Общо показвания

събота, 29 септември 2012 г.

Пушилка по никое време


В желанието си да покажат, че дишат, вляво и вдясно като удавници за сламка  започнаха да се хващат за всяка дивотия. Но вместо спасение напъните им като бумеранг се връщат и още повече ги потапят в блатото на аутсайдерите. От БСП често си служат с носталгични сравнения с Тодор-Живковия режим, от „Демократи за силна България” пък се възбуждат от конспирации. С еквилибристиките си първите могат да трогнат единствено червените бабички, а а с търсенето на „злодея” тъмносините могат да оправдаят само собствената си безпомощност.
Няма как по друг начин да си обясним нелепото предложение на червените да се върне чл. 1 от комунистическата конституция (за ръководната роля на БКП) заради разследването на Мишо Шамара. Само ще припомним как в зората на демокрацията, в началото на 90-те години на миналия век, новоизлюпените социалисти с подобна настървеност декларираха, че „БСП се отказва завинаги от деформациите и извращенията”. А нейните нови лидери Петър Младенов и Андрей Луканов публично прехвърлиха отговорността за състоянието на страната върху бившия партиен и държавен ръководител. Те дори определиха управлението, в което и те са участвали, като „едноличния уродлив режим на Тодор Живков”. Почти незабавно го изключиха от БКП, а вината за управлението хвърлиха изцяло върху него.
Десет години по-късно обаче Живков е поканен в редовете на БСП, а след смъртта му в родния Правец му е издигнат паметник, на откриването на който присъства лидерът на социалистическата партия по това време Георги Първанов. Наследницата на БКП – БСП, се дистанцира от комунистическото минало, но упорито страни и до днес от политическия дебат за вината и отговорността, която тя има за тоталитаризма. Нещо повече - на „Позитано” 20 все по-често по един или друг повод се опитват да върнат това минало. В случая обаче стъпиха на динена кора и съвсем логично се издъниха, защото да адвокатстваш на рапърските съждения за цветовете на националното знаме - оприличени с кокаин, марихуана и менструален цикъл, е доста глупаво. Но и

показателно за противопоказната инфантилност

ширеща се през последните години сред червената върхушка. Така ясно се разминава свободата на изразяване с откровената и най-вече гнусна простотия, че политическото внимание и енергия, отделени от бесепарите на случая, със сигурност ще се запомнят, макар и да не са така шокиращи като спинозните сравнения на техния медиен говорител Антон Кутев. Факт е, че полето на издънките е необятно, но месеци преди изборите да се подбиват стогодишните партийни традиции, е предизвикателство към старите партийни влъхви, които и без друго никак не са радостни от петте поредни загуби на партията им. Разбира се, от БСП не застанаха пряко зад куплета:
„От трите цвята най-много обичам бялото.
Зеленото го пуша и съм high.

Не прекалявам с нищо, щото I dont wanna die, die...

Червеното е като мензис, като кисела мацка с „Тойота Авенсис”
въпреки призивите на мнозинството да го цитират от парламентарната трибуна, а се ограничиха с политически спекулации чрез предлагани от тях промени в конституцията. Няма да ги коментираме, защото рапърът сам се справи, като предложи на Сергей Станишев да им даде по 1 милион, за да го снимат в свой клип. Не би било зле той да изпее въпросния хип-хоп заедно с рапъра по време на преизбирането му за лидер на ПЕС в Брюксел, както шеговито предложиха негови колеги депутати в пленарната зала.

Не по-малко нелепа, но пък затова

изпълнена с характерния за социалистите двойствен популизъм
бе реакцията им срещу възможността за рестарт на АЕЦ „Белене”. Те чрез бившия енергиен министър Румен Овчаров декларираха, че няма да подкрепят решение на Народното събрание в тази посока. Но може ли да им се вярва, след като точно техните активисти събраха над 700 хиляди подписа за допитване до народа по темата енергетика и в частност за строителството на аеца. Зад „гневенето” на „Позитано” 20 всъщност прозира друго - не загриженост от евентуалните последствия, а раздразнението, че не техните велможи ще получат лъвския пай от поръчка за милиарди.  
Тъмносините пък тутакси решиха, че целта е да се спре предстоящото парламентарно разследване за „гьола” в Белене и така да бъдат прикрити аферите на червената олигархия. Добре че тази червено-синя мъгла не е от вчера, механизмът й е отработен още от времето, когато БСП и СДС бяха водещите партии в политическия живот. Достатъчно е да припомним, че благодарение на тяхното взаимно подаване на топката бяха нанесени непоправими удари върху икономиката на страната

чрез продажбата на стратегически обекти на
съмнителни инвеститори


Ще отбележим и още нещо, но съществено. Повече от десет години лицата, които движат политическата интрига не са от левицата и десницата. Само преди месец едно от тях се закле по повод евентуалното строителство на „Белене”, че няма да зароби народа и държавата с още 20 милиарда, заради глупостите на Станишев, БСП и Тройната коалиция. Но си остави вратичка, с пояснението, че ако се намери кой да плати тези 20 милиарда, ще има Белене. Той, разбира се, поради причини подобни на онзи „голям шлем”, го е направил. Но ще кажем направо, че е смешно и обидно за едно Народно събрание да зачерква завинаги този проект и месец по-късно да го рестартира. 

Финикийските знаци са по-силни от сянката на Фукушима

Колкото до червените и сините днес техният горък плач буди само отвращение. Освен това пак ще подчертаем - нито в единия, нито в другия случай няма решение. Както се казва, рибата все още не е уловена, а тиганът с олиото вече е на котлона. С пушилката, която вдигат, червените и сините обаче си приличат по това, че искат да натоварят така държавния бюджет, че после няколко поколения българи да плащат за греховете им, а те като птицата феникс, разчитайки най-вече на късата памет, да се върнат целите в бяло от политическото бунище. Това обаче няма да стане и те ще го разберат  след парламентарните избори догодина.

сряда, 26 септември 2012 г.

