Общо показвания

вторник, 28 декември 2010 г.

Съюзници разбойници

Шовинистичната песен със същото заглавие, написана след злополучната Балканска война 1912-1913 г. и тълкувана по различен начин през годините, има едно неизменно измерение - лютата и безмилостна оценка на политическите предателства, давана от избирателите.
Това, че Барон Мюнхаузен, Командира и Ловеца с харамийския псевдоним се озоваха в един отбор в края на 2010 година, вече не е новина. То се очакваше и в известен смисъл бе предвидено. Беше видно от самото начало, че тяхното увъртане около управляващите не е здравословно. Партията, по-известна като „Ред, законност и Държавна сигурност”, трябваше да осигури политически чадър и съдебна неприкосновеност на нейните създатели. Лицевите опори на Иван Костов и букетите с цветя, поднесени във военната болница, би трябвало да го подредят на шведската маса редом с победителите, а

поощрителните потупвания на бъдещия обитател на „Дондуков”1,

направени от човека с двете имена, би трябвало да продължат олигархичното статукво.
Единият прекъсваше пресконференции, за да си поприказва с министър-председателя и показваше есемесите от него. После обаче същият си показа рогата, като не подкрепи импийчмънта срещу държавния глава. Всички видяха, че тези есемеси не са сред най-любимите и че предпочита хомоесемеси, а най-накрая се озова с найлонова торбичка с грозде пред дома на истинския си господар.
А какво да кажем за бившия преподавател по марксистка политикономия. Спомняте ли си как тръпнещо очакваше да осребри оказалия се неочаквано важен факт, че ГЕРБ и Синята коалиция са част от Европейската народна партия. Как вяло размаха пръст срещу кандидатурата на министъра без портфейл. И как светкавично се сви пред угрозата да бъде изкарано на светло досието на един в неговото партийно ръководство с псевдоним Професора. И когато разбра, че без командирската подкрепа ще има управление, реши да руши тихо, но вседневно, най-вече с лични ласкателства и „приятелско” посочване на грешките. С една единствена цел - един ден да опрат отново до капацитета на неговото успешно управление и най-вече до него самия.
Нека си припомним и изненадващото въодушевление, обзело държавния глава след парламентарните избори през лятото на 2009 г. Тогава той оцени победата като внушителна и солидна, а вотът на избирателите като изразяващ желанието им за промяна. Освен това допълни, че полученото мнозинство било предпоставка за стабилност. Още тогава на мнозина им светна, че Ловецът може с лека ръка да зареже загубилите, макар че по време на цялото им управление показваше, че той е бащицата на тази коалиция и че без него едва ли е можело тя да се осъществи. С каква йезуитска невинност каза, че „избирателите показаха с действията си, че болестите на демокрацията се лекуват с повече демокрация, както и че искат ясен субект, който да поеме отговорностите си в условията на криза”. И как само плонжира на бъдещия премиер с думите: „Имали сме спорове, но

винаги сме стигали до консенсус по решенията,

от които зависи образът на България”.
Веднага ще попитаме какво ли се е случило оттогава насам, че днес вече за него премиерът е зъл човек, който най-логично би било да издигне Алексей Петров за свой кандидат-президент. Каква впечатляваща близост излиза, че има между Ловеца и Командира!... Как само си подхвърлят топката... Нали Иван Костов преди изборите говореше за човека от подземието...Всъщност едва ли някой се съмнява не само в повратливостта на тези хора, но и в онова, което един психиатър, създател на ДСБ, казваше, че единственото, което може да се очаква от лъжливо племе като тях, са лицемерните словопроизводства. „Нека си дадем сметка - добре структурираната и елегантно осъществена лъжа се таксува като политическо майсторство и предизвиква нещо подобно на възхищение. Такъв един лъжец наричат опитен политик и той сам се нарича така. Наричат се опитни, защото правилно са преценили, че в решимостта си

да стигнат докрай са напреднали далеч в разчовечаването”.

Доста зловещо звучат тези думимакар че няма как да проявим милозливост, когато всеки ден излизат скелети от гардероба на миналото и ни разкриват неподозирани досега обвързаности на тези политици, които вече можем да наречем „съюзници разбойници”. Те всъщност не могат да бъдат наречени по друг начин не само заради това, че единият е крил склонността си към левия бряг, другият и досега упорито прикрива кременчугския си период, а третият лъсна като „Гоце” едва във втория му мандат. А по-скоро са наричани така заради последователността си да вредят на демократичните процеси. Истината е, че тези политици си повярваха, че са станали капиталисти не само по лични придобивки, но и по светоусещане. Всъщност

те влязоха в капитализма по комунистически елементарно

– отказаха се от постулата за забраната на частната собственост и стъпиха в капитализма с марксистката си представа за него – че човек за човека е вълк, че с пари може да се купи всичко, че в името на парите е позволено абсолютно всичко и... много подобни параноични абсолютизации на демократичното общество.Разбулването на скритите им тайни и обвързаности обаче ги хвърля в тих ужас. Нарушената омерта на прехода ги кара да показват не само дълбоката си принадлежност към кукловодитено и да заменят маските с мракобеснически намерения. Каквато всъщност е фамозната на пръв поглед Алтернатива на българското Възраждане, напомняща единствено за това как в края на бившия режим от подобни възродители бяха прокудени стотици хиляди наши сънародници. Трябва ли да обясняваме защо днес Командира атакува ръководството на една електроцентрала. В същото време си трае за съседни на нея централи, които продават и ще продават ток на двойно по-скъпи цени на държавата, договорени от неговото правителство. Целта е повече от прозрачна – с поредица от хватки да се вдигне цената на тока за населението и да се предизвикат брожения. Лекото открехване на завесата на договорките само за ТЕЦ „Варна” показа какво бреме лежи днес на данъкоплатците заради „блестящите” ходове на неговото правителство. Като добавим към това и

кой реанимира проекта АЕЦ „Белене” през януари 2001 г.,

ще разберем защо Командира предпочита да стои в сянка и бута напред Мартин да громи ядрените проекти на страната.
Всъщност това, което се е случило, много прилича на една притча. „Върви един човек из пустинята и чува глас „копай тук и ще намериш злато”. Копал копал, но нищо не намерил и продължил. Пак чул същия глас и пак се повторила историята. На третия път силно се поколебал дали да копае, но пак копал и когато най-накрая действително намерил злато, някъде горе се чул глас :”Егати късмета!”Затова кукловодите са в шок. И единственият им шанс са „съюзниците разбойници”. Но за тяхно съжаление, освен че те са разкрити, има и една лоша новина за тях. И тя е, че няма как отново да преметнат избирателите. Отсега още така нареченият електорат подобаващо оценява не само ловджийските подвизи, двойните имена, обратната сексуалност, но най-вече техния гьонсуратлък, което е сигурен знак, че този път няма да им се размине.

четвъртък, 23 декември 2010 г.

Фарисейщини на квадрат

„Тут слово взял Георгий Пырванов и устами своего переводчика заявил на русском:
Позвольте использовать неспецифическую терминологию и сказать, что подписание всех этих договоренностей обеспечило нашей стране большой член.
По сути высказывание выглядело верным, но форма заставляла задуматься насчет того, что президент Болгарии как-то все-таки переволновался за эти два дня.
Через несколько минут один болгарский журналист, задавая вопрос своему президенту, сказал:
Бридж ­ игра сложная, и выложить "большой шлем" непросто...
Только теперь стало ясно, что господин Пырванов имел в виду "шлем", а не то, чем в России измеряется как твоя собственная состоятельность, так и состоятельность твоей страны.”
Припомняме отново тази иронична и унизителна за държавния глава статия в „Комерсант” , публикувана на 19.1.2008 г. веднага след с „историческите” енергийни споразумения между Русия и България в София не за друго, а за да се знае, че българските граждани не закусват карфички. И ако паметта на някои политици е къса, то данъкоплатците искат да знаят защо

в гьола на АЕЦ „Белене” потънаха повече от един милиард лева.

Всъщност едва ли трябва да се учудваме на нахалството, с което човекът с двете имена се опитва да превърне това в „голям шлем”. Ето какво каза той по БНТ без никакъв свян: „За тези 20 години България, българско правителство или институциите не са подписвали такъв пакет от мащабни проекти, какъвто ние направихме през 2008 г. Второ, аз наистина имам съмнения, че правителството и лично г-н Борисов няма реално да придвижат тези проекти. Оставам настрани факта и ситуацията около „Бургас-Александруполис”. Там наистина екологичната оценка е решаваща. Но много бавно, много мудно се работи по „Южен поток”. Там ние започнахме първи, ако си спомняте. Ние стартирахме проекта „Южен поток”. Едва сега, може би последни, ние подписваме за създаването на предпроектната компания и освен това остават много неизяснени въпроси. Големият проблем обаче е „Белене”. И аз имам чувството, че премиерът Борисов просто се ослушва, образно казано, да види кой ще надделее в обществения дебат. А в рамките на това мотаене ние губим вече 15-16 месеца. Това е време, в което Турция много мащабно, много динамично реализира проектите за развитието на ядрената си енергетика. Същото е със северните ни съседи. Т.е. ние губим темпо, което може да се окаже решаващо”.
Няма да коментираме какво се прави в момента по енергийните проекти, само ще допълним ироничната статия на „Комерсант” с разсекретената „паметна бележка” от „историческата” среща между двамата президенти на 18.1.2008 г. в София. От нея става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил.
Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ „Белене” може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране.
За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция.
Само ще припомним, че проектът беше върнат за доработка (ноември 2010 г.) и все още е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 година, без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Съвсем естествено възниква въпросът, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
По този повод няма как да пропуснем и последните разкрития на „Уикилийкс” за АЕЦ „Белене”. Никак не е случайно, че в секретния документ от 7.07.2009 г. американският посланик Нанси Макълдауни пише до Билия дом,

че българските власти „трескаво” бързат със строителството

но според експертите на RWE имало сериозни опасения, че ако практиките за безопасност продължават да бъдат пренебрегвани, „това може да представлява огромен риск”. Освен това липсвало прозрачност на проекта и германската компания била държана на тъмно. Съвсем прозрачно е твърдението на дипломатите в София, че участието RWE в такъв очевидно компрометиран проект,

„вони на съмнителни сделки”.

