Общо показвания

вторник, 28 декември 2010 г.

Съюзници разбойници

Шовинистичната песен със същото заглавие, написана след злополучната Балканска война 1912-1913 г. и тълкувана по различен начин през годините, има едно неизменно измерение - лютата и безмилостна оценка на политическите предателства, давана от избирателите.
Това, че Барон Мюнхаузен, Командира и Ловеца с харамийския псевдоним се озоваха в един отбор в края на 2010 година, вече не е новина. То се очакваше и в известен смисъл бе предвидено. Беше видно от самото начало, че тяхното увъртане около управляващите не е здравословно. Партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, трябваше да осигури политически чадър и съдебна неприкосновеност на нейните създатели. Лицевите опори на Иван Костов и букетите с цветя, поднесени във военната болница, би трябвало да го подредят на шведската маса редом с победителите, а

поощрителните потупвания на бъдещия обитател на „Дондуков”1,

направени от човека с двете имена, би трябвало да продължат олигархичното статукво.
Единият прекъсваше пресконференции, за да си поприказва с министър-председателя и показваше есемесите от него. После обаче същият си показа рогата, като не подкрепи импийчмънта срещу държавния глава. Всички видяха, че тези есемеси не са сред най-любимите и че предпочита хомоесемеси, а най-накрая се озова с найлонова торбичка с грозде пред дома на истинския си господар.
А какво да кажем за бившия преподавател по марксистка политикономия. Спомняте ли си как тръпнещо очакваше да осребри оказалия се неочаквано важен факт, че ГЕРБ и Синята коалиция са част от Европейската народна партия. Как вяло размаха пръст срещу кандидатурата на министъра без портфейл. И как светкавично се сви пред угрозата да бъде изкарано на светло досието на един в неговото партийно ръководство с псевдоним Професора. И когато разбра, че без командирската подкрепа ще има управление, реши да руши тихо, но вседневно, най-вече с лични ласкателства и „приятелско” посочване на грешките. С една единствена цел - един ден да опрат отново до капацитета на неговото успешно управление и най-вече до него самия.
Нека си припомним и изненадващото въодушевление, обзело държавния глава след парламентарните избори през лятото на 2009 г. Тогава той оцени победата като внушителна и солидна, а вотът на избирателите като изразяващ желанието им за промяна. Освен това допълни, че полученото мнозинство било предпоставка за стабилност. Още тогава на мнозина им светна, че Ловецът може с лека ръка да зареже загубилите, макар че по време на цялото им управление показваше, че той е бащицата на тази коалиция и че без него едва ли е можело тя да се осъществи. С каква йезуитска невинност каза, че „избирателите показаха с действията си, че болестите на демокрацията се лекуват с повече демокрация, както и че искат ясен субект, който да поеме отговорностите си в условията на криза”. И как само плонжира на бъдещия премиер с думите: „Имали сме спорове, но

винаги сме стигали до консенсус по решенията,

от които зависи образът на България”.
Веднага ще попитаме какво ли се е случило оттогава насам, че днес вече за него премиерът е зъл човек, който най-логично би било да издигне Алексей Петров за свой кандидат-президент. Каква впечатляваща близост излиза, че има между Ловеца и Командира!... Как само си подхвърлят топката... Нали Иван Костов преди изборите говореше за човека от подземието...Всъщност едва ли някой се съмнява не само в повратливостта на тези хора, но и в онова, което един психиатър, създател на ДСБ, казваше, че единственото, което може да се очаква от лъжливо племе като тях, са лицемерните словопроизводства. „Нека си дадем сметка - добре структурираната и елегантно осъществена лъжа се таксува като политическо майсторство и предизвиква нещо подобно на възхищение. Такъв един лъжец наричат опитен политик и той сам се нарича така. Наричат се опитни, защото правилно са преценили, че в решимостта си

да стигнат докрай са напреднали далеч в разчовечаването”.

Доста зловещо звучат тези думимакар че няма как да проявим милозливост, когато всеки ден излизат скелети от гардероба на миналото и ни разкриват неподозирани досега обвързаности на тези политици, които вече можем да наречем „съюзници разбойници”. Те всъщност не могат да бъдат наречени по друг начин не само заради това, че единият е крил склонността си към левия бряг, другият и досега упорито прикрива кременчугския си период, а третият лъсна като „Гоце” едва във втория му мандат. А по-скоро са наричани така заради последователността си да вредят на демократичните процеси. Истината е, че тези политици си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност

те влязоха в капитализма по комунистически елементарно

– отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко и... много подобни параноични абсолютизации на демократичното общество.Разбулването на скритите им тайни и обвързаности обаче ги хвърля в тих ужас. Нарушената омерта на прехода ги кара да показват не само дълбоката си принадлежност към кукловодитено и да заменят маските с мракобеснически намерения. Каквато всъщност е фамозната на пръв поглед Алтернатива на българското Възраждане, напомняща единствено за това как в края на бившия режим от подобни възродители бяха прокудени стотици хиляди наши сънародници. Трябва ли да обясняваме защо днес Командира атакува ръководството на една електроцентрала. В същото време си трае за съседни на нея централи, които продават и ще продават ток на двойно по-скъпи цени на държавата, договорени от неговото правителство. Целта е повече от прозрачна – с поредица от хватки да се вдигне цената на тока за населението и да се предизвикат брожения. Лекото открехване на завесата на договорките само за ТЕЦ „Варна” показа какво бреме лежи днес на данъкоплатците заради „блестящите” ходове на неговото правителство. Като добавим към това и

