Общо показвания

понеделник, 29 април 2013 г.

Страстна седмица преди вота


С Велики понеделник започва днес Страстната седмица. Тя е посветена на страданията на Христос, наричат я още Велика или Свята. Традицията изисква много строг пост, препоръчва се спиране на съдебните дела и освобождаване на пленници. Но целта е преди всичко да се осмисли случилото се преди 2000 г. в Ерусалим. Всеки един от последните дни на божия син до неговото възкресение носи на миряните душевни поуки, особено необходими в днешните кризисни дни, допълнително гарнирани с нищетата на предизборните компромати.
Точно на този ден пророкът влиза в храма и го намира пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, той прекатурва масите им и  ги гони навън, защото храмът е дом за молитва, а не разбойнишки вертеп (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).
Според Библията на Велики понеделник Христос разказал на последователите си притчата за безплодната смокиня: „Някой си имаше в лозето си насадена смокиня; и дойде да търси плод от нея, но не намери. И каза на лозаря: Ето, три години вече идвам да търся плод на тази смокиня, но не намирам. Отсечи я, защо да изтощава земята? А той му отговори: Господарю, остави я и това лято, докато разкопая около нея и насипя тор; и ако след това даде плод, добре, но ако не даде, ще я отсека.”
Още в самото начало на отброяването на тези драматични дни църквата ни предупреждава, че ще бъдем осъдени, ако не се стремим

да се усъвършенстваме във вярата
не се изпълваме с добродетели и не принасяме духовни плодове.

Не случайно следващата притча е за злите лозари - тези същите, които не искали да отдават плодовете на лозето на своя господар и пребивали пратените при тях и накрая убили сина му. В прекия смисъл тази история се отнасяла към юдейския народ, който в своя религиозен живот престанал по това време да дава плодове; затова и дошъл Спасителя, за да се окажат и този народ, и всички народи по земята способни да принесат плод. И притчата за лозарите ни помага да разберем смисъла на осъждането на смокинята. Господ осъжда безплодието, когато човек не принася плод, когато целият му живот преминава, а плод няма.
Може да продължим с припомнянето на всеки един от последните дни на божия син, но не това е целта ни. Предизборните скандали през последните дни, довели до разединение и противопоставяне, нямащо нищо общо с подобни прояви в демократична Европа, са добър повод за тези, които участват в тях, да се сепнат и да разберат, че не това е пътят и че
в Библията няма
нищо случайно
Добре е родните политици да вземат поука и от нашата църква, която също беше подложена на натиск и разкол през 90-те години на миналия век. Но успя да съхрани целостта си и след разтърсващия катарзис на разкрити зависимости с бившите тайни на комунистическия режим. И днес нашите духовници са в първите редици на тези, които помагат на нуждаещите се. Излишно е да припомняме отново добрите дела на отец Иван, който освен приюта в Нови хан наскоро откри първото селище за бездомници в монтанското село Якимово. Засилващото се доверие към църквата се видя и от небивалото множество в храмовете на вчерашната Цветница.
До изборите има достатъчно време кандидатите за народни избраници да насочат усилията си към нуждите на избирателите и да обърнат гръб на боричканията помежду си. Най-малкото защото ако не проявят добродетели, ще заприличат на безплодната смокиня. А домът не трябва да остава пуст, както е записано в светото писание. Изводът е ясен – ако тези, които трябва да помогнат, не го направят, други ще се заемат с тази работа. Те ще получат доверието на избирателите.
Всеки един от следващите дни на Страстната седмица разкрива не само пътя на божия син, но и на тези, които имат нужда от него, и на другите, които искат да го затрият. Би било глупаво самоунищожително предизборната кампания

да се движи от правилата на отхвърления криминален преход

вместо по проверените правила на православната църква. Някак си необяснимо е политици, които непрекъснато изтъкват заслугите си за присъединяването ни към Евросъюза и НАТО и твърдят, че са способни да изведат страната от кризата, така грубо да потъпкват църковните канони. Обещанията за работа, високи доходи и благоденствие, с които днес ни заливат, не се връзват с делата им от миналото. И ако преди години беше лесно избирателите да бъдат излъгани с поредното менте, създадено в лабораториите на Октопода, днешният страх от уличните протести изисква съвсем друго поведение. Други трябва и да са носителите, за да се върне доверието на избирателите. Няма как със скандали да бъде отвлечено вниманието им и те да  бъдат принудени да избират между различните злини по-малката. Избирателите живо се интересуват „къде е плодът?” (Мат. 7:16:) Или

както е казано, по плодовете им ще ги познаете

“А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост и себевъздържание.”
Факт е, че единственото нещо, което в момента вълнува хората, е загубата на работни места и това, че не могат да си платят сметките и борчовете. А спекулациите със задкулисния свят на политическата върхушка в крайна сметка е удар срещу държавността и крайният резултат няма да е добър нито за тези, които дърпат конците, нито за изпълнителите.
Затова последните дни до Великден не трябва да минават покрай ушите на политиците заради затъването им в блатото на компроматите. От него те нямат шанс да излязат чисти и

разчитайки на късата памет, да заблестят като птицата Феникс

Далеч по-добре е да се опрат и поучат от светото писание. То не е само за гласоподаватели, а и за тези, които се самозалъгват, че са богоизбрани. Ясно е, че след като икономическата криза се е превърнала в социална, а днес вече в политическа, трябва да се смени подходът. Необходимо е единство – такова, каквото е записано с големи букви на сградата на Народното събрание. Всички действия на охулване и обругаване, осъществени било в прав текст или чрез разпространяването на тайни записи, не са продуктивни. Те са проява на безпомощност, която прикрива безсилието на манипулаторите да предложат решения.
Библейският въпрос „къде е плодът?” не може дълго време да остава без отговор. След него следват и други въпроси, които конкретно ще почнат да изобличават фарисеите. Ще се види, че има божии раби, които бдят, и други, които са безгрижни. Няма да навлизаме във всички многозначителни подробности, съпътстващи предателството, разпъването и възкръсването. Истината е, че сега е моментът да спре този цирк. Ако това не се случи, всички ще бъдат ощетени. Народното недоволство няма да прости на тези, които са го излъгали.

четвъртък, 25 април 2013 г.

