша във врата. Вътрешната червена опозиция има за кого да гласува.  Със сигурност ще станем свидетели на поредното маргинализиране на Столетницата, особено след като всекидневно се разкриват афери, забъркани от тяхната лидерка, докато беше вицепремиер и министър на икономиката. Не е изключено БСП да изпадне извън борда. Една от причините е и вътрешната битка за първи места в листите, които вече единствено дават възможност за влизане в парламента.

Ако  пръскането на лъжливи илюзии беше направено от радетелите за промяна от сцената на стендъп комеди клуб, каквито има много напоследък, щеше да бъде забавно. Но сега това звучи дори нелепо. Техните бивши партньори са под угроза да не влязат в парламента, а избирателите биват увещавани в друго.

Всъщност, става въпрос за тяхно самозалъгване. Бившите любимци на президента повтарят като от латерна мантрата за 121 депутата преди всичко, за да успокоят собствените си страхове, че сривът при тях ще е най-голям. Плачът, че били прецакани от ИТН, предизвика временна еуфория. Но сега, когато се разбра, че джобовете на родните избиратели всекидневно изтъняват, благодарение на тяхното управление и за сметка на техни афери, които лично ги облагодетелстваха, балонът на тези лъжи се спука. Приказката за “лъжливото овчарче”, изиграна този път от новите герои, станали популярни като Кирчо и Кокорчо, ще приключи не като стендъп комедия, а безславно, както е разказана в народния фолклор.

вторник, 16 август 2022 г.

ГАЗОВИ ЛАКЪРДИИ ЗА ПАРТИЙНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Време е да бъдат спрени опитите на провалилите се политици да “възкръснат” с всяване на страхова психоза сред обществото. Изборите са добра възможност за това.

Едва ли избирателите имат полза бъдещето на газовите доставки да се превръща в досадна политическа дъвка и реална опастност за жизненото им оцеляване. Плашилото се размахва за щяло и нещяло, предимно от чели-недочели политически мимолетници, усетили сладостта от облагите на властта. Може и да е парадоксално, но утвърдените имена в енергетиката предпочитат да не участват в тази преливаща от пусто в празно безполезна шумотевица. Галещо слуха на русофилите е евентуалното подновяване на изтичащия договор с Газпром. Но налице е и бурно възмущение от противниците, придружено от предупредителна протестърска вълна, ако това се случи. Едните пренебрегват грозното лице на войната в Украйна и носталгично припяват за евтиния и “неизбежен” руски газ, плод на българо-руската дружба. А другите продължават да дрънкат за “четири пъти” по евтиния втечнен газ и не дават обяснения как така Булгаргаз от печеливш с 50 млн, изведнъж се превърна в длъжник с повече от 500 млн.по време на последните вече бивши управляващи.

Упреците към служебния кабинет да не размахва “Жан-Виденовата зима”, да остави актуалните проблеми на бъдещия редовен кабинет и се заеме с основното – да подготви изборите, са меко казано цинични. Изобщо няма да коментираме дебелашкото самохвалство на най-малката, но най-шумна партия в предишния парламент, че само тя можела да докара газ от Русия. За късмет, бързата, едва ли не военна организация, създадена от кабинета, за преодоляване на техническите проблеми, със сигурност ще ни докара най-после газ през връзката с Гърция. Така че нека бъдат оставени управляващите да решават неотложните проблеми. А те са свързани и с антиинфлационни конпенсации за бизнеса и гражданите. Затова не трябва да им се пречи на диалога с работодатели и синдикати.

За да има прагматичност, обаче е необходимо политиците да се смирят и да не използват газта като бухалка. Видяхме и чухме защо им трябват “бухалки” на някои псевдодемократи. Всички са наясно, че цинизмът им не идва току така, а е добре подплатен от олигархичния кръг, който от години си е присвоил правото на уж морален стожер. Учудващо е, че издънилата се многократно в претенциите си да бъде партия на промяната, обвинява служебния кабинет, че излишно митологизира газовата криза, но същевременно императивно настоява, че той трябва да довърши започнатото от тях с американския втечнен газ и ако не го направи, то тогава последиците за страната ни ще бъдат ужасни. 

Кой всъщност плаши обществото ни с несигурност!?...

Предпоставянето с крах на все още неосъщствени сделки, при това ангажиращи, заради европейското участие в реализирането им, не цели нищо друго, освен да се внуши, че служебното правителство е антиевропейско. Това само потвърждава, че оклеветяването е любим похват на откровено мафиотския олигархичен кръг. От времето на управлението на Иван Костов, когато укрепна, този кръг използва мантрата “борба с мафията”, за успешното капитализиране на редица тъмни сделки. Осъществява ги не само с очернящи внушения, но в повечето и с директен рекет чрез медийния монопол, който притежава.

Но номерата им вече са трудно приложими. Причината не е само в общественото недоверие натрупало се срещу тях. Но най-вече в неразбирателството между бившите коалиционни партньори, което доведе до падането им от власт. Всъщност, истината не е в излишните газови лакърдии, а в нежеланието им да сложат в ред собствените им партийни редици. 

Да не би сега да им светна на Партията на промяната, че имат идеологически различия с “Да България” и че те са центристка, а не дясна партия!? И защо ли пак от същата партия, която отказа руския газ, вече не отричат възможността отново да тръгне, докато в същото време жълтопаветниците, маршируват край президентството... Не, още миналата година, когато няколко пъти се проваляха опитите да се създаде правителство, стана ясно че между лидерите им има скрита непоносимост, която прерастна в омраза. Тя стана открита при провала на безпринципната коалиция. Библейският израз за треската в чуждото око, която пречи да се види гредата в собственото, ще доведе единствено до стремеж “стани за да седна”, но няма да е в обществена полза. И не газовата реторика ще им помогне. Защото омразата, както се вижда, продължава и няма да свърши, докато всяка една от партиите не се освободи от всички, които не могат да надмогнат егото си и не бъде представлявана от нови лица, които разбират, че диалогичността в политиката е тази, която ще помогне за излизането не само от вътрешните кризи, но и от натрапените отвън.

вторник, 9 август 2022 г.

НИКОЙ НЕ ИСКА ДАВЕЩИТЕ СЕ

Провалилите се бивши коалиционни партньори, вместо да се погрижат за политическото си оцеляване, отново размахват жълтопаветното знаме и се опитват да нагнетяват обществено напрежение. Техните лидери не си дават сметка, че хората имат нужда от спокойствие и сигурност, с нескопосните си реваншистки прояви трупат нови негативи и могат да маргинализират участието си в парламента, а някои от тях и да останат извън него. Според социологически проучвания “Да, България” е на ръба на прескачането на изборната бариера. БСП също е застрашена, дори за бъдещите им водачи на листи няма сигурност, колко от тях ще влязат. Популистки оправдания, че президентът, който Корнелия Нинова издигнала, се обърнал срещу нея и е участвал в заговор за отстраняването и от ключовия министерски пост, вече не вървят. Заради неспирните и лъжи се очаква вътрешният натиск върху нея да се засили, особено след разкритията за един милирд евро изнесено оръжие за Украйна, което тя нагло отричаше. Но на лъжата краката са къси, както е казал народът. Нейните русофилски поддръжници едва ли ще и простят. Няма да се учудим ако лъснат скоро и интригуващи за разследващите органи подробности за нейните сделки.

А какво да кажем за “ДБ”, които, с вечно нещо обясняващия се лидер Христо Иванов, като удавници за сламка протягат ръце за коалиция с “Партаията на промяната”, но там не ги искат, защото не им трябва допълнителен отлив на гласове. 

Всъщност, цялото хленчене на “ДБ” е, защото изпаднат ли зад политическия борд, ще стане зле и за покровителите им от олигархичния кръг, който забърка двегодишното безвремие. Затова те пускат нови опорки, за да може “умнокрасивите” поддръжници да опънат палатките на жълтите павета и блокират Орлов мост. 

Никой от служебния кабинет не се е засилил още да купува руски газ, но вече има черни прокоби, че едва ли не руските танкове, ще изметат хепънингите им от столичното ларго. Дори фактът, че от кабинета обявиха, че ще придвижат оставените от предишните управляващи сделки за втечнен газ не ги смири. Не са ли смешни и твърденията им, че като обявят търгове за газ, ще бъдат загърбени доставките от САЩ и ще полегнем на руснаците, които ще ни подлъжат с уж евтин газ. Поредната слаба опорка. Не само защото руският газ вече не е евтин и това не може да се прикрива, но и защото има геополитическа ориентация, която управляващите, които и да са те, не могат с лека ръка да пренебрегнат. Въпросът е преди всичко в изсветляването на доставките. Нещо, което въпреки претенциите си за прозрачност, радетелите за промяна пренебрегваха безскрупулно. А популистките им уверения за четири пъти по евтиния газ изобщо няма да коментираме.

Истината е, че напъните  за всяване на страхова психоза и за жан виденова зима идват най-вече ДБ и БСП. Нека повторим, причината е в това, че двете партии разочароваха с безпринципното си колабориране избирателите си. Видя се и се чу как на онази партийна седянка в парламента Христо Иванов говори, че правилният път е този на политическите бухалки и задкулисните сделки от типа на “ти на мене, аз на тебе”, а публично се представя за борец срещу тъмните сили. И вместо тази арогатна двойнственост да приключи, Иванов да подаде оставка от партийния пост, той продължава мишкуването в опит да се измъкне от капана, в който сам попадна. Колкото по ясно става, че не е желан партньор, той ни лук ял, ни лук мирисал, пак високопарно ни заглавичква с геополитическата ситуация, а задкулисно се опитва да реанимира един позабравен проект на ментора си Иван Костов за “Десен алианс”, с който да прилъже старите седесари да го пробутат с гласовете си отново в парламента. Абсурдно е да му повярват, като се има предвид гушването на ДБ с БСП и онова гласуване в парламента, даващо възможност на свързани с бившата държавна сигурност да се кандидатират за ключовия пост шеф на КПКОМПИ. Но защо да не опита. А и нека жалките му напъни да покажат колко е задължен към дърпащия конците му олигархичен кръг.

