ВРАГЪТ В КОШАРАТА НА ПАРЛАМЕНТА

Специализираната прокуратура реши да провери твърдения на народен представител, които “подбуждат чужда държава към война или други враждебни действия към Републиката”, съответстващи на чл. 98 от Глава Първа на Наказателния кодекс. Няма да коментираме действията на прокуратурата в духа на актуалните “мантри” към нея, напротив, ще кажем, че тя реагира своевременно и с похвална категоричност. И тъй като фактите са налице, се надяваме в най-краткия законов срок да бъде задействана процедурата по снемането на имунитета на народния представител, за да се извършат и съответните съдебни действия.

Ето какво написала депутатката Елена Гунчева на 18 март в Социалната мрежа: “Русия има високоточкови оръжия, така че точно може да улучи Министерския съвет, ако Просто Киро изпрати нашите ракети на Зеленски. Можем да им изпратим и линк с координатите на Мустафата”.

Написаното от нея предизвика остра реакция от страна на парламентарния шеф, който нарече публикацията “недостойна и недопустима”. Посланиците на ЕС в България също реагираха, а към тях се присъединиха посланиците на още 8 държави.

Крайно време е клоунадата на “Възраждане” да бъде озаптена. Очевидно е, че сред депутатите им има лица, които са си повярвали, че са говорители на общественото мнение, че могат да си плещят каквото си искат и най-вече се смятат за недосегаеми. С каквито и думи да квалифицираме подобно безродство ще е малко. Малцина в българската история са си позволявали да призовават към подобно ужасяващо насилие.

Това, разбира се, е и резултат от политическите интриги, подпомогнати от правосъдната ни система, която затлачи разследване за забрана на партия “Възраждане” и така допусна да се озове в парламента. А там, вместо бързо да бъдат поставени на мястото им, политиците допуснаха да се стигне до организирани от партията ексцесии, уж свързани със зеления сертификат”, придружени с насилие и опити за погром на парламента и други институции. Стигна се дори до там Украйна да сложи черен печат на лидера им и десетгодишна забрана за влизане в страната.

И понеже прокуратурата вече е възложила на ДАНС да разследва написаното от Гунчева, добре е да се разследват и проявите на техния лидер. Страната ни е направила своя геополитически избор, войната в Украйна, предизвика вълна от възмущение и съпричастност. Затова подобни призиви за насилие и то от страната агресор трябва да бъдат пресичани с цялата тежест на закона.

ЗАДКУЛИСНИ ЛИ СА МЕРАЦИТЕ ЗА БНБ!?

Уж започна да се появява светлина в тунела и новият шеф на БНБ можеше да бъде избран с гласовете на опозицията, заради конкуренцията между двамата кандидати, предложени от управляващите, но и тази възможност е на път да се провали. Най-вече заради многобройни интриги. Последната е от финансовия министър и вицепремиер Асен Василиев: "Г-н Каримански дълго време е работил в банки. Има противоречиви мнения за него в самата индустрия и в обществото”. Внушаването на репутационни съмнения за кандидата от ключова фигура в управлението на страната, която тясно ще взаимодейства с БНБ си е ясен знак за нежелание за бъдещо сътрудничество.

Бихме могли да се замислим доколко му прави чест на вицепремиера да прави такова изявление, като се има предвид, че има очевидна полза от дългогодишната работа на този кандидат в банковия сектор на страната ни, а длъжностите, които е заемал, не са били такива, че сега да бъдат обект на политически спекулации. По-скоро може да се приеме, че ударът под кръста е за да спечели подкрепяният от “Продължаваме промяната” кандидат.

Междувременно още един вицепремиер и лидер на БСП Корнелия Нинова също изрази несъгласие – но и за двете кандидатури. Според нея кандидатът за шеф на Националната банка не трябва да бъде политическо лице, а и двамата номинирани са партийно обвързани. Нещо повече, тя няма да се среща с тях, въпреки желанието им, освен това "било опасно шефът на БНБ да бъде избран с гласовете на опозицията" - знак, че това няма да се допусне.