Заслепение по великденско време

Би било наивно да си обясним само с предизборната кампания яростните нападки и компромати, които си разменят някои политически противници в дните на великденския пост. Това че поведението им надминава границите на поносимостта и повече отблъсква си е за тяхна сметка. Но пропуснатите от тях паметни дати или добри новини, не може да ни прави безучастни. Тъй като наближават светли християнски празници, а и последните дни станахме свидетели на невероятната мобилизация на американците по повод на последствията от един терористичен акт, не може да не припомним на потопилите се в политически боричкания нашенци казаното от българския екзарх Стефан по повод на взривяването на църквата „Света Неделя” на 16 април 1925 г.:

“Изпълнете се с дух на смирение пред Божията десница, която крепко пази България от явна гибел, където я тласкат нейни безумни синове. Смирете се пред дадените изкупителни жертви за независимостта на милото ни отечество и въздайте Богу Вседержителю и Спасителю сърдечна хвала за чудесно проявената милост към нашата земя. В дните на най-големи злощастия Бог показа с ясни и дивни знамения, че България е под Негова закрила. Изчадията направиха всичко, за да погубят държавата ни, но Бог я спаси от тази явна смърт. Те бяха турили под купола на „Св. Неделя” толкова много взривни вещества, че за миг да умъртвят няколко хиляди родолюбиви български граждани заедно с цялото правителство и Н. В. Царя. Но Божията ръка препобеди, спря разрушителното действие на голяма част от взрива и запази живота на държавниците, на хиляди богомолци, на наше смирение и на съслужившето с нас духовенство, а заедно с това свободата и независимостта на родината ни...”
Колкото и странно да изглежда (на фона на станалия само преди година атентат в Бургас) 

нито един политик не се сети да почете тази паметна дата 

от нашата история, чиято годишнина бе миналата седмица. Срамно бе това мълчание, защото поуките от това чудовищно престъпление не са само за тези, които са пострадали, оцелели или са участвали в тази червена конспирация, а за всички българи, особено за нашите съвременници. Смъртта, която застига през годините не само преките извършители, но и всички съучастници, също е пример, който трябва да е обеца за замерящите се с не по-малко взривоопасни компромати.

Наясно сме, че от „големите уши”, които се размахват напоследък няма как да избягат тези, които започнаха този пинг понг, поради простата причина, че техните кукловоди са измислили тази игра и през годините просто са им сменяли ролите. Проблемът им обаче не е в политическите пионки, а във впримчването на деполитизирани и независими институции, което само по себе си противоречи на демократичните принципи и със сигурност ще има обратен ефект. Така както се случи, когато дойдоха онези сметки за ток. 
Сигурно някой може да се опита да омаловажи случващото секато с лека ръка цитира светото писание: „Този, който има уши да слуша, нека слуша.” Но смисълът на тези слова е съвсем друг и това ще стане ясно след малко.


Горе-долу по същото време миналата седмица десетокласничката Глория Начева от Пазарджик

намери и върна портмоне със 714 лева

Нямаше благодарност от притежателя му, не се намери и нито един политически състезател да оцени този малък жест, но показателен за иначе подценяваното идващо ново поколение. От кумова срама можеше да се опита да употреби случая, но и това не бе направено. Е, как да се забележи една благородна постъпка сред политическата истерия, гарнирана с кредитни милионери, агенти на бившата Държавна сигурност, демагогски обещания за бързо забогатяване на българина и откровени псувни в клипове на кандидати за 42-ия парламент.
Една друга новина, че

вече са се заселили първите 90 бездомници

в 35-те къщи, купени в края на миналата година в монтанското село Якимово от отец Иван от Нови хан, също обяснимо не трогна тези, за които един психиатър бе написал че „отдавна са си плюли на физиономията и в морално отношение нямат какво да губят”.
Какво ли трябва да преживее човек, за да даде обет като отеца да отгледа първоначално и възпита десетина дечица. А после, като вижда, че все повече деца остават на улицата, а семействата им нямат възможност да ги гледат, да се заеме с тази мащабна дейност и създаде първо приют, а днес вече цяло селище. Отец Иван обяснява така това, което прави: „Християнството не е само хубави приказки. В Евангелието е написано какво да правим, за да живеем според повелите на Господ Исус Христос. 

Приятните думи, колкото и да ни радват, остават само думи. 

Те не могат да нахранят човек, не могат да го облекат. Когато обаче са подкрепени с дела, това е християнството, така се изпълнява Божията воля. Аз съм един обикновен, не много учен свещеник, но реших да действам така, както Бог ни учи – да сме милостиви към хората и да им помагаме според силите си.”
Нямаме спомен някой от тези, които сега активно се замерят един друг и са затънали до шия в блатото, пълно не само с днешни, но и с предишни скелети от времето, когато те самите са били управляващи, да е помогнал до такава степен на нуждаещите се като отец Иван, въпреки че са разполагали, а някои от тях и днес притежават огромен ресурс от възможности да го направят. Справедливостта изисква да кажем, че и сред политиците има такива, които помагат, при това без да афишират имената си, но те са и сред малцината, които никога няма да участват в предизборния цирк, който ни се представя.
Накрая от Евангелието на Тома ще припомним на всички, които днес размахват „ушите” като онези сребърници, които е получил Юда, какво всъщност трябва да чуят и запомнят:

„Човек е като опитен рибар хвърлящ мрежата си в морето
и изтеглящ я, препълнена с дребни риби.
Ако мъдрият рибар намери между тях една голяма риба,
той изхврля дребната риба обратно в морето,
запазвайки си избраната голяма риба с блаженство.
Този, който има уши да слуша, нека слуша.”


понеделник, 22 април 2013 г.

