Общо показвания

четвъртък, 30 юни 2011 г.

За мишките, гумите и синята теменужка

Малко е срамно точно лидерът на ДСБ Иван Костов да иска анкетна комисия, която да разсее съмненията, че управляващите са си напазарували независими народни представители. Освен това той щял да иска Сметната палата да проследи движението на парите от субсидията от финансовото министерство. Командира изказа съмнението, че една част от парите се получават от независимите депутати като възнаграждение за подкрепата на мнозинството.
Ние ще кажем, че това не е необичайна практика за бившия преподавател по марксистка политикономия. Напротив, той е един от първите номади (както наричат напусналите партиите си депутати), които, след като разцепиха СДС, посегнаха и на полагащата им се субсидия в парламента. Ще припомним, че ДСБ беше създадена по време на 39-ото народно събрание (2001 г. – 2005 г.) от 29 народни избраници, които напуснаха парламентарната група на ОДС от 61 депутати. Те безцеремонно прибраха и субсидията, но тогава никой от тях не постави въпроса дали това е законно и не трябва ли парите вместо депутата (както сега разправят) да следват партията… Няма да пропуснем да споменем с какъв хъс тогава изнесоха от синята централа компютри, принтери, лаптопи,

не оставиха и компютърните мишки

някои от които по-късно се оказаха, че са развалени. А какво да кажем за това, че оставиха без гуми партийните коли на „Раковска” 134, защото джантите и гумите се водеха на фондация „Демокрация”, която се контролираше персонално от Командира.
Всъщност след раздялата в централата със синия лъв останаха два компютъра, три мобилни телефона и три симкарти, които също бяха притежание на фондацията на Костов, но сините така и не им ги върнаха.
Тогава тези действия, инспирирани от лидера на ДСБ, предизвикваха голям смях в обществото и див гняв сред хваналите се гуша за гуша доскорошни съратници.
Ето как например сини депутати описаха развода в СДС:
"Жената (Надежда Михайлова, по това време лидер на сините) взе къщата („Раковска“ 134), а мъжът (Иван Костов) взе парите (държавната субсидия)”.
За

депутатите си той получи 420 000 лв. от бюджета

Днес Костов може би не иска да си спомни това, но ще му припомним и още нещо - как тогава тъмносините окупираха стаята в парламента, която от началото на демокрацията винаги се е заемала от СДС. И хората на Надежда Михайлова нямаше какво да правят, освен да се съберат в парламентарното барче. Подобна безцеремонност никога не е имало в най-новата история на родния парламент.
Не трябва да се премълчава и фактът, че още с появата на първите независими депутати Костов нееднократно се е опитвал да ухажва някои от тях, за да се присъединят към парламентарната група на Синята коалиция (по-точно към ДСБ, защото и досега бившият премиер не може да се примири с факта, че СДС има 9, а той само 5 депутати). Не случайно един от независимите депутати -Тодор Великов, предупреди, че ако

обичащият да полива теменужките си вкъщи

продължава инсинуациите си срещу тях, той ще разкрие кои са тримата независими, които Костов се е опитвал да привлече в тяхната ПГ. В кулоарите на парламента вчера един от тях обаче доста цветно описа как лидерът на ДСБ им подхвърлил:
„Чукарски (Димитър Чукарски) и Венци (Венцислав Върбанов) ги вземам веднага, за Великов ще мисля, но да не вземете да ми доведете Марио (Марио Тагарински), че той е за АЕЦ „Белене…” След като групата на независимите се увеличила, той започнал чрез свои депутати да ухажва и бивши депутати на ДПС, като същевременно зад гърба им се опитвал да изтъргува невземането им, както и подкрепата на вота на недоверие към правителството, срещу бъдещи индулгенции. След като обаче бил отрязан, той се спрял на варианта „излизане от залата”, което на практика е подкрепа за кабинета. Затова сега цялата пушилка, която политическият милиционер от времето на Тато вдига за субсидията, е свързана с опит за

ново присламчване на масата на властта

Не случайно вчера Костов на няколко пъти спомена, че с ГЕРБ са сродни партии, от една фамилия и че имало министри, които безусловно подкрепяли. В случая възможностите са две – едната е това да е оферта към сегашния премиер да смени няколко министри с хора на Костов, а втората - да изиграе управляващите да ги вземат за съюзник, за сметка на независимите депутати, и при първа възможност да ги свалят от власт. По повод на тази възможност ще припомним как по подобен начин той изигра първия демократично избран министър-председател Филип Димитров да поиска вот на доверие, а след като изпълни задачата си и осигури връщането на червените на власт, получи като награда лидерския пост на СДС.
Всъщност терминът „корупционно мнозинство”, който лидерът на ДСБ се опитва да прокара, може да е както алиби за плановете му да заеме мястото на „Атака”, така и реверанс към червените, с които винаги си е подхвърлял топката. Той съвсем ясно си дава сметка, че някои от основните играчи на криминалния преход си отиват (при това прогнозите са, че те нямат шанс да се върнат отново в играта, а директно ще се озоват на политическото бунище, където ще потънат в забрава). А слизането им от сцената съвсем естествено ще

обезсмисли и неговото присъствие на нея

Кукловодите знаят добре, че само изкарването на нови играчи ще забави и тяхното отстраняване. Точно този страх, че съдбата му вече е предрешена, кара Костов публично да вдига пушилка, но задкулисно плонжира, за да гарантира оставането си в политиката. Затова и не трябва да се учудваме и дори възмущаваме, когато Командира по време на дебата за промените в Закона за дипломатическата служба миналата седмица нагло заяви, че „няма нищо по-неестествено хора, които са се борили срещу свободните демокрации, сега да претендират, че трябва да представляват държавата. Не може да иска бивш сътрудник на ДС, възможен двоен агент, да представлява България в НАТО. Ако тези хора имат идеология, те не би трябвало да искат да служат на държавата, защото тя рязко е променила политическия си курс. Нашата страна има друга геополитическа принадлежност.”
Пак ще се върнем към миналото, и то към неговото управление, защото точно тогава

бяха скрити досиетата не само на посланици, но и на депутати

и на политически лидери. Ще отбележим, че още през 1997 г. синьото мнозинство прие, че документите на ДС трябва да се предадат в Държавния архив. Но вместо да бъдат разкрити 250 000 агенти на бившия режим, както се заканваше Костов по време на предизборните обиколки, се случи точно обратното – бяха скрити дори депутати. А съвсем скоро научихме, че сините също са назначавали бивши ДС агенти за посланици. Според изнесените от комисията на Евтим Костадинов данни 27 от посланиците, сътрудници и офицери на Държавна сигурност, са назначени през управленския мандат на Иван Костов (1999-2001), а още 34 са преназначени от синьото правителство. Въпросът защо Командира е допуснал това, след като е имал възможност заради пълното си парламентарно мнозинство, както и заради контрола на службите, да го направи, но не го е направил, все още е без отговор. В заключение по този повод ще разкажем следния виц:
Отива дядо с внуче на цирк. Ама хич не му се ходи на цир, на човека. Вместо да си пие питието и пляска карти с приятелите си, му курдисали внучето, да го води на цирк. Влизат в цирка, детето – смаяно: "Леле, дядо, гледай, гледай, цирк!" Дядото тихо прошепва:"Хм, какъв ти цирк! Бардак! Дядо ми навремето какъв бардак имаше... цирк, цирк!" Почнало представлението, пръвият номер - дресура на лъвове. Внучето вече крещи от възторг: "Дядо, гледай, гледай! Лъвове!"
Дядото, пак тихо: "Хм, какви ти лъвове, въшки! Дядо ми какви въшки имаше... лъвове, лъвове!"
Свършила дресурата на лъвовете, излезли факири да правят фокуси. Внучето вече, почти напишкано от радост, дърпа дядо си за ръкава: "Дядо, дядо, гледай - факири!" Дядото, пак тихо: "Хм, какви ти факири! Обратни са! А какви… имаше дядо ми - факири, факири!"

понеделник, 27 юни 2011 г.

Номерът на куцото куче

Подозрителна пушилка се вдигна от синьо-червената мъгла миналата седмица. Разноцветни депутати поискаха да знаят къде отиват парите на независимите депутати. Размахаха пръст на управляващите, че са си ги напазарували, но същевременно дадоха знак, че нямат нищо против да се върне старият правилник на парламента, според който народните избраници ще могат отново да си правят свои парламентарни групи или направо ще се преместват от една в друга. Не е трудно да се досетим от начина на гласуване по време на вота на недоверие към правителството кой към кого ще се присъедини. Още повече че някои независими депутати бяха забелязани нееднократно да разговарят с лидери на БСП и СДС в кулоарите на парламента през последните седмици.
Въпросът за движението на субсидията на избраниците на народа бе поставен на финансовия министър още преди близо година от лидера на РЗС Яне Янев. Тогава Дянков се позова на питане на самия Яне от миналия парламент, когато той самият като независим народен представител е поискал да разбере

кой трябва да получи полагащите се държавни пари – депутатът или партията, която е напуснал.

Ето какъв писмен отговор е дал тогавашният шеф на правната комисия Янаки Стоилов: „Тълкуванието на шефа на правната комисия в Народното събрание е, че всяко напускане на парламентарна група от страна на народен представител ще доведе до пропорционално намаляване на размера на субсидията за тази парламентарно представена политическа партия. От момента на напускането на парламентарната група и на декларирането на принадлежност към друга политическа партия занапред субсидията се намалява или запазва за напуснатата политическа партия и се увеличава за политическата партия, към която независимият народен представител е декларирал принадлежност”. Този принцип е спазен при разпределението на политическите партии през 2009-а, 2010-а и 2011 година. При първото си питане към финансовото министерство Яне Янев е защитавал позицията, че „субсидията следва депутатите”, а при питането си към Дянков - че „субсидиите остават в партията”.
Така че този въпрос е получил своя отговор още тогава. Очевидно е, че повторното му поставяне (разчитайки на късата памет) цели нещо по-различно. И веднага се вижда – парите са само поводът, едната цел е да бъдат

максимално осветени онези девет независими народни представители,

които ясно очертават сегашното управляващо мнозинство, а другата е останалите независими, както и очакващите се да напуснат, да бъдат тихомълком привлечени към БСП и Синята коалиция.
Схемата, по която действат социалистите, е изпитана нееднократно през годините на криминалния преход. Тя има незабавен ефект, защото когато се говори за пари, винаги в обществото (особено в сегашната критична ситуация) остава усещането, че посочените с пръст не само са излъгали очакванията им, след като са получили доверието им, но и са ги ограбили.
Ето например как социалистите си представят аферата, свързваща ГЕРБ и деветте независими депутати: „При записването си към управляващата партия съответният независим депутат “носи на гърба си” и годишната държавна субсидия от около 200 000 лева, която се превежда от Министерството на финансите (МФ) в партийната каса на четири транша.
Срещу 60% от тази сума или 120 000 лева “независимият” депутат поема джентълменския ангажимент да подкрепя властта. И за да се спазва договореното, парите не се дават накуп, а на траншове – по 10 000 лева кеш между 1 и 5 число всеки месец от тайния касиер на управляващите.
Според червения депутат Петър Корумбашев ако управляващите към този момент разполагат с 9 “независими” депутати, най-вероятно общата сума, която годишно получават за себе си, е точно 1,08 милиона лева на година.
За да не са сами в тази атака, както се очакваше, към нея се присъедини и Иван Костов. Той допълни интригата, като набърка в нея своя „любим” министър: „Човекът, който е отговорен за това независими депутати да подкрепят ГЕРБ, е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов.” Според него не министърът на финансите Симеон Дянков, а именно Цветанов можел да каже причините, поради които независими депутати гласуват за ГЕРБ. "Това е известно, става дума