Тези публично оповестени аргументи и евентуалното забавяне на избора, засилват съмненията за зле прикрити намерения да се обязди огромния масив от икономическа информация на БНБ, както и нейни други възможности за влияние. Затова нека попитаме защо шефът и да не бъде избран с гласове на опозицията. И няма ли такъв избор да е стъпка към търсенето на единство по национално отговорни въпроси. При това в момент на излишно напрежение между управляващи и опозиция, заради нощните арести на бившия премиер, неговият финансов министър и правителствената пиарка. Арест, завършил само за 24 часа и предизвикал много въпроси – най-вече за обвързаности и война, както между независимите власти, така и между отделни институции.

За съжаление, тази възможност най-вероятно ще бъде пропусната. И една от причините е, че отлагането ще е да се засилят противоречията в управляващото мнозинство. Дали е от глупост или от желание за повече власт поредното противоборство предстои да разберем. А тупането на топката и запазването на създаденото от бившите управляващи статукво е очевидно изгодно за тях. Е, как да не си мислят хората, че оставането на сегашния шеф на БНБ и преминаването към нов избор не е актуалния за обществеността проблем. Но това не е така.

Народът го е казал простичко: не отлагай днешната работа за утре. Цяла година управляващите служебни и сега редовно правителство се туткаха с Плана за възстановяване и развитие, докато други правителства получиха и изхарчиха полагаемите им се милиарди, сега започна войната и всичко стана по-сложно. Затова колкото по-бързо се избере нов шеф на БНБ, толкова по-лесно ще е решаването на всички икономически проблеми за страната ни.

ИНСТИТУЦИОНАЛЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ХАОС

Слепи ли са политиците или така им изнася!? Защото едните обичат да ловят “риба в мътна вода”, а за другите “не е важно на мен да ми е добре, а на Вуте да му е зле”. То бива предпазливост и осукване, но стана срамно поведението им. Спонтанно организиралият се грандиозен митинг в София в подкрепа на украинския народ показа, че тези, за които са гласували трябва да спрат дрязгите помежду си, да престанат с оправданията и да направят това, което се очаква от тях. И най-вече да поемат отговорност. Кого успокоява финансовият вицепремиер като казва, че нищо не може да се изнесе без неговия подпис, а един оръжеен търговец – че от години страната ни не е изнесла за Русия и Украйна и едно войнишко копче. Нима не може да стане през трета страна, както се вижда от износа към страна, световен лидер в производството на оръжие, а и от руски видеа от войната, в които по маркировката на мунициите се разбира къде са произведени.

Крайно време е парламентът да гласува официлно тази военна подкрепа, а не от правителството да си измиват ръцете с бронежилетки и каски. А премиерът да изтегля за консултации българският посланик в Москва и се надявал руснаците да го сторят с техния в нашата страна. Президентът също да не открива топлата вода с изявления, че нямало да се ремонтират повече нашите мигове в Русия и че трябвало да вземем на лизинг втора употреба изстребители F-16. Само че това не става от днес за утре, нали трябва да има обучени летци, да има и персонал за поддръжката им. Нямаме нужда и от бомбастични изявления, че ще спрем доставки на руски газ, защото американските ни партньори взели решение да увеличат доставките на втечнен газ за Европа. Какво печелят управляващите като всеки ден гръмко ни съобщават, че едва ли не от другата седмица ще тръгне през новия интерконектор с Гърция азерския газ, и някак тихомълком обясняват, че по-рано от есента няма да се случи, а и въпросът с цената също вече не бил ясен.

И това не е всичко. Клинчът между МВР и прокуратурата е с неизвестен победител. Поне до май месец 2026 г., когато изтича мандата на главния прокурор. Шумният 24-часов арест на бившите премиер, финансов министър и пиар е на път отново да ни прати на избори. Но ще има ли полза от подобно безвремие!? Видяхме, че продължилите близо година служебни правителства донесоха полититически ползи само за участниците в тях и щети за техните гласоподаватели. Скок на цените, опашки за бензин, олио и свити сърца, в очакване на следващото житейско препятствие. И вместо с това да се занимават, в управляващата коалиция текат процеси на разцепление, заради постове и вътрешнопартийни битки.

Други, извън парламента - се готвят да ни залъжат с нови политически проекти. Един бивш премиер и наскоро уволнен като военен министър ще яхва политическата вълна, а бивша негова заместник министърка вече решава кой ще влезе и кой не в новото формирование. Е, някой от тези, които започнаха да шестват по площадите заради войната, дали ще гласува за хора, които говореха за неутралитет и наричаха войната “операция”. Или целта е да бъдат привлечени гласовете на онези, които преди Барак Обама да стане президент, оспорваха питането за лагерите в Сибир с ама “вие защо биете негрите”. Нима не се замислят, че само подклаждат съществуващите от зората на демокрацията безсмислени противоречия между различни “фили”!?

