Общо показвания

петък, 29 април 2011 г.

Командира и новите сини пастири

„Твърдо сме решили да запазим Синята коалиция”, лаконичен бе Иван Костов, след като отиде в сряда (27.04.) на крака в централата на СДС да изглажда обтегнатите отношения в Синята коалиция, заради неразбирателството за кандидатпрезидентската и кандидаткметската кандидатура в София. Той дори изрази надежда, че няма да има апаратни игри на предварителния вот. Само ден по-късно обаче личният му пиар Найо Тицин нападна по една телевизия синия кандидат за президент Румен Христов: „Човекът е крайно неизвестен” е най-малкото, което можем да кажем за него, вие следите интернет форумите. Изкушените вдясно знаят за какво става дума”. Това тутакси предизвика гнева на синия лидер Мартин Димитров, който заяви, че прави сериозна бележка на Тицин и подчерта, че между приятелски партии подобно поведение е недопустимо. Няколко часа по-късно на работна среща между контактните групи на СДС и ДСБ за организирането на предварителния вот сините директно са

предупредили партньорите си от ДСБ, че ако искат война, ще я получат

От ДСБ се опитали да омаловажат случилото се, като декларирали, че Тицин не представлявал никой освен себе си и че отдавна нямали нищо общо с него. Но сините казали, че не приемат обясненията, давайки да се разбере, че оттук нататък двойните игри на Иван Костов – публично да твърди, че е за честна битка, а зад гърба, чрез протежетата си да нанася коварни удари – няма да се търпят. Шефът на предизборния щаб на сините Борис Марков, без да споменава името на Командира, му изпрати послание, казвайки, че „не трябва да се бъркат качествата на кандидатите с култ към личността”.
Главната причина за безкомпромисните и бързи реакции на сините е, че те, познавайки нрава на лидера на ДСБ, очакваха ударите под кръста. Очевидно бившият преподавател по марксистка политикономия е подценил младия си колега лидер, когото всички наричаха Мавъртинчо заради вярността към своя учител. И вътрешнопартийните противници на Мартин Димитров, и костовистите, изглежда, са прибързвали с квалификациите. Всъщност на лидера на СДС му е светнало, че

моделът на партийните идоли е останал в соца

и днешното му приложение не води до нищо добро, както се случи с управлението на Иван Костов. Със сигурност Мартин се е убедил, че с любителя на лицеви опори няма как да държиш златното ключе на което и да е управление. И че гушкането с него ще доведе единствено до задушаване и ликвидиране на синята идея.
Новият курс на сините лъсна точно когато всички смятаха, че Костов и Мартин тайно са се договорили за всичко свързано с предстоящите тази есен президентски и местни избори и само разиграват цирк пред двете партии. Сините в София (с благословията и подкрепата на Мартин) издигнаха свой претендент за кметския стол в София, а преди два дни и син кандидат за президентския пост. Командира бе толкова шокиран от непредвидените ходове, че първоначалната реакция от ДСБ бе да заявят, че те били тези, които първи предложили вътрешнопартийни избори. Само че на всички им стана ясно, че това бе казано просто така, за да не се очертае главоломна загуба на инициатива. На всичкото отгоре ударът на сините бе в момент, когато в самата ДСБ вреше и кипеше заради неразбориите им кой да е техният кандидат за софийски кмет. Едва ли о.з. генерал Атанас Атанасов като лидер на ДСБ-София ще преглътне, че е бил принуден да си направи отвод за участието в кметския избор. Положението стана още по-лошо за Командира, защото друг нежелан кандидат – кметът на район Лозенец Прошко Прошков – отказа да се подчини на директивата на лидера си номинираният да е д-р Петър Москов и сега двамата ще трябва първо помежду си да решат спора кой да е представителят на ДСБ в предварителните избори.

Знаково за бъдещето на Командира

беше безцеремонното отстраняване на бившият лидер, а сега евродепутат Надежда Неински. Преди да бъде проведен вътрешният избор между нея и Румен Христов от Националния съвет във вторник, синият лидер директно посочи Христов като предпочетения кандидат от ръководството. Загубата й с 46 на 25 също бе показателна за това, че СДС ще разчита на хора, които не са се компрометирали във вътрешни битки. И че на „Раковски” 134 не гласуват вече за принцеси, а за себеподобните. Последвалите обвинения на загубилата Надежда, че има таен мач, само допълнително ще утежнят положението й. Не случайно веднага след непремерените й думи й бе казано, че СДС не е зестра или пък средство за осигуряване на политически поминък. Всъщност и двете обвинения на сините към разколниците – че повече няма да се робува на лидерите от криминалния преход, както и че те са превърнали партиите в средство за препитание, се отнасят най-вече до Иван Костов. Посланието на сините към него е, че ако не иска да последва съдбата на хубавото Наде той трябва да се оттегли, както правилно го призова и президентът Георги Първанов. Това, разбира се, няма да стане доброволно. Напротив, видя се при избора онзи ден между Надежда и Румен Христов, че бившият лидер има свои хора в СДС, които дори не се крият. От няколко месеца най-малко четирима депутати от синята партия изпълняват в парламентарната група само това, което предложи Костов. Видя се по време на поискания вот на недоверие, че депутатите от Синята коалиция не приеха предложението на Мартин само един от тях знаково да не подкрепи правителството, а гласуваха предложението на Костов да се въздържат. Сега няма да се учудим, ако Костов се опита да изхвърли от групата Мартин и останалите му верни неколцина депутати. Ситуацията вдясно обаче е толкова динамична и непредсказуема, че може да се случи точно обратното – Костов и неговите четирима депутати да се наложи да напуснат групата. Със сигурност обаче това няма да стане, преди да се види

кой ще спечели вътрешните избори

Ако везните наклонят към сините, както се очаква, и Костов загуби и контрола в София, където доскоро неговата партия имаше предимство с два пъти повече партийни членове и симпатизанти, тогава е възможно и тези от синята парламентарна група, които сега помагат на Костов в ущърб на Мартин, да го изоставят.
В заключение можем да илюстрираме случващото се днес с един виц от управлението на Командира:
„Студент пасе трева в парка. Минава покрай него гражданин и го пита:„Абе ти що пасеш трева?”„Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак...” „На ти 20 стотинки, стига си пасъл!”.
Взел студентът парите и си мисли: „Хъмм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин:„Що пасеш, бе?”„Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си...”„На ти 1 лев, стига си пасъл!”. Взема студентът парите и пак си мисли: „Абе с 1,20 мога и баничка, и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса“... По едно време минава Иван Костов:„Какъв си ти и що пасеш тука?”. „Ами, господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак...”. „Ти зимата беше ли на барикадите?” „Бях, бях!” „А скача ли, вика ли за нас?” „Виках, скачах!” „А така!“, рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело:
„Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове.
Подпис: Иван Костов“.
Очевидно тогавашните студенти, сега в лидери на СДС, са си взели добра поука и затова днес пращат Командира да си пасе на воля.

четвъртък, 28 април 2011 г.

По макети ли е стрелял Първанов

Държавният ни глава може да се окаже, че е жертва на майтапчиите от ловната мафия. И напразен да е шумът около него. Но нека караме поред.
Заради ловните си подвизи той бе взет на мушка отново вчера. Повод за това бе оправданието му преди дни: „Един месец проверяваха вълчицата, сега може да се проверяват, ако искат, каквото са преценили, разбира се, лисици, чакали и всякакви други такива животинки… Аз нямам никакви притеснения, защото своето хоби съм осъществявал съобразно законите на страната, както, вярвам, са го правили министър-председателят и ресорният министър, например.” Верен на комунистическото си мислене, друг да е виновен, обитателят на „Дондуков” 2 заподозря управляващите, че действат преднамерено. Това предизвика земеделския министър да отвърне на удара: "Няма политическа поръчка в проверката. Всеки, който се занимава с лов, надявам се, независимо дали е президент, премиер, министър или обикновен ловец, да го прави по законите на страната", каза министърът.
Нека само да отбележим, преди да видим как стоят нещата в действителност, че Първанов стигна и по-далеч в желанието да омаловажи ловните си афери, като заяви, че вместо него да проверяват, по-добре е да се види кои са тези, които разполагат с незнайно как придобити фабрики. И защо босовете на организираната престъпност продължават да се канят на кафе и не се подслушват, вместо да се работи върху тях, както признал вътрешният министър.
Като вземем предвид и твърдението му, че ще е първият човек в света, опитомил вълчица, както и някои други негови изяви по време на Страстната седмица, можем да кажем, че той пак се опитва да ни преметне. Не трябва да се учудваме, като отдавна знаем, че има две имена и не се знае на кой господар служи. Всеки път ли трябва да му припомняме онзи доклад в „Уикилийкс” на бивш американски посланик, в който той директно твърди, че разстреляният Емил Кюлев е президентски спонсор. Няма да споменаваме и друг застрелян негов съветник, който от няколко години бере душа. Дори не е нужно да се задълбочаваме много, за да споменем още една дузина негови помагачи, които по данни на ОЛАФ бяха съдени.
Що се отнася до лова, вместо така глупаво да си вкарва автоголове, заигравайки с криминалния преход, чийто продукт очевидно е, по-добре е човекът с харамийския псевдоним да покаже документите – и за поповското прасе, и за архара, и за останалите животни. Освен това трябва да ни докаже дали трофеят от защитеното в Червената книга благородно животно от Узбекистан е регистриран съгласно законовите изисквания на Европейския съюз и българското законодателство. А най-важното е дали разходите са платени от трети лица, което би довело до сериозен конфликт на интереси, тъй като държавният ни глава би могъл да поеме ангажименти в ущърб на интересите на страната. Отговорите на тези въпроси са важни не само за започналата разследване парламентарна комисия „Антимафия”, но преди всичко за нас като данъкоплатци.
Истината е важна и за Първанов. Защото може да се окаже без вина виновен. Няма да припомняме отново вица за бременната сърничка, която се обадила на съпругата на един ловец заради един лов, състоял се преди девет месеца. Но ще разкрием и едни други шашми, които често се прилагат в ловните стопанства на гостуващи богати чужденци. Вместо по истински животни ловците стрелят по макети. Прави се в сумрак, за да не лъсне лъжата. А после от хладилника се вади убито преди това животно и се представя за отстреляно току-що. Така че други могат да операт пешкира, а Ловеца да е невинен. А това е много вероятно, защото ето какво казва обучен кадър на бившата ДС като него за една такава афера: "По време на своите посещения в региона Георги Първанов не е имал възможността да види нито животни, нито споменатите макети на животни и по тази причина не може да коментира повдигнатите въпроси.”
Е, не е хубаво, когато някой се шегува с такъв високопоставен човек, но когато трябва да му се спасява кожата, едва ли той ще има нещо против.