След тази “синьо-червена мъгла” едва ли трябва да се учудваме, че Корнелия Нинова, търси враг в лицето на президента, за да оцелее. Но всъщност засилва влиянието на държавния глава в партията. Нинова се оказа опасен лицемер, който в името на личния интерес е готова да загърби принципи, а което е по-лошо – да обрече привържениците си на тягостно бъдеще, като остави БСП отново, и нищо чудно, за дълго извън властта.

Няма да коментираме първите действия на служебното правителство, използвани от Нинова, а и от останалите бивши управляващи за нападки срещу президента. Не за друго, а защото уволненията засягат пряко политическите хранилки на властта. Но не и гражданите. Разкритията за афери разклащат най-вече бившата политическа върхушка. А и държавният глава този път започва да демонстрира полагащата му се от конституцията неутрална позиция, която цели успокояването на държавата след месеците политическо шмекеруване. Така че опитите за извличане на политически дивиденти и размахването на плашилото за президентска република по руски образец, са обречени. Не заради разнебитените бивши управляващи, а заради нарочените за колабориращи с президента, опозиционните доскоро ГЕРБ и ДПС. Те са тези, които разполагат с достатъчен ресурс това да не се случи. Но и са наясно, че страната ни трябва да бъде изведена от продължителното политическо безвремие, станало критично опасно в трудни и за света дни.

Така че изводът за давещите се партии, както и за кукловодите им в сянка, които забъркаха тази каша, е, че трябва да спрат да слагат прът в развитието на страната ни. И да се опитат да пречистят собствените си редици, за да имат шанс да продължат политическото си съществуване. Трябва да се разделят и със олигархичните спонсори. В противен случай ги чака политическото бунище.

четвъртък, 28 юли 2022 г.

ИЗБОРИ…И ПАК СЪЩИТЕ ЛИ!?

Провалът на мандатоносителите от БСП да съставят правителство бе предизвестен. Това, което ни изненада е, че в главите им до последно звучаха залповете на крайцера “Аврора”. Със зъби и нокти се бореха да задържат парламента до приемането на болшевишката бухалка за КПКОМПИ и по възможност дори да бъде избран за неин шеф компрометиралият се вътрешен министър в оставка Бойко Рашков. Дори нагло го вкараха в скандално предложение за законодателна програма, приемането на която да е условие за съставяне на правителство. 

Не е за вярване, но бившите комунисти и техните наследници май все още живеят в онези времена, когато с конституцията се гарантираше ръководната роля на Партията. Правилно им бе напомнено от парламентарната трибуна, че още преди 30 години тази диктаторска възможност бе заличена в новия основен закон на страната. 

Проектопрограмата им бе отхвърлена и няма да влезе дори за дебат в пленарната зала. Шамарът бе достатъчно силен, за да обявят, че връщат мандата и тръгват на избори. По-съществено е, че социалистите продължават да са нагли в безпомощността си да заблудят обществеността, че вината не е тяхна, а на всички останали. И те са единствените, които могат да сглобят управляваща коалиция и да предложат полезни за обществото закони. Реалността обаче е нелицеприятна за тях. За две сесии отиващият си парламент прие само 45 закони, но като отделим този за бюджета, повечето бяха за изменение и допълнение на вече приети. А сега се опитаха да омаят всички, за да внушат, че могат да приемат за една сесия 72 закона, от които половината са чисто нови... Със сигурност на лидерката им се е искало на партийния празник на Бузлуджа да се появят като вицепремиер и министри, макар и в оставка, за да подгреят предизборно червените активисти. Няма ли кой да им припомни там, че на последните избори, с изключение на Пловдив и Плевен, в парламента влязоха само водачите на техните листи!? 

Сега същият ли сценарии със същите хора ли да очакваме!? Ако това направят, резултатът ще е по-лош. Не само за БСП, но и за останалите партии от самовзривилата се коалиция. И каквито и предизборни обвинения да хвърлят, изобщо не им е виновна опозицията, а алчността им към облаги, както и подозренията, че някои от техните партньори получават незаслужено повече от баницата на властта. Едва ли избирателите искат да видят същите озверели в обидите си един към друг депутати в новия парламент. Нито пък пак познатите ни шикалкавещи и лъжливи управляващи, които, отсега се вижда,  че служебният кабинет трябва да изрива авгиевите обори на тяхната некадърност, а и да потушава бунтовете на неполучилите парите си пътищари. Прогнозираната патова ситуация след следващите избори едва ли ще стимулира избирателите и ще направи резултата обществено непредставителен.

Лошата новина е, че този път на хоризонта не се виждат нови спасители. Последният ГМО проект с бомбастичното име “Български възход” е тръгнал противно на името надолу още преди да стигне до избори. Държавният глава, който преди бабуваше и на “Партията на промяната”, този път едва ли ще търси директна намеса, която след това да му донесе излишни главоболия. Не че неговата роля не би била съществена. Особено с възможността министри от неговия служебен кабинет да бъдат в основата на подкрепено от следващия парламент правителство, което да изведе страната от кризата. Проблемът е, че има читави хора, но партийните лидери са калпави и освен егото им, всичко останало е прах в очите на слепите, както се видя от онзи злополучно изтекъл в ефир разговор, воден от лидера на “Да, България” и последвалите след това събития. А това, че ще са пак същите, означава единствено, че промяна няма да има. И ще станем свидетели пак на безпринципни коалиции, или на поредица от избори, които няма да доведат до нищо добро, докато не се появят лидери, които не слугуват на олигарси, а искат да служат на народа си.

събота, 23 юли 2022 г.

БЕЗКРАЕН ТЕПЕГЬОЗЛУК

Очакваше се след този двоен провал в петък – безпринципното гласуване да могат участвали в репресивните служби на бившия комунистически режим да са председатели на КПКОНПИ и онлайн записа от разговора на депутатите от „Демократична България“, че комисията ще бъде бухалка, управлявана от коалицията, лидерът на “Да, България” Христо Иванов тутакси да си подаде оставката и да не се появява повече в публичното пространство. Но този позор за всички привърженици и радетели на демокрацията в страната ни през последните 30 години, с невъзмутима, типична за него арогантност, ни заля с поредната слуз от лъжи. Ни лук ял, ни лук мирисал, както се изразява народът ни. Сигурно хилядите репресирани по затворите и лагерите ще се преобърнат в гробовете си от тази наглост. А неговите кукловоди, инсталирани за олигарси от създателя му и патрон Иван Костов, ще потриват доволно ръце. 

Как иначе да си обясним, че по време на целия дебат в пленарната зала при обсъждането на процедурните правила, от опозицията напомняха на Иванов, че не може дясна партия като ДБ да пристъпи принципите си? И да гласува натрапената като единствена възможност за съставяне на второ коалиционно правителство кандидатура за шеф на КПКОНПИ. Бяха изтъкнати всички зависимости на Бойко Рашков – от службата му в репресивните органи на комунистическия режим, през задържането и бруталното отношение към кинорежисьора Евгений Михайлов заради онази реплика на тогавашния президент “Танковете да дойдат”, разследването на КПКОНПИ за неговото съмнително голямо имущество, гоненията и арестите на активисти в малцинствените райони и задържането на бившия премиер за 24 часа, обявено от съда за незаконно.

Въпреки тези предупреждения, десните отхвърлиха искане на поста да не се допускат бивши сътрудници на Държавна сигурност. Веднага след това, за да замаже срамното гласуване, Иванов обяви, че „проверки на кандидатите ще има. Не по силата на това, което ще бъде записано в тези правила, а по силата на общите изисквания на закона. „Демократична България“ няма да гласува за лица, които бъдат обявени от компетентната комисия като принадлежали към „Държавна сигурност“. Е, това не е ли дебелоочие!...- да добавим друго определение на тепегьозлука. И понеже неговата памет е къса, и много му се ще на всички останали да е такава, нека припомним как го усукваше навремето след онова обсъждане на имена за висши партийни и държавни позиции в алтернативния ГМО десен проект на олигархичния прокопиев кръг, който ражда “Да, България”. И как той нарича жената на обсъждания Лозан Панов “черен лебед”, а после, по същия начин, както днес го усуква, твърди, че "тази реплика няма никакъв концептуален смисъл. Тя няма никакво съдържание относно съпругата на Панов". Според него журналистите са се хванали за епитета и са преиначили значението му, а това била реплика хваната "просто ей така". 

