Общо показвания

понеделник, 9 декември 2013 г.

Дяволската прегръдка

Поредните издънки на провалилата и разпаднала партийката си Движение „България на гражданите” Меглена Кунева (бивша Пръмова), изправиха на нокти събралите се през уикенда в столичния хотел “Принсес” координатори на така наречения Реформаторски блок. От много време госпожата, която по време на своето еврокомисарство бе по-известна като Мадам Yes, се опитва да обсеби лидерската позиция в блока. Първо, госпожата успя да принуди три формации (ДБГ, ДСБ и СДС) да разпространят декларация, в която твърдят, че думите на заместник-председателя на ЕНП Яцек Сариуж-Волски, че „европейската десница не желае повече да конктактува с Меглена Кунева и нейните съпартийци от партията ДБГ”, са интерпретирани некоректно. В информацията се твърдеше още, че Кунева била в Брюксел, където се опитвала да сондира мнение дали ДБГ може да бъде приета за член на ЕНП. По думите на Волски на Кунева е била отказана такава среща.„Решението на ЕНП беше такава среща да не се състои. ЕНП говори в един глас. Основната ни партия в България е ГЕРБ. Не разговаряме с други партии, отказваме да се срещаме с тях. С партиите в една страна, които застават срещу партии от ЕНП, се сбогуваме", казал Волски и допълнил,че приемането в ЕНП е дълъг процес. "

Няма да коментираме кой крив, кой прав в момента. 

Факт е, че бившата Пръмова е била по това време в Брюксел и няма данни каква е била причината на нейното посещение там. Другият гаф, който Кунева сътвори, е, че се опита да си присвои ролята на създател едва ли не на СДС в поздравление по случай годишнината от учредяването на съюза. “Това е празникът, който преди много години ни даде възможност да "вдигнем очи" и да си мислим, че всичко е възможно и ще успеем. Това, че се събрахме след толкова години, не е случайно. Поздравления за всички, които го изрекоха на глас или си го помислиха! И двете вършат работа", подчерта Кунева и продължи: "Можем да променим системата заедно, а това би станало човек по човек, защото така се трупа критична маса, която ще се справи с тази система, която сме се заели да отхвърляме вече трето десетилетие".


Изявлението на Кунева е "впечатляващо". 

Фактите говорят друго за това къде е била госпожата по онова време. Креатурата на ДС “Комитет за правата на човека”,чийто юрист и активен неин представител е била Кунева, е сред организаторите на “Срещата на опазването на околната среда на СССЕ”, състояла се в София между 16 октомври и 3 ноември 1989. Можем да цитираме инструкции на ЦИОУ (Централно информационно-организационно управление или Седмо управление на ДС) от онова време, които детайлно разкриват контролирания от тях сценарий, по който трябва да се проведе “Екофорумът”. Така че опитът на Кунева да се подреди между създателите на СДС е напразен. 

Единствената нейна връзка със 7 декември 1989 г. (когато е създаден СДС) е пъргавото й преминаване от свързаната с комунистическата върхушка фамилия Пръмова към бащината Кунева.


Няма да се спираме на дивотиите, които натвори по време на преговорите за влизане в Евросъюза и после като еврокомисар, ще отминем дори подозрителното мълчание на лидера на ДСБ Радан Кънев, когато миналата седмица тя се опита да натресе на Иван Костов затварянето на 3-ти и 4 -ти блок на АЕЦ “Козлодуй”, но сме сигурни, че редовите членове на СДС и ДСБ едва ли ще є простят новата антикомунистическа премяна.
Това обаче, което ще стресне най-много десните избиратели, е изявлението на Кунева от събота, че „за следизборна коалиция се говори след избори”. И предложението ­ да изчакаме и „ще видим”. От думите є излиза, че “овцете” (избирателите) трябва да гласуват за тях, пък после “богоизбраните” ще решат... Т.е. не за промяна, а за

запазване на статуквото

на криминалния преход става дума. Точно срещу което изригнаха миналия февруари демонстрантите. Но Кунева и тези, които са решили на всяка цена, дори само чрез механичен сбор да влязат в парламента, не могат по друг начин да разсъждават. Тяхната цел е да получат своя пай, като от тях да зависи следващото парламентарно мнозинство. Това обаче са криви сметки. Не само заради дребния факт, че десните избиратели имат ясно отношение към Кунева и прилепилите се към нея люспи. Но и заради тихото надцакване, което е започнало сред реформаторите.
Според изтекла вътрешна информация Кунева настоява за пропорционално на резултатите от парламентарния вот разпределение на места в листите. СДС, “Синьо единство” и НПСД искат паритетно участие. Освен това открит остава въпросът за създаването на единна партия, което засега среща отпор. Това на практика означава, че

ПРОБНИЯТ КАМЪК ЗА РЕФОРМАТОРИТЕ

ще са евроизборите. Ако за тях не постигнат съгласие (и дори да го постигнат, но се провалят), всеки ще си тръгне по своя път. Накрая няма да пропуснем опасното изказване на Кунева за проекта “Южен поток”, че “по тръбата тече зависимост”, което директно засяга транснационалните интереси на Германия, Франция, Италия, Русия, Турция, Унгария, Австрия, Сърбия, Словения, Хърватия и Гърция, както и техните инвестиции в размер на 16 милиарда евро. 
А по повод на декларацията, с която наричащите се реформатори искат да прикрият Кунева, ще припомним, че още преди време либералната фондация “Фридрих Науман” прекъсна отношенията си пребоядисалата се на дясна Кунева. Освен това тя още през септември заяви, че съвсем скоро членството на партията є в ЕНП ще бъде факт. “Предполагам, че няма да има никакви проблеми. Скоро ще е факт. Познавам се с много от ключовите хора и смятам, че си имаме доверие. Както вече казах, работим с фондация “Конрад Аденауер”, така ще се явим и на следващите избори”, заяви тогава бившата царистка. Но малко по-късно европейските либерали първи съобщиха, че евродесницата не е готова да приема бързо пребоядисващи се партии. Не случайно няма данни за срещи с десни лидери на Кунева в Брюксел.
Затова в заключение ще заявим, че ситуацията с Мадам Yes сред реформаторите е като във вица, в който мъжът се прибира вкъщи и заварва жена си в леглото си с любовник. При което прелюбодейката, с цялото си нахалство, казва на мъжа си:
„­Еййй, Пешо, сега като почнат едни съмнееения!”

четвъртък, 5 декември 2013 г.

Берлускони тук, Берлускони там

След като източници близки до милиардера и бивш министър-председател на Италия Силвио Берлускони съобщиха, че България, Унгария и Естония са места, от които може да се кандидатира за евродепутат и така да се спаси от съдебната сага срещу него, лидери на провалящи се и вече изпаднали извън борда на парламента партийки радостно-радостно, но

нездравословно се разцвърчаха

И се впуснаха в надпревара да се възползват от неговото име и най-вече от сребърниците, които биха получили за тази услуга.
Няма да коментираме доколко е реалистична тази възможност у нас. Но всички си спомнят, че телевизиите показаха как на една среща на премиери в Гданск Берлускони измери с педи широкия гръб на Бойко Борисов. Разтвори си ръцете и извика на всички в залата: „Ето това е премиер, не е като вас!” Между другото, случката бе разказана и от Борисов с голяма гордост. Така че е добре всеки политически хомункулус, който иска да пипне хем парички, хем


