В България вече нищо не е същото. Дори народните мъдрости не са такива, каквито бяха едно време. Днес Станишев е в ролята на царя, а Симеон и Доган са пъдарите. Бързо стана ясно, че популисткият флирт на Столетницата с морските почивки на пенсионерите няма да мине.
Но така се получава, когато си мислиш, че времето на Тато не е свършило.
Много е лесно да режеш от държавната баница и да се биеш в гърдите.
Как няма да те харесва червеният електорат.
И изведнъж така да ти подрежат крилцата. Колко тъжно. Докъде я докараха социалистите, друг да им дърпа конците.
Но не е ли по-тъжно да се подиграваш с невинните пенсионери. Да обещаваш, а после да се чудиш как да се измъкнеш.
Всъщност не всичко е изгубено.
Има светлина в тунела.
Социалистите имат шанс да измият срама. Нека извадят от партийната каса пет милиона и покажат, че не мислят само за себе си.
Едва ли ще го направят.
Добрата новина е, че за пореден път се разбра кой в действителност управлява страната.
И че кукловодите са други.
Дали обаче избирателите са го разбрали и ще сложат ли край на подобни дивотии, ще разберем чак догодина.
