Общо показвания

понеделник, 18 декември 2017 г.

За “веждите и очите” на здравната политика



Политиците пак пресолиха манджата. Опозицията не пропусна да се възползва от общественото недоволство срещу мораториума за купуване на иновативни лекарства, (предимно за онкоболни) и отхвърленото вето на президента по този повод, а управляващите не бяха достатъчно убедителни в доводите си. Впоследствие се оказа, че медикаментите ще бъдат доставени, но за тях ще плати Министерството на здравеопазването.

Равносметката е следната: За лекарства за онкоболни са предвидени над 300 млн.лв. 74% от 123 лекарства за страдащите, които се разпространяват през аптеките и са платени от НЗОК, са иновативни. Под мораториум попадат 32 медикамента, които са нови за пазара, но не всички са за онкологично болни. Само за 4 от тях няма заместител. За две от тях има 23 души с редки заболявания, за останалите две болните са 1500, за които здравното министерство ще осигури средства. Този режим на работа ще функционира до доказването на терапевтичния ефект от лечението с въпросните медикаменти. Едва след това и след изтичане на временната едногодишна мярка въпросните лекарства ще бъдат реимбурсирани от здравната каса.

Изводът би трябвало да е, че нуждаещите се няма да бъдат нелекувани, нито ще трябва да плащат от джоба си. И че преди да се стигне до политическата пушилка и развихрилите се страсти, е можело експертите да обяснят на политиците, че има изход.

Това, което обаче засега не знаем, е колко бързо ще бъдат доставени иновативните медикаменти. И това не може да не безпокои. Едно е да се отиде до клиниката или до аптеката и да се получи лекарството, а друго е тепърва да се минава през специално създадената комисия, която да одобрява и след това да поръчва и доставя лекарството. Известно е, че чиновническите дебри могат направят така, че докато лекарството пристигне до нуждаещия се пациент, вече да е станало късно.

Всъщност здравният екип, при така създалата се ситуация, трябва да действа като “Бърза помощ”. И това трябва да се направи публично още при първия поискал нова молекула. За да се види дали заради едни 40 млн., вместо да бъдат “изписани веждите, ще бъдат избодени очите”, както е казал народа.

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Крехка справедливост



Парламентът показа, че може да работи в интерес на гражданите. При това, без да губи време в излишни спорове и търсене на политически дивиденти. С приетите промени в Кодекса на труда близо 10 000 работници с неизплатени трудови възнаграждения през последните три години ще могат да си ги получат от Фонда за гарантиране на вземания на работници от фалиращи предприятия. Собствениците на такива предприятия няма да могат вече да ги прехвърлят на неплатежоспособни лица и така да си измиват ръцете. Също така нередовните платци няма да участват в процедурите по получаване на обществени поръчки. А Инспекцията по труда ще може да пуска искови молби по откриване на произвоства по несъстоятелност.

Демонстрираното единодушие от народните избраници е знак, че в парламента може да спрат срамните сцени с нападки и обидни квалификации, на които станахме свидетели през последните месеци. А езикът на омразата да бъде заменен с обичайния за демократичните общества дебат с аргументи между управляващи и опозиция.

Преди всичко това е един чудесен коледен подарък за хилядите ощетени. Те ще получат парите си в рамките на няколко месеца. Възтържествуването на чувството за справедливост ще е онази малка стъпка, с която може да се върне заниженото доверие към политическата класа.

Няма място обаче за фойерверки и излишен шум. Не трябва да се забравя, че тези пари ще дойдат от редовните платци. Така че това да не се окаже лесна вратичка за измъкване от отговорност на тези, които не искат да си плащат. Добре е да се знае, че нарушилите правата на работниците, ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона. И че обидните за човешкото достойнство дела няма да останат ненаказани.

Всъщност накрая е редно да се запитаме – кой всъщност е печелившия след демонстрираното днес единство в парламента: омбудсманът (инициатор на промените), депутатите (взели решението), работниците (с неизплатените заплати), неплатежоспособните фалирали работодатели (получили възможност да се измъкнат) и кой ще е губещия – всички останали, които трябва да платят сметката. Истината е, че печеливша е демокрацията, но за да бъдат всички доволни е редно да няма губещи. Така че радостта от случилото се може да е голяма, но законотворците трябва да знаят, че има още какво да направят, за да има справедливост.

понеделник, 11 декември 2017 г.

Компотите на Пинокио


Ако някой се съмняваше, че половин век след Тато, провалилият се политик Христо Иванов ще извади от нафталина неговата компютърна революция, ще я "дигитализира" и ще я хвърли като поредна димка с лъжи, сега трябва да е убеден защо кръвта вода не става. Посткомунизмът се сдоби с поредното отроче, което също като във вица от времето на Соца се опитва да изнесе компютри, но се оказва, че не са компютри а компоти и не били изнесени, а върнати.

Няма да коментираме, че по известният като Пинокио лидер на сполучливо прекръстената в Мрежата маргинална партийка “ДАЙ, България”, “открива” топлата вода, като ни пробутва “технологичната революция”. Само ще припомним, че страната ни отдавна е привлекателна за инвестициите в тази област, а нейните специалисти работят в световни техпаркове за най-големите компании. Няма да обясняваме и защо ръждясалата мантра как държавата пречи на частния бизнес, се приема единствено от групичката около него, отчаяно бореща да докопа оредяващите грандове.

Няма нов и стар ред, както се опитва да ни внуши псевдореволюционерът с Коминтерновски плам. От тази евтина лъжа, само носът му става по-дълъг. Желязната завеса отдавна падна.  Свободният свят вече не е привилегия за “децата на другарите”, нито за “жълтопаветниците”. А това, че “иновационният взрив” за Иванов е нещо като залпът на “Аврора” си е негова болка. Едва ли тези, чиито рамене използва за трамплин към властта, ще откликнат на вехтите му левичарски призиви. Всички виждат подсъдните олигарси, които дърпат конците му и отново искат да докопат благините, за които днес отговарят пред Темида.

четвъртък, 7 декември 2017 г.

