Общо показвания

понеделник, 3 ноември 2008 г.

Часът на Гоце

Бащата на тройната коалиция пак иска да управлява. Не до края на мандата си, а години напред. Днес е президент, утре - премиер. 
После нека разправя, че не следвал пътя на Путин.
В неделя се сдоби с партия, скоро ще има и парламентарна група, а ако се приеме мажоритарният вот, се кани да вкара още поне 15 депутати. И ще измести досегашния балансьор Доган... 
Не случайно Анастасия Мозер каза, че не иска да бъде в една група с хора, на които държавният глава им казва какво да правят.
Разбира се, това не означава, че ДПС ще остане извън властта - техните депутати заедно с тези на БСП и президентските хора може и да повторят мандата им. Но не те ще решават, а човекът с харамийския псевдоним. Всъщност какво значение има, след като отново ще са на държавната софра.
Не случайно един през друг Гоце, Сергей и Доган подхвърлиха етническата карта. Просто са репетирали бъдещото си управление. 
Каква прекрасна перспектива - ние пак сме тук и пак сме същите. И това не е всичко. Красимир Каракачанов не случайно спомена баснята на Лафонтен за лисицата и гроздето. Много ще подскачат към гроздето, но един ще казва кой да го получи. А останалите ще се оправдават, че е кисело.
Бате Бойко да му мисли. Избирателите също.