Препиране на гузна съвест


Лидери на Демократи за силна България яростно нападнаха президента Росен Плевнелиев в първия ден на новата работна седмица. Поводът бяха твърденията му пред австрийския вестник “Дер Щандарт”: “Ние извършихме най-лошата приватизация в цяла Европа – активи за 30 милиарда евро ние продадохме само за 3 милиарда”; и: „...чешкото правителство остави държавните предприятия да работят и започна да им търси стратегически инвеститори.” От ДСБ обявиха тази оценка за приватизацията на държавния глава като дълбоко невярна. В официално писмо до него тъмносините предполагат, че Плевнелиев неволно се опитва да

реабилитира комунистическата диктатура на Тодор Живков

Според тях тя ни е завещала не предприятия за 30 милиарда евро, а огромен външен и вътрешен дълг, финансова разруха и стопанска катастрофа. От ДСБ предполагат, че от реабилитацията ще се възползват тези, които внушават навсякъде носталгия по тоталитарния режим и се надяват президентът да коригира позицията си.
"Тази теза беше използвана от БСП на изборите през 2001 година и на изборите 4 години по-късно и винаги остро реагираме на тези лъжи и митове. Особено тревожно е те да се разпространяват от президента на България", припомня Димитър Бъчваров, бивш директор на дирекция „Икономическа политика” по време на управлението на ОДС (1997 – 2001 г.) а сега е зам.-председател на партията. Според тях целта на

Плевнелиев била да бъде втори глас

на премиера в комуникацията с левите избиратели. Накрая от ДСБ декларират, че без приватизацията, извършена от кабинета "Костов", би било невъзможно присъединяването на страната ни към НАТО и ЕС, невъзможно би било и оздравяването на финансовата и икономическата система на страната и стабилизирането на българския лев.
Нищо ново под слънцето. Правилно от ДСБ твърдят, че това са стари обвинения към някогашното правителство, ръководено от техния сегашен лидер. Но и в техните оправдания няма новини. Нови са само сочените от тях с пръст, които винаги са маши на червените.
Би било наивно да се смята обаче, че ДСБ скочи срещу държавния глава само заради приватизационните сделки по време на синьото управление. И че с изказването си сегашният президент Плевнелиев така е застрашил партията, че единственият шанс да оцелее, е в необичайно мощното контранастъпление, предприето от тях.
Истинската причина е друга – тя е в предстоящите промени в Закона за досиетата чрез които ще

лъснат агентите на бившата Държавна сигурност, които са се възползвали от приватизацията.

Това е промяна в закона за досиетата, подготвена от зам.-шефа на вътрешната комисия в парламента Красимир Ципов (ГЕРБ). Идеята е на проверка за агентурно минало да подлежат членовете на бордове на държавни търговски дружества, хората, които са получили мажоритарни дялове в такива предприятия при раздържавяването им по стария закон за приватизация, и участниците в управлението на приватизационните фондове през годините. Целта е да се знае кой и как е свързан с приватизацията, мотивира се Ципов.
Промяната му хрумнала по време на дебатите в комисията около обявяването на агентите на тоталитарните служби сред кредитните милионери. Днес вътрешната комисия ще поправи окончателно пропуска в закона, че те трябва да бъдат проверени, но не да се обявяват, както е за президента, министрите, депутатите, общинарите, представителите на висшата администрация, медиите.
Осветяването им само ще потвърди публично известната теза, че

приватизацията е била за червените барони,

а управляващите по онова време са се поставили в услуга на Столетницата
За да не бъдем натрапчиви, само ще споменем за отговорността точно на онова синьо управление към срамни сделки като тази с БГА “Балкан”, “Плама”, “Кремиковци” и цял куп още такива. А какво да кажем за инвазията на руски монополисти. „Нефтохим-Бургас“, вместо да бъде оздравен и предложен на търга, бе продаден на “Лукойл”. “Петрол” пък се озова в ръцете на руски олигарх. Булбанк бе продадена за смешните 160 млн. долара (горе-долу колкото е годишната лихва на парите в трезора й). За сравнение - няколко години по-късно по-малката ДСК беше продадена на търг за 350 млн. евро. Можем много подробно да обясним как бе рекетиран един мобилен оператор, за да му бъде запазен монополът и какво се случи с неговите собственици, след като отказаха да си плащат. Бихме могли да изредим цяла плеяда от никому неизвестни дотогава лица, получили своя просперитет. Ще споменем най-известния сред тях – Косьо Самоковеца.
Истината е, че чрез приватизацията цялата материална база, даваща национален доход, бе унищожена. А кабинетът на ОДС създаде условията и възможността да се извърши извратената масова приватизация, измислена от „Позитано” 20. Сега плачът на ДСБ е и

заради съмнителното политическо бъдеще

Страхът от напълно възможното оставане извън борда на парламента след разпада на Синята коалиция кара тъмносините нервно да търсят пътища за оцеляване. Най-лесният е чрез замерянето с кал на тези, които вече са взели техните избиратели. Това също би трябвало да се отчита от потърпевшите. Те трябва да знаят, че в никакъв случай не трябва да допускат грешката на СДС да бъдат трамплин за оставането в парламента на десни политици, сраснали се с криминалния преход.
Накрая ще споменем един малко известен факт. Между 3 и 10 милиона души са пострадали от масовата приватизация, извършена в страните на бившия социалистически лагер, се твърди в публикувано изследване в британското списание „Лансет” на Дейвид Стъклър от Университета в Кеймбридж, неговия колега от Оксфорд Лоурънс Кинг и проф. Мартин Маккий от Лондонския институт по здравна хигиена и тропическа медицина. Те са работили по поръчка на Института за политико-икономически изследвания към Масачузетския университет „Амхърст”.
Изследването е на база

наблюдения върху данните за смъртността на 3 млн. души

в активна възраст между 16 и 59 г. в 22 страни от Източна Европа. Приватизацията е свързана с нарастване на смъртността на населението в трудоспособна възраст с 12,8%. Основен виновник е масовата безработица, която скача с цели 56% през периода 1989 – 2003 г. Сред причините за високата смъртност се открояват 2 основни: алкохолизмът и психологическият стрес.
За нашата страна изходните данни на тримата британски учени са лоши – страната ни е на незавидното първо място с 14,3 на 1000 души към 2003 г. Ако погледнем по-нови данни, ще видим, че за 2008 г. смъртността е спаднала, но с малко – едва 14,2 на 1000. Поясът на високата смъртност се обяснява с посткомунистическите епидемични нива на сърдечносъдовите заболявания, както и “външните” причинители на летален край като алкохола, самоубийствата, убийствата.