да се добере до европейската софра


да знае, че Берлускони е трудна хапка за преглъщане дори за техните инженери на криминалния преход.
От друга страна, е глупаво да се използва за политическа дъвка един бивш италиански премиер, който в момента има премеждия със съда.
Известно е, че супербогатият популист неведнъж се е измъквал и пак е ставал премиер на страната. И тогава нашите доморасли политици, които сега му се правят на важни, първи ще му се хвърлят на килимчето. Не бива да се забравя и друго, че още от римско време италианците са доайени на интригите. Не е нужно да си припомняме как ни натресоха опита за убийство на папата и трябваше да минат десетилетия, за да дойде у нас същият папа и да ни оневини. Всъщност не трябва да се връщаме толкова назад.
Неотдавна стана известно, че бивши футболисти на италианския футболен клуб „Парма”, сред които и Христо Стоичков, ще бъдат изправени пред съда. Спортистите са обвинени, че са вземали пари в рамките на фалшиви договори за реклама с компания „Пармалат”, с цел предизвикване на фиктивен фалит. Компанията е собственик на клуба.
Всъщност най-забавната част от историята е в

получаването на българското гражданство

И то не в инвестицията от 511 000 евро в българската икономиката, която трябва да направи Берлускони, а в указа на държавния глава за връчване на гражданство, поради заслуги за страната от въпросния чужденец. Спомняте ли си какво бе казала любимата гадателка на Берлускони за срещата си с Плевнелиев – че

това е човек, който слуша

Въпросът е чий глас ще послуша държавният ни глава – своя или на онзи фалирал кръг.
Това, разбира се, е в рамките на шегата. Никулден наближава, но тази риба, този кит, бихме казали дори, е още в океана, а отчаяни от мириса на бунище политици бързат да сложат тигана. По-добре да не бързат. И да си стоят в кочинката на милиционерщината и игрите с кворума.
Защото днес Берлускони може да е тук, но утре  да е там. А битката за зестрата на Розина ще докара повече беди на алчните наши бледи копия на доктор Бартоло.

сряда, 4 декември 2013 г.

Предизвестеното разцепление на ГЕРБ


вторник, 3 декември 2013 г.

Мадам Yes взриви Реформаторския блок

Лидерката на разпадналата се партийка Движение “България на гражданите” Меглена Кунева предприе самоубийствен ход. Тя се опита да си измие ръцете, като обвини бившия десен премиер на страната Иван Костов, че не тя, а той е виновен за закриването на ядрени реактори в АЕЦ “Козлодуй”. За съжаление нито паметта на хората е толкова къса, нито документите са унищожени.
В опита си да се измъкне Кунева се позова на документ от 1998 година. От него става ясно, че още правителството на Костов е подписало за затварянето на четирите реактора, не само на двата. Това се е случило по време на преговорите за присъединяване към ЕС.
Горда от разкритието си, бившата Пръмова от времето на соца обясни и принципната си позиция за ядрената енергетика. “Аз винаги съм защитавала българската ядрена енергетика. Но това са съветски реактори”, каза тя и добави, че не бива да се рискува сигурността на хората, особено след инцидента във Фукушима.

Ще кажем направо ­ на лъжата краката са къси

Ето как се развива ядрената сага. По доклад на министъра на енергетиката Никола Шервашидзе на 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, съгласно което България получава 24 млн. екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй”. Но приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г.
След изборите на 19 април 1997 г. синьото правителство на Иван Костов започва нови преговори с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. Костов пише до Ханс ван ден Брук, комисар по разширяването, следното: „Нашата позиция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010-2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защитава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.
С Решение 641/1.10.2002 г. следващото правителство решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Актът на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева е тази, която обжалва решението на тричленния състав.


Но и петчленният състав на ВАС е непоколебим ­ 

с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането и потвърждава решението на тричленния състав. Кунева обаче не се съобразява с решението на съда и така Мадам Yes лично подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така, вместо края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок, те се спират близо четири години по-рано.
Всъщност въпросът в случая не е каква е истината, а по-скоро кой активира Мадам Yes да предприеме този ход с пълното съзнание, че това няма да остане ненаказано. Не вярваме това да е опит да оглави реформаторите еднолично и първо да изтика в периферията ДСБ, а след това всички останали. За всички е ясно, че още преди изборите движението є е една куха фирма с лидер и един файтон ренегати около нея. Освен това ДСБ не пропускат да отвърнат на удара. Единственото обяснение е, че Кунева

иска за последно да угоди на своите фалирали патрони

после да обвини за бедите на десницата всички други, освен себе си, и да се оттегли на някое топло местенце при старите си приятели от Брюксел. И като един Андрешко да остави файтона с придворните си в блатото.
Истината е, че отдавна имаше сигнали за ролята на Пета колона на Кунева при реформаторите. Самият факт, че тя не искаше да чуе призивите на ”Единство” всички партии да се разпуснат и да създадат нов политически субект, беше първият знак. Следващият дойде от опита є да яхне протестите. След това лъснаха връзките и с фалиралия кръг. Както и готовността за колаборация с бившите управляващи от ГЕРБ. Добрата новина от този скандал между партийки, които нямат значение за политическия живот, е, че

отстраняването на Кунева ще е един шанс за десницата

а пращането є на политическото бунище ще е добър урок за всички.
Има и още новини – като например, че тези, които произвеждат такива политически продукти, освен че нямат икономически лостове, за да ги поддържат вече, предпочитат да се погрижат за собственото си оцеляване, вместо да понасят допълнителни удари за политическите си амбиции. Другата не по-малко важна новина е, че отстраняването на политици, свързани с криминалния преход, дава голям шанс на немалкото на брой нови и неопетнени лица, които се появиха през последните месеци. Проблемът при повечето от тях обаче е друг, но това е друга тема.
Не на последно място трябва да отбележим, че харакирито (обмислено или не), което си направи толерираната от всички режими госпожа, не само ще остави в блатото шайката нагаждачи, прилепили се за нея, но и тях ще превърне в политически трупове.

понеделник, 18 ноември 2013 г.

Безсмислено противопоставяне

От двата митинга на управляващите БСП и ДПС и на опозиционната ГЕРБ в събота могат да се направят поне два съществени извода:
Първият е, че времето на формалното противопоставяне мина и единственият шанс е в спазването на правилата на демокрацията. Връщането на бившите управляващи в парламента бе добър знак, че това е правилният път. Разиграният от тях цирк вън и вътре в пленарната зала се оказа контрапродуктивен. Партийното им единство бе заплашено. А съмненията, че те ще си отидат от политическия живот като поредното менте, започнаха да им тежат.
Вторият извод е че изпадналите извън борда на Народното събрание десни партии, както и тези, които смятаха, че няма начин да не влязат, но останаха извън него, нямат шанс да си върнат изгубените позиции. Съвсем очаквано реакцията им за двете политически прояви беше поредната проява на отблъскващ популизъм. Опитващата се да бъде на всяка манджа мерудия бивша еврокомисарка и неуспяла кандидатпрезидентка Меглена Кунева не ни изненада с нямащото нищо общо с действителността твърдение, че и трите партии (ГЕРБ, БСП и ДПС) се „опитват да замъглят реалността с фалш“, да „удушат гражданските протести“ и да „изтикат от полагащото им се място отделните граждани и тяхното недоволство“. Истината е, че управляващите показаха, че имат ресурс, който могат да използват винаги, когато стане напечено. Освен това те дадоха да се разбере, че трудно ще се съгласят на предсрочни избори. Герберите пък демонстрираха самочувствие не само с разветите сини знамена, но и с поведението си, че продължават да заемат позиции вдясно. Тези нелицеприятни факти не иска да забележи не само Кунева, но и повечето лидери вдясно.

