Общо показвания

четвъртък, 19 май 2022 г.

ДЯВОЛСКИ ПАРЛАМЕНТАРНИ РЕШЕТКИ

Почти не минава ден без да не станем свидетели на поредното недомислие, извършено в съучастие с народни избраници. Слагането на предпазни решетки на входовете на свещената сграда, последвано от бързата реакция на министерството на културата те да бъдат премахнати, не ни удовлетворява. Защото е драстично посегателство към демокрацията. То трябва да се приеме като знак и към държавните институции да не допускат да се стига до ексцесии, поругаващи парламента и заплашващи сигурността на работещите в него. Не решетки, а са необходими бързи и решителни действия не само към тези, които си мислят, че може безнаказано да влязат и раздават своя “справедливост”, но и към техните подстрекатели.

Ще припомня как по време на едно съдебно заседание, депутат, в качеството си на адвокат поиска от съдийката да впишат негови аргументи в протокола, след като тя бе приключила заседанието. Опита се заплашително да и внуши, че тя трябва да се съобрази с ранга му. Съдийката го изслуша невъзмутимо, след което с равен глас заяви на всички присъстващи, че ще извика постовия полицай, ще му нареди да сложи белезници на избраника на народа. С тях ще го изведе от залата, на изхода ще му ги свали и ще го прати по живо по здраво. “В тази сграда аз решавам!”, заключи тя, гледайки го право в очите. Удивителна беше бързината, с която този депутат се изниза от залата.

Няма да коментираме, че “решетките” се превърнаха в политическа дъвка, при това от хора, които нееднократно са потъпквали парламентаризма, че дори решиха да пишат нова история,  неуместно превръщайки бившия партиен дом в пленарна зала. Няма да коментираме и многочасовия дебат за свалянето на заместник председател от поста му. Това вече се е случвало и при сегашното съотношение на силите е загуба на парламентарно време. За опозицията е “мнима” печалба, а за управляващите не е “промяната” ,  която очакват да се случи. Но в крайна сметка е на наш гръб, защото избраниците са там, не за лични свади, а да се трудят за нашето и на страната ни благополучие.

Очевидно е, че политиците продължават да робуват на партийни сметки, а в институциите “техни” протежета, действат не според възможностите на закона, а в тяхна угода. Разочароваща е смяната на “ваши” с “наши”. И най-вече “хладнокръвното” повтаряне на историята като фарс. Изводът не е лицеприятен, защото “решетките” всъщност са поредното дърпане на дявола за опашката. Което най-вероятно ще ни доведе до нови беди. Затова те са символ не на бъдеще, а на минало, от което уж искаме да се отървем.

понеделник, 16 май 2022 г.

МИНИРАН ЛИ Е ПРЕСТОЯТ НА УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ?

Новината от последните дни, че повече украинци напускат страната ни, отколкото пристигат за ден, не е стряскаща, но и достатъчна, за да се запитаме дали държавата се справя с този проблем. Като една от причините се посочва, че близо 60000 от тях ще трябва до края на месеца да бъдат преместени на други места, заради необходимостта да освободят легла за туристите. Управляващите твърдят, че половината от тях вече са устроени на други места, предимно във ведомствени държавни бази. Макар че това са данни от предварителни разчети и тепърва ще се проверяват, фактът, че остават още 30 000 да бъдат уредени, предизвиква леко безпокойство – особенно след съобщенията, че ще се оборудват спортни зали. Според цитирани указания към местните управи, те трябва да са готови за “евентуално настаняване на групи от над 100 бежанци и с осигуряването на площ и пространство от 4 куб. метра за човек минимум”. Нека припомним, че в началото на ковид кризата, когато имаше много неизвестни, така пожарно бе оборудвана с походни легла софийската зала “Армеец”. Надяваме се, че няма да се стигне дотам. Само ще отбележим, че повечето са майки с по две три малки деца, има и много възрастни... На тях им трябват съвсем други условия. Освен това някои от тях вече са се социализирали – работят и децата им са в дневни центрове и училища.

Пускането на дигитално приложение е добро решение за бърза комуникация с тях и своевременен отговор на нуждите им. Всъщност, още с идването си в страната бежанците трябваше не само да бъдат регистрирани, но и обхванати в подобна система, чрез която всеки един от тях, ще може да бъде пренасочван както според личните му приоритети, така и от държавата и потенциалните работодатели... Ако туристическият бранш имаше такава система, която иначе се планира да се въведе от години, то тя можеше да бъде използвана при тази бежанска криза. Обхващането и контролът на човешките потоци - идващи, преминаващи и постоянно настанили се, е част от националната сигурност, което не е за пренебрегване, а в конкретния случай бързо ще помогне на управляващите да се ориентират и осигурят нормалното пребиваване на прокудените украинци. 

Според Държавната агенция за бежанците 70% от украинците са заявили, че искат да започнат работа веднага, а 17% - в период от 1 до 6 месеца. Над 60% са хората с висше образование, около 30% са хора със средно специално образование. На фона напусналите през годините близо два милиона българи, пристигането на високообразавани украинци е бонус, който не бива да се пропуска, особено след като няма перспектива инвазията на Русия да приключи. Не е зле да се отбележи, че в страната ни има избягали от режима на Кремъл няколко хиляди руснаци, повечето са с високотехнологични професии, които веднага се вписват на пазара на труда. Допълнителна помощ оказват и мобилните групи на Агенцията по заетостта, които се базират в морските курорти, които трябва да бъдат напуснати.

На пръв поглед се създава впечатлението, че макар и скърцаща, действаща предимно на принципа “проба-грешка”, държавата ще успее да осигури подслон и възможности за работа. Но без усилията на хилядите доброволци, които приютиха хиляди в домовете си, всекидневно им осигуряват безкористно храна, дрехи и участват с лични автомобили в придвижването и намирането на работа, сигурно щяхме да станем свидетели на поредния правителствен провал. Истината е, че украинците също се поокопитиха след първоначалния стрес от изживения ужас от инвазията. И няма да се поколебаят да се преместят в страна, която ще им предложи по-добри условия за живот и труд.

петък, 13 май 2022 г.

ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕ ЛИ ХАРТИЕНИЯ ВОТ!?

Хакването на “Български пощи”, невъобразимият хаос, който настана и покъртителните гледки на пенсионери, висящи с часове пред клоновете, а вътре прехвърляни от гише на гише, е достатъчен аргумент, за да направи излишни споровете около машинния изборен вот. Той беше силово натрапен и рекламиран популистки като борба с купения вот. Но, според разумни политици, съобразяващи се с мотивите на водещи страни в Европа да се откажат от него, машините сами по себе си, както и несигурните гаранции по придвижване и охрана, дават достатъчно основание страната ни също да се откаже от него. Хакерската атака показа, че външното въздействие е напълно възможно, а възстановяването на щетите почти невъзможно. Не е известно още колко време служителите на нашите пощи ще преписват старите тефтери с данните, за да може те да бъдат качени отново на електронни носители.

Добрата новина е, че още преди да се случи този инцидент, една от управляващите партии в коалицията, съобщи, че са внесли проект за изменение на Изборния кодекс, с който се връща гласуването с хартиени бюлетини. Всъщност, всеки избирател сам ще решава дали ще гласува с хартиена бюлетина или на машина. 

Този път се очертава да има и мнозинство в подкрепата за приемането на проекта, тъй като от ГЕРБ и ДПС са “за”, а с гласовете на “Възраждане”, които имат такива нагласи, мнозинството ще е стабилно.

Връщането на бюлетините се очаква да предизвика по-скоро поредните вътрешни брожения в коалицията. Но се надяваме техният министър на електронното управление, който в момента има достатъчно главоболия с осигуряването на стабилността на институциите от ставащите все по-агресивни хакери, да убеди колегите си в необходимостта да не се рискува само с машинния вот. Нека припомним, че този вот беше задължителен в секции над 300 души на предишните два избора за парламент. Но машините не помогнаха на избирателната активност, която вече е най-ниската. Над половин милион избиратели са се отказали да гласуват заради машините.

От машинното гласуване има и малки ползи – при него няма недействителни гласове, както и е факт че се улеснява работата на комисиите. Обаче и до този момент ЦИК не е публикувал резултата от преброяването на разписките на два избора. Това само засилва недоверието - от възможността да се фалшифицират изборите. В страни, в които този вот е категорично отменен, са демонстрирани възможности за прихващане на вота чрез сензори, директно от екраните на машините, както и за вмешателство в самия вот. А зачестилите хакерски атаки не само у нас, но и в други европейски страни, само са удобния повод, да се гарантира хартиения вот. Това не означава, че изцяло трябва да се махнат машините, но там където избирателите решат да гласуват с машина, то всеки един от тях трябва да е сигурен, че машинатата не е променила вота му, а тези, които го отчитат, също да бъдат сигурни, че при придвижване на данните по технологичен път, те няма да бъдат променени. Затова вносителите на проекта предлагат крайният резултат от машинния и хартиения вот да бъдат сумирани и вписвани в избирателния протокол и да имат еднакъв правен ефект. Практически към секционния протокол ще се добавя този от машинното гласуване. 

