Общо показвания

понеделник, 31 октомври 2011 г.

Вдясно замириса на нафталин

Седмица след жалкото представяне на президентския и очертаващата се катастрофа на местния вот вдясно продължава безхаберното поведение. (Само ще отбележим, че 70-те хиляди гласа, които получи синият кандидат за президент Румен Христов, в годините на подем на СДС се получаваха за часове в един район на столицата.) Единият син лидер се появи само за да декларира подкрепата за кандидат за президента на ГЕРБ и моментално се скри, за да избегне неудобните въпроси, а другият се изявява всекидневно, но абсолютно неадекватно, защото дори нямаше доблестта да спази устава и призове своите да не гласуват за червения кандидат за президент. А сащиса активистите с предложението да гласуват по съвест. Дори запитан лично как би гласувал, Мартин Димитров отново избегна конкретния отговор.
Затова изобщо не се учудихме, че червените тутакси се възползваха от двусмислието на лидера на СДС, като в началото на миналата седмица Сергей Станишев призова на местните избори там, където БСП не участва на балотажа, техните симпатизанти да подкрепят десни или независими кандидати, които се изправят срещу ГЕРБ. Димитров, разбира се, заяви, че няма да върне жеста на „Позитано” 20 и няма да призове сините симпатизанти да гласуват за Ивайло Калфин на балотажа и за подкрепа на червените кандидатури на местните избори, които се изправят срещу ГЕРБ.
Да се спрем на твърдението, че се прави опит да се подмени демокрацията с нещо друго, най-вероятно диктатура, и че сегашните избори много му напомняли „изборите отпреди 89-та година, когато страхът караше хората да гласуват за Тодор Живков”. Ще попитаме тутакси Димитров защо си служи с двоен аршин, когато става въпрос за миналото. От една страна, пропуска да почете малкото на брой, но авторитетни родни дисиденти като Георги Марков и Илия Минев например, смело изтъква, че понеже е твърде млад, няма как да бъде свързан с бившите структури на ДС (и кой знае защо поради тази причина е склонен да забрави тяхното присъствие в сегашната действителност), а от друга страна, използва времената на комунистическия авторитарен режим, за да прави твърде популистки сравнения със ставащото днес. Няма да си служим с много примери, за да му посочим разликата. Ще отбележим онези билбордове на партията на Яне Янев, цъфнали по пътищата на страната още в края на лятото, и ще го попитаме дали си представя какво би се случило с авторите им преди 10 ноември. За да го улесним в разсъжденията, ще припомним само, че

мнозина все още си спомнят колко хора бяха преследвани,

след като в акростиха на едно стихотворение, публикувано в печата, се четеше „Долу Тодор Живков”....
Няма да пропуснем и останалите бивши сини лидери от онази коалиция ОДС, които, както се появиха от нафталина, така бързо се върнаха пак в гардероба със скелетите. Ще ги отбележим не само защото сближаването с тях на партията майка СДС доведе до предизвестения разпад на Синята коалиция, но и защото всяка тяхна поява предизвиква крамоли и куп спекулации (независимо от това доколко те точно са носители на основната вина за края на второто дясно правителство на Иван Костов). Те всъщност са пример за това защо тези лидери трябва да си седят в сянка и да не си показват много носа. Защото не може един човек да е бил кмет и премиер, а сега до такава степен да се е сринал авторитетът му, че да получи по-малко от един процент. Същото се отнася и за друг един лидер, също бивш премиер, чието влияние отдавна е паднало

под минимума за политическо съществуване

По отношение на Синята коалиция ще вметнем, че съюзът с хора, напуснали СДС, не е нищо повече от една колаборация на сметките, зле прикриваща желанието за реванш и аншлус на синята идея. Затова и сега пешкира ще опере не този, който ловко се вклини отново на „Раковски” 134, а младият син лидер. Не бива да се учудваме, че от ръководството на ДСБ вече не са сигурни, че имат нужда от сините. Не че те имат по-добро представяне на тези избори, но техните ходове като публичност са печеливши, нищо че са само една фразеология и зад тях няма нищо, както се разбра от мнимата им подкрепа за кандидат президента Румен Христов. Всъщност управляващите не трябва да очакват от тях нищо добро. И те си го знаят.
Има и още нещо, което е много съществено. И то е, което окончателно отдръпна десните избиратели от Синята коалиция. Ще кажем направо, че няма нищо по деморализиращо и отблъскващо десния избирател от червено-синята мъгла. А тя шества в изобилие още от началото на тази година. Нейният пик, разбира се, беше по време на последния вот на недоверие към правителството, когато

синия лъв се прегърна с червената бабичка

за да гласуват заедно срещу партията - членка на Европейската народна партия. Затова и десните избиратели приеха подобна срамна дружба като част от статуквото на криминалния преход, довело до дългогодишната власт на Октопода и превърнало десните лидери в техни маши не само за постигането на личните им политически цели, но най-вече за обогатяването им и утвърждаването на икономическата им власт. Демократично мислещите хора искат да видят партия, която е по-силна от БСП. В момента това е ГЕРБ и точно това привлече една част от сините избиратели.
Специално искаме да обърнем внимание на призива на управляващите към десните, отправен им лично от премиера в първата изборна нощ. В нея Бойко Борисов отправи недвусмислен призив най-вече към партиите - членки на ЕНП, за сядане на масата на преговорите. Една седмица след този призив няма отговор от тяхна страна. Разбира се, ние не се съмняваме, че

страхът от асимилацията е този, който ги преследва

още от времето на кампанията за депутати за Европарламента. Какво точно ще решат, си е техен избор. Във всеки случай нямат много време за туткане. Те си знаят, че разговорите няма да са за „златно ключе” или пък направо за сядане на масата с благините от властта. Но от друга страна, всяка протегната ръка не означава, че ти носят данайски дарове. И тя в никакъв случай не бива лесно да се отхвърля. Това, разбира се, не означава, че трябва да се плонжира пред победителя, така както го направиха от партията, която е по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност”. Няма нищо по-смешно и обезкуражаващо от този политически лупинг, приличащ повече на харакири.
Много ни е интересно също така какво ще се случи в СДС и ДСБ. Това, което е логично, е търсенето на онова единство сред младите им членове, което доведе до кандидатурата на кандидата за столичен кмет Прошко Прошков. Вярно е, че специално за ДСБ тази кандидатура предизвика известно брожение и има неясноти дали там няма да пламне война между отхвърления кандидат за кмет и близък до ръководство д-р Петър Москов и кръга около Прошков. От няколко дни Москов не крие с изявите си лидерските амбиции. Но това не е толкова съществено, по-важно е младите и в двете партии да дадат знак, че могат да върнат доверието на избирателите. Лошият резултат за Прошков всъщност е

