ЩЕ СЕ СЪБУДЯТ ЛИ ПАРТИЙНИТЕ ЗОМБИТА?

Едно си баба знае, едно си бае, е казал народът! “Не ни интересуват имената, а това, че зад кабинета прозира моделът и идеологията на ГЕРБ”, побързаха да заявят от една партия, която заради участието си в безславно провалилия се кабинет на псевдопромяната, прекрачи безцеремонно идеологическите си пристрастия. 

Излиза, че “баенето” може да няма нищо общо с действията. И ако е наистина така, можем да прогнозираме, че ще бъде сложен край на поредицата от избори, водещи към нищото. От друга страна е ясно, че безвремието създаде “постоянна партийна седянка” в Народното събрание, което се хареса много на някои от присъстващите в него. Видя се още, че радетелите за промяна работеха не за ползу роду, а за себе си. Като във “всичките си действия”, както се кълняха, че ще работят за народа, ръководен за тях бе принципът “стани, за да седна”. И в това няма нищо чудно, защото зад тях надничаше олигархичния кръг на “прокопитата”, известни от години с наместването във властта на свои политически проксита. 

През седмицата, откакто бе номиниран, кандидатът за премиер проф. Николай Габровски обра овациите за професионализма си от всички водещи партийни лидери. Но това се оказа недостатъчно, за да обявят, че ще подкрепят кабинета му. 

След като обяви проектосъстава на кабинета си, тези, които го оцениха, сега със същите мантри на противопоставяне се опитват да ни вкарат в спиралата на поредните избори. Без това да е желанието на широката общественост. 

Дали обаче партийните зомбита ще надмогнат егото си и ще се съобразят с тревогите - включително и на техните избиратели, ще се види още при самото гласуване. Надяваме се все пак разумът да надделее. Засега се размахват схеми – как трябвало да не влязат няколко депутати, за да падне кворумът и да бъде избран кабинетът. Уловката е, че независимо, че това е възможно, кабинетът ще е сламен. Отсега се напомня за някогашния кабинет “Беров”.

Нищо че времената днес са съвсем, ама съвсем други. И че е минало времето на “намирането” на министри по пътищата на страната, при случайни срещи на бензиностанции и на такива като бившия министър на културата в кабинета “Петков”, който не знаеше кой е актьорът Стефан Данаилов. 

Минало е времето и на уж завършилите престижни университети, но нямащи един ден трудов стаж. Както и на разчитащите на приятелски кръгове, които пътуват с тях в брандиран автобус - някой от возещите се в него слиза във всяко населено място и ги посреща тържествено, все едно е местен жител...

И никак не е смешно, че те надминаха по шарлатанство децата на лейтенант Шмид от хумористичния роман на Илф и

Петров, окуражени от факта, че номерът с канадското гражданство на бъдещият им премиер мина. След като проектокабинетът бе обявен, може да кажем, че няма нищо “сламено” и в неговия състав. Напротив, сред тях повечето не са свързани с партии, а ако са били, техните професионални качества са определящите в обществените оценки. Заемали са значими постове и в страни на Евросъюза и са работели за общото благо на континента ни. 

Казано по-ясно, за тях ще е много лесно да общуват с колегите си в Брюксел. Не бихме се учудили обаче това да е и достатъчна причина за поредица от хули срещу тях, защото бившите управляващи, както и парламентарните им протежета, имат нетърпимост към тези, които реално ги превъзхождат. И ще направят всичко възможно, за да провалят кабинета, дори той да бъде гласуван. 

Точно заради това е добре партиите, които по една или друга причина проявиха единомислие не само при свалянето на измамниците, но и в немалко гласувания в пленарната зала, сега да подкрепят този проектокабинет. С което да спрат интригите и тънките сметки за възможен кабинет с третия мандат. Номерът “пак ще предложим същите” е обиден не за партийците, а за номинираните. Хубаво е да си дадат сметка, че търпението ни не е безгранично. И може да се случи това, което се е случвало и в историята. Конституционният ред е поставен на изпитание. И предложеният кабинет може да се смята за опит той да бъде спасен. Това трябва да осъзнаят избраниците на народа и да не се държат като зомбита. Достатъчно филми сме гледали и знаем как завършват те. Ние искаме друго – да има правителство, което да се заеме и реши грижите ни, както и парламент, който да подкрепя техните усилия.

ДЕРОГАЦИЯТА - КРАЯТ НА ДЪЛГОГОДИШНОТО ШИКАЛКАВЕНЕ

Проектозакон на ДПС за контрол на дерогацията за петрол и нефтопродукти според регламента на Европейския съвет, както и нов режим за облагане, включително и за внасяне на задължителна временна солидарна вноска за генерираните свръх печалби от “Лукойл” слага край на шикалкавенето, започнало още по времето на закономерно изхвърленото с вот на недоверие от властта правителство на “Продължаваме промяната”.

Законопроектът изненада и прекъсна възможността на кръга на “прокопитата” да пуснат в ход дежурната си матра "Паркът Росенец" като прехвърлят топката от болната на здравата глава. И доказа за пореден път, че още от зората на демокрацията Движението следва последователно път на съюз с НАТО и ЕС.

Ударът бе толкова силен, че и “Демократична България, и служебното правителство побързаха да реагират. От партията внесоха промени в “Закона за административното регулиране на икономическите дейности с нефт и нефтопродукти”, с които да може да се поеме “оперативен контрол” върху рафинерията, а правителството взе отлагателно решение за няколко месеца за действия според евросанкциите.

И двете – прибързани, погрешни и можещи да доведат до катастрофални последици.

Но нека караме подред:

Дебатът в сряда в енергийната парламентарна комисия показа, че опитите на правителството да чертае мрачни перспективи за бизнеса, под благовидната “защита на националния интерес”, нито са добре обмислени, а още по-малко защитени, защото не се чу тогава как проблемът може да се реши. А че е можело стана ясно от изложените факти. Още през пролетта по неизвестни причини правителството на ПП не е реагирало, когато забраната на вноса на нефт от Русия се обсъждаше от ЕС. Чак след отправеното предупреждение (пак от

Движението) са направили плах, но “след дъжд качулка”, както е казал народът, опит да реагират. Европейската комисия вече е дала възможност на Унгария и други страни, чийто петрол идва по тръбопровода “Дружба” да изнасят преработени от Русия нефтопродукти. Защо управляващите от ПП не са поискали ЕС да ни приравни с унгарците е въпрос, чийто най-мек отговор ще е от незнание. Макар че оставят съмнения, още повече, че едно от първите посещения, които вицепремиер от управляващите по това време, бе да посети рафинерията в Бургас...

Няма да коментираме и разбързването и похвалването от служебното правителство как договорило „Лукойл“ да изнесе цялата си икономическа активност в България и как щяло да плаща налозите си тук. Ще припомним само, че от времето, когато “изненадващо” тогавашният премиер Иван Костов продаде бургаската рафинерия на “Лукойл”, тя се превърна не само в ябълка на раздора между политиците, но и в обект на тайни договорки със задкулисието, стряскащи настоящите ни партньори от НАТО и ЕС.

“Руската връзка” мина през провалилите се “Южен поток”, “Големият шлем” и тръбопровода “Бургас – Александруполис”. А днес на дневен ред е изпълнението на еврозабраната, влизаща в сила от 5 декември. Към нея обаче не трябва да се подходи с “биене в гърдите”, както лековато го направи служебния кабинет, а с постигането на това, което е възможно. И точно към това ни насочва проектът на Движението. Не към предизвикването на нови съмнения и дори санкции от страна на Брюксел, а в демонстриране на солидарност по отношение на контрола на износа и защита на националния интерес с облагането на свръхпечалбите на “Лукойл”. Разбира се има и други възможности, които със сигурност ще се обсъдят, докато проектът стигне пленарната зала.

За съжаление реакциите и на “ДБ” и на правителството само забъркват по-голяма каша.

Ведомствената на “прокопитата” левичарска партийка направи поредния нескопосан опит да се направят “по-католици от папата”, като предложат механично и “превратно” копирани действия, предприети от италианското правителство към рафинерията на “Лукойл” в Сицилия. Още по време на дебата в парламентарната комисия, а и след това, техни представители се похвалиха, че ползват опита на Италия и на Германия към “Роснефт”. В предложените промени на закона от “ДБ” се въвежда възможността от “оперативен контрол” от наша страна, когато е заплашена националната сигурност. Като такава заплаха медийно се посочва евентуалното затваряне от собственика на рафенерията.

Изобщо няма да коментираме, че италианците имат дълбоки традиции в защитата на частната собственост, които дори фашисткият режим на Мусолини не посмя да засегне. Ще отбележим само по-същественото – че в тази рафинерия може да се преработва всякакъв нефт, докато в България тези мощности в Бургас бяха закрити и сега тепърва и най-вече неизвестно кога, ще бъдат монтирани, за да не се преработва само Уралския петрол както е досега. А защо през годините българските правителства са проспали тази възможност си е отделна тема...

Точно по този повод обаче може да зададем логичния въпрос към вносителите – ами ако собствениците спрат доставките на руски нефт, то поелите оперативния контрол няма какво друго да направят, освен да спрат работата.... Защото, нека повторим, на този етап, освен уралски петрол, рафинерията няма техническа възможност друг да преработва.

Затова нека “заинтересованите” от “ДБ” да следят по-внимателно как се подготвя попечителството от Италианското правителство над рафинерията в Сицилия и най-вече как биха могли да се осъществят финансовите операции. Заради вноса на неруски петрол в Сицилия, Лукойл не е засегнат от санкциите в Европа, но банките продължават да

не са склонни да се занимават със свързано с Русия предприятие, тъй като се страхуват да бъдат обект на потенциални бъдещи глоби в Съединените щати, където компанията е обект на секторни санкции от 2014 г....

Ще съобщим още на “демократите” вносители, че италианското правителство също така иска да избегне рисковете от съдебни спорове с "Лукойл". През октомври "Роснефт" подаде жалба до върховния съд в Германия срещу правителството заради поемане на контрола върху нейното звено там.

На този фон последвалото решение на нашето правителство от 2 декември изглежда прагматично, но е отново в разрез със санкциите на ЕС, влизащи в сила от 5 декември. Според това решение горива, произведени от руски нефт, ще могат да се изнасят от България до 5 март 2023 г. На практика това означава, че "Лукойл" ще може да търгува навън с бензин и дизел, произведени в рафинерията в Бургас още 4 месеца, а след това ще може да изнася само определени продукти, които не се ползват в ЕС.

