Общо показвания

петък, 27 април 2012 г.

Краят на култа към Командира

Ето какво е началото на „Монументалната пропаганда”, забележително произведение на руския писател дисидент Владимир Войнович:
“Тракторът се приближаваше към Аглая, а тя стоеше и не помръдваше, стиснала зъби и юмруци. Тракторът спря и трактористът Слава Сироткин се подаде от кабината, прикрил главата си от дъжда с една брезентова ръкавица, и се поинтересува Аглая луда ли е. Аглая пристъпи към кабината, кимна към нещото в калта зад трактора и попита:
„Къде го влачиш?”
„Що?” - попита Сироткин. 
„Ти разбираш ли кого влачиш?” - викна тя.
 „Че кого? - Сироткин се прибра в кабината, посегна към ухото си за оставената за запас цигара и я запали.
„Не разбираш ли, че това е Сталин?”
„Че кой да е? Той е, разбира се.
„И къде го влачиш?”
„На гарата - каза Сироткин и дръпна от цигарата. - Ще го карат за претопяване сигурно. Родината има нужда от метал за полетите в космоса”.
Няма да коментираме каква ще е съдбата на Иван Костов, но ще кажем направо, че не е за радост случващото се в ДСБ. Не защото всички формирования, подчинени на култа към една личност свършват по един и същ начин. А защото тези, които с напускането си забиват последните пирони в нейния ковчег, едва ли ще могат да се измъкнат неоцапани и да продължат напред, нещо, което умееше и прилагаше майсторски през годините техният учител.
Затова и няма да се спираме и на примамливите оферти и защо някои от тези млади политици са били поблазнени от тях. Не защото съдбата на така наречените „сини мравки” от зората на демокрацията би ни дала възможност да предскажем какво ще се случи. 
Няма да коментираме и какво ще кажат за тях верните фенове на Командира. 
На този етап изобщо няма да се спираме и на задкулисните играчи, които весело потриват с ръце. Не за друго, а защото знаем как през годините бившият преподавател по марксистка политикономия и човекът, който ще остане в историята като първия български президент с две имена – едно за пред избирателите и друго за кукловодите, умело си подаваха топката. Спомняме си онзи Национален съвет на СДС, когато Костов предложи да бъде купена и спасена една банка, тясно свързана с бившите тайни служби, как на друг съвет той заяви, че Георги Първанов е синята номинация за лидер на БСП и как по-късно (и то по време на синьото управление) досието му, както и редица други, бяха скрити. 
Едва ли човекът с харамийския псевдоним  щеше да стане президент, ако това бе разкрито от отлично запознатите с него неколцина сини управници. 
Едва ли днес някой щеше да си спомня и за Командира, ако мълчанието му не бе подобаващо възнаградено. А какво да кажем за бонуса, който получи за онези приватизации, довели до затвърждаването на червената икономическа власт...
Резултатът е видим за всички – десет години агония вдясно. 
Същото предстои и в левия сектор. 
Затова нито Костов, нито Първанов вече са нужни. Не защото криминалният преход е свършил, а защото и „добрите”, и „лошите” виждат, че тези, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят, вече нямат никакъв шанс и само пречат на новите мюрета да вървят напред. Червено-синята мъгла може да продължи, но с нови играчи. 
И ако Ловеца с двете имена все още не знае, то Командира е напълно наясно, че  не може да си позволи да падне от лидерския пост само заради надеждата, че някой ще го вдигне...
Но както е казал любимият му философ Макиавели: „Онзи, който за да запази властта си, не иска да поеме по пътя на доброто, ще се принуди да поеме по пътя на злото”. Костов имаше цялата власт, но не пое по пътя към доброто, а след като я загуби, продължи да служи на играчите в сянка. И това, че в крайна сметка съдбата му ще е такава като описаната от руския писател Войнович, няма да е толкова впечатляващо. 
Много жалко обаче за изгубените надежди и за всички излъгани: от една страна е доверената му върхушка, която внезапно реши, че другаде има по-голям шанс, а от другата - верните му фенове, които завинаги ще държат снимката Му на подобаващо място и са готови и статуята Му да подслонят.

четвъртък, 26 април 2012 г.

Краят на тъмното президентстване

След десет години лъжи и работа на тъмно президентската институция излезе на светло. Напълно обяснимо е, че това не се нрави на БСП, нито на Октопода, защото криминалният преход си отива. В духа на комунистическите традиции БСП, от една страна, ще бъде яростна опозиция на новия държавен глава, но от друга, ще иска да се дистанцира от мрачните десет години на Георги Първанов. Още повече че той има претенции към поста на сегашния лидер Сергей Станишев.  Веднага ще отбележим, че шансът за саботажни действия от страна на левицата е нулев, защото всяко тяхно действие в тази посока ще покаже колко фалшиви са техните ценности. Лошата картина за червените се допълва от публичността и обявеното от държавния глава намерение Консултативният съвет да се превърне в работещ орган, неговите членове да се събират на всеки три месеца по веднъж, без да чакат кризисна ситуация да ги принуди да я решават по спешност. Това, което
определя откритостта на новия президент
е използването на съвета „като инструмент за постигане на консенсус в името на гражданите и държавността”, както лаконично той самият формулира основната цел на сбирките. Като технократ Плевнелиев забелязва основния недостатък, за да работи добре този механизъм  - липсата на ясни вътрешни правила, както е записано в закона, но не се е случило. Точно затова държавният глава иска тези правила да бъдат не само формулирани, но и подкрепени от водещите политици. Президентът стига и по-далече в намеренията си, като съвсем ясно отбелязва, че енергийната независимост, която трябва да се постигне чрез диверсификация на трасетата, не е само обект на политически интереси, тя е необходима на гражданите, за „да имат достъп до конкуриращи се доставчици и гарантирани пазарни цени, подвластни на пазарни механизми”. Президентът пояснява, че усилията трябва да са и на самите граждани, тоест те да се постараят да участват активно в процеса на изолирането на жилищата и в своята квалификация, за да може да имат реален принос, а не да очакват, че
някой свише, както беше по времето на соца, ще решава вместо тях
Другото съществено нещо е, че Плевнелиев с помощта на подкрепящите го десни политици твърдо е решил да се освободи от подозрителното бреме на едноличната власт върху някои спецслужби, които по време на целия досегашен преход се смятаха за недосегаеми и винаги са били обект на спекулации. Решението на държавния глава е разбираемо, особено на фона на редица обвинения, както и на нелицеприятните факти, които почнаха да излизат след последните уволнения в тези спецслужби. Ако се потвърдят досега появилите се факти за използване на спецслужбите за лични нужди, политически интриги и дори съмнения в извършването на насилия, то промяната в тях  се явява наложителна. От ГЕРБ вече са определили и месец октомври като краен срок за приемането на закони за спецслужбите, каквито досега не съществуваха. Любопитно е да се отбележи, че БСП прояви сговорчивост и лидерът на партията Сергей Станишев заяви след заседанието, че по темата за реформите в сектор „Сигурност” има единомислие. И че трябва след приемането на Стратегия за национална сигурност  да се пристъпи към Устройствен закон за системата на сигурността, в който
ясно да бъдат разписани правомощията и отговорностите
на всички основни институции – президент, Министерски съвет, Народно събрание, както и балансът между различните служби”, заяви Станишев. Така президентът Плевнелиев постигна още в първото си заседание консенсус по това Националната разузнавателна служба (НРС) да премине към Министерския съвет, а Националната служба за охрана (НСО) да остане към администрацията на президента. Съгласие бе постигнато и за осъществяване на парламентарен контрол върху реформите в сектор „Сигурност”.
Що се отнася до енергетиката, ясно беше, че след проваления вот на червените консенсус по темата няма да има засега. Станишев направи достатъчно в сектора „Сигурност”, за да се разграничи от Първанов. Сега е въпрос на време да се поучи от своя френски колега социалист и кандидат-президент, който обеща да съкрати ядрените централи наполовина.
Същественият извод, който може да се направи от първия КСНС е, че добрите инициативи на новия президент Росен Плевнелиев няма да останат нито незабелязани, нито невъзнаградени.

сряда, 25 април 2012 г.

Първанов да върне екстрите

Добре би било, след като в БСП са взели решение да не се съвместяват постове, а депутатите им почнаха да се отказват от партийното си лидерство по места, и техният президент Георги Първанов да стори същото. 
Още повече че се е устремил към лидерския пост. 
Не говори добре за него други да искат той да освободи секретарката, офиса, автомобила и другите привилегии, които данъкоплатците плащат. 
Абсолютно е сигурно, че парите не му се дават, за да прави реваншистката си кампания. 
Разбира се, ние не храним илюзии, че той доброволно ще се лиши от тях. 
Единствено законодателната инициатива, на която вчера станахме свидетели, може да накара човек като него, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, да бъде накаран да спазва моралните норми. 
Ясно е, че това е единственият път да бъдат поставени на мястото им хора, които за една нощ от комунисти се превърнаха в социалисти, но продължиха да служат на кукловодите на криминалния преход.