за спрени призовки и спрени разследвания",

обясни Костов и уточни, че някои от разследванията са за данъчни нарушения. Той, разбира се, не посочи имена. От независимите депутати, гласували заедно с ГЕРБ, по време на нападките, отправени от Командира, в парламента се намираха Дарин Матов, Димитър Колев и Огнян Пейчев. И тримата отрекоха да са в подобна схема с вътрешния министър. Матов припомни, че в началото на мандата на ГЕРБе правена данъчна ревизия на фирмана която е бил съдружник, но заяви, че тогава не са установени нарушения, а и тя вече е закрита. Колев обяви, че от 12 години няма бизнес, нито пък някога му е правена данъчна проверка като физическо лице.Верен на популистката си тактика да създава максимална суматоха, бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато предупреди, че "тази закрила е съвсем временна" и е само до края на мандата на ГЕРБ. "Никой няма да се съгласи да закриля по-нататък и да саботира разследване срещу депутати поради какъвто и да е повод след следващите парламентарни избори, това е временно сечиво за мнозинството", посочи Костов. Той добави, че десницата ще настоява за разследване за изразходването на партийните субсидии и специално на тези, с които са купени депутатски гласове. И дори това да не стане в сегашния парламент, ще поискат това да се случи в следващия.Това, че червените и сините пяха в един хор, не ни изненада. Но това, че се обединиха в идеята си да върнат стария правилник, вече подсказва за едни общи намерения

да се възползват от разклатилите се парламентарни групи

и да вземат и те своя пай. Първата стъпка я направиха от Синята коалиция. Няколко часа след дебата те внесоха законови промени, с които да се забрани принципът субсидията да следва депутата. „Въпреки че това е била практиката досега, искаме промяната, защото никога досега този принцип не е водел до формиране на управляващо мнозинство - ГЕРБ и независими”, поясни Костов. Той обяви Закона за политическите партии за "дълбоко порочен", защото според правилника на парламента депутатите не могат да преминават от една парламентарна група в друга, но се оказва, че парите им могат. "Излиза, че държавната субсидия е член на партия, а съответният народен представител може да не е", каза още той.
Разбира се, че независимите депутати не останаха длъжни на Командира и дружно го заплашиха със съд за клевета: „Виждаме закана от Иван Костов към нас. Още през месец април шестима депутати направихме декларация, че подкрепяме българското правителство на Бойко Борисов в настоящия момент”, посочи Великов. По думите му днес това дава основание на независимите да пренасочат субсидията си не към партиите, от които идват, защото тя не се е разпределяла ефективно. Той коментира, че има информация, че лидер на партия получава заплата, без това да е взето като решение от съвета на тази партия. „Кои са тези лидери, карали народни представители да подписват запис на заповеди и са подписвали договори за поръчителство?”, попита Великов. Той смята, че някой се опитва да изрекетира правителството за това, че 9 депутати са го подкрепили. По думите му ако от Синята коалиция продължават така неистово и недемократично да говорят срещу независими народни представители, те ще огласят

кой от лидерите й е предлагал на трима независими

да се присъединят към съответната партия. Дарин Матов посочи, че става въпрос за ДСБ и Иван Костов.Всъщност Великов разкрива и едно друго тайно намерение на Командира – да се намърда на освободеното от „Атака” място на трапезата на управляващото мнозинство. С гласуванията си досега по време на вотовете на доверие и недоверие към правителството на практика Синята коалиция винаги е подкрепяла кабинета, независимо от пушилката, която вдигат срещу него в публичното пространство. Така че и тази атака срещу управляващите може да се приеме като рекет, чрез който хора от криминалния преход искат получат своя дял. Но това, което в действителност искат и сините, и червените, е по всякакъв начин да ерозират мнозинството, като крайната им цел

не е в „ползу роду”, а да осъществят принципа „стани та да седна”.

И тактиката им е като на куцото куче от следния виц:„Върви си куцото куче и среща един милионер:„Здравей, милионер”, „Здравей, куцо куче.”„Утре на надбягванията заложи на мен, ще спечеля и ще станеш милиардер, цял живот ще си щракаш с пръсти и няма да имаш никакви грижи”, казало куцото куче на милионера.„Махни се от мен, куцо куче, и не ме занимавай с глупости - та ти си куцо, как смяташ, че ще спечелиш” - отвърнал милионерът и си продължил пътя.Но през нощта милионерът сънувал, че куцото куче печели първо място. Станал сутринта рано и отишъл да заложи на него, воден от провидението на съня.Започнало състезанието. Първа обиколка - куцото куче последно. Втора обиколка - куцото куче пак последно. И така до края - куцото куче финиширало последно и загубило надбягванията.Милионерът отишъл при куцото куче и побеснял от гняв започнал да му се кара:„Куцо куче, заложих на теб всичките си пари, а ти загуби. Какво стана, нали ме уверяваше, че ще спечелиш.”„И аз не знам защо така стана!”, невинно отговорило то.

петък, 24 юни 2011 г.

Джеймс Бонд спечели реванша с Авакум Захов

Малцина вероятно ще си спомнят, че през далечната 1966 г. легендарният британски шпионин Джеймс Бонд е захвърлен сам на ледник в Антарктида, след като не завършва успешно операцията по отвличането на съветския професор Константин Трофимов, създател на нов тип лазерно оръжие. Причината за това „заточение” е офицерът от българската Държавна сигурност Авакум Захов, който успява да го неутрализира. Това се случва в романа на Андрей Гуляшки “Срещу 07”, а славата на Джеймс Бонд без малко да помръкне завинаги, ако английското издателство предвидливо не разрешава на чуждия автор да използва кодовото име 007 и Андрей Гуляшки впуска своя герой в битка с неизвестния британски агент 07.
С вчерашното гласуване на първо четене на промените в Закона за дипломатическата служба, с които се приеха лустративни текстове за посланици, бивши агенти на ДС, може да се твърди, че Бонд е овъзмезден. 92 народни представители гласуваха „за", 21 бяха „против", а 13 се въздържаха. Според новите текстове служители в дипломатическата служба, които са сътрудници на бившите репресивни служби, се освобождават от публичната им длъжност и се преназначават на друга дипломатическа служба. С промените се въвежда и забрана посланици да стават бивши агенти на ДС.
Стрелата пък хвърлена от Ангел Найденов (БСП), че един нашумал български филм "Мисия Лондон" е вдъхновил авторите на измененията на Закона за дипломатическата служба и такова ще бъде оттук нататък бъдещето в дипломатическите мисии, бе върната от управляващото мнозинство като бумеранг с обяснението че, сценарият всъщност е романизирана версия на сегашния закон приет през 2007 г. Тази дребна задявка със сигурност показва, че авторите на филма са си свършили добре работата, но същевременно разкрива непредодолимите различия между тези, в чиито глави все още ехтят залповете на „Аврора” и тези, които искат да приключат с криминалния преход, за да може да станем истински съюзник на НАТО и Евросъюза. Не случайно от парламентарната трибуна бе припомнено, че причината за

хващането на последния влак за това членство е ДС

и че твърдението, че точно тези хора са с най-голям принос за това, е голословно и в известен смисъл нагло. Най-малко поради простата причина за възможната зависимост с тайните служби на страни враждебни на Алианса.
„Трябва да дадем ясен знак към нашите партньори, че България иска да прекъсне потенциалните и налични зависимости”, заяви от Моника Ханс Панайотова (ГЕРБ) и потвърди, че заради тези зависимости през последните 20 г. реална дипломация не е била осъществявана.
Ще припомним само, че в бившите соцстрани този процес е завършен отдавна. След обединението на на двете Германии в бившата ГДР са инаправени 1,7 милиона проверки до края на 2009 г. и

там е извършена пълна лустрация.

През 1992 в Чехия се приема подобен закон, след което 100 души е трябвало да напуснат по силата на него. Повечето са били понижени или преместени на позиции, които не изискват лустрация, т.е той не е бил разрушителен за техния служебен живот. В Полша правителството провежда лустрация на обществени длъжности, включително и на дипломати. От тях се изисква да подписват декларация, че нямат нищо общо с бившите тайни служби на комунистическия режим. През 2007 г. тези разпоредби са обявени за неконституционни, но същевременните ключовите посланици с връзки в бившите служби са отзовани. В Унгария лустрацията е направена през 1994 г. като обхватът и е променян през годините. 600 души са били обект на санкции, а на тези, които са отказали, им е било препоръчано да напуснат. Подобна е ситуацията в балтийските републики Литва, Латвия и Естония, където няма налични данни за принадлежност. В Литва е приет закон, ограничаващ агентите да заемат длъжности в държавния, включително и в частния бизнес. Същото се е случило в Латвия и Естония. В Естония е предвидено

доброволно признаване на принадлежност с морални последици.

110 души си признават, 250 отказват, но след това са били публично обявени. Двете ни съседки Румъния и Македония не остават по назад. През май 2010 е приет закон, забраняващ заемането на обществени длъжности на хора, свързани с ДС за следващите 5 години. В Македония е приет подобен закон през 2009 г.
В защита на законопроекта от евентуалното му обявяване в противоконституционност, мнозинството извади аргумента, че в Закона за радиото и телевизията Конституционният къд се е произнесъл, че подобни поправки не противоречат на Коституцията и международните договори, така че не може да се каже че в случая има едностранно тълкуване на нормата.
Независимо от тези факти, както се очакваше, в пленарната зала бе

спусната завесата на червено-синята мъгла

гарнирана с истини и евтин популизъм. Няма как едностранно да се приеме твърдението на лидера на ДСБ Иван Костов, че „няма нищо по-неестествено хора, които са се борили срещу свободните демокрации сега да претендират, че трябва да представляват държавата. Не може да иска бивш сътрудник на ДС, възможен двоен агент да представлява България в НАТО. Ако тези хора имат идеология, те не би трябвало да искат да служат на държавата, защото тя рязко е променила политическия си курс. Нашата страна има друга геополитическа принадлежност”, поясни още Костов. Ако стриктно се следва неговата логика и се приложат нормите, споменати по-горе от някои европейски страни, би следвало самия лидер на ДСБ отдавна да е изпратен на политическото бунище. За никой не е тайна

неговата дейност в промиването на мозъци от времето на Тато.