вторник, 26 април 2011 г.

"Сеньор Позитано" и миряните

Още в първата поява на бившия министър на отбраната от времето на Тато Добри Джуров, заедно с други висши функционери на БКП, на Коледната литургия през 1989 г. се видя, че мястото им не е сред миряните. Така че ограждането с въженца и настаналата суматоха, свързана най-вероятно със сигурността на държавния ни глава Георги Първанов навръх Великден, не е новина. Тази премяна на червените атеисти всъщност бе едно от многото лица на криминалния преход.
Ще припомним само, че тези, които за разлика от смутения и зачервен от неудобство Джуров, днес идват гримирани, с добре отиграни жестове, защото знаят, че ще бъдат показани по телевизията, няма как да избягат и да заличат историческия факт, че тяхната партия си позволи да извърши в църквата „Света Неделя” („Свети Крал”) в София най-тежкия терористичен акт в историята на България, а по това време и в света. Той е извършен на 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато група дейци на Българската комунистическа партия (БКП) взривява покрива на църквата. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от други дейци на комунистите. Специалната цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III. При атентата в „Света Неделя” загиват 134 души, включително и деца, други умират по-късно от раните си, и така общият брой на жертвите е 213, а ранените са 500.
Това, което ни изненада обаче, е учудващата упоритост на обитателя на „Дондуков” 2 да бъде на всяка манджа мерудия през цялото време на Страстната седмица. Не го спря нито добронамереното предупреждение на астролог в неговия блок, че в момента Меркурий е ретрограден, и че периодът за него „ще бъде така хаотичен и объркващ”, нито поредицата от гафове, които сътвори. Но нека караме поред.
Президентът изненадващо се появи в Хасково, за да удари едно рамо на хасковския кмет Георги Иванов, който демонстративно и противозаконно си позволи да заключи общината. Истината е, че Първанов за дълго бе забравил стария си приятел, особено по време на червеното управление, когато аферите около него никнеха като гъби, а ДАНС, ОЛАФ и прокуратурата му дишаха във врата. Сега обаче дружбата им лъсна отново, а държавният ни глава използва случая, за да

хвърли димка с конгениалното разкритие,

че трябва да се инвестира в нови – силни и кадърни кадри. По думите му политици като него, Бойко Борисов, Сергей Станишев, Иван Костов и Ахмед Доган трябвало да подготвят тази плавна смяна без конфликт между поколенията. Това очевидно лицемерие предизвика само леки закачки сред останалите политици. “Така и така се оттегля, затова кани и други”, бе лаконичният коментар на лидера на СДС Мартин Димитров. Призивът на Първанов искрено развесели и лидера на ДСБ Иван Костов. През смях той каза: “Изтича му мандатът, заради това. Защо не се сети преди втория си мандат? Това е гротеска, смешно е”. Други пък направо го призоваха да спази призива на червената Корнелия Нинова и да се държи като мъж, а не да хленчи, когато сдава поста си. Вместо да се спре и затаи, той се появи маскиран като „Сеньор Позитано”,

за да нарита своите на страниците на в. „Дума”.

(Една от неговите почитателки в социалната мрежа Dona Rumsfeld е толкова впечатлена, че не крие чувствата си: „Г-н Президент, извинявайте, но мисля че Вие лично сте авторът! Много проницателен анализ за отношенията между АБВ и БСП, за предизборната ситуация, за състоянието на ръководството на БСП...Явно статията е писана от стратег, който не просто познава ситуацията в детайли, но и гледа няколко хода напред. Малко са такива “гросмайстори”, за това заподозрях Вас. Изцяло съм на страната на Сеньор Позитано в този дебат, дори това да не сте Вие. Между другото, Сеньор Позитано е суперпсевдоним. Вие бяхте Mr. Позитано като лидер на БСП”).Фенката на Първанов не е длъжна да знае, но той като историк трябва да е наясно, че Вито Позитано е бил верен приятел на българите в един от най-тежките моменти от съдбата им. И това, че соццентралата е на №20 на едноименната улица, е нещо друго.Също така в БСП може и да са силно раздразнени от това коварно нападение, но

ние никак не се изненадваме от появата му

„под вънкашност чужда”, тъй като вече знаем и двете му имена.В статията с напудреното заглавие “Високомерието винаги е спъвало БСП” се повтарят изказвани от президента Георги Първанов тези - че АБВ няма да разцепи БСП, както и че движението, което от създаването си е прокламирано като гражданска структура, няма да се превръща в политическа партия. Статията е отговор на публикуваното преди две седмици остро критично мнение на издателя на финансирания от БСП вестник “Дума” Николай Малинов, в което определяше АБВ като “претенциозен проект, който се опитва да се сравнява с гражданското общество” и питаше дали не е по-добре Първанов да се върне в партията, която го е издигнала, вместо да продължи разпиляването на привържениците й. Сеньорът пък открито се задява с лидера, твърдейки, че написаното от Малинов е пропито “с нищо непровокирана агресивност към АБВ”. Той посочва, че е реагирал на статията, защото позицията на Малинов е била защитена на пленума от председателя Станишев и вероятно това е линията на ръководството.Но да

спрем дотук, защото отдавна твърдим, че

целта на Първанов е да си върне лидерския постНе можем обаче да не отбележим и прибързаността, с която Първанов реагира на гафа с превода на думите на американския посланик Джеймс Уорлик: “От времето на генерал Каулбарс, извънреден пратеник на руския император, никой чужденец не се е държал така, като генерал-губернатор”. “Ако има нещо, което е фарсово, това е поведението на Уорлик”, настъпи Първанов. От американското посолство направиха уточнението, че Уорлик не е казвал думата “фарс” (farce), а “фоулс” (false) - имайки предвид “измислена дискусия”. Няма да се спираме на неуместното сравнение, но ще припомним, че в едни по-нови времена съветски граждани участваха безцеремонно във вземането на всички важни решения в държавата. (Такъв съветски гражданин бе и Георги Димитров.) Изглежда, че държавният ни глава, вместо да покани посланика на дружески обяд за изясняване, до такава степен отново се е вживял във времето, когато участваше в антинатовските митинги, че е на път сам да опровергае всички свои сегашни твърдения, че днес е един от най-верните поддръжници на алианса...В никакъв случай няма да подминем и намерението на парламентарната комисия „Антимафия” да разследва ловните подвизи на човека с харамийския псевдоним. Оправданията му, че всичко е било законно и че не е участвал в убиването на прочутия архар, само засилват съмненията, че освен редица закононарушения, свързани с ловуване в забранено за това време, регистриране на трофеи, наличност на фактури, може да се

установи и черазходите за ловните експедиции са заплатени от трети лица

а в замяна Първанов да е поемал ангажименти в ущърб на страната ни. В заключение ще кажем, че едва ли щяхме толкова подробно да се занимаваме с вече доказания гьонсуратлък на обитателя на „Дондуков” 2, но заради проявите му точно в Страстната седмица си заслужава да му кажем, че тя е за смирение, а не за уйдурми. Ето какво казва Исус в Матей 6:24а: „Не можеш да служиш на двама господари…” Той казва: единият е Бог, другият е мамона. Църквата днес може да служи или на Бога, или на мамона. Затова след разчистването на търговците от храма Христос казва в Йоан 18:36а: „Моето царство не е от този свят…” „Колкото и да се стараем да приличаме на света и да ги победим на светското поле, няма да успеем, защото Неговото царство не е от този свят, Неговото царство е от другия свят. Така че ние трябва да съсредоточим вниманието си повечето в бъдещето, в оня идващ момент, отколкото в настоящия момент. Не трябва да съсредоточаваме мислите си върху временните неща, колкото във вечните неща. Защото не можеш да служиш на двама господари, трябва да избереш единия.” Убедени сме, че Ловецът с двете имена отдавна е избрал своя господар. Затова и не му вярваме.

петък, 22 април 2011 г.

Син шут за Командира

Не минава ден без някой от символите на криминалния преход да не изтърси някоя глупост. Онзи ден лидерът на ДСБ Иван Костов, в желанието си да натрие носа на човека, в чест на когото правеше лицеви опори, а после припкаше до военна болница с букет цветя, за да му пожелае крепко здраве, каза, че разликата между интелигентните и простите хора е, че „те не ритат топка, а карат ски”. Това, което е вярно, е, че бившият преподавател по марксистка политикономия кара ски. Това, което не знаем със сигурност, е дали съпредседателят на Синята коалиция и лидер на СДС Мартин Димитров кара ски, но сме убедени, че „рита топка”, при това не лошо. Затова и не се учудихме, когато миналата седмица сините изненадаха Командира с решението си да му предложат предварителни избори за кандидат за кмет на София. С което, всъщност

образно казано, го качиха на ските и го пуснаха към бунището на историята.

По всичко личи, че набеденият за ритнитопковец (когото антикостовистите смятаха за протеже на лидера на ДСБ и гледаха с недоверие, когато на заседанията на ръководството определяше Костов като изкуфял старец, на който не бива да се обръща сериозно внимание), добре си е изпълнил задачата да го приспи, докато дойде неговият час. Затова и възпитаникът на Кременчугската тайна школа изпадна в шок, като научи, че СДС-София официално номинира Владимир Кисьов като техен кандидат за предварителните избори с ДСБ. Първата му реакция бе, че за предварителни избори няма време. След това, за да не губят инициативата, каза, че първи са предложили такива избори, което беше лъжа. И накрая, за да си осигури служебна победа, поиска дата в средата на юни, когато в столицата ще останат само неговите хардлайнери, голяма част от които са пенсионери.
Всъщност

Командира до последно се надяваше да се бави топката

на преговорите със СДС и накрая двамата с лидера им да се споразумеят и да действат на принципа на „извиването на ръцете”, както го направиха за предишните избори. Но този път номерът не мина. Синият лидер нямаше нужда повече да е Мавъртинчо, още по-малко пък искаше да се конфронтира със столичните хардлайнери. А това бе и другата скрита цел на политическия милиционер от времето на Тато – да подклажда войната между СДС-София и централата на „Раковски” 134, за да си върне един ден СДС, макар и мимикрирал в Синя партия. Играта му, преди изненадващото разбирателство между Мартин и СДС-София, бе толкова напреднала, че социологични проучвания (макар и непълни), показваха, че Костов е по-популярен в СДС от неговия сегашен лидер.
Сега няма да се занимаваме с това как самият Мартин си вкара този автогол. Само ще припомним, че най-яростните привърженици за избирането му за лидер на СДС и за създаването на Синя коалиция си бяха „спящи клетки” на Костов в партията. За тях Мартин беше само средство, с което да поднесат партията на бившия є лидер. Те бяха и тези, които подкрепяха безусловно Мартин в опита да
маргинализира Костовите противници в СДС.
За късмет младият син лидер Мартин Димитров изглежда разбра накъде духа вятърът и че е въпрос на време да бъде издухан от поста му. И издърпа печелившата карта, като остави любителя на макиавелистки хватки да се гърчи сред неразбирателството в собствената му партия кой да е техният съперник на Владимир Кисьов в предварителните избори.