СРС-то като плашило за политическа употреба


Шумен и излишно политизиран дебат се състоя в парламента по повод отчета на Националното бюро за контрол на СРС. От една страна се призна, че повишаването на броя на подслушванията е заради “оперативната обстановка в страната и извън страната”, но от друга - стана ясно, че отделните служби и институции имат проблем в комуникацията по между си. И това се използва за трупане на политически дивиденти. Логичният въпрос е защо не са изгладили противоречията досега.
Изводът не е лицеприятен – първо, защото става публично известно, че нещо не е наред в сигурността и второ, защото очевидно ще има нужда от преформатиране на тяхната дейност, ако по най-бързия начин не се стигне до изчистване на проблемите. Няма да коментираме опитите за политически внушения и създаване на страхова психоза за масово подслушване. Но да се обсъждат тези проблеми в момент, когато текат последните дни от подготовката за европредседателството на страната ни, не е здравословно. Това е лош знак за партньорите и добър за тези, които търсят нестабилност.
И накрая, но не на последно място, спазването на човешките права е барометърът за демократизирането на страната ни. Не е тайна, че през годините сянката на тайните служби винаги се е използвала за разчистване на политически сметки и в ущърб на гражданите. Време е усилията да се пренасочат срещу тези, които застрашават сигурността, а политиците да се бъркат в делата на службите само, когато трябва законово да подобрят тяхната дейност.

неделя, 3 декември 2017 г.

Евтините трици на лекарствената политика


На управляващите най-после им светна къде е заровено кучето. И че пътят не е в “спестяването” на пари от нови лекарства, а в пресичането на реекспорта на жизненоважни медикаменти, от които всъщност има недостиг. 
Отдавна са известни много начини за източване на Здравната каса. Но чрез износа на веднъж вече внесените животоподдържащи медикаменти не се извършва просто търговско престъпление. То е и морално - защото е сравнимо с опит за убийство на хиляди нуждаещи се. 

И това не е всичко. Парадоксално е, че за да спасят живота си, пациентите се превръщат в трафиканти на лекарства. И вместо престъпниците, те са заплашени от закона. Освен това не е здравословно да се използва очевидната законодателна грешка за популистки цели. На силни думи имат право само потърпевшите. 

Време е да се поправи тази недомислица в законодателството. Бюджетът на Касата трябва да бъде допълнен, а престъпните схеми да бъдат пресечени. Случилото се е обеца на ухото не само за управляващите. Грижата за болните е всъщност грижа за здравите. Вижда се, че има нужда от много по строги санкции за тази търговия. Това, което се извършва, не е само документална измама, подлежаща на глоби. Нравственото престъпление, обричащо болни, трябва да получи съответното измерение по Наказателния кодекс.

сряда, 29 ноември 2017 г.

Чипът на безотговорността


Очевидно безотговорността по пътищата на страната ни е безгранична. Няма как да си обясним защо само в рамките на няколко часа ще се получат 15-20 сигнала за фалшиви закъсвания и задръствания с коли. По същото време два тира запушиха за часове ключовите магистрали “Хемус” и “Тракия”. На единия шофьорът заспал, на другия-гумите били изтъркани като галоши. Малоумни изпреварвания взеха десетина човешки жертви преди седмица на прав участък край село Микре. Трагедиите в семействата и близките на загиналите са неоценими, а загубите от материалния ресурс, хвърлян за спасяването на хората, плащат всички данъкоплатци.

Така че колкото и драстични мерки да се приемат, без да се промени “чипа”, както казваше царят, няма да има промяна и жертвите ще нарастват всяка година. Разбира се, това не означава, че тези, които си мислят, че могат да си позволят всичко и да избегнат наказанието, трябва да се оставят да правят каквото си наумят. Напротив, законът трябва да се прилага в цялата строгост, като се запушат всички възможни вратички за измъкване. Това обаче няма как да стане, ако едните ги хващат, други ги обвиняват, а трети ги пускат. Ако съдебната система има нужда от реформа, това трябва да се реформира.

След всяка пътна трагедия, както и след всеки първи сняг, винаги има обвинения. Обикновено те са взаимни. От това полза има само, ако се вземат разумни решения и се ограничат възможностите за безумства. За това не бива да се жалят средства. Шофьорите убийци и рецидивисти, не бива да бъдат допускани отново зад волана. Тези, които се шегуват по телефона, трябва да знаят, че ще бъдат заловени и ще получат подобаващо наказание. Същото трябва да очакват и онези държавни чиновници, които са допуснали възможността за пътни произшествия.

Всъщност от години се повтаря едно и също. Това, което се вижда ясно, е че добрата инфраструктура е само условие, но не е най-важното за избягването на инциденти по пътищата. И че битът и душевността също са грижа на всички. И там се отглежда отговорността. Тя няма как да се появи от само себе си.

понеделник, 27 ноември 2017 г.

Овладяване на емоциите


На управляващите най-после им светна къде е заровено кучето. И че пътят не е в “спестяването” на пари от нови лекарства, а в пресичането на реекспорта на жизненоважни медикаменти, от които всъщност има недостиг. 
Отдавна са известни много начини за източване на Здравната каса. Но чрез износа на веднъж вече внесените животоподдържащи медикаменти не се извършва просто търговско престъпление. То е и морално - защото е сравнимо с опит за убийство на хиляди нуждаещи се. 

И това не е всичко. Парадоксално е, че за да спасят живота си, пациентите се превръщат в трафиканти на лекарства. И вместо престъпниците, те са заплашени от закона. Освен това не е здравословно да се използва очевидната законодателна грешка за популистки цели. На силни думи имат право само потърпевшите. 

Време е да се поправи тази недомислица в законодателството. Бюджетът на Касата трябва да бъде допълнен, а престъпните схеми да бъдат пресечени. Случилото се е обеца на ухото не само за управляващите. Грижата за болните е всъщност грижа за здравите. Вижда се, че има нужда от много по строги санкции за тази търговия. Това, което се извършва, не е само документална измама, подлежаща на глоби. Нравственото престъпление, обричащо болни, трябва да получи съответното измерение по Наказателния кодекс.

понеделник, 20 ноември 2017 г.