И в двата случая - и “ДБ, и управляващите поставят каруцата пред коня, както е казал народът. Нито са обсъдили в комисията, възможни ли са тези действия, нито са потърсили одобрение от “ЕС”, а имало ли е договорки с “Лукойл”, няма да коментираме. Решения, разбира се, има, но те преминават през съобразяването с нашите европейски партньори. А не през поредното шикалкавене и опити за задкулисно договаряне и облагодетелстване. Точно това дългогодишно задкулисие, свързано с бургаската рафинерия приключва проектът на Движението за контрол на дерогацията.

Изводът, който може да се направи е, че това е поредното доказателство как отговорните партии в страната ни трябва да защитават членството ни в НАТО и ЕС. Добре е да припомним, че в тази последователност движението е имало ключова роля. Не само като стремеж, а и демонстрирана решителност в критични за страната ни събития, каквато беше забраната по време на Косовската криза на полети на руски самолети и разрешаването на миротворческите сили да преминат през страната ни. Същото категорично отношение бе демонстрирано при приемането на страната ни за член на НАТО и в ЕС. Така че вместо да търсят “под вола теле” случайно пребиваващите в политиката е добре да прочетат най-новата ни история. И ако не могат да помогнат за решаването на новите проблеми, поне нека да не пречат.

БЕЗВРЕМИЕТО КАТО ПОЛИТИЧЕСКО УДОБСТВО

Не властта, а политическото безвластие част от върхушката се стреми да запази. Неспособна да състави правителство, но обзета от звездомания, демонстрирана ежедневно в медиите през последните две години на нестабилност. “Не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле!”, е казал народът. Изблиците на поощрявана “площадна демокрация”, опити за “изчегъртване”, гарнирани с инфантилни мантри кои са “лоши” и кои “добри”, доведе изкуствено създадена патова ситуация. 

Проблемът е, че тя вече взе да им се харесва. Едни от парламентарно представените партии искат да управляват, но не могат и не бива, защото бързо се провалиха. А други, които са доказали, че могат, не искат да поемат отговорност и шикалкавят така, че сутринта казват едно, а вечерта – точно обратното. Шумните скандали не са междупартийни, а вътре в самите партии – кой да запази избираемо място в листите и как да бъде изхвърлен от тях, ако има лидерски амбиции или постави под съмнение вождистките позиции. Промените в Изборния кодекс бяха превърнати в шумна политическа дъвка, не заради полза роду и правото му на избор, а заради възможността залязващи политически ментета да забавят напускането на политическата сцена.

“Опасността” от президентска република се превърна в удобно знаме, което се развява като плашило. Нима избраниците на народа да не могат когато поискат да се обединят така, че да премахнат с конституционни промени статута на служебното правителство, възможността да се разпуска парламента, че дори да свалят президента, ако сметнат, че действително ги застрашава.... Но няма да го направят, както от години роптаят, че искат промени в съдебната власт, но в действителност я свеждат до популистката сага как да ограничим властта на главния прокурор и дори да го сменим. И двете каузи са пробити, не за друго, а защото натрапващото се ново статукво на безвремието става изгодно за тях. Следващи един след друг изборни маратони, с краткотрайни правителства, гарантира несменяемоста на политическата върхушка и най-вече пази политическото лидерство. Не призедантът, а в партиите шества авторитаризмът. И той си личи – особено в по-малките, където боричкането за водещи места в изборните листи е показателно.

“Псевдо евро-атлантическият театър”, който от “Да, България” разиграха при срещата си с държавния глава в понеделник е показателен не само за популизма и за мнимите им ценности, а най-вече за склонността за нагаждачество, което е характерно не само за рожбите на бившата комунистическа номенклатура. Не може и по друг начин да си обясним и щедрите обещания за предстоящия рог на изобилието, с които всекидневно ни заливат тези, които всъщност искат да ни “довършат” с техните “промени”. Очевидно е, че ако отново бъдат допуснати до властта, опоскването и задлъжняването на държавата ще е за векове. А извършителите от “ПП”,  ни лук яли, ни лук мирисали, ще напуснат страната и ще продължат да ни размахват пръст от висотата на облажването, постигнато за наша сметка. Да му мислят тези, които излизаха, а някои от тях продължават да шестват по жълтите павета в тяхна подкрепа.

Нека не ни заблуждават с отклоняващи вниманието обвинения кой на каква цена и от кого в действителност купувал газ и нефт. Видно е, че в момента има успокояване и най-вече на преустройване на тези пазари. Проблемът е в настъпването на неизбежната продоволствена и индустриална криза, която в условията на нарастваща инфлация има нужда от отговорни политици, а не от такива, които обсебени от егото си, радващо слуха фантазират, но нямат възможност да реализират. Дори повърхностен поглед върху програмите на парламентарно представените партии показва колко много се припокриват и колко лесно на базата на тези общи намерения биха могли да съставят стабилно мнозинство. Как обаче да бъдат свалени червените линии и надвито егото!?...

Формулата не е нова, тя е диалог и търпение в чуваемостта. И загърбване на заплахите, особено на етническите. Някои от “умнокрасивите” искат да превърнат “Десети ноември” в “Девети септември”. Да не би да си мислят, че “Голямата екскурзия” е нещо, което би могло да се повтори. И че може да се прави сравнение с българите, които днес живеят и работят извън страната. Не че не се спекулира, но този популизъм не само че е нагъл, но и опасен. Започналото ново размахване на плашилото на бунта е контрапродуктивно. То няма да запази партиите еднодневки, нито егото на техните лидери. Обществеността иска започналият под една или друга форма диалог да продължи. Съставянето на правителство с добре формулиран хоризонт и ползотворни цели е единственото правилно решение. Удобството на “ние пак сме тук и пак сме същите”, трябва да приключи преди да бъдат пометени от притиснатите от кризата. 

Колкото и да изглежда, че време има и дори може да се протака едва ли не и след Нова година, както и да се пускат успокоителни внушения за нови избори през март, полезният за хората вариант е да има правителство. 

Колкото по-бързо политиците схванат това и намерят това, което ги обединява, толкова по-добре. Политическото безвремие няма как да продължи, както им се иска на някои политици. Животът е този, който бързо ще ги вразуми и ще постави всичко и всички на мястото им.

 

ПОРЕДНИЯТ РЕКЕТ НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СЛУЧАЙНИЦИ

Случайно попадналите в политическия живот псевдорадетели за промяна продължават да пренебрегват законно установения ред и с нагъл популистки рекет се опитват да постигнат разрушителните си цели. Очевидно не са разбрали защо загубиха властта и продължават да не спазват правилата, щом те са в техен ущърб. До такава степен са си повярвали, че вече отправят призиви за бунт. Още в началото на този парламент се опитаха с изнудване да получат председателското място, после се опитаха да преметнат всички партии и да внушат, че единствено с техния мандат може да се състави правителство. Като не минаха номерата им, решиха че могат да взривят парламента и да се отиде на поредните избори. Но и този път удариха на камък, защото стана ясно, че дори да се стигне до тях, то те ще се състоят по правила, които ще предотвратят съмненията за измами с машинния вот, проведен с устройства, назидателно наречени “мадуровки” и отхвърлени навсякъде другаде в демократичния свят. На всичкото отгоре се издъни един от техните основни аргументи срещу гласуването с хартиени бюлетини за възможни манипулации - с машинното преброяване, което ДПС предлаг още от 2014г. ще се пресече възможността да се “пипат” ръчно те и обявяват за недействителни.

Вместо да се вразумят ПП и пригласящите им от Демократична Бълагрия, след п продължилото цяла нощ заседание на правната комисия, те се опитаха с взрив от опорки, обидни квалификации, напускане на залата, трибунки в кулоарите да минират парламентаризма. Но се получи евтин фарс, който завърши с утешение с евтини кюфтета в парламентарния бюфет. Случилото се със сигурност едва ли ще се отрази на мнозинството, което не иска да се стига до нови избори и ще направи каквото трябва да има редовно правителство. Не бихме се учудили дори, ако някой депутат, на който му е писнало от номерата им, да сложи шеговита табела на вратата на бюфета: “За бойкотиращите пленарната зала, евтини кюфтета няма!” Това ще е разбираем знак и от цялата ни общественост, че търпимостта се изчерпва. И “псевдобунтарите”, ако не се осъзнаят, ще бъдат прогонени от парламента.

Разбира се, не трябва да има съмнение как ще протече и “дискусията” в пленарната зала. Нагнетеното напрежение трябва да подскаже на депутатите, че час по-скоро трябва да седнат на масата на преговорите и предложат правителство, като игнорират “цирковете” на губещите. Очевидно е от доста време, че е постигано единодушие по ключови въпроси в този парламент. А рекетьорите трябва да заемат мястото си на опозиция и да започнат да се държат както повелява приетият и от тях правилник за дейността на народното събрание.

Всъщност, “децата на лейтенант Щмид” могат да продължат с виковете “Бият Паниковски”, но това отдавна е описано от братята Илф и Петров, случвало се е през годините многократно в най-новата ни история. Ако има разлика, тя е в безмерната наглост на лъжещите с псевдопромяна, стигаща до изстерични изцепки, с които обаче е редно да се заемат психолози и психотерапевти. Не че като партии еднодневки, няма да бъдат изхвърлени от политическия живот, както много пъти се е случвало. Но на това безобразие трябва да се сложи край незабавно. 

Колкото по-дълго продължи безвремието на протяжните преговори, на безсмислените червени линии и тънки сметки, чешещи единствено егото, толкова по-опасни ще стават действията на разрушителите на демократичните устои от ПП. От това ще спечелят само задкулисните кукловоди, които виждат, че трапезата на властта им се изплъзва. В момента хаосът е тяхната хранителна среда. Това трябва да бъде спряно. Пътят е ясно посочен в конституцията. Видя се няколко пъти, че има и мнозинство за съставяне на работещо правителство. Колкото по-бързо се направи, толкова ще е по-добре за всички, които очакват то да се погрижи за преминаването през тежката зима. 

“ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ПРЕПИРАМЕ” С НОВИ БЛЪФОВЕ

Когато противоконституционните лъжи останат ненаказани, те се превръщат в ежедневие за носителите им, а лицемерието в маска за прикритието им. От десетина дни върхушката на провалилите се като управляващи на последните избори “Продължаваме промяната” и присъдружната им “Демократична България”, се опитват да преметнат всички с нова опорка. Тезата, че никога няма да подкрепят правителство с първия мандат на ГЕРБ, но ако вторият дойде при тях, те няма да откажат подкрепата им е христоматиен пример за лицемерие. Отрязва дървото, прави от него сцена и от висотата и ни убеждава как трябва да се пази природата, е казалн народът за такива политици. Има и някои нагли подробности - с подкрепата си ГЕРБ щели да дадат знак, че започвали пречистване. Същото като предишно тяхно искане да паднат на колене и да искат прошка. А какво да кажем за противоконституционното им предложение само хората на възраст над 60 години да гласуват с хартиени бюлетини!?…

Няма как да се очаква безусловна подкрепа. Това, че на Кирил Петков и Асен Василев им се услади да управляват, макар и за кратките шест месеца, е очевидно. Както и, че целта им е била зад популистки мерки, прикриващи щети за държавата, да се работи предимно за лично обогатяване. А димката “промяна на съдебната система”, водеща до отстраняването на главния прокурор е само, за да не изгубят подкрепата на “жълтопаветниците”.

