Общо показвания

понеделник, 25 май 2020 г.

24 май да стане национален празник

Трябва ли всеки път, когато дойде Трети март, вместо да се радваме, да вгорчаваме празника с политически интриги, дрязги между русофили и русофоби, а отвън да ни размахват пръст, че не сме достатъчно благодарни. И кой има нужда смокиновото листо на османското иго да не събужда падишаха в нашите съседи.

Нека кажем направо – едва ли има по-значим български ден от празника на духовността и религиозното ни преклонение пред буквите. Този ден е почит към делото на Цар Борис Първи – Покръстител, обединил българите чрез християнската религия и азбуката на братята Кирил и Методий. И поправил пътя на неговия син Симеон Велики да затвърди усилията му в Златния век на българската държава.

24 май е празникът на моралното и гражданско самочувствие и заради верската търпимост  при сливането на различните култури през вековете. Той е общ за всички и се приема без политически условности. От празник на децата, техните учители и родители, на родната просвета и култура, всъщност се извисява до празник на непобедимия дух на нашата нация.

Това се видя по един неподражаем начин в кризисните дни на непожалилата ни световна пандемия. Редом с лекарите, на първа линия застанаха и учителите – със същото себеотрицание и безкористност като на техните предци възрожденски просветители. Пролича и колко сме в дълг към тях. И че не трябва да жалим нито пари, нито време в подкрепа на техните усилия. Защото в образованието и науката е заложено не само оцеляването, но и бъдещето на страната.

Всъщност 24 май е ден на раждане, умиране и възраждане на устоялата и утвърдила се през вековете българска общност. Дала и даваща своя принос към европейските културни ценности. Няма по-добър празник, който да ни вдъхновява за добруването на страната. И едва ли има някой, особено политик, от който зависи това да се случи, да не вярва в химна на Михайловски: “Върви народе възродени, към светли бъднини, върви!”

събота, 16 май 2020 г.

Простащина на квадрат

Да издевателстваш над генерал Венцеслав Мутафчийски, който с хъс и безкористност организира защитата на нацията от коварния коронавирус, за да изпереш оцапания си имидж, е всъщност да затънеш в блатото така, че никога повече да не можеш да се измъкнеш от него. Не пробойни в здравната система се търсят, а евтина слава. Никак не са случайни аплодисментите на агент Сашо и останалите клакьори на реваншистите манипулатори на прехода. Не случайно и интервюто е брутално манипулирано и е редно прокуратурата да се произнесе.

Не, генерал Мутафчийски не си е изтървал нервите, емоционалното му предупреждение не е към интервюиращата, с известни на всички социопатични наклонности, а към онези наши сънародници, които са се подвели по твърденията за международен заговор. Факт е, че смъртността у нас засега е минимална, но тя не е заради това, че някой ни лъже, а заради денонощната работа на всички ангажирани в тази битка, с все още много неизвестни.

Това е и гавра с медиците от първата линия, с борещите се за живота си и с тези, които са го загубили, а и със скръбта на техните близки. Няма как лекарят хирург, бил и на много фронтови линии, да бъде закарфичен в хербария, поръчан от познати ни, изникнали от нищото политици. Криминалният преход имаше нужда от своята каста певци, но и от словесни килъри, когато потрябва.

Не, генерал Мутафчийски не мизантроп, не е автократ, не е политически обвързан, а човек на когото се падна незавидната съдба да бъде лице в тази тежка ситуация. И както се вижда няма никакво намерение да го превръщат в пушечно месо, или както, образно са се изразили в Мрежата, да се остави да бъде пръскан с отблъскващите секрети на птица папуняк, в каквато се е превърнала Миролюба Бенатова.

четвъртък, 14 май 2020 г.

“Копейкин” да посети инфекциозното

Подсъдните олигарси да не си мислят, че лесно могат да ни излъжат. Поканата, отправена от шефа на щаба генерал Венцеслав Мутафчийски, в отговор на твърдения на претендиращи за инфекционисти, е възпитано предупреждение към всички, които смятат, че епидемията е блъф, пуснат от световни манипулатори. Независимо, че от месеци гледаме ужасяващи репортажи от клиниките по света, а видяхме такива и от наши болници, в страната шества слободия и опасно безхаберие. Не се трогват и от предупреждението на Световната здравна организация, че COVID-19 никога няма да си отиде. И че дори да се намери ваксина, контролирането му ще е трудно и ще “изисква огромни усилия”.

