Общо показвания

сряда, 29 септември 2021 г.

Амоняк за усвояване на некадърността

Стряскащо безхаберие, придружено с дежурните нападки между институциите и класическо прехвърляне на вината върху всички бивши управляващи, лъсна от сагата със заседналия кораб край Каварна в Черно море. Нека припомним, че огромният танкер, заседнал преди време Суецкия канал беше изтеглен за шест дни, а тук близо две седмици умуват какво да правят, пишат се заповеди, предписания, слушаме предимно оправдания. И не се знае още колко време ще продължи туткането.

Според океанолозите екокатастрофата вече е започнала. Всички видяхме от заснетите кадри как при опита за прехвърляне карбамидния тор, той се изсипваше в морето. Според специалистите, при попадането във водата, той хидролизира и отделя амоняк, който се усвоява от морските организими, а отделените от тях токсини унищожават кислорода. Отделно директното усвояване на тора води до смърт на рибния свят.

По-лошата новина е, че страната ни за пореден път се оказа неподготвена бързо да реагира. Нека припомним, че подобно разтакаване имаше и при операцията по издирването на изчезналия в морето самолет на военновъздушните сили. И всеки път, дори при спукването на тръби и изливането в морето на фекалии, следва ослушване, после шумно търсене на виновни, самосезиране на прокуратурата, последвано от късни мерки, които народът сполучливо нарича “след дъжд качулка”.

Няма да коментираме и някои лековати правителствени изказвания, че щели да викат на помощ холандския кораб, спасявал руската подводница “Курск”. Особено при наличието на могъщи черноморски съседи, които бързо биха се отзовали. А използването на случая за политическа дъвка, едва ли ще повлияе на изборните резултати, но със сигурност ще покаже за пореден път неспособността на политиците при бедствия да бъдат единни в усилията си.

За късмет няма жертви. За в бъдеще, заради попадналия във водата тор, не ни се мисли. Но след демонстрираната на живо безпомощност на упълномощените институции,

е редно да попитаме дали милионите левове за действия при бедствия не се изразходват неправомерно. Или този очевиден пробив в националната ни сигурност ще е поредното “чудо за три дни” и всичко ще продължи по старому.

вторник, 28 септември 2021 г.

Чий балон ще се спука!?

Отсега е ясно, че и в новия парламент, ще присъстват депутати, които ще продължат да рушат. С простотии и въпреки призивите за диалогичност. В пленарната зала на предишните две, макар и кратки народни събрания, не влязоха избраници, които да върнат доверието в политическата класа.

Напротив, те го сринаха до заплашваща националната сигурност ситуация. Причината затова е изцяло в партийните строители и най-вече в манипулаторите, които искаха да се домогнат до властта – предимно тези, които на гърба на новите лица се опитват да седнат на трапезата, а някои от тях да се спасят от заслужено правосъдие.

Не само случилото се в парламента, но и необичайните за страната ни няколко изборни кампании, както и месеците на служебни правителства, показаха, че промяната няма да е лесна. От една страна, заради окопалите се във властта десетилетие бивши управляващи, но преди всичко, заради избрания радикален подход на “изчегъртването”, следван от новите разпореждащи се с властта.

Това, че нищо старо не е забравено, се вижда и в последните дни, демонстрирано от няколко назначени услужливи министри, които се опитват да ни убедят, че натрапената им за лична “правота” може да се упражнява, въпреки законите на страната. Очевидно им се е усладило да управляват, макар и не по волята на парламента. Но самият факт, че пленарната зала не можа да роди правителство, би трябвало да им подскаже, че методите им на действие не отговарят на действителните възможности. Нищо чудно скоро да се наложи да отговарят за неправомерните си действия.