Нима не е по-логично да се състави по най-бързия начин правителство още с първия мандат!? Не е ли загубено твърде дълго време в бавене на топката, уж за да потърсят допирни точки парламентарно представените сили!? Фактът, че има опити за диалог не означава, че има стремеж той да е ползотворен и да не робува на лично его, прикрито зад партийни принципи. Какво пречи на радетелите за промяна да сложат пред мандатоносителите още при първия опит официално своите 16 политики, залегнали в програмата и вече дискутирани на първата среща между двете партии. Към тях да се присъединят с програмите си и от ДБ. А и от други парламентарно представени партии. И  след обсъждане да стигнат до намиране на управленско мнозинство. 

Лицемерното отхвърляне на първата възможност и размахването на техния мандат като смокиново листо е всъщност скрита мина, която трябва да взриви моста на разбирателството и трасира пътя към следващите избори. Внушението е, че може и без редовно правителство и че служебното се справя, така че бедите през зимните месеци, няма да са по-големи отколкото при редовно правителство. Подобни успокоения са контрапродуктивни – защото липсата на работещ парламент винаги ще е пречка, особено в сегашната напечена военна обстановка в Украйна. 

Що се отнася до третата възможност, за която се “облизват” от ДБ, очакват от БСП, както и примамливата с неутралността си “Български възход”, то тази вероятност може да се осъществи с размиването на отговорността от първите две партии, но без да пропускат от възможността да ползват облагите от реализираната власт. Точно затова осъществяването на такъв кабинет изглежда проблематично, а и близостта до следващите избори вече ще е изкушаваща пред бремето на лесно разпадащи се договорки. 

Проблемът на сегашното блъфиране на ПП с опорката “пречистваща подкрепа” от страна на ГЕРБ е, че засега е само празна подкана. ГЕРБ, които трябва да откликнат, като си самопровалят мандата за съставяне на правителство и “дадат” подкрепа на втория мандат, не дават признаци на готовност, освен с неясни почуквания по спуснатата кукичка, публично тълкувани едва ли не като шегички. А и “ПП” добре знаят, колко лесно става отмятането от едно или друго подхвърлено предложение. Но очакването им е най-малко мандатът да стигне до тях.

Истината е, че тези, които милеят за избралите ги, би следвало да спрат блъфовете и да се опрат на реалностите. Прехвърлянето от мандат на мандат няма да е ползотворно, само ще доведе до излишно напрежение, което със сигурност ще доведе до ожесточение, заради евентуалният им провал. И напротив - намирането на съгласие още с първия мандат, ще даде на всички глътка въздух и насочване на усилията към нетърпящите отлагане задачи и търсенето на нови полета на разбирателство

Затова нека самоопределилите се като радетели за промяна, зарежат евтиното препиране на вехти опорки и покажат, че не са на покер маса, а на масата, на която всеки ще поеме своята отговорност и ще направи всичко в името на тези, които са ги избрали.

“БЕЛИЯТ ДИМ” НА РАЗБИРАТЕЛСТВОТО Е ВСЕ ОЩЕ ХИМЕРА

Месец след изборите, все още няма знаци от парламентарно представените партии, че може да бъде съставено правителство. Дори обявената среща между първата и втората политическа сила не вдъхва оптимизъм – червените линии остават, не се търси това, което би ги обидинило за съставяне на общо правителство. А само евентуална опозиционна подкрепа по общи теми, без поемане на отговорност. От срещата им се разбра още, че предложените от “Продължаваме промяната” програмни намерения лъха натрапчив популизъм, който притеснява ГЕРБ, защото освен от заеми, не е ясно откъде ще дойдат тези пари. И тепърва експерти на двете партии, ще умуват кой е разумният подход. Но не може да не се отчете, че започването на диалог вдъхва надежди. Има и още една добра новина – депутатите приеха правилника си за работа, без скандални разправии.

Нови разногласия, обаче се появяват и между доскорошните партньори, бивши управляващи. Разсъждения за варианти за мнозинства, както и за опасност от президентска република, гарнирани с мантри и посочване с пръст, не помагат. Твърдения, че няма добри варианти за кабинет и че те са “лоши, по-лоши и отиване на избори”, както и, че “подкрепа на първия мандат по дефиниция е изключена” и лъхащите на лична неприязън твърдения, че държавният глава “тласка страната към еднолично управление”. Парадоксът е, че всички искат да има парламент и още повече правителство, но...не търсят съгласие за спасително за хората правителство на националното спасение. А президентът на страната се превръща удобна мишена за оправдания на несполучливите междупартийни отношения.

Всъщност, хората все по малко се интересуват от егото на политиците. И една от причините е, че в последните няколко парламента присъства една нова депутатска номенклатура, в пленарната зала. Дори в “ПП” започва да се утвърждава “незаменим” депутатски приятелски кръг. Няма как да се вярва на хора, инцидентно докоснали се до върха на държавната пирамида, но вече абонирали се за провали. А да се очаква от тях, че на поредните избори ще си върнат изгубените позиции е фантасмагория, която бързо ще ги изхвърли от политическия живот, както се случва с повечето партии еднодневки. Обществените нагласи са такива, че интересът към случващото се в парламента и нефелното служебно правителства, става все по-малък. Дори партийните твърди избиратели разбират, че не могат да разчитат на подкрепа от държавата, а трябва да се спасяват кой както може. И това е пагубно за политическата класа.

И все пак, “мачът” не е приключил. Има достатъчно време за разумни решения. Вижда се, че и държавният глава не бърза. Съставът на кабинета, който ще бъде представен от ГЕРБ, може да получи достатъчна подкрепа, ако в него влязат хора, на които “ПП” и другите партии имат доверие, че могат да се справят с програмите за управление, обещани пред избирателите. Така че нека не се бърза с отхвърлянето на първите два мандата и да се разчита на последния, който не се знае на кой ще бъде даден. И дори ако бъде договорен, пак няма яснота дали ще бъде подкрепен от партиите, получили преди това мандати за управление, но не могли да ги осъществят. 

Затова нека усилията да бъдат съсредоточени към първия мандат. Истината е, че колкото по-бързо се състави редовно правителство, дори с краткосрочна перспектива, това ще е добър знак към обществеността. А тя има нужда не от спасители, зад които наднича например обогатилият се още по времето на Иван Костов  приятелски кръг на “прокопитата”, а от експерти, които могат да измъкнат страната ни от блатото. Да направят отдавна чаканата съдебна реформа, а не тя да приключи с отстраняването на сегашния главен прокурор и замяната му с друг, който да угажда на новата парламентарна номеклатура и пази прокситата на бившия премиер Костов.

Накрая нека не пропуснем убийството на граничния полицай. Това е още един повод не да се изказват дежурните съболезнования на близките, или да се търси нечия вина, за откраднатите пари за построяването на тази неефективна ограда на границата, а да се обединят усилията на всички, за да бъде решен тоза проблем, както направиха нашите съседи по поречието на тяхната граница край река Марица, издигайки без много шум непристъпна стена. А за да се случи това, най-добре е да има редовни правителства и парламент, който да взима бързи решения като подпомага и контролира управляващите. А още по-важно е да не се чака да се преобърне колата и да се вика неволята, както се е случвало много пъти. И след едноседмична шумотевица, всичко да приключи с обещания и пак да се продъли по старому. Така че този трагичен случай трябва да накара политиците да осъзнаят, че пътят води до неизбежно “скриване на томахавките” и полагане на денонощни усилия, за бъде пуснат “белият дим” на съгласието, както предложи една от парламентарните партии.

СЛУЧАЙНИЦИТЕ ОТ “ПП” ВСЕ ПО-АГРЕСИВНИ

Колкото повече политическата реалност показва несъстоятелността в действията на псевдорадетелите за “промяна”, толкова по-голяма става нетърпимостта им към всички, които не споделят техните “опорки”. “Червените линии”, които чертаят, се превръщат в непреодолими стени. Настояването “статуквото” да падне на колене и публично да се покае, напомня за времето на хунвейбините на Мао, където “бивши” бяха излагани на публичен линч. Няма как да приемем и твърденията им, че възрастните избиратели, които бойкотираха последните избори, защото си искат хартиената бюлетина, ще се наложи да приемат машинното гласуване, така както са приели айфоните и електроното обслужване. 

Уж били борци за демокрация, а искат да лишат обществото ни от исконното право на избор...

Поведението на все по стесняващия се и самоизолиращ се “богопомазан” приятелски кръг всъщност много добре се възползва от балканския римейк на левичарските движения в западния свят през шестдесетте години. Първо ловко се покатериха по гърбовете на “жълтопаветниците” и техните лидери, възпитаници на Иван Костов, умело се промушиха и под юмрука на президента, за да го загърбят напълно веднага след като получиха властта и с две ръце започнаха да я черпят за собствено облагодетелстване. Знаейки много добре, че сметката за щетите им ще плащат други. До такава степен се самозабравиха в самодоволството си на брокери измамници, че изпаднаха в шок, когато махалото на политическата реалност се върна обратно и ги изхвърли от властта.

Но вместо да приемат поражението и се опитат да започнат нов градеж, те се втурнаха да рушат крехки демократични традиции и най-вече законно установения ред, който онзи случай с канадското гражданство така ги окрили, че вече всекидневно се опитват да натрапват свои правила. С блъфове и арогатно поведение, надявайки се всички останали да заиграят по тяхната свирка. В новия парламент опитите им да се наложат започна с избора на председател, след това дойде ред на комисиите, сега на дневен ред е хартиената бюлетина. Вече дори не си дават сметка, колко абсурден за околните е техният популизъм, включително и за определяните като такива от “Възраждане”. 

Уж се смятат за атлантици, но се ослушваха за оръжието за Украйна, докато бяха на власт, а като опозиция в парламента подкрепиха кандидата на БСП за председател на парламента. Но истинската им цел бе да привлекат на своя страна едновременно червения електорат и костовистите. И ако на предишните избори успяха да излъжат техни избиратели, на сегашните, този номер не мина. А на следващите съвсем закономерно, могат да останат и извън борда.  

