Общо показвания

сряда, 30 март 2011 г.

Предизвестената двойственост на президента

Още преди повече от година, когато военният министър Аню Ангелов почна да вади „скелетите от гардероба”, стана ясно, че е настъпил здраво върховния главнокомандващ Георги Първанов. Генералът заяви в прав текст тогава, че на държавния глава ще му се наложи да дава обяснения по някои военни афери, като уточни, че става дума за “нещо повече от административни нарушения” и че е имало “нещо като касичка”, от която са се разпределяли получени комисиони.
С публикация отговор в сайта на Министерството на отбраната на президентските критики, отправени му във „Фейсбук”, министърът разширява обхвата на обвиненията, като припомня как 102 млн. лв. от предвидените в бюджета средства за второто полугодие на 2009 година бяха авансово изтеглени и похарчени от кабинета на тройната коалиция още през първото полугодие. При това тези средства, предвидени за международни операции и мисии, за осигуряване на Българската армия и за обезпечаване на задължения по международни договори, са били насочени не към бойни способности, а са похарчени за закупуване на апартаменти и обзавеждане.
„Неразбираемо е защо към онзи момент господин президентът няма отношение към средствата за бойни способности от този период. Произволното харчене на ресурси бе на път да доведе системата на отбраната до колапс”, заявява министърът.
Ангелов лаконично обяснява, че авгиевите обори, за които обитателят на „Дондуков“ 2 си е затварял очите, се наложило министерството да изрива близо година и половина
„Именно ние предоговорихме неизгодните договори, спряхме източването на отбранителните ресурси, стабилизирахме бюджета за отбрана, което стана включително и чрез въвеждането на някои рестрикции и прилагането на непопулярни мерки. Командирите ще станат значително по-самостоятелни от 1 юли 2011 година, което ще им даде възможност по-бързо да решават въпроси по непосредственото осигуряване на войските, но и да носят отговорност за целесъобразността на разходването на предоставените им бюджети”, обяснява военният министър.
Всъщност Аню Ангелов обвинява държавния глава, че като си правел оглушки за това, че

парите за тяхната физическа защита са били отклонявани,

е изправил пред сериозен риск нашите военнослужещи зад граница. С този ход министърът разкрива двойнствеността на човека с двете имена. Нека си припомним как само преди дни Първанов апелира участието ни в Либия да се случва само при гаранция за сигурността на съответния контингент и на всеки отделен български войник…
Няма да пренебрегнем и позицията му за кланетата, организирани от Кадафи, и нееднозначното му отношение към нашето участие там като страна членка на алианса. В продължение на седмици човекът с харамийския псевдоним показваше защо навремето е участвал в митингите против НАТО и е подкрепял режима на Милошевич.
Държавният глава категорично се обявяваше против участието ни във военните действия и предлагаше единствено хуманитарна подкрепа. От два дни той обърна позицията си на 180 градуса и вече настоява за намеса на нашите военни в Либия. Не случайно по повод и на тази двойнственост военният министър подхвърли вчера, че се надява в

НАТО да не прочетат написаното от Първанов във „Фейсбук”

Само ще отбележим, че в статията "Алтернативи в развитието на отбранителната политика" Първанов критикува и самото военно ведомство, че през последните месеци в него последователно се налагала линия за подценяване на заплахите за сигурността, особено що се отнася до рисковете в нашия и в съседни региони. Министър Ангелов знае, че написаното в социалната мрежа няма стойността на официална позиция на Първанов. Но пък от друга страна дава възможност на министъра да иронизира държавния глава и за това, че най-вероятно се изказва не като върховен главнокомандващ, а като патрон на неговата политическа формация АБВ. Истината е точно обратната на това, за което говори Първанов. Не е учудващо, че той забравя за своята 10-годишна отговорност и днес се изказва като страничен наблюдател. По-горе стана ясно, че в друго отношение

той никак не е бил безразличен към случващото се в армията

Но за да отхвърлим и тези негови обвинения, ще отбележим, че генерал Ангелов направи нещо, което никой министър преди него не се осмели да направи - интегрира Министерството на отбраната и Генералния щаб, като премахна многобройни дублиращи се звена, силно намали персонала от високоплатени офицери и чиновници, опрости командването, икономиса пари за заплати (въпреки огромните обезщетения) и ги насочи към войската. Една от

най-опасните заигравки на Първанов е тази със страховете на хората.

Тъй като той вече си е променил позицията и вече подкрепя действията на НАТО в Либия, за да се измъкне от евентуалната отговорност, обвинява настоящия министър на отбраната за това, че си е извоювал правото да изпраща български военнослужещи в мисии и операции в чужбина. Генералът обаче не е вчерашен и тутакси му отговаря„Нека българските граждани знаят, че на министъра на отбраната е дадено право да изпраща български военнослужещи зад граница за дейности, които нямат политико-военен характер. След последните промени Законът за отбраната и въоръжените сили дава на министъра на отбраната възможност да изпраща за съвместни учения и подготовка зад граница до 600 военнослужещи именно с оглед да се даде възможност да участват цели щатни подразделения – батальони, за което уж пледира и Георги Първанов.” Министърът обяснява и защо не се принизява ролята на Народното събрание, тъй като при съмнение относно характера на изпращането и използването на въоръжени сили извън територията на страната народните избраници задължително се произнасят.Като размахва плашилото на хорските страхове, бившият антинатовец и настоящ държавен глава вече два мандата

няма как и да скрие неискреността на последната си позиция

за Либия Защото цената на подкрепата не е заради стратегическия избор и последвалите от това задължения да участваме в такъв тип конфликти, а заради ценностите на демокрацията. Държавният глава косвено се опитва да внуши, че участието ни е едва ли не по принуда и очевидно няма сетива да разбере, че битката с терористичните режими е всъщност битка за демокрацията. Има и още нещо, което му придаваше известна значимост. Но сега, заради изтичащото му време, действията му стават прибързани и лъсва колко е кухо и пусто личностното му присъствие. Но най-лошото е зле прикритото му самочувствие на богат човек, при това толкова самовлюбен, че това със сигурност ще му изиграе лоша шега, когато разбере, че е изоставен от тези, които сега го венцехвалят.

