Общо показвания

четвъртък, 29 ноември 2012 г.

Идеолозите на прехода и ДС

Депутати от управляващото мнозинство изненадаха вчера колегите си с нови добавки към вече миналия на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за досиетата. Красимир Ципов, новият председател на парламентарната вътрешна комисия, поиска да бъдат проверени за досиета и учредителите на юридическите лица с нестопанска цел – неправителствените организации. Той предложи още да бъдат разкрити агентите на ДС сред лицата, придобили акции и дялове в приватизирани държавни и общински предприятия. Към тях бе прибавено и искането на десни депутати да отпадне параграф 12 от закона, според който досега

оставаха скрити хората, управлявали мрежите

от сътрудници на ДС преди 1989 г. и след това заемали едни от най-високите длъжности от началник-отдел нагоре в Разузнавателното управление на Генералния щаб на БНА, в Националната разузнавателна служба и служба „Военна информация”. Седмица преди това вътрешният министър Цветан Цветанов бе декларирал готовност за отпадането на параграфа: „През изминалите години бяха приети различни закони за досиетата, бяха съставени няколко комисии, но нито едно правителство не предаде архивите към комисията до 2009 г., това направихме ние, изпълнявайки закона. От тези досиета ще можем да научим каква е истината за 20-годишния преход и кои са хората, които всъщност го реализираха”, поясни тогава вътрешният министър.
Лъсването на ДС агентите сред идеолозите на прехода създали неправителствени организации, се очаква да предизвика катарзис, равен по значимост само със скандалите с посланиците и митрополитите, чиито зависимости с бившите тайни служби на комунистическия режим шокираха обществото. Напълно е възможно дори скандалът да бъде много по-голям, защото представителите на НПО-тата имат претенциите да са лицата и проводниците на демократичните процеси у нас. Те винаги и много шумно са декларирали, че тяхната цел е развитието на демокрацията, свободния пазар, гражданското общество, индивидуалните права и т.н. Техните основни занимания са били в областта на политиката, правото, социологията, икономиката, културата и др. Освен че организират срещи и конференции, издават печатни материали, присъстват в медиите, те лобират за прокарването на опредени закони и пишат законопроекти. Досега обвиненията срещу тях бяха, че те не представляват и развиват гражданското общество, тъй като нито инициативата за създаването им, нито пък проблемите, които решават, са повдигнати от гражданското общество, а са създадени от чужди мозъчни тръстове и щедро спонсорирани от тях.
Ако се окаже, че лидерите им са част от иронично перифразирания лозунг

„Агенти от всички страни, обединявайте се”

то с това ще падне поредната маска на криминалния преход, за който няма съмнение вече, че е дирижиран от Октопода. И че лицата на НПО-тата не случайно са узурпирали общественото мнение.
Не по-малко значима е добавката към закона за разкриване на собствениците на дялове в приватизацията. Този детайл към вече предложеното осветяване на управители и членове на управителните и надзорните съвети на приватизираните държавни и общински предприятия ще ни покаже защо масовата приватизация направи богати единици и ограби хиляди българи по време на правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.  

Видимостта на дяловото участие

ще даде възможност да бъде потърсена и отговорност на хората, участвали в тази гигантска криминална афера. Новото законодателство дава възможност за подвеждането под отговорност заради придобито по престъпен начин имущество.
Не бива да се пропуска и ефектът от показването на зависимостите с ДС на хората, членували в научните съвети към Висшата атестационна комисия. „Всъщност тези научни съвети решаваха съдбите на всички млади учени в България. Нека да се види имало ли е лица, членове на тези научни съвети, които са били агенти или сътрудници на ДС, и да се разбере тези лица спирали ли са кариерата на младите хора в България, или просто са се пускали да се развиват кариерно тези млади учени, които са били удобни и е трябвало да получат това кариерно развитие”, казва Ципов.
Не по-малко щекотлива е и поправката в Закона за досиетата, която дава възможност да се осветлят агентите за първите 16 години от прехода в 13 различни категории на т.нар. лица, извършващи публична дейност. По-съществените от тях са собствениците, ръководствата на печатни и електронни медии, водещите журналисти, ръководството на БАН и институтите му, ръководствата на различните вероизповедания, ръководните органи на висшите учебни заведения и др. Заради предложение на червената Татяна Дончева още при обсъждането на закона, за разлика от изпълнителната, законодателната и съдебната власт, където проверките се извършват от 10 ноември 1989 г., при втория списък с лицата, извършващи публични дейности, проверката сега се извършва от момента на приемането на закона – декември 2006 г. По този начин

се скриват агентите от първите 16 години на прехода

Има, разбира се, и едно много силно предложение на депутата социалист Кирил Добрев. Той поиска пълна прозрачност на всички лица, родени преди 1973 година, вместо периодични изменения на закона, с които да се разширява обхватът му. За съжаление неговите колеги от БСП гледат на това като на шега и гласуват винаги против всяка промяна. Тяхната смелост да действат радикално се свежда до вица за рибаря, който се хвалел, че е хванал огромен сом.
„Толкова беше голям, че едвам го изкарах, страшна борба беше. Но макар и с риск за живота си го измъкнах, метнах го на гръб и потеглих към къщи. И по едно време гледам насреща ми - пазачът на язовира.
„И какво направи?”, попитали слушателите му.
„Ами скрих сома в джоба.”

вторник, 27 ноември 2012 г.