Изводът е, че след като има внесен проект, а и има инцидент с много вредни за функционирането на държавата ни последствия, моментът е подходящ да се върне отново хартиения вот. Това, разбира се, не трябва да се приема като знак, че изборите наближават, но във всеки случай е далеч по-добре, промяната на кодекса да стане в по-спокойно време, а не да се прави в последния момент, когато и изборните страсти ще са нажежени.





петък, 6 май 2022 г.

СЪВСЕМ НИ ВЗЕХА ЗА БАЛЪЦИ!

То не бяха замеряния с думи, клетвени обещания за червените линии, а след като гласуваха по повод помощта за Украйна “едно голямо нищо”, както го оцениха от опозицията, но иначе плеснаха с ръце и се прегърнаха, пак не мирясаха. Тутакси ни сюрпризираха с червен флаг! (Защото, нали, с онези линии ги взеха за мезе, вече не вървят). И то го вдигна не друг, а лидерът, който след като се провали в едно правителство на ГЕРБ, отдавна не трябваше да е лидер. Но се върна пак във властта с римейка “съдебни реформи”. Оказа се обаче, че не е свикал нито едно заседание на комисията, която трябва да подготви конституционните промени за реформирането. И когато лъсна бездействието му, развя червения флаг, по стара родова традиция. Че и се загрижи какво ще се случи, ако страната ни бъде тласната към избори “не като политик, а като гражданин, който се бои за своя начин на живот, за семейството си и за бъдещето на децата си”. Но...как да му повярваме, като кой знае защо, пак не бърза да приключи този цирк, а ще има още две предупреждения с червения флаг. Не може да ни заблуди – знаем защо: за да имат достатъчно време пак да си подредят пъзела и продължат да са на трапезата.

Истината е, че изпитват див страх от изборите – доверието и към четирите партии от коалицията е плачевно. Някои от тях е възможно да не влязат в парламента. И точно нежеланието да се изправят лице в лице с “народното недоволство” е новата интрига.
А колко добре започнаха. За първи път управляващата в момента партия успя да преметне манипулаторите от прехода и техните наследници, като се еманципира от тях и дори врътна кранчето на облагите им, които получаваха чрез служебните правителства. И сега насреща им не парламентарната опозиция им е проблемът, а стартиралите нови формирования, които тръгват към властта, подпомогнати от мощната канонада на хорските страхове, допълнени с националистически изцепки и ожесточени схватки на финала на отиващата си дружба “от векове за векове”.
Разбира се, само с популистки обещания, търсене на реванш от изгонени партийни отцепници, както и от носталгия по някогашния “Варшавски договор” и “България на три морета”, няма как да се стигне до избори. Поради простата причина, че като във Вазовите “Чичовци”, заверата бързо ще приключи още преди появата на заптието. Избирателите могат да се лъжат, но след членството ни в НАТО и ЕС, новите мераклии за власт знаят, че без привидна лоялност, нямат шанс да получат дял от брюкселските милиарди. И че могат да се прикриват под демагогски лозунги за национална идентичност, но в действителност да подписват договори за пращане на оръжие на правилните места, както разкри под сурдинка за бивш служебен премиер, сегашната министърка на икономиката.
Отсега е ясно, че ни се готви старата песен на нов глас и че статуквото срещу което уж се бореха по площадите, се може да се върне с нова, но всъщност стара премяна. И с онзи рефрен “ние пак сме тук и пак сме същите”. Проблемът им е, че като дърпат дявола за опашката, не знаят какво той ще им погоди. Вижда се, че нито ковидът приключва така както на някои им се иска, нито войната в Украйна се развива по предварителните сценарии. Дяволът вкара и едните и другите в капан. А и балъците са на приключване. Кандидатите да ни управляват, дори и да не им е присърце, ще трябва да спрат да шикалкавят. И да се съобразяват с правилата на цивилизования свят. И най-вече с посоката, в която се развива.

неделя, 1 май 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ ИЛИ ПОДМЯНА НА “ПРОМЯНАТА”

Да се очаква “Възход” след “Възраждане”-то едва ли ще е нещо повече от опит за подмяна на “Продължаваме промяната” от тези, които им бабуваха. Но останаха разочаровани и дори излъгани от тях. Още като напуснаха служебното правителство стана ясно, че между лидерите на новата формация и президента всичко е “пито–платено”, и “благодарностите” бяха димна завеса, която днес окончателно е вдигната. “Бабуването” е било само флирт, политическите им цели се оказаха несъвместими. 

Ще може ли бившият служебен премиер да поправи тази грешка, подпомогнат от социалната партия на бившата омбудсманка на София или гласовете за тях в евентуалните бъдещи избори ще се разпилеят в битката с “Възраждане” и други парламентарни партии? Или новите политически заявки са нещо като приказката за “рибата в морето а те слагат тигана”?... 

Нито битката с коронавируса е приключила, нито на войната в Украйна се вижда краят. А и всекидневните социални трусове от икономическите беди са такива, че електоратът е подозрителен не само към търсещите реванш, но и към новите “спасители”. Не за друго, а защото те, както и повечето предишни месии разчитат предимно на недоволството им, а възванията към тях са откровено популистки.

Комична е активността на опозицията в лицето на бившите управляващи. Те така се втурнаха да разкриват “схемите” за кражба на сегашните властимащи, че заприличаха на крадецът, който вика “дръжте крадеца”. Нали точно заради подобни обвинения, паднаха от власт, започна “изчегъртването” им още от служебните правителства, а бившите премиер, финансов министър и пиарката им престояха в ареста близо 24 часа. 

Несъмнено това беше голяма глупост, която пресече възможностите за диалог в парламента. И дори насочи ГЕРБ към сближаване на позиции с президента. И това би било възможно, ако държавният глава можеше да загърби враждата. Но той, за разлика от лидера на ГЕРБ, това не го умее. Което означава, че бившите управляващи не могат да очакват нищо добро от него, дори да е в полза на държавата.

Проблемът на държавния глава не е само в необичайната и предизвикваща съмнения позиция на миротворец, а във възможността тя да бъде опровергана. И то не от кой да е а от лидерката на БСП, партията, която му помогна да стане президент. Тя вече заяви, че договори за износ на оръжие в огромни количества са подписвани по време на назначените от него служебни кабинети. А разследващ сайт започна да разкрива, че оръжие, чрез посредничество е отивало и за страната агресор...

Има и още нещо, което политиците ни не искат да разберат – с опорки като “джипки” и “просто Киро”, не може да се върви напред. И сегашните манипулатори, които се изживяват като наследници на онзи “генералски кръг”, който е дърпал конците навремето, нищо няма да спечелят – новите избиратели не разбират тези опорки, а партийните редици, където те се приемат с възторг, оредяват. Още по-малко вярват те на “социологични” проучвания, които се правят от едни и същи хора от зората на демокрацията. Опитите чрез техните сондажи на общественото мнение и с помощта на сгромолясващата се пред очите ни “братска любов” между “славянските народи”, както и други робуващи на миналото националистически хватки, да се слага прът на цивилизационния избор към Европейския съюз и НАТО, направен от страната ни, няма как да минат. Най вече, защото най-гръмките пацифисти може да се окажат обикновенни сребролюбци, за които човешките животи нямат стойност.






вторник, 26 април 2022 г.

КАКВО СЛЕДВА...

Наистина ли правителството се самосваля с неадекватните си и нескопосни действия през последните дни!?.. 

Имаше ли нужда от гигантския балон “даваме - не даваме” поразяващи оръжия на Украйна, или раздуването му е част от сценарий за сваляне на правителството!? 

И ако това е така, логично е да се запитаме какво следва!?..

Защото никак не ни е безразлично как ще оцеляваме в условията на разрастваща се социална криза в перспективата на служебно правителство и неработещ парламент. Видя се, че служебните правителства миналата година имаха успех предимно в изчегъртването, отколкото в обществено благополучни решения, дори напротив - някои правителствени действия задълбочиха кризата. Например, създадоха сложния пъзел с изплащането на парите на АПИ.

И понеже парламентът бе този, който извади “горещия картоф” с тези пари, редно е да се запитаме, защо пак той трябва да реши за помощта за Украйна след като това е в правомощията на правителството и можеше да го свърши редовно заседание или на подпис, парафирано от премиера. 

Шумотевицата май е за друго – за гласовете на онези петнадесетина процента, според социолозите, отявлени “миролюбци”, които със сигурност ще предпочетат да гласуват за тези, които ще лишат украинците от въоръжение и ще им дадат възможност да бъдат избити с българските бронежилетки и каски, както с горчива ирония отбеляза техният външен министър. 

Ако това е така, значи вече тече подготовката за избори. И на едни партии не им се нрави падащият им рейтинг и опасността да останат извън борда, а други – открито разиграват тази карта. Включително и готвещите да стартират нови политически формирования. Жонглирането с националистическата карта около приемането на Северна Македония допълнително дава шанс за реванш на ВМРО и АТАКА.