Нека още припомним “просто ей така” как се поврътваше като правосъден министър в правителството на Бойко Борисов без нищо да свърши. И бе уволнен от него, защото бе изловен да пише доноси в качеството си на НПО-активист до Брюксел срещу управлението, в което сам той участваше. А днес дрънка от тв екрана, че ако не се направи втори коалиционен кабинет, се връща неговият бивш работодател на власт и страната ни ще загине в “жанвиденова зима”. А какво да кажем за онзи разговор с бившия му работодател, когато стана напечено след злополучното негово дебаркиране на морския бряг, а съвсем наскоро - след като в разгара на едни демонстрации пред парламента, бе привикан на спявка в една джипка. Иванов дължи отговор и кое стимулира вкарването на проектозакон в парламента за връщането на “ЮБЕР” в България. Особено в момент, когато се вихрят скандални разкрития за подкупи на европейски държавници от таксиметровата компания за споделени превози. Истината е, че дългогодишната му нахална двойнственост в общественополитическия живот на страната до петъчния провал, винаги е успявала да изпере образа му. 

Свидетели сме и този път на негов кризисен пиар, че нищо кой знае какво не се е случило, че така си говорили във всички партии... Но този път едва ли ще се измъкне. И скалъпването на второ правителство ще се провали още в понеделник, когато БСП няма как да не върне мандата, ако иска да претърпи по-малко щети от издънките на Иванов. 

И понеже вълкът козината си мени, нрава не, сигурни сме, че дори ДБ да остане извън парламента на следващите избори, този “хомункулус” на олигархията, ще се бори с всички сили да запази лидерския си пост, както го е правил винаги. Но това няма да е обществено значим проблем, а само на малцината, които продължат да следват. Изводът е, че има вопиюща нужда от изхвърлянето от политическия борд не само на недоразумения като Христо Иванов, но и на цялата банда политическите скакалци, които под прикритието на пушилката за промяна, са на път да опоскат държавата.

*ТЕПЕГЬОЗ – според Речника на българския език думата означава, нахален, безочлив

сряда, 20 юли 2022 г.

БУМЕРАНГЪТ РАШКОВ

В партията на “промяната” така са се самозабравили в самоусещането си на праведници, че вместо трезво да осмислят защо загубиха властта си, продължават да “гонят Михаля”, ако си послужим с народния израз. Пак ли искат да разберат по трудния начин, че не само да пробутваш дискредитирал се с изборните гонения и арести министър на МВР в оставка за шеф на КПКОМПИ, но дори да го издигаш като червена линия за подкрепа за съставяне на правителство, е бумеранг, който ще се върне върху тях!?.. 

Мислехме си, че след като някои от лидерите им не са били в страната ни в ранните години на демокрацията и са пропуснали някои мрачни подробности от биографията на този иначе последователен в личното си облагодетелстване политически конюнктуршчик, впоследствие са имали възможност да научат, включително и от парламентарната трибуна. Подробности за негови прояви от времената му на бивш шеф на Националната следствена служба. И са си взели съответните поуки. Но уви – с байганьовска настървеност, нямаща нищо общо с харвардското им лустро, се опитват с този “скелет от гардероба на миналото” да натрият носа на всички: на опозицията, на доскорошнитеси партньори и най-вече на ИТН, с чиито гласове бяха свалени от власт. 

Истината е, че не са се отказали от намерението си да “изчегъртват” - този път, отивайки на избори, се готвят да изпратят “чалгарите” извън политическия борд, че и дори да приберат отново гласове от сродната им партийка. Виждат се дори победители на предизвестените избори... И изобщо не им минава през ума, че бяха свалени от власт, заради последователните стъпки на опозицията да ни освободи от тяхната непригодност да управляват държавата. И най-вече - че предстои служебен кабинет, който може да разнищи някои техни далавери. 

Нека кажем направо: ако си мислят, че с напомнящото Възродителния процес предизборно преследване от техния МВР министър на партийни активисти в малцинствените райони, с шумния арест на бившия премиер, с “врътката” с Газпром и гоненето на 70 руски дипломати, а също гарнирано с “мантри” нарочване на политически фигури и демонстрации на “умнокрасивите” в тяхна подкрепа, ще получат управляващо мнозинство, много се лъжат. Най-вече, защото техните лъжи станаха толкова много, че на избирателите им писна от тях. 

Всъщност, изслушването на шефа на ДАНС при закрити врати от депутатите за подписания от вече бившите управляващи с корпорацията Gemcorp меморандум за инвестиция от близо милиард, не предвещава нищо добро за тях. Още повече, че и премиерът заедно с други участници в аферата се очакват за обяснения в пленарната зала. Съмненията за двойнствена политика към обявилата ни за враждебна страна Русия и нейните тайни лостове за икономическо влияние могат да се превърнат в реалност и разкрият друго лице на управлявалото ни уж “пронатовско” правителство. И този нереализиран засега проект, да превърне природните ни богатства в чужда собственост за години напред. 

Излиза, че тази щастливо спусната с парашут управляваща банда е паднала в клопките на техния кумир Великият комбинатор и не забелязва как той им се присмива с предстоящото “ледът се пука, господа съдебни заседатели!”. Нехайството, безхаберието и наглостта им обаче така ги замайват, че никога няма да осъзнаят, че цената я плащаме ние. И че вече е излишно да се правят опити да бъдат приземени, а трябва незабавно да бъдат отстранени от политическия ни живот. Нанесените от тях беди за хората вече не са бъдеще, а реалност. И няма нужда избирателите да търсят нови кумири или да се обединяват в “Дружество за спасяване на давещите се”, за да осъзнаят, че трябва да изберат политици, които да се заемат, не само с мними “изчегъртвания”,но и със задкулисните манипулатори, инсталирали “безгрижните” “комбинаторчета”.



понеделник, 11 юли 2022 г.

ДОКОГА ЩЕ НИ ЗАЛЪГВАТ С “ЧЕРВЕНИ ЛИНИИ”

Крайно време е провалилите се политици от “Партията на промяната” да спрат да ни баламосват. И да крият взаимното надцакване с доскорощни съюзници и опозицията с “червени линии”. Такива се видя, че всъщност няма. Например, онова криене като щрауси с пушилката “изнасяме или не изнасяме оръжие за Украйна”. Няма да коментираме и изхвърлянията с ареста на бившия премиер и гоненето на 70 руски дипломати. Борбата с “мафиотската корупция” и “доказването на преданноста” към НАТО  с подобни дилетантски постъпки си има вече последствия за изпълнителите им, а във външен план срива дългогодишни традиции. Вече бившите управляващи извадиха късмет само с френското предложение за Северна Македония. Защото сега “горещият картоф” не е в нашата страна, а на родните националисти им се пресече политическият устрем. Така че сега може лека полека да се върне приятелството с нашите събратя.  

Нека припомним че първо започнаха с “изчегъртването”. Още със служебните правителства и след това в провалилите се един през друг парламенти миналата година. Междувременно бе задействана репресивна машина, уж срещу купуването на гласове, каквато не бе имало от мрачните времена на “Възродителния процес”. И днес се опитват да ни пробутат този вътрешен министър в оставка за шеф на КПКОМПИ. С благовидният мотив, че това било в помощния план на ЕС и без включването на точно този самозабравил се човек, едва ли не, нямало сме да получим нито лев. Наясно сме, че не го искат повече в МВР, но защо им е това ново предложение и противопоставяне на останалите парламентарни групи. Всъщност това е поредното доказателство за наивно управление и нежелание за диалог в този парламент.

Нека кажем направо – основната причина за бързия провал на това управление са поставените още в самото начало “червени линии” и робуването на мантри. От опозицията в първите дни на този парламент беше намекнато на кандидат премиера, че пленарната зала е свещено място. И че не трябва новите управляващи да се водят по провалилия се нееднократно през годините арогантен начин на поведение срещу опозицията. Ако искаха от Партията на промяната да демонсткрират нов политически стил, още като кандидат за премиер, техният лидер, поне от кумова срама, трябваше да посети всички парламентарни групи. Вместо това, той замени “изчегъртването” с нови “стени”. А после заради инатливо детинско поведение, прие да се градят такива “стени” и в самата управляваща коалиция. 

Парите, разбира се, са другата причина. Завистливото гледане в кои министерства отиват повече пари и защо в това на “нашия” министър не се дават толкова, както и популисткият отговор, че парите щели да потънат в осем фирми, но сега ги получили като компенсации  бизнесът и пенсионерите, не беше убедителен. Но беше фитилът за взривяването на коалицията. Разбира се, че друга причина е стремежът на всички извън трапезата на властта да се докопат до нея. Точно заради тях, от разпадащата се коалиция останалите три партии изведнъж решиха да вдигнат бариерите и да проявят сговорчивост. Вероятно защото някои от тях започнаха да разбират, че ще останат извън парламента. 

А на ПП и светна, че няма защо да “настъпват мотиката два пъти”, както се изрази техният провалил се кандидат премиер. Но можеше да  кажат направо, че няма да подкрепят правителство с третия мандат, а не да го осукват. С добре познатите ни мантри и сочене с пръст, сякаш зад тези партии не стоят хиляди избиратели. Добре че промиерът в оставка поне изтри онова откровено хомофобско набеждаване за “меките китки” от поста си в Мрежата. Защото политическото му бръщолевене може да пропуснем между ушите си, но вкарването на такъв израз в политическия изказ оставя петно за цял живот. 

Всъщност повече от 50 милиарда лева са парите, които ще дойдат на трапезата на властта. Тоест не са само 13 милиарда по Плана за възстановяване и развитие.  От еврофондовете се очакват още 11,5 милиарда евро или 23 милиарда лева, които прибавени правят 34 до 35 милиарда лева за периода 2022 – 2029 г.  Към тези пари има заеми с преференциални условия в размер на близо 9 милиарда лв, със срок на заявка до догодина. Към общата сума трябва да прибавим директните субсидии за земеделци, които са още шест милиарда евро, тоест 12 милиарда лева. Само ще отбележим, че общата сума е повече отколкото страната ни е получила дотук по всички европрограми от началото на членството ни в Евросъюза...

