Общо показвания

понеделник, 30 ноември 2009 г.

Избори „за” и „против” теменужката

Няма край наивността на седесарите. Да се чуди човек как е възможно до вътрешнопартийните избори да бъде допуснат сегашният лидер Мартин Димитров. Трябва да са големи мазохисти, за да търпят откровените му лъжи.
Истината е, че неговото лидерство ще се запомни с тъжния факт, че поднесе на тепсия депутатството на бившия преподавател по марксистка политикономия. Уреди, разбира се и себе си, както и няколко свои хора.
А седесарите останаха с пръст в уста. Не им показа тайното споразумение с ДСБ. Заради 89 „сребърни” гласа, ги накара да гласуват за кандидат кмет агент на ДС. А какво да кажем за „златния ключ”, който им бе обещал. Напротив стана по-лошо, много сини активисти останаха без работа, но никой не ги защити.
Само заради тези поразии трябваше да го изгонят от „Раковски”. А Командира, ако иска, да си го вземе за градинар – да му полива сините теменужки.
Лошата новина е, че каквото и да се случи, ако продължават да го търпят, ще има да си плуват прегърнати по двойки в синята безбрежност. И когато усетят синята рибка отзад и поискат да се пуснат, любителят на лицевите опори ще им каже: „Плувайте, плувайте, не е рибка.”

вторник, 24 ноември 2009 г.

Опасни връзки

Ето че дойде ред на поредния любимец на Иван Костов да изгърми. Един от създателите на Синята коалиция, съпредседател на националния и предизборен щаб и член на синьото политбюро Найден Зеленогорски се оказа в тефтерчето на Красьо. Разследващите прокурори все още не са се произнесли по естеството на разговорите. Но им е поръчано да проверят дали не става въпрос за обществени поръчки. А сини лидери подозират, че има връзка с дълго проточилата се съдебна битка за регистрацията на СДС. Това, което е сигурно засега, е, че връзките не са от вчера, а още от времето на един правосъден министър от синьото правителство на Иван Костов. Сигурно е също, че министърът бе известен като „топидиот” и че държавата ни бе осъдена в Страсбург за това, че той се бе усъмнил в квалификацията.
Да си спомняте тогава Командира да се обади или да го защити. Нищо подобно не се случи. Няма да се случи и днес.
За човекът, който прецака навремето първия десен премиер Филип Димитров, а преди това успешно се здрависваше с перестройката чрез „Работническо дело”, истинският празник за демокрацията е, когато успее да изиграе най-близките си съратници. Защото те не трябва да си въобразяват, че са нещо повече от едни гладиатори, които ще бъдат жертвани, когато им дойде времето.
Но може ли да се очаква друго от такъв настойчив кандидат за член на бившата комунистическа партия, при това във времена, когато и на хората от соца им бе светнало за какво пише Александър Солженицин и кой е Вацлав Хавел.
А как само се скри в съдбоносния 11 януари 1997, когато за малко да пламне свещената сграда на Народното събрание. Как само днес си трае, когато чуе думата амфетамини. И с каква лекота превърна Мартинчо в Мавъртинчо. За да го хвърли на вълците в точния момент. А колко смешно беше с импийчмънта на държавния глава. Сякаш навремето, когато имаше цялата власт, нищо не знаеше за харамийския му псевдоним, нито дори и през ум не му е минавало за връзките на червените с братската партия на Садам. Какъв прекрасен пинг-понг между двамата. Под носа на герберите, разбира се.
И това няма да е краят.
Защото истинската цел на Костов е минотавърът от Банкя. Всекидневните лицеви опори само тренират гръбнака на политическия милиционер, а букетът цветя във военната болница бе като последното причастие.
„Нищо не трае вечно. Дори и най-дългото, най-блестящото царуване трябва да свърши някой ден”, казва един отявлен макианелист в политическия трилър „Картонените кули”.
Командира знае не само да плонжира, знае кога да мълчи и кога да целува смъртоносно.
Да му мислят тези, които са го отписали или още по-лошо - си мислят, че е в техния отбор.
Освен ако не е дошъл часът и той да изпита на гърба си какво означава да управляват без теб, макар и да си помогнал за вземането на властта. И какво означава да не те възнаградят толкова, колкото очакваш за заслугите си.
Но нека не избързваме.

сряда, 18 ноември 2009 г.