Но нека не се заблуждаваме – толкова са много партийните лидери, желаещи да получат пацифистки и патриотични гласове, че клонът няма начин да не се счупи. А гласовете им да се разпилеят. Това най-вероятно са изчислили задкулисните манипулатори. Това, към което те най-вече се стремят е на първо време да се докопат до 12-те милиарда лв, обещани на страната ни по Европлана за възстановяване и развитие. Затова е изгодно за тях е да спечелят не “миротворците”, а партии, които следват логичния и произтичащ от членството ни в НАТО и ЕС ход на категорична подкрепа за Украйна. 

Сегашният двоен аршин – да сме неофициално на четвърта позиция като страна изнасяща чрез посредници поразяващи оръжия за украинската армия и същевременно да шикалкавиме публично, дестабилизира най-вече управляващите пронатовски партии. Със сигурност ще навреди и на техните леви коалиционни партньори. Шансът им е в узаконяването на ясна и категорична подкрепа – дори само от правителството, това ще е достатъчно да продължат следването на техните цели. И може да предотврати новите избори.

Проблемът е, че има непредвидими играчи. Всъщност до избори може и да не се стигне дори коалицията да се разпадне. Единствените от парламентарно представените, които имат интерес от нов вот са от “Възраждане”, според изследванията на социалните нагласи. Бившите управляващи едва ли искат всички да са срещу тях отново. И за да нивелират негативните обществени нагласи, биха направили възможното за съставянето на ново правителство, с тяхна буферна подкрепа. А греховете им да операт сегашните управляващи. Със сигурност БСП ще гледа да се залепи за такова правителство, защото новите избори може да ги свалят под десетте процента и да ги маргинализират в следващия парламент. За ДПС всички нови варианти ще са изгодни, защото ще ги превърне във фактор при съставянето на правителство. 

Ако все пак се стигне до нови избори, както предположи лидерът на движението пред техни избиратели в Турция, тогава президентът ще е този, който ще реди тяхното отиграване чрез служебни правителства и моделиране на нови политически играчи. Възможността е логична и справедлива при провал на сегашната управляваща коалиция. Въпросът е доколко са склонни присъстващите сега в парламента да оставят на друг властта и произтичащите от това благинки. Така че не политическите балони, а простата аритметика ще е тази, която ще реши кой и как да ни управлява.



петък, 22 април 2022 г.

ПОД СЯНКАТА НА КАИН И АВЕЛ

Едва ли руските “освободители”, вместо “сърдечно посрещане”, са очаквали такава ожесточена съпротива. И със сигурност и през ум не им е минавало, че ще развеят знамето на победата в Мариупол над един разрушен и мъртъв град.
Едва ли и българският президент е предполагал, че “вековната дружба” между “братските славянски народи” ще приключи в кратък диалог между него и външния министър на Украйна, в който библейските герои Каин и Авел ще се появят, за да разрушат един пропаганден мит.
Не сме очаквали да чуем и от неговия бивш служебен премиер друго, освен да ломоти, че руснаците нападнали, за да предотвратят украинска атака на “анексираните” територии и че било безсмислено да се изпраща оръжие, защото “братушките” го унищожавали по пътя. Няма да коментираме призивите на имащия черен украински печат лидер на малка партия, по-известен с прозвището “Копейкин”, подкрепящите Украйна депутатите да идат да се бият на бойното поле, нито тези на неговата сподвижничка, че Министерският съвет и Народното събрание са добри цели за руските ракети. Може да проследим и как в годините назад тези, които сега настояват за оръжейна подкрепа за Украйна горещо насърчаваха и дори безплатно строяха руски стратегически проекти у нас...
И това не е всичко - 93-годишната историчка Елена Луговая от Одеса разбива само с няколко думи мита за голямата руска култура, с която лелеещите за нов Съветски съюз прикриваха милитаризма си, а държаха в безпросветност и бедност народа.
Тя сравнява поведението на окупаторите преди 1945 и сега: “Хитлеристите бяха фашисти, обикновени, и не тършуваха по шкафовете! Сегашните крадат и всичко отмъкват! Голяма роля играе културата!”... Все едно, че го е казал добрият войник “Швейк”.
Но да се върнем към нашите съвременни “чичовци”. Нека не се заблуждаваме – червените линии, с които се плашат взаимно, са само димна пушилка пред техните гласоподаватели. Няма да има “време разделно”, наясно са, че нов шанс няма да им дадат избирателите. А помирителните коалиционни сбирки, ще се превръщат в договорки за поредното разпределение на личните благини. Не случайно един от тях публично възропта срещу водещата партия, че оспорват 600 млн. за АПИ, но са си уредили за контролирано от тях министерство 13 милиарда. Както е казал народа, кучетата ще лаят, керванът ще продължи
Всъщност, свидетели сме на едно политическо овъртолване, което няма да свърши с пилатовското измиване на ръце с каски и бронежилетки. Няма да приключи и дори да бъде гласувана подкрепа с оръжие. С нищо няма да се промени срамната ситуация, защото целите, които “новият” елит преследва не са в полза роду, а са старата песен “стани, за да седна”. Нещо повече – очакванията са, че ще станем свидетели как рояк скакалци, под знамето на “промяната”, ще опоскат каквото могат, ще “разтурят коалиционната седянка”, роякът им ще отлети извън пределите на страната и ще оставят ние да плащаме взетите от тях милиарди заеми.

вторник, 19 април 2022 г.

ДЕЖУРНАТА ДЪВКА ПАДАНЕ НА КАБИНЕТА

Възможно ли е да станем свидетели на извънредни избори или това ще си остане само пролетна мъгла!?
Люти битки, червени линии, обиди, интриги, опити за подкупване с постове, преминаващи в кални номера ежедневно фокусират вниманието към управляващата коалиция. Катастрофичните прогнози следват една след друга. Най-скандалните причини за разпад – шефският пост на БНБ, каква да е подкрепата за Украйна, приемането на Македония в ЕС, неизплатените пари за АПИ, а напоследък и искането за връщане на хартиения вот, се отразяват вече и на изборните нагласи. Вижда се обаче, че единствено “Възраждане” има ясно изразен възходящ тренд. Партиите в управляващата коалиция очевидно не са готови за нови избори, възможно е дори някои от тях да се озоват под чертата на четирите процента.
Ако има новина, тя е, че шумният арест на бившия премиер, неговият финансов министър и пиарката му, завършил безуспешно, само блокира търсенето на тематични мнозинства, които да прераснат в управляващи, без да се стигне до нови избори. От друга страна да се прокарва удобната за някои теза, че изборите не са желателни, особено в условията на война и трябва да се отложат най-рано след местните избори наесен, също може да се окаже несъстоятелна. ИТН, независимо от лошата прогноза за неин бъдещ изборен резултат, остава взривоопасна партия. Видяхме миналата година как може брутално да проваля възможността за съставяне на правителство и да се върви към служебен кабинет и поредните избори.
Има и още нещо – бившият премиер няколко пъти подкрепя критиките на президента към управляващите. Същевременно уж от ГЕРБ бяха готови да подкрепят кандидата на ИТН за шеф на банката, но го направиха само символично с един глас, оставиха подкрепата на ДПС да увисне. В тези ходове едва ли има далновидност, по-скоро е стремеж към бъдещ пазарлък или най-вероятно е някакво евтино надхитряне, каквито сме виждали през годините на тяхното управление. Истината е, че ГЕРБ нямат интерес от предсрочни избори – служебният кабинет едва ли ще е по толерантен към тях, а и не се знае дали този кабинет няма да премине през поредица от избори както беше през миналата година.
Всъщност, ако склонната към харакири ИТН, не разтури управляващите, единственото, което може да доведе до предсрочни избори са парите в джоба на избирателите. Засега се чува само мърморене от тях и работодателите, че ситуацията се влошава. Но 47% от тях, според агенция “ТРЕНД”, не искат избори. Освен това, въпреки, че арестите, инициирани от “Партията на промяната”, умело торпилираха възможността за нова управленска конфигурация в рамките на този парламент, то тя остава като опция. Въпрос на време е дали ще се стигне и до такова решение. Това, което е сигурно, че определените от опозицията като "аматьори" лидери на “несигурната и силно разклатена коалиция”, продължават да управляват невъзмутимо, омаловажавайки случващото се...

понеделник, 4 април 2022 г.

ПАК ЛИ СЪЩИТЕ НЕРАЗБОРИИ!?

И тази седмица ли ще премине в дрязги – между управляващи и опозиция и най-вече вътре в управляващата коалиция!?

