Общо показвания

сряда, 31 октомври 2012 г.

Фалшиви патици вдясно

Бившата номенклатура на десницата, сполучливо определена от новият син лидер д-р Емил Кабаиванов вчера като „политически трупове”, упорито се опитва да си върне позициите. Желанието им чрез обявената от тях фракция „Единство” да бъдат мост за възстановяване на Синята коалиция обаче не срещна одобрение нито от СДС, нито от ДСБ. Причината е в слабите шансове на вече провалили се като обединители политици за реванш. Евродепутатът и бивш външен министър Надежда Михайлова, сочена за инициатор на проекта за ново обединение, през пролетта като преговарящ от страна на сините за запазването на коалицията не бе убедителна. Мартин Димитров пък заради това сдаде лидерския пост. А Ваньо Шарков се провали като кандидат за председател на СДС. Затова и в ДСБ нямат нужда от тяхното бреме.  Сините пък – още по-малко след непремерените думи на Надежда за Кабаиванов, „че човек, който сам себе си не уважава, не може да събуди уважението на околните, ако се поставиш като слуга, като слуга ще те третират“. Реакцията на синия лидер бе очаквано незабавна, но в нея имаше достатъчно пренебрежение, с което даде да се разбере, че номерът им няма да мине: "Хората, които искат да си осигурят политическото оцеляване, не ни занимават. Нека това лежи на техните съвести.”


Затова намеренията на тримата фракционери се
превърнаха в удобно мюре
което всяка една от двете партии ще използва.


Сините, за да се предпазят от разкол и същевременно чрез започналото пречистване да получат близо 250 000 хиляди гласа на избирателите, които винаги са били твърдо тяхно ядро, но заради личностни вражди са престанали да гласуват.
ДСБ получи не само оферта от сини разколници, но и възможност да се позиционира публично като опозиция. Което не е новина, защото близо две години в парламента под прикритието Синя коалиция  


се заиграва
с БСП


срещу сродната Народна партия ГЕРБ. Лошата новина за ДСБ е друга – плъзнаха слухове, че двамата заместник-председатели – Радан Кънев и евродепутатът Светослав Малинов, са склонни да се преучреди десницата чрез проекта „Единство”.
Разбира се, че това може и да се случи. Но то няма да е изгодно за ДСБ. Причината е, че заради новия проект десебарите ще загубят местата в секционните комисии, а следователно и възможността да контролират изборния процес. Затова и от ДСБ тотално отричат интригата „преучредяване”, но смекчиха тона по отношение на фракционерите. Отслабването на противника чрез поощряване на вътрешните боричкания е стара политическа хватка.
Същевременно двете партии гледат към съвсем други съюзници. ДСБ води сериозни преговори с ВМРО. А сините също готвят колаборации, но не бързат да ги обявяват. Калкулирането на избирателите ще е водещо и за двете партии във всички готвени от тях съвместни проекти с други политически субекти. Вярно е, че в момента социолозите не им дават възможност самостоятелно да влязат в парламента. Но и едните, и другите са наясно, че

с „единството” са приключили завинаги

и че сами ще трябва да подреждат пъзела си. В това отношение СДС има значително по-добри шансове. Втвърдяването на тона на техния лидер по отношение на фракционерите работи в полза на измъкването на сините от блатото. Не след дълго и самите разколници ще осъзнаят, че времето им е изтекло. И че е по-добре да не се напъват повече, защото това ще носи негативи единствено на тях.
На 6 ноември, когато ще има Национален съвет на СДС, се очаква да бъде решено бъдещето на "Единство". Синият елит трябва да гласува дали фракцията може да бъде регистрирана като съюз. Съгласно устава трябва да бъдат събрани 300 подписа от 30 организации, което не е непостижимо. Но то няма да е достатъчно за влияние, което да промени избрания път от СДС за самостоятелно явяване на изборите. Освен това всички са наясно, че гласът на бившите сини номенклатурчици ще се чува само до изборите. След тях те ще потънат в забрава. Но такава е съдбата на всички, които забравят, че криминалният преход си отива, а с него и лицата, които го представляваха.

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Осветяването на кредитния Октопод

Миналата седмица бе приета дългоочаквана промяна в Закона за досиетата, която ще даде възможност да бъдат оповестени кредитните милионери с принадлежност към бившата Държавна сигурност. Според редактирано допълнение на проекта комисията, ръководена от Евтим Костадинов, който вече е председател втори мандат, „разкрива и обявява имената на лицата, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1”. Бюлетинът с имената, публикуван от БНБ през 1998 г., обхваща „длъжниците по необслужвани кредити, банките, които са отпуснали необслужвани кредити, датата, от която е преустановено обслужването на кредита, сумата на неиздължената част от кредита и неиздължените лихви”.
Така две интриги, свързани с тази промяна в закона, са на път да приключат. Първата е забавянето на приемането на проекта на десните. Още в началото на годината стана ясно, че комисията „Костадинов” е

