Общо показвания

понеделник, 28 април 2014 г.

Бездънното пропадане на реформаторите


С “неоценимата” помощ на “червената кукувица” Меглена Кунева продължава падението на Реформаторския блок и под чертата за избираемост на предстоящите избори. На подобна “помощ” се радва и президентът Росен Плевнелиев, който в приветствието си по случай откриването на кампанията показа за пореден път, че не е безпристрастен и мълчаливо обозначи партиите, за които не бива да се гласува.
Всъщност наистина е срамно Кунева да откаже дебат с бившата външна министърка от синьото правителство и настоящ лидер на “Синьо единство” Надежда Неински, доскорошен партньор, а днес противник, най-малкото поради последната причина. Това показва не само комплекса на човек, който е насаден на чуждо място, не дори и липсата на морал, но преди всичко ни разкрива

характерната двойственост на машите на прехода

- да се представят за такива каквито не са в действителност. Така Кунева затвърждава мястото си в редичката, редом с двамата президенти, настоящ и бивш - Плевнелиев и Георги Първанов, които дадоха и дават всичко от себе си, за да обслужат фалирали приятелски кръгове.
Противници на десницата може би ще потрият радостно ръце и ще приветстват поредната интрига. Но това ще е прибързано, защото подобно противопоставяне разкрива единствено до каква степен те са приватизирали дясното пространство и са го превърнали в мним противник на левицата, без да има нужда от това. Освен това самото поставяне на Кунева за водач показва, че проектът им не е дългосрочен, а е само до евроизборите. След тях дори  Кунева да се класира и се превърне в добре познатата ни Мадам Yes, размахваща пръстче от Брюксел, разпадът на самопровъзгласилия се за

реформаторски файтон от кукли

е неизбежен. Кунева няма да отстъпи мястото на кандидата на ДСБ Светослав Малинов. Това ще накара хората на Иван Костов да задействат “петата си колона” в ДБГ (Движение България на гражданите), водена от Прошко Прошков и Найден Зеленогорски срещу Кунева и Даниел Вълчев. И разпадът й, предотвратен преди няколко месеца, сега ще се случи. ДСБ ще разбие ДБГ със същата лекота, с която през последните близо 20 години унищожаваше десницата, за да докара избирателите от близо 2 милиона и половина на под 100 000 хиляди. СДС също ще зареже “реформаторите”. Бившият главен секретар на партията Боби Марков зае категорична позиция в социалната мрежа, че след изборите, независимо от резултата, ще отдаде “цялата си енергия, лични финанси и време за оставките на всичките 5-има лидери от коалицията” и че “оттам нататък ще го интересуват единствено СДС и ДСБ.” Разочарованието от сегашната коалиция не крият в мрежата и редовите десни избиратели. То обяснява и главоломно сриващия се рейтинг на сините.

Кунева няма да е единствената, която ще изгори. 

Със сигурност ще я последва и Радан Кънев, който не оправда доверието на патрона си Костов. И не можа да осигури на партията силна позиция в дясното пространство. Напротив, с неадекватните си изяви - веднъж за сътрудничество с ГЕРБ, след това на отричането му - само предизвика подигравки сред герберския елит. И вместо Кънев да си върне изгубените гласове, е на път да изгуби и малкото, които има. А това в политиката не се прощава.
Има и още нещо, което буди смях - това е намерението на Кунева да създаде енергиен съюз, който да се пребори с руската газова зависимост. Яростната позиция срещу “Южен поток” и у нас, и в Брюксел на “реформаторите”, показва единствено, че те обслужват чужди на националните интереси. Не може по друг начин да си обясним подобно поведение, след като евентуалното спиране на проекта ще ни отнеме възможността да получим няколко хиляди нови работни места и милиарди евро в бюджета на страната.
Но тези, които с лека ръка и против решението на Върховния административен съд затвориха атомни реактори и ни насадиха гьола на АЕЦ “Белене”, са

доказали, че са готови на всичко заради личното си благоденствие.

А откровеното намерение на техните кандидати за евродепутати, че ще превърнат в основна кауза доносите срещу страната ни, за да може брюкселските чиновници да спират еврофондовете ни, когато си искат (и ги пренасочват към техните страни), е шокиращо. Няма друга страна в Европа, включително и най-евроскептичните, чиито представители в Европарламента да вършат подобни безобразия. Е, българите вече не са чак толкова наивни, видяха какво им се случи по време на предишното управление, когато европарите потънаха в строителството на мащабни проекти, които сега вече се ремонтират. И не случайно свалиха ГЕРБ преждевременно от властта.
Затова

номерът на фалиралите олигарси не може да мине отново

А и те самите си търсят вече нови лица, които да заместят провалилите се Кунева, Плевнелиев и Първанов. Фактът обаче, че не можаха да привлекат на своя страна протестиращите и дори с намесите си успяха да ги задушат, показва, че са отмираща върхушка, която няма място нито в политиката, нито в икономиката, не за друго, а защото участва активно в посткомунистическото ограбване на страната. Точно то доведе гражданите и до отчайваща безпътица, изразяваща се напоследък с чужди на народопсихологията ни прояви на етническа омраза и носталгия по соца, гарнирана с евразийски мераци. Изобщо не се съмняваме, че пременилите се с натовски одежди кукловоди ще получат полагаемото им се възмездие. Отдавна в Евросъюза и НАТО знаят кой кой е в страната ни. Добрата новина е, че и избирателите вече са наясно и знаят как да защитават интересите си.

четвъртък, 24 април 2014 г.

Двойните стандарти за "Южен поток"


Газопроводът “Южен поток” се очертава да бъде първият общ за управляващи и опозиция национален приоритет. Това се потвърждава от изказвания през последните дни на външния министър Кристиян Вигенин, както и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Основният аргумент за важността на тази газова тръба за страната ни е, че газта директно пристига от доставчика, макар той да е същият, който в момента държи 95% от нашия пазар. Това, което не се казва, е, че докато проектът се превърне в реалност, страната ни ще е завършила