Факт е, че постът шеф на БНБ, четвъртата по значителност институция, съсредоточила в себе си най-много информация и лостове за влияние, е апетитен за овладяване. Но от друга страна, точно затова той трябва да се заеме от достатъчно независима и отдалечена от политиците личност. За съжаление, проточилите се във времето преговори се използват от партиите в коалицията не за утвърждаване на един от двамата кандидати, а за очернянето им. Партийното им обвързване допълнително създава противоречиви обществени нагласи. Няма да коментираме и недоверието, което се подклажда от опозицията и от известни с недобрата си репутация лица от банковия сектор.
Междувременно схватки предизвиква определената от БСП като “червена линия” дискусия за предоставяне на военна помощ за Украйна. Не че такава не се изпраща опосредствено чрез трети страни, но шумотевицата има отблъскващ популистки привкус от морална гледна точка - заради ужасяващите кадри на убити с особена жестокост цивилни. Кой още трябва да обясни на политическите щрауси, че колкото по-дълго си крият главите в пясъка, толкова повече ще тежат на съвестта им невинните жертви!?
Междувременно един друг скандал за примамливата и най-голяма в новата ни история бъдеща инвестиция от 1 милиард евро, от “бомбастика”, (както се изразяваше Царя), се превърна във водевил, примесен с руска хибридна намеса, кратко объркване в американските ни съюзници и бързо отхвърляне, че имат пръст в тази афера. Сега тази инвестиция ще се проверява от ДАНС и най-вероятно тихо ще оттече във времето.
На нас, разбира се никак не ни е безразлично, защо тези пари, заложени в Плана за възстановяване и развитие, трябва да отидат в завод за батерии, а не в проекти в здравеопазването, социалната сфера и икономическата среда.И доколко средствата, вече заложени в тези сфери са достатъчни за подобряване на нашето благосъстояние. Всъщност точно това липсва в дейността на сегашните управляващи. А това трябва да им е основната задача. Истината е, че те започнаха да повтарят грешките на предишните управляващи – да запушват дупки, като например продължаването на мярката 60 на 40 за туризма или раздаването на великденски бонуси на пенсионерит. Това е правилно, но нека се прави без много шум. А да се насочват усилията към онова, което икономистите в света вече наричат Голямото разделяне. То е резултат от войната в Украйна, от последвалите санкции и реакциите на глобалната икономика. Само с проверки и ежедневни разговори с премиера на съседна Гърция, няма как да бъдем спокойни, че интерконекторът скоро ще започне да функционира, по тръбите към нашата страна ще тръгнат достатъчни количества газ, за да приключим завинаги с руската зависимост. Още от сега ще трябва да се преформулират източници и доставки на жизнено важни храни, както и на елементи за функционирането на индустрията.
Само че за всичко това се говори пожелателно. Викането на “Неволята” на помощ няма да ни помогне, само ще ни забави и изхвърли от масата на основните европейски играчи. Ситуацията е толкова динамична, че всяко забавяне може да е фатално, както вече се случва с парите по Плана за възстановяване и развитие. Във всяко състезание има победители, победени и такива, които участват заради спорта. Проблемът е, че дори да се откачим от руската зависимост, няма как да избягаме от европейската. И за да бъдем в първите редици на победителите, ни трябват не шмекери, а добри водачи.

сряда, 30 март 2022 г.

ВРАГЪТ В КОШАРАТА НА ПАРЛАМЕНТА

Специализираната прокуратура реши да провери твърдения на народен представител, които “подбуждат чужда държава към война или други враждебни действия към Републиката”, съответстващи на чл. 98 от Глава Първа на Наказателния кодекс. Няма да коментираме действията на прокуратурата в духа на актуалните “мантри” към нея, напротив, ще кажем, че тя реагира своевременно и с похвална категоричност. И тъй като фактите са налице, се надяваме в най-краткия законов срок да бъде задействана процедурата по снемането на имунитета на народния представител, за да се извършат и съответните съдебни действия.

Ето какво написала депутатката Елена Гунчева на 18 март в Социалната мрежа: “Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерския съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на Зеленски. Можем да им изпратим и линк с координатите на Мустафата”.
Написаното от нея предизвика остра реакция от страна на парламентарния шеф, който нарече публикацията “недостойна и недопустима”. Посланиците на ЕС в България също реагираха, а към тях се присъединиха посланиците на още 8 държави.
Крайно време е клоунадата на “Възраждане” да бъде озаптена. Очевидно е, че сред депутатите им има лица, които са си повярвали, че са говорители на общественото мнение, че могат да си плещят каквото си искат и най-вече се смятат за недосегаеми. С каквито и думи да квалифицираме подобно безродство ще е малко. Малцина в българската история са си позволявали да призовават към подобно ужасяващо насилие.
Това, разбира се, е и резултат от политическите интриги, подпомогнати от правосъдната ни система, която затлачи разследване за забрана на партия “Възраждане” и така допусна да се озове в парламента. А там, вместо бързо да бъдат поставени на мястото им, политиците допуснаха да се стигне до организирани от партията ексцесии, уж свързани със зеления сертификат”, придружени с насилие и опити за погром на парламента и други институции. Стигна се дори до там Украйна да сложи черен печат на лидера им и десетгодишна забрана за влизане в страната.
И понеже прокуратурата вече е възложила на ДАНС да разследва написаното от Гунчева, добре е да се разследват и проявите на техния лидер. Страната ни е направила своя геополитически избор, войната в Украйна, предизвика вълна от възмущение и съпричастност. Затова подобни призиви за насилие и то от страната агресор трябва да бъдат пресичани с цялата тежест на закона.

понеделник, 28 март 2022 г.

ЗАДКУЛИСНИ ЛИ СА МЕРАЦИТЕ ЗА БНБ!?

Уж започна да се появява светлина в тунела и новият шеф на БНБ можеше да бъде избран с гласовете на опозицията, заради конкуренцията между двамата кандидати, предложени от управляващите, но и тази възможност е на път да се провали. Най-вече заради многобройни интриги. Последната е от финансовия министър и вицепремиер Асен Василиев: "Г-н Каримански дълго време е работил в банки. Има противоречиви мнения за него в самата индустрия и в обществото”. Внушаването на репутационни съмнения за кандидата от ключова фигура в управлението на страната, която тясно ще взаимодейства с БНБ си е ясен знак за нежелание за бъдещо сътрудничество.

Бихме могли да се замислим доколко му прави чест на вицепремиера да прави такова изявление, като се има предвид, че има очевидна полза от дългогодишната работа на този кандидат в банковия сектор на страната ни, а длъжностите, които е заемал, не са били такива, че сега да бъдат обект на политически спекулации. По-скоро може да се приеме, че ударът под кръста е за да спечели подкрепяният от “Продължаваме промяната” кандидат.
Междувременно още един вицепремиер и лидер на БСП Корнелия Нинова също изрази несъгласие – но и за двете кандидатури. Според нея кандидатът за шеф на Националната банка не трябва да бъде политическо лице, а и двамата номинирани са партийно обвързани. Нещо повече, тя няма да се среща с тях, въпреки желанието им, освен това "било опасно шефът на БНБ да бъде избран с гласовете на опозицията" - знак, че това няма да се допусне.
Тези публично оповестени аргументи и евентуалното забавяне на избора, засилват съмненията за зле прикрити намерения да се обязди огромния масив от икономическа информация на БНБ, както и нейни други възможности за влияние. Затова нека попитаме защо шефът и да не бъде избран с гласове на опозицията. И няма ли такъв избор да е стъпка към търсенето на единство по национално отговорни въпроси. При това в момент на излишно напрежение между управляващи и опозиция, заради нощните арести на бившия премиер, неговият финансов министър и правителствената пиарка. Арест, завършил само за 24 часа и предизвикал много въпроси – най-вече за обвързаности и война, както между независимите власти, така и между отделни институции.
За съжаление, тази възможност най-вероятно ще бъде пропусната. И една от причините е, че отлагането ще е да се засилят противоречията в управляващото мнозинство. Дали е от глупост или от желание за повече власт поредното противоборство предстои да разберем. А тупането на топката и запазването на създаденото от бившите управляващи статукво е очевидно изгодно за тях. Е, как да не си мислят хората, че оставането на сегашния шеф на БНБ и преминаването към нов избор не е актуалния за обществеността проблем. Но това не е така.
Народът го е казал простичко: не отлагай днешната работа за утре. Цяла година управляващите служебни и сега редовно правителство се туткаха с Плана за възстановяване и развитие, докато други правителства получиха и изхарчиха полагаемите им се милиарди, сега започна войната и всичко стана по-сложно. Затова колкото по-бързо се избере нов шеф на БНБ, толкова по-лесно ще е решаването на всички икономически проблеми за страната ни.

събота, 26 март 2022 г.

ИНСТИТУЦИОНАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ХАОС

Слепи ли са политиците или така им изнася!? Защото едните обичат да ловят “риба в мътна вода”, а за другите “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. То бива предпазливост и осукване, но стана срамно поведението им. Спонтанно организиралият се грандиозен митинг в София в подкрепа на украинския народ показа, че тези, за които са гласували трябва да спрат дрязгите помежду си, да престанат с оправданията и да направят това, което се очаква от тях. И най-вече да поемат отговорност. Кого успокоява финансовият вицепремиер като казва, че нищо не може да се изнесе без неговия подпис, а един оръжеен търговец – че от години страната ни не е изнесла за Русия и Украйна и едно войнишко копче. Нима не може да стане през трета страна, както се вижда от износа към страна, световен лидер в производството на оръжие, а и от руски видеа от войната, в които по маркировката на мунициите се разбира къде са произведени.