А ето как се опитва да се измъкне ловецът от съмнителното си участие в тази енергийна афера и в частност от застреляните негови супербогати съветници. „Аз не знам дали може да се говори за олигархия в България. Олигархията е очевидно едно понятие, което е привнесено от Русия. То беше измислено, за да се внуши някаква аналогия с управлението на Путин. Олигархията е срастването на икономическата и политическата власт. И друг път съм казал кога се осъществи това срастване, макар и не в мащабите на Русия – тогава, когато се разпродаваха имуществата, фабриките, банките в България и това беше преди повече от 10 години”.
Естествено, че за Първанов най-удобно е да си подхвърля топката с Иван Костов. А за останалото да се прави на ощипана госпожица. Но веднага ще кажем, че АБВ не е просто народно движение, родило се от дълбините. Така наречената Алтернатива на Българското Възраждане е чист продукт на онези, които

през последните 20 години осъществяваха криминалния преход

Ако комисията по досиетата провери участниците само в учредителната сбирка на АБВ, ще стане ясно, че повече от половината са хора на бившата ДС. Очевидно е, че някой иска да продължат двойните стандарти чрез познатата ни формула „крадецът вика дръжте крадеца”. Само че тя е много опасна, като се има предвид, че възродителите са същите, които прокудиха хиляди наши сънародници по времето на Тато.
Ако направим един бърз преглед на хиперактивността на държавния глава през последната година, ще видим колко безсмислена е тя – от коварното огласяване на разговора с финансовия министър, през проваления импийчмънт с подставената партия, която някои наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, и стигнем до лекото открехване на мрачните му връзки с Октопода. Съвсем логично е да се запитаме дали и самата институция е необходима. Особено като се има предвид, че от там идват единствено интриги.
Разбира се, мажоритарният вот, ако не друго, дава на Първанов най-силното алиби, за да има самочувствие да се намесва в политиката на управляващите. „Моето място тук е решено от 2 млн. избиратели, впрочем може би доста повече, отколкото цялото това мнозинство, взети заедно", обича да казва той.
Трябва обаче да му обърнем внимание, че

огромна част от тези избиратели изобщо не са подозирали

че той може да има две имена. Няма нужда да напомняме, че в тази служба са се клели да защитават преди всичко чужди интереси и след това тези на бившата комунистическа партия.
Накрая ще се съгласим с него само в едно -че времената днес наистина се други. Не случайно цитирахме отношението към него както на руския мечок, така и на Чичо Сам. Разбира се, неговата повратливост ни е добре позната – от влизането в църква в зората на демокрацията през подкрепата за Милошевич, до днешните му изцепки. По този повод ще завършим със следния виц: „Попитали Радио Ереван вярно ли е, че архарът бил вписан в Червената книга, за да бъде дискредитиран българският държавен глава. „Да, вярно е, това е работа на ЦРУ”, отговорило интригантски радиото. „Така ли, вече съм спокоен, все си мислех, че е работа на ФСБ”. „Е, г-н Първанов, както вие имате две имена, така има и ЦРУ, и ФСБ”, безцеремонно отвърнали в ефира.

вторник, 21 декември 2010 г.

Краят на "Кардам", "Телериг" и "Тервел"

С оставката на безпортфейлното трио „Кардам”, „Тервел” и „Телериг” „шибаният народ” е овъзмезден. Макар че не е справедливо министър Божидар Димитров да си отиде за радост на „лилипутите”...
Но винаги така се получава, след като веднъж си се обвързал с бившата Държавна сигурност. Никога не се знае кое от многото агентурни имена ще бъде принесено в жертва, за да могат кукловодите да оцелеят.
Този път обаче те нямат пръст в тази оставка. И това не само че ги тревожи, но със сигурност ги кара спешно да търсят подходящо място за своя предан сътрудник. Едва ли това е Националният исторически музей, в който той обяви, че се връща.
Това, че по време на последното посещение на Берлускони у нас той му е признал, че ще е добре да се върне там и че е сънувал как отново работи в музея, нищо не значи. Не защото агентите на ДС вече са нежелани в държавните институции, защото старата любов ръжда не хваща. Връзките с държавния глава не са само по линия на бившите репресивни органи на БКП. Тях ги свързва тънка националистическа нишка още от времето, когато се основаваше Общонародният комитет за защита на националните интереси. Едва ли има съмнение, че „Алтернативата за българското Възраждане” не е по вкуса на Димитров. Напротив, там националистът ще е точно на мястото си. А неговият стар приятел, намиращ се все още на „Дондуков” 2, ще може вещо да го насочва. Тогава

балканските изцепки на бившия министър без портфейл

ще могат да се превърнат в каузи. Нека припомним само репликата му, че София ще поиска от Турция 20 млрд. долара компенсации за имотите на тракийските бежанци, а в замяна страната ни ще подкрепи турската кандидатура за ЕС. После, разбира се, се опита да се измъкне, като каза, че е останал подведен от европейския доклад за напредъка на Турция, в който страната се приканва да изпълни поетите задължения. Всъщност обаче ставаше дума за доклад на Европарламента от 2008 г., в който на Турция се препоръчва, а не се поставя условие, да уреди отношенията си с България и Кипър.

Още тогава отбелязахме, че Димитров не прави разлика между патриотарство и патриотизъм.

И че живее във времената на соца, когато бе разбит животът на стотици хиляди наши сънародници, като ги изгониха от страната и ги превърнаха в емигранти. Още по-лошо бе последвалото изявление на историка: „Как да се извиня на Турция за това, че е заклала баба ми и дядо ми по бащина линия в същата тази 1913 г., когато сме били прогонени оттам?" Наистина, сякаш не сме в XXI век, а във времената на червено-кафявите режими.
А какво да кажем за изцепката, когато в Скопие издигнаха четири лъва, впечатляващо точна реплика на тези на софийския Лъвов мост. Тогава министър „Поразяваща уста” гордо заяви, че българските мъжки лъвове не са като македонските - импотентни, а са дарени с „детеродни органи".

Любопитни са и някои хвалби на бившия безпортфейлен министър

Като тази например, че за една година прибавил 17 000 млади образовани българи към нацията и така способствал за преодоляване на демографската криза. Ето и точните препоръки, които той дава по тази тема: "Демографската криза у нас трябва да се бори по три начина: първо, да се правят повече бебета "ин витро", второ - спешни поправки в закона, с които да се гарантира по-бързо даване на българско гражданство, а третата мярка е с "приятна технология, според личния ми опит – българите да се понапънат малко и по естествен път да увеличат прираста".
А спомняте ли си как защити Лила Георгиева, дипломатка в консулството ни в Чикаго, чиито еротични снимки предизвикаха реакция: "То не е цяло дупе, а половин дупе", оправда Божидар оставането на поста. И си намери сравнение: "Ако г-жа Лила трябва да се махне, защото си е показала половин дупе, какво да кажем за г-н Берлускони, който се снима гол? Защо не скочат срещу г-жа Саркози, която не си е снимала само половината дупе, а чисто гола?"
Особено „блестящи” бяха неговите прояви около

фундаменталното откритие на едни мощи.

По повод на изказани съмнения относно тяхната автентичност той каза буквално следното:
"Защо бе, майка му стара, защо толкова злоба, бе. Ей т'ва не мога да си обясня при този шибан народ, при тези шибани колеги. Защо го правят?!Ние, българите, сами ще се изядем наистина!"
После пък демонстрира специфично пуританство, наблюдавайки поклонничките пред мощите:
„Вчера гледах в нашата църква българките - голи, тука само на зърната на циците нещо. А рускинята – не. И най-долната курва да е. Забрадката - и тогава вътре".
Тази реакция никак не е случайна. Тя е защото от години в главите на тези хора трещят само залповете на „Аврора”. Няма да им обясняваме, че времената са други, не само на запад, но и на изток. Само ще кажем, че никак не е смешно, колкото и комично да изглеждат тези патриотарски напъни. Защото миналото ни е скъпо и свято, но бъдещето - още повече. Затова най-чистото решение е тези хора просто да не бъдат допускани до държавната власт.

понеделник, 20 декември 2010 г.

Капан за ловеца с двете имена

Една доста поучителна история се разиграва тези дни. За мнозина вероятно е учудваща лековатостта, с която Георги Първанов захапа сиренцето с посланиците-агенти на ДС. Първо, започна да се оправдава с познатия героичен рефрен, с който навремето се опита да се измъкне, когато бе разкрит от Комисията по досиетата – гордо заяви, че тези хора са ни вкарали в Европейския съюз и НАТО, после се хвана за двойния морал, а накрая взе да мрънка, че няма драма, тъй като само във вътрешното ведомство били разкрити близо 1500 души, но това едва ли щяло да ни попречи за членството в Шенген.
Истината е, че когато разбра, че това не е неговата бира, вече беше късно. Нямаше начин и на заблудените да не им светне, че

той е не само политическият чадър, но и проводникът на кукловодите.

С какво друго, освен с тайни зависимости може да си обясним например защо човекът с двете имена се е опитал през 2004 г., малко след като ни приеха в НАТО, да изпрати като първи посланик в Алианса Емил Вълев, агент в американския отдел на ДС. И след като получи отказ, вместо да го отстрани, го назначи за свой външнополитически съветник.
А какъв образ на социален президент му изграждаха по същото време. Но той тогава така си бе повярвал, че проспа и тази възможност. Едва когато на власт дойде едно друго правителство, изведнъж се сепна и реши, че може да бъде на всяка манджа мерудия, че и Алтернатива на българското възраждане. Само че когато си загубил толкова време в сладък сън, няма как да избегнеш дори елементарните удари. С каква лекота само му дръпнаха килимчето с известни доносници, които му бяха постлали, за да изглежда уж като вода ненапита сред тях. И днес, особено

след оставката на безпортфейлното трио „Кардам", "Тервел" и "Телериг",

неизбежно е очакването човекът с харамийския псевдоним да напусне преждевременно „Дондуков” 2.
Ето какво се казва в Резолюция 1096 (27 юни 1996 г) на Съвета на Европа относно мерките за разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни режими: „Смисълът на лустрационните закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно демократичните принципи, защото те не са проявили никакво ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи в миналото, нямат никакъв интерес или никакво основание да се присъединят днес към тези принципи”.
Актуалността на този документ, свенливо пропускан покрай ушите ни през годините, се поддържа и от факта, че конституционни съдии наскоро бяха обявени за агенти. И сега те много трудно могат да попречат на законовото отстраняване от държавните постове на бившите ДС агенти. Както го направиха в началото на мандата на това Народно събрание, като не признаха лустрацията депутати-агенти на ДС да не заемат шефски места в парламентарните комисии, както и да не могат да представляват страната ни в делегациите за чужбина.
Президентът доброволно едва ли ще последва своя приятел Божидар Димитров. Но това, което след разразилия се скандал сигурно ще се случи, е, че няма да има дясно мислещ избирател, който

да се излъже и се включи в ОФ проекта АБВ.