А в ДСБ пада такова боричкане между трима

мераклии, че все още никой не знае до какво ще доведе това. Видя се, че там цари суматоха, защото столичните районни партийни шефове не успяха да се разберат във вторник вечерта каква да е процедурата, по която ще класират кандидата си за първичните избори със СДС. Иначе на пръв поглед всичко е ясно – трябва да победи любимецът на Костов и зам.-председател на ДСБ д-р Петър Москов. Само че как да бъде отстрелян, без да се обиди верният му о.з. генерал Атанас Атанасов, който е един от кандидатите... Третият и най-подходящ кандидат – кметът на столичния район Лозенец Прошко Прошков, е патицата, която трябва да бъде фон за убедителното избиране на доктора. Само че фактът, че още няма яснота за това как да стане изборът, показва, че може да има и изненади. Например ако процедурата е прозрачна и гласуването стане на общо събрание на десебарите, на което всеки кандидат да представи своите виждания за развитието на столицата, като нищо Прошков може и да спечели. Затова и хората на Костов настояват само да се гласува, т.е. накрая

тези, които броят гласовете, да нагласят резултата

според указанията на техния лидер. Защото не е тайна, че бившият премиер не обича хора, които сами са си изградили авторитет в партията.
Много интересно е също така кого ще посочат от ДСБ за кандидат-президент за вътрешния избор със СДС. И тук си пролича, че Костов е неподготвен. Очевидно се е надявал, че ще мине номерът му – за сините да е кандидатпрезидентската кандидатура, а негов да е кандидат за кмет на София. Но сега или трябва да подкрепи синия кандидат за президент, или трябва да извади свой насреща им. От спряганите в СДС имена на Надежда Нейнски, Румен Христов, Найден Зеленогорски и Ваньо Шарков с най-големи шансове е бившата външна министърка. Тя има голяма подкрепа от столичните клубове, както и от няколко областни града в страната. В ДСБ доскоро твърдяха че нямат кандидати. Отскоро обаче се спрягат имената на депутата Асен Агов и на бившия посланик Стефан Тафров. Нито един от двамата обаче

няма шанс срещу Хубавото Наде

Допълнително нейно предимство е, че Костов веднъж вече я подкрепи в кампанията за евроизборите. Сега обаче бившият й началник бе ударен много лошо и това, което е сигурно, че той трескаво мисли какъв да е отговорът.
Със сигурност той знае, че така нареченият отворен избор в София ще разбие илюзията, че София е на Костов и че съотношението на силите е най-малко 2 към 1 в полза на ДСБ срещу СДС. За Командира сегашният шок ще премине в ужас, когато види, че това съотношение е загубено и веднъж завинаги тапата за дясното единство (каквато бе той), бъде премахната.
Но нека не избързваме и не приключваме мача. Защото онзи ден например бившият син лидер и премиер загатна, че може и той да е кандидатът за президент. Уж бил против, но

ако неговите привърженици го посочат, нямало да откаже.

Това много прилича на онази история: Един човек вървял по улицата и хвърлял пясък. Спрял го полицай и го попитал:„Защо хвърляш пясък?”„Против крокодили!” „Ами ... то няма крокодили!” - казал полицаят. „Няма, щото хвърлям пясък!”
В заключение ще кажем, че малцина са тези, които могат да се вържат на подобни хватки. И добрата новина е, че се вижда краят на синьото сектантство, добре режисирано от кукловодите на Командира. А това, че той се задържа 20 години, ще обясним със следните думи на Сократ: "Никой говедар, който намалява броя и качеството на кравите, които пасе, не се нарича добър говедар, но политик, който намалява броя и качеството на гражданите, обикновено се смята за добър политик".

четвъртък, 21 април 2011 г.

На лов или по любов е бил Гошето

Когато става дума за ловни подвизи, винаги трябва да имаме едно наум. Наслушали сме се на лакърдии. Но нека караме поред. Спомняте ли си какво беше обяснението от президентството на обвиненията, че в деня след пожара във влака София-Кардам, когато загинаха 8 души, Георги Първанов стрелял по вълци в Симитли – той бил в този район, но не бил на лов. След това се разчу и за улов на дива свиня край Попово, който му донесъл трофей, оценен с цели 117,6 точки. Малка подробност е, че отстрелът е извън ловния сезон. Разбира се, всичко това бледнее в сравнение с улова на архара в Узбекистан през 2008 г. Планинският козел е записан в Червената книга на най-редките видове в света.
„Ако се докаже, че тези случаи са верни, готов съм да подам оставка”, закле се тогава обитателят на „Дондуков” 2. Може и да е искрен държавният ни глава. И истината да е като във вица: връща се вкъщи един ловец, а жена му го пита: „Абе, Гоше, беше ли преди 8-9 месеца из Родопите на лов?”„Лов на какво?”„На сърни.”„Да, бях, защо?” „Обади се една сърна – имате си сърненце.”
Е, сега дойде моментът избраниците на народа от„Антимафия” да кажат кой крив, кой прав. Защото ние не сме светци, но няма как да вярваме на човек, който пред хората е известен с едно име, а пред кукловодите с друго.

вторник, 19 април 2011 г.

С червило към „Дондуков 2”

Спомняте ли си онзи виц, в който един го питат защо има червило по обувките си, а той отговаря – защото ходех по жени!
Не минава ден, в който манипулаторите от „Позитано“ 20 да не номинират някоя от известните свои жени за президентския пост. Първа бе Татовата щерка Евгения Живкова, след това подгряха с Корнелия Нинова, която обича да се разбира по мъжки с мъжете. Две Миглени - бившата еврокомисарка Кунева и бившата посланичка в Германия Плугчиева също вече ги насочват към „Дондуков“ 2. Като във вица обаче не е ясно защо, вместо да мачкат именитите жени по пътя към президентството, не ги поканят на нежен танц на партийния връх. Нима лидерският пост в Столетницата няма да е по вкуса им? Едва ли отстъпват на досегашните лидери, не твърдим също, че няма да се справят и на президентския пост. Само ще кажем, че заиграването на Октопода с женската суетност може да му изиграе лоша шега. Видя се, че някои техни рожби от партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност“, също тайно си падат по червилата.
Та вместо да провокират мъжкото разбиране, по-добре да си траят, защото жените едва ли ще се вържат на техните номера, но като нищо онези от другия бряг ще хукнат към заветната сграда, за да лъсне най-накрая истинската същност на криминалния преход.

понеделник, 18 април 2011 г.

Пералнята на Командира

Една от любимите хватки на Иван Костов е да препира участието си в редица зулуми, извършени по време на неговото управление. Това той върши с откровени лъжи, като разчита главно на късата памет. Ето например как човекът, който десетилетия е промивал мозъците на студентите, преподавайки им марксистка политикономия, в събота ни развесели с посткомунистическия си опит да тълкува Христовото учение: ” …Саможертвата е много нужна на хората, това не трябва да... Знаете ли, всъщност това е единственият ни залог да вървим напред. Аз не знам друго средство с подобна сила. Няма друга сила подобна. Защото Исус е затворил омразата в един... в един окончателен капан, той е казал "обичай врага си, обърни и другата буза". По този начин е показал как доброто може да се... (В този момент обаче го питат дали той обича враговете си, т.е. дали е готов да следва Учителя и като го ударят, да обърне и другата буза. И тук лъсва истинската същност на Командира. Без да му мигне окото, той сваля религиозната маска и показва защо е над всички и защо няма да обърне и другата буза.)…”Ами, знаете ли аз, първо, нямам врагове в политиката. В този смисъл не мразя, никога няма да кажа да излезем отвън да решим като мъже спора помежду си, защото това е истинска, такава, комунистическа омраза. В политиката не сме врагове, ние сме опоненти.”
С това фарисейско извъртане не само става ясно защо бившият премиер е бил „неразбран от народа”, когато през 2001 г. го свали от власт, но и защо

често употребяват за него израза „лъже като циганин”.

Корнелия Нинова, която в петък поиска от премиера да се разберат като мъже в кулоарите на Народното събрание, преди да изпитва по думите на Костов „комунистическа омраза”, е виден син функционер от неговото правителство. В началото на месец септември 1997 година Нинова е изстреляна към два изключително високи държавни поста. Тя става едновременно изпълнителен директор на „Техноимпекс” и председател на борда на директорите на „Техноимпортекспорт”. Тогава много хора си задават въпроса как стават такива невероятни, направо мистериозни назначения и какви могат да бъдат заслугите на толкова млад и все още неопитен човек пред синята власт, за да получи такива постове. Това, което се говори, е, че Командира знае, но мълчи, не коментира и не дава обяснения, а това означава, че и другите трябва да мълчат и да не питат. Само че Петър Жотев, негов министър на икономиката и енергетиката, нарушава омертата и си признава, че не е могло да се попречи на назначението на младата дама, защото

„премиерът Костов му подал кандидатурата на Нинова като "тъмносиня".