Президентски съвет за единството

Енергийната сигурност е една от темите, които премиерът, председателят на Народното събрание, лидери на парламентарни групи и министри ще обсъждат днес при президента на страната Росен Плевнелиев. Темата не е нова, но е актуална заради проваления вот на недоверие към управляващите. Всъщност до подобно изнервяне на обстановката едва ли би се стигнало, ако разумът, а не популизмът и игрите в сянка бяха надделели, и тези, които ще се съберат на „Дондуков” 2 бяха предвидливо изчакали този ден. Още повече че от няколко седмици се знаеше, че такъв съвет ще има. От Синята коалиция се възползваха от предизборното обещание на новия президент енергийната сигурност да е негов основен приоритет и при срещата си с него преди месец му предложиха на първото си заседание КСНС да се занимава с две теми ­ енергетика и реформа в сектора за сигурност, което той съвсем естествено прие. По-късно се състоя и среща на държавния глава с лидера на ДПС Ахмед Доган, след което стана ясно, че има база за постигане на съгласие по тази тема, което бе формулирано лаконично от началника на кабинета на държавния глава Цветлин Йовчев: “В България може да бъде постигнат надпартиен консенсус по енергийната тема, административната реформа, електронното правителство, подкрепата на малките и средни предприятия”.
Тук е уместно да се отбележи, че от първия си работен ден държавният глава спазва думата си, че


ще отвори вратите на президентството за всички


които „имат какво да кажат”, тоест не само политици, но и специалистите ще могат да дадат опита си по всяка една от дискутираните теми, а публичността на дискусиите ще гарантира прозрачността на взетите решения. Идеята на държавния глава е да няма повече измислени победи като „големия шлем” на бившия президент Георги Първанов, а да се оправдаят очакванията на българите за нов тип политика, която да обединява техните усилия и да надгражда постигнатото. В основата на всички усилия по време на мандата на Плевнелиев ще бъде изпълнението на програмата 2020, в която един от основните акценти ще е енергийната ефективност. Според него постигането на консенсус с политиците ще доведе до резултати още през 2012 г., като основната цел ще е сметките за ток вместо да вървят нагоре да слизат на долу. Позицията му е ясна и той я отстоява още от времето, когато беше министър. Това може да се постигне единствено чрез енергийната независимост, чрез сигурни енергийни доставки, чрез диверсификация на трасетата за пренос на енергоресурси и либерализирането на енергийния сектор.
На този фон още отсега може да се направи изводът, че шансът е на страната на Плевнелиев. Вярно е, че той има


шумен опонент в лицето на БСП


но той е единствен и със затихващи функции. Видя се, че тактиката на саботиране на президентската институция е неуспешна. Могат да бъдат посочени два случая. При първия червените се опитаха да вбият клин между държавния глава и премиера в безуспешен опит още по време на предизборната кампания да вменят на избирателите, че Плевнелиев няма да бъде президент на всички българи, а протеже и безгласна буква на един човек. Видя се, че се случва точно обратното – премиер и президент, не само че работят в тандем, но и че надпартийните възможности на институцията ще бъдат максимално използвани, за да се подпомагат решения на правителството в сложни казуси. Ако това беше разбрано на „Позитано” 20, нямаше да се стигне и до втората акция на социалистите с инициирания от тях вот на недоверие към управляващите по енергийната тема. Още повече че можеше да се съобразят с афиширания от държавния глава консултативен съвет и да покажат добронамереност и уважение към институцията. Не ни се ще да вярваме, че една от целите на въпросния вот е да бъде


нажежена обстановката


в президентството и дори да бъде провалено това заседание. За щастие поредният неуспех на бившите комунисти показва, че и на заседанията на „Дондуков” 2 те ще са в малцинство, още повече че и доскорошните им управленски партньори са твърдо за енергийната независимост на страната.
Можем и да продължим по темата и да попитаме социалистите с какви очи биха отстоявали позициите си за АЕЦ „Белене”, след като стана ясно от огласените данни от доклада на консултанта по строителството на централата, английската банка №SBC, че токът от АЕЦ “Белене” ще е около осем пъти по-скъп от този от АЕЦ “Козлодуй”. (Според експертите минималната цена на тока от АЕЦ „Белене” за 60-годишната експлоатация на централата би била близо 75 евро за мегаватчас или 146 лв. За сравнение – по данни на ДКЕВР цената без ДДС на произвежданата електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” е 15,30 лв. за мегаватчас). И че общите разходи по строителството на самата централа и инфраструктурата биха били в размер на 10,35 милиарда евро.


В допълнение към тези данни, с които социалистите безотговорно жонглираха досега


се прибави и направеното от министъра на енергетиката и туризма Делян Добрев съобщение, че Националната електрическа компания (НЕК) няма пари да плати заема за 250 млн. евро от БНП-Париба за подготовката на проекта за строеж на АЕЦ "Белене", чийто падеж е на 23 май, нито да погаси обещаните на руснаците суми по извършената от тях работа до спирането на ядрения проект в края на март 2012 г.
Поне от кумова срама социалистите трябваше да си траят, вместо да организират рехави митинги и подписки за референдум. Хубаво би било днес при президента те да дадат идеи


как да бъдат почистени техните авгиеви обори


Истината е, че на хората им дойде до гуша от популизъм. Те просто искат да знаят в чии джобове потъват парите им на данъкоплатци. Неслучайно обществените нагласи на 68% от българите са против централата, но и не малка част искат възмездие за виновниците за грешно структурирания проект.
Не бива да се хранят илюзии, че на първия консултативен съвет при новия президент няма да станем свидетели на опити той да се превърне в безсмислена говорилня. Вярно е, че на БСП є предстои конгрес. И всички виждат, че битката за лидерския пост е жестока. Но пък никога не е късно лидерът им Сергей Станишев да даде знак, че не е конюнктурно избран за шеф на партията на евросоциалистите (ПЕС) и покаже европейско мислене и национално отговорно поведение.
Иначе, след поредния провал на социалистите, лесният път за държавния глава би бил кучетата си лаят, керванът си върви. Но той знае, че този път никога не е водел до истински успех. Дано го разберат и социалистите.

понеделник, 23 април 2012 г.

БСП ли ще върне парите


Един напълно излишен и скъпоплатен от данъкоплатците пленарен ден ще се състои днес следобед. Празнини в основния закон -  конституцията, и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание пречат заседанието на депутатите да бъде автоматично отменено, след като в четвъртък народните представители от „Атака” оттеглиха подписите си от искането за вот на недоверие към правителството. Има възможност след съобщението на председателя на парламента за отказа на атакистите от подписката да се продължи заседанието като извънредно и на него да се приеме отчетът на Сметната палата, както предлагат от ГЕРБ. Но това им намерение със сигурност ще бъде оспорено и преди то да бъде осъществено, ще минат часове в процедурни хватки за провеждането на дебатите по вот на недоверие. Веднага трябва да отбележим, че е добре и здравословно за самите народни избраници редом с важните законопроекти да приемат такива правила, които да им дават възможност предимно за законотворчество и максимално да ограничават възможностите за шикалкавене и пилеене на нашите пари.
Истинско чудо би било, ако

червената опозиция се откаже от саботажните си намерения

и се съгласи с мнозинството за ползотворен пленарен ден. Със сигурност няма да се приеме и евентуалното предложение за подобряването на тяхната работа и спестяването на губещи времето процедури. Това, което ще обявят от БСП, е инициативата им за референдум, както и че най-вероятно ще сезират Конституционния съд да се произнесе по казуса могат ли да се оттеглят подписи от искане за вот или друга процедура, след като те веднъж са били положени. Техни близки юристи смятат, че депутатите са изправени пред правен казус, тъй като в парламентарния правилник има текст, според който след насрочване на разискванията от председателя на Народното събрание народни избраници не могат да оттеглят подписите си от предложението. В конституцията в чл. 89 (1) е записано, че „една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.” Но