В тази връзка натрапчивият въпрос на десните не е „Кой?“, а „Защо не ние?“ 

Механичното обединение, на което се разчита е твърде несигурно. То може дори да ги остави трайно извън политическата игра. Не случайно „Зелените“ ги напуснаха, а както е тръгнало, по-известната като Мадам Йес Кунева, може да остане лидер без партия. Подтичването на госпожата пред останалите лидери и преди общите им позиции допълнително показва колко безсмислена е подобна коалиция, в която всеки иска да е водачът.
Противно на Кунева ще отбележим, че двата митинга не засягат студентските протести. Напротив те им дават шанс да се откажат от натрапените им от съмнителните мозъчни тръстове политически искания и да се съсредоточат в конкретика, която да доведе до изграждане на така желаният нов морал. Пет месеца след избухването на новите протести бе достачъно време те да се организират най-малко в неформално движение, вместо да се лутат между ламтящи да ги яхнат и изпият енергията им политически сили.
Бившият президент Георги Първанов също изрази своето отношение към митингите. Преди време той знаково не се появи на срещата на бивши държавни глави и председатели на парламента при Росен Плевнелиев. Сега макар и косвено, обясни защо. Според него ролята на президента е да бъде посредник в решаването на социални и политически конфликти. „Той трябва да бъде арбитърът, да бъде балансьорът, да бъде институцията, която сближава политиците и намира решението“, заяви Първанов. И припомни как една учителска стачка се е решила в неговия кабинет. Освен социалистите като отговорни за излизането от кризата, Първанов посочи и бившите управляващи като партия, която трябва

да направи всичко възможно да се спре противопоставянето

Ще оставим настрана прозрачните вътрешнопартийните амбиции на бившия държавен глава. Но не можем да подминем опасната роля в това насъскване на Плевнелиев. Той и затова ще остане в историята като президентът с най-много зависимости. Защото за никого не е тайна близостта му с фалиралия приятелски кръг. Не може да подминем и изчаквателната му позиция за кризата с бежанците. Както е известно Консултативния съвет по тази тема е свикан за тази седмица, а можеше да се състои още преди няколко месеца. Но президентът бе зает с неприсъщатата роля да обслужи чужди интереси като блокира приемането на важни закони. И най-вече да се опита да стане неформален лидер на Реформаторския блок. Разбира се, че с осветяването на Плевнелиев, шансовете му да се изявява като морален коректив и лидер на старата десница са равни на нула. А номерът с пробутването на една или друга фигура вдясно да коментира актуални събития, само затвърдява сегашното статукво, тъй като повечето от изявилите се (подобно на Кунева и Плевнелиев) са достатъчно компрометирани, че да не бъдат припознати нито от десните избиратели, нито от студентите.


Това, че Плевнелиев навсякъде претърпява фиаско не ни успокоява.

Защото излъчващия несигурност държавен глава служи единствено да се подклаждат страсти, описани преди век от писателя Алеко Константинов.
Накрая не може да не отбележим, че митингът на Орлов мост донесе едно дългоочаквано признание от страна на бившите комунисти. Станишев се извини публично на българските турци за възродителния процес, а това даде основание на ДПС да обяви митинга за исторически. ”БСП имаме историческа вина пред българските турци – за възродителния процес и се извиняваме за това”, заяви Станишев. Би могло много да се разсъждава защо близо 24 години социалистите упорито се противопоставяха да признаят историческата си вина, но не това е съществено – по-важно е, че една мрачна страница в историята на страната бе затворена тази събота. Със сигурност ще има и спекулации. Но тази стъпка от страна на лидера на БСП е знак, че може да се гледа в бъдещето.

А това дава допълнителни гаранции за сигурността на кабинета

Добре би било по този повод десните и бившите управляващи от ГЕРБ да си зададат въпроса защо те бяха тези, които организираха миналия парламент да осъди с декларация срамнотго преименуване и прогонване на близо половин милион български граждани от режима на Тодор Живков, но днес точно те се държат като възродители - упорито противопоставяйки едни на други българи и пречейки да се реши бежанския проблем. Проявената от тях двойнственост, всъщност недвусмислено показва неясността на политическото им представителство. То обяснява и защо на два пъти се проваляше синята власт в годините на прехода. И защо партиите им днес са изцяло зависими от кукловодите.
Що се отнася до мрачните прогнози, че едва ли не е застрашен гражданския мир и час по-скоро трябва водещите партии да се разберат за дата на предсрочните избори и така ще се стигне до така желаното успокояване на страстите, това е обслужваща само едната страна позиция. Също така не е приемливо разсъждението, че с демонстрираната твърдост и неотстъпчивост водещите партии ласкаят самочувствието си но отблъскват голяма част от подкрепящите ги. Защото в действителност това, което най-много изблъсква изтерзаните от мъчителния преход избиратели е наглият номер „стани за да седна аз“, с който не разиграват през годините.



петък, 15 ноември 2013 г.

Зелен удар срещу Реформаторите

Няма нищо изненадващо в напускането на Реформаторския блок от Зелените. Причината не е заради членството на различни формации в Европарламента и в необходимостта да издигнат свои кандидати на предстоящите евроизбори през пролетта. Нито е във възникналите противоречия по места. Тя не е и в различните виждания на част от лидерите с кого да правят коалиция. Няма нищо общо и  с левичарския уклон, който бил несъвместим с една дясна партия. Политическото увъртане, когато става дума за раздяла, е неизбежно. Както и взаимните обвинения. Но и това не е толкова важно. Същественото в случая е -


на Зелените им светна, че със съмнителна коалиция


дирижирана от фалирали олигарси, политическото фиаско е неизбежно. Освен това обвързването им с имена, символи на криминалния преход като провалилата се на няколко избори бивша еврокомисарка Меглена Кунева и преминалият в сянка бивш лидер на СДС, ДСБ и премиер на издънилото се синьото правителство Иван Костов, не води до нищо добро. Същото се отнася и до натрапването им за неформален лидер на сегашния президент Росен Плевнелиев. Еколозите видяха с очите си, че на митингите на самонареклите се реформатори  в градинката между Народното събрание и Ректората присъстваха срамно малко хора (не повече от 100), а и което е по-лошо - протестиращите не само че не поискаха тяхната  подкрепа, но и публично през мегафон ги предупредиха да стоят настрани от техните прояви.


Всъщност опитът да бъде присвоен протестът от реформаторите


е основната причина за раздялата със Зелените. Тази партия винаги се е славела с нетрадиционното си поведение. Заради него е била обичана от младите и недолюбвана от пазителите на статуквото. Очевидно еколозите са разбрали, че губят най-привлекателното си предимство – да бъдат неординерни. И затова предпочетоха да напуснат брака по сметка между десните партии. Разбира се, това не означава, че измъкването по терлици няма да има последствия за тях. Съмненията за тънките сметки, правени от някои техни лидери, ще останат и ще доведат до пречистване. Най-вероятно ще се разкрие, че зелената обвивка е била удобно прикритие за легитимиране на един или друг проект на олигархията. Например, насочването на вниманието от тяхна страна към еконарушения само в отделни региони, като в същото време, кой знае защо, не забелязваха безобразията, които се вършат в други. Но това си е техен проблем, решаването му си зависи единствено от тях, по-важното е, че вече са


напуснали кукувичето гнездо на изпадналите извън борда на парламента десни партии


Бягството на Зелените е добър знак и към останалите десни, тръгналите да правят предизборни коалиции. Колкото по-бързо осъзнаят безсмислието на начинанието си, толкова по-добре. Ще кажем направо - в момента те имитират активност. Но всъщност всяка една партия запазва идентичността си и скритите козове за времето, когато може да се стигне до нови сътресения. А те са неизбежни, особено като дойде моментът да се редят листите. Избраният сега от тях път чрез сложни съвети от популярни имена (които уж трябва да представляват гражданите и евентуално от тях да бъдат избрани бъдещите кандидати за представителната власт), е доста объркващ. Преди всичко представлява една удобна пушилка, която да прикрива задкулисните решения. Не случайно една друга партия –
Движение България на гражданите  също се разпада въпреки гръмките пресконференции, гарнирани с популистки изказвания на лидерката Кунева.
Същото очаква и другите десни партии. СДС бяха приети с много резерви в блока. Самите те и досега не са единни в становищата си за този ход. И нищо чудно да поемат по свой път, когато дойде времето на парламентарните избори. Партията на бившия външен министър и настоящ депутат Надежда Нейнски (Михайлова) Синьо единство от самото начало не се чувства уютно в този проект. Тяхната идея – всички партии да се саморазпуснат и да се създаде нов единен десен субект и досега виси във въздуха, но очевидно не се приема. А това беше най-разумният ход – така съвсем естествено към този нов субект биха могли да се присъединят и лидери на младежкия протест. Нежеланието от страна на другите – най-вече от ДСБ и ДГБ, да възприемат този подход, кара представителите на Синьо единство да бъдат резервирани и подозрителни.