стартирала проверка на кредитните милионери

която обаче бе спъната от липсата на възможност да бъдат оповестени имената им. Тогава за развързването на ръцете на проверяващите се застъпи лично вицепремиерът и МВР шеф Цветан Цветанов. Промяната в закона беше внесена през февруари, но месеците на очакване породиха слухове.
Около имената на привилегированите, които взеха кредити през последното десетилетие на миналия век, не ги върнаха и не им бе потърсена сметка, винаги се е шумяло. Когато падна след демонстрации правителството на Жан Виденов (1995 – 1997), едно от главните обещания на идващата на власт десница бе да накаже тези, които незаконно забогатяха. Нищо подобно не се случи. Тогавашната комисия по досиетата, оглавявана от Методи Андреев, бе саботирана и в крайна сметка, по неговите думи, бе закрита, щом удари часът кредитните милионери да бъдат обявени. В новия закон за досиетата (приет през декември 2006 г.), който даде възможност да бъде огласен като доносник бившият президент, да бъдат разкрити агентите на ДС сред дипломатите и висшия църковен клир,

„случайно” бе пропусната тази тема

Според хардлайнери целта била да минат сроковете за давност. Много е вероятно голяма част от данните за кредитите, отпускани преди 1997 г., да са унищожени, освен ако не са били със срок 20-30 г. По закон счетоводните документи трябва да се съхраняват 5 г. Но няма нормативно изискване банките да пазят кредитните досиета в определен срок. Тази информация обикновено се съхранява, докато кредитът се погаси или отпише. След това всяка банка решава дали да продължи да я пази. Тези детайли обаче не са съществена пречка, тъй като вече има публикувани имена. От момента, в който бе оповестен списъкът на така наречените кредитни милионери, БНБ няма отношение към въпроса. Имената на фирмите и лицата са известни и няма никаква пречка комисията да си върши работата, смятат юристи.

Втората интрига е свързана
с редакцията на първоначалното предложение


на сините. Предложенията им бяха да се създаде нова т. 3 в чл. 9 на закона, в която се казва, че комисията "разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1". Предложена бе и редакция на т. 4 в чл. 26, ал. 1, в която се казва, че "лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2 от Закона за информация относно необслужвани кредити. Обект на проверка са еднолични търговци, управител/и/ и членове на управителен или контролен орган на дружества към момента на теглене на кредита." Последното предложение бе отхвърлено.
Според зам.-председателя на Народното събрание и шеф на вътрешната парламентарна комисия Анастас Анастасов "този текст ограничава броя на лицата, и то към даден момент". Анастасов пояснява, че в приетия вариант на промените се отваря възможност за

проверка на
всички в списъка от кредитни
милионери

Председателят на комисията по досиетата Костадинов съобщи, че на проверка подлежат около 10 500 фирми. От ведомството му имат възможност да оповестят скоро имената на кредитните милионери, които са били агенти на ДС, но законовият луфт досега блокираше информацията. Според члена на комисията Екатерина Бончева вероятно около 5000 души от подложените на проверка ще се окажат свързани с репресивните органи на комунистическата власт. За 10 на сто от всички проверявани досега лица било установявано, че са свързани с ДС и разузнавателните служби на армията. По-голям се оказал процентът при дипломатите и служителите в МВР.
Има и няколко интересни предложения, които могат да доразвият приетите вече промени. Според най-вероятния шеф на вътрешната комисия Красимир Ципов (който се очаква да смени предложения за конституционен съдия Анастас Анастасов) съвсем естествено след тази поправка се очаква да дойде и друга, вече подготвена от управляващите. Според нея

участниците в приватизацията

по време на прехода също ще бъдат проверени за принадлежност към ДС. Идеята му е на проверка за агентурно минало да подлежат членовете на бордове на държавни търговски дружества, хората, които са получили мажоритарни дялове в такива предприятия при раздържавяването им по стария закон за приватизация, и участниците в управлението на приватизационните фондове през годините. По думите на Ципов “важно е хората да знаят кой и как е свързан с приватизацията”.
С тази поправка пъзелът около аферите на прехода и връзката с бившите репресивни органи на комунистическия режим ще бъде разнищен. Това означава, че възможностите на участниците в тези процеси да влияят в сегашното време ще бъдат ограничени до минимум.
Първо, защото спрямо тях ще действа така наречената тиха лустрация, в резултат на която в някои ключови институции като президентството и външното ни министерство вече не е възможно да работят бивши агенти. И, второ, защото след обявяването им те могат да бъдат вече обект за разследване от страна на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, както и да подлежат на ударите на съответния закон. Всичко това ще отреже пипалата на Октопода в реалната власт.

петък, 26 октомври 2012 г.

Полезният референдум

Първото в най-новата история допитване до народа за отговор на въпроса  "Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждане на нова ядрена централа?" ще има и положителен ефект. Той ще се изрази в това, че всеки ден готвещите се да участват в него български граждани, ще се информират за тъмната страна на едно строителство, глътнало милиарди техни пари. И на тях ще им светне кои са не само преките участници в този грабеж, но и кои са кукловодите, криещи се зад червено-синята мъгла. А вихрещият се от нея популизъм, изразяващ се в безсмислените дискусии, няма да може да размие аферите.
Разбира се, че управляващи и опозиция искат да получат своето от този референдум на предстоящите парламентарни избори. Но по-същественото е как и до каква степен на данъкоплатците ще им светне, че всеки един от тях оттук нататък трябва с действията си да направи така, че 