не е разгледана хипотезата с оттеглянето на подписи

Атакистите, които първо се подписаха, а след това се отказаха от подписите си, заявиха, че са го направили заради некоректност на БСП. Целта на „Атака” била
да се предизвика референдум, а не да се прави пиар акция
Това на практика означава, че ако депутатите на БСП обявят, че ще правят подписка за референдум за строителството на АЕЦ „Белене”, атакистите ще го подкрепят. Днес те най-вероятно ще повторят мотивите си и ще обвинят червените в задкулисно заиграване с други партии и пренебрегване на „Атака” по темата за енергийния референдум. От „Позитано” 20 вече определиха действията на оттеглилите подписите си като ход за спасението на тяхната парламентарна група и поредната колаборация с управляващите. Лидерът на социалистите Сергей Станишев обяви, че ще се бие да има вот. По думите му това е абсурдна ситуация, няма право за връщане на подпис. Според него, след като има внесен вот на недоверие с 48 подписа и има решение на парламента за провеждане на дебати и решение, което насрочва гласуване, това няма как да бъде отменено. Очаквано прозвучаха и популистките обвинения, че управляващите се страхували от дебати и затова натиснали „Атака”
Веднага ще отбележим, че тези, които се страхуват, са същите, които обявиха преди време, че са направили „голям шлем” в енергийната политика на страната. Няма да пропуснем и предизвестения резултат от референдума по темата, защото още отсега

близо 68% от българите са против. И причината за това е миналогодишната зловеща авария във „Фукушима”,

както и очевидният отказ на водещи европейски страни да развиват ядрената си енергетика. Когато Станишев казва, че е „справедливо хората да се произнесат", защото имало опасност в бъдеще сметките за ток да са по-големи от пенсиите, е хубаво преди това да се провери как потъна единият милиард в гьола на „Белене”, защо самият лидер и премиер тупаше топката и бавеше проекта, за което и беше обвинен от експрезидента и днешен основен конкурент за лидерския му пост Георги Първанов, и най-вече нека си признае каква е сегашната му игра с този вот. Защото е очевидно, че вотът нямаше да е нито срещу правителството, още по-малко срещу самия лидер на БСП, но със сигурност

щяха да бъдат разровени авгиевите обори на президентството

от времето на държавния глава с двете имена. Не че сега от там всекидневно излизат обезпокоителни факти, в които най-малкото е, че са харчени пари на данъкоплатците не за целите, за които са били предназначени. И насочването на вниманието им към задкулисието и тъмните страни на управляваната от Първанов в продължение на десет години институция, както и прилежащите й служби, никак не е случайно. То е част от голямата вътрешнопартийна битка
която се води в момента в БСП. Няма да се спираме сега на нейното безсмислие и слабо значение за обществено-политическия живот.
Няма да обясняваме и защо основните загуби ще претърпят социалистите и че това ще се види не на конгреса, а след предопределения печален резултат на следващите парламентарни избори.
По-интересно е да се разбере дали старите партии като БСП и СДС (както и ДСБ) могат да се поучат от поведението си, довело до такъв драстичен отлив на избиратели. Това, което със сигурност може да се каже, е, че сините ловко искаха да се възползват от вота,

за да се измъкнат от червено-синята мъгла

в която се бяха набутали близо година и половина заради съучастието си с бившите комунисти в глупавата битка със сродната народна партия.
От друга страна, десницата искаше да изтрие лошите спомени от собственото си участие в осъществяването на ядрените проекти и да получи всички дивиденти от попрището си на борец срещу тях.
Сега, когато тази възможност отпадна заради невъзможността от пленарна изява на сините, ще е любопитно те как ще продължат да се държат в парламента – като опозиция или като партньор на управляващите. След като неколцина млади лидери напуснаха ДСБ, вече не е тайна, че броженията вдясно са заради
непоследователната политика, водена от Синята коалиция.

Сега дилемата пред двете партии е дали тя да продължи в този формат, или те да тръгнат към отделно явяване на изборите и съответно да водят своя си политика, която най-вероятно ще се определя до голяма степен и от отношението им към управляващите
Има нещо символично в това, че и на БСП, и на СДС им предстоят конгреси. И ако в БСП все още не са наясно, че оцеляването им виси на косъм, то сините нямат избор.
Те или ще трябва да тръгнат по свой нов път, като се опитат да привлекат напусналите ДСБ, или ще се примирят с формата Синя коалиция и най-вероятно ще отпаднат от следващия парламент.
Всъщност провалилият се вот на недоверие към управляващите съвсем ясно показва, че

няма промяна в нравите на двете стари партии.

Бившият президент, разкрит като агент на тайните служби на комунистическия режим, се върна съвсем обяснимо в старото си амплоа на антинатовец - този път като защитник на „мирния атом”. Сините лидери пък решиха да се освежат с няколко лицеви опори. Но и едните, и другите няма как да скрият, че над тях е сянката на Октопода. Само че този път действията им не стряскат, а будят смях, също като в онзи виц, в който на единия бряг на река Нил се провеждат маневри на американската армия, а на другия бряг два крокодила - червен и син, разговарят: „Ееех... Хубава е река Нил.” „Хубава, хубава, но реката Волга е по-хубава, другарю майор!” Истината е, че времето на техните конспирации свърши, вижда се и краят на криминалния преход. Някой ще трябва да си плати за белите и да върне парите на данъкоплатците.

неделя, 22 април 2012 г.

Отровни червени целувки

Не минава ден, в който да не избухне скандал в БСП заради лидерската битка между Сергей Станишев и Георги Първанов. Дори когато двамата заедно се появиха за първи път от месеци насам на сбирката вчера в столичния район „Красно село”, се видя, че усмивките и дружеският разговор са фалшиви. А и поляризацията в партията заради съперничеството между двамата е такава, че феновете им не крият вече зад кого стоят. Точно това направи и председателят на районния съвет на БСП Петър Апостолов, който недвусмислено подкрепи Станишев. Но преди това не пропусна  грубо да се подиграе с проекта АБВ на бившия президент, определяйки го като „квазиполитически”. Нещо, което едва ли би си позволил, докато Първанов обитаваше „Дондуков” 2. Местният лидер стигна и по-далеч, като обясни на активистите, че съществената разлика между двамата е, че Станишев е председател на Партията на европейските социалисти (ПЕС). Затова бившият премиер имал подкрепата за лидерския пост в БСП и на евросоциалистите. Фактът, че една част от залата бурно аплодира тези думи, а другата част безмълвно си затрая, е показателен за случващото се в Столетницата.
Няма да се спираме на закачките между двамата основни кандидати за поста. Но не може да бъде пропуснато обяснението на Първанов за проекта „Алтернатива за българско Възраждане” (АБВ), че той бил създаден в диалог с ръководството на БСП и че е замразен, за да не се разпиляват гласове. Ако това беше така, човекът, който ще остане в историята като първия български държавен глава с две имена – едно за пред хората, а другото за кукловодите му, трябваше да си вземе поука и да не цепи партията си пак. Очевидно обаче провалът на псевдонационалистическия проект не е стреснал Първанов.
Всъщност, не бива да се учудваме, познавайки добре неговата двойнственост, благодарение на която Октопода шества безметежно през годините на криминалния преход. Само че в партия със стогодишна история може и да не обръщат внимание  на връзките с бившите тайни служби, понякога те дори са повод за гордост за тях, но със сигурност си дават сметка, че няма как да живеят едновременно във времето на Тато и на НАТО.
Червените имат опит в пребоядисването. В зората на демокрацията за една нощ от комунисти станаха социалисти. Първанов стори същото – от отявлен антинатовец се превърна в най-пронатовския политик. Но кой да му повярва, както не му повярваха и за „големия шлем”. Затова и лидерската битка в БСП е с предизвестен край. На „Позитано” 20 не им трябва повече човекът с харамийския псевдоним. Той не само че ще ги връща назад към миналото, но и ще им пречи да вървят напред. Още повече че тепърва ще излизат скелети от гардероба на неговото президентстване.
От друга страна, изобщо не се съмняваме, че нелицеприятните факти са допълнителен стимул на Първанов да се стреми към висшия партиен пост, за да се предпази от техните последствия. Само че времената вече са други, висшите постове, било те партийни или държавни, не гарантират недосегаемост. Принципът „Ние няма да ви закачаме, защото утре и вие, като дойдете на власт, няма да ни разследвате“, вече не работи.
Но това едва ли се разбира от Първанов. Резултатът от тази битка ще стане ясен не на предстоящия конгрес на 19 и 20 май, а догодина на парламентарните избори, когато БСП окончателно ще тръгне по пътя на разпадналия се СДС.

петък, 20 април 2012 г.