Стремежът им към рушене се прояви и по време на заседанието на правната комисия в сряда, което те демонстративно го напуснаха. Всъщност с отказа си “ПП” да обсъжда промените в Изборния кодекс, показаха единствено поредното неуважение към парламентаризма и че мястото им не е в свещенната сграда. 

Ще отбележим, че по време на това заседание бяха обсъдени и приети освен проекта на БСП, разумни предложения - да се създаде специално звено за машинното гласуване, както и парламентарно представените формации да имат постоянен достъп до изходния код на устройствата (“Демократична България”), задължително видеонаблюдение по време на изборния ден и при съставянето на протоколите на секционните комисии, както и задължително броене на всички разписки от машините (“Възраждане”). От ДПС обещаха подкрепа и за трите проекта, но от години настояват и за машинно броене. Затова между двете четения ще предложат въвеждането му. Според тях с машинното броене ще се преодолее въпросът с недействителните бюлетини, защото избирателят ще пуска бюлетината в устройство за броене, но тя ще машината ще я връща, ако е недействителна.

Не случайно изброихме тези предложения. Защото на следващия ден “ПП”, вместо да се извинят за неприсъствието си и да обявят, че ще върнат парите на данъкоплатците, нагло пуснаха в употреба от парламентарната трибуна поредната си опорка, че с ”хартиената бюлетина ГЕРБ искали да върнат задкулисието през задната врата”. 

Можем да подминем и това тяхно празнословие, но не може да приемем факта, че харченето на чужди пари за тях няма значение. Това са нашите пари. И на нас ни омръзна, заради безхаберници да ходим непрекъснато на избори. А когато са в парламента, да саботират дейността му, защото никой не се съобразява с прищевките им.

Няма как и другите парламентарни сили да играят по свирката им. На тях им става все по ясно, че покерът на “ПП” е контрапродуктивен за всички. И който заиграе с тях, ще загуби. Не само ще му отнемат избиратели, защото това може и да е временно, докато те проумеят несъстоятелността на фалшивата промяна. Времевото забавяне обаче на жизнени за страната ни проектозакони, както и липсата на правителство, никак не са безобидни. И зад тях вероятно потрива ръце ново задкулисие, чиито планове може да са в ущърб на сегашнвата геостратегическа ориентация на страната ни. 

Затова връщането към нормалния живот на парламентаризма, включващ непрекъснат диалог в открити дебати е шансът, който не бива да бъде пропускан. И всеки опит да бъде саботиран, трябва да бъде пресичан с отговорно поведение, каквото демонстрираха в правната комисия всички останали партии. 

А за поведението на “ПП” народът добре го е казал: кучетата си лаят, керванът си върви.

РАЗЧИСТВАНЕ НА КОРУПЦИОННИТЕ “ПРОМЕНИ”

Очаквано новият парламент се зае да разчиства съмнителните сделки, извършвани от бившите управляващи и дирижирани от лидерите на “Продължаваме промяната”. Народните избраници поискаха от служебния кабинет да внесе до седмица всички законопроекти, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост. Поводът бе срокът за подаване към Европейската комисия на искането за второ плащане, който е 31 декември. Но дебатът в залата се завъртя около аферата с включването в плана на батерии за повече от един милиард и още 200-300 милиона евро за геотермална енергия, които преди време бяха разкрити като лобистки. Междувременно прокуратурата образува наказателно производство по сигнал на ГЕРБ за покупката на газ през посредници от бившите управляващи.

От данните, които бяха съобщени в парламента за доставката на батерии, стана известно дори името на фирмата, която ще ги внесе, както и особено обезпокоителният факт, че тя е писала и условията, при които да стане в плана до Еврокомисията. А за газовата афера през посредници, отдавна е известно, че пак се е купувала руска газ, което е ощетявало държавата с милиони, прибирани от комисионерите.

Трябва ли да се учудваме тогава защо още от първия ден на парламента тези, които искат да “продължат промяната” скандално саботират дейността на събранието. Първо превърнаха избора на председател в тридневна обидна за всички избиратели, но преди всичко непоносима заради наглостта им акция да бъдат подкопани устоите на парламентаризма. А когато това не се случи и започна да им пари под краката заради аферите им, те вместо да се опитат да обяснят действията си, отново продължиха опитите да блокират работата, искайки този път оставката на председателя. Е, тези номера сме ги виждали и преди, в други парламенти. Не откриват топлата вода. 

Очевидно са знаели предварително какво ще им се случи. И са изработили стратегия  с помощта на кухите опорки, познати ни от създателите им от Разградския медийно олигархичен кръг за “борба с корупцията” и за “върховенство на закона”, да предотвратят разкриването на истинските им лица на гешефтари, за които битката на “промяната” със “статуквато” е дим. 

Не, те не се стремят да променят съдебната система, така че да заработи по-добре, а предлагат промени, които единствено да им гарантират ненаказуемост за корупционните им сделки, които започнаха от първия ден като управляващи.

Нима обвинителния им вопъл “Връщат хартиената бюлетина” не звучи като “Бият Паниковски” от сатиричния роман на Илф и Петров. Мошеническите внушения, идещи от “елита” на “ПП” и “Да, България”, целят да се разгневи онази част от обществото, която прие машинното гласуване. Само че първо – гласуването ще е по избор, тоест няма да бъде премахнат машинния вот и второ – точно тези, на които им хареса да гласуват с машини, бързо разбраха след появилия се надпис за “дневника” на екрана на една от машините, (кой знае защо не разгадан и досега), че има възможност за измама. А неброенето на разписките, дори и когато бе обявено като задължаващо, наля достатъчно масло в огъня, така че “феновете” на машинния вот, да се откажат от него още на следващите избори. Не е нужно отново да припомняме в кои страни изцяло е машинен вотът и защо тези страни са далеч от демокрацията. 

Изводът е, че от партията на “промяната” не може да се очаква да бъде конструктивна опозиция, както декларираха в първия работен ден. А очевидно и тези, които държат на парламентаризма вече са наясно, че рушенето, а не съзиданието, ще е всекидневната задача на “ПП” и техните присъдружни партньори от “Демократична България”.

Всъщност, въпреки пречките, макар и по-бавно, парламентът заработи. Има достатъчно време – комисиите да започнат работа по внесените проектозакони. А те не са малко, трябва бързо да се мине през цялата процедура и бъдат приети в пленарната зала. Не се съмняваме, че скоро ще бъде връчен и мандатът за съставяне на правителство на спечелилата изборите партия. 

Проблемът е в нещо, което не се забелязва. В момента сме свидетели на множество спекулации с кой мандат трябва да се стигне до подкрепено и работещо правителство. Тъй като на пръв поглед изглежда, че изборът ще е труден, внушенията са, че за да спрат битките, правителството трябва да стане на третия опит с малката и демонстрираща неутралност партия “Български възход”. Тези спекулации са твърде подвеждащи. Причината е, че се пропуска възможността за ожесточение - да станем свидетели на злостни нападки, които да разрушат крехката възможност, която би дал третия мандат.

Затова разумният избор ще е правителство да се състави още с първия мандат, може и като правителство на малцинството, но подкрепено от нужния брой депутати. Били сме свидетели на такива правителства. А и има реална възможност това да се случи, въпреки размахването на червени линии. Както е казал народът: птичката каца веднъж на рамото, изпуснеш ли я, след това може да няма друг шанс.

ДЕЦАТА НА "ЛЕЙТЕНАНТ ШМИД" И ТЕХНИТЕ ДЖОЙСТИКОВЕ

Стабилното мнозинство от 139 гласа, с което Вежди Рашидов бе избран за председател на новия български парламент дава шанс и за работещ парламент, който да приеме очакваните от обществото закони и решения, които да вдъхнат надежда за справяне с кризата.

Още по време на предишния парламент на избирателите им светна, че за рушителите няма място в свещенната институция, чийто девиз е “Съединението прави силата”. В ролята на блокиращи всяка инициатива, възползвайки се от конституционни непълноти, се опитаха да влязоха уж претендиращите за “партия на промяната”. Но този път номерът им - с похвати от компютърните игри да отхвърлят кандидатите на противниците им и накрая всички да опрат отново до техния депутат и да го изберат за пръв сред равните, заради страха от всеобщ провал, не мина. Остап Бендеровщината им, започнала с онова извиване на ръце на институциите с канадското гражданство на бъдещия им премиер, преминала през поредица от фатални за страната ни последици и безславно приключила управлението им, и този път получи поредния удар. 

Очевидно, изненадани и озлобени от изборния неуспех, те си мислеха, че може с няколко асиметрични хватки бързо да стигнат до нови избори. Още при гласуването на новия председател направиха всичко възможно да провалят работата на парламента. Но прекалиха, особено когато се опитаха да предизвикат нова Кръгла маса, за да решат съдбата му, пренебрегвайки пленарната зала, която конституцията бе предвидила като място за решения. Те обаче си вкараха автогол, защото останаха изолирани, никой не се отзова на поканата им, дори доскорощните им партньори в управлението. В БСП разбраха, че с безотговорното си поведение “ПП” ги въвлича в конституционна криза, която заплашва държавността. Затова изобщо не се учудихме, че разумът надделя и децата на “лейтенант Шмид” останаха без “джойстиковете”, с които се опитваха да рушат установени с години демократични приципи.

Всъщност, поредният провал на играещите си на политика брокери е и несъмнено предупреждение към всички политически сили в парламента. Зад фасадата на борещи се за промяна видяхме едно озъбено и озлобено лице на хора, които са свикнали да печелят от слабостите на системата. Нека обърнем внимание – те са оперирани от мисълта, да поправят и развият демокрацията. Целта им е как да се облагодетелстват дори с цената на разрушаването и. Достатъчно е да припомним как гръмко парадираха, че отрязват руските доставки на газ, но пак купуваха руска газ през прекупвачи. 

Затова всеки, който се съюзи с тях, ще е обречен. Те се превърнаха в токсична партия, въпреки, че многократно се опитваха да прехвърлят тази опорка на други. 

Солидното мнозинство при избора на председател на парламента дава много предимства. Най-важното е да се запази добрият тон към всички с цел да се набележат и приемат жизнено важните за обществото ни приоритетни закони, като този за държавния бюджет, за усвояването на евросредствата, да продължи работата по включването ни в шенгенското пространство и да се предприемат всички вътрешни мерки по справянето с кризата. 