СДС приключи с трима "парашутисти"


СДС изключи трима вчера, които никой нямаше да познава, ако не бяха станали известни покрай партията. Мартин Димитров и Ваньо Шарков си поправиха път към върха на синята върхушка, плътно държейки се за полата на Надежда Нейнски (по онова време Михайлова). Единият стана депутат благодарение на нея, а  другият й бе главен секретар, докато тя бе председател на СДС. Никому неизвестният варненски адвокат Димо Гяуров за една нощ  излетя до политическите небеса, получавайки ключовия пост шеф на разузнаването лично от президента Петър Стоянов, когото сега оплю. Вместо да ценят постигнатото, те забравиха кои са и си въобразиха, че могат да дърпат конците. Без да осъзнават, че кукловодите на криминалния преход може да им са помогнали, но само за да свършат това, за което са били поставени – да разцепват и да разединяват десницата. Само че всяко нещо с времето си. Тяхното мина и днешното им усърдие да продължат тази роля вече няма на кого да се хареса.

Октоподът губи всекидневно пипала

и сини номенклатурчици като тях вече няма на кого да се опрат. Всъщност те не са желани и от ДСБ, към които искат да се прилепят. Защото там си имат достатъчно свои за уреждане, нямат нужда от бегълци. На тъмносините им трябват гласове, за да могат да минат четирипроцентната бариера. Нито един от тримата може да им ги донесе без подкрепата на симпатизантите на СДС. И добре че не се появиха на вчерашния Национален съвет. Видя се с какви освирквания бе посрещнат Михаил Михайлов, единственият депутат,  престрашил се да се появи в паркхотел „Москва”, където беше сбирката. Що се отнася до депутатите, ще отбележим, че плачевният резултат на Синята коалиция на миналогодишните местни и президентски избори се дължи единствено на заиграването им с БСП срещу сродната народна партия. Няма изобщо да коментираме защо в изборната нощ на 2009 г. Мартин Димитров твърдеше, че коалицията държи златното ключе и по-късно другият съпредседател ходеше във военната болница с бонбони и цветя, но после се оказа, че десните избиратели са излъгани – защото над тях се спусна червено-синята мъгла благодарение на наивността на неопитния Мартин. Точно този негов провал трябва да е за урок на сините.
Всъщност всичко идва на мястото си. Сега тези, които са били

в партията заради облаги

ще си идат един по един. Парашутистите ще се опитат да се подслонят отново при тези, които са ги спуснали. Какво ще се случи с тях вече няма значение. По-важното е онези хиляди сини симпатизанти, които бяха излъгани по време на синьото управление преди повече от едно десетилетие, сега да се убедят, че виновниците за това не са в СДС и могат отново да повярват на синята идея. Но за да се случи това, трябва сегашните лидери да правят всичко открито.
Има и още нещо – и то е свързано с конкретни политики, които трябва да развива една дясна партия като СДС. През двадесет и трите години преход сините дори като мнозинство в парламента и управляваща партия не направиха нищо за създаването и подкрепата на средната класа, която винаги е ядрото на всяка консервативна партия. Само конкретните договорки с избирателите в тази посока и максимално прокарване на техните интереси, включително и през сега управляващата сродна народна партия, биха дали възможност на СДС от жертва на Октопода да се превърне в истинска модерна дясна партия със свое ядро от симпатизанти. Не че сега сините нямат близо 200 000 потенциални избиратели. Но съвсем друго би било ако дребния и средния бизнес види в СДС своята партия.
Съвсем накрая нека се върнем отново към това вече

никой не изненадващо поредно
сътресение вдясно.

Факт е, че никога не може да се предвиди нечие издънване и че властта и известността превръща политиците в „други” хора. Но за да бъдат по-малко изцепките и да не се стига до такива крайности, сините трябва да се научат, че партийната дисциплина не е нещо, което го има само на книга. И че тези, които получат доверието трябва да се държат не като недосегаеми, а като политици, които знаят, че оставката им е приготвена и може да я извадят винаги, дори за най-малката издънка. Уви, засега балканските нрави ни предлагат само поредния цирк. Докато той продължава, ще знаем, че преходът все още не е свършил. А и че кукловодите само са се спотаили и трябват още усилия за да бъдат изпратени на политическото бунище

понеделник, 26 ноември 2012 г.

За късата памет на червените

В БСП за пореден път показаха, че освен популизъм нямат друго оръжие, което да използват като опозиция. С това те потвърждават вътрешнопартийните опасения, че ръководство, което е губило пет пъти избори, е несъстоятелно. А оцеляването на лидерите им на върха чрез апаратни хватки само засилва заблудата, че един ден могат да изкарат и тяхното управление успешно. Подобен начин на мислене е преди всичко нездравословен. Защото червеният колос отдавна не е колос, а и глинените крака са се срутили още на 10 ноември 1989 г. Мимикриите и подхвърлянето на топката с подставените лица вдясно са целяли единствено да бъде запазена властта на кукловодите. Затова и посткомунистическият преход днес се определя като криминален.
Може ли някой да приеме сериозно казаното от лидера на БСП Сергей Станишев: „Хората масово вече не желаят да живеят в България. Половината българи са готови да заминат веднага и това е резултат от управлението на ГЕРБ. Още по-убийствена е статистиката на новородените – те намаляват с пет хиляди всяка година от управлението на ГЕРБ. Това много ясно говори за това как хората оценяват състоянието на държавата и какво виждат за себе си като възможности.”