понеделник, 24 септември 2012 г.

Eсенна антикорупционна активност


Само за десетина дни управляващите пресираха опозицията с две антикорупционни комисии, които визират висшите етажи по време на тяхното управление.
Едната бе създадена след бурен няколкочасов дебат миналия четвъртък (20.09.) - целта й е „проучване на случаи, при които има факти, данни, документи, аргументирани публични разследвания, включително и прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата". В полезрението й ще са СПИН скандалът в БСП, кръгът Фронтиер, източването на БДЖ, АЕЦ Белене, Сливенгейт и други.
Втората комисия ще бъде гласувана в пленарната зала тази седмица. Тя трябва да провери всички данни, факти и обстоятелства, извършени досега по проекта АЕЦ „Белене” от 2002 г. до края на март 2012 г.
На пръв поглед няма нищо необичайно в случващото се. И управляващите, и опозицията би трябвало да се възползват от двете очертаващи се като много шумни комисии. Едните, за да покажат, че смятат да продължат управлението си още един мандат, а другите – че все още ги има, та позабравилите ги избиратели да се сетят отново за тях и да ги подкрепят на предстоящите избори. Също така отсега не може да се прогнозира какъв ще е резултатът от депутатските разследвания. Със сигурност обаче

изскочилите скелети от гардероба на грабителите

няма да зарадват данъкоплатците, които ще разберат за пореден път, че парите им са отишли в губещи проекти или направо са потънали в джобовете на върхушката от криминалния преход.
Съвсем естествено възниква въпросът дали са нужни тези комисии, при положение, че в самия парламент си има действаща антикорупционна комисия, има следствие, прокуратура, съд. Веднага ще опонираме на тези, които се противопоставят, както и на тези, които не се противопоставят, но се съмняват, че с двете комисии се цели допълнително замъгляване на аферите, с примери от европейски практики, където на прицел е точно

корупцията по висшите етажи

В съседна Гърция например действа временна анкетна комисия, която разследва причините за финансирана предизборна кампания и за подкупи на държавни лица. През 2011 година подобна комисия се появи и в австрийския парламент, за да разследва различни корупционни обвинения срещу бивши представители на властта. Такава разследваща анкетна комисия има и в Европейския парламент. Тя е със същата цел - да разследва борбата с корупцията по високите етажи, прането на пари и организираната престъпност.
Много интересно е да се отбележи, че идеята за такива разследвания не е на управляващите в момента. А идва от средите на опозицията и по-точно тя е плод на

вътрешнопартийните боричкания в БСП

Нека само да припомним, че два от предстоящите за разследване скандали са предизвикани от социалисти – около „СПИН” изказването си информационният секретар на „Позитано” 20 Антон Кутев споменава за сересетата, които уличавали неговата съпартийка Корнелия Нинова в далавери по времето, когато е била шеф на „Булгартабак”. А в „Сливенгейт” от публикуваните сересета се чува как местен соцлидер споменава шестцифрена сума, като цена за бъдещи индулгенции. В момента и двата фрапиращи случая са потулени. Самите социалисти се правят на умрели лисици. Само че точно в таен доклад, писан в края на тяхното управление от 2009 г., се твърди, че корупцията е обществен проблем в България. Този доклад е изготвен от европейска комисия, в която участва и Доминик дьо Вилпен, бивш премиер на Франция. В него е записано буквално следното: „През последните 10 години корупцията се е превърнала в обществен и социален проблем на България, а държавните институции не се намесват. Съществува

повече от общо мнение за безнаказаност на корумпираните хора

защото публичните власти не вземат нужните решения.”
Широката общественост все още не е запозната с всички факти от доклада. Но данъкоплатците вече получиха възможност да видят къде са отишли част от парите им от фактите, изложени от сегашния енергиен министър Делян Добрев:
“На площадката на Белене е имало 80% готов блок, който е развален преди започването на проекта. За развалянето се плаща. Този реактор, който в момента работи в Русия, е продаден за 78 милиона лева, а на хартия пише, че ще вземем 200 милиона. Под него стоят подписите на шефовете на НЕК, но тези хора слушат какво им казва министърът. Никой в НЕК не прави нещо на своя глава.” Министърът съвсем откровено поясни, че

„предателството срещу държавата е извършено още през 2006 г.

От самото начало процедурата е опорочена от корумпирани политици с цел лично облагодетелстване.” И че „хората трябва да знаят цялата истина за проекта “Белене”, да знаят как е злоупотребено с техните пари.” Според Добрев „109 млн. евро е сумата по сключено от хората на предишния енергиен министър Румен Овчаров допълнително споразумение, което е 2000 пъти над максималния праг за провеждане на обществена поръчка, без да е проведена такава.” Самият Р. Овч., чийто екип е продал реактора за жълти стотинки, днес твърди, че един реактор струвал 2 милиарда! Искът от 1 милиард евро неустойки на руската компания "Атомстройекспорт" допълнително нажежи страстите и даде възможност да се разкрият още нелицеприятни факти. Например прогнозите за консумация на електроенергия, с които е обосновано навремето решението за започване на строителството на АЕЦ "Белене", се оказаха несъстоятелни. Защото ако се гледат тези прогнози,

през миналата година България трябваше да изпитва недостиг на около 1000 мегавата