По отношение на Нинова няма да се спираме сега как тя стана приказно богата в резултат на това назначение, като участва в приватизацията на същата фирма, чиято сграда на пъпа на София, на ръка разстояние от площад „Александър Батенберг”, днес се оценява на милиони. Няма да се занимаваме и с нейната роля в заграбването на Международен панаир – Пловдив, от члена на Националния съвет на БСП Георги Гергов. (Корнелия Нинова може и да иска да забрави, че е била председател на Борда на директорите по времето, когато червеният олигарх започна да коли и беси в най-проспериращото държавно дружество, но пловдивчани добре си спомнят. Припомняме също, че Пловдивският окръжен съд неотдавна обяви сделката по увеличение на дела на „Пълдин туринвест” в активите на изложението за нищожна, а пък министър Трайчо Трайков даде замесените длъжностни лица на прокурор.)
Отбелязваме тези факти, защото не искаме да подминем нито богохулството, нито лъжите на бившия премиер. Най-подозрителни обаче остават оправданията му за енергийните афери, на които е даден ход от неговото правителство. Днес той се опитва да ги прехвърли от болната на здравата глава. Такива са и стартът на АЕЦ „Белене”, срещу която днес пак не от екологични, а от чисто меркантилни подбуди се обявява против. Особено нагло е поведението му за договорите за две електроцентрали,

чийто ток наскоро ни бе начислен в сметките

без дори още да е произведен. Припомняме, че още на 23 март от НЕК разкриха, че плащаме с около 3% по-скъп ток заради това, че ТЕЦ “AES Гълъбово” все още не работи, а скъпата енергия от нея вече е включена в цените ни от 1 юли 2010 г. И сме надплатили близо 160 млн. лв. От НЕК разкриха и една друга тайна. И тя е, че енергията от неработещата ТЕЦ “AES Гълъбово” - общо 2 557 736 мегаватчаса за година, трябва да се изкупи от държавата за 324,193 млн. лева по

дългосрочен договор, сключен още през 2001 г.

при правителството на Иван Костов. Цената за 1 мегаватчас - 126,75 лева, е определена м. г., след като от AES заради договора са поискали 136,91 лева. Утвърдената цена е два пъти по-висока, отколкото тази за тока от държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която работи в същия регион и със същия вид въглища.
Костов днес твърди, че в договора за рехабилитацията на тази централа, подозрително сключен само няколко дни преди приключването на мандата на неговото управление, не са договаряни цени на тока. Това бил направил министърът на енергетиката от следващото царско правителство. С подобно твърдение Костов

откровено се подиграва с интелигентността на българите

Ще отбележим, че и дори по времето на плановата икономика не се сключваха договори, в които не се знае кой пие и кой плаща. Командира днес се прави на умряла лисица и скача като ужилен, когато го обвиняват че лобира за ВЕИ. Но е факт, че точно същата фирма AES иска да строи огромен фотоволтаичен парк. Ще посочим само, че цената, с която държавата дотира все още този тип енергия, е 823 лв. за мощност до 5 киловата и 755 лв. за мощност над 5 киловата.
Но нека се върнем отново към онзи тайнствен договор от 2001 г., защото той премина през редица достойни за разследване перипетии. И досега експертите смятат, че офшорката „3 C”, която спечели първоначално рехабилитацията на централите „1” и „3”, го е направила по най-безобразния начин с класическата хватка, че независимо от другите класирали се фирми, тя може да спечели (уж заради това, че е инициираща фирма), ако предложи по-добра оферта. И разбира се, точно „3 С” спечели търга, макар че няма никакъв енергиен опит. След това също с класически номер препродаде само

за едни 100-тина милиона тази фирма на AES

Консултантите по сделката толкова се възмутиха от направената шашма, че се отказаха от участието си, за да не повлияе тази афера на техния авторитет. Истината е, че тези договорки не позволяват конкуренция в електропроизводството и свободен енергиен пазар и днес. ТЕЦ „Варна”, например, заради нерентабилност спря производството на ток извън държавно обезпечената квота. Затова нека отново да разгледаме цените, на които се изкупува токът от двете (няма да сбъркаме, ако ги наречем образно Костови) централи. Според договорките държавата се е задължила да купува от АЕS за над 120 лв. мегават часа,за 20 -25 години. За другата централа ТЕЦ „Енел Марица изток 3”, която беше продадена също от правителството на Иван Костов на една американска фирма – „Ентърджи” (която след това я препродаде на „Енел”, а отскоро отново е продадена на американски фонд). Договорът включва изкупуване на тока на цена 126 лв. за мегаватчас за 20 или 25 години. Ще отбележим само,

че токът от ТЕЦ „Марица изток 2”, която е само на 40 км

и работи при същите условия, е 35 лв. за мегаватчас.
Най-ужасното нещо от договорите за „1” и „3”, което вече почувствахме по джобовете си, е клаузата „вземаш или плащаш”. Това означава, че дори договорените количества ток да не се изкупят и вместо тях НЕК да предпочете по-евтината ел. енергия от ТЕЦ „Марица изток 2”, те въпреки това да се платят. Става дума за много големи мощности 900 мегавата за „Енел” и още 660 мегавата за АЕS.
Как да не се подсмихнем, когато с подобаващ плам Командира дрънка, че с президентските избори трябва да се подготви онова бъдещо управление, което ако трябва, да изгори, но да реши проблемите на страната.
В заключение можем да припомним и едни други думи, които Костов често пускаше в употреба по време на неговото управление: "Който е беден, все пак първо да помисли дали не е мързелив".
От аферите му обаче се вижда, че са евтин популистки трик. И че синьо-червената мъгла знае как да прилага номера „лява ръка, десен джоб”. При това не с дребни суми, а завършващи на шест, че и на седем нули. И затова неслучайно днес със зъби и нокти Октопода драпа да запази статуквото на криминалния преход.

петък, 15 април 2011 г.

Червена партизанщина срещу Аню Ангелов

Излишна, но обяснима пушилка, вдигнаха червените в Народното събрание по време на вчерашния дебат по приемането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на България за 2010 г. на Министерски съвет. От БСП обвиниха ръководството на военното министерство за политическа чистка във ведомството, тежко състояние на военната авиация и флота, както и в излишно натоварване на бюджета заради участието на фрегатата „Дръзки” на мисия край бреговете на Либия.
„То бива опозиционност, но това вече заприлича на партизанска война”, спонтанно възкликна депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров "Къде беше яростната критика, когато по-миналата година парите за хеликоптери бяха похарчени за апартаменти? Парите за военнослужещи на мисии са харчени за Бог знае какво. В прокуратурата тези неща се водят. Най-важният принос за тази година беше да си дадем сметка къде сме и какво ни е състоянието”, обясни той.
Ние пък ще припомним, че става дума за близо 100 млн. лв., които, вместо да отидат за сигурността на нашите контингенти зад граница, бяха пренасочени

в края на мандата на предишното управление

Това логично е поставило в трудна ситуация новия министър – от една страна, да рине авгиевите обори с непрекъснато изскачащи по думите му „скелети от гардероба”, а от друга - в условията на криза да реформира армията.
„Не може да се продължава практиката да се сключват договори само за доставка на въоръжение. Това страхотно оскъпява последващата гаранционна и следгаранционна поддръжка. Затова ние няма да сключваме такъв договор в бъдеще в този инвестиционен план”, обяснява и министър Аню Ангелов.
Факт е обаче, че само за 2 години с Плана за въоръжените сили, с реформите и с Бялата книга отбраната на страната е поставена в една съвсем друга позиция, на съвсем друга основа. Като пример за това могат да бъде посочена и Концепцията за единния комплект на въоръжените сили, която е от изключителна важност заради синхронизацията с НАТО. Това на практика означава, че въоръжените сили отсега нататък ще бъдат готови във всеки един момент, и в период на криза, да могат да се включат с готовите контингенти.
Всъщност атаката на депутатите от БСП бе заради

конфликта между върховния главнокомандващ

Георги Първанов и военния министър. Обитателят на „Дондуков” 2 съвсем открито даде знак на своите да атакуват министъра, като заяви, че бил пренебрегнат във взимането на решението да бъде изпратена фрегатата „Дръзки” край бреговете на Либия. И те не пропуснаха да го направят при първата възможност, която им се отдаде. Ангелов обаче и този път даде да се разбере, че няма да отстъпи. „Едната причина е, че не съм длъжен” - заяви той. „Но това не е толкова важно, може би морално бях задължен да отида при него. Но преди въобще да пристъпим към някакво политическо решение, в блога на г-н президента във „Фейсбук“ беше казано, че България не трябва да участва във военна операция. И че той оставал резервиран към възможностите на НАТО да се справи с тази ситуация. При това положение и най-вече при една такава предпоставена позиция не видях голям смисъл да убеждавам г-н президента колко е важно да участваме в тая операция”, категоричен бе военният министър.
С изказването си всъщност Ангелов отново показа на човека с двете имена, че зависимости от бившата Държавна сигурност няма да се толерират в страна членка на алианса. Ще отбележим само, че първоначалната позиция на Първанов, заявена на 19 март, бе „да се спре незабавно насилието и да се преодолее хуманитарната криза”. Държавният глава се надявал, че при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. Тогава Първанов категорично отхвърли възможността за участие във военна операция и твърдеше, че международният натиск е закъснял с години. По-късно той се изметна на 180 градуса и започна да декларира, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и след това съден. Държавният ни глава, разбира се, пак не беше в час, защото и до този момент в плановете на НАТО не се предвижда участието им в сухопътна операция срещу терористичния режим на Кадафи.
Неслучайна бе и иронията на военния министър по повод на Първановите военни съветници, за които се „твърди, че притежават отлична експертиза”. Ангелов направо се усъмни в тяхната компетентност, заявявайки, че „нито веднъж не са взели думата при участието си в Съветите по отбрана”.

„И аз не мога да предсказвам те какво имат предвид

когато критикуват или не критикуват. Затова призовавам тях и президентската институция да изказват всичко това, което е необходимо”, шеговито ги помоли да не мълчат като риби министърът. Това, което всъщност иска да каже Ангелов на върховния главнокомандващ, е да се откаже от задкулисните игри и да действа заедно със съветниците си прямо като военни. Той обаче не храни илюзиите, че това може да се случи до края на мандата на този президент. Неслучайно щекотливият въпрос за шефския пост на военното разузнаване не фигурира в отчета. Лидерът на ДСБ Иван Костов тутакси забеляза пропуска и не пропусна възможността да го повдигне. Естествено, за да провокира поредния скандал между двамата. Военният министър не се хвана на въдицата. Напротив, той дори похвали сегашния екип, работещ за разузнаването, като посочи, че резултатът от тяхната работа е само позитивен. С което, разбира се, даде все пак знак на президента, че няма никакво значение фактът, че той

все още не е издал указ за назначаването на шеф

на служба „Военна информация”. Министърът обаче не пропусна да заяви, че всъщност се готви неутрализирането на влиянието на държавния глава в армията чрез изземването на негови правомощия. „В Закона за военното разузнаване ще настъпят съществени промени по отношение на процедурите и структурата на служба „Военна информация”, каза в прав текст Ангелов.
По време на вчерашния дебат бе изяснен и един от щекотливите въпроси, които най-вече социалистите ще използват в бъдещите си атаки срещу сегашното ръководство на армията. Съвсем ясно бе посочено, че все още няма политическо решение за изпращането на военен батальон на мисия. Но че вече е започнала подготовката на тази „батальонна група”. „Ние смятаме, че този батальон ще бъде готов в края на 2012 г. в съответствие с ангажиментите ни към НАТО, и едва тогава ще може да се вземе такова политическо решение”, обясни министър Ангелов.
Любопитно е да се отбележи, че Първанов все още не се е изказал ясно за създаването на този батальон. Неговата позиция (няма значение дали тя ще е заявена като президент, или като лидер на АБВ) ще е много интересна не само заради участието му в антинатовските митинги в края на 90-те години на миналия век, но и заради претенциите му, че е този, който ни е вкарал в алианса. А най-вече ще ни е интересно да видим нейната повратливост във времето, както може да се очаква от върховен главнокомандващ с две имена.