кой реанимира проекта АЕЦ „Белене” през януари 2001 г.,

ще разберем защо Командира предпочита да стои в сянка и бута напред Мартин да громи ядрените проекти на страната.
Всъщност това, което се е случило, много прилича на една притча. „Върви един човек из пустинята и чува глас „копай тук и ще намериш злато”. Копал копал, но нищо не намерил и продължил. Пак чул същия глас и пак се повторила историята. На третия път силно се поколебал дали да копае, но пак копал и когато най-накрая действително намерил злато, някъде горе се чул глас :”Егати късмета!”Затова кукловодите са в шок. И единственият им шанс са „съюзниците разбойници”. Но за тяхно съжаление, освен че те са разкрити, има и една лоша новина за тях. И тя е, че няма как отново да преметнат избирателите. Отсега още така нареченият електорат подобаващо оценява не само ловджийските подвизи, двойните имена, обратната сексуалност, но най-вече техния гьонсуратлък, което е сигурен знак, че този път няма да им се размине.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Фарисейщини на квадрат

„Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:
Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.
По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все-таки переволновался за эти два дня.
Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:
Бридж ­ игра сложная, и выложить "большой шлем" непросто...
Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду "шлем", а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.”
Припомняме отново тази иронична и унизителна за държавния глава статия в „Комерсант” , публикувана на 19.1.2008 г. веднага след с „историческите” енергийни споразумения между Русия и България в София не за друго, а за да се знае, че българските граждани не закусват карфички. И ако паметта на някои политици е къса, то данъкоплатците искат да знаят защо

в гьола на АЕЦ „Белене” потънаха повече от един милиард лева.

Всъщност едва ли трябва да се учудваме на нахалството, с което човекът с двете имена се опитва да превърне това в „голям шлем”. Ето какво каза той по БНТ без никакъв свян: „За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам настрани факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо”.
Няма да коментираме какво се прави в момента по енергийните проекти, само ще допълним ироничната статия на „Комерсант” с разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между двамата президенти на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.
Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ „Белене” може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране.
За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция.
Само ще припомним, че проектът беше върнат за доработка (ноември 2010 г.) и все още е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 година, без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Съвсем естествено възниква въпросът, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
По този повод няма как да пропуснем и последните разкрития на „Уикилийкс” за АЕЦ „Белене”. Никак не е случайно, че в секретния документ от 7.07.2009 г. американският посланик Нанси Макълдауни пише до Билия дом,

че българските власти „трескаво” бързат със строителството

но според експертите на RWE имало сериозни опасения, че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, „това може да представлява огромен риск”. Освен това липсвало прозрачност на проекта и германската компания била държана на тъмно. Съвсем прозрачно е твърдението на дипломатите в София, че участието RWE в такъв очевидно компрометиран проект,

„вони на съмнителни сделки”.

А ето как се опитва да се измъкне ловецът от съмнителното си участие в тази енергийна афера и в частност от застреляните негови супербогати съветници. „Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години”.
Естествено, че за Първанов най-удобно е да си подхвърля топката с Иван Костов. А за останалото да се прави на ощипана госпожица. Но веднага ще кажем, че АБВ не е просто народно движение, родило се от дълбините. Така наречената Алтернатива на Българското Възраждане е чист продукт на онези, които

през последните 20 години осъществяваха криминалния преход

Ако комисията по досиетата провери участниците само в учредителната сбирка на АБВ, ще стане ясно, че повече от половината са хора на бившата ДС. Очевидно е, че някой иска да продължат двойните стандарти чрез познатата ни формула „крадецът вика дръжте крадеца”. Само че тя е много опасна, като се има предвид, че възродителите са същите, които прокудиха хиляди наши сънародници по времето на Тато.
Ако направим един бърз преглед на хиперактивността на държавния глава през последната година, ще видим колко безсмислена е тя – от коварното огласяване на разговора с финансовия министър, през проваления импийчмънт с подставената партия, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, и стигнем до лекото открехване на мрачните му връзки с Октопода. Съвсем логично е да се запитаме дали и самата институция е необходима. Особено като се има предвид, че от там идват единствено интриги.
Разбира се, мажоритарният вот, ако не друго, дава на Първанов най-силното алиби, за да има самочувствие да се намесва в политиката на управляващите. „Моето място тук е решено от 2 млн. избиратели, впрочем може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно", обича да казва той.
Трябва обаче да му обърнем внимание, че

огромна част от тези избиратели изобщо не са подозирали

че той може да има две имена. Няма нужда да напомняме, че в тази служба са се клели да защитават преди всичко чужди интереси и след това тези на бившата комунистическа партия.
Накрая ще се съгласим с него само в едно -че времената днес наистина се други. Не случайно цитирахме отношението към него както на руския мечок, така и на Чичо Сам. Разбира се, неговата повратливост ни е добре позната – от влизането в църква в зората на демокрацията през подкрепата за Милошевич, до днешните му изцепки. По този повод ще завършим със следния виц: „Попитали Радио Ереван вярно ли е, че архарът бил вписан в Червената книга, за да бъде дискредитиран българският държавен глава. „Да, вярно е, това е работа на ЦРУ”, отговорило интригантски радиото. „Така ли, вече съм спокоен, все си мислех, че е работа на ФСБ”. „Е, г-н Първанов, както вие имате две имена, така има и ЦРУ, и ФСБ”, безцеремонно отвърнали в ефира.