Смешки за "жълтопаветници"


Явно Дългоноското не може да живее без лъжи. Всъщност добре е, че Христо Иванов, по-известен като Пинокио, се появява от време навреме, че избирателите да си припомнят как ги е излъгал и защо не трябва да правят нова грешка. Новият номер на този, който отказа съюз с десницата, нарече “жълтопаветници” тези, на чиито рамене се издигна и се определи нито като ляв, нито като десен, е да е борец за нова визия на страната ни в Европа.
Нищо ново - вчерашните лъжи с нова премяна. Сред познатата седянка от провалили се нееднократно и дотегнали на всички наследници на Иван Костов. И подставени лица на създадените под крилото на неговото управление днес подсъдни олигарси. Ние пак сме тук и пак сме същите. И сме самодостатъчни, защото грандът за тази “визия” ни е в кърпа вързан.
Избирателите обаче си спомнят какво направи Командира, когато се провали. Заяви обидено, че е избягал напред и ще чака да го достигнат, после разби десницата. Със същия комсомолски плам и Пинокио проваля всичко, до което се докосне. И също не се извинява на изхвърлената от парламента десница. Без да му мигне окото изважда от нафталина левичарски манифести, вероятно си мисли, че е на крайцера Аврора.
Ще кажем направо - няма как лъжецът да защитава демокрацията и европейските ценности подобно на “тънката линия шотландски пехотинци с червени елеци, които спрели набега на руската конница през Кримската война.” Умните и красиви “жълтопаветници”, са достатъчно умни, за да не се замаят от подобни дитирамби и да не го понесат отново на раменете си. А и в Европа едва ли ще му повярват на поредния донос, както и никога не са му вярвали. Нито българския избирател, нито европейския се нуждае от псевдореволюционери.
Особено, ако са като онези Вазови герои, които непрекъснато свалят Султана, но щом се появи падишахът, се скриват под масата. Или гледат да се умилкват, за да намажат някое топло местенце.

неделя, 12 ноември 2017 г.

За душата на една цигулка


Музикантите знаят – махнат ли се струните, цигулката може да остане без душа. И колкото и да е добър майсторът, той да не може да я настрои така, че да върне качествата на инструмента. Затова случилото се на летище Пловдив, където служители по сигурността накараха двойка лютиери преди полет да свалят струните, е скандално. Смущаваща некомпететност, гарнирана с демонстрация на власт. 

Но е и излишен вдигналият се шум след  това.

Един бегъл поглед върху предложените за обществено обсъждане изменения на законите свързани със службите, борещи се с тероризма, показва, че приравняването с предложените от Европа допълнителни мерки, няма да e лесно. Ще са нужни високо квалифицирани специалисти в нови области, а сегашните ще трябва да минат през допълнително обучение. Ситуацията е толкова напрегната, че ще се наложи да се спестяват конкурсите за някои от служителите, които са регламентирани за държавните длъжности. Това няма начин да не развърже ръцете на връзкарите. Но самата публичност на подобни конкурси създава вече опасност за сигурността, според новите евронорми.

Така че от една страна случилото се е недопустимо. Но от друга - трябва да се има предвид изобретателността на престъпниците. Решенията понякога ще са в ущърб на някои права и свободи. Този случай обаче показва, че има нужда от висококвалифицирани специалисти, които трябва да са наясно, че терористите биха могли да използват калъфите на цигулките за да скрият там автомати, както се случва в гангстерските филми, но не могат да използват за тази цел цигулките.

неделя, 5 ноември 2017 г.

Будители срещу езика на омразата

Има отговор на езика на омразата. Дадоха го тези, които инициираха и възстановиха войнишкия паметник пред НДК, вандалски унищожен. Същият отговор е възстановяването със средства на кинотворци на поругания и унищожен паметник на единствения български войник, загинал при неизяснени и досега обстоятелства по време на потушаването на Пражката пролет през 1968 г.

Разбира се, има и политически средства, с които може да се пресекат подобни изяви, както и да се озаптят овреме провокиращите и спекулиращите най-вече със страховете на хората. Добре е, че управляващите също започнаха да разбират, че е недопустимо в страна, която се готви да оглави европейското председателство, да се отправят унизяващи човешкото достойнство обиди, граничещи с расизъм и  напомнящи за мрачните времена на авторитаризма. 


Доверието трудно се печели, но може лесно да се изгуби. По-съществено е, че без да се бият в гърдите, тези, които истински са загрижени за опазването на националната памет, показват, че тя няма нищо общо с псевдопатриотарството, чиято цел е да противопостави едни българи на други, за да може разследвани и подсъдни кукловоди да се измъкнат от справедливото възмездие. Този номер вече не минава. И днес има будители, които знаят как да обединяват, а не да разединяват.

понеделник, 23 октомври 2017 г.

Ще има ли край стачният синдром в МВР


Споровете между МВР и полицейските синдикати за удовлетворяване на исканията им, предимно за петнадесет процентно увеличение на заплатите, започва да прилича на протяжен сериал. Повтарящияг се вече четири месеца рефрен е, "ако не ни дадете, ще стачкуваме". Въпросът обаче не е да се спре поредният източник на недоволство, а да се създадат условия за трайно увеличение на заплатите, както правилно отбеляза министър Валентин Радев. Така че след отпускането разпределянето на 39 милиона лева, прибавянето на нови 55 милиона към бюджета на МВР за догодина, е само добър знак. Но това трябва да включва реформиране на самата система, най-вече на премахване практиката за плащане на калпак. Също така синдикатите не може да изземват функциите на институцията те да решават как да се разпределят парите. Тяхна задача е обаче да помогнат за прочистването на авгиевите обори от корумпираните полицаи. Вижда се, че има неразкрити престъпления, чести са пробивите по границата, напоследък се разкриха случаи на участие на униформени в наркотрафика. Не говорят за добър тон заплахите от страна на синдикатите, че тяхната стачка може да продължи включително и по време на нашето европредседателство. 
Ясно е и че има нужда и от законови промени. Възможно е да се помисли и за нов закон за МВР. Но е добре всички да си дават сметка, че парите на данъкоплатците са тези, които им осигуряват заплатите. И че те не са единствените, които имат нужда от тях. Напротив, обществеността е в право да недоволства от изпълнението на техните задължения. 
Така че е добре диалогът да продължи, но с взаимни отстъпки. И с уважение към хората, които им дават хляб.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Рано или късно и за двуличието има възмездие


Колкото и подмолно да действат, тези, които целят дестабилизирането на съдебната система, не могат дълго време да се крият. Причината е не само че искат да бъдат оценени от техните кукловоди, но и самите те да получат своето в създалата се суматоха. Затова няма нищо случайно, че председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов се включи в атаката срещу Даниела Дончева, административен шеф на Апелативния съд в София. Няма да коментираме, защо изчака да се вдигне медиен шум около “корупционния мирис”, публично обявен от друг съдия, а защо го направи след като самата Дончева сезира главния прокурор, Инспектората към Висшия съдебен съвет и самите кадровици, с искане за проверка на твърденията на нейния колега. В допълнение може да попитаме защо не го е направил в идентични ситуации, като тази, в която служители на Софийския градски съд са искали инспекция на вече бившия председател Калоян Топалов.