Има и още нещо – този път парламентарните избори съвпадат с президентските. И ако заради конституционните правомощия през последните месеци държавният глава бе силната фигура, то след изборите ситуацията може да се промени. Реални са очакванията за нов президент, въпреки високия рейтинг на сегашния и неизвестността на неговите основни конкуренти. Най-вече, заради отблъскващото взимане на страна от него и противопоставяне на едни срещу други българи. Затова преизбирането му е несигурно. Били сме свидетели на подобно развитие. 

Промяната може да настъпи и въпреки президентския избор. Има призиви за диалогичност и сваляне на “червените бариери”. Успешното съставяне на правителство ще ограничи възможностите за влияние и ще върне представителните функции на президента. Хората усещат по джоба си, че кризата е в ход и заради парламентарното безвремие. Затова и очакванията са този път “рушителите” да са малцинство, а разумните да се обединят и излъчат кабинет. Който да печели народното доверие, като решава проблемите, а не да обслужва новите олигархични мераци.

четвъртък, 23 септември 2021 г.

Издевателства заради Пилатовци

Изгонването на мобилен ваксинационен екип от антиваксъри във Варна е недопустим инцидент, показваш провала на няколко институции. Най-вече на здравното и вътрешното министерства, въпреки хвалбите на министрите им за постигнати големи успехи в борбата с пандемията и опазването на реда в държавата. 

 Всъщност, наглото поведение и издевателство над медиците беше предизвестено. Не ни учуди и обещанието в бъдеще време на здравния министър, че нямало да допускат подобни прояви. То е обидно, най-малкото, защото лекарите очакваха да чуят друго – какво вече се прави и дори е направено, за да се осигури тяхната безопасност. Наслушали сме се на подобни празни обещания. Още повече, че следва “измиване на ръце”- винаги “топката” се прехвърля към прокуратурата и съдебната власт, от които се “очаквало” те да си свършат работата и съответно накажат виновните!

Според последни проучвания 45,1% от сънародниците ни категорично отказват да се ваксинират, други 21,5% обещават да го направят, но не бързат, защото са изкарали болестта, сред тях са и такива, които отговарят така, но в действителност няма да се ваксинират. Това означава, че над 3 милиона българи се намират в риск. Но министърът отчита само положителни тенденции, успокоява бизнеса и най-вече хвърля вината върху други като забравя, че той беше един от хората, които всяха смут в обществото със съмненията си в началото на пандемията за ефикасността на ваксините. 

Има и още нещо тревожно, което стимулира бъдещи издевателства върху медиците – възможността с помощта на медици да се получи сертификат, а дозата, вместо по предназначение да се изхвърли. Установени са такива случаи, повечето от които след проверки, извършени при пребиваването на лицата в други страни. Когато мнимо ваксиниран се озове в болницата, антиваксърите получат допълнителен аргумент. А това, че болният е излъгал себе си като им е повярвал, за тях няма значение.

Е, щом се стигна до открито стълкновение с изпълняващи дълга си медици, последвано от нефелна министерска реакция, както и заради продължаващото безхаберие и разрастването на пандемията, този, който назначи отново тези министри, трябва да реагира бързо и  накара подопечните си да предприемат крути мерки. Изборите са си избори, но нито възможностите да лекуват, нито търпението медиците към подобни безобразия ще е безкрайно. Те не трябва да бъдат превръщани в знаме за предизборни спекулации. В противен случай политиците, които мислят как да си уредят или запазят топлите места на трапезата на властта, ще излъжат себе си. На лъжата краката са къси, е казал народът. Не искаме обаче цената да плащат лекарите от първата линия, а наивниците, повярвали на антиваксърите, да загубят живота си.

понеделник, 20 септември 2021 г.

Чия промяна продължават!?