Крайно време е парламентът да гласува официлно тази военна подкрепа, а не от правителството да си измиват ръцете с бронежилетки и каски. А премиерът да изтегля за консултации българският посланик в Москва и се надявал руснаците да го сторят с техния в нашата страна. Президентът също да не открива топлата вода с изявления, че нямало да се ремонтират повече нашите мигове в Русия и че трябвало да вземем на лизинг втора употреба изстребители F-16. Само че това не става от днес за утре, нали трябва да има обучени летци, да има и персонал за поддръжката им. Нямаме нужда и от бомбастични изявления, че ще спрем доставки на руски газ, защото американските ни партньори взели решение да увеличат доставките на втечнен газ за Европа. Какво печелят управляващите като всеки ден гръмко ни съобщават, че едва ли не от другата седмица ще тръгне през новия интерконектор с Гърция азерския газ, и някак тихомълком обясняват, че по-рано от есента няма да се случи, а и въпросът с цената също вече не бил ясен.
И това не е всичко. Клинчът между МВР и прокуратурата е с неизвестен победител. Поне до май месец 2026 г., когато изтича мандата на главния прокурор. Шумният 24-часов арест на бившите премиер, финансов министър и пиар е на път отново да ни прати на избори. Но ще има ли полза от подобно безвремие!? Видяхме, че продължилите близо година служебни правителства донесоха полититически ползи само за участниците в тях и щети за техните гласоподаватели. Скок на цените, опашки за бензин, олио и свити сърца, в очакване на следващото житейско препятствие. И вместо с това да се занимават, в управляващата коалиция текат процеси на разцепление, заради постове и вътрешнопартийни битки.
Други, извън парламента - се готвят да ни залъжат с нови политически проекти. Един бивш премиер и наскоро уволнен като военен министър ще яхва политическата вълна, а бивша негова заместник министърка вече решава кой ще влезе и кой не в новото формирование. Е, някой от тези, които започнаха да шестват по площадите заради войната, дали ще гласува за хора, които говореха за неутралитет и наричаха войната “операция”. Или целта е да бъдат привлечени гласовете на онези, които преди Барак Обама да стане президент, оспорваха питането за лагерите в Сибир с ама “вие защо биете негрите”. Нима не се замислят, че само подклаждат съществуващите от зората на демокрацията безсмислени противоречия между различни “фили”!?
А какво да кажем за исканата от прокуратурата правна помощ, за да може най-после да бъде разпитан Васил Божков чрез видеовръзка. За такава настоява от години и друг беглец в Белград. С години държавното обвинение обясняваше, че не коментират изявления на обвиняеми лица, но след шумната видео пресконференция в сградата на “Нове Холдинг”, изведнъж се активизираха. Най-вероятно за поредното тупане на топката.
Ясно е, че този хаос не може да продължги дълго, но не може да роди и нищо, което да обнадежди потърпевшите данъкоплатци. Свидетели сме на поредния балон, който предстои да се спука. Но преди той да гръмне, нека политиците да се замислят дали това е най- подходящото решение или да се опитат със взаимни усилия, както ще се случи най-вероятно с избора на шеф на БНБ, да потърсят и да разчитат на това, което ги обединява помежду им, а не на това, което ги разделя.

сряда, 23 март 2022 г.

ПРОМЯНА ИЛИ РЕВАНШИЗЪМ

Още при управлението на служебните правителства, патовите изборни резултати, невъзможността за съставяне на кабинет, последвано от ударно влизане във властта на новоучредената “Партия на промяната“, стана ясно, че нищо старо не е забравено. Но и нищо ново не е научено. Апогеят бе показният арест по нощна доба на бившия премиер, бившия финансов министър и пиарката на тяхното правителство.

В една част от българите той предизвика празнична еуфория, но разгневи партийните привърженици, които се вдигнаха да бранят лидера си с протести. Безпрецедентният за новата ни история скандал приключи за 24 часа. Но ехото е на път да разклати трудно постигната политическа стабилност. И то във време на война в Европа и произтичаща от това икономическа криза, насложена върху неприключилата пандемия.
Нека кажем направо - случилото се бе провокация към демократичния път на страната ни. Бруталната публичност на задържането и раздаването на присъди от политици, потвърди опасенията за реваншизъм, заявени още в началото с намерението да “изчегъртват”.
Със сигурност бившите управляващи искат не искат, ще трябва да отговорят на много въпроси, замитани през годините на тяхното десетгодишно управление. Най-важните са как са похарчени парите на данъкоплатците, финансирането от еврофондовете и на обвиненията за корупция. Има и красноречиви факти, които всъщност ги превърнаха в опозиция. Арестът обаче породи още въпроси. Например, защо управляващите проспаха сто дни, а не промениха Наказателния кодекс, така че да могат да се провеждат разпити онлайн. И прокуратурата да може да разпита Васил Божков, обвиняващ тримата във взимане на огромни суми, ощетили държавата с 550 млн лв…
По-сериозният въпрос е дали скритата цел не е била да се тласне страната към нова изборна безизходица и реализирането на нови политически проекти. Ако за дърпащите конците, подобна цел, с хибриден оттенък на руски имперски амбиции, може да се осъществи, като се подтикне опозицията да предизвика брожения и свали правителството, това е на път да се провали. От ГЕРБ вече казаха, че няма да напускат парламента.
Може да изглежда странно, но поредният несистемен подход на премиера, който лично дирижира скандалното задържане, със сигурност осветява всички. И ще изгасне като фойерверк, но ще е ясно кой към какво се стреми. И какво трябва да се прави, за да се запази политическата стабилност. Очевидно “промяната” не може да продължи в полза на онези, които действат на принципа “стани, да седна”, нито в полза на тези, които искат да се смени геополитическата ориентация на страната. Видя се с кой се срещна и с кой не Лойд Остин, военният министър на САЩ в знаковото посещение у нас. Видя се и как се отнесе към срещите си шефката на европрокуратурата Лаура Кьовеши, чийто доклад за противодействие на корупцията ще излезе до дни. Едва ли има някой, който да си мисли, че скандалните арести нямат нищо общо с тези две посещения.

понеделник, 14 март 2022 г.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ, ИЛИ ПАК СЪЩОТО...

Не е ли странно на фона на ужасните всекидневни свидетелства за войната в Украйна и неизвестния и край, както и предупрежденията с ядреното копче, да се шуми около създаването на нова партия, да се подготвя смяната на правителството и бившите управляващи не да преформулират партията си, а да преизберат лидера си...

От друга страна в парламента опозицията в лицето на бившите управляващи непрекъснато атакува всичко, което се предлага. И чертае апокалиптично бъдеще. С много малки изключения, каквото бе с оставката на военния министър и подкрепата за санкциите на ЕС и НАТО срещу Русия. Няма да коментираме решенията на конгреса на ГЕРБ, но е смущаващо един и същ да е техния лидер близо 20 г. Почти толкова колкото президента на Русия. По-същественото е да видим има ли нормално политическо бъдеще с редовен парламент и правителство. Или ще станем свидетели на нов изборен процес и служебни правителства, контролирани от президента на страната.
По всичко личи, че сегашните действия на политическата класа са инерционни – резултат от планове на задкулисието преди войната. И се прави опит за пренастройване, като се използват допълнителни хватки със спекула в цените на горива и хранителни стоки. Проблемът е, че ако за едни това е изгодно, за други като управляващите – не е. Дори само защото някои от партиите, съставляващи коалицията им, е съмнително дали ще влязат в парламента. Или най-малкото ще имат в него почти същата тежест. Не е много ясно дали и опозицията в действителност иска предсрочни избори или стремежът ще е експертно правителство в рамките на този парламент.
Всъщност политиците ни се държат малко като Вазовите “чичовци”, трогателно смели, готови за борба, но безстрашни само в кръчмата – уж натовски самолети все пак ще има, но нямало да носят ракети, нямало да изпращаме МиГ-овете в Украйна, нито друго оръжие, но ако от трета страна, наш купувач, изпратели, то нямало да сме виновни. Страхът от заптиетата – стари и нови, както и деленето и противопоставянето едни срещу други, няма как да не ни обезкуражи в това смутно време.
По-лошото е, че сегашните управляващи засега само на думи показват, че нещо правят за да се противопоставят на очертаващата се нова, още по тежка криза. И вместо да пресекат решително спекулациите, те се опитват да запушат пробойните, както са правили много предишни управления и които в крайна сметка са ги сваляли от власт. Уж имало над триста проверки за скока на цената на олиото, но не чухме да има наказания, само прехвърляне на топката от производители към продавачи. Както и на политически внушения, че целта била да се ограничи нашето зърнопроизводство.
Но нека не бъдем толкова песиместични – има и добри новини: най-важната от тях е че хората вече не се лъжат лесно. Може една вечер да има опашки на бензиностанциите, може през уикенда да се сбият за олио и да го разграбят, но в информационния бум, фалшивата тревога не може да продължи дълго, както се случи. Бързо се разкриват спекулантите, които, изправени пред последващи загуби, връщат нормалността на пазара.
Това улеснява нашите политици да съсредоточат вниманието към случващото се заради войната, да предугаждат затрудненията и да ги решават своевременно. И в тези им действия, те трябва да са единни. Ясно е, че ще платим цена и ние, но поне тези, на които им сме гласували доверие, да я направят поносима.