не заради неговата личност, а заради неприемливото

обвързване на десните със Столетницата. В обновлението може да се включи и самият Мартин Димитров, който е техен връстник. Лошото за него е, че той не само бе подхлъзнат от лидерите на статуквото, но и продължава да защитава тези, които обслужват единствено „Позитано” 20. Затова за нас ще е интересно да видим как десницата ще реагира на новата политическа ситуация след тези избори.
Накрая, отново ще се върнем на онези обвинения за диктатура и полицейщина, с които десни политици пригласят на червените. И тъй като в главите им се върти непрекъснато златното ключе, ще разкажем следната любопитна история:
Трима рибари хванали златната рибка. Тя им казала:
„Пуснете ме и ще ви изпълня три желания. Но тъй като сте трима - на всеки по едно.”
„Добре, - казал първият, - имам един проблем. Аз съм шофьор на камион, постоянно обикалям из страната. И катаджиите все ме спират, все ме глобяват, все подкупи искат. . . Направи нещо по въпроса.”
„Ето ти една торба злато да си плащаш.”
„Аз пък живея в блок. - казал вторият. - Пълно е с хлебарки, не мога да се отърва. Направи нещо.”
„Ето ти една малка хлебарка. Пусни я в апартамента, тя ще избие всички останали хлебарки и после ще се самоубие.”
„А аз живея в къща. - казал третият. - Пълно е с плъхове, няма отърване от тях. Направи нещо.”
„Ето ти един малък плъх. Пусни го в къщата, той ще избие всички останали плъхове и ще се самоубие.”
Първият рибар помислил малко и казал на рибката:
„Знаеш ли какво. . . Я си вземи торбата със злато и ми дай един малък полицай.”

четвъртък, 27 октомври 2011 г.

И за пъдари ли да плащаме

Щеше да бъде истинско чудо, ако опозицията не използва първия работен ден след ваканцията за изборна пропаганда. Нали предстои решителен за нея втори тур не само за президент, но и за кметове на много места. Със сигурност предизвестената загуба предопредели и хъса, с който се опита да оспори нелицеприятния за нея досегашен резултат. Това е нейно право, разбира се. Едва ли обаче свещената сграда е мястото, което е подходящо за разигралите се сцени. Още повече че не друг, а самите те си гласуваха изборните правила.
Отдавна ни е ясно, че в пленарната зала повече се демагогства, отколкото се коват закони, каквато всъщност е задачата на народното представителство. Всъщност изобщо не се учудихме, че след като произнесоха предизборните си речи, опозиционните депутати тутакси забравиха, че трябва и да се работи. Затова и съвсем логично беше решението на зам. парламентарния шеф Анастас Анастасов, изразено по следния образен начин: „Да не съм ви пъдар. Нямам никакво намерение да се занимавам да ви осигурявам присъствието на всеки пет минути. Прекратявам заседанието.” Това, разбира се, не означава, че вече всичко е дошло на мястото си. Защото със сигурност данъкоплатците не плащат на народните избраници за подобно поведение.

понеделник, 24 октомври 2011 г.

Мишлетата и Октопода

Близо седмица след като цъфнаха 275 кандидати за кметове като агенти на бившата Държавна сигурност, цари неловко мълчание, ако не се брои червеният лидер Сергей Станишев, но на него ще му обърнем специално внимание по-късно.
„Онзи, който гони два заека, не хваща нито един”,
казва Конфуций. Но как да гласуваш за кмет, който пред широката общественост е известен с рожденото си име, а пред един малък и привилегирован кръг от бившата Държавна сигурност - с друго, което те са му дали и което е гаранция за верността му към тях завинаги.
Освен това до този момент всички опити за законово отстраняване на агентите от времето на Тато са удряли на камък.
За да не бъдем голословни, ще приведем няколко факта, от които се вижда

колко е важна тази зависимост за Октопода,

за да контролира безпроблемно прехода, който не случайно днес се определя като криминален. Още в първите месеци на 1990 г. по време на кръглата маса се поставя този въпрос и тогавашният министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев се измъква с доста смешното и дебелашко твърдение, че в страни като САЩ и Франция не допускат достъп до архивите на тайните им служби, макар че по неговите думи там всеки трети, дори втори гражданин имал досие. В същото време Семерджиев, който по-късно беше разкрит като човек с две имена, вече е наредил с тайна заповед да започне унищожаването на архива на ДС. За съвсем кратко време са унищожени 132 000 досиета според обвиненията, отправени по-късно към преките извършители на това дело.
Подобна двойна игра е характерна за целия период на прехода. Например първата комисия за разкриване на тайните архиви (наречена „Тамбуев” на името на нейния шеф - депутата от БСП Георги Тамбуев), която дори нямаше достъп, а действаше по спуснати от МВР списъци, беше майсторски блокирана, след като сред „изнесените” имена нямаше хора на Столетницата, а само видни представители на опозицията и земеделци. Самият факт, че днешната комисия на Евтим Костадинов

е откривала специални бележки към картончетата на агенти,

в които се забранявало те да бъдат правени публично достояние, показва колко важна е била за тайната власт тази зависимост.
В тази връзка осветяването на кандидатите за кметове (и течащото разкриване и на мераклиите за общински съветници) като бивши агенти на ДС би трябвало да предизвика обяснимото недоволство не само от тяхна страна, но и от влиятелни български политици, вече разкрити като доносници. Само че с изключение на едно-две предизборни оправдания на кандидати за градоначалници
останалите заинтересовани лица си мълчат
Затова ни е малко странно, когато лидерът на БСП Сергей Станишев, който като човек от поколение, което не може да има нещо общо с ДС, се изказва в подкрепа на тези кметове. За да не ни обвинят в едностранчивост, може дори да предположим, че той го прави от кумова срама. За да не дразни онези, които до голяма степен го поддържаха на поста с оглед на предстоящата му битка за запазването на лидерското място. Но така ясно проявената от него тяхна защита не дава добри шансове на Станишев пред европартньорите ни и приятелите от НАТО. А думите му, че капацитетът на кметовете се определя от качествата им, а не от това дали някой е бил в Държавна сигурност, определено не са на политик от 21-ви век. Затова и твърдението на лидера на БСП, че за миналото трябва да се знае истината и да се вадят поуки, звучи доста нелогично след представената по-горе от него позиция. Няма да коментираме и прехвърлянето на топката в отбора на управляващите. Но ще се спрем на опита му да

оцени тихата лустрация във външното министерство

като погром. Не се съмняваме в късата мисловна писта, в която се работи. Защото се знае каква беше реакцията на страни членки на Евросъюза, след като беше разкрито, че наши посланици са агенти на бившите тайни служби (а някои от тях дори са завършили школи на КГБ). Известно е също колко негативна и разкриваща огромно недоверие към тези хора е реакцията на американските посланици в грами, изпращани от България, публикувани от Wikileaks. Интересно ни е как лидерите на Столетницата се държат по подобни въпроси при срещите им с чуждите дипломати.
Но нека се върнем към кандидатите за кметове и общински съветници, разкрити като агенти на тайните служби. Иначе словоохотливият и шумен, когато прави сензационни разкрития, лидер на РЗС Яне Янев сега си мълчи, след като излязоха близо 20 агенти (и все още не е известен окончателният брой сред кандидатите за общински съветници). Макар че първото нещо, което трябваше да направи след разкриването на проф. Иван Калчев като агент Дамянов и агент Самуил, е да го отстрани. Не защото е