Същото се отнася и за привържениците на опитващата се да се дистанцира от бившия комунистически режим социалистическа партия. Това не означава, разбира се, че човекът с двете имена ще остане без верни привърженици. Но те няма да са очаквания набор от мухи, излъгали се да полепнат на поредната политическа мухоловкаЩе остане само онази група, която освен че е зависима, няма как да се изтъргува самата тя на друго място поради доказаната склонност да обсипва с фекалии всичко около себе си. За да илюстрираме образно какви хора ще са зад ловеца, ще припомним само как лидерът на една партия, по-известна като „Ред, законност и държавна сигурност” обясняваше по време на обсъждането на изборния кодекс миналата седмица, че зам.-шефката на парламента се държала така, сякаш не е от град Монтана, а от американския щат Монтана. Тя напирала да бележи избирателите така, както в щата бележели кравите монтафонки. А малко по-късно, когато друга депутатка възрази на думите му, го изби на еротика и си поиска свирка от нея. Какво прекрасно чувство за хумор, каква мъжественост... И какво подходящо обкръжение за неформалния лидер на АБВ…Е, трябва ли да се учудваме, че пациентите с маниинастанени в психиатрията на Александровската болница, предпочитат да се мислят за холивудски звезди и екшън герои. От една година насам сред болните няма нито един, който да се представя за политик. Дори лудите не искат да ги бъркат с Барон Мюнхаузен. Все пак трябва да отбележим безспорния факт, че ако не бяха неговите депутати, импичмънтът на държавния глава щеше да е факт още в началото на тази година. И нямаше да бъдем свидетели на тези срамни сцени той да става адвокат на хора, които

отдавна са предвидени за бушони на червено-синята мъгла.

Всъщност никак, ама никак не бихме се изненадали и той самият да е сготвен за отстраняване от политическата сцена. Днес, разбира се, е по-лесно да си обясним изненадващата му победа на изборите преди близо 10 години. Особено след като лъсна агентурното му минало, а двама близки негови съветници бяха гръмнати.
Никак не е успокояващ и вицът, с който ще завършим. Но той точно илюстрира мимолетността на кукли, произведени в лабораториите на ДС.На световен симпозиум по развитието и прогреса на отделните държави в света помолили американеца, руснака и българина да изкажат с едно изречение само мощта, прогреса и просперитета на своята родина. Американецът казал: „Ние в Америка, като хвърлим нагоре една тухла, и става небостъргач.” Руснакът казал: „В Русия, като хвърлим нагоре един гвоздей, и става ракета.” Българинът отговорил: „Ние в България, като хванахме един, който има трудов стаж единствено в Института по история на БКП, хвърлихме го нагоре и стана президент.” „Бре! , удивил се някой. - Ами като падне, какво ще стане?” „Като падне, пак ще го пратим там”. „Е, ама то вече няма такъв институт”, опитали се да опонират. „Ще му основем фондация със същото име”, тутакси отвърнал българинът.По-интересното в тази история е не какво ще се случи с ловеца с харамийския псевдоним, а как ще бъдат лустрирани онези, които приватизираха „и развитието, и прогреса” за себе си през последните 20 години. Напоследък дори си имат име. И то е Октопод. Би било доста тревожно да се режат едни глави, а други да си остават невидими. А ние глупаво да се питаме къде е „просперитетът”.

сряда, 15 декември 2010 г.

Дипломати с дълги уши

Попитали радио Ереван колко дълго ще продължи преходът. То тутакси отговорило: „Точно толкова, г-н Костов, колкото се договорихте с г-н Първанов през 1997 г.”
Лъсна поредният червено-син заговор. 33-ма действащи посланици се оказаха агенти на бившата Държавна сигурност. А рекорден брой български дипломати (45% от всички проверени) излязоха, че са откърмени във враждебност към сегашните ни партньори от НАТО. Не малко от тях дори са обучавани от съветските тайни служби. Естествено, че и сини, и червени са били наясно и техните лидери някога са си стиснали ръцете под масата, за да не ги разкриват. Днес едните съвсем логично ронят крокодилски сълзи, но не им пука, защото отдавна са ги прежалили. А другите си посипват главите с пепел и искат лустрация. Всъщност и отляво, и отдясно се правят на ощипани госпожици. Целта им е да се измъкнат сухи от скандала, който доброволно са покривали близо 20 години. И са си траели, защото винаги са били в един отбор.
Какъв срам всъщност.
Но на това безобразие, както и на много други, трябва да се сложи край.
Съвсем очаквано бе, че ще се поискат промени в Закона за дипломатическата служба. Сигурно е, че те ще се приемат. Но нека припомним как завърши първият плах опит за лустрация в този парламент. Беше забранено на онези народни избраници, свързани с бившия репресивен апарат, да бъдат шефове на комисии, както и да представляват страната ни в делегации в чужбина. Но с помощта на една президентска квота това решение бе отхвърлено. Нищо чудно и сега този цирк да се повтори. Командира и човекът с харамийския псевдоним отдавна си подхвърлят топката. Сега сините ще поискат поправки, те ще бъдат гласувани, президентът ще сложи вето, после те ще бъдат прегласувани. Но ще бъдат атакувани в Конституционния съд. И той ще вземе правилното за червено-синята мъгла решение.
Излиза, че и този път ще станем свидетели на поредната пушилка за три дни. А после ще оставят кучетата да си лаят на воля. И онези, които поддържат двадесетгодишното статукво, ще продължат да танцуват уж последния валс.
Но има светлина в тунела. И тя е, че веднъж вече осветени, бившите агенти няма как да продължат да работят под прикритие. Няма как да изпълняват задачите, поставени им от кукловодите. И със сигурност ще трябва да бъдат отстранени.
Лошата новина е, че след като в най-високите етажи на държавата е имало толкова скрити лимонки, тяхната армия на по-ниските нива си остава непокътната. А тези, които дърпат конците, знаят как да го правят. От тях всичко трябва да се очаква. Те могат да печелят избори така, че партии като онази, която всички наричат „Ред, законност и държавна сигурност”, да имат свое представителство в свещената сграда. Как иначе да си обясним и нахалното представяне на ловеца с двете имена като водач на алтернатива на българското възраждане. Е, бяхме свидетели вече на един такъв процес, който прокуди хиляди наши сънародници.
Това, което трябва да се направи, е да внимаваме много за кого ще пуснем гласа си на следващите избори. В противен случай това, което ще се случи, можем отсега да ви го представим образно по следния начин: Костов и Първанов си говорят по въпросите на предизборната стратегия. „Аз когато взема такси - казва Костов,- давам на шофьора солиден бакшиш и му казвам: "Гласувай за СДС, приятелю!". „А аз - отвърнал му Първанов, - когато взема такси, плащам строго според брояча и нито стотинка повече, а когато си тръгвам, казвам на шофьора: "И не забравяй да гласуваш за СДС, приятелю!". Дори само заради тези шмекерлъци е дошло време да сложим край на криминалния преход.

понеделник, 13 декември 2010 г.

Изкуство на войната

Има връзка между последните арести за точене на ДДС и пушилката, която вдигна Иван Костов тия дни. И тя е, че червено-синята мъгла винаги се обединява, когато започват да изскачат скелетите от гардероба на двадесетгодишното статукво. А за да се разгадае макрорамката, както би се изразил Командира, на тази схема, достатъчно е да се разгърнат страници, написани от любимия му автор Карл фон Клаузевиц. Така ще се види, че в дъното са враждебни намерения и желанието да се подчини противникът, като се постави в положение, което е

по-потискащо и неизгодно за него от жертвите, които трябва да направи.

Затова няма как да ни учуди фактът, че арестуваният в началото на миналата седмица червен дедесар е сред учредителите на президентския проект Алтернатива на българското възраждане“ (АБВ).
"Изненадан съм от ареста на другаря Димитър Генчев – казва за него партийният му началник Анатолий Атанасов, като потвърждава участието му в АБВ. ­ Много е неприятно случилото се… Вярно е, че е помагал със средства за кампаниите ни, но става дума за малки суми от порядъка на 100, 200, 500 лв."
Ще припомним, че групата лица, сред които и учредителят на пропрезидентската формация, са обвинени за изготвяне на фалшиви документи, с помощта на които от април до август 2008 г. са източили 410 000 лв. от ТЕЦ "Марица-изток 2". Заедно чрез десет фирми те реализирали поредица от сделки за доставка на машини и резервни части за централата. В хода на досъдебното производство са събрани над 50 папки с доказателства, сред тях имало фактури и договори от 2006 до 2009 г.

Само два дни по-късно обиск на таен сейф

с укрити документи разкри друга измама за над 20 млн. лв. от неплатен акциз и ДДС. Регистрираната в Казанлък фирма "Обединени енергийни търговци" е спестявала да фактурира продажби на електроенергия у нас и в чужбина. Това се е случило само за две години ­ между декември 2007 г. и декември 2009 г. Любопитното е, че има връзка, макар засега само по адресна регистрация на фирмата с енергийни играчи, които се разследват за афери за потъналите близо 2 млрд. лева в гьола на АЕЦ „Белене”.
Достатъчно е да припомним публикуваната паметна бележка за срещата между българския и руския президент, състояла се на 18 януари 2008 г., за да се види кой без никакво основание дава ход на „усвояването” на парите на данъкоплатците. При това в нарушение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Със сигурност има папки, в които се обяснява какви точно престъпления са извършени, когато през есента на 2008 година се поръчва оборудване за бъдещата атомна централа, без да има все още детайлен технически проект. При това договорът е на

огромна стойност и е финансово необезпечен.

Но нека видим сега какво се крие и зад пушилката на Командира. Вместо да насочи усилията си в разнищването на енергийните далавери, бившият преподавател по марксистка политикономия даде мощно рамо за алтернативата на Първанов. Може дори да се твърди, че той вече е един от основните играчи в този проект. С лекотата на добре обучен Остап Бендер, веднага след като е гласувал срещу бюджета заедно с червените, той прави следното забележително изявление:
"Подведен ли беше, поддаде ли се, продаде ли се, ще добавя аз... Не знам как може да се подписва бял лист. Там се казва, че НЕК инвестира всичко, което има в "Белене" и оставя компанията, дяловете и управлението на руската страна.

Без да е ясно колко ще струва

Но сметката е много лесна - днес поставяме оценка 3 милиарда, утре 6 милиарда, след това 10 милиарда и делът на българското правителство става нищожен. А според законодателството, както го познавам, България трябва да има контрол над ядрените мощности на своята територия. Вече има европейска директива, която изисква ядрените хранилища да се изграждат в държавите с централи, защото транспортирането на отпадъците за Русия например може да ги направи цел на терористи. Как ще се реши този въпрос, който ще касае ангажименти за стотици и дори хиляди години?"
Колко стряскащо добре звучи, нали!?…
Но няма да се подведем да обясняваме в детайли съзнателно пропуснатото от Костов за водените преговори. Ще припомним обаче, че възобновяването на строителството на АЕЦ "Белене" е започнало след доклад на вицепремиера в правителството на Иван Костов Петър Жотев.