Е, трябва ли да се учудваме защо Партията на промяната бяга от “мотиката” и заедно с останалите водещи партии се ориентира към бързи избори. Държавният глава пък е готов да забави разпускането на парламента, за да бъдат приети някои от подготвените от правителството закони отварящи пътя към парите. От БСП му опонират да не бави процедурата с другите два мандата, за да може след почти сигурният им провал, неговото служебно правителство да подготви законите. А от ПП твърдят, че има време само да се приеме избора на нов шеф на ПККОМПИ. 

Изводът е, че така са се вторачили към тези милиарди, че не си дават сметка за настъпващата в света рецесия. Не искат да разберат, че сегашният ни икономически ръст ще изчезва, а това съчетано с инфлацията ще доведе до свиване на разходите, поради липсата на приходи. В настъпващите нови времена отъпканият път “стани, за да седна”, вече не само не върви, но и рискува да доведе неподозирани беди. Така че тия пари са много важни – но не за “усвояване”, а за всеобща полза. Това трябва да осъзнаят тези които искат да ни управляват, да загърбят противопоставянето и обединят усилията си.

четвъртък, 7 юли 2022 г.

СКЪПОСТРУВАЩИ НИ "БРОКЕРИ"

Увлечени в интригата ще има или няма да има правителство, управляващите забравят, че животът трябва да продължи, независимо от резултата. Принципът на действие “след нас ако ще и потоп”, познат ни и от най-новата история, вече не върви. Да се гледа на гражданите само като на избиратели, свидетели или сеирджии на случващото се, е обидно. Вижда се, че и широко рекламираното “увеличение” на пенсиите, двадесет и петте стотинки отстъпка за горивото и “компенсациите” за бизнеса не предизвикват нито благодарност, нито насмешка, а гняв. От който няма да може да се опазят не само сегашните, но и наследилите ги, ако продължат така бездушно да се държат с тях. 

Кабинетът “Петков”, а и продължението му “Василев” приличат на викащи да ги спаси “Неволята”, вместо да им светне, че газа няма да поевтинее и трябваше бързо да напълнят хранилището в Чирен, както направиха всички европейски страни. От началото на войната в Украйна, то си стои на 35% и не личи някой да го е грижа за това. Преди месец цената на газа  на борсата в Холандия, определяща за Европа, бе 81.77, сега е 167.75 евро/мвтч. Както се видя, евтин газ дори от Азърбайджан за него него няма, а и новата газова връзка не се знае кога всъщност ще тръгне. Няма яснота и откъде и дали ще бъде купен втечнен газ. А шефът на "Булгаргаз" заяви, че през зимата газ може и да няма. 

В момента сме свидетели на престъпна безотговорнст, защото тези, които ни управляват не може да не знаят какво ги очаква през зимата не само гражданите на софия, но и ползващите газ в бизнеса, но и в социалната сфера.

Не, те не са донкихотовци, които са си въобразили, че могат да поразят “вятърните мелници на мафията”, както се опитват да ги оправдаят “умнокрасивите”. Напротив, под прикритието на тези мантри, управляващия приятелски кръг и стоящите зад тях кукловоди, добре въртят личния си бизнес така, че цената ще я платим ние. Тепърва ще бъдат разследвани не само сключени и реализирани сделки, но и като онази с батериите, включена в плана за възстановяване и развитие. 

А какво да кажем за хартиените бюлетини, които те се опитват да внушат, че ще спрат демократичното развитие на страната. Протоколите щели да бъдат дописвани, фалшификацията била неизбежна. Ще ги попитаме, а защо още не са преброени отрязъците от предишния вот!? Няма да повтаряме че този “натрапен” ни електронен вот, го няма в цивилизования свят. Глупаво е да лъжат, освен с хартия,  който иска пак ще може да гласува електронно. 

Истината е, че с воя около това нормализиране на Изборния кодекс, управляващите се опитват да прикрият търговията за нестигащите им до 121 гласа. За какво им са всъщност!? Да не би да си мислят, че “закусваме карфички” и че желанието им е да управляват само шест месеца. Не, те и техните кукловоди целят да продължат да бъдат на яслата. Нима тези неколцина “отцепници”, които ще добавят не стигащите гласове, не си дават сметка, че няма да са героите спасители на демокрацията, а поредните употребени. И нека не се оправдават, че не са партийни избраници, а избраници на народа. Няма кой да им повярва. 

Нека кажем още нещо – ако управляващите наистина работеха за ползу роду, то общественият интерес трябваше да им  е първа грижа. И ако го бяха защитили, сега нямаше да шикалкавят с този срамен пазарлък на депутатски гласове, а щяха смело да идат на избори. Но както е казал народът “на лъжата краката са къси” и “веднъж стомна за вода, втори път, стомна за вода, на третия тя се счупи”.

петък, 24 юни 2022 г.

ГРИЖА ГИ Е САМО ЗА СЕБЕ СИ!

Случи се това, от което се опасяваха пенсионерите. Гръмко обещаваната през последните месеци добавка от 60 лв към пенсиите от 1 юли отпада засега. Реално увеличението ще е с 6,1%. Вместо 467 лв.минимална пенсия, тя ще е 392,57 лв. Депутати уверяват, че в рамките на юли, като второ плащане или най-късно през август, ще получат финалното увеличение, което ще приеме в крайна сметка Народното събрание. До края на месеца имало възможност актуализацията на бюджета на ДОО и на държавния бюджет да се приеме. От НОИ увериха, че шестте процента ще бъдат получени, но поради забавянето от страна на парламентаристите, технически все още неприетата нова добавка ще бъде получена по-късно.

Последваха, разбира се взаимни обвинения за провалени две заседания в пленарната зала поради липса на кворум. Несъмнено – политическо надцакване. Излиза, че партийният интерес и подготвяното ново раздаване на картите са по важни от парите за пенсионерите. Които иначе винаги са удобната популистка дъвка. Всъщност видя се, че избраниците на народа не ги е грижа. Нескопосното успокоение, че парите няма да се загубят и ще бъдат получени е дори нагло. Защото докато те дойдат, инфлацията вече ще ги е изяла. Както например ще стане с широко прокламираната отстъпка от 25 стотинки на литър бензин. Когато тя влезе в действие, горивото вече се е увеличило с близо 1 лев.

Истината е, че има разумни гласове, които предупреждаваха, че пенсионната система трябва да се реформира. Има дългогодишни депутати, някои от тях са били министри. Но все нещо пречи да се направят необходимите реформи. А се работи на парче – някой някъде нещо си решил и го налага дори силово в пленарната зала. Разбира се, че парите, с които разполага държавата са от значение. Но защо всеки път, когато гръмко се подхвърля някакво увеличение, трябва пенсионерите да бъдат прицел на жлъчни нападки, че живеели на гърба на работещите, че имало много други граждани, за които държавата трябвало също да се погрижи.

За да спре това противопоставяне, трябва в оставащите дни на този парламент избраниците на народа да приемат актуализацията на бюджета. Известни са предложенията за разходи и в другите сфери на социалния живот. Има различия между предложенията на отделните политически сили. В тях също има популизъм, но поне вече са публично известни и трябва да бъдат гласувани в залата. Факт е, че има ново мнозинство. И ако досега можеше да има спекулации, сега всички би следвало да бъдат по-внимателни. Но най-вече не трябва да вържат ръцете на очакваното служебно правителство. 

Нека предупредим обаче – ако се отнесат и с другите бъдещи разходи по същия начин както с увеличението на пенсиите, може да се стигне до колапс, който да застраши политическата система. Сигурни сме, че има и такива сценарии. Отварянето на пътя на Северна Македония и Албания към еврочленството показа, че може да има разбирателство в парламента. Така че разумът трябва да надделее и най-вече да се действа максимално бързо и отговорно към избирателите. А що се отнася до излъганите надежди, изборите ще са правилният и демократичен път. Евентуалните опити за съставяне на ново правителство излишно ще засилят противопоставянето и със сигурност ще са в ущърб на гражданите. Вижте по-малко

четвъртък, 23 юни 2022 г.

НА ИЗБОРИ С НОВА ПЕСЕН, ИЛИ...

Когато някой казва: "Не е въпрос на пари, а въпрос на принципи", няма съмнение – за пари е, твърди народният опит. Първият загубен вот на недоверие от управляващи в най-новата ни история бе нагледна илюстрация как иначе умеещите да печелят пари млади бизнесмени могат да загубят дадената им от избирателите възможност да управляват държавата. Заради политическа неопитност – непознаване на натрапения посттоталитаризъм, на задкулисните механизми и най-вече заради робуването на натрапените от него мантри, целящи да отклонят търсещите промяна на този модел в битка с вятърни мелници. 

По време на управлението на Царя, особено популярни бяха “училищата за политика”. През тях преминаха почти всички млади, неопитни, но също така ентусиазирани да управляват депутати от неговата партия. И първото важно правило, което трябваше да запомнят бе, че трябва се научат да водят диалог с всички – не само с партньорите си, но и с политическите си противници. Когато през миналата година, не само протестиращите, но и всички видяха размахания юмрук и последвалите “изчегъртвания” по време на служебните правителства, стана ясно, че задкулисието насочва народното недоволство в удобната за него посока и ще станем свидетели на поредица от предизвестени провали.