кандидат за кмет на малкото населено място

Бърдарски геран, а защото скандалните разкрития за негови доноси срещу проф Николай Генчев, бившия президент Желю Желев и други хора от Философския факултет на Софийския университет предстоят. В един от тях - според членове на комисията - той измислил термина „людмилкване”, за да характеризира образно групата, която за него нямала кой знае какви качества, но дължала развитието си на близостта с Людмила Живкова, дъщеря на бившия Първи. Калчев, който днес не крие пристрастията си към ОМО „Илинден”, едва ли си е давал сметка, че той всъщност се е умилквал около бившите тайни служби, но със сигурност е бил наясно за възможностите за развитие и кариера, които те са му давали. По същата логика лидерът на РЗС би могъл да отстрани и по-малко известната си кандидатка за кмет на Бургас. Но нека да не избързваме. Янев знае как да се измъква от редица ситуации, като например онази с предложението да седне на детектора на лъжата...
За избирателите, разбира се, е важно да направят своя информиран избор и това е една от целите на комисията. Тук немаловажно е да отбележим, че в сравнение с предишните кметски избори кандидатите за кметове агенти на ДС са намалели два пъти. Освен това, като се знае, че кметът е с две имена, и той самият се смята, че ще бъде внимателен в постъпките си. Наше право е ние да приемем или да не приемем този избор, ако той все пак се случи.

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Столетницата и Златната рибка

В Столетницата все още живеят във времената на крайцера „Аврора”. Така ехтят в главите на нейните лидери залповете му, защото все си мислят, че Тато още управлява. И че каквото кажат, никой няма да гъкне, защото дългата ръка на ДС ще накаже опиталия се да им опонира. Осветяването на агент Пешко и агент Самуил, все видни функционери от зората на демокрацията, наистина показва с какъв ресурс все още разполагат. Но пък това, че не успяха да скрият Ловеца с двете имена въпреки положените общи усилия от червено-синята мъгла, показва, че времето на Октопода безвъзвратно си отива.
Затова буди недоумение фактът, че млад лидер като Сергей Станишев се държи така, сякаш бумерангът, който хвърля, никога няма да се върне. Ние, разбира се, не се учудваме, защото знаем добре чий наследник е. Ако се беше вслушал в онова, което казва за него уважаемият негов съпартиец проф. Георги Близнашки, нямаше да се държи толкова глуповато наивно.
Не може по друг начин да си обясним как може лидер на влиятелна партия и бивш премиер да хвърля толкова рехав пушек. Той знаел за “чували с фалшифицирани бюлетини, подготвени от ГЕРБ”, че реалните резултати от изборите ще бъдат подменени с фалшиви, които са на базата на “социологически” проучвания, че цели секционни комисии ще бъдат купени и че с “хитрини” много бюлетини ще бъдат обявени за недействителни. Като пример той посочи, че дами с червен лак ще оставят следи по бюлетините, за да ги направят невалидни в полза на ГЕРБ. С което се превърна в лесна плячка за премиера Бойко Борисов, който с характерната си непринуденост заяви: “Никога не съм се лакирал, а те явно се лакират, ходят по педикюри, така че ги разбират тези работи. Те са модерни хора...”
Няма да обясняваме на кой бряг бе пратен Станишев с този ход. Ще припомним обаче за онова писмо на кандидата на червените за вице, в което той заяви защо все пак се е навил да се хване на това хоро. Писмото, разбира се, бе адресирано до Станишев и в него Майор Деянов не скри изумлението си, че управляващите проявявали арогантна самоувереност и смятали, че изборите са предрешени. Какво нахалство всъщност! Този, който раболепно тича след трамвая в онзи клип, за да се докосне до Водача, сега услужливо му пише писмо (подчертавайки, че това наистина е Вожда), в което се опитва в типично комунистически стил да прехвърли вината от болната на здравата глава. В новия предизборен клип на червената кандидатпрезидентска двойка Ивайло Калфин - Стефан Данаилов Ламбо продължава писмото си, като обяснява колко го е срам от случващото се в държавата... Е как да не му отговорят подобаващо. Особено като се знае много добре за онова “Збогом“, което написа като министър.
Накрая все пак нека припомним какво казва Близнашки за червения лидер. Не за друго, а за да го има предвид и внимава в изявите си. Особено в тази несигурна за партията му обстановка, когато обитателят на „Дондуков” 2 му диша във врата:
„Като лидер на партия Сергей Станишев съизмерва всичко със собственото си равнище. А то е изключително посредствено. И в това е драмата. Станишев няма солидно образование, култура, да не говорим за житейски опит. Е, когато този човек започне да раздава оценки, той няма какви други да даде освен такива, които отговарят на собствените му представи за живота. И когато ти лично нямаш никакви постижения в каквато и да било област на живота и науката, а изведнъж са ти възложени отговорни функции, какво може да се очаква?”
Ние няма да бъдем така директни. Само ще помолим и Вожда, и Майора да не се държат все едно че са Златната рибка. И ще разкажем по този повод следния виц:
Пиян пернишки рибар с кучето си клечи на брега и мята въдица. Хваща Златната рибка. Тя му казала: „Ще ти изпълня три желания.”„Егати и късметът! - рекъл си рибарят. - Първо - за мен бутилка водка. Второ - за кучето един кокал. И трето - ти ставаш на чироз за мезе...”

понеделник, 17 октомври 2011 г.

Голямото надприказване

Един дебат между водещите кандидат-президенти бе напълно достатъчен. Това, което се вижда от продължението му, е, че дискусията се превръща в протяжно надприказване, което не носи особени ползи на участниците. Видя се още, че само малък процент от анкетираните са повлияни от дебатите за кого да гласуват. Този процент със сигурност ще намалее до деня на изборите не само заради моментния емоционален заряд на анкетираните, но най-вече заради разводняването на предизборните послания на кандидат-президентите в последващите техни изяви. Нещо по-лошо: съществува реалната опасност много неангажирани политически избиратели в знак на протест срещу словесната канонада просто да не отидат до урните. Със сигурност за разочарованието ще допринесат и неизбежните, но запомнящи се гафове, които допускат мераклиите за държавен глава. Например ако с усмивка се посреща сценката, разиграла се между Меглена Кунева и Маргарита Попова, в която първата говори за Главна прокуратура, а другата я поправя, че такава отдавна няма, а има Върховна касационна прокуратура, то когато бившата еврокомисарка твърди, че атомните реактори в Козлодуй са от чернобилски тип, то не само ни става неудобно, но и страшно. Разбираме, че тази тема е болна за Кунева поради нейното участие в затварянето на някои от тях, но подобен гаф е просто недопустим и той ни кара преди всичко да си обясним защо чугунените глави в Столетницата предпочитат нея