мощности, а то беше точно обратното, имахме 1000 мегавата, които работеха за износ. Любопитно е да се отбележи, че първият ангажиращ за България документ по проекта е споразумението от 29 ноември 2006 г. С него българската страна поема грижата да плати 200 милиона евро за подготвителни работи преди да е договорен окончателният договор за изпълнение, доставка и строителство и преди да е договорена окончателната цена. По-голямата част от тези пари са похарчени за разрушителни работи на площадката. В същото това споразумение двете страни поемат ангажимент в следващите 12 месеца да подпишат окончателен договор с всичките му клаузи и с окончателна цена, окончателни индекси на поскъпване. Това така и не се случва. За сметка на това две години по-късно, през ноември 2008 г., се подписва допълнение 5, с което Националната електрическа компания (НЕК) поръчва оборудване за 670 милиона евро и се задължава да плати 230 милиона от тях. Всъщност това е основният воденичен камък, който виси оттогава нататък на българската позиция. И на практика всички плащания, които са направени до момента по проекта, са следствие на това допълнение 5.
Точно затова е хубаво да бъдат разследвани и публично оповестени всички лица по висшите етажи на властта, които са взели тези погрешни решения. И на каква цена.... 

четвъртък, 20 септември 2012 г.

Преброяване на грабителите

Най-после избраниците на народа се решиха да се захванат с големите афери на криминалния преход. Те трябва да изберат днес състава на "парламентарна анкетна комисия за проучване на случаи, при които има факти, данни, документи, аргументирани публични разследвания, включително и прекратени дела и преписки за корупция по високите етажи на властта, довели до лично облагодетелстване на определени лица, ощетяване и значителни вредни последици за държавата".
Отсега засегнатите се опитват да спуснат пушилката на червено-синята мъгла. И ще разиграят поредния популистки цирк в пленарната зала. Гузен негонен бяга. Защото далаверите са за милиони, а върхушката, която се е облагодетелствала, вече е застрашена. До вчера Октоподът се е смятал за недосегаем, но вече не е - кукловодите губят съня си, явяват им се раирани костюми. Всъщност тепърва ще научаваме мрачни тайни и ще чуваме звън на сребърници. И тъй като една от десетте божи заповеди е: „Не кради!“, само подобаващо възмездие може да е онази светлина, пред която мракът си отива.

понеделник, 17 септември 2012 г.

Хлъзгавите досиета

Всеки път, когато ще се вади поредният горещ картоф, свързан с криминалния преход, се прави опит да бъде спусната червено-синята мъгла, засегнатите да останат на тъмно, а зависимостите да продължат. Пушилката днес се вдига около обявяването на 5000 кредитни милионери от зората на демокрацията, свързани с бившата Държавна сигурност. Промените в закона, даващи тази възможност, приети на първо четене още през април, влизат тази сряда (19.09.) за обсъждане във вътрешната комисия на Народното събрание, до седмица се очаква да бъдат приети повторно в пленарната зала и агентите да бъдат обявени.
Хубаво е да се припомни по този повод, че през годините се случваше дори комисиите, натоварени със задачата да осветяват бивши агенти, да бъдат закривани в момента, в който предстоеше да бъдат обявени лица в ключови сектори в политиката и властта. Така бе закрита още  първата комисия „Тамбуев” (наречена на името на покойния вече депутат Георги Тамбуев) през 1991 г., когато „изскочиха” (първо в медиите) парламентаристи доносници на ДС  от Великото народно събрание. Десетилетие по-късно същото се случи с комисията „Андреев” (по името на оглавилия я депутат Методи Андреев), когато тя се опита да освети висши магистрати. Точно те окастриха възможностите й за действия като с Решение №10  на Конституционния съд от 22.09.1997 г. “картотекираните” отпаднаха от обсега на закона, защото според съда наличието на регистрационни картони за дадено лице не било достатъчно основание за обявяването на принадлежност към комунистическия репресивен апарат. (По-късно стана ясно защо – в тогавашния състав на КС цъфнаха няколко магистрати с картончета).
Действията на сегашната комисия, водена вече втори мандат от Евтим Костадинов, също бяха съпътствани с явни и неявни опити тя да бъде провалена. И едва ли някой е очаквал друго, след като бе обявен агент Гоце, десетки посланици, настоящи и бивши, свързани с ДС и висшия клир на Светия синод.
“Правени са доста опити да се ограничи работата на комисията или да се отмени законът за дейността й”, откровен е  Костадинов. Същевременно както той, така и екипът му са убедени, че друг път няма и в конкретния случай трябва да се стигне докрай и


да бъде изваденанаяве истината за финансовите престъпления


по време на прехода. За обществото е важно да се разбере по какъв начин е била получавана финансова информация в тези години, как са получени кредити, кой ги е получил. Една бърза съпоставка на предварителната информация с други категории, обявени преди това, показва, че само при дипломатите и МВР процентът на разкритите е бил по-висок.  Около 10% от всички структури, които са проверени, се оказват сътрудници на ДС. До момента са проверени общо 10 500 фирми, а хората, които са били свързани с ръководството на тези фирми, са 50 000 души.
В новите текстове от закона се казва, че обект на проверка ще са еднолични търговци, управители и членове на управителен или контролен орган на ООД-та и АД-та към момента на теглене на кредита. Това изречение на практика превръща въпросните лица в публични личности, което развързва ръцете на комисията да оповести имената на агентите. Оттук нататък въпрос на логични действия е да се разбере защо въпросните лица не са обслужвали кредитите си и най-вече връзките и зависимостите им дали възможност преди това точно те да получат огромни средства. Вносителката на промените Екатерина Михайлова от Синята коалиция стига и по-далеч. Тя предполага, че въпросните лица имат общо и с хиперинфлацията в началото на 90-те и рязкото обезценяване на българската валута. На същото мнение са и управляващи и опозиция, те искат, след като лъснат тези връзки, посочените от закона  