Отговорът не е труден - Панов не е очаквал толкова бърза реакция. И сега се опитва да навакса, за да вкара поредната политическа интрига в независимата съдебна система. Още при избора на Дончева той пробва този сценарии с политически въпрос, но тя не прекрачи границата. Сега Дончева пак показа, че ще играе според правилата.

Всъщност, поведението на Панов не е изненада. Винаги мишкуването му е било последвано от напъни да участва в политиката. Този двоен стандарт - уж да си независим съдия, но в действителност да обслужваш политическите интереси на разследвани и подсъдими олигарси, е същината на всички негови действия. Затова той не само няма право да кадрува в съдебната власт, но и да участва в нея. Двуличието рано или късно бива наказвано.

понеделник, 9 октомври 2017 г.

Първо да си кажем кривиците

Крайно време е политиците да заровят томахавките. Консултативният съвет при президента е добър повод те да се върнат към нормалния политически живот. Видя се, че махленското противопоставяне не само отслабва доверието към институциите, но и предизвиква тревога за стабилността на страната. Още миналата седмица бе даден първият сигнал, че в законодателната дейност на парламента може да се въведе порядък като се създаде Съвет от изтъкнати юристи, които ще консултират депутатите. Така ще се избегнат популистките спекулации в пленарната зала и ще се спестят време и пари. В неделя управляващите обявиха, че подават ръка на всички, които искат нормализиране на междупартийните и институционалните взаимоотношения.

Едва ли обаче лесно могат да бъдат забравени грозните сцени и обиди, хвърлени през последните седмици. Затова е добре да се види дали думите ще се превърнат в дела. Никак няма да е лесно. От сега трябва да се знае, че ако има проблем, той не бива да бъде замазван или още по зле- прикриван. Може да се наложи и управляващи, и опозиция да направят компромиси, както и да озаптят самозабравилите се. Как да се постигне това, го е казал още Апостолът: 
“За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.”

четвъртък, 21 септември 2017 г.

По-внимателно с лекарите!

Като се преобърне каруцата, пътища много. И все някой друг ще е виновен. Оказа се, че на метри от “Пирогов” ранен при инцидент пешеходец трябва да чака линейка, за да му бъде оказана първа помощ. На медиците от болницата им било забранено да напускат. Като основна причина се сочи и отмененият преди половин година стандарт и липсата на нов в частта за оказване на болнична помощ. И едното, и другото звучат като думите на Остап Бендер от романа на Илф и Петров “Дванадесетте стола” - “Делото по спасяването на давещите се е на самите давещи се”. А и общият извод е, че правилното решение е позвъняването на спешния телефон 112.
Разбира се, че няма как случаят да мине без дежурните проверки, за да се търси кой крив и кой прав. Все пак в това се състои и част от работата на чиновниците. Как обаче е възможно повече от половин година да няма приет нов стандарт? Още повече че не минава ден, в който да не се изнасят скандални факти за състоянието на този вид медицинска помощ. Излиза, че когато става дума за пари, тогава държавата е виновна, че не дава достатъчно.
Със сигурност има достатъчно аргументи медиците от “Пирогов” да не напускат сградата, за да се грижат за постъпилите там пациенти. Но това не значи, че трябва да бъдат закрепостявани там. Случаят с пострадалия гражданин показва, че подобно “заключване” е в ущърб на Хипократовата им клетва. И тази “забрана” е уязвима. Добрата новина е, че сега има повод това да бъде поправено и тези, които се грижат за опазването на живота ни, да не се превръщат в евтини дъвки за емоционални спекулации, включително и политически.
Не е нужно от мухата да се прави слон. Още по-малко ни се слушат нелепи оправдания. След като няма стандарт за оказване на спешна помощ, трябва незабавно да се въведе такъв. Той няколко пъти е атакуван в съда и все още се чака решението на магистратите за него. Има и тел.112, каквато е практиката навсякъде по света. Но не трябва да се забранява да помагаш в подобни ситуации. Такава помощ би трябвало да могат да окажат и медиците от намиращите се наблизо лечебни заведения. Бързината е съществена при спасяването на човешкия живот, така че вдигнатият шум е оправдан. Но не е оправдано от случилото се да се правят гръмки обобщения. Важното е да се направят бързи поуки. И такива инциденти да останат в миналото.

четвъртък, 14 септември 2017 г.

Не пожелания, а реално присъединяване

Призивът на председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, че е крайно време България да бъде приета в Шенген, не може да не ни радва. Всъщност в годишната си реч той обърна внимание и на други две важни теми, които са в полезрението на обществото през последните няколко месеца. А именно, че е недопустимо между страни в ЕС да се прилага двоен стандарт при храните. Затова и родните потребители имат право да получават качествени стоки, както западноевропейските. Работниците ни пък не бива да се разделят на „първа и втора класа“, Обнадеждаващо е настояването на Юнкер и Западните Балкани да бъдат бързо приобщени към общността, както и да не се прави отделен парламент за страните, членки на Еврозоната, за което настоява френският президент.
Разбира се, тези пожелания галят слуха ни, но все пак трябва да станат реалност. Вярно е, че неведнъж популизмът на европейски политици е бил в ущърб на България в нейната най-нова история. Съвпадението на исканията ни с думите на Юнкер обаче, е добър повод не само евродепутатите ни, но и управляващи и опозиция да работят и изискват постигането на тези общи цели. Още повече, че предстои европредседателство на страната ни и това ни поставя в изгодна позиция.
Еврозоната и Шенгенското пространство може и да не са лекът за решаване на вътрешните проблеми. Но със сигурност ще ни извадят от задния двор на Европа, където незаслужено сме поставени. Тогава обаче ще трябва да доказваме всекидневно, че сме равностойни партньори и то в конкурентна среда.