вторник, 29 март 2011 г.

Кой взе всичко общо, г-н Костов?

Бившият премиер Иван Костов образно характеризира положението в страната по следния начин вчера: „Кризата тръгнала да обикаля света.Стигнала до България и казала „Вкъщи си е най-добре”. Изобщо не се учудваме на това, че той вече е забравил как се надяваше да е златният ключ на това управление и как тичаше с един букет към военната болница. Лицевите опори този път няма да споменаваме. Разбира се, че Командира разчита единствено на късата памет. Но нищо не е забравено. Нито промиването на мозъци по времето на социализма, в което дейно участваше като преподавател по марксистка политикономия, нито заговорниченето му за падането на първото демократично правителство, нито криминалната приватизация по време на неговото управление. Няма да пропуснем и агентите на бившата държавна сигурност, които той не разкри, въпреки че имаше пълно мнозинство. Защото със сигурност без тях страната щеше да бъде съвсем друга. Накрая по същия образен начин ще му припомним и защото десницата олевя по време на неговото преимерстване: В края на управлението му млада репортерка го пита: „Кажете, г-н Костов, какво е положението, общо взето?“„Ами, общо взето, каквото е било общо, вече е взето...”, усмихнато отговаря той.

понеделник, 28 март 2011 г.

Потапянето на менте професора

Михаил Самуилович Паниковски е един от централните персонажи на романа „Златния телец” на Иля Илф и Евгений Петров. Той е комичен провинциален дребен мошеник, който обича да говори за себе си в трето лице единствено число. Любима негова фраза е: „Кем Паниковский был до Революции? Паниковский был слепым!” Разбира се, че се опитва да се пробута като едно от децата на лейтенант Шмит, но е разобличен от останалите мними кандидати за облаги, дори набит от тях. Особено характерно за него е, че обича да се прави на стар и болнав, за да иска допълнително пари за лечението си.
С всеки изминат ден

близостта между Паниковски и един мним нашенски професор

става все по-очевидна. Миналия четвъртък (24.03.) „професорът” пак не се яви пред парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, където го очакваха. Депутатите обаче нямат намерения да го забравят. Нейният председател Валентин Иванов заяви, че подготвят всички събрани от тях материали за прокуратурата, която да потърси съдебна отговорност на Стоян Кушлев. „Изчакваме одита на неговата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, който Сметната палата прави, както и проверката на двете дружества от НАП, в които Кушлев е участвал, след което ще сезираме прокуратурата.”Освен Сметната палата, НАП и парламентарната „Антимафия” другите публични институции, които се занимават с „професора”, са Инспекторатът на правителството, Висшата атестационна комисия, Върховният административен съд, администрацията на Народното събрание, комисията за установяване на инвалидност (ТЕЛК), областни кметски администрации, районни и градски съдилища. С други думи,

стотици хора се занимават с това да установят измамни деяния на човека,

който е призван да преследва престъпниците.
Безспорното до момента според „Антимафия” е, че Кушлев е нарушил специалния закон, по който е назначен. Съгласно чл. 12, алинея 6 от него „членовете на комисията не могат да упражняват търговска дейност или да са неограничено отговорни съдружници, управители или да участват в надзорни, управителни или контролни органи на търговски дружества, кооперации, държавни предприятия или юридически лица с нестопанска цел”. А поборникът срещу бандитите е подал декларация с невярно съдържание пред Сметната палата, като е пропуснал да съобщи, че в момента, в който е заел длъжността председател на Комисията за установяване на престъпно придобито имущество, е бил в управителните органи на сдружението с нестопанска цел „Царски ловен клуб" и в Националната развъдна асоциация по овцевъдство.
Този факт е напълно достатъчен Кушлев да бъде уволнен, смятат депутатите. Но те подозират, че той няма намерение да отстъпи поста си, като се готви да се бетонира на него чрез

освидетелстване пред ТЕЛК на степен на инвалидност.

Друг доказан факт е, че Кушлев не е професор. Това вече стана ясно от писмо на Висшата атестационна комисия до парламентарната антикорупционна комисия.
Депутати веднага поискаха да разберат дали има данни да е получавал допълнително заплащане като професор. Засега има отговор само на Народното събрание, който е отрицателен. Но от другите
институции данните все още не са дошли.
Ако за непритежаваното звание се окаже, че е получавал пари, избраниците на народа ще предложат това да се разглежда като документна измама и съответно и по този параграф да бъде подведен под отговорност.
В момента във Върховния административен съд се гледа и дело за конфликт на интереси срещу него заради шуробаджанашките назначения. Свилен Харизанов, който е бивш шеф в комисията „Кушлев”, потвърди свидетелствата за назначенията, получени в сигнали до комисията: „Целият състав в София са близки роднини и познати на директора. От техническата му секретарка, която всъщност не е техническа секретарка, а експерт, началник на кабинета, началник личен състав и материално техническо състояние, обявени от Комисията за досиетата като агенти на бившата ДС”, посочва свидетелят.
А какво да кажем за сигнала за неправомерно раздаваните високи заплати за Кушлев и неговите подопечни. Според него