алтернативни газови връзки с Румъния, Гърция и Турция


и това ще ни даде допълнителна сигурност, ако все пак Европа наложи блокирането на “Южен поток”. Трета добра новина е, че твърдата позиция на страната ни идва в момент, в който се появява реалната възможност тръбата на “Южен поток” да заобиколи страната ни и да мине през територията на нашите комшии от Турция. Те не крият, че нуждите им от газ са нараснали, а руснаците също ще са доволни, защото ще преодолеят натиска на Европа. А това е най-лошото, което може да ни се случи - загубите за страната ни ще са значителни.
Никак не е маловажно например при  безработицата, че ще загубим планираните 5000 работни места, свързани със строителството на газопровода, както и данъците за бюджета от фирмите, ангажирани с него. И какво от това, че за евентуалния провал ще се хвърли вината за двойственото поведение на опозиционните евродепутати, които преди седмица гласуваха  в Брюксел против проекта. Подобни извъртания отдавна не ни учудват, неведнъж сме ставали свидетели как лидерът на ГЕРБ си мени позициите по няколко пъти на ден. По-важното обаче е следващите депутати за Европарламента да забравят дрязгите и демонстрират единство по този важен за страната ни приоритет. Редно е преди такива гласувания нашите представители да попитат защо подобни дискриминационни мерки не се вземат срещу доставките на газ от “Северен поток”, както и за тези, които идват през Украйна. Също би трябвало да се постави въпросът за размера на компенсациите, които следва да получим. Със сигурност Европарламентът ще се откаже от подобно гласуване, ако ще трябва едновременно с него да ни гласува няколко милиарда евро компенсация за щетите от пропуснатите ползи.
Добре би било

парламентът ни да излезе с твърда позиция за тръбата


Вижда се, че обвиненията, които ни се отправят за нашето нежелание да бойкотираме “Южен поток”, стават все по-несъстоятелни. И че те целят страната ни да опере пешкира за недалновидната политика спрямо Русия, водена през последните години от европейските ни приятели.
В тази връзка не може да пропуснем позициите на реформаторите и експрезидента Георги Първанов и неговата формация АБВ. Макар че нито едните, нито другите са от съществено значение в политическия ни живот. Не само заради твърдите им позиции (реформаторите “против”, а Първанов “за”), а заради несъстоятелните им аргументи.


Категоричното отхвърляне от страна на реформаторите на всичко руско вече придобива комични размери


а баенето на известния и с другото си име експрезидент започва да прилича на музиката от латерна, която тъй като е “механична”, не се съобразява, че позицията им е същата като на управляващите. Дразнещо и подозрително е, че Първанов непрекъснато се стреми да внуши на обществеността, че АБВ са единствените защитници на руските интереси у нас. Подобен тип натрапчивост не само издава безпомощност, но и болезненост заради невъзможните им за осъществяване амбиции. Затова, когато Първанов размахва пръст с думите “Някой решил, че по проектите, които минават за руски, а те са български, те са и с европейски измерения, някой ще се самоопределя идеологически запад-изток. Това са глупости, извинявайте!”, няма как да не се подсмихнем и да не си помислим, че глупостите казва Първанов. Подобна демагогия е контрапродуктивна в днешно време, особено сред избирателите, които са се опарили от неговия

“Голям шлем”, загробил милиарди в гьола на АЕЦ “Белене”.

Би могло да се потърси вина за настоящото състояние на енергетиката ни и в погрешното управление на правителството на Бойко Борисов. Само за 2013 и 2014 г. те са одобрили бизнес план за НЕК, водещ до загуби от общо 1 милиард и 200 милиона лева. А бездействието им по отношение на диверсификационните газови връзки е било пословично. Това енергийно закопаване би могло да се разгледа и от криминален аспект. Но за това си има прокуратура. В момента най-важни са стабилизационните мерки, предприети от управляващите още преди да избухне кризата в Украйна. Напредъкът по отношение на връзките с Румъния, Гърция и Турция е очевиден. Впечатляваща е и последователната и твърда позиция на социалистите. Тя е убедителна и заради публичността й. Няма да припомняме тъмнината и задкулисните операции около “Големия шлем” и онази дупка в АЕЦ “Белене”. Така че сегашното мнозинство по отношение на енергетиката няма нужда нито от нападки, нито от мнима подкрепа. Достатъчно е то да продължи да я следва така както досега - ненатрапчиво, но твърдо и безкомпромисно в полза на интересите ни, без да се поддаваме на натиск нито от Запад нито от Изток.

вторник, 22 април 2014 г.

Болезнената неадекватност на реформаторите

Напоследък изявите на Реформаторския блок са почти толкова смайващи колкото тези на президента Росен Плевнелиев. С наближаването на изборите тяхната неадекватност става право пропорционална на западащия им рейтинг. А фактът, че вече са под чертата на необходимите им 6 процента, за да имат свой депутат в Европарламента, ги превръща в мишена за подигравки от страна на тези, които се настаниха в тяхното политическо пространство. Впечатляващо е как реформаторите с упорство, подобно на онова, което демонстрира Иван Костов, след като загуби изборите през 2001 г. и обяви, че смята да стои на едно място (защото избирателите не били достигнали неговото ниво), днес не виждат гредата в своите очи, а посочват треските в другите. Не е възможно десният избирател да бъде убеден, че трябва да гласува за “червената кукувица” Меглена Кунева, за настоящия евродепутат Светослав Малинов (който се прочу напоследък с откровените си действия в Брюксел срещу националните ни интереси), както и за подредилите се след тях в листата партийни лидери. А след срамното плагиатство на предизборния клип, както и след позорната кражба на лични данни, и на малкото верни техни фенове им светна, че трябва незабавно


да напуснат тази клоака откровени мошеници


на които и Остап Бендер би им завидил.
Може и да не съзнават, но на избирателите им се вижда не само смешно, но и нахално, те да продължават да се наричат реформатори.
Ако сред десницата имаше реални политици, а не маши на старите играчи и на техните кукловоди от криминалния преход, нямаше да допуснат това да се случи. От кумова срама щяха да подредят листа, в която на първите места да се открояват лица от гражданското общество, нямаше да допуснат лидерство на компрометирали се фигури като Мадам Yes, както и да изхвърлят петнящи марката СДС измислени интелектуалци. И това, че не го направиха, ни кара  да направим нелицеприятния извод за


планиран провал на десницата


и насочването на избирателите към ГЕРБ, чийто реваншизъм е от момента, в който разбраха, че те не само принудително не са завършили мандата си на управление, но и че са загубили и възможността да бъдат на трапезата на властта.
Не може по друг начин да си обясним непостоянството в позициите на самозваните реформатори. От една страна, с право обявяват, че най-големият им противник на изборите ще е ГЕРБ, а от друга страна, припкат да се срещат с тяхното ръководство. И то по тема, която е имала хипотетична актуалност по време на протестите миналата есен, но сега изглежда глупава на фона на стабилизираното управление. Не е случайно, че по нищо друго не се обединиха двете формации. А на изпроводяк Бойко Борисов


подигравателно им пожела успех


по темата на предстоящите срещи с  останалите парламентарно представени партии. Всъщност би било чудо, ако такива срещи има. Внушението, че управляващите имат интерес от предсрочни избори, особено ако спечелят предстоящите (уж за да затвърдят управлението за нови четири години), не почиват на никаква логика. Напротив, дори да загубят изборите (което е малко вероятно заради провала на проекта АБВ, както и на все по-силните позиции на техните коалиционни партньори), сегашното мнозинство едва ли ще сдаде властта. Затова
управляващите нямат никакъв интерес

да правят пиар на един файтон хора

като им дават възможност да се правят на значим фактор в политиката, какъвто отдавна не са. Напълно погрешна е тактиката на десницата да се противопоставя на единствения реален проект за диверсификация на газовите доставки - “Южен поток”. Срамното гласуване в Европарламента на десните евродепутати за спирането му ще остане като доказателство за това, че мястото им не е там, защото действията им са срещу интересите на страната и националната й сигурност. Няма да коментираме атаките им към управляващите, че заемали антиевропейски и антинатовски позиции. Фактите говорят точно обратното и поведението на десните допълнително ги лишават от възможността да получат по-широка подкрепа.

