Общо показвания

вторник, 15 декември 2015 г.

Стари хватки, нови клопки


Сянката на Иван Костов отново надникна зад фантасмагоричното предложение на неговия възпитаник Радан Кънев да бъде разпуснат кабинета и да бъде сформиран нов в рамките на този парламент. Ще припомним, че навремето точно Костов посъветва Филип Димитров да поиска вот на доверие за първото демократично правителство (1991 – 1992 г). И го загуби, въпреки предупрежденията да не го прави. Днес никой от Реформаторския блок не се върза на този номер. Така блокът остава в управлението, а една от партиите му (ДСБ) отива в опозиция. Вместо авантюристичната изцепка на Кънев, останалите реформатори предлагат на ГЕРБ  анекс към коалиционното споразумение и времеви график за изпълнението му. Според предварителни заявки идеята е всеки министър в рамките на 6-месечен срок да каже, кои точно закони ще внесе, какви промени ще има в тези закони и много важно – ще се влючи ли в намирането на парламентарна подкрепа за тях. Друг е въпросът дали тези предложения ще бъдат приети.

Що се отнася до Кънев, тепърва ще става ясно защо предлага преформулиране на управляващите с хватката нов кабинет. Публично твърди, че целта е да се утвърди десният реформаторски характер на правителството, чрез отстраняването на АБВ от коалицията.  Абсурдността на това изхвърляне е очевидна. Светът, в който живее Кънев, е много далеч от реалността. Няма как партия, която не може да влезе самостоятелно в парламента, да поставя условия.  

Има и още нещо – зад синия "идеализъм" на Кънев се промъква познатото ни рекетьорство на политическия милиционер от Драгалевци, който дава знак, че е готов да озапти протежето си, ако получи нещо в замяна. Но и този негов номер вече се изтърка и няма да мине.

Изводът е, че никой няма нужда нито от меда, нито от жилото му. Нито от учителя, нито от ученика.

Всъщност странностите на Кънев вече никого не изненадват. Сега той сам падна в тяхната клопка и ще бъде изолиран от останалите лидери в РБ, което те отдавна трябваше да направят.

понеделник, 14 декември 2015 г.

Ни риба ни рак


“Партийното решение на ДСБ явно е вдъхновено от тийнейджърския секс, където момчето убеждава: Спокойно, аз само малко. По този начин хем девойката недокосната, хем нагонът задоволен”, написа в мрежата бивш лидер на сините.

Не е точно, твърде романтично е.

Това, което обявиха след форум вечерта в събота лидерите на ДСБ в иначе романтичния черноморски град Поморие, си е съвсем явно извъртане по килифарски, както е казал народа. Дори е малко чудно възпитаници на Иван Костов да са така непоследователни - да излязат в опозиция, но да запазят министъра си, да останат в управляващия Реформаторски блок, че и отново свой министър на правосъдието да искат. 

И това ако не е еманципация от драгалевския марксистки политикономист!... 

Нека припомним как Костов, когато загуби катастрофално изборите, а Царят ги спечели през 2001 г., нареди на своите да не се обвързват с него, въпреки поканата. И заради това остана в опозиция повече от 10 години. 

Но нали наближава Коледа и стават чудеса...

Шегите настрана. Нищо ново всъщност не се случва. Мантрите остават, демагогията също. Заради опасността да се върне отново управлението на Орешарски, ДСБ правели този компромис. Същите врътки правеше Костов, когато чрез приватизацията излъга привържениците си, че ще станат собственици на предприятията, в които работят, но в действителност ги продаде за жълти стотинки на бъдещите олигарси; междувременно скри досиетата и по-късно, вече в опозиция, докато говореше за човека от подземието, тайно ходеше да му носи цветя и бонбони в болницата, а в пленарната зала гласуваше заедно с червените.

В един отбор с БСП се очаква да бъде и новата опозиционна партия в този парламент ДСБ. Защо тогава Радан Кънев трябва да очаква, че и този път ще му повярват, въпреки шантавите лупинги през цялата години. Откъде накъде той ще говори, че сега трябвало да има търпение и реформаторите трябвало да стигнат до единно решение във вторник, след като той самият без да пита никой, сърцераздирателно обяви след оставката на правосъдния министър, че минава в опозиция. Лидерът на която и да е партия, след подобно действие, напуска поста си. Освен ако не е тоталитарна, разбира се.

Изводът от новата каша вдясно е, че в ДСБ си правят добре сметката. А меркантилността е лесно прогнозируема. Затова няма опасност за управляващите. И това е добра новина за стабилността на страната в труден за Европа момент. Макар че от нови избори вече никой не се стряска. Напротив, за определена прослойка, ако всеки ден е изборен, ще е най-добре. Що се отнася до техните партньори от Реформаторския блок, те трябва да решат дали имат нужда от ДСБ. И накрая, както обикновено се случва, излъгани ще останат протестърите, включително и тези от тях, които си мислят, че като яхнат уличните шествия, ще се докопат до властта за дълго, както се надяваше бившия вече правосъден министър.

четвъртък, 10 декември 2015 г.

Двойна игра


Винаги така става – когато играеш двойна игра, в крайна сметка губиш. Няма как една година да се защитават мантри, а на практика нищо да не се върши и Христо Иванов да очаква, че ще се измъкне сух. На всичкото отгоре остави съмнения, че стои зад клепането в Брюксел на главния прокурор. Едно е да участваш в хепънинги с протестърите по улиците, съвсем друго е да вършиш работа, спуснат с парашут там, където всъщност не ти е мястото. Това бе първото съмнение – че Иванов ще обслужва нечии корпоративни цели. А конституционните промени ще са прах в очите на слепите. В действителност вменената му за постигане цел бе рушене на постигнатата крехка стабилност на управлението, особено необходима, когато с атентати е застрашена европейската сигурност. И приоритетите на страната са други. Изискващи постигането на максимален консенсус между водещите политически сили, за да се защитят националните интереси.

От дълго време от протежетата на Иван Костов вместо конструктивизъм се чуват заплахи за напускане на коалицията, ако не се приемат техните ултимативни предложения за реформиране на съдебната система. Междувременно се видя, че самите те не са единни и дрязгите между тях допълнително създават впечатление за нестабилност. Всъщност толкова много станаха техните лупинги, че Радан Кънев заприлича на Вазовия герой Рачко Пръдлето, който уж живее „за едната чест и за едното красно име”, но в действителност никога нищо не е разбрал и е безполезен за каузата.

Парламентът няма нужда нито от парашутисти, които са непознати за правосъдието, но са удобни за кукловодите, нито от комични политици, които са срам за синята идея. Никой не се съмнява в необходимостта от реформиране на съдебната система. Но това не може да бъде направено от Иванов и Кънев – хората, чиято единствена цел е да я овладеят в своя и най-вече на тарторите си полза.

Сега, разбира се, ще се вдигне дежурният вой, че демокрацията била поставена в опасност и че възтържествувало статуквото. Причината за обвързаността на тези двама души не е от вчера. Иванов навремето, без да се замисли, предпочете звъна на парите, давани за НПО дейност, а Кънев – защото от години глупаво се захласва по драгалевските интриги на бившия преподавател по марксистка политикономия. Затова нито единият, нито другият имат шанс. И бързо ще бъдат забравени. Пръв ще го отнесе подалият оставка министър Иванов и с него окопалите се във властта реформатори ще оправдаят всичките си грешки. А Кънев още известно време ще подскача с нелепиците си, но и него ще изхвърлят, защото реформаторското статукво трябва да продължи. Там си дават сметка, че напуснат ли властта, пак ще потънат в забвение, както стана след управлението на Костов. Въпросът е дали управляващите от ГЕРБ са разбрали, че няма смисъл да продължат с несигурен партньор, който не служи на националните интереси, а обслужва скрити зад флага на демокрацията корпоративни и свои интереси.

неделя, 6 декември 2015 г.

За поредната смърт на дете


Смъртта на момчето от Разлог, загинало от паднала на главата му футболна врата, е на път да обедини в скръбта им всички в града. Кметът вече обяви понеделник за траурен ден. Докато детето беше в кома и лекарите в “Пирогов” правеха възможното, за да го спасят, замесените в трагедията публично се вайкаха, но се грижеха да я потулят и да стоварят вината върху ученика.

