Общо показвания

неделя, 24 февруари 2008 г.

Нямат край дивотиите на Масларова

Какво още трябва да се случи, за да бъде уволнена Емилия Масларова.
Какъв морал, какво падение – да кажеш за децата от Могилино:
„Те толкова си могат”...
Знае ли тя какво е съчувствие, какво е грижа.
Още прeди 10 години, по време на правителството на Жан, се видя, че не става за социален министър.
Защо ни я натрапиха отново!?
Това ли заслужаваха три милиона българи, които живеят под прага на бедността, 300 000 болни от рак, няколко стотици хиляди инвалиди, и около милион безработни?
Има ли нещо, което да е свършила като хората?
Че точно тя да определя начина за оцеляване на българите.
Какво се случи с дрехите и обувките, които трябваше да осигури за учениците?
Заради перфектната организация трябваше да пътуват стотици километри, за да намерят децата, за които са предназначени. Защото на едното място получили само от единия номер, а на другото - от този, който не им бил необходим.
А какъв шум се вдигна с кифлата и кофичката с мляко.
То не бяха хвалби, то не бе чудо.
Почти бяхме готови да забравим скъпите бижута и дрехи.
После се оказа че не достигат 30 стотинки, за да се вземе млякото.
Кокошкарска работа.
Сякаш нямаше бюджетен излишък от един милиард!?
А какво да кажем за петте милиона, платени от нейното ведомство за социални поръчки. Не на спечелила конкурс фирма, а на фирма на мъжа и!
Колко много пари и нито лев за децата.
Защо не отделихте от тях, другарко Масларова?
А взехте за себе си...
Трябва да се сложи край на тази наглост.
Не децата, а тя толкова си може.
Разбира се, че за нея филмът на БиБиСи е злостна империалистическа пропаганда.
А в Брюксел се крои поредния заговор срещу България.
Не е мръднала от времето на Тато насам.
И днес, вече като червен капиталист, и през ум не и минава, че освен лични придобивки, трябва и светоусещане.
Че човек за човека не винаги е вълк, както пише в марксистката литература.
И че невинните деца могат много повече.
Сигурно е, че няма да има нищо против 10–те милиона евро, които Евросъюзът ще ни отпусне за домовете за сираци.
Първа ще хукне да ги получи.
Като преди това мине през бутиците на Милано и Париж
Нали ще е център на внимание.
Ех, Масларова, Масларова.
Но защо всъщност трябва да берем срама и.
Нека си припомним Соломоновата мъдрост: „Който дава на сиромах няма да осиромашее, който закрива очи от него, ще бъде проклеван.”
Тутакси да забравим, че има социален министър.
И да помогнем с каквото ни се откъсне от сърцето по сметката за децата от Могилино.

вторник, 5 февруари 2008 г.

Как се свири на индийска кобра

Докато заводът в Кремиковци се управлява от крадци, всички ще страдат

На път е да лъсне още една гигантска далавера на прехода.
Гордостта социализЪма се оказа златна кокошка за една дузина мошеници.
Кълбото започна да се разплита преди седмица, когато се разбра, че се е появил поредният купувач. И че сегашният собственик индийският милиардер Прамод Митал е готов за сделката.
Уж щеше да се продаде до вторник (29.01.) вечерта, после се оказа, че имало и други кандидати, а в сряда следобед мажоритарният собственик каза, че няма да продава. Накрая се оказа, че не индиецът е истинският собственик, а притежателите на облигации, срещу които Митал е получил 329 милиона евро. До неделя млъкнаха и работниците, които започнаха да получавата заплатите си.
Нека направим и една проста сметка. При производство на месец от 110 000 тона желязо, комбинатът печели 140 милиона евро. Като приспаднем от тях 50 милиона разходи за суровината и още 20 милиона за енергоразходи, печалбата е 70 милиона.
Познайте колко от тях отиват за мълчанието на политиците.
И защо Александър Томов е несменяем.
Някой се опитва да приспи кобрата, но с такава свирня, най-много да бъде ухапан смъртоносно.
В каква държава живеем?
В правова или държава на олигарси, в която няколко човека на тъмно се опитват да спечелят милиони за сметка на повече от 6500 работници, които могат да останат без работа.
А какво да кажем за здравето на милионна София, тровена с години.
И безцеремонно лъгана, че едва ли не от утре няма да има комбинат и там ще бъде ситито на града.
И певци песни ще пеят...
Дрън-дрън!
Само змии и гущери ще има един ден там.
Но преди това, трябва да има възмездие за лъжците и крадците.
Които само смучат, без да дават.
Главният прокурор, вътрешният министър и шефът на върховния съд, вместо да ходят да умилостивяват в Брюксел Франко Фратини, да вкарат бандитите, ограбващи Кремиковци зад решетките.
С това трябва да се заеме властта.
Тогава и в Европа ще ни повярват.
И ще развържат кесията.
Нали и бай Тошо призна, че сгрешил като построил завода край София. С технология от преди два века.
Колкото повече стои тази язва от "стратегическо значение", толкова повече далавери ще лъснат.
Кобрата вече се е събудила.
И няма как да бъде успокоена.
Като не могат да и свирят, нека оставят на други тази работа. Или пък да я застрелят.
В противен случай, всички ще пострадат - и тези, които заслужават, и невинните.