Няма да напомняме и съмнителни факти от пребиваването му в бившия СССР, както и обслужването през годините на финансовите интереси на хора, свързани с бившата ДС. Има вече неопровержими исторически доказателства за тясната връзка на хората, работещи на идеологическия фронт тогава и репресивната машина.
В дебата всъщност най-ясни бяха намеренията на БСП да използва позициите си в Конституциония съд, за да бламира закона. Те бяха изложени от бившия конституционен съдия Любен Корнезов (1991 -1994 г):"В това законче има девет противоконституционни текста. Има и други. Другите текстове обаче са за юридически камуфлаж, юридическа баластра. Коя е основната цел на това законче? Лустрация, дискриминация. Това е целта. Другото е заблуда и вие потвърждавате, че е така. "Пишете: Законът противоречи на Решение номер 14 от 1992 г. на Конституционния съд, в което аз съм участвал, Решение номер 10, Решение номер 9, и последното – Решение номер 11 от 2009 г. Ето тези решения на Конституционния съд, част от българската Конституция, нарушавате с това законопроектче”, заяви Любен Корнезов.
Специално за лустрирането Корнезов спомена, че промените в закона освен на Конституцията противоречат и на международни договори - Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и на Конвенцията относно правата на гражданите на труд. "Приемайки тази лустрация, в Конституционния съд ще ви сразя", закани се Корнезов.
По този повод от сега може да кажем, че това, което ще се случи в съда ще е

Наблюдавано много внимателно от нашите партньори от НАТО


защото тезата на външно министерство, че промените не отнемат на никой правото на труд и от тази гледна точка не представляват лустрация също са интересни от правна гледна точка.
Накрая като още един аргумент в полза на този закон ще представим едно много показателно решение на Политбюро от 1973 г. което формулира по следния начин критериите за набиране на разузнавачи: “Оперативният състав (на разузнаването) се комплектова от български граждани – комунисти и комсомолци, безпределно предани и верни на българския народ, БКП и на дружбата със СССР, отбили военната си служба, с висше образование, които владеят най-малко езика на една от разузнаваните страни, с добра политическа и обща култура, смели, инициативни, упорити, годни за изпълнение на разузнавателни и контрарузнавателни задачи при всякаква обстановка. Разузнавателното управление набира кадри от поделенията на МВР, от висшите учебни заведения, от министерства, ведомства, учреждения и организации”.
Така че в страната ни може

да се вдига още дълго време пушилка

за сметка на данъкоплатците, но едва ли ще е възможно за в бъдеще тези хора да могат да работят практически във външнополитическите структури на страната ни. В заключение ще разкажем следната поучителна история, която показва как всичко ще завърши:
„Ямаока Тесю, като млад ученик, посещавал един след друг различни учители. Веднъж той се намерил при Докуон. Искайки да покаже своите знания, той казал: „Разумът, Буда, чувственото битие - всички те всъщност не съществуват. Истинската природа на нещата се явява пустотата. Не съществуват нито въплъщения, нито заблуждения, нито мъдрост, нито посредственост. Нищо не можеш да дадеш и нищо не можеш да получиш”.
Докуон, който спокойно пушел, нищо не казал.
Внезапно обаче силно ударил Ямаока по главата. Юношата много се разгневил. „Ако нищо не съществува, запитал Докуон, то от къде тогава се взе този гняв?”
Всъщност бившите комунисти от БСП са усетили вече удара, но все още не искат да проумеят откъде се е взел този гняв.

сряда, 22 юни 2011 г.

Битка с удари под кръста за листите вдясно

В Синята коалиция се хванаха гуша за гуша отново - този път заради подредбата на листите за общински съветници и кметове за предстоящите местни избори тази есен.
Всъщност това се очакваше, като се има предвид резултатът от проведените на 12 юни вътрешнопартийни избори за кандидати за президент и столичен кмет. Победите на ДСБ в София и Варна, както и равният мач в Пловдив изостри апетитите на Иван Костов да си върне клюмналите напоследък позиции в коалицията.
От друга страна, лидерът на СДС Мартин Димитров едва ли ще му остане длъжен. От два месеца си личи амбицията му да се измъкне от сянката на Командира и да изгради партия, която да определя в бъдеще правилата на играта вдясно.
Бившият преподавател по политическа икономия е наясно, че оцеляването му зависи единствено от общото сътрудничество между двете партии, а асимилирането на сините той засега приема като бонус.

Мартин пък знае, че Синята коалиция с Костов е ракова клетка

която руши дясното, работи за личната полза на политическия милиционер от времето на соца и, разбира се, – за единството на червено-синята мъгла. Затова възстановяването на позициите на сините чрез връщането на загубения милион избиратели минава през разрушаването на тази клетка. Не случайно Мартин Димитров твърди, че Синя коалиция ще има, но тя може да е с други партии без ДСБ.
Веднага ще подкрепим твърдението си с поредния неоспорим факт за това как Командира подклади пламването на новата война вдясно. В събота (18.6.) той даде конкретен знак на своите как да атакуват листите: „В големите градове ние печелим срещу СДС с 56-57 процента срещу 43-44 за СДС”, заяви той и призова за подписването на споразумения по места. „Защото техен е кандидатът на националната кампания, за да направят мощна коалиция зад него, те би трябвало да търсят навсякъде споразумение. Това е, казвам, простата политическа логика.”
Истината, разбира се, е по-различна. В София например преднината на ДСБ би била минимална, ако от резултата се махне ромският вот.
Във Варна хората на Костов пък спечелиха не само с ромски вот, но и с корпоративен. Навсякъде другаде ДСБ са губещите.
Това обаче не попречи на протежетата на бившия син премиер

да започнат пазарлъци за надмощие по места,

стриктно следвайки дадените от него указания как да доминират в тях.
Например след проведените вътрешни избори в София този уикенд би следвало листата за общински съветници вече да е подредена. И тя би трябвало да изглежда по следния начин в съотношение 1:1: Ще се води, естествено, от спечелилия кандидат-кмет Прошко Прошков. След него ще е водачът на СДС - София, Владимир Кисьов, за когото Националният съвет на СДС реши, че няма да участва в избори, но е логично да оглави листата. Трети е общинският съветник Вили Лилков (ДСБ), събрал най-много гласове сред тъмносините. Като четвърти отива лидерът на СДС – София, Борислав Бориславов, следван от зам.-кмета Христо Ангеличин (ДСБ), шести е Борислав Абрашев (СДС). Веднага след това идва ген. Атанас Атанасов (ДСБ), а след него Антон Койчев (СДС). След тъмносиния доктор Петър Москов се нарежда Стефан Иванов (СДС). Заради объркани данни, т.е. техническа грешка, кметът на район “Витоша” Любен Петров (СДС) трябвало да бъде 4-ти сред седесарите, но заел 5-о място. В общата листа сега той е 12-и.
Но веднага ще отбележим, че тази подредба не е окончателна. Първо, защото крайното решение ще се вземе чак след 10 юли, когато ще стане ясно как се подреждат листите във Варна и Пловдив, и, второ, защото отсега още Командира настоява за подредба 2:1 в полза на ДСБ в столицата. Тъмносините неофициално признават, че не са съгласни на равнопоставеност. От СДС пък настояват на вече постигнатото споразумение.
„Излъчихме контактна група, която ще влезе в преговори със СДС - София, за формата 1:1 само си говорим, но решение нямаме”, заяви многозначително по този повод Вили Лилков от столичната структура на ДСБ. Ще вметнем също, че в момента СДС и ДСБ имат 11 съветници в Столичната община. Според едни социологически проучвания

през следващия мандат те няма да имат повече от 7

За подредба на листите, доминирана от ДСБ, настояват и във Варна, където съотношението на силите е същото. От ДСБ са си харесали и кандидат за кмет, когото смятат да наложат. Това е бившият шеф на „Златни пясъци” АД Николай Недков.
Този натиск е важен и заради възможността, която дава за пазарлък със сините и за други места, където ДСБ просто не съществува, но иска да има влияние в местната власт. Само че по всичко личи, че това едва ли ще стане.
В Бургас, макар и да не са обявени листите, сините не искат и да чуят за ДСБ и Костов. Отсега се знае, че първите две места са за СДС, третото ще е за партньорите от „Гергьовден” и едва четвъртото ще е евентуално за ДСБ, ако не бъде дадено на друг коалиционен партньор. Според резултата на проведения вътрешнопартиен избор водач на листата ще е областният председател на СДС Костадин Марков, който е зам.-кмет по строителството на Бургас. На второ място в нея е адвокат Вълчо Чолаков, който е общински съветник от СДС в настоящия общински съвет на Бургас и член на НИС на СДС.
Третата позиция в листата на сините зае общинският председател на СДС – Бургас, адвокат Константин Райков. Седесарите определиха четвъртото място за областния секретар на СДС Тошко Иванов, а петата позиция – за Станимир Апостолов, който е зам.-председател на общинската структура на СДС.
Тази подредба е съвсем очаквана, като се има предвид, че Димитър Николов от ГЕРБ ще е кандидатът за кмет отново. Със сигурност това няма да се хареса на Командира, който иска да вбие клин между

колаборацията ГЕРБ и СДС в Бургас която изглежда непробиваема.

А какво да кажем за Каварна, където ГЕРБ и СДС заедно подкрепят кмета рокаджия Цонко Цонев. Там десебарите директно са отсвирени от софрата на властта.
Във Варна положението за хората на Костов също не е розово въпреки претенциите им. Там сините ще изчакат просто да дойде 10 юли, когато е крайният срок за подреждането на листите, ще обявят Синя коалиция с още най-малко седем формации („Свободен избор”, БНД, „Новото време”, РДП, БДФ, Съюза на репресираните и земеделците) и ще бият дузпата на тъмносините. „Няма да отстъпим на никакъв натиск от страна на ДСБ, още повече че те фалшифицираха изборите”, твърди областният секретар на сините Юрий Колев.
В Пловдив, където мачът между ДСБ и СДС завърши наравно, ситуацията е затишие пред буря. Двамата лидери Спас Гърневски (ДСБ) и Петър Попов (СДС) са се обединили единствено около предложения от сините кандидат за кмет арх. Илко Николов, който е много качествена фигура. Той е председател на Съюза на архитектите в града, бил е главен архитект на пловдивския район "Централен" и проектант на свободна практика.
Освен от СДС и ДСБ кандидатурата на Николов е подкрепена и от граждански и обществени организации, сред които е Бизнес експертният съвет в Пловдив. С този кандидат за кмет сините могат да си върнат Пловдив, защото червените са в тежка ситуация, но разполагат с много задкулисни играчи, които могат да бъдат неутрализирани единствено ако СДС и ДСБ се разберат по същия начин и за листите. Едва ли бившият градоначалник Спас Гърневски ще пропусне възможността да се върне в общинския съвет, който, знае се, му е стара слабост.
Това всъщност е и проблемът на ДСБ. Уж лансират млади хора, както стана с кандидатурите им за столичен кмет и за президент, но всъщност

зад тях искат да се скрият старите муцуни,

предвождани от Командира.
Това, което със сигурност може да се каже, е, че битката е още в самото си начало. До 10 юли, когато се очаква да се види как ще мине тестът за Варна и Пловдив се очакват още най-малко една дузина удари под кръста. Те едва ли ще бъдат прикрити от лицемерно демонстрираното единство. Още повече че предстоят нови вотове на недоверие в парламента, а разликата в разбиранията на Мартин Димитров и Иван Костов за тях е много голяма. На това поле противопоставянето продължава.
Всъщност тази битка изглежда и предрешена, независимо че Командира знае, че само чрез интриги и рушене може да постигне необходимото за неговото оцеляване единство. Но той забравя, че коварството не може да пробие там, където хората не желаят да участват в пазарлъци под масата. Затова на тези, които допуснаха заради мързел да загубят в столицата, а поради липса на пресметливост и във Варна, както и на двамата лидери ще им напомним следната притча: „Всяка сутрин, когато антилопата се събужда, тя знае, че трябва да надбяга най-бързия лъв, защото в противен случай ще умре.
Всяка сутрин лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната антилопа, защото в противен случай ще умре от глад. Затова всяка сутрин, без значение дали си лъв или антилопа, когато слънцето изгрее, най-добре е вече да тичаш!”

понеделник, 20 юни 2011 г.

Ново мнозинство или опозиция в цугцванг

Ето как накратко описва една предизборна ситуация Алеко Константинов в знаменития „Бай Ганьо”: ”Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара….
Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: “Ха бакалъм! Да живее България!” Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!… Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове – страх да те побие!……….

Избиратели ли?… – И сянката им няма да видиш!…….”

Като чете човек тези емоционални редове и ги сравни със случилото се през миналата седмица по време на вота на недоверие, нищо друго не му идва на ум, освен че е присъствал на нелеп и безсмислен празник на мишките, при това толкова скучен, че котаракът е предпочел да се наспи, вместо да дойде и изяде някои от тях.
Вярно е, че днешните заместници на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, които обичат мокрото шоу и често се замерват с обвинения в хомосексуализъм и в гигантски завери, не присъстваха в пленарната зала. Все пак ако трябва да бъдем по-точни, едва ли някой щеше да обърне внимание на най-кроткия и къс като дебат вот на недоверие към правителството в новата ни история, ако не бяха кюфтетата, кокошките, чорапите, късането на програми и подаръците – трикольорна лентичка, сметало и Иван Костов като бонус, за лидера на БСП Сергей Станишев. Но дори и тези евтини пиарски трикове няма как да компенсират усещането

за профукани напразно пари на данъкоплатците.