Усмивки от старите ленти

Преди повече от 60 години в „Оптимистична теория за нашия народ”, народопсихологът Иван Хаджийски е написал следното:
“Първата работа на мнозина, сдобили се с диплом, е да променят с един костюм класовата си принадлежност, да прикрият с всички средства произхода си, да се отчуждят от кознявата торба на бащата, с която ги е отгледал, и да потърсят лека печалба на държавната трапеза, използвайки най-лесния път – партизанщината. И по този начин от лозунга „не щеме ний богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини” се стига до „не щеме ние постни дробчета”. Това хищничество на нашата полуинтелигенция с индивидуалистически схващания добива болезнен вид поради образците на филмите и романите и особено поради разширения апетит на невидимия, невкусилия, неседналия на мека мебел.
И тъкмо тези прояви се използват от някои, за да водят борба не срещу основния въпрос – беднотията ни, а срещу образованието, парламентаризма и липсата на съсловни прегради.
Пак поради ограничените ни стопански възможности вместо енергията на нашата интелигенция, разгърната в разтворените простори, да се превърне в съревнование, тя, затворена в тясната ни черупка, се превръща в самоизяждане, злорадство, завист и ненавист...”
Така че едва ли е изненада днес компроматната кампания, която съпътства тази на политическите партии, решили да имат свои представители в 42-рото Народно събрание. Очевидно е, че греховете от миналото са удобна дъвка за манипулаторите, която цели, от една страна, да бъде ударен политическият противник, но от друга ­ да бъде отклонено вниманието на избирателите от насъщните им нужди. Лошата новина е, че заради глъчката, онези политици, които могат да предложат

съревнование на идеи и проявяват загриженост


остават в периферията на изборната кампания, а в центъра є се вихрят демагозите, които безскрупулно смесват предвидливо събирани тайни от близкото минало с откровени лъжи. Виртуозността и въображението на някои от тях надминава това на барон Мюнхаузен – нямат колебание, когато смесват очакваните световни разкрития заради изтекли записи на трансакции в офшорните зони с имената на техни политически противници у нас. Сервираната от Комисията по досиетата първа порция кредитни милионери, свързани с бившите тайни служби, бе друг удобен повод за престрелка кой политик бил взел кредит, пък не го върнал. Трудно ни е да приемем също, че действащата демокрация се вижда само когато избухне поредният скандал, нито пък ще се зарадваме, че ако аферата се окаже ялова,

всички ще плеснат с ръце, ще се прегърнат


и ще забравят случилото се.
Със сигурност обаче ще приемем като положителен знак всяко действие на съдебната власт, преди да е избухнал поредният скандал. Както всъщност започна да го прави още при първите сигнали за купуване на гласове. Без много шум прокуратурата се задейства и предварителните проверки и разследвания вече са в ход. Остава да видим и първите заловени и осъдени „дилъри” на гласове още преди изборния ден. Що се отнася до невърнатите милиарди от кредитните милионери, някои от които са свързани с бившата ДС, това също е добър повод за разчистване на Авгиевите обори на криминалния преход. Също така решението за прочистване на енергийния сектор от лица, които с действията си предизвикаха вълна от недоволство и изкараха ощетените по улиците на градовете, е най-малкото навременно.
Проблемът на шумното афиширане на тези намерения не е във взаимните обвинения на засегнатите политици, чиито протежета са се облажвали с меда на държавната трапеза и в ущърб на избирателите. Проблемът е в опитите на старите влъхви

да накарат гласоподавателите да забравят


беднотията, която не е само тяхна грижа, както правилно отбелязва писателят Хаджийски. В лозунгите, че ще върнат нормалността на живота, че ще осигурят работа, доходи и благоденствие, с които днес ни заливат предизборно, го няма най-същественото – как точно това ще стане в условията на празна хазна и европрограми, които винаги са били предмет на еднолични апетити, прикрити зад фрази като „създаване на трайни работни места”. Няма как да повярваме, когато тези, които продадоха на безценица ключови предприятия, обещават да поведат битка срещу техните притежатели заради ценовия диктат и същевременно с поредица от икономически мерки да стимулират местното производство. По-скоро подобна фразеология води до подозрения за рекет и в никакъв случай не е в полза на тези, които с гласа си ще дадат възможност тези намерения да бъдат осъществени.
Старите ленти, които днес ни се предлагат като нови идеи, имат и друг горчив привкус. Те 
показват, че в това, с което ни прилъгват,


няма нищо ново ,а само добре забравено старо


Ако няма правилна ценностна система младото поколение, е защото старото не се е постарало достатъчно. Само че това някак си остава встрани. Защото устремилите се към властта имат ясни цели. Те знаят как да пазят гърба си едни други. И да не допускат в редиците си тези, които не познават правилата на играта. Не случайно големият публицист образно разкрива същността на това подаване на топката:
„Коя опозиционна партия, след като в агитациите си е обещавала ревизиране богатствата на членовете на управляващата партия, след дохождането є на власт е създала този опасен прецедент?
Вярно е по-нататък, че понятията „честност”, „чест” „доблест” нямат високи курсове у нас. Честният човек е онзи вечно измамван „балама”, който работи на доверие и не се запасява предварително с писмени документи. Един мой чичо, възпитан в патриархалните традиции на абсолютната честност, напразно се опитваше да стане член-съдружник в някои софийски фирми.
Защо бе, джанъм, съмнявате ли се в моята честност? – питаше той с отчаяно недоумение.
Та тъкмо в твоята честност е всичката беля – бе отговорът.”
Затова изборната дата е часът на истината. От добрата преценка и масовостта на участващите гласоподаватели ще зависи не кой е бил крив и кой прав, а кои ще са тези, които ще създадат правилата за проспериране на нашите сънародници. Ако обаче те предпочетат да си останат по къщите, както го направиха за референдума за ядрената ни енергетика, тогава не трябва да се учудват, че за тях ще останат само усмивките от старите ленти.

четвъртък, 18 април 2013 г.

Кредитни милионери агенти


Няма нищо изненадващо в оповестените вчера от Комисията по досиетата имена на известни днес бизнесмени като кредитни милионери, агенти на Държавна сигурност. Бихме се дори учудили, ако крупните кредитополучатели не са обвързани с тайните служби на бившия комунистически режим. 
Всъщност този факт е поредното доказателство, че преходът е режисиран и затова се определя като криминален. Чии пари са изгорели – на данъкоплатците, или са онези чували с пари, за които се носят легенди, все още не знаем. Сигурни сме, че и това ще стане ясно един ден. Но тогава може би никой няма да се интересува как е спечелен първият милион. Съвсем логичен е въпросът защо са тези усилия. 
Отговорът е и за тези, които твърдят, че досиетата са чалгата на прехода. Страната ни е член на НАТО и Евросъюза, а комунистическият режим е осъден и обявен за престъпен у нас. Затова осветяването на неговите пипала днес е част от приобщаването ни към демократичните ценности, които трябва да се следват не само на думи.

