Една от любимите фрази на Ахмед Доган е: "Ако харесваш една жена, трябва да протегнеш ръката си към нея навреме. Пропуснеш ли момента, рискуваш да изтървеш жената."
Както е известно, любовните послания се правят лично, не с посредници. Затова поредното обяснение в любов към БСП, направено от неговия заместник на червения партиен форум през уикенда, не прозвуча убедително. Многозначителното потупване, че ДПС може да остави БСП за първи път да изкара цял мандат, едва ли е зарадвало социалистите. Все по-нарастващият брой противници на съюза с движението в червената партия едва ли са останали очаровани и от фундаменталния извод, че Столетницата е задължена да брани движението от нападките на опозицията, защото така "още по-категорично илюстрира както обогатената идеологическа ценностна парадигма на БСП, така и висотата на ДПС да остойности този ракурс на демократичното като политическо доказателство за катарзиса, зад който изтлява обременеността на тоталитарното минало."
Колко откровено послание! Най-вече за остойностяването на тази дружба.
Но може ли всъщност да се говори за протегната ръка, след като и Доган, и Сергей не казват нищо вече за стратегическия съюз между двете партии. А какво да кажем за катарзиса на бившите комунисти с олигарси в редиците си. Защо ли нищо не казва Сокола какъв ще е катарзисът на ДПС, когато излезе от властта.
Вижда се краят на една парадигма по сметка.