Видения в синьо

Известно е, че Мартин Димитров през последната година публично се стремеше да се дистанцира от другия съпредседател на Синята коалиция и дори да постави под съмнение съществуването й. Но винаги е бил за запазването й, както и че ще си остане завинаги Мавъртинчо, петата колона на Командира в СДС.
Истината е, че Димитров няма никакво намерение да се поучи от съкрушителната загуба на миналите президентски и местни избори, дължаща се предимно на едногодишното заиграване на коалицията с БСП в сегашното Народно събрание.
Преди два дни по повод на законопроекта за харченето на парите от Сребърния фонд синият лидер претопли стари новини с кризисните ситуации в Италия, Испания, Гърция.
Подобно поведение може да се характеризира с

притчата за магарето

на което му омръзнало да го използват и решило да стане кон. За целта всекидневно започнало да се упражнява в цвилене, но нищо не се получавало. От много напъни обаче забравило магарешкия рев. Тогава се появил бикът и попитал какви са тези странни звуци, които издава. Магарето отговорило, че му омръзнало да му викат „магаре, магаре” и решило да стане кон. Но сега нито цвили, нито реве. Бикът го погледнал с презрение и му казал: „То е ясно, че от теб кон не става, но поне да станеш нормално магаре, ако можеш.” И бързо го подминал.
Ще припомним и още нещо. Преди седмица Мартин ни в клин, ни в ръкав се набърка в делата на ДСБ по повод на напусналите формацията четирима млади функционери. Той каза следното: „В политиката

винаги има кебапчета, има кебапчийски котараци.

Колкото по-рано подобни хора напуснат Синята коалиция, толкова по-добре. Това нас не трябва да ни притеснява.” 
Нека видим какво казва по същия повод  Владимир Кисьов, син лидер с дългогодишен опит в СДС: „ДСБ е несъстоял се проект и това е естествен процес. Тези млади хора - амбициозни и разочаровани от това, че в ДСБ не се случва нищо и че няма политика, която да им дава шанс за бъдеща кариера, в добрия смисъл на думата, ги накара да напуснат.”  Всъщност това, което Кисьов казва, отдавна се виждаше отстрани. Затова на пръв поглед хвалипръцковщината на Мартин изглежда неуместна. Но и

неговото шикалкавене е напълно обяснимо

 И той, както неколцина влъхви, повечето от които сини депутати, се стремят със зъби и нокти да додрапат до следващия парламент. Дали това ще се случи, е отделен въпрос. Защото и в сините редици се надига същата вълна, каквато има и в ДСБ. Не случайно Кисьов предлага на напусналите десебари да се върнат в лоното на партията майка и всички заедно да създадат СДС – 2012. Освен това той подсказва  и пътя към следващото управление, в което

сините няма да държат измамното „златно ключе”

а действително ще участват в него: „С ГЕРБ сме в една и съща партия - в ЕНП. Това не означава, че сме еднакви. Помежду ни има различия. Но не може политиката ни да е подчинена на абсолютни крайности. В т.нар. сестрински партии трябва да има дискусии, но не и конфронтация. Трябва да се мисли, че един ден може да управляваме заедно, ако искаме в тази държава нещо да се случва. Левите партии са доказали, че не могат да го направят. Борбата е да отстраним лявото мислене и политика от десните партии.”
Сега нека се върнем обратно и попитаме Мартин защо трябваше да гласува срещу управляващите в парламента, след като дори уставът му го забранява. И какъв е смисълът от продължаващото противопоставяне. Ако приемем, че малката цел са местата в следващия парламент, това е нещо, което може да се поправи, макар и с усилия, и Мартин да бъде вкаран в правия път. А СДС да тръгне към самостоятелно явяване на изборите. Но ако истинската цел на това мероприятие е да продължи червено-синята мъгла и да се запази статуквото на криминалния преход, за да може Октоподът да продължи да се облагодетелства, то

промяната ще  е трудна

И тя ще мине задължително през измитането и на самия Мартин, нищо че е връстник на тези, които напуснаха ДСБ. Любопитно е да се отбележи, че лидерът на СДС, дори да съумее да запази Синята коалиция, пак ще бъде хвърлен на вълците. Защото старата десница
се нуждае от ново поколение с нова визия
Това със сигурност вече минава и през смяната на лидера, и през нова политика. Сегашните партийни апаратчици показаха, че не са в състояние да формират онази политика, която да върне изгубеното доверие на тези близо два и половина милиона избиратели, които въодушевяваха през деветдесетте години на миналия век. А Мартин и хората около него бързо научиха от своите учители, че не идеологията е важна, а единствено икономическите интереси. А неизбежните провали лесно размиваха или прехвърляха на други, за да може да си останат пак те и пак същите.
Сега това, което предстои на синия лидер, е да изпие чашата на разочарованието до дъно и в крайна сметка да бъде натирен от своите и изоставен от тези, които го превърнаха в Мавъртинчо.

Вот за смях и унижение

Беше ясно, че това ще се случи. Атакистите от самото начало казаха, че искат референдум за ядрената политика, а не вот на недоверие към управляващите. Заради вътрешните боричкания бившите комунисти май напълно са изтрещели, след като така лесно се вързаха да искат вот. Но защо се учудваме, след като вече не могат сами да съберат гласовете за каквато и да било инициатива. Хубаво би било, вместо да се занимават с глупости, да погледнат истината в очите, и ако могат, да влязат отново в час.
От друга страна, социалистите извадиха късмет. Защото, ако се бе стигнало до дебат, всички отново щяха да си припомнят как един милиард отиват за един гьол. И „големият шлем” на Ловеца с двете имена щеше да се превърне в голям смях, този път в пленарната зала.
Има и още нещо. Сега е моментът управляващите, вместо да тържествуват за унизителния провал на Столетницата, да изпратят държавните обвинители на „Позитано” 20 да поискат потъналия милиард обратно. И ако не го получат, да раздадат раираните костюми на тези, които присвоиха нашите пари.

сряда, 18 април 2012 г.

Надцакване в червено

Навръх Великден депутатът и член на висшето ръководство на БСП Янаки Стоилов разказа следната случка: „Бившият президент и кандидат за лидер на БСП Георги Първанов попитал активистите на едно от събранията в страната:
„Вие какво искате - силен лидер на партията или председател на Партията на европейските социалисти?”
От залата съвсем непринудено възкликнали:
„И двете!”

Сконуфузен, Първанов приключил набързо срещата и се изнизал.

За съжаление през последните дни от шеги и закачки (какъвто бе и онзи видеодуел между двамата) в БСП преминаха към „бухалки”, както правилно прогнозира ексдепутатът д-р Илия Баташки. Причина за това са многобройните сигнали за „контролиран вот” при провеждането на конференциите по места за избор на делегати за 48-ия червен конгрес, който ще се проведе на 19 и 20 май. Въпреки бързата реакция на „Позитано” 20 и приемането на обръщение към членовете  (писано от Янаки Стоилов), в което се казва, че "честни, свободни и демократични парламентарни избори може да искаме само когато ние провеждаме отчетно-изборната си кампания и избора на делегати и ръководни органи в съответствие с устава и партийните правила",

грубата игра за осигуряване на апаратно предимство

в битката за лидерския пост между бившите президент и премиер продължи. Манипулаторите не се стреснаха нито от създаването на нарочна комисия, която да разследва всеки такъв случай за вкарване на „мъртви души”, нито от изпращането на авторитетни фигури, които да потушават свадите по места. Напротив – стигна се до изгонването на бившия министър на енергетиката от правителството на Станишев и депутат Петър Димитров от събранието в Добрич.
Най-драстичният случай засега се разигра преди дни в Петрич. Там първоначално местни активисти също се пошегуваха на дописванията с фантоми заради това, че регионът се слави с посещенията на извънземни, и не скриха изненадата си, че

марсианците са се включили в битката

за лидерския пост на БСП. Но след това лидерът на БСП в Петрич Димитър Капитанов подаде жалба в полицията срещу бившия лидер на Столетницата в южната община Димитър Атанасов за кражба на партийни документи от касата на местната червена централа. Вероятно ще се стигне и до съд, защото първоначалните данни сочат, че има извършено престъпление, смятат в БСП. Капитанов вече е сезирал партийната комисия на „Позитано” 20. Според него Атанасов дори не бил вече член на БСП и не представлявал никого, което напълно криминализирало извършената от него кражба на документи. Самият Атанасов изобщо не отхвърли факта, че има кражба, но декларира, че протоколите и други документи са изнесени от негов доверен човек в партията. Преди да се намеси съдът, ще се изчака и становището на разследващата комисия. Двамата нейни шефове Михаил Миков и Янаки Стоилов се очаква да дойдат в Петрич в първите дни на тази седмица. Двамата вече започнаха проверките си от Монтана, където
Първанов е получил тотална подкрепа

което усъмнило червеното ръководство в столицата.

