Общо показвания

вторник, 28 май 2019 г.

Шамар за манипулаторите

Освобождаването от последиците на криминалния преход и неговите приватизатори е същественият резултат от проведените у нас евроизбори. Вотът се оказа тест не само за демократизацията на страната, но и за това как тя да бъде подобрена чрез поуките от него. 

Оглушителният шамар който получиха Андрей Райчев и Кънчо Стойчев, превърнали социологията в доходоносен бизнес, от зората на демокрацията до наши дни, показа, че е дошло време на манипулативните им изяви да се сложи край. Никак не е случайно, че от гилдията рязко им се противопоставиха още в изборната нощ. А наглият им опит да прехвърлят вината от болната на здравата глава с обвинението, че други пък били прогнозирали десет процента разлика в полза на победителите, само показва, че с тях трябва да се заемат законотворците и съдебните власти. 

Ниската избирателна активност (с най-рязък спад от евространите), подсказва слабо приобщаване на българина към европейските ценности. Принципът “Око да види, ръка да пипне”, очевидно се нуждае от такава промяна, че избирателят да усети по джоба си ползите от европейския път.

Преференциите, които предизвикаха дискусии в парламента и бяха приети след обществен натиск, с тези избори се превръщат в нещо нормално и със сигурност ще доведат до това ръководствата на партиите да бъдат внимателни в подбора на кадрите си. И преди всичко да не разчитат на “калинки”. Масовото гласуване с преференции показва още, че има желание за разчупване на статуквото, с което трябва да се съобразят водещите партии. И не на последно място – хаосът, който всеки път настъпва при предаването на протоколите, трябва да престане.

Разбира се, анализите предстоят, вижда се, че има още много “трески за дялане”. Истината е, че хората искат да живеят по-добре и такава възможност очакват да получат от тези, които избират да ги представляват. 

четвъртък, 23 май 2019 г.

Краят на газовата зависимост

Ето че една политическа “дъвка”, плод предимно на дългогодишни спекулации, е на път да приключи.

Премиерите на България и Гърция заедно дадоха начало на строителството на междусистемната газова връзка. Когато догодина тя заработи, страната ни ще може да получава азербайджански природен газ от Трансадриатическия газопровод. Възможни ще бъдат и доставки за втечнен природен газ през терминала на Александруполис от САЩ, Катар, Алжир, Израел и Египет. С това “русофилите” и “русофобите” у нас ще трябва да пренасочат усилията си в друга посока. 

Въпросът обаче, който би трябвало реално да ни вълнува, е ще поевтинее ли газът и това дали ще доведе до по-ниски цени на стоки от първа необходимост. Според едни от прогнозите, това ще се случи, тъй като цената на руската газ за нашата страна била в пъти по-висока от страни в Западна Европа. Според други – няма да има съществена разлика, защото цените на руснаците ще останат най-изгодни. Не случайно Германия се бори за осъществяването на “Северен поток” 2, въпреки американския натиск. От друга страна не трябва да се забравя, че сме членове не само на Европейския съюз, но и на НАТО. 

Има и още нещо, за първи път ще се приложат промените в закона за защита на важни държавни интереси, като се активира изпълнението на строителството, преди съдът да се е произнесъл по оспорването на поръчката, както вече го направи недопуснат конкурент. Така че ще може да се види на практика ефектът. 

Истината е, че има обществена нетърпимост към бавенето - диверсификацията на енергийните ни доставки трябва да се състои, както днес обещаха двамата премиери.

събота, 18 май 2019 г.

"Автографи" на безхаберието

"Ради, Павчо, 2019 Антов” се появиха съвсем навреме в близост до хилядолетните рисунки на стената Магурата. Вдигналият се шум бе глътка въздух за преминалите всички благоприлични граници политически страсти. “Автографите” обаче не са нищо повече от надписа “Само Локо” на онази свещенна за японците стена. По същия начин и сега има емоции – много упреци с морализаторски привкус и дори популистки обвинения.