Редно е в такъв случай да се запитаме какво всъщност се случи. Това, което се вижда от пръв поглед, е, че има ново парламентарно мнозинство - на ГЕРБ и независимите депутати (девет от които твърдо гласуват за правителството). Също така се видя, че 124-те гласа, които получи в своя подкрепа кабинетът, никак не са много и може да се използват от опозицията за популистки внушения. Но мнимата неопределеност (а на практика подкрепа за правителството чрез неучастието си в гласуването) на Синята коалиция и „Атака” показа, че управляващите разполагат с доста внушително мнозинство. То очевидно им се предлага срещу съответната цена, разбира се. Самата възможност за търгуване на подкрепа не е нова. Синята коалиция я предлага от първия ден на този парламент. И до голяма степен всички техни атаки към правителството се обясняват с факта, че те не са на софрата. За „Атака” пък това се очакваше, как иначе могат да оправят залинелия имидж и нарастващото недоволство към тях заради цирковете в Батак и край софийската джамия.
Така че това не са неочаквани, още по-малко пък разтърсващи новини, защото това, което излиза от тях, не е в полза нито на новите, нито на старите опозиционери. Например едва ли продължаващото надцакване вътре в Синята коалиция вещае добри дни за нея. Лидерът на ДСБ почти не крие неприязънта си към Мартин Димитров заради проявяваното от него непокорство напоследък. Видя се още когато двамата обясняваха как ще напуснат залата по време на вота, че

на Командира е наложен този вариант от синия лидер

А това той не обича. Бившият син премиер още на този вот искаше да покаже публично червен картон на човека, заради когото правеше лицеви опори, ухажваше с букети цветя във Военна болница и за когото казваше, че „се откроява с много бързата си и най-често вярна реакция”. За да се види колко лицемерен може да бъде бившият преподавател по марксистка политикономия, ще припомним, че не беше твърде отдавна времето, когато ДСБ разпространи следната позиция за управляващите:
„Министерският съвет показва висока чувствителност към тревогите и интересите на обществото и медиите, демонстрира бърза реакция за решаване на повдиганите проблеми и отстраняване на допуснатите грешки...” В документа се изброяват следните успехи: запазването и увеличаването на доверието на българските граждани, бюджетната стабилност в "аварийни условия на драстично намаление на приходите", управленската програма, съгласувана с подкрепящото мнозинство в парламента. „Правителството възстанови основния принцип на българската изпълнителна власт - персоналната, а не партийна отговорност на членовете на кабинета…“, отбелязват в заключение от ДСБ.
Трябва ли да се учудваме тогава, когато той освен че иска чрез последните атаки срещу правителството да си осигури бонуси в бъдещо червено управление, но и чрез вътрешнокоалиционни интриги гледа да превземе отвътре СДС. Не случайно Костов се опитва да прочете загубата на предварителните избори като победа точно както

дяволът чете евангелието:

„В големите градове ние печелим срещу СДС с 56-57 процента срещу 43-44 за СДС. Но много силно губим в провинциалната част, в малките градове, в малките населени места и далеч от големите центрове. Там губим с две към едно и това е причината да не се класираме по-добре.” Което е вярно само за София (да не забравяме, че беше спечелена с ромски вот) и във Варна (спечелена с ромски и корпоративен вот), навсякъде другаде ДСБ са губещите… А какво да кажем за опита Командира да се спазари и за листите в провинцията за предстоящите местни избори, опитвайки се да изтъргува подкрепата за Румен Христов в националната кампания: „СДС трябва да настоява много повече, отколкото "Демократи за силна България", за подписването на споразумения по места… Защото техен е кандидатът на националната кампания, за да направят мощна коалиция зад него, те би трябвало да търсят навсякъде споразумение. Това е, казвам, простата политическа логика.”
Затова не бива да се учудваме на грубата нападка срещу Мартин Димитров, отправена в събота, когото обвини, че имал свой заместник-министър в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, който трябвало да оттегли, вместо синият лидер да иска ДСБ да си оттегли зам.-министрите, каквито в кабинета те нямали… Така че това, което ще кажем, е, че ще очакваме с интерес крайния срок за представянето на предизборните листи, който изтича в края на другата седмица, за да видим кой кого е надцакал.

Накрая нека да видим каква е ситуацията

с реалните подкрепящи кабинета независими депутати
За да покажем, че единственото ново при тях е, че те са се увеличили от шест на девет души. Иначе още на 10 февруари Дарин Матов, Димитър Колев, Димитър Чукарски, Тодор Великов, Марио Тагарински и Венцислав Върбанов обявиха, че са изготвили общата декларация, в която заявяват, че са част от дясноцентристкото мнозинство, подкрепящо българското правителство в неговите усилия за промяна на статуквото от прехода, „режисирано и контролирано от бившата ДС".
„Европейската парламентарна политическа практика изисква ясно разграничаване между „управление" и „опозиция", написаха тогава те. Според депутатите, подписали се под текста, ЕНП и дясноконсервативните партии от Евроатлантическия регион са дали еднозначно своята подкрепа за програмата и политиката на правителството на премиера Бойко Борисов.
„Тази политика, насочена срещу корупцията, организираната престъпност и всички рецидиви на контролирания преход, изцяло среща нашето одобрение и пълна подкрепа, защото съвпада с желанията и очакванията на нашите избиратели…”, написаха още независимите в декларацията. И за да не бъдат голословни, малко по-късно шестимата заминаха за Брюксел, където увериха генералния секретар на Европейската народна партия (ЕНП) Антонио Лопес, както и председателя на Парламентарната група на ЕНП Джоузеф Дол, че ще гарантират мнозинството на управляващите от ГЕРБ.
Така че от гледна точка на математиката новото мнозинство е факт. Но то, както се видя, не е ново.
Лошата новина за политиците е, че

всичко интересно се случи след техните дивотии

Буквално часове след като депутатите си тръгнаха от свещената сграда стана известно, че американците са „спечелили” поредната битка срещу руснаците. С помощта на спрей героите от Освобождението бяха преобразувани на героите от Отмъстителите. Новите символи на свободата станаха емблематичният Супермен, безстрашният Роналд Макдоналд, а място сред тях е намерил и Дядо Коледа. Сред добрите момчета се е намърдал и най-големият враг на Батман – Джокера. И това не бе всичко, столичната улица „Шишман” се превърна в място за денонощно шоу, след като бе затворена за коли, а вчера градът символично бе завладян от велосипедите. Имало значи и добри неща, които може да се случват.
По този повод и специално за политиците ще завършим с поучителна индийска притча: „Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: ”Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!”
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал: ”Кажи ми най-напред ти обичал ли си някого?” Мъжът му отвърнал: ”Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!”
„Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или който и да е друг?” „Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого”.
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
„Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!”

събота, 18 юни 2011 г.

Вотът като шоу

След кюфтетата, кокошките, чорапите и късането на програми през втория ден на поискания от опозицията вот на недоверие циркът продължи. Този път на мода бяха подаръците. Най-ухажван бе лидерът на БСП, който получи трикольорна лентичка в чест на откриването (след десетилетия очакване) на музей на съвременото изкуство. След това му подариха сметало, за да се научи да смята правилно. Накрая в добавка му бе предложен и неговият колега и бивш премиер Иван Костов. Сергей Станишев гневно отказа Командира, но му обеща подписи, ако поиска вот на недоверие към управляващите. Ще кажем само, че играта на лошо и добро ченге е характерна за червено-синята мъгла.
Също така сме убедени, че участниците в това безсмислено шоу се забавляват не само в залата, но дори и когато гледат репортажите за собствените си простотии. На нас обаче не ни е забавно. Омръзна ни все едни и същи номера да прилагат кукловодите на криминалния преход. То не бяха обвинения в хомосексуализъм, лицеви опори, носене на букети във Военна болница, мокро шоу в пленарната зала. Затова, ако не искаме този цирк да продължи за наша сметка, то трябва добре да си помислим, преди да идем да гласуваме тази есен.

петък, 17 юни 2011 г.

Цирк с кюфтета за хора с къса памет

Дебатите по поискания от опозицията вот на недоверие към управляващите освен с обичайния популизъм ще се запомнят с две неща - с демонстративното (но от математическа гледна точка „мнимо”) оттегляне на доскорошните партньори на кабинета от „Атака” и Синята коалиция и с рекордно късата като време „пушилка” в пленарната зала. Нямаше предаване по телевизията. Не дойде и премиерът, както го направи при предишния вот, когато раздаваше автографи на червените, които размахваха лика му. Макар че имаше възможност отново да го направи върху листчетата от демонстративно скъсания от лидера на БСП Сергей Станишев на парламентарната трибуна антикризисен план на ГЕРБ.
Популизмът на опозицията се прояви още в самото начало, когато поискаха отлагане на дебата заради обявения ден на национален траур заради жертвите от жестоката катастрофа на автомагистрала „Тракия” предния ден. Всъщност това тяхно искане беше

типична проява на политическо лицемерие

като се има предвид, че ако наистина те съчувстваха на жертвите, то трябваше да постъпят като Синята коалиция и „Атака”, които отказаха да участват в дебата и напуснаха залата. Ако го бяха направили, просто нямаше да има дебат, мнозинството едва ли щеше да се хвали само пред своите и да критикува празните места на опозицията. Щеше да се стигне до гласуване още в началото на днешния пленарен ден и след това работата на народните избраници щеше да продължи с парламентарния контрол.
Никак не се изненадахме, че в „пушилката” на дебата централно място зае депутатското кюфте. То се появи непринудено и съвсем естествено предизвика червените, по които беше метнато. Скандалът избухна, след като независимият депутат Дарин Матов образно коментира искания от опозицията вот с думите:

„Сега ривети, а ‘га ядохте кюфтетата, не ривахте”

Това накара последния вътрешен министър на тройната коалиция Михаил Миков, сега депутат от БСП, да подскочи като ужилен: „Кюфтетата в този парламент ги ядете вие, като получавате пари, за да служите на управляващите.” Не можем да пропуснем и появата на кокошки и чорапи в аргументите на финансовия министър Симеон Дянков. Тези необичайни сравнения той използва, за да покаже, че Столетницата не се е променила много в начина си на дебатиране от времето на соца: „През 80-те години икономически показатели се съпоставяха с тези от 1939 г. През 1939 г. са били произведени еди-колко си чифта чорапи и са снесени еди-колко си яйца, а вижте днес – да кажем през 1984 г., колко по-производителни са нашите кокошки и колко повече чифта чорапи можем да произвеждаме по време на социализма”, описа той. Разбира се, Дянков беше категоричен, че 2011-а е много по-добра от 2008 година, с която най-вече се сравняваха депутатите от тройната коалиция. Дянков специално подчерта, че фискалният резерв за тази година е над 5 млрд. лева, инфлацията е 0%, а за годината прогнозата е за 3,6%. През 2008-а инфлацията е била 12%. Изглежда, червените чакаха точно това изказване, за да покажат, че знаят как могат

