Общо показвания

петък, 18 юни 2021 г.

Кого ще стресне индийският щам?

Не е шега, нито конспирация - опасният индийски щам на коронавируса и еврокомисарят по здравеопазването Стела Кириаку се появиха по едно и също време в България.

Посланието и, че ваксинирането спасява човешки животи и това е шансът да си върнем свободата, която имахме преди пандемията, показва не само защо е тук, но е и сигнал към служебния кабинет, че трябва да ускорят този процес. Лакардиите, с които се опитаха да отклонят вниманието и, че анализирали високата смъртност и че щели да правят епидемиологично проучване, от което да се види, че повечето българи са преборили вируса, очевидно не са я впечатлили. Нито търсенето на вина за смъртността, нито проучвания в бъдеще време, ще помогнат на сега управляващите да се увеличи броя на ежедневно ваксинираните така, че да се постигне общ имунитет и да се догонят другите европейски страни.

Лицемерно е точно тези, които се съмняваха в качествата на ваксините и  участваха в митинги миналата есен, сега да търсят вина и да имитират активност. Спадът на желаещите да се ваксинират е всъщност резултат от техните действия, които доведоха до резкия скок на смъртността миналата есен. А обвинението за лошата здравна система е обида преди всичко за лекарите, които даваха мило и драго в битката, а някои от тях загубиха живота си

Разбира се, че Еврокомисията ще помогне с всичко от каквото имаме нужда. Но както е казал народът: бог помага, ала в кошара не вкарва. Така че, от служебния кабинет се очаква, не да успокоява, че няма да се затягат мерките. А в малкото време, което му остава, да направи всичко възможно да спре разпространението на индийския щам и да убеди да се ваксинират по най-бързия начин най-вече рисковите прослойки от населението. Както и тези, които си мислят, че пандемията си е отишла.

сряда, 16 юни 2021 г.

Правителството: намерения и реалност

Цял месец слушаме как назначеното служебно правителство изтърсва “брашнения чувал с мишките”. Затова и нямаше нищо изненадващо в едномесечния им отчет, който вече бе повторение на това, което знаем. Но защо ли в него нямаше нито дума за скандалната среща на бивш митничар с вече разследван президентски съветник, нищо не се спомена и за разкритията около фирмата на шефа на НАП, нито за разрастващата се афера с издаването на фалшиви сертификати за ваксинация. Нали уж не трябва да има повече “наши и ваши”.

Добре че назначените министри все пак не посегнаха на добрите практики на предишното управление за подпомагане на бизнеса и в социалната сфера за справяне с последствията от пандемията. Забелязват се и добри намерения за реформи в ключови сектори като икономиката, финансите и здравеопазването, най-вече в изсветляването на тяхната дейност. Но всичко е само в бъдеще време и непосилно за временно правителство. 

По отношение на двете основни задачи – организирането и провеждането на предстоящите избори и борбата с пандемията, не може да се отчете напредък. Машините за гласуване все още не са осигурени, процентът на ваксинираните е малък, желаещите губят ентусиазъм, все още страната ни не е в зелената зона за свободно придвижване в Европейския съюз. За съставянето на единен протокол за лечение, се говори в бъдеще време. 

Особено притеснителни са действията на управляващите на “ръба на закона”, с присвояването на правомощия, каквито биха могли да се дадат само от действащ парламент. Шумът за големи разкрития на далавери, не е достатъчен – има и обратен ефект, създава нездравословното впечатление в обществото, че целта е, разследвани и подсъдни олигарси, да се върнат на бял кон.

А най-опасното нещо, включително и за предстоящите президентски избори, е да продължи разделението в обществото, стигащо до ожесточение, не вещаещо нищо добро за бъдещето на страната. Повече разум и съсредоточоване в конкретните задачи на служебно упрвляващите, ще е добър изборен старт. Едва ли ще е добре за страната да има нов провал след 11 юли и невъзможност да се състави работещо правителство. Обществото очаква точно обратното – спокойствие и сигурност.

събота, 12 юни 2021 г.

Заменим ли е проф. Кантарджиев!?

“Покрай сухото гори и суровото”, е казал народът.