Реформаторите имат сериозен проблем и с двойнственото отношение към ГЕРБ

Уж са против тях, но задкулисно ги смятат за единствен възможен партньор за следващото Народно събрание. Не на последно място към дясното пространство протягат пипала и други партии – от популярните като ВМРО и НДСВ до някои нови политически субекти, които със сигурност ще използват засиления национализъм за трамплин.
Най-лошата новина за десните, от която Зелените ловко вече бягат, е тази, че те вече не могат да бъдат носители на новите идеи – антикомунистическият фанатизъм, обсебил една част от тяхната върхушка, отдавна не работи, не само заради гузните им обвързаности с онова минало, а и заради вливането в ръководствата им на безлични протежета, изцяло зависими от старите им лидери. Ще поясним - още в зората на демокрацията

някои сини лидери възприеха  от бившите комунисти юфункционерството

като професия и път към лично облагодетелстване. Днес то  изиграва лоша шега с техните наследници, които няма как да получат подкрепа на активистите, ако не им гарантират сядане на трапезата на победителите. Излиза че днешните десни лидери не могат да претендират за нов морал в политиката, след като са рожби на пазителите на статуквото, каквито бяха повечето сини лидери.
За съжаление тези нелицеприятни факти не могат да бъдат осмислени от днешните сини талибани. Затова тяхната отдавнашна липса на морал може да роди единствено поредната уродлива форма  - коалиция на механичния сбор. Дори провалът на „Синята коалиция” не ги разтревожи. Напротив очевидно е желанието да си осигурят депутати на всяка цена, независимо от техния минимален брой. Друг е въпросът дали и това вече е възможно. Напускането на „Зелените”, както и разпадът на Куневото менте е знак, че и този проект на кукловодите на прехода е пред провал. 

вторник, 12 ноември 2013 г.

Зад маската на президентската сбирка

Срещата при президента Росен Плевнелиев на държавници и председатели на парламента от годините на прехода по повод 24 години от началото на демократичните промени у нас на 10 ноември 1989 г. бе добър повод за него да направи равносметка за близо двете години пребиваване на „Дондуков” 2. Очаквано това не бе направено, чуха се дежурните констатации и препоръки. Сякаш българският президент е някакъв наблюдател свише. Няма да припомняме отново какво пише в конституцията за призванието му. Защото точно това той не върши. Плевнелиев не е нито обединител на нацията, нито пазител на националната сигурност. В решаващи моменти като с онзи кредит от един милиард лева, вместо да подкрепи правителството, той се опита да му попречи с вето. Участва активно в буненето на протестиращите. Забави твърде дълго свикването на Съвета по сигурността, въпреки кризата с бежанците и ескалиращите прояви на насилие. Трябва ли да се учудваме тогава, че двама от президентите и сегашният председател на Народното събрание си намериха извинения, за да не присъстват на срещата. Всъщност защо да стават параван на поредната порция популизъм?За да не бъдем голословни, ще цитираме:
„Най-много ни липсва днес общата кауза, новата голяма цел, около която да се обединим и да следваме. През изминалите 24 години постигнахме много, но и много не можахме да реализираме като общество”.
Дрън-дрън, та пляс! Изобщо не ни се слушат подобни високопарни и кухи фрази. Твърде дълго време очаквахме да чуем коя е голямата цел на нашия държавен глава, свързана с добруването на българите. И как той я осъществява.  Но търпението ни се изчерпа. Не заради преценката, че действията му са декоративни като онази снимка от Колорадо по време на новогодишната реч, а заради откровеното му служене на приятелски кръг, който търси своя реванш. Няма да коментираме как поставеният от него служебен премиер се самоназначи за посланик, а той го одобри, нито пък ще повтаряме онази история с костинбродските бюлетини. Но няма как да пропуснем подозрителното безразличие по отношение на човешки трагедии като тази в рудник „Ораново”. Трудно се преглъща и бездействието му при опасни прояви на ксенофобия. А това че президентът е готов винаги да прехвърли всеки горещ картоф или на парламента, или на правителството, окончателно сваля маската на рафинирана неудачност, чиято единствен цел бе да прикрива истинските намерения на неговите кукловоди.
Съгласни сме с думите му, че по отношение на тоталитарната държава е важно да се посочва цялата истина, а не истината наполовина. И че в обществото е създадено усещане за половинчатост и незавършеност. Но и ние имаме своите съмнения, че държавният ни глава не ни е казал цялата истина, когато се е кандидатирал за поста. Така че когато се опитва да се представи за борец срещу бившата ДС, е добре да огледа как и с чии протекции неговият приятелски кръг е минал през цедката на криминалния преход.
Разбира се, че очаквахме нашият президент да е предвидим и най-вече да бъде гарант на националната сигурност. За съжаление това не се случи. Не бива да се самоуспокояваме, че вероятно по-слаб президент едва ли ще имаме. Нито пък да се опитваме да гледаме на гафовете му от смешната страна. Защото времето и на горчивия смях отмина. Добрата новина е, че поведението на Плевнелиев, както и осветяването на скритите факти за него, е добър урок за избирателите. И те едва ли ще повторят този грешен избор.

понеделник, 11 ноември 2013 г.

Денят след 10 ноември

Годишнината от свалянето на режима на Тодор Живков е добър повод да се прецени доколко тази страница от историята ни е затворена и защо преходът днес се определя като криминален. Ако се съди по някои лозунги на протестиращите, скандирани през последните месеци, ще се създаде измамното впечатление, че сме в зората на демокрацията, когато се водеше люта битка с „червените боклуци”, а национализмът набираше скорост заради желанието на българските турци да си върнат отнетите им от комунистическата върхушка имена.
Днешното внушение, че преходът не се е състоял и трябва да се направи рестарт, обаче е твърде погрешно. Не само защото страната ни е член на НАТО и на Европейския съюз и защото имаше две десни правителства (едното от които беше с пълно мнозинство в парламента и можеше да приема каквито си иска закони), но защото тези, които ги издигат, участват в един римейк, дирижиран от малка група (с уж десни разбирания) фалирали новобогаташи. Общото при тях е ползването на протекциите на десните правителства и

безцеремонното потъпкване на интересите на излъгалите се да гласуват за тях избиратели.


Същите ловко са се възползвали и от възможностите, предоставени им от инженеринговите политически продукти. Днес, когато техните протежета са изпаднали извън борда на този парламент, шансът за оцеляването им е предизвикване на колапс в държавата, който да ги върне отново в играта. А причината за предопределения им неуспех не е в олигархията, която „не иска да пусне кокала”, нито в „чугунените” глави, намиращи се в парламента. Тя е в неправилните методи на действие, нямащи нищо общо с демокрацията. Бойкотирането на пленарната зала, играта с кворума, шумът около двата вота на недоверие, върнатите от президента законопроекти и нападението над онзи бял автобус показаха как бумерангът на тази необмисленост се връща и нанася тежки поражения на провокиращите ги. Видя се също, че днешните социалисти нямат нищо общо с пребоядисалите се комунисти от първите дни на демократичните промени, които се криеха като мишки и се чудеха дали да не повикат танковете, след като съмнително спечелиха изборите и бе подпален партийният им дом. 