виртуозно да жонглират с цифрите

в политическия цирк. Лидерът им веднага посочи, че в страната има вече 200 000 безработни, че държавата е опоскана, и попита „къде са милиардите, които ви оставихме, къде ги изхарчихте и кой забогатя от тях, след като българските граждани обедняват". "Разигравате цинична истерия да се вдига ли минималната работна заплата, която трябваше да се увеличи още от юли миналата година, а дори и да се вдигне от септември, увеличението ще бъде вече изядено от инфлацията", посочи Станишев и обвини кабинета, че прехвърля тежестта от кризата на обикновения човек.
"Видях мотивите и се изненадах от безочието на вота дори в заглавието. Хората могат да сравнят какво говореха вносителите тогава и какво говорят сега. Не се ли чувствате неудобно, или кризата влезе в България, когато влязоха и бюлетините за ГЕРБ?", опонира му икономическият министър Трайчо Трайков. И продължи: "Говорите за тежките последици за хората, а кога стигнахте до хората, кога сте живели като тях? Питайте бизнеса какво значи газ, по-скъп за тях със 160 лева. В какво се опитвате да убедите българите? Че не се справяме с една държава? Няма да мине. Всички виждат усилията ни. Всички трябва да помнят, че вашето управление ни излиза много скъпо." Ще споменем бегло и министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, който заяви, че ако е трябвало червените да правят магистралите днес,

"Батко е щял да възложи на Братко"

и че предходното правителство е построило "100 километра магистрали, нито един от които не е законен".
Всъщност най-радващото в този дебат, ако може да има нещо радващо в този траурен ден, бе бързият му завършек. Нека си представим за миг още колко часа той щеше да продължи, ако в него участваха депутатите от Синята коалиция и „Атака”. Така че съвсем смело може да се твърди, че освен математическата подкрепа за правителството, която ще дадат с декларираното неучастие в гласуването, те помогнаха на управляващите и с неучастието си в обичайния словесен цирк, който, както се видя, не можа да избегне обичайните простотии, проявили се при вотове в миналото.
Няма новина и в случилото се така очаквано от червените

ново позициониране на ГЕРБ

само с независимите депутати. Няма да припомняме, че такива мнозинства имаха и ОДС, и НДСВ. Що се отнася до обвиненията в купуване на депутатска подкрепа, самият факт на споменаването на тази възможност показва ниско ниво и гузна съвест на опонентите. А нежеланието на двете десни партии да се включат в общия хор на новата стара опозиция показва, че те все още таят надежди да получат пай от сладката държавна баница. Ако те наистина искат да бъдат опозиция, то нека, ако им стиска, да приемат обещаните от Станишев подписи, за да внесат свой вот на недоверие. Сигурни сме обаче, че никога няма да го направят - не за друго, а защото основен играч там е Иван Костов. Той знае много добре как да намира подходящото място сред синьо-червената мъгла, при това без да пропуска възможността да се облажи от всяка друга възможност, която му се отвори. Случилото се вчера е показателно и за друго, и то е, че криминалният преход все още не е приключил. И че потърпевшите пак ще са данъкоплатците, от които се очаква да направят правилния избор тази есен, ако искат мимикрията на Октопода да свърши веднъж завинаги.

четвъртък, 16 юни 2011 г.

Привидното синьо единство

Тихата война между лидерите на СДС и ДСБ Мартин Димитров и Иван Костов продължава. Въпреки демонстрацията на единство, това си пролича след продължилите два дни общо 6 часа преговори за решаването на една елементарна от математическа гледна точка задача. Става въпрос за искания от червените вот на недоверие към правителството. Решението да се прочете декларация от името на Синята коалиция и след това депутатите им да напуснат залата не може да замаже факта, че това на практика ще е подкрепа за управляващите.
При такъв вот „въздържането” или „негласуването” (каквото всъщност смятат да направят депутатите на Синята коалиция), са гласове в полза на мнозинството, което за да бъде съборено, трябва да стане с най-малко 121 гласа „против”. Веднага ще подчертаем, че това е невъзможно и вотът е безсмислен от тази гледна точка, тъй като заедно с независимите депутати (и без помощта на разколебания досегашен съюзник „Атака”) управляващите от ГЕРБ разполагат със 128 народни представители, напълно достатъчни, за да се запази кабинетът.
Точно тази сигурност на правителството и желанието от друга страна на бившата тройна коалиция да демонстрира мускули дава възможност на ДСБ и СДС да се измъкнат донякъде от цугцванга на фактическата подкрепа с хватката „ние няма да станем съучастници на червените с участието си в безсмислените дебати, но няма и да подкрепим ГЕРБ, като изразим позицията си към тях чрез декларация. В никакъв случай това решение, което обаче е взето под натиска на СДС, не е очакваното от Командира

Пилатово измиване на ръце

Бившият преподавател по марксистка политикономия зле прикриваше недоволството си и при пряко зададения му въпрос да потвърди, че е приел условията на СДС, отговори по следния начин: „Нашето предложение беше да дадем знак, да покажем отношение към управлението на страната, защото в последна сметка вотът не е на този или на онзи, вотът е по отношение на управлението, справя ли се то или не се справя”. Всъщност исканият и неприет от Мартин Димитров знак на лидера на ДСБ бе двамата съпредседатели на коалицията знаково да гласуват срещу правителството. И заедно с червените, разбира се. Това желание на Костов не е необяснимо, то зле прикрива дългогодишното негово сътрудничество със Столетницата. То ни разкрива и коварството на човека, който беше готов на всичко (правеше лицеви опори, носеше цветя във военната болница, искаше затвор за министри от тройната коалиция), само и само

да се добере до масата на победителите

от ГЕРБ след парламентарните избори. И след като разбра, че не държи „златното ключе” за държавната баница и че няма да получи пай от нея, реши да премине на другия бряг. Както всъщност много пъти го е правил. Затова за него беше важно да се обозначи с гласуването за вота, не само за да спечели точки пред кукловодите, но и за да изпита лично доволство от удара, който ще нанесе на човека, зад чийто гръб надничаше на едни предизборни плакати.
Докато за необременения с комунистическо минало син лидер вкарването в подобна схема на обвързаност с червените означаваше единствено да влезе в капана на авторите на криминалния преход, което би било самоубийствено от гледна точка на обозначаването на СДС като главен опонент на БСП от 1989 г. досега. Освен това на прагматичния Мартин Димитров всъщност Костов не му е особено нужен вече, особено след като се видя на предварителните избори, че сините печелят в страната с огромна преднина, а загубата им в София и Варна е минимална, ако се махнат купените от ДСБ ромски гласове. Не е възможно синият лидер да забрави какви грозни обвинения хвърли срещу СДС Костов – как ГЕРБ и ДПС щели да им ударят партийно рамо на предварителния вот и как трябвало да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната истинската десница”. По този повод трябва да припомним многозначителните думи на Димитров, казани след като лъсна, че червените, роми и мафиоти дадоха рамо на ДСБ: „Онези, които обясняваха

как други партии щели да предрешат избора

станаха смешни.” Тези думи означават, че нечестната двулична игра на Костов няма да се толерира заради мнимото единство на коалицията. От социологическа гледна точка постигнатият от СДС резултат на предварителните избори показва, че те сами имат потенциал от близо 300 000 гласа. Затова и подкрепата на Костов не им е вече толкова нужна. Докато за ДСБ тази коалиция е от жизнено значение. Без нея те ще гледат парламента през крив макарон на следващите избори. Макар че ако ДСБ бъде отстранено от Синята коалиция, каквато тенденция съществува, те със сигурност ще се колаборират с пропрезидентската формация АБВ и дори с партията на Яне Янев, за да може да се

промушат и в следващия парламент.

Затова е много любопитно да се наблюдава настоящата тактика на лидера на ДСБ. Видимо доволен от резултата на предварителните избори, той тутакси забрави интригите и обидите, които нанесе на сините, и днес непрекъснато говори за единството на коалицията. Това той го прави не защото не се дразни от непрекъснатия натиск на младия син лидер, а единствено заради собственото си уреждане. Разбира се той си дава ясно сметка, че едва ли Прошко Прошков и неговите сподвижници вътре в ДСБ ще забравят как се опитваше да наложи Петър Москов за кандидат-кмет на коалицията в София. И това със сигурност ще си проличи при подреждането на листите за общински съветници в столицата. В тях едва ли ще попадне ген. Атанас Атанасов, който през цялата кампания се опитваше да наложи протежето на Костов. Очаква се също о.з. генералът да загуби и лидерското място в столичната организация.

Тези тенденции едва ли радват Командира

който знае, че скоро ще дойде денят, в който младите от ДСБ ще поискат той да се оттегли. А това е необходимо, за да оцелее мястото им в Синята коалиция. Младите лидери в двете партии са напълно наясно, че проблемът им е Костов и единството им минава през неговото отстраняване.
Но нека се върнем отново към различията на ДСБ и СДС по отношение на вота. Забележително е, че Командира и дума не обелва за предлагания от Мартин Димитров антикризисен план. Причината за това е ясна. Костов вече по никакъв начин не иска да се ангажира с това управление, защото е разбрал, че няма да получи нищо за себе си от него. Затова той няма нищо против да даде заявка за участие в следващото разпределение на властта заедно с червените. Докато синият лидер не само не иска да има нищо общо с лицемерния вот, тъй като не е тайна, че още по време на предишното управление бе пропусната възможността

да се вземат редица мерки

за да се смекчи връхлитащата криза, но той е готов да предложи разумни решения. Ако се възприемат от управляващите, те биха могли да смекчат тежкото положение по места на хората. Твърдата позиция сините да бъдат исторически опонент на БСП и същевременно да се проявява солидарност в трудни ситуации (каквато например бе проявена в европарламента от всички български депутати там за отношението към Шенген), показват, че идва ново поколение от лидери. И те със сигурност ще ни освободят от твърде дълго продължилия криминален преход.
В заключение можем да кажем, че в Синята коалиция никога не е имало истинско обединение, за да има сега разцепление. И тъй като резултатът от предварителните избори не е убедителна победа за СДС, принудителното съжителство ще продължи. Но с видимия натиск и демонстрация на лидерство от страна на Мартин Димитров, с което - ще-не ще, Костов трябва да се съобразява, като зад гърба му продължи да ерозира дясното с помощта на своите червени покровители.

вторник, 14 юни 2011 г.

"Нетрадиционни" сини гласове

С над 300 ромски гласа ДСБ удари в гръб партньорите си от СДС в столичния квартал „Факултета” в неделя на предварителния вот за кандидати за президент и столичен кмет на Синята коалиция. Подобен вот имаше и в ромската секция в училище „Елин Пелин“ във Варна, където гласовете в полза на Светослав Малинов (кандидат за президент на ДСБ) са били 77 срещу само 7 в полза на Румен Христов (кандидат за президент на СДС).
Преди това да стане известно, лидерът на ДСБ Иван Костов написа в страницата си във Facebook, че „нaционалното ръководство на ДСБ ще предложи на ръководството на СДС да не бъдат преброявани гласовете в секциите с необичаен ромски вот”. А негови сподвижници започнаха да отправят обвинения за купуване на гласове в ромски махали в полза на синия кандидат за президент в добре

познатия ни стил „Крадецът вика „дръжте крадеца”.

По-късно, когато стана ясно, че мачът е равен (и дори, ако трябва да бъдем по-точни, спечели с малък превес Командира, защото такова бе неговото първоначално предложение – ДСБ да има кандидат за кмет на София, а сините да получат кандидатпрезидентския пост), от ДСБ започнаха нова игра за впримчване окончателно на сините под техния чадър. Изненадващо определилите се като тъмносини признаха, че „вътрешните избори в Синята коалиция слагат край на зачестилите спекулации, включително от ГЕРБ, че една от партиите „носи” другата.” Само да си припомним колко нечестно и пак зад гърба на кандидатите бившият преподавател по марксистка политикономия обяви в петък (10 юни) в парламента, че

лидери на ГЕРБ агитират за СДС на предварителния вот:

„Демократи за силна България остро протестират срещу намесата на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов в предстоящия отворен вот на Синята коалиция в неделя.” Председателят на изборния щаб на ДСБ Веселин Методиев каза, че е недопустимо Цветан Цветанов да застава на страната на кандидата за кмет на София от СДС Владимир Кисьов срещу кандидата от ДСБ Прошко Прошков. Ако г-н вътрешният министър желае да дойде да гласува, да заповяда, добави депутатът.
Сините толкова се обидиха от този удар, че лидерът им едва два дни по-късно отвърна, като посочи обвързаности с управляващите на ДСБ: „ДСБ има зам.-министри в правителството, които са получили подкрепата на премиера, и ако иска ДСБ да бъде истинска опозиция, трябва да ги изтегли.“ Няма да споменаваме за обвиненията към ДПС, че Румен Христов е техният кандидат, та се наложи от движението да излизат със специална декларация по този повод.
В изборния ден се видя точно обратното - че червените мобилизираха своите, за да помогнат на ДСБ; разбра се също, че туристически и други фирми, свързани с правителството на Иван Костов, са организирали мощен корпоративен вот във Варна, Пловдив, Стара Загора и Хасково; участници в криминалния преход също са активирали структурите си, за да вземат по-късно дължимия им пай след изборите.
Смайващи например бяха обвиненията, хвърлени от костовистите към Владимир Кисьов, че е

свързан с модела „Софиянски”.