Не, “пенсионираният” проф. Тодор Кантарджиев не е от съчките, които ще изгорят, както прогнозираха в началото на пандемията тези, които омаловажаваха опасността от вируса. Нито ще остане само със забавните лакърдии, с които се опитваше да намали страха от безмилостния невидим убиец по време на брифингите на НОЩ. Недоволството и протестите в негова защита от екипа, който е ръководил в Националния център по заразни и паразитни болести, са достатъчно показателни за това, че е освободен прибързано и причините не са убедителни.

Напротив, остана впечатлението, че сегашното ръководство на Министерството на здравеопазването се опитва с „пенсионирането“ му да заличи не само неговата работа в щаба, но и на останалите членове, организирали и изнесли най-трудната част от битката с пандемията. “Няма незаменими хора”, е казал сегашният министър пред онемелите колеги на професора.

Няма да коментираме възможните негативни последици. От служебното правителство декларираха, че наред с организирането и провеждането на предстоящите избори другата им основна задача ще е да продължи процесът на ваксиниране, нормализирането на учебния и работния процес, както и осъществяването на мерки за компенсиране на бизнеса. Едва ли обаче избраният подход на търсене на “без вина виновни” ще може да прикрие очертаващата се нерадостна перспектива за нов бум на пандемията наесен.

Парадоксално е, но бумерангът, който хвърлиха някои от сега назначените да управляват през пролетта на миналата година с открито пропагандираното недоверие за сериозността на сполетялата ни беда и последвали съмнения в ефективността на ваксините, сега започва да се връща. И точно те трябва да убеждават 60% от българите, които според проучванията и благодарение на тях не искат да се ваксинират. При малко над 10% реално поставени ваксини, при драстично забавения темп и нежеланието на сънародниците ни колективният имунитет се превръща в опасен мираж. 

Има и още нещо, което прозира – то е, че сегашният екип на министерството с приключването на работа на служебния кабинет ще си измие ръцете по пилатовски с малкия срок на действие и ще остави на следващите управляващи да им сърбат попарата. Подобна безотговорност, както и търсенето на виновни не където трябва, не е пътят, по който трябва да се реформира нашето здравеопазване, особено от хора, които имат вина за сегашното състояние. 

А и знаем добре кой мракобес пръв е употребил онзи израз за “незаменимите” и какви са били последиците. Както и че няма начин те да се осъществят в днешния свят.

вторник, 1 юни 2021 г.

БАЙ ГАНЬО И ПАНДЕМИЯТА

Сега е лесно да се търси под вола теле. Но защо трябва да се прави, когато има надежда, че светът може да се справи с коронавирусната пандемия. И страната ни е на път бързо да се възстанови след едни от най-леките ограничителни мерки към гражданите и бизнеса. Вместо благодарност към хората, които поеха отговорността и не пожалиха себе си, като се хвърлиха срещу неизвестен, невидим и коварен противник, новите управляващи, в духа на бай Ганьовските традиции, искат да зачертаят, а преди това, да очернят техния труд.

По нареждане на служебния здравен министър първо бе разпуснат Националния оперативен щаб, след това той нареди в срок от 30 дни Националният център по обществено здраве (НЦОЗА) да анализа дейността му, както и “да определи преките и косвени причини за големия брой починали хора”. Ще има ревизии в болниците, в които шефове са членове на шаба. Понесоха се слухове за оставка на главния санитарен инспектор.

И намек няма в тази заповед за тези лица от лекарското съсловие, които се съмняваха, че има пандемия и които по-късно, а и до днес, оспорват надеждността на ваксините. И нагло обясняваха, че е нормално “съчките” от възрастното население да изгорят. Заради техните разнопосочни твърдения, се стигна до есенната криза и само решителните действия на щаба попречиха да се повтори тя в началото на тази година.


Всъщност това, което обществото очаква от служебно назначения здравен министър, е да продължи и надгради в рамките на краткото време, с което разполага, всички добри практики на предишния екип. Вирусът не е победен, неизвестните са много, не по-малко тревожни са последствията за преборилите инфекцията. Евтиният популизъм няма да ги изведе до никъде. “Посмали, Манго” е казал народът за хора, които се представят като борци за правда, но всички знаят, че когато е трябвало да застанат заедно с лекарите от първата линия, са се снишавали, а някои дори са саботирали дейността им.