“Око да види, ръка да пипне” е любима поговорка на недоверчивия българин, който хич не обича да се минава. Затова и генералът така откликва на съмненията. Но мераклии едва ли ще се намерят. Много по-лесно е да се разпространяват пасквили по темата в мрежата, макар и да са откровени фейк новини. Не е трудно да се прозре и предупреждениято на щаба, че са готови да затегнат мерките, ако стане напечено.

Проблемът обаче има и друга, не по-малко опасна, дори мракобесна страна. Всъщност, тези които настояват да се свалят маските, отдавна са се маскирали като “борци за демокрация”. И ни хвърлят прах в очите с лъжливи класации от съмнителни организации, че сме на 111 място по свобода на словото.  Сега в поредния опит да избегнат спаведливите процеси за всичко, което са надробили, с охота прегърнаха мантрата за “псевдопандемията” и стимулират безредието като стъпка към предстоящата предизборна кампания.

Едва ли управляващите не виждат кой им мъти водата. Но нека кажем направо - не само те ще са потърпевши, а всички, които се хванат на въдиците на обвиняемите. Затова е добре правителството да не действа като удавник, който запушва дупки на потъващ кораб, като се поддава натиск на съмнителни искания - да взема сутринта едно решение, а до вечерта да го сменя с друго. Нека, преди да го вземе, да потърси по-широк политически консенсус. Трябва да се откликва на социалните нужди, но и да се дава отпор на всички, които са готови да жертват здравето на българите, заради реваншизъм.

Така че, жълтопаветниците, начело с онзи, със заслужения прякор “Копейкин”, вместо да бъдат размахвани на кукичките на протеста, нека се откачат и дойдат за три дни в инфекциозните отделения, не да чистят, а само да наблюдават, както предложи генералът. И тогава да заповядат пак на жълтите павета.

вторник, 12 май 2020 г.

Без илюзии, моля!

Нека бъдем наясно - “КОВИД-19” е тук, сред нас, невидимо присъства и поразява. Обяснимо, но не и приемливо е, че с разхлабването на мерките и връщането към нормалния начин на живот, всички искат бързо да забравят случилото се. И това, че тези, които приветстват Шведския модел за пряк сблъсък с вируса, вече са се изравнили с тези, които му се противопоставяха, също не е радостна новина. Масовото разпространение на клип, който твърди, че пандемията е рожба на световни заговорници и че ни блъфират, за да ни държат в икономическа зависимост, допълнително налива масло в мелницата на слободията.

Вирусът обаче се появява отново там, където се смята, че е изчезнал – дори в китайския град Ухан, откъдето тръгна. Не, не я знаем истината, за да си позволяваме да свалим маските и отново да се тъпчем обществения транспорт или на стадионите, както го правехме преди. Всеки ден, лекари и доброволци от първата линия, се опитват да ни убедят, че водят изтощителна битка. И не само я водят, но и стават нейни жертви. Вижда се също, че експертите, пряко ангажирани с кризата, се изнервят от връщащия се разгул на нравите и започват да заплашват със затягане на мерките.

Не, това не е необходимо да се прави. Защото мнозинството от сънародниците ни видимо са променили начина си на поведение. И това не остава незабелязано. Дори се стига до саморазправи с младежи, които демонстративно се движат без маски в големите магазини. Вижда се, че в спазването на реда е разковничето за бъдещите действия. Не заплахи, не рестрикции и затваряне на пазари и магазини, а отстраняването и налагането на солени глоби на всички, които заплашват с поведението си живота на останалите.

Промяната настъпва и тя е правилният отговор срещу дяволското поведение на вируса. А успехите в търсенето на път за лечение, дори намирането на ваксина, ще бъдат само нещо като моментен отдих, преди появата на следващото препятствие. Въпросът не е само в нашата имунната недостатъчност, но и в тази на икономическия и политическия ред. Реорганизирането и инвестициите в здравеопазване и образование са само началото на обновлението. И това ще е най-важният урок от тази внезапна и отрезвяваща пандемия.

понеделник, 4 май 2020 г.