повече да не бъдат ограбвани под прикритието на помпозни лъжи 

като например тази за така наречения „Голям шлем”.
Това, че допитването е с предизвестен край, защото, ако до провеждането му не бъде променен законът, няма как в най-студения зимен месец февруари да бъдат изкарани 4 346 000 българи (колкото са гласували на парламентарните избори през 2009 г.), също не е толкова съществено. Освен това до провеждането със сигурност ще се направят опити законът да се промени, за да може по-лесно да се наклонят везните в една или друга посока. Всъщност суматохата около това е едно от последните убежища на Октопода. Затова от особено значение са разкритията, които и по време на дебата не липсваха.
Всеки ще се замисли, ако наистина ще трябва да се изплаща АЕЦ „Белене” в продължение на 117 г., за да се върне инвестираното. Защото това пък веднага навежда на мисълта с
колко ще трябва да се увеличи цената на електроенергията,за да се върне инвестицията само за 20 г. Съвсем очаквано социалистите не отговориха на този въпрос. С мълчание подминаха и други. Като например спазени ли са законовите изисквания при възлагането на поръчки за АЕЦ „Белене” и дали не са подписвани споразуменията тайно. Изложените в пленарната зала факти показват, че оборудването се поръчва при липсата на необходимата за това документация, нямало е дори технически проект на Агенцията по ядрено регулиране. Освен това се 

възлагали поръчките, преди да бъде лицензиран проектът. 

Много грубо е заобиколен Законът за обществените поръчки, като е пристъпено взето вече решение за подписване на такава поръчка. Вместо нея е  подписано споразумение от 29.11. 2006 г. с 14 броя допълнения към него и договорно споразумение от 18.01.2008 г., в които са  възложени на части изпълненията на  определени дейности  (част от споразуменията са подписани еднолично от представляващия НЕК, без да има  решение на Надзорния съвет). Ще отбележим, че законодателството по отношение на обществените поръчки към тази дата, както и след нея не допуска възможност, преди да са приключили преговорите, в процедура на договаряне да бъдат възлагани дейности за част от обема на поръчката. Това показва, че без основание са платени над 1 милиард евро от джоба на данъкоплатците.
Изобщо няма да се спираме на плашилата, размахвани от социалистите в продължение на десетилетие, как ако не се строи ядрената централа през 2010 г., България ще се превърне във вносител на електроенергия. В момента страната ни има излишни 1000 мегавата, които продава.
Съществува и един зловещ въпрос, който няма как да бъде подминат. След „Фукушима” има директива на Европейската комисия, в която е записано, че радиоактивните отпадъци се погребват

в държавата, в която са генерирани


В момента отработеното гориво се връща в Русия.
Висящо е и искането на десните депутати да бъде блокиран референдумът, защото компетентността за изграждане на ядрена централа е на Министерския съвет. Правителството трябва да определи инвеститора, дали има пазар за произведената енергия, трябва да се произнесе за безопасността на ядрената централа. Конституцията и законите на България са категорични, че не може да има референдум по технически проект.  Има и една друга спъваща подробност. Според закона, ако са

гласували повече от 20%


и вотът е положителен, той отново ще дойде в Народното събрание. Проблемът е, че ако не са гласували 50% според нормата, референдумът да е невалиден, но ако същевременно 20 процента са гласували, няма яснота как точно да се постъпи. Това също трябва да се реши до гласуването, за да не се дава възможност за излишен шум. А що се отнася до аферите, добре би било участниците в тях да си получат заслуженото. Тогава, а не с референдума ядрената страница в нашата история ще може да бъде затворена наистина. Докато съществуват бели петна в нея, зависимостите ще държат изправен Октопода, от който е крайно време да се отървем.

вторник, 23 октомври 2012 г.

Кой продава СДС

Нищо неочаквано няма в създаването на синя фракция в СДС и в желанието на нейните учредители Синята коалиция да се възстанови. Достатъчно е да се вземат предвид последните социологични проучвания, според които сините и ДСБ са под прага за влизане в парламента, взети поотделно (0,7% за ДСБ и 1,8 % за СДС) и дори заедно (2,5%). На пръв поглед шансът на коалицията е по-голям. Но дори да предположим, че минат четирипроцентовата бариера, на практика ще се възпроизведе сегашното статукво. И тези, които


в продължение на две години играха в един отбор със социалистите


в парламента, пак ще са в него. Също както в червения лозунг: „Ние пак сме тук и пак сме същите”. Точно те – Надежда Неински (евродепутат, водеща през пролетта преговорите за продължаване на Синята коалиция), Мартин Димитров (бивш лидер на партията) и Ваньо Шарков (депутат и неуспял кандидат-лидер) са инициатори на вътрешнопартийното обединение с прозрачното заглавие „Единство”. А мотивът им за обединението на фона на парламентарната червено-синя мъгла звучи като Параграф 22 – то трябвало непременно да се случи, защото отваряло пътя за връщане на БСП във властта. А пък като се случи, ще сме противници с БСП, но само наужким.
Главният секретар на СДС Борис Марков бе лаконичен: „Който иска да се върне в СДС е добре дошъл”. По думите му със създаването на фракцията Надежда признава поражението си през пролетта като водещ преговорите за продължаването на коалицията. Според него с предложението си тя прави опит да продаде СДС.
По този повод е уместно да припомним, че активността на Неински е парадоксална. Заради нейното избиране за председател на партията през 2002 г., вместо Екатерина Михайлова, сините бяха разцепени и по-късно бе създаден ДСБ. Тогава станахме свидетели 

на едни от най-срамните събития в историята на десницата. 