Уж учителят по физическо бил там, в чийто час се случило нещастието, после пък не бил. Бе съобщено че съоръжението било старо, оказа се че не е, дори е направено по европроект през 2012 година. Футболната врата се клатела, тоест момчето да е внимавало. Всъщност стоманените въжета, които я крепяли към оградата на училището, някой бил откраднал. В двора влизали и буйни деца, които нарочно безпричинно се люлеели и са я рушали.

Кой знае защо чак сега всички заинтересовани почнаха да си спомнят тези факти. Но няма виновни. Дори телефонният номер на някакво неидентифицирано лице, което първоначално отговаряло за игрището, се оказа невалиден. Имало е от доста време сигнали, че вратите са нестабилни. Точно затова са били закрепени с въжета, но бързо били откраднати. В продължение на месеци никой не сложил нови, макар да било очевидно, че трябва да се направи. Сега, след като нещастието се случи, кметът разпоредил да се проверят всички спортни площадки в училища и детски градини. Стреснати го последваха и други кметове в страната.

Странно е, но обяснимо, че сформираната комисия от общината като е направила оглед на училищния двор и е прегледала основно документацията на спортното съоръжение, не е установила нещо нередно по отношение на строителството. И съответните строителни книжа, проектиране, изграждане, въвеждане в експлоатация, отговарят на всички изисквания. Няма да обясняваме как става възлагането на поръчки и защо гарван гарвану око не вади. Ще кажем само, че комисията, която проверява, трябва да е независима. Сигурно такава ще има.

Веднага след инцидента прокуратурата започна да разследва причиняването на тежка телесна повреда (а сега ще разследва смърт) по непредпазливост или немарливо изпълнение на служебни задължения. Защо обаче само магистратите назовават престъплението такова, каквото е, а тези, които са проявили очевидната престъпна немарливост и би трябвало да не допускат това да се случи, гледат да се измъкнат сухи. И са особено дейни в организирането на тържествеността на всеобщата скръб.

Когато каруцата се обърне, пътища много, е казал народа. Но вината винаги е персонална. Не трябва да се очаква само от магистратите да издирят и накажат виновните. По-съществено е тези, които се издържат от данъците ни и черпят евросредства, да се научат, че прерязването на лентичките е само началото, последвалият контрол и поддържането на съоръженията са много по-важни. Цената за небрежността в нередки случаи е смърт на нищо неподозиращо дете. Затова подобаващото наказание е единствения начин да се направят съответните поуки и своевременно да се предотвратява почернянето на други семейства.

понеделник, 30 ноември 2015 г.

Камери срещу насилниците



Поредното нападение срещу санитарка в Спешното отделение на МБАЛ-Благоевград е на път да се развие по познатия ни начин. Обществен шум, жалба на потърпевшата, издирвателни действия и арест на извършителя, следва съдебно дело с неизвестно времетраене и наказание. Междувременно врявата стихва до следващия инцидент. Някак си започнахме да привикваме. Но това никак не е успокояващо. Не само защото има все още неразкрити престъпления като това в Борисовата градина. Но и защото заради Парижката касапница, българите все по-често звънят на тел. 112 за подозрителни лица и забравени на публични места чанти.

Досега след всеки такъв случай се поставяше въпросът за засилване на съдебните санкции, в резултат на това деянията срещу медици и учители бяха инкриминирани. Факт е, че нападенията срещу тях само за година надхвърлят няколко стотин. Но както се вижда, мерките не са достатъчни. Не е възможно да се разчита само на правоохранителните органи. И да се действа след като престъплението вече е извършено. “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”, възкликва героят на Илф и Петров. В случая хуморът е черен, но е логично тези, които са потенциални потърпевши, сами да се опитат да организират защитата си.

Един от начините е инвестирането във видеоконтрол. По улиците и на обществени места в центровете на няколко големи града такъв вече има или се изгражда. В това число и в големите болници. Мимоходом ще споменем, че в Лондон камерите надхвърлят 500 000. Биг Брадър действа превантивно, с негова помощ може да се реагира светкавично от намиращи се на място охранители или полицията. Бързото неутрализиране на насилника е това, която има най-добър обществен ефект. От една страна гражданите ще се почувстват по сигурни, а от друга страна тези, които търсят саморазправа, (както обикновено става с нападенията срещу медици), ще имат едно наум, че последствията за тях ще са неизбежни и тежки.

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Бурният вятър по бг летищата



Нелицеприятни въпроси предизвика гаф с принудително отклонени самолети от кацане на летище София заради бурния вятър в събота срещу неделя през нощта.
Но не заради действията на столичните диспечери и екипажите, а заради неразбории на Пловдивското летище, където бяха приземени самолетите. Над 300 пътници останаха блокирани с часове, поради липса на аварийни екипи през нощта, които да ги изведат в залите на летището. По-късно, поради същата причина се оказа, че няма кой и с какво да зареди самолетите, за да се върнат в София. В крайна сметка, призори пътниците бяха превозени с автобуси до столицата.

Няма как обаче да се приемат оправданията за случилото се, че е резултат от извършените съкращения, защото летището се намирало пред фалит. И че то не работело през нощта. Във време, когато страната ни засилва мерките за сигурност, заради парижката касапница, подобни грешки не винаги ще имат щастливия край като на този с пътниците от тези полети. Излиза, че дори когато няма реална заплаха, ангажираните с транспортирането, не могат своевременно да се справят с възникнала непредвидена ситуация. И излагат пътниците на заложническия стрес да стоят с часове затворени.

Всъщност случилото се е показателно и за друго. И това е очевидната неподготвеност при иначе общодостъпната световна практика как да се действа в случай на опасност. Ясно е също, че икономии при осигуряването на сигурността на полетите не бива да се правят. Наистина е късмет, че всичко свърши благополучно и има възможност за поуки.

сряда, 18 ноември 2015 г.

Защо Радан Кънев тръгна отново с победителите

Може много точно от психологическа гледна точка да се определи, кое кара лидерът на ДСБ Радан Кънев да признава грешките си, а не като своя патрон Иван Костов да се инати, да “стои на едно място”, за да бъде настигнат от “неразбралите го” и да обвинява всичко и всички за личните си политически провали. Но нека приемем елементарното - че го прави целесъобразност. И дори да предположим, че е проумял поредните пачи яйца, на които го е насадил бившият преподавател по марксистка политикономия. Факт е, че във Варна лидерът на ДСБ публично се отрече пред коалиционния партньор от провалилия се техен кандидат за кмет Чавдар Трифонов, дори призна, че предварително е разбрал, че няма шанс, заради осъдителни прояви в миналото. По същия начин преди седмица обяви и че бившият вече кмет на Хасково Георги Иванов бил грешна кандадатура.

Проблемът е, че Кънев и в двата случая, както и в други градове още от самото начало е знаел кой и как финансира кампаниите на ДСБ на тези места и защо като спонсори изплуват имената на преследвани и осъждани от правосъдието лица. В допълнение след разгрома се видя, че Трифонов напусна подкрепилата го ДСБ и стана независим съветник. В Хасково Иванов се отказа да участва в работата на местния общински съвет. А в уж най-успешният и “син” град Плевен лидерът на ДСБ дори не стана общински съветник. Ясно е, че всички те в действителност са имали намерения, свързани с криминалния преход и участието им в изборите е било да се домогнат до властови ресурс, с който да поддържат статуквото. И след като не са успели, са побързали да напуснат, загърбвайки партийните ангажименти.

Сега на лидерът на ДСБ му е някакси лесно да се отметне за пореден път и да тръгне след победителите в отделните градове. Още повече, че предложението за разбирателство идва от мнозинството. И това със сигурност ще има значение за очакваното по-доброто управление на ключови за страната ни областни центрове. Може да се приеме дори, че поведението на Кънев е знак за измъкване от мъртвата хватка на Драгалевския пенсионер. Дали обаче ще се случи или е само поредната политическа мимикрия, предстои да видим.

По-същественото е, че в тези градове още преди Кънев да си посипе главата с пепел, съмишлениците му бързо разбраха, че съдружието с мафията ги обрича на трайна изолация, затова и без неговото съгласие и участие, сами започнаха да отстраняват костовите подставени лица.

Тихи стъпки в борбата с тероризма


Сред като финансовият министър се наложи да добави 180 млн. лв., за да може сметката на МВР да се върже, дойде време тези, които се грижат за сигурността на гражданите, да докажат, че ведомството не е бездънна каца, в която потъват парите на данъкоплатците. Парижката касапница показа, че целта на терористите са не политици и институции, ангажирани в борбата с тях, а обикновените граждани. Факт е, че страната ни и конкретно вътрешното ни ведомство, отдавна провежда успешни акции по неутрализирането на лица, обявени за издирване от партньорски държави, заловени са десетки трафиканти и хиляди нелегално пребиваващи мигранти. Започнахме да строим стена във време, когато водещите европейски страни смятаха това за удар срещу демокрацията. Но днес, уплашени от залялата ги вълна емигранти и от ужаса на терора, затварят границите си и не се колебаят да издигат телени огради.

