Общо показвания

четвъртък, 26 юни 2008 г.

Медицински случай ли е Янето

Нали знаете, че не е луд този, който яде зелника, а този който му го....
Много е лесно сега да кажеш, че Яне Янев е врътнал.
Не беше ли ясно, че не е в ред още по времето, когато накара сините в Пловдив да скачат през прозорците, след като им пусна димката!?
Наистина има нещо гнило.
Как така първо хубаво Наде го прикотка, а след това бате Петьо му даде възможност да беснее на воля.
Като знаеха, че е луд защо го взеха!?
„Ред, законност и справедливост“ се казва партията му.
Ясно е, че няма нито ред, нито законност, нито справедливост. И че партията му е като пловдивската димка
Да не би лудостта му да им е трябвала.
А сега сценарият да е друг.
На времето Командира имаше един лаф:
„Ние сме един отбор и който се опитва да бяга пред него ще страда“.
Каза го по повод бомбата, която хвърлиха в двора на един бивш митнически шеф.
Цялата врява днес е защото земеделският трибун започна да изплува от червено-синята мъгла...
И става неуправляем!?
Е, ако им е писнал на всички, дните му са преброени.
По-същественото е друго. И то е, че политиците у нас са като салфетките.
Отиват на бунището.
Като им дойде времето.
Янето няма да е сам. Може сега да му се смеят, но после ще беснеят, така както той днес се мята.
Но защо да ги мислим.

четвъртък, 19 юни 2008 г.

Виртуалната любов на опозицията

Ясно е, че от опозиционни партии като СДС и ДСБ нищо не зависи.
Не само в парламента, но и извън него.
Може дори да изпаднат от политическия живот завинаги.
Дори с пари не могат да купят любовта на народа
Но могат да вземат пример от виртуалната любов, с която се утешават японските жени. На екран на апаратче с форма на сърце се появяват 5 различни модела мъже – от млад атлет до по-възрастен и търпелив мъж. Естествено те са анимационни герои. Но ръсят комплименти на поразия: „Ти си върхът“, „Ставаш все по-красива“. Хватката е да не се занемарява играта за повече от пет дни, защото на екрана ще се появи „прощално писмо“.
Хубавото Наде няма да я мислим – тя обича да е с победителите. Тутакси ще се закичи с гербер. Не само това, ами ясно ще каже, че само с анимация не се живее.
По-интересно би било да знаем какво би избрала Класната - младият червен лидер, бате Бойко, Сокола или достолепния монарх.
Ще ги остави ли да и напишат прощални писма?...
Или направо ще поиска в електронното сърце да влезе Командира.
А сега нека да обърнем нещата
Какво мислите ще се появи на дисплея на Командира?
Социалистка, обичаща тишината в спалнята!?
Нищо подобно.
Не трябва да има съмнение – там ще греят пет сини теменужки.
И ще се чува строгият глас на партийната секретарка: „Внимавай как поливаш, защото няма да има прощално писмо!“
Но за подопечния му Генерал ситуацията е многообещаваща.
И може ли да бъде друга.
Толкова гледа към сараите на Доган, че турската баня не му мърда.
Жалко, ако остане само виртуална.
Ала няма пълно щастие.
Лошо е да си опозиция.

четвъртък, 12 юни 2008 г.

Цакат ни без да им мигне окото

Управляващите могат всеки ден да хвърлят пушилка, за да ни заблудят.
Миналата седмица развиха нова теория за смъртта на сестрите Белнейски.
След това гръмна аферата с ЦСКА.
Сега е актуален конфликтът между държавния глава и премиера.
Всички ахкат – идват нови Боянски ливади. Пак някой вика „Иванe, кажи си!“
Можело дори държавата да се срути.
Дрън-дрън.
Нищо ужасно не се случи тогава, няма да се случи и днес.
Всъщност, как всичко се повтаря.
Но какво ни интересуват техните дивотии.
Истината е в друго.
И тя е, че става все по-лошо и по-лошо.
Но не за тях, а за нас.
София се оказа градът с най-ниско качество на живот в целия Европейски съюз. Това сочат данните от проучване на британската компания „Мърсър“.
Дали са взели под внимание предстоящото увеличение на тока и на водата!?
А какво да кажем за цената на билетчето за градски транспорт, което става левче.
Масларова, разбира се, си мълчи. Мълчат си и други министри.
Лошото е, че ние също си траем.
С изключение на дежурната група пенсионери пред парламента или пред социалното ведомство.
Кучетата си лаят, керванът си върви.

четвъртък, 5 юни 2008 г.

Сто тояги не са малко

Управляващите съвсем ни взеха за мезе.
Непрекъснато ни обясняват как ще ни повишат жизнения стандарт и как едва ли не от утре ще постигнем пълното щастие.
Разбираемо е като се има предвид колко петилетки ни лъгаха, че комунизмът е на ръка разстояние.
Уви действителността е друга.
Драстично поскъпват токът, парното, топлата вода, бензинът, превозите, храните от първа необходимост.
На всичкото отгоре мутри тръгват да събират неплатени данъци и други сметки.
А Вальо Топлото продължава да е на свобода.
Защо не си прихванат от милионите, с които той ни е ощетил?
Откъде накъде ще плащаме фалшиви сметки!
Другите бандити защо са на свобода!?
Може би защото са спонсори на видни политици.
Какво нахалство държавният глава да ходи на крака при разследван от ОЛАФ.
Те ли ще платят милионите, които Брюксел ще ни отнеме?
Едва ли.
Нека си разправят с колко ще вдигнат пенсиите. И как щели да притиснат големите електрокомпании, за да не плащаме предварително, а само толкова, колкото сме консумирали.
За капак предложили да слагаме на колите си стикери за това че сме изрядни платци.
И за това ли ще ни рекетират катаджиите!?
Нямат край дивотиите на този кабинет.
А какво да кажем след като посегнаха и на зрелищата, като хвърлиха ЦСКА на вълците.
Имала глава да пати. И сто тояги не са малко.
Докато не ни светне.
Лъжливи комунисти, престъпници на свобода, несвършваща държавна баница.
Какво друго му остава на човек, освен да е жив дявол.
Затова нека се огледаме,
нека спрем да се оплакваме,
има за всички.