Подкрепата за бившия държавен глава бе публично потвърдена и от областния шеф на червените в града д-р Емил Константинов, който се смята за негов приближен. „Повечето монтански социалисти искат лидер на БСП да бъде Георги Първанов. В почти всички организации се очаква пълна подкрепа на Първанов”, твърди Константинов. По думите му само в две от общо 40 местни структури имало подкрепа за Станишев, която била равна с тази за Първанов.
Оказа се обаче, че той не е прав и в София правилно са се усъмнили. Огромната подкрепа за бившия президент, равняваща се с тази, която получаваше Тато по времето на соца, бе оспорена и от местни социалисти. Над 150 души са подписали писмо лично до председателя на партията Станишев, в което искат да бъде направена проверка. Те смятат, че са извършени груби фалшификации и че в цялата област конференциите трябва да се повторят, но вече

с прочистените от мнимите делегати списъци

За Добрич, където първановистите оказаха яростен отпор и проведоха събранието въпреки натиска на централата, все още няма решение. Всъщност в сила е старото решение на софийското изпълнително бюро, според което форумът трябва да се състои на 6 май, но с проверени списъци, за да нямат на конгреса по-голямо от реалното представителство.
Истината е, че целта на шумотевицата и скандалите е да се блокира кръгът на Първанов, който добре познава апаратните хватки и е напълно наясно, че всяко делегатско место ще е от значение. Станишев засега публично не откликва на разправиите. Лаконично обяснява, че проверките по места се правят, за да не се компрометира конгресът с нелегитимни делегати. В същото време Първанов е видимо изнервен и се опитва

да отклони вниманието от нелицеприятните скандали

като хвърля фишеци, надявайки се някой да се върже на тях. Той продължава да настоява за пряк избор, в което има логика, но няма време. Ако такъв избор трябва да се организира, то това означава, че по-рано от есента не може да се състои. Това никак не е изгодно за Станишев, защото дотогава има твърде много време за вътрешни компромати, а той няма полза от това. През есента ще се реши и дали той ще затвърди позициите си като лидер на ПЕС, или ще ги загуби. Загубата му със сигурност ще се отрази зле и във вътрешен план, тъй като европостът на Станишев е негово голямо предимство.
В момента обаче сегашният лидер диктува правилата на играта, отлагане на форума едва ли ще има и той най-вероятно ще спечели. Но няма начин партията да излезе печеливша от конфликта между него и бившия президент. Освен това битката няма да приключи на предстоящия конгрес и левицата ще претърпи политически загуби от това противоборство.
Станишев има своите ходове, те минават през промени, включително и излизането с нова лява платформа, която трябва да приключи завинаги с наложения през годините и продължен от Първанов олигархичен модел на структуриране на БСП. Това според новата стратегия най-вероятно ще бъде проверено чрез самостоятелно явяване на изборите догодина. Първанов пък най-вероятно ще се заеме със следващата атака, която ще започне след предизвестената загуба на червените. Прогнозите са, че и в единия, и в другия случай червените си правят погрешни сметки, слагат тигана, преди да са уловили рибата. Но след изборите може да се окаже, че БСП е партия почти толкова маловажна, колкото сегашната Синя коалиция. Личните амбиции обаче заслепяват. Статуквото е продължило толкова дълго, че хора като бившият червен президент все още си мислят, че живеем във времето, когато харамийският псевдоним, даден от кукловодите, имаше по-голямо значение от рожденото му име.

петък, 13 април 2012 г.

Римейкът "Първанов - Марин"

Георги Първанов и Ангел Марин няма лесно да се измъкнат от съмнителните помилвания и даване на българско гражданство. Депутатите от управляващата партия ГЕРБ и независимите им колеги от РЗС ще внесат след великденските празници предложение за създаване на нова парламентарна комисия. Тя ще се занимава с проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с действия и инициативи на длъжностни лица от органи на изпълнителната власт, както и на граждани при и по повод помилване, опрощаване на несъбираеми държавни вземания и даване и възстановяване на българско гражданство и освобождаване и лишаване от него за периода 22 януари 2002 г. – 22 януари 2012 г. Това са част от подготвяните от тях мотиви. Като пряк повод за създаването на новата комисия те отбелязват решението на Конституционния съд  да закрие комисията, която се занимава с помилванията през двата мандата на експрезидентската двойка Георги Първанов – Ангел Марин. За да бъдат предприети съответните законодателни инициативи, в самото си решение висшите магистрати дават правна рамка, в която избраниците на народа могат да продължат своите разследвания. Например в него се казва, че  “правното положение на президента не допуска упражняването на парламентарен контрол върху неговите актове”. Но от това „обаче съвсем не следва, че

той е безконтролен държавен орган

и издадените укази не могат въобще да бъдат предмет на контрол”. Според тях обаче не парламентът, а магистратите от КС са тези, които са в правото да се произнасят по конституционността на актовете на президента (чл. 149, ал. 1, т. 2 от конституцията), както и дали той е нарушил конституцията или е извършил държавна измяна (чл. 149, ал. 1, т. 8 във връзка с чл. 103, ал. 3 от конституцията).
Тук е уместно да припомним отново, че над сто и петдесет от престъпниците, помилвани от бившия вицепрезидент Марин, са осъдени за жестоки убийства и изнасилвания. Бяха изнесени три конкретни случая на проявена милост към убийци, извършили  престъпленията “с особена ярост и нечовешка жестокост”. При това комисията по помилванията категорично се е противопоставила, но въпреки това Марин еднолично взел решенията. Според мнозинството от членовете на комисията „изключителното право на вицепрезидента да помилва не трябва да се използва като обикновен арсенал за подпомагане поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода”, отбелязват специално членовете й. Но Марин не се съобразява.
Станаха известни и редица случаи на даване на големи подкупи за получаване на българско гражданство.

Свидетели застанаха пред вече закритата комисия с имената си и съобщиха фактите.

Не може да пропуснем и скандалното награждаване на Марин с орден „Стара планина”, който той по-късно върна. Според мотивите, посочени от неговия началник Първанов, вицепрезидентът бил награден “за изключително големите му заслуги към Република България - като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и развитието на сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент - и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната”. А като връща ордена, Марин казва следното: “Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България.”
Ще кажем направо, че днес след като станаха известни тези драстични случаи и най-вече заради паметта на жертвите и техните близки,

оправданията на двамата звучат кощунствено

Ще пропуснем натрапващия се извод, че ако достойните български генерали, загинали за родината, биха могли да станат свидетели на тези му действия, сигурно биха се преобърнали от срам в гроба. Но ще подчертаем, че тези помилвания показват защо преходът се нарича криминален и защо всекидневно изплуват пипала на Октопода, които трябва да бъдат отрязани. 
Няма да пропуснем да цитираме и част от особеното мнение, с което трима съдиите подписали решението на КС. Според тях както действащият, така и бившите президенти не могат да бъда укорявани, че досега указите им не са съдържали мотиви. Но „в демократичните правови държави, сред които според конституцията от 1991 г. е и Република България, управляващите дължат на управляваните обяснение за взетите от тях решения”. И това, че те не са били обвързани с правното основание да публикуват мотивите си, не означава, че „такова задължение не може да бъде въведено със закон”. Те са категорични и неслучайно констатират, че „персонализацията на властта е характерна само за

предмодерните и тоталитарните общества”

Разбира се, няма съмнение, че непосредственият парламентарен контрол върху дейността на президентската институция е недопустим, но в условията на демокрация и разделение на властите не би трябвало да има държавен орган, който да се третира като неприкосновена “свещена крава”, твърдят тримата висши магистрати. Според тях „няма никакво конституционно основание да бъде забранено на Народното събрание да създаде временна комисия, която да проучи и анкетира фактите, пораждащи съмнения, че президентът или вицепрезидентът са нарушили конституцията с оглед вземане на решение за сезиране на Конституционния съд с обвинение по чл. 103, ал. 2 от конституцията или с искане за установяване на противоконституционност на конкретен президентски акт”.
Точно в тази посока смятат да работят и депутатите от новата комисия. Според тях освен да бъдат разследвани всички по веригата на даването на помилванията и на гражданството и да бъдат предприети съответните действия, включително и сезирането на Конституционния съд, трябва да се узакони  задължително обнародване на указите на държавния глава за помилванията.
Публичността ще е достатъчна гаранция на тези, които се занимават с тази дейност, да бъдат прецизни и да не допускат съмнения за действията на президентската институция.

вторник, 10 април 2012 г.

