Общо показвания

вторник, 30 юни 2020 г.

Коронатестовете не са дъвка за спекулации

Свикнахме да чакаме нареждане отгоре, за да се реши бързо очевидно недомислие. Но е недопустимо да има напрежение между лекари и пациенти. В клиниките болните отиват за да се лекуват, а лекарите са там, за да изпълнят дълга си.

В основния закон е записано, че гражданите на страната ни имат право на достъп и на безплатна медицинска помощ. Записано е още, че тя се финансира от държавния бюджет. Затова е похвално, че правителството реши един безсмислен, но продължил достатъчно време проблем с плащането на тестовете за коронавирус при постъпване в болница. А скандалите в битката с невидимия и опасен вирус са най-малкото, от което имат нужда и пациентите и лекарите. 

Ще кажем направо – нито клиниките, нито пациентите трябваше да бъдат ощетявани по този нелеп начин. Здравната каса има резерв за екстремни ситуации. Министерството на здравеопазването има перо от 104 млн. лв. за контрол и превенция на общественото здраве. От тях 74 милиона са предвидени за надзор и превенция на заразните болести. Пари може да се вземат и директно от държавния бюджет. Тези пари са предостатъчни до края на годината. 

Има и още нещо - то е, как нуждаещите се от лечение ще бъдат мотивирани да тръгнат към болничните заведения. Сега там продължават да отиват само тези, които имат нужда от спешна помощ или са хронични. От една страна най-добрите ни болници първи откликнаха в битката с вируса, но от друга, това стана за сметка на финансови загуби, заради рестрикциите и последвалия страх за лечение. Някои от заплахите за лекарски стачки бяха и заради това. 

Очевидно има нужда от държавна намеса. И ако може този път да не се чакат решение свише. Нека и да не се шуми толкова за ваучерите за почивка на медиците ни от първа линия, като за някакво благодеяние. Те могат да са само бонус. Лекарите имат повече нужда от пациенти, а пациентите от сигурност. Затова и въпросът “кой плаща” не бива да е дъвка за съмнителни интереси.

четвъртък, 25 юни 2020 г.

Искаме си генерал Мутафчийски

На този псевдолиберален подход трябва да се сложи край!
Трябва ли да ни се дава за пример Гърция, където сервитьорите ходели с маски и шлемове и глобата била 5000 евро за собствениците на заведения, и че във Великобритания, Испания и Германия се играе футбол на празни стадиони, само, за да се изтъкне колко меки били мерките, предприети от управляващите. И да се размахва пръст и пишат предписания. Но всъщност всичко да продължава по старому. А маските да се носят проформа, под носа.

Видя се, че въпреки предупрежденията и обещанията на мача за купата на страната, на стадиона цареше същата еуфория от преди пандемията. Двете футболни агитки стадно се бяха сбутали и сгорещили в секторите си, глухи за умоляващите призиви за дистанция. За тях очевидно няма никакво значение случилото се с именитите тенисисти и публиката им на благотворителните турнири, организирани от Новак Джокович. На който с горчива ирония вече викат ДжоКовид.

Същото безхаберие се забеляза и в онази благоевградска дискотека, където дори се подиграха с труда на лекарите от първата линия с появата на облечения в защитно облекло, който уж дезинфекцираше, но всъщност разхлажадаше разгорещените страсти на дансинга. А какво да кажем за вкупчванията в заведенията и моловете на големите градове.

Няма как да приемем нито извиненията, нито псевдозаплахите. Особено след като онези самообявили се за “изтъкнати вирусулози”, които надълго и нашироко ни обещаваха всичко да приключи през лятото, днес не смеят да се покажат. Истината е, че никой не знае кога ще приключи тази пандемия. И светът се променя така, че да можем да живеем с нея. Но това не може да стане така, както се вижда от случващото се през последните дни.