понеделник, 11 септември 2017 г.

Дъвка за наивници


Вместо да отговори на съществения въпрос защо няма осъдителни присъди за абонираните за корупни схеми, председателят на ВКС Лозан Панов предпочете да открие личния си политически сезон с новата дъвка - за излишността на Антикорупционната агенция, за която са единодушни всички в парламента. "Дублирането", според него на досега съществуващите звена, всъщност е поредния опит на Панов да услужи на разследвания и подсъден олигархичен кръг. Отдавна няма съмнение, че кукловодите на прехода търсят маши, които да защитават в политиката техните интереси, прокарвайки или спъвайки законопроекти. В конкретния случай е очевиден страхът на олигарсите, че Антикорупционната агенция ще улесни разследването и процесите срещу тях. Затова блъфът нова съдебна система е необходим. Необходим е и врагът в лицето на коруптните, но неосъдени стотици митничари държавни чиновници и любители на суджуците, за да може да се поддържа мита за промяна на съществуващия съдебен ред. Истината е, че най-малко от промяна се нуждае олигархията. Точно затова и Панов се обявява срещу всичко, което би могло да я осъществи. Също като в приказката крадецът вика дръжте крадеца. Този номер обаче няма как да мине. Нагледали сме се на такива псевдопоборници.

петък, 25 август 2017 г.

Макрон и каруцата пред коня

Макар и кратко, посещението на френски президент у нас - при това след изминали 10 години, е знак, че страната ни не е в задния двор на Европа. Конкретната цел - да получи подкрепа за преднаписването на правилата на труда, (да няма прецакани, заради евтината работна ръка от бивши соцстрани), също е за приветстване, защото отговаря на духа на европейските ценности.

Но, образно казано, амбициозният Емануел Макрон, поставя каруцата пред коня. Не може да се търси равнопоставеност, докато страната ни е извън Шенгенското пространство и Еврозоната. И докато Западните Балкани чакат на опашка за еврочленство. Мина времето на евтините обещания и популисткото потупване по рамото. Провалът на Южен поток и последвалите действия за изграждането на "Северен поток 2" е само един от примерите.

Така че сега е моментът да се покаже, че общите интереси на европейските страни не означат безрезервна подкрепа само защото европейски лидер иска да изпълни обещаното в предизборната си програма. Равнопоставеността означава да се гарантират правата на всички граждани, но това трябва да стане преди всичко чрез достойна интеграция.

четвъртък, 27 юли 2017 г.

Срещу натрапвания ни страх


През дни станахме свидетели на драстични случаи на насилие, последният от които е убийство. Извършителите действат нагло, посред бял ден, така както го правеха мутрите в зората на демокрацията. Пострадалите са известна нотариуска и нейната дъщеря, водещ на сутрешния блок на БНТ и дребен бизнесмен. За нито един от тримата няма данни да са им отправяни заплахи, те самите са с чисти биографии. 

Отзвукът обаче е огромен. Не само заради популярния тв водещ, а и заради бруталността на побоите и убийството. Без никакъв страх от намиращите се наблизо граждани и камери за наблюдение. Целта е много подобна на тази на терористите - да се всее масов страх. Да се покаже, че държавата не може да защити гражданите си. И очаквано техният гняв да се изсипе върху тези, които издържат с данъците. 

Има и друга лоша новина за институциите  - престъпленията може и да са случайни, да няма общо между тях, но възможността да са част от реваншистките амбиции на разследвания за престъпления олигархичен кръг, не бива да се пропуска. Напротив трябва да се има предвид, че те няма да се спрат пред нищо, за да си върнат облагодетелствалото си статукво. 

Затова обществената нетърпимост трябва да се насочи към тях. Но това ще стане само, ако бързо бъдат разкрити поръчителите на тези престъпления. Но как  - след като камерите и модерните системи за видеонаблюдение са малко. Няма достатъчно обучени специалисти в тези области. А превантивните действия липсват.

Най-лошо би било да се тръгне по пътя на омаловажаването на случаите, като се правят сравнения с други страни, където престъпността е в пъти по-голяма. Истината е не само в обществената нетърпимост, но и в добре свършената работа от страна на пазителите на реда, за което не бива да се жалят сили и средства.

вторник, 18 юли 2017 г.

Костов да не интригантства с "Македонската карта"

Позицията на бившия премиер Иван Костов за засилване ролята на страната ни в Берлинския процес за интеграция на Западните Балкани е ненавременна и не на място. Причината не е само в подозрителната поява преди подписването на стретегическо споразумение за добросъседство  между България и Македония, а в това, че изявата на бившия лидер на провалилата се десница, цели не да помогне, а да посее поредните интриги - чрез размахване на вехти заклинания от времето, когато той самият ги е защитавал като преподавател по марксистка политикономия. 

За да ги прикрие, някогашният политически милиционер словоблудства със заслуги за договорености, решавани от САЩ и ЕС, които най-активно участваха в стабилизирането на бившите Югославски републики и потушаването на етническите конфликти в тях. Няма да припомняме, че точно Костов се бе спотаил по време на неговото управление, когато бе поискан коридор за руските самолети към Белград и остави на парламента да го блокира.

Така че нека не ни хвърля прах в очите с претоплените манджи “македонизъм” , “какво да е името”, “Охридския договор” и т.н. А още по-малко да сее нови страхове и чертае прокоби в отношенията ни с нашите съседи на Балканите. Ако той беше премиер на място, този въпрос днес нямаше да бъде повдиган. И вместо да прелива от пусто в празно, по добре псевдогуруто от Драгалевци да се грижи за теменужките си и да не напомня за себе си. Защото всички знаем как безславно завърши неговото управление и как след него направи “чудеса”, за да унищожи десницата.

сряда, 12 юли 2017 г.

Политическото харакири на Трайчо Трайков


“Веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа” е казал народът. Точно това се случи с разследвания за афери провалил се кандидат президент на десницата Трайчо Трайков. Само че не друг, а той самият си го причини със самоубийствената защита на подлежащия на разрушаване паметник пред НДК.
 