пред смятания за ренегат червен кандидат Ивайло Калфин

Напускането на дебата в събота вечерта от неговия подгласник Стефан Данаилов никак не бе случайно. Протестът на звездата от култовия сериал от времето на Тато „На всеки километър” бе насочен не само срещу опонентите му, но и срещу Калфин. Още като му каза да замълчи, „за да не обърка нещата” по важната тема за това какъв президент иска да бъде, се разбра, че този театър не е по вкуса на актьора. Затова, когато по-късно той напусна дискусията с думите, че в такава „срамна позиция никога не се е чувствал през последните 40 години”, това никак не ни изненада. Още повече че дълго време Данаилов не искаше да участва в този парад. И защо да участва, когато задължителният популизъм превръща пред очите му Калфин в кукла на конци, от която манипулаторите на криминалния преход бързо ще се отърват веднага след изборите.
Червеният кандидат-президент избяга като опарен от много конкретния въпрос за участието му като вицепремиер в големите заменки на гори, направени от кабинета "Станишев". Според хвърлената ръкавица от сегашния земеделски министър „в качеството си на вицепремиер именно Калфин ги е внасял и ги е докладвал на заседанията". Една от тези заменки е и тази на брата на лидера на социалистите Сергей Станишев - арх. Георги Станишев. Заради тези му действия България е заплашена от реална санкция, която избирателите ще трябва да платят. Според стенограма на правителственото заседание от миналата седмица става ясно, че разследване на Европейската комисия е констатирало нарушения и страната ни е заплашена с налагането на глоби в размер от 2 до 8 млрд. лева, ако не бъде стартирана процедура да се върнат горите.
В този случай мълчанието на Калфин е обяснимо, но няма как да не се подразним от откровената фразеология от евтини обвинения, когато от него бе поискан коментар за взривената кола на журналиста Сашо Диков. Изобщо

не се учудваме на помпозните и напълно бездушни думи

че „подобни действия показват липсата на държавност и на институции. Това, което се случи, каквато и да е причината, не бих го свързал с комисарите и изборите. Очакванията на всички обаче са да се разкрият изпълнителите.”
Веднага ще отбележим и отговора на Кунева по същата тема: „На този въпрос да отговори МВР”, след което дежурно припомни, че са останали прекалено много неразкрити подобни случаи, което било притеснително. По думите й президентът също би трябвало да попита какво се случва с тях. Разбира се, че е притеснително случилото се. Само че нас повече ни притеснява недоверието, което излъчва подобна фразеология. Тя просто не предвещава нищо добро за тези, които ще се излъжат да гласуват за тях. И разбира се, отблъсква. Вместо да печелят избиратели, кандидат-президентите ги губят.
Няма нищо по-лошо от усещането за беззащитност, несигурност и безперспективност, което се насажда с взривове като този под колата на журналиста Диков. Проблемът е, че популизмът на кандидат-президентите само усилва това усещане. Налага се изводът, че има кандидат-президенти, работещи

не за промяна, а за запазване на статуквото

Възможно е също така чрез отблъскването на избирателите да се цели към урните да отидат само твърдолинейните партийци.
Можем да поразсъждаваме и за любимата хватка на кукловодите – играта с няколко кандидати, завоалирани предимно със съмнителната обвивка на „независимост”. Едва ли Данаилов би си позволил така да се държи с Калфин, ако той не беше напуснал партията в онзи труден момент с падането на правителството на Жан Виденов. И точно поради тази причина още преди номинирането му социолози предричаха, че може да не стигне втори тур. А това е една реалност, която се вижда от резултата на последните проучвания за процентната разлика между Калфин и Кунева. Освен това Калфин не отговори на въпроса

на какъв натиск е бил подложен, за да назначи бившия главен прокурор

Никола Филчев за посланик в Казахстан.
Тука можем да прибавим и посланическите назначения на бивши агенти на тайните служби, извършени също по времето на Калфин. Всъщност не толкова отговорите за заменките и за назначенията, извършени от него по времето, когато беше вицепремиер и външен министър, са важни. По-същественото е фактът на липсата на досег както на Калфин, така и на Кунева с житейските реалности.И Калфин и Кунева от години се движат по орбита, която по времето на Тато се наричаше номенклатура. Днес тя може и да има други имена, но общото между двамата е, че е трудно да ги различим. Дори напротив. Неизбежно има близост, която съвсем обяснимо може да се официализира на втория тур на изборите. Може дори да твърдим, че

и двамата са произлезли от една обща лаборатория.

Не по-малко съществено е да се отбележи, че участието в многобройни дебати е равностойно на неучастие в тях, което бе практикувано в предишни години доста успешно от сегашния обитател на „Дондуков” 2. И сриването на партийния авторитет, започнало веднага след падането на правителството на Иван Костов, е твърде вероятно да продължи. Поне до появата на поредната партия менте, която да спре атаката срещу Октопода. Ще допълним също, че тези, които налагаха авторитарния стил с методите на моркова и тоягата, днес се опитват да внушат, че мрачните тоталитарни времена, описани от Джордж Оруел във „Фермата на животните” и „1984”, идват в България. Няма да припомняме кои премиери изпращаха качулки и по времето на чие управление се преследваха журналисти. Нагледали сме се на подобни сценарии, а и размириците в Катуница показаха, че тестването на „новите” възможности от манипулаторите на прехода може да им изиграе лоша шега: първо, защото много успешно рокерите неглижираха най-успешните им партийки маши и второ, защото моторите могат да се слеят с онези, които направиха хепънинга с паметника на съветската армия. А това вече е извън техния сценарий.
Що се отнася до лабораторния произход на някои кандидати, ще разкажем следната притча:
Един човек отишъл при свещения Рамануджа и казал: „Искам да намеря пътя към Бога. Помогни ми!”
Рамануджа внимателно го погледнал и попитал:
„Кажи ми най-напред ти обичал ли си някого?”
Мъжът му отвърнал: „Аз не се интересувам от светски работи, любов и прочие. Аз искам да стигна до Бога!”
„Моля те, помисли още веднъж. В своя живот обичал ли си жена, дете или когото и да е друг?”
„Аз вече ти казах, че не съм обикновен мирянин. Аз съм човек, който иска да познае Бога. Всичко останало не ме интересува. Не съм обичал никого.”
Очите на Рамануджа се изпълнили с дълбока тъга и той отговорил:
„Тогава това е невъзможно. Отначало ти трябва да научиш какво е това да обичаш някого истински. Това ще бъде първото стъпало към Бога. Питаш ме за последното стъпало, а ти самият още не си стъпил на първото. Иди и обикни някого!”

понеделник, 10 октомври 2011 г.

Димки вън и вътре в парламента

Малко преди 35-годишният Иван Пейчев да хвърли димките пред Народното събрание в петък (7.09.), в пленарната зала се стелеше обичайната напоследък парламентарна мъгла. Очевидно раздразнени от невъзможността да ползват за агитация безплатната трибуна, социалистите прочетоха декларация, в която пролича защо пребоядисалите се комунисти обичат да казват „ние пак сме тук и пак сме същите”. „Днес е един позорен ден за българската демокрация: за първи път от демократичните промени парламентът затвори, за да не пречи на предизборната кампания на управляващите. На принципа „Има парламент – има проблем, няма парламент – няма проблем!” , пише в нея. Не знаем до каква степен човекът, хвърлил димките, е изтрещял, но със сигурност можем да твърдим, че в главите на хората, измислили тази декларация, гърмят залповете на „Аврора”. И изобщо не трябва да се учудваме, че

на мнозина им писна от 22-годишното „нищо неправене”