Не, господин главен държавен инспектор, не възрастните трябва да се заключват, както предлагате, а да викнете генерал Венцислав Мутафчийски. И да върнете строгите мерки. Вижда се, че от тази слободия и бизнесът няма да спечели, след като няколко европейски страни спряха полетите за страната ни, заради увеличилите се случаи на заразени напоследък.

Не искаме и игра на лошо и добро ченге. Искаме всеки да поеме своята отговорност. И най-вече да не си мисли, че някой друг ще плати сметката. След като има места, на които се вижда, че на присъстващите там не им пука за пандемията, то трябва държавата да се намеси и погрижи за опазване здравето на мнозинството българи.

Всъщност, това което трябва да се направи е не да се остави всеки сам да се спасява, както се вижда напоследък. А да се накарат тези, на които им плащаме, за да контролират как се изпълняват мерките, да започнат наистина да си вършат работата. А не да чакат да стане напечено и да се размърдат. Спомняте ли си как заради немарливост едни чиновници оставиха по празниците без пари лекарите на първа линия в “Пирогов”. Този вирус е изпитание и за ширещото се безхаберие. На никой няма да му се размине. И всички “яко” ще пострадат, ако не се вземат в ръце, както правилно прогнозира генералът.

Тити не е Джеймс Бонд

Всъщност именитият ни треньор Тити Папазов е един пътен рецидивист, ако се съди по самопризнанията и извиненията за последния инцидент, с които ни заля от тв екрана тази сутрин. При това той минал на червено на същото място, където бе убит журналиста Милен Цветков. От видеата се видя още, че нагрубява тези, които се опитват да го вразумят.

Наистина, впечатляваща наглост!

След смайващата подробност, че давал по 20 лева на децата си, когато го засичали да минава на червено, вместо да обещава, че няма да прави повече така, а да обяви, че сам слага книжката си на трупчета и няма да кара кола най-малко една година, той ни съобщи, че си е купил нова и номерът бил 0007. Намек за прочутия филмов герой с това кодово име. И всеки можело да го следи и заснема, ако извършва нарушения на пътя.

Очевидно е, че Тити живее в паралелен свят. И заради известността си мисли, че е недосегаем. Няма да коментираме тези, които са му дали този номер. Но е смущаващо поредното "меко" наказание - глоба от 100 лв. и отнемане на 8 точки, при положение, че има вече 13 акта за превишена скорост само през последните три години. Които дори не е платил.

Очаквахме друго: наказанието да е подобаващо – Тити да бъде лишен от възможността за дълго време да заплашва живота и здравето на гражданите, в частност и на неговите фенове.

Нека кажем и още нещо: паралелният свят, в който очевидно живеят някои хора не е обект за лечение само на психиатрите. Тези, които се смятат за недосегаеми и с поведението и начина си на живот са се превърнали в опасност за всички останали, трябва да бъдат озаптявани своевременно. Светът се променя, но не в тяхна полза, нито в полза на техните покровители.
 

понеделник, 22 юни 2020 г.

Убийства от безхаберие

Защо трябва цената на слободията, наблюдавана след разхлабването на мерките срещу коронавируса, да я плащат други – преди всичко лекарите на първа линия, но и всички, ангажирани с тази битка с неизвестен засега край. Както и, разбира се, я плащаме всички ние като данъкоплатци. Няма нужда да се стига до крайности, но всеки, който се отнася безотговорно трябва да си плати. Видя се и на софийското футболно дерби, на партийните сбирки и по гъмжащите от хора заведения, че само с предупреждения не става. Дори тези, които трябва да контролират, вместо да налагат глоби, пишели предписания. 

Затова решението на управляващите да върнат носенето на маски на закрито, както и да засилят контрола е навременно. Бизнесът също е заинтересован. В момента, в който се увеличи броя на новозаразените, няколко страни спряха пътуванията за страната ни. Така че отговорността е взаимна. Тези, които нарушават правилата, трябва да знаят, че няма да се измъкнат само с потупване по рамото. 