Самочувствието на сегашните управляващи се дължи в немалка степен и на демократите,


които им дадоха възможност да затвърдят икономическата си власт навремето чрез масовата приватизация. Не може да не отбележим, че при предишния мандат на Народното събрание двойственото поведение на измислената Синя коалиция пък окончателно отблъсна десните избиратели. Затова лозунгите, които се опитват да натрапят на протестиращите, не могат да бъдат припознати от тях. Няма да коментираме агитките, които с агресивността си очевидно пречат и дават възможност на новото мнозинство да ги посочва с пръст. Всъщност наличието на стремящи се към бързо завръщане кукловоди, на продължаваща да се разпада десница, на все още неосъзнала мястото си опозиция и на протестиращи е достатъчно объркващо.

Разбира се, най-лошото за тях е невъзможността на този етап да се консолидират. А стремежът им да се надцакват един друг засега дава предимство на управляващите. Социалистите ловко прокарват социалната си програма и успокояват различните прослойки много преди да се вдигнат на бунт. Вижда се вече, че така нареченото „мълчаливо” мнозинство, на което уж разчитат тези, които дърпат конците на десницата, не е тяхно и няма да ги подкрепи на бъдещи избори. Дори да вземем за пример само последните мерки на управляващите, свързани с намиране на пари за безработица и осигуряване на коледните добавки, ще видим, че те са част от последователна политика, която четири години не само че не се следваше, но и беше в ущърб на тези социални прослойки. И вместо опозицията да се присламчи към тези мерки, те се опитват да ги отхвърлят с популистка фразеология. Отсега е ясно кой пак ще спечели.
И все пак ще бъдем несправедливи, ако не отчетем и положителните новини. Такива има и едната от тях е

безшумното завръщане на ГЕРБ в парламента.


Неизвестно как бившите управляващи схванаха, че това е правилният път, проверен в демократичните общества, който ако се следва неотклонно, може да доведе и до политически ползи. А това, че не може да стане веднага, е поради слабия потенциал на политическия капацитет на ГЕРБ. Но поне дава знак на другите вдясно да се придържат към демократичните правила. Няма да се спираме подробно на безсмисленото тупане на топката от страна на сегашния президент по отношение на проблема с бежанците, на високопарното поведение на сините лидери, нито пък на лутанията сред протестиращите. Но ще отбележим, че техните действия са контрапродуктивни. Рейтингът на държавния ни глава падна с близо 10 процента. Само за седмица трусове споходиха „Зелените”, „Движение България на гражданите” (партията на провалилата се бивша еврокомисарка и кандидат-президентка Меглена Кунева) и Обединените земеделци, които предприеха изненадващ завой към бившите управляващи. А приливите и отливите сред протестиращите и самоизолирането на студентите в отделни аудитории показват, че спонтанността не е достатъчна, за да компенсира необходимостта от създаването на самостоятелна политическа платформа, с която да се


измъкнат от мрежите на съмнителни десни псевдодемократи


Този политически миш-маш има насреща си обръгнало от атаките неотстъпчиво мнозинство, което е толкова спокойно за бъдещето си, че с лекота решава и  вътрешнопартийни проблеми. Колкото по-бързо тези твърде разнородни и неорганизирани достатъчно добре групи се заемат с това, което действително трябва да вършат, толкова по-подготвени ще бъдат за времето, когато приключи този четиригодишен политически цикъл. Дотогава със сигурност ще се отсее плявата от зърното – кукловодите и техните политически протежета ще отидат на политическото бунище.
Накрая няма да пропуснем да отбележим, ако все пак тези групи продължат да всяват хаос в държавата, срещу тях може да се изправят не по-малко агресивни нови политически формирования. И от сблъсъка между тях пряка полза ще имат единствено управляващите, защото те ще бъдат достатъчно мотивирани да следват пътя на социална и икономическа стабилност, който няма начин да не бъде приветстван от мнозинството избиратели. А изцепките на всички реваншисти ще бъдат единствено в техен ущърб и ще ускорят политическата им смърт.

събота, 9 ноември 2013 г.

Краят на подставената партия

„България на гражданите” на Меглена Кунева е пред тотален разпад. Още преди парламентарните избори тя беше зарязана от няколко провинциални структури  (включително и от най-голямата – пловдивската), което предопредели изпадането й зад борда на парламента. Половин година по-късно, въпреки опитите да бъде реанимиран, поредният лабораторен проект на криминалния преход отива на политическото бунище. Всички лидери и членове на структурите в Бургас и областта напускат масово потъващия кораб.

Те не приемат авторитарните методи на управление

и вземането на решения от тесен кръг около бившата еврокомисарка. Тази политика била в противовес с принципите, декларирани при учредяването. Към това се прибавя и финансовият колапс - партийната администрация в централата в София и по места е съкратена. Причината е, че няма пари, а само заеми. Немалката субсидия от 1,4 млн. лв. на година заради получените 3,3% от гласовете на избори през май потъва почти изцяло в банките кредиторки.
Банкрутът на ДБГ е изненадал неприятно другите партии в Реформаторския блок, които се надяват, че могат да получат финансово рамо от „България на гражданите”. Очаква се това да промени и досегашната водеща позиция на Кунева сред лидерите на самообявилите се за нова десница. Тяхното бъдеще също не е розово. Зелените изразиха съмнения във възможностите на блока и дадоха знак, че могат да преосмислят участието си в съвместни проекти.
На този фон поведението на Кунева е най-интересно. Тя се държи като човек, който все още е еврокомисар и от нея зависи бъдещото развитие на страната.
Високопарното й поведение

започва не само да дразни

но и да буди присмех. Как по друг начин могат да се приемат думи като „не изключваме съвместно явяване на избори, като запазим физиономиите на партиите”, „Реформаторският блок винаги е бил по-скоро реформаторска платформа, отколкото непременно коалиционно обединение” и че „формулата е да има широко гражданско участие и то да бъде трансформирано в енергия за партийния живот в страната”. Ще допълним, че точно тази куха фразеология предизвиква отвращение сред гражданите демократи, които тя уж иска да представлява. Затова и на спонтанните митинги, свикани от реформаторите в градинката между Софийския университет и Народното събрание, присъстват не повече от стотина души.
Можем да попитаме и какво става с онези гръмко и с патос обявени „31 мерки, които ще променят живота ни”. Провалилата се в няколко избори Кунева дума не обелва за тях. Но не защото няма как да ги осъществи, понеже партията й вече е безгласна буква, а защото никога не е гледано на тях като на нещо, което действително трябва да се случи, а само като на близалка, която трябва да излъже избирателите.
Всъщност посланията на подобни

инженерингови политически продукти са еднодневки

защото винаги обслужват конкретни интереси на кукловодите.
И след като се осъществят, биват забравяни. Проблемът е, че ощетени са единствено избирателите. А те напоследък отказват да бъдат лъгани, много бързо разкриват и наказват политическите ментета. Това не може да не рефлектира сред тези, които дърпат конците. В момента те трескаво търсят новия харизматичен лидер, който да замени продължаващите да се провалят политици на десницата. Ще отбележим, че фалиралият финансов кръг претърпя провал и с президента Росен Плевнелиев, когото се надяваха да пробутат за неформален лидер. Истината е, че номерата им вече няма как да минат, след като бяха разкрити. Затова и този блок, в този му вид, нищо добро не го чака. Той се превръща в лесна плячка и за левицата, и за опозиционната ГЕРБ. Окончателният им провал ще лъсне на евроизборите напролет. Дотогава ще продължи агонията, изразяваща се в нескопосни солови акции, взаимно надцакване и най-вече във вътрешен разпад.
Има и още нещо – не трябва да има съмнение, че скандалите, които разтърсват „реформаторите”, са и заради необходимостта от нов субект вдясно. Фактът, че