Сегашните акции на МВР и службите за сигурност, са добър повод да продължи опитът за реформирането им, въпреки, че предизвика тяхното недоволство. Задачата не е сложна – тези които участват в рисковите операции, трябва да получат съответните бонуси. Добре е също така да не се шуми много – колко трафиканти и бежанци са били заловени, как било наредено на хигиенистките често да изпразват кошчетата за боклук. Не е нужно да се обявяват превантивните мерки и така да се дърпа дявола за опашката. Гражданите сами ще оценят какво се прави за тяхната сигурност, като видят, че на обществените места има не само засилено присъствие, но те се обезопасяват с камери и скенери, така както се прави във всяка страна, заплашена от тероризъм. Не трябва да имаме илюзии, че можем да минем между капките. Мишена сме. И това се видя още 18 юли 2012 г. , когато на бургаското летище бе взривен автобус с израелски туристи.

сряда, 4 ноември 2015 г.

“Късите крака” на Радан Кънев


Лидерът на ДСБ Радан Кънев е на път да надмине по безочливост своя наставник Иван Костов. А бившият преподавател по марксистка политикономия едва ли ще може да каже нещо за свое оправдание след като синдиците на фалиралата КТБ публикуваха списъците с цесии и преференциални лихви на неговата фамилия. Оказа се, че няма нищо случайно в твърденията на разследващите, че банката се е превърнала в касичка за облагодетелстване на привилигировани лица и техните партии.

Каква по-голяма наглост е Кънев да твърди, че в банката ДСБ има малко над 48 хиляди лева, а сега се оказа, че партията държала на влог 1 064 964,76 лева, при това с преференциална лихва...

Нека припомним какво още каза Кънев, когато стана ясно, че в банката има партийни пари:

„Ние трябва да стартираме на чисто и в такава ситуация цялата информация трябва да е на масата. Знам, че дължа отговорите за това. ДСБ е партия, която още от създаването си, с цел избягване на корупционни практики, най-вече при даренията, има много строго уставно разделение на финансовата и политическата власт. След като станах председател на партията, започнах инвентаризация на наличностите и тогава установих наличието на много отдавнашен депозит на партията в КТБ, като след това ръководството взе решение парите да бъдат изразходени, а депозитът - закрит, защото ние непрекъснато критикувахме практики, свързани с тази банка".

Подчертаваме, че той е обещал цялата информация да бъде разкрита, но не го е направил през изминалата година. Някак си се е надявал скандалът да бъде забравен. Но сега, когато се появи новата огромна сума, вместо да обясни за парите, отново опитва да се измъкне, като заявява, че по време на датата, цитирана от синдиците, той още не е председател на партията. А какъв е бил – неин първи заместник, значи е трябвало да знае как се движат партийните пари. И дори да не е знаел, през тази година от първото разкритие, е трябвало детайлно да проучи щекотливата тема и да разясни защо такава голяма сума е трябвало да се държи в определяна от ДСБ като мафиотска банка.

Обикновено, когато стане напечено, Костовият възпитаник винаги се е отмятал от думите си с характерното за него безгрижие. Затова не се учудваме на поредния опит да се измъкне. След като подкрепяният от ДСБ хасковски феодал загуби катастрофално местните избори в неделя по същия начин с лекота заяви, че било станало грешка, не били преценили обществените настроения...
А какво да кажем по този повод за сенчестите фамилни зависимости на неговия патрон с КТБ. Костов също е имал преференциален депозит в банката, в който е държал 155,8 хил.лева. Бащата - Йордан Костов също е със специална лихва, а в сметката му е имало 212,8 хил. Лева. Едната дъщеря на Костов – Яна, е държала 115,3 хил.лв.пак на преференции. А другата му дъщеря Мина е намалила вложението си с 30 000 чрез цесия от депозит 213,2 хил.лв.

Само ще изясним, че преференциалната лихва е до три пъти по-висока от тази, която получават неговите фенове и останалите български граждани. За тях ще остане единствено удовлетворението от народната поговорка “На лъжата краката са къси”.

На нас обаче не ни е до смях:
Уж “Демократи за силна България, а всъщност борци за лично облагодетелстване.
Уж “реформатори”, но в действителност пазители на статуквото на криминалния преход.



понеделник, 2 ноември 2015 г.

Краят на хасковския феодал


Изборният шут, с който бе изгонен Георги Иванов от кметския стол е логичен завършек на четирите му мандата. Те бяха съпътствани с многобройни скандали за далавери, разследвания на спецпрокуратурата, ДАНС и ОЛАФ. Той беше толкова самоуверен за своята недосегаемост, че си позволи, чрез свое протеже депутат да преснеме от секретна секция в парламента и собственоръчно с подигравателни коментари да разпространи  разследване за аферите му, подписано от Петко Сертов, по онова време председател на тайната служба. А в края на последната си кампания Иванов не се посвени отново да разиграе етническата карта, независимо от възможните взривоопасни последици. Без да му мигне окото допусна да бъде намесено внучето на опонента му в гнусна анонимка, разпространявана в града. 

За щастие всичко това вече приключи. В Хасково най-после ще си отдъхнат. Иванов, известен с луксозното си имение и колекцията от супер скъпи ретроавтомобили, както и с ловкото съдействие за многобройни сделки, обогатяващи негови близки, със сигурност вече ще му е трудно да се измъкне. И вероятно Темида няма да го подмине. 

Загубата му е показателна и за неизбежния крах на Иван Костовите възпитаници. Те подобно на своя наставник загърбиха синята идея и се съюзиха с криминалния преход. Не трябва да има съмнение, че го направиха не от морални съображения, а от същите, които отблъснаха близо 2 милиона избиратели от някогашната десница.
Фактът, че както във Варна, София и Хасково десебарите предпочетоха да играят с разследвани и да разчинат на криминална подкрепа, показва че нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. 

Изводът е, че случилото се в тази кметска кампания е заслужен шамар за самообявилите се за реформатори. Те загърбиха демокрацията и тепърва ще берат ядове. Що се отнася до Иванов, феодалното му управление трябва да бъде забравено по-бързо, а народните избраници да помислят дали два кметски мандата не са напълно достатъчни, за да се пресече веднъж завинаги възможността дългогодишното управление да бъде опорочено и да ни отдалечи от европейския път на развитие.

петък, 30 октомври 2015 г.

Излишната драма в "Арена Армеец"



Няма съмнение, че безобразието в зала “Армеец” можеше и да не се случи. Известно е, че три избора се проведоха по този Изборен кодекс – европейски избори и два парламентарни избора – и още при първите се разбра, че нещо не е наред. В ЦИК и ОИК трябва да са били слепи, за да не им светне, че 19 души, членове на ОИК няма как да се справят със 6000 дошли от секционните избирателни комисии. И че бюрокрацията допълнително се утежнява заради референдума. Няма да коментираме погазването на основни човешки права, заради това, че всички са държани под ключ.

Сега като се обърне каруцата, виновните могат да се увеличат като лавина. Всички си прехвърлят греха един на друг, а политическите спекулации са много удобни, особено от тези, които са загубили изборите. Има и други, които също носят не малка вина, но си траят – къде са сега онези “будни граждани”(членове на НПО – та), които вдигаха пушилка и наставляваха правенето на изборния кодекс!? Ослушват се и от президентството – там също можеше да предвидят какво ще се случи. А защо бе забравено и узаконеното машинно броене...

Истината е, че заради страховете от измама и най-вече заради склонността към нея се направи така, че се върнахме векове назад във времето. И то, когато ставаме свидетели на уникални снимки от Плутон, когато марсоходът “Кюриосити” всекидневно прави фундаментални за човечеството открития.