Достатъчно е да припомним

кой и защо навремето издигна Берлинската стена и спусна Желязната завеса за гражданите на бившия социалистически лагер.
Още по-несъстоятелни са упреците на лидера на червените, че управляващите не са защитили националните ни интереси на срещата в Брюксел онзи ден, на която евролидерите обсъждаха бюджета на ЕС за периода 2014 – 2020 г. Като пример той изтъкна предложените ни 260 млн. евро за закриването на спрените блокове на АЕЦ “Козлодуй”, след като кабинетът е настоявал за 450 млн. евро компенсация. Няма да коментираме, че срещата в белгийската столица приключи без резултат и все още няма яснота кой и за какво колко пари ще получи, но ще припомним, че всички бакии около атомните ни централи бяха забъркани по време на червеното управление и

„големият шлем” се оказа голям провал

загробил повече от милиард пари на данъкоплатците. Може да поясним, че наскоро създадената парламентарна комисия за разследване на корупцията по висшите етажи на властта със сигурност ще попита тогавашния енергиен министър Петър Димитров за съдържанието на разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между българския и руския президент на 18.1.2008 г. в София. Защото от нея става ясно, че държавният ни глава, без да има каквито и да е правомощия, пита Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. А министърът услужливо отговаря, че строителството може да почне още през август. Точно това нарушение на закона за безопасно използване на ядрената енергия може да изиграе лоша шега на социалистите, които днес се опитват
да „освежат” политическия живот

с извадени от фризера стари манджи

Няма нищо по-смешно и инфантилно от неумелия опит да се атакуват управляващите и за неусвояване на еврофондовете. Но бившият премиер изобщо не се свени да го прави:
„Показателно е, че Словакия и Литва, които са в аналогично състояние, получават 100% увеличаване на парите в сравнение с предишното предложение, а на България се дават 30%. По отношение на кохезионната и земеделските политики първоначално заявените цели трудно ще бъдат постигнати. През последните 3 години България е твърдо в последната тройка по усвояване на пари от еврофондовете. След като не успяваме да усвояваме средства, не е чудно да ни кажат, че подобни претенции за допълнителни средства са необосновани”, заявява Станишев, с което си вкарва автогол, защото при неговото управление

едва 1% от еврофондовете се усвояваха

а и много средства бяха блокирани заради аферите. За сравнение ще уточним, че в момента се усвояват 25% от европарите. Според данни на английския „Гардиън” българинът дава по €46,96 на човек от населението в бюджета на ЕС. От сумата, която даваме, €20,88 отиват за подхранване на растежа на други икономики в Европейския съюз (Полша, Испания, Германия, Унгария и Гърция ). С €17,01 подпомагаме селскостопанския отрасъл на държавите членки (най-много за Франция, Испания, Германия, Италия и Великобритания). €2,96 отиват за администрациите на страните членки. Под €1 са отчисленията за съдебните системи на останалите европейски страни. Но пък всеки българин получава по €150,23 (над 3 пъти повече от това, което се внася в европейската хазна).
По този въпрос на „Позитано” 20

предпочитат да си мълчат

 Много любопитно е и защо социалистите си затраяха за един вътрешен скандал, разразил се при избора на конституционни съдии. Тогава 8 социалисти гласуваха за Венета Марковска, двама гласуваха против, а останалите не присъстваха. Първоначално соцръководството заподозря бившия президент Георги Първанов като автор на провокацията, защото само негови хора подкрепиха скандалния избор. Дори се заканиха да привикат един по един провинилите се да дават обяснения пред червеното политбюро. Но не го направиха. Причината е, че приятелският кръг около лидера не само няма аргументи срещу гласувалите, но и до голяма степен е техен съучастник, защото с отсъствието си от пленарната зала

очевидно не са дали ясен отрицателен вот

срещу избирането на Марковска. Особено популистко е поведението на БСП по отношение на евентуалния вот на недоверие. Декларативният тон на изразената от тях готовност подсказва единствено, че всичко се свежда до политическото мрънкане. И че червените изобщо не очакват някой да превърне рефрена им в нещо повече от доматения бунт (който те се опитаха да яхнат, но им бе напомнено, че изборът на скапаните червени домати се свързва най-вече със създадения от тях Октопод). Така че днешното дуднене на социалистите е просто тупане на топката. Те не искат предсрочен вот, но очакват ябълката сама да падне и избирателите от немай къде пак да опрат до тях.
Същите са очакванията и на десницата, разбира се. И те говорят за възраждане, но вместо сами да си решат проблемите, все чакат някой друг да свърши работата вместо тях. И едните, и другите са като във вица за тримата, които се надлъгвали кой е отгледал най-голямата ябълка. „Аз като сложих една ябълка на кантара и тя го счупи!”, казал първият. „А аз като сложих една на кантара и тя го счупи заедно с масата!”, декларирал вторият. „А аз като я сложих на каруцата...”
„И ти счупи каруцата ли?”, попитали първите двама.
„Не, бе, излезе един червей от ябълката и ми изяде коня!” Изводът е, че винаги има трети, който знае какво да направи, за да не остави червено-синята мъгла да се спусне отново.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Да гледаш в чуждата паница