Отварянето на кутията на Пандора

е станало с решение на Висшия експертен технически съвет на Агенцията по енергетика и НЕК от 26 януари 2000 г. АЕЦ "Белене" е определена за нова ядрена мощност на България и е била предпочетена пред строежа на блок 7 на АЕЦ "Козлодуй"...
Бихме могли да осветим и някои държавни гаранции за изкупуване на ток от централи, сключени по време на управлението на Иван Йорданович. За да се види, че цената, която хазната плаща за този ток, е почти двойна на тази, по която днес продава ТЕЦ "Марица-изток 2".
Може дори да изкараме и доносите, с които сключилият тези неизгодни за държавата договори се опитва тия дни да клати енергийния сектор. Икономическата му изгода е ясна, затова ще обявим политическата цел. Тя е да се вдигне цената на тока и да се предизвикат брожения сред населението...

А как само се обединиха червените и сините в комисията “Антимафия”

и не допуснаха в четвъртък (09.12.) да се вземе укоряващо становище срещу депутатите, отишли да се облажат с джиесеми на онази презентация.
Очевидно е, че продуктите на политическото инженерство, започнало още на кръглата маса в началото на 90-те години, умеят не само да си подхвърлят топката, но и да се борят със зъби и нокти за запазването на криминалния преход.
Всеки си знае ролята, както и кога точно да я изпълни. Истината е, че разобличаването и пращането на политическото бунище на когото и да било от тях е само стъпка в правилната посока. Защото Октоподът, както се оказва напоследък, може да има много лица.
А заложените от него мини тепърва да почнат да гърмят. Затова, ако трябва да се възползваме отново от любимия на Командира пълководец, сме длъжни да предупредим, че най-лошото и непродуктивно нещо в тази битка са грешките, продиктувани от добронамереност.
След като сме наясно, че в тези хора няма никакъв морал и че не им пука за него, няма защо да ги жалим. Иначе ще си останем с псуването пред телевизорите и с чуденето защо не ни върви.

понеделник, 6 декември 2010 г.

Златната рибка и калинките на прехода

Мечо и Заю били на риба. Въдиците им се оплели и заедно хванали златната рибка. Тя им обещала да изпълни по три техни желания, ако я пуснат. Нали е аванта, те тутакси се съгласили. Мечо първи поискал всички мечки в гората да са женски. Заю скромно казал, че винаги си е мечтаел за колело. Рибката веднага изпълнила желанията им. Мечо си помислил, че май е поискал малко и затова казал, че иска мечките в цялата страна да са женски. Заю пък помолил за шапка, че да не му настива главата, докато кара колелото. Рибката изпълнила и тези желания. Главозамаялият се Мечо казал, че иска всички мечки на земята да са женски. „Добре, съгласила се рибката, а какво е твоето последно желание, Заю?”: „Ами след като си имам колело и шапка, единственото което най-много ми се иска, е... да обладая Мечо”, ухилил се победоносно заекът.
Е, то беше ясно, че и всички ще получат каквото им се полага, а

зайчетата, появили се благодарение на златната рибка,

в крайна сметка ще запеят „пляс-пляс педалите”.
Очевидно е също така, че и паметта на някои е твърде къса. Същите хора, които само ден по-рано лакомо чакаха да получат телефонче с брилянти, в петък (3.12.) вече лееха крокодилски сълзи в пленарната зала, докато слушаха горнооряховските „бръмбари”.
Не е ли смайващо да се напишат доноси до ОЛАФ, струващи на страната ни близо 200 млн. лв., заради некомпетентност, да бъдат нанесени други, все още неизяснено колко милиона щети на хазната и да се изрекат толкова много лъжи, за да лъсне накрая, че една наша Мата Хари е карала колелото, тихо припявайки познатата ни песничка.
Забележително е как само от два случая на огласени сересета – на договарящите подкупа за оневиняването на бивш военен министър и на горнооряховските доктори, - бликна толкова помия, че ако се продължи в този дух, катарзисът ще е неизбежен.

Нищо всъщност не е такова, каквото понякога го виждаме.

Затова не трябва да се учудваме, когато човекът с харамийския псевдоним каза от висотата на „Дондуков” 2 преди няколко дни следното:„Не съм сигурен, че в българските условия олигарси е точно понятие. Олигарх е измислено понятие, с което се цели внушаване на сходство между процесите у нас и тези в Русия”. Преди да оставим историкът да продължи разсъжденията си за олигархията, ще отбележим само, че единствено неговата формация АБВ се свързва с подобни модели, при това доста рехаво. По-скоро на бабуващите на този проект им се иска да бъдат значими, като ги сравняват с доскорошния голям брат. Вероятно също така им се ще да бъдат и тяхната пета колона, каквато няма как да са поради промененото мислене на някогашните братя по оръжие и водка.
Смайващо е и фундаменталното разкритие, което прави ловецът на архари:”Олигархията е срастване между икономическата и политическата власт”, декларира той и за да не си помисли някой, че се отнася за него, риторично пита къде би могло да става това, след което сам си отговоря. "Това става в изпълнителната власт, това става с подписа на министър-председателя и на министрите. Така че там са корените и там трябва да се търсят следите на олигархията, на Октопода".
Сякаш онези двама негови съветници, които показно ги гръмнаха, нямаха нищо общо нито с него, нито с олигархията. А какво да кажем

за последните обвинения за негови връзки с Октопода

– за онази неизвестна доскоро част от тях, която се отнася за политическата полиция и с помощта на таксита и с други средства е трябвало да следи ВИП персони. Какво ли ще се случи, ако човекът, който сега е в домашен арест, но казват, че обича да записва разговори, реши да пусне избрана подборка от своите сересета. Не случайно един бивш вътрешен министър не иска да каже какво точно са си говорили на онази среща на басейна.
Но нека се върнем към онзи висш 20-годишен пилотаж, който кара днес и парламентарните зайчета да си искат от мечока. Ето как съотборниците от червено-синята мъгла си подхвърлят топката:
„Крадецът вика „дръжте крадеца”, каза на висок глас държавният глава онзи ден и посочи за главен виновник за всички беди на прехода неговият колега по марксистки науки Иван Костов. На въпрос кое правителство е раздало най-много на олигарсите, Първанов гордо заявява: "Нещата се случиха до 2000 година". Малко преди това Командира бе казал, че

най-мръсните поръчки през последните години

са се изпълнявали със знанието на сегашния държавен глава. И единият, и другият обаче никога не навлизат в подробности, а остават само в полето на демагогията. Защото ако не си подаваха топката, със съгласието на кукловодите, разбира се, нито един от двамата нямаше да стигне до върховете на държавата. Защо ли например нищо не казва Първанов за неразкритите агенти на ДС по време на управлението на Костов. Иван Йорданович пък си трае за това, че по време на неговото управление бе реанимиран проектът АЕЦ „Белене”. И двамата вкупом си мълчат за двата милиарда лв., потънали в гьола край Дунав. (Нищо че Мартинчо пищи срещу проекта. Нали на него никой не му обръща внимание.) На политическия милиционер можем да припомним и как на излизане от кабинета на

един убит вече премиер му

нареждат повече да не идва на „Дондуков” 1
за да не забележи някой кой е началник и кой подчинен в този добре режисиран заговор. Е, как да се учудваме на лекотата, с която днес бившият син премиер се опитва да се измъкне от мъртвата хватка на режима на Тато и пише писма по този повод на Европейската народна партия (ЕНП) и дори заплашва, че ако не получи подобаващ отговор, ще ги напусне. А след като оттам демонстрират недоверие към писанията и лично Вилфред Мартенс го призовава да не разделя десницата, Командира, за да се оневини, намира най-лесното решение, хвърляйки вината върху медиите, които го подвели. Те неправилно интерпретирали думите на човека, който за Костов само до преди две години беше от подземието, после се оказа достоен за неговите цветя, до вчера беше близък с Тато, но днес вече нямал нищо общо с него. На уточнението, че препоръката на ЕНП е към Синята коалиция, която не трябва да разделя дясното пространство, ето как отговори Костов: „Това е отделно, това е дежурна фраза. Въпросът е за вината”.
И ние смятаме, че

въпросът е за вината

Докато всички, свързани с криминалния преход, не получат заслуженото, ще се опитват да ни пързалят, както го направи и Първанов преди дни. Запитан с какво искат да го запомнят след изтичането на мандата му, той отговаря ни лук ял, ни лук мирисал - "като президента, когото властта не промени". Можем да се пошегуваме, че при толкова много женски мечки какво друго да каже. Но да оставим шегите. Докато зайчетата продължават да въртят педалите, зад гърба им големите играчи лукаво ще ни готвят поредното менте. Затова освен че ще чакаме с омерзение поредната порция „калинки” и „бръмбари”, се надяваме един ден да не ни посрещат с думите „Кучетата си лаят, керванът си върви”.

събота, 4 декември 2010 г.

„Калинките” на Илиева

Какво ли още ще научим за нашата Мата Хари. След като се разбра, че е изпързаляла всички с фалшивата си диплома, не минава ден без новини за „шпионските” й изпълнения. Подслушвала дори министъра си, пращала доносите в ОЛАФ, спрените заради нейните писания пари били над 200 млн. лв. Отделно ще се смятат щетите, нанесени заради нейната некомпетентност.
Барон Мюнхаузен би завидял на виртуозните й изпълнения. Все по-очевидно става, че е налице поредният клиничен случай.
Не случайно вместо нея взе да говори и Яне. Дивотиите възбуждат желанията за изява на кандидатите за Четвърти километър.
Започват да ни идват малко в повече обаче. Един пращал хомосексуални есемеси, друг бил изнасилен в тоалетната на Народното събрание, една дузина пък зарязаха пленарната зала, за да получат суперскъпи джиесеми на аванта. Ясно е, че трябва да бъдат изметени всички, които петнят не само свещената сграда, но и страната ни. Писна ни не от подслушвателите, а от бръмбарите в главите им. Няма защо да чакаме лудите да се налудуват. Крайно време е всеки да получи каквото му се полага.

сряда, 1 декември 2010 г.

А този, който закачва ордените!?...

Попитали радио Ереван как ще коментира решението на българския парламент да не се дават ордени на доносниците от ДС. Радиото тутакси отговорило: „По-интересно е дали агент на бившите тайни служби има право да закачва ордени!“...
Крайно време беше това да се случи. Смешно и цинично бе с висши държавни отличия днес да бъде награждаван репресивния апарат на Тато.
Върхът на нахалството беше, когато един негов главен прокурор, който прокуди и вкара в лагери и затвори хиляди наши сънародници, щеше да получи „Стара планина“. И въпреки недоволството, все пак му беше даден друг за заслуги към науката.
После се оказа, че това не е случайно - човекът който окачва ордените, също цъфна с две имена. Нека припомним само как с негова помощ бе отменено друго решение на народните избраници – да няма доносници депутати в ръководните органи на парламента и евроделегациите.
Затова никак не е смешен отговорът на радиото.
Той е най-вече за онези честни хора, които са заслужили наградата. Не по-малко цинично е да ги награждава агент на ДС.
Но и за това има решение. Не е трудно да се спре даването на отличия докато изтече мандатът на обитателя на „Дондуков“ 2.