Но нека бъдем реалисти – изпращането на допълнителни приемчици, ще облекчи и вероятно ще реши въпроса. Но не временното решение или правенето на кръпка, ще реши проблема.
Необходим е нов подход и ново решение, което да прати на бунището тази поскомунистическа изборна манифактура. Нека си припомним как гласуването с чужди карти беше проблем за парламента близо две десетилетия, но днес той е забравен. Същото може да стане и с изборния процес, ако към него се подходи иновативно, а не партийно. Казано по просто, тези, които ще бъдат избрани да решат проблема, да са далеч от партийните скрупули. Те трябва да развихрят въображението си така, че резултатът да е в полза на гласуващите. Затова не бива да се жалят средства. Очевидно е, че демокрацията има не малка цена. Но тя ще се върне многократно. Никой няма да може да опорочава изборите, нито ще ги оспорва. Такъв въпрос просто повече няма да съществува.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Изборен шамар за протежето на Иван Костов



Опитът на Радан Кънев да запази статуквото на криминалния преход претърпя поредния провал. Подставените лица и разследваните за престъпления кандидат кметове бяха демонстративно пренебрегнати от избирателите. Няколко процента не достигнаха, за да бъде изхвърлен скандалния хасковски кмет още на първия тур. Във Варна друг съден тъмносин кандидат получи заслуженото, действащия кмет запази мястото си от раз. В София верният на Костов и Кънев тъмносин кандидат също се провали - листата на реформаторите за общински съветници получи два пъти повече гласове от него. В другите градове положението е още по лошо, десебарите бяха напълно пренебрегнати. Единствено разумният избор на коалиционните им партньори от СДС, успя да запази позиции на Реформаторския блок, постигнати вече на предишните парламентарни избори.

Вместо да си вземе поука от резултата, Кънев прехвърли вината от болната на здравата глава – били твърде толерантни към управляващата партия. И като латерна възпитаникът на бившият преподавател по марксистка политикономия, също като него, продължи с безсмисления рефрен за “измитането” на опозицията от политическата сцена. Няма да коментираме, че това противоречи на общия тон на толерантност, възприет от водещите политически партии, нито ще правим сравнения с поведението на модерните партии на стария континент. Ясно е, че европейският избор на костовистите е маска, зад която се крият мрачните кукловоди от бившия режим.

Има и една друга на пръв поглед забавна страна. Ще я илюстрираме със следния виц:
Щастлив от изборния резултат Радан Кънев влиза в близък до НДК бар. Барманът го пита:
“Какво да ви налея?” “Тъй като ме гледаш?”, горделиво попитал Кънев. Барманът тутакси отговорил: ”Ми като та гледам …. акъл?!

Всъщност тези, които гледат на Кънев като на смешник и продължават да го търпят, трябва да се замислят. Не е нормално той да твърди, че в София “е феноменален успехът ни - рекорден за всички избори досега”. Но от друга страна не трябва да се учудваме, след като менторът му от Драгалевци имаше зад себе си близо два милиона избиратели и направи така да ги загуби безвъзвратно.

За да не пропуснем нещо, накрая ще допълним, че в изборната нощ костовият възпитаник определи “феноменалния” успех и като “фантастичен”. Най-вероятно защото е в синхрон с фантазмите му да се кандидатира догодина за президент...

Но тъй като до тези избори има още време, това е добър повод за десните, по най-бързия начин да се освободят от него и останалите костови зомбита.

Ненужна спекулация с народната воля


Случи се това, което се очакваше. Въпросът за електронното гласуване бе върнат за решаване в парламента, показва резултатът от проведения референдум по темата паралелно с местните избори. Няма да коментираме дали това е успех или неуспех. Но той показва, че популизмът и търсенето на евтини и бързи политически изгоди в крайна сметка са в ущърб на този, който ги натрапва на обществото. От гледна точка на цивилизационният избор, няма съмнение, че един ден ще се гласува електронно. Към него се ориентира и Европейският парламент, който ще умува дали да не утвърди въвеждане на това гласуване на евроизборите през 2019 година. Същевременно в страната ни се разглежда проект за електронната идентификация, което също ще улесни процеса.

Друга добра новина е, че ще има време добре да се огледа опитът на другите европейски страни. Той показва, че само в Естония то е въведено, а в Германия, Великобритания, Холандия, Финландия, Италия и Ирландия са правени опити, но засега там си остават в сферата на експериментите.
След случая с пробивите на сайта на ЦИК и ГРАО в неделния изборен ден, въпросът за сигурността на този вид гласуване поставя неизбежната дилема дали то да се въведе тогава, когато в страната ни има достатъчно сигурни гаранции за неманипулируем по този начин вот.

Може надълго да се разсъждава и дали този тип гласуване ще повиши избирателната активност, но по-добре е да не се създава излишно напрежение и да се дава възможност за търсене под вола теле от протестърската група. Те вече определиха кампанията като вяла, в нея нямало състезание, защото опонентите се били скрили. Когато неуспехът е очевиден, на чужд гръб сто тояги са малко. Ясно е, че приватизиралите защитата на този тип гласуване, винаги ще са недоволни, когато не могат да оправдаят захлебването си пред онези фондации.

По-същественото е, че има възможност диалогът да продължи и да се стигне до разумно решение. Добре е обаче радетелите на следващите референдуми да имат предвид, че въпроси, свързани с ядрената енергетика (какъвто беше първия за АЕЦ “Белене”) и сегашният за електронното гласуване, са подвеждащи за поляризираните ни избиратели и много удобни за налагането на страната ни на чужди интереси. Колкото по-малко опити се правят да се спекулира с народната воля, толкова по-бързо страната ни ще може реално да се възползва от водещи принципи на демокрацията, каквото безспорно е и допитването до народа.

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Екология на тезгяха



През последната година зачестиха инцидентите с планинари и хора търсещи препитание в планините. Стигна се до смъртен случая с берача на боровинки под вр. Белмекен. Някои оцеляха с цената на скъпо струващи усилия на спасители, доброволци, военни летци. Бяха отбелязани редица причини за драмите. Като една от основните, наред с неподготвеността и прекалената самоувереност, бе посочена занемарената и липсваща маркировка.
В същото време в планините може да се видят множество забранителни табели, с които се цели да се запази природата. Има и надписи, които показват пътя на туристите, но са поставени само в началото, а зад тях настъпва ад за тях – няма и следа от път и както в няколко случая, се стигна до опасно загубване. Друго, което прави впечатление е, че тези табели са направени по европроекти.

Нека кажем направо – похарчени са едни пари, които са потънали. Те не са изпълнили основното предназначение да бъде запазен човешкият живот, който се смята за висше творение на природата.

Само ще отбележим, че в Шотландия екологичната им организация е най-големият работодател в страната. Тези, които са имали възможност да се движат по техните екопътеки, не само са видяли, но и са почувствали какво значи грижа за човека и природата.
Учудващо е, че НПО-тата у нас, чиято основна цел би трябвало да е нашите планини да бъдат превърнати гордост за страната ни и обекти за световен туризъм, правят всичко възможно за да попречат на това. Било чрез организирането на публични акции, или, както става напоследък, по-прикрито, чрез заемането на позиции в обществени органи, които решават как ще се реши един или друг екологичен проблем. (А също така решават и как ще се разпределят европарите за това). В същото време техните лидери мълчат и не вземат отношение за инцидентите с планинари, което ги превръща в потенциалния съучастници в разразилите се трагедии. На трето място, на тях изобщо не им пука, че за спасяването на загубилите се, се харчат пари на данъкоплатците, при това много пари.

Крайно време е самообявилите се за еколози да се поразходят поне из трите национални парка – “Пирин”, “Рила” и “Централен Балкан”, за да се убедят, че това безхаберие не бива да продължава. И вместо да размахват пръст, да направят така, че родните планини да бъдат привлекателни и най-вече достъпни, включително и за хора с увреждания.

Силно се съмняваме обаче, че това скоро може да се случи. Причината е в комерсиализирането на екологичната дейност и използването и за рекет. В тази връзка, не бихме се учудили, ако прокуратурата се самосезира и предприеме съответните разследващи действия. Крайно време е претендиращите, че са еколози да разберат, че тяхната задача е преди всичко да участват в изграждането на един нов свят, в който грижата за човека трябва да е в центъра на вниманието им. Ако това не направят, със сигурност ще трябва да понесат и съответната отговорност.

понеделник, 12 октомври 2015 г.