“Евразийският съюз” вече не е аргумент, а мантра за тях

която ги тласка в полето на фантасмагориите по същия начин както онези притеснения на държавния глава, че руски самолети достигали до столицата в безнаказаните си полети. Все по-ясно става, че Мадам Yes и нейните сподвижници се затварят в света на болезнените илюзии. Всяка поредна загуба, вместо да ги отрезви, ще ги кара да се хващат за косите и да продължават опитите да летят в прекрасния свят на Барон Мюнхаузен. А вятърните мелници ще са поредните мними злодеи, които те ще припознаят като врагове и с характерния си възторг ще се опитат да победят. И ще загубят, разбира се.

Съвсем естествено възниква въпросът за ползата от това жалко положение, в което са изпаднали наследниците на автентичната десница. 

На практика вече никой няма нужда от тях. Социалистите нямат мълчалив съюзник в тяхно лице, както беше в предишния парламент, няма дори перспектива това да се случи в близко бъдеще. С невъзможността си да прескочат на този етап изборната бариера, включително и тази на евентуални парламентарни избори, реформаторите автоматично оставят ГЕРБ като единствения противник на БСП. За бившите управляващи съществуването на тези малки партийки е оправдано само ако те имат шанс за следващото Народно събрание. И тъй като това е все по непостижимо, обясним е снизходителният тон на Борисов. Но няма да коментираме поведението на бившия премиер по този повод, защото радостта му от упадъка на реформаторите е прибързан. Той става за сметка на други формации, които успешно заемат тяхното място и са заплаха за възможността Борисов да се върне на власт. Истината е, че нито реформаторите, нито ГЕРБ трябва да бъдат допуснати до властта. Едните поради невъзможността да предложат нищо ново, освен да бъдат нечия патерица, а другите поради безпрецедентния провал на тяхното управление и преждевременното им изхвърляне от властта.

събота, 19 април 2014 г.

Двуличието на Плевнелиев


Росен Плевнелиев не пропусна възможността за поредна дискредитация на президентската институция с поведението си на оплаквачка в Деня на Конституцията. Демонстрира и неуважение към Народното събрание, защото доказа, че идва в пленарната зала, за да демонстрира показност, но не и съпричастност, както подобава на един държавен глава.
Не стана ясно защо точно в този ден трябваше да обяснява колко много утвърдителни укази за закони е издал, а е върнал само 7 за преразглеждане. Не можем да се съгласим и с твърдението му за ясните аргументи, с които ги е връщал. Не е нужно да правим преглед на всички. Достатъчно е да припомним само за опита му да бъде преразгледан промененият закон за Сметната палата, за да се убедим, че не е достатъчно запознат с решенията на Конституционния съд, както и с

фактологията
по приемането на промените в закона

А това, че си пожела в този специален ден като държавен глава да чува контрааргументите на политическите партии, преди ветото върху определени закони да бъдат оборвани в парламента, прозвуча не само неубедително, но и смешно. Никой не пречи на държавния глава лично да чуе в пленарната зала всички “за” и “против”, не само по време на дебата по ветото му, но още при обсъждането на всеки законопроект.
Нелепо и нахално е от негова страна да се изказва по въпроси, свързани с Конституцията, след като Конституционният съд даде ход на дело срещу негови противоконституционни действия.
По отношение на мониторинга на Европейската комисия към България и Румъния твърде популистки прозвуча пожеланието на Плевнелиев в предизборната кампания за европейските избори партиите да дебатират и по тази тема, а избраните евродепутати да защитават обща позиция. Ще е истинско чудо такава позиция да бъде изработена, като се има предвид, че основните занимания не само на опозиционните евродепутати, но и на техните лидери е

с всички средства да вредителстват на страната ни


А след като благодарение на тях Брюксел предприема санкции, те да обвиняват управляващите, че не могат да се справят. В този хор всъщност за пореден път се включва и държавният ни глава. Съвсем наскоро точно в белгийската столица той обвини правителството, че не изпращало свои представители по време на воаяжите му в чужбина. Така че добре би било вместо у нас да говори едно, а в чужбина друго, президентът изобщо да не повдига тази тема. Едва ли някой в обществото не разбира защо обитателят на “Дондуков” 2 се опитва да създаде поредната пушилка.
Като опит да бъде на всяка манджа мерудия си обясняваме и осъждането от негова страна на скандала с фалшифицираните подписи. Известно е, че това се прави от зората на демокрацията. Но днес, след като всеки български гражданин има възможност да провери дали не фигурира името му в някой списък против желанието му, тази врява цели единствено да се убие желанието на мнозина да гласуват. В тази връзка не говори добре политик на такова ниво като Плевнелиев да пледира за наказания. Това той можеше да направи като част от своята предизборна кампания. И ако го беше направил, нямаше да се стигне до днешните ексцесии. Той щеше да бъде запомнен с извършването на добро дело.
Само че по онова време вероятно е било изгодно тази афера да си остане публична тайна

И Плевнелиев като част от това статукво си е затварял очите.


Отправените нападки по отношение на Русия от държавния глава отдавна не ни учудват. Особено като след серия от подобни тиради, припна към Сочи, за да се срещне, уж случайно, с президента Владимир Путин. И дори се опита да скрие, че се е виждал с него. Подобна двойственост показва, че той може да говори едно, но в действителност да върши точно противоположното. Затова ще пропуснем дежурните словоизлияния и ще се спрем на абсолютно голословното твърдение, че се готви нов “Берлински конгрес” за украинския народ.
Големите политически играчи щели да решат съдбата на Украйна, без да се съобразят с нея. Плевнелиев вероятно живее в миналото. И разбира се, далеч от реалността, след като прави подобно сравнение. А може би той просто се ръководи само от мисълта да блесне със сравнението за “Берлинския конгрес”. Това, че се е объркал, е най-малкото, което може да се каже. Оценяваме също, че лупингите, които Плевнелиев прави, са за да оправдае статута си на върховен главнокомандващ. Факт е, че армията ни е зле и има спешна нужда да смени руските самолети. Необходими са й модерни зенитни и локационни комплекси, с които да се противопоставим на всеки опит за нарушаване на въздушното ни пространство. Но това не са публични приказки, а въпрос на действия, при това наистина без много да се шуми.