Сега, когато за вече бившите управляващи предстои поправителен изпит, на тях почна да им светва, че партиите, които ги свалиха, се представляват от хиляди избиратели, които са им дали своя глас - и най-малко заради това те трябва да бъдат уважавани. Отстранените все още не си дават сметка, че отстранилите ги лидери нямаше да се задържат толкова дълго на политическата сцена, ако задкулисието не ги подкрепяше, а и те самите не лавираха и не му угаждаха. Няма да припомняме как избрани “с малко, но завинаги” бързо се сгромолясваха след инсценирани “Боянски ливади”, как премиери и президенти се срещаха с “генерали” в техните офиси, кой и как се обогати от криминалната привотизация, как морската ни рафинерия бе продадена, уж по липса на други кандидати, а и съвсем наскоро бе построена с наши пари газова тръба, която да засилва чужда зависимост в ЕС.

Няма да коментираме, че по време на прехода повечето монтирани върху крилете на народното недоволство са били бушони, които трябваше да пазят и продължат да обогатяват задкулисието. а в момента, в който решат да се еманципират и освободят от него, да изгорят. Животът обаче си тече и днес повечето от манипулаторите на прехода вече не са между живите. Но се появиха техни имитатори, които в момента водят битка за тяхното наследство. В повечето случаи – доста нескопосно. Затова действащите политици имат шанс да ни освободят от натрапения мутренски капитализъм. Но това може да стане само в диалог, а не в битка “стани за да седна”. И разбира се – в последователно и безкомпромисно отстояване на демократичните принципи.

Нека припомним и още нещо – въпреки постоталитарния модел на прехода, наши политици в решителни моменти са действали безкомпромисно – опазиха етническия мир, спряха руските самолети в косовската криза, водиха безкомпромисно битка за падането на визите, за приемането на страната ни в НАТО и ЕС. 

Лидерите на “промяната” също имаха своя шанс – но проявиха удивително малодушие и позорно съглашателство: и за оръжието за Украйна, и за Македония. Това е техният най-голям провал, за който могат да винят само себе си. Затова, ако не искат да останат в историята само с него, трябва в подготовката за неизбежните вече нови избори, да спрат битката с вятърните мелници от измислени и натрапени мантри, да не прикриват личната си изгода зад тях и започнат да служат на народа си, не само на “умнокрасивите”. Същото се отнася и за тези, които получиха бърз реванш, но имат зад гърба си тежко наследство, което не могат да променят с формулата “пременил се Илия, погледнал се - пак в тия”... Нито едните, нито другите ще се задържат дълго, ако не сменят не само начина на говорене, но и приведат начина си на действие според правилата на свободния свят.





петък, 17 юни 2022 г.

СЯНКАТА НА “БЕЛИЯ АВТОБУС”

Девет години след онази бурна нощ на 23 юли 2013 г., когато депутати бяха с часове в един бял автобус, опитващ се да ги измъкне от протестиращите, сцените на саморазправа с избраници на народа от недоволни граждани и блокирането им до среднощ в парламента, се повтарят. Възможно е безобидното засега поливане с вода, замеряне с празни бутилки от минерална вода и кенчета от бира да приеме по-драстични и опасни за здравето форми. В пленарната зала също е напечено, засега депутати само се побутват едни други, но нервите им очевидно не издържат.

От гледна точка на сегашните управляващи прекъсването на кранчетата за обогатяване и разкриването на далавери по време на десетгодишното управление на ГЕРБ са причина за вота на недоверие. Но другата гледна точка никак не е маловажна – съмнителната липса на управленска програма, интересите на задкулисния приятелски кръг и драстичният конфликт на интереси в правителството. Няма да коментираме скритата мина “Има такъв народ”. Избухването и на практика е самоубийство за тях. И ако са се надявали на евентуалното съставяне на ново правителство в по-широк формат в този парламент, това вече изглежда невъзможно. Дори да е с краткосрочна формула около определени задачи, няма как да стане, защото липсва диалогичност.

По-интересно е, ако все пак бъдат намерени 121 депутати, това ще спаси ли коалицията. И за колко време ще е, при тази все по-напрегната обстановка – на натиск от улицата и вътре в самия парламент. От сега се вижда, че по-добрият вариант е отиването на избори. Но дотогава, би следвало да се гласува актуализацията на бюджета и да се направи опит за приемането на онези 22 промени в закони, за да могат да се получат милиардите от европлана за възстановяване и развитие. За съжаление, обсебените от вражда помежду си, може да “забравят” за хорските нужди. 

Всъщност, зад малко комичните взаимни обвинения кои са мафията и кои са борците срещу нея, обвити с популистка загриженост кам тези, които са ги избрали, се крие единствено желанието за оставане на “софрата” от управляващите и по-бързото намърдване на тяхно място от опозицията. Видя се, че не Македония е ябълката на раздора, а получаването и усвояването на милиарди лева. Лекотата, с която могат да се намерят, демонстрирана от все още управляващите, е толкова примамлива, че престъпното самозабравяне в стремежа на всички към тях, може да доведе до неподозирани беди. А оставянето на улицата да реши проблемите на управлението, няма да е полезно нито за почувствалите се на нейните криле като мимолетни победители, нито за обруганите от нея, но най-вече ще е в ущърб за участниците в протестите, които за пореден път ще бъдат излъгани. От фарсовото повтаряне на историята с “белия автобус” все някой ще спечели, но големият губещ ще са всички, които очакват държавата ни да се развива според нормите на демократичния свят.

понеделник, 13 юни 2022 г.

БЪРЗИ ИЗБОРИ ИЛИ РАБОТЕЩО НАРОДНО СЪБРАНИЕ?

Трудно е да се повярва, че след напускането на ИТН, управляващата коалиция, макар и тройна ще спаси кабинета. По-съществените въпроси са дали да се актуализира бюджетът и как да не бъдат загубени милиардите по европлана за възстановяване и развитие. Има доста сценарии – предимно задкулисни, но видимите засега са три. Според първия с вот на недоверие до няколко седмици се сваля правителството и се тръгва към нови избори. Те, най-вероятно, могат да се проведат през октомври, ноември. Прогнозата, че пак няма да има убедителни победители, не предвещава бързо съставяне на правителство и опасността да бъде бламиран европлана и парите да не дойдат, е плашеща. Другият сценарии - кабинет тип “Беров”, с времеви хоризонт на действие, за който намекнаха от ИТН, засега няма видима поддръжка от двете решаващи за подкрепата опозиционни партии – ГЕРБ и ДПС. Те си служат предимно с изборна реторика. Но при тях всичко е предпоследно, така че тази възможност не се изключва.

Третата възможност, която неофициално се обсъжда и която стана актуална, заради твърде дългото безвремие на служебни кабинети през миналата година, е чрез промяна на конституцията да остане възможността народното събрание да работи, както и да се промени или премахне статута на назначаваните от президента временни правителства. Няма да коментираме, кое е накарало този преход между властите да се осъществява по този начин, още повече, че той не е характерен за развитите демокрации, а днес си е архаичен и вече спъващ развитието. Моментната ситуация е такава, че в парламента може да се събере мнозинство от две трети за промяната на конституцията в тази част.
Няма да коментираме и дали с един такъв ход няма да се ощетят правомощия на президента, но е факт, че близо две години политически живот бяха загубени в резултат на неперспективни назначения в служебните кабинети и лансиране на политически хомункулуси. А “ни риба, ни рак” позицията ни по отношение на подкрепата ни за Украйна и последвалите подигравки за “страхливите българи” от страна Русия, вероятно ще накара партньорите ни от НАТО да предприемат действия за укрепването на позициите си в страната ни.
Истината е, че това, от което има нужда страната ни е работещо народно събрание. А как ще бъде конструирано едно ново правителство е въпрос на преговори. Крайното решение е в ръцете на избраниците на народа. Със сигурност това не може да стане с еднолични решения. Авторитаризмът беше последната сламка на криминалния преход. Вижда се, че реанимирането му води до безпътица и най-вероятно партиите, които го афишират, ще бъдат обречени на маргинализиране в следващия парламент. Сега обаче по-същественото е в сложната политическа и икономическа обстановка, страната ни да има сигурност. А това е, което очакват тези, които дават гласа си за тях.

четвъртък, 9 юни 2022 г.

ВСИЧКИ ИСКАТ ДА СА НА СОФРАТА

Келепирът от властта замъглява съзнанието на политиците и те бързо забравят, че са избрани за да служат полза роду. Властта се услади и на бившите управляващи, и на служебния кабинет, а сегашните достигнаха неподозирани висоти. Но кулата от пари задави коалицията. Оказа се, че са сламени тигри, които не могат да поделят плячката и затова ще си отидат. За радост на опозицията, която е готова да се настани на софрата. Милиардите евро от Брюксел, а и тези, които с лека ръка се взимат като заеми, ги привличат така, че едва ли ще изпуснат възможността да съставят правителство още с мандата на това народно събрание.

Има още една лоша новина за сегашните управляващи. Тя е, че и четирите партии ще се сгромолясат на следващите избори, а някои от тях може и да не влязат в парламента. Най-вероятно това ще е ИТН, която плаши с авторитарните си маниери, провали съставяне на правителство миналата година, а сега е на път да свали това, в което участва. И то във време на война, която ясно показва до какво води авторитарния стил на управление. Освен това само 33% от българите искат нови избори, докато 55% държат да има стабилно управление. А това означава, че ако се стигне до избори, избирателите ще накажат тези, които са ги подвели. 