и най-вече от липсата на промяна в поведението на тези, които така гръмко обявиха, че се отказват от времето на Тато и дори такива като Андрей Луканов го заклеймиха в зората на демокрацията. И най-силният аргумент за това бе работата на народните избраници през изминалата седмица. Като махнем времето за парламентарен контрол, останалите часове бяха пропилени в дебат да има или да няма парламентарна ваканция. Всъщност нямаше дебат, а предизборна пропаганда. Отчитането само на този факт е напълно достатъчно, за да бъдат изпратени депутатите по живо, по здраво към избирателните райони, но без екстрите на безплатно ползване на държавни автомобили и бензин за своите коли, както и на командировъчни. Само че с характерното безочие червените се опитваха да прикрият това с гръмка фразеология, без да съзнават колко ретроградно и смешно изглежда този цирк отстрани. Не случайно никой от тях не се обади, когато в пленарната зала бяха показани куп техни писмени молби да им бъдат извинени отсъствия заради предизборната кампания. Дори бе цитирано писмо на Сергей Станишев, който моли на основание член 121, алинея 3 на 1 и 2 септември да му бъде извинено отсъствието поради предварително поети ангажименти в избирателния му район. По този повод специално бе отбелязано, че тези молби не могат да се отхвърлят независимо от другите цели, за които се използват тези пътувания. В случая с лидера на БСП дори се оказа, че вместо да отиде на работа, той присъствал на конференция, по времето на която обаче не пропуснал да критикува решението колегите му да не се трудят предизборно.
Всъщност на нас не ни е много ясно защо толкова се драматизира гласуваната от мнозинството предизборна ваканция. Знае се добре, че

Народното събрание може много лесно да бъде свикано,

само с 48 събрани подписа. Още в средата на миналата седмица се разбра, че социалистите вече събират подписи. А в нейния край научихме, че сред подписалите се има и депутати от Синята коалиция. В събота от депутат от опозицията научихме, че предполагаемата тема на това извънредно събиране на народните избраници ще бъде изслушването на премиера за събитията в с. Катуница. Няма да припомняме лидерите на кои партии са гостували на Цар Киро и са се ползвали от неговите гласове. Няма да се спираме и на сравненията с щрауси, знаем добре кой днес

иска да се върне като птицата феникс, целият в бяло.


Сигурни сме обаче, че политиците на прехода знаят добре, че избирателят от Долна Диканя не може да каже „Абе моля ти се, спри!”, защото просто няма да бъде чут. Самите те са наясно, че извън парламента маргинализиращите се партии няма как да съществуват. Но преди да се заемем с поредната им изцепка, ще припомним също как през миналата седмица червените се опитаха да използват кулоарите на парламента, за да раздухат нов скандал около кандидата за президент Росен Плевнелиев. За тази пушилка много подходяща е думата „бомбастика”, с която царят ни радваше по време на неговото управление.
Всъщност тази случка е нагледен пример за това как се използва парламентът за предизборна пропаганда и защо той не трябва да работи до приключването на изборите. Иначе изобщо не се учудихме на това, че Явор Гечев, член на ИБ на БСП и председател на младежкото обединение на БСП, обвини кандидата на ГЕРБ за президент в "скандално огромно обогатяване". По думите му Столичната община е била ощетена с много пари при сделката за "Бизнес парк София", защото земята, върху която е построен бизнес паркът, е сменила няколко пъти собствениците си. Нарушението се състояло в това, че на Плевнелиев се давало общинска земя за инвестиционни намерения и след това същата бива продадена. Това става в същия период, когато Бойко Борисов е кмет на София, а Цветан Цветанов - заместник-кмет по сигурността.
Това, което може да се каже по темата, е, че този път кандидатът за президент

не се върза на уловките, каквато бе целта на мероприятието

Той остави Столичната община да извади кестените. А те го направиха само с цифри и също без да се впускат в излишен дебат.
Веднага ще отбележим, че след това изявление, социалистите сякаш забравиха, че от кумова срама е можело да продължат още известно време притоплянето на скандала. Но те дори и това не направиха.
Разбира се, тяхното мълчание не означава, че Столетницата е свила знамената. Миналата сряда бе загатната една от темите, по която социалистите се готвят за сериозен парламентарен дебат. Те безуспешно поискаха да бъде изслушан в пленарната зала финансовият министър Симеон Дянков заради тежкото положение и фалита на много общини. Напълно е възможно това да е причина за свикването на извънредно заседание на парламента. Със сигурност тази възможност се калкулира и от управляващото мнозинство. Те знаят най-добре какво да направят, за да отхвърлят или приемат предизвикателството на БСП.
Сега с интерес ще следим един друг скандал от вчера, който лидерът на РЗС раздуха - за далавери при ремонта на парламентарната станция във Велинград. Ние, разбира се, сме убедени, че ако не става дума за „поредната тежка корупционна схема", едва ли РЗС щеше да се занимава с това. Както сме убедени, разбира се, че техният лидер

никога няма да седне на детектора на лъжата,

макар че периодически е канен за това от негови бивши депутати, както и от засегнати лица, които вече го направиха.
Тепърва ще се изяснява как са похарчени парите за ремонта на въпросната станция, който според съобщението, изпратено до медиите от партията на Янев, бил на обща стойност 3 141 000 лв. Освен тази цифра (за която няма официално потвърждение) няма други факти, които да доказват кои лица са с фиктивни договори (както твърдят от партията), все още не са огласени имената и на „засечените” от РЗС непълнолетни работници. Тази половинчатост на изказа ни е добре позната. В

крайна сметка може да се окаже дори, че това е политическа димка

Има обаче зададени въпроси, адресат на тях, и ще очакваме да чуем отговорите. Можем дори да предположим и възможността точно тази вълнуваща данъкоплатците тема да е предмет на извънредно заседание на народните избраници.
Това, което прави впечатление напоследък, особено след събитията в Катуница, е тишината около малките партии. Те са толкова тихи и практически не желаят да се включат в темата. Затова ни се струва необичаен и подозрителен шумът, който те вдигат, най-вече по други теми. Всъщност цялата пушилка заради неработещия парламент е не само миризлива, но и комична. Тя много прилича на разказа за малкия Джо, който влязъл в една кръчма, извадил от джоба си едно лайно и казал с висок глас:
„Ей, момчета, вижте какво щях да настъпя!”

И "Пешко" свали първата буква на СДС

Вдясно пак замириса на мърша. Официалното разкриване на Михаил Михайлов, говорител на правителството на Иван Костов, като агент Пешко на бившите тайни служби на тоталитарния режим, накара вчера лидера на ДСБ и негови приближени депутати да се крият като мишки в кулоарите на Народното събрание. Един от заместниците на Костов, запитан как ще коментира изнесеното от комисията на Евтим Костадинов, отговори по следния показателен начин: „Е, то да беше само той…”. Веднага ни светна, че това може да бъде казано само от хора, които са си плюли на физиономиите и

нямат какво да губят в морално отношение.