подчинените му са взимали заплати до 5000

а самият той около 9 хиляди лв. Това прави близо 108 000 лв. годишна заплата. Ще отбележим само, че средната годишна заплата за 2010 г., според Националния статистически институт (НСИ) е 6843,96 лв.
Всъщност изобщо не се изненадваме от този факт, защото още през есента на 2006 той ни скри топката със заплатата си от 7000 лв. Пак по данни на НСИ средната годишна работна заплата през 2006-а е била 4255 лева, а Кушлев е взел 84 000 лв. В резултат на скандала заплатата му бе намалена драстично, но ето че сега се оказа, че той дори вземал много повече от преди. По груби сметки за тези пет години възнаграждението на Кушлев е близо 600 000 лв.
Същевременно, въпреки бомбастичните цифри за милиони отнето имущество от престъпния свят, в докладите на комисията реалните данни сочат, че

приходите за държавата са „малко над милион лева

А по думите на бившия шеф на разузнаването, а сега депутат и член на комисията „Антимафия”- Димо Гяуров, над 30 млн. лв. са похарчени за издръжката на комисията „Кушлев”.
Тепърва ще се изясняват и други свидетелски показания на Харизанов, които са особено обезпокоителни. От тях излиза, че неправомерно са вдигнати запори. Например в доклада на комисията за 2010 г. се отбелязва, че по решение на съда са отхвърлени искове за обезпечение за над 1 млн. лв., но не се споменава за други 10 млн. лв. свалени обезпечения. Кушлев отказвал да бъде използван паркинг в град Попово за запорирано движимо имущество под различни претексти, като това давало възможност колите да се ползват от разследваните лица.
Ще припомним също, че още преди година парламентът искаше да отстрани Кушлев,но му бе даден шанс заради отчета му, който обаче напоследък се опровергава. Фактът, че

Кушлев се крие от институциите, които го издирват,

докато в същото време може да бъде забелязан на дипломатически приеми, показва, че болничния лист, с който го оправдават от секретариата му, също е съмнителен. Ако пък се окаже вярна информацията, че заради проблеми със слуха може да бъде освидетелстван от ТЕЛК, това едва ли ще се приеме като чиста монета не само от парламентаристите, но и от данъкоплатците.
Истината е, че има няколко решения на проблема. Едно от тях е известно от времето на соца и то е да бъде закрита комисията. Разходите по поддръжката й, сравнени с приходите от дейността й, предизвикват нееднозначни изводи. По-лесният ход е Кушлев да бъде освободен от поста и на негово място да бъде назначен човек, който да направи дейността на комисията по-малко шумна, но ефективна, каквито са очакванията на всички. В противен случай ще станем свидетели на онази ситуация от романа, когато великият комбинатор Остап Бендер посреща възгласа „Бият Паниковски!” с учудване: „Вече?...”

четвъртък, 24 март 2011 г.

Магарешките уши на Командира

"Това е най-голямата чуждестранна инвестиция в България изобщо и тя е знакова за международната общност. Ако тези сделки не се сключат, България за дълго ще отпадне от полезрението на големите чуждестранни инвеститори", заяви на 17 юни 2001 г. тогавашният премиер Иван Костов при подписването на договор за изграждането и производството на електроенергия от ТЕЦ “AES Гълъбово” („Марица изток 1”). Това се случва подозрително само няколко дни преди парламентарните избори, на които той претърпя унизително поражение.
На подписването Командира заявява още, че проектите поставят началото на българската енергийна независимост, защото централите ще продължат да използват местните лигнитни въглища.
"В крайна сметка това променя статуквото, води до повишаване на националната сигурност и е важен геополитически фактор за влизането ни в ЕС и НАТО", каза тогава Костов.
В резултат на този договор и куп други неразбории, които продължават и досега, се оказва че гражданите на България

са плащали с около около 3% по-скъп ток

заради това, че ТЕЦ “AES Гълъбово” все още не работи, а скъпата енергия от нея вече е включена в цените ни от 1 юли 2010 г., както съобщиха от ДКЕВР в понеделник. Оказа се, че електроенергията от този ТЕЦ - общо 2 557 736 мегаватчаса за година, трябва да се изкупи от НЕК за 324,193 млн. лева по договора „Костов”. Цената за 1 мегаватчас - 126,75 лева, е определена м. г., след като от AES поискали 136,91 лева. Утвърдената цена е два пъти по-висока, отколкото тази за тока от държавната ТЕЦ “Марица изток 2”, която работи в същия регион и със същия вид въглища.
Сметките показват, че за целия период от 1 юли 2010 до 30 юни 2011 г. потребителите са надплатили на НЕК приблизително 160 млн. лева, твърдят експерти. Сега тепърва ще се изчислява как и по какъв начин ще бъдат компенсирани потребителите заради неработещата и всъщност с доста неясно бъдеще централа.
Веднага ще отбележим, че

Командира е бил предупреден от неговия вицепремиер Петър Жотев

за възможните последствия. От тогавашната опозиционна БСП са попитали коя е съмнителната офшорка „3 С” , с която е сключен първоначалният договор. По отношение пък на фиксирането на цената за изкупуването на електроенергията за 15 г. напред са възразили от Световната банка и от Международния валутен фонд. Техните основни доводи са били, че за такъв дълъг период не е възможно да се направят реални икономически прогнози.
Командира е бил предупреден и че с предстоящата либерализация на европейския и българския електроенергиен пазар цените ще паднат, а това на практика означава, че и двата проекта (защото тук се включва и централата на ЕНЕЛ „Марица изток 3“) са икономически неизгодни.
Тази либерализация става факт много бързо и се получава така, че

