Общо показвания

четвъртък, 30 април 2020 г.

Тънкият лед на кризата

Случи се така, че вече трябва да очакваме неочакваното, каквито са първите изводи след връхлетялата света пандемия. Изслушването на премиера в парламента е предпоставка за следващите стъпки в политическия, икономическия и социалния живот на страната, колкото и банално да звучи това. Очевидно се вижда краят на извънредното положение. 

Но не се вижда краят на пандемията. Засега няма лечение, вирусът е като дявола – подмамва, изненадва с неочаквани поражения и най-вече поставя на изпитания медиците. А стъпките на всички останали са като на езеро с тънък лед.

Добре е, че парламентът е мястото, където ще се вземе решението какви ще са следващите мерки. Вижда се, че животът ни се променя и че няма да продължи по старому. Въпросът е как да стане приспособяването, като се пазят човешките животи, както бе правено досега. Няма как хората да се върнат на работните си места, като се разчита на спорния стаден имунитет, без да сме сигурни, че няма да има нови огнища на масова зараза. С други думи казано, трябва да се направи така, че щетите да бъдат минимализирани във всяко отношение.

На пръв поглед изглежда, че кризата е под контрол и гласуваните десет милиарда нов заем си стоят непокътнати. Проблемът е, че дори в това повратно време, не всички са единни – докато една част от опозицията предлага нови конструктивни решения, другата използва парламентарната трибуна да реши вътрешнопартийните си конфликти. Подозрително е и единодействието и с подсъдните олигарси, които, с действията на протежетата си, пречат на лекарите да вършат своята работа.

Това означава, че управляващите нямат право на грешки. Те трябва да се вслушват единствено в разумните предложения, като например пристъпването на масово тестване и спешен дебат за реформирането на здравната система. Точно в най-трудния период се видяха недостатъците и, но и, че може с общи усилия да се взимат бързи и полезни решения. Този тих консенсус трябва да продължи.

Изобщо не трябва да се успокояваме, че с топлото време вирусът ще изчезне и животът ще продължи както беше преди два месеца. Това няма как да се случи. Вече има напрежение, заради новите социални и икономически проблеми. Но за да не се използват те за политически реванш и бягство от правосъдие, не трябва да се разчита само на усилията на прокуратурата, но и на всички, които се вижда, че не проявяват голословност и пряко участват във всички животоспасяващи усилия.

неделя, 26 април 2020 г.

Нека не се самозалъгваме

Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига. 35000 хиляди автомобила напуснаха столицата в петък, уж по работа и неотложни причини.

2309 от тях и 3800 лица са били върнати от проверяващите полицаи, съобщи главен комисар Ивайло Иванов. Потокът не спря и в събота. Със сигурност те ще се върнат за началото на работната седмица. Това “уикенд” придвижване напред назад, се случи въпреки предупрежденията на специалистите, че опасността съществува. Очевидно е, че евтиното хитруване, забелязано още по великденските празници, продължава.

А в демократична страна като нашата не могат да се приложат крути мерки като заваряване входните врати на блоковете, както се правеше в китайския град Ухан, или да се внесат малко от онези индийци с дългите пръти, които раздават правосъдие по улиците на индийските градове. Вижда се също, че предприетите мерки са дори по леки от тези в други европейски страни. Новината, че извънредното положение може да падне преди крайния срок, също не бива да ни радва. Защото отговорносттта след него се очаква да бъде изцяло на гражданите.

От това, което се случва, е съмнително несъобразяващите се с карантината, да разберат, че трябва да се устиска още малко, докато дойдат топлите дни и вирусът изчезне, както прогнозират оптимистите сред вирусолозите. Истината е, че отпускане не бива да има.

Затова в този момент е по-добре да се доверяваме, не на всезнайковците, самопровъзгласили се за говорители на общественото мнение, а единствено на лекарите, които са в първата линия. Не само да им вярваме, но трябва да щадим преди всичко техния труд. Редом с това да пазим живота на родителите си. И най-вече да не лъжем себе си.

сряда, 22 април 2020 г.

С козунаци криза не се решава

Ясно е, че без парламентарен контрол не може. Премиерът също не може дълго да отлага изслушването му от народните избраници. Работа на опозицията е да задава неудобни за управляващите въпроси. Но това, което се случва засега е неуместна игра на котка и мишка.

Първо бе отменен петъчният парламентарен контрол, сега бе отложено явяването на премиера. Уж 48 народни представители могат да поискат изслушването му, но то може да се провали, ако няма кворум, както и стана. 
Възникват няколко въпроса, първият е, при всекидневната публичност на действията на правителството и в условията на криза, не е ли търсене на излишен пиар от една страна, и поставяне в риск, от друга, на всички в Народното събрание. Видя се, че вирусът не пощади депутатите.

Истината е, че дълго не може да се отлага изслушването. Парламентът е този, които гласува извънредното положение и отчетността на всички, които се грижат за здравето и икономическата стабилност на страната, трябва да се осъществи в пленарната зала. 

Веднага след като заседанието се провали, от БСП обявиха, че вкарват в деловодството на НС искане за нова изслушване на премиера. Това означава, че до 7 дни заседание пак ще има. 

Глупаво би било да продължат тези дискредитиращи политическата класа игрички. Но за да няма нови заразени, е добре да се регламентира това изслушване да е онлайн, както например има вече онлайн регистрация.
По-същественият въпрос обаче в момента е друг. И той е как политиците помагат на хората да се справят с трудностите. След като ще се търси отчетност, би следвало този, който иска това, също да представи своя дял на свършеното. С едни само Великденски козунаци няма как да се отбие номера.

сряда, 15 април 2020 г.