вторник, 21 декември 2010 г.

Краят на "Кардам", "Телериг" и "Тервел"

С оставката на безпортфейлното трио „Кардам”, „Тервел” и „Телериг” „шибаният народ” е овъзмезден. Макар че не е справедливо министър Божидар Димитров да си отиде за радост на „лилипутите”...
Но винаги така се получава, след като веднъж си се обвързал с бившата Държавна сигурност. Никога не се знае кое от многото агентурни имена ще бъде принесено в жертва, за да могат кукловодите да оцелеят.
Този път обаче те нямат пръст в тази оставка. И това не само че ги тревожи, но със сигурност ги кара спешно да търсят подходящо място за своя предан сътрудник. Едва ли това е Националният исторически музей, в който той обяви, че се връща.
Това, че по време на последното посещение на Берлускони у нас той му е признал, че ще е добре да се върне там и че е сънувал как отново работи в музея, нищо не значи. Не защото агентите на ДС вече са нежелани в държавните институции, защото старата любов ръжда не хваща. Връзките с държавния глава не са само по линия на бившите репресивни органи на БКП. Тях ги свързва тънка националистическа нишка още от времето, когато се основаваше Общонародният комитет за защита на националните интереси. Едва ли има съмнение, че „Алтернативата за българското Възраждане” не е по вкуса на Димитров. Напротив, там националистът ще е точно на мястото си. А неговият стар приятел, намиращ се все още на „Дондуков” 2, ще може вещо да го насочва. Тогава

балканските изцепки на бившия министър без портфейл

ще могат да се превърнат в каузи. Нека припомним само репликата му, че София ще поиска от Турция 20 млрд. долара компенсации за имотите на тракийските бежанци, а в замяна страната ни ще подкрепи турската кандидатура за ЕС. После, разбира се, се опита да се измъкне, като каза, че е останал подведен от европейския доклад за напредъка на Турция, в който страната се приканва да изпълни поетите задължения. Всъщност обаче ставаше дума за доклад на Европарламента от 2008 г., в който на Турция се препоръчва, а не се поставя условие, да уреди отношенията си с България и Кипър.

Още тогава отбелязахме, че Димитров не прави разлика между патриотарство и патриотизъм.

И че живее във времената на соца, когато бе разбит животът на стотици хиляди наши сънародници, като ги изгониха от страната и ги превърнаха в емигранти. Още по-лошо бе последвалото изявление на историка: „Как да се извиня на Турция за това, че е заклала баба ми и дядо ми по бащина линия в същата тази 1913 г., когато сме били прогонени оттам?" Наистина, сякаш не сме в XXI век, а във времената на червено-кафявите режими.
А какво да кажем за изцепката, когато в Скопие издигнаха четири лъва, впечатляващо точна реплика на тези на софийския Лъвов мост. Тогава министър „Поразяваща уста” гордо заяви, че българските мъжки лъвове не са като македонските - импотентни, а са дарени с „детеродни органи".

Любопитни са и някои хвалби на бившия безпортфейлен министър

Като тази например, че за една година прибавил 17 000 млади образовани българи към нацията и така способствал за преодоляване на демографската криза. Ето и точните препоръки, които той дава по тази тема: "Демографската криза у нас трябва да се бори по три начина: първо, да се правят повече бебета "ин витро", второ - спешни поправки в закона, с които да се гарантира по-бързо даване на българско гражданство, а третата мярка е с "приятна технология, според личния ми опит – българите да се понапънат малко и по естествен път да увеличат прираста".
А спомняте ли си как защити Лила Георгиева, дипломатка в консулството ни в Чикаго, чиито еротични снимки предизвикаха реакция: "То не е цяло дупе, а половин дупе", оправда Божидар оставането на поста. И си намери сравнение: "Ако г-жа Лила трябва да се махне, защото си е показала половин дупе, какво да кажем за г-н Берлускони, който се снима гол? Защо не скочат срещу г-жа Саркози, която не си е снимала само половината дупе, а чисто гола?"
Особено „блестящи” бяха неговите прояви около

фундаменталното откритие на едни мощи.