Това, което прави в момента Плевнелиев, е демагогия
и е обидно за всички, които са в армията в момента

Държавният глава има най-малкото право да говори за диверсификация, след като докато беше регионален министър тази тема беше отворена само на думи, но в действителност бе замразена. Ясно е, че целта е да бъдат хвърлени камъни срещу сегашното правителство. Ако беше президент на място, той би следвало да отбележи, че точно това правителство работи усилено и по четирите интерконекторни връзки с нашите съседи. Любопитно ни е също защо при своите посещения в чужбина той не поставя този въпрос, а си урежда тайни срещи с шефове на енергоразпределителни дружества, които не плащат дълговете към правителството, а и води със себе си само бизнесмени, близки до фалиралия приятелски кръг.
Всъщност вероятно не трябва да се задълбочаваме толкова много върху действията на президента. Те не са нито смешни, нито чак толкова опасни. Плевнелиев вече е станал нарицателно за това какъв не трябва да бъде държавният глава. Но понеже идват светли празници, при това поучителни, не трябва да има снизходителност в оценките ни. Най-малкото, докато той все още заема този пост.

сряда, 16 април 2014 г.

Безсмислените изяви на Първанов

Бившият президент Георги Първанов очевидно губи почва под краката си заради очертаващия се провал на неговата формация АБВ. Последните му изяви показват нервност, неприсъща за държавен глава, бил десет години на върха. Нападките му стават все по-груби, издават безсилие и нямат нищо общо с европейския дух на толерантност, който би трябвало да бъде водещ във всяка кампания за европарламент.
Вижда се също, че той е прежалил загубата на тези избори. Атаките му се фокусират срещу дейността на кабинета и партиите, които го подкрепят. Забелязва се и дистанциране от проекта за нова отечественофронтовска коалиция между ГЕРБ, АБВ и Реформаторския блок. Не за друго, а поради дребния, но немаловажен факт, че неговата формация се изключва от сметките за следващ парламент.
Особено забавни с голословността си са твърденията на бившия държавен глава за вероятността от избори наесен, както и от евентуалното преконфигуриране на политическото пространство. Такова със сигурност ще има. Но кога това ще стане, едва ли ще зависи от експрезидента. Подобни кръчмарски приказки само потвърждават колко зависим е бил той и колко е безпомощен без подкрепата на кукловодите на криминалния преход. С подобни евтини интриги,

Първанов не може да предизвика вниманието


на управляващите, защото зад тях не се крие реалната заплаха на мощна електорална подкрепа, достатъчна, за да ги свали от власт.
Това не означава, че Първанов няма цена, напротив никак няма да е маловажно, ако той успее да отклони няколко десетки хиляди гласа, принадлежащи на БСП. Затова е и шумът, който вдига срещу новото мнозинство. В аргументите му обаче няма конкретика, а само популизъм. Изрази като „това правителство е очевидно слабо”, „очаквахме нещо по-добро”, „той (кабинетът) не е полезен за страната” и класическото клише „на нас ни трябва работещо правителство, което да предприема реформи и да приема непопулярни мерки дори, защото кризата го изисква”, навяват скука, която няма как да трогне избирателите. А в опита да прояви характерното за човек с две имена коварство, като излъже премиера да го приеме, а след това да го направи на пух и прах, си личи, че действа по своя воля. Кукловодите, (които навремето му осигуриха избирането и чрез него дърпаха конците сред управляващите мнозинства), не биха си позволили такъв елементарен подход. А това означава, че са вдигнали чадъра над бившия президент, защото са оценили проекта му АБВ като неперспективен.
Дори да приемем за актуални причините да бъде приет от Пламен Орешарски – като намаляването на парите за някои общини и уволненията на държавни служители по политически причини, всъщност в загрижеността му не проличава мащабността, която би следвало да притежава бивш държавен глава. По-скоро става дума за дребнаво „дърпане на чергата” към своите. Затова искането остава впечатлението за жалък плач, допълнително отблъскващ червените симпатизанти.

Истината е, че Първанов сам падна в капана


който готвеше за Сергей Станишев. Най-вече заради прекалени амбиции и преждевременното отваряне на фронт за свалянето на лидера на БСП. Още в самото начало стана ясно, че бившия президент няма никакъв шанс. А агресивния му стил допълнително предизвести провала му. Трудно е, разбира се, да се очаква от човек с не особено голям потенциал, (както правилно е забелязал един от разработвалите го по вербуването агенти), да осъществи самостоятелно кампания. Дори неговия водач Калфин е обречен на провал. Но затова е виновен не само Първанов, но и той самият, защото се хвана на това хоро без достатъчно основателни мотиви. Омразата към някого и желанието за реванш не могат да бъдат водещи, в която и да е кампания. Такъв подход мирише единствено на късен постоталитаризъм, който особено по време на кризата в Украйна, не може да донесе позитиви в страна- член на НАТО. Точно в това време на изпитания започват да изплуват отново антинатовската дейност на Първанов, неговото писмо в подкрепа на диктатора Милошевич и съмнителното набъркване на БСП в аферата „Петрол срещу храни” на другия диктатор Саддам Хюсеин.


Това допълнително вкарва експрезидента


в улея на оправданията, което изцежда и без друго крехкия ресурс, с който разполага лидера на АБВ. Оставяме настрана други болезнени сфери, като например несполучливият „Голям шлем” в енергетиката и загробването на червената партия на парламентарните избори през 2009 г. с налагането на мажоритарния избор. Направо е чудно как с подобни грехове Първанов тръгна да се връща в политиката. Но и това не е необяснимо. Логично е тъмните субекти на прехода да се стремят да върнат предишното статукво. Това че не се връщат, е резултат от смъртоносните боричкания между отделните инженерингови продукти. А напоследък и на избирателите, които все по-трудно могат да бъдат излъгани с подобни сурогати.

вторник, 15 април 2014 г.