протестиращите не искат да бъдат припознати от фалиралата десница

показва, че те все още търсят своя избор. За съжаление очакването им те да бъдат поведени от нов месия е твърде подвеждащо. То със сигурност не помага и на останалите извън парламента десни партийки, а работи за тези, които са вътре в парламента. Опозиционната ГЕРБ преосмисли непродуктивността на досегашното си поведение и побърза да се върне в парламента. Управляващите пък имат достатъчно опит, за да се възползват от противопоставянето между гербери и реформатори.
Радостната новина от цялата дандания е, че политици като Кунева си отиват. Някой може да попита: а какво ще стане с младите и нелоши политици, които се подлъгаха да вземат участие в нейния проект. Отговорът не е лицеприятен – те ще я последват. Причината е ясна – нагаждачеството и пребоядисването не могат да бъдат компенсирани с политически опит. Напротив, точно това е неприемливо от напиращите за политическа изява добре образовани младежи. Сред тях най-вероятно кукловодите ще потърсят новите патерици. И това ще е началото на края и на техния провал.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Скандали в "новата" десница

В създадения преди месеци от изпаднали извън борда на парламента партийки Реформаторски блок се появиха пробойни. Зелените обявиха вчера, че прекратяват отношенията по съставяне на коалиция. Причината според тях е, че са в различни формации в Европарламента и затова ще се явят отделно на изборите за евродепутати напролет. Преди това, в събота, техният Национален съвет беше гласувал за напускане на коалицията. Негови представители се оплакаха, че различията по места с другите партии от блока са такива, че се води война и нямало нагласи да се променят. В момента скандалът се потулва с мъгляви обяснения за преувеличеност на противоречията между тях и за възможно сближаване на техните програми. Но суматохата няма как да прикрие извода за безпринципно и механично събиране на лидери, обсебени от единственото желание за осигуряване на топли места само за тях в следващия парламент и по възможност сядане на масата на победителите. Това е жизненоважно и за тези, които им бабуват – фалиралите кукловоди. Проблемът им е, че
с разкриването на връзките с този олигархичен кръг


тези формации са обречени на провал. Видя се, че двата митинга в подкрепа на протестиращите студенти, които реформаторите организираха, не можаха да съберат повече от стотина привърженици. А това е истинско падение, ако си припомним многохилядните митинги на някогашния СДС на площада пред храма „ Св. Александър Невски“. На втория митинг се случи и нещо по-лошо – студенти демонстративно обявиха по един от мегафоните, че не желаят да ги свързват с тях, с което на практика изгониха реформаторите от протестите. Разбира се, опитите им да яхнат студентите не спират. Но фактът, че получиха този шамар, е показателен. Най-вероятно това е и една от причините Зелените да започнат дистанциране. Желанието да се озовеш сред бъдещите победители е голямо и никой не иска да си създава негативи още преди да е започнала предизборната кампания.
Няма сега да се спираме и на другата проблемна партия, която се свързва с външни ислямистки кръгове. Също така все още никой не дава смислено обяснение защо лидерите на отделните партии предпочитат самостоятелните изяви вместо общите позиции. Тези претупвани засега детайли са всъщност бъдещи непреодолими прегради за разбирателство и единство. Няма да припомняме как плачевно свърши Синята коалиция и колко бързо се разпадна съюзът между партиите на двама бивши сини лидери (Иван Костов и Надежда Нейнски) на последните парламентарни избори. Сега тези лидери стоят в сянка, но е сигурно, че точно за евроизборите настоящата евродепутатка ще иска да бъде водач на общата листа.

И тогава ще изплуват много скрити амбиции


Например отсега е сигурно, че кандидатурата на Нейнски ще бъде оспорена от друга лидерка - Меглена Кунева, бивша еврокомисарка и неуспяла кандидат-президентка.
По темата за евроизборите не можем да подминем и стремежа на новата лидерка на НДСВ Антония Първанова да се нареди сред реформаторите. Само преди няколко месеца Радан Кънев, председател на Костовата партия, твърдеше, че не вижда готовност НДСВ да бъде част от техния блок. Но с избирането на Първанова за лидер ситуацията се е променила. Стоящият в сянка Командир едва ли ще пропусне възможността да изправи Първанова срещу Нейнски като кандидатки за общата листа за следващия парламент. Новата лидерка на НДСВ не крие, че се надява с влизането при реформаторите да възстанови изгубените позиции на партията. Проблемът е, че

Първанова отсега обяви ГЕРБ сред бъдещите партньори


Безпардонното, но характерно за нея изявление може да е тайна мечта и на останалите десни лидери, но то със сигурност ще бъде посрещнато на нож. От това изявление се разбира и друго – че мястото на НДСВ вече е предопределено при реформаторите от кукловодите. А повратливостта на Първанова и подкрепата, която има от тях, не предвещават нищо добро за другите десни формации. От тях най-ощетена ще бъде Кунева. С влизането на НДСВ в блока нейната партия „България на гражданите“ може и да се разпадне. Тя е съставена предимно от ренегати, напуснали царската партия. Тези, които дърпат конците, имат

отчайваща нужда от нов лидер вдясно


след като Кунева се провали, а президентът Росен Плевнелиев (когото те смятаха да назначат за неформален лидер) започна главоломно да губи рейтинг. Първанова е тази, която, без да й мигне окото, ще прибере бегълците обратно в НДСВ. Нейната безцеремонност се видя за пореден път при избора й за председател на партията. Не случайно след това НДСВ беше напусната от няколко емблематични фигури.
И тъй като наближават евроизбори, е хубаво да се спомене новината отпреди седмица, че Либералният интернационал е изключил партията от редиците си на 19 октомври тази година. Причината била, че в продължение на две години НДСВ не е плащала членски внос и дължи 14 000 паунда (42 000 лв.). Санкцията е наложена на заседание на Изпълнителната комисия в Гватемала. Според публикации един от вицепрезидентите на световната организация е обяснил, че "след като партията няма финансови възможности и на два поредни избора не може да влезе в българския парламент, това означава, че тя не е жива".
Както се казва в такива случаи,

адът вдясно предстои


А надвисналата сянка на ГЕРБ над реформаторите, чийто проводник се очертава да бъде Първанова, предполага допълнителни емоции там.
Има и една друга история от близкото политическо минало. Това са кметските избори през 2007 г. в София, когато Първанова обещаваше да прецака кандидат-кмета на ГЕРБ. Очакваната прегръдка днес между реформатори и гербери може само да потвърди една зле прикрита безпринципност.
Затова малки скандали като този

с уж мнимото напускане на коалицията от Зелените


не бива да ни учудват. Напротив, очаква се и други партии тихо да се измъкнат от тази група на подставени лидери. Най-вече заради лъсналите зависимости с фалиралия кръг, които карат протестиращите панически да бягат от опитите им да бъдат припознати с тях.
Първоначално се смяташе, че евроизборите няма да бъдат поле за дрязги сред изпадналата в трудно положение десница. Но очертаните отсега фронтове показват друго – крехкото единство вече е поставено под съмнение. И прегрупиранията, които панически правят кукловодите, са обречени на неуспех. Защото вкарването на не по-малко изхабени играчи, като новата лидерка на НДСВ, показва колко безпомощни са те в опитите за реванш.

вторник, 5 ноември 2013 г.

