Общо показвания

петък, 28 септември 2018 г.

"Почерпки" или наказания

Няма нищо изненадващо в последните данни, че 93% от катастрофите у нас, са резултат от човешка грешка. Както и че 50% от смъртните случаи са резултат от превишена или несъобразена скорост. Не е новина и че се увеличават тези, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици.

Проблемът е в това, че повечето шофьори са наясно какво трябва да се направи, за да карат по-сигурно и въпреки това не спазват правилата и карат рисково. Стряскащ е фактът, че има рецидивисти с близо 400 глоби и 40 000 лв. задължения от тях на хазната. 

Изводите не са лицеприятни – излиза че ако “почерпката” не мине, пак може да си караш колата, да правиш нарушения, да ти се трупат актове, но да не ги плащаш. Не е ясно защо у нас това е възможно, а в други страни не. В съседна Гърция например, глобата за превишаване на скоростта с 10 км. е 200 евро, които трябва да се платят незабавно. При това не “на ръка”, а в най-близкото кметство. Ако това не стане, се свалят номерата и колата се спира от движение. При малко по-голямо превишение на скоростта, свидетелството за управление се отнема за месец. Сърбите също не си поплюват – затвор грози всеки, който превиши с 50 км. скоростта в участък, в който е позволено не повече от 30 км в час. 

Засега няма убедително обяснение защо в нашите закони комбинираните санкции са предимно за тежки нарушения. Не е трудно и у нас да се спрат както коруптните възможности, така и отлагането на плащанията на глобите с подобен тип санкции. Те по-убедително ще възпират джигитите. С това, подхранващата безотговорност и ненаказуемост формула “ще платя на когото трябва и ще правя каквото си искам” ще бъде пратена по-бързо в историята.

понеделник, 17 септември 2018 г.

Живи или донори на органи!?

Прави са мотористите по време на шествията в памет на загиналите колеги при пътни инциденти да скандират, че не искат да са донори. С право недоволстват от лоши пътища и липсата на толератност. Имат право да протестират и защото някои от шофьорите убийци са използвали вратички в системата, забегнали са в чужбина и все още се издирват безуспешно.

Точно обаче в деня на шествията, заради превишена скорост севлиевски рокер се заби челно в ТИР в насрещно движение и загина на място. Няма да припомняме и за среднощните обиколки на джигити по околовръстното в София и за убитите невинни пешеходци. Много пъти е имало съвместни обсъждания между служители на пътна полиция, правоохранители и рокери как да се намалят катастрофите с тяхно участие. Неколкократно са били увеличавани санкциите. Но ефектът не е голям.

Така че засега тези шествия повече са повод да се видят приятели.


Но не само заради днешния смъртен случаи, рокерите е добре да знаят, че те са тези, които трябва да се грижат за своята и чуждата безопасност. Разбира се, почитането на паметта на мъртвите рокери е добро дело. Не бива обаче да забравят, че не са сами на пътя. Адреналинът си е адреналин. За бързото каране си има писти. Крайно време е и държавата да изпълни обещанието си да направи такива писти.  

неделя, 16 септември 2018 г.

“Почерпките” остават засега


След всяка трагедия по шосетата на страната, реакцията на депутатите прилича на онзи експеримент с “кучето на Павлов”. Те тутакси се втурват да променят законите, свързани с пътната безопасност. Сякаш се страхуват общественото недоволство да не ги застигне. И винаги санкциите се квалифицират от “солени” до “свирепи”. В последния работен ден на седмицата, с промени в един от пътните закони, парламентът задължи автобусите да бъдат оборудвани с колани. Глобите на превозвачите ще достигат 3000 лв, а за шофьорите – до 500.  Пуснатият дух от бутилката се очаква да бъде прибран. До следващия инцидент.