Само че паметта на хората не е толкова къса, защото се знае, че лично Командира на два пъти подкрепи тогавашния столичен кмет на изборите.Знае се също за даренията, направени от разследваната фирма „Софийски имоти” на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България”, не е забравен и създаденият от премиера приватизационен фонд „Света София” с участието на редица скандални фирми, за да може правилните хора да получат своя дял от разграбването на столицата.
Сигурни сме обаче, че лекотата, с която Костов през цялата минала седмица ръсеше интриги и безпочвени обвинения, като например обидния му призив да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната автентичната десница”, едва ли ще бъдат преглътнати не само от Мартин Димитров, но и от тези, които няма да простят на Командира, че напусна „Раковски” 134 в труден момент за сините.
Ето сега например с каква лекота доволният от резултата в София бивш премиер предлага (за решаване на споровете помежду им при излъчването на кандидатите за кметове и за подреждането на листите за същинските местни избори) на ръководството и местните организации на СДС да сключи споразумения за общо явяване на местните избори не по-късно от 4 юли. Той много добре знае, че

този въпрос вече е решен в споразумението

между двете партии, и намеса отгоре, за каквато той настоява отново, няма как да стане, защото уставът на сините дава възможност и за други коалиции по места. Костов просто се опитва отново чрез извиване на ръце да вкара свои в листите въпреки мизерните му резултати в провинцията.
Всъщност ако разгледаме крайния резултат в София на ДСБ, ще видим, че той никак не е обнадеждаващ. Известно е, че разликата в полза на ДСБ винаги е била 2:1, че дори е стигала 3:1. Сега, ако от получените гласове за кандидатите на тъмносините се извадят тези на ромите, на червените бабички и корпоративният вот, ще се види, че силите в София са изравнени и че предимството на ДСБ се дължи на младия Прошко Прошков, а не на Командира, защото спечелилият не бе неговият фаворит. Едва ли трябва да се съмняваме, че Прошков е забравил интригите, които му спретнаха протежетата на Командира, за да не бъде избран. Със сигурност първият, който ще го отнесе, ще е шефът на столичната организация на ДСБ о.р. ген. Атанас Атанасов. Той и бездруго вече не се ползва с доверието на 18 от общо 24-те столични организации на тъмносините.
Трябва да се отбележи също, че СДС в столицата няма проблеми с младите лидери в ДСБ. Неотдавна дори зам.-председателят на сините, който е от софийската квота - Любомир Ковачев, заяви, че „ние с младите ще се разберем, нека Костов да се оттегли зад дуварите на Драгалевци, за да не ни пречи.”
Няма как да бъде забравен горчивият привкус, макар че вдясно са известни с това, че се

научиха да заравят лицемерно томахавките

Пък и резултатът от близо 80 000, излезли да гласуват, и то на предварителен вот, е много обнадеждаващ. Няма как да не се отчете и че вътрешните избори са едни от най-положителните факти в българския политически живот. Освен това случващото се на тях е онова, което другите партии, ревниво крият - лъсват на показ влияния и зависимости, вижда се кой с кого играе, поддържа се висок дух сред симпатизанти и активисти и силен интерес към кандидатите, които представят тези, достатъчно убедителни още отсега, че да не се размият в общия предизборен популизъм.
Така че още днес сините публично ще се направят, че преглъщат загубата си в столицата, и ще надуват мускули заради мощната подкрепа от провинцията. Само че пред двете партии стои една много сериозна разделителна линия – за участието им във вота на недоверие към правителството. Засега не е ясно на чия страна ще застанат – ще подкрепят вносителите на вота, или ще предпочетат да се въздържат, както направиха предишния път. Командира иска от сините да напуснат залата, те засега не желаят да се включат в хора на опозицията и срещу сродната народна партия. Костов обаче отсега иска да спечели индулгенции за в бъдеще. Така, както всъщност винаги го е правил. Засега не е ясно как ще реагира Мартин Димитров. Но тъй като до вота остават само два дни, няма да ни се наложи дълго да чакаме.

понеделник, 13 юни 2011 г.

Вот на синьо-червената мъгла

Заради предизвестения резултат можеше и да подминем предстоящия вот на недоверие. Той обаче няма да остане незабелязан. Причините са две: ясната позиция на БСП и ДПС и прекрасната илюстрация на синьо-червена мъгла, чрез очакваното активно участие в него на Синята коалиция и „Атака”. И ако за бившите управляващи тенденциите за възобновяване на старото сътрудничество най-вероятно ще се затвърдят чрез дебатите идващия четвъртък и последвалото гласуване, то вдясно отношението към правителството може да задълбочи вътрешнопартийните кризи.Няма да се спираме на заплахата, отправена от „Атака”, че тяхната формация ще преосмисли безусловната си подкрепа за управляващите. Не за друго, а заради това, че там тепърва ще ехти отзвукът на техните прояви в Батак и в София. Затова ще се спрем подробно на командирското шикалкавене вдясно. Пушилката, която Иван Костов вдигна миналата седмица, може да е била преди всичко, за да повдигне духа на определените си привърженици преди вчерашния вътрешен вот в коалицията. Но със сигурност е била насочена и за да вкара коалиционния си партньор в поредния капан на враждебност срещу сродната народна партия ГЕРБ. Неслучайно посланик Ейвис Боулън е написала в грама от 8 май 1997 г. за него следното:„За тези, които го познават добре, Иван Костов

има склонност да се държи авторитарно, арогантно и непредсказуемо.

Стилът му е много различен от широкоскроения и толерантен подход на предшественика му - служебния премиер Стефан Софиянски.” Как иначе да си обясним, че още преди ДПС да са казали „да” за вота, Командира тайно и през главата на Мартин Димитров се договори със Столетницата, че ще ги подкрепи в атаката им срещу правителството. А какво да кажем за опита му да дирижира вота, като насочи участниците в него към работата на вътрешния министър и след като му се показа, че от него се иска само съучастие, а не акъл, с присъщата му прилепчивост се опита да присвои мотивите на червените срещу управляващите като свои: „Темата за антикризисната политика е тема на Синята коалиция – че една програма беше изоставена и заменена от друга и не бе изпълнена. Че нито едно от предложенията ни за реформиране на системите в страната и извеждането й от кризата не бе взето предвид. Това са все наши теми през тези 2 години и няма как да излезем срещу тях и да защитим правителството, няма как да защитим Бойко Борисов от такъв вот, декларира Костов.

Няма сега да припомняме всичките му плонжове,

лицеви опори и носене на цветя във военна болница. Бегло ще споменем и как в началото на това управление лидерът на ДСБ твърдеше, че единствената силна и безспорна част от това правителство е работата на вътрешния министър и неговото ведомство. Много интересно каква метаморфоза е претърпял Костов, че обвиненията срещу министъра веднъж бяха обявени за измислица, а сега са „кофи с истини”. Е, когато в специалните служби има доклади, че бивш министър-председател на България е бил оплетен в престъпна схема за контрабанден внос на сурово кафе в България, а като съучастници му се описват босове от подземния свят като Николай Методиев-Пилето и Константин Димитров-Косьо Самоковеца, това винаги може да има последствие за този човек с едно възобновяване на разследването. Също така любопитно би било да се види кой днес управлява имотите на покойния „производител на картофи”…
Но тъй като това е тема малко встрани, ще се опитаме да разтълкуваме какво означава твърдението на бившия политически милиционер, прикриващ се навремето като преподавател на марксистка политикономия, че „има четири варианта за отношение към искания от опозицията вот на недоверие към правителството.” Не трябва да има съмнение, че той дава поредната оферта към управляващите, че е готов за пазарлък и тутакси би забравил намеренията си, ако му се даде възможност да седне на правителствената трапеза. Той нееднократно е давал да се разбере, че подкрепата минава през солидно участие във властта. Дори първите „благородни критики” бяха към зам.-министри и агенции, към които от Синята коалиция имаха апетити за постове. Недопускането им до властта обаче ги

накара бързо да обърнат палачинката…

Иначе останалите три варианта за действия на десните депутати по време на вота се определят преди всичко от задкулисните договорки с БСП. Интересно е да се отбележи, че там също не вярват на Командира, въпреки предварителните му обещания. Не случайно Сергей Станишев го предупреди, че не е зле ДСБ и Синята коалиция да се самоопределят в опозиция ли са ли не. И че няма как дясната коалиция да поставя условия през медиите". Точно и затова Костов не бе допуснат до изготвянето на мотивите за вота. Другите две възможности на Синята коалиция за действия в пленарната зала са чисто технологични. По време на поискания от управляващите вот на доверие в началото на годината от Синята коалиция се въздържаха. И сега се очаква те да не гласуват против заедно с бившите управляващи.Не само заради негативния отзвук, но и защото със сигурност вътре в коалицията няма как да постигнат съгласие. Мартин Димитров отдавна е казал, че СДС ще гласува против това правителство единствено ако

то подпише договора за строителството на АЕЦ „Белене”.

При предишния вот коалицията се съобрази с Костов и се въздържа. Сега, след многобройните обиди, които сините се наложи да изтърпят през последните дни, едва ли Командира ще диктува крайното решение. Според кулоарна информация това, което иска този път лидерът на ДСБ, е депутатите да напуснат залата, което освен „гласуване” в полза на опозицията ще е и бонус, защото се намалява кворумът в залата. На това със сигурност обаче ще се противопоставят депутатите от СДС. Най-вероятно те ще останат в залата и ще се въздържатТова очаквано „шарено” гласуване само ще направи по-видимо разслоението вдясно. Там тепърва предстои дебатът за единството на Синята коалиция. Няма как младият Мартин Димитров

да преглътне обидния призив на Костов

да се гласува за кандидатите на ДСБ, „за да не бъде открадната автентичната десница”. Много интересно е също да се види какво точно има пред вид Надежда Неински като говори, че е гласувала вчера срещу уговорените мачове...
Иначе простите сметки за вота показват, че и без гласовете на Синята коалиция, на „Атака” и на РЗС, за управляващите това ще е лесен вот. В момента заради обявената от независимите депутати подкрепа, мнозинството е гарантирано с общо 128 депутати. Бройката е достатъчно внушителна, за да може дори при отсъствия на депутати от ГЕРБ, те да получат необходимото им сигурно мнозинство от 121 гласа. Резултатът и дебатът от вота обаче може да откаже опозицията от обещания от Станишев втори вот – този път за цялостната политика. Защото може да се окаже, че няма какво да се добави след него в посока, изгодна за бившата тройна коалиция. А напротив, един цялостен вот всъщност има вероятност да ги размие с партиите мними съюзници на ГЕРБ, които искат да се направят на опозиция, но само по определени теми.

сряда, 8 юни 2011 г.