Въпреки удара под кръста, от Партията на промяната дадоха заявка, че ще продължат да управляват. Засега е сигурно, че ще е най-малко до приемането на актуализацията на бюджета – две до три седмици дебати. През това време парламентарно представените партии ще редят пъзела. Най-зле при новато раздаване изглеждат от ПП, те се постараха да отрежат всички мостове – с ареста на лидера на ГЕРБ, със заплахите към ДПС и сегашната свада с ИТН. Позицията на ГЕРБ засега може образно да се определи с казаното по повод на случващото се от бившия премиер: нямах ток, нищо не знам. От движението поискаха лидерите на ПП да бъдат “изметени”, но едва ли ще са инициаторите за това. “Демократична България” и БСП веднъж вече загърбиха идеологическите различия, така че пред неясното бъдеще едва ли ще се поколебаят да участват в друго редене на картите. В играта може да бъде включено и “Възраждане”, въпреки свързването на партията с руските интереси у нас.

Не на последно място трябва да се отбележи, че вече е обявено името на новия американски посланик у нас, а преди два дни бе сменена юридическата съветничка към посолството, която близо година помагаше на страната ни в борбата с корупцията. Не е трудно да се предположи, че ще се търси друг подход у нас при решаването на техните стратегически интереси като съюзник и партньор на страната ни. Поляризацията у нас по линията на русофоби и русофили, неадекватните изказвания и политически решения едва ли са приемливи за страна член на НАТО и Европейския съюз.

Изводите от случващото през последните дни не са лицеприятни, но не са неочаквани. Предизвестеният провал се дължи на нескопосния стремеж да бъдат изчегъртани бившите управляващи, на липсата на сговорчивост, но най-вече на елементарна оценка как да бъдат постигнати целите им при ограничени от прокуратурата възможности за бързо действие. Скоро ще се види и дали сянката на едноличното управление, която периодически се вади от нафталина, чрез предложения за конституционни промени, ще започне да ни се натрапва отново като римейк на миналата година или ще станем свидетели на кабинет тип “Беров”, докато не се подготвят и промотират поредните спасители, които да излъжат отново избирателите.


неделя, 29 май 2022 г.

ИГРА НА КОТКА И МИШКА С БЕЖАНЦИ

Не само репортерите, но и управляващите останаха изненадани от лошия старт на тържествено прокламираното преместване на бежанците от хотелите на морето. То не бяха репортажи за прекрасните условия на базите, показване на влакови композиции, интервюта с управители, организатори и с благодарни, вече намиращи се там украинци, включително и съобщения колко милиона са заделени за това. И накрая, каква изненада - към двете бази в Паничище и Рибарица, от Варна, почти всички от записалите, се отказаха, та се наложи да се откачат вагони, а от Бургас на влака се качиха само 50 бежанци.

Всъщност, случилото се е провал, който показва, че устройването на бежанците не е само логистичен проблем и усвояване на европари. А и набелязаните за разселване украинци не искат да бъдат третирани само като курортисти, пребиваващи временно. Те много бързо разбраха, че около двете бази няма изградена инфраструктура – нито за работа, нито свързани с нея магазини, аптеки, болнични пунктове. И никакъв социален живот, освен помежду си. Не е сигурно, че и пенсионерите биха издържали в тях дълго време.

Изобщо няма да коментираме прочутото “българско гостоприемство”, нито разрастващата се кампания срещу “претенциозните” и “нежелаещи” да работят имигранти, нито кирките, забити по скъпите украински автомобили. Само ще отбележим, че в европейски страни като Германия, украинците, притежаващи автомобили за над 6000 евро, не получават нито подслон, нито помощи. Но за останалите системата за житейско устройване работи безотказно, като първо се започва с интегрирането на децата в детски градини и училища.

Фактът, че вече повече украинци напускат страната ни, отколко влизат, показва, че те не искат да играят на “котка и мишка” с нашите институции. Петнадесет лева са спане и храна на ден си е подигравка. Не може лекарка гинеколог досега да не бъде устроена в някоя от многобройните болници, в които липсва персонал, а да бъде пращана да бере рози. Само защото дипломата и все още не е приравнена. Трябваше досега да бъде променено законодателството ни, така че да може да се сключват договори с имащите необходими за страната ни професии, че ще останат да работят минимум пет години, след официалното приравняване на дипломите им. 

Но да не навлизаме във всички подробности, сякаш не сме се срещали с чиновническо бездушие и липса на адекватни действия. Нека не се заблуждаваме, ясно е че ставаме свидетели на поредната политическа дъвка, зад която се крият воюващи за трапезата на властта добре облажили се през годините. Ужасно е, разбира се, украинците да предпочетат да се върнат по родните места, подлагайки на риск живота си. Но също така е сигурно, че тези, които се вълнуват от тази трагедия у нас са малцинство. Народът добре го е казал: на чужд гръб сто тояги са малко. Въпросът е кога ние ще се събудим, че да избираме управленци, които да се равняват и имат духа на първопроходците, запазили и обединили българската нация в много по-тежки времена.  

сряда, 25 май 2022 г.

ЩЕ СТАНЕ ЛИ 24 МАЙ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК!?

Предложение на парламентарната група на ГЕРБ националният ни празник да е на 24 май, а не на 3 март със сигурност ще разбуни духовете. Но няма да е изненада. С години наблюдаваме все по-масово и ентусиазирано празнуване на деня на Кирил и Методий. И едва ли има друг по-значим ден от празника на духовността и религиозното преклонение пред буквите. 

Нека припомним, че този ден е почит към делото на цар Борис Първи-Покръстител, обединил българите чрез християнскпата религия и азбуката на братята Кирил и Методий. И проправил пътя на неговия син Симеон Велики да затвърди усилията му в Златния век на българската държава. 24 май е празникът на моралното и гражданско самочувствие и заради верската търпимост при сливането на различните култури през вековете. Той е общ за всички и се приема без политически условности. От празник на децата, техните учители и родители, на родната просвета и култура всъщност се извисява до празник на непобедимия дух на нашата нация.

Заради канонизирането на братята просветители като светци и символи на църковните борби за идентичност през вековете, е добре Светият синод да бъде един от инициаторите на тази идея. Ще припомним още, че 1155 години след братята Кирил и Методий, на 3 април 2022, в папската базилика Санта Мария Маджоре бе водена литургия на български език от Негово Високопреосвещенство Западно и Средноевропейския митрополит Антоний. Точно тук папа Адриан Втори освещава богослужебните книги, преведени от светите равноапостолни братя. Редовни са и богослуженията, посветени на братята писменотворци, които се извършват в Рим в навечерието на този празник. Така че подкрепата от страна на висшия клир, ще е благословена.

Има разбира се и политически причини за намирането на друга дата за общонационален празник. Трябва ли всеки път, когато дойде Трети март, вместо да се радваме, да вгорчаваме празника с политически интриги, дрязги между русофили и русофоби, а отвън да ни размахват пръст, че не сме достатъчно благодарни. Инвазията в Украйна само засили тази поляризация до такава степен, че се припомни колко дългогодишна е тази вътрешна битка. И как след разгрома на руската армия от българската през 1916 г, капитулацията на Русия е трябвало да бъде подписана точно на 3 март по настояване на тогаващния български премиер д-р Васил Радославов, за да унижи нашите русофили. Време е на това противопоставяне да се сложи край. И да се направи крачка към помирението

Всъщност,  24 май е  празник, който недвусмислено демонстрира единението на нашата нация. Той е ден на раждане, умиране и възраждане на устоялата и утвърдила се през вековете българска общност. Дала и даваща своя принос към европейските културни ценности. Няма по-добър празник, който да ни вдъхновява за добруването на страната. И едва ли има някой, особено политик, от когото зависи това да се случи, да не вярва в химна на Михайловски:

„Върви, народе възродени, към светли бъднини върви!”.

четвъртък, 19 май 2022 г.

ДЯВОЛСКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ РЕШЕТКИ

Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.

Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.

Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история,  неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” ,  която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.

Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.

понеделник, 16 май 2022 г.

МИНИРАН ЛИ Е ПРЕСТОЯТ НА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ?

Новината от последните дни, че повече украинци напускат страната ни, отколкото пристигат за ден, не е стряскаща, но и достатъчна, за да се запитаме дали държавата се справя с този проблем. Като една от причините се посочва, че близо 60000 от тях ще трябва до края на месеца да бъдат преместени на други места, заради необходимостта да освободят легла за туристите. Управляващите твърдят, че половината от тях вече са устроени на други места, предимно във ведомствени държавни бази. Макар че това са данни от предварителни разчети и тепърва ще се проверяват, фактът, че остават още 30 000 да бъдат уредени, предизвиква леко безпокойство – особенно след съобщенията, че ще се оборудват спортни зали. Според цитирани указания към местните управи, те трябва да са готови за “евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци и с осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум”. Нека припомним, че в началото на ковид кризата, когато имаше много неизвестни, така пожарно бе оборудвана с походни легла софийската зала “Армеец”. Надяваме се, че няма да се стигне дотам. Само ще отбележим, че повечето са майки с по две три малки деца, има и много възрастни... На тях им трябват съвсем други условия. Освен това някои от тях вече са се социализирали – работят и децата им са в дневни центрове и училища.