да бъдат обект и на Закона за гражданската конфискация


Всъщност един от основните въпроси, свързани с появата на Октопода, е къде изчезнаха голяма част от парите, кой и как направи това възможно. Точно тази категория хора са се възползвали от инфлацията и нестабилността на банковата система, за да присвоят големи суми, затова е повече от задължително да излезе на бял свят истината дали ДС има участие в трансформацията на икономиката на страната. Ще поясним, че по това време (средата на 90-те години)


страната бе доведена до национална катастрофа


520% инфлация, грандиозен срив в банковата система, заплати с равностойност на няколко долара, криминален износ на милиарди от страната чрез тъй наречените ценни пратки от кухите банки, с които се преточваха парите на данъкоплатците в частни джобове. Според най-груби изчисления дори ако бяха взели само по един милион лева лоши кредити, то мащабът на това ограбване би бил 10 500 000 000 тогавашни лева. Само че те далеч не са били така скромни. Без да навлизаме в подробности, ще съобщим, че само един от известните „каналджии” на ДС успява да източи 1,2 милиарда лева от ямболска банка, която заради това и фалира.
Съвсем естествено след тази поправка се очаква да дойде и друга, вече подготвена от управляващите. Според автора й Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ, участниците в приватизацията по време на прехода също ще бъдат проверени за принадлежност към ДС. Идеята му е на проверка за агентурно минало да подлежат членовете на бордове на държавни търговски дружества, хората, които са получили мажоритарни дялове в такива предприятия при раздържавяването им по стария закон за приватизация, и участниците в управлението на приватизационните фондове през годините. По думите на Ципов “важно е хората да знаят кой и как е свързан с приватизацията”. С тази поправка


пъзелът около аферите на прехода


връзката с бившите репресивни органи на комунистическия режим ще бъде разнищен. Това означава, че възможностите на участниците в тези процеси да влияят в сегашното време ще бъдат силно ограничени. Първо, защото спрямо тях ще действа така наречената „тиха лустрация”, в резултат на която в някои ключови институции като президентството и външното ни министерство вече не е възможно да работят бивши агенти. И, второ, защото след обявяването им, те могат да бъдат вече обект за разследване от страна на Комисията за конфискация на незаконно придобито имущество, както и да подлежат на ударите на съответния закон. Всичко това ще редуцира възможностите на Октопода до минимум. Разбира се, това в никакъв случай няма да направи неговите пипала безопасни.
Накрая, но не на последно място, не може да не отбележим, че висящ остава въпросът за зависимостите на тези, които са раздавали кредитите, както и на онези по върховете на политическия живот и държавата, с чиито протекции по онова време се е извършвал този процес. Защото все някога ще бъде изваден всеки горещ картоф. По-същественото е  да бъдат осветени кукловодите, а не само доносниците и техните жертви.

сряда, 12 септември 2012 г.

СДС остави конспирациите в миналото

Сините загърбиха провокативното поведение, изпъстрено с мними врагове и техните заговори, така характерно за Синята коалиция. Затова и разликата в политическото поведение на СДС и ДСБ вече е очевидна.
Новата позиция на СДС да бъде конструктивна партия с единствен враг БСП дава резултат. Сините приеха искане на управляващите и внесоха за обсъждане в парламента промени в Закона за защита на конкуренцията. Предложените поправки са същите като публикуваните през юни от министерството на икономиката изменения в закона. Внасянето им от депутати, а не от кабинета, каквито бяха първоначалните намерения

се прави, за да се спести време


И тъй като поправките се подкрепят и от ДПС,  председателя на бюджетната комисия и бивш лидер на СДС Мартин Димитров отбелязва, че допълнителен бонус е широката подкрепа. Предложената от СДС поправка е и с голяма обществена значимост, тъй като ще се защитят малките и средните производители.
Вчера сините се обявиха в подкрепа на управляващите и срещу провеждането на референдума за строителството на АЕЦ „Белене”.  Според тях този референдум противоречал на конституцията, тъй като е свързан с харчене на пари от бюджета на държавата, а това било единствено в компетенциите на правителството.
Миналата седмица пък от „Раковски” 134 обявиха, че ще организират поредица срещи с партиите - членки на ЕНП (Европейската народна партия). Една от тях ще е с управляващата ГЕРБ. Само ще отбележим, че досега, ако е имало срещи с управляващите, то те са били тайни. Фактът, че Синята коалиция в продължение на година и половина бе  опозиция на управляващите, сам по себе сие показателен за това какви са били отношенията между две сродни партии.
Това не означава, че вдясно са разбрали какво трябва да правят, за да се консолидират избирателите и направят така, че след следващите избори да бъдат значим фактор в политическия живот. Засега има само добри намерения и отделни позиции, които вдъхват надежда. Едва ли тези, които не успяха да се преборят за запазването на Синята коалиция, ще се примирят с положението си на губещи. Но поне там се правят стъпки за запазването на единството. И това е правилният път. Всеки опит за ново разцепление в сините редици, каквито намерения имаше с така наречената „габровска среща” в началото на летния сезон, са обречени на провал. На ДСБ не им трябва Синя коалиция с отцепници, които ще искат единствено да се наредят на първи места в листите. От друга страна, никак не е ясно и бъдещето на ДСБ. След труса през пролетта, когато те бяха напуснати от ключови фигури, ехото от него там все още кънти. И нищо чудно съвсем скоро да станем свидетели на напускането на още ключови фигури. Така че тактиката на сините

с малки крачки към големия успех


е убедителна. Фактът, че по време на вчерашния Национален съвет е имало само едно спречкване с неуспелия кандидат за лидер Ваньо Шарков, което бързо е било овладяно, показва, че диалогът е единствената правилна форма за общуване в сините редици. Все пак длъжни сме да отбележим, че тепърва на различните ръководни нива в партията предстоят промени, ще се редят и листи за следващото Народно събрание. Известно е, че сините в скандалите имат традиции. Ако все пак са решили да си върнат доверието на избягалите стотици хиляди избиратели, то пътят към победата е в единството на всички нива. Това е една от целите. Как ще бъде и дали ще бъде постигната е отделен въпрос.

понеделник, 10 септември 2012 г.