Губещите малки играчи


В далечната 1966 г. двама разузнавачи – англичанинът Джеймс Бонд и българинът Авакум Захов, влизат в люта схватка в романа на писателя Андрей Гуляшки „Срещу 07”. Няма да коментираме, че краят на произведението в изданието на английски език е различен от българския оригинал. Същественото е, че Бонд е наказан от своите и захвърлен сам на ледник в Антарктида, след като се проваля в операцията по отвличането на съветския професор Константин Трофимов, създател на нов тип лазерно оръжие. Той е победен от офицера от българската Държавна сигурност Захов.
Дори беглото сравнение обаче на приличащите по-скоро на комикси истории за Бонд и Захов с някои скандални разкрития у нас със сигурност би накарало някогашните врагове, а днес съюзници, да се червят от дивотиите, които извършват хора на далеч по-високи позиции от тях в днешните служби. Като например вместо да ровичкаш с отвертка в техниката, да извършиш нужните манипулации дори от разстояние, защото трябва да си подготвен и за такива действия, ако някой се опита злонамерено да посегне на тайните ти. Елементарно е също да се знае, че коли, натъпкани с такава техника, ще имат джипиеси за проследяване, след като днес дори нескъпите велосипеди разполагат с такива против кражба.
В политически план би следвало да се предположи, че гласовете на тези, които още не са определили как да гласуват, ще

дадат тласък на
малки стари или
нови формирования

със засилено гражданско присъствие. Участията им в телевизионните дебати през последните дни обаче показват, че те просто повтарят обвиненията, които си разменят големите партии и на практика се превръщат в техни клакьори. Винаги е имало съмнения, че 100-те милиона лева, които се дават за целите на оперативното наблюдение, не се изразходват целесъобразно. Затова когато Борислав Сандов от „Зелените” се съгласява, че за подслушване се харчат много пари, че те „отиват за обслужване на политически интереси, а не за реално противодействие на организирана престъпност”, или пък че „службите са, за да се подслушват едни други политиците,” както твърди Венци Мицов от партия „Глас народен”, това

няма как да впечатли избирателя и
да го накара да изхаби

образно казано, гласа си. Дори да го направи под формата на протестен вот, то този вот пак ще отиде напразно. Учудващо е как бързо уж нови формирования се подвеждат от статуквото, доминирало по време на криминалния преход и не могат да хванат електората така, както например царят го направи с прочутата си програма. И това не е само защото липсват харизматични водачи. А защото новите лица са плавали преди всичко по вълната на събитията, а не са се готвели за същинска политическа надпревара, която предполага съвсем друг подход. Битката срещу високите сметки на ток и парно, срещу имагинерни икономически субекти, познаващи далеч по-добре от тях правилата, и противопоставянето на големите партии, показва всъщност, че
недоволството е едно, но

навлизането в
политическото блато
от неподготвени

и не дотам опознали се помежду си групи хора ги превръща в удавници, които вече се чудят защо са се хванали на това хоро. Казано в прав текст участието на малките партии и движения в тези избори е в полза на водещите политически субекти. А бурята от поредицата от скандали е само в чашите на върхушката. Недопустимо е някак си голяма фигура от европейската левица да зададе тон на предизборната кампания със

скандал за подслушване,
вместо да зарадва електората
с оптимистични леви идеи

Още по-нелепо е една отвертка да прерасне в балон, който някои с грандомански видения определят като „Българския „Уотъргейт”. Подобно образно превъзбуждане води до нездрав популизъм, който винаги може да се обърне срещу създателя му. Последните социологически проучвания потвърждават, че разликата между двете големи политически сили не е голяма, по-същественото е, че няма промяна от преди раздухването на „разкритията”. Дори заявлението на главния прокурор, че две трети от данните в сигнала може да са истина, не накара избирателите да променят отношението си към тези, които искат доверието им. Едва ли в централите на ГЕРБ и БСП не си дават сметка, че шумотевицата води не към победа, а към приблизително равенство. Този

патов резултат допълнително очертава нерадостното
положение

на инжектираните с ентусиазма на улицата малки играчи. Освен това си личи от последните нагласи, че двама от всеки пет гласоподаватели биха искали да се появи нова значима партия на протестиращите, като един от всеки пет декларира готовност да гласува за нея. Тоест безмилостният извод е, че няма такава партия на тези избори. Затова и участието на малки формирования прилича на уроците по скокове във вода, които си дават двама луди.
Отишли до басейна, той обаче се оказал празен. Напълнили един леген, сложили го на дъното и единият вика на другия „Скачай!”. Оня се хвърля от кулата, а този му дърпа легена. Естествено човекът се утрепал.
„А бе, защо дръпна легена, та човекът се размаза?” ­ попитали лудия докторите.
„Ами забравих да го питам може ли да плува” ­ бил незабав-
ният отговор.
Що се отнася до участието на двамата разузнавачи, бивши противници, в този цирк, то със сигурност това би било една комедия, в която Бонд и Захов пият бира и се превиват от смях, защото са проумели, че е безсмислено да се косят в един свят, в който полицията трябва да бъде пазена от политиците и това, че понякога на редовите служители им се налага да следят политици  е най-малкото отмъщение, което им се полага
Добре би било и новопоявилите се кандидати за политици да знаят, че няма да е лесно да се преборят със статуквото, особено ако са готови да скочат в политиката, защото си мислят, че легенът с вода ще е достатъчен, за да променят системата. Най-лесното е да се намери кой да им го дръпне в последния момент.

понеделник, 15 април 2013 г.