Спукването на поредния президентски балон

Беше ясно, че поредната политическа поръчка с ветото на президента Росен Плевнелиев върху закона за Сметната палата ще бъде отхвърлена. С гласовете на депутати от Коалиция за България, ДПС и „Атака” това се случи на заседание на парламентарната бюджетна комисия вчера. От ГЕРБ не присъстваха, но с писмо информираха председателя на комисията Йордан Цонев, че ще гласуват в подкрепа на президентското вето.
Още когато мотивите на държавния глава станаха публични, се видя, че те са изсмукани от пръстите. Зад тяхната помпозност прозираше единствено желанието да се угоди на неговия патрон Борисов, който го спусна като парашутист на “Дондуков” 2.
Видно е също, че популизмът е зле съшит. Да вземем например най-заплашително звучащия му аргумент, че депутатите са нарушили конституцията, като са решили да се месят в организирането на дейността на Палатата. Несъстоятелен мотив - когато ГЕРБ са приемали закона, е бил сезиран Конституционният съд. Той отговаря, че в правомощията на Народното събрание е да определя модела, начина на управление, мандатите и сроковете на всички регулаторни органи. Така че няма нарушение на конституцията. Не вярваме, че когато се отправят такива сериозни обвинения, екипът около Плевнелиев не е проверил в детайли дали КС вече не се е произнесъл. Все си мислим, че след онзи гаф, когато на фона на изглед от Скалистите планини в Колорадо, САЩ, Плевнелиев хвалеше българската “неповторима природа”, на “Дондуков” 2 са предприели съответните мерки той да не се повтаря. Затова единственото, което ни хрумва, е, че целта е да се вдигне пушилка. По същия начин си обясняваме и следващия аргумент, насочен към търсене от държавния глава на обществена популярност, която очевидно намалява. Плевнелиев обвинява управляващите, че проектозаконът имал нужда от по-широк дебат. Няма да изброяваме колко пъти точно в парламента бяха проведени обществени дискусии не само по закона, но и за състоянието на Сметната палата. А що се отнася до мнението му, че връщането на стария състав на ръководство от 9 души ще доведе до необходимостта от допълнителни разходи, също ще напомним, че тричленката, въведена от ГЕРБ, трябваше да ограничи възможността за по-демократичен контрол за сметка на по-лесното и бързо осъществяване на политическите поръчки.
В този смисъл битката беше и все още е да се запази доминиращото статукво на бившите управляващи в Сметната палата. И най-вече да се пречи тя да разследва близки до предишната власт лица и фирми. Затова не може да приемем мекото обвинение към държавния глава, че проявил “сериозно невежество” с това вето. Напротив, бихме го класифицирали като “съзнателно невежество”. Затова нито той, нито тези, които все още стоят зад него, не трябва да се учудват от предприетите вече стъпки на Народното събрание към намиране на достатъчни основания Плевнелиев да бъде отстранен от поста. Ясно е, че докато това се случи, той може не само да спъва дейността на парламента, но и да направи още доста бели, уронващи демократичния ред у нас. Затова логично е да очакваме и други действия от страна на управляващото мнозинство, които да ограничат правомощията на държавния глава.

понеделник, 14 април 2014 г.

Импийчмънт или оставка

Росен Плевнелиев не само че ще влезе в историята като пример за това какво не трябва да прави един президент, но вероятно и като първия, чийто мандат може да бъде прекратен предсрочно заради негови противоконституционни действия. Той може да си мисли, че е недосегаем в момента, защото няма достатъчен брой депутати, за да се гласува импийчмънт. Но това никак не е сигурно, като се има предвид повратливостта на неговия патрон. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов нееднократно е доказал, че няма скрупули, когато трябва да се освободи от близки съратници. Това, че не го е направил досега, се дължи единствено на сляпото подчинение от страна на Плевнелиев. Но и това не е гаранция. Ако Борисов получи добра оферта, едва ли ще пропусне да се потопи в червено-синята мъгла на крилете на поредната си жертва, дори тя да е протежето му от “Дондуков” 2. Известни са такива негови договорки като например онази през 2006 г., когато не се яви като конкурент за президентския пост и Георги Първанов с лекота спечели втория си мандат. Представете си например, че детронирането на Плевнелиев се свърже с възкачването на Борисов на този пост.


Едва ли кукловодите са доволни от сегашния нефелен президент


Заради непрестанното му противопоставяне на сегашните управляващи той не може да бъде дори посредник в евентуалните задкулисни договорки - нещо, което другите президенти владееха добре. При това го правеха майсторски, без да дразнят своите. Не че сегашният държавен глава не е двойствен. Самият факт, че скри за офшорките и за членството си в БКП, ни кара да не го подценяваме. Затова и клоунските му прояви, паднали до степента да разказва клюки от срещата си с британската кралица, не разсейват вниманието ни. Напротив, приемаме за верни твърденията, че клепа пред дипломати не само политици, но и страната ни. Нека си припомним как гузно си замълча за срещата с Путин в Сочи. И досега не е признал за нея, нито какво са си говорили. Може да го попитаме също защо като голям противник на руската намеса в Украйна реши все пак да уважи олимпийските игри, организирани от Русия. И дали сегашните му позиции не прикриват тайни договорки, станали при това посещение. Няма как при това положение да не се усъмним в подкрепата му на ядрения проект на “Уестингхаус”, обясняваме си също и защо не се срещна, нито награди героя от първата война в Ирак ген. Уесли Кларк, който беше наскоро тук.
Непрестанните негови атаки срещу правителството, както и връщането на закони в парламента с несъстоятелни, дори противоконституционни мотиви също ни убеждават, че има нужда от стесняване на неговите правомощия поне до приключването на мандата му.


Би било странно Плевнелиев да не разбира защо не минават номерата му


Обясняваме си го единствено с онази лекота, с която е приел да бъде маша в ръцете на фалиралия вече икономически кръг - като в онази приказка: веднъж счупят ли ти прозореца, цял живот ще ти духа. И това е основната причина да не чува народните тегоби, а услужливо да се отзовава само там, където сочат интересите на неговите патрони. Ако беше президент на място, какъвто не е, той тутакси щеше да прояви съчувствие, когато се случи трагедията със затрупаните миньори в рудник “Ораново”. Щеше да прояви загриженост и за вълната бежанци, заляла страната ни. И не само да свика незабавно Съвета по национална сигурност още през миналото лято, но преди това да посети някои от центровете за настаняването на чужди граждани. Свика съвета едва преди месец, а и досега не се е срещал с бежанци.


Истината е, че националните интереси на страната го интересуват единствено за популистки цели.