Комунизъм с цвят на сини теменужки

Както се и очакваше ученикът на Иван Костов няма да се откаже от срамните номерца докато не го изхвърлят от синята партийна ценрала. С помощта на Контролния съвет вчера Мартинчо се опита да осигури служебна победа на своите хора в два от регионите – Ценрален и Североизточен, като бъдат остранени единствените им конкуренти. Преди да отиде да полее сините теменужки в двора на Командира, Мартинчо реши да прецака кандидатите за синьото политбюро Дора Христова, и Владимир Павлов, въпреки, че бяха утвърдени от изборната комисия, имат си номера на бюлетините, с които ще се гласува за тях, а и от доста време провеждат кампания, както повелява устава на СДС.
Всъщност, ако се погледне основния партиен документ, веднага ще стане ясно, че сбирката на съвета е била напълно излишна – Христова веднъж вече е възстановена като партиен член, а Павлов е очевидно противоуставно изключен, тъй като това може да направи не общинския съвет, а националния.
За щастие не всички в СДС са склонни да носят лейки с вода в двора на драгалевския политмилиционер. Тези, които са призвани да решават споровете в синята партия, не допуснаха да станат за резил. Напротив, въпреки натиска и щедрите обещания, отрязаха Мартин.
И дадоха знак, че се вижда краят на синия комунизъм, който последователите на Командира се опитаха да възродят.

събота, 14 ноември 2009 г.

„Агнешки главички” за Мавъртинчо

Хубави празници се задават в ресторанта на СДС на „Раковски” 134. Връща се доброто старо време. Пак ще има софри с „агнешки главички” и руйно вино. Бачо Кольо Николов се завръща. Той не само вече е кандидат за зам.-шеф на партията, но и дърпа конците от партийната централа.
Палачинката се обръща. Тарторът на „агнешките главички”, низвергнатият, унизително тъпкан и изхвърлен по времето на Командира Николов, сега се умилква около него. И се готви с апаратните хватки, които навремето изобрети, да му сервира СДС завинаги, чрез преизбирането на добрият ученик Мавъртинчо.
Играта всъщност е прозрачна – отстраняват се неудобните и се дописват нови членове, за да се победи от раз.
И това не е всичко. Дори да не бъде преизбрано неговото протеже, Костов може да си осигури контрола върху бъдещия председател чрез мнозинство в ръководството. Ето, например, отсега е ясно, че един от любимците Найден Зеленогорски ще е в новото ръководство, защото в неговия регион няма друг кандидат. Същата хватка се опитаха да приложат и в Бургас като изключиха от партията противника на протежето на Мартин. Номерът им обаче не мина. Но да не избързваме, до 29 ноември, когато са изборите, има доста време. Няма начин да не ни позабавляват с още простотии.
Отстрани може и да е смешно, но всъщност е срамно!
Колко жалко наистина, че им харесва да са на другия бряг. И да посрещат гости в кафевия салон. За едни радост, че дори и сладост, но за други...
Истината е, че„Златният ключ” не прощавава. Ще станем свидетели и на още лицеви опори.
За щастие ключът, който обещаваше Мартинчо, ще си остане мираж.
А на сините трябва да им светне, че няма как да седнат на голямата трапеза, докато са в сянката на преподавателя по марксиста политикономия. Няма как да съберат отново онзи милион привърженици на столичния Орлов мост.
Да не би избирателите да са забравили кой измисли ДДС измамите, кой утвърди властта на червените чрез скритата приватизация, кой скри агентите на бившата ДС, кой сервира стратегически предприятия на руския мечок, кой преследваше и уволняваше другояче мислещите.
Защо да се учудваме, че десет години след неговото управление, Мартин извърши такава чистка в партията, каквато не се бе случвала оттогава.
Както са тръгнали, май ще си останат с „агнешките главички”. Ако това е целта, няма лошо. Гроздовата реколта тази година е добра, виното ще е прекрасно. А и Бачо Кольо знае как да празнува.
Но едва ли това искат истинските седесари. Затова дано този път малкото останали членове на СДС направят правилния избор и изгонят търговците от храма.

понеделник, 9 ноември 2009 г.

Остъргана пица ли, а червените куфарчета!?



Беше си ясно още от самото начало, че Сергей е избран, за да го качат един ден на кънките. От времето на Тато кукловодите ги умеят тия работи.
Затова сега няма защо да се чудим на неадекватното му поведение. Години ще трябва да минат, за да му светне как са го изпързаляли. Затова, ако
доскоро ни разсмиваше, сега вече ни натъжава.
Нека вземем за пример само през последните дни какви ги дрънка. Вместо да се скрие, Сергей, със свален имунитет, говори за „остъргана пица”. Освен това с изчезналите тайни доклади „някой искал да му запуши устата, но нямало да стане.”
Каква наивност!
Вместо да изкара на светло червените куфарчета, той е готов отново да се качи на мотора и потегли за Бузлуджа.
Колко жалко, наистина!
Ако си беше вършил работата и не бе прикривал своите, днес нямаше да стане за смях. Поне да се бе оттеглил и замълчал, както му препоръчаха съпартийците. Но за това се иска смелост. Само че, както се казва в онзи стар лаф – веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа.
А какво да кажем за някои от министрите му, които вместо доброволно да отидат в прокуратурата, търкат банките в свещената сграда и тайно се надяват да им се размине.
Достатъчно е да припомним как кофичките с кисело мляко и кифлите, обещани на децата от Масларова, се превърнаха в пачки, получавани в торби и надлежно внасяни в банкови сметки.
А на Сергей оставиха маслото и червените прашки.
И остърганата пица, разбира се.