За да не се "гасят свещите"

През 1895 г. министър-председателят Константин Стоилов, европейски възпитаник, изпратил на управителя на Врачански окръг Спас Соколов (бивш четник от Ботевата чета и заточеник) следната телеграма: „Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей, някои наши приятели от Слатина, или самото бюро може чрез угасване на свещите, или вземание списъците да направи изборът да не се състои”. Текстът показва как се прави опит да се въздейства грубо на висш държавен чиновник и заслужил поборник, какъвто е Соколов. По този повод Алеко Константинов е написал знаменития фейлетон „Гасете свещите!”, който започва с иронично еротичен коментар на това писмо:„Как ви се вижда, господин редакторе, това средство с изгасвание на свещите, а? Не е лошо в някой случай. Представете си, че до вас седи например (коя ли да турим?), например soeur Clemence. Дявол да го вземе! Че то устни – устни ли са? – Корали! Че то зъбки – зъбки ли са? – Маргарит! Ами цветът на тая нежна кожица? Ами трапчинките от двете страни на устата? Ами очите, очите!... Хубаво, ама светлината пречи. И представете си в един такъв момент явява се един Стоилов и командува: – Угасете свещите!... (Полека лампата!)... Ами ако някой запали веднага свещите?“...След това обаче (както и в други свои фейлетони като „По изборите в Свищов“, „Избирателен закон“ и Бай Ганьо прави избори“),

Щастливецът разкрива мрачни сцени от изборна България

случили се преди близо 120 години. Няма да коментираме приликите с днешната действителност. Може обаче да заявим със сигурност, че днешните „примамливи“ оферти, които според прокуратурата вече достигат 100 лв., както и че е достатъчно само да се вземат тези пари, пък може и да не дадеш „правилния“ глас, звучат като евтин капан за наивници. Защото този, който се поддаде, попада не само в ръцете на „търговците“, чиито схеми не са за подценяване, но и под ударите на закона.
Писателят Константинов също предупреждава, че

изгасването на свещите не е келепир

и че избирателният закон не се шегува, „ами казва, че който отнеме, строши или открадне някоя избирателна кутия, докле находящите се в нея бюлетини не са проверени, наказва се със затвор от 2-5 години и с глоба от 2000-5000 лева; същото наказание се налага и на ония, които с вик, заплашвания или бой разгонят избирателите и станат причина да не може да се извърши изборът. А пък ако е чиновник, наказанието е двойно...“ Според сегашния Изборен кодекс купуване на гласове се наказва също с до 5 години затвор и глоба между 10 и 20 000 лева.
Миналата седмица от прокуратурата съобщиха, че има данни за започнала търговия с гласове. Заместник-главният прокурор Ася Петрова обяви, че
няма да пренебрегва нито един сигнал за купуване на гласове без значение от коя политическа сила е подаден.
"Сигналите, които сме получили, са повече от 10. Вече са започнали разследвания на цялата страна. Има и няколко разпоредени проверки отново по сигнали за изборна търговия.“, съобщи тя. Според прокурор Петрова безспорно възможността да използват специални разузнавателни средства ще повиши успеваемостта им и предупреди, че това ще става не само в изборния ден.
От започнали 239 наказателни производства по време на предишните избори повече от половината – 130, са били спрени или прекратени. Подсъдимите по 72 дела са обявени за виновни. От тях само един влиза в затвора, 4 дела завършват с условни присъди, а по останалите 67 наказанията са пробация или глоба.
Очевидно е, че

започналите действия от страна на прокуратурата

не са случайни. Няма да се учудим, ако още преди изборите видим осъдени по бързата процедура дилъри на гласове. Заявлението на зам.-главния прокурор бе потвърдено от магистрати и полицейски началници, които съобщиха, че в два града са започнали проверки на схеми и действия по тях на определени лица. Работодатели се проверяват за „обещани“ парични премии срещу гласове, а така също участието на босове на футболни агитки в нерегламентирани срещи. Възможно е да бъде изяснено и твърдението на двама десни лидери от разпаднала се коалиция за поискани крупни суми като гаранция за съвместното участие на изборите. Бързото разкриване ще бъде улеснено от създаденото структурно звено между ДАНС, МВР и прокуратурата.

Намеренията на съдебната власт

за бърза и ефективна намеса още преди датата на изборите
се обяснява и със своевременно приетия Изборен кодекс, с подписания от водещите партии Обществен договор за провеждането на изборите по един почтен и достоен начин, както и с обявените от ромското мешере крути мерки срещу замесените в подобни афери. Превантивните действия са важни да се случат още преди пристигането на евронаблюдателите. Далече сме от мисълта, че всичко ще мине по мед и масло. Винаги може да се намери под вола теле дори да няма особени поводи за това. И сега има твърдения, че изнесените в публичното пространство данни са „експресивни и в сферата на фолклора“. Но границата е тънка и много удобна за разгръщането на познатата ни демагогията от кукловодите на криминалния преход. Техният проблем обаче си остава голямото мнозинство от избиратели, които няма как да бъдат подкупени. Затова и призивите за активност на изборите показват кой милее за европейското бъдеще на страната ни. Колкото повече граждани отидат пред урните за гласуване, толкова по-безспорен ще е успехът на тези, които победят. Ако това не се случи и на изборите се явят само твърди партийни ядра, подкрепени от дилъри, то тогава трябва тези, които не са гласували, да се сърдят на себе си и да не се възмущават, че нищо не се е променило през последните 120 години, а още по-малко да се обиждат на написаното от Щастливеца: “Народът, в когото ти вярваш, е роб … робуването е за него блаженство, тиранията ­ благодеяние, раболепието ­ геройство … И пак този народ е клет и нещастен, трижди нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, … той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй “практичен” и трезвен, трезвен до безчувственост”. (Алеко Константинов “Бай Ганю прави избори”)

петък, 12 април 2013 г.

Изгубеното дясно поколение

Повечето от тях отдавна са минали Христовата възраст, а някои вече са влезли в петдесетилетието си. На техните години Филип Димитров беше вече бивш премиер, а Надежда Нейнски четири години беше външен министър в правителството на ОДС (1997 – 2001). И нито един от тях няма да има шанса да влезе в голямата игра, както го направиха Филип и Надежда. Колкото и парадоксално да звучи, основната вина за това се носи от старите десни политици, които и до днес не дават шанс на повярвалите за дълго в тях млади сподвижници. Тези, които трябваше да изградят своите приемници и да оставят партиите си в сигурни ръце, както обикновено се прави в страните членки на НАТО и Европейския съюз, предпочетоха да робуват на старите клишета, характерни за бившите комунистически режими – „власт без бой не се дава” и „след нас ако ще и потоп да настане”. Затова сме почти сигурни, че никой млад десен лидер не би отдал тази почит, която през всичките години, а и днес след смъртта й, отдава Дейвид Камерън на лейди Маргарет Тачър.
Не само е парадоксално, но и смешно двама бивши лидери на СДС, носещи основна вина за разпада на дясното, днес като шефове на свои формации (ДСБ и „Синьо единство”) да се обвиняват в това

кой и защо е поискал един милион

и кой и защо не му ги е дал, вместо открито да поемат вината, че пожертваха младите, които така искрено им вярваха. Трябва ли да припомняме как тъмносините Прошко Прошков, Даниел Митов, Петър Николов и Христо Ангеличин вкупом преди година напуснаха партията и заявиха, че тя се е превърнала от общност на каузата в клика, която търси само собственото си оцеляване. Малко по-късно това се потвърди в очаквания разпад на Синята коалиция. И вместо да си вземат поука, като се обединят и опитат да върнат мощта на стария Съюз на демократичните сили, друга група младежи се поведоха по носа на бившата външна министърка и не след дълго бе създадено „Синьо единство”, за да може днес техните лидери да ни забавляват горчиво с нелепите си  обединения.