Депутати от СДС искрено се зарадваха на възможността да бъдат изключени от партията заради неизпълнение на партийните повели. Един от тях вече е пресметнал, че като независим   ще получава близо 20 000 лв. месечно от полагаемата субсидия, която сега отива на „Раковски“ 134. Какъв срам всъщност. Защото този така наречен народен избраник през цялото време е гледал завистливо в чужди панички. И е пресмятал какво месечно е губел заради верността си към СДС
Номинирането от страна на ръководството на Петър Стоянов за конституционен съдия и откровеното саботиране на кандидатурата му от  десните парламентаристи улеснява истинските демократи. Маските на синята номенклатура падат една по една. Видя се и кой в действителност е патерица на бившите комунисти, след като в продължение на близо три години сините играха в един отбор и гласуваха срещу сродната народна партия в този парламент.
Днешният звън на сребърници пък ни разкри, че СДС е другата патерица, която трябва да им осигури личното благополучие. Затова никой вече не иска да гледа изтърканите им роли на морални съдници, нито пък ще съжалява за тях, когато в близките дни им бият шута.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Край на мишкуването

С шеги, свързани с номинирането на Петър Стоянов (президент 1996 – 2001 г.) за конституционен съдия, депутати от Синята коалиция разнообразяваха работното си време в кулоарите на парламента вчера. Един тях предложил на Иван Костов да издигне Стоянов в пленарната зала. Той обаче отказал, защото вече не бил на нивото на многобройните постове, които заемал президентът – заместник-министър на правосъдието, държавен глава, лидер на СДС, кандидат за евродепутат, член на фондацията на Бил Клинтън, а сега - готов за поста конституционен съдия и вероятен шеф на този съд. Мартин Димитров пожелал по време на председателския съвет да седне между шефката на парламента Цецка Цачева и зам.-шефката на парламентарната група на ГЕРБ Искра Фидосова, защото според него сините вече били управляваща партия. Трети пък имал намерение да предложи Стоянов за патриарх. Личеше си обаче, че шегите на десните депутати не са здравословни, а поведението им приличаше на Вазовите чичовци, които на масата свалят султана, но щом се появи заптието, гузно замълчават.
Всъщност истината е прозрачна – със синята кандидатура се слага край на мишкуването вдясно, продължило близо три години в този парламент. Още с гласуването за новия конституционен съдия ще се види кой кой е. Известно е, че

Синята коалиция бе присъдружна организация на БСП


и гласува заедно със социалистите на повечето вотове на недоверие срещу управляващата сродна народна партия. Дори след лятото, когато СДС пое нов курс на самостоятелно явяване на изборите и си избра лидер, който твърдо е решил да го продължи, сини парламентаристи и евродепутатът Надежда Нейнски продължиха опитите си да възстановят разтурената Синя коалиция с помощта на създадената от тях фракция „Единство”. Тяхната двойственост бе приемана с удивителна търпимост от страна на новото ръководство, вероятно с тайната надежда, че разколниците ще се вразумят. Същевременно „Раковски” 134 в безпрецедентно възвание към симпатизантите обяви като най-голям провал за 22-те години преход своето управление от 1997 - 2001 г. В него сините признават като най-големи грешки не въвеждането на лустрация, не отварянето на досиетата и помощта, която тяхното правителство е оказало на представителите на бившия комунистически режим да укрепи властта си чрез масовата приватизация.
Тогавашните лидери са обвинени и за многобройните отлюспвания и разцепления, свързани с шумни скандали, довели до това българите, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот, да нямат подобаващото им се политическо представителство.
Преди седмица новото ръководство задължи двама шефове на парламентарни комисии (Мартин Димитров и Йордан Бакалов) да напуснат постовете си, но те не го направиха. Сега част от депутатите

открито се противопоставят


на синята номинация за конституционен съдия. Бившият председател Димитров смята, че партията му е вкарана в неприятен филм на патерица на ГЕРБ и че преди да се стигне до номинацията, е трябвало да има широк партиен дебат с повече от една кандидатури. Евродепутатът Надежда Нейнски е убедена, че това са тайни договорки между сините и управляващите и това компрометира не само тях, но и институциите, които са замесени в тези интриги. И нямало начин да не се забележи фактът, че СДС е превърната в партия на повикване, добавя тя.
Истината обаче е съвсем друга. Както се вижда, вътрешната синя опозиция използва всяка възможност да руши СДС. Тактиката е да се хващат за най-малката уязвимост на конкретна фигура и да се вдига негативна шумотевица. Същевременно положителният ефект се пропуска. Например що се отнася до новата номинация, се премълчава немаловажният факт, че