четвъртък, 10 март 2022 г.

УПРАВЛЯВАЩИТЕ - ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА

Най-лесно се намират оправдания за несвършена работа. Ясно е, популистките хватки “тежко наследство” и “трябва ни време”, за да се ориентираме, вече не вървят. Изобщо не искаме да чуваме и новите мантри ”войната ни изненада” и “санкциите – също”. С изключение на Съвета по национална сигурност при президента, където уж всички бяха единни какво трябва да се свърши, в последните дни ставаме свидетели на засилващи се противоречия между отделните власти и институции. Разноговоренето се превръща в чудесно поле за спекулации, предизвикващи паника – каквато бе с мимолетните засега опашки пред бензиностанциите и последната новина за очакваната тройна цена за бутилка олио.

Време е управляващите да преминат от думи към дела. А в парламента всички да се обединят за решаването на произтичащите от войната проблеми. Добре е, че кабинетът решава да изкупи зърно, за да осигури хляба, очаквано беше и бързото решаване на въпроси, свързани с подпомагането не само на украинските бежанци, но и на тези, които ги приютяват. Хубаво е, че най-голямата рафинерия в Бургас започва да пренастройва мощностите, така че да се преработва не само руски нефт, но и от други страни, каквото бе първоначалното и предназначение. Не е лошо, че премиерът ще отиде на място да види как се работи по завършването на газовата връзка с Гърция.
Но нека вече да виждаме резултати. А не зърнопроизводители, които не знаят на каква цена ще им бъде изкупено зърното, и което е тревожно – те се опасяват, че държавата няма подходящи складове, където да го съхранява, защото били в окаяно състояние. Не ни радват репортажи с мърморещи хотелиери и с объркани, не само от войната бежанци, но и от бюрократичните препятствия у нас. Искаме да видим техните деца в училище, както вече правят в Прага, където дори са отпечатали специални учебници за по-лесното им. адаптиране.
Интересно е, че в дневния ред на депутатите има съществени теми, като тази за компенсирането на небитовите клиенти на енергийния пазар, както и получамане на информация кога ще пристигнат партите по Плана за възстановяване и развитие на ЕС. Но тези теми се отлагат във времето. И вместо това ни хвърлят в пушилките със обещаните наши МиГ-ове и друго оръжие за Украйна, нелепо исканата оставка на шефа на НСО, заради няколко снежни топки и непочистено стълбище, както и ни занимават в парламента с черния печат, сложен от украинското правителство на лидера на “Възраждане” и привикването на ДАНС и Разузнавателната служба за обяснения по този повод.
В смутно време, когато за по голямата част от нашите сънародници същественият въпрос е как ще понесат следващия удар, така че да оцелеят, е необходимо овластените да се занимават с тяхното подпомагане чрез стабилизирането на държавата - да получат бързо обещаните милиарди по Европейския план, да търсят компенсации за бежанците, да получиме алтернативни доставки от газ, петрол и други суровини. Ясно е, че светът вече не е същия – политиците и обществеността ни трябва да се подготвят за новата реалност от всяващи паника хибридни атаки, посрещането на нови бежански потоци и готовността да понасяме удари заради солидарността ни с нашите съюзници от ЕС и НАТО.

понеделник, 7 март 2022 г.

ДЕЦАТА НА БЕЖАНЦИТЕ НЕЗАБАВНО В УЧИЛИЩЕ!

Образователният министър потвърди опасенията, че страната ни трябва незабавно да предприеме законодателни и административни мерки, за да може прииждащите бежанци от Украйна бързо да се адаптират у нас. В интервю по Нова тв той обясни, че „докато тези хора не подадат документи за статут на бежанец или търсещ убежище, те са със статут на турист. Във всеки един момент могат да подадат молба за промяна на статута. След това се извършва проверка от службите и после те могат да подадат молба децата им да бъдат включени в училище или детски градини.”

Излиза, че от една страна министерството има желание децата да се интегрират, но от друга
“докато това не стане, деца няма да влязат в училище", обяснява министърът. Същото се отнася и за здравния ваксинационен календар на децата, който не бил като нашия. По този въпрос дори още не са започнали да работят от здравното министерство, но до една седмица щели да решат. Трябвало да се мисли и за здравето на българските деца, които можело да се заразят от украинските...
Няма да коментираме такива евтини оправдания, гарнирани и с псевдопатриотизъм. В
Полша, където търсещите подслон са вече милион, първата работа на властите беше децата на емигрантите да бъдат изпратени на училище. Според техните специалисти психолози това било едно от най-важните условия бързо да бъде преодолян техния стрес. Защото ако родителите им можело да разберат какво се случва, то за децата преживяното било шокиращо, нямащо нищо общо с видеоигрите им.
Как така още в самото начало един вицепремиер от същото правителство прояви далновидност да се мисли в перспектива, предвид на обезлюдяването на страната ни и поиска по най-бързия начин в парламента да се променят закони, зе да се адаптират бързо бежанците, а сега изведнъж се оказва, че бюрокрацията е на път да победи. Дори Брюксел улесни нашето правителство като прие специална директива, за да може закрилата на украинците да се изрази не само в подслон, а и с включване в пазара на труда в цяла Европа.
И не на последно място, трябва да се помисли и за децата на хилядите руски граждани, живеещи постоянно в България и учещи в нашите училища. Има над 1500 щатни психолози, които трябва незабавно да се погрижат така, че да не станем свидетели на психотормоз, дори ексцесии и тези деца да станат невинни жертви на войната. Още повече, че скоро в училищата ще влязат и украински деца. Затова управляващите нека спрат с обясненията и да действат с подобаваща бързина. Мирът трябва да се възпитава, няма по подходящо място от училището за това.

петък, 4 март 2022 г.

ТРЕТИ МАРТ НЕ НИ ОБЕДИНЯВА

Вместо да е повод за радост и национална гордост, “Трети март” се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението до степен да бъдат освирквани и замеряни със снежни топки председател на Народното събрание и премиер на заветния връх Шипка. И това не се случва за първи път. Всяка година е така. Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна, у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Има и призиви за изпращане в музеите на съветските паметници. Някои от тях бяха изписани с антируски графити.
Има и исторически аргументи. Точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия от една страна и от друга от четворния съюз на победителите - Германия, Австроунгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия.
Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник. Такъв става през 1991 г.по време на първите демократични промени. Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. И разделението остава. И обезсмисля празнуването.
Има в нашата история редица други дати, подходящи за нов национален празник. Две от тях – Денят на съединението (6 септември) и Денят на независимостта (22 септември) са много по-достойни. Само си представете как звучи изразът “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца. Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.

вторник, 1 март 2022 г.

УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ ДА РАБОТЯТ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО!

 


Споделено с: Вашите приятелиПолитиците нека не се крият зад пушилката на скандалите с доставката на муниции и оръжие за Украйна и оставката на военния министър. Добре че има разумни сред тях, за да прекъсват бързо спекулациите и се вземат целесъобразните решения. Няма как политическата ни класа да избегне главното – след икономическите последствия от ковид, настъпват непредвидимите беди от войната в Украйна: газова блокада, смразяващо високи цени на горива, поскъпване на храните, галопираща инфлация.
И не на последно място – бързо трябва да бъдат адаптирани идващите Украйна към обществения живот у нас. Повечето от тях са бесарабски българи, “Изключително важно е България да ги подкрепи, предлагайки им настаняване, храна и лесен достъп до трудовия пазар”, декларира лаконично, но точно министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Освен хуманитарна, мотивацията му има два други параметъра – обезлюдяването на страната и споделената от работодателите нужда от работна ръка.
Няма да коментираме съпричастността на страната ни към настаняването на украинците в частни домове, хотели, студентски общежития. Православната ни църква също активно се включва в хуманитарната мисия. Проблеми обаче има. Те се разбират от публичните разговори с пристигнали – имат нужда от бързото получаване на статут на постоянно пребиваващи и от легализирането на дипломите им. Даването на гражданство е по-дълга процедура, но тя не е съществена за трудовата реализация. Освен това Законът за убежището и бежанците е формулиран главно за бежанските вълни от Близкия изток...
С бежанците от Украйна ситуацията е друга. Заради тях, трябват такива законови промени. Не трябва да чакат статут на постоянно пребиваващи, а да могат да работят и със статут на временно пребиваващи до приключването на войната. А след края и, те да могат да продължат работата си и останат в страната. Това трябва да им бъде гарантирано, без да бъдат подлагани на нови процедури. Тоест, парламентът трябва да ревизира закона така, че тези бежанци да не бъдат изложени на чиновнически произвол и корупционни схеми. Същото се отнася и за признаването на техните университетски дипломи.
Трябва да се мисли и за следващия неизбежен европейски план - за следвоенно възстановяване и развитие. Така че нека политиците не търсят възможности за политически димки, да проявят не само съпричастност към прокудените от войната в Украйна, но и далновидност като се опитат да осигурят постоянно местоживеене и възможности за работа. Една част от пристигащите, така или иначе, работеха у нас като сезонни работници. Но редом с тях сега пристигат и високо образовани специалисти, от които нашата икономика има нужда. От това какви възможности ще им бъдат осигурени, ще зависи и дали те ще намерят своята нова родина или просто ще я използват като спирка по пътя за други страни.

