Общо показвания

понеделник, 28 юли 2008 г.

Сашо Йорданов да си признае

В събота бе велик ден за българската демокрация.
Поредната дивотия бе извършена в СДС.
Благодарение на Александър Йорданов.
Защото негово бе предложението "хора, които са сътрудничили под каквато и да е форма на наши, бивши, сегашни или чужди служби, да не са членове на СДС".
Ама за какво вдигаха пушилка толкова години седесарите срещу бившата Държавна сигурност, че да се стигне до приравняването и със сегашните служби...
Не е луд тоя, който дава предложението, а тоя, който му го приема.
Какво да кажем за Надежда Михайлова, която гледаше умно от трибуната на Националната конференция колегата си радикалдемократ какви ги твори. Нима тя не е общувала всекидневно с хора от службите, докато беше първи дипломат.
Ами за експремиера Филип Димитров, а за бившия вътрешен министър Емануил Йорданов.
Да не говорим за самия Йорданов. Колко ли пъти и като председател на Народното събрание, и като посланик в Полша и Македония се е срещал с нашите резиденти и им е сътрудничил под една или друга форма.
Сандьо, не си криви душата, ами си признай.
Истината е, че това скудоумие трябваше да бъде спряно овреме.
Но кой да се сети.
Пък и нали по важно е да спечелиш някой лев, като продаваш книгите си на делегатите.