Брюксел няма начин да не я приеме


Играта в този мач много прилича на друг, който вече сме го гледали. През не твърде далечната 2002 г., след избирането на неприемливата за Иван Костов Надежда Михайлова (Нейнски) за лидер на СДС, близо две години синята партия се тресеше от скандали, докато накрая бунтуващите се се отцепиха и създадоха ДСБ (2004 г.). Същият сценарий се повтаря и днес. Очаква се скоро да бъде възстановена Синята коалиция. В нея ядрото ще е ДСБ, а отцепниците от „Единство” – инструментът за доразбиването на СДС. До изборите към тях ще бъдат присъединени части от ВМРО и няколко земеделски формации. В момента се калкулира кой от сините отцепници колко реални гласа ще донесе и съответно какво място в бъдещите общи листи ще заеме.
Така че поведението на сегашните сини бунтари е същото като в онзи виц, в който двама приятели отишли на сафари, но попаднали на лъвско леговище. Единият заредил пушката и зачакал, прицелвайки се в лъва. Другият се качил на близкото дърво и занареждал от там: „Няма страшно, ако не уцелиш първия лъв, зад него идва още един...”
В Синята централа са наясно кои са лъвовете и кои ловците. Затова и тонът там се втвърди. Техният лидер Емил Кабаиванов в интервю за „Монитор” даде срок до 7 декември на депутатите ясно да се дефинират с кого ще са. Но вероятно събитията ще се развият много по-бързо – още по време на избора на новия конституционен съдия. Синьото ръководство е решено моментално да изключи всеки, който не е подкрепил десния кандидат за конституционен съдия. Според тях точно тогава маските ще паднат и двойните играчи ще бъдат осветени. А на симпатизантите на СДС ще им светне за пореден път, че манипулаторите на криминалния преход съвсем целево са внедрявали в техните ръководства свои хора, които на думи се представят за демократи, но на практика са се поставяли в услуга на Октопода.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

"Параграф 12" и манипулаторите на прехода



сряда, 14 ноември 2012 г.

Нови изневери в БСП

Подводните камъни в червените редици пак се размърдаха и отново заплашват крехкото примирие, постигнато след преизбирането на Сергей Станишев за партиен лидер през лятото. Първо, осем червени депутати подкрепиха в пленарната зала избора на конституционен съдия в разрез с инструкциите на „Позитано” 20. Междувременно от разследването на парламентаристи станаха публични нови факти около скандалното усвояване на средства за чистене на имиджа на страната по време на управлението на тройната коалиция. Лъсна една връзка от постановление на Министерския съвет от 1 август 2006 г., с което се разрешава Панаирът в Пловдив да задържи 1,5 млн. лв., които иначе трябва да даде като дивидент на държавата. По едно „съвпадение” точно на същата дата (1 август 2006 г.) австриецът Петър Хохегер подписва договор с Панаира за две трети от дивидента. Този факт тутакси допълни станалото вече скандално лобиране на австриеца, разследван в Австрия за корупционни схеми. Припомняме, че той е сключил с червеното правителство два договора за провеждане на имиджова кампания. Те са на обща стойност 1,5 млн. евро, като първият е прекаран през Пловдивския панаир, а вторият е директно с МС. Малка част от парите са платени като хонорар на вече бившия тогава вътрешен министър на Австрия Ернст Щрасер, без да се знае защо. Около половината от сумата пък се е върнала в България като възнаграждение за подизпълнителите.
Третата издънка е съвсем прясна и тепърва ще се види какви ще са последствията, но отсега е ясно, че няма да са малки. Червеният кмет на гр. Съединение Георги Руменов и заместникът му Георги Трендафилов

изненадващоподали молби за членство в ГЕРБ

съобщи областният управител на Пловдив Здравко Димитров, който е и лидер на партията в града. Според него двамата се решили на стъпката, защото виждали как правителството работи. Кметът от своя страна пък казал, че по-добре било той да търпи укори и да стане жертва, но градчето да благоденства. И пояснил пред своите, че направил всичко заради 5 проекта на обща стойност 10 милиона, които да се реализират в общината. Накрая с половин уста отрекъл да е напускал БСП. Интересно е да се отбележи, че Руменов спечели изборите през май тази година след люта битка с управляващата партия. А местните функционери, както и лидерът Станишев много се гордееха с тази победа и я сочеха като начало на краха на ГЕРБ. След този саблен удар първите реакции са на червените в Пловдив. Те искат незабавно да изключат предателите и

да се свикваизвънреден пленум

Първосигналността на подобни реакции обаче не е добър съветник. Не само защото тези, които искат това, нееднократно са обвинявани в корупционни практики и тяхното лидерство е поставяло под съмнение единството в Столетницата. Но и защото ни връщат към мрачните времена на комунистическия режим, когато бруталността на разправата с другомислещите бе всекидневие. А равняването с него на пребоядисалите се на социалисти бивши комунисти показва единствено, че вълкът козината си мени, но нрава не.
По същия начин от БСП подскочиха и срещу осемте, гласували не за тяхната фаворитка за конституционен съдия Татяна Върбанова, а за Марковска. Сред тях са Асен Гагаузов, Димитър Дъбов, Любен Корнезов, Румен Петков, Румен Овчаров и Стефан Данаилов. Като махнем от списъка Корнезов, който е подкрепил съдийката от колегиалност, останалите по един или друг начин се свързват с бившия президент Георги Първанов. Така че може да се предположи, че става дума

за поредниякамък, на който да се подхлъзне

лидерът им. Защото каквото и да казва срещу този избор Станишев, фактът, че ключови фигури от висшето ръководство на соцпартията са го подкрепили, показва, че Марковска има доверието на част от червения връх. Дори може да се направи и още по-тежък извод – че става дума за мимикрия на БСП, която с помощта на Октопода и неговите кукловоди иска да запази позициите си по върховете на съдебната власт.
Всъщност не е ясно дали изобщо ще бъдат изслушани престъпилите партийните канони. Станишев в такива ситуации предпочита или да се скрие с номера на щрауса, или някой друг да му извади кестените от жарта. Разбира се, той отчита знаковото противопоставяне. И разчита да има шанса на последния удар, както се случи на конгреса. Не е обаче сигурно дали този път ще съумее да се измъкне сух, както го прави въпреки серията от изборни загуби. Предстои важен референдум за ядрената енергетика, който едва ли ще има радостен завършек за БСП. След него на лидера на БСП никак няма да му е лесно

да се справис вътрешните си опонентиА призивите за единство преди изборите може и да не му помогнат да запази поста си.