ДСБ - партията на страха

Само за две седмици втори заместник на Иван Костов подава оставка. Даниел Митов се присъедини вчера към по-рано напусналите Прошко Прошков, Христо Ангеличин и Петър Николов. По-късно през деня четиримата в обща декларация обявиха, че напускат и партията. Те, заедно с Радан Кънев и Петър Москов се смятаха за ядрото на „златната младеж” на Командира, в обучението на които той твърди, че е инвестирал много. Беше горд с тях, те му служеха за лице на новото формирование „Демократи за силна България”, но скритата цел бе

да преперат неговия имидж

на загубил доверието на десния избирател премиер, който вместо да помогне за създаването на средна класа, затвърди икономическата власт на червените мандарини.
Младите десебари от своя страна, като много други сляпо вярващи в своя кумир, наивно си мислеха, че веднъж напуснали „партията на клиентелистите” (както Иван Костов определи СДС, след като взе всичко възможно от съюза) и създавайки ДСБ, ще възродят десницата и ще си върнат повече от два милиона избиратели, гласували за дясното правителство през 1997 г. Но постепенно им светна, че с Костов нямат никакви перспективи, че ще бъдат вечна опозиция на всичко и всички. И всъщност, че ще продължат да работят единствено за да може да осигурят няколко места на Командира и приближените му стари влъхви в парламента.
Наистина прав е Прошко, че те (заедно със СДС) са се превърнали в партия на страха, в която се демонстрира уж бравурно и щастливо съществуване на себехвалене за победи над вятърни мелници, но всъщност единствената ръководна мисъл е как да бъде прескочена четирипроцентовата бариера. И поради тази причина политиката им е крайно непоследователна, стигаща до съмнителни сделки с червената партия, която би трябвало да бъде техен основен опонент.
„Бариерата от 4 процента се е превърнала и във вид бариера пред мисленето. А аз искам да правя реална политика”, декларира Прошков. Ще кажем направо – не може да има мислене там, където има страх. Той е този, който ги превръща в сметкаджии, които с помощта на апаратни хватки искат да постигнат така желаното пребиваване в парламента.
Затова съвсем обяснимо страхът от неудобните въпроси е този, който накара Командира да отмени насрочената за вчера редовна пресконференция.

Любима хватка на Тато, ловко прилагана

и от бившия преподавател по марксистка политикономия - да се скрие, докато отмине бурята, или пък, както той обича да се изразява, да застане на едно място и да чака другите да го настигнат. Младите вдясно обаче не искат нито да се крият страхливо от бурята, още по-малко пък да догонват Макиавели, който иска да ги излъже, че е недостижим на върха и че няма начин да застави себе си да се отбие от пътя, по който досега неизменно е преуспявал – не, разбира се, за всички, а единствено за себе си.
Младите в ДСБ проумяха и друго – че Костов няма никакво намерение нито да се оттегля, нито да става почетен председател. И че докато той е в партията,

това ще е знак

че криминалният преход не е свършил. И Октопода подготвя завръщането си с мимикрирали играчи, умело отклонявайки вниманието към политици като Костов и Георги Първанов, който със сигурност ще остане в историята като първия български президент с две имена. Двамата всъщност са тези, които винаги са си подавали топката така, както са им нареждали кукловодите. Но на младите десебари им светна, че ако останат, ще си дундуркат Командира и с памперси като Леонид Илич.
Най-вероятно Костов и към Митов ще приложи тактиката на мълчанието, тайно надявайки се всичко да отшуми за три дни. И след време никой да не се сеща за него, както вече не се говори за Прошков и Ангеличин. Но по всичко личи, че това ще се окажат напразни надежди – четиримата напуснали твърдят в декларацията си, че не абдикират от политиката и не се отказват от общността, с която споделят общи политически ценности, и смятат да продължат да търсят новия смисъл на българската десница, за да не оставят, по думите им, без глас десните избиратели.
Случващото се в ДСБ идва точно навреме за техния партньор СДС.

Там все още умуват дали да запазят Синята коалиция.

Върхушката им си прави същите сметки - как да влезе в следващия парламент.
Това обаче, което се вижда с просто око, е, че след като цветът на ДСБ го напуска, глупаво би било СДС да се загробва с провалените политици от ДСБ начело с Костов. При това на „Раковски” 134 нямат много време за умуване, ако не искат да се случи същото и с тях.
Що се отнася до Командира и неговите прехвалени от феновете му политически умения, в заключение ще цитираме любимия му Макиавели: „За ума на властимащия първо съдят по това какви хора той е допуснал до себе си; ако тези хора са предани и способни, то може винаги да сме уверени в неговата мъдрост, защото той е съумял да разпознае техните способности и да задържи тяхната преданост. Ако те не са такива, то и за владетеля ще се мисли същото, защото първия гаф той вече е извършил, избирайки си лоши помощници.”

понеделник, 9 април 2012 г.

Бухалки в червено-синята мъгла

Само 10 дни след като неколцина от най-известните млади лидери в ДСБ обявиха, че се оттеглят от ръководни позиции, а някои дори напуснаха партията, в БСП е на път да се случи същото, след като в петък (06.04.). Националният съвет реорганизира направлението за младежка политика в партията и остави някои от апаратчиците без работа. Червените младежи подскочиха, защото заподозряха лидера Сергей Станишев, че си отмъщава заради близките отношения на структурата с бившия президент Георги Първанов. „Прави се опит да се разбие младежкото движение. Няма да го допуснем, ще има революция”, закани се депутатът Драгомир Стойнев. По-рано пък избухна скандал между Стефан Данаилов и ексдепутата д-р Илия Баташки заради проектообръщение на пленума към социалистите и симпатизантите на столетницата за 48-ия конгрес на БСП, в което се иска да се заклеймят "всякакви опити за завишаване броя на членовете и основните организации", "препятстването на участието на червени в живота на партията", както и да бъдат отхвърлени "като порочни всякакви форми на контролиран вот на делегатите на конференциите и на конгреса". Според Ламбо това било ненужно. Той бе подкрепен от Кирил Добрев и Румен Петков. В спора се намеси Баташки, който поиска категорична подкрепа за обръщението и обвини опонентите си във „вадене на ножове, или вадене на по-твърди бухалки". На следващия ден, събота (07.04.), червеният депутат
Петър Димитров отърва пердаха в Добрич само защото се опита да спре местната партийна конференция. Предната вечер „Позитано” 20 реши да отложи форума с един месец, заради съмнения в апаратни манипулации и дори създаде работна група, която да ги разследва. Преди да бъде изгонен от форума, Димитров дори се закани, че „партията не е доброволна организация и не може всеки да си прави каквото си иска".

Общото между тези три неприсъщи за традициите

в стогодишната партия случки е разрастващият се лидерски конфликт между Станишев и Първанов. И в трите схватки наднича сянката на президента с двете имена. Червените младежи бяха първите, организирали така наречените срещи на Първанов, най-близките му хора от ръководството пък се втурнаха чрез апаратни хватки да осигуряват за делегати на конгреса негови фенове, Добрич бе сред откликналите на позивните. Известно е обаче, че Станишев не бърза с отвръщането на ударите, макар че има тази възможност, оставя Първанов сам да греши с прибързаните си ходове. Първанов няма този ресурс, който имаше като държавен глава, няма и добър международен имидж заради досието в Държавна сигурност, но разполага най-вероятно с компромати, които със сигурност ще използва предконгресно. Станишев няма досие, председател е на евросоциалистите, разполага и с апарат. Ако има слабо звено, то е в апаратните игри, където засега има пробиви по места. Но това е временно и по-скоро се дължи на умението на червения лидер да изчаква и да нанася контраудара в подходящия момент.

Лоша шега може да му изиграе вотът на недоверие

срещу управляващите заради АЕЦ „Белене”. Най-вече заради съюзът с атакистите. Но не се знае дали дебатът в пленарната зала няма да му донесе ползи във вътрешнопартийната битка. Известно е, че Първанов бе човекът, който се изхвърли че е направил голям шлем хвърляйки в тигана рибата преди още да е уловена в морето. Сега точно той е човекът, който обвинява Станишев, че не е превърнал в необратим процеса със строителството на АЕЦ „Белене”. Истината обаче е друга и тя е, че точно бившият държавен глава е виновен, че не е бил структуриран този проект така че да отчете рисковете в бъдеще и с прибързаните действия го е направил неосъществим. При един дебат и при заканите на управляващите да изнесат нелицеприятни факти най-вероятно ще лъсне, че Първанов е този, който на практика

е работил в ущърб на националните интереси

Първанов прави и друг грешен ход с настояването си за референдум по темата. Той е очевидно популистки и не е възможен да се осъществи. Така той олеква, макар че може да използва липсата на такова искане за допълнителна атака срещу Станишев на конгреса.
Сега нека да видим какво се случва вдясно след като там имаше брожения. От тримата (Прошко Прошков, бивш кандидат за кмет на София и районен кмет на „Лозенец”, Христо Ангеличин, бивш заместник кмет по културата на София и Петър Николов), които се измъкнаха от опеката на Иван Костов, най шумен бе Прошко. В продължение на няколко дни той разкри цялата истина за култа към личността на Иван Костов и че дясната върхушка има една единствена цел чрез формалната Синя коалиция – да се настани отново с петнадесетина депутати в следващия парламент. И в действителност няма никакви намерения да се върне на власт. Ангеличин пък директно отиде да прави структури в провинцията на сдружението на Меглена Кунева. Сините от СДС пък поставиха въпроса

дали да не се отделят от ДСБ и да се явят самостоятелно на изборите

И в двата случая двамата лидери – Иван Костов и Мартин Димитров, не се вързаха и не нагнетиха допълнително напрежението, както става в момента в БСП. Две седмици след броженията, бунтарите вече не се чуват, старото статукво е на път да се възстанови и Костов и Мартин да си стиснат ръцете. Друг е въпросът дали те въобще ще влязат в следващия парламент. Избирателите им дадоха ясен знак по време на президентските и местните избори миналата есен, че не искат да гласуват за партия, която се съюзява със социалистите в парламента. Сега, за да подлъжат избирателите отново да гласуват за тях, сините казват че ще са против искания от червените вот на недоверие. Но това няма да е достатъчно да си върнат доверието.
Припомняме бурята в чаша вода в синия лагер не за друго, а за да прогнозираме, че и

в БСП ще се случи същото веднага след като конгресът през май приключи.