Според публикуваните данни имиджмейкърът на Командира (лансиран в правителството му от неговата съпруга Елена Костова, както припомнят паметливи), е работил за ДС 10 г. - от 1980-а до 1990-а. Любопитен факт е, че преди официалната му вербовка той е получил благодарност от службите за свършена работа. Досието на Михайлов е от 14 страници, някои от тях са преномерирани. Агент Пешко е трябвало да наблюдава настроенията сред студентите и творческите гилдии. В архивите е открита собственоръчно написана и подписана декларация за сътрудничество.
Съмненията за агентурното минало на протежето на семейство Костови съществуват отдавна. Още по време на синьото управление бе откраднат джипът му и когато бе намерен, в него бяха открити карта на сътрудник на службите и пистолет.
Изобщо не се учудваме, че Михайлов и в двата случая отрече връзките си с бившата ДС. Аргументът на Михайлов е, че ако действително е бил сътрудник, то това отдавна трябвало да излезе, защото той бил проверяван нееднократно. Този дебелашки отговор съдържа разковничето за двойния аршин, прилаган от бившия син премиер. Вече е известно, че точно по неговото управление бяха скрити много агенти, които днес лъснаха – от изтъкнати депутати, дипломати, та чак до ловеца с двете имена, обитаващ „Дондуков” 2.
Ще разкрием и хватката, която е прилагана. Членът на комисията по досиетата Екатерина Бончева показа преди време едни листчета, които в годините на прехода са били прикрепвани с кламери за картончетата на досиета от архивите на бившата ДС. На листчетата, които са били датирани от 1995 г. до 1998 г., са записани указания при проверка на съответния човек да бъде даван отрицателен отговор за наличие на връзки с ДС.
Това, което е интересно, е, че с идването на власт на сините, които по време на митингите се кълняха, че ще разкрият 200 000 агенти на бившите тайни служби, тази практика на прикриване продължи. Ще илюстрираме и как това ставаше в действителност. Преди да бъде учредена комисията на Методи Андреев, съществуваше друга комисия, която беше оглавявана от вътрешния министър в първото правителство на Костов Богомил Бонев. Точно генералът изчете в пленарната зала първия списък с имена на народни представители, сътрудничили на репресивния апарат на комунистическия режим. Тогава от телевизионния екран чухме десетки имена на политици от опозицията. Оказа се, че в парламентарната група на ОДС, която по това време се ползваше с пълно мнозинство в Народното събрание, има само един агент на ДС – бургаският депутат Георги Колев. Заради агентурното си минало Колев подаде оставка като народен представител и никой повече не чу нищо за него.

Веднага ще кажем, че Колев беше жертвеният агнец.

Защото преди това най-малко 20 депутати от СДС ходеха с изменени лица в кулоарите на Народното събрание в очакване да бъдат разкрити и когато не чуха имената си, бяха видимо доволни. Цената обаче за това неразкриване, която те платиха на Командира (а някои от тях и днес още плащат), си остава зависимост помежду им. Ако това беше само тяхна лична сделка, нямаше толкова много да ни ангажира днес. Въпросът е, че голямата цена, която всички плащаме, е

забавянето на прехода в полза на Октопода и неговите маши

За да илюстрираме това, ще си послужим с един много важен пример. Мнозина може би ще си помислят, че отново ще припомним как бе скрито досието на ловеца на архари, но този път ще го пропуснем. Не за друго, а за да дадем нужната почит на писателя дисидент Георги Марков, убит от комунистическите тайни служби точно на рождения ден на Тато. Известно е, че официалната позиция на сините е в подкрепа на тази теза. Но тогава защо шефът на разузнаването по времето на синьото правителство Димо Гяуров направи всичко възможно, за да покрие истината за покушението срещу българския дисидент. Той категорично отказваше да даде гласност на онези документи от този архив, които съдържаха данни за това убийство. Тепърва ще се разкрива какви зависимости са карали днешния син депутат да работи в полза на убийците на Марков…
Естествено, няма да пропуснем да отбележим, че 27 от разкритите като агенти на ДС български дипломати са назначени по време на управленския мандат на Костов. Освен тях още 34 дипломати агенти на ДС са преназначени. И това се случва във време, когато имаше пълна възможност да отвори досиетата - 53% електорална подкрепа, син президент, контрол над Националната разузнавателна служба (където са досиетата), ръководена от Гяуров. Дежурното изявление на Командира, че са били възпрепятствани, защото е имало решение на Конституционния съд, е хумористично, защото то идва половин година след приемането на закона през октомври 1997 г. Фрапиращо е например назначението на Никола Карадимов, който е бил министър на Филип Димитров, който е проверяван и за него се знае, че е бил сътрудник на службите, а след време става секретар по външна политика на президента Първанов. Сред преназначените е Огнян Пишев, посланик във Вашингтон, преди това работил за Луканов по проекта НЕВА.
Ако се гледа в проценти, общо 32,1% от дипломатите ченгета са били назначени от СДС, останали са

непокътнати за цял мандат или за по няколко години.

Изводът е, че влиянието на бившите агенти можеше да се спре още по време на синьото управление. Ако това се бе случило, нямаше да ставаме свидетели на тези скрити мини, които периодически избухват. Добрата новина е, че днес, без да се налага приемането на лустрационни текстове, някои ключови структури в изпълнителната власт се възползваха от възможността за извършването на предварителна проверка на ръководни кадри – „вратичка” в закона за досиетата, която на практика играе ролята на „тиха” лустрация. Така например министърът на външните работи Николай Младенов и военният министър Аню Ангелов

въведоха предварителната проверка

по отношение на посланиците и военните аташета, а също така и по отношение на ръководния състав на двете министерства. Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов дори утвърди предварителната проверка за ръководните длъжности в МВР в Правилника за Закона за МВР. Така, без да се вдига много шум, бившите агенти постепенно ще бъдат отстранявани.
За сините обаче ще си остане срамът от несвършената работа.

четвъртък, 6 октомври 2011 г.

Блатно затишие на жълтите павета

На излишното жабешко парламентарно квакане беше сложен край. Народните избраници взеха едно от най-разумните си решения вчера – да не провеждат пленарни заседания в предизборния период от 12 до 21 октомври включително. Естествено че решението не бе взето единодушно. Червено-синият опозиционен отбор, който от близо половин година ловко бламира работата в свещената сграда, се опита да забави решението, най-вече с продължителна дискусия, придружена със заплахи. Отляво възразиха, че с това решение се нарушава конституцията и заговориха за оставката на парламентарния шеф Цецка Цачева, а отдясно обвиниха управляващите в опит "да им запушат устата". Но не оспориха мотивите на гласуваното решение, в които съвсем ясно се казва, че според приетия Изборен кодекс не се разрешава да се използва от медиите времето извън регламентираното за предизборна агитация и пропаганда. И това влиза в противоречие със случващото се в Народното събрание, което се използва за тези цели, а медиите няма как да не го отразят. Това, разбира се, не е всичко, защото освен че са нарушени правилата на предизборната кампания, са поставени в неравностойно положение извънпарламентарните партии и инициативни комитети. Няма да се спираме и на това, че се слага край на авантата да се ползват служебни коли, командировъчни, пари за бензин за личните автомобили, както и безплатно ефирно време за партиите в предизборната ваканция.
Но за да не бъдем голословни, веднага ще отбележим, че цялата дейност на депутатите преди приемането на това решение във вчерашния ден бе посветена на предизборната борба. Първо от БСП изненадващо поискаха да дойде финансовият министър Симеон Дянков и да обясни защо държавата е пред фалит и как общините ще могат да вържат бюджета си, който отдавна е пробит поне до края на годината. Още предния ден лидерът на партията Сергей Станишев обяви това намерение, като заяви, че заради възможния срив на общините ще има нужда от актуализация на бюджета. Тази тема очевидно бе добре премислена и много приличаше на готвено ново активно мероприятие от типа на „подкупа на Плевнелиев” и „бунта в Катуница”, но за съжаление на социалистите не намери достатъчно подкрепа от техните нови приятели отдясно, затова и увисна. Но сме убедени, че със сигурност ще се появи след изборите, защото дискусията по тази тема може да забави достатъчно дълго време работата в парламента. Освен това пробитите общински бюджети винаги може да се използват за вълна от непринуден народен гняв. Което пък, съчетано със настъпването на зимния период и плащането на новите сметки за ток и парно, би дало

допълнителен стимул на креещата иначе опозиция.