И, разбира се, да вдига пушилка, дестабилизираща правителството. Напразни илюзии. Видя се как утихнаха протестите, които Плевнелиев също се опитваше безуспешно да яхне, а избирателите все повече не му вярват. И как да му вярват, след като той ги раздели на свои и чужди. Фатална политическа грешка. Тя със сигурност ще навреди на предстоящите избори и на неговата партия ГЕРБ. Ще навреди и на Реформаторския блок заради шумните му срещи с тях. Те издават единствено неистовото желание на държавния глава да демонстрира пред обществеността, че има широка подкрепа. Само че


подкрепата от страна на “червената кукувица” Меглена Кунева показва единствено, че са от едно котило


че са рожба на едни и същи инженери на криминалния преход. И обяснява защо мимикрирането им вече не трогва избирателите, които се канят за пореден път да оставят десницата извън борда на класиралите се.
В края на миналата седмица в парламента беше прието да се обсъди предложение за създаването на анкетна комисия, която да разследва всички съмнителни дела, свързани с президента. Засега това предложение се бойкотира единствено от депутатите на ГЕРБ. Сигурно е обаче, че ще бъде прието през тази седмица. Но сме убедени също, че и този знак ще мине покрай ушите на Плевнелиев като лек пролетен ветрец. Най-много да предизвика онзи лицемерен плач, с който вече сме свикнали. Ще припомним как дори в Брюксел той проплака, че правителството го бойкотирало. Но се надяваме скоро да разбере, че дните му на държавен глава са преброени. А след тях със сигурност ще се наложи да се срещне с Темида.
Би било добър знак за нормализирането на политическия живот, ако ГЕРБ проявят разбиране и помогнат това да стане по-бързо. Няма да обясняваме и защо на Борисов може да му се помогне по-бързо да достигне до този извод. Повратливостта му е най-малкото нещо, което може да се използва като мотив.
Затова е по-добре Плевнелиев най-после да разбере, че не е достоен за този пост. И че се е провалил. Ако наистина му светне този извод, самият той ще почувства облекчение, когато сам си подаде оставката.

събота, 12 април 2014 г.

Граници на търпението


Посещението на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е поредното доказателство за партньорската лоялност на страната ни, особено във времена на кризи. За едно десетилетие членство доказахме, че даваме своя принос не само в партньорските отношения, но и в операциите на Алианса. Затова не можем да не сме чувствителни, когато някои наши съюзници от Европейския съюз започнаха да ни размахват пръст за щяло и нещяло. Преди няколко дни председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди страната ни да бъде много предпазлива при реализирането на газовите връзки с Русия. Преди това ЕК ни изпрати писмо, в което поиска обяснение за промените в Закона за енергетиката, които според тях отдалечавали проекта “Южен поток” от нормите на европейското законодателство. Изненадващо за ранга на такъв шеф, Барозу си позволи да обясни нежеланието да се откажем от проекта с многото руски шпиони у нас.
По същото време авторитетната агенция Ройтерс в прав текст написа, че “България отдавна е аномалия в Европа - една страна в ЕС и НАТО, която в същото време се чувства близка с Русия”. И че сме 

изправени пред “най-сериознотоизпитание на лоялността” си към ЕС, откакто сме се присъединили към съюза през 2007 г.

Излиза, че страната ни трябва да се откаже от единствената реална диверсификационна връзка, какъвто е този проект. И то в момент, в който Украйна отказва да плаща на Русия, а Русия заплашва, че ще врътне кранчето. Нека си припомним каква паника настана в страната ни, когато газът спря при подобна ситуация през 2009 г.  
Има нещо гнило в тази евроканонада.
Затова ще попитаме тутакси защо не се атакуват останалите европейски страни, които ще ползват газ по този тръбопровод.  А какво да кажем за мълчанието по отношение на онези 4000 германски фирми, които продължават да работят с Русия, а 
шефът на “Сименс” се снима заедно с Путин в Москва и демонстративно заяви, че дружбата им ще бъде едва ли не вечна.

В интерес на истината ще кажем, че Барозу е прав, когато говори, че 

има възможност за други връзки, които могат да осигурят диверсификация на българската енергетика. 

Няма да коментираме защо нито една от газовите тръби със съседите не е завършена оттогава досега, така че да нямаме тези главоболия днес. Но ще попитаме председателя на Еврокомисията какво направиха за нас от 1 януари 2007 г. (когато ни присъединиха) до сега, за да нямаме този проблем. Нищо, разбира се. Е, няма как да приемем този популизъм. Нито пък да се примирим с двойния аршин. Не само поради патриотичните подбуди, че сме една от най-старите държави в Европа. Но и заради принципите на европейската демокрация, които предполагат не само солидарност, но и добронамереност в отношенията.
Затова в заключение ще кажем, че след като големите европейски страни се ръководят от собствения си интерес по отношение на Русия, не виждаме причини и ние да не следваме този път. Може да го кажем и по-грубо, в техния стил на последните им нападки: “Нека кучетата си лаят, керванът ще си върви.” Но няма да го направим.

сряда, 9 април 2014 г.

Поредното харакири вдясно


Бруталното плагиатство от клип за насърчаване на активността на гласуване в САЩ в предизборното видео на Реформаторския блок идва тъкмо навреме, за да покаже какви самозванци имат претенциите да представляват автентичната десница. И когато от клипа ни убеждават, че трябва да спрем непочтените и нечестните, погнусата от наглите крадци оставя 

тягостното усещане за
мащабната измама

извършена с повярвалите в демократичния преход. Дори появата на същите лица от зората на 90-те години на миналия век потиска с иронията на повтарящите се мантри, сякаш тези хора не са имали възможността с абсолютното мнозинство, което имаха по време на своето управление, да променят страната, като пратят в историята посткомунистическото статукво.
Няма съмнение, че и днес всеки глас е важен, какъвто е лайтмотивът на видеото, но не за тези, 

които нямат срам да водят евролистата, въпреки обремеността
им с бившия комунистически режим

и кукловодите от фалиралия икономически кръг. По всичко личи, че файтонът от останали извън борда на парламента политици е загубил не само нравствените си устои, но и инстинкта за политическо съхранение. Защото тезите, с които смятат да привлекат избирателите, звучат налудничаво. Няма как по друг начин да си обясним последното им изявление, че

страната ни е обявила “студена война” на ЕС

защото се управляваме от проруско мнозинство. И вместо тутакси да спре проекта “Южен поток”, то го подкрепя. Трябва ли да попитаме промосковски ли са правителствата на Германия, Франция и Великобритания, които защитават бизнеса и финансите на хилядите фирми, работещи в Русия.
Няма как да приемем фантазиите на реформаторите, че руски самолети свободно летели във въздушното ни пространство и при един от набезите дори стигнали до София. Вероятно самообявилите се за десни не си дават сметка колко предизвикателни са техните изказвания, но ще цитираме само председателя на Еврокомисията Жозе Барозу, който в интервю за германския вестник “Берлинер цайтунг” точно отбеляза, че приемането на България и Румъния в Европейския съюз през 2007 г. беше правилното решение и че може да има много неща, които да предизвикват тяхното недоволство, но страната ни вече е доказала, че може да бъде равноправен член на европейското семейство. Визитата и на шефа на НАТО Андерс Фог Расмусен също идва да покаже, че