Едва ли може да се очаква подкрепа от “ПП”. Те със сигурност ще саботират дейността с още по-голямо ожесточение. Важно е обаче новото мнозинство да не се поддава и да не откликва по същия начин, а да се опитва да ги кара да играят според установените правила. И най-вече действията им да бъдат прозрачни, за да виждат тези, които се подлъгват да дават гласовете си за партии еднодневки, че с популистки лъжи джобовете им ще остават все по празни. За сметка на облагодетелстващите се последователи на мошениците от “Златния телец” на Илф и Петров.

Има и още нещо, което трябва да се отбележи, че едва ли до това мнозинство щеше да се стигне, ако не беше последователната позиция на ДПС да спре безчинствата на предишното управление и опитът му със силови методи да руши правилата и законността. С действията си в ключови моменти на нестабилност движението винаги е проявявало здрав разум и е успявало с безкомпромисни решения да стабилизира държавата. Ще припомним, че още по време на правителството на Филип Димитров, от движението се опитаха да вразумят премиера да не иска вот на доверие, за да се запази правителството, но тогава той предпочете да послуша Иван Костов и загуби. С тяхна парламентарна подкрепа не бяха допуснати руски самолети да прелетят над страната и помогнат за оцеляването на режима на Милошевич през деветдесетте години на миналия век. Движението бе в основата на създаването ОДС заедно със сините, когато бе свалено правителството на Жан Виденов, довело страната ни до национална катастрофа. От зората на демокрацията ДПС неизменно подкрепяше и участваше във всички действия по приемането ни в НАТО и Евросъюза. С решаващите техни гласове бяха разкрити досиетата на бившите агенти на ДС. И в много други моменти, особено в коалиционното им участие в управленията, те са се стремели да бъдат стабилизиращ фактор.

В конкретната кризисна ситуация тяхната диалогичност и политически опит помогна да бъде създадено солидно мнозинство около новия председател на Народното събрание.

Не на последно място трябва да се отбележи, че български турчин зае най-висшият пост в държавата в най-новата ни история. И това не предизвика националистическа истерия, каквато сме наблюдавали многократно през годините на прехода. Това че при избирането си получи нелицеприятна квалификация от радетелите за промяна, не променя факта, че ако има действителна промяна, това точно този избор, който доказва, че страната ни може да бъде толератна към различните етноси.

Естествено, това в никакъв случай не бива да успокоява мнозинството. Не само заради очакваните несиметрични атаки, каквато бе спъването на избора на председател на парламента. Спонтанно обединилите се партии трябва да са нащрек, заради неочаквания стремеж на загубилите изборите от “ПП” да рушат парламентаризма, което поставя под съмнение демократичните устои. И засилва мераците на популистите и радетелите за еднолична власт да пристъпят към убеждаването на обществото за необходимостта от друг тип управление. Невъзможността да се състави достатъчно силно мнозинство през последната година и половина, както и фалстарта на парламента само налива вода в тяхната мелница. Точно затова депутатите би следвало да изработят защитни механизми. Например да се търси конституционно мнозинство, което да промени статута на служебното правителство и не допуска разпускането на парламента до избора на нов.

И все пак първата спечелена битка е окуражаваща. Но тя бе непредвидена, защото се наложи търсенето на мнозинство за пост, който по традиция принадлежеше на спечелилата изборите политическа сила. Тепърва предстои задвижването на парламентарната машина, паралелно с разговорите с държавния глава за съставяне правителство. Всяка една от партиите, подкрепила Рашидов за председателския пост има свои виждания и трябва да действат предпазливо, без да се чертаят вече обезсмислили се червени линии както последвалото изявление от БСП, че няма да бъде подкрепено правителство с мандата на ГЕРБ. Не бива да се бърза, но не бива да се пропускат възможности, като се очаква пъзела да го реди друг. Бавенето на топката, чрез играта с мандатите за съставяне на правителство е в ущърб на всички, които искат да има работещ парламент. Войната и задълбочаващата се икономическа криза в Европа задължава нашите избраници да надмогнат домораслите ежби и без да бързат, но с диалог и видими малки стъпки, да проправят път към несигурното доверие на тези, които са ги избрали. Всяко решение в полза на избирателите, ще е и в полза на просперитета на страната ни. 

ПАРЛАМЕНТЪТ МОЖЕ И ДА НЕ СЕ РАЗПУСКА

Да остава действащ парламент, независимо от падането на едно или друго правителство и най-вече той да продължи работата си и контрола върху кабинета до избора на нов състав е идея, която заедно със премахването на статута на служебното правителство, периодично се върти в публичното пространство. Особено актуална става напоследък, когато следизборната ситуация в страната остава патова, не могат да се съставят правителства, парламентът трябва да се разпусне и се върви към следващите избори. 

Невъзможността да се приемат ключови закони, и в не малка степен, да не могат да се координират и контролират решенията на правителството, води до тежки финансови последици, блокира се усвояването на милиарди по линия на Евросъюза. 

Ще отбележим само че в могъщата икономически Италия, където правителствените кризи са често явление, парламентът си работи - нещо повече, дори след избори при ясен вече премиер, старият продължава да функционира още месец, за да може плавно да се прехвърлят отговорностите и продължат добрите практики от предишното управление. В резултат Италия получи втори транш от многомилиардната помощ по Плана за възстановяване и развитие, а нашата страна е отрязана и няма шанс да получи пари до края на годината. Няма възможност да получим и от полагащите ни се кредити със символична лихва, нито още субсидии и други пари от полагащите ни се до 2029 година близо 30 милиарда евро. 

Е, трябва ли да се учудваме, че у нас инфлацията е най-висока, компенсациите се топят, преди още да бъдат получени, а цените на храните от първа необходимост скачат двойно.

От последните условия за съставяне на правителство, които предлагат от “Демократична България”, се разбира, че те са свързани също с конституционни промени, предимно в контрола и орязването на правомощията на главния прокурор. 

Кое всъщност е по-важно и трябва ли тези искания да се превърнат в разменна монета, за да не се задълбочи икономическата криза и хората да оцелеят през зимата.!?..

Въпросът е с ясен отговор в полза на обществеността, но той вече е в ръцете на политиците, За съжаление, зад прикриващата се зад съдебни реформи партийка, доминирана от “прокопита”, наднича небезизвестният Разградски медийно-олигархичен кръг. Той не се интересува какво иска обществото, а единствено защитава своите икономически интереси, за които трябва ненаказуемост, гарантирана от техни хора по върховете на съдебната власт. 

Не случайно още по време на провалилия се редовен кабинет, те поискаха Бойко Рашков да оглави КПКОНПИ. И направиха така, че компрометирана фигура като неговата да седне на депутатските банки, с което започнаха да торпилират възможността за съставяне на редовен кабинет.

Не трябва да пропускаме и сегашната пушилка, която се вдига покрай отношението към войната в Украйна. Естествената ни подкрепа за тази страна, най-малко поради членството ни в НАТО и в частност заради спирането на газа и обявяването ни от Русия за вражеска страна, започна да се заменя със създаващи излишно напрежение протяжни дебати дали да бъде допусната руската посленичка в парламента и да има ли приветствие от страна на украинския президент при откриването на новия парламент. Това си е чисто губене на време, контрапродуктивно е и не трябва да се съмняваме, че се провокира от сили, които не искат да има стабилност в страната ни.

Проблем е, че след първоначалното предложение на спечелилите изборите за съставяне на кризисно правителство, гарантирано с отдръпването на спорни лидери, отново се спусна затъмнение с мътилката на обвинения и нито дума за възможността за дебат и обединение около общи спасителни програми. Политическото форсмажорно имиджово оцеляване на партийния елит на загубилите изборите се превърна в тяхна фиксидея. Гарнирана, разбира се, с откровено демагогското оправдание, че съпартийците “няма да ни простят”, ако изневерим на принципите си и вместо да воюваме, се съюзим с тези, които до вчера обвинявахме за всички беди в страната. Няма да коментираме несъстоятелността на тази опорка. Не само защото веднъж вече се случи такъв съюз по време на последната четворна управляваща коалиция. А и защото сме наблюдавали такива “съглашателства” не веднъж в годините на прехода. И би следвало тази опорка да бъде хвърлена в миналото най-малко заради угрозата от тежки житейски беди. Те изискват егото да се надскочи. 

Но в момента няма яснота и все по-трудно може да се прогнозира какво ще се случи - най-вече ще има ли обединение за жизненено необходимите закони, които парламентът незабавно трябва да приеме. Това може да включва и промени в конституцията, ако те са възможни от това народно събрание. За да може то да продължи да функционира и да се приема всичко, което е в полза на хората. Затова избраниците на народа нека побързат не само да седнат на банките в пленарната зала, а да седнат и на масата на преговорите и се обединят около всичко, което е приоритетно за тези които са ги избрали.

ХИТРИТЕ СВРАКИ С ДВАТА КРАКА, ИЛИ...

Трите  бивши управляващи партии – “Продължаваме промяната”, “Демократична България” и БСП следизборно се запътват ударно към приключване на политическия си живот. ПП се очертават партия еднодневка, която след няколко брокерски изяви и провала им в други, бързат сами да напуснат, преди да бъдат погнати в съда, както се е случвало с някои техни представители преди време. А ДП и БСП вероятно ще удължат за кратко агонията си, заради вътрешнопартийни мераци и илюзии, че ако се сменят лидерите си, ще успеят да се измъкнат от блатото.

Това, което се наблюдава след анонса на ГЕРБ за правителство, подкрепено на евроатлантически принцип, е втвърдяване на тона и изваждане на непродуктивната мантра от миналото за тотално изчегъртване. И едва ли не, лидерът на ГЕРБ сам да облече раирания костюм, да си посипе главата с пепел, да поздрави Петков и Рашков, че са го арестували и също като тях да пренебрегне решенията на съдебната власт. Както, например и Корнелия Нинова се противопоставя на призоваването от прокуратурата, а нейни представители не приемат решението на съда да върне Кирил Добрев в ръководството, защото си имали устав, който бил над съда. Ако БСП още живее с историческите традиции за “ръководната” роля на партията, то поведението на ПП си е чист Остап-Бендеров номер - ако мине. Но ако не мине, няма лошо, ние ще си заминем да търсим нови, които да излъжем. А тези, които ни гласуваха доверието – кучетата ги яли...

Как иначе да си обясним, че срещу предложението на ГЕРБ, ПП излиза със своя “програма” от десетина точки, галещи слуха, но са откровено популистки и ако бъдат изпълнени, ще ни задължат с десетки милиарди допълнително. Превръщат се в партия, която, освен, че рушеше докато управляваше, сега иска да попречи на измъкването от кризата и да спре развитието на страната. Противопоставят се, но няма градивност. Не знаят какво ще направят с мандата си, ако се стигне до него, но всички са им криви. А сега и президентът им е крив, защото искал да управлява вечно. Не така, но не и иначе! Против служебни правителства са, но и няма да подкрепят спасително правителството. 