29 народни избраници от общо 61 на ОДС в 39-ото Народно събрание (2001-2005 г.) безцеремонно прибраха полагащата се парламентарна субсидия (420 000 лв.) и изгониха останалите от тяхната парламентарна стая. Няма да пропуснем да споменем с какъв хъс те изнесоха от синята централа компютри, принтери, лаптопи, не забравиха и компютърните мишки, някои от които по-късно се оказа, че са развалени. А какво да кажем за това, че оставиха без гуми партийните коли на „Раковски” 134, защото джантите и гумите се водеха на фондация „Демокрация”. Тогава сини депутати описаха развода в СДС по следния живописен начин:

"Жената (Надежда Михайлова, по това време лидер на сините) взе къщата („Раковски“ 134), а мъжът (Иван Костов) взе парите (държавната субсидия)”.
Затова и


сегашните напъни за обединение изглеждат комично


на този исторически фон. Разбира се, в името на запазването на статуквото на криминалния преход може развелите се отново да се съберат. Иначе с просто око се вижда, че те изпадат от политиката. И нямат шансове да влязат нито в сините листи, нито в тези на ДСБ. Защото всички искат марката „СДС”. И ако не я получат, нека да потънат.
Ето например какво каза вчера Мартин Димитров: "Това, което правим, е все едно девет месеца преди тръгването на "Титаник" някой да беше предупредил пасажерите кога и къде точно се намира айсбергът". Той допълни, че съюз "Единство" ще е нещо като група за натиск в СДС, с която ще настояват да се случи обединението.
Само че близо 12-те хиляди членове на СДС, както и хилядите техни избиратели, не се нуждаят повече от старите влъхви. Десните не искат измислени коалиции, в които здравият да носи болния. Трябват им нови, некомпрометирани лица. Както и в сините редици да се върнат онези, които кукловодите изтласкаха,


за да контролират партията чрез своите подставени лица


Днес фракционерите си мислят, че номерът им пак ще мине. Само че малко приличат на онзи рибар, който цял ден висял до един вир – слагал червей след червей, но вадел кукичката празна…Вечерта като извадил въдицата за последно, на кукичката имало бележка: "Сметката, моля!"
Е, идва ден, в който радетелите на синята идея не искат повече келнерите на прехода да ги вземат за балъци.

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Референдумът - изтърканата плоча на опозицията

Опозицията бе поставена натясно, след като през миналата седмица стана ясно, че и управляващите са за референдума, поискан от социалистите. Червените до такава степен бяха изненадани от този ход, че освен елементарното обвинение към ГЕРБ в кражба на идеята друго не можаха да измислят. Така сценарият им да въртят популистки плочата АЕЦ „Белене” до изборите, да консолидират своите и да привлекат недоволните избиратели започна видимо да омръзва на всички. И ако на „Позитано” 20 продължат да набиват тая песен, рискуват да загубят катастрофално и тези избори. Причината е, че всичко, което искат, неизбежно ще ги връща в тяхното управление с питането защо те не са го решили, а допълнено разкритията, които вече прави парламентарната комисия, разследваща корупцията по висшите етажи на бившето управление, не само ще неутрализира намеренията им, но и ще превърне техните лидери в клиенти на съдебната власт.
Всъщност лошата новина за БСП е, че те уж получават всичко, но на практика – нищо: поискаха допитване по ядрената тема, получиха го (управляващите няма да се съобразят с искането на сините референдумът


да бъде обявен за противоконституционен


 каквато възможност има, нито пък ще го бойкотират); ясно е също така, че ще бъде спазен срокът и той ще се проведе през февруари догодина (както увериха президентът Росен Плевнелиев и председателката на парламента Цецка Цачева); червените с леко мърморене почти са се съгласили с махането на думите „атомна” и „Белене”...
Е, има някои подробности, като въпроса за това кой ще плати, но тъй като вече има мнозинство (ГЕРБ и БСП), червените се отказаха да го поставят. Още повече че 40 милиона лева на данъкоплатците, похарчени за един вот с предизвестен резултат, е нещо, по което си заслужава да се дискутира. Защото дори средствата да бъдат платени от партийните субсидии, това са пак наши пари.
Друга интересна тема, също с ясен победител, е чий въпрос ще се наложи в пленарната зала. Управляващите вече дадоха своята формулировка: „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала?” Тя мина на правна комисия, очаква се обаче да има известно нагнетяване на страстите по време на парламентарния дебат. В момента социалистите все още твърдят, че тази формулировка подменя тяхната, и се заканват да сезират Конституционния съд. Само че едва ли ще го направят, защото перспективата висшите магистрати да отсъдят в тяхна полза намалява правопропорционално на кадровите промени, които стават там. Затова и