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Къртиците и Октопода

Стряскащо прозвучават някои откровения на разследвани и разследващи напоследък. Само преди дни съдът направи публично достояние записи от скрита камера и подслушани телефонни разговори между няколко лица, уреждали подкуп за затлачване на делото срещу бившия военен министър Николай Цонев. Любопитното в тези разговори е лекотата, с която те говорят за далаверите на другите – от завистливата убеденост за вземанията на техни колеги до откраднатите милиони от АЕЦ „Белене”.
Що се отнася до техните договорки, Бай Ганьо изглежда пеленаче. Ужасяващо е, че това вършат представители от трите власти. По този начин някои, които са призвани да крепят държавността, всъщност я рушат. И се опитват да ни внушат, че

престъпният начин на мислене и действие е естественият начин на живот.

Тоест искат да ни убедят да приемаме ненормалното за нормално.
Удивителна е и лекотата, с която Алексей Петров заяви в събота (27.11.), че никога не е „бил агент под прикритие, а офицер на оперативно внедряване” и това му давало възможност да получава доходи от консултантски договори. Макар че е бил служител на Националната служба за сигурност (НСС) и по закон като такъв не е имал право да получава други доходи освен заплатата си в службата. Както е известно, през април на заседание на комисията за контрол на ДАНС стана ясно, че Петров е отчитал годишен доход от 3-4 млн. лв. в периода, докато е бил служител на НСС. По този повод блогър разказва следния виц:
„Един го назначили за продавач в "Плод и зеленчук" (не е Филчев). На първия ден му казали: "Това ти е работното място, това е стоката, това е кантарът, това е чекмеджето за парите, а заплатата ти ще бъде 100 лв."

А човекът възкликнал: О, ама и заплата ли давате?!"

Но нека продължим напред. Бившият шеф на НСБОП, а сега шеф на митниците Ваньо Танов направи поредното шокиращо разкритие, като заяви, че и Костов, и Станишев са захранвали партийните каси с куфарчета, пълнени от контрабандните канали на митниците. "Всички партии са били финансирани по този начин", заяви той. Танов обясни, че през годините хора са назначавани в митниците именно с такава цел. "Цайса е бил пратеникът, който е трябвало да организира тази дейност, би трябвало от БСП, защото с ходатайството на Петко Сертов е изпратен - да си имат представител в агенцията", поясни Танов.
Всъщност нищо ново под слънцето. Ще припомним една знакова среща от 16 септември 2006 г. в ресторант „Олимп”, където като спонсори на синя изборна кампания се появяват ключови фигури от ъндърграунда като Големия Маргин, Мето Илиенски, Лекса и др. Тогавашният лидер на СДС Иван Костов не намира нищо необичайно в това присъствие. Казва дори, че щяло да бъде опасно, ако в „Олимп“ бяха гостували Маджо и Пашата. Командира дори откровено споделя, че и двете му коли са застраховани в СИК, и казва забележителните думи

“Животът е по-силен от скрупулите”.

Връщаме се към миналото не само за да потвърдим, че тайните връзки между мафията и някои политици не са от вчера, но и за да си обясним защо днес със същия гьонсуратлък политическият милиционер Костов ни казва, че няма вина за назначаването на Никола Филчев за главен прокурор, защото по време на неговото управление Филчев е избран с гласовете на прокурорите от Висшия съдебен съвет (ВСС). А колкото до дребната подробност, че ексглавният прокурор беше заместник-министър на правосъдието в неговото правителство, в това също Командира нямал пръст - не го е назначил той, а тогавашният министър Васил Гоцев. „При мен всеки министър сам подбираше екипа си, давах им пълна свобода и не им се бърках”, обясни в петък (26.11.) от телевизионния екран Костов. Не е нужно да губим ценно време, за да припомним отново как с помощта на Висшия съдебен съвет и най-вече с добре познатите политически манипулации в него бе избран разпъваният днес и еднакво недолюбван от червено-синята мъгла Филчев. Не защото вместо да бъде послушкото на Костов той се превърна в негов враг, а единствено заради бравурната лекота, с която някои политици

искат да подменят неудобните истини за криминалния преход

Няма как да забравим и човека с двете имена, обитаващ „Дондуков“ 2. Ще припомним само как под негов натиск по времето на тройната коалиция бяха приети поправки в изборния закон, целящи да скрият източниците за финансиране на партиитеорганизирани предимно от Октопода. За да не бъдат осветявани президентски спонсори, някои от които междувременно бяха обвинени в източване на еврофондове, беше отработена схема за дарения през множество физически лица от една фирма. Шефовете й раздават премии на участниците в схемата, те даряват абсолютно законно една част от получените пари на партията, а другата запазват за себе си. Пипалата на Октопода са скрити, на предната линия са щастливите дребни риби, които благославят невидимите спонсори заради получените премии. Е, при такава подготовка съвсем очаквано бе да се появи проектът АБВ За радост обаче върховете на властта до такава степен са главозамаяли играчите, че те са

загубили възможността да допускат дори, че могат да грешат.

Лошите новини за подобни на АБВ начинания идват не само от черните овце в схемите, но и от самите кукловоди, които искат да ги подменят с нови лица. Взаимното дебнене допълнително кара да се тресат очакващите лесни победи. Нищо чудно да се окаже прав бившият шеф на НСБОП, когато допуска, че Трактора може и да е записал разговора с Румен Петков на срещата с Братя Галеви и да го държи в зависимост с този факт. Ваньо Танов не изключва вероятността и самите Галеви също да имат запис. Според него това обяснява, че по време на изслушването му в парламента при предишното управление Петков не е разкрил подробности от срещата."Ако той е защитил националната сигурност, щеше да каже тези факти. Но той не говори нищо конкретно за тази среща, защото се страхува да не каже нещо в един момент и те да извадят нещо съвсем различно, което ще го компрометира”, разсъждава Танов. По думите му "абсолютно е възможно един човек да държи някакви файлове от които всички да се притесняват".
Всъщност евентуалните притеснения на един бивш министър нямат значение, по-съществено е какви ще са оттук нататък намеренията на тези, които периодически гласуват за тях.
И доколко те са готови да не бъдат съучастници и пазители на двадесетгодишното статукво.
И от поданици да станат граждани.
Защото публикуваната вече стенограма от разговорите на участниците в аферата за престъпното оневиняване на бившия военен министър, както и очакваните разкрития на други подобни афери ни показват една мрачна действителност на недопустими зависимости, всички до една сочещи към политическия връх на Октопода.

понеделник, 22 ноември 2010 г.

Защо изплуваха сенки от миналото

Когато публикува на 11 юли 1989 г. в сп. „Отечество” програмната статия „Анатомия на илюзиите” к.и.н. доцент Иван Костов едва ли си е мислел, че днес ще му се наложи да се оправдава за това, че е бил преподавател по марксистка политикономия и е промивал мозъците на студентите по времето на Тато. Ще припомним още, че тази статия става основа на доклада на Андрей Луканов, изнесен от него на разширеното заседание на Политбюро на ЦК на БКП на 13 юли същата година. Може да допълним, че не случайно политическият милиционер на репресивния режим става експерт на КНСБ на Политическата кръгла маса в зората на демокрацията. А по-късно е министър в две разноцветни правителства. За малко да бъде и в правителството на Любен Беров като подарък за ролята, която изигра в свалянето на първото демократично правителство на Филип Димитров, успял е да получи подкрепата на БСП, но в последния момент е предпочетен Стоян Александров.
Нека видим сега как Командира представи този петък – 21 години по-късно, пред БНТ тези нелицеприятни факти: „Аз съм преподавал политикономия. Изключително уважавана наука. Това е приложна икономика за управление на страната. Това са конкретни политики. Учебниците по политикономия учат как се правят реформи. Става въпрос за това как се управлява страната, тоест как се променят икономиките, за да се постигат определени политически цели.
В това няма нищо лошо. Аз не съм гузен в този смисъл.”
Естествено е да определим това изявление като политически тепегьозлък, но ще предпочетем диагнозата, която слага психиатърът д-р Николай Михайлов, бивш съучредител на партията на Иван Костов „Демократи за силна България”: „Това е тактика на едни хора, които нямат какво да губят в морално отношение и са си плюли на физиономиите”.
Как иначе да си обясним плонжовете, които Костов правеше доскоро пред човека, за когото първоначално твърдеше, че идва от подземието. А през седмицата сините заедно със Столетницата гласуваха срещу бюджета на управляващите. И какво да кажем за лекотата, с която днес говори срещу бившия комунистически режим, чийто идеолог е бил.
Всъщност активността на Командира през последните дни не е случайна. Тя идва по едно и също време с появата на редица сенки от миналото и осветяването на мрачни, миришещи на кръв деяния на криминалния преход.
Медийното шоу на бившия главен прокурор Никола Филчев, гарнирано с пикантни срещи в ресторанта на басейна „Спартак” и почти романтични спомени за „борбата с мафията”, няма как да не ни раздвои за бъдещото му местоживеене между белезниците и Четвърти километър. Няколкото убийства, с които свързват името му, бълбукат като мехури в блатото на прехода.
Разказът на бившия шеф на ГДБОП Ваньо Танов и последвалото цветисто обяснение на потърпевшия бивш МВР министър Румен Петков в края на миналата седмица не може да не ни стреснат. Защото се появява поредната глава на Октопода. Според Танов разговорът е имал за цел да договори движението на наркотици по основните канали за дрога, минаващи през страната ни. „Тази договорка касае Златко Баретата и Галеви. Едните трябва да изнасят синтетика, а другите да връщат хероина в България. Това трябва да става на бартер, за да няма движение на парични потоци и да не могат да бъдат разкрити”, обясни още бившият шеф на антимафиотите. „Не случайно Румен Петков е описван като демон - тутакси потвърди новината и вътрешният министър Цветан Цветанов. - Не е никаква изненада за мен, че именно той е посредничил между отделни криминални групировки.” И допълни, че прословутата среща не е била за предаване на важна оперативна информация, а за преразпределяне на територии. Няма да коментираме, че СРС-тата от тази операция са унищожени, защото може да се окаже, че
уж вече ги няма, но някъде все пак се пазят
и ще се появят в подходящия момент.
Самият факт, че се говори така публично, показва, че идва краят на табутата за 20-годишното благоденствие на червено-синята мъгла. И че не става дума само за сюжети, целящи да отклонят вниманието от нелицеприятните икономически прогнози, идващи отвъд океана, нито пък са предизвикани от реваншизма на бившия голям брат. Те са резултат единствено от шестващата байганьовска недосегаемост, на която са се радвали играчите на статуквото. Затова не трябва да се учудваме на техните булимични подскоци и най-вече на клозетното бърборене, в което искат да ни потопят. Целта е пак да ни преметнат с поредния спасител, който трябва да се появи. За съжаление на някои от тях
така им се услади шведската маса на властта
че със зъби и нокти ще се стремят да я запазят, като се опитат да се маскират с неподозирани карнавални костюми.
По този повод не бива да пропускаме и човека, който се разкрачи между „Дондуков” 2 и НДК, за да подсигури чрез АБВ третия си мандат. От публикуваната от неговата пресслужба паметна бележка за разговора му с руския му колега, проведен на 18 януари 2008 г., става ясно, че държавният глава, без да има каквито и да е правомощия, пита тогавашния министър Петър Димитров дали не може да започне строителството на АЕЦ „Белене” още през есента на същата година. Министърът тутакси му връща топката, като за да зарадва руската страна още повече, казва, че строителството може да почне още през август. Излиза, че има хора, които са готови да усвоят едни пари, без да се съобразяват със стандартите за строителството на такъв тип обекти. Всъщност президентът е апелирал за нарушаване на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, а министърът без никакво колебание се е съгласил. Съгласно този закон строителството на нова АЕЦ може да започне само след издаване на разрешение за строителство от председателя на Агенцията по ядрено регулиране. За целта преди всичко техническият проект на централата трябва да е преминал през регулаторен преглед и да е одобрен от тази агенция. Само ще
припомним, че проектът беше върнат за доработка
и все още (ноември 2010 год.) е в процес на преглед. Други трябва да се занимават с въпроса защо при това положение през есента на 2008 год., без да има все още детайлен технически проект, е поръчано основното оборудване на реактора, като е сключен финансово необезпечен договор на огромна стойност.
Нека веднага се запитаме, след като до такива изводи се достига само от тази малка част от информацията, която ни предоставиха, какво би се случило, ако бъде осветено защо бяха застреляни съветници на държавния глава.
Няма нищо странно, че започнахме с Командира и завършваме с човека с две имена. Политическият пинг-понг между двамата не е спирал. Бившият експерт на комунистическите профсъюзи и националистът от Общонародния комитет за защита на националните интереси никога не са били в различни отбори. На тях много им се иска да си мислим, че сме общество на провалени хора. За да може пак да ни преметнат. Само че не разбират крачката, която вече е направена за приключването на тяхната игра. А тя никак не е малка, защото стената, зад която се криеха мрачните тайни на прехода, вече е разрушена.