неделя, 27 февруари 2022 г.

ЩЕ ЗАЩИТИМ ЛИ СИГУРНОСТТА СИ!?

 


Споделено с: Вашите приятелиСвидетели сме на безпрецедентна атака срещу европейския мир, която неминуемо ще се отрази на стабилността и на нашата страна. Звучи като клише, но е факт. Това, което впечатлява, е бързата и обединена реакция на президентството, правителството и парламента за осъждане на инвазията в Украйна и подкрепа на мерките на Евросъюза и НАТО за овладяване кризата.След Консултативния съвет при президента за увеличаване парите за отбрана, когато управляващи и опозиция демонстрираха единност този път в парламента, с помощта на опозицията беше приета обща декларация по повод на започналата война на Русия срещу независима европейска държава. Демонстрираното единение е ценно, особено при нежеланието на лявата партия, част от управляващото мнозинство, да подкрепи санкциите срещу страната агресор. А това означава, че вече има основа за търсене на общи решения с опозицията при неизбежните последствия, които ще има след отговора на Русия срещу санкциите.
Разбира се, първото, което трябва да се реши, е извеждането и транспортирането на нашите сънародници, които желаят да напуснат бойните действия. Засега броят на желаещите не е висок, но той може рязко да се увеличи. Следващите стъпки, както правилно ги отбеляза държавният глава, са “да няма прекъсване на доставките на петрол, храни и стоки от първа необходимост”. Досега управляващи и опозиция си търсеха вина кой е виновен за продължаващата енергийна зависимост от Русия и липсата на стабилни реверсивни връзки със съседните страни. Обвиненията включваха и корупционни схеми. В новата ситуация подобни дрязги ще са излишно губене на време.
Една от най-логичните мерки предвид ситуацията е да не се дават повече пари на руснаците за ремонт на бойните ни самолети. Еърполисингът вече е в ход, въздушното ни пространство се охранява и от партньорски държави. Очаква се също да спре дискусията дали у нас трябва да има сили на Алианса. Амбициите на Русия да възстанови Съветския съюз и да демилитаризира страните от бившия Варшавски договор е достатъчен аргумент страната ни да подкрепя всички усилия на натовското командване.
Преместването на паметника на Съветската армия и смяната на датата на Националния ни празник са стари дебати, които подновeни, са по-скоро емоционален откликване на случващото се. Най-същественото обаче е страната ни да поиска по най-бързия начин да получим парите по Плана за възстановяване и развитие, да влезем в Шенген и да паднат визите за САЩ. Не може да сме лоялен съюзник, а да ни третират като страна от задния двор на Европа. Освен това дори в този критичен за Евросъюза момент се вижда, че има страни, като Германия и Италия, които са против много твърди санкции. Това само трябва да ни покаже, че ние също трябва да отстояваме нашия интерес, най-вече с получаването на реални компенсации от Брюксел и на осигуряване алтернативни енергийни ресурси на достъпни цени.
Това може да стане не само като се разчита на усилията на правителството, но и с продължаване на взаимодействието с парламента и президентството, където да се търси съгласуването им с опозицията. На фона на случващото се деленето на наши и ваши, както и реформирането на съдебната власт на принципа “стани, за да седна”, вече изглежда нелепо. Мирът в Европа е накърнен, Студената война е факт, не дрязгите, а единството и стабилността на страната оттук нататък ще са тези, които ще осигуряват и сигурността ни.

сряда, 23 февруари 2022 г.

ГЛАВНИ ПРОКУРОРИ НА ПРИЦЕЛ

 