А какво да кажем за исканата от прокуратурата правна помощ, за да може най-после да бъде разпитан Васил Божков чрез видеовръзка. За такава настоява от години и друг беглец в Белград. С години държавното обвинение обясняваше, че не коментират изявления на обвиняеми лица, но след шумната видео пресконференция в сградата на “Нове Холдинг”, изведнъж се активизираха. Най-вероятно за поредното тупане на топката.

Ясно е, че този хаос не може да продължги дълго, но не може да роди и нищо, което да обнадежди потърпевшите данъкоплатци. Свидетели сме на поредния балон, който предстои да се спука. Но преди той да гръмне, нека политиците да се замислят дали това е най- подходящото решение или да се опитат със взаимни усилия, както ще се случи най-вероятно с избора на шеф на БНБ, да потърсят и да разчитат на това, което ги обединява помежду им, а не на това, което ги разделя.

ПРОМЯНА ИЛИ РЕВАНШИЗЪМ

Още при управлението на служебните правителства, патовите изборни резултати, невъзможността за съставяне на кабинет, последвано от ударно влизане във властта на новоучредената “Партия на промяната“, стана ясно, че нищо старо не е забравено. Но и нищо ново не е научено. Апогеят бе показният арест по нощна доба на бившия премиер, бившия финансов министър и пиарката на тяхното правителство.

В една част от българите той предизвика празнична еуфория, но разгневи партийните привърженици, които се вдигнаха да бранят лидера си с протести. Безпрецедентният за новата ни история скандал приключи за 24 часа. Но ехото е на път да разклати трудно постигната политическа стабилност. И то във време на война в Европа и произтичаща от това икономическа криза, насложена върху неприключилата пандемия.

Нека кажем направо - случилото се бе провокация към демократичния път на страната ни. Бруталната публичност на задържането и раздаването на присъди от политици, потвърди опасенията за реваншизъм, заявени още в началото с намерението да “изчегъртват”.

Със сигурност бившите управляващи искат не искат, ще трябва да отговорят на много въпроси, замитани през годините на тяхното десетгодишно управление. Най-важните са как са похарчени парите на данъкоплатците, финансирането от еврофондовете и на обвиненията за корупция. Има и красноречиви факти, които всъщност ги превърнаха в опозиция. Арестът обаче породи още въпроси. Например, защо управляващите проспаха сто дни, а не промениха Наказателния кодекс, така че да могат да се провеждат разпити онлайн. И прокуратурата да може да разпита Васил Божков, обвиняващ тримата във взимане на огромни суми, ощетили държавата с 550 млн лв…

По-сериозният въпрос е дали скритата цел не е била да се тласне страната към нова изборна безизходица и реализирането на нови политически проекти. Ако за дърпащите конците, подобна цел, с хибриден оттенък на руски имперски амбиции, може да се осъществи, като се подтикне опозицията да предизвика брожения и свали правителството, това е на път да се провали. От ГЕРБ вече казаха, че няма да напускат парламента.

Може да изглежда странно, но поредният несистемен подход на премиера, който лично дирижира скандалното задържане, със сигурност осветява всички. И ще изгасне като фойерверк, но ще е ясно кой към какво се стреми. И какво трябва да се прави, за да се запази политическата стабилност. Очевидно “промяната” не може да продължи в полза на онези, които действат на принципа “стани, да седна”, нито в полза на тези, които искат да се смени геополитическата ориентация на страната. Видя се с кой се срещна и с кой не Лойд Остин, военният министър на САЩ в знаковото посещение у нас. Видя се и как се отнесе към срещите си шефката на европрокуратурата Лаура Кьовеши, чийто доклад за противодействие на корупцията ще излезе до дни. Едва ли има някой, който да си мисли, че скандалните арести нямат нищо общо с тези две посещения.

ПОЛИТИЧЕСКО РАЗДВИЖВАНЕ, ИЛИ ПАК СЪЩОТО...

Не е ли странно на фона на ужасните всекидневни свидетелства за войната в Украйна и неизвестния и край, както и предупрежденията