Станишев ще си запази поста, Първанов ще се скрие временно зад научната си дейност на бивш президент. Но червените ще загубят доста избиратели и нищо чудно партията им да започне да се маргинализира през следващия парламент, както се случи след загубата на сините през 2001 г.
Изводите, които могат да се направят са, че е необходима смяна на червено-синия елит, умело подавал си топката през целия криминален преход. Но тази смяна не може да се случи заради окопаването и вляво и вдясно на главните виновници за създаването на Октопода. Затова двете традиционни партии все повече обезсмислят съществуването си, а младите им членове и симпатизанти, разбирайки невъзможността да ги променят отвътре, започват да търсят други алтернативи.

четвъртък, 5 април 2012 г.

Великденски вот срещу БСП

БСП реши да хвърли срещу управляващите вот бумеранг, който ще се обърне срещу самите тях и ще им нанесе тежки поражения. Всъщност загуба ще претърпят най-вече лидерът Сергей Станишев и подкрепящата го червена върхушка. Вместо да консолидира привържениците си предконгресно, предизвестената и поредна загуба на вота ще даде дивиденти единствено на вътрешнопартийните му противници и ще помогне на бившия президент Георги Първанов в реванша му за лидерския пост на „Позитано” 20.
Още преди да обяви официално намеренията си за вот срещу кабинета заради стопирането на проекта АЕЦ „Белене”, стана ясно, че никоя от останалите четири опозиционни партии няма да подкрепи БСП. От ДПС и Синята коалиция се обявиха категорично против. Депутатите от „Атака”, които гласуваха срещу спирането на строителството на атомната централа, сега обявиха, че не искат вот, а референдум. Според тях, преди да се стигне до него, трябва да се извършат поправки в Закона за допитване до народа, която да направи референдумите задължителни за Народното събрание.
След отказа на атакистите 

червените могат да разчитат единствено на независимите депутати. 

Петима от тях гласуваха заедно с БСП срещу спирането на ядрения проект, а един депутат се въздържа. Тези независими депутати са ядрото на готвената проруска партия, която тези дни ще бъде официално обявена. Трима от тях – Димитър Чукарски, Тодор Великов и Венцислав Върбанов, през февруари посетиха централата на „Единна Русия” в Москва, за да почерпят дружески политически опит.
За съжаление на БСП подкрепата на независимите не е достатъчна, за да може да бъде вкаран вотът в пленарната зала. В момента червената коалиция разполага с 40 депутати. Това означава, че на тях им трябват още поне 8, за да се стигне до дебат в пленарната зала. Затова социалистите говорят само за консултации с другите парламентарни групи. 

Станишев прави и допълнителна грешка

като вместо да откликне на намеците, отправени от другите парламентарни групи, че трябва да се разшири формата на вота по други теми, лидерът на социалистите настоява той да е само за спирането на ядрения проект.
"Последиците са тежки за енергийната независимост на България, за нашата ядрена енергетика и за джоба на българските граждани. Не че няма основания за по-широк вот, но се притесняваме, че много ще се размият нещата.
Не се притесняваме да бъдем малцинство в българския парламент по темата, защото това е въпрос на отговорност", категоричен е Станишев.
Тук е уместно да припомним, че лично неговият конкурент за партийния пост Георги Първанов вече упрекна бившия премиер за това, че по време на неговото управление излишно са забавили осъществяването на проекта и са пропуснали възможността да го направят необратим. Затова и продължаването на дискусията „за” или „против” АЕЦ-а ще е единствено в полза на бившия президент. Като човек с две имена, той знае как да се възползва от всяка вдигната му топка. Първанов е наясно, че колкото повече тази топка се тупа в двора на Станишев, толкова повече

ще се отклонява вниманието от неговото участие

в този проект. А това участие на Първанов не бива да бъде забравяно. То най-добре си личи от разсекретената преди година „паметна бележка” от „историческата” среща между Първанов и Путин на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като - за да зарадва руската страна още повече -  казва, че строителството може да почне още през август. От този диалог излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.
По този повод сегашният премиер Бойко Борисов заяви тогава, че евентуалният бъдещ инвеститор

не би искал да купи котка в чувал

Не бива да забравяме също така и участието в този проект на Иван Костов, който сега гръмко заявява, че от десетилетия се борел срещу построяването на тази централа. Точно неговото правителство реанимира проекта. Вицепремиерът на Костов Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ „Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999-2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30-километровата регионална област на Белене. В резултат на това с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
От тези факти е очевидно, че днес

и Първанов, и Костов се правят на умрели лисици

И искат да се изкарат големи борци срещу проекта за сметка на Станишев. Което най-вероятно ще се случи, ако лидерът на БСП продължава твърдоглаво да настоява за вот срещу управляващите по тази тема.
Този вот е много удобен и за десницата заради възможността да бъдат заметени следите от съучастието им с червените срещу управляващите в предишните вотове на недоверие. Известно е, че Синята коалиция загуби смисъла си и претърпя тежко поражение на изборите миналата есен точно заради заиграването им с червените.
Въпреки всичко лидерът на БСП твърди, че вотът ще се състои още преди Великден. Дори да приемем, че бъдат намерени 8 депутати, с които той да бъде иницииран, това, което ще се случи по време на дебата, ще има наистина много лоши последици за БСП.
А червеният лидер няма нужда от загуби точно в този момент. Шансът му да се измъкне от тази носеща му негативи авантюра е тихомълком да се откаже от това намерение и да обсъди други възможности за вот на недоверие както с бившите си коалиционни партньори, така и с винаги готовия за тайно и явно сътрудничество Командир.
Истината е, че каквото и да се случи, ще се види, че няма невинни в разстлалата се червено-синя мъгла по време на целия криминален преход. И единствените печеливши ще са сегашните управляващи.
А всички останали партии ще са като онези котки в чувала, в който никой не иска да бръкне. И по-добре е избирателите вместо да се чудят какво ще хванат, ако бръкнат в него, да го изхвърлят на политическото бунище.

вторник, 3 април 2012 г.