понеделник, 15 ноември 2010 г.

Рентген за лъжите на синьо-червената мъгла

Има едно позабравено стихотворение на Иван Вазов. То е писано малко след откритието на Вилхелм Рьонтген и започналите горе-долу по същото време разработки на детектора на лъжата:
„Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави -
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!…”
Фалшът и лицемерието, които дядо Вазов иронизира преди близо 100 години, тутакси могат да се пренесат и за последните изпълнения на синьо-червената мъгла. Никак не е случайно, че през седмицата станахме свидетели на една червена и една синя алтернативи на сегашното управление. Но нека започнем с последната, не за друго, а защото е най-комична. Не е ли смешно да се разбере в края на съботната пушилка, която вдигна Иван Костов, че неговата алтернатива няма да подкрепя вотове на недоверие към управляващите, тъй като ДСБ „не били лешояди“. И че всъщност, най-голямата заплаха, която Командира отправи бе, че ще пише писмо до ЕНП заради носталгията на мнозинството към режима на Тато.
Много ни е интересно как например Тодор Живковия политически милиционер ще обясни в писмото си дали пък носталгично няма да бъде върната като предмет за обучение марксистката политикономия. Която навремето той преподаваше и

промиваше мозъците на студентите.

Не трябва да се съмняваме, че го е правил най-малко със същата убедителност, с която днес отново иска да ни преметне. Както го направи с Мартин Димитров, като му измъкна партията под носа и си гарантира поне за мандат политическото оцеляване.
Много е нахално точно Командира да определя политическата система като театър на абсурда. Защото, ако не беше си траял за досието „Гоце”, ако не беше назначен по неговото управление в НСС, човекът, който дърпа конците на партията, която някои наричат „Ред, законност и Държавна сигурност”, нямаше да ставаме свидетели на много от днешните циркове. Така че Костов да не си мисли, че само неговите фокуси остават незабелязани и че на други викат Барон Мюнхаузен. Та нали не беше далеч времето, когато с букет цветя първи се озова при човека, за когото първоначално казваше, че е от подземието.

Няма да забравим и лицевите опори,

които направи, за да не остане в миманса.
Що се отнася до сегашната неприязън на Иван Йорданович към руските проекти у нас, и тя не е трудна за разгадаване. Не е нужно да припомняме колко големи обекти станаха тяхна собственост по време на неговото управление. Ще кажем само, че изобщо не ни интересува неговата гузна съвест за кременчугския период, нито пък сегашното демагогстване. Защото знаем какво би се случило, ако го сложим на детектора на лъжата.
Но нека все пак отдадем дължимото и на червените, защото и там плачат да бъдат завързани за машината на истината. Ето например с каква гатанка изрази своето отношение към президентското движение АБВ лидерът на БСП на пленума в събота: "Що е то - ни рак, ни риба, нито ляво, нито дясно, нито център", зададе партийна гатанка Станишев. И отговори, че това е безполовата алтернатива. Няма да коментираме колко безпомощно-хаплива е тази шегичка Не заради страхът, който лъха от нея, а заради разговорите, които преди това той е имал с човека с харамийския псевдоним. Затова ще кажем само, че много ще ни е любопитно да прочетем и тази стенограма. Истината е, че зад помпозността, с която бе

създадена възродителната алтернатива

мирише на гнусни интриги и партизански сметки. Без, разбира се, да подозират за горския, който накрая ще ги изгони от землянката на техните заговори. Ако за някои от присъстващите кметове е ясно, че като удавници за сламка се хващат за алтернативата, защото добре знаят, че заради далаверите, които са въртяли, са с единия крак в затвора, то за други участието им в този вътрешнопартиен комплот е направо необяснимо. Нито Стефан Данаилов, нито Костадин Паскалев, нито Ивайло Калфин могат да бъдат лицата на този проект. Вярно е, че от „На всеки километър”, през „Мол 2” може да се стигне и до „Дондуков” 2. Но не е дори нужно да се наблюдава унилия вид на актьора в кулоарите на парламента, за да стане ясно, че с теглото си той може да се пребори, но политическата помия няма как да избегне. Как ли звучи в ушите на патрона на проекта АБВ казаното от Данаилов
„Не желая да участвам в това оплюване. Аз съм напълно наясно, че

моят път в политиката е приключил.

Нямам никакво намерение оттук нататък да се занимавам с политика. Аз наистина търся възрожденците у нас. Трудно ги откривам. И нямам намерение да губя останалата част от живота с политика. Като се върна назад, виждам, че в тези 20 години ние пропиляхме толкова много нерви, енергия, здраве. И в един момент разбирам, че е било залудо.”
Не по-малко откровен е и Паскалев, който в прав текст каза, че участието му във форума на президента е първото и последното и че никога и при никакви обстоятелства няма да напусне БСП.
Със сигурност различният начин на правене на политика, който иска Калфин, не е този на обвързаностите с бившата ДС и на взаимодействията с подземния свят.
Истината е, че тяхната плачеща за детектор на лъжата двойнственост е трогваща в сравнение с възродителните намерения на човека с двете имена. Със същата лекота, с която подкрепяше режима на Милошевич и се набърка с ембарговите доставки за Саддам Хюсеин, днес той, нарушавайки конституцията, иска да определя политическото бъдеще на страната ни. Ясно е че е готов на всичко – от мощно движение, имащо самостоятелно управление, през балансьора, без който не може да се състави нито едно правителство, до малката партийка, като тази на Командира, - за да се задържи сред играчите. Само че може да си остане

само с помпането на мускули

Едно е дълги години да се крие принадлежността към бившата Държавна сигурност, съвсем друго е да може да се излъжат хора, на които им е светнало, че политиката няма нищо общо с овациите под театралните прожектори, нито пък с хармонията от достойното житейско пребиваване, далеч от политическата помия. Освен това нека не забравяме дружеските връзки на неформалния лидер на АБВ с червените министри. За един от тях бе внесено обвинението в съда тия дни. При това за присвоени милиони. И не е срещу кого да е, а срещу бившата социална министърка Емилия Масларова. Трябва ли да припомняме кой искаше да е социален президент, но нищо не направи за тези на които искаше да служи. Интересно как би реагирал детектора на някои въпроси, свързани със социалните връзки между двамата.
Накрая по повод на казаните през миналата седмица многобройни лъжи, нека припомним и още нещо свързано с ренгена. Едва ли е случайно, че първата снимка, която професор Вилхелм Рьонтген снима, е на ръка. Някой може да направи алюзии с лявата ръка и десния джоб. И няма да е далеч от истината. Защото на някои може би им се иска грабежът да продължи. Точно затова е нужно осветяването на скелетите от гардероба, както и на лъжите на номенклатурчиците от криминалния преход.

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Двете лица на проекта "Първанов"

Спомняте ли си как в нощта на преизбирането си за втори мандат Георги Първанов благодари на инициативния комитет, подкрепил кандидатурата му. Само че забрави да отбележи помощта на БСП и на другите партии, които му дадоха рамо. Един от ветераните на партията, позволил си да го критикува за тази му неблагодарност, бил привикан в президентството и дружески му били поискани обяснения на чаша кафе. Държавният глава не пропуснал да го попита дали няма нещо против него. Няма да се спираме подробно на отговора, който му е бил даден. Ще съобщим само, че той не се отличава много от казаното днес от друг партиен ветеран – конституционалистът и червен депутат Любен Корнезов, по повод на новата инициатива, носеща фамозното име „Алтернатива на българското възраждане”:
„Мястото на Георги Първанов, след като приключи мандатът му, е в БСП, при нас. Може да се върне като редови член, това не значи, че трябва да оглавява партията. Но мястото му е сред нас. Но ако в неговата глава се въртят мисли този проект да прерасне в политическа партия, това не е полезно за нашето общество. Движение или тази партийка, която той смята да създаде, е обречена. Не съм оракул, но с цялото си уважение към президента ще кажа, че прави грешка, която може да се окаже фатална за неговото политическо бъдеще", откровено заяви Корнезов.
Вероятно държавният глава си мисли, че

