Общо показвания

петък, 27 март 2020 г.

Без демони от миналото

Учудващо е, че по време на дебатите дали Народното събрание да мине на друг режим на работа, както и на проточилата се дълго време шумотевица за богослуженията в храмовете, продължиха да се чуват популистки изказвания, противоречащи на здравия разум. Само реваншистки мозъци могат да спекулират със страховете на хората, че се “суспендирала конституцията”, че “идва диктатурата” и че “ще се управлява с укази”. 

Излишно е да коментираме, че парламентарната трибуна им трябва само за политически спекулации. В техния хор са и машите на подсъдните олигарси от маргиналната “Демократична България”, които не само вещаят мрачни прогнози, но и се оплакват, че държавата не заделя и за тях пари. А техните ментори открито свалиха морализаторските си маски и развяха новата мантра за заплашения бизнес. Изобщо няма да ги питаме защо не са нито сред дарителите, нито са на първа линия в битката с пандемията, както бяха във времената на жълтопаветните шествия.

Наясно сме и защо сега отново искат да се възползват от обществените страхове. По същия начин, вместо да се погрижат за хората и ги подготвят за наближаващите бури като засилващия се тероризъм, мигрантската вълна, екологичните проблеми и нарастващата бедност, те ловко се възползваха от тях и ги развяваха като плашило за манипулации. Няма да коментираме и защо се провалиха.

Едва ли има някой, на който да му допадат новите правила, които се налагат заради коронавирусната пандемия. Но отсега трябва да кажем, че дори, според най-оптимистичните прогнози тя да свърши скоро, животът няма да продължи по същия начин. Ще има нужда от регулации и надзор, с други думи казано – от нов ред, който да гарантира икономическия растеж и социалната сигурност. Но за да се осъществи той, това може да стане без демоните от миналото и техните подсъдни носители.

понеделник, 23 март 2020 г.

На ползу роду

Все по-видима става промяната. Може и да е парадоксално, но едно користно и публично оповестено дарение от 222 000 лв.доказа защо махалото се връща винаги. Извади от анонимност много по-щедри дарители, както и стотици други, заделили от хляба си, за да бъде спечелена битката със заразата. Няма да коментираме благодарностите на генерал Мутафчийски, на шефовете на “Пирогов” и “Александровска болница”, нито ще питаме онази жена от гаражното шивашко ателие защо подарява защитни маски. 

Видимо е, че това, което правят и тези хора, и кризисният щаб, и институциите, е в полза на обществото. И че шикалкавенето и евтиният популизъм стават все по-неуместни. За сметка на проявите на дарители, лекари и доброволци, които се грижат за болните и самотните възрастни хора. А емоционалните крайности започват да отстъпват пред рационалността и предпазливите, но и решителни действия срещу невидимия и непредвидим враг. 

Псевдолибералната подмяна на фактите с мнения, предизвикваща удобната за подсъдните олигарси когнитивна мъгла в социалните мрежи, е на път да изчезне. Казано по-ясно “протестърското” мърморене, недоволство и претенции станаха неуместни. И превърна преносителите им в аутсайдери, защото станаха пречка за така необходимото единение.

Изводът е, че са се задействали механизмите на самосъхранение. Хората осъзнават колко преходно е всичко и преосмислят ценностите си. Изпитанието ни прави не само смирени и човечни, но и по-градивни. Очевидно се възражда традиционното, но забравено чувство за общност и взаимна подкрепа на българина. И това е най-оптимистичната новина.

Впемето за дрязги изтече

Времето за дрязги изтече

Иван Тропанкев

Къщата му гори, а той тръгнал огъня да раздухва, е казал народът. Не може държавният глава да се държи като шеф на Неправителствена организация. Този трик ни е познат, уж сме против лъжливите новини, но след като нямало дефиниция за “невярна информация”, имало опасност за свободата на словото, е един от мотивите, с които той връща закона за извънредното положение за ново обсъждане. Учудващо е, че върховният главнокомандващ по конституция, не си дава сметка, че на практика сме във война. При това с невидим враг. И че правилата не само са други, но и се менят постоянно, защото никой не знае къде точно ще избухнат скритите мини. Не, това не е като да виждаш в радара на самолета си врага и в подходящия момент да натиснеш спусъка. Усещаш врага, когато самолетът и самият ти вече сте поразени...

