Общо показвания

събота, 30 януари 2010 г.

Правилният отговор

Попитали радио Ереван какво ще се случи, ако изгонят депутатите на „Ред, законност и държавна сигурност” от парламентарната им стая.„Нищо в природата не се губи. - отговорили от там. - Като изчезнат от някъде, ще се появят на друго място. И там ще бъде новият парламент.”
Лош отговор на радиото. Защото вместо да посочи правилното им място, накара независимите народни избарници да се щурат из страната и организират рехави събрания с тайната надежда, че там ще е свещената сграда.
Истината е, че и там няма кой да им вярва, лъжите им стават все по плитки. Като тази на лидера им за депутатския имунитет. Уж трябва да се премахне, пък за него лично не, иначе може да бъде осъден, заради простотиите, които е натворил.
А имаше времена, когато за димките му дълго се разказваха легенди.
Сега като спря информационното кранче, нищо друго не му остава освен да поведе розовия парад. И да запее „пляс-пляс педалите”.
За жалост скоро той няма да се налудува. Дано по-бързо му светне, че неговият парламент е на друго място, където винаги ще е на почит и уважение.
И накрая нека не се сърдим на радиото, което предпочело да отговори философски, вместо да посочи направо четвърти километър.

събота, 23 януари 2010 г.

Мюнхаузен в парламента

Лудориите му нямат край. След като онзи ден обяви, че смята да закрие държавата, сега му се привидяха „класифицирани информации". Явно тайните служби са му взели страха. И дълго време ще вижда конспирации. Но така се получава винаги, когато те хванат в крачка. После не ти остава нищо друго освен като барон Мюнхаузен да започнеш да летиш, дърпайки косите си. Ще става все по-весело, а фантасмагориите - по-невероятни, да не говорим за лудориите.
Но нека спрем с шегите. Никак не ни бе смешно като станахме свидетели на еротичните му видения, които той сподели с апломб в кулоарите на свещената сграда. Нито пък ни бе до смях, когато му казаха в очите: „Вън хомосексуалистите от парламента".
Не сме длъжни да търпим всичко това. Има си места, където тези простотии се приемат за нормални. И лудориите са на почит.
И там има конспирации, разбира се. Като тази например:
- Твърдяхте пред всички, че сте барон Мюнхаузен, а на мене ми казахте, че сте Хамлет!
- Вие сте ми симпатичен, докторе, затова реших да ви кажа истината.
За жалост винаги става както е казал поетът: „А дано, ама надали!"

сряда, 13 януари 2010 г.

Клюмнали надежди

Ето че вдясно пак започнаха да подскачат кой е по-велик. Колкото по-малки стават, толкова по-големановски стават амбициите им. И смешни, разбира се. Но няма как да се видят отстрани. Пък дори да се видят, те са оперирани от срам.
След като дълго и фатално се гушкаха с Командира, на сините най-после им светна, че са клюмнали под процент. И се заеха да го вдигнат с нещо, което им препоръчвахме преди - да се разграничат от сектата на теменужките. Сега вече е късно.
Но нека все пак да видим какво са намислили и едните, и другите. Ситуацията при Командира е като в следния виц: „Един министър се разхожда пред Министерския съвет със забит нож в гърба...- знаеш ли го този виц?" „Не, не го знам, но много добре започва". От години тактиката на политическия милиционер е една и съща - редуване на плонжове с популизъм, докато дойде часът за ножа.
При Мартин играта няма как да е друга, освен да си намери друг патрон. Защото с този няма да бъде пуснат на трапезата.
Е, как да им повярваме, че могат да събудят десницата. Могат ли да си кажат един на друг както някога: „Кой не скача е червен". И всички да им се вържат.
Какво политическо безсилие всъщност!
Така че сега СДС и ДСБ дори да се разделят с гръм и трясък, няма кой да ги чуе.

петък, 8 януари 2010 г.

Поразяващата уста

Министърът без портфейл Божидар Димитров явно вече е министър пред оставка. Колкото по-бързо премиерът се освободи от него, толкова по-добре не само за дипломацията ни, но и за всички нас.
Още когато го предлагаха за поста, неговите колеги историци остро се възпротивиха. Те съвсем ясно предупредиха, че той ще ни скара с комшиите. Което сега е на път да се случи. При това не само с Турция, но и с Гърция и Македония.
Ето какво каза в прав текст Димитров тия дни: „България може да блокира членството на Турция в ЕС, ако Анкара не плати 20 млрд. долара обезщетения за имотите на тракийските българи".
И ето как той днес си посипва главата с пепел и се извинява с половин уста. Министърът неправлино изтълкувал един доклад на Евросъюза. Изречението, в което се казва, че Турция трябва да положи усилия да разреши проблема с тракийските бежанци, той бил сметнал, че е условие за приемането на нашата съседка в ЕС. С това бил направил малък дипломатически скандал. Интересно как ли в неговите очи изглежда големият?
Веднага трябва да кажем, че разликата е същата, каквато има между патриотарство и патриотизъм и която още от времето на соца някои хора не разбират. И разбиха живота на стотици хиляди наши сънародници като ги изгониха от страната и ги превърнаха в емигранти.
Още по-лошо е, когато от висотата на министерския пост Божидар Димитров пита „как да се извиня на Турция за това, че е заклала баба ми и дядо ми по бащина линия в същата тази 1913 г., когато сме били прогонени оттам?"
Сякаш не сме в XXI век, а във времената червено-кафявите режими.
Да не говорим, че заради дебелащина и простотия, гафът е още по-съществен, защото се прави опит да се превърне вече съществуващ договор - Ангорският за компенсациите на тракийските бежанци, в разменна монета. Което си е пълна дивотия.
Но трябва ли да се учудваме?
Достатъчно е да си припомним за обвързаността на министъра с бившите тайни служби. Както е известно там лабаво няма. На някои от тях от години в главите им трещят само залповете на Аврора. Няма да им обясняваме, че времената са други, не само на Запад, но и на Изток. Само ще кажем, че никак не е смешно, колкото и комично да изглеждат тези патриотарски напъни. Защото миналото ни е скъпо и свято, но бъдещето - още повече. И предпочитаме да гледаме напред.

вторник, 5 януари 2010 г.

Свършва ли розовият цирк!?

Най-после идват добри новини от избраниците на народа, по-известни като „Ред, законност и държавна сигурност". Щели да зарежат пленарните заседания, за да обикалят като апостоли из страната. И как да не са добри, като най-после ще свършат срамните сцени, на които станахме свидетели в края на годината. За миг дори може да си помислим, че решението е взето като резултат от коледната свада между двамата лидери. Но не ни се вярва единият да се е вслушал в думите на другия и с това да си е признал минаването на другия бряг.
Не храним илюзии, че розовият парад ще свърши. Но със сигурност ще се види, че няма да ги търпят, както това се случваше в парламента. Хората не закусват карфички. Едва ли ще се излъжат отново.
Лошата новина е ако целта на обиколките е друга. И вземе, че стане като в онзи виц, в който питат един защо иска да емигрира от България. Той кротко обяснява, че преди години хомосексуализмът се наказвал със затвор, после само с принудително лечение, накрая започнаха да го смятат за нормален, а напоследък започнаха рекламни гей-паради. И за да завърши казва:
„Искам да се махна преди да е станал задължителен!",