Не виртуален нокдаун,(както се опитва да се измъкне в последвалите обяснения), а политическо харакири извърши Трайков. И вместо да си признае или да се скрие, той затъва в словесното блато още повече. При това с плитки и хвърлени на посоки обвинения, в които само папата липсва, но “българската следа”, прозираща в дългата ръка на ДС, присъства. Модната напоследък тема за “хибридна война”, като прикритие за некадърност, също е налице.
 
Истината е, че унизителното за десен политик изказване е откровено посегателство над паметта на убитите войници. Мемориалът бе разрушен по времето на Соца, за да бъде издигнат паметникът- апотеоз на варващината на предишния режим. И каквото и да каже, и извърши оттук нататък Трайков, той няма да изчисти тази срамна издънка.
 
Има и още нещо съществено. И то е в безславния край на повечето самопроизвели се за десни лидери. От зората на демокрацията те се провалят не защото са жертви на измислени външни конспирации, нито на враговете с партиен билет, а единствено на собствените си маниакални фобии и усилия. Затова краят им е неизбежен – избирателите могат да бъдат лъгани дълго, но когато лъсне истинската същност на техния политик, и най-вече предателството му, тяхното разочарование не може да бъде преглътнато и възмездието е неизбежно.

неделя, 2 юли 2017 г.

"Тибетсктата" кожа на Р.Овч.


Чудно е как Р.Овч.не се появи днес на екрана с обръсната глава и оранжевото сари на тибетски монах. Подобна премяна би била идеален завършек за „преобразения“ обвиняем ексминистър. Дали би помогнала на разследвания бивш енергиен шеф да избегне очакваното справедливо възмездие е друг въпрос, клонящ към отрицателните стойности.

Димките как се бил пречистил обикаляйки свещения за четири религии (но не за християнската) вр. Кайлаш в Тибет и как се върнал от 5000 метра височина окрилен, са всъщност напъни да изгради образ на незаслужено преследвана жертва. Номерът впрочем не е нов. Трябва ли да припомняме как веднага след 10 ноември заклети до този момент атеисти от червения елит, сред които и Р. Овч се озоваха в християнските храмове, които преди това взривяваха?..

 Затова едва ли някой ще повярва на поредната овча кожа, която си е навлякъл "майсторът" на енергийни афери. Няма да се хване никой и на ловко хвърляните черни прокоби за енергийното ни бъдеще. Очевидно озлобен, че бе изхвърлен и от последната му ясла да държи "Златната акция" на държавата в Нефтохима в Бургас, Р.Овч. се опитва да внуши, че след него настъпва потоп, страната ни ще бъде изолирана, няма да печели от транзитни такси на газ и нашите тръбопроводи ще останат празни.

Не си струва да дискутираме и старата теза, че без държавата няма ядрено енергийно бъдеще. Но ще отбележим, че резултатът от неговите „държавнически“ действия е повече от очевиден. Достатъчно е да припомним за гьола в Белене, както и че неговите афери днес плаща не друг, а всички ние - данъкоплатците, които успешно завлече с добрата си политика.

Така че вместо да ни показва природните красоти на Тибет, е по-добре да се скрие и мисли за греховете си. Те няма да му бъдат простени.

събота, 24 юни 2017 г.

Скелетите обратно в гардероба

Опитът да се поднови дебата около два паметника руини – на “1300 г. България” и на “Бузлуджа”, не е нищо повече от политическа пушилка, с носталгичен привкус към отишлото си комунистическо минало.  Евтино лицемерие е твърдението, че нарочно се появили и други кандидати за “чинията”, след като от 2011 г., когато им е предложен монументът, никой от червените милионери от кумова срама не е извадил малко над 100 000 лв за да го плати.
Що се отнася до този пред НДК, с настъпването на лятото, всеки ден може да започне разрушаването му, както са решили от Столичната община. Още повече, че на два пъти висшите съдии са се произнесли отрицателно по жалбите за неговото запазване. 

Истината е, че на тази излишно дълго продължила агония трябва да се сложи край и заради предстоящото Европейско председателство на страната ни. 
Но за да няма нови страсти, не би следвало на това място да се възстанови брутално разрушения по времето на соца войнишки мемориал на загиналите от Първи и Шести пехотни полкове. Колкото по-малко реваншизъм, толкова по-добре за избрания от страната ни мирен преход. 

Разбира се,  както ценните скулптури, така и мемориалът на убитите военни, имат своето място – в двора на Националния исторически музей и в парка на Военна академия. Моментът е подходящ за едновременното преместване  на скулпурите и възстановяването на военния паметник.

Вижда се, че и енергията за протести, не е същата като преди години. Затова е по-добре да не се чака повече и бързо да се приключи със срамните предизвикателства на тоталитарното ни минало. Но да се направи така, че да няма поводи за ново идолопоклоничество, а само за почит към историческата памет.


четвъртък, 22 юни 2017 г.

Вандализъм с история(та)

Обаждане на тел. 112 на археоложка от Пловдив тази сутрин разбуни за часове духовете на всички, които милеят за опазването на културно-историческото наследство. Последва и бърза реакция на пловдивския кмет и инспектората на министерството на културата. Оказа се че булдозери били изринали част от Плоската могила, където са намерени останки на едно от най-старите селища в Европа.

И тук, както при подпаления миналата година тютюнев склад, имотът се оказа частен и се планира строителството на бизнес страда. Но ако се окажат верни твърденията, че от това селище преди 8000 години започва историята на града, няма място за спор. Нито за взаимни обвинения. Това, което трябва да се случи е да се компенсират собствениците на имота, а селището да бъде доразкрито и да се сложи под купол, както е направено с Малката базилика и ще се направи и с Голямата базилика (IV – V в.) в града. Още повече, че Пловдив през 2019 г ще бъде културна столица на Европа.

Има и още нещо. По времето на соца, заради новото строителство, партийни велможи по места си затваряха очите и така бяха унищожени безценни археологически паметници. Но днес времената са други, а и се видя, че от този туризъм може да се печели доста добре. Така че, когато става дума за опазването на историческото минало, колкото по-бързо се направи така, че да няма пробиви в администрацията, (т.е. да се знае, че ще има строги санкции и срещу тях, не само срещу собствениците на такива имоти), толкова по рядко ще ставаме свидетели на подобна вандалщина.

вторник, 13 юни 2017 г.