Едно е да получиш служебно власт и да променяш управлението на държавата и съвсем друго да я получиш през народното доверие. Особено след гръмкия провал на “партиите на протеста”, който е на път да върне бившите управляващи отново във властта. Разочарованието от дошлите с хъс да “изчегъртват”, но самовзривили се със собствените си словесни простотии площадни звезди, със сигурност ще изхвърли някои от тях от политическия живот. Не случайно в отчаянието си вече говорят за обединение с получилите обществена популярност и правещи политически прощъпулник нови играчи. Едва ли обаче ще се стигне до обединение. Най-малкото защото ще е подхлъзващо “прегръщане” и “съживяване” на смъртоносно наранили се. От друга страна, идващите за да “продължат промяната”, трябва да последват демонстрираното “спиране на крнчетата”, с убедителни политически действия, вече извън властта, на народен терен, където техните уж “съмишленици” от протеста също се провалиха.


Първата публична заявка на “продължителите”, обаче не е обнадеждаваща. Нищо ново под слънцето. Номерът “ние имаме кауза, който я приема и защитава, е с нас”, “Ние сме добрите, те са лошите”, е …познат от векове. Но с връщането на правилата на демокрацията след 10-и ноември у нас, тези, които я искаха, не я получиха, поради липса на опит, а и на ресурс. Вместо това им беше натрапен псевдокапитализъм, гарниран с мутри и чалга. С правила диктувани от задкулисието и създадени от тях икономически групировки. За късмет, поради невписването в правилата на Свободния свят, всичките им политически проекти се провалиха. Включително и тези с “демократична” опаковка.

Сега двамата нови претенденти за народното доверие твърдят, че ще изпратят в небитието натрапеният ни “див капитализъм”. А и докато бяха служебно назначени, показаха, че може да се работи според правилата на демократичния свят. Но тепърва ще се види дали това е достатъчно, за да получат подобаващ за намеренията им вот. И дали няма около тях и чрез тях да се домогнат до трапезата на властта преследвани от закона олигарси.

Единствената новина, при това очаквана, бе подкрепата за нов мандат на сегашния президент. А от многократно повтарянато досега твърдение, че той не им се е бъркал в работата им като министри, може да се приеме като върнат жест. Какво би се случило, ако президентът не е преизбран, не е актуален, но много интересен въпрос, предвид на неприсъщите за един държавен глава политически амбиции.

Има вече и лоши сигнали: няма как да очакваш подкрепа от застрашените да останат без работа работещи във въглищните тецове в Маришкия басейн и съответно миньорите в мините, след като първо им обещаеш газова централа, после се отметнеш, защото си разбрал, че милилиард и двеста милиона ще идат на вятъра и в крайна сметка с нищо да не ги обнадеждиш, защото тепърва ще търсиш решение...

И ако някои “месии” от началото на прехода успяха да изкарат цял мандат, а последният – десетилетие, балонът на дошлите от уличните протести “спасители”, се пукна бързо. Това трябва да имат предвид самонареклите се “продължители”. Народната любов в информационния век е кратка и непостоянна.

вторник, 14 септември 2021 г.

Все по близо до Бог

Ако има все още празници, неупотребени и непоругани от политиците, това са църковните. Те са истинско и едва ли не последно душевно убежище за миряните. Във времена на нестихваща и унищожителна пандемия, на скок на цените на храни и стоки от първа необходимост, стимулирани от себични политически интриганти, докосването до Бог се превръща в лъч на надежда за лек не само за болните, но и за здравите, чийто живот става все по клет и безсмислен.

В нощта срещу днешния Кръстовден, хиляди българи бдяха на “Кръстова гора” и в храмовете, за да видят и усетят “въздвижването”, според традицията, на Светия кръст над главите им. За да ги осени с благодат, да им даде здраве и сили да се преборят с тегобите на живота. Никак не е случайно, че точно в този ден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта, осветява семето за посев и започва гроздоберът. Постът е задължителен, но и без друго животът на миряните стана достатъчно сив. Заради натрапващата и чужда на българския дух нищета на духа.

Не случайно вратите на храмовете са винаги отворени. А църквата ни остава единна и оцелява хилядолетия, въпреки опитите преди време да бъде политизирана и разединена. Не трябва да се учудваме тогава, защо в трудни времена като днешните тя се превръща в последно убежище и крепител на народния дух.

