Мижи да те лажем

Вместо да признаят фаталната загуба на милиони евро и да си посипят главите с пепел, по стар комунистически обичай и премиер, и президент решиха да се направят на ощипани госпожици.
Понякога Брюксел бил несправедлив към нас, изплака Сергей Станишев пред представители на германския бизнес. Последва го Георги Първанов, който обвини европейците, че не са дооценили онова, което е направено в последните месеци.
Двамата в един глас предупреждават, че това ще доведе до сериозни политически рискове и че страната ни ставала заложник на битката между претендентите за спечелването на предстоящите евроизбори.
Смешен плач. Нека си припомним колко дълго министър Асен Гагаузов бранеше Батко и Братко и твърдеше, че няма конфликт на интереси. А какво да кажем за присъствието на съдения за измами с европари Марио Николов, заедно с още облажили се по САПАРД бизнесмени на червения конгрес?!
Нима това не е политическата намеса, която еврокомисар Оли Рен изтъква като основен аргумент за спирането на парите.
Но затова и Сергей, и Гоце си траят. Е как да си признаят - не може да отрежат клона от спонсори, на който седят.
По-лесно е да бръкнат в джоба на данъкоплатците. И със сигурност ще го направят.
Важно е червеният трамвай да продължи да върви. Пък еврочиновниците нека си лаят.

Трамваят и кучетата

Късметлия е Сергей. Първо Буш го хареса за зет и му подари рокерско яке. Сега пък Брюксел реши да му спести неприятните новини предконгресно. Как иначе щеше да се хвали за успешен мандат, ако ни  бяха отрязали 220-те милиона евро миналата седмица. А какво ще се случи с още 340 млн. евро, които продължават да бъдат спрени. 

Нека си припомни все пак с какъв ентусиазъм премиерът заяви от трибуната, че световната финансова криза ще разкрие невиждани  перспективи пред страната за разлика от останалия свят, който заслужено ще страда. 

А какво да кажем за неговата романтична разходка със стария трамвай. Какво ухажване на старите комунисти. Как да не си спомнят те за времената, когато някои умираха, пеейки Интернационала. А късметлиите, които дочакаха 9 септември, си живееха щастливо в златните времена на Тато.

Шегите настрана. Това, което се случва, никак не е радостно. Парите, които внасяме в европейската хазна, стават много повече от тези, които получаваме. Ясно е, че те няма да излязат от джобовете на олигарсите, а от данъкоплатците, включително и от тези, които винаги гласуват за БСП.

Но и в Европа не закусват карфички. За съжаление няма кой да ги чуе. И едва ли другарят Сергей си дава сметка колко цинично е да кажеш: "Кучетата си лаят, трамваят си върви."

Какъв срам всъщност!

Терзанията на Ахмед и Сергей

Една от любимите фрази на Ахмед Доган е: "Ако харесваш една жена, трябва да протегнеш ръката си към нея навреме. Пропуснеш ли момента, рискуваш да изтървеш жената."  

Както е известно, любовните послания се правят лично, не с посредници. Затова поредното обяснение в любов към БСП, направено от неговия заместник на червения партиен форум през уикенда, не прозвуча убедително. Многозначителното потупване, че ДПС може да остави БСП за първи път да изкара цял мандат, едва ли е зарадвало социалистите. Все по-нарастващият брой противници на съюза с движението в червената партия едва ли са останали очаровани и от фундаменталния извод, че Столетницата е задължена да брани движението от нападките на опозицията, защото така "още по-категорично илюстрира както обогатената идеологическа ценностна парадигма на БСП, така и висотата на ДПС да остойности този ракурс на демократичното като политическо доказателство за катарзиса, зад който изтлява обременеността на тоталитарното минало."

Колко откровено послание! Най-вече за остойностяването на тази дружба.

Но може ли всъщност да се говори за протегната ръка, след като и Доган, и Сергей не казват нищо вече за стратегическия съюз между двете партии. А какво да кажем за катарзиса на бившите комунисти с олигарси в редиците си. Защо ли нищо не казва Сокола какъв ще е катарзисът на ДПС, когато излезе от властта. 

Вижда се краят на една парадигма по сметка.  

Eдин конгрес, една цел

Излишно беше БСП да харчи партийни пари, за да преизбере Сергей Станишев. 

То не беше каране на мотор, танци в караоке бар и накрая ватман на стар трамвай. Кой друг, ако не лидерът, можеше да се справи с толкова сложни задачи. Никой от делегатите няма да го пита къде потънаха милиардите от Брюксел и най-вече кой прибра парите на данъкоплатците. И защо вместо да вкарват крадците в затвора, да ги избират на партийни постове. А от конгресната трибуна точно те да викат дръжте крадеца.

На "Позитано" 20 знаят кога да се правят на умрели лисици. Знаят как да се снишават, докато чакат да отмине бурята.

А какво да кажем и за предконгресните подаръци, които двамата Руменовци получиха - единият оневинен от най-бързото съдопроизводство, а другият пак получи шефския партиен пост в София. 