цената на тока от българските централи е несравнимо по-ниска

от тази на ТЕЦ "Марица изток 1", която още тогава е 6.8 ст. за киловатчас. За сравнение по онова време най-скъпата централа - ТЕЦ "Бобов дол", продавала на НЕК на цена 4.8 ст. за киловатчас, което е 3 щатски цента. При АЕЦ "Козлодуй" цената дори е малко над 1 цент.
Печалният извод, който Командира не иска да види, е че поетите от НЕК задължения да изкупува ток от 670-мегаватовата „Марица-изток 1“ означават, че българската енергийна система задълго
няма да има възможност

да намали крайната цена на електроенергията

Командира в типичен стил на човек, притиснат в ъгъла, хвърля вината за това на следващите правителства. Освен това излиза с дежурната хватка, че го атакуват, защото се обявил против строителството на АЕЦ „Белене”. Защо ли обаче пропуска факта, че точно неговото правителство реанимира проекта. Вицепремиерът на Костов Петър Жотев подготвя и чете доклад за състоянието на АЕЦ “Белене”, който съдържа варианти за размразяване на проекта за изграждане на атомната електроцентрала. Той се базира на проведени в периода 1999–2000 г. 15-месечни геоложки проучвания на района. Геологическият институт на БАН препотвърждава стабилността на площадката и отсъствието на действащи разломни структури в 30 км регионална област на Белене.
В резултат на това

с решение от 26 януари 2000 г.

на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК, АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България – предпочетена пред строеж на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй".
Припомняме и този факт, за да разкрием как бившият преподавател по марксистка политикономия с лекота се отмята заради други проекти, към които със сигурност и днес има интерес. Само че, както се вижда, аферата за 160 млн. лв, засяга не него, а всички български граждани, включително и неговите фенове.
Тук ще разкрием и още нещо - освен АЕЦ „Белене” Командира непрекъснато се опитва да разкрива далавери в ТЕЦ „Марица-изток 2”, но в същото време дума не обелва за другите две централи.
Към сметката Командира може да се прибави и опитът да бъде смачкана ТЕЦ „Варна”, за да може да се купува по-скъп ток от промоцираните от него централи. Собствениците от ЧЕЗ имат право да поставят въпроса, защото разликата в цената е за тяхна сметка.
Според енергийни експерти,

ако бъде спрян проектът АЕЦ "Белене"

цената на електроенергията значително ще се увеличи. Една бърза справка показва, че в този момент ток се произвежда в няколко централи в България – Варна, Бобов дол, Марица, Русе, Козлодуй. Варна, Бобов дол, Русе и част от Марици-те излизат от експлоатация след десетина години, защото им свършва животът. Така оставаме с "Марица-изток“ 1, 3 и "Козлодуй", чийто живот също свършва след 15 години". Фактът, че на практика остават централите от проекта „Костов”, е многозначителен. Това всъщност обяснява защо е целият този смешен плач. Цената на тази авантюра, от която първите удари вече усетихме, обаче ще плаща не Иван Йорданович, а всички ние.

понеделник, 21 март 2011 г.

За кожата на една вълчица

Димката, която пусна чрез закритата сбирка на „Алтернатива за българско Възраждане” вчера, едва ли може да прикрие истинските амбиции на нейния патрон Георги Първанов да си върне лидерския пост в БСП, а оттам ръководната роля в едно бъдещо управление на страната. Ходовете, които предприема за постигането на тази цел обаче са странни, издаващи несигурност и обърканост. След като гръмко се афишира като неформален лидер при обявяването й на 11 ноември миналата година, подозрително всички следващи сбирки на инициативата бяха засекретени. Това в тесен смисъл предизвика силно недоволство на „Позитано” 20, където дори се стигна на Изпълнително бюро да се искат обяснения от участниците в една такава среща в Правец. В по-широк смисъл тайнствеността около случващото се на тези сбирки ни подсказва, че

ще се разчита на двойната игра

за постигането на тази цел, нещо характерно за човека, който бе разкрит, че има две имена.Съвсем наскоро например, когато бе запитан по време на последния съвет по национална сигурност „Емил Кюлев ли е човекът, който изкупи банките, които всъщност бяха след фалирането на банковата система 1995-1996 г. и когато всъщност бяха разпределени финансовите потоци в определени лица, които бяха толерирани от политическите партии? Емил Кюлев не беше ли ваш съветник като президент?", Първанов категорично отговаря: „Не е бил никога”. Дори се сърди, че му се натяква, след като било публично опровергано.Но в края на миналата седмица бе оповестена от „Уикилийкс” грама от София на бившия американски посланик Джеймс Пардю, в която подробно се разказва за организираната престъпност в страната ни, взаимодействието й с политиката и икономическите придобивки на групировките, както и основните играчи в тях. В прав текст се казва, че през 2001 г.