Пускането на дигитално приложение е добро решение за бърза комуникация с тях и своевременен отговор на нуждите им. Всъщност, още с идването си в страната бежанците трябваше не само да бъдат регистрирани, но и обхванати в подобна система, чрез която всеки един от тях, ще може да бъде пренасочван както според личните му приоритети, така и от държавата и потенциалните работодатели... Ако туристическият бранш имаше такава система, която иначе се планира да се въведе от години, то тя можеше да бъде използвана при тази бежанска криза. Обхващането и контролът на човешките потоци - идващи, преминаващи и постоянно настанили се, е част от националната сигурност, което не е за пренебрегване, а в конкретния случай бързо ще помогне на управляващите да се ориентират и осигурят нормалното пребиваване на прокудените украинци. 

Според Държавната агенция за бежанците 70% от украинците са заявили, че искат да започнат работа веднага, а 17% - в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование. На фона напусналите през годините близо два милиона българи, пристигането на високообразавани украинци е бонус, който не бива да се пропуска, особено след като няма перспектива инвазията на Русия да приключи. Не е зле да се отбележи, че в страната ни има избягали от режима на Кремъл няколко хиляди руснаци, повечето са с високотехнологични професии, които веднага се вписват на пазара на труда. Допълнителна помощ оказват и мобилните групи на Агенцията по заетостта, които се базират в морските курорти, които трябва да бъдат напуснати.

На пръв поглед се създава впечатлението, че макар и скърцаща, действаща предимно на принципа “проба-грешка”, държавата ще успее да осигури подслон и възможности за работа. Но без усилията на хилядите доброволци, които приютиха хиляди в домовете си, всекидневно им осигуряват безкористно храна, дрехи и участват с лични автомобили в придвижването и намирането на работа, сигурно щяхме да станем свидетели на поредния правителствен провал. Истината е, че украинците също се поокопитиха след първоначалния стрес от изживения ужас от инвазията. И няма да се поколебаят да се преместят в страна, която ще им предложи по-добри условия за живот и труд.

петък, 13 май 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ ЛИ ХАРТИЕНИЯ ВОТ!?

Хакването на “Български пощи”, невъобразимият хаос, който настана и покъртителните гледки на пенсионери, висящи с часове пред клоновете, а вътре прехвърляни от гише на гише, е достатъчен аргумент, за да направи излишни споровете около машинния изборен вот. Той беше силово натрапен и рекламиран популистки като борба с купения вот. Но, според разумни политици, съобразяващи се с мотивите на водещи страни в Европа да се откажат от него, машините сами по себе си, както и несигурните гаранции по придвижване и охрана, дават достатъчно основание страната ни също да се откаже от него. Хакерската атака показа, че външното въздействие е напълно възможно, а възстановяването на щетите почти невъзможно. Не е известно още колко време служителите на нашите пощи ще преписват старите тефтери с данните, за да може те да бъдат качени отново на електронни носители.

Добрата новина е, че още преди да се случи този инцидент, една от управляващите партии в коалицията, съобщи, че са внесли проект за изменение на Изборния кодекс, с който се връща гласуването с хартиени бюлетини. Всъщност, всеки избирател сам ще решава дали ще гласува с хартиена бюлетина или на машина. 

Този път се очертава да има и мнозинство в подкрепата за приемането на проекта, тъй като от ГЕРБ и ДПС са “за”, а с гласовете на “Възраждане”, които имат такива нагласи, мнозинството ще е стабилно.

Връщането на бюлетините се очаква да предизвика по-скоро поредните вътрешни брожения в коалицията. Но се надяваме техният министър на електронното управление, който в момента има достатъчно главоболия с осигуряването на стабилността на институциите от ставащите все по-агресивни хакери, да убеди колегите си в необходимостта да не се рискува само с машинния вот. Нека припомним, че този вот беше задължителен в секции над 300 души на предишните два избора за парламент. Но машините не помогнаха на избирателната активност, която вече е най-ниската. Над половин милион избиратели са се отказали да гласуват заради машините.

От машинното гласуване има и малки ползи – при него няма недействителни гласове, както и е факт че се улеснява работата на комисиите. Обаче и до този момент ЦИК не е публикувал резултата от преброяването на разписките на два избора. Това само засилва недоверието - от възможността да се фалшифицират изборите. В страни, в които този вот е категорично отменен, са демонстрирани възможности за прихващане на вота чрез сензори, директно от екраните на машините, както и за вмешателство в самия вот. А зачестилите хакерски атаки не само у нас, но и в други европейски страни, само са удобния повод, да се гарантира хартиения вот. Това не означава, че изцяло трябва да се махнат машините, но там където избирателите решат да гласуват с машина, то всеки един от тях трябва да е сигурен, че машинатата не е променила вота му, а тези, които го отчитат, също да бъдат сигурни, че при придвижване на данните по технологичен път, те няма да бъдат променени. Затова вносителите на проекта предлагат крайният резултат от машинния и хартиения вот да бъдат сумирани и вписвани в избирателния протокол и да имат еднакъв правен ефект. Практически към секционния протокол ще се добавя този от машинното гласуване. 

Изводът е, че след като има внесен проект, а и има инцидент с много вредни за функционирането на държавата ни последствия, моментът е подходящ да се върне отново хартиения вот. Това, разбира се, не трябва да се приема като знак, че изборите наближават, но във всеки случай е далеч по-добре, промяната на кодекса да стане в по-спокойно време, а не да се прави в последния момент, когато и изборните страсти ще са нажежени.





петък, 6 май 2022 г.

СЪВСЕМ НИ ВЗЕХА ЗА БАЛЪЦИ!

То не бяха замеряния с думи, клетвени обещания за червените линии, а след като гласуваха по повод помощта за Украйна “едно голямо нищо”, както го оцениха от опозицията, но иначе плеснаха с ръце и се прегърнаха, пак не мирясаха. Тутакси ни сюрпризираха с червен флаг! (Защото, нали, с онези линии ги взеха за мезе, вече не вървят). И то го вдигна не друг, а лидерът, който след като се провали в едно правителство на ГЕРБ, отдавна не трябваше да е лидер. Но се върна пак във властта с римейка “съдебни реформи”. Оказа се обаче, че не е свикал нито едно заседание на комисията, която трябва да подготви конституционните промени за реформирането. И когато лъсна бездействието му, развя червения флаг, по стара родова традиция. Че и се загрижи какво ще се случи, ако страната ни бъде тласната към избори “не като политик, а като гражданин, който се бои за своя начин на живот, за семейството си и за бъдещето на децата си”. Но...как да му повярваме, като кой знае защо, пак не бърза да приключи този цирк, а ще има още две предупреждения с червения флаг. Не може да ни заблуди – знаем защо: за да имат достатъчно време пак да си подредят пъзела и продължат да са на трапезата.

Истината е, че изпитват див страх от изборите – доверието и към четирите партии от коалицията е плачевно. Някои от тях е възможно да не влязат в парламента. И точно нежеланието да се изправят лице в лице с “народното недоволство” е новата интрига.
А колко добре започнаха. За първи път управляващата в момента партия успя да преметне манипулаторите от прехода и техните наследници, като се еманципира от тях и дори врътна кранчето на облагите им, които получаваха чрез служебните правителства. И сега насреща им не парламентарната опозиция им е проблемът, а стартиралите нови формирования, които тръгват към властта, подпомогнати от мощната канонада на хорските страхове, допълнени с националистически изцепки и ожесточени схватки на финала на отиващата си дружба “от векове за векове”.
Разбира се, само с популистки обещания, търсене на реванш от изгонени партийни отцепници, както и от носталгия по някогашния “Варшавски договор” и “България на три морета”, няма как да се стигне до избори. Поради простата причина, че като във Вазовите “Чичовци”, заверата бързо ще приключи още преди появата на заптието. Избирателите могат да се лъжат, но след членството ни в НАТО и ЕС, новите мераклии за власт знаят, че без привидна лоялност, нямат шанс да получат дял от брюкселските милиарди. И че могат да се прикриват под демагогски лозунги за национална идентичност, но в действителност да подписват договори за пращане на оръжие на правилните места, както разкри под сурдинка за бивш служебен премиер, сегашната министърка на икономиката.
Отсега е ясно, че ни се готви старата песен на нов глас и че статуквото срещу което уж се бореха по площадите, се може да се върне с нова, но всъщност стара премяна. И с онзи рефрен “ние пак сме тук и пак сме същите”. Проблемът им е, че като дърпат дявола за опашката, не знаят какво той ще им погоди. Вижда се, че нито ковидът приключва така както на някои им се иска, нито войната в Украйна се развива по предварителните сценарии. Дяволът вкара и едните и другите в капан. А и балъците са на приключване. Кандидатите да ни управляват, дори и да не им е присърце, ще трябва да спрат да шикалкавят. И да се съобразяват с правилата на цивилизования свят. И най-вече с посоката, в която се развива.

неделя, 1 май 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА “ПРОМЯНАТА”

Да се очаква “Възход” след “Възраждане”-то едва ли ще е нещо повече от опит за подмяна на “Продължаваме промяната” от тези, които им бабуваха. Но останаха разочаровани и дори излъгани от тях. Още като напуснаха служебното правителство стана ясно, че между лидерите на новата формация и президента всичко е “пито–платено”, и “благодарностите” бяха димна завеса, която днес окончателно е вдигната. “Бабуването” е било само флирт, политическите им цели се оказаха несъвместими. 

Ще може ли бившият служебен премиер да поправи тази грешка, подпомогнат от социалната партия на бившата омбудсманка на София или гласовете за тях в евентуалните бъдещи избори ще се разпилеят в битката с “Възраждане” и други парламентарни партии? Или новите политически заявки са нещо като приказката за “рибата в морето а те слагат тигана”?... 