Остап Бендер и родната клоака



За наследниците на Остап Бендер у нас няма граници. За тях няма нищо свято, никой не е пожален. Дали ще бъде ограбен някой беден пенсионер или срещу дребна сума на името на мошеника ще бъде записана крупна фирма, която след време ще потъне, няма значение. Важното е, че бендеровците са готови винаги за поредната афера. Те са там, където другите си мислят, че не си заслужава - печалба не се вижда, а измамата изглежда мизерна и заради това рискована. Човешките нужди и страхове са техният неизчерпаем извор на вдъхновение. Всъщност те са навсякъде. Направо гъмжи от тях, след като само за няколко дни лъснаха измами с фантомни таксиметрови шофьори под чадъра на известни фирми, хитри хватки с вноса на бракувани автомобили и афери с касови бонове в обществените тоалетни. На пръв поглед разкриването на тези далавери, не би трябвало да ни развълнува. До такава степен сме претръпнали, че би следвало като героя на Иля Илф и Евгений Петров отегчено да възкликнем: “Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. Дори може да махнем с ръка и да кажем – и до тоалетните ли опряха!? Хиляди останаха без работа в резултат на масовата приватизация в началото на века, десетки предприятия бяха продадени на безценица. Не само червените барони, но и бивши десни лидери станаха приказно богати. Няма наказани, няма възмездие...
Първото, което хрумва е, че държавата спи. Или гледа, или затваря очите си избирателно. Но не е само това. Особено ако приемем, че бълха я е ухапала. Защото са ощетени всички, които и се отчитат редовно. В света на прецакването обаче цари оживление:“Животът господа съдебни заседали е сложно нещо, но това сложно нещо, господа съдебни заседатели, се отваря просто като чекмедже, само трябва да знаете как”, възкликва замаяният от необятните възможности Бендер. И колко е скучно, когато в същото време пребоядисал се бивш преподавател по марксистка политикономия обяснява от тв екрана, че касовите бонове са за да може държавата да получи дължимото. Но как да му повярват, след като отдавна знаят, че такива като него създадоха и укрепиха криминалния преход.

Иначе е вярно, че когато бонове не се издават, а тези, които трябва да ги получат, не ги търсят, това означава единствено, че престъпниците не са сами, те имат съучастници. Същото е и с онези  таксиметрови шофьори, които са се съгласили да извършват услугата от “името на превозвача, но за своя сметка". Качващият се в такова такси си мисли, че го вози известна компания, но той всъщност е в колата на фирма, за чието съществуване изобщо не подозира.. Шофьорите са еднолични търговци, повечето от които са регистрирали десетки и стотици жълти коли на един и същ адрес. Всички по веригата извършват една измама, крайният резултат е, че държавата не получава дължимото. В третата афера се оказа, че автотърговци на автомобили втора ръка за избягване на облагане правят фиктивно сключване на договори между купувача физическо лице и собственика на автомобила в чужбина, като по този начин посредникът при продажбата не декларира приходи и не плаща нищо. Няма да коментираме посочването на занижени стойности на продажбите, нямащи нищо общо с пазарната цена. Само ще отбележим, че е впечатляваща изобретателността, с която купени от застрахователни дружества в чужбина бракувани автомобили, възкръсват на нашия пазар. 

Но най-забележително е, че постсоциалистически манифактуристи  винаги са в първите редици на тези, които държат на честта и морала, а когато ги хванат в крачка, вместо гузно да се свият, претенциите им стават гръмогласни и неудържими. Истината е, че няма разлика между “дребни” и “едри мошеници”. Ако някой каже – до тоалетната мафия ли опряхте, няма да е прав. Не за друго, а защото те са са част от конструкцията на прехода. И “едните” и “другите” са свързани и с това, че едните може да служат като необходимия бушон за изгаряне. Но това едва ли е от значение, след като печалбата е на гърба на данъкоплатците и на държавата. Философията им: “с парите може да се разделите спокойно, без викове” е същата като в “епохата на историческия материализъм”, когато са шествали героите на Илф и Петров. Тази философия никак не се връзва със стремежа ни да бъдем редом с водещите европейски страни. Затова добре е да не си затваряме очите, да не омаловажаваме подобни афери и най-вече да не ставаме съучастници.

А тези, които ни размахват пръст и изпълняват ролите на спонсорирани народни будители, нека да загърбят площадните хепънинги, да не си губят времето с подхвърлената им евтина политическа стръв и се опитат да проумеят до каква степен са затънали в общото блато и от съучастници се превърнат в граждани, които търсят и защитават правата си.

“Какво добро пожелание! - ще възкликнем. - Но осъществимо ли е!?” 

И най-вероятно само ще въздъхнем като героя на двамата съавтори:
”В каква студена страна живеем. Тук всичко е скрито, всичко е нелегално. Даже Народният комисариат по финансите с неговия свръхмощен данъчен апарат не е в състояние да открие съветския милионер. А милионерът може да седи сега на съседната маса в тъй наречената лятна градина и да пие бира “Тип-топ” за четирийсет копейки. Ето защо ми е криво!”

понеделник, 28 септември 2015 г.

Обратно в казана



За хейтърството няма граници. Не е само поръчка, а злоба, завист и очерняне, като оправдание за нищетата в живота им. Няма известен българин или събитие, чиято значимост да впечатли останалия свят и да не бъде взет на прицел. Лошото е, че ефектът от очернянето се е превърнал в приемлива норма за оправдание на несгодите и на мнозина, които нямат нищо общо с хейтърите.
През последните дни катранът се излива върху художника Христо Явашев (Кристо), Ирина Бокова и най-успешният досега български тенисист Григор Димитров –  върху Кристо по повод на първата изложба в София, върху Бокова, заради кандидатурата и за шеф на ООН, а Григор Димитров е на мушка, заради отказ да участва в среща на националния отбор. Преди тях със завидна пъргавина бяха опръскани Симеон Втори, заради решението на Светия синод на всяко богослужение бившият премиер да се споменава като "благоверен цар на българите" и еврокомисар Кристалина Георгиева. А какво да кажем за показаната в Лувъра изложба „Епопея на тракийските царе” или за скулптурата със “светещите очи” на цар Самуил в центъра на София...

Кой трябва да се дразни, че Кристо не дойде за откриването на изложбата, че все още няма официална кампания, подкрепяща Бокова, (както отдавна правят другите страни за останалите кандидати) и че от 7 участия на турнирите за купа “Дейвис”, Григор е пропуснал един!? Когато е напускал страната в далечната 1957  (време, определено по късно като Култ към личността на Сталин и неговите протежета в бившия соц. лагер), артистът е бил наясно защо го прави, сигурно е наясно и с днешните посткомунистически нрави. Криворазбраният патриотизъм безмилостно не подмина и Григор, както навремето се случи с феноменалния щангист Наим Сюлейманоглу или с наказания вече с мълчание, заради японския му паспорт Калоян Махлянов – Котоошу. Бокова, шеф на Юнеско втори мандат, е приемлива за председателския пост на ООН от “Обама, Путин и други ключови играчи” според западни медии, но присъствието и на годишнината от победата над фашизма в Москва, както и роднинството и с ключова фигура на бившия режим, били показателни за друго.

Някои може да кажат, че това е обичайно в общество, в което авторитетите не се ценят и затова поне в очите на българите те трябва да бъдат очернени така, че да зарадват натирените и низвергнатите. Нали покрай българския казан в Ада няма пазачи дяволи -  всеки, който се опита да си покаже главата над останалите бива дърпан от другите надолу.

Нека бъдем наясно – това не е светът към който се стремим. Могат да бъдат посочени достатъчно доказателства, че той е съвсем друг. Но ще цитираме само писателя Георги Марков, не за друго, а защото той самият стана жертва на подобни нрави. След един концерт в лондонската зала “Албърт Хол” концертиращият пианист като разбира че е българин и че познава известен български музикант, го завежда при своята компания и го представя по следния начин: „Той е българин. И той познава Митко.”
С удивление видях как всички лица се раздвижиха, как много приятна и възбуждаща вълна премина през тях и като че вратите широко се разтвориха. Оказа се, че на едно международно музикално състезание всички присъстващи са били очаровани от този странен, чудат и изключително духовит Митко. От отделни епизоди, възклицания, усмивки и смях пред мен се появи образа на дързък и властен български младеж, който по най-сърдечен и непосредствен начин се бе свързал, бе влязъл в живота на тази група чужденци, залутани в непозната столица. В свят, където никой не се трогва много за съдбата на другите, Митко бе проявил отзивчивост и внимание, които бяха оставили дълбоки следи... И ето че на мен бе съдено да приема признателността и възхищението на тия хора от този Митко. За тях цяла България беше населена с Митковци и цяла България означаваше един чувствителен, чудесен млад българин. И мисля, че дори хиляда неприятни наши сънародници, хиляда анти-Митковци не биха могли да изличат тази представа.”
Очевидно е, че става дума за съвсем друга гледна точка. И че промяната, която царят сполучливо определи като смяна на чипа, трябва да започне от всеки един от нас. 
Възможно е на успелите българи изобщо да не им пука - да са надраснали злобата и похвалите. Но винаги когато по някакъв повод трябва да посрещнем или представим успеха им, трябва да погледнeм към фасадата на Народното събрание и да прочетем какво пише там. Постигнатото от тях винаги е повод за обединение, а не за разединение.