Всички участваме в това натрапено ни лошо реалити. И виждаме неумоверните усилия, които хвърлят тези, които са на първата линия, за справяне с кризата. Не са един или двама, затова няма да ги изреждаме. Само ще им се поклоним и ще продължим да ги подкрепяме. И ще изпълняваме това, което искат от нас. Защото това е единственият път за оцеляване, по който вече се измъкват други страни.

И е меко казано странно само седмица, след като в президентството уж всички се обединиха и застанаха зад девиза стоящ на фасадата на Народното събрание, а депутатите приеха уж съгласуван закон, той да бъде върнат за ново обсъждане в пленарната зала... 

И, ще добавим, че след тази среща, всеки ден през миналата седмица премиерът е докладвал лично на президента за ситуацията. Е, как сега да скрие разочарованието си, заради върнатия закон. Прав е премиерът и като казва, че няма друг държавен глава в Европа, който да не подкрепя правителствата в тази битка. А да “търси под вола теле”, нека си послужим отново с народен израз. Нали по закон държавният глава трябва да е обединител на нацията. И след като очевидно не е, може ли да очакваме от него подкрепа, а и той от нас.

В парламента също станахме свидетели на популизъм. При това напълно излишен, след като още в самото начало бе решено, че ще има времеви ограничения на извънредното положение и че всички решения ще се взимат в пленарната зала. А на правителството ще се остави оперативната работа. 

Ще се обърнем и към държавния глава, и към парламентаристите – сега е време за единство, не за дрязги. Най-малко от това имат нужда българските граждани. Те, както и всички, които са в първите редици, имат нужда от доверие и подкрепа. Това не трябва да се пренебрегва от политиците, независимо от поста, който заемат. Напротив, тези, които са на върха, трябва да доказват непрекъснато, че избирането им не е случайно или по нечия чужда воля. 

вторник, 17 март 2020 г.

Време за поуки

Има на какво да се поучим в тези дни на изпитания. Убедихме се защо трябва да ценим и подкрепяме лекарския труд. Както и защо трябва да бъдем единни в тази подкрепа. Но се вижда и друго - че преходът е нанесъл поражения, които и днес ни преследват. Въпросът е до каква степен те са плод на изкривеното разбиране за демокрация и бизнес или са подклаждани от реваншистките амбиции на неколцина подсъдни олигарси. 

Изобщо не се учудихме, че провалените политици от “Демократична България” сложиха нагло логото си на общинска кампания за социален патронаж. Те са доказали, че нямат морални задръжки. Нали гуруто им Иван Костов лъжеше, че няма и стотинка в банката на банкера беглец, а после се оказа, че и парите на партията му са там и че жена му не могла да си плати кофичката с кисело мляко и хляба заради фалита. Със същата безскрупулност неговите наследници не се свенят с чужда пита да правят помен. На гърба на социално слабите... 

Точно затова оперативният щаб за борба с коронавируса няма нужда от лицемерната подкрепа на Костов или на неговите последователи. Популизмът му винаги е граничел с мракобесие. Още от времената на правителството на Филип Димитров, през неговото управление и до днес не с думите, а с делата си провали синята идея, като разочарова и ограби чрез приватизацията милиони българи. Е, как да повярваме и на наглите негови отрочета от “Демократична България”. 

Има и още нещо - заради бандитския преход се вижда и защо са кът безкористни дарители като братята Евлоги и Христо Георгиеви. Няма да припомняме как дарената от тях фабрика за нужните на общината в Карлово се озова в частни ръце и защо още кметът не може да си я върне. 