плашилото с Конституционния съд, което доскоро размахваха


от БСП, скоро ще бъде изоставено.
В крайна сметка излиза, че за БСП темата става все по неизгодна. Към това прибавяме и абсурдната възможност през зимата да бъдат изкарани да гласуват поне равен брой на избирателите от миналите парламентарни избори. Ще припомним, че през 2009 г. гласуваха 4 346 000 българи. Тогавашната активност от близо 70% за този референдум е невъзможно да бъде постигната. Разумната позиция на Столетницата би била да насочи усилията си точно в тази посока – да се опита законово да промени тази непосилна бройка, като сведе прага на около 3 млн. души. Тоест това да е приблизително около 60% от тези, които са гласували на предишните избори. Този праг е по-достижим и същевременно достатъчно убедителен Народното събрание да го признае. Това, че


„Позитано” 20 не прави подобно искане


също е много съмнително. Може да се предположи, че те от самото начало не вярват в крайния резултат. Защото дори на урните да се явят 3 милиона избиратели, едва ли половината от тях ще гласуват в полза на строежа на ядрената централа. Видя се, че червените с огромни усилия успяха да съберат 700 000 гласа, от които малко над 500 хиляди бяха валидни.
За БСП никак не е изгодно и да се шуми в детайли около проекта АЕЦ „Белене”. Причината е, че съгласно Закона за референдумите (чл. 2) гражданите трябва да изразят информирано своето мнение. А това не е възможно, защото споразуменията между двете страни – българската и руската, са тайни. Няма как да бъде питана другата страна дали да бъдат огласени договорите.
Разбира се, и чл. 45 от Закона за безопасното ползване на ядрената енергия, в който се казва, че Министерският съвет, а не Народното събрание, е този, който може и взема решение при спазване на всички изисквания за изграждане на ядрена централа, също остава висящ и


винаги може да бъде изкаран от ръкава като скрит ход.


В самия закон за пряко участие се казва, че национален референдум може да бъде проведен по въпрос от компетентността на Народното събрание, а конкретна централа кога и къде да бъде построена не е в компетенциите на парламента. Затова и трябва да се изчака окончателното гласуване в Народното събрание на направените корекции на въпроса за референдума за АЕЦ „Белене”, защото може да не се приеме становището на правната комисия и той да търпи още поправки.
Както се вижда, възможностите на социалистите да използват ядрената тема за свои политически цели намаляват с всеки изминал ден. Но дори това не може да успокоява управляващите. Защото народните избраници, както и правителството имат да решават много по-актуални въпроси, свързани с проблемите, произтичащи от икономическата криза. Добре би било


опозицията да си дава сметка, че бавенето на топката в излишни дебати


може да се вписва в историческата традиция, оставена от бившите комунисти да се действа партизански, но избирателите вече не се хващат на подобни уловки. Нито пък са склонни да дават милиони, които биха им помогнали в тяхното жизнено оцеляване.
За това на този фон е странно и неуместно върхушката на БСП да продължава да се държи като партия на червените олигарси. И вместо да се ориентират към социалната тема и да се опитат да подкрепят в парламента законите, които ще помогнат за по-бързото измъкване от блатото, те разчитат единствено на грешки на мнозинството. И поведението им е на хора, които са убедени, че ще спечелят изборите. Защото кой „плаче”, кой се „страхува” и кой е „смешен”, ще стане ясно едва на изборите. Това, което е сигурно, е, че едва ли данъкоплатците ще дадат доверието си на бившия премиер и неговите министри. В редиците на социалистите отдавна се чуват гласове, че


тактиката да се върне властта с провалили се политици


е погрешна. И когато техният лидер и председател на партията на европейските социалисти обяснява на младите как ще реши проблема с тяхната безработица, съвсем логично е да се пита защо той не реши това, докато имаше всички лостове на държавното управление като премиер. Естествено е той да пропуска този отговор, но това не го измъква от омагьосания кръг, в който социалистите се въртят и губят избори след избори.

вторник, 16 октомври 2012 г.

Партиите да си платят референдума

Има светлина в тунела на червено-синята мъгла около референдума за АЕЦ „Белене”. И тя е, че партиите трябва да си платят за кашата, която забъркаха. По принцип добре би било тези, които го искат или стоят зад тях, да дадат парите. Но няма лошо всички парламентарно представени сили да платят. Защото отсега е ясно, че популизмът им по темата ще надмине всички очаквания. Добре е също, че вече има и достатъчно убедително мнозинство по въпроса за плащането. Данъкоплатците имат нужда от тези близо 50 милиона лева, които иначе щяха да бъдат взети от техния джоб. Не че сега пак те няма да ги дадат. Но поне няма да е два пъти. 
Всъщност изводът е,  че точно избирателите трябва добре да си помислят за това как да гласуват на следващите избори. Защото например вчера стана ясно, че вече се чуват гласове в референдума да има въпрос и за членството ни в НАТО. Е, ние можем да се пошегуваме и да предложим питането да е за това дали да станем отново съветска република, както навремето бе предложил Тато.