Но никой не иска да види истината в очите. А тя е безстопанственост, гарнирана с мегаломанското желание рисунките да станат част от световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО. Идеята, разбира се, е чудесна, но ако продължи безхаберието, тя ще стане трагикомична, защото оригиналните рисунки могат да изчезнат завинаги.

Нека кажем направо – опазването на културно-историческото ни наследство е непосилно за местната власт. Има нужда от пряка и бърза намеса на държавата. Вярно е, че ще струва пари, при това не малко, но рисунките си заслужават, защото те са безценни. Например, “Ласко”, пещерата във Франция, с най-старите засега известни рисунки, е била отворена за посещения, но от 1963 г вече е затворена, рисунките са реставрирани и до нея имат достъп само специалисти. В близост е създадено копие на пещерата, с точни имитации на скалните изображения, което е достъпно за посетители.


У нас засега не е нужно да се стига до такива драстични мерки, но на първо време рисунките трябва да бъдат защитени, като се ограничи и строго контролира достъпът, с помощта на екскурзоводи и от камери. След като човешкото тщестлавие е оцеляло през вековете, ясно е, че Павчо, Ради и Антов ще имат “последователи”. Но ако искаме те да са последните за Магурата, то това може да стане само с крайни мерки. За да изчезнат тези мераци завинаги, ще трябва да има смяна на чипа, както преди време искаше нашият цар Симеон II.

понеделник, 13 май 2019 г.

Неизбежна самоотбрана, или...!?

Еуфорията от приетите на първо четене промени в НК, разширяващи неизбежната самоотбрана започва да стихва. Причината е не само, че противоречат на конституцията, но и че практически може съдиите, като се придържат към новите текстове, да се наложи да оправдават криминални убийства, маскирани като самоотбрана.

Промените дойдоха след бурни емоции, когато пловдивски лекар, според твърденията му, извърши убийство на влязъл в имота му крадец. Няма съмнение, че особено в малките села цари страх сред хората, живеещи в тях, а обирите са всекидневие. Мнозина от препатилите са вече въоръжени, имат паник бутони, решетки по прозорците си и зли кучета на двора. И въпреки това, те живеят в постоянен страх. Разбираемо те приемат с радост тази промяна на закона. 

Няма да коментираме възраженията на известни магистрати срещу промените, които, според тях, ще премахнат добри възможности за самозащита от сегашния закон. Но не може да не ни притеснява усещането, че държавата не може да се справи с проблема и, че парламентаристите опасно се заиграват с конституционното право на живот. По-скоро трябва да се помисли за такива правни текстове, които да дават възможност за наслагване на наказанията, както е например в САЩ. У нас престъпници с по-двадесет и повече престъпления, са на свобода. Полицията в много случаи само регистрира престъплението, дори заловените престъпници, дават показания и после използват пролуки в закона, за да се измъкнат.

Не на последно място гласуваните промени в  НК съвпадат с разгарящата се предизборна кампания. Популизмът може да донесе някои и друг глас,  но перспективата за извършването и толерирането на криминални деяния, нямащи общо с неизбежната самоотбрана, не може да не ни тревожи. Добрата новина е, че до второто четене, което най-вероятно ще е наесен, разумът може да надделее.

вторник, 7 май 2019 г.

Протегнатата ръка на папа Франциск

Когато на 18 октомври 1983 г. цар Симеон II, изпълнявайки родово завещание, дарява Светата плащеница на Ватикана, (дотогава близо 500 години собственост на Савоите), забелязва, че папският нотариус е извършил промяна в приемателния протокол, като е заменил името на папата (както е било по завещание) със “Светата католическа църква”.
Българският цар подписва дарението, но на излизане изразява разочарованието си пред кардинал Казароли, че получателят не е папа Йоан Павел ІІ. Кардиналът го поглежда и отговаря иронично: „Ваше „скъпо” Величество, Светият отец за съжаление не е вечен, но Църквата…” 

И папа Франциск, и патриарх Неофит, макар и да спазват каноните на разделилите се през 1054 г. църкви в разменените послания в Светия синод се придържат към тази житейска неизбежност - папата използва възможността да направи поредната стъпка на започналия преди години процес на сближаване, като наблегна на желанието си да празнуват заедно Великден, при това на православната дата.