По повод на изказани съмнения относно тяхната автентичност той каза буквално следното:
"Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?!Ние, българите, сами ще се изядем наистина!"
После пък демонстрира специфично пуританство, наблюдавайки поклонничките пред мощите:
„Вчера гледах в нашата църква българките - голи, тука само на зърната на циците нещо. А рускинята – не. И най-долната курва да е. Забрадката - и тогава вътре".
Тази реакция никак не е случайна. Тя е защото от години в главите на тези хора трещят само залповете на „Аврора”. Няма да им обясняваме, че времената са други, не само на запад, но и на изток. Само ще кажем, че никак не е смешно, колкото и комично да изглеждат тези патриотарски напъни. Защото миналото ни е скъпо и свято, но бъдещето - още повече. Затова най-чистото решение е тези хора просто да не бъдат допускани до държавната власт.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Капан за ловеца с двете имена

Една доста поучителна история се разиграва тези дни. За мнозина вероятно е учудваща лековатостта, с която Георги Първанов захапа сиренцето с посланиците-агенти на ДС. Първо, започна да се оправдава с познатия героичен рефрен, с който навремето се опита да се измъкне, когато бе разкрит от Комисията по досиетата – гордо заяви, че тези хора са ни вкарали в Европейския съюз и НАТО, после се хвана за двойния морал, а накрая взе да мрънка, че няма драма, тъй като само във вътрешното ведомство били разкрити близо 1500 души, но това едва ли щяло да ни попречи за членството в Шенген.
Истината е, че когато разбра, че това не е неговата бира, вече беше късно. Нямаше начин и на заблудените да не им светне, че

той е не само политическият чадър, но и проводникът на кукловодите.

С какво друго, освен с тайни зависимости може да си обясним например защо човекът с двете имена се е опитал през 2004 г., малко след като ни приеха в НАТО, да изпрати като първи посланик в Алианса Емил Вълев, агент в американския отдел на ДС. И след като получи отказ, вместо да го отстрани, го назначи за свой външнополитически съветник.
А какъв образ на социален президент му изграждаха по същото време. Но той тогава така си бе повярвал, че проспа и тази възможност. Едва когато на власт дойде едно друго правителство, изведнъж се сепна и реши, че може да бъде на всяка манджа мерудия, че и Алтернатива на българското възраждане. Само че когато си загубил толкова време в сладък сън, няма как да избегнеш дори елементарните удари. С каква лекота само му дръпнаха килимчето с известни доносници, които му бяха постлали, за да изглежда уж като вода ненапита сред тях. И днес, особено

след оставката на безпортфейлното трио „Кардам", "Тервел" и "Телериг",

неизбежно е очакването човекът с харамийския псевдоним да напусне преждевременно „Дондуков” 2.
Ето какво се казва в Резолюция 1096 (27 юни 1996 г) на Съвета на Европа относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими: „Смисълът на лустрационните закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно демократичните принципи, защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, нямат никакъв интерес или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи”.
Актуалността на този документ, свенливо пропускан покрай ушите ни през годините, се поддържа и от факта, че конституционни съдии наскоро бяха обявени за агенти. И сега те много трудно могат да попречат на законовото отстраняване от държавните постове на бившите ДС агенти. Както го направиха в началото на мандата на това Народно събрание, като не признаха лустрацията депутати-агенти на ДС да не заемат шефски места в парламентарните комисии, както и да не могат да представляват страната ни в делегациите за чужбина.
Президентът доброволно едва ли ще последва своя приятел Божидар Димитров. Но това, което след разразилия се скандал сигурно ще се случи, е, че няма да има дясно мислещ избирател, който

да се излъже и се включи в ОФ проекта АБВ.

Същото се отнася и за привържениците на опитващата се да се дистанцира от бившия комунистически режим социалистическа партия. Това не означава, разбира се, че човекът с двете имена ще остане без верни привърженици. Но те няма да са очаквания набор от мухи, излъгали се да полепнат на поредната политическа мухоловкаЩе остане само онази група, която освен че е зависима, няма как да се изтъргува самата тя на друго място поради доказаната склонност да обсипва с фекалии всичко около себе си. За да илюстрираме образно какви хора ще са зад ловеца, ще припомним само как лидерът на една партия, по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност” обясняваше по време на обсъждането на изборния кодекс миналата седмица, че зам.-шефката на парламента се държала така, сякаш не е от град Монтана, а от американския щат Монтана. Тя напирала да бележи избирателите така, както в щата бележели кравите монтафонки. А малко по-късно, когато друга депутатка възрази на думите му, го изби на еротика и си поиска свирка от нея. Какво прекрасно чувство за хумор, каква мъжественост... И какво подходящо обкръжение за неформалния лидер на АБВ…Е, трябва ли да се учудваме, че пациентите с маниинастанени в психиатрията на Александровската болница, предпочитат да се мислят за холивудски звезди и екшън герои. От една година насам сред болните няма нито един, който да се представя за политик. Дори лудите не искат да ги бъркат с Барон Мюнхаузен. Все пак трябва да отбележим безспорния факт, че ако не бяха неговите депутати, импичмънтът на държавния глава щеше да е факт още в началото на тази година. И нямаше да бъдем свидетели на тези срамни сцени той да става адвокат на хора, които

отдавна са предвидени за бушони на червено-синята мъгла.