„Кюлев подпомогна и финансирането на успешната президентска кампания

на лидера на БСП Георги Първанов”. И вместо да си замълчат, както го направиха, когато по гледаната от милиони тв зрители в Германия ZDF Първанов бе посочен не само като сътрудник на бившите тайни служби, но и като човек, който пази посланиците агенти на ДС, от пресцентъра на „Дондуков” 2, заявиха, че написаното от Пардю е „изрезки от стари вестници”.
А какво да кажем за вялото изявление на държавния глава по повод на започването на операцията на ООН за свалянето на терористичния режим на Муамар Кадафи? Със сигурност то едва ли ще остане незабелязано както от партньорите от НАТО, така и от бившия голям брат, реверанс към когото е посланието. Разбираемо е, че след като

през 90-те години публично си осъждал бомбардировките на НАТО

срещу друг диктатор, сега няма как да стане така явно, още повече че страната ни е член на алианса. Но може да размаха пръст, че при изпълнението на резоюцията на ООН се надява, че „ще защитят цивилното население и няма да бъдат допуснати жертви”. Няма да коментираме и нелепото му заявление, че страната ни не трябва да участва в операцията, тъй като не само той, но и повечето българи са наясно, че нашите самолети не са съвместими като управление с тези на алианса. Трябва обаче да обърнем внимание не само на закъснялата с няколко седмици реакция, но и на прозиращото му

нежелание да каже това, което в действителност мисли.

Затова има и толкова двусмисленост, граничеща със шикалкавене в това изявление. То, както и повечето негови изяви, се прави не само за да прикрие идейната му несъстоятелност, но и безличността му. Но нека се върнем към АБВ От страх да не забъркат неформалния лидер в нещо, което противоречи на задълженията му на държавен глава, участниците във вчерашната сбирка се задоволиха да притоплят манджите, които БСП ни сервира напоследък за актуалната ситуация в страната. Всичко, което съобщи евродепутатът Ивайло Калфин - и за равнището на безработицата, и за тенденциите в икономиката и бюджетната политика на страната, не е новина. Всеки петък във времето на парламентарния контрол тези теми присъстват във въпросите на Столетницата. Би било новина, ако Калфин, чието име се спряга и като кандидатура на държавния глава за негов заместник, беше обявил, че ще подкрепят протестите, които лидерът на БСП обеща да оглави. Когато Калфин говори за това, че „вносът е замрял”, дали няма да изпадне в конфуз като научи, че

най-големите вносители са пряко или косвено свързани с БСП

Или пък когато споменава, че големите чуждестранни инвеститори се изнасят или въздържат, сигурно и през ум не му минава, че батакът бе създаден точно по време на тяхното управление.Очевидно е, че на това поле неформалният лидер на АБВ няма как да се мери дори със Сергей Станишев, защото той винаги ще е с едни гърди пред него не само заради това, че разполага с апаратен ресурс, но заради по-голямата подвижност, както и за възможността да ползва значително по-популярни и ефективни трибуни.Затова не трябва да се учудваме, че истинските намерения на Първанов са свързани с възкачването му отново на „Позитано” 20. Според неговото близко обкръжение АБВ трябвало само да подгрее обстановката до степен, че веднага след евентуалния провал на БСП на изборите и изтичането на президентския мандат

Първанов да се очертае като естествения лидер

който ще изведе отново партията във властта. Всички тези сметки обаче може да се окажат балон. Знае се добре какво се случи с предишни президенти, които по един или друг начин проявяваха политически амбиции. Това, разбира се, за Столетницата може и да не важи, както вероятно няма никакво значение законно ли е отстрелял архара Първанов. Още по-маловажно е дали вълчицата Зорница, която отглежда в Бояна, има или няма регистрация в Софийската РИОСВ. Голяма работа, че е нарушен законът за защита на животните. Дори двете имена на ловеца, както се видя, не предизвикват никакви възражения в любимата му партия. Но едва ли червените имат някаква международна перспектива с Първанов като лидер. Всъщност те нямат никакъв шанс дори и сред европейската левица. Видя се как остро реагираха в Германия за това, че им е натресен посланик бивш агент на ДС.Всъщност в БСП, където още от времето на Тато има добри традиции по отношение на бивши партийни величия, едва ли ще се оставят човекът с харамийския псевдоним да им подложи такава динена кора. За всеки случай образно ще покажем накъде иска да заведе любимата си партия:Първанов си купил мотор и решил да повози Станишев. Качил 100 и го попитал :„Страх ли те е?” „Не” - отвърнал лидерът на БСП. Първанов натиснал газта, качил на 200 и пак пита:„Страх ли те е ?” „Не” - отговорил Сергей. Когато вдигнал 300, пак задал въпроса си:„Страх ли те е, бе, Сергейчо?” „Не, не ме е!...” – категоричен бил Станишев. На 400: „А, сега?” „Не, не ме е страх“ – съвсем спокойно отвърнал червеният лидер. Когато скоростта станала 500, Първанов нервно викнал: „Айде де, не те ли е страх!?” „Не бе, не ме е страх.” Тогава обитателят на „Дондуков” 2 със същия спокоен глас, с който отговарял Сергей, изплюл камъчето: „А като разбереш, че нямам спирачки? ...”

петък, 18 март 2011 г.

На лъжата краката са къси

„Професор” Стоян Кушлев, който се оказа, че не е професор според Висшата атестационна комисия, сега е на път да пробута нов финт, за да се измъкне от предстоящото уволнение. В комисията „Антимафия” научили, че той се освидетелствал за инвалидност в ТЕЛК. След като лъснаха роднинските назначения, участието му в търговски дружества, както и чадърът, който осъществявал над "разследвани" от него, на Кушлев му е светнало, че едва ли повече ще го търпят на тази служба. При това тя не е каква да е, а за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. И вместо незабавно да напусне поста и да се скрие вдън земята от срам, той излиза с номерата на бандитите, които доскоро преследваше. И използва врътки не само да се измъкне от наказателна отговорност, а да се бетонира на поста завинаги. Само че, както е казал народът, на лъжата краката са къси.

понеделник, 14 март 2011 г.