Деветосептемврийска пушилка


Преди още да се стигне до очакваните схватки между червени и сини политически агитки в чест на годишнината от раждането на тоталитаризма в България, приключил с падането на Стената и осъден от Европа наред с нацизма, балонът бе надут с предложение на син депутат на мястото на сваления за ремонт Паметник на Цар Освободител в центъра на София да бъде издигнат паметник на Хан Аспарух. Депутатът внесе в Народното събрание и проект за вземане на съответното решение на парламента. Това беше достатъчно, за да пламне искрата и страстите да се разгорят. Още повече че по същото време се честваха годишнини от раждането на диктатора Тодор Живков и от убийството на писателя дисидент Георги Марков.

В деня на самия празник, още в ранни зори
социалната мрежа пламна

с  актуални шеги. "Честита 68-а годишнина от заразяването на България със СПИН!", беше един от поздравите, които цъфнаха във „Фейсбук“. Наред с военните руски песни се появи и колаж на пловдивския паметник „Альоша“ с презерватив.
По-късно и едните, и другите тръгнаха по свои пътища. Съюзът на репресираните организира поклонение пред Мемориала на жертвите на комунизма до НДК. Столичните социалисти се събраха на поклонение пред Братската могила в Борисовата градина. В местността Копривките в Родопите пък беше елитът на БСП, начело с лидера Сергей Станишев.
Тези празненства целят единствено да прикрият трудната ситуация в която са изпаднали двете водещи в зората на демокрацията формации. В БСП 

трудно ще могат да се измъкнат
от гафа със СПИН-а

на техния медиен секретар Антон Кутев. Както и да се опитват да го замажат, той не предвещава нищо добро, там разединението продължава и няма да приключи само с апаратните победи.
В двете десни партии настъпи хаос. Явно все по-незначителното им влияние, както и краят на Синята коалиция така е разтърсил пазителите на досегашното статукво там, че са го ударили на лично спасение и действат на принципа „след нас, ако ще и потоп”. Първо в пленарната зала по време на откриването на есенната сесия на Народното събрание бившият лидер на СДС Мартин Димитров прочете една напълно опозиционна декларация, в която фразеологията доминираше, ден по-късно само трима техни депутати бяха в залата, когато бе отхвърлен лустрационен законопроект на Синята коалиция. И жалко, и срамно. Но никак не е за чудене, защото лъсват зависимости, които обясняват защо например тези лустрационни текстове 

не бяха приети
по време на синьото управление

в края на миналия и началото на нашия век, когато имаха абсолютно мнозинство в парламента. Също така прочетената от Мартин позиция, напълно съвпадаща с тезите на левицата, показва защо близо година и половина Синята коалиция бе в един отбор с тях срещу управляващите. На всичкото отгоре се оказа, че няколко часа по-рано във вторник (04.09) Мартин е обещал пред НИС на СДС едно да говори, а е изпълнил чужда поръчка от трибуната в пленарната зала.

Но нека разгледаме по-подробно отхвърления лустрационен законопроект. Той е със заглавие „Законопроект за временно въвеждане на ограничения за заемане на ръководни длъжности”.  Направен е по подобие на други, вече приложени в други бивши социалистически страни след падането на желязната завеса и с него не се цели да се превърне

в акт на реванш или налагане на справедливост.

Затова този законопроект не се занимава с извършените престъпления по времето на комунистическите режими, те следва да се наказват в съответствие с Наказателния кодекс, като трябва да се отбележи, че въпросът за давността на тези престъпления в България все още не е намерил  решение.
За да не се смята, че предложените мерки навлизат в територията на наказателното право и с цел правилното прилагане на лустрационните закони, Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа прие Резолюция 1096/1996 г. В нея се посочва, че някои страни са въвели административни мерки, като лустрационни или декомунизационни закони за разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи. Целта на тези мерки е да бъдат изключени лицата от изпълняване на управленска власт, ако не може да им се има доверие. При всички лустрационни закони, прилагани в европейските държави,

се въвежда принцип на преценяване на всеки случай индивидуално

от независим орган, избиран от парламента с голямо мнозинство.
При определянето на дефиницията „ръководни длъжности” е използвано определението от Национална класификация на професиите и длъжностите в Република България, с изключение на изборните длъжности.
Като основен мотив за отхвърлянето на проектозакона, конкретно занимаващите се с него в три комисии народни представители са посочили възможността да бъдат нарушени човешки права, цитирани са редица конституционни решения по сходни разпоредби на различни закони, обявени за противоконституционни от Конституционния съд. (Само ще отбележим, че не всички решения на Конституционния съд са в тази посока. Например за Закона за временно въвеждане на някои допълнителни изисквания към членовете на ръководствата на научните организации и Висшата атестационна комисия, който беше приет през 1992 г. висшите магистрати със свое Решение № 1 от 11 февруари 1993 г. по конституционно дело № 32 от 1992 г. са  отхвърлили оспорването, че такъв законопроект е противоконституционен. Записано е в мотивите, че
възможността на един учен да стане ръководител или член на ръководен орган не е право, не е избор на професия и място на работа.)
За да приключим с това

срамно за сините неприсъствие

в залата по време на гласуването, което със сигурност ще задълбочи кризата при тях, сме длъжни да отбележим, че отдавна е в ход така наречената тиха лустрация, която на практика обезсмисли и приемането на законопроекта.
Предварителните проверки за принадлежност към бившия репресивен апарат на ДС на кандидатите за ръководни длъжности във висши държавни учреждения свеждат до минимум възможността днес в тях да бъдат назначени служители с такова минало.

Накрая не трябва да пропускаме и развитието, което се очаква в парламента през тази седмица с предложението да бъде разследвана червената депутатка Корнелия Нинова заради обвиненията, че е участвала в корупционни схеми, когато е била шеф на „Булгартабак” по време на червеното управление. Очаква се още във вторник управляващите да вземат решение дали да бъде създадена анкетна комисия по този повод. Очевидно енергията на социалистите ще бъде насочена и в посока как да бъде защитена тяхната депутатка. Улисани в празничната демагогия те някакси забравят предстоящите неприятности. Само че рано или късно идва часът на изтрезняването. А и крайно време е мрачните тайни, родили Октопода и криминалния преход, да бъдат вдигнати.