сряда, 13 април 2011 г.

Бласфемията на св.Георги Първанов

Примамливо предложение получи държавният ни глава по време на консултациите за предстоящите президентски избори вчера. Националистите дадоха шанс на Георги Първанов да се оттегли от суматохата около тях и така да спаси донякъде имиджа си на главоломно провалящ се политик. Те му предложиха да прехвърли задълженията си към изборите на вицето си Ангел Марин. Като причина те посочиха явния конфликт на интереси, който той има чрез спряганите кандидатпрезидентски кандидатури на АБВ – Ивайло Калфин и Костадин Паскалев.
Убедени сме обаче, че обитателят на „Дондуков” 2 отдавна няма сетива за такива тънки подавания на топката, защото той просто е в друго измерение. И чак когато напусне поста,

ще му светне колко се е лъгал.

Но може и да не разбере, както се случи с Иван Костов, който обвини народа за огромната загуба през 2001 г. И се скри за близо две години преди да вдене, че ако иска да не бъде напълно забравен, трябва да си върне партията отново.
Първанов очевидно е почерпил от горчивия опит на своя колега и иска да спечели партийния мач преди да е станал господин Никой. Но в бързането си и най-вече заради неомутренския стил на действие, смесен с активни мероприятия, той все повече се превръща в боксовата круша, към която ще бъде насочен народният гняв.
Нека припомним, че

Първанов всъщност пусна първата флашка с компромат

- онази от разговора с вицето Симеон Дянков и така даде пример как може силово да се действа. (Не случайно в интернет пространството има залагания за това дали Първанов или Яне Янев ще пусне записа от вчерашните им разговори.)
Това, което също не разбира и което е основен грях на човека с двете имена, е, че се превърна в едно от лицата на криминалния преход. Зависимостта му от бившата Държавна сигурност, която дълго време бе скрита от червено-синята мъгла, вече му създава големи неприятности не само у нас, но и в чужбина. На всяко негово действие се гледа през тази призма.
Например

гемеджийският популизъм на Първанов

да стане инициатор на национален референдум за строежа на АЕЦ „Белене” извади наяве не само шарките от чорапите по голите му крака, но и ни напомни, че освен биенето по гърдите, както го прави Алековия герой във виенската баня, в този град е и дворецът Хофбург, където съвсем неотдавна държавният ни глава бе попитан в прав текст кога ще отзове посланиците, сътрудници на бившата ДС. Обърнете внимание колко неадекватен е отговорът му:
„Ъ-ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да ви съобщя с готовност тук и сега, че където и да ходя по Европа и по света, аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!”.
В този отговор

има и нещо по-лошо и то е, че Първанов лъже откровено.

Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви” за посланиците агенти на ДС. И отбелязва всъщност един от феномените на политическата си деградацияТрябва ли да се учудваме в такъв случай, когато той обявява, че вероятно е първият човек в света, опитомил вълк. Изобщо нищо в него не трепна, че заради фундаменталния характер на постижението накара един куп институции да се чудят как да замажат факта на незаконното отглеждане на животното. Нещо повече, Ловецът на архари реши да се канонизира, като уж иронично впише лика си в иконата на свети Георги Победоносец. Известно е, че успението на светеца не е само християнски празник, но и национален празник за държавата Република България. Все пак ще напомним на държавния глава, че преди Девети септември 1944 г. е съществувал наказателен състав, осъждащ бласфемията, или светотатството. Що се отнася до референдума за АЕЦ „Белене”, не сме забравили онези тайни договорки, в които той дейно участваше заедно с руския си колега. Все още човекът с харамийския псевдоним не е отговорил на въпроса защо неговите подведомствени управляващи не само не сключиха по-рано договора, но и още

преди какъвто и да е подпис да положат,платиха едни 670 млн. евро.

Ще оставим настрана и това, че политиката в областта на пенсиите, участието в Ирак, Афганистан (а и сега в Либия), въпросите на ядрената енергетика и борбата с тероризма не могат да се сведат до простите отговори „да” и „не”. И че това е работа на представителната демокрация, а не на ръководещи се от емоции среди, които лесно могат да бъдат манипулирани. Истината е и в това, че хората нямат онези условия на информираност, че да могат да направят правилния избор. Фактът, че няма единни европейски изисквания за развитие на ядрената енергетика, показва само, че е рисковано да пристъпваме към такава тежка процедура, каквото все още не е провеждана в България в национален мащаб.Ще подминем този път скандалите в БСП през последните дни, които пак са свързани с пропрезидентската формация АБВ и опитите на държавния глава да си върне партията отново.Фактът, че

цепи съпартийците и предизвиква излишна полемика,

е показателен за неговата двойнственост. Тя обаче може да премине в неподозирани измерения, когато се сблъскат главите на октопода, рожба на бившите тайни служби. Пример за това е прелюбопитната среща между Яне и Ловеца. Когато предния ден стана ясно първо от лидера на РЗС Яне Янев, че двамата ще се виждат, трябваше да мине доста време, преди от президентството да потвърдят. Тайнствеността на тази неудобна, но налагаща се за човека с харамийския псевдоним, среща само засили съмненията, че тя не е само заради подкрепата, получена преди повече от година срещу импийчмънта. И че тя е най-вече заради неизвестни засега зависимости. Още преди няколко дни Яне каза, че ще настояват президентът да сезира Конституционния съд за отмяната на текстове в изборния кодекс, заради които партията няма да има представител в Централната избирателна комисия. Но от президентството нямаше реакция. Няма засега и след вчерашната среща. Но думите, казани от Яне след нея, са забележителни:

"Ще видим дали президентът ще застане на страната

на статуквото, или ще се произнесе като държавен глава", казва той. На друг въпрос – дали това, че самият той идва днес в президентството, не значи, че има връзка между държавния глава и Алексей Петров, Яне го отклонява с подобна многозначителност: "Като излезе Първанов оттук, ще разберете каква е истината и че никога по никакъв повод не сме имали каквито и да било близки взаимоотношения. Това са поредните легенди, които ще станат на пух и прах след тази предстояща президентска кампания." Много ни се иска да разберем още сега какво иска да каже Яне с тези думи на държавния глава. И разбира се,

какво знае за него, което кара президентът от кумова срама

да се среща с него. В заключение ще кажем, че няма нищо по-невдъхновяващо от президент, който вече е готов на всичко, за да оцелее в политиката. А заради зависимостите си е превърнал ежедневието си в непрекъснато шикалкавене. Затова и евтините изхвърляния с вълчицата и светотаството със светеца, убил змея, няма как да прикрият щетите, нанесени от дългогодишната му задкулисна политика. Що се отнася до спорната му ловна история, то тя е нещо като бонус за лешоядите.

Blasfemiya ( -гръцката. "Ал βλασφημια, лат. blasphemia, от Бога , и богохулство ):
богохулство , публично осмиване на някои религиозни вярвания, реликви и ритуали.

вторник, 12 април 2011 г.

Първановият референдум и виенската баня

Вместо да си замълчи, защото на всички е ясно, че държавният глава е този, който ни сервира забатачилите се още през 2006 г. преговори за АЕЦ „Белене”, той налива масло в огъня, като продължава да настоява да се проведе референдум за този проект. Няма да се спираме на евтиния популистки ефект, който цели човекът с двете имена. Ясно е, че чрез неизбежния атомен скандал ще иска да се върне в политическия живот след изтичането на президентския му мандат. Нашите опасения обаче са съвсем други. И те са, че обитателят на „Дондуков” 2 разбира пряката демокрация като Алековия герой във Виенската баня. Само че политиката в областта на пенсиите, участието в Ирак, Афганистан (а и сега в Либия), въпросите на ядрената енергетика и борбата с тероризма не могат да се сведат до простите отговори „да” и „не”.Правовата държава чрез представителната си демокрация е тази, която взима тези решения. И това не може и не бива да се преобръща от демокрацията на настроенията. Така се прави в Евросъюза, към който вече принадлежим. Останалото са гемеджийски номера, които не могат да скрият шарките от чорапите по голите крака на Ловеца с харамийския псевдоним.

понеделник, 11 април 2011 г.

Рекетьорските хватки на Командира

“99”:„Гусин Костов, ако мо'е и на мене да ми отговориш, с две цифри само: колку гепи?
Иван Костов: Николко!”
Този шеговито прям диалог е от първото участие в интернет чат форум на бившия премиер. Той се е състоял на 16.09. 2004 година и е част от кампания за изпирането на имиджа на Командира след разгромната загуба през 2001 г. Вижда се обаче, че обществените настроения не са се променили съществено след изборния шамар. И как да се променят, след като по време на януарските бунтове през 1997 г. той лично издигна лозунга „Ние няма да ви излъжем”. Но след като получи властта, при това с мнозинство, достатъчно, за да реформира държавата, направи точно обратното - укрепи олигархично мафиотския стил на управление, вместо да разбие техния монопол и да освети кукловодите, като им изкара зависимостите с бившата Държавна сигурност.
Днес, след като това класическо предателство на народната воля бе извършено, по-лесно можем да си обясним защо когато бе атакуван парламентът,

Костов дълго се кри

и никой не можеше да го намери. Беше учудваща и позицията му против уличните шествия и протести. Също така изненадващо бе колебливото и склонно към компромис поведение дали президентът да върне проектокабинета на БСП, или да бъде допуснато второ комунистическо правителство след това на Жан Виденов.
Подобни опашати игри имаше и в драматичните дни около падането на първото демократично правителство на Филип Димитров, когато Командира, който бе финансов министър, използва личното си влияние, за да убеди тогавашния премиер, че няма да загуби вота и лично е получил уверението, че част от депутатите на БСП ще го подкрепят от покойния вече Андрей Луканов. По-късно, разбира се, лъжата му лъсна – оказа се, че Костов е бил напълно наясно с това, което ще се случи, а целта на разговорите му с Луканов е била да договори собственото си оцеляване като финансов министър в трето поред правителство.
Припомняме тези макиавелистки хватки не за друго, а защото след последните избори Костов пак се опита да ги приложи, не случайно размаха „златното ключе”, направи куп лицеви опори и пръв изприпка с букет цветя до военната болница, за да пожелае бързо оздравяване на човека, за когото преди това казваше, че е от подземието. И когато се увери, че номерът му няма да мине,