ДС в спалнята на Мария Терезия

„Има един такъв термин, който съм прочел - за духовната Санстефанска България. Ние десетилетия наред сме се стремили да постигнем санстефанските граници във формалния смисъл на думата. Истината е, че е много по-важна духовната общност помежду ни”, заяви без капка свян президентът Георги Първанов на среща с българската общност по време на посещението си миналата седмица в Австрия.
Интересно защо във Виена пропусна да каже това, което каза на 3 март - че никой европейски доклад не е важен колкото завета на предците ни…

Всъщност не трябва да ни учудва този зле прикрит национализъм

като се имат предвид възродителните му намерения, оповестени в политическия проект АБВ. Не е нужно да припомняме на обитателя на „Дондуков” 2, че в Кърджали още помнят как в началото на прехода предвождаше националистически митинги на ОКЗНИ. За тези, които са забравили, ще припомним, че съкращението означава “Общонароден комитет за защита на националните интереси”, а митингуващите разнасяха ковчези и инсценираха погребения на българската демокрация. На лозунгите пишеше „Позор за продажниците на България” и „Не искаме нов Кипър”. Първанов беше говорител на ОКЗНИ, през 1990 г. е техен кандидат за депутат във Великото народно събрание, а през 1994 г. като водач на общата листа на ОКЗНИ и БСП е избран за народен представител в 37-ия парламент.
Днес за никого не е тайна, че

тази организация бе създадена в лабораториите на ДС.

Не ни изненадва и активното участие на Първанов тогава, като се има предвид, че бе разкрита от комисията по досиетата принадлежността му към репресивната тайна служба на бившия комунистически режим. Ще отбележим само факта, че мухлясалите комсомолски патриотари са глухи за едни други думи, казани от Апостола: “Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение”.
Можеше дори виенският изблик на държавния глава да мине между капките заради инерцията на десетгодишното му живуркане на този пост, ако не беше един друг впечатляващ въпрос, който му бе зададен. Със сигурност човекът с харамийския псевдоним не е очаквал така директно да бъде попитан в австрийската столица кога ще отзове посланиците, сътрудници на бившата ДС. Затова и отговорът му е толкова неадекватен:
„…ъ, ние правим пресконференция, която би трябвало да ви представи онова, което сме обсъждали във Виена… Но мога да ви съобщя с готовност тук и сега, че

където и да ходя по Европа и по света,

аз чувам хубави работи за българските посланици. И за мен това е критерият за оценка на тяхната работа. Благодаря!”
Президентът е така ошашавен от въпроса, че отговорът му съдържа откровена лъжа. Според справка в сайта на държавния глава той не е бил на официално или неофициално посещение в чужбина след 14 декември 2010 г., когато комисията по досиетата обяви списъка с агентите на ДС сред дипломатите. Това означава, че той не е посещавал страни от Европейския съюз, където да „чува добри отзиви” за посланиците агенти на ДС.

Всъщност едно е да си на лов за архари,

но съвсем друго е да се правиш на ни лук ял, ни лук мирисал във Виена, любимо място за дворцови интриги и срещи на тайни агенти.
Конкретното място на конфузната сценка също не е избрано случайно -– тя се разиграва в двореца „Хофбург” в спалнята на императрицата Мария Терезия, където за нейно удобство дори стрелките на часовника се движат обратно.
И това не е всичко, бедите на Първанов не свършват. Ден по-късно следва нов шамар. Една от двете най-популярни обществени телевизии на Германия ZDF излъчва репортаж от София, в който

с неприкрит сарказъм се констатира,

че въпреки падането на Желязната завеса много страни от бившия Източен блок все още се борят със своето нечисто минало. Държавна сигурност е разформирована след промяната там, но много от официалните или неофициални сътрудници на тайната полиция се настаняват на добри позиции в политиката.
Сред тях са и много посланици, които са действали в миналото като агенти и доносници. Милиони немски зрители виждат как мънка държавният глава, опитвайки се да отговори на неудобния въпрос за посланиците, а ние пък не можем да останем безразлични към отправеното не само към Ловеца с двете имена обвинение, че в 35 държави вече с погнуса отвръщат нос от елитните български дипломати. Посланиците в Лондон или в Берлин са работили по-рано като шпиони. Нито един от тях не се е върнал доброволно в страната си след разкритията. Но българското правителство е с вързани ръце. Посланиците са в компетентността на президента.

Той обаче от месеци отказва да ги отзове

Тук е уместно да припомним, че на 23 декември 2010 г. Министерският съвет се обърна с официално искане към държавния глава за подписване на укази за отзоваването на посланиците с агентурно минало, но и до днес Първанов не е отговорил официално. В началото на януари парламентарното представените партии, без БСП, подкрепиха отзоваването на посланиците агенти със специална декларация, която президентът също пренебрегна.
От излъчения по ZDF репортаж няма как и на най-непредубедените
да не им светне, че държавният глава на една натовска страна е толкова обвързан с бившия репресивен апарат, че е готов със зъби и нокти да брани наложеното от него статукво на криминалния преход.
Затова с подобаваща сериозност трябва да се отнесем и към казаното пак там, във Виена, че
ще запази неутралитет на предстоящите президентски избори, освен по думите му, ако “ситуацията не стане достатъчно сложна и драматична”.

Очевиден е двойният аршин.