Отдясно пък се опитаха да подпалят отново горещата все още ромска тема. Зам.-шефът на ДСБ Веселин Методиев поиска да бъде създадена временна анкетна комисия. По думите му изпълнителната власт не давала точни оценки за случилото се, различавали се дори позициите на премиера Бойко Борисов и министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов. Методиев иска отговор дали МВР по политически причини е охранявало Кирил Рашков, известен още и като Цар Киро, "защото беше задържан едва пет дни след началото на случая". Синята коалиция пита и дали е имало политически чадър над Рашков.
Изобщо не се учудихме, когато това предложение бе подкрепено от Михаил Миков от БСП. А след като то бе отхвърлено от пленарната зала се видя колко добре съгласувано бе всичко между централите на БСП и ДСБ. Защото Методиев поиска да прочете декларация по този повод. Председателят на парламента не му даде тази възможност, но тогава зад сините отново застанаха от БСП. Оказа се, че те наистина предварително са запознати със съдържанието на декларацията, защото депутат от левицата демонстрира от парламентарната трибуна познания по все още непрочетения текст. Това, разбира се, само развесели депутатите от мнозинството, защото дружбата между уж непримиримите врагове съвсем лъсна.
Със сигурност днес тази декларация ще бъде прочетена. Вероятно ще отнеме още ценно парламентарно време в изказвания и реплики по нея. Ние няма да навлизаме в предположения какво точно ще се случи. Но по повод на продължилата десетилетия дружба между ромски барони и сините ще припомним някои факти. Паметта на мнозина може да е къса, но ние добре си спомняме, че лидерът на ДСБ бе дългогодишен водач на сините листи в Пловдив. А Цар Киро точно в ония години доби своята мощ. Не случайно бивш депутат на сините припомни вчера в кулоарите на парламента как Командира се похвалил пред тях: „Вкарах Цар Киро в правия път,

научих го как да вари спирт

и да не трови повече хората…” Няма да припомняме, че излязоха и доста снимки, показващи сини лидери на ръка разстояние от ромския барон. Разбира се, че не се учудваме на тепегьозлука на някои политици, проявяваме разбиране и към тяхната нервност, когато вместо да си признаят за връзките с „царя” предпочитат да ръсят обидни квалификации в кулоарите на парламента, обявявайки за идиот всеки дръзнал да се интересува докъде се простират тези нерегламентирани контакти. Все пак ще изчакаме да видим докъде ще стигне тяхното нахалство и по тази тема. Убедени сме, че това едва ли е мачът на сините, в него ги вкарва Командира единствено,

за да прикрие своя дял от криминалния преход

Предизборното парламентарно шоу продължи и след като започна обсъждането на промените в Избирателния кодекс, предложени от червените. Бяха извадени куп мелодраматични факти с привкус на рекламни сувенири, за да се покаже как се нарушава законът. Особено интересна бе врявата около увеличилите се близо двойно - от
70 000 на 150 000, извънредно регистрирали се по места гласоподаватели. Воят бе забележителен с това, че от Столетницата пропускаха най-важното. А то е, че точно те, когато се обсъждаше законът, поискаха да отпадне уседналостта. Депутатът от ГЕРБ Димитър Лазаров, който открай време пресича атаките на БСП с този аргумент, не пропусна да им го припомни отново. Естествено, че нямаше реплика. Особено забавен беше аргументът на един бивш зам.-министър, сега депутат от червената партия, за

увеличаването на грамажа на изборните книжа

от 70 на 120 грама. Според него тайният план на управляващите бил така по-бързо да се напълнят урните и някои избиратели, които дойдат по-късно да гласуват, да няма къде да сложат бюлетината. Наложи се отново да се обяснява, че с новия грамаж е отстранена хватката на плашене на ромските избиратели с прозрачната 70-грамова бюлетина, прилагана от червените, за да са сигурни, че ще получат гласовете им по време на предишните избори.
Изброихме тези два фрапиращи случая от вчерашната дискусия не за друго, а за да се види излишният и скъпоплатен от данъкоплатците предизборен популизъм, който цари в пленарната зала. От него най-малко нужда имат тези, с които се спекулира, че ще бъдат ощетени. Отвсякъде се вижда обаче, че това празноговорене не е случайно и цели да се запази статуквото на криминалния преход. Знае се вече много добре

кои са кукловодите и кои са машите.

През последните години лъснаха доста агенти на бившата Държавна сигурност на високи постове, излязоха и факти, (не само в Wikileaks), от които се виждат политическите зависимости, хранили Октопода. Ясни са и новите тенденции на неовъзродители, които искат отново да спекулират с етническата карта. Наясно сме с техния реваншизъм. Само че едва ли пъзелът ще се подреди така, както го искат. Видя се, че след събитията в Катуница някои гръмогласни в миналото партии вече имат залязващи функции. Не се съмняваме обаче, че техните рушителни действия ще продължат. Само че ваденето на скелети от гардероба винаги има и поучителен ефект. Защото дава възможност да се припомнят много нелицеприятни факти за дългогодишните политически играчи.
Те, разбира се, може и да не си посипят главите с пепел. По-вероятно е да потърсят други виновници и да се опитат да се върнат отново в играта ни лук яли, ни лук мирисали.
Точно като жабите в онзи виц, които тормозят съня на спящия лъв. До него идва една жаба и почва “Квак-квак квак”. Лъвът си спи. Жабата пак “Квак-квак-кавак” и раздразва лъва, но той пак заспива. Жабата отново “Квак-кавак-квак”, лъвът казва:
„Ако това продължи, ще разчекна устата на някое зелено малко животно.”
„Няма такова животно!” - му отвръща жабата.
Но лъвът пак заспива. Жабата продължава да вика “Квак-квак-квак”. Лъвът се събужда и казва:
„Ей сега разчекнах устата на някое зелено животно!”
Жабата си казва:
„Олее, е, сега му се разказа на крокодила играта!”
Дали крокодилът ще го отнесе вместо жабите, или този път те ще си получат заслуженото, предстои да видим.

понеделник, 3 октомври 2011 г.

