Общо показвания

петък, 29 септември 2006 г.

Стара кифла

Ех, Масларова, що не сложиш анцуга?

Идва ли краят на дивотиите на Масларова?
Едва ли!
След като беше на път да натрови първолачетата с безплатни закуски и пълни с консерванти пресни млека, сега започна да ги облича с еднакви анцузи.
Всъщност не е чудно.
Ами друго какво може да измисли бивш номенклатурен кадър на БКП и министър от правителството на Жан Виденов?
Последното гениално хрумване на министърката е как да реши проблема с дрехите с несъответстващи размери, изпратени в различните окръзи.
Тя вече наредила на училищата да започнат да си сменят дрехи и обувки така, че да облекат всичките си ученици.
Ех, Масларова, нима не са те учили как бащицата Сталин ги е решавал тези проблеми. Щеше да спестиш досадната бюрокрация, като наредиш не дрехи да се сменят, а децата да се изселят при дрехите заедно с родителите.
Ясно е, че има и далавера.
И с кифлите, и с млеката, и с платовете за дрехите.
Крадливите държавни служители са нещо лошо, но по-лоши от тях са мързеливите държавни служители.
И все пак те не са най-лошото.
Най-лошото е глупав министър.
Затова не бихме се учудили, ако социалната министърка се пъхне в един оранжев анцуг, същия модел като този, който раздават безплатно на първолаците.
И първо да се представи на червеното политбюро на "Позитано" 20.
Може и да не е с обувките, които предлага на децата, а на нейните високи токчета, струващи хиляда долара.
После да се разходи пеш по софийското Ларго.
След това да влезе и в Народното събрание и да докладва от парламентарната трибуна какви ги е свършила.
Няма лошо и от мухлясалите кифли да донесе.
Уви, няма как да бъде сложен край на тези срамни сцени.
Защото такава е ролята на Масларова, отредена от нейните покровители. Да отклонява вниманието с естествената си простотия, за да си крадат те на воля.
Не беше ли същият и министър Божидар Абрашев в царското правителство. В не толкова далечни времена - привлеченият от чашката военен министър Александър Сталийски и обичащият да се забавлява с манекенки, докато убиват полицаи, вътрешен министър Любомир Начев.
Циркът трябва да продължи.
Далаверата също.

27 септември 2006
"168 часа"

петък, 22 септември 2006 г.

Станишев, признай си!

Премиерът Сергей Станишев да не губи ценно време, ами публично дапризнае, че е водил грешна политика.
И че БСП вече не е партия на трудещите се, а на партокрацията.
Признатият грях не е грях.
Иначе може да се стигне до унгарския вариант.
Унгарските събития тропат на вратите ни
"Ние лъгахме сутрин, обед и вечер. Играта няма да продължидълго", изплю камъчето левиятпремиер Ференц Дюрчани.
Е, това ако не е чудо - комунист да си признае.
Но както е казал народът:
"Мечката щом играе у съседа, ще дойде и у нас."
Няма значение как ще се случи - дали като активно мероприятие, чрез пускане на тайно правени записи на коменари пред по-първи другари, огласяване на откровени пазарлъци между тримата лидери или като протести на таксиметровите шофьори.
Безброй лъжи се изрекоха, откакто преди десетилетие бе изпуснат от бутилката духът на гнева срещу Жан Виденов.
Първо се появи спасителят Командир,който добре поработи за теменужката си, после изведнъж се оказа, че само 800 дни ни делят от благоденствието(Симеон Втори), след това плъзна слухз а митична доставка на 12 000 биволи от Индия за бедните турци (Сокола),появи се социалният президент (Първанов) и накрая обещаха рязко увеличаване на заплати и пенсии (Станишев).
Няма как това да продължава да се търпи.
Хората достатъчно са набрали и заради Вальо Топлото, изчезналите пари
за наводненията на Емел Етем, кифлените подигравки на Масларова, пада-
щите стени, катастрофиращи коли, нощните обирджии по селата.
И това не е всичко.
Навремето имаше такъв виц:
"Българите са толкова покорни, че
ако им се каже "Утре ще ви бесим", те
ще попитат дали сами да си купят въ-
жета, или ще им бъдат осигурени по
профсъюзна линия."
Това време отмина.
Метежът може лесно да се организи-
ра.
Спасители също ще се намерят.
Лошата новина е, че ако комунисти-
те паднат в Унгария, там идва на
власт десницата ФИДЕС и големият
реформатор Виктор Орбан.
У нас на мястото на бившите комунисти ще до-
йдат поредните техни пионки.

22 септември 2006
"168 часа"

петък, 15 септември 2006 г.

Синьо-червената мъгла пак се спусна

Затова да не се чудят, ако Сидеров спечели.