Наглост на квадрат

„Подходът чрез статистика и бомбистика не го приемам. Трябва да се вникне във всяка човешка съдба. Защото аз съчувствам преди всичко на пострадалите от убийците, от престъпниците. И то защото искам да ги защитя тях (жертвите, б.р.), да защитя нас, съм се стараел десет години (един огромен труд, с огромна енергия) с всеки случай многократно да се запознавам, включително и в затворите съм се срещал с някои от тези хора, за да добия пълна представа... И сега за благодарност да получавам тези упреци.” Това каза на специална пресконференция на 23 февруари обвиняваният в неправомерни помилвания на убийци и изнасилвачи бивш вицепрезидент Ангел Марин и уточни, че от всичките предложени е помилвал само 6% от тях, като сред тях “няма нито един с прякор”.
Бившият президент Георги Първанов, който също присъстваше, обясни, че с указите на Ангел Марин
СА ПОМИЛВАНИ БИТОВИ ПРЕСТЪПНИЦИ,
и нападна сегашните управляващи, които според него покровителствали босове на тежката организирана престъпност. Двамата преминаха в контранастъпление, като обвиниха мнозинството в готвен от тях нов политически импийчмънт и дори се опитаха да се шегуват, като Първанов заяви, че с тази атака само му вдигали топката, за да можело по-лесно да отвърне на удара.
Много ни е интересно какво ще кажат за свое оправдание сега, след като вчера станаха известни три конкретни случая на помилвания на убийци, извършили  престъпленията “с особена ярост и нечовешка жестокост”. При това комисията по помилванията категорично се е противопоставила, но въпреки това Марин еднолично взел решенията. В единия случай осъденият е издебнал, скрит в едни храсти, преминаващ нищо неподозиращ човек и като се убедил, че пострадалият е сам, му нанесъл 46 прободно-прорезни рани, от които 14 в областта на главата, а 6 - в областта на устната кухина. За втория убиец
В МОТИВИТЕ ДА НЕ СЕ ПОМИЛВА КОМИСИЯТА
е записала следното:
“След като се скарал с жената, изчакал тя да заспи, взел предварително приготвена брадва и й нанесъл три удара в тилната част на главата. Според мнозинството от членовете на комисията изключителното право на вицепрезидента да помилва не трябва да се използва като обикновен арсенал за подпомагане поправянето и превъзпитанието на лишените от свобода”, отбелязват специално членовете й. Но и в този случай Марин не се е съобразил. А третият помилван е извършил престъплението с такава „ужасяваща жестокост, стигаща до садизъм”, че колегите журналисти, получили данните, са решили да спестят  описанието на самото убийство.
Нарочно припомнихме в началото какво казват Първанов и Марин,
ЗА ДА СЕ ВИДИ КАК НАГЛО ЛЪЖАТ
Сега ще припомним, че президентът, който ще остане в историята с двете си имена, награди своето вице на 10 януари с най-висшето държавно отличие на страната “за изключително големите му заслуги към Република България”. Сред мотивите са, че “като офицер Марин е имал значителен принос за изграждането и развитието на сухопътните войски в Българската армия, а като вицепрезидент - и за работата с българите, живеещи извън пределите на страната”. Той е един от инициаторите и активен участник в определянето и прилагането на новите приоритети в политиката на държавата и обществото за приобщаване на сънародниците ни зад граница, гласят още аргументите. (Ще отбележим само, че парламентарната комисия, която разследва тази дейност на Марин, вече разполага със сведения
ЗА ГОЛЕМИ ПОДКУПИ, ДАВАНИ СРЕЩУ ПОЛУЧАВАНЕ
на гражданство.) По-късно, когато заради разразилия се скандал Марин връща ордена, той казва следното: “Това е, което мога да направя като генерал от Българската армия и вицепрезидент на България, за да запазя не само моята лична чест и достойнство, но и честта и достойнството на хиляди хора, на България”.
Ще кажем директно, не само заради паметта на жертвите и техните близки, че от морална гледна точка подобни изявления показват защо Октоподът е шествал безнаказано по време на целия криминален преход.
Някой може ни обвини, че се вади нож на умряло куче, тъй като двамата били вече бивши. Няма такова нещо. Дори само заради излъганите надежди на хиляди избиратели през всичките тези години и не на последно място заради реваншистките политически амбиции на ловеца с харамийския псевдоним те трябва да бъдат разследвани и да получат съответните наказания.

понеделник, 2 април 2012 г.

Припляскване в червено

На връх празника на шегата 1 април авторитетната люлинска организация на БСП-София не на шега не покани на форума си нито бившия президент Георги Първанов, нито лидера Сергей Станишев. Дори не включи в дневния си ред темата за избор на председател на Столетницата. Причината за това на пръв поглед неприсъщо поведение на червените е нарастващото напрежение заради решилия да се върне на партийния връх бивш обитател на „Дондуков” 2. Столичните социалисти показаха червен картон на лидерския двубой в БСП. И дадоха знак, че всеки, който дръзне да цепи редиците, е обречен.  Ден по-рано пък в друг столичен район – Илинден, с демонстративно единодушие с 36 гласа “за” и 1 “въздържал се” червените членове решиха да номинират за лидер на БСП отново сегашния си шеф Станишев. Тези премерени ходове на партийния елит показват, че традициите не може с лека ръка да бъдат разчупени. И всеки, който дръзне да промени статуквото, рискува да бъде изхвърлен безцеремонно от върхушката.
Същевременно те показват и двойнствено отношение към сегашния председател, който има вече пет изборни загуби и това е неприемливо за партия, която се стреми към явната власт, най-малкото заради номенклатурата, отстранена от сладките държавни места от сегашните управляващи. Лошата новина за „Позитано” 20 е, че се очертава нова изборна загуба – този път на парламентарните избори, и все по-малък шанс да влязат в следващото управление. Нито Първанов, нито дори хипотетичният трети кандидат за лидер имат шанс да привлекат нов електорат, така че БСП да стане политическата сила, без която не може да бъде съставено правителство. Това тутакси задейства защитните механизми, които карат червените да пазят моментното статукво, вместо да търсят промяна, която няма да им донесе ползи, а предимно вреди. Първанов може и да не си дава сметка,  но за

модерна лява партия

връзката с бившите тайни служби е меко казано неприемлива. Няма как да си представим среща със сегашния президент на Германия Йоахим Гаук – дисидента пастор, дълги години шеф на тяхната комисия по досиетата, разкрила хиляди агенти на ЩАЗИ.
Освен това някак си и не върви сегашният председател на Партията на европейските социалисти да бъде бламиран от собствената му политическа сила. Освен всичко друго проявите на бившия президент, за когото няма съмнение, че ще остане в историята с двете си имена, все по-често приличат на

припляскване на току-що уловена риба

В желанието си да бъде непрекъснато в полезрението на медиите, той вече не се задоволява да напада само основния си конкурент за поста, но и висши съпартийци, които разполагат с партиен ресурс, който не бива да се подценява. На всички е ясно, че той бе в дъното на повечето интриги по време на червеното управление. И сега да се опитва да се измъкне от отговорността за тях, е най-малкото неуместно. Разчитането на късата памет може и да върви пред избирателите. Но номерът няма как да мине, когато се опитваш

да прецакаш обиграни партийни номенклатурчици

Ответните удари винаги са незабавни и имат тежки последствия за този, който си е въобразил, че все още командва парада. Първанов наистина има шанс да се държи над водата, докато интригата все още е интересна. Когато тя стане скандална, шансът му да продължи битката става бутафорен.
Той вероятно си мисли, че и като атакува всекидневно управляващите, това ще му донесе допълнителен бонус в партията. Но пак греши. Не може да иска референдум за каквото и да било, след като е имал тази възможност (дадена му от конституцията), но не се е възползвал, проспивайки я поради едни или други причини по време на десетгодишното си президентстване. Нещо повече, веднага Първанов може да бъде попитан какво направи, след като

обеща да бъде социален президент

и защо не направи така, че да бъдат завършени започнатите още по време на дясното управление реформи в здравеопазването. А се случи точно обратното, бяха заложени многобройни мини, с които сегашното управление се сблъсква всекидневно. Това показва, че властта за човека с харамийския псевдоним винаги е била самоцел, а партията - негов заложник. Този път бумерангът е насочен към самата партия, стремежът към властта я заплашва с разцепление. И това, естествено, ще мобилизира добре познатите механизми за самозащита, които просто ще неутрализират бившия държавен глава. Преимуществото на Станишев ще става все по-голямо, а пляскането на Първанов ще е със затихващи функции.
Това не означава, че оставането на Станишев на партийния връх е предизвестено. Първанов всекидневно сее съмнения в неговите възможности да продължи лидерството си в БСП. Нищо чудно на последната права да се оттегли, но подкрепи свой кандидат за поста. Не случайно обиграният в задкулисните игри бивш президент иска бъдещият председател на БСП да бъде избран с пряк избор. Той е наясно, че апаратът ще подкрепи Станишев на конгреса, докато

новото лице има голям шанс

ако за него гласуват всички партийни членове. Това обаче няма как да се случи не защото няма достатъчно време, както твърдят от лагера на Станишев, но защото те просто няма да го допуснат. Затова и възможността да се появи трети кандидат става все по хипотетична. По-вероятно е Първанов, виждайки, че няма да победи, да се оттегли, без да посочва друг човек. И отново да щурмува партийния пост, след като БСП загуби изборите догодина. Дотогава най-малкото ще се изясни и дали Станишев ще остане шеф на европейските социалисти. Ако той не остане, а и загуби изборите (което е сигурно), тогава може да дойде часът на бившия президент.
Истината е, че дотогава има доста време, а всекидневно излизат нови афери, на които парламентарната комисия, разследваща помилванията и даването на гражданство от бившия вицепрезидент Ангел Марин, дава публичност. Отзвукът от тях

намалява допълнително

възможностите за реванш на Първанов. Съмненията за връзки с Октопода, които тепърва ще излизат, пък очертават едно нерадостно бъдеще. Тези, които в момента го подкрепят, са същите, които организираха скандални срещи със съмнителни бизнесмени. И разследването на тяхната дейност не е приключило.
В крайна сметка излиза, че само Първанов не разбира, че времето му е минало. Вероятно защото и кукловодите на криминалния преход не искат да признаят, че са загубили. И тайно се надяват да си върнат изплъзналата им се власт. Готови са на всичко, но не си дават сметка, че още по времето на соца с култа към личността бе приключено. И съвременните му прояви затриват партиите, които допускат това да се случи.