Ще кажем направо – лекарите отново се оказаха на висота, като върнаха дарените 222 000 лева от частна фирма в битката с вируса, заради условието с тези пари да се лекуват приоритетно заразени служители на въпросното дружество. Прекрасно е, че има богати дарители. Но е очевидно, че те още са на един век морално разстояние от двамата братя, чиито статуи са на входа на построения с техни средства Софийски университет. 

Така че нека кажем за пореден път – бъдете на висотата на лекарския морал и се учете от него.

неделя, 15 март 2020 г.

Силата на единението

Това че млади студенти и лекари специализанти откликнаха първи на призива и станаха доброволци в битката срещу коронавируса не ни учудва. Очаквани бяха и започналите прояви на солидарност от отделни граждани и готовността им да помагат на възрастните хора в снабдяването им с хранителни продукти по домовете. Научихме, че софийски хотелиери били готови да предложат легла за почивка на лекарите, които не могат да се приберат при семействата си. Вълнуващо е, че се осъществява загърбеният от политиканите девиз на Народното събрание: “Съединението прави силата”.

Няма място за паника, нито от щурм към магазините и тяхното опразване, както се забеляза през последните дни. Призивът на лекаря генерал, шеф на кризисния щаб, “че трябва да спасим нацията, трябва да спасим нашите родители и най-близки хора”, всъщност е призив към всички да бъдат на висотата на своята отговорност. Точни са и думите на държавния ни глава, че никой не може да спаси себи си, ако не разчита на другите.

За съжаление, дори в този страховит момент на изпитание, облажилите се от криминалния преход подсъдни олигарси, не прояват дори съчувствие. А чрез своите маши чертаят апокалиптични картини: как хиляди “ще си теглят куршума, намажат въжето, прережат вените, легнат на релсите, глътнат стрихинина... заради загуба на работното място, фалирал бизнес, просрочена ипотека, развит бушон от електрото, запечатан водомер от ВиК-то, тормоз от "събирачи" на бързи кредити.”...

Ще кажем направо - преди управляващите да напишат закон срещу спекулата, е добре да напишат закон срещу манипулаторите, всяващи страх и паника. Дежурните “лоши пророци” трябва да бъдат поставени на място!

Добра новина е, че правителството обяви първите социално-икономически мерки за подпомагане на застрашените от загубване на работата и бизнеса си. Хубаво е, че ще разчитат на Европейския социален фонд. Но е добре да видят как решават проблема и в други тежко страни. Там вече замразяват сметките за ток, вода, газ, такса смет, налагат мораториум върху изплащането на ипотечните заеми на граждани и малки фирми, спират временно събирането на данъци, както и плащането на осигуровки.

Има нужда от решителни мерки, но и нужда от кураж. Родителите трябва да бъдат спасени, но и джобовете не бива да останат празни. И това също е част от отговорността. 

петък, 13 март 2020 г.

Не е чудо за три дни

Сега се видя защо лекарите трябва да бъдат пазени и обгрижвани. Те са тези, които поеха челния сблъсък с нелечимия засега коронавирус, дадоха жертви, но не бият отбой, а самопожертвователно водят битката навсякъде по света.

У нас също ясно се вижда, че няма кой друг да помогне не само на тези, които са под карантина, но и на останалите нуждаещи се пациенти, особено на хронично болните. Не случайно те изместиха безапелационно завладелите тв екрана врачки, лечителки и куп други със съмнителни дарби. Не е нужно да питаме защо. 

Дори това, че в момента не се шуми за разследванията за корупция и за източване на здравната каса е показателно, че не трябва да се мери с един аршин и обвиненията да се прехвърлят върху цялото съсловие. Всички виждат не само кои са призвани да служат на Хипократ, но и защо трябва да бъдат ценени. 

Осъзнава се и още нещо – пред лицето на заплахата няма място за шикалкавене. Лекарите може да са готови на всичко и да полагат максимум усилия, но болниците си имат капацитет и отговорността за защитата им с маски и облекла е на други. Ако досега проблемите в здравеопазването се решаваха на парче: със запушване на пробойните чрез даване на пари на калпак или чрез въвеждането на по-строги мерки срещу побойниците над лекари, то днешната напрегната ситуация с възможния недостиг на легла, прекъсване на лечението на едни пациенти, заради други, дава възможност отговорните институции да погледнат по друг начин към здравната ни система. 