Има обаче нещо смущаващо. Причината е, че повече се набляга на паричните глоби. Като основен аргумент се изтъква, че българинът се стряска единствено като му се бръкне в джоба. Но избраниците на народа или не виждат или просто си затварят очите пред изкушаващата възможност провинилият се да “почерпи” катаджията, вместо да плати на държавата.

В съседна Гърция например, където в момента се провеждат мащабни проверки за поставени колани заради началото на учебната година, глобата за непоставен предпазен колан е 350 евро. У нас и по сега действащия закон за леките автомобили тя е 50 лв. По-същественото е, че при съседите паричните глоби са съчетани и с други санкции. В конкретния случай, водачът освен че плаща, му се налага автоматично отнемане на шофьорското свидетелство за един месец. Няма да навлизаме и в други подробности като сваляне на номера до плащане на глобата в най-близката местна администрация. Сърбите също не си поплюват – затвор грози всеки, който превиши с 50 км.скоростта в участък, в който е позволено не повече от 30 км в час. А в нашите закони комбинираните санкции са предимно за тежки нарушения. 

Не е трудно и у нас да се спрат тези коруптни възможности. Ще се реши и проблемът с несъбираемостта на глобите. Комбинираните санкции много по убедително ще възпират джигитите. С това, подхранващата безотговорност и ненаказуемост формула “ще платя на когото трябва и ще правя каквото си искам” ще бъде пратена по-бързо в историята.

сряда, 12 септември 2018 г.

"Чипът" на кравата

За рекорд по пътни произшествия с участието на крави на едно и също място информираха по една телевизия. Бихме си помислили, че и “чипът” на кравите нещо е сбъркан. Не е смешно. Не кравите, а безстопанственост е причината. Утехата обаче, че вината не е във водачите или строителите на пътя, не успокояваща. Напротив този парадоксален на пръв поглед случай подсказва, че ироничното сравнение на царя със сбъркания чип продължава да е главната причина за нещастията по пътищата ни. И не само по пътищата.

Например, данните за произшествията през 2017 г., публикувани от Националния статистически институт недвусмислено показват, че 95% от катастрофите са резултат на неправилни действия на водачите. А близо една трета са заради превишена или несъобразена скорост. Така че може пътищата да са ни лоши, но “чипът” е този, който води до фаталния край. Случаите през последните няколко дни показват, че недопустими човешки грешки, като навлизане в насрещното движение и отнемането на предимство са предизвикали поредните човешки трагедии. Разбира се следствените органи и съдът са тези, които в крайна сметка преценяват до каква степен пътищата и обстановката влияят. 
Едва ли е успокояващо обаче, че в сравнение с предните години ПТП-тата намаляват със 7.0%, загиналите с 3.7%, а ранените - със 7.4%. В цифри броят на загиналите (682) и на ранените (8680), от които голяма част ще останат инвалиди, е стряскащ. 

Няма шега, сякаш сме на война. Затова, на война, като на война – не трябва да има милост и опити за повлияване на правосъдието чрез емоционални подписки. Всички трябва да си дават сметка, че нещо не е наред, след като наказателните мерки не озаптяват джигитите. А те не ги спират, защото съществуват възможности за измъкване от полагащото се наказание. В пресичането на това самочувствие за ненаказуемост трябва да се насочат усилията. Като начало е добре политиците да спрат да използват човешките трагедии за трупане на партийни дивиденти. В тази битка няма наши и ваши. Целта е да бъдат озаптени джигитите, както и всички, които шофират безотговорно. Взаимните обвинения и задкулисните договорки няма да помогнат, само с общи усилия може да се създаде такъв ред по пътищата, че всеки да знае още преди да се качи на автомобила, че няма да е сам на пътя. “Изненади”, какъвто е случая с онези крави, също може да се избегнат, като се погрижат за собственика по административен ред. 

И не на последно място, трябва да се знае, че не сме по-силни от природата, нещо, което в нередки случаи се пренебрегва, но последствията винаги са много тежки.