Нито битката с коронавируса е приключила, нито на войната в Украйна се вижда краят. А и всекидневните социални трусове от икономическите беди са такива, че електоратът е подозрителен не само към търсещите реванш, но и към новите “спасители”. Не за друго, а защото те, както и повечето предишни месии разчитат предимно на недоволството им, а възванията към тях са откровено популистки.

Комична е активността на опозицията в лицето на бившите управляващи. Те така се втурнаха да разкриват “схемите” за кражба на сегашните властимащи, че заприличаха на крадецът, който вика “дръжте крадеца”. Нали точно заради подобни обвинения, паднаха от власт, започна “изчегъртването” им още от служебните правителства, а бившите премиер, финансов министър и пиарката им престояха в ареста близо 24 часа. 

Несъмнено това беше голяма глупост, която пресече възможностите за диалог в парламента. И дори насочи ГЕРБ към сближаване на позиции с президента. И това би било възможно, ако държавният глава можеше да загърби враждата. Но той, за разлика от лидера на ГЕРБ, това не го умее. Което означава, че бившите управляващи не могат да очакват нищо добро от него, дори да е в полза на държавата.

Проблемът на държавния глава не е само в необичайната и предизвикваща съмнения позиция на миротворец, а във възможността тя да бъде опровергана. И то не от кой да е а от лидерката на БСП, партията, която му помогна да стане президент. Тя вече заяви, че договори за износ на оръжие в огромни количества са подписвани по време на назначените от него служебни кабинети. А разследващ сайт започна да разкрива, че оръжие, чрез посредничество е отивало и за страната агресор...

Има и още нещо, което политиците ни не искат да разберат – с опорки като “джипки” и “просто Киро”, не може да се върви напред. И сегашните манипулатори, които се изживяват като наследници на онзи “генералски кръг”, който е дърпал конците навремето, нищо няма да спечелят – новите избиратели не разбират тези опорки, а партийните редици, където те се приемат с възторг, оредяват. Още по-малко вярват те на “социологични” проучвания, които се правят от едни и същи хора от зората на демокрацията. Опитите чрез техните сондажи на общественото мнение и с помощта на сгромолясващата се пред очите ни “братска любов” между “славянските народи”, както и други робуващи на миналото националистически хватки, да се слага прът на цивилизационния избор към Европейския съюз и НАТО, направен от страната ни, няма как да минат. Най вече, защото най-гръмките пацифисти може да се окажат обикновенни сребролюбци, за които човешките животи нямат стойност.






вторник, 26 април 2022 г.

КАКВО СЛЕДВА...

Наистина ли правителството се самосваля с неадекватните си и нескопосни действия през последните дни!?.. 

Имаше ли нужда от гигантския балон “даваме - не даваме” поразяващи оръжия на Украйна, или раздуването му е част от сценарий за сваляне на правителството!? 

И ако това е така, логично е да се запитаме какво следва!?..

Защото никак не ни е безразлично как ще оцеляваме в условията на разрастваща се социална криза в перспективата на служебно правителство и неработещ парламент. Видя се, че служебните правителства миналата година имаха успех предимно в изчегъртването, отколкото в обществено благополучни решения, дори напротив - някои правителствени действия задълбочиха кризата. Например, създадоха сложния пъзел с изплащането на парите на АПИ.

И понеже парламентът бе този, който извади “горещия картоф” с тези пари, редно е да се запитаме, защо пак той трябва да реши за помощта за Украйна след като това е в правомощията на правителството и можеше да го свърши редовно заседание или на подпис, парафирано от премиера. 

Шумотевицата май е за друго – за гласовете на онези петнадесетина процента, според социолозите, отявлени “миролюбци”, които със сигурност ще предпочетат да гласуват за тези, които ще лишат украинците от въоръжение и ще им дадат възможност да бъдат избити с българските бронежилетки и каски, както с горчива ирония отбеляза техният външен министър. 

Ако това е така, значи вече тече подготовката за избори. И на едни партии не им се нрави падащият им рейтинг и опасността да останат извън борда, а други – открито разиграват тази карта. Включително и готвещите да стартират нови политически формирования. Жонглирането с националистическата карта около приемането на Северна Македония допълнително дава шанс за реванш на ВМРО и АТАКА.

Но нека не се заблуждаваме – толкова са много партийните лидери, желаещи да получат пацифистки и патриотични гласове, че клонът няма начин да не се счупи. А гласовете им да се разпилеят. Това най-вероятно са изчислили задкулисните манипулатори. Това, към което те най-вече се стремят е на първо време да се докопат до 12-те милиарда лв, обещани на страната ни по Европлана за възстановяване и развитие. Затова е изгодно за тях е да спечелят не “миротворците”, а партии, които следват логичния и произтичащ от членството ни в НАТО и ЕС ход на категорична подкрепа за Украйна. 

Сегашният двоен аршин – да сме неофициално на четвърта позиция като страна изнасяща чрез посредници поразяващи оръжия за украинската армия и същевременно да шикалкавиме публично, дестабилизира най-вече управляващите пронатовски партии. Със сигурност ще навреди и на техните леви коалиционни партньори. Шансът им е в узаконяването на ясна и категорична подкрепа – дори само от правителството, това ще е достатъчно да продължат следването на техните цели. И може да предотврати новите избори.

Проблемът е, че има непредвидими играчи. Всъщност до избори може и да не се стигне дори коалицията да се разпадне. Единствените от парламентарно представените, които имат интерес от нов вот са от “Възраждане”, според изследванията на социалните нагласи. Бившите управляващи едва ли искат всички да са срещу тях отново. И за да нивелират негативните обществени нагласи, биха направили възможното за съставянето на ново правителство, с тяхна буферна подкрепа. А греховете им да операт сегашните управляващи. Със сигурност БСП ще гледа да се залепи за такова правителство, защото новите избори може да ги свалят под десетте процента и да ги маргинализират в следващия парламент. За ДПС всички нови варианти ще са изгодни, защото ще ги превърне във фактор при съставянето на правителство. 

Ако все пак се стигне до нови избори, както предположи лидерът на движението пред техни избиратели в Турция, тогава президентът ще е този, който ще реди тяхното отиграване чрез служебни правителства и моделиране на нови политически играчи. Възможността е логична и справедлива при провал на сегашната управляваща коалиция. Въпросът е доколко са склонни присъстващите сега в парламента да оставят на друг властта и произтичащите от това благинки. Така че не политическите балони, а простата аритметика ще е тази, която ще реши кой и как да ни управлява.



петък, 22 април 2022 г.

ПОД СЯНКАТА НА КАИН И АВЕЛ

Едва ли руските “освободители”, вместо “сърдечно посрещане”, са очаквали такава ожесточена съпротива. И със сигурност и през ум не им е минавало, че ще развеят знамето на победата в Мариупол над един разрушен и мъртъв град.
Едва ли и българският президент е предполагал, че “вековната дружба” между “братските славянски народи” ще приключи в кратък диалог между него и външния министър на Украйна, в който библейските герои Каин и Авел ще се появят, за да разрушат един пропаганден мит.
Не сме очаквали да чуем и от неговия бивш служебен премиер друго, освен да ломоти, че руснаците нападнали, за да предотвратят украинска атака на “анексираните” територии и че било безсмислено да се изпраща оръжие, защото “братушките” го унищожавали по пътя. Няма да коментираме призивите на имащия черен украински печат лидер на малка партия, по-известен с прозвището “Копейкин”, подкрепящите Украйна депутатите да идат да се бият на бойното поле, нито тези на неговата сподвижничка, че Министерският съвет и Народното събрание са добри цели за руските ракети. Може да проследим и как в годините назад тези, които сега настояват за оръжейна подкрепа за Украйна горещо насърчаваха и дори безплатно строяха руски стратегически проекти у нас...
И това не е всичко - 93-годишната историчка Елена Луговая от Одеса разбива само с няколко думи мита за голямата руска култура, с която лелеещите за нов Съветски съюз прикриваха милитаризма си, а държаха в безпросветност и бедност народа.
Тя сравнява поведението на окупаторите преди 1945 и сега: “Хитлеристите бяха фашисти, обикновени, и не тършуваха по шкафовете! Сегашните крадат и всичко отмъкват! Голяма роля играе културата!”... Все едно, че го е казал добрият войник “Швейк”.
Но да се върнем към нашите съвременни “чичовци”. Нека не се заблуждаваме – червените линии, с които се плашат взаимно, са само димна пушилка пред техните гласоподаватели. Няма да има “време разделно”, наясно са, че нов шанс няма да им дадат избирателите. А помирителните коалиционни сбирки, ще се превръщат в договорки за поредното разпределение на личните благини. Не случайно един от тях публично възропта срещу водещата партия, че оспорват 600 млн. за АПИ, но са си уредили за контролирано от тях министерство 13 милиарда. Както е казал народа, кучетата ще лаят, керванът ще продължи
Всъщност, свидетели сме на едно политическо овъртолване, което няма да свърши с пилатовското измиване на ръце с каски и бронежилетки. Няма да приключи и дори да бъде гласувана подкрепа с оръжие. С нищо няма да се промени срамната ситуация, защото целите, които “новият” елит преследва не са в полза роду, а са старата песен “стани, за да седна”. Нещо повече – очакванията са, че ще станем свидетели как рояк скакалци, под знамето на “промяната”, ще опоскат каквото могат, ще “разтурят коалиционната седянка”, роякът им ще отлети извън пределите на страната и ще оставят ние да плащаме взетите от тях милиарди заеми.