Е, това ако не е безхаберие. Точно то ги свали от власт, а не заговор на “статуквото”. Ако беше друго, щяха да получат доверието на избирателите и щяха “да продължат промяната”, както евфеместично се представяха. Но вместо да се освестят, пуснаха мантрата за купените избори. Излиза, че не приемат реалността, живеят в собствен свят, заинатили са се като деца. Но от това няма полза за хората. Те не са овце, които насила да ги направят първа политическа сила и им върнат управлението. Няма да се учудим, ако скоро обвинят народа, че не ги е оценил. Изводът е, че са безполезни. 

По-същественото е дали ще се намери достатъчно разум в избраниците на народа, да осъзнаят необходимостта да съставят правителство, като пренебрегнат дребни сметки и пристрастия. Не че животът няма да продължи, ако за пореден път не се разберат и се стигне до нови избори. Вижда се, че от тази поредна мантра, утешителна и вдъхваща фалшива надежда на загубилите, че могат да си върнат позициите след нови избори, няма полза.

Народът го е казал: хитрита сврака, с двата крака. Все още има време да седнат на масата за преговори. А и кукловодите им едва ли искат да са непрекъснато извън трапезата на властта. Както се втвърди тонът, така изведнъж може да се окаже, че било надхитряне. И една по една бившите управляващи да поискат своя пай. Нима обвиненията на ПП, че президентът искал да управлява вечно, не са “черна” завист, че той ползва облагите на властта...

Затова нека не избързваме. Има достатъчно време най-вече за публичен дебат. Не зомбирани в миналото, а обсъждане на предложените програми за управление. И разбира се, обединение в евроатлантическите ценности. Смешно е точно тези партии да имат конституционно мнозинство и да не го използват.

ЧАСЪТ НА НАЦИОНАЛНО ОТГОВОРНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Изборите приключиха, времето на чесане на егото свърши. Политиците са наясно, че имането на газ и ток, няма да свали инфлацията, цените на храните и бензина ще останат непосилни за мнозинството. Затова изборните маратони поне временно трябва да спрат. Личи си, че има умора, показа го поредния връх на ниска избирателна активност. А с червените линии трябва да се приключи завинаги. И избраниците на народа да служат за полза роду. Видя се още, че на партии еднодневки не бива да се вярва. Народната любов към тях бързо се изпарява. Особено след като се окаже, че радетелите за промяна, са всъщност “децата на лейтенант Шмид” от прочутия роман на братята Илф и Петров – всички до един плод на един и същ измамник, дърпащ им конците. Още като се появи онзи проект за батерии за един милиард, се разбра, че вечно облажващия се от властта финансово-олигархичен кръг на “прокопитата” се е размножил и втурнал бързо да намаже, както го прави още от времето на началното ударно замогване, дадено му  още от правителството на Иван Костов. 

Има и още нещо: абсолютно политически безотговорно, да не кажем противоконституционно е, бившият премиер и лидер  ПП да заяви още преди да е чул и след това видял какъв тип кабинет ще предложат победителите, да отхвърля  подкрепа и участие в него.

Но нека спрем да ги коментираме. Те безвъзратно са се запътили към политическото бунище. Няма как и да ги спрем да лъжат. Часове преди изборите се кълняха как ще продължат промяната, след тях – как ще бъдат опозиция, която ще продължи да разкрива далавери. И Костов разправяше така, след като беше свален с гръм и трясък. Твърдеше, че бил избягал пред народа и ще чакал той да го достигне. Да се смееш или да плачеш, че си давал доверието на подобни себични политици...

Всъщност, като оставим да отшумят емоциите, всички влезли в парламента трябва и могат да проявят национално отговорно мислене и да помогнат на страната ни да оцелее. Войната в Украйна продължава, но не тя трябва да е повод за нови разделителни линии, нито пък членството ни в ЕС, гибелно ще бъде да се откажем от европейските пари. Така, че шансът е в обединението около националните каузи. Вижда се от програмите им, че всички милеят за страната ни. Сега трябва да го докажат. 

Бегъл поглед върху изборните резултати показва, че правителство на малцинството, програмно правителство, на експерти или на “националното спасение”, без значение как точно ще бъде определено, може да има солидна подкрепа от почти квалифицирано мнозинство. За да се случи това, трябва да започне диалог. Губене на време ще е, ако се продължи с нападките и прехвърляне на собствената вина за резултата на друг. Наистина е контрапродуктивно да се гледа към миналото, както обнадеждаващо отбеляза един вицеприемиер от бившите управляващи. Необходимо е преди всичко всяка една от присъстващите в парламента партии да установи общите цели, които би имала с останалите. Те са свързани най-вече с техните избиратели и възстановяването на сриващото се доверие в политическата класа.

Първата стъпка в посока на диалога се очаква да бъде дадена от победителите в лицето на ГЕРБ. Резултатите са известни, няма време за изчакване. Визията как трябва да изглежда бъдещия кабинет, може да бъде оповестена още преди президентът да връчи мандат за съставяне на правителсто. ГЕРБ нямат време за лавиране, но същото се отнася и за останалите партии. Добре би било кабинет да се състави още с техния мандат. Забавянето може да създаде поле за нови дрязги и да се тръгне по самоубийствената за политическата ни класа спирала към поредните избори. Също така опитите за изнудване и отправяне на заплахи чрез добре познати ни опорки от миналото няма как да минат. Не за друго, а защото не само избирателите искат да има кой да им решава грижите, но и защото самите политици съзнават, че “ножът е опрял до кокала”, както се изразява народът.

На този фон опорката на лидера на “Да, България”, че управление с ГЕРБ и ДПС е невъзможно, защото хората щели да излязат на улицата звучи не само ретроградно, но и опасно за самата партия. На хората и през ум не им минава да излязат на протест, за да угодят на прищявката на който и да е партиен лидер. Те отдавна са показали с гласа си какво мислят за менторите им – Иван Костов и Прокопиевия разградски медийно-олигархичен кръг, отгледан и подкрепен от бившия премиер. Няма да се учудим, ако това изявление е добре познатият ни техен рекет за позициониране на масата на властта. Номерът едва ли ще мине. Създаването на национално отговорно правителство  със сигурност може и да ги подмине, да се случи без техните гласове за подкрепа. 

Не може да се върви повече по пътя на противопоставянето и омразата. Така че в очакване сме на първите стъпки към диалога. Сигурни сме, че политиците осъзнават, че безвремието през последната година и половина, гарнирано с провалил се опит на “стани, за да седна” е струвало доста пари на данъкоплатците. Надяваме се разумът да надделее, да спрат с безсмислените изчисления кой колко ще загуби в бъдеще. Вижда се, че бъдещето няма да е розово, каквито и да са сметките. Доброто бъдеще зависи единствено от решаването проблемите на настоящето, а те не са малко. Колкото по-бързо се състави работещо правителство и парламент, който да подкрепя и бъде коректив на действията му, толкова по-добре ще бъде за всички.

СТАБИЛНОСТ ИЛИ НОВА РАЗРУХА

На чужд гръб сто тояги са малко, е казал народът. Може обещанията на политиците да стават все по-галещи слуха със всеки изминал ден до наближаващите избори, но на тези, които очакват да гласуват за тях, грижите не намаляват – те усещат по джоба си увеличението на цените в магазините за хранителни стоки, сметките за ток, парно и други битови нужди стават непосилни. На този фон обидно е да бъдат гледани и слушани схватките между мераклиите да ни представляват, особено между онези, които ни докараха до избори след избори - кой с кого нямало да се коалира за правителство, персоналните обвинения кой какво бил направил, а другите с години не си помръднали пръста, как радетелите на промяната използвали посредници, за да печелят чрез тях, а пък онези от статуквото били превърнали държавните предприятия в посредници със същата цел. И всички обещават, че благодарение на тях криза няма да има и едва ли не още на пролет ще потече рогът на изобилието.

Всъщност няма нужда от тези фалшиви дебати!

Как избирателите да им повярват като едните твърдят, че има излишък, а другите – че няма и трябва да се затягат коланите. Но няма конкретни мерки и цифри – за овладяване на кризата, размер на компенсациите и времеви срок, така че хората да не са в постоянен стрес, а да знаят как да ограничат бюджетите, а бизнесът да може да работи така че и в хазната да има приходи. 

Това няма как да се случи, ако политиците продължат да се замерят с мантри, подхранващи езика на омразата, не се спре затварянето на очите пред беззаконието и най-вече подкопаването на парламентаризма, едновременно с величаенето на едноличната власт, която може да ни освободи от заробващите “фалшиви” западни демокрации. 

Промяната може да настъпи не само с грижа за конкретните нужди за оцеляването, но и в насърчаването на можещите и позитивно гледащи на развитието на страната ни, за които смисълът на живота им е в иновациите, в изграждането на модерна европейска страна, която заема достойно място сред най-развитите от тях. 

Но преди всичко е нужно стабилно управление, което да бъде така конструирано, че водещите партии да не си играят на управляващи и опозиция, а да се стремят то да бъде укрепвано, а не разрушаване, поради личните амбиции на един или друг политик с власт.

Формула има, тя е предлагана нееднократно. Дали ще се нарече правителство на националното “спасение”, “единство”, “развитие” или “единение”, както пише на сградата на Народното събрание, е без значение. Лицата на това правителство не трябва да са тези, които и сега се очернят, обвиняват в нечисти сделки и са с опетнен морал. Те трябва да се отдръпнат и в името на гражданите да се постараят да организират управление, което да работи в тяхна полза, а не за лично облагодетелстване или в полза на дърпащи конците им манипулатори. Какъвто е Разградския медийно олигархичен кръг, който въпреки, че търпи провал след провал, продължава де се опитва чрез своите протежета да се домогва до трапезата на властта и най-вече да сее разруха.

Дяволският казан за всички, радостта на Нане, че на него може да му е зле, но и на Вуте ще му е по-зле, са прийоми на сатанизиране, които се опитват да принизят делото на онези герои от националната ни история, чийто стремеж към свободата, трябва да ни обединява, а не да ни разделя с псевдопатриотарство или търсене на бащицата, който да се грижи за нас. Успехът няма да дойде със спекулативни игри на думи, а с обединяване на усилията на всички. Сговорна дружина планина повдига, също е казал народът. Точно от такава има нужда страната ни. Но за да се случи това, политиците трябва да изхвърлят тоягите и да я изградят с общи усилия, за да заработи в името на общото благополучие. Вижте по-малко

ЗА КАКВО ИМ Е ИЗБОРНИЯТ КОД!?