Кой дърпа опашката на Холокоста


Няма съмнение, че дегизиралият се като Хитлер бивш вътрешен министър и настоящ съветник на президента Пламен Узунов е под прицел, заради настъпани интереси - както на управляващите, така и на опозицията от БСП. Но затова си е виновен сам, като се е поставил в услуга на тези, които задкулисно са му проправяли пътя нагоре. И които си затваряха очите, когато още като шеф на РПУ, се забърка в афери.

Както е казал народа – каквото повикало, такова се обадило.

Всъщност Узунов трябваше да напусне президентството веднага след публикуването на снимката, на която се е маскирал като убиеца на милиони.
Как изобщо му е минало през ум да се маскира така!?
Няма по-добро доказателство за несъвместимост с каквато и да е обществена дейност.

Иначе не е за учудване, че вместо това, се ослушва и ни залъгва с изтърканото “искат да дискредитират президентството”. Не ни впечатлява и двойният аршин на държавния глава, който веднъж “не приема подхода на властта, при който те се измъкват, отчитайки професионализма на хората”, (казани по повод скандала с нацистки поздрави на хора от управляващото мнозинство), но сега си мълчи. И очевидно подкрепя служителя си.

Нека  бъдем ясни – и двамата вредят на президентската институция.  И преди всичко на страната си. Няма място в управлението и на другите двама, както и на онзи с шегичките в “Бухенвалд”. Преклонението пред милионите избити не е само да сложиш кипа на главата си и да посетиш синагога. Няма да цитираме и какво е записано в чл. 108 от Конституцията. Ще кажем само, че тези, които спекулират с мрачното минало, така както на тях им е изгодно, не могат да градят бъдещето.





петък, 9 юни 2017 г.

Поучителна оставка

Бързата оставка на скандално прочулия се шеф на хотелиерската асоциация Благой Рагин ще пресече “ефектът на доминото”, който започна да се отразява негативно на този бизнес. И то в година, когато се очакват рекордни приходи. Не бива да се допусне неадекватно поведение след бруталната проява на шведския турист, да бъде лепнато като етикет на бранша. А и да бъде използвано от дежурните протестъри и стоящите зад тях кукловоди, за поредната пушилка.

Това че прокуратурата и МВР реагираха своевременно, обаче не е достатъчно. Необходимо е именно хотелиерите да направят така, че самите те да не допускат подобни вандалщини. Редно е да обърнат внимание и на туроператорските фирми, че такива прояви няма да бъдат прикривани.

Що се отнася до конкретния случай, не се съмняваме, че правоохранителните органи също ще помогнат. Сега е моментът да бъде даден знак, че страната ни не е алкохолна дестинация. Факт е, че природата, културните събития и многобройните исторически паметници,(все по-добре експонирани), са тези, които привличат нарастващия брой туристи. И точно тук е необходимо да обединят усилията си държавата и хотелиерите.

“Самоотстраняването” на Рагин е малка стъпка в тази посока. Но е добре собствениците на хотели да разберат, че държавата  ще им помага, но само, когато  обществеността вижда, че гостите ценят гостоприемството им и спазват  законите на страната.

вторник, 6 юни 2017 г.

Подсещане за ослушващите се


“Тебе думам дъще, сещай се снахо” прозвуча в изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, че “за тях(трафикантите) имигрантите са стока. Но така у нас могат да влязат всякакви лица, опасни както за България, така и за цяла Западна Европа”. Няма да коментираме защо бе акцентирано върху други негови думи - че каналът не бил български и че нямало място за безпокойство, защото организаторите били чужденци…

Наистина е странно мълчанието на институциите, ангажирани с борбата с трафика на хора у нас след ужасната трагедия на магистрала “Тракия”. Там неправоспособен 16 годишен ром уби 9, а още няколко берат душа от общо 17 души, натъпкани в катастрофиралата баничарка. 

Кошмарът от случилото се не отстъпва на клането в Лондон по същото време. Защото всеки един от нелегално влезлите, може да носи смърт. Не по-малко опасно за сигурността на страната е, че за трафикантите те са са стока. Също така съвсем логично идва въпросът откъде е набрал тази смелост неправоспособният младеж да седне зад волана… 

Не е само звънът на сребърниците. А преди всичко липсата на страх. С това “безстрашие” на престъпниците трябва да се преборят институциите, най-вече МВР и законодателите, съдът. Строгите наказания и ефективното и бързо съдопроизводство могат да променят сегашната слободия. Не  приемаме и безпрепрепятственото влизане и придвижване на чужденците. Страната ни не бива да е разграден двор. Това най-много плаши гражданите и. 

Няма да пропуснем и огромните средства, които ще отидат за лечението и възстановяването на тежко ранените при катастрофата. Тези пари пак излизат от нашия джоб. Затова е добре всички ангажирани със случващото се по пътищата на страната ни бързо да действат. А не след дъжд качулка, както обикновено се случваше досега.

вторник, 9 май 2017 г.

Поредно "екологично" безхаберие


 
Трагичната смърт на семейството под връх Малък Купен в Стара планина е знак, че не се оправдават милионите по европрограми, които се отпускат за опазването на природата. Време е и контролните органи да проверят как се харчат тези пари. Защото като основна причина за смъртта се сочи липсата на маркировка между двете хижи. Старата е изтрита, ориентировъчните стълбове или липсват, или нямат табелки, единодушни са спасителите и туристите, които не веднъж са се сблъсквали с този проблем. Лошото време само допълнително е усложнило положението на семейството планинари.
Затова този път дежурните оправдания, че те не са преценили обстановката са неприемливи. Известно е, че времето в Балкана се променя за минути. Рискът от изгубване при внезапно спусналата се мъгла при липсата на маркировка е огромен.
Така че нека отговорните органи започнат да си вършат работата, като се погрижат преди всичко за опазването на човешкия живот. Би трябвало да се обърне и специално внимание на представящите се за еколози. С тяхна помощ планината се напълни със забранителни и образователни табели, но липсват най-важните -указателните за придвижване на туристите.
Изводът не е приятен за тези, които непрекъснато парадират, че се борят за чиста природа, но едва ли не някой им пречи. Това не става само с думи или с показно усвояване на средства. Вижда се, че резултатът е плачевен - хората, които обичат планината, се страхуват да я посещават и не могат да живеят в хармония с нея.

петък, 5 май 2017 г.