С дайре на гол тумбак

„Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда”, казва любимият на Иван Костов философ Николо Макиавели. Неслучайно, но напълно обяснимо, лидерът на ДСБ се опита да обезсмисли състоялия се на „Дондуков” 2 Съвет по национална сигурност (01.10.) по повод броженията в пловдивското село Катуница срещу циганския барон Цар Киро, прераснали в протести в цялата страна. Политическият милиционер от времето на Тато, промивал мозъците на студентите с марксистка политикономия, знае как да обезсърчава по една болезнена тема, за която той самият като премиер не си е помръднал пръста, но с охота е ползвал предизборните услуги на ромските първенци. Можем дори да твърдим, че с подхранването на институционалното бездействие той е станал съучастник в зареждането на тази скрита бомба за етническия мир. Затова в конкретния случай Командира, освен

че насажда песимизъм, се опитва да се измъкне по терлици

от своята вина, правейки се на неразбрал за какво са се събрали лидерите на парламентарно представени партии и заинтересованите други институции. Много лесно е да се каже, че „това са общи приказки, говорени и друг път” от висотата на човек, който смята, че паметта на хората е къса и те са пропуснали времето на неговата отговорност като министър-председател.
Изключително коварно и нездравословно е да се твърди, че сърцевината на проблема е да се постави под съмнение българския етнически модел. Няма да обясняваме защо в страната ни, в която имаше етническо прочистване точно по времето, когато Костов е преподавал идеологическата дисциплина, след демократичните промени нямаше кървави събития като тези в някои съседни държави. Няма дори да припомняме как някои по онова време партийни лидери

участваха в митинги в защита на диктатора Милошевич.

Но няма да допуснем днес прехвърлянето на топката от болната на здравата глава, както и прилагането на хватката всички сме виновни и затова по-добре да си траем и да не си изкарваме кирливите ризи. Нападателният стил, възприет от лидера на ДСБ след този консултативен съвет, не се отличава много от неговата пресконференция миналата седмица в Народното събрание, когато той нарече идиоти питащите го дали се е срещал на четири очи с Цар Киро и какви са били отношенията му с него. Това, че в събота той повече си владееше нервите от тогава, не се дължи на твърде официалния характер на сбирката в президентството, а по-скоро на страха от последващи неудобни въпроси, които го извадиха от равновесие в парламентарните кулоари. Проблемът за него е, че той до такава степен вярва в своята непогрешимост, че дори не разбира колко смешен и евтин популизъм има в думите му „ако се надига политически екстремизъм и етническо напрежение, обикновено се търси национално съгласие – това са силните политики за защита на националната сигурност, а това го нямаше”. Политик като Костов може да очаква, че след този съвет на стъпалата на президентството ще е целият в бяло. Но това, което виждат не само присъстващите там, но и тези, на които е скъп етническият мир, знаят добре, че

той е предпочитал винаги да калкулира под масата

ромската подкрепа и да прикрие това с публична квазиполитика, вместо да съдейства за техния цивилизационен избор.
Много ще ни е интересно също така Костов, след като се възмущава от факта, че докато се е провеждал съветът, е имало митинг на националисти под прозорците,
защо се съюзява с партия
след чиито митинги и речи на лидера им качулки изваждаха и водеха по пижама един кмет на родопско село в столицата на разпит. Излиза, че цената на подкрепата за оцеляването му е по-скъпа от етническия мир. Всъщност и това не ни учудва. Двойният аршин е нещо характерно за хора, които в морално отношение нямат какво да губят и затова са си плюли на физиономиите.
Със стремеж към размиване на проблема и политизирането му в посока на управляващите може да си обясним защо зам.-председателят на „Коалиция за България” Михаил Миков доста хаотично първо отбеляза отсъствието на вътрешния министър Цветан Цветанов, а след това се пренесе в сферата на емоциите, заявявайки, че очаквал да чуе, но не чул „ясното осъждане на езика на омразата от управляващите”, още повече че под прозореца на заседаващите звучал Маршът на Нибелунгите, което пък било откровено лицемерие. Подобни изявления едва ли ще ни успокоят. Ние не твърдим, че целта
на червените е същата като на Командира –

да се всели песимизъм и страх сред избирателите

но фактът, че сини и червени не предложиха конкретно послание какво трябва да се направи от страна на политиците, за да се реши дългогодишният проблем, показва, че присъствието там е било дотолкова, доколкото да не се руши авторитетът на президентската институция. Макар че отсъствието на лидера на БСП Сергей Станишев от този съвет също би могло да се тълкува в една или друга посока. Само че ние няма да го направим, защото темата не ни е свързана с вътрешните боричкания в БСП и намеренията на президента Георги Първанов да се завърне в партията.
Изобщо не се учудихме и на посланието, отправено от кандидата за президент на БСП Ивайло Калфин към участниците в съвета. Високопарното му очакване, че лидерите ще гарантират пред обществеността свършването на работата от страна на институциите не само по случая Кирил Рашков, но и ще създадат увереност, че държавата не е абдикирала, би могло да ни разсмее и заради евтиния популизъм. Не е допустимо с такива

евтини трикове да се търси подкрепа от избирателите

след като самият той си мълча няколко дни след палежите в с. Катуница.
Странно е например, че червеният кандидат-президент говори, че тяхната кауза била социалната държава. Знаем добре, как върхушката на БСП обещаваше точно това, но когато дойде на власт, не си помръдна пръста. Повтарянето на подобен рефрен показва, че нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено. Разбира се, че хората нямат и усещането за справедливост и че трудностите от кризата не са за всички. Но преди да се дават оценки и най-вече

да се прехвърля горещият картоф

е хубаво да се тръгне от личната вина. Калфин пропуска в случая да отбележи, че една от причините той да напусне БСП преди години е липсата на адекватна за техните избиратели партийна политика. Истинската негова позиция би била да направи това самопризнание. Моментът е много подходящ. Но как да го направи, като и без друго чугунените глави в БСП никак не го долюбват и със сигурност ще предпочетат „тяхното” момиче Меглена Кунева пред него.
Истината е, че не можем да приемем половинчати изказвания. От тях няма полза. Ние знаем, че „хората с най-ниски доходи понесоха тежестта на кризата”. Известно ни е, че „бедността е доведена до мизерия” и че те „не могат да си плащат основните сметки за ток и вода, не могат да си купуват храна”, както и че „в селата и не само храната се купува на вересия”. Виждаме това „чувство за пълна безперспективност”. Само че не чуваме важното, и то е как тези, които

съзнателно в годините на криминалния преход

наливаха масло в мелницата на народното недоволство, ще бъдат отстранени, за да не спъват повече демократичния избор на страната.
В „Софийското море” на убития писател дисидент Георги Марков се разказва за дългогодишния безсмислен труд на хиляди столичани по времето на соца да бъде прокопан плавателен канал през София. Истинската цел на мероприятието била да се насади в гражданите смазващото усещане за безсмислие и невъзможност за съпротива. Това, което се опитват да направят политиците на прехода, не се различава много от действията на някогашните партийни апаратчици на комунистическия режим. Като се опитват да размият ромския проблем и да си прехвърлят отговорността един към друг, без да го решават, те всъщност целят да обезсърчат, а с това да държат в подчинение и лесна плячка избирателите. Само че точно като в разказа идва моментът, в който лидерите на статуквото ще бъдат попитани: „А сега нека видим кой от вас ще плати сметката.”