Червени в цайтнот заради аферите

Лидери на БСП започнаха да затъват фатално в губещ популизъм заради желанието си да спрат предстоящите скандални разкрития за корупционни практики по време на тяхното управление. Далаверите вече започнаха да изплуват от разследванията на две парламентарни комисии. Червените първо обявиха, че ще сезират Конституционния съд за легитимността на една от комисиите, после пък поискаха същата комисия да разследва действия на управляващите, а само преди два дни една от засегнатите депутатки (Корнелия Нинова) обяви, че ще иска имунитета на председателя на комисията. Комичните действия

носят само негативи на Столетницата

Ще припомним, че както Нинова, така и друга обявена за разследване фигура - Румен Овчаров, бяха отстранени още по време на управлението на социалистите и бяха разследвани за афери. От това време са въпросните прокурорски преписки и сересета, за които днес се шуми пак. Ще отбележим също, че новата пушилка се вдигна, след като червеният депутат Антон Кутев, в желанието си да постави на място нападналата го колежка Нинова, спомена за правените от тайните служби записи с нейно участие.
Като прибавим към това и многобройните папки от прокуратурата с разследвания за АЕЦ "Белене" и за газовите договори, както и тези,  свързани с причините, довели до сегашното поскъпване на тока, можем да си обясним изнервеността на потърпевшите. Само че народът го е казал ясно - в такава ситуация  излишните движения водят единствено

до невъзможност да се измъкнеш

Иначе е съвсем разбираемо желанието на БСП да използва всичко, за да трупа дивиденти в изборната битка, в която енергийната тема ще е най-важна за социалистите.
Само че седемте въпроса, които ще бъдат основно разисквани от временната комисия, проверяваща факти и обстоятелства, свързани с корупционни практики по високите етажи на властта, няма как да бъдат замазани. А те са:
1. Имало ли е лица, извън длъжностно упълномощените, които са водили нерегламентирани преговори за строителството и доставките за АЕЦ „Белене”?
2. Как, от кого и при какви условия са договаряни истинските параметри по договора за АЕЦ „Белене”?
3. Осъществявана ли е умишлена предварителна уговорка за манипулиране на общественото мнение с цел прикриване на истината по договора за АЕЦ „Белене” и представянето му само като новина за инвестиции в икономиката?
4. Изтекла ли е предварителна информация кой ще бъде победителят на търга за строежа на централата преди приключването на предварителната по закон процедура?
5.  По какъв начин са договаряни параметрите по договорите и кой е осъществявал доставките на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй”, на каква цена и това било ли е съгласувано с ЕС във връзка с ограниченията на Европейската комисия от 1.1.2007 за доставка на ядрени материали?
6. Има ли лица от енергийния бизнес, които от името на съответния ресорен министър са договаряли схема за разпределение на дейности между френска и руска фирма с цел придобиване на големи комисиони?
7. Ощетена ли е държавата в особено големи размери по договорите за строежа на АЕЦ „Белене” и доставките на ядрено гориво?
Всеки един от тези конкретни въпроси бива подминаван от социалистите по начин, който

предизвиква съмнения

и засилва обществения интерес за тяхното разнищване.
Тук е уместно да припомним една разсекретена преди година и половина „паметна бележка” от „историческата” среща между тогавашния президент Георги  Първанов и Владимир Путин на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният ни глава, без това да му влиза в правомощията, пита министъра на енергетиката по това време Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като - за да зарадва руската страна още повече - казва, че строителството може да почне още през август. От този диалог излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност тук става дума за апел за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия,

а министърът без никакво колебание се е съгласил

В никакъв случай не бива да се забравя и участието на един син премиер, който днес гръмко тръби, че от десетилетия се борел срещу построяването на тази централа. Точно неговото правителство реанимира проекта.
Вицепремиерът на синьото правителство Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ „Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999-2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30-километровата регионална област на Белене.
В резултат на това с решение от 26 януари 2000 г. на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
Изобщо няма да се спираме на факта, че според прогнозите трябваше да имаме недостиг на 1000 мегавата днес, но всъщност имаме толкова в излишък.
Наистина много е интересно

какво съдържат папките

изпратени от Софийската градска прокуратура до парламентарната комисия. Те най-вероятно ще отговорят на щекотливи въпроси като защо доходите в България са толкова ниски и защо пенсионерите получават мизерни пенсии и най-вече - кой открадна стотици милиони само от един сектор на българската икономика. Проблемът е, че засега тези въпроси галят слуха на избирателите. Но ако те увиснат във въздуха и се загубят в червено-синята мъгла, резултатът няма да бъде добър и за тези, които ги поставят. Политическата воля да се създават разследващи комисии вече не е достатъчна. В европейските доклади непрекъснато се напомня, че в България проблемът с корупцията остава, а в определени сектори се задълбочава. Затова след избирането на нов ВСС, свързан с предстоящите реформи в съдебната система, парламентът е този, който трябва да даде необходимия пример за действителна битка с черните каси на политическата корупция.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Шум в червената система

Нова вътрешнопартийна схватка започва в БСП. Членове на висшето ръководство (Националния съвет, състоящ се от близо 200 души), започват да събират подписка за отстраняването на техния съпартиец Антон Кутев от червеното Политбюро. Близо 40 души досега са дали съгласието си да се подпишат. Поводът е поредицата скандали, в които се замеси Кутев, който освен че е депутат, е и секретар по медийната политика на червените. Непремерените му приказки според тях са опетнили името на БСП и са донесли непоправими негативи по-малко от година преди изборите. Чашата преляла от последното негово изказване, направено в деня, в който лидерът им Сергей Станишев бе избран за шеф на европейските социалисти. В него, вместо да си посипе главата с пепел, заради сравнението на БСП със СПИН, Кутев  твърди, че чувството му за хумор не било разбрано и че бил нападнат от глутница другари.
Ще припомним, че седмица по-рано контролната комисия на БСП постанови, че той трябва