Накрая няма да пропуснем да отбележим лекотата, с която сегашната червена върхушка си играе с доверието на редовите симпатизанти. Пробивите в единството на червените винаги са за тяхна сметка. И ако лидерите им до такава степен са претръпнали, че не забелязват какво се случва в низините, то със сигурност избирателите им едва ли ще гласуват под строй за тези, които им посочат. Провалите не винаги консолидират, нито пък преизбирането на едни и същи лица на водещи позиции. Напротив - и двете тенденции са ясен знак, че има нужда от промяна не само кадрова, но и идеологическа.
Във връзка с това би могло много да се напише и за фарса, който се разигра в събота (10.11.) по време на конгреса на близката до БСП партия „Български социалдемократи”. Нейният лидер още в самото начало публично изрази колебанията си кого от двамата – Станишев или Първанов, да почете първи да говори на форума. Спря се на лидера си съвсем обяснимо – той ще е човекът, от когото зависи дали пак ще се озове в парламента. Но фактът, че отдаде дължимото и на Първанов, показва, че не близки идеи, а


прозрачни сметки са водещи в техните отношения

И това също няма как да остане незабелязано от червения електорат. Всъщност изобщо не трябва да се учудваме, че под шапката на БСП са се нароили хитреци. Те много приличат на съпруга от онзи виц, който късно през нощта се обажда по телефона:
„Скъпа, аз съм. Прибирам се скоро. Нали не съм закъснял много?” „Не, скъпи.” „А става ли да дойда с няколко приятели да пием по още някоя биричка?” „Да, скъпи.” „Ще пием по някоя бира, ще полафим...” „Ама разбира се, скъпи.”
Мъжът млъква за малко, после казва:
„Извинете, мисля, че съм сбъркал номера...”
Така че след като лидерите се правят, че не забелязват това, хубаво би било симпатизантите им да не се оставят да бъдат лъгани нито от едните, нито от другите.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Приватизационни неволи за бивши управници

Само седмица след като бяха приети промени в Закона за досиетата, даващи възможност да се обявяват агентите на Държавна сигурност сред кредитните милионери, управляващите внесоха нови, с които ще се разкрие още една страница от криминалния преход, чиято 23-годишнина чествахме в края на миналата седмица. Този път под прицел са „собственици, управители, директори и членове на управителните, контролните и надзорните органи на държавни и общински предприятия, преобразувани и приватизирани по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове”. Тези допълнения към закона, по думите на един от вносителите и бъдещ шеф на вътрешната парламентарна комисия Красимир Ципов, ще бъдат обсъдени в комисиите още през следващите дни и до края на годината ще се приемат в пленарната зала.
Много пъти е писано за бандитската приватизация. Изнасяни са многобройни данни за това как са раздържавени и превърнати в руини предприятия за милиони. Но сега за първи път ще бъдат оповестени връзки, за които се шумеше, но нямаше доказателства. Ще припомним, че апогеят на приватизацията бе


по време на синьото управление през 1997-2001 г.


Това означава, че публично ще бъдат разкрити зависимости на лица с бившите тайни служби, които, вместо да бъдат пресечени от тогавашните управляващи, са били поощрявани.
По един любопитен начин внасянето на промените в закона съвпадна и с едно обръщение към десните симпатизанти на новото синьо ръководство. В него за първи път се признава, че по време на последното тяхно управление не е направена лустрация, не са отворени досиетата на престъпния тоталитарен режим и не само са допуснали, но и са помогнали по време на приватизацията на представители на бившия комунистически режим и репресивния му апарат
да запазят ключови позициив обществения и стопански живот на България. В документа директно като виновници за случилото се са посочени „хората, които тогава бяха начело на СДС – някои от тях сега имат свои партии”. Те се обвиняват и за последвалите разцепления в сините редици, довели до това, че нейните остатъци в момента нямат сигурност дали ще могат да минат четирипроцентовата бариера, за да имат свое политическо представителство в Народното събрание, каквото са имали винаги по време на целия преход досега. Също така те имат вина и за това, че не са могли да дадат законова възможност на предприемчивите българи, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот, да го осъществят практически, за да се създаде така важната за едно демократично общество средна класа.
Вносителят на промените Ципов очаква да излязат


много любопитни имена


с което да си навлекат нови врагове сред потърпевшите. Но пък за сметка на това ползата за избирателите, лъгани многократно, ще е много голяма. Факт е, че през този период бяха раздържавени над 90% от активите на страната. А самият процес се смята за доста тъмен и с многобройни съмнения за корупционни практики. Например се твърди, че само по време на управлението на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара, а приходите в държавната хазна били едва около 3 млрд. долара.
Тези обвинения днес се отхвърлят от бившия министър-председател. Един от заместниците му в ДСБ Радан Кънев заяви наскоро, че приватизацията е най-голямата,


