Няма защо да ги мислим. Пак ще плеснат с ръце и ще се прегърнат. Дори да са оцапани до ушите, заради любимата партия ще го направят.
Бившият вътрешен министър Румен Петков нямало да иска оставката на лидера си. Бил криво разбран. Имало само медийни спекулации с името му. Затова на заседание на червеното политбюро във вторник щял да пита съпартийците си единствено за шума на Татяна Дончева по негов адрес.
Ние бихме му препоръчали да пита и за спалнята. Както и кой пуска зайчетата там.
Но нека спрем дотук. И да оставим с нежните им чувства да се занимава др. Станишев като им стане арбитър.
Добро представление би се получило. Здравословно за цялата партия. Стара традиция там са партийните порицания. И посипването на главите с пепел.
Само че не ни е до смях. Цените на храните главоломно растат, ток, вода и парно - също. Финансовата криза започва да вдига лихвите. Днес с един процент, утре с повече.
Кой знае защо продължава да няма арестувана нито една едра риба. Да не припомняме и за сянката на онези с чуковете.
Каква подигравка със всички, ако тишината в Столетницата продължи.
Защото ще трябва да ги търпим поне до изборите.
Добрата новина е, че на тях няма как да им се размине.