Пробитите гащи на доц. Мангъров

Възрастните у нас са хора, не са “сухи” съчки, доц Мангъров! 
И няма да позволим да ги превърнат в такива, както твърдите за масово починалите обитатели на старчески домове в Италия и Испания. Цинично е и твърдението, че нашите пенсионери, с 200 – 300 лв пенсия, ги “разкарваме” в гробищата много преди да доживеят до възрастта на починалите от пандемията западноевропейски старци.

Всъщност, кога казвате истината  – когато поздравявате премиера, че има “здрави гащи”, защото разхлабва мерките или когато го обвинявате, че с тия ниски пенсии обрича нашите родители на бърза смърт. Нека повторим – обрича ги на “разкарване”, както безсрамно се изразявате. 

Това раздвоено съзнание си има точно медицинско определение. Тази подозрителна убеденост в правотата, поради натрапчиво повтаряната титла на инфекционист, както и стигащата до маниакалност враждебност към опонентите, не са нищо друго, освен нездравословни отклонения.
Чии гащи са здрави и защо са здрави, не е наша работа да кажем, но ако си служим с логиката на доцента със сигурност можем да твърдим, че неговите гащи са съдрани от човеконенавист. Особено, след като е наясно, че друг ще носи отговорността за хилядите умрели, докато получим стадния имунитет, както той настоява.

Няма как да приемем този, напомнящ ни за времената на газовите камери подход, унищожил милиони хора през Втората световна война. Не можем да хвърлим и всички на улицата, както е станало по времето на чумата през 16 век. И младите да оцелеят, а възрастните – да умрат. Права е канцлерката Анхела Меркел, когато със сълзи на очи казва: “Не можем да не се погрижим, за поколението, което възроди Германия и я направи велика страна” Ще припомним и думите на британската кралица Елизабет Втора, която благодари на “всички, които се обединиха, за да помогнат на останалите”. Но това ще оставим на други у нас да го кажат.

Нека се приземим и изразим също образно – хората не закусват карфички, доц. Мангъров. Виждат и вярват единствено на тези, които са на първата линия в борбата с короначумата. Виждат какви чудеса правят вашите колеги за да спасяват човешки животи, а и в последните дни – как умират! За този героизъм няма да чуем нито дума от вашите уста. Ние, обаче ще направим това – ще им благодарим от сърце! С техните усилия страната ни е сред тези с най-малка смъртност. И ще слушаме и изпълняваме техните съвети, не вашите. Чудовищно е да твърдите, че тяхното съзнание е “извратено”! Не на тях говорите, а на себе си! Затова по-добре спрете да дърпате дявола за опашката.

Лекари за убиване

Очевидно слободията е по-силна от здравия разум.
Смъртта на две лекарки, на фона стотина заразени и болни медици, би следвало да ни стресне. Нищо подобно, обаче не се случва за някои. Освен мъката и емпатията на близки, колеги и пряко ангажирани с битката, загубата се затъмнява ог нездравословното желание да бъде възстановен личния им комфорт. Но фриволното връщане към старите привички в среда, превзета от невидим враг, ще е най-лошото, което може да се случи.

Нека кажем направо – двете лекарки бяха убити при изпълнения на служебния си дълг. Едната в “Спешната помощ”, другата в “Инфекциозната клиника”, докато са спасявали човешки животи. Това трябва да разберат всички, които скочиха срещу хората, които всъщност единствено искат да им помогнат да оцелеят.

От самото начало е ясно, че лекарите не могат да бъдат жертвен агнец. Имаше достатъчно време това да се разбере. И да не се дърпа дяволът за опашката с отдавна прозрачните лъжливи мантри за настъпваща авторитарност. Знае се кой стои зад тях. Отчетливо се вижда кой помага безкористно и кой иска да ни върне криминалното минало, за да се спаси от справедливо наказание.

Ние въобще не се учудваме, че имат и нова мантра  - “естествения подбор”. Какво пък толкова, нали веднъж вече се е случило през 16 век... Но смъртта на двете лекарки е предупредителен знак за всички. Светът не само няма да се върне назад, но няма да е същия. Той не може да продължи с тези, които ценят единствено собственото си благополучие и животът на другите няма значение. 

Парадоксално, но пандемията се появи, за да обедини  онези, които искат да се  избавят от предишното статукво. И те не са малко. На другите, които си мислят, че са недосегаеми, пак ще кажем: лекарите не са за убиване и няма да го допуснем.