Командирско замитане на следите

От няколко дни лидерът на ДСБ Иван Костов подготвя оправданието си за предстоящия трус в партията, след като станат известни резултатите от първичните избори за президент и столичен кмет на Синята коалиция този уикенд. Целта му е да прехвърли вината от болната на здравата глава и той да се появи като птицата Феникс целият в бяло. А всички останали като грешници през сълзи да му казват: „Прав беше, но не те послушахме…” Затова пушилката, която вдига, е низ от опашати лъжи. Това, на което той основно разчита, е късата памет. Първата груба манипулация Командира извърши в понеделник, когато, представяйки двамата кандидати на партията си Прошко Прошков (за столичен кмет) и Светослав Малинов (за президент), заяви: „Ето ги пред вас кандидатите на ДСБ, които според г-н премиера Борисов не са от истински дясна партия. Чухте имената на кандидатите от СДС, на които г-н Борисов благодари за подкрепата. Всички могат да гласуват на тези избори, без да са членове на ДСБ и на СДС. Призоваваме ги да го направят, за да попречат да им бъде открадната демократичната десница. Масовият вот гарантира честните избори. Това е моето съобщение за вас. Ще ви помоля да го предадете, за да не се изправяме на тази финална права пред други тълкувания на това, което ни очаква.”
Веднага ще кажем, че не е нужно да се правят други тълкувания (нека си послужим с неговия израз), за да се види

лекотата, с която един бивш премиер лъже.

Ето точните думи на сегашния премиер: „Благодаря на СДС, че не се подведоха по господин Костов вчера, защото, от една страна, господин Костов няма как и да разбира какво е това финансов пакт за стабилност, защото в учебниците по политическа икономия на социализма това не се учи. И освен това пък това е програма за дясна партия. Едно е да говориш глупости и да се позоваваш на измишльотини, друго е да подкрепиш нещо реално, което касае с десетилетия държавата и нейната финансова стабилност, да кажеш, че няма да го подкрепиш, но те не са дясна партия, така че това нас не ни учудва. Благодаря на СДС и Мартин Димитров, както и на останалите партии, че ще подкрепят този пакт.” Никъде в това изявление не се споменават имената на Румен Христов (кандидат за президент) и Владимир Кисьов (кандидат за кмет), които бившият преподавател по марксистка политикономия се опитва да набърка в нечестно противопоставяне с неговите кандидати.

А какво да кажем за ножа в гръб,

който той забива на своите партньори с думите, че трябва да се гласува за кандидатите на ДСБ, за да се попречи да бъде открадната автентичната десница. Много ни е интересно да видим как след такива тежки думи оттук нататък двете партии ще си сътрудничат. Колкото до синята автентичност на Костов, ще припомним, че още първото негово докосване до синята идея по време на кръглата маса през 1990 г е нечистоплътно:
„Той няма нищо общо със съюза. На кръглата маса този човек поиска хонорар от СДС, за да е експерт. По това време хората си продаваха коли и бижута, за да дават пари за демокрацията, а той, без да му мигне окото, взе да се пазари”, припомня появата на Костов един от създателите на СДС. По-късно и Желю Желев нееднократно разказва тази случка. Няма да се спираме и на тайните срещи на Костов със застреляния червен премиер Андрей Луканов (някои от които в кабинета на министър-председателя), за които също има не един и двама свидетели.
Само ще

отбележим участието му в свалянето на Филип Димитров

от власт (30.12.1992 г.), убеждавайки го да поиска вот на доверие, както и задкулисните му разговори, за да запази поста си на финансов министър и по време на следващото правителство. Няма да пропуснем и онзи забележителен национален съвет на СДС от 1997 г., когато се опита да направи партията акционер в една фалирала банка, ръководена от високопоставени агенти на бившите тайни служби. Разбира се, на Костов много му се иска всичко това да бъде забравено, защото само то е напълно достатъчно, за да се види, че няма нищо общо с автентичното дясно, а напротив – той е един от хората, които са го подменили.
Невероятни са пируетите на Костов и когато се опитва да обвини появилата се кандидатка за президент Меглена Кунева, че е човек на тройната коалиция, а в същото време тайно се договоря с червените как и срещу какво да стане подкрепата за предстоящия вот на недоверие срещу управляващите. Веднага ще припомним, че през 1990 г., Кунева е назначена в Министерския съвет, ръководен от Костов, като високопоставен специалист по международно право в отдел ”Правен” при Андрей Делчев.

Направо се чудим на нахалството на Командира

когато обвинява Кунева, че била главният виновник за затварянето на блоковете 3 и 4 на АЕЦ „Козлодуй”, докато истината е по-друга. На 13 октомври 1999 г. в своя втори доклад за напредъка ЕС обявява: "Откриването на преговори с България ще стане, при условие че българските власти преди края на 1999 г. вземат решение за приемливи дати за закриване на блокове 1-4 на АЕЦ."
Съдбата на "малките" блокове е решена за по-малко от месец. На 29 ноември 1999 г. външният министър Надежда Михайлова от името на България и Гюнтер Ферхойген, комисар по разширяването на ЕС, подписват Меморандум за разбирателство - блокове 1 и 2 се затварят до края на 2002 г., а за блокове 3 и 4 следва да се вземе решение преди 2008/2010. Само след 11 дни България получава покана за стартиране на преговори за присъединяване. Няма съмнение, става дума за натиск, но защо трябва това да се крие и истината да се изопачава от кабинета „Костов”? Към сметката на този кабинет ще добавим и едни грешни близо половин милиард евро, дадени за рехабилитацията на 3-ти и 4-ти блок, вместо да бъдат инвестирани в други енергийни мощности. Вижда се, че няма голяма разлика с гьола в АЕЦ „Белене”, оставен от предишните управляващи.

Енергетиката винаги е била апетитна хапка

и за Командира. И колкото днес да се прави на умряла лисица, всички виждат резултатите от неговите явни и тайни договорености в реализацията на двете централи ТЕЦ „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3”, първата от които още не работи, но непроизведена електроенергия от нея бе калкулирана в сметките на данъкоплатците.
Естествено, че обиграният Костов демонстрира висш пилотаж в подготовката на своето измъкване от отговорност, когато коментира вчера пред телевизионния екран този въпрос: „Винаги когато има избори, лидерите се освобождават от отговорност и отговорността отива в избирателите. Примерно, избирателите определят дали ще има смяна на поколенията, ето, те избират от двама представители от предишното, от моето поколение, и между двама представители, които ДСБ предлага от новото поколение. Избирателите дават път на новото поколение или избират това, което им е познато.” На такава дебелащина и бай Ганьо би завидял. Излиза, че ако спечелят кандидатите на СДС, това ще е убедително доказателство, че

те предпочитат старите лидери като Костов

и на младите негови съпартийци не им остава нищо друго, освен да си подвият опашките и да изпълняват неговите нареждания, а не да се опълчват срещу него, както направиха сега, като не подкрепиха неговия фаворит за столичен кмет.
Разбира се, че Костов може да бъде питан и за авиокомпания „Балкан”, и за „Кремиковци”, и за падналата сграда на ул. „Алабин”. Още не е дал обяснения и защо потъна в мълчание след загубата на изборите след края на своето управление през 2001 г., и защо след това разцепи СДС.
Защо ли също така младите и в СДС, и в ДСБ вече съвсем открито заявяват: „Нека той да си ходи зад дуварите в Драгалевци, ние помежду си ще се разберем…” Но като знаем добре, че такива като него нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите, в заключение и ненатрапчиво ще припомним на Командира какво е написано в Светото евангелие от евангелист Йоан, глава трета, стихове 19-21:
„3:19 И ето що е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли.
3:20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му;
3:21 но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.”

понеделник, 6 юни 2011 г.

Опозиция за лесна употреба

Никога опозицията не е била толкова разединена. Дори вътре в БСП и в Синята коалиция няма познатото ни привидно единство, затова и в парламента и вън от него блестят отделни партийни герои, а не партийни тези, които да се следват последователно. И вместо конструктивно да се реди опозиционният пъзел, той се заменя с тупкане на топката, примесено с тайно очакване управляващите сами да се издънят.
Само че докато някогашните управляващи чакат това да се случи, лъсват техни афери, които показват, че синьо-червената мъгла не се е отказала от мафиотските си прийоми, заради които всъщност загуби доверието на избирателите.
Няма как по друг начин да си обясним лъсването на аферата с черното тото, в която бяха набъркани двама регионални шефове на „Демократи за силна България”. Неслучайно лидерът Иван Костов ще бъде привикан на разпит по този повод тази седмица в парламентарната комисия за борба с корупцията.
Само ще припомним, че звеното за борбата с незаконния хазарт и интернет престъпленията на ГДБОП удари голяма мрежа от 30 нелегални букмейкърски пункта за залози във виртуалното пространство. Заловените бяха на територията на Пловдив, Благоевград и Перник. Органите на реда иззеха 30 компютъра от най-различни заведения, в които са се извършвали залозите за черното тото. Беше разкрито, че в тези пунктове на ден са се въртели суми от по 40 до 100 000 лв., без нито стотинка да влиза в държавната хазна за данъци. Парите са наливани в австрийския сайт “Голдбер”, а според данните от Комисията по хазарта той няма разрешение да работи в страната ни.
А какво да кажем за оповестения в сряда (1 юни) шокиращ доклад на одитора на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Велко Пеев, че през последните години

от проекта "АЕЦ „Белене" са били източени около 117 милиона евро.

За тези пари нямало счетоводни документи. Според други данни обаче откраднатите пари са много повече и това тепърва ще бъде оповестено. Очевидно „гьолът” на АЕЦ „Белене” ще тежи еднакво не само на тези, които чрез дупката са спечелили добри пари, но и на тези, които в началото на този век решиха да рестартират проекта, а днес се правят на ни лук яли, ни лук мирисали, като се представят за неговите най-големи противници.
Но нека се върнем към онези събития през седмицата, за които от птичи поглед се вижда, че вместо да обединят сините и червените в усилията им да организират вот на доверие, ги хвърлят в лоното на задкулисните договорки, които в повечето случаи се превръщат в едно безсмислено надхитряне.
Например може ли да се очаква Синята коалиция да бъде единна в тези разговори, когато те самите не могат да се разберат помежду си за пакта за стабилност. Съвсем естествено е Командира да е против своеобразния конституционен борд, който ще се наложи. Той много добре знае как с помощта на обикновено мнозинство може да се формира данъчна политика, каквато му изнася, независимо от заплахата страната ни фактически да се озове в една спирала на пропастта, от която няма излизане.
Командира изобщо не се интересува от възможността този борд да ни изведе в еврозоната, защото допълнителните правила само ще пречат на всички участници от криминалния преход

да действат по изпитаната схема „Ти на мене, аз на тебе”.