понеделник, 24 август 2015 г.

Да “избереш българското”


Цяло лято “избрали българското” отпускари са преследвани от тягостни новини. И когато дойде заветният миг на пътуването към Черноморието или прекрасните ни планини, вместо с радост, те тръгват със свити сърца. Ужасязащите тв репортажи за състезаващи се помежду си джигити, безскрупулно мачкащи невинни деца, превръщат пътуването в битка за оцеляване. А когато с облекчение пристигнат в хотела, ги чакат изненади – например, че сянката и паркингът не са включени в цената. И че трябва да платят допълнително толкова, колкото вече са дали за нощувка. С това обаче не свършват бедите им...Но нека караме поред.

Още в началото ня лятото стана известно, че въпреки забраната, продължава строителството по дюните на юг. След намесата на правителството това бе спряно, но се разбра, че на държавните плажове (т.е.за ползване от всички българи), арендаторите им са покрили цялата пясъчните ивица с чадъри и шезлонги - тези, които не искат да платят, биват избутвани по скалите от враждебно гледащи охранители. Наложи се нова държавна намеса арендаторите да освободят малко пространство.

И това не бе всичко. Освен че трябваше да си плащат за паркинг и чадър, в доста хотели олинклузивът се оказа боб и евтина наденица. На всичкото отгоре като бонус, почиващите на Северното Черноморие бяха изненадани с наденици, произведени от заразени с антракс животни. Придворните специалисти тутакси ги успокоиха, че "заболяването е 100% лечимо при потърсена навреме лекарска помощ". Симптомите се появявали до 7 дни, изразявали се в подуване на корема, диария и общо неразположение.

На юг също се оказа опасно. Ето какво сподели за лежащото на системи дете пред камера на БНТ почиваща от Великобритания:
„Хвана някакъв вирус от морската вода, която е замърсена от хвърлените боклуци. Страшно съм разочарована. Водата е доста мътна и адски солена. Една вълна ме плисна в лицето. Не можех да си отворя очите докато не ги измих с минерална вода. Алчността изяде морето и изпъди много българи. Това не е държава. Тази страна няма да оцелее по този начин“.
„Почти през цялото лято има подобни оплаквания. Идват и от цялото Черноморие“, заяви веднага след нея д-р Солаков от Медицински център Царево. Според лекарите от центъра, който обслужва почти цялото Южно Черноморие, през сезона всеки ден десетки хора ходят с вирусни симптоми, свързани със замърсената вода. Тази година има промени в първичните симптоми. Лекарите съветват да почиващите да бъдат много внимателни при влизането във водата, и да избягват какъвто и да е досег с устата си...
Последва реакция на РИОСВ Бургас и един от плажовете - „Лозенец - Централен плаж"- бе затворен. Установените отклонения от нормите за качество на водите и замърсяването крият риск за здравето на къпещите се, посочиха от инспекцията. От други плажове почиващи също се оплакаха, че се натъкват на плуващи във водата екстременти. Публична тайна е, че без Ентерол към Южното Черноморие не се тръгва. Няма да коментираме как хазяи са се карали на почиващите, защото им внасят пясък в къщите. Нито ще припомняме за онази акция срещу свободно къмпингуващите.

Тези, които отиват в планината, едва ли са по- късметлии. Тях също не ги чака безметежна почивка. Заради неподновената маркировка, зачестяват случаите на изгубили се туристи. Оцеляването им е въпрос на шанс и на все още високите температури през нощта. За тяхното намиране обаче данъкоплатците харчат хиляди.

С това бедите не свършват. През последната седмица се разрази скандалът със смесения с терпентин дизел, който разбива двигателите на автомобилите. Покрай това научихме и за други далавери.

Като резултат, излиза, че почивката в българските курорти не евтина, а в повечето случаи е опасна за здравето. Само парите за ремонта на повредения от замърсено гориво автомобил са колкото една щастлива почивка в съседна на България страна, че дори и по-далеч. Няма да коментираме как там посрещат с купа прясно набрани смокини, сутрин те изненадват с безплатни бухтички, а на изпроводяк те даряват с буркан маслини. И го правят, не само защото се надяват да ги предпочетеш отново, а защото знаят цената на гостоприемството. У нас прочутото българско гостоприемство, описано от наши и чужди краеведи, май вече е мит. Освен това лош спомен за тоталитарните времена ни навява държавата или премиерът лично да решават проблемите с летния отпуск. Гротескно е в страна членка на ЕС и НАТО премиерът да се възприема като “Слънце” или пъдар. Ще пропуснем и натрапващото впечатление, че лисицата говори на опашката си.

Очевидно е, че сбърканият чип продължава да работи в ущърб на националния интерес, какъвто е развитието на туризма. И само с усилията на управляващи и опозиция не може да се поправи. С това преди всичко трябва да се заемат преките участници в този бизнес – хотелиерите не трябва да се оплакват че нямат туристи и да твърдят, че за това е виновна дължавата защото не ги рекламира. Институциите трябва да следят внимателно кое е законно и кое не и да наказват строго, като включително отнемат лицензи. Санкциите срещу убийците по пътищета трябва да станат безмилостни. Много лесно е да се каже, че няма държава и затова сме на този хал. Отговорността не е обща, а само лична. Когато това се осъзнае, тогава почивката в България ще бъде примамлива за всички. Евтиният номер, “важно е сега да им приберем парите, за утре няма да мислим”, дава пагубни резултати – българите не искат повече да рискуват живота си в нашите курорти, а туроператорите го усещат по намелелите приходи.

Промяната ще дойде, но не е добре да стане след сгромолясването на туризма. Колкото по-бързо се проумее това, толкова по-евтино ще ни излезе. А страната ни, дарена с прекрасна природа, ще стане отново атрактивна за почивка.

понеделник, 15 юни 2015 г.

За магарето и магариите



В петък в София имаше спонтанна “артистична” проява. Прожекторите, които осветяват новоиздигнатия монумент на цар Самуил в София, бяха залети с черна боя. Почти веднага те бяха почистени, а магистратите се самосезираха и започнаха да разследват кой е неизвестният извършител. Първо щели да проверят какво е записано на близките камери.
От един граждански комитет обявиха това за вандализъм и го класифицираха като скандално кощунство не “върху монумент, който има политическо значение, а върху паметник на безспорна фигура в българската история.” Привидя им се дългата ръка на Сорос и неговите непеота. Оттам определиха деянието като артистичнен пърформанс на млади и талантливи творци.
Склонните към компромис ги оправдаха като отбелязаха, че като не са посмели да залеят самия паметник, са показали, че все пак знаят кой е.
Шегаджии предположиха, че може би са искали да се видят светещите очи без странично осветление...

В този дух e добре да се припомни приказката “Може ли магарето да не си покаже магарията”. В нея се разказва как селският кехая за да си направи майтап с Хитър Петър му грабнал калпака и го тупнал в праха на мегдана пред събралите се селяни. Хитър Петър невъзмутимо си вдигнал калпака, отупал го и разказал притча за цар Соломон. Царят разбирал езика на животните и поискал един ден да ги поразходят пред него, за да послуша какво си говорят. Преди да минат покрай него конят викнал родата си (кобилата, катъра, магарето) и им наредил когато минават пред сарая, да си мълчат, за да не го посрамят. Магарето обаче само това чакало и щом доближили царската трибуна надало кански рев. Когато отминали разочарованият кон попитал защо го направи. „Аз, рекло магарето, на такова място като не си покажа магарията, защо нося това име?“ Селяните избухнали в смях, а кехаята се засрамил и напуснал мегдана.

Съмняваме се, че анонимните бояджии на паметници, оправдаващи постъпките предимно с идеологическа непримиримост, ще се засрамят. Напротив, хакването на известен сайт, само за да се покаже, че резултатът от гласуването “за” и “против” същия паметник, доказва увереност в правотата им, на която биха завидяли прочути герои, борили се за комунистическия режим и издигнати в култ от него. Не бихме се учудили, ако с тази самоувереност се представят като последователи на Банкси и Кристо. И когато неколцина от обкръжението им възкликнат “каква артистичност, какво творчество, каква свобода на духа и демокрацията!”, това ще е достатъчно, за да нацапат бездарно следващия обект. И получат своята доза мимолетна слава.