Със сигурност случващото се едва ли ще е чудо за три дни. Не защото очакванията са да се размине напролет, както винаги е ставало с всеки грипен вирус. И до есента да се появи и ваксина. Истината е, че промяната чука на вратата. Опитът, който се трупа, ще е добра основа за да бъдат създадени адекватни условия за работа. И да се промени преди всичко отношението към лекарския труд. А сегашната загриженост към тях, да се превърне в норма на поведение от всички.

събота, 7 март 2020 г.

Цирк или драма

Очевидно е, че няма чуваемост, иначе нямаше да се стигне до тези ексцесии с протестиращите медицински сестри. Трябва ли да припомняме, че уж бяха дадени едни 50 млн. лева, но се оказа, че едва ли не е фейк – заплащането на труда им все още е мизерно.Те продължават да работят на по две места, а това е недопустимо. 

Исканията са справедливи, но ясно се вижда, че се изговарят и използват от политически интереси, за да се нагнетява напрежение. Наясно сме, че претендиращите за демократи са такива само на думи. Всъщност търсят реванш да запазят това, което са заграбили. 

Сестрите не бива да се подвеждат, а трябва да приемат само онези протегнати към тях ръце, които ще им осигурят нормалното заплащане за труда им. Времената на палежа на някогашния Партиен дом и нападението на Народното събрание, на гладните стачки, на самозапалванията, на блокадите и незаконните протести трябва да останат в миналото. Но и случилото се в никакъв случай не бива да се превръща в шоу, нито в драма. 

Това обаче зависи преди всичко от съответните управляващи. Чуваемостта е двустранен процес. А за да е сигурно, че решенията са правилни, би следвало да се обсъждат и да станат приемливи не само за засегнатите страни, но и за опозицията в парламента. 

Така че управляващите нека не търсят вини, а да действат бързо и публично. Те трябва да покажат, че подобни протести са недопустими и че единственият начин е всички искания да бъдат обсъдени и според възможностите решени.

понеделник, 2 март 2020 г.

Де го удряш, де се пука

Прав е Стив Ханке, като отговори подигравателно на обърканите реакции на Иван Костов и Петър Стоянов, след определената от него като “мръсна приватизцация в България”: ”Никога не съм отправял друга молба към Бог освен една: Господи, направи враговете ми смешни! И Господ я изпълни“.

Бившият преподавател по марксистка политикономия и гуру на криминалния преход Костов се опита да отклони вниманието в емоционална посока: Ханке му се обидил, че не го признавал за баща на валутния борд у нас. Стоянов също го изби на емоции: “унизително му било да го питат преди 20 години дали е получавал куфарче с данни за корупция. Интересно е, че и двамата бивши шефове на служби по време управлението на Костов Атанас Атанасов (НСС) и Кирил Радев (НСБОП), писали доклади за корупцията, предпочетоха да си припомнят старата вражда и си отправиха взаимни обвинения, вместо да съобщят факти, каквито безспорно са разкрили. 

Но с шикалкавенето си и четиримата само потвърдиха решението на главния прокурор да разнищи, въпреки давността, грабежът, зад фамозната и побългарената от английски дума “приватизация”. 

Все пак бившият шеф на на НСБОП припомни, че не случайно двама от разследваните от него за корупция преди 20 години, са сред подсъдните днес олигарси. И че Костов забранил на службите да се работи. 

Става ясно и друго – че службите са използвани за лична саморазправа и че най-вероятно данните от разработките са използвани за рекет и лични облаги, на което със сигурност прокуратурата ще обърне специално внимание. 

Затова двамата, споменати в историята с куфарчето, пълно с документи за корупционни практики, не будят само смях. А възприетата тактика “пито, платено, нека забравим”, не е приемлива. Дори само поради простата причина, че малцина пиха, а всички останали платиха. И истината за този преход ще е приемлива, макар и малка морална присъда.