алиансът оценява действията на управляващите

и е готов да прояви солидарност в защитата на националните ни интереси.
С подобаващо чувство за хумор ще очакваме обявената от реформаторите инициатива, че започват консултации с основните политически сили и президента заради “опасния” завой към Кремъл на страната. Не се съмняваме, че държавният ни глава ще ни даде възможност да се забавляваме с поредните приказки от “1001 нощ”. Надяваме се, че бързо ще свика тези срещи, защото за предишния съвет по национална сигурност чакахме близо половин година. Убедени сме обаче, че подобни  оперетни сценки няма как да трогнат избирателите и да ги прилъжат да гласуват за тях на евроизборите през май.
Всъщност намерението реформаторите да “върнат страната ни на европейския път” и да “защитят българския национален интерес” е

 една пародия на популизма на сините от края на миналия век,

 когато, вместо да го защитят, те с охота го предадоха на тези, които днес уж  са им врагове. Точно това лицемерие, оставило без работа хиляди техни привърженици, няма как да им бъде простено. А днешната откровена колаборация с политически мумии, гарнирана с евтини мошеничества, като това с предизборния клип, само показват, че не е достигнато дъното и че пропадането на десницата ще продължи, докато нечестните и непочтените в редовете й не бъдат изхвърлени завинаги.

понеделник, 7 април 2014 г.

Доносите в Брюксел

Вицът “Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле” е особено актуален след последните избори, които превърнаха ГЕРБ в опозиция, нищо че ги спечели. Бившите управляващи не желаят да се примирят с това положение и се стремят към реванш предимно с недемократични средства. Докато управляваха, за всички беди герберите обвиняваха социалистите, като им приписваха партизанщината, характерна за комунистическата партия, чиито наследници се явяваха. След като загубиха властта обаче, ГЕРБ не се поколеба да използва като основно оръжие това, за което обвиняваше БСП - и стана основен автор на всички материали, с които


брюкселските чиновници размахваха пръста


на страната ни. Подобен подход най-малко отива на партия, която има претенциите да представлява десницата у нас. Но не ни учудва, защото може да се говори за създадени традиции в тази посока. Никак не е случайно, че тези, които днес са начело на листата на Реформаторския блок, са били и са най-големите душмани на страната ни. Няма да припомняме как Меглена Кунева направи услуга на онзи днес фалирал икономически кръг със закриването на два блока от АЕЦ “Козлодуй”, за да им създаде условия да загробят повече от милиард лева на данъкоплатците в гьола на АЕЦ “Белене”. Нито пък ще повтаряме печално известните факти, които й спечелиха прозвището Мадам Yes, докато беше еврокомисар в Брюксел. Бихме могли да се върнем и към времената на комунистическия режим, когато тя обслужваше тези, които изпратиха в изгнание повече от триста хиляди наши сънародници в Турция. И днес госпожата води листата на партиите, някои от които в зората на демокрацията бяха символ на новото начало. А какво да кажем за втория в листата, настоящия евродепутат Светослав Малинов - съвсем наскоро точно той и колежката му от ГЕРБ Мария Габриел призоваха в Европарламента комисаря, отговарящ за вътрешните работи, Сесилия Малмстрьом да бъде предпазлива в усилията си да помогне на страната ни за справянето с кризата с бежанците, защото сегашното правителство не само не се справяло, но имало съмнения за начина, по който щели да се харчат предназначените за тази цел евросредства.


Като класическо доносничество


може да се определи писмото на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, в което той изразява притесненията си от внесените промени (и вече приети) в Закона за енергетиката. Според вносителите на проекта соцдепутатите Таско Ерменков и Явор Куюмджиев то било писано в стил “една жена каза” и авторите на канавата му си личало, че са от България. Последвалата след това среща между експремиера Бойко Борисов и Йотингер само потвърди тези съмнения.
Затова избирателите трябва бъдат особено внимателни в предстоящите, пък и в следващите избори за кого гласуват. И да направят така, че вместо да бойкотират изборите, да изразят масово предпочитанията към тези, които действително ще представят техните интереси. Това е единственият им шанс срещу готвещите се за реванш кукловоди на криминалния преход.
Добре е да попитаме по този повод държавния ни глава Росен Плевнелиев Брюксел ли е мястото, където той трябва да се оплаче, че е бойкотиран от правителството, защото по време на посещенията му в чужбина нямало министри с него. И колко лошо било, че се готвел импийчмънт срещу него. Но и това ще подминем, защото последвалото му изказване за това, че Африка и Европа трябвало да бъдат равни, на което и
Вазовите чичовци биха му завидили, е достатъчно красноречиво, за да не приемем думите му сериозно. Те едва ли ще се приемат и от еврочиновниците, но си остават знак, че

изказването на президента не носи ползи за страната

Бихме могли да напишем и цяла тирада за посещенията на ексминистър Цветан Цветанов в белгийската столица, изцяло свързани с доноси срещу действията на правителството за кризата на бежанците, както и за дейността на МВР, което по думите му използвало насилие срещу мирно протестиращи граждани. Това предизвика справедливия гняв на вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев, който изригна: “Страсбург осъди България заради ареста на Гуцанов, доколкото си спомням. Има повече пострадали полицаи, отколкото протестиращи. Когато Цветанов говори за полицейско насилие, това е все едно Хитлер да вземе темата за правата на човека.”
Нарочно оставихме накрая примерите с Плевнелиев и Цветанов. Те едва ли ни топят пред Брюксел с цел лични облаги. Но тяхното поведение не е по-малко укорително, нито по-малко престъпно. Двамата може да не си дават сметка, но докато в страната ни водещите позиции се заемат от такива политици, то тя няма да има шанс да заеме достойно място в Евросъюза. Защото няма нищо по недостойно от политици, които работят против интересите на страната ни.

четвъртък, 3 април 2014 г.