Няма да коментираме сърдечното отношение между двамата, нито предоставените възможности на папа Франциск за традиционното неделно богослужение, още по-малко – коментарите за противоречията, започнали много преди пристигането на Светия отец. Няма големи новини и в посланията, отправени от папата и след срещата му с президента, и по време на неделната меса – те бяха в съответствие с водената от Ватикана политика на близост към нуждите на хората, без значение дали са преследвани от несгоди или по други причини, съчетано със знаково гостуване в имигрантския лагер във „Враждебна“: “Христос живее и иска и ти да живееш. До теб е Възкръсналият и винаги ти подава ръка да започнеш отново”, призова в неделната меса папата. Впечатляващо бе и посланието му към политиците у нас да спрат “ледена завеса”, спускаща се от напускането на страната ни от 2 млн. българи в търсене на нов живот, както и търпението, с което причасти 240 деца в католическия храм на град Раковски. А в неделната обща молитва за мир, символичното проведена на площад "Независимост" в близост на няколко храма на различни религии в столицата, той не пропусна да цитира живелият близо 10 години у нас папа Йоан XXIII: "Да се борим за една земя, в която мирът се чувства у дома си"

Очаквано във всички свои изяви папа Франциск потвърди харизматичния си имидж на духовен водач, който умее да вдъхва вяра при естественото общуване с обикновените хора. А също и на политик, който оценява ключовото място на страната ни между Изтока и Запада. Със сигурност политическата ни класа има какво да научи от срещите си с него. 

Има и още една причина да се запомни посещението на Светия отец като историческо. Всъщност кой би си помислил преди тридесетина години по време на комунистическите манифестации на предишния режим, че един ден папа ще се разхожда свободно по жълтите павета на същия този площад и ще отслужи меса пред катедралния храм... 

Това е сигурен знак за демократизацията на страната ни. А протегнатата ръка на папа Франциск е символ на необходимостта от единство на всички българи независимо от изповядваната от тях вяра. Друг е въпросът, че това също не е новина, би трябвало да си го знаем, защото точно към това ни призовава надписът на Народното събрание. Папа Франциск само подсказа, че не трябва да се отклоняваме от този път.

четвъртък, 2 май 2019 г.

Просо за гладни кокошки

Нищо ново под слънцето. Тези, които сътвориха скандалните разкрития още преди започването на изборната кампания, сега се опитват да се измъкнат от кашата и да прехвърлят вината от болната на здравата глава.
От зората на демокрацията винаги е имало дежурни заподозрени. Които трябва да операт пешкира, за да се скрият далаверите на другите. Но както и преди, така и сега бумерангът винаги се е връщал. Например, редиците на големите демократи и поборници за правда се оказаха, че гъмжат от ченгета на бившата ДС и подставени лица. И дори, когато имаха цялата власт, те не се посвениха да спуснат завесата на “синьо червената мъгла”. И се провалиха с гръм и трясък, загубвайки 2,5 млн.избиратели. 

Днес не е по-различно. С тази разлика, че фалшивите новини и политическите манипулации не само, че бързо се опровергават, но превръщат в посмешище техните създатели. 

Казано в прав текст – маските падат и зад тях лъсват подсъдни олигарси, жадни за реванш. Народът го е казал простичко: гладна кокошка просо сънува. Добре е да си припомнят тази поговорка партиите с претеции за победа на евроизборите. И да не се опитват да ловят риба в мътна вода. Не само защото Брюксел очаква други новини, различни от фалшивите. Но и защото няма как да се стремиш към европейско бъдеще на страната, без да си подредил собствените политически редици. И страхувайки се от изборна загуба, да се хванеш на въдицата на онези, които избирателите изхвърлиха от политическия живот. Те нищо друго не могат, освен да са дежурни лакеи, които с вехти интриги заработват сребърници. 

Все пак официално кампанията сега започва. И е време тя да поеме в друга посока. В противен случай, уроците от миналото пак ще се стоварят върху тези, които са с къса памет и не са си взели поука.