Но какво друго да очакваме, след като наследниците на Тато ни управляват.  Няма да се изненадаме, ако добре познатите ни фамилии се появят и в новото политбюро. Да се чуди човек защо сме в НАТО и в Евросъюза.

Какъв срам всъщност! Но какво от това, след като ние пак сме тук и пак сме същите.

Макар че този път едва ли ще им се размине. Няма как това да бъде конгрес на победилия социализъм. Защото на избирателите отдавна им светна, че нищо добро не ги чака, докато БСП е на власт.

Червеният гущер

Нищо драматично няма да се случи днес на конференцията на Софийската градска организация на БСП. Шефът й Румен Овчаров ще бъде преизбран. В ръководството ще влязат нови негови хора. Но това няма да промени болезнения за тях факт, че са опозиция в София, макар че са управляваща партия. 

И, разбира се, за това ще е виновен кметът. А не врагът с партиен билет, както беше по времето на Командира. В БСП знаят кога да бъдат единни. Пак ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. И ще тръбят как страната ни има най-доброто управление на прехода. Ние си знаем колко е добро, знаят го и в Брюксел. Крадците ще викат дръжте крадеца. И пак ще са на свобода. Но може и да бъде друго, след като са от едно котило. 

Добрата новина е, че партийната олигархия, която винаги е била скрита, невидима и недосегаема, излезе на светло. И поиска да управлява директно, машите вече не са й нужни. Червеният гущер има много опашки. И веднага къса някоя от тях, щом бъде настъпен. И двамата Руменовци го знаят, знае го и Сергей. Скоро ще стане ясно кой е гущер и кой опашка. Затова битката ще е безмилостна и няма да мине без жертви. 

Лошата новина е, че каквото и да се случи в Столетницата, цената ще бъде платена не от нея, а от избирателите, на които няма да им е до смях. Дано да им светне какво да правят, когато дойдат изборите.

Кой открадна парите

Крайно време е кметът Бойко Борисов да спре да се връзва на червените номера. Това не е неговата игра, той си има огромен град, него трябва да си подрежда. По това ще го оценят избирателите другото лято. Тогава ще се разбере кой е ангел и кой дявол. Не сме забравили кой подписа договора за руския газ.

Ако премиерът си мисли, че с каране на мотор и с танци в караоке бар ще спечели сърцата на младите, много се лъже. Не случайно те продължават да напускат родината. Защо да живеят в страна, в която управляващи и бандити седят на една маса. 

А какво да кажем за олигарсите, с които БСП уж ще се бори. Та те вече имат претенции за лидерски позиции в тяхната партия. Защото не им стига да дърпат конците в сянка, искат лично да управляват.

Всичко идва на мястото си. Публичните тайни на столетницата стават явни. Един по един лъсват спонсорите на бившите комунисти. Лъсват и аферите, над които досега имаше чадър. 

Всъщност като замеря кмета с кьорфишеци, Станишев просто иска да отклони вниманието. От безспорния факт, че Брюксел ни затвори кранчето. Няма нужда от словесни тиради. Въпросът е само един:  "Кой открадна парите?" Не само на млекопроизводителите, на земеделските стопани, на учителите, на лекарите, на пенсионерите, а и на останалите данъкоплатци.

Това трябва да се пита премиерът всекидневно.  Не само сега, но и след изборите, когато БСП вече няма да е на власт.

"Къртици" в редиците

Прав е червеният  Добромир Задгорски, като се оплаква, че във всяка парламентарна група има депутати, които не се свенят да изнасят класифицирана информация от свещената сграда. Лошото е, че каквото и да се случи, в крайна сметка виновна излиза опозицията. Вместо да огледат собствените си редици за къртици, социалистите не само се стремят да ги прикрият, но се опитват да въвеждат правила, с които да пресекат достъпа до информация само на малцинството в този парламент. 

За едни може, за други не. Няма никакво значение и че дори в собствените им редове вече не им вярват. А как да им повярват избирателите, които всеки ден виждат как народните избраници грубо нарушават конституцията. 

В БСП май си мислят, че ще управляват завинаги. И на всяка цена. Точно на това разчитат бандитите. Те добре знаят, че за да спечелят, социалистите ще трябва да държат чадъра над тях. 

Само че след икономическия борд и отрязването на парите от Брюксел идва времето и на политическите санкции.

Не случайно всеки ден представителите на ОЛАФ откриват все нови и нови афери. Формулата "Кучетата си лаят, керванът си върви" вече не работи в полза на БСП.

Остава само и избирателите да го разберат. 

Депутати на ДАНСинга

Управляващите съвсем се оляха. Сега поискаха депутатите, които ще разследват службите, да са под непрекъснат оперативен контрол. Май въобще не им пука, че само за две години са похарчени 90 милиона лева на данъкоплатците за слухтене. При това без видим резултат. Не се впечатляват дори, че заради липсата на комисия, която да контролира ДАНС, могат да си докарат предпазна клауза.