С едното си име Ловеца се представя пред избирателите, а с другото - пред кукловодите. Не трябва да има съмнение, че той няма да зареже нито АБВ, нито пък ще се откаже от възможността директно да се върне на бял кон на „Позитано” 20. Президентските 12 идеи за развитието на българското училище, както и посещението в партийната централа, са достатъчно убедителни факти в подкрепа на неговия сценарии. Друг е въпросът, че преди да дава акъл на учителите, трябва да отговори

къде е бил по време на учителската стачка

и защо тогава не им даде рамо. Също така
той не може да отговори
защо чак сега се сети за своите съпартийци, а не през 10-те години на президентстване, когато гледаше надменно на тях от прозорците на „Дондуков” 2.
В заключение ще разкажем една история за човека с харамийския псевдоним, за която се твърди, че е виц. Но след всичко, което се случи през тези 20 г., ние твърдим, че е самата истина. При едно от неговите посещения в Брюксел го попитали как в България се изразходват техните пари. Той тутакси отговорил:
„Ами ние имаме една песен: "Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят, пионери, пионери..." И така по-голямата част ще дадем на комунистите, по-малката на комсомолците и каквото остане, е за пионерите.” В Брюксел зяпнали: „ Ама нали вече няма такива неща?!” „ Нещата ги няма, но хората са си все същите!”, невъзмутимо отговорил Ловеца.

понеделник, 7 март 2011 г.

"Дизайнери" с малки мустачки

Със сигурност има не малко хора, които биха искали червените и кафявите лагери на смъртта, възродителният процес и редица други престъпления срещу човечеството да прашасват някъде в историята и виновниците за тях да се размиват в нелеп фарс, както се случи миналата седмица, когато на митинг в София се появи двойник на Адолф Хитлер. Нека по този повод да припомним как само преди дни един от модните дизайнери в света Джон Галиано бе изритан от „Диор” заради антисемитски и расистки обиди. Във видео, излъчено в интернет, ясно се вижда как британският дизайнер казва на жена в кафене: „Аз обичам Хитлер….Хора като вас трябва да са умрели“. След думите за Хитлер жената била чута да казва: „О, Боже“, след което попитала Галиано какъв му е проблемът. Той отговорил: „С теб ли? Ти си грозна“. И макар че светкавично дизайнерът се извини, „Диор” показаха неговата колекция без него, а босовете декларираха, че било „ужасно болезнено” да видят името на Диор „да се свързва с позорните изявления, приписани на неин дизайнер, колкото и брилянтен да е той".
Представихме тези два случая по повод на появилите се интерпретации у нас на актуални законопроекти, някои от които се обсъждаха, а други предстои да бъдат приети или отхвърлени в пленарната зала. В единия, който мина безпроблемно на първо четене, но някак си остана незабелязан, се

посочват като престъпления подобни на пръв поглед непринудени прояви.

В предложени от правителството изменения и допълнения на Наказателния кодекс се предлага в параграф 10, чл. 162 да се направят две изменения. Според първото „който чрез слово, печат или други средства за масово осведомяване, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност, етническа принадлежност или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание”. Според втората промяна „който употреби насилие срещу другиго или повреди имота му поради неговата раса, народност, етническа принадлежност, религия, политически убеждения или всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.”
Миналата седмица Синята коалиция внесе отделен законопроект, в който се конкретизират историческите събития, характеризиращи тези престъпления, и се персонифицират лицата, които са заплашени от тези санкции. Това са масовите убийства на българско население по време на Априлското въстание през 1876 г.; комунистическите, националсоциалистическите и фашистките режими; геноцидът, провеждан от националсоциалистическите режими срещу хората с еврейски произход в Европа (холокост); съществуването на националсоциалистическите лагери на смъртта и различните форми на масово избиване на етнически и социални групи, включително газови камери, маршове на смъртта и команди за изтребление; целенасоченото изтребление на голяма част от политическите, икономически и интелектуални елити на страните, поставени под комунистическа, националсоциалистическа или фашистка тоталитарна власт. Като лица, които могат да попаднат под ударите на закона, са посочени тези, които в качеството си на учители, преподаватели или лектори

се опитват да отричат, оправдават или омаловажават тези престъпления.

Идеята е тази конкретика да бъде добавена към приетия вече правителствен законопроект. А целта е повече от ясна - да се въведат наказателни санкции срещу поругаването на значими събития в най-новата ни история. Веднага ще отбележим, че такива законови разпоредби има в почти всички водещи европейски страни и те в никакъв случай не ограничават свободата на изразяване на мнение, гарантирана от чл. 10 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като ограничението, което се въвежда с този законопроект, се отнася до лица, които не изобщо, а само от преподавателските си позиции или чрез проявите им в медиите отричат, омаловажават или оправдават извършени престъпления от тоталитарните режими или по време на Априлското въстание от 1876 г.
При това санкцията се налага само когато деянието е извършено в това им качество. Предвидено е освобождаване от отговорност на лицето, ако съответната проява е последвана от обосноваване на несъстоятелността на тези твърдения.
Една от допълнителните промени в НК , за които ще се настоява, е
да няма давност
както и да бъдат изброени 11 състава на престъпления срещу човечеството, посочени в ратифицирания от България през 2002 г. Римски статут на Международния наказателен съд. С това ще се даде възможност да бъдат наказани виновниците за възродителния процес и комунистическите лагери на смъртта. В момента това не може да стане, тъй като в НК са изброени като престъпления само военните и геноцидът. А едно решение на Конституционния съд от 1992 г. отваря вратичка в тълкуването на чл. 5 от конституцията, който гласи, че ратифицираните договори стават част от вътрешното ни законодателство. Според тълкуването наказателните разпоредби не могат да действат по друг начин освен да поясняват вече съществуващи такива в Наказателния кодекс. Това означава, че ако те не са изрично вписани в НК, ратифицираните конвенции не могат да бъдат приложени. И това е една от причините например да са затлачени престъпления, довели до