сряда, 5 септември 2012 г.

Сини депутатски вълнения

Това, което се очакваше, се случи. СДС и ДСБ, партии от формално съществуващата в парламента Синя коалиция, обявиха две различни позиции към управляващите в новия политически сезон тази есен. ДСБ продължават да сгъстяват червено-синята мъгла, съществуваща от близо година и половина в пленарната зала. А сините, след като се върнаха към основния си принцип да са противник единствено на бившите комунисти, заявиха вчера, че ще поискат среща с ръководството на ГЕРБ като сродна Народна партия, за да обсъдят въпроси, по които могат да им бъдат коректив. Новият лидер на СДС д-р Емил Кабаиванов обяви и темите на своята политика. Те са свързани със стандарта на живот, сигурността,  образованието, здравеопазването и перспективите на страната ни в обединена Европа. Предмет на конкретна дискусия с управляващите по тях ще е проектобюджетът за догодина и как той ще стимулира частния бизнес и ще гарантира доходи и пенсии. „СДС не е спестявал истините към управлението. Но ще държим на коректното отношение”, заяви Кабаиванов на „Раковски” 134.
На противоположно мнение са от ДСБ. Затова те щели да съсредоточат усилията си за политическа консолидация на избирателите на десницата със срещи из цялата страна. „Вдигаме ръце от правителството, няма смисъл да действаме

по правилата на парламентаризма


след като сме се убедили, че ГЕРБ нито може да ги спазва, нито може да се възползва от експертизата на десните политици или на останалите десни в България. Затова ние приемаме този малко по-необичаен политически курс, но смятаме, че осигуряването на дясна алтернатива на ГЕРБ в момента е най-важната задача и ДСБ може да я изпълни”, каза Светослав Малинов. Той не уточни с какви извънпарламентарни методи ще си служат от неговата партия. Може само да се предполага, че предвид

доброто сътрудничество


между БСП и ДСБ двете партии заедно ще участват в подготовката на протести. Най-щекотлив за двете десни партии обаче остава въпросът дали депутатите от СДС, повечето от които бяха за запазване на Синята коалиция, ще приемат инструкциите на централата да не играят по свирката на ДСБ. Бившият лидер Мартин Димитров не крие намерението си да продължи да се изживява като лицето на сините. На „Раковски” 134 той ще приема позициите на ръководството, но в пленарната зала ще излага тезите на ДСБ, както се случи вчера. В парламента Димитров заяви, че сегашното партийно ръководство щяло „да се държи беззъбо” в името на някакво

бъдещо сътрудничество с ГЕРБ


Всъщност това не е така и скоро ще се види, че управляващите се съобразяват със сините, включително и с промени по висшите етажи на властта. Д-р Кабаиванов беше попитал риторично „какво печелим, ако кажем колко е лошо положението”. Досега той смяташе, че депутатите трябва да се съобразяват с устава и решенията на националното ръководство. Нападките на бившия лидер и най-вече двойственото му поведение са повод Кабаиванов да реши

да заеме по-твърда позиция


спрямо вътрешната опозиция, която очевидно няма намерения да се съобразява с решенията на ръководството. Всъщност от радетелите за Синята коалиция, които загубиха изборите за лидерския пост, само Димитров се изказва през последните дни. Останалите мълчат. В близките дни ще стане ясно дали това само е било затишие пред буря, или е резултат от нежеланието на ръководството на ДСБ да преговаря с бъдещи отцепници.
Истината е, че сините не са поставени между чука и наковалнята, както искат да ги изкарат някои. Те си имат своите твърди гласове, а тактиката им на отвореност към десницата и представителите на бизнеса може само да помогне в избистрянето на техните позиции. Единството на десницата е стара цел, на която Октопода се противопоставяше през целия криминален преход. С увеличаването на броя на публикуваните досиета картината на зависимостите на десни политици с бившата Държавна сигурност бе допълнена. От нея все по-ясно си личи кои са причините за колаборацията между сини и червени и превръщането на СДС през годините в мнима опозиция. Ако сегашното ръководство покаже, че е приключило с този етап, то и възраждането на сините ще е въпрос на време и ще проличи още на следващите избори.

понеделник, 3 септември 2012 г.

Парламентарният фалстарт на опозицията



Новият парламентарен сезон започва зле за червено-синята мъгла. Социалистите нямат време да потулят и загърбят скандала с медийния им секретар Антон Кутев. А Синя коалиция на практика няма. Така че на извънредното заседание на Народното събрание във вторник (04.09) със сигурност ще има дежурните нападки от страна на опозицията, създаващи впечатлението за хаос и безсмислен труд, но те ще бледнеят пред случващото се вляво и вдясно.
Ще припомним, че социалистите и депутатите от СДС и ДСБ бяха близо година и половина в един отбор срещу управляващите, гласуваха против тях на всички вотове на недоверие, с изключение на последния, когато вдясно, с решението за самостоятелно явяване на изборите, синият лъв показа, че главният му противик след 10 ноември 1989 г. си остават бившите комунисти.
Заради мечешката услуга на Кутев, вниманието на обществеността няма да може да бъде фокусирано в пленарната зала, а ще бъде изместено към „Позитано” 20, партийната централа на социалистите. Както е известно днес привечер членове и симпатизанти на БСП се канят да я окупират. Те не приемат извиненията на медийния секретар по повод думите му, че  „социализмът има нещо общо със СПИН и предимно се предава по наследство и по полов път”, и че в тяхната партия било „нормално наследниците да стават социалисти просто заради бащите си”. Те ще настояват за ново заседание на контролната комисия и за наказание на члена на  Изпълнителното бюро, заради неговото срамно поведение. Според протестиращите решението на „Страшния червен съд" съгрешилият депутат да се извини „незабавно, недвусмислено и без уговорки" не е достатъчно. Те оспорват и твърдението на Мая Манолова, (председател на „съда”), че ръководеният от нея орган „не е нито инквизиция, нито цензор и не може да наказва социалисти заради непремерени изказвания и тъпи вицове".