недвусмислено и без уговорки да се извини


на своите. Но се оказа, че всъщност това бе дружеско дърпане на ухото на провинилото се другарче. Шефката на комисията Мая Манолова, която иначе е известна с хапливия си език, почти приятелски му препоръча да брои до 10, преди да говори, и заключи, че в БСП достатъчно са се упражнявали върху гърба на Кутев, най-вече хора, които не се славели с премерени изказвания. Но неохотата да получи подобаващо наказание от страна на най-близкия до лидера кръг само направи явна разделителната линия между върхушката и редовите в БСП. И подсказа, че лошите новини заради тепегьозлъкът на техния медиен бос предстоят. Защото ако планираният в социалната мрежа протест срещу Кутев пред „Позитано” 20 се провали, то едва ли левите интелектуалци, които написаха писмо до ръководството по този повод, ще бъдат така снизходителни. По-известните сред тях са Леда Милева, Павел Писарев, Бенжамен Варон, Найден Вълчев, Панчо Панчев. В писмото си те твърдят, че

„спинозната шумотевица”


сътворена от Антон Кутев, е само върхът на айсберга и че в БСП има очевидна липса на адекватна медийна политика през последните години. Интелектуалците припомнят, че вече веднъж са се обръщали към ръководството с подобно писмо заради скандала с Азис, който за малко щеше да пее за предизборната кампания на левицата за евроизборите през 2007 г. Те не искат да чакат четири години да изтече мандатът на „любимеца по необясними причини на ръководството”. Защото са убедени, че ще сътвори още по-големи гафове.
Първоначално лидерът на БСП Сергей Станишев защити доверения си секретар. Той каза, че спинозният скандал е измислен и даде повече от положителна оценка за Кутев, като го характеризира като

“острието” на БСП


което давало самочувствие на членовете и симпатизантите на червените. И нахока критикуващите го: “За пореден път някои водят вътрешни битки заради лични амбиции на гърба и за сметка на БСП.”
Но когато Кутев продължи със скандалното си поведение и нарече съпартийците си глутница другари, Станишев млъкна и оттогава не е казал нищо в защита на протежето си.
Контролната комисия на БСП също е
сезирана и се очаква нейно ново решение“Считаме, че медийните гафове на Антон Кутев са удар и по авторитета на президента на ПЕС и лидер на БСП Сергей Станишев. Считаме, че Антон Кутев е достатъчно зрял и умен човек, за да прекрати поредицата от своите гафове, които носят вреда на БСП и на социалистическата идея”, твърдят социалистите, които са се жалвали от новите изцепки.

Ситуацията около Кутев


получи и едно друго измерение, което тепърва ще бъде разнищвано.
Схватка между него и съпартийката му Корнелия Нинова даде възможност да се създаде парламентарна комисия, която не само че върна спомена за едни сересета срещу Нинова, за които Кутев намекна, но е на път да изкара нови далавери за времето, когато тя беше шеф на „Булгартабак”. Това на практика означава, че медийният секретар се превръща в опасна „дъвка”, която ще дърпа червените към дъното, в момент когато те имат нужда от консолидация. И ще омаловажава плюсовете от избора на техния лидер на важния за евросцената политически пост.
По принцип според устава отстраняването на човек от Изпълнителното бюро може да стане само по предложение на председателя или на конгрес. Това означава, че вътрешнопартийните противници на Кутев нямат големи шансове. Но от друга страна, ако Станишев нищо не предприеме,

той ще натрупа поредните червени точки


които ще бъдат използвани срещу него в подходящия момент. Ще отбележим, че срещу Кутев скочи Румен Петков, ключова фигура от отбора на бившия президент Георги Първанов. Той се вбесил на шеги от симпатизанти, които си разменяли презервативи в Севлиево, и се заканил, че на Национален съвет на БСП ще поиска официална позиция. Самият Първанов също не остана безучастен: “Аз твърдя, че изказването на Антон Кутев е обидно и вредно изказване. Казвам го като историк - в цялата партийна история няма по-обидно изказване към социалистическата идея. Тук аз не виждам виц. И не съм аз този, който е загубил чувството си за хумор”, необичайно остро реагира експрезидентът.
Всъщност поредните вътрешнопартийни дрязги идват навреме и ще запълнят липсата на адекватно за една опозиция поведение. Те може да имат някакво значение сред червените. Но отстрани погледнато те предизвикват смях, защото и единият, и другият лагер се държа като онези две блондинки, които, както си седели в един бар, видели, че зад тях сядат двама мъже и едната вика: “Това с черното яке е мъжът ми, а този със синьото яке е любовникът ми. А другата казала:
„Ах, колко забавно, при мен е точно обратното.” Изводът е, че в Столетницата нищо ново не се случва. Както и да си разменят играчите и постовете, резултатът пак ще е същият. А това се вижда от избирателите.

понеделник, 8 октомври 2012 г.

Лустрационни игрички


По закон директорът на БТА се избира и освобождава от Народното събрание. И решението на КС означава, че въпросът дали кадри на ДС да заемат този пост 

зависи само от волята на избраниците на народа. 