Ясно е, че комисия трябва да има не само за новата агенция, а и за всички служби. Сега е моментът тя да се направи. Но БСП не иска и да чуе, защото ще лъснат нови афери като тази за подслушваните журналисти. Както и за далавери, които са пълнели партийни каси. Червените да не са луди да си вкарат този таралеж в гащите точно преди изборите. Затова са и тези пируети на парламентарния дансинг.

Защо например опозицията да няма председател, че дори и мнозинство в бъдещата комисия. Това ще е добър коректив за управляващите, които непрекъснато твърдят, че борбата с престъпността не е само тяхно дело. 

Смешният танц с достъпа до тайни е и за друго.  И то е да не се разбере, че бандитите работят рамо до рамо с тези, които трябва да преследват. Това е, което най-много притеснява "Позитано".  

Очевидно е, че целта е грабежът да продължи, а службите - да си останат техни слуги.

Коалиционни неволи

Управляващите пак се хванаха гуша за гуша.

Този път за промените в избирателния закон. БСП поискаха 31 депутати да се избират мажоритарно. От ДПС се обявиха категорично против. Явно не им се нрави дългата ръка на Гоце като бъдещ парламентарен балансьор.

НДСВ искат пък искат преференциално гласуване в партийните листи. От БСП не искат и да чуят някой да пренарежда спуснатите от "Позитано" 20 кандидати.  НДСВ и БСП са за активна регистрация, за да пресекат фантомните гласове, но и тук удрят на камък с ДПС, защото там са най-облагодетелствани от номера с мъртвите души.

Уж бяха създали работни групи и водеха тайни преговори, за да излязат с обща позиция, но очевидно не са се разбрали. И затова един през друг започват да хвърлят картите на масата, за да се принудят, пред угрозата всичко да се реши в пленарната зала, пак да  се договорят по тъмна доба.

Не е възможно обаче да се разберат. Защото залогът е голям. НДСВ с всички сили ще се бори да остане в парламента. ДПС нищо друго не го интересува освен да запази и дори да подобри последния парламентарен резултат. А в БСП също са наясно, че могат в желанието си да угодят на държавния глава, да изпаднат извън борда на следващото управление.

И това е само началото на края на тройната коалиция. Колкото повече наближават изборите, толкова по-ясно ще се вижда, че вече всеки иска да прецака другия.

Часът на Гоце

Бащата на тройната коалиция пак иска да управлява. Не до края на мандата си, а години напред. Днес е президент, утре - премиер. 

После нека разправя, че не следвал пътя на Путин.

В неделя се сдоби с партия, скоро ще има и парламентарна група, а ако се приеме мажоритарният вот, се кани да вкара още поне 15 депутати. И ще измести досегашния балансьор Доган... 

Не случайно Анастасия Мозер каза, че не иска да бъде в една група с хора, на които държавният глава им казва какво да правят.

Разбира се, това не означава, че ДПС ще остане извън властта - техните депутати заедно с тези на БСП и президентските хора може и да повторят мандата им. Но не те ще решават, а човекът с харамийския псевдоним. Всъщност какво значение има, след като отново ще са на държавната софра.

Не случайно един през друг Гоце, Сергей и Доган подхвърлиха етническата карта. Просто са репетирали бъдещото си управление. 

Каква прекрасна перспектива - ние пак сме тук и пак сме същите. И това не е всичко. Красимир Каракачанов не случайно спомена баснята на Лафонтен за лисицата и гроздето. Много ще подскачат към гроздето, но един ще казва кой да го получи. А останалите ще се оправдават, че е кисело.

Бате Бойко да му мисли. Избирателите също.

Късни признания

По-добре късно отколкото никога.

Най-после двама депутати решиха да признаят, че парламентът приема закони противоконституционно. И че шашмите с депутатските карти продължават, независимо от похарчените близо половин милион лева за нова система за гласуване.

Независимите Мария Капон и Елеонора Николова подготвят искане, с което дa сезират Конституционния съд за решения на парламента, взети без кворум. Само настоящият парламент е взел без кворум точно 468 решения, а 542 решения са гласувани с по-малко от половината от регистрираните в пленарна зала депутати. 33 от решенията са взети под т.нар. санитарен кворум от 61 гласа "за", като най-фрапиращ е случай, при който решение е прието с 41 гласа "за".

Отдавна предупреждавахме, че се харчат пари на данъкоплатците, за да правят избраниците каквото им наредят партийните централи. Лошото в случая е, че те така се самозабравиха, че се поставиха и над законите. Дори ордени "Стара планина" започнаха да получават за безобразията. Както е тръгнало скоро могат да решат само председателят Зайков да остане в свещенната зала. Сам да предлага законите, сам да си ги гласува.

Истината е, че съдът, вместо да решава дали действително са приети законите или не са, да поиска от тях да върнат хвърлените на вятъра пари. Само тогава можем да очакваме, че всичко ще дойде на мястото си.