започна да громи монополите

с плам, какъвто нямаше по време на управлението на тройната коалиция. Дори нагло обяви, че има срамен мир между престъпниците и кабинета. Казвайки това, човекът, който промиваше мозъците на студентите с марксистка политикономия по времето на соца, вероятно разчита на късата памет. Само че нищо не е забравено. Знае се за даренията, направени на фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България” от братята Маргини чрез редица техни фирми. Случайно ли, например след убийството на Милчо Бонев – Бай Миле, се оказа, че шофьорът му Сашо е бил личен шофьор и на Командира. И когато Костов става свидетел по делото, обяснимо го обхваща амнезия. Тогава обаче паметливи припомниха една друга история за мрачни връзки на Костов, оповестена в доклад на спецслужбите. Според оперативните данни Костов е пътувал през 1995-1996 г. с човек на име Емил Караколев, като и двамата са били спрени на швейцарската граница. В колата бил намерен сак с 500 хиляди франка, за които те не могли да дадат обяснение, и им била наложена забрана да влизат в страната.
Караколев, който живеел в Германия, отговарял за връзките с българите в чужбина в предизборния щаб на ОДС. По-късно, след като сините спечелили изборите, той лично довел Гад Зееви в България и посредничил за приватизацията на авиокомпания „Балкан”. Караколев е дарил на фондация „Бъдеще за България” на Костовата съпруга Елена като частно лице повече от 50 хил. лева. Това пишеше в доклада на службите. Няма да навлизаме във вече известните подробности за сделката с авиокомпания „Балкан”, само ще кажем, че

тя бе продадена за 150 000 долара - цената на един луксозен джип.

Знае се и кой допусна по време на неговото управление Косьо Самоковеца да се издигне до координатор на контрабандата и разпределител на парите в черните партийни каси. Според бивши сини депутати търговията с ембаргови стоки с бивша Югославия на фирмата „Булс” със съдружници Елена Костова и Зоран Ристич е процъфтявала както преди, така и след нейното излизане от съдружието. Бивши служители на бургаски и пловдивски фирми
си спомнят за сделки със захар, ориз, сол
сапун, олио и всякакви дефицитни по онова време стоки за западната ни съседка. По едно интересно съвпадение миналата есен, само няколко месеца преди да гръмне скандалът със СРС-тата, се появи информация, че близка роднина на Командира, работеща като инспектор в Митница “Югозападна”, е уличена в афери с контрабандни стоки. Сегашният шеф на митниците Ваньо Танов потвърди, че Костов е хранел партията си с куфарчета от контрабанда.
През 2000 г. в столичната Икономическа полиция се получава оперативен сигнал, че част от цистерните с горива, предназначени за износ за Сърбия, не достигат до западната ни съседка. Проверката установила, че основният износител на 986,8 тона дизелово гориво на стойност 448 734 долара е офшорната фирма IMS, регистрирана на Бахамските острови. Основният заподозрян е Зоран Ристич. Това е повод да се търсят доказателства за нарушаване на югоембаргото. Така в полезрението попада и фирмата „Булс”. „Тази фирма имаше отношение към бизнеса с инсталации от Сърбия за „Плама” и доплащането на тези инсталации ставаше с масла. А маслата се ползваха от сръбската армия”, разказва бившият главен секретар на МВР Цвятко Цветков.
Тези факти трябва да се имат предвид, когато днес

Костов говори, че има горивен монопол

Нека по този повод да разкрием и още нещо. Командира вероятно не иска да си спомни, че през 2008 г., когато цените на горивата надминаха психологическата граница от 2,50 лв., той публично призоваваше правителството да намали акцизите, които бяха доста по-високи от сегашните. Дори поиска да се преразгледа ставката по ДДС, но не постави под въпрос ценообразуването на „Лукойл”. Съвпадение или не, по това време компанията е редовен спонсор на фондация „Демокрация” - практика, която според запознати продължава близо 10 години и е прекратена чак след идването на власт на ГЕРБ. От „Лукойл” отказаха да коментират дарителската политика, но от обкръжението на синия лидер потвърдиха, че доскоро партията му е била солидно „зареждана” със стотици хиляди лева. Според тях основната причина за това, че едва напоследък Костов почнал да открива колко струва един резервоар с гориво, е „врътването на кранчето”.
Подобна рекетьорска хватка бе приложена и към друг енергиен гигант. В края на миналата година в сигнал до Прокуратурата на Република България, подписан от Иван Костов, той лично излага куп неверни данни, лъжи, манипулации и извадена от контекста информация, отнасяща се до рехабилитацията на ТЕЦ “Марица- изток 2”. Целта този път е да се предпази от разследване на създадените от неговото правителство проекти ТЕЦ „Марица- изток 1” и ТЕЦ „Марица-изток 3”. Само ще отбележим, че договорите за тях се сключиха

след поредица от офшорни прехвърляния

само няколко дни преди края на неговото управление. С тези проекти се свързва и настоящата атака на Костов срещу строежа на атомната централа в „Белене”. Няма да припомняме, че точно неговото правителство отпуши строителството на централата. Затова обяснението на сегашното врътване на Костов е в сребърниците и в скъпия ток. Но тях ще ги платят данъкоплатците. Според енергийни експерти, ако бъде спрян проектът АЕЦ „Белене”, цената на електроенергията значително ще се увеличи. Справката показва, че в този момент ток се произвежда в няколко централи в България. Варна, Бобов дол, Русе и част от Мариците излизат от експлоатация след десетина години, защото им свършва животът. Така оставаме с „Марица-изток 1”, Марица -изток 3” и „Козлодуй”, чийто живот също свършва след 15 години. Фактът, че на практика остават централите от проекта „Костов”, е многозначителен. Това всъщност обяснява

защо е целият този смешен плач

Просто насреща ни имаме човек, който няма какво да губи в морално отношение, и отдавна си е плюл на физиономията. Затова и днешните му хватки не се отличават много от онези, които прилагаше по време на неговото управление, за да задуши и да рекетира бизнеса. И тъй като често обича да спекулира с християнските добродетели, но не обича да иска прошка, защото винаги си мисли, че няма за какво, в заключение ще му припомним отново библейската притча: „Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените”.

петък, 8 април 2011 г.

Червена и синя котки в чувала

Двама видни представители на червено-синята мъгла, президентът Георги Първанов и бившият премиер Иван Костов, се опитват да вземат своя пай от шумотевицата около подписания 12 протокол към договора за строителството на АЕЦ „Белене”. И за двамата няма тайни в енергийния сектор, в частност за бъдещата атомна централа, тъй като те самите са тези, които са бабували за нейното изграждане. Нещо повече, заради тяхното наследство, особено непрозрачността на техните договорки, сега управляващите, са принудени да лавират, за излязат с най-малко щети от избухващите една по една скрити мини. Вдигайки пушилка обитателят на „Дондуков” 2 и Командира искат да бъде забравено тяхното съучастие, да прехвърлят вината от болната на здравата глава. Познат номер, който винаги им е помагал в запазването на двадесетгодишното статукво. Сега обаче пъзелът е друг, под въпрос е поставено тяхното бъдеще, затова и използват всяка възможност, за да могат да се върнат в играта. Целта, която единият си е поставил е да се върне на бял кон в БСП, а другият - с действията си просто

рекетира управляващите, за да получи дял в други енергийни проекти.

Но преди да разгледаме по-подробно тяхната тактика, нека да видим защо апокалиптичните опасения, че се е случило нещо безвъзвратно, не се потвърждават. И това си личи от изказванията на двама заинтересовани министри, след приключилата късно вечерта във вторник тяхна среща в Москва. Трайчо Трайков, министър на икономиката и енергетиката:„Ние подчертахме, че двете страни са заинтересовани от намирането на решения, на откритите въпроси. Разбира се един от най-големите, от най-важните въпроси е въпросът за цената... Това, което вие нарекохте, вчерашния казус, всъщност е наша българска работа, и не засяга толкова много руската страна. Към руската страна ние трябва и следва да представляваме една единна позиция." Сергей Шматко, министър на енергетиката на Русия:„Има подписани договори и от друга страна въпроси за уточняване. Става въпрос за съинвестиране, за кредитиране. Това са все неща, които ще бъдат отчетени при съставянето на икономическия модел. Точно мога да кажа, че Белене ще бъде реализирана успешно, когато отговаря на икономическите интереси на България."
Появилият се в интернет протокол показва, че най-важното нещо в него е двумесечният срок, който отлага възможността руснаците незабавно да предявят искове за близо един милиард евро. (Първият иск е от 24 март 2010 г. и е за 300 млн. евро, платени на подизпълнителите "Арева", "Сименс" и "Атоменергопроект". Вторият е за 680 млн. евро и е от 15 март 2011 г. Руснаците са заявили, че ако се стигне до арбитражно дело, те ще докажат безспорно претенциите си и подписването на ново споразумение е било неизбежно.) Така че според финансови експерти подписаният протокол по проекта за АЕЦ "Белене" не променя условията на вече подписани в миналото документи. Напротив,

сега има време да се изчистят най-големите въпросителни,

свързани с цената и сигурността. А такъв проблем има и страната ни не може да не се съобрази. Стрестестът, който Брюксел препоръчва включва „преглед на всички съществуващи и запланувани ядрени съоръжения, включително басейните за радиоактивни отпадъци и отработено гориво, преглед на „общата култура в областта на ядрената безопасност” (разширяване на периметъра на сигурност, годишно отчитане на безопасността, информиране на обществеността), опасностите, свързани с човешки дейности като тероризъм, кибератаки и самолетни катастрофи, въздействието на извънредни природни ситуации (земетресения, наводнения, суша и др. рискове) и бедствени сценарии с много измерения.” Очевидно е, че руснаците трябва да се съобразят с договореностите, произтичащи от европейското ни членство. Според участници в преговорите те са приели допълнителните изисквания и се очаква в двумесечния срок да обявят цената на новото оскъпяване, което се очаква да произтече от тях.
Нека сега разгледаме как и защо се вклиниха в енергийния скандал Командира и Ловеца с двете имена.