Първоаприлските лъжи на президента


Щеше да бъде чудо, ако президентът Росен Плевнелиев пропусне деня на лъжата и не забърка поредната политическа каша. Държавният глава използва съобщенията за засилени разузнавателни полети на руската авиация, за да настрои обществеността срещу управляващите, а също така да се прояви като ястреб срещу бившия голям брат. Плевнелиев прозря конспирация в действията на Москва, целяща да отслаби нашата авиация (състояща се от руски самолети), да изхаби бързо летателните си часове и да се приземи за ремонти, който те да ни откажат. Фантазната му логика е такава, че в отговор ние по същия начин бихме го помолили най-после да си признае какво точно са си говорили на онази среща в Сочи с президента Путин, че и до днес се пази в тайна. И тъй като за неговата партия е характерно да върши точно обратното на това, което публично твърди, да предположим, че както навремето Тато е договарял тайно присъединяването ни към Съветския съюз, това е предложил отново нашият президент. Видя се със случилото се в Крим, че на господин Путин не му е чужда идеята да възстанови Варшавския договор. И каква по-добра възможност да спечели точки пред бъдещия си господар за бившия член на комунистическата ни партия, като своевременно му поднесе страната на тепсия.
А какво да кажем за последвалото нелепо твърдение, че като държавен глава бил спазил конституцията, когато направи онзи гаф с членовете на ЦИК и хвърли вината върху управляващите, които бавили писането и приемането на Изборния кодекс година. На Плевнелиев и през ум не му мина, че преди година управляваше правителство, назначено и контролирано лично от него.
Но нека оставим шегите настрана и комичната му роля на пишман главнокомандващ. Можем да забравим дори за Скалистите планини и обидно клюкарското му изказване за срещата с британската кралица. Но някак си ни е трудно да се примирим с разкритията за офшорките с негово участие. Прокуратурата едва ли ще ги забрави, защото оттам наднича не само сянката на онзи фалирал икономически кръг, но и целият криминален преход. Как да подминем ролята на Плевнелиев в подклаждането на уличните протести. Те започнаха през миналия февруари срещу високите сметки на ток, дошли от компании, с чиито шефове той тайно се срещна година по-късно във Виена.
Истината е, че час по-скоро трябва управляващи и опозиция да се договорят за смяната на резилящия институцията президент. Вижда се, че и едните, и другите губят излишно време и нерви, за да замажат антиконституционната му дейност. Проблемът е, че напоследък Плевнелиев се превръща и в заплаха за националната ни сигурност. Дълго време той не взе отношение по кризата с бежанците, след това се потопи дълбоко и за евентуалната енергийна криза, заради събитията в Украйна, а напоследък зорлем иска да ни вкара във война с Русия. Добре че в НАТО не са толкова наивни и добре знаят къде точно летят руските самолети. Накрая ще кажем, че новият политически път, по който всички твърдят, че трябва да се тръгне, задължително минава през импийчмънта на несъстоятелния ни президент.

вторник, 1 април 2014 г.

Изтърканите мантри на Гоце

Едва ли някой вече се съмнява в провала на проекта АБВ на изключения от червените редици бивш президент Георги Първанов. Дори той самият и останалите разколници вече не се надяват на успех. Тезите им звучат като изтъркани мантри, предизборните обиколки са само сред приятелска среда и приличат повече на седенки. Фактът, че Първанов не смее да регистрира АБВ като партия, се обяснява не само  с характерната двойственост на агента Гоце, който работи за издънването на БСП и се надява след евентуален провал да сменят лидера си и тържествено да върнат отцепилите се в редиците си, но издава преди всичко страха, че ако АБВ загуби след регистрирането му като партия, ще го изхвърли извън борда завинаги.
Първанов вероятно си дава и сметка, че обвиненията вляво, които хвърля, биха имали значение само ако е вътре в БСП, но ги повтаря, защото просто не може да изкара тези, които да привлекат избиратели извън файтона с негови приятели.
На всичкото отгоре те са и лъжливи
Едно от най-неверните му твърдения е, че Сергей Станишев бил загубил 7-8 избора. В действителност ги загуби Първанов. Не беше ли той човекът, който налагайки мажоритарния избор през 2009 г., осигури на тепсия победата на ГЕРБ с повече от 20 места и с този ход обрече страната на управление, довело до ексцесиите през февруари 2013 г. Не е трудно да се извадят и допълнителни факти за задкулисните сделки около неговото преизбиране за втори мандат, което също е свързано със загубите на червените. Бихме могли да коментираме и плодовете на тези му ходове днес, изразяващи се
бирена отечественофронтовска коалиция
А колко е смешно да твърди, че неговата евролиста е по-добра от тази на БСП. Преди всичко нека отбележим, че той не сравнява листата с тази на другите партии, а само с тази на червената. Ще кажем направо, Калфин би бил добър кандидат само ако беше кандидатът на левицата, защото и той дължи всичко на нея. Но сега на него се гледа като на маша, зад която се крие хитрецът от Сирищник. Проблемът обаче не е само този, а най-вече в останалите кандидати, всички до един съратници. И нито един кандидат за Европарламента, който да олицетворява нещо ново и различно в противовес на номенклатурния подбор. Какъв кандидат за Брюксел може да бъде пернишката кметица Росица Янакиева, която пред руска телевизия заяви следното:
„Бях от тези, които в парламента вдигнаха ръка за това България да влезе в ЕС. Балансът между плюсовете и минусите на присъединяването към ЕС е много крехък. След като мина известно време,  бих казала, че загубите все пак са повече."
Първанов, разбира се, се опита да замаже безуспешно скандала. Освен това нека запитаме на какви гласове може да разчита тя, след като нищо не направи за съгражданите си след онова земетресение и днес те продължават да треперят за евентуалните нови последствия заради това безхаберие.
Не може да подминем и менторския тон, с който човекът, който се провали с "Големия шлем", се опитва да си присвои бъдещето на тръбопровода "Южен поток"
Пръстът, който размахва срещу бившите си съпартийци, го прави смешен. Защото не той, а те са тези, които задвижиха проекта и които правят всичко възможно тръбата да се строи въпреки санкциите на Бюксел.
Популизмът му
е евтин
а
Всъщност фактът, че
колко фатална за него е тази зависимост
е достатъчно показателен за неговото самозабравяне. И най-вече за това, че живее в измисления свят на политическите илюзии, така характерни за амбициозни, но забравили откъде са тръгнали и на кого дължат просперитета си. Добрата новина от този предизвестен провал е, че може да служи като добър пример какво не трябва да прави не само за всеки бъдещ бивш президент, но и всеки номенклатурчик, дръзнал  да забрави, че успехите и просперитетът му никога не са били заради лични качества и положени усилия те да бъдат развити, а единствено са се дължали на използването му като кукла за постигане на целите от манипулаторите на прехода.



в готвената

но няма да го направим, защото и този балон се пука в чужда полза.  И това е поредният нож в гърба на партията, която му даде всичко.

внушението му, че зад него стои бившият Голям брат е комично.

Разбира се, ние не храним илюзии, че той не е част от онзи фалирал икономически кръг, който ни докара бедата с гьола в АЕЦ "Белене" и не крие реваншистките си амбиции, за да се докопа до комисионите от енергийните проекти. И затова няма да коментираме неговите обяснения за уж жълтите стотинки, с които се издържа кампанията му. Но ще се спрем на изказването му по този повод, че партийните субсидии трябва да бъдат намалени многократно. Това, че се направиха стъпки в тази посока, той не забелязва, но ние добре си спомняме, че по тази тема той дума не обели, докато беше президент. Това също не ни учудва, когато се казва от човек, който години  излизаше пред избирателите с едно име, но се оказа, че има и друго, дадено му от кукловодите.


той не си дава сметка