номерът с инициативния комитет,

който бе флагманът за неговото преизбиране, ще бъде повторен и че тези хора отново ще го подкрепят.
Факт е, че имената на някои от тях са вече сред учредителите на АБВ. Но силно се съмняваме, че бившата световна шампионка Йорданка Благоева, както и треньорите Тити Папазов и Христо Бонев ще се вържат повторно в тази измамна игра и ще позволят да бъдат употребени.
Няма да коментираме другите партийни играчи, на които вместо да им се отблагодари навремето, че му помогнаха и за двата мандата, той ги загърби в трудни моменти, а напоследък дори се опитва чрез квотите си в някои институции да ги отстрани от политиката. Ще кажем само, че те са наясно с намеренията му и знаят как да се отнасят и с двете му лица.
Но нека видим какво се очаква днес да се случи в зала 3 на НДК. Това, което е сигурно, е че форумът с мотото „България ­ на другия ден” няма да бъде нещо повече от претопляне на вече познатите ни тези на президента за блатото, в което са ни довели управляващите и как той ще възроди България... Какво нахалство всъщност. Сякаш нямаше тази възможност, особено през последното десетилетие.
Ясно е, че ни се готви поредната партия менте, която трябва да върне някои кукловоди в играта и чиито интереси са сериозно застрашени от сегашните управляващи. Но за да го направи, Първанов трябва да използва харамийския си псевдоним. И да обвини бившите си съпартийци, че нищо не са направили през тяхното управление и на всичкото отгоре като едни мухльовци са позволили да им вземат властта под носа.
Разбира се, веднага можем да го попитаме кога говори истината ­ когато участваше като диригент на създаването на бившата управляваща коалиция или днес, когато

с помощта на бившата ДС

се опитва да хвърли партията си на кучетата и да влезе през парадния вход като поредния спасител на нацията.
Вероятно държавният глава си мисли, че този чист и непорочен костюм могат да му осигурят почтените Ивайло Калфин и Костадин Паскалев. Само че дори и с тях не си е направил сметката. Защото и двамата знаят, че ще бъдат използвани за трамплин и след това просто ще бъдат изхвърлени.
Не случайно вчера благоевградският кмет директно заяви, че ще участва във форума, защото смята, че неговата партия не е достатъчно активна по отношение на политиката, която водят управляващите. Само че в никакъв случай и при никакви обстоятелства нямал намерение да напуска БСП.Освен това едва ли двамата не си дават сметка, че Първанов иска да ги потопи в синьо-червената мъгла на изпаднали извън борда политици, които са готови на всичко, за да се върнат в играта. Няма да коментираме и как бившият външен министър и кметът на Благоевград биха се почувствали в компанията на тайните помагачи на проекта, които са същите, спасили в началото на тази година държавния глава от импийчмънта.Всъщност това, на което разчита Първанов в момента, е недоволството в БСП от опозиционната им роля. Не случайно близките до него Бойко Радоев и Венелин Узунов като комити обикалят страната и агитират бивши областни управители и други

изпаднали от трапезата червени мандарини

да се включат в кампанията. Такива недоволни има и сред депутатите, но някои от тях са толкова безлични, че дори и да отидат там, няма да се разбере. Както не се разбира дали са в пленарната зала или не. Както всяко начинание и АБВ си има програма минимум и програма максимум. Предизвестената смърт на желанието на Първанов да помете управляващите, както това направи царят с Командира, ни разкрива всъщност истинската цел на задкулисните играчи –

Първанов да влезе в следващия парламент

с малка, но вдигаща пушилка партия, т.е. – да повтори номера на Иван Костов, който гушвайки СДС, се върна в играта. Президентът ще е доволен и на този вариант. Но това трябва да стане за сметка на БСП. Там обаче не са такива балъци като Мартин Димитров, за да му дадат гласовете си.
Накрая нека припомним как държавният глава обещаваше след мандата си да не постъпва като някои бивши президенти, а да се върне към научната си дейност, да пише книги и да създаде една младежка политическа академия, която да оглави и да учи младите на политика.
Очевидно е, че е излъгал, както много пъти го е правил.
Това трябва да е обеца на всички, които днес или в бъдеще ще влязат в проекта АБВ. Защото няма как да се вярва на човек, който има две лица – едното за електората, а другото за господарите, които му дърпат конците.

понеделник, 8 ноември 2010 г.

17 мига от пролетта на АБВ


В интересен сандвич попадна държавният ни глава тези дни. От едната страна е все по-недоволната от действията му БСП, а от другата - нелицеприятните разкрития за тайни връзки с подземния свят, които той вече се наложи да опровергава. Бихме прибавили към това и многозначителното ръмжене на руския мечок, но ще оставим коментарите за по-нататък, когато на създателите на проекта АБВ им светне, че Щирлиц вече е пенсиониран и играчите са други.
„Някой чел ли е социологическото изследване на „Алфа рисърч”. Там въпросът е: „Ще подкрепите ли кандидат за президент, посочен от днешния президент Георги Първанов. 17 процента казват „да”, 40% - „не”. Това го каза не кой да е, а лидерът на БСП Сергей Станишев в събота при посещението си в град Раднево.
Повод за тези думи са появилите се съобщения, че новата формация на президента се ползва със 17% одобрение от българите. Червеният лидер каза още, че се съмнява фигури като Стефан Данаилов и Ивайло Калфин да загърбят БСП заради новото формирование. Като прибавим към това и всекидневните опровержения на набедени за участници в АБВ, последното от които бе на смятания за много близък до Първанов икономист Димитър Иванов, прогнозите за успеха на този проект не са много радостни.
А какво да кажем за появилите се обвинения към човека с харамийския псевдоним

за съучастие в неизяснената смърт

на Илия Божинов, един от свидетелите срещу Октопода. Пламен Николов, близък приятел на Божинов, заяви, че смъртта му била много удобна за президента и че всъщност ставало дума за политическо убийство. Според Николов причина за това са свидетелските показания на Божинов за това как и при какви условия тогавашният лидер на БСП е „подарил” общинска таксиметрова компания на Алексей Петров. Забележителна е заплахата, отправена от Първанов към Божинов по този повод: „Нали се бяхме разбрали да не се раздухва повече тази история, аз изпълних своите ангажименти, ти направи своята политическа формация. Оттук нататък нищо добро не те чака”.
Е, нарушилият омертата Божинов вече не е между живите. От „Дондуков” 2, където дълго време се правеха на умрели лисици, започнаха да валят опровержения.
Най-интересната част от тях не е фактологичната, а политическата – че атаката срещу ловеца на архари „издава страха на определени политически среди от оформящата се гражданска алтернатива".
Това също може да се приеме като някакъв тип мафиотска заплаха. Но всъщност може да се окаже просто надуване на мускули, като се има предвид твърде партизанският характер на подготвяното учредяване на „алтернативата”. И най-вече трескавите опровержения на набедените за участници в нея.
Що се отнася до компроматната война, тя наистина се води на широк фронт – от Барон Мюнхаузен и неговата оредяваща групичка до скритите играчи, които полагат не малко усилия да подклаждат огъня. Това, което може да се предполага, е, че кукловодите, които доведоха Първанов на власт и

бяха щастливи да ползват благините

от всички сделки, произтекли от това, искат да се подсигурят след изтичането на мандата му с още по-добро продължение. Те няма как да са доволни от случващото се в момента. Няма по-голям ужас за тях от разтърсващите разкрития за криминалния преход през последните 20 г. Излизането на светло на дълбоко пазените тайни, за които се говореше доскоро под сурдинка, кара задкулисните играчи да губят съня си. Затова всеки, който може да им помогне, най-вече чрез зависимостите от тях, ще бъде пуснат в битката. Те вече няма какво да губят и за да запазят статуквото, ще пожертват и най-добрите си козове които държаха в дълбока конспирация. Естествено че това няма да е само битка за поредното преразпределение на баницата от червените кланове. В нея ще участва и създаденото от тях СДС, за което образно някои казват, че е останало без първата буква. Как иначе да си обясним

наливането на масло в огъня,

което направи един бивш шеф на тайна служба от времето на управлението на Командира, с някои подробности около смъртта на Божинов. Вечерта преди да умре той бил с приятели на ресторант. Единствено неговата порция била забавена. Гарнитурата била от гъби. А на следващия ден, след като вече умрял, лекарите установили, че черният му дроб е на желе – какъвто обикновено е резултатът от отравянето с гъби. Според ексшефа на тайната служба подобен тип убийство не бил труден за осъществяване. Така на практика последвалите дезинформации за смъртта само засилвали подозренията. Съвсем естествено е подобно предположение да звучи достоверно и зловещо. То си е предупреждение към всички, които дръзнат да се опълчат срещу Октопода. По-лошото обаче е друго - че се прави опит да се спусне червено-синята мъгла в услуга на статуквото. Защото разследващите един ден може да установят, че наистина е извършено убийство. Но на този етап бившият шеф на служба пуска компромат в услуга на подземния свят. Защото вечерта, преди да умре, Божинов е бил с гости в караваната си, а не на ресторант. Подхвърляната в грешна посока пушилка всъщност е за отклоняване на вниманието... Друг е въпросът какво се е случило в караваната. И кои са били тримата външни гости, които не са от обичайния приятелски кръг на Божинов... И това е само началото. Със сигурност

ще изскочат още скелети от гардероба на прехода.

Как тогава да не свържем 17-те процента фенове на човека с двете имена с онези носталгични „17 мига от пролетта”. Лошата новина за него е като се появи мечката, да не стане като във вица за ловеца, който иска да я надхитри (както навремето правеше един наш държавник). Но тя го изненадала. И вместо да се покачи на близкото дърво, както направили останалите ловци, той започнал да обикалял около него. Когато мечката започнала да го настига, отгоре му викнали да побърза, за да не бъде изяден. „Няма страшно, водя я с три обиколки“, отвърнал невъзмутимо този отдолу... Та този отдолу да не се окаже неформалният лидер на АБВ. Който през всичките тези години се е опитвал вярно да служи на бившия голям брат, но вече е загубил доверието му.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

Андрешко и Октопода

Новият проект АБВ (Алтернатива на Българското Възраждане) замириса на гнило още преди да е обявен официално. Няма как да не се сетим за едно друго „възраждане” – през осемдесетте години на миналия век, станало причина стотици хиляди наши сънародници да емигрират. А афиширалият се за инициатор на новото формирование Георги Първанов е доказал, че е приемал с охота подобни идеи. Всъщност АБВ е доста взривоопасна смес от патриотари кариеристи, гарнирана с няколко заблудили се интелигенти.