Интересно е да се отбележи, че до края на миналата година бившият преподавател по марксистка политикономия си мълчеше за ядрения проект, за него се изказваше единствено другият съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров. Сега обаче Костов е по-гръмогласният. Неговият сценарий е катастрофичен и вещае изключването ни от НАТО и Евросъюза, ако полегнем на руснаците и построим АЕЦ „Белене”
Всъщност Командира ни

показва единствено недобро владеене на нервите

и отчаян стремеж за нов плонж, ако му се даде възможност успешно да лобира за една голяма компания, която да получи извеждането от експлоатация на блоковете от 1 до 4 в АЕЦ „Козлодуй”. Както е известно във фонда за това има около 1 милиард евро за усвояване.
Можем да коментираме и скъпия ток, който се очертава да плащаме от ТЕЦ “AES Гълъбово” („Марица изток 1”) в противовес на евтината атомна енергия. Както е известно договорът за построяването на тази електроцентрала бе сключен след подозрителна поредица от хватки през офшорки в последните дни от управлението на Иван Костов.
По този повод нека да видим и дали за интересите на народа, който го е избрал, работи днешният голям противник на атомните централи. Според енергийни експерти, ако бъде спрян проектът АЕЦ "Белене" цената на електроенергията значително ще се увеличи. Една бърза справка показва, че в този момент ток се произвежда в няколко централи в България – Варна, Бобов дол, Марица, Русе, Козлодуй. Варна, Бобов дол, Русе и част от Марици-те излизат от експлоатация след десетина години, защото им свършва животът. Така оставаме с "Марица-изток“ 1, 3 и "Козлодуй", чийто живот също свършва след 15 години". Фактът, че на практика остават централите от проекта „Костов”, е многозначителен. Това всъщност обяснява защо е целият този смешен плач. Всъщност

данъкоплатците вече платиха с 3% по-скъп ток,

заради все още неработещата „Марица изток 1”.
Като добавка ще отбележим и как Командира е имал противоположно мнение и за АЕЦ „Белене”. Как иначе да си обясним, че точно неговото правителство реанимира проекта. Вицепремиерът на Костов Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ “Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999–2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30 км регионална област на Белене. В резултат на това с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК, АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".

Държавният ни глава пък ни изненада

с препратка от 2002 година като публикува в страницата във „Фейсбук” писмо до европейските лидери в защита на 3-ти и 4-ти блок. И както се очакваше отново се натресе с нелепия въпрос за огласяване на последните параметри, сключени по сделката за АЕЦ „Белене” . Сякаш българите закусват карфички и не знаят, че той е човекът който се договори тайно за тази централа, в резултат на което се стигна до гьола. Това си личи от разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между Първанов и Путин на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. От този диалог излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.
По този повод сегашният премиер заяви, че евентуалният бъдещ инвеститор не би искал да купи котка в чувал. В типичния за него тепегьозлък вчера Командира се опита да спекулира с тези думи и за да ни убеди, че неизвестните днес са повече отколкото във времето когато двамата с Първанов са забърквали кашата. Ние обаче ще кажем друго. И то е, че в чувала има две котки – червена и синя, които незабавно трябва да бъдат изхвърлени.

сряда, 6 април 2011 г.

Фризер за опитомителя на вълци

Кандидатът за политическо възраждане Георги Първанов едва ли си посипва главата с пепел заради последната си тв изява. Макар че такова единодушно неодобрение, включително и от своите, отдавна не бе получавал. Едва ли някой е разбрал защо точно се набута да иска референдум за АЕЦ „Белене”, като се знае, че той е в дъното на забатачилите се преговори.
А какво да кажем за останалите тези, които са учебникарски примери на политическа повратливост. Като тази за Либия, в която се изметна на 180 градуса – от ненамеса до сухопътна операция за свалянето на диктатора. Чудно ли е тогава, че първо външният министър, а след това и военният взеха за мезе неговата некомпетентност. При това нито единият, нито другият не споменават участието на Първанов в антинатовските митинги и в разбиването на българската армия. Не коментират дори зависимостта на човека с двете имена от ДС или пък неговото конгениално опитомяване на вълк. Е, не съвсем, защото да обясняваш, че в досието ти няма нито ред от теб, както и лакърдиите за вълчицата е същото като да извадиш слънцето от устата на лъва.
В заключение ще кажем, че този шум е излишен. След десетгодишно президентстване Ловецът с харамийския псевдоним няма сетива да разбере нито какво върши, нито как се отнасят с него. Той е като онзи кон, който като влязъл в кръчмата, седнал на бара и казал: „Ми кво като съм кон, тя леля ми е коза, ама като не пуши, за какво и е хладилник....”

вторник, 5 април 2011 г.

Вълчият апетит на другаря президент

"До Слободан Милошевич,
председател на Социалистическата партия на Сърбия

Уважаеми другарю Милошевич,
Бих искал да доведа до Ваше сведение позицията на БСП относно последните събития в Косово. Ние отхвърляме подхода на двоен стандарт и едностранно обвиняване на Югославия за създалата се ситуация в Косово… Парламентарната група на Демократичната левица декларира желание Народното събрание да приеме решение за неучастие на България във войната – нито пряко, нито косвено. Ние разглеждаме предложението за предоставяне на въздушен коридор на НАТО през България като много опасно за националната сигурност и за Балканите. Наивно и безотговорно е да се смята, че приобщаването към НАТО е гаранция за националната сигурност. Това би било авантюристично решение… „
Георги Първанов,
председател на Българската социалистическа партия"

Това е едно от писмата, публикувани през 1999 г в сръбската преса, които държавният глава определи в тв интервю вчера като рутинна кореспонденция между сродни партии. Цитираме го не за друго, а за да се види, че тогавашната му позиция по нищо не се отличава от първоначално заявената сега позиция за Либия. Тя бе оповестена на 19 март и в нея той настоява „да се спре незабавно насилието и се преодолее хуманитарната криза”. Държавният глава се надява, че при изпълнението на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. Първанов категорично отхвърля възможността за участие във военна операция и твърди, че международният натиск е закъснял с години.

Днес позицията му е точно обратната.

Обитателят на „Дондуков” 2 смята, че целта на операцията е да бъде заловен Кадафи и съден. Като човек с две имена той се опитва да омаловажи и някогашното си положително отношение към режима на Милошевич не само като го определя като „рутинно”, но и като си приписва едва ли не решаваща роля за членството ни в НАТО: „Отново искам да кажа, че президентската институция в мое време имаше своята важна, да не кажа решаваща дума тогава, когато се вземаха решенията за членството на НАТО”. Веднага ще му припомним, че докато той

предвождаше антинатовските митинги срещу „империалистите”,

други политици направиха първата, но може би най-съществена стъпка към членството ни в алианса, като гласуваха в парламента решение да се даде коридор за натовските самолети, както и отказ да бъде разрешен коридор на руснаците с цел въздушен десант на летището в Прищина.
Тази лекота, с която човекът с харамийския псевдоним се измята, със сигурност би ни развеселила много, ако той не беше държавен глава. Как иначе освен с намигване можем да приемем думите му, че Мишо Бирата не му бил приятел, но са се срещали, уж бил ходатайствал за него, пък не бил, нямал представа защо неговият съветник бил негов адвокат и го уволнил не заради това, а защото бил предупредил, че по никакъв начин не трябвало да се свързва институцията. Веднага можем да попитаме защо не го е уволнил по-рано и да прибавим още куп неудобни въпроси, но ще се въздържим, то и така е ясно, че

шикалкавенето е характерно за евтиния му популизъм

Само ще отбележим, че негови съветници, от които той днес се отрича, не само защото са покойници, фигурират в онази грама, цитирана „Уикилийкс”, на бившия американски посланик Джеймс Пардю до Вашингтон. В нея е написано, че „Емил Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания на лидера на БСП Георги Първанов”.
Нека обърнем специално внимание и на двойнствеността му по отношение на АЕЦ „Белене”. С хода референдум той заиграва с най-тънката струна – страховете на хората. И така се опитва да замете своята роля в този проект. Защо например държавният глава не поиска референдум за това дали трябва да има лустрация за бивши агенти на тайните служби от държавните постове? Този според нас е по-важният въпрос. Защото с решаването му веднъж завинаги ще се пресече възможността на

Октопода да дърпа конците в своя лична изгода,

като използва мощната държавна машина. Вместо това държавният ни глава не крие личните си амбиции да управлява страната един ден чрез своя политически проект „АБВ”. Няма да коментираме почти нулевата подкрепа към него, дължаща се до голяма степен на агентурното му минало, само ще отбележим като напълно погрешен отечественофронтовският подход, с който той се опитва да се върне в политиката: „Ние създаваме коалиция на духа. На територията на "АБВ" вече се събраха земеделците, център-ляво, център-дясно; събират се социалдемократи; събират се социалисти; отворено е за хора, които са по-надясно. Аз искам да създадем атмосферата, която ще позволи, прекрачвайки прага, отделните политически сили, да са готови и управленски, и кадрово, и морално, разбира се, духом да са готови за коалиция….”, казва той. Но защо ли поименно не спомене кои са лицата… Отговорът е много прост – защото имената на тези хора са същите, които бяха така яростно отхвърлени на последните избори. И появата им отново със сигурност ще предизвика същия гняв. Що се отнася до бъдещата управленска коалиция, която му се привижда на Първанов, ще кажем, че и това не е новина. Тя беше готова да се осъществи и след последните избори. Само че изборният резултат я помете.
Днес

Първанов не крие вълчия апетит за реванш

който има. Десет години правеше изявления предимно по празниците, ослушваше се за действията на управляващите и свикваше консултативния съвет от кумова срама. Вчера той заяви, че смята отново да го свика. Можем да го попитаме къде беше, като ни отрязваха еврофондовете, но няма да го направим. Ще се спрем обаче на сензационната новина, която той вместо да ни поднесе в началото на своето представяне, я каза накрая. А тя е, че е

първият човек в хилядолетната история, който е опитомил вълк

Той, разбира се, е убеден, че това негово фундаментално постижение би трябвало да го постави над закона, който му забранява да отглежда диво животно вкъщи. Човек го слуша и не вярва на ушите си. Ако законът налага, той щял да го изпълни, но ще го направи „със съжаление”. Истината е, че това комично поставяне над закона, е по-скоро вой на вълк, който си дава сметка как се отнасят със загубилите властта политици в парламента. Също така от думите му прозира и страхът не само от подозирания провал на политическия му проект, но и натрапчивата мисъл, че дългогодишните задкулисни игри, спорните ловни трофеи и обкръжение от сенки на застреляни съветници едва ли ще му създадат комфорта на заслужил пенсията си президент.