Няма да обясняваме как точно им хлопа дъската на тези посткомунистически рожби, ловко дирижирани от кукловодите на криминалния преход. Но не може да приемем нито техните действия, нито постъпката на онази ученичка, набила преди дни учител (носела дори нож, за да може да го употреби, ако той отвърне на ударите), няма да се успокоим след като научихме, че битото от онази сестра бебе е оцеляло, нито ще се примирим след като извършителят на поредното убийство в Борисовата градина бъде заловен. Това са само най-близките по време престъпления. Списъкът е много дълъг...

Може би се цели да се създаде опасното впечатление, че някой е пуснал злия дух от бутилката и няма връщане към нормалността. Но не е така. В отговор и на тези, които ронят носталгични сълзи по Татовите времена и приписват всичко лошо днес на "цивилизационния избор", ще припомним как във Великобритания само за няколко години превърнаха техните прочули се със зверски побои футболни запалянковци в кротки агънца. Затова сме сигурни, че не трябва да се чака на “хейтърите” да им мине времето, а да им се отговори бързо и адекватно. Съдът не трябва да си умива ръцете като “разграничава хулиганството от изразяването на политическа позиция и да определя деянието като участие в политически дебат.” Това води единствено до измамно чувство за безнаказаност и последователи.
Не е нужно да се отива и в другата крайност на Крумовите закони, каквито искания вече има. Трябва само овластените да си свършат работата и направят така, че да се оспорва само по законен път.
Четвърт век ни дели от времето, когато бе подпален Партийният дом. Но очевидно криминалният преход не е отминал и се търсят нови маши той да продължи.
Има обаче достатъчно знаци, че на магариите може да се сложи край. Само с изтупване на калпака от прахта няма да мине. Нито с разказване на народни приказки.

събота, 9 май 2015 г.

За скелетите на църковния разкол



Поредната интрижка с костовистки почерк приключи с подобаващ разгром. За разлика от 2001 г.когато  победата на Симеон Сакскобургготски бе еуфорична, този път тя бе предимно в полето на морала. В писмо до Негово Светейшество българският патриарх Неофит и Високопреосвещените митрополити монархът дискретно поиска да се отмени решението им да се споменава името му в Светата Литургия и да се молят “както всякога досега, преди всичко за целокупния ни народ, а за този който Ви целува десницата помолете се тихо в сърцето си!”

Първо, няма нищо случайно, още по-малко противоконституционно или противоканонично, (както се опитват да ни внушат) в решението на Светия синод “за богослужебно споменаване на НВ Симеон ІІ, цар на българите”. Точно както духовните църковни водачи се противопоставиха на чудовищния терористичен атентат по време на великденските празници в патриаршеската църква “Св. Неделя” (1925 г.) и на депортирането на българските евреи (1943 г.), така Сакскобургготски като премиер прекрати безапелационно църковния разкол. И патриарх Неофит го оцени с подобаваща лаконичност: “Това е достолепие и негово достойнство, което той притежава и ние просто го поддържаме.”

Второ, нездравословният и дори опасен шум на реформаторите по този повод (че църквата се намесвала в държавните дела), също не е случаен. Той показва, че тези, които искаха насилствено да “реформират” църковния живот в страната ни, не са се отказали от намеренията си. Но тъй като не могат да действат с насилие, както го правеха в края и началото на миналия век, с витиевати тълкувания се опитват да всяват страх и ново разединение сред вярващите.

Всъщност закъснелият болшевизъм е носталгичен римейк по тоталитарните методи, така характерни за дясното управление (1998-2001 г). Те обаче нямат шанс, Конституцията гарантира на православната ни църква, както и на останалите вероизповедания, неотменимост и ненакърнимост на свободата им да изповядват убежденията си, да благославят и да се молят за спасението на всички българи. В основния закон, в чл. 13 е записано, че “Вероизповеданията са свободни” и “Религиозните институции са отделени от държавата”, а според чл. 37(1) “Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними.”

Ще пропуснем манипулациите, плод на лична неприязън, както ще подминем и конспиративните тези. Но не можем да не обърнем внимание, че внушенията, идват от хора, които претендират че познават Светото писание, но имат мрачни обвързаности, зад които прозират провалили се кукловоди на криминалния преход. Криворазбраните “500 дни” също им помагат, за да бъде низвергнато доброто дело. Целта е миряните да продължат да живеят в тъмнината на обърканост и нищета. В свещенната книга е обяснено:
“Защото всекой, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлина, за да не бъдат изобличени делата му, понеже са лоши.
А тоя, който постъпва по истината, отива към светлината, за да станат делата му явни, понеже са по Бога извършени” (Йоан 3:19,20)
Така че, както преди се провалиха с разкола, така и днес самонареклите се “реформатори” потъват собственото си слоблудство и са на път да загубят и малкото миряни, повярвали в тях на последните избори.
Затова, вместо да служат на мрака, крайно време е те да върнат завинаги скелетите в миналото, да се смирят и тръгнат към светлината.

събота, 21 февруари 2015 г.

Игри на бесеница



Простотиите дойдоха в повече през тази седмица. Верни на стила си да не умуват, управляващите решиха да си осигурят безметежно съществуване като ударят данъкоплатците с 8 милиарда евро. Още чрез служебното правителство те видяха, че могат с лекота да вземат заеми, а от гръцките ни съседи – как да не ги връщат. И защо да не го направят, след като никой не гъкна, като със същата безгрижност обремениха недължащите да връщат с други няколко милиарда, безскрупулно отраднати от КТБ. Спокойни са и за протестърите, те услужливо им прислужват с разсейваща вниманието пушилка. Няма да коментираме защо в тяхната декларация първо имаше #‎ДАНСwithme, но после изчезна. И какъв късмет - когато се оказа, че “червеите” не вършат работа, се появи “Дякон Левски”, не за да  бъде прикритие на разполагащите с властта, а да лъсне дебелащината на криминалния преход – колко не им пука всъщност за Апостола. Изобщо не се учудихме на оправдателната присъда на Лупи, нито на “прокурорската грешка”, довела до оправданието за онзи подпис, нито пък на поредната натирена маша от контролираната съдебна система. Въобще не се изненадахме на фундаменталното разкритие, че горите поголовно се секат. Как дежурните природозащитници да видят колоните камиони с трупи, след като са закарфичени да бранят боровете по маршрута на втория лифт в Банско.


Но нека се върнем още назад във времето и припомним, че днешните управляващи обичат и умеят да харчат. За периода 2005-2008 г. бяха реализирани най-високите бюджетни излишъци в цялата ни нова история от края на XIX век – четири последователни години бюджетите завършваха с касови излишъци в размери между 3 и 3.6% от БВП. Последвалият финансов колапс доведе до това, че за 2009 г. повечето страни в евросъюза реализираха бюджетни дефицити от порядъка на 5-8%, а някои достигнаха до двуцифрени стойности. Започна дори дебат, иницииран от фискално по-дисциплинираните държави и най-вече от тези, които се опасяват от плащане на чужди сметки. Имаше идея нашата страна да се включи в тези дискусии на европейско ниво и да подкрепи позициите на същите тези държави. Причината е, че дори в сред финансовият шок в средата на 2009 г. правителството регистрира 180 млн. лв. бюджетен излишък (най-добрият междинен фискален резултат сред всички 27 страни с изключение на Люксембург). Но започналата тенденция за намаляване на приходите продължи, последваха лихвени плащания от страна, осъществени от първия кабинет "Борисов" и още в края на първия месец на своето управление вече имаше дефицит в размер на около 350 млн. лв.  В края на годината дефицитът доби застрашителни размери – 4.7% от БВП по крайните оценки на Евростат. Срути се цялата икономическа схема за доходи - недвижими имоти, строителство и финансов сектор и търговия.  започна срив на потребителското търсене, увеличение на безработицата, се видя, че този модел вече не действа. И вместо да търси решение първият кабинет на Борисов тръгна по най-лесния път - изхарчи резерва, включително и онзи милиард от здравната каса и в края на бурно приключилия им мандат започна да емитира краткосрочни облигации. После Орешарски трябваше да посрещне падежа и поиска заем от 1 милиард лева. Той ще се запомни най-вече с "Нощта на белия автобус". И с мрачните прогнози на десните икономисти и политици, които твъряха, че  страната тръгва по спиралата на вътрешната несигурност и се подготвя мащабна кражба

Е, днес се искат 16 милиарда лева и същите твърдят, че това е изгодна сделка, защото лихвените проценти са ниски и че всъщност дългът за две години щял да се увеличи с 2 милиарда. А шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси изтърси, че новите дългове, които ще вземем, не увеличават дефицита...