Всъщност никак, ама никак не бихме се изненадали и той самият да е сготвен за отстраняване от политическата сцена. Днес, разбира се, е по-лесно да си обясним изненадващата му победа на изборите преди близо 10 години. Особено след като лъсна агентурното му минало, а двама близки негови съветници бяха гръмнати.
Никак не е успокояващ и вицът, с който ще завършим. Но той точно илюстрира мимолетността на кукли, произведени в лабораториите на ДС.На световен симпозиум по развитието и прогреса на отделните държави в света помолили американеца, руснака и българина да изкажат с едно изречение само мощта, прогреса и просперитета на своята родина. Американецът казал: „Ние в Америка, като хвърлим нагоре една тухла, и става небостъргач.” Руснакът казал: „В Русия, като хвърлим нагоре един гвоздей, и става ракета.” Българинът отговорил: „Ние в България, като хванахме един, който има трудов стаж единствено в Института по история на БКП, хвърлихме го нагоре и стана президент.” „Бре! , удивил се някой. - Ами като падне, какво ще стане?” „Като падне, пак ще го пратим там”. „Е, ама то вече няма такъв институт”, опитали се да опонират. „Ще му основем фондация със същото име”, тутакси отвърнал българинът.По-интересното в тази история е не какво ще се случи с ловеца с харамийския псевдоним, а как ще бъдат лустрирани онези, които приватизираха „и развитието, и прогреса” за себе си през последните 20 години. Напоследък дори си имат име. И то е Октопод. Би било доста тревожно да се режат едни глави, а други да си остават невидими. А ние глупаво да се питаме къде е „просперитетът”.

сряда, 15 декември 2010 г.

Дипломати с дълги уши

Попитали радио Ереван колко дълго ще продължи преходът. То тутакси отговорило: „Точно толкова, г-н Костов, колкото се договорихте с г-н Първанов през 1997 г.”
Лъсна поредният червено-син заговор. 33-ма действащи посланици се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност. А рекорден брой български дипломати (45% от всички проверени) излязоха, че са откърмени във враждебност към сегашните ни партньори от НАТО. Не малко от тях дори са обучавани от съветските тайни служби. Естествено, че и сини, и червени са били наясно и техните лидери някога са си стиснали ръцете под масата, за да не ги разкриват. Днес едните съвсем логично ронят крокодилски сълзи, но не им пука, защото отдавна са ги прежалили. А другите си посипват главите с пепел и искат лустрация. Всъщност и отляво, и отдясно се правят на ощипани госпожици. Целта им е да се измъкнат сухи от скандала, който доброволно са покривали близо 20 години. И са си траели, защото винаги са били в един отбор.
Какъв срам всъщност.
Но на това безобразие, както и на много други, трябва да се сложи край.
Съвсем очаквано бе, че ще се поискат промени в Закона за дипломатическата служба. Сигурно е, че те ще се приемат. Но нека припомним как завърши първият плах опит за лустрация в този парламент. Беше забранено на онези народни избраници, свързани с бившия репресивен апарат, да бъдат шефове на комисии, както и да представляват страната ни в делегации в чужбина. Но с помощта на една президентска квота това решение бе отхвърлено. Нищо чудно и сега този цирк да се повтори. Командира и човекът с харамийския псевдоним отдавна си подхвърлят топката. Сега сините ще поискат поправки, те ще бъдат гласувани, президентът ще сложи вето, после те ще бъдат прегласувани. Но ще бъдат атакувани в Конституционния съд. И той ще вземе правилното за червено-синята мъгла решение.
Излиза, че и този път ще станем свидетели на поредната пушилка за три дни. А после ще оставят кучетата да си лаят на воля. И онези, които поддържат двадесетгодишното статукво, ще продължат да танцуват уж последния валс.
Но има светлина в тунела. И тя е, че веднъж вече осветени, бившите агенти няма как да продължат да работят под прикритие. Няма как да изпълняват задачите, поставени им от кукловодите. И със сигурност ще трябва да бъдат отстранени.
Лошата новина е, че след като в най-високите етажи на държавата е имало толкова скрити лимонки, тяхната армия на по-ниските нива си остава непокътната. А тези, които дърпат конците, знаят как да го правят. От тях всичко трябва да се очаква. Те могат да печелят избори така, че партии като онази, която всички наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, да имат свое представителство в свещената сграда. Как иначе да си обясним и нахалното представяне на ловеца с двете имена като водач на алтернатива на българското възраждане. Е, бяхме свидетели вече на един такъв процес, който прокуди хиляди наши сънародници.
Това, което трябва да се направи, е да внимаваме много за кого ще пуснем гласа си на следващите избори. В противен случай това, което ще се случи, можем отсега да ви го представим образно по следния начин: Костов и Първанов си говорят по въпросите на предизборната стратегия. „Аз когато взема такси - казва Костов,- давам на шофьора солиден бакшиш и му казвам: "Гласувай за СДС, приятелю!". „А аз - отвърнал му Първанов, - когато взема такси, плащам строго според брояча и нито стотинка повече, а когато си тръгвам, казвам на шофьора: "И не забравяй да гласуваш за СДС, приятелю!". Дори само заради тези шмекерлъци е дошло време да сложим край на криминалния преход.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Изкуство на войната

Има връзка между последните арести за точене на ДДС и пушилката, която вдигна Иван Костов тия дни. И тя е, че червено-синята мъгла винаги се обединява, когато започват да изскачат скелетите от гардероба на двадесетгодишното статукво. А за да се разгадае макрорамката, както би се изразил Командира, на тази схема, достатъчно е да се разгърнат страници, написани от любимия му автор Карл фон Клаузевиц. Така ще се види, че в дъното са враждебни намерения и желанието да се подчини противникът, като се постави в положение, което е

по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи.