понеделник, 4 април 2011 г.

Синьо намигване към ДС

Синият елит подозрително си мълчи вече цяла седмица, след като бяха обвинени, че преднамерено са крили досиета по време на тяхното управление. Смразяващите разкрития хвърли не кой да е, а Йордан Соколов, бивш десен министър на вътрешните работи и бивш председател на Народното събрание, по време на кръгла маса “Демокрацията се нуждае от истината: за отношението към досиетата на бившите тайни служби“, организирана от Комисията по досиетата, МВР и фондация “Конрад Аденауер“. Ръководството на парламентарната Синя коалиция не обелва нито дума, с което на практика потвърждава участието си в една от най-мрачните сделки на синьо-червената мъгла. Нещо повече - съпричастността на тези, които са участвали в тази афера, ги легитимира като част от бившата тайна служба на комунистическия режим. А всички постове, които сини и червени бивши агенти са заемали (особено след официалното ни приобщаване към НАТО), са били

в ущърб на националните ни приоритети.

Няма да коментираме сега, че превантивните лустрационни мерки не само са задължителни, но и доста закъснели, като се имат предвид негативните реакции след разкритието за сегашни посланици, агенти на ДС, но ще се съсредоточим върху казаното от Йордан Соколов:
„През 1997 г. приехме закон за разкриване на досиетата, много по-слаб от сега действащия. Конституционният съд отмени всички важни текстове. Ние имахме информация, че в Конституционния съд има 4-ма съдии, агенти на ДС, и знаехме какво ще се случи. Тук беше направена грешка – нямаше нужда да се изчаква решението на Конституционния съд. Трябваше да се обявят агентите преди решението. По този начин агентите в Конституционния съд нямаше да имат мотив да гласуват срещу закона. Те приеха едно недопустимо решение, в което от кръга на проверката извадиха президента и себе си – Конституционния съд.”
Днес, разбира се, всичко идва на мястото си. Не само по отношение на зависимостите на тези съдии, но и на сегашния държавен глава. Не случайно Соколов говори, че са имали предварителна информация кой кой е в политическия ни живот по онова време.
Бившият председател на Народното събрание от времето на синьото управление конкретизира обвиненията: „Вторият закон, който приехме малко преди парламентарните избори през лятото на 2001 г., много късно заработи. Имаше и друга наша грешка – тогавашният директор на Националната разузнавателна служба Димо Гяуров не даде нито един агент от Първо главно управление (ПГУ) на ДС на Комисията по досиетата с председател Методи Андреев. ПГУ е разработвало цялата българска емиграция, това е управление на ДС, изпълнявало мокрите поръчки зад граница, което уби писателя Георги Марков.”
До хвърлената ръкавица от Соколов бившият премиер Иван Костов избягваше темата с думите „Ние предложихме лустрация, но Конституционният съд я отмени”. Както винаги обаче, Командира пропуска важни детайли. Няма да коментираме лъжливото обещание на СДС по време на предизборната кампания през 1997 г. да бъдат отворени 250 000 досиета, както и факта, че 81% от българите по онова време са искали разкриване на архивите на ДС. Но ще отбележим, че първата комисия „Бонев” (по името на тогавашния вътрешен министър Богомил Бонев) извади 93 имена на депутати от 38-ото народно събрание, но в пленарната зала бяха съобщени само 23-ма от тях.
Официалното обяснение бе, че не може да се обявяват имената на т.нар. картотекирани сътрудници, за които в архивите са останали само картончета за принадлежност към агентурния апарат. Неофициалното беше, че

разкриването им ще предизвика по-голям трус

сред сините редици, отколкото в БСП. Това си беше самата истина, защото имаше сини депутати, които вече си знаеха, че са в списъка, и ходеха в кулоарите с изменени лица в очакване да бъдат обявени. И след като това не се случи, бяха най-щастливите и усмихнати хора… Сред имената, които не попаднаха в списъка обаче, бе и това на тогавашния лидер на БСП Георги Първанов. Когото, кой знае защо, малко преди да бъде избран за партиен шеф, Командира мило определяше като „нашия кандидат за лидер на БСП”.
Костов не е отговорил и на въпроса как този „наш човек” (Първанов) девет години по-късно - по време на кандидатпрезидентската кампания през 2006 г., ще бъде атакуван от доверения му ген. Атанас Атанасов. Той пръв пита Първанов дали в архивите на ДС се съдържа папка "Гоце". Огласяването на тази информация е незаконно, но пък потвърждава, че

Командира е бил наясно какво съдържа тя

Това, че човекът с двете имена първоначално отрича, но след това си признава с уточнението, че такава папка има, „но в нея няма нито знак, нито ред от него”, също е достатъчно, за да си направим съответните изводи за наличието на задкулисни игри, част от които през целия 20-годишен криминален преход са и Командира, и Ловеца с двете имена.
Изводът от тези въртеливи движения в червено-синята мъгла не е лицеприятен. И той е, че целта е била да се манипулира обществото, както и чрез шантажа на зависимостите да се прокарват определени политики, изгодни за кукловодите.
Трябва ли тогава да се учудваме, когато бившият немски заместник-посланик на Германия у нас Клаус Шрамайер в анализ, цитиран от „Дойче веле”, казва за този период, че престъпността се е сраснала с политиката, а правовата държава е удушена още в зародиш. Макар и невидима, мрежата на бившите доносници продължава да функционира безупречно, коментира още Шрамайер. Според него участниците в тази мрежа си

разменят постове и услуги и взаимно си пазят гърба

Така дипломатът обяснява многобройните неразкрити поръчкови убийства. В анализа си Клаус Шрамайер задава и въпроса дали българската мафия не е свързана с Русия и дали организацията, наследила КГБ, не дърпа от разстояние конците в България. Но който и да дърпа тези конци, прави го много умело, а всичко това е някак си убегнало на разсеяния Брюксел по време на преговорите за присъединяване на България към ЕС, обобщава посланикът.
Това изказване на германския дипломат никак не е случайно. То идва буквално десетина дни след като една от двете най-популярни обществени телевизии на Германия – ZDF, излъчва репортаж от София, в който с неприкрит сарказъм се констатира, че въпреки падането на Желязната завеса много страни от бившия Източен блок все още се борят със своето нечисто минало. Милиони германски зрители виждат как мънка държавният глава, опитвайки се да отговори на неудобния въпрос за посланиците, а ние пък не можем да останем безразлични към отправеното към него обвинение, че в 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати. Посланиците в Лондон или в Берлин са работили по-рано като шпиони. Нито един от тях не се е върнал доброволно в страната си след разкритията. Но българското правителство е с вързани ръце. Посланиците са в компетентността на президента.

Той обаче от месеци отказва да ги отзове

Със сигурност раздразнението, което демонстрира под една или друга форма Германия към присъствието на ДС агенти в икономическия политически живот на страната ни, е и заради опита, който те имат с Щази, тайната служба на бившата ГДР. Но това отношение подсказва, че е крайно време да се приключи с подставените политически елити у нас. Откритото нежелание на обитателя на „Дондуков” 2 да смени посланиците, както и мълчанието на Командира след такива тежки обвинения ясно показват, че мястото им не е сред новата политическа класа. Това обаче ни убеждава и в друго - че кукловодите им няма да отстъпят доброволно от 20-годишното статукво и ще го бранят, докато самите те не бъдат отстранени.

петък, 1 април 2011 г.

Eх, Кушлев, Кушлев!...

Когато този, който е призван да преследва бандитите, се окаже, че е нарушил закона, който е написан специално за тази му дейност, тогава наказанието трябва да бъде приложено незабавно. Най-малкото нещо, което трябва да се случи на председателя на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, е той да бъде уволнен. Заради опитите му обаче да надхитри десетките институции, които участваха в установяването на скрити от него факти, поборникът срещу престъпниците трябва да получи и съобразено със закона подобаващо наказание. В писмо до премиера на страната Бойко Борисов директорът на Дирекция „Главен инспекторат към Министерския съвет” Лиляна Драгиева го уведомява, че в резултат на направена проверка за наличие на конфликт на интереси във връзка с постъпил при тях сигнал от парламентарната комисия „Антимафия” Стоян Кушлев е нарушил закона, по който е назначен и

„заема публичната длъжност в условия на несъвместимост

и в нарушение на чл. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси във връзка с чл. 12, ал. 6, т.1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност. Кушлев е подал декларация с невярно съдържание и не е предприел действия към момента на подаването є да заличи участието си в управата на „Царски ловен клуб” и Сдружение „Национална развъдна асоциация по овцевъдство”.
С това инспекторатът потвърди публично известните вече факти и опроверга последното изказване на Кушлев, че няма никакъв конфликт на интереси, а атаката срещу него била за това, че е засегнал с дейността си интереси на членове на парламентарната комисия за борба с корупцията.
Тепърва ще се изяснява и какви са зависимостите на Кушлев с осем лица, за които се твърди, че са назначени на работа в комисията, защото са му роднини. Освен това той ще трябва да обяснява как така и

на какво основание заплатата му е 9099 лв.

Има и допълнителни факти, които показват, че хора от ръководството също неправомерно са взимали до 5000 лв. месечна заплата.
Най-интересни са и със сигурност ще бъдат обект на разследване от прокуратурата сведенията, дадени пред комисията за борба с корупцията на бившия шеф на дирекция при Кушлев Свилен Харизанов. Според него шефът му осъществявал чадър над мафиотите с неправомерно вдигнати запори. Например в доклада на комисията за 2010 г. се отбелязва, че по решение на съда са отхвърлени искове за обезпечение за над 1 млн. лв., но не се споменава за други 10 млн. лв. свалени обезпечения. Кушлев отказвал да бъде използван паркинг в град Попово за запорирано движимо имущество под различни претексти, като това давало възможност колите да се ползват от разследваните лица.

Подозрителен е и минималният ефект

от работата на комисията „Кушлев”. От създаването си тя е струвала на данъкоплатците повече от 30 млн. лв., а реално кофискуваното имущество от мафиоти не е повече от няколко милиона лева.
Тези факти са достатъчни, за да си обясним защо вместо да се яви пред „Антимафия” и се опита да се защити, „професорът”, за когото със сигурност се доказа, че е менте, предпочита да посещава дипломатически приеми. Не се учудваме и че е предприел стъпки да се бетонира на поста, като се изкара инвалид. Само че тези откровени шарлатании ни идват малко в повече и се надяваме, че този път няма да му се размине.