Споделено с: Вашите приятелОт зората на демокрацията винаги е имало стремеж за надмощие между независимите власти. Между премиер и главен прокурор рано или късно се е стигало до напражение, а в нередки случаи до война – предимно подмолна, но и открита. А възможността прокуратурата да бъде обяздена и да мине под шапката на изпълнителната власт е била цел на всеки премиер.
ИВАН ТАТАРЧЕВ (17 февруари 1992 – 21 февруари 1999)
До яростен конфликт се е стигнало още по времето на първия, изкарал цял мандат главен прокурор Иван Татарчев. Известно е неговото кредо – “аз политиците ги гоня от кабинета си”. В атаката срещу него още в началото на правителството на Иван Костов (21 май 1997 г. - 24 юли 2001 г). се използвала разработката “Змия”, за да бъде дискредитиран. В нея, според сведенията, негова близка, прибирала пари от разследвани престъпници, за да бъдат освобождавани от Татарчев. Причината за атаката срещу прокурора е извършващата се приватизация, определяна като “бандитска”. Затова прокуратурата е трябвало да бъде поставена под контрол
Преди сблъсъка с Костов, чепатият характер на Татарчев се проявява, най-вече в делата срещу бившите комунистически величия.
Той самият е репресиран от бившия режим и не крие омразата си към неговите висши дейци. Като краен резултат обаче нямаше възмездие. Независимо, че някои от тях търкаха наровете на следствения арест, пушилката беше повече, а заканата на Татарчев, че щял лично да доведе бившия член на Политбюро на ЦК на БКП Огнян Дойнов в чувал и да го изправи пред съда, се превърна в символ на магистратско самохвалство. Татарчев е безкомпромисен единствено към Андрей Луканов, бивш премиер, когото преследва до убийството му. Ето какво е написал в спомените си:
“По мое искане през юли 1992 г. 36-тото Народно събрание свали депутатския имунитет на Луканов. Задържахме го в следствения арест на „Развигор“, защото следваше да отговаря по дело №3 за помощите на държави от Третия свят, раздавани от правителството на Георги Атанасов (1986-1989). Повдигнахме обвинение срещу цялото правителство, а не само срещу Луканов. Той беше един от виновниците за икономическата криза, в която изпадна България. Десетте милиарда долара дълг, с който страната ни посрещна 1989 година, бяха източени от него. Не ме учудва, че след като раздаде част от тази сума и впоследствие си я поиска, се стигна до трагичната му смърт.”
Показателна за отношенията между прокуратурата и изпълнителната власт е аферата “Сапио”,
която се разиграва по време на управлението на Филип Димитров (ноември 1991 до 30 декември 1992 г.). Разследването се води близо десет години. Под прицела е най-вече Иван Костов, който през март 1992 г. в качеството си на министър на финансите в правителството подписва разрешение, с което фондация „Сапио“ една седмица да осъществява безмитен внос на стоки. Разрешението е парафирано като „еднократно, по изключение“, но има данни, че фондацията го размножава и с него внася няколко големи пратки от стоки за милиони долари. Интересно е да се отбележи, че чак в края на мандата си Татарчев излиза с мнение, че Костов (който междувременно вече е и премиер) има вина и трябва да бъде съден. Разследването е оставено да бъде довършено от неговия наследник Иван Филчев.
По времето на Татарчев гръмват и други дела – за банковите фалити и кредитните милионери. Има разследване и срещу “Мултигруп”. Но всички те се затлачват във времето, а оправданията за тяхното забавяне се изразяват във взаимни обвинения за тупане на топката между звената, призвани да разследват. Татарчев има неприязнено отношение към тогавашния червен премиер Жан Виденов, когото смята за нагъл, но не предприема нищо конкретно срещу него. Парадоксално, но факт - той храни добри чувства към към тогаващния министър на вътрешните работи Николай Добрев, когото смята за почтен човек.
НИКОЛА ФИЛЧЕВ (16 февруари 1999 – 22 февруари 2006 г)
По времето на следващия главен прокурор Никола Филчев гръмва грандиозен скандал между него и управляващите. Решени да не повторят грешката с избирането на Татарчев, десницата, разполагаща с абсолютно мнозинство, бабува за избора на Филчев, но в последствие се оказва, че са направили грешка. Той още в самото начало им показва, че няма да им играе по свирката. И за да го “контролират”, с помощта на службите, те подслушват цялото му жилище. Скандалът, известен като “Бръмбаргейт” гръмва на 28 юли 2000 г, когато Върховната касационна прокуратура изпраща съобщение до БТА, че в дома на обвинител №1 са открити подслушвателни устройства. Разлютеният Филчев извършва поредица арести, предимно на хора от службите. Посочва като виновник шефа на Национална служба “Сигурност” ген. Атанас Атанасов (днес лидер на ДСБ), а като поръчител – премиера Иван Костов. Уплашеният Атанасов търси защита в президентската институция в лицето на Петър Стоянов. Той разговарял с Филчев, който по думи на прокурора му казал:„ В държавата двама души могат да наредят да те подслушват - аз и той (Костов), кой мислиш е?" Атанасов не е арестуван, но е сред разпитваните. Обвинител №1 разказва, че „ген. Атанасов започна да „пее” при разпитите и да топи Костов. Шефът НСС твърдял, че премиерът е наредил подслушването.
Филчев бил готов да арестува и премиера Костов.
Но за да не дестабилизира държавата не го направил.
Според прокурора по време на управлението на Иван Костов са били продадени държавни активи за 30 млрд. лева, а в държавата влезли само 3 млрд.лева. Факт е обаче, че констатациите не са последвани от дела и осъдителни присъди. Същото е и по времето на Иван Татарчев – няма осъдени нито за престъпленията на комунистическия режим, нито за фалита на банките, в които потънаха спестяванията на българските граждани.
Коренно противоположни са отношенията между Филчев и следващия премиер Симеон Сакскобургготски. Името на премиера е замесено в скандал за предполагаеми корупционни схеми на арестувания в Италия негов първи братовчед – принц Виктор-Емануил Савойски. Според разследването проектът за детска болница в България с посредничеството на братовчеда и покровителството на Саксккобургготски е бил на цена, надвишаваща неколкократно подобни здравни заведения в Европа. Въпреки това в 39 Народно събрание на два пъти се правят опити проектът да бъде прокаран, което предизвиква протести и създаване на анкетна комисия. През месец юли 2004 г. девет депутати от опозицията дават доклада си за „Царската болница“ на прокуратурата. Започва проверка, но преписката е забавена почти две години, въпреки законовия едномесечен срок. Следващият главен прокурор Борис Велчев публикува доклад на 13 юни 2006 г., според който делото за „Царската болница“ е било умишлено забавено по нареждане на предшественика му Никола Филчев. Той отговаря, че в преписката нямало нищо, освен твърдения на депутати, че сделката била неизгодна. Филчев не можел да спира сделки, защото това му право било отнето.
Известно е, че главният прокурор е поддържал топли отношения с премиера Сакскобургготски и се е срещал конфиденциално с него. В последствие, обаче в интервю за БНР той подкрепя главния прокурор Иван Гешев и изпълнителната власт в лицето на Бойко Борисов за “политическата воля да бъдат наказани виновниците за хайдушкото разграбване на българската държава по времето на управлението на Костов и на Кобурга”, като подчертава, че основният проблем ще е този с давността. Изявлението му е свидетелство за двойнственост – държал е на “трупчета” депутатско разследване, а по-късно “забравя” за това си деяние и твърди, че трябвало да се разследва приватизацията и при двамата премиери.
БОРИС ВЕЛЧЕВ (23 февруари 2006 – 2 ноември 2012)
Следващите двама главни прокурори с пълни мандати – Борис Велчев и Сотир Цацаров минават не така шумно като на предшествениците им. За разлика от Татарчев, който открито заяви, че над него е само господ, нито Велчев, нито Цацаров си позволиха да спекулират с това че са на върха на независима власт.
Балансирането на отношенията с останалите власти е в центъра на вниманието и на двамата. До такава степен те се стремят да тушират напрежение между институциите, че Велчев е обвиняван защото е допуснал бившия МВР министър Цветан Цветанов да стане господар на разследването, заради което страната ни загуби куп дела в Страсбург. Известно е, че голяма част от делата, които започнаха при полицейски акции със звучни имена - „Недосегаемите“, „Медузите“, „Дедесарите“ и т.н., се провалиха в съда.
Мандатът на Велчев ще се запомни с това, че не той, а медийна известност получиха бившият градски прокурор на София Николай Кокинов и заместниците му Божидар Джамбазов и Роман Василев. През 2009 г Велчев се обяви за намаляването на мандата ня главния прокурор. Може да се отбележи че при встъпването си в длъжност той реши да ревизира прокуратурата, да провери десетки нейни разследвания, предложи и някои от подопечните си за наказания, но от това нямаше ефект. Три месеца преди изтичането на мандата му, Борис Велчев подаде оставка, той бе назначен за конституционен съдия. Тогава функциите на главен прокурор временно изпълни директорът на НСлС Бойко Найденов.
СОТИР ЦАЦАРОВ (10 януари 2013 – 18 декември 2019)
Номинирането и избирането на Сотир Цацаров минава под знака на първите протести пред съдебната палата. Те са по повод и на единодушната подкрепа за него на управляващите от ГЕРБ и президента Росен Плевнелиев. Политизирането на избора му предполага и последващите нападки срещу него. Следят се действията му не като главен прокурор, а като обвързаност с политически лица. Срещите му с набедени за ключови фигури в политическия живот на държавата са обект на медиен интерес. Публично достояние стават записи, в които се споменават зависимости. Стават известни и негови срещи, като тази в ЦУМ. В атаките срещу него е набъркана и Европейската комисия. Целта е да се свърже името му с процеса на “овладяването” на държавата от тогаващните управляващи от ГЕРБ. Цацаров е атакуван още при избора от Съюза на съдиите, а по-късно главен изразител на недоволството срещу него става Лозан Панов, председател на Висшия касационен съд.
Според опозицията Цацаров се активизирал за кратко след оставката на първото правителство на ГЕРБ. Тогава на прицел е взет експремиерът Бойко Борисов. Възобновени са проверките по случаите "Ало, Ваньо" и "Чакъра". Бившият вътрешен министър Цветанов стана обект на проверка по сигнал на Сергей Станишев за незаконно подслушване, която по-късно прерасна в три съдебни дела срещу него. Разследван е и бившият земеделски министър Мирослав Цветанов, назначена е проверка срещу бившата председателка на правната комисия в парламента Искра Фидосова, което я кара да напусне политиката
Най-шумна е аферата "Костинброд". В деня за размисъл, на 11 май 2013 г преди предсрочните парламентарни избори, прокуратурата влезе в печатницата "Мултипринт", където се изработваха бюлетините за вота. И обяви, че разследва престъпление срещу политическите права на гражданите. След съставянето на правителство от БСП и ДПС Цацаров нарежда и бяха образувани две дела за полетите на правителствения "Авиоотряд 28" от управлението на ГЕРБ. Най-колоритна бе аферата за “Тефтерчето на Златанов”, при която бе арестуван шефът на закритата по-късно комисия за конфликт на интереси. Прокуратурата организира прожектирането подбрани извадки от тефтер на задържания, от които се разбираше, че той е получавал нареждания "кого да удари и кого да оправи".
Шоуто от шумни прокурорски разследвания приключи с връщането на ГЕРБ отново на власт в коалиция с Реформаторския блок. В последствие имаше нови прокурорски разследвания но предимно срещу политически фигури от Реформаторския блок.
ИВАН ГЕШЕВ (18 декември 2019 - )
За да няма повече изненади, върналите се на власт търсят фигура, която да не лавира в зависимост от смяната на властта. Така те се спират на прокурора по мегаделото срещу КТБ. Иван Гешев. От самото начало на номинирането му, той среща яростна съпротива от страна на опозицията и от магистрати, предимно съдии. Висшият съдебен съвет обаче го избира със стабилно мнозинство. При това два пъти, защото единият път президентът връща кандидатурата му за преразглеждане. В крайна сметка и след кратко забавяне държавният глава подписва указа. Това не уталожава напрежението. Напротив, Гешев е дамгосан като “бухалка на мафията”, а след влизането на прокурори в президентството си спечелва и още един враг в лицето на държавния глава. Многомесечните протести, краят на мандата на ГЕРБ, едногодишното управление на служебни правителства и преминаването на ГЕРБ и ДПС в опозиция, допълнително клатят стола главния прокурор. По всичко личи, че за разлика от бившия главен прокурор Цацаров, който сам подаде оставка от комисията КОНПИ, Гешев няма никакво намерение доброволно да освободи поста. Даде знак към новия премиер, че не само няма да може да го отстрани, но и той може да попадне под ударите на прокуратурата. Тя вече го привика, за да получи негови сигнали...
Изводът, който се налага в края на този преглед на конфликти между главни прокурори и другите власти е, че в условията на повече тридисет години преход, който някои
определят като “криминален”, винаги е имало зависимости между уж разделените от конституцията три власти – законодателна, съдебна и изпълнителна. И винаги е имало стремеж за надмощие помежду им. Опасността от авторитарно управление се е засилила, особено след близо десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали това ще бъде избегнато, зависи преди всичко от парламентарния баланс и най-вече от стабилно управление, подкрепяно не само от съществуващото мнозинство в пленарната зала, но и умело лавиращо и съобразяващо се с исканията на опозицията. Единствено диалогът ще е и пътят към реформирането на съдебната власт, така че да няма взаимни изкушения за надмощие, а само стремеж за спазване на законността.