Тъчлинията на президента Плевнелиев

Президентът Росен Плевнелиев няма как да подмени ставащото все по-актуално свикване на Консултативния съвет по национална сигурност с въпроси около отделни пера на подготвения за обсъждане нов държавен бюджет. Образно казано шикалкавенето по тъчлинията от обитателя на „Дондуков” 2 му носи негативи, не по-малки от вземането на страна и опитите му да яхне протестите. И това си личи по падналия с 6 процента негов личен рейтинг, според изследване на “Алфа Рисърч”.
Иначе проявяваме разбиране към изказването му от вчера, че не е задача да „влиза дълбоко в един или друг процес, свързан с гражданското общество” и че има желание да чуе всички мнения и се обърне към всички. Само ни е чудно как точно ще се разговаря с онези български граждани, които не влизат в определените от него като „будители”. И макар че сме свикнали с популизма му,  ще ни е интересно да проследим среща с онези миньори, които откровено пренебрегна, когато стана инцидентът в „Ораново”.
Не се съмняваме, че държавният ни глава оценява по свой начин ниското доверие към институциите. Но от доста време питаме как той гледа на своя принос това да се случи. И кога ще започне да изпълнява конституционно вмененото му задължение да бъде обединител. Защото ако той не почне най-после да прави това, не може демокрацията да стане „по-добра”. Подобно изхвърляне звучи фалшиво и най-вече невярно. Със сигурност обаче може да заявим, че искаме не по-демократичен, а по-добър президент.
За съжаление надеждите ни няма как да бъдат оправдани.
Независимо от проявената от Плевнелиев впечатляваща витиеватост вчера е добре да му припомним когато казва, че следи ситуацията от февруари, предизвикала падането на правителството на ГЕРБ, че той е бил министър в този кабинет. Не сме чули да поеме своята част от вината. От месеци не виждаме да прояви подобаваща на държавен глава солидарност с усилията на управляващите да поправят нанесените в ущърб на „мълчаливото мнозинство” щети. Вместо това той прави всичко възможно да създава допълнително напрежение, като в някои случаи по отношение на наложено от него вето се ръководи от съмнителна целесъобразност. А що се отнася до парламента, крайно време е да го видим и в свещената сграда. Необяснимото  заобикаляне от негова страна само засилва вече направените разкрития за негови зависимости с един фалирал икономически кръг.
Обсъждането на държавния бюджет и предхождащата преценка на цифрите в него от страна на президента и експертите му е добър знак. Срещите му с министрите на отбраната и на външните работи показват, че този път Плевнелиев няма да бърза с обявяването на поредното вето. Проблемът е, че вече знаем как той умее да търси под вола теле, както е казал народът. И вместо да помага, да бъде проводник на рушащи стабилността на държавата интереси. Единствената възможност за правилно решение е той да свика КСНС по възможно най-бързия начин. Защото не е тайна защо не го свиква и  вместо това се опитва да бяга по краищата на политическото игрище. Най-малко той има обаче интерес да продължава да бъде нечия кукла на конци.

петък, 1 ноември 2013 г.

Градината на "калинките"


Постната пица на Симеон Дянков, която българският народ получи, не била за всички. Оказа се, че партийните “калинки” са пъплили не само из министерства, но и из всички сладки места на държавната трапеза. За сметка на десетки професионалисти, които бяха изхвърлени безцеремонно на улицата по време на безславно приключилото управление на ГЕРБ.
Всъщност това не би трябвало да е новина за тези, които познават историята на криминалния преход. Но интересно е да се отбележи, че с особена ожесточеност на партизанщината са се отличавали метлите на претендиращите за демократични правителства. Може да се поясни, че техните чистки в никакъв случай не са засягали интересите на червените барони, напротив – помогнаха им да затвърдят икономическата си власт. Не случайно последвалите изборни загуби бяха впечатляващи, а и сегашното оставане извън борда на парламента на опитващата се да мимикрира десница е напълно логично.
Същата съдба чака и ГЕРБ. Не само заради недопустимото смесване на партийното с държавното начало, разбира се. Заслужава си всички излъгали се да гласуват за бившите управляващи да са наясно защо Дянков не е защитавал държавните интереси, а е превърнал служителите в лични слуги. Не може да има друго обяснение за това, че в любимата му за отдих и спорна като собственост държавна резиденция в Кричим е назначил тракторист, дивечовъд, помпиер, цветопроизводител, полевъд, камериер, лесовъд – всички на щат в Министерството на финансите.
Това, че парламентът вчера гласува създаването на временна комисия, която да проучи партийните назначения при ГЕРБ, е похвална идея. Но понеже е имало и други подобни комисии в минали парламенти, по-добре е тя освен с обезкалинчването да се заеме с премахването на порочното партийно строителство на държавен гръб. Не е нужно да се изброяват хилядите примери на тези практики, осъществени ловко чрез заобикалянето на законите. Използваните хватки надминават въображението. По-същественото е, че веднъж усетили сладостта на властта и възможността да безчинстват безнаказано заради безцеремонната партийна подкрепа, те се превръщат в добър резерв за всеки нов инженерингов политически продукт. Затова работата на парламентаристите е да изработят такива правила, които да прекъснат възможността за създаване на партийни хранилки. Не е зле да се помисли как да бъде предпазено зърното от плявата, така че държавната машина да работи на ползу роду, а не за тези, които я представляват, или за партийните каси.
Няма да коментираме отправените лични нападки. Те не са изключение за опитите на една фалирала върхушка да пренасочи енергията на протестите. И да ги присвои, като пусне сред тях готовите на всичко „калинки”. Видяхме как се опитват да се скрият и зад фантомни въпроси. Но идва времето за библейския въпрос: „Къде е плодът?” И фарисеите не може дълго да се крият. Защото може да има „калинки”, които са безгрижни, но има и божии раби, които бдят. Останалата без плод смокиня не може да остане. Тя трябва да бъде отсечена, както пише в светото писание.

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

Скритите мини на ГЕРБ

Пушилката от обвинения, циркове с кворума и вотове на недоверие към кабинета се оказа сценарий, който цели да прикрие афери и загуби на милиони евро от еврофондовете, причинени от бившите управляващи. Стана известно, че новото правителство дори е приело "план за действие за минимизиране на риска от загуба на средства и ускоряване на усвояемостта по оперативните програми“. В анализ, подробности от който бяха съобщени вчера, са изброени конкретно предотвратени загуби в почти всички европрограми, по които се усвояват или предстои да се усвояват средства. Ден преди това здравният министър Таня Андреева заяви, че обмисля да сезира прокуратурата за взети от резерва на НЗОК 1,5 млрд. лева при управлението на ГЕРБ. В разгара на дебатите по последния вот срещу регионалната политика на мнозинството се появиха дупки по асфалта на новия Дунав мост 2, подновения участък на главния път Русе - Разград - Шумен, както и по улиците на големи градове. Всички обекти са добре познати от тържественото рязане на лентички и подобаващ обществен резонанс. Само в моста бяха инвестирани общо над 200 млн. евро, като за да не загубим европейската помощ в размер на 70 млн. евро, Брюксел удължи срока за построяването. В пътя Русе - Шумен пък бяха похарчени 54 млн. лв. Но в крайна сметка излиза, че

сегашната шумна обстановка, гарнирана с искане за оставка, трябва да има друг адресат


А след като почти цялата парламентарна група на ГЕРБ гласува „за” удължаване на мораториума за продажба на земя на европейски граждани  противоконституционно и си призна, че е направено с популистка цел, не може да се очаква друго освен избирателите да им обърнат гръб. Герберите със сигурност са наясно с нерозовото си бъдеще и затова искат предсрочни избори. Някак си са забравили и защо бяха свалени от власт през февруари. Обстойното осветяването на тяхното наследство обаче показва, че пораженията от назначените от тях „калинки“ ще трябва да се компенсират от други, а в не редки случаи ще се платят от данъкоплатците.
Не трябва да забравяме и

профуканите няколко милиарда от резерва


и заема от 800 млн. лв., за да бъдат платени евросубсидиите за фермерите. Както е известно, този заем стана причина за преправянето на бюджета през лятото и беше използван за подклаждане на протестите. Тогава стана ясно, че и президентското вето не е случайно. И сред суматохата започна да се откроява един фалирал кръг, който търси реванш.
Затова не трябва да се учудваме, че през последните дни стават известни куп недомислия и грешни решения на бившите управляващи. Техните мини избухват всекидневно. И това си личи от факта, че се налага кабинетът спешно да запълва пробойните, оставени от тях в жизненоважни сфери. Най-вероятно и затова сегашната опозиция осъзна, че парламентът е място, където могат да се опитат да намалят политическите загуби от тяхното управление. Проблемът им е, че от дебатите в пленарната зала лъсва колко са уязвими – 

не поради неопитност, както се смяташе първоначално, а заради това, че са били пионки на задкулисието.