Лошата новина за
младите десни политици

е, че те също имат немалка вина за сегашното си състояние. Мартин Димитров например имаше шанса да обедини своето поколение и да превърне синята партия във водеща политическа сила. Вместо това той се превърна в патерица на другата партия от Синята коалиция. И от първия ден на предишното управление, вместо да го подкрепя безрезервно, както подобава на сродна народна партия, той първоначално обяви, че държи „златното ключе”, и поиска своя дял от трапезата на властта и след като бяха отсвирени, дясната коалиция се превърна в яростен противник на управлението, не по убеждение, а защото така искаше неговият патрон.
Особено дразнещо бе допуснатото

сътрудничество с бившите комунисти

по време на вотовете на недоверие към правителството. Това отблъсна хиляди десни избиратели, което най-много пролича на последните президентски избори. Интересно е да се отбележи, че никой от младите не се опита да се противопостави на подобна грешна политика. Напротив - те започнаха да повтарят гафовете на старите десни политици, като вместо да потърсят грешките в себе си, да ги изчистят и да се консолидират помежду си, те решиха да се движат по пътя на най-малкото съпротивление, като предприемат стъпки за собственото си оцеляване. Затова се превърнаха в

удобно оръдие за разчистване на стари сметки

между десни лидери, които отдавна са загубили народното доверие. Мартин съвсем естествено загуби лидерската битка в СДС, от седмица се вижда как и неговите приятели в „Синьо единство”, не само че нямат шанс за следващия парламент, но правят така, че пропастта между тях и техните колеги в ДСБ става непреодолима. След изборите пък ще се види, че и други от разроилите се млади десни политици не са избрали верния кон. Всъщност за десет години след катастрофата на управлението на ОДС вдясно
имаше възможност да се сменят поколенията
Но дори и днес не се очертава такъв лидер, който, вместо да се умилква като пале пред отдавна загубилите доверието на избирателите политици, да се опита да обедини младите. При това положение правилният път би бил всички те отново да се завърнат в старата централа на улица „Раковски” 134. Защото там все още има традиции и кауза за обединяване. Точно от там може да изскочи и заекът на тези избори. В изборните си листи, особено в страната, сините не залагат на партийните номенклатурчици, а на популярни в градовете си общественици – лекари, инженери, строители, бизнесмени...
Може да прозвучи нелицеприятно за провалените десни политици, но те не направиха точно това – вместо да работят само на думи за каузата, а практически

да се стремят да станат синя номенклатура

те трябваше да се погрижат да станат добри в собствените си професии, така че хората да ги заобичат за това и съответно да им дадат шанса да управляват. С какво друго освен с парламентарните и партийните си изяви например може да се похвали бившият лидер Мартин Димитров. Можем да се върнем и по-назад и да стигнем до зората на демокрацията, когато СДС се наводни с кариеристи, разчитащи единствено на държавната софра. В това се състои и най-голямата вина на старите десни политици, които имаха прекрасната възможност да създадат законови правила за съществуването на средна класа, която да се превърне не само в партийна опора, но и в своеобразна банка от кадри. Вместо това през 

всичките години сините се интересуваха
единствено от лично облагодетелстване

и оцеляване чрез запазването на статуквото с безскрупулна демагогия и безпринципни съюзи, гарнирани с безпаметно политическо пиянство. Затова някои десни политици днес много приличат на онези двама пияници, които се натряскали здраво и на път за вкъщи единият лазел по земята, а другият се подпирал по оградата. „Абе, братче, виж как си се напил, лазиш като куче.” А другият отвърнал: „Ще те видя и теб, като свърши оградата.”

понеделник, 8 април 2013 г.

Тайните сметки на малки играчи


Изненадващият наплив от партии и коалиция за следващия парламент (близо три пъти повече от изборите през 2009 г.) ни върна във времената, когато имаше участници в надпреварата с бомбастични наименования като например „Съюз на нацията” и „Партия Средна Класа”, които получиха съответно 39 и 79 гласа на вота през 2001 г. До момента според говорителя на ЦИК Бисер Троянов без евентуалните кандидати, издигнати от инициативни комитети, на изборите ще се явят 38 партии и 7 коалиции. Само ще отбележим, че в началото те бяха над 60.
Един отчет пред Сметната палата, оповестен през миналата седмица, обяснява стремежа към пленарната зала на много от тези партии. От публикуваните данни се вижда, че „Лидер”, която премина единия процент през 2009 г., но не влезе в парламента, е получила

държавно субсидиране от 1,7 млн лв.