най-съществена политическа промяна


извършена в България в годините на прехода. Според него тя била „основно, безалтернативно средство за модернизиране на българското общество и икономика” и  всеки, който се обявявал против нея, целял реабилитация на Живковия режим. Тато не бил оставил 30 млрд. активи, а само дългове.
Очевидно е, че има популизъм и в двете тези, макар че съвсем не е далеч времето, когато се случи всичко това и много от участниците, особено дребните акционери, имат много лоши спомени. И да се разчита на късата памет от страна на ДСБ не е много разумно, особено като се вижда милионният отлив на привърженици от много популярния през 90-те години на миналия век СДС.
Има и още нещо. И то е страхът, който преследва тези, които се облагодетелстваха. Фактът, че всекидневно започнаха да излизат не само политически зависимости, които се определят като червено-синя мъгла, но и


доскоро смятаните за недосегаеми връзки с Октопода


минаващи, разбира се, през прякото участие на бивши ДС служители. Точно тези връзки се очаква да станат публично оповестени чрез предстоящите промени в Закона за досиетата. Според членове на комисията и тук бившите агенти, възползвали се от държавните активи, ще са голям процент. Има също така много добре запазени данни за дяловото участие на въпросните лица в приватизацията.
Знае се дори кой на кого е подставено лице. Тези данни няма как да не смущават някои политици от десницата, още повече след загубата на позиции в правосъдната система.
Огласяването на приватизационните зависимости ще е преди всичко


тежък политически удар


за тях. Но това не е всичко. Напълно е възможно от данните да се заинтересува както прокуратурата, така и новосформираният специализиран съд. Със сигурност с тях преди това ще се занимае и създадената  парламентарна комисия за разследване на корупцията по висшите етажи на властта.
Накрая ще завършим и с още една промяна в Закона за досиетата, която остана незабелязана. Според нея всички документи,


уличаващи дадено лице в сътрудничество с ДС


ще бъдат публикувани в интернет страницата на комисията. Т.е. обществеността ще бъде информирана, освен за съдържанието на решенията на комисията, така и за архивните документи, касаещи регистрираната принадлежност на проверените лица. И всеки гражданин ще може да си направи съответните изводи за бившия агент. Що се отнася до политическите зависимости, ще очакваме с интерес и тези връзки. Но отсега е ясно, че криминалността на прехода не е случайна. И той едва ли щеше да бъде толкова дълъг и мъчителен, ако така наречените демократични лица не бяха всъщност доверени кукли на ДС манипулаторите.

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

СДС си поиска избирателите


В безпрецедентно обръщение към десните симпатизанти новото синьо ръководство обяви като най-голям провал за 22-те години преход своето управление от 1997 – 2001 г.
„Дори когато бяхме натоварени с пълната власт от мнозинството българи, не успяхме да възстановим историческата справедливост, която нашите привърженици очакваха. Не въведохме лустрация, не отворихме досиетата на престъпния тоталитарен режим и не само допуснахме, а и помогнахме по време на приватизацията на представители на бившия комунистически режим и репресивния му апарат да запазят ключови позиции в обществения и стопански живот на България”, се казва в документаВ него новото ръководство на сините специално подчертава, че за това

отговорност не носят редовите членове на партията и милионите симпатизанти

останали разочаровани. Отговорността за тази и останалите грешки  е персонална и се носи от хората, които тогава бяха начело на СДС – някои от тях сега имат свои партии.
С провала на дясното правителство и непоемането на политическа отговорност в СДС обясняват последвалите „разцепления”, „отлюспвания” и  скандалите,благодарение на които българите, стремящи се към нормален, цивилизован начин на живот нямат подобаващото им се политическо представителство.
Обръщението на сините дойде в момент, в който Националният съвет отряза с голямо мнозинство желанието на Надежда Неински, бивш външен министър от визираното управление, Мартин Димитров, експредседател на партията и Ваньо Шарков, провалил се кандидат за лидер, да създадат вътрешнопартиен съюз „Единство”, чиято цел в действителност не е единение, а разделение на сините.  Затова и коментарът на сегашният лидер д-р Емил Кабаиванов беше повече от лаконичен:
"Ние взехме едно политическо решение, с което даваме ясен знак, че СДС е единна формация и създаването на такива фракции, особено които имат за цел

не да разширяват влиянието на СДС, а да го пренасят в жертва

в някакви нови неясни политически субекти и коалиции - ние считаме, че категорично не работи в интерес на демокрацията, на СДС", заяви лидерът на СДС Емил Кабаиванов.
На „Раковски” 134 вече не крият не само раздразнението си от действията на разколниците, но и от драстично наруващото устава нежелание да се подчинят на техните решения. Както е известно бившият лидер Димитров публично отказа да се подчини на взетото във вторник решение да напусне председателския пост на Икономическата парламентарна комисия. Сините са изненадани от поведението на Димитров. Точно той като партиен лидер съветвал своите да не обръщат внимание на действията на другия съпредседател на коалицията, защото бил „старец” и има „синилни проблеми”, в парламента обаче услужливо участвал заедно с него и червените срещу сродната партия от ГЕРБ. Сега пък уж бил срещу управляващото мнозинство, пък не искал да напусне шефския пост на икономическата комисия...

„Ако

досега чакахме да видим дали все пак те няма да се вразумят,

сега вече ние сме на ход”, заяви вчера главният секретар на СДС Борис Марков. До седмица синьото ръководство ще отстрани Димитров и от съпредседателския пост във все още съществуващата в парламента Синя коалиция. По право тази позиция се полага на председателя на партията. Но тъй като д-р Кабаиванов не е депутат, мястото вероятно ще бъде предложено на лоялния към сегашното ръководство народен представител Лъчезар Тошев. По нататък, за да се разграничат сините изцяло от ДСБ, от „Раковски” 134 ще предложат на своите депутати неформално да се отделят от тези на ДСБ и започнат да изразяват в парламента единствено позициите на СДС.
Лидери на Софийската организация настояват за още по драстични действия като

изключване на разколниците от партийните редици.