Затова няма как да ни учуди фактът, че арестуваният в началото на миналата седмица червен дедесар е сред учредителите на президентския проект Алтернатива на българското възраждане“ (АБВ).
"Изненадан съм от ареста на другаря Димитър Генчев – казва за него партийният му началник Анатолий Атанасов, като потвърждава участието му в АБВ. ­ Много е неприятно случилото се… Вярно е, че е помагал със средства за кампаниите ни, но става дума за малки суми от порядъка на 100, 200, 500 лв."
Ще припомним, че групата лица, сред които и учредителят на пропрезидентската формация, са обвинени за изготвяне на фалшиви документи, с помощта на които от април до август 2008 г. са източили 410 000 лв. от ТЕЦ "Марица-изток 2". Заедно чрез десет фирми те реализирали поредица от сделки за доставка на машини и резервни части за централата. В хода на досъдебното производство са събрани над 50 папки с доказателства, сред тях имало фактури и договори от 2006 до 2009 г.

Само два дни по-късно обиск на таен сейф

с укрити документи разкри друга измама за над 20 млн. лв. от неплатен акциз и ДДС. Регистрираната в Казанлък фирма "Обединени енергийни търговци" е спестявала да фактурира продажби на електроенергия у нас и в чужбина. Това се е случило само за две години ­ между декември 2007 г. и декември 2009 г. Любопитното е, че има връзка, макар засега само по адресна регистрация на фирмата с енергийни играчи, които се разследват за афери за потъналите близо 2 млрд. лева в гьола на АЕЦ „Белене”.
Достатъчно е да припомним публикуваната паметна бележка за срещата между българския и руския президент, състояла се на 18 януари 2008 г., за да се види кой без никакво основание дава ход на „усвояването” на парите на данъкоплатците. При това в нарушение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Със сигурност има папки, в които се обяснява какви точно престъпления са извършени, когато през есента на 2008 година се поръчва оборудване за бъдещата атомна централа, без да има все още детайлен технически проект. При това договорът е на

огромна стойност и е финансово необезпечен.

Но нека видим сега какво се крие и зад пушилката на Командира. Вместо да насочи усилията си в разнищването на енергийните далавери, бившият преподавател по марксистка политикономия даде мощно рамо за алтернативата на Първанов. Може дори да се твърди, че той вече е един от основните играчи в този проект. С лекотата на добре обучен Остап Бендер, веднага след като е гласувал срещу бюджета заедно с червените, той прави следното забележително изявление:
"Подведен ли беше, поддаде ли се, продаде ли се, ще добавя аз... Не знам как може да се подписва бял лист. Там се казва, че НЕК инвестира всичко, което има в "Белене" и оставя компанията, дяловете и управлението на руската страна.

Без да е ясно колко ще струва

Но сметката е много лесна - днес поставяме оценка 3 милиарда, утре 6 милиарда, след това 10 милиарда и делът на българското правителство става нищожен. А според законодателството, както го познавам, България трябва да има контрол над ядрените мощности на своята територия. Вече има европейска директива, която изисква ядрените хранилища да се изграждат в държавите с централи, защото транспортирането на отпадъците за Русия например може да ги направи цел на терористи. Как ще се реши този въпрос, който ще касае ангажименти за стотици и дори хиляди години?"
Колко стряскащо добре звучи, нали!?…
Но няма да се подведем да обясняваме в детайли съзнателно пропуснатото от Костов за водените преговори. Ще припомним обаче, че възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене" е започнало след доклад на вицепремиера в правителството на Иван Костов Петър Жотев.

Отварянето на кутията на Пандора

е станало с решение на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК от 26 януари 2000 г. АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България и е била предпочетена пред строежа на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй"...
Бихме могли да осветим и някои държавни гаранции за изкупуване на ток от централи, сключени по време на управлението на Иван Йорданович. За да се види, че цената, която хазната плаща за този ток, е почти двойна на тази, по която днес продава ТЕЦ "Марица-изток 2".
Може дори да изкараме и доносите, с които сключилият тези неизгодни за държавата договори се опитва тия дни да клати енергийния сектор. Икономическата му изгода е ясна, затова ще обявим политическата цел. Тя е да се вдигне цената на тока и да се предизвикат брожения сред населението...