Трябва ли обаче да постъпим както препоръчва Йоан Златоуст и като изобразим на лицата си Кръст и да се надяваме, че всеки от нечистите духове ще бъде обезсилен и няма да ни нарани?...

Бог помага, но в кошара не вкарва, е казал народът. Днешните прекланящи се и търсещи божията милост, трябва да знаят, че от тях зависи дали ще направят крачката, която да промени живота им. 

Добре е и тези, които имат претенците да движат народните дела, да се смирят и загърбят враждите. И се обединят да работят дружно за благоденствието на тези, на които разчитат да ги изберат. За да се види, че енергията от святата нощ, преди празничния делник, не е отишла напразно. И дано осмислят думите на апостол Павел, който предупреждава: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ ( Гал. 6:14).

понеделник, 13 септември 2021 г.

Парламент на политическите трупове

Добре, че приключва и този парламент. Гаф след гаф, гарнирани с отблъскващи обиди. И политическо компрометиране. Мнозина от тези, които минаха между капките и не бяха окаляни, със сигурност ще се замислят дали да се кандидатират отново. Разбира се, няма да се учудим да видим в следващия парламент пак същите рушители на човешкото достойнство. А и на парламентаризма.

И докато “те са пак тук и пак са същите”, не може да очакваме промяна, защото целите им са елементарни - да станат мандатоносители, а разбирането им за реформиране на съдебната власт е да бъдат отстранени нелицеприятните им. Носителите на такъв подход, обвит с фрази като “искаме мнозинство” и “борба с мафията”, не са нищо повече от байганьовското, “стани, за да седна” и “дай ми Солунската митница”. А избирателите им са последна грижа.

Всички видяха, че актуализацията на бюджета беше приета в едва ли не последния ден на този парламент, след 10 часово заседание. И добре че се прие, за да се потуши временно надигащия се народен гняв. Демонстрациите този път нямат нищо общо с миналогодишните хепънинги, те са резултат от липсата на отговорност от избраниците на народа и прибързаните, но обслужващи новото задкулисие, решения на назначения служебен кабинет.

За деветдесет и девет процента от българите няма никакво значение къде ще е “бюрото”, което сега “обслужвало” главния прокурор. Подобни себични интриги, на които станахме свидетели през краткото време и на този парламент водят единствено към отблъскване на избиратели. 

Затова много ще сбъркат новоизлюпените политически играчи, ако си мислят, че това няма значение и е достатъчно партийната гвардия да отиде до урните. В най-новата ни история сме били свидетели как сигурни победители “изненадващо” са се проваляли. И как спечелилите с “малко, но завинаги”, са изчезвали от политическия хоризонт. Новите сценаристи, които разпалиха този пожар, да не се надяват, че той ще продължи, докато им е угодно. Няма начин - дори само защото са налудно убедени, че като карат по тротоара, ще избегнат катастрофата на улицата. 


вторник, 7 септември 2021 г.

Не искат и не могат да се смирят

 Трябва ли да се учудваме, че в деня на Съедиението, политиците, вместо да се смирят и дори някой от тях да се скрият, с настървен популизъм се втурнаха да отбелязват светлия празник. Няма защо и дори е обидно да ни размахват примера на обединителите на страната и да ни поучават кое е правилно и кое не. Както и да използват случая за поредните оплювки един друг. 

Единствено патриархът в посланието си призова да се вгледаме в себе си с думите на Спасителя "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части, една против друга, няма да устои". Но едва ли ще го чуят. Нито ще се вгледат в себе си. Нито ще осмислят пропитите със себичност, но пагубни за тези, които са ги избрали дела.

Ако имаха малко разум, точно в този ден избраниците на народа можеха да седнат на една маса, да свалят червените линии и съставят работещо правителство, което да представят на президента. Вместо мандатът да бъде върнат и да се чака обявяването на поредните парламентарни избори.