прогонването на стотици хиляди наши сънародници

от режима на Тодор Живков. Много интересно е да се отбележи, че при първия опит да бъде прокаран такъв законопроект (17.02.) от пленарната зала отсъстваха съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров. Излиза, че сините внасят проектозакона, но лидерите им не присъстват, когато той трябва да се гласува. И това не е прецедент, като се вземат предвид последните гласувания на СДС и ДСБ в парламента заедно с червената опозиция. В конкретния случай проявеният двоен стандарт прибавя още един акцент към вече установените многобройни зависимости на десните с криминалния преход.
И не е нужно сините дизайнери да носят мустачки, за да лъснат тези от тях, които са рожба на кукловодите. Достатъчно е да се вслушаме в думите на Командира, казани в събота (5.03.), че хората у нас били останали с посткомунистическо съзнание и че „никой не протегна ръка към тези хора, никой не ги изведе, не ги спаси, не им помогна да намерят нови опори в живота си”. За да ни светне колко фалшиво звучат те, казани от него. Всъщност ето как стоят нещата: Слиза Господ на земята. Придружава го апостол Павел. Вижда на полето - мъж оре, целият облян в пот, а конете теглят плуга едва. „Какво им е?”, пита Господ. Апостол Павел: „Ти каза: Хлябът ваш насъщни ще добивате с пот на лице?” „Та аз само се пошегувах!” Продължават нататък и чуват диви женски крясъци. „Какво е това?” Павел: „Ти каза: И вашите деца ще се раждат в мъки!”„Ох, шегувах се, шегувах се!...” Вървят по-нататък и виждат Командира, усмихнат до ушите, целия в злато, маха им приветливо: „А този кой е?” Павел: „Това е този, който се досети, че ти се шегуваш!”
Така че,

когато отново се появи онзи с малките мустачки,

трябва тутакси да се досетим кой е и този, който знае, че това не е случайно. И с него първо да се справим, ако искаме да приключим веднъж завинаги с онези, за които бяха създадени международните трибунали.

четвъртък, 3 март 2011 г.

Златното ключе на червено-синята мъгла

Попитали Радио Ереван каква е разликата между златната рибка и златното ключе. Радиото тутакси отговорило: „Тя е в това, че рибката изпълнява желания, но ключето не винаги отваря врати.” „А защо това е така?” Радиото изобщо не се колебало: „Защото рибката все пак трябва да я хванеш, а ключето може само да си мислиш, че го държиш.” Така се случи и с Мартин Димитров, който си беше въобразил, че управлението на страната зависи само от него и от неговия наставник Иван Костов.
Днес Синята коалиция пее друга песен. Но едва ли някой вярва на лидерите й след толкова много клетви за вярност, лицеви опори и букети цветя, поднесени на онзи, когото преди време наричаха човека от подземието.
Всъщност никак не е далеч времето, когато сините се надяваха Командира да е шеф на парламента и да имат трима министри – на правосъдието, социалното ведомство и екологията, плюс още една дузина заместник-министри. Дори по време на вота на доверие, поискан от управляващите миналия месец, двамата съпредседатели на Синята коалиция пак са дали оферта за министерски кресла в замяна на подкрепа.
Какво лицемерие, гарнирано с жажда за сребърници!
Но нека видим как стоят нещата в действителност. "Искам да помоля за прошка нашите членове, съмишленици и симпатизанти за някои компромиси, които се наложи да направим в общинския съвет, но такива са обстоятелствата и нямахме друг избор”, казва по време на събрание на местния актив на сините техният лидер доц. Андрей Захариев, визирайки начина на гласуване, при който някои решения се вземат с гласовете на съветниците от „Коалиция за Свищов и БСП". А какво да кажем за думите на червения лидер в Монтана Емил Костадинов, който обяви, че може да подкрепят пак синия кмет на предстоящите избори. „Където народът, там и ние”, откровен е той. И така ще е не само там, но и в ключови градове като София, Пловдив, Варна, Благоевград. Само че уговорките ще са тайни, както го правят и сега сините и червените в парламента. Не трябва да забравяме и старата дружба между Командира и Ловеца с харамийския псевдоним. Не случайно още при учредяването на АБВ бившият президентски съветник, а сега кмет на Благоевград Костадин Паскалев заяви, че движението им ще подкрепя и сини кметове.
Наистина сега става ясно защо обитателят на „Дондуков” 2 наложи вето върху текста за 8% праг за коалиции. Сега е ред на Командира да му се отблагодари, като помогне АБВ да влезе по-бързо в политическата игра. Единият без другия не може, а Мартин е само прах в очите на слепите. Но можеше ли да се очаква друго, след като всеки ден изскачат нови скелети от гардероба на двадесетгодишния криминален преход. И малцина са вече тези, на които не им е светнало, че Командира и Ловеца са рожби на тайната власт. Характерно за тях е, че са завистливи, маниакално безочливи и с константна склонност към подлост. Добрата новина е, че техните млади протежета заради глупостта си са жертви на тяхното лукавство. Затова и нямат бъдеще.
Нека добавим и че Костов открадна още докато беше премиер кредита на доверие, който получи. И няма как да си го върне. Но за задкулисните играчи, разбира се, той има място в червено-синята комбина.
Ще кажем направо, че са ни известни апетитите на Октопода да върне статуквото на прехода. Кукловодите няма как да се помирят с онова, което смятат за необяснимо и несправедливо извисяване. А още по-малко ще простят за това, че бяха осветени. Само че силата им беше само докато можеха да дърпат конците незабележимо. И за наша радост, след като вече нямат тази възможност, скоро ще се наложи да напуснат партизанските землянки. Преди да е дошъл Горския.