А как само се обединиха червените и сините в комисията “Антимафия”

и не допуснаха в четвъртък (09.12.) да се вземе укоряващо становище срещу депутатите, отишли да се облажат с джиесеми на онази презентация.
Очевидно е, че продуктите на политическото инженерство, започнало още на кръглата маса в началото на 90-те години, умеят не само да си подхвърлят топката, но и да се борят със зъби и нокти за запазването на криминалния преход.
Всеки си знае ролята, както и кога точно да я изпълни. Истината е, че разобличаването и пращането на политическото бунище на когото и да било от тях е само стъпка в правилната посока. Защото Октоподът, както се оказва напоследък, може да има много лица.
А заложените от него мини тепърва да почнат да гърмят. Затова, ако трябва да се възползваме отново от любимия на Командира пълководец, сме длъжни да предупредим, че най-лошото и непродуктивно нещо в тази битка са грешките, продиктувани от добронамереност.
След като сме наясно, че в тези хора няма никакъв морал и че не им пука за него, няма защо да ги жалим. Иначе ще си останем с псуването пред телевизорите и с чуденето защо не ни върви.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Златната рибка и калинките на прехода

Мечо и Заю били на риба. Въдиците им се оплели и заедно хванали златната рибка. Тя им обещала да изпълни по три техни желания, ако я пуснат. Нали е аванта, те тутакси се съгласили. Мечо първи поискал всички мечки в гората да са женски. Заю скромно казал, че винаги си е мечтаел за колело. Рибката веднага изпълнила желанията им. Мечо си помислил, че май е поискал малко и затова казал, че иска мечките в цялата страна да са женски. Заю пък помолил за шапка, че да не му настива главата, докато кара колелото. Рибката изпълнила и тези желания. Главозамаялият се Мечо казал, че иска всички мечки на земята да са женски. „Добре, съгласила се рибката, а какво е твоето последно желание, Заю?”: „Ами след като си имам колело и шапка, единственото което най-много ми се иска, е... да обладая Мечо”, ухилил се победоносно заекът.
Е, то беше ясно, че и всички ще получат каквото им се полага, а

зайчетата, появили се благодарение на златната рибка,

в крайна сметка ще запеят „пляс-пляс педалите”.
Очевидно е също така, че и паметта на някои е твърде къса. Същите хора, които само ден по-рано лакомо чакаха да получат телефонче с брилянти, в петък (3.12.) вече лееха крокодилски сълзи в пленарната зала, докато слушаха горнооряховските „бръмбари”.
Не е ли смайващо да се напишат доноси до ОЛАФ, струващи на страната ни близо 200 млн. лв., заради некомпетентност, да бъдат нанесени други, все още неизяснено колко милиона щети на хазната и да се изрекат толкова много лъжи, за да лъсне накрая, че една наша Мата Хари е карала колелото, тихо припявайки познатата ни песничка.
Забележително е как само от два случая на огласени сересета – на договарящите подкупа за оневиняването на бивш военен министър и на горнооряховските доктори, - бликна толкова помия, че ако се продължи в този дух, катарзисът ще е неизбежен.

Нищо всъщност не е такова, каквото понякога го виждаме.

Затова не трябва да се учудваме, когато човекът с харамийския псевдоним каза от висотата на „Дондуков” 2 преди няколко дни следното:„Не съм сигурен, че в българските условия олигарси е точно понятие. Олигарх е измислено понятие, с което се цели внушаване на сходство между процесите у нас и тези в Русия”. Преди да оставим историкът да продължи разсъжденията си за олигархията, ще отбележим само, че единствено неговата формация АБВ се свързва с подобни модели, при това доста рехаво. По-скоро на бабуващите на този проект им се иска да бъдат значими, като ги сравняват с доскорошния голям брат. Вероятно също така им се ще да бъдат и тяхната пета колона, каквато няма как да са поради промененото мислене на някогашните братя по оръжие и водка.
Смайващо е и фундаменталното разкритие, което прави ловецът на архари:”Олигархията е срастване между икономическата и политическата власт”, декларира той и за да не си помисли някой, че се отнася за него, риторично пита къде би могло да става това, след което сам си отговоря. "Това става в изпълнителната власт, това става с подписа на министър-председателя и на министрите. Така че там са корените и там трябва да се търсят следите на олигархията, на Октопода".
Сякаш онези двама негови съветници, които показно ги гръмнаха, нямаха нищо общо нито с него, нито с олигархията. А какво да кажем

за последните обвинения за негови връзки с Октопода

– за онази неизвестна доскоро част от тях, която се отнася за политическата полиция и с помощта на таксита и с други средства е трябвало да следи ВИП персони. Какво ли ще се случи, ако човекът, който сега е в домашен арест, но казват, че обича да записва разговори, реши да пусне избрана подборка от своите сересета. Не случайно един бивш вътрешен министър не иска да каже какво точно са си говорили на онази среща на басейна.
Но нека се върнем към онзи висш 20-годишен пилотаж, който кара днес и парламентарните зайчета да си искат от мечока. Ето как съотборниците от червено-синята мъгла си подхвърлят топката:
„Крадецът вика „дръжте крадеца”, каза на висок глас държавният глава онзи ден и посочи за главен виновник за всички беди на прехода неговият колега по марксистки науки Иван Костов. На въпрос кое правителство е раздало най-много на олигарсите, Първанов гордо заявява: "Нещата се случиха до 2000 година". Малко преди това Командира бе казал, че