Не е много трудно да се изчисли, че парите, които трябват за плащания до 2017 г. са общо 10,8 милиарда лева. Какво са намислили с останалите повече от 5 милиарда лева може само да гадаем, но намерението да си осигурят поредното удобство с нов правителствен самолет сочи пътеводната им звезда. И това не е всичко, само ще отбележим, че на “Дондуков” 1 са подготвили нови тесли като десетте стотинки на километър тул такса по магистралите, строени с нашите пари. Номерът засега минава само половинчато. Но се вижда, че целта е хомот за данъкоплатците. А какво да кажем за искането да има финансов регистър на банковите сметки. Колко добре звучи, но в действителност колко е нелепо – известно е, че до парите в офшорки никой никога няма да стигне. Може да коментираме и популисткия номер със санирането. Но нека не избързваме, да оставим политиците да си поиграят с панелките, рожби на соца – десните да се правят на левица, а левицата да ги оборва с десни аргументи. У нас открай време червените мандарини държат икономическата власт, която десните кукли превърнаха в олигархична по време на пълното мнозинство на своето управление. Но не направиха нищо, за да стимулират създаването на средна класа. Напротив, първо откраднаха спестяванията на гражданите, после ограбиха и труда им с масовата приватизация. Иначе държат Левски на стените зад бюрата си, с охота тропат с крака и надават одобрителни възгласи към произведения в тяхна угода филмов герой.

Всъщност на феновете на “Дякон Левски” не им трябват реформи. Те искат да им се дава. Кефят се на тефтерчето на Златанов и не разбират защо в другото е записано “Народе????” Не е трудно да ни светне и защо манипулаторите не са възприели принципа на Конфуций, цитиран често от китайския комунистически водач Дън Сяо Пин: „Не е важно каква е котката — черна или бяла, важното е да лови мишки.“ А се държат като онзи собственик на котка, който за да и покаже кой е господар у дома, лично насира всички ъгли в къщата.
Това, че някой, някога ще трябва да връща изяденото, си е негов проблем. Глупаци са тези, които го мислят. Заветите нямат значение. Горкият “О, Пепи” вдигнал 200 кръвно, останал неразбран от родственицата на Левски, моля ви се, защо не погледат как 60 кмета се бият за привилегията къде първо да прожектират блокбастъра...

Дяконът не случайно е написал “Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”.

Добрата новина е, че всяко чудо за три дни. Лошата е, че кучетата си лаят, керванът си върви. И дори когато е свършено нещо добро, 
може като в онзи еврейски виц на вратата да позвънят и отсреща да попитат:
“Извинете, вие ли спасихте вчера в реката едно детенце?”
“Аз!”
“А къде му е шапката?!”

четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Поуките от 4 февруари'97


Смъртта на президента д-р Желю Желев и знаковият за демократичните промени у нас 4 февруари са добър повод да си припомним как лидери на старата десница се опитаха на гърба на изригналото народно недоволство не само да вземат властта, но да заличат миналото и безуспешно да убедят обществеността, че истинският преход започва с тях. Но както с гръм и трясък взеха властта, така шумно се провалиха след четиригодишно управление. Техните тъмни дела – обричането на бедност на симпатизантите им чрез масовата приватизация, личното им облагодетелстване и тайните договорки с червените кукловоди  - няма да бъдат забравени. Не само че десният преход не започна с тях, както им се щеше, но това, което извършиха, кара все повече анализатори да оценяват значението на романтици като д-р Желев, които веднага след десетоноемврийската еуфория се сблъскаха челно с обиграната червена номенклатура, не се поддадоха на политически и икономически съблазни и направиха каквото трябва, за да бъде пътят към Евросъюза и НАТО необратим. 
Факт е, че много хора мислеха, че 4 февруари 1997 г. ще е ново начало
След близо месец на улични стълкновения и стотици ранени след опит да бъде превзето Народното събрание, БСП върна мандата за съставяне на ново правителство на новия президент Петър Стоянов. Така се отвори път за предсрочни избори и съставяне на дясно правителство. 

За съжаление веднага след това всички незаслужено, а някои и умишлено, забравиха, че д-р Желев, все още като действащ президент, отказа да подпише указа за даване на мандат за съставяне на ново червено правителство. А ходът на президента не бе само емоционален. На него му беше ясно, че по конституция е задължен да подпише. Но като добър познавач на тоталитарните хватки, а и обръгнал на новите номера на бившите комунисти по време на седемгодишния президентски мандат, той усеща, че червените се готвят да спасят властта чрез правителство с нови неопетнени лица и хвърлят по стар комунистически обичай цялата вина на бившия вече премиер Жан Виденов (което те и направиха по-късно, но само по партийна линия). Затова Желев рисково прекрачва закона и драсва клечката на протестите. 
За да постъпи така един държавен глава, се иска не само смелост, но и преди всичко пресметливост. Ситуацията в страната е взривоопасна. Само за две години управление червеното правителство вкарва страната в дълбока криза. Спестяванията на гражданите са унищожени, в началото на 1997 г. цената на един щатски долар от 500 стига до 3000 лв. Въпреки това манипулаторите се опитват да спасят и оставят БСП на власт. Това си личи от факта, че на 3 януари 1997 г. парламентът, в който червените имат мнозинство, отлага гласуването на предложената от СДС “Декларация за национално спасение” от “националната катастрофа”. Авторът на „Фашизмът” обаче бързо предугажда какво целят неговите дългогодишни политически опоненти. Затова няколко дни по-късно (10 януари 1997 г.) д-р Желев (чийто мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отказва да даде на БСП мандат за съставяне на правителство и дава знак на своите да обявят начало на национална политическа стачка, изразяваща се в гражданско неподчинение и протестно шествие срещу Народното събрание.

Няма да коментираме задкулисните договорки, които последваха веднага след встъпването в длъжност на новия президент Петър Стоянов, по-важно е, че се стигна до извънредни избори, каквито обществото желаеше.
Ще подчертаем обаче лаконичния коментар на д-р Желев на последвалия опит за подмяна на дясното в книгата му  "Въпреки всичко" (2005): 
"Кои всъщност са хората, които въпреки историческите факти искат да компрометират основания на 7 декември 1989 г. Съюз на демократичните сили, като го представят за опозиция, създадена от комунистите?
Това са хората, които страдат от синдрома "Гроздето е кисело". Лисицата, като не могла да стигне гроздето, защото било прекалено на високо за нея, утешила се, че е зелено.
Това са аутсайдерите, които не са участвали нито в неформалните организации през периода 1988 и 1989 г., нито в създаването на Съюза на демократичните сили през декември 1989 г., нито в "нежната революция" в България през 1990 г. ! Те са се присламчили към СДС или в края на 1990 г. или в началото на 1991 г., когато са видели накъде духа вятърът и са разбрали, че демократичните процеси както в България, така и в другите посткомунистически държави от Европа са необратими.
Такива са почти всички ключови фигури на доскорошния СДС, които започват новото летоброене на българската демокрация от 1997 г. насам."

С годините тези действия на кастата, сгушила се в личната партия "Демократи за силна България" ще изглеждат все по трагикомични. Но липсата на оценъчен ресурс относно перспективите за развитие и лековатия начин по който се връзват хиляди избиратели, не може да не тревожи. 

В едно от последните си интервюта д-р Желю Желев казва: „Трябва да се изучава историята на тоталитарните режими. Поколенията, които идват, трябва да знаят какво е фашизъм, какво е комунизъм, каква е разликата между тях и къде те съвпадат напълно. Включително и кое е по-страшното.”
Някои може да кажат - нищо ново под слънцето. Напротив, достатъчно е да си спомним авторитарния стил на управление на Иван Костов, за да се схване колко наясно е бил Желев с предизвестения край на второто синьо управление. И защо е предпочел ролята само на наблюдател. 
Със сигурност не му е било лесно да преглътне разпада на сините. 
Но още по време на своето президентстване той осъзна, че битката с подставените лица на прехода няма да е лесна. Но като добър философ разбра, че смяната на куклите на конци може само да забави, но не и да отмени пътя към демокрацията, който не само лично изстрада, но и проправи.