Номерът “на мене няма да ми се случи и дори да ми се случи, може и да не разбера”, всъщност е циничен. И този, който си мисли, че безнаказано ще сее зараза и ще обрича стотици на риск от заболяване и лишаване от живот, е крайно време да проумее, че всъщност извършва убийство и дори самоубийство. Нека само си припомним онзи фелдшер от Шуменско, който зарази мнозина, зарази и жена си, впоследствие отказаха лечение, напуснаха болницата и двамата умряха в дома си.

Стряскащо е, но някак си мина мимоходом. Ето с тази философия, че всичко е от ден до пладне, трябва да се приключи бързо. Защото се видя, че краят не дойде с идването на лятото, както предвиждаха едни гласовити вирусолози, които станаха смешни и сега си мълчат. Целият свят се учи да живее с пандемията. Така че тези, които смятат да я карат по старому, трябва да знаят, че няма да им се размине. Никой не им е длъжен.

вторник, 16 юни 2020 г.

Кой взе червените куфарчета?

Не, не е мистификация, а ключов въпрос, който ще разкрие криминалния характер на прехода. Докато повечето българи гладуваха в Лукановата зима и живееха в страх от постояния рекет на новоизлюпените мутри, то червената номенклатура, бившите тайни служби, както и техни подставени лица, с лекота си накупиха заводи и банки, завъртяха протежирани търговии с горива и други стоки през контролирани от тях митници. После фалираха банките, уволниха работниците и нарязаха на скраб заводите, с което унищожиха спестяванията и оставиха на улицата хиляди хора. А те станаха приказно богати и днес повечето от тях са подсъдни. Защо ли!? Отговорът не е труден – защото престъпно забогатяха!

“Кой взе червените куфарчета” е предизвикателство по значимост колкото решението на парламента през 2006 г. да бъдат разкрити агентите на бившата Държавна сигурност. Дотогава имаше три неуспешни опита и избирателно изваждане на досиета, с цел предимно злепоставяне на неудобните за манимупулаторите на прехода. От това, което последва, се вижда, че  днешните подсъдни олигарси и кресливите им апологети лъснаха с жалки доноси за невинни хора.

Ще кажем направо – няма нищо случайно. През 2006 г., с гласовете на ДПС, досиетата бяха разкрити, въпреки съпротивата и отляво, и отдясно. Днес анкетната комисия за “куфарчетата” се иска отново от депутати на движението. И причината и тогава и днес е една – демитологизацията на прехода. И слагане край на лъжливите мантри на синьо-червената мъгла.

“Кой взе червените куфарчета” вече от седмица е на дневен ред. Трябва ли управляващите да чакат нова криза, за да дадат и своите гласове, както се случи с ДДС за детските храни и книгите. Всъщност, моментът е добре избран, защото сме в очакване и на доклада на прокуратурата за грабежа през през тези години. Отговорът за “куфарчета” ще допълни това разследване. Без да се  случи това, няма как да затворим тази нелицеприятна страница в историята.

четвъртък, 11 юни 2020 г.

Лудите умора нямат


Коронавирусът не съществува, това е световна измама, смятат 23% от българите, според социологично проучване. Трябва ли да се учудваме, че печално прочулият се напоследък доц. Мангъров, заедно със съмишленици иска дебат със специалистите от НОЩ, за да оспори тяхната работа. И то в момент, когато пандемията отново набира скорост - не само у нас. А прокуратурата в най-засегнатия италиански град Бергамо е привикала на разпит премиера на страната, заради грешна политика, довела до смъртта на хиляди.

Всяко стадо си има черни овце. От самото начало беше ясно, че хора с болни амбиции ще мътят водата. Винаги е така – едни създават, други рушат. За късмет, управляващите не се подведоха, а и здравият български разум надделя. С цената на самопожертвователните усилия на хиляди, които безкористно се впуснаха в битката. Но тези, “дето не ги слушат главите”, както е казал народът, нямат очи, за да видят, нито ще проявят емпатия към жертвите и близките на загиналите.