най-мръсните поръчки през последните години

са се изпълнявали със знанието на сегашния държавен глава. И единият, и другият обаче никога не навлизат в подробности, а остават само в полето на демагогията. Защото ако не си подаваха топката, със съгласието на кукловодите, разбира се, нито един от двамата нямаше да стигне до върховете на държавата. Защо ли например нищо не казва Първанов за неразкритите агенти на ДС по време на управлението на Костов. Иван Йорданович пък си трае за това, че по време на неговото управление бе реанимиран проектът АЕЦ „Белене”. И двамата вкупом си мълчат за двата милиарда лв., потънали в гьола край Дунав. (Нищо че Мартинчо пищи срещу проекта. Нали на него никой не му обръща внимание.) На политическия милиционер можем да припомним и как на излизане от кабинета на

един убит вече премиер му

нареждат повече да не идва на „Дондуков” 1
за да не забележи някой кой е началник и кой подчинен в този добре режисиран заговор. Е, как да се учудваме на лекотата, с която днес бившият син премиер се опитва да се измъкне от мъртвата хватка на режима на Тато и пише писма по този повод на Европейската народна партия (ЕНП) и дори заплашва, че ако не получи подобаващ отговор, ще ги напусне. А след като оттам демонстрират недоверие към писанията и лично Вилфред Мартенс го призовава да не разделя десницата, Командира, за да се оневини, намира най-лесното решение, хвърляйки вината върху медиите, които го подвели. Те неправилно интерпретирали думите на човека, който за Костов само до преди две години беше от подземието, после се оказа достоен за неговите цветя, до вчера беше близък с Тато, но днес вече нямал нищо общо с него. На уточнението, че препоръката на ЕНП е към Синята коалиция, която не трябва да разделя дясното пространство, ето как отговори Костов: „Това е отделно, това е дежурна фраза. Въпросът е за вината”.
И ние смятаме, че

въпросът е за вината

Докато всички, свързани с криминалния преход, не получат заслуженото, ще се опитват да ни пързалят, както го направи и Първанов преди дни. Запитан с какво искат да го запомнят след изтичането на мандата му, той отговаря ни лук ял, ни лук мирисал - "като президента, когото властта не промени". Можем да се пошегуваме, че при толкова много женски мечки какво друго да каже. Но да оставим шегите. Докато зайчетата продължават да въртят педалите, зад гърба им големите играчи лукаво ще ни готвят поредното менте. Затова освен че ще чакаме с омерзение поредната порция „калинки” и „бръмбари”, се надяваме един ден да не ни посрещат с думите „Кучетата си лаят, керванът си върви”.

събота, 4 декември 2010 г.

„Калинките” на Илиева

Какво ли още ще научим за нашата Мата Хари. След като се разбра, че е изпързаляла всички с фалшивата си диплома, не минава ден без новини за „шпионските” й изпълнения. Подслушвала дори министъра си, пращала доносите в ОЛАФ, спрените заради нейните писания пари били над 200 млн. лв. Отделно ще се смятат щетите, нанесени заради нейната некомпетентност.
Барон Мюнхаузен би завидял на виртуозните й изпълнения. Все по-очевидно става, че е налице поредният клиничен случай.
Не случайно вместо нея взе да говори и Яне. Дивотиите възбуждат желанията за изява на кандидатите за Четвърти километър.
Започват да ни идват малко в повече обаче. Един пращал хомосексуални есемеси, друг бил изнасилен в тоалетната на Народното събрание, една дузина пък зарязаха пленарната зала, за да получат суперскъпи джиесеми на аванта. Ясно е, че трябва да бъдат изметени всички, които петнят не само свещената сграда, но и страната ни. Писна ни не от подслушвателите, а от бръмбарите в главите им. Няма защо да чакаме лудите да се налудуват. Крайно време е всеки да получи каквото му се полага.

сряда, 1 декември 2010 г.

А този, който закачва ордените!?...

Попитали радио Ереван как ще коментира решението на българския парламент да не се дават ордени на доносниците от ДС. Радиото тутакси отговорило: „По-интересно е дали агент на бившите тайни служби има право да закачва ордени!“...
Крайно време беше това да се случи. Смешно и цинично бе с висши държавни отличия днес да бъде награждаван репресивния апарат на Тато.
Върхът на нахалството беше, когато един негов главен прокурор, който прокуди и вкара в лагери и затвори хиляди наши сънародници, щеше да получи „Стара планина“. И въпреки недоволството, все пак му беше даден друг за заслуги към науката.
После се оказа, че това не е случайно - човекът който окачва ордените, също цъфна с две имена. Нека припомним само как с негова помощ бе отменено друго решение на народните избраници – да няма доносници депутати в ръководните органи на парламента и евроделегациите.
Затова никак не е смешен отговорът на радиото.
Той е най-вече за онези честни хора, които са заслужили наградата. Не по-малко цинично е да ги награждава агент на ДС.
Но и за това има решение. Не е трудно да се спре даването на отличия докато изтече мандатът на обитателя на „Дондуков“ 2.