На практика те, с всичко, което вършат, са се самоизключили, обясни Иван Сотиров, новият секретар по енергетиката в СДС. Така че, по думите му, това няма да изненада редовите седесари. Още по време на заседанието на Националния съвет във вторник било предложено на групата около Надежда да напуснат СДС и да се опитат да легитимират политически  „Единство”. Много любопитен е фактът, че срещу фракцията на Надежда най-много са скочили онези сини активисти, с които тя още преди няколко години се опита да направи друга фракция под името „Дясна алтернатива”, също безславно провалила се. Интересно е да се отбележи също, че в ДСБ, с които бившата външна министърка иска да възстанови синята коалиция, не гледат сериозно на намеренията и и ги смятат за бутафорни.
Що се отнася до обръщението към симпатизантите, смята се, че заради неизпълнените обещания от синьото правителство, последвалото разцепление и появата на ДСБ, СДС са загубили близо милион избиратели, които в момента най-вероятно не гласуват. Затова и втвърдяването на позициите към фракционерите и ясно изразеното отношение към бившото синьо управление целят възраждането на Синия лъв и връщането на тези избиратели


понеделник, 5 ноември 2012 г.

Паралелни светове

Всеки път, когато се развихрят компромати, вместо да се правят прибързани изводи за потърпевшия, трябва внимателно да се види дали тези, които ги разпространяват или най-малкото поддържат огъня по тях, не целят да се прикрият техни афери, които са в процес на публично оповестяване. В тази връзка, кампанията, която се води през последните дни около избора на един от конституционните съдии, е показателна. Особено е подозрително, че шумотевицата идва главно от  разпадналата се Синя коалиция, при това не от всички нейни представители, а само от тези на ДСБ. Факт е обаче, че сигналите са анонимни и зад нито един от тях досега не се е изправило лице, което да ги потвърди документално. Но е парадоксално, че те минават през ДСБ и по-късно се оказва, че са пристигнали дори в Брюксел. На пръв поглед може да се помисли, че

атаката е заради неизбирането на Екатерина Михайлова

за конституционен съдия. Може и това да е причина, но разковничето трябва да се търси в предстоящото разсекретяване от страна на парламентарната комисия, разследваща корупцията по висшите етажи на властта, на редица документи, свързани с енергетиката. Едни от тях визират второто правителство на десницата (1997 – 2001 г.). И най-вероятно целта на пушилката е да се отклони вниманието. Или най-малкото да се забави във времето, както много пъти се е случвало, докато кукловодите успеят да се споразумеят задкулисно. Перспективата за тайни договорки обаче е нищожна. Никой не иска старите влъхви. „Паралелната държава”, за която говори преди няколко дни шефът на комисията, със сигурност е стреснала Октопода. Не случайно втора седмица вече не могат да се разберат в нея

как точно да стане оповестяването на аферите

А те са за милиарди. За да не бъдем голословни, ще споменем, че преди седмица управляващите заявиха, че очакваното оскъпяване на тока ще се дължи на договори, сключени по време на синьото управление. Енергийният министър Делян Добрев съобщи, че договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия от централите „Марица-изток 1 и 3” са подписани на 13 юни 2001 г., не по времето на тройната коалиция, както обяви лидерът на ДСБ,  а по времето, когато той е бил министър-председател. Добрев допълни още, че към всеки един от контрактите има финансови модели, които определят как точно да се изчислява цената на електроенергията през следващите 15 години. И тъй като срокът на действието на двата договора влиза в сила от момента, в който тецовете заработят, Националната електрическа компания ще плаща през следващите 15 години произведената от тях електроенергия на цена от над 100 лева за мегават. Припомняме, че “Марица-изток 1” влезе в пълна експлоатационна мощност на 30 декември 2011 г. и 

до 2027 г. държавата ще трябва да изкупува скъпата енергия.

Данните за криминална обвързаност се потвърждават и от станала публична грама на американското посолство в София, оповестена от  Wkileaks. В нея се посочва човек на Румен Овчаров като главен консултант и лобист зад „Марица-изток 1” и „Марица-изток 3”, където инвестициите надминаха 800 милиона щатски долара. При „Марица-изток 3” шефът на „Фронтиер” Красимир Георгиев е главният „лобист за американската фирма Entergy, която спечели поръчката в неконкурентен процес, след като беше номинирана от енергийния министър Иван Шиляшки като „стратегически инвеститор”.  
Всички тези предварителни данни започнаха да се потвърждават и чрез „появилите” се сересета, които очевидно са част от секретните папки, намиращи се в комисията за разследване на корупцията по високите етажи. Затова

страхът на заинтересованите политици е основателен

Същото важи и за кукловодите, които дърпат конците. За да се спре обаче тяхната контраофанзива, трябва час по-скоро комисията да разсекрети документите. Тогава и сегашната пушилка на сините ще се обезсмисли. А и ще стане ясно защо те повече от десет години не могат да се отърсят от сгромолясването на тяхното правителство. И на предстоящите избори нямат шанс да минат бариерата, за да продължат да бъдат подставени лица на Октопода.