Тихата лустрация се оказа форма на пречистване, която със сигурност ще бъде приложена и по отношение на Агенцията. Това не означава, че с това ще приключи битката с Октопода. Въпросът за миналото не е маловажен, но от друга страна, гарантираното от закона информиране на гражданите за тайните зависимости на криминалния преход е достатъчно значим критерий, за да се вземат подходящите кадрови решения, що се отнася до държавните служители на една страна - членка на НАТО, общност от държави, обявени навремето за най-голям враг на бившия режим.

сряда, 3 октомври 2012 г.

"Шлемът" бумеранг на "Позитано" 20

Едноседмичната суматоха около появата на нов инвеститор за АЕЦ „Белене” е на път да утихне. Но за сметка на нови и очертаващи се още по-ожесточени дебати по ядрената тема. Причината е, първо - в неизбежността на националния референдум по този повод, след като стана известно, че червените са събрали повече от 500 000 валидни подписи за него. И, второ – в очакваните скандални разкрития от парламентарната комисия, която трябва да разследва всички афери от последното десетилетие, свързани с ядрената централа. Комисията трябва да бъде избрана още днес и дебатът при създаването й също няма да бъде лек.
Не е трудно да си представим колко дни от времето за законотворчество ще бъдат пропилени. Ако използваме партизанската терминология на бившите комунисти, това си е чист саботаж. И безполезно харчене на парите на данъкоплатците. Но, от друга страна, е добре точно те да знаят как левчетата им са потънали в най-известния „гьол” на страната.
Всички карти, разбира се, все още не са сложени на масата и не се знае кой какви козове ще извади за постигане на своите цели. Но самата подредба на двете събития – разследващата комисия и референдума, подсказва, че
главната цел на разкритията   
инициирани от управляващите, е БСП не само да не може да възстанови доверието на избирателите за предстоящите догодина парламентарни избори, но и да претърпи по-тежка загуба, отколкото на предишните през 2009 г. Червените пък смятат, че ще се случи точно обратното – първо ще може да повдигнат духа и да преброят симпатизантите си, а след референдума ще са достатъчно мобилизирани да участват в изборите.
Само че има куп препятствия преди постигането на крайните цели. И управляващи, и опозиция са наясно с тях. Всяко едно от тях може да промени хода на битката. Ако приемем, че за създаването на разследващата АЕЦ-а комисия ще се загуби един парламентарен ден и след това

периодичноизплуващите от нея афери ще се отразят негативно за бившитеуправляващи

то това, което ще се случи по време на дебата в пленарната зала за даване на ход на референдума, не може отсега да се предвиди. По принцип, след като ГРАО се е произнесла за валидността на подписката, до три месеца Народното събрание трябва да излезе с решение за провеждане или отхвърляне на допитването. Излиза, че спазването на процедурата ще прати референдума в следващата година. Възможно е обаче референдумът да бъде блокиран още в пленарната зала. Управляващите твърдят, че строителството ще струва 22 милиарда лева, които, ако бъдат дадени от бюджета, ще увиснат на гърба на българските данъкоплатци. Червените са разнопосочни по въпроса за това кой ще дава парите. В закона има изрична клауза, която забранява да се провежда референдум, когато става дума за финансови средства, харчени от държавния бюджет. Сблъсъкът на двете тези между мнозинството и опозицията може да стигне и до Конституционния съд. Фактът, че социалистите настояват чрез бившия енергиен министър Румен Овчаров държавата да има водещ дял в централата, показва, че казусът ще предизвика брожения.

Напрежение имаи по формулировката на допитването

Според мнозинството въпросът в събраната от БСП подписка за провеждането на референдум е бил подвеждащ - „Искате ли да се развива ядрената енергетика в България чрез строителството на АЕЦ „Белене?", защото хората може да искат да се развива ядрена енергетика, но да са против строителството на „Белене". От ГЕРБ смятат, че задължително трябва да присъства и въпросът как ще бъде финансирана атомната централа. Хората трябва да знаят, когато гласуват „за" „Белене”, какво ще им коства това – колко ще трябва да дадат от своите пари и дали си заслужава.
Освен това събирането на подписите не означава, че ще може да бъдат накарани над 60 процента от имащите право на глас да отидат до урните. Съгласно чл. 23. (1) от закона „предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели”. В БСП едва ли не си дават сметка за тези сериозни пречки. Но фактът, че не ги коментират, означава, че намеренията не са толкова свързани с ядрената енергетика, а преди всичко с популистки цели.
Съмненията за това се засилиха, след като при завръщането си от Брюксел, в отговор на въпрос защо не е подписал договор за АЕЦ "Белене" като премиер, новоизбраният шеф на ПЕС Сергей Станишев заяви, че никога не би подписал условия, "които са непоносимо тежки или които да допускат загуба на контрол от страна на българската държава върху този проект". Типичен „параграф 22”, който обезсмисля референдума. Но социалистите едва ли ще се откажат лесно. Аферите, които ще изплуват от „гьола”, също едва ли ще трогнат върхушката от БСП така, че да си посипе главата с пепел. Изборите обаче, за които се готвят и едните, и другите, ще покажат кой е крив и кой е прав.

понеделник, 1 октомври 2012 г.

Мините на криминалния преход