Страстната седмица не е за популизъм

Политиците нека не жонглират точно сега със загриженост, граничаща с популизъм. Когато всеки ден научаваме за нови жертви на коронавируса и за нови рестрикции към бизнеса, очакванията за адекватностса достатъчно големи, за да ги карат да търсят макар и привиден консенсус.
Добрата новина е, че дебатът дава възможност да се подготви нов път след кризата, който да е от полза за всички. 

Проблемът е, че има сектори, в които трябва да се действа спешно.Такава е ситуацията с пласирането на земеделската продукция на родните производители. Не случайно искането им, подкрепено от политиците, е за твърдо процентно присъствие в големите търговски вериги. А не само да се отбива номерът със забутани щандове, както беше досега. Междувременно обаче възникна нов проблем със затварянето на големите пазари, заради опасното и нездравословно струпване на хора. Едно добро решение, подкрепено и от опозицията, е непласираната земеделска продукция да се изкупи от държавата и да се предостави на социалните служби. Няма да коментираме защо и как това се озова изрично в закона при положение, че можеше да се реализира и без да се превръща в нормативен регламент. Личи си, че е проява на популизъм.

Но и държавата, вместо да затваря, е по-добре да осигури ред на пазарите, какъвто ред има и пред другите магазини. Парламентът е преди всичко коректив на властта. В конкретния случай трябва да се подкрепи безапелационно само това, което е нужно за определен период, но с подобаваща компенсации. 

Ще видим обаче дали този консенсус за подкрепа на земеделските ни производители ще продължи и след кризата, както обещаваха в пленарната зала избраниците на народа. Хубаво е да има например български производители на млечни продукти, но изработени не с помощта на сухо мляко, внесено от чужбина, а изцяло направени от българска суровина. От друга страна, работа на управляващите е да се преборят за високи субсидии, каквито получават други страни, за да станат нашите стоки конкуретноспособни. 

Така че кризата може да налага актуални и бързи решения, но трябва да се подготвя и промяната след нея. Държавата ни има какво да направи за нашето земеделие. Дори само защото, благодарение на него, в момента няма опасност от продоволствена криза и празни щандове. А политиците нека през това време да помислят за нови, изгодни за бизнеса решения, които да предложат при първа възможност.

събота, 11 април 2020 г.

В знака на "Лудата Луна"

Според астролозите сме в период на “Луда Луна”, която тласка хората към черногледство. За някои сигурно е така, ако съдим по мрачните картини, които рисува държавният ни глава.
Няма да коментираме. Убедени сме, че бързо ще се разбере каква е истината. Дори може да прогнозираме добрия завършек на битката с пандемията и нейните последствия.

Сигурни  сме, защото на първата линия в борбата с коронавируса се озоваха немалко хора, което показва, че традиците на обединение и взаимопомощ са живи. Вижда се, че всички те - медици, доброволци и полицаи не жалят сили. Възроди се и дарителството - и то в размери, каквито от 100 години насам, от времето на братята Христо и Евлоги Георгиеви, не бяхме срещали. Не са ли трогващи и двамата пенсионери, дарили пенсиите си!? Не може да пропуснем и хилядите, които за нула време се организираха и започнаха да шият маски, облекла и да изготвят дезинфектанти.

А какво да кажем за спешната операция на жена със съмнение за Ковид-19, оперирана в  университетската болница "Св. Марина“в Плевен чрез робот, за да се намали рискът за екипа в операционната зала. Огромно предизвикателство, влязло в световния протокол за борбата с пандемията. И добър отговор на всички, които твърдят, че заради вируса се отлага болнично лечение и чертаят “лунните” прокоби,

Но нека не дърпаме дявола за опашката и кажем нещо положително за “Лудата Луна”. Според астролозите тя изостряла интуицията и детективските способности. Така, че възможно е и на нея да се дължи разкриването на аферата с пробитата система за разпределение чрез манипулиране на съдебни дела. Което отвори работа на прокуратурата и изнервя близки до подсъдните олигарси съдии. Надяваме се, че този път, и не заради Луната, няма да се размине на виновниците за прехода. А тези, които сега пишат историята с добрите си дела, със сигурност ще останат в нея като достойните ни предци.

сряда, 8 април 2020 г.

Смирете се!

То бива активност, ама чак толкова не бива. Нека спрат политиците със срамните наневутевски номера: “я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле”. Замерянето с цитати от класици като Гьоте винаги се връщат като бумеранг. Проява на популизъм е и да се каже, че “сити хора взимат решения, докато други гладуват”. Но и подобно самобичуване като това, което направиха народните избраници с решението си да се лишат от заплати до края на кризата, има обратен ефект. 

Не случайно с присъщия си ироничен прагматизъм генералът шеф на кризисния щаб подхвърли, че сега екипът му ще трябва да дари от своите заплати на лишения от възнаграждение, заради това решение главен санитарен инспектор.

Нека кажем направо: г-н президент, разделянето на хората на сити и на гладни, не е само мухлясъл коминтерновски популизъм,  но преди всичко е обида към нацията. И то в момент на подем, на лекарски героизъм и доброволчески ентусиазъм, на дарителство и взаимопомощ. Не е ли трогваща постъпката на 80 годишната баба Надие, дарила пенсията си на болницата в Исперих!?... Не бива държавния глава да е сляп за това. И да използва празника на медиците, за да сее омраза.

Преди кризата свикнахме да възприемаме подобно поведение като неизбежното зло. Което ще свърши с края на президентския мандат. Но във време на война, в каквато сме в момента, това е пагубно. Няма нужда от противопоставяне, а от смирение.  И когато държавният глава призове за това, както го направи преди дни, е добре да не го забравя, а да го следва.