Престъпване на омертата е самоубийствено за всеки мафиотски кръг. Е, точно това направиха от “Демократична България” с жалбата си до Върховния административен съд да получат достъп до изборния код. Очевидно дърпащите им конците от Разградския олигархично медиен кръг са наясно, че в самостоятелното явяване на изборите от Партията на промяната се крие “ключът от квартирата”, както би се се изразил Остап Бендер, мошеникът от романа на Илф и Петров. И са решили да не допуснат този път загубата на толкова много гласове, както стана на последните избори. А те, както е известно, бяха взети от станалите по-късно техни коалиционни партньори. 

Нека попитаме направо -  не е ли тази жалба признание за възможността от изборни манипулации!? И по-точно - за вече извършени измами, от които този разследван многократно за афери кръг, удобно се е възползвал, за да се докопа до властта. И сега, когато тази възможност им се изплъзва, те решават да нарушат омертата, защото иначе техните протежета ще останат извън парламента. А оттам и самите те - извън трапезата на властта.

От “ДБ” твърдят, че решението на ЦИК "води до нарушаване на един от основните принципи, от които трябва да се води изборният процес - прозрачността, която да позволява на обществото и на всички субекти, които са участници в него, да имат пълното убеждение, че той обективно изразява волята на избирателите".

Жалбоподателите дори разкриват къде е “заровено кучето”. Те искат да разберат дали удостовереният през 2021 г. код, е идентичен с изходния код, наличен към момента, като “за това трябва да има криптографски гаранции. В противен случай предишното удостоверяване няма как да се счита за действително". Освен това те настояват достъпът до изходния код да бъде осигурен още в рамките на процеса по удостоверяване, извършен от Министерството на електронното управление, Българския институт по метрология и Българския институт по стандартизация, “а не само по време на публична процедура по изграждане на системен образ, както е определила ЦИК”.

Всъщност, тази жалба на радетелите за електронното гласуване е признание за възможността да бъдат извършени шашми, чрез манипулиране на софтуера. Няма да припомняме за пореден път защо точно този тип използване на машини е отхвърлен от цивилизования свят. Няма да преповтаряме и защо се настояваше да не бъде ограничавана възможността да се гласува с хартиени бюлетини. Ясно е също, че при липсата на парламент, Изборният кодекс не може да бъде променен. Но трябва ли да станем свидетели на поредната подмяна от борците за промяна. А с тези признания, резултат от боричканията помежду им, излиза, че те се подиграват с демократичните принципи, които уж изповядват.

До изборите няма много време, но все пак то е достатъчно, за да се използва всяка правна възможност, те да изразят волеизявленията на избирателите, а не резултатът да е плод компютърни престъпления, с които да ни излъжат за пореден път. А за да няма повече “омерти”, които да бъдат “нарушавани”, трябва веднъж завинаги да се приключи с този мафиотски медийно олигархичен кръг. И това не е задача само на правосъдната ни система, но и на всички, които искат да има промяна, е не подмяна, на каквато станахме свидетели през последната половин година.

ЛЪЖАТА ЗА “ПОБЕДНИТЕ” 121 ДЕПУТАТА

Свидетели сме на поредното измамно внушение от лидерите на партията на “промяната”. Този път предизборно – че целта им е да имат 121 депутати, за да могат да управляват самостоятелно. Не, това не е галещо слуха на феновете послание за светло бъдещо управление, не е и димка за заблуда на противниците, а е поредната тяхна измама, на каквито станахме свидетели през цялото им управление. От която искат да извлекат само лична изгода. Номерът им е в това да постигнат поне резултат, с който да могат да се пазарят – най-вече с тези, за които твърдят че никога няма да преговарят, докато не се освободят от набедените в мантрите за корупция. Лъжливото им послание е насочено и към бившите им партньори от “Да България” и БСП. За да бъдат приспани с илюзията, че след изборите отново ще са заедно. Но всъщност максимално да им бъдат взети избиратели. Както се случи на предишните избори, когато ДБ се срина като брой депутати, защото техните привърженици гласуваха за ПП. А изненадващото посление, че можело отново да получим руски газ на бивш вицепремиер, който отказа да плаща в рубли и на практика отряза доставките, са към левите избиратели, чиито гласове искат да привлекат. Не е случайно и твърдението на ръководството, че са центристка партия.

Разбира се, от ГЕРБ и още повече от ДПС са наясно, че изхвърлянията на ПП са смешни. И са отчайващ опит да спрат пропадането след провала на управлението си. Дори малко е учудващо, че от ГЕРБ се опитват да опровергаят новите им лъжи. Вместо да ги оставят на ДБ  и БСП, които ще са най-ощетени. Затова по-интересно е кога ще приключи периодът на взаимното хвалене колко добре са управлявали и кога ще почне конкуретната битка между тях за всеки глас. Ако за БСП се знае, че ще наблягат на проруската политика, както и на свършеното в социалната сфера, като противовес, то за ДБ не е ясно как ще отговорят на това разделение. Друго щеше да е, ако бяха останали в коалиция с тях - хватката преференции на по-добре структурираната ДБ, можеше да има дадат шанс за равнопоставеност. Сега ситуацията е такава, че политическият мишмаш, създаден и толериран от бившия премиер Иван Костов и близкия му Разградски медийно олигархичен кръг, може да изпадне извън борда на парламента. 

Смешно е и самоуспокоението, че разделени двете партии, ще получат повече гласове. Нали само преди дни те твърдяха точно обратното. Истината е, че давещите предпочитат да се спасяват както могат.  Същото се отнася и за БСП. Ако на предишните избори, тя нямаше алтернатива, само малка част от левите избиратели гласуваха за Партията на промяната, сега “Възход” на Стефан Янев им диша във врата. Вътрешната червена опозиция има за кого да гласува.  Със сигурност ще станем свидетели на поредното маргинализиране на Столетницата, особено след като всекидневно се разкриват афери, забъркани от тяхната лидерка, докато беше вицепремиер и министър на икономиката. Не е изключено БСП да изпадне извън борда. Една от причините е и вътрешната битка за първи места в листите, които вече единствено дават възможност за влизане в парламента.

Ако  пръскането на лъжливи илюзии беше направено от радетелите за промяна от сцената на стендъп комеди клуб, каквито има много напоследък, щеше да бъде забавно. Но сега това звучи дори нелепо. Техните бивши партньори са под угроза да не влязат в парламента, а избирателите биват увещавани в друго.

Всъщност, става въпрос за тяхно самозалъгване. Бившите любимци на президента повтарят като от латерна мантрата за 121 депутата преди всичко, за да успокоят собствените си страхове, че сривът при тях ще е най-голям. Плачът, че били прецакани от ИТН, предизвика временна еуфория. Но сега, когато се разбра, че джобовете на родните избиратели всекидневно изтъняват, благодарение на тяхното управление и за сметка на техни афери, които лично ги облагодетелстваха, балонът на тези лъжи се спука. Приказката за “лъжливото овчарче”, изиграна този път от новите герои, станали популярни като Кирчо и Кокорчо, ще приключи не като стендъп комедия, а безславно, както е разказана в народния фолклор.

ГАЗОВИ ЛАКЪРДИИ ЗА ПАРТИЙНО ОЦЕЛЯВАНЕ

Време е да бъдат спрени опитите на провалилите се политици да “възкръснат” с всяване на страхова психоза сред обществото. Изборите са добра възможност за това.

Едва ли избирателите имат полза бъдещето на газовите доставки да се превръща в досадна политическа дъвка и реална опастност за жизненото им оцеляване. Плашилото се размахва за щяло и нещяло, предимно от чели-недочели политически мимолетници, усетили сладостта от облагите на властта. Може и да е парадоксално, но утвърдените имена в енергетиката предпочитат да не участват в тази преливаща от пусто в празно безполезна шумотевица. Галещо слуха на русофилите е евентуалното подновяване на изтичащия договор с Газпром. Но налице е и бурно възмущение от противниците, придружено от предупредителна протестърска вълна, ако това се случи. Едните пренебрегват грозното лице на войната в Украйна и носталгично припяват за евтиния и “неизбежен” руски газ, плод на българо-руската дружба. А другите продължават да дрънкат за “четири пъти” по евтиния втечнен газ и не дават обяснения как така Булгаргаз от печеливш с 50 млн, изведнъж се превърна в длъжник с повече от 500 млн.по време на последните вече бивши управляващи.

Упреците към служебния кабинет да не размахва “Жан-Виденовата зима”, да остави актуалните проблеми на бъдещия редовен кабинет и се заеме с основното – да подготви изборите, са меко казано цинични. Изобщо няма да коментираме дебелашкото самохвалство на най-малката, но най-шумна партия в предишния парламент, че само тя можела да докара газ от Русия. За късмет, бързата, едва ли не военна организация, създадена от кабинета, за преодоляване на техническите проблеми, със сигурност ще ни докара най-после газ през връзката с Гърция. Така че нека бъдат оставени управляващите да решават неотложните проблеми. А те са свързани и с антиинфлационни конпенсации за бизнеса и гражданите. Затова не трябва да им се пречи на диалога с работодатели и синдикати.

За да има прагматичност, обаче е необходимо политиците да се смирят и да не използват газта като бухалка. Видяхме и чухме защо им трябват “бухалки” на някои псевдодемократи. Всички са наясно, че цинизмът им не идва току така, а е добре подплатен от олигархичния кръг, който от години си е присвоил правото на уж морален стожер. Учудващо е, че издънилата се многократно в претенциите си да бъде партия на промяната, обвинява служебния кабинет, че излишно митологизира газовата криза, но същевременно императивно настоява, че той трябва да довърши започнатото от тях с американския втечнен газ и ако не го направи, то тогава последиците за страната ни ще бъдат ужасни. 

Кой всъщност плаши обществото ни с несигурност!?...

Предпоставянето с крах на все още неосъщствени сделки, при това ангажиращи, заради европейското участие в реализирането им, не цели нищо друго, освен да се внуши, че служебното правителство е антиевропейско. Това само потвърждава, че оклеветяването е любим похват на откровено мафиотския олигархичен кръг. От времето на управлението на Иван Костов, когато укрепна, този кръг използва мантрата “борба с мафията”, за успешното капитализиране на редица тъмни сделки. Осъществява ги не само с очернящи внушения, но в повечето и с директен рекет чрез медийния монопол, който притежава.