Ще отбележим, че общо отпусканият от държавата бюджет за финансиране на партиите е 50 милиона лева. Ако вземем резултатите от предишни парламентарни избори, ще видим, че за да се постигне заветният 1 процент, са необходими приблизително 40 000 гласа, при избирателна активност 60%. Един глас се оценява на 1 лв. месечно, което донася близо 2 млн. лв. приходи за следващите четири години на преминалите този процент. Минаването на единия процент от коалиция обаче не носи нищо – за тях прагът е 4% бариера, тоест те трябва да влязат в парламента. Ще припомним, че освен „Лидер”, през последните четири години само НДСВ бе другата партия.
Сега напливът е по-голям, но шансовете за минаване на единия процент на повечето партии не са големи. Причината е в амбициите на повечето от малките играчи с

механично трупане на гласове

чрез коалиране да се озоват в парламента. Така както го направи Синята коалиция на изборите през 2009 г. Но през четиригодишния период на съществуването є се видя, че този сбор работи единствено за да вкара старите и до голяма степен компрометирани нейни лидери в парламента, но не помага за обновлението на техните партии и връщането на доверието. Фактът, че коалицията между ДСБ и „Синьо единство” се провали скандално през миналата седмица, само доказва, че подобно мимикриране крие много мини, които не само компрометират за пореден път дългогодишните им лидери, но обричат преди всичко младите политици от тези партии

на преждевременно изхабяване

Освен това напливът от партии тази година се обяснява и с възможността да бъдат привлечени гласове на протестиращите. И тъй като протестите бяха в големи градове, не е за учудване, че се появиха формации като "Бургас" на Ваклин Стойновски, който беше независим кандидат за кмет на черноморския град на изборите през 2011 г. (12 507 подписа), "Либерален алианс" на бизнесмена Веселин Марешки (12 012 подписа), както и пловдивската партия "Кауза България", възникнала за местния вот през 2011 г. с председател арх. Цветелин Цоневски (9920 подписа).

Друга причина за големия брой формации е възможността за отклоняване на  гласове.
В момента проучванията показват, че всеки четвърти глас може да отиде за партия, която няма да прескочи четирипроцентовата бариера.
На финала на регистрациите започна и обратен процес – на опити на отделни партии да се измъкнат и така

да си получат депозита от 10 000 лв. Обратно

ЦИК обаче отказа да заличи регистрацията на "Синьо единство" на Надежда Нейнски, "Обединена социалдемокрация", Земеделски народен съюз, Национално движение за права и свободи (НДПС) и Политически клуб "Екогласност" на Емил Георгиев. Комисията се мотивира с това, че в Изборния кодекс не са определени правила, които да позволяват такова правно действие. От комисията дори поясниха, че ако евентуално се приеме, че е допустимо заличаване на регистрацията на политическа партия по нейно искане, то същото следва да се заяви в определения от закона срок за регистрация на политическите партии за изборите за народни представители, в случая 27 март.
До този момент само за „Синьо Единство” са ясни мотивите – ДСБ и партията на бившата външна министърка от синьото правителство не се разбраха за коалиция, а самостоятелното явяване на изборите само щеше да покаже, че

всъщност зад поредната синя люспа не стои никой

и че претенциите са едно, а реалността съвсем друго нещо. Що се отнася до другите партии, вероятната причина може да е, че те са се надявали да дадат имената си на някоя от водещите групи протестиращи. Тази възможност е една от допълнителните мотивации за участието на тези избори.
Поискалите заличаване партии няма да получат парите от депозита, защото той се възстановява на партиите, получили повече от 1% от гласовете на изборите. Разбира се, отказите на ЦИК по петте искания за заличаване на регистрациите подлежат на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок. Но шансовете той да се произнесе в тяхна полза са минимални.
Всъщност тънките сметки за домогване до субсидията под прикритието за демократичност на изборната система у нас са едно от доказателствата, че партийното строителство по време на криминалния преход се бе превърнало в доходоносен бизнес. А фактът, че нито една от отказващите се пет партии не иска да остави парите си във фонда за лечение на деца, където отиват депозитите, показва какъв е моралният облик на тези участници.
Затова и ограничителните мерки, каквито са предлагаха, като например депозитът за участите на изборите да се увеличи или пък още да се намали, както искаха протестиращите, не са панацеята, която решава въпроса.
Избирателите са единствените, които могат да наказват политическите шарлатани. От тях единствено зависи дали парите, които се вземат и от техния джоб за финансирането на такива партии, ще бъдат изразходвани.

четвъртък, 4 април 2013 г.

Поредният десен провал


Разцепленията и обединенията вдясно едва ли впечатляват някого след като те не са спрели през последните 20 години. Това, което изненада миналата година е събирането на двама бивши председатели (Иван Костов и Надежда Неински), които бяха в дъното на най-големия разпад на сините след провала на управлението им от 1997 – 2001 г. Точно когато всички очакваха ДСБ (Демократи за силна България) и „Синьо единство” да се слеят в единна партия, се оказа, че дори няма да се явят в обща коалиция на изборите. В понеделник, в деня на лъжата (01.04), ДСБ се регистрира в ЦИК (Централната избирателна комисия) като коалиция, но с БДФ (Български демократичен форум). Няколко часа по-късно най-новата партия, регистрирана в съда през миналата седмица “Синьо единство” , поиска ЦИК да я заличи за изборите.
От ДСБ обясниха, че

става дума за „технически проблеми” ,

че листите им са отворени до събота и че няма проблем кандидатите за депутати на „Синьо единство” да бъдат включени. Неински опроверга тази теза, като заяви вчера (02.04) в ефир, че гаранциите за баланса на подобна коалиция с ДСБ били създаването на съпредседателство, което да даде възможност след изборите за партийно обединение на двете формации. Провалилият се и впоследствие изключен лидер на СДС Мартин Димитров още предния ден беше развил тезата на Надежда на страницата си във Фейсбук, като декларира, че за първи път нямало за кого да гласува: "Сега сме свидетели на поредното разделение и то при положение, че има подписан документ за създаване на обща партия след изборите. Ако няма съгласие за коалиция, как да повярват хората, че след изборите ще има обща партия. Това са поредните игри, които се очертава да имат много тъжен край", тъжно обяснява Димитров.
Нейнски пък почти се разплака в ефир като заяви, че

не могла да мигне от разочарование

заради случилото се. Мелодраматичноста и обаче само засили подозрението, че разводът е заради пазарлък за листи и задкулисни игри. Апетитът на „Синьо единство” за по-добро представителство се засили през последните дни, заради поредното „златно ключе”, размахано от Димитров. Както стана известно преди дни ЦИК отряза СДС за представителство в районните избирателни комисии и обяви за легитимно представляващи двамата съпредседатели на Синята коалиция – Костов и Димитров. Това автоматически означава, че ако Мартин оттегли подписа си под пълномощните по места за регистриране на техните представители в комисиите, ДСБ ще увисне в тях. До този момент няма сведения Мартин да е оттеглил подписа си, но дори и да го направи, не е ясно дали ще се приеме. Т.е. излиза, че и този път

Мартин си е въобразявал, че държи „златно ключе”.