Но номерът на Андрешко, който иска да изостави Октопода

и да се върне целият в бяло, вече сме го виждали. Човекът с двете имена може би си мисли, че с десетгодишното нищо неправене на „Дондуков” 2 е приспал сетивата на избирателите и те са забравили колко пъти през годините на прехода се е извъртал на 180 градуса, като е изоставял каузи и хора. Разчитането на късата памет не е достатъчно. Защото както излъганите от него, така и бъдещите участници в новия Отечествен фронт виждат как той уж е с тях, но всъщност няма да е, ако те не успеят. И ще ги зареже ­ ни лук ял, ни лук мирисал  в момента на провала им.
Може ли също така онази малка група, която знае как се съчетава политика с правенето на пари (в някои доклади този процес се описва като срастване на мафията с държавата), да забрави с лека ръка дружеските си взаимоотношения с Първанов, „услугите”, които му е правила, и да се скрие вдън земя. И не само това – „по-първите“ от тях публично да търпят обиди. Защото да се твърди от такова високо място, че дебатът на ъндърграунда не го засяга, е доста нагло. Как да си обясним тогава щедростта, с която е подарил една таксиметрова компания. А сега се отрича от близостта си със същия този свят. Като илюстрация за тази невярност и изменчивост ще припомним как организираше през 90-те години на миналия век

митинги срещу НАТО и в подкрепа на Милошевич.

А днес чака с нетърпение всяка покана от Брюксел, за да може лицемерно да демонстрира любовта си към алианса. Не сме забравили и зората на демокрацията, когато обичащият да ловува редки и забранени видове ловко се е опитал да затрие необходимото му за научна кариера сътрудничество с бившата Държавна сигурност. И след като не е успял, е предпочел да „лази” пред кукловодите, както отбеляза за него един бивш дисидент тези дни. Нима избирателите искат кукловодите да им натресат да ги управлява поредната марионетка. Едното му лице да хвърля прах в очите на заблудилите се, а другото  да пълзи на килимчето и да обслужва задкулисните играчи.
Ясно е, че това, към което се стреми Първанов, е да гарантира политическото си бъдеще след напускането на „Дондуков” 2.
Както направи и Иван Костов – с 5-има депутати, но с шумно присъствие в парламента и медиите. Не случайно Командира тутакси се лепна за пиара, предхождащ създаването на АБВ. Той много добре знае, че статуквото е нарушено от сегашното управление, а неговата задача винаги е била да го крепи с познатите от времето на соца хватки за оптимизация на предначертаната от бившата ДС система. Затова сега лидерът на ДСБ ще се включи в играта с Първанов. Уж опонирайки му, но всъщност двамата пак ще работят за старата и обща кауза на червените капиталисти.
По този повод ще припомним как през не толкова далечната 1998 г. преди един конгрес на БСП Командира (по това време премиер на страната), каза следното за избора на партиен шеф:

Моят кандидат е Георги Първанов

ще работим в тази насока. От Жан Виденов и Красимир Премянов европейски лидери не става, все още имам надежда, че нашият кандидат ще спечели, уточнява Костов. Вътрешна анкета сред десетчленния НИС на СДС показала, че мнозинството подкрепя Първанов, само Муравей Радев и Евгений Бакърджиев имали други предпочитания.?
Така че топката между двамата винаги е била умело подавана и те са били „врагове” дотолкова, доколкото трябва да се запазва и укрепва посткомунистическият модел по техните схеми.
Нека например попитаме Командира вода в чия мелница налива, като казва „С ГЕРБ лошо, но без ГЕРБ още по-лошо”. Всъщност дали не подсказва на старите си приятели от Столетницата как да играят играта.
Истината е, че Първанов и Костов искат да спрат влака на промяната
Но не са толкова силни, че да дръпнат спирачката. И също като във вица им трябва политически гръб, който да им свърши работата. По същия начин човекът с двете имена плахо влиза в купето. Прави се, че не може да си вдигне багажа, докато на един от седящите, як мъжага, му писва и се притичва на помощ. Няма да споменаваме как мъжът, качвайки багажа, му е казал, че само с акъл не се прави нищо. По-късно, когато дошъл звездният миг на двуликия ловец, и той започва да дърпа ръчката на внезапната спирачка, уж неуспешно, пак идва на помощ човекът маша и само с два пръста дърпа ръчката. В настаналата суматоха Андрешко от Сирищник слиза от влака, а го отнася бабанката.
Добрата новина в очаквания сблъсък за продължаването на криминалния преход е че фарсовите повторения на номерата, свалили в началото на 90-те първото демократично правителство, няма как да се случат. Защото на хората им писна да ги лъжат все едни и същи стари муцуни.

събота, 23 октомври 2010 г.

Менделсон за зелено човече и Столетница



От „Позитано” 20 попитали Радио Ереван:„Какво трябва да направим, ако видим пред себе си малко зелено човече?””Без да се колебае радиото отговаря:”Да пресечете улицата, естествено!”. „А ако насреща ви се появи човечето, което непрекъснато твърди, че е хетеросексуален?”, бил следващия въпрос. И тук отговорът е светкавичен: „Да побегнете в обратната посока, преди да сте подложен на сексуален тормоз”.

Очевидно че в Столетницата гледат на Яне като на зелено човече, щом като искат да играят с него в един отбор. Сенилността на червените баби е право пропорционална на бръмбарите в главата на Барон Мюнхаузен.
Разбира се, не сме забравили как преди година Р.Овч. попита „Кой и кога измисли, че създаването и подпомагането на РЗС ще ни помогне".
Е, едва ли някой вече не  е наясно какъв е резултатът от политическото генно инженерство на БСП. Затова да не забравяме и вторият отговор на радиото. След като зависимостите започнаха да стават факт, не трябва да се изключва възможността

да видим двата отбора заедно на плажа на любовта

Наистина всичко идва на мястото си. Нека припомним само как на конгреса си миналата събота Столетницата реши, че трябва да попълни банката си от слухове. Очевидно те и вършат добра работа, особено, когато се оказват истини.
На същия форум лидерът на БСП в Пловдив, крупен бизнесмен и приватизатор Георги Гергов, разбуди полупразната зала с крилатата фраза: „Ние говорим за проекта "2020", за летящи орели! Абе хората врабчета нямат, те нямат какво да ядат, бе! Говорете за днеска , бе! За днеска!" И за да покаже на дело как стават тези работи реши да помогне с пари на фермер от Дулово, чиито 40 000 кокошки умираха от глад.
Ще оставим на съпартийците му да направят съответните коментари, няма да искаме от него мнение и за тази нова афера на партията му с бившия земеделец. Ще отбележим само, че по същото време стана известно, че

хазната е загубила 1, 2 млрд.лв. от приватизационни сделки


Това е станало заради безхаберието на чиновници. Умишлено е чакано да изтичат договорите и клаузите по приватизационните договир и след като са изтекли по т. нар. давност, държавата губи всякаква възможност да си събере парите. "През това време предприятията са декапитализирани и сега и да се отиде там ня място, те вече са прехвърлени на други фирми или стоят едни руини, които всъщност няма какво да се направят, и те са за стотици милиони", пише в стенограма от заседание на правителството. Разбира се, че ще се разследва кой се е облагодетелствал и кои чиновници "са проспали" сроковете за събиране на задължения. Само от "Кремиковци" са пропуснати да се вземат 400 млн. лв. Е, със сигурност няма да се наложи дълго да се търси. Приватизаторите не се и крият, а открито държат речи по партийните форуми.
Не се крие и социалният президент, който в края на мандата си се загрижи за тези, които са го избрали. Не му завиждаме, особено като чухме как назначения от него лидер на БСП, даде да се разбере, че няма намерение да му върне партията. Нека цитираме отново думите му: „БСП не може да бъде нечий електорален резервоар, нито да играе по нечия свирка, нито да бъде украшение за нещо, което ще устрои група хора, които припълзяват към авторитета на президента.
Ние не знаем кой точно и защо пълзи, но сме абсолютно сигурни защо държавният глава се

опитва да кадрува в нарушение на Конституцията

както правилно отбеляза военният министър през седмицата Трети месец стараната ни е без шеф на военното разузнаване. Защото човекът с харамийския псевдоним иска да назначи свой човек там, макар да знае, че няма такива правомощия. Истината е, че целта е съвсем друга. А тя е, че след като всички тайни служби отидат под една шапка, от голямо значение ще е кой с какви хора ще разполага там. И позиционирането им е започнало още от сега. Затова е и  битката. Тя няма нищо общо с арестуваната Супер Бианка. Макар че случката е показателна за това, че след като строго пазеният обект не намери сили сам да се справи със ситуацията и цели два дни по-късно – в Кърджали се опита с нелепи смешки да се измъкне от конфуза.
Не може да не се попитаме и друго – защо Супер Бианка

привлече повече внимание върху себе

си отколкото президента. Трябва веднага да припомним, че в предаването на тази репортерка беше зададен фундаменталният въпрос на финансовия министър дали президентът не е млад милиардер. Отговорът, че той не е млад, е твърде много значителен. Накрая нека отбележим и друго и то е, че всяка поява на държавния глава напоследък е съпроводена със скандали Най-пресният пример е този с катастрофата на кортежа му край град Ловеч. Тогава Слави Вълков, собственик на фирма за поправка на мебели, се отърва с леки натъртвания след внезапната среща на неговия бус с президентския кортеж.
Понеже стана дума за тайни служби

нека да не забравяме и Командира

Миналата седмица в деловодството на Народното събрание беше внесен законопроект за създаване на нова структура, наречена Държавна агенция за разузнаване (ДАР), която ще обедини Националната разузнавателна служба (НРС) и Служба „Военна информация”, т.е. военното разузнаване. Автори на законопроекта са депутатите от Синята коалиция Иван Костов и Димо Гяуров.
Истината е че от 20 години политическото и военното разузнаване работят без специален закон. И през цялото време е имало опити да се въведе порядък. Но поради единомислие на червено-синята мъгла статуквото не бе променено. Ще оставим кашата да я сърбат други. И ще се вгледаме само в една точка от предложения проект. В чл. 33, ал. 1, т. 2 е записано, че служителите на Държавната агенция за разузнаване не могат „да са били щатни и нещатни сътрудници на бившата ДС и РУ на БНА”.
Доста е смешно Командира да внася такъв текст защото точно по негово време не само, че спря готвената лустрация, а и скри доста агенти, за да ги държи по този начин в ръцете си. Освен това  кой знае защо, контролираните от него служби бъкаха от бивши служители на Държавна сигурност. Тези хора, в качеството си на експерти, се противопоставяха на включването на лустрационни текстове в законодателството, свързано със службите за сигурност и разузнаване.
В края на предложения законопроект лъсват истинските намерения на вносителя. Защото в преходните и заключителни разпоредби в проекта е записано, че Държавната агенция за разузнаване е правоприемник на личния състав (персонала) на НРС и СВИ? Уж ще ги лустрираме, но всъщност пак ще сме тук и пак ще сме същите.
Накрая ще завършим с онзи виц за номера на човека в бяло. В средата на цирковата арена се слага огромна каца с фекалии. А над нея виси голям топуз. Светлините изгасват, чуват се фанфари и тътен на барабани. Осветен с лъч, асистентът бавно започва да реже въжето, което държи тежестта. Тя пада в кацата, чуват се писъци, всички са оплескани. В този момент светват прожекторите. И влиза човекът в бяло. Предстои ни да видим кой ще е той.