Лъсна нежната дружба между Командира и Гоце.
Както е казал народът - старата любов ръжда не хваща.
Иван Костов и Георги Първанов се готвят за обща битка - този път срещу атакиста Волен Сидеров.
На десните и през ум не им минава, че бай Неделчо може да стигне до балотаж и вече ус-лужливо се навеждат на държавният глава.
Червените не отказват любовното послание и председателят на Конституционния съд вече не им евраг.
В общ сговор сини и червени пускат срещу националиста плеяда популисти - генсека на БКП и Коминтерна Владимир Спасов, кандидата на левите патриотиген. Любен Петров, "просветения" националист проф. Григор Велев, "бунтаря" Петър Берон, агента Николай.
За да не е скучно и да има шоу - търкулват на пързалката и Митьо Пищова.
Вече няма съмнение: синьо-червенатамъгла пак се спусна.
Не може да бъде друго.
Още предидесет години Командира свойски нарече Първанов "нашият човек в БСП".
Тогава някои си помислиха, че се шегува.
Но се оказа, че било самата истина.
От времето на Тато двамата са си в един отбор.
Няма защо да се чудим.
След като политически милиционер и бивш кандидат-член на БКП като Костов стана лидер на десницата и неин премиер, защо президентът Първанов, напоследък станал по-известен като войвода,да не си запази поста.
Дали онеправданите пак ще бъдат преметнати.
И ще повярват ли отново на социалния президент.
Едва ли.
Хиляди българи, живеещи в селата, не спят нощем от страх в очакване да
бъдат ограбени и дори убити от безчин-
стващите банди крадци. Кой да ги
спре, след като от дясно и от ляво
ухажват бандитите. Та нали от техния
вот зависи изборът.
Вместо управляващите да ги озаптят и да ги накарат да
си плащат тока, отиват при тях с жълтиците.
И нехаят за жертвите.
Но този път може да сбъркат.
Няма как да бъдат излъгани набралите толкова страх.
Нито с пари ще бъдат купени, нито с кебапчета и бира.
Те са многократно повече от тези, на които ще им се плати, за да гласуват правилно.
За съжаление паметта на политиците
е къса.
Командира забрави как бе пометен през 2001 г.
Първанов не иска да си спомня, че е президент единствено
заради вота срещу Стоянов.
И двамата май не си дават сметка, че изборите се
решават от тези, на които нищо друго
не им е останало, освен да гласуват против.

"168 часа"
15 септември 2006

петък, 1 септември 2006 г.

Стоичков да му мисли

Защо трябва да победим Румънияв първия мач.

Трус, равен на катастрофално земе-тресение, очаква държавата, ако не по-бедим Румъния в първата евроквали-фикация в Констанца тази събота. Ле-гендарният бивш футболист на Барсе-лона, а сега треньор на националнияотбор едва ли предполага какво ще мусе случи, ако не повалим съседитe още в първия мач.
Причината е, че в държаватанищо не върви и скоро Евросъюзът може да се превърне в химера.
Онзи ден служител на "Топлофикация - София" звъннал в дома на мой познат, за да поиска да си плати парното. Моят човек само го погледнал и му казал: "Бегай и не се връщай, щото лошо ти се пише." Човечецът подвил опашка и се изнизал, преди да е изял пердаха.
Хиляди столичани отказват категорично да плащат.
Още толкова са завели дела срещу фирмата.
Няма сила, която да ги накара отново да отделят от залъка си, след като цяла България видя как сме били завличани с години, за даживее една шайка негодници като в приказките от "1001 нощ".
Политиците също не са на себе си.
Те виждат как някой им дръпва килимчето и безметежният им полет се превръща в свободно падане.
Десните, които щяха да свалят Гоце от пиедестала му и да го продадат за скрап, сега единствено мислят как да спасят кожата си и по възможно най-бързия начин да осчетоводят постовете, които заемат.
Синята идея отдавна умря.
Лъвът не е лъв, а мишка.
На червените също не им е весело.
Те виждат, че палачинката се обръща.
И че маслото на Масларова вече е гранясало и може да ги отрови.
Ясно е, че идва часът на истината.
Единствената надежда на върхушката остава спортът.
По времето на бай Тошо нашите печелeха медал след медал.
Първанов правилно се ориентира, но секна и волейболното кранче.
Шансът е само в нашите футболисти.
Ако и те се провалят, трусът е неизбежен.
Стоичков ще стане по-черен от Бен Ладен.
Дали политиците знаят как да спасят кожите си, ще стане ясно в събота.
Но ще продължат ли хората да им се
връзват, ще стане ясно по-късно.
Когато застанат на бялата точка да им би-
ят дузпата.

1 септември 2006
"168 часа"