Популизмът им вече е маска, която лесно пада, когато се появят детайлни разбивки на похарчените или загубените да бъдат получени поради некадърност средства. На управляващите просто им трябваше време, за да могат да ревизират разходите и да тръгнат по следите на аферите. Със сигурност в дните до предстоящото обсъждане на новия бюджет, а и по време на самите дебати ще станем свидетели на нови добре режисирани акции, чиято цел е максимално да се затрудни работата на кабинета. Само че те отсега изглеждат обречени. Най-вече заради това, че всяка атака дава възможност на управляващите публично от най-високата  трибуна да оповестят получените до този момент нелицеприятни факти за управлението на ГЕРБ.

Накрая не може да не отбележим и ролята на


изхвърлената извън борда на парламента десница, преименувала се като реформаторска, която на пръв поглед не иска да има нищо общо с ГЕРБ, но като рожба на кукловодите крои планове за общо управление с тях, ако се стигне до предсрочни избори. Фиксацията им в искането за оставка на кабинета „Орешарски” показва единствено и тяхната зависимост.
Затова съвсем естествено се налага изводът, че фронтът срещу сегашното правителство, макар и добре организиран, няма никаква перспектива за успех. Най-вече заради единният център, който ги ръководи. Но и заради това, че избирателите знаят, че реваншът на ГЕРБ няма да доведе до по-добро управление - те вече са доказали, че са работили в ущърб на обществото. Точно променените очаквания най-много плашат задкулисието.

вторник, 29 октомври 2013 г.

Опасният популизъм на опозицията

Циркът, който разиграва ГЕРБ в парламента, приключи след вчерашното признание в ефир на бившия председател на парламента Цецка Цачева, че съзнателно са гласували противоконституционно в подкрепа на удължаването на мораториума за продажба на земи на чужденци. Припомняме, че всичките 89 депутати от ГЕРБ, присъствали в залата,  гласуваха „за”. Според Цачева  -  „за да се види безсилието на това управление, за да се види как ръководството на Народното събрание не може да овладее собствената си група”. А оправданието на този акт бе не по-малко простодушно: „Знаете ли какво щеше да стане, ако не бяхме подкрепили това предложение? Щеше да има заглавия: „ГЕРБ продадоха българската земя”, „ГЕРБ допусна чужденците в България”. И поясни, че въпросът бил болезнен за 80% от българите, дори се опита да потърси подкрепа от класика на българската литература Йордан Йовков. Изобщо не се съмняваме и в последвалото твърдение на бившата председателка на парламента, че казвала всичко това с ведро настроение. Тя със сигурност

съзнава популизма на извършеното от депутатите на ГЕРБ

Наясно е, че приетото решение няма правна стойност точно заради противоречията с основния закон на страната и с не по-малко важния договор за присъединяването ни към Европейския съюз. Цачева се опита да омаловажи случилото се с допълнително обяснение, че те всъщност не са извършили нищо нередно, защото са хвърлили горещия картоф на правителството. Факт е, че решението задължава Министерския съвет да приеме „всички необходими действия и актове по обявяване на мораториум върху придобиването на право на собственост върху земя на територията на Република България от страна на чуждестранни физически и юридически лица до 1 януари 2020 г.”. Тоест  обществеността трябвало да разбере, че

не гласувалите в пленарната зала, а кабинетът

в крайна сметка се очаква да бъде отговорен за този акт. Няма да коментираме как и по какъв начин (дали след сезиране на Конституционния съд или с отказ на правителството) ще бъде отхвърлено това решение на НС, но не може да подминем откровената „партийна целесъобразност” на думите на Цачева. Всъщност от казаното се разбира, че

ГЕРБ са готови на противозаконни действия

за да свалят управляващата в момента коалиция. И това вече прехвърля границите на досегашната гротеска, разигравана от бившите управляващи. Защото номерата с бойкота на заседанията, после на кворума и бламирането на собствения им вот на недоверие биха могли да се приемат като забавление, каквото учениците изпитват от индианските романи. Но вземането на решение, влизащо в противоречие с основния закон, е нещо, с което герберите ще бъдат запомнени. А какво да кажем, че имат претенцията да са партия за европейско развитие на страната ни и са член на Европейската народна партия. Видя се негативната реакция на Брюксел за този срамен акт, в който главен участник бяха бившите управляващи. Сигурни сме, че тепърва ще сърбат плодовете на това си деяние. Вероятно си мислят, че като си посипят главата с пепел или пък възприемат тактиката да търсят гафа другаде, ще могат да се върнат в политическата игра. Вярно е, че през целия криминален преход стремящите се към реванш са разчитали на късата памет на избирателите, които многократно са били лъгани. Само че ситуацията днес е променена. Неслучайно се наложи ГЕРБ предсрочно да прекратят мандата си. Видя се също, че всеки техен опит да си върнат властта се проваля - от онзи нескопосно организиран митинг на техни привърженици в началото на есенната сесия на НС до днешните стремежи да яхнат протестите.
Сериозният проблем за тях обаче е, че с това гласуване

ГЕРБ поставят под съмнение подкрепата за Европейската общност

по време на тяхното управление. И че публично са демонстрирали солидарност с ЕС, но в действителност може да са работили за друга кауза.
В конкретния случай изобщо не става дума за защита на националните интереси не само защото и сега има начини за продажба на земя на чужди граждани, а защото хлъзгавата плоскост, на която се поставят отношенията ни с останалите страни - членки на Евросъюза, тутакси ни слага в графата на ненадеждните партньори. И друг път е имало издънки с Брюксел, дали повод на не един и два отрицателни доклада, но тази би била с непредвидими последици, ако те своевременно не бъдат предотвратени.
Накрая не може да пропуснем и едно от най-неадекватните и несъстоятелни обяснения, дадени от ГЕРБ за това срамно гласуване. То според тях било знак към БСП да се направят предсрочни избори, за да се отърват от спорната за тях подкрепа на една от партиите. Сякаш тяхното управление не се крепеше изцяло на същите депутати, преди да бъдат отцепени така наречените независими народни избраници. Доста наивни от политическа, а и от гледна точка на обществен резонанс съждения. Към това ще добавим, че управляващите изобщо не се впечатляват от такива евтини трикове. Напротив, те

винаги използват отчайващата неопитност на герберите

за да всеят допълнително смут в техните редици.
Още по-сериозен проблем за ГЕРБ от случилото се е, че дори да се откажат от досегашните циркове и започнат да участват прилежно в законотворчеството в свещената сграда, обвиненията в популизъм и припомнянето на това срамно гласуване винаги ще се използват срещу тях. Защото това не е гаф като колорадския пейзаж, ползван от държавния ни глава в новогодишно поздравление към българския народ. Този ход на бившите управляващи, подобно на онова тефтерче, издава стил на управление, зад който надничат кукловоди, които искат да отдалечат страната ни от ЕС и НАТО.