Бившият преподавател по марксистка политикономия е напълно наясно, че ако този борд не бъде приет сега, той ще ни бъде наложен от Европейската комисия. Но за него това не е важно, защото през времето, докато това се случи, играчите на статуквото ще може да продължат да се облагодетелстват. А това, че неговият колега Мартин Димитров се опитва да обясни как този борд ще запази плоския 10% корпоративен данък и че дори, да предположим хипотетично, че се върне времето на Октопода, той няма как да го пипне този данък. Не случайно синият лидер припомня, че страни като Полша, Германия и Чили са приели този фискален борд и е въпрос на време целият Евросъюза да вземе подобни мерки, които гарантират стабилност. И когато в заключение Мартин Димитров подхвърля, че „всеки отговорен десен човек застава зад тези идеи”, това не само е демонстрация, че

Синята коалиция може да съществува и без Костов

но е и послание към младите негови колеги в ДСБ да продължат с детронирането на култа към личността, което те успешно правят напоследък.
В червения лагер пък се опитаха да прикрият различията си, като съсредоточиха усилията си в битката около промените в Изборния кодекс (която всъщност бе предизвестена, като се има предвид кой има мнозинство) и с вдигнатия шум се опитаха да прикрият липсата на единство по това какъв да бъде готвеният вот на недоверие, а също и какво отношение да вземат към издигнатата от инициативен комитет за кандидат-президент бивша еврокомисарка Меглена Кунева. Истината е, че БСП искат да се измъкнат от бившата тройна коалиция, но избирателите ги поставиха в такава ситуация, че винаги трябва да се съобразяват с бившите си приятели, ако искат да постигнат елементарни иначе при други обстоятелства победи. На техния лидер Сергей Станишев може да му се ще всеки месец да има по един вот на недоверие към управляващите, но винаги трябва да има предвид, че

задкулисните играчи могат да го качат на сърфа

както се опитват да го ангажират с кандидатурата на бившата еврокомисарка и така да предизвикат несигурност в редиците на партията му, а оттам и в бъдеще да се опитат да го отстранят от лидерския пост.
Никак не стана ясно защо толкова се противиха червените в пленарната зала на онзи текст в Изборния кодекс, според който кандидати за кметове с повдигнати обвинения, ако бъдат задържани три месеца преди регистрацията им, няма да могат да се кандидатират. Отсега е ясно, че тази промяна не е толкова опасна с евентуалните възможности за преследване и отстраняване на опозиционни кандидати, колкото за окупирали властта от десетилетия сегашни кметове, които са превърнали областни градове в лични губернии.
Как иначе по друг начин може да бъде отстранен хасковският кмет, който, както се оказа, през всичките години фиктивно е разследван и винаги над него е имало политически чадър. Само превантивният страх от евентуалната възможност да бъде задържан може да го накара да се откаже от намеренията си отново да се кандидатира за този пост. Затварянето на вратичката за подследствени и арестувани всъщност пресича възможността да бъдем атакувани и отвън, например от Еврокомисията, за това, че в страната ни се

издигат хора от криминалния контингент като кандидати за градоначалници.

Ако това тук се приема като някаква нормалност или най-малкото като опит на определени хора да отложат правосъдието, то в Брюксел не само гледат с насмешка, но преди всичко засилват угризенията им, че прибързано са ни приели в тяхната общност. Което, разбира се, не бива да се допуска.
В този смисъл едно разумно и приемливо предложение на РЗС за промяна в Изборния кодекс се появи тенденциозно едва след като той бе гласуван. Няма да коментираме защо вместо да го направят чрез своите депутати преди това, го направиха по-късно. Достатъчно е да се прочетат грамите на „Уикилийкс” за тяхната партия, за да се разбере защо. Но предложението чужденци от страни на Европейския съюз да могат да избират и да бъдат избирани, със сигурност ще бъде прието. Дали това ще стане сега или по-късно, няма значение, след като договорът за функциониране на ЕС изрично урежда активното и пасивното избирателно право на чужденците на територията на съюза, а
основният източник на тези права е директива от 1980 година, изменена през 1996 година и последната - от 2006 година, която се отнася за България и Румъния. В момента по изключение ограничение за избор на кметове има само в 3 държави - Унгария, Люксембург и Франция.
Не е трудно да се види, че разконцентриращата пушилка, която вдига опозицията, цели всъщност, от една страна, да създаде впечатлението, че те задават темите на политическия дебат
но, от друга страна, много нескопосано се опитва да

прикрие нарастващото (заради личните сметки)

неразбирателство в техните редици. Затова и преливането от пусто в празно може да се приеме като добра тактика. Но в никакъв случай тя не обещава светло бъдеще. А напротив – рискуват да изпаднат в положението на онзи човек от притчата, който толкова бързал да открие смисъла на живота, че избутвал безпричинно хората по пътя си. Докато един от тях го спрял и след като разбрал къде се е засилил, му казал, че познава един, който получил просветление по въпроса малко преди да умре. „И какво казал?”, попитал бързащият. „Смисълът е в избора… - започнал да му обяснява блъснатият, но онзи благодарил и хукнал по пътя си, без да чуе продължението, което било „….или да живееш, или да провалиш живота си в търсене на същото.. Така че ако опозицията иска да се вслуша в мъдрите думи, нека престане да бърза.

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Сезонът на безсмислените вотове

Теоретично до изборите наесен може да има три или четири вота на недоверие срещу управляващите, но в действителност реално може да се осъществи само един. Причината не е само в излишния цирк, който ще дотегне и на участниците в него, а в загубата на ресурс, който иначе може да се насочи в кампанията за президентските и в много важните за главните политически играчи местни избори. На практика и този вот е излишен, но може да се приеме като желание на опозицията предизборно да помпа мускули.
Всъщност управляващото мнозинство днес е по-стабилно отвсякога. Това се дължи на факта, че то се състои от 128 народни представители (117 от ГЕРБ и 11 независими), които могат да се противопоставят на всеки вот на доверие. Казано по друг начин, кабинетът може да оцелее дори ако „Атака” се откаже от досегашната си безрезервна подкрепа.
Така че изводът, който може да се направи, е,

че и сиренето, и ножът се държат от ГЕРБ

и само от тях зависи какво точно ще се случи – дали да продължат да управляват така, както са го правили досега, или да предизвикат предсрочни избори и така да си гарантират ново четиригодишно управление паралелно с петгодишния президентски мандат, който според социолозите им е почти сигурен. А данните на повечето агенции са следните: ГЕРБ запазва резултата си от изборите през 2009 г.: 28-29% от всички избиратели. БСП има 16-17%, ДПС 7-8%, Синята коалиция 3-4%, „Атака” 3-4%. Останалите политически сили са далеч от изборната бариера и не надхвърлят 1,5%. До есента тези съотношения трудно ще се променят съществено и разпределението в парламента би било: ГЕРБ 114-118 депутати, БСП 65-69, ДПС 27-30, Синята коалиция 13-15, “Атака” 13-15.
Така че по всичко личи, че афишираната от опозицията начело с БСП теза за избори 3 в 1 е изгодна за управляващите. И когато лидерът на БСП Сергей Станишев казва, че „целта на вота на недоверие трябва да бъде предсрочни избори за парламент и провеждане на избори три в едно – за президент, за Народно събрание и за местно самоуправление, тъй като това правителство не може да осигури европейска перспектива”, той сам пада в собствения си капан.
От математическа гледна точка дори избраният момент изглежда удобен за ГЕРБ. Защото ако се стигне до предсрочни избори още след предстоящия вот, ще има достатъчно време до изборите наесен да се спази конституционната въртележка за съставянето на правителство. Известно е, че според основния закон предсрочните избори се правят от служебен кабинет, при правителство в оставка и липса на парламентарно мнозинство.
В случая има две съществени неща, които управляващите трябва да отиграят, за да запазят това доверие. Първото е да направят така, че да не пресолят манджата в желанието си да си гарантират още четири години властта – като запазят монолитността си при гласуването.
Втората най-голяма въпросителна са Иван Костов и Яне Янев.Защото колкото и категоричен да е Командира, той изобщо

не е сигурен, че може да премине бариерата

на едни следващи избори. (Не трябва да се забравя, че Синята коалиция се тресе от противоречия, най-прясното от тях е различията между ДСБ и СДС за промените в конституцията, отнасящи се до фискалния борд. Освен това Мартин Димитров не би се поколебал да преформулира коалицията и без ДСБ, ако противопоставянето между двете формации се задълбочи или пък се види на предварителните избори, че ДСБ е куха партия с нищожна подкрепа, каквито всъщност са реалностите.) Друг проблем, който също прави създаването на предизборна ситуация доста несигурна задача, е желанието на БСП за тематичен вот, което е неприемливо за другите формации, които настояват той да е за цялостната политика.Има и една друга истина и тя е, че с избори

„три в едно” много задкулисни играчи

искат да се включат в играта чрез пускането в тях на партии “патици“ – от една страна да отклоняват гласове, а от друга при евентуалното им влизане в парламента да проявят претенции към „златното ключе”както го поискаха веднага след последните парламентарни избори от Синята коалиция. Трябва да се каже в прав текст, че Октоподът не спи и тези, които бяха стълбове на криминалния преход, ще направят всичко възможно, за да върнат старото статукво.Съвсем логично е да се предположи, че изборите „3 в 1” са примамливи за управляващите, още повече че ситуацията през 2013 г., когато по принцип са следващите парламентарни избори, няма да е същата, каквато е сега. Но това в никакъв случай не означава, че трябва да се бърза, особено като се имат предвид кукловодите, които както отбелязахме, не стоят със скръстени ръце.Не случайно председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев каза вчера в парламента, че „ГЕРБ няма да допусне назначаването на служебно правителство в такъв момент. Ние преди това заявихме, че нямаме нищо против едни такива избори”. По думите му фактът, че друг ще назначава служебното правителство и това няма да зависи от тях, е притеснителен А Искра Фидосова посочи, че нищо не налага провеждането на предсрочни парламентарни избори, още повече с опция за служебно правителство и

връщане на бивши представители на управляващата

Тройна коалиция на определени министерски постове.Това показва, че пред ГЕРБ има и други възможности. Както например, те не бързат да покажат кандидата си за президент, така може да не прибързат и да се откажат от изгодната иначе комбинация „3 в 1”.Всъщност кандидатът на ГЕРБ за президент (който и да е той), както отбелязват социолози, изглежда сигурен участник в балотажа, като най-вероятно срещу него ще се изправи кандидатът на БСП. Но за ГЕРБ забавянето не е фатално, тъй като има доста политици с високо обществено доверие (самият Бойко Борисов, Росен Плевнелиев, Николай Младенов, Цветан Цветанов, Йорданка Фандъкова, Мирослав Найденов ­ всеки от тях има доверие над 40%). При БСП обаче няма политик, доверието в когото да надхвърля 20-25%.Така че ГЕРБ може да изчакат да имат и свой президент и през следващата пролет (например през май) да предизвикат предсрочни избори. Тогава ще има възможност да сложат свои хора в служебния кабинет и да

да дърпат значително по-сигурно изборите

Освен това икономическата ситуация ще е по-добра, според последните тенденции на отбелязване на ръст на печалбата на големите икономически играчи. Според данни, цитирани в блога на вицепремиера Симеон Дянков: „Към края на май сме малко над прогнозите. Съотношението в митниците е с 5-5,5% отгоре, а при НАП­ 1-1,5%. Месечно има около 13-20 милиона отгоре и това е радващо. Приходите от цигарите започват да се вдигат. При алкохола има близо 100% увеличение последната година”.А това означава, че ако темповете на оттласкване от дъното на кризата се запазят, то през следващата пролет самият бизнес ще има интерес да запази това управление, като му даде мандат да продължи.

сряда, 1 юни 2011 г.

Таласъмите на прехода

Малко е смешно вече да се обръща внимание на таласъмите на прехода. Тази седмица измененията в Закона за дипломатическата служба, приети преди дни от кабинета, влизат в парламента. Със сигурност те ще предизвикат голяма пушилка от страна на червения сектор. Отсега промените се тълкуват превратно от тях. Веднага ще кажем, че лустрация не означава нарушаване на човешки права.
Такава по отношение на хора, свързани с бившите тайни служби, бе извършена още в зората на прехода в Германия, Полша, Чехия, Унгария, а от миналата година и в Румъния. Освен това беше казано съвсем ясно, че промените не означават изхвърлянето на посланиците агенти от външното ни министерство. Дори законът е така направен, че забраните се отнасят само за определени позиции. Номерът „чул-недочул“ обаче е любим за създателите на криминалния преход. Важното е да се бави топката и народните избраници да не вършат работата, за която са избрани. Няма да се учудим, ако се стигне и до сезирането на Конституционния съд. Добрата новина е, че времето на таласъмите отдавна е отминало. И присъствието им ще става все по-нелепо и комично като соцшпионската им дейност.