Според вътрешна информация на бившия син лидер се е предлагало да води листата в Пловдив–област, но той искал да е в София. В крайна сметка и това можело да се уреди. По време на последните разговори в неделя (31.03.) Костов изненадал Надежда с неприсъща за него сговорчивост като предложил нови три водачески места, с което показал, че бил готов да жертва трима от най-активните си членове, само да се постигне съгласие. Тогава, според участници в разговорите,  

Надежда излязла да говори по мобилния телефон

след което набързо обявила, че липсва доверие и прекратяват преговорите. До 10.30 часа в понеделник (01. 04.) тя отказала да вдигне телефона на колегата и евродепутат Светослав Малинов от ДСБ, който също бил в преговорния екип. Мълчанието и накарало ръководството на партията да вземе решение да се явят в коалиция само с БДФ. Тъмносините намекнаха, че телефонният разговор и последвалото след него внезапно спиране на преговорите от страна Надежда показвали за влияние на задкулисието. Факт е, че в същия ден, когато ДСБ се регистрира без „Синьо единство”, в ЦИК се записа друга коалиция – "Горда България", в която влизат ГОРД на евродепутата Слави Бинев, "Свободен народ" на Алексей Петров, ОБТ на Кръстьо Петков и партия "Защита".
Разбиването на една или друга формация, както и появата на трета по едно и също време може да означава единствено, че се води битка за десните избиратели. И тази битка преминава задължително

 през отслабване на възможността на другите кандидати

за тези избиратели да преминат заветните четири процента. Тайните пазарлъци и ударите под кръста са част от арсенала, който се използва.
И едните и другите обаче не разбират, че уличните протести бяха и заради старите политически влъхви. Митингуващите им показват червен картон, който те не искат да видят, мислят си, че като го прехвърлят в чужд двор, ще могат да оцелеят. Но това само ще налее само допълнително масло в огъня и ще разпали нови протести.  
Всъщност, разпадът вдясно бе предизвестен заради механичния сбор за оцеляване на старите лидери. Те не си взеха поука от провала преди това на Синята коалиция. Шансът след случилото се е на страната на СДС, който може да привлече излъганите за пореден път десни избиратели. Това обаче зависи не само от посланията, които отправят от централата на „Раковски” 134, но най-вече от делата, които се очакват от тях.

вторник, 2 април 2013 г.

Мрънкане по време на редене

Обичайното мрънкане предизвиква реденето на изборните листи сред партиите, били опозиция по времето на приключилия преждевременно парламент. Би било твърде рисковано обаче да се правят прогнози отсега. В крайна сметка критерият за успех или неуспех ще е изборният резултат. Популизмът може временно да помпа членовете и симпатизантите, но той ще се обърне срещу авторите му при евентуален неуспех.
След като

ОТСТРАНИ РУМЕН ОВЧАРОВ

заедно с една дузина стари влъхви от листите на БСП, лидерът на БСП Сергей Станишев направи нов хитър ход, като обяви, че бившият министър на финансите Пламен Орешарски може да е следващият премиер при изборна победа. Победата може да се окаже химера, но ефектът от обявяването на кандидата за премиер на социалистите в чисто вътрешен план е положителен. Първо, с фигурата на трудно оспоримия бивш депутат и преподавател в УНСС се дава пример на боричкащите се за номиниране социалисти какви трябва да са червените кандидати. Второ, спира се ропотът заради това, че Станишев като партиен лидер отказа да е отново премиер и демотивира редовите партийци. И трето, дава се знак към бизнеса и специално към чуждестранните инвеститори, че някои намерения на социалистите, като например махането на плоския данък, ще си останат само на книга, защото точно Орешарски бе икономистът, който го въведе по време на предишното управление. Положителният сигнал се изразява в това, че БСП ще се стреми към по-балансирана и

ПРАГМАТИЧНА ПОЛИТИКА

Известно е, че Орешарски винаги е заемал консервативна и разумна позиция по въпросите на финансите и икономическата политика. Това пък го прави удобна фигура в бъдеща коалиционна форма на управление, каквото може да се окаже следващото правителство.
Като прибавим към това и че седмица след като от списъците бяха отстранени Р.Овч. и компания, се вижда, че скриването им от публичното пространство прави социалистите по-малко уязвими, ако прокуратурата, която е възобновила разследването на бившия енергиен министър, предприеме съответните мерки по отношение на извършените от него афери. Освен това Р.Овч. вече  не е  дразнителят, който

ПОДКЛАЖДА АТАКИТЕ

и на протестиращите. Изхвърлянето му от водещи политически позиции отклонява вниманието им от БСП и дава възможност на магистратите да си свършат по-бързо работата.
В малки партии като „България на гражданите“, която е на ръба на влизането в парламента според проучванията, всеки шум в системата може да е фатален. Това е показател преди всичко за липсата на опит и на непремерени очаквания от страна на вдигащите пушилката. Напускането на повече от 2000 членове само за един ден, и то от един регион, няма как да остане незабелязано. Преди труса в Пловдив, на бунт срещу подредбата на листите се вдигнаха в Сливенска и Силистренска област. Бързият разпад може да е свидетелство и за все по-трудно приложимия инженерингов подход при създаването на някои политически формации през годините на прехода. Протестиращите през последния месец

НЕ ДАВАТ ГОЛЯМ ШАНС НА ФОРМИРОВАНИЯ

които уж са нови, но се свързват с фигури, които се смята, че са изчерпали политическия си заряд. Такова е и регистрираното „Синьо единство“, ръководено неформално от бившата външна министърка Надежда Нейнски от синьото управление 1997-2001 г. Не може избирателите да припознаят като своя тази формация, ако водач на една от листите е Нейнски. Същото се отнася и за ДСБ, където гъмжи от познати до болка лица. Това че там е тихо и няма външно недоволство от подредбата засега, не означава, че успехът им е в кърпа вързан. Напротив, точно заради недооценяването на  исканията на хората, излезли на улиците, шансовете на тези десни партии да влязат в следващия парламент са минимални. Затова не е изненада и бързата раздяла в понеделник (1. 04.) между двете партии. Механичният сбор на две формации винаги може да доведе и до бърз финал, когато сметките, които си правят не излизат, а никой не иска да отстъпи.