Добра и лоша новина за новия кабинет


Също като във вицовете за добрата и лошата новина, третият кабинет на Бойко Борисов стартира с една добра и една лоша новина. Добрата е, че местата на предизвикващите скандали десни министри в предишния му екип, са заети от безспорни специалисти. А това подсказва, че премиерът не само си е взел поука, но се е погрижил новите министри да бъдат приети положително и от опозицията.

В същото време на „Обединени патриоти“ бе поверено решаването на демографските проблеми, въпреки критиките към тях по отношение на зачитането на човешките права и противопоставянето на едни български граждани на други. А веднъж заложена, мината винаги може да избухне. 

Разбира се, за разлика от изхвърлените от парламента мними десни, които веднага започнаха да вещаят черни дни за страната, не бива да се избързва. Причината е демонстрираното засега желание на управляващите за диалогичност и търсенето на общи допирни точки с опозицията. А такива има, и това е грижата за стабилността на страната, както и съвместно участие в подготовката на предстоящото европредседателство.

Има достатъчно време, за да се види дали нареклите се националисти, ще започнат да рушат, както наследниците на Иван Костов в предишния парламент, или ще загърбят миналото си. Да се надяваме, че политиците в управляващата коалиция са се поучили от грешките, довели до падането на предишните им управления.

четвъртък, 13 април 2017 г.

“За Чернобил съобщиха по-бързо!”


Звучи зловещо този черен хумор, но е факт. Още преди повече от половин година се е знаело, че питейната вода в Хасково е замърсена с уран, три пъти над допустимата норма, но не са предприети задължителните предпазни мерки. Най-малко е можело да се черпи вода от други водоизточници. Редно е също така от министерството на здравеопазването, вместо да пускат в ход дежурните успокоителни мантри, незабавно да предприемат необходимата профилактика на гражданите. Извинението, че от Европейския съюз били завишили два пъти предпазните норми не повод бързо да се забрави случилото се.

Обезпокоително е, че сегашните норми за контрол са толкова разтегливи. Но е безсърдечно оправданието на Басейновата дирекция, че не са подали сигнал по-рано, защото нямат задължение да следят качеството на питейната вода и са обявили резултатите, едва след като изготвили годишния си доклад. Абсурдно е и здравните власти  да проверяват за радиоактивно замърсяване веднъж на пет години. И какво съвпадение - точно преди Великден, тези, които носят вина си измиват ръцете като Пилат Понтийски.

Всъщност самосезирането на прокуратурата и започналото полицейско разследване е знак, че това безхаберие може и да не бъде претупано. Виновни има и те трябва да бъдат наказани. Не трябва обаче да се спре дотук. А да се направи така, че такъв проблем повече да не съществува. Не само в Хасково. Една от първите задачи на новия парламент е да засили законовият контрол. Сянката на Чернобил е мрачна и последиците от него са всекидневни. Така че, откриването и предотвратяването на радиоктивно замърсяване, не е нещо, на което трябва да се гледа през пръсти.  

събота, 8 април 2017 г.

Популизмът не решава проблемите


Безсмислено е да продължава да се търси кой крив кой прав за представените и после спрени промени в Изборния кодекс от правосъдното министерство. Изобщо не е важно кое е лицето, сътворило текстовете за уседналостта в противоречие с основния закон на страната. 

Истината е, че президентът Румен Радев е прав - не бива да се допуска намесата на чужда държава в нашия изборен процес. Но това е тема, която не може да бъде решена с лишаването от изборни права на една част от българските граждани. Има други, далеч по ефективни мерки, за да спре тази намеса. Някои от тях вече бяха приложени. Те трябва да бъдат продължени. Как това ще стане също е регламентирано  - и при министър-председателя и при държавния глава има възможности за консултации и възлагане на съответните институции как да решат проблема. Има достатъчни поводи тези консултации да се правят по-често -очевидно е, че пред националната ни сигурност има немалко предизвикателства. 


Има и още нещо, което обаче е съществено. Все по-ясно си личи, че екипът, който представя публичния образ на президента е от неподготвени хора, но със самочувствието на всичко можещи. Никак не е добре името на държавния глава да бъде замесвано в скандали. Тези, които са се възползвали от правомощията му на назначил служебното правителство, би трябвало оттук нататък да имат едно наум. И да не го използват за тяснопартийни цели.

От друга страна политиците, вместо популистки да политиканстват около този гаф, е добре да осъзнаят, че това не е за нивото на страна, която се готви да поеме председателството на Евросъюза.  

понеделник, 3 април 2017 г.

Старата дружба ръжда не хваща (или защо Командира и Р.Овч. пак са в тандем)

Старата дружба между Иван Костов и Румен Овчаров ръжда не хваща. Двамата обичаха да си подават топката, независимо дали са управляващи или опозиция. И най-вече да си пазят гърбовете, когато стане напечено, заради мафиотските им  сделки. Особено когато се разнищват тези в енергетиката.  

Затова не е учудващо, че Костов и Р.Овч. едновременно днес решиха да припомнят за себе си, като - пак едновременно - начертаха мрачно бъдеще за управлението на страната. Единият предсказа, че новият парламент нямало да си изкара мандата и щяло да има нови избори. А другият – че изобщо няма да се стигне до ново правителство. 

Ясно е и защо го правят – и двамата са политически аутсайдери. Р.Овч. няма шанс да се върне в ръководството на БСП, а Костов загуби възможността да рекетира бъдещите управляващи, след като т. нар.  "автентична" (или както стана модерно да се нарича - градска) десница не влезе в парламента.

Не са се отказали да вредителстват и защото имат какво да губят – жената на Костов бе уличена, че участва със съмнителна цесия във фалиралата КТБ в полза на разследван олигарх, а Овчаров може да смени костюма си с раиран и да се озове зад решетките.

Разбира се, едва ли някой е очаквал, че вместо мрачни прокоби и заклинания, оплетените и оцапани с тъмно минало политици, ще се опитат да измият срама и призоват за единство в тези нелеки времена. Когато се очаква да председателстваме ЕС в сложна обстановка за него и несигурни Балкани.

Всъщност, точно защото, улисани в личното си облагодетелстване, нищо не направиха за страната си Костов и Р.Овч. първо бяха наказани от избирателите, а след това и изметени от партийната вихрушка на партиите им.