Противниците на Кутев смятат, че в устава на столетницата

са предвидени санкциите, които могат да бъдат налагани в подобни случаи - забележка, порицание, сваляне на доверие, които трябва да бъдат приложени, включително и крайната мярка, защото са нанесени „тежки морални щети на БСП".
Възможно е в самия парламент да бъде разгледан случая „Кутев”. Казаното от него е в пряка връзка с мрачните тоталитарни времена, вещаят реставрация и затова не бива да бъдат подминавани с лека ръка. Нацисткият и тоталитарните режими на бившите комунистически страни бяха осъдени в Европа, включително и в нашата страна. Въпрос на време е пропагандирането на подобни мракобесни каузи, което строго се наказва във водещите страни на стария континент, да се преследва съдебно и у нас. Затова Кутев би следвало най-малко да бъде порицан от парламентарната трибуна.
С особен интерес ще следиме процесите вдясно. Новото ръководство на  „Раковски” 134 смята да привика своите  депутати и да ги инструктира

да следват само техните указания за това какво политическо поведение

да имат в пленарната зала и в никакъв случай да не се колаборират с червените, дори, когато техните партньори от ДСБ решат да го направят. В момента все още няма яснота какво точно ще се случи в сините редици след като бившият председател Мартин Димитров, Надежда Михайлова, (бивш лидер на СДС и външен министър, сега евродепутат), неуспелият кандидат за лидер депутата Ваньо Шарков и още неколцина парламентаристи не искат да се примирят с нарушеното статукво с разпада на Синята коалиция. Те вече направиха преди близо два месеца контролна сбирка в Габрово, където обсъдиха възможността да създадат движение с условното наименования „Синя платформа”. Според една от идеите на Михайлова, то трябвало да бъде транплин за възстановяването на коалицията с ДСБ. Друга възможност минавала през

оттеглянето на старите влъхви и даване на път на новото поколение,

което да стане флагман на десницата, така както дълги години бяха първопроходците на синята идея и дори имаха възможността да управляват. Според Михайлова, след повече от десет години опозиция, десницата се нуждаела от свежа кръв и това бил шансът да оцелее. До момента няма реакция от страна на ръководството на ДСБ. Знае се само, че необмислената и прибързана оставка на Мартин Димитров е била приета на нож и квалифицирана като глупава постъпка. Известно е също така, че трите букви (СДС) са важни за всяка коалиция вдясно. Те автоматически носят близо 250 000 гласа и гарантират влизането в парламента. Точно затова прогнозите са, че тези, които искат да възстановят Синята коалиция, няма да го направят чрез отцепване, както навремето заради неизбирането на Екатерина Михайлова за шеф на партията, една група се напусна сините редици и по-късно бе създадено ДСБ. Кръгът около Михайлова, Димитров и Шарков

ще се опита да превземе отвътре СДС

Това неизбежно би предизвикало подобаващ шум в десницата и би и нанесло повече вреди отколкото ползи. Досегашният опит сочи, че всичко може да се очаква и че действията там са непредвидими. Зад фразеологията, която винаги е обвита с добри намерения, се крият зависимости, които доказаха защо криминалният преход продължи толкова дълго. Пипалата на Октопода са твърде дълги, за да се смята, че лесно може да се приключи с тези години, изпълнени с надежди и срамни задкулисни сделки. Добрата новина е, че времето до следващите избори е кратко и картите трябва да се сложат на масата.
 Глухият тътен в БСП пък показва, че предконгресната битка от тази пролет там все още не е приключила. И ще се разгаря на приливи и отливи, а гафовете, направени от водещи фигури и от двете страни, само допълнително ще нагнетяват обстановка. От това най-голяма полза имат управляващите, защото на тях ще им е по-лесно да осъществяват целите си. Освен това те са бетонирани с подкрепата на независимите депутати, които ще търсят и ще им се търси място под слънцето. Някои от тях имат опит в политическите интриги, който все още не е изчерпан и винаги може да се използва за вдигане на пушилка, подобна на тази която използваха сините и червените, но този път насочена срещу тях.
И понеже е началото на политическия сезон би било добре на влизане в сградата всеки един народен представител да прочете отново надписа на фасадата „Съединението прави силата”, и да се опита да го приложи. Когато това един ден се случи ще бъдем сигурни, че в пленарната зала народните избраници ще работят за полза роду. И в нея няма да присъстват някои смешници, които споменахме по-горе, нито пък другите, хайде да не им правим реклама, като ги изброяваме поименно.


неделя, 2 септември 2012 г.

Кутев пак наду свирката

Вместо на висок глас да извика: „Простете!”, а след това да се скрие вдън земя и никой повече да не чуе за него, заради изцепката му, че социализмът бил като спина и се предавал по наследство или по полов път, Антон Кутев, висш функционер на БСП, отново накаканиза куп простотии, с които нагледно показа защо по времето на соца комунистите бяха определяни като чугунени глави. „Извинявам се на всички социалисти, които не могат да си вършат работата заради измисления скандал от последните дни. Съжалявам, че вместо да звучат нашите алтернативни предложения и критики към ГЕРБ, обществото се занимава с несъществена и изкривена дискусия”, посочва в изявление депутатът от Коалиция за България. Но с просто око се вижда, че няма извинения, а нови обвинения и търсене на врага, най-вече на този с партиен билет. В духа на неговите думи някои може да кажат - оставете ги да се избият и им гледайте сеира. Само че нас не ни вълнуват политическите свирки, които няма съмнение Кутев знае как да надува. Никак не ни е безразлично, че точно от БСП запяха „Дружна песен пак да екне” и откровено се готвят да върнат мракобесието на тоталитаризма.