Няма шанс обаче! Очевидно си имаме работа със загубили човешкия облик, обзети от взаимна омраза лица, които не заслужават гласовете ни. Очевидно има нужда не само от смяната им, но и от реформирането на политическия модел, така че парламентарното представителство да е от хора, които ще работят не само за обединението на българите, но и за тяхното добруване.

Изобщо не се съмняваме, че това ще се случи. Но това ще могат да направят единствено новите “строители на съвременна България”, ако трябва да перифразираме заглавието на една от най-родолюбивите книги. А не нейните рушители, на чиито пъклено дело станахме свидетели през последната половин година. Истината е, че те не “изчегъртват” един “тоталитарен” модел на управление, както обещаваха, а се опитваха нескопосно да го заменят с друг. И след като не успяха, решиха да се саморазправят един с друг. Е, вижда се, че това го умеят.

Затова нека по-бързо шоуто им да приключи. Да дойде Фортинбрас от онази шекспирова пиеса и бързо да изнесе труповете. За да може да се появят в политическия живот родолюбците, които ще милеят за страната и с делата си всекидневно ще доказват защо на сградата на Народното събрание стои надписът “Съединението прави силата”.

четвъртък, 2 септември 2021 г.

Не по-далеч от носа им!

Носовете на политиците, дошли с претенциите да управляват, стават все по-дълги от всекидневните им лъжи. А и все по-често не виждат по-далеч от тях. Назначените управляващи също не им отстъпват. Все някой друг им е виновен за минали, че и за бъдещи провали. Не могат или не искат да се освободят от опозиционното говорене и соченето с пръст.

И на едните, и на другите и през ум не им минава, че повече от половин година имат възможност да сложат ред в държавата. Имат и мнозинство, както се видя при гласуването на първо четене на актуализацията на бюджета. Но вместо да използват парламента и се договорят помежду си така, че да има редовен кабинет, който да замени все по-неадекватно реагиращото на усложняващата се ситуация назначено правителство, политиците продължават да се провалят. Но патологично си вярват, че при третия опит ще постигнат целите си.

Нищо няма да постигнат, освен че този път вече две трети от имащите право на глас ще откажат да бъдат представлявани от тези политици в следващия парламент. Е, защо избирателите отново да се затичат към урните, като виждат, че избраниците им не мислят за тях? Държат се като съдебна власт и разследват “Златния гьол” на границата, но не обсъждат спорните детайли от бюджета. А в търсенето на евтини предизборни дивиденти хвърлят конспиративни бомби как в София щяло да спре парното и гражданите ще дават по 1500 лв. за ток на месец.

Разбира се, “мината” е заложена от бившите управляващи. Не, не е мина, просто някой сега не си върши работата и чака Неволята да му я свърши. Трябваше ли цените на тока да хвръкнат до небесата, за да се сетят какво да направят? Или пък да спрат парите на строителите на автомагистралите, че да се наложи те да блокират движението по тях? Цяло лято се прогнозира, че есента ще дойде четвъртата вълна на вируса и когато тя е факт, служебният премиер се измъква, като хвърля горещия картоф на здравния министър, той трябвало да реши.

Ами не е само негов, защото здравните мерки трябва да вървят заедно с икономическото подпомагане на засегнатите. Всички виждат, че “мините” ги залагат тези, които ни управляват в момента, при това с претенциите, че реформират държавата. Със сигурност недоволството ще се отрази на изборните резултати. Но отсега нека ги попитаме – трябва ли да се стигне до близка до сегашната патова ситуация, за да им светне на всички, настоящи и бивши управляващи, че с ежби помежду си и “червени линии” нищо не може да се промени. И този път вместо сегашните, обременени с конспиративно мислене, търсещи скрити мини политици, нека предложат нови лица, които да върнат доверието в политическата класа, като започнат най-после да управляват държавата в полза на тези, които са ги избрали.