Но номерата им вече са трудно приложими. Причината не е само в общественото недоверие натрупало се срещу тях. Но най-вече в неразбирателството между бившите коалиционни партньори, което доведе до падането им от власт. Всъщност, истината не е в излишните газови лакърдии, а в нежеланието им да сложат в ред собствените им партийни редици. 

Да не би сега да им светна на Партията на промяната, че имат идеологически различия с “Да България” и че те са центристка, а не дясна партия!? И защо ли пак от същата партия, която отказа руския газ, вече не отричат възможността отново да тръгне, докато в същото време жълтопаветниците, маршируват край президентството... Не, още миналата година, когато няколко пъти се проваляха опитите да се създаде правителство, стана ясно че между лидерите им има скрита непоносимост, която прерастна в омраза. Тя стана открита при провала на безпринципната коалиция. Библейският израз за треската в чуждото око, която пречи да се види гредата в собственото, ще доведе единствено до стремеж “стани за да седна”, но няма да е в обществена полза. И не газовата реторика ще им помогне. Защото омразата, както се вижда, продължава и няма да свърши, докато всяка една от партиите не се освободи от всички, които не могат да надмогнат егото си и не бъде представлявана от нови лица, които разбират, че диалогичността в политиката е тази, която ще помогне за излизането не само от вътрешните кризи, но и от натрапените отвън.

НИКОЙ НЕ ИСКА ДАВЕЩИТЕ СЕ

Провалилите се бивши коалиционни партньори, вместо да се погрижат за политическото си оцеляване, отново размахват жълтопаветното знаме и се опитват да нагнетяват обществено напрежение. Техните лидери не си дават сметка, че хората имат нужда от спокойствие и сигурност, с нескопосните си реваншистки прояви трупат нови негативи и могат да маргинализират участието си в парламента, а някои от тях и да останат извън него. Според социологически проучвания “Да, България” е на ръба на прескачането на изборната бариера. БСП също е застрашена, дори за бъдещите им водачи на листи няма сигурност, колко от тях ще влязат. Популистки оправдания, че президентът, който Корнелия Нинова издигнала, се обърнал срещу нея и е участвал в заговор за отстраняването и от ключовия министерски пост, вече не вървят. Заради неспирните и лъжи се очаква вътрешният натиск върху нея да се засили, особено след разкритията за един милирд евро изнесено оръжие за Украйна, което тя нагло отричаше. Но на лъжата краката са къси, както е казал народът. Нейните русофилски поддръжници едва ли ще и простят. Няма да се учудим ако лъснат скоро и интригуващи за разследващите органи подробности за нейните сделки.

А какво да кажем за “ДБ”, които, с вечно нещо обясняващия се лидер Христо Иванов, като удавници за сламка протягат ръце за коалиция с “Партаията на промяната”, но там не ги искат, защото не им трябва допълнителен отлив на гласове. 

Всъщност, цялото хленчене на “ДБ” е, защото изпаднат ли зад политическия борд, ще стане зле и за покровителите им от олигархичния кръг, който забърка двегодишното безвремие. Затова те пускат нови опорки, за да може “умнокрасивите” поддръжници да опънат палатките на жълтите павета и блокират Орлов мост. 

Никой от служебния кабинет не се е засилил още да купува руски газ, но вече има черни прокоби, че едва ли не руските танкове, ще изметат хепънингите им от столичното ларго. Дори фактът, че от кабинета обявиха, че ще придвижат оставените от предишните управляващи сделки за втечнен газ не ги смири. Не са ли смешни и твърденията им, че като обявят търгове за газ, ще бъдат загърбени доставките от САЩ и ще полегнем на руснаците, които ще ни подлъжат с уж евтин газ. Поредната слаба опорка. Не само защото руският газ вече не е евтин и това не може да се прикрива, но и защото има геополитическа ориентация, която управляващите, които и да са те, не могат с лека ръка да пренебрегнат. Въпросът е преди всичко в изсветляването на доставките. Нещо, което въпреки претенциите си за прозрачност, радетелите за промяна пренебрегваха безскрупулно. А популистките им уверения за четири пъти по евтиния газ изобщо няма да коментираме.

Истината е, че напъните  за всяване на страхова психоза и за жан виденова зима идват най-вече ДБ и БСП. Нека повторим, причината е в това, че двете партии разочароваха с безпринципното си колабориране избирателите си. Видя се и се чу как на онази партийна седянка в парламента Христо Иванов говори, че правилният път е този на политическите бухалки и задкулисните сделки от типа на “ти на мене, аз на тебе”, а публично се представя за борец срещу тъмните сили. И вместо тази арогатна двойнственост да приключи, Иванов да подаде оставка от партийния пост, той продължава мишкуването в опит да се измъкне от капана, в който сам попадна. Колкото по ясно става, че не е желан партньор, той ни лук ял, ни лук мирисал, пак високопарно ни заглавичква с геополитическата ситуация, а задкулисно се опитва да реанимира един позабравен проект на ментора си Иван Костов за “Десен алианс”, с който да прилъже старите седесари да го пробутат с гласовете си отново в парламента. Абсурдно е да му повярват, като се има предвид гушването на ДБ с БСП и онова гласуване в парламента, даващо възможност на свързани с бившата държавна сигурност да се кандидатират за ключовия пост шеф на КПКОМПИ. Но защо да не опита. А и нека жалките му напъни да покажат колко е задължен към дърпащия конците му олигархичен кръг.

След тази “синьо-червена мъгла” едва ли трябва да се учудваме, че Корнелия Нинова, търси враг в лицето на президента, за да оцелее. Но всъщност засилва влиянието на държавния глава в партията. Нинова се оказа опасен лицемер, който в името на личния интерес е готова да загърби принципи, а което е по-лошо – да обрече привържениците си на тягостно бъдеще, като остави БСП отново, и нищо чудно, за дълго извън властта.

Няма да коментираме първите действия на служебното правителство, използвани от Нинова, а и от останалите бивши управляващи за нападки срещу президента. Не за друго, а защото уволненията засягат пряко политическите хранилки на властта. Но не и гражданите. Разкритията за афери разклащат най-вече бившата политическа върхушка. А и държавният глава този път започва да демонстрира полагащата му се от конституцията неутрална позиция, която цели успокояването на държавата след месеците политическо шмекеруване. Така че опитите за извличане на политически дивиденти и размахването на плашилото за президентска република по руски образец, са обречени. Не заради разнебитените бивши управляващи, а заради нарочените за колабориращи с президента, опозиционните доскоро ГЕРБ и ДПС. Те са тези, които разполагат с достатъчен ресурс това да не се случи. Но и са наясно, че страната ни трябва да бъде изведена от продължителното политическо безвремие, станало критично опасно в трудни и за света дни.

Така че изводът за давещите се партии, както и за кукловодите им в сянка, които забъркаха тази каша, е, че трябва да спрат да слагат прът в развитието на страната ни. И да се опитат да пречистят собствените си редици, за да имат шанс да продължат политическото си съществуване. Трябва да се разделят и със олигархичните спонсори. В противен случай ги чака политическото бунище.

ИЗБОРИ…И ПАК СЪЩИТЕ ЛИ!?

Провалът на мандатоносителите от БСП да съставят правителство бе предизвестен. Това, което ни изненада е, че в главите им до последно звучаха залповете на крайцера “Аврора”. Със зъби и нокти се бореха да задържат парламента до приемането на болшевишката бухалка за КПКОМПИ и по възможност дори да бъде избран за неин шеф компрометиралият се вътрешен министър в оставка Бойко Рашков. Дори нагло го вкараха в скандално предложение за законодателна програма, приемането на която да е условие за съставяне на правителство. 

Не е за вярване, но бившите комунисти и техните наследници май все още живеят в онези времена, когато с конституцията се гарантираше ръководната роля на Партията. Правилно им бе напомнено от парламентарната трибуна, че още преди 30 години тази диктаторска възможност бе заличена в новия основен закон на страната. 

Проектопрограмата им бе отхвърлена и няма да влезе дори за дебат в пленарната зала. Шамарът бе достатъчно силен, за да обявят, че връщат мандата и тръгват на избори. По-съществено е, че социалистите продължават да са нагли в безпомощността си да заблудят обществеността, че вината не е тяхна, а на всички останали. И те са единствените, които могат да сглобят управляваща коалиция и да предложат полезни за обществото закони. Реалността обаче е нелицеприятна за тях. За две сесии отиващият си парламент прие само 45 закони, но като отделим този за бюджета, повечето бяха за изменение и допълнение на вече приети. А сега се опитаха да омаят всички, за да внушат, че могат да приемат за една сесия 72 закона, от които половината са чисто нови... Със сигурност на лидерката им се е искало на партийния празник на Бузлуджа да се появят като вицепремиер и министри, макар и в оставка, за да подгреят предизборно червените активисти. Няма ли кой да им припомни там, че на последните избори, с изключение на Пловдив и Плевен, в парламента влязоха само водачите на техните листи!? 

Сега същият ли сценарии със същите хора ли да очакваме!? Ако това направят, резултатът ще е по-лош. Не само за БСП, но и за останалите партии от самовзривилата се коалиция. И каквито и предизборни обвинения да хвърлят, изобщо не им е виновна опозицията, а алчността им към облаги, както и подозренията, че някои от техните партньори получават незаслужено повече от баницата на властта. Едва ли избирателите искат да видят същите озверели в обидите си един към друг депутати в новия парламент. Нито пък пак познатите ни шикалкавещи и лъжливи управляващи, които, отсега се вижда,  че служебният кабинет трябва да изрива авгиевите обори на тяхната некадърност, а и да потушава бунтовете на неполучилите парите си пътищари. Прогнозираната патова ситуация след следващите избори едва ли ще стимулира избирателите и ще направи резултата обществено непредставителен.

Лошата новина е, че този път на хоризонта не се виждат нови спасители. Последният ГМО проект с бомбастичното име “Български възход” е тръгнал противно на името надолу още преди да стигне до избори. Държавният глава, който преди бабуваше и на “Партията на промяната”, този път едва ли ще търси директна намеса, която след това да му донесе излишни главоболия. Не че неговата роля не би била съществена. Особено с възможността министри от неговия служебен кабинет да бъдат в основата на подкрепено от следващия парламент правителство, което да изведе страната от кризата. Проблемът е, че има читави хора, но партийните лидери са калпави и освен егото им, всичко останало е прах в очите на слепите, както се видя от онзи злополучно изтекъл в ефир разговор, воден от лидера на “Да, България” и последвалите след това събития. А това, че ще са пак същите, означава единствено, че промяна няма да има. И ще станем свидетели пак на безпринципни коалиции, или на поредица от избори, които няма да доведат до нищо добро, докато не се появят лидери, които не слугуват на олигарси, а искат да служат на народа си.