Дори когато признават вече, че ще трябва да свикнем да живеем с вируса, те, вместо да си посипят главите с пепел, защото твърдяха точно обратното, отново търсят евтина изява. Правилно от щаба отказват да обсъждат с вресливата групичка каквото и да било. Цял свят видя в лекарите новите ангели. И благодарността на хората ги издигна високо, високо. Така че, доц. Мангъров, катранът, който сте приготвили, няма как да ги стигне. Но със сигурност може вас да ви омаже

петък, 5 юни 2020 г.

Програмирани да вредят

Няма да се отърват само с презрение!
Да се иска от генерал Венцеслав Мутафчийски на стотния ден от създаването на щаба за борба с коронапандемията да се извини за това, че има малко загинали, е същото като във вица за Нане, който, като видял жираф в зоопарка, казал: "Вуте, нема такова животно!" и отговорът бил: "Епа нема...". Този провинциален щекотливо глуповат напев, гарниран със щедро раздаваното червено ферари “едно за теб, едно за мен”, го слушаме от зората на демокрацията. Резултатът е 30 годишна чалга епидемия - опростачване и трайно опростяване на няколко поколения млади българи. Нали искахте демокрация – ето ви я: мутри и Слави Трифонов...

Но времето на програмираните да вредят изтече. Назначените олигарси са подсъдни, подставените партийни лидери маргинализираха партийките си. А пандемията спря либералния разгул. Е, трябва ли да се учудваме, че не ген. Мутафчийски, а репортерите вече проявяват нетърпимост към наневутевеца от 7/8 ТВ. Новото поколение, няма нужда от винаги готовите за мимикрия псевдо алтернативи. 

Нека кажем направо – докато хора като лекарят Мутафчийски са спасявали и спасили хиляди животи през годините на прехода, други, за да угодят на кукловодите, услужливо са промивали мозъци. От прозореца на лъскавия червен автомобил няма как да се види матовия цвят на поразения от вируса бял дроб. Няма и такова животно като емпатия. И вместо да благодарят за нечовешките усилия на генерала, той ни благодари, включително и на неблагодарниците от “7/8”. На тяхната наглост трябва да се сложи край. Не, няма да се отърват само с презрение! Видов ден ще има! 

четвъртък, 4 юни 2020 г.

Герои на нашето време

Трети лекар загуби живота си в битката с короноепидемията. 77-годишният д-р Борислав Иванов се върнал на работа, когато болницата във Видин останала без лекари. Благородна и вдъхновяваща саможертва на човек спасявал десетилетия човешки животи. Още един пример защо трябва да се уважава лекарския труд. И порицанието е най-малкото, което заслужава всеки, които се опитва да урони безпричинно работата им.

Много бързо се потули скандалното забавяне на заплатите и бонусите за лекарите в “Пирогов”. Това, което се разбра е, че движението на парите има сложен път. Ще кажем направо – станахме свидетели на поредното чиновническо безхаберие. Обещаха ни, че няма да се повтори. Но може ли да бъдем сигурни, докато не се промени самата система на придвижването на средствата. А точно лекарите имаха нужда в празничните дни от тези пари. 

Има и още нещо. То е в силно демонстрираното желание бързо да бъде забравена ударилата по джоба и застрашила много бизнеси неочаквана здравна криза. Смъртта на лекаря, както и новите седем заразени медици в болници в Сливен би следвало да са червен сигнал към всички, които си мислят, че всичко е приключило, че българина не го ловят тези вируси и че умрелите са от други заболявания.

Вижда се, че от многото говорене и в едната и в другата посока няма голяма полза. От забраните също. Добре е обаче, в името на възрастните родители, както и заради медиците, които продължават битката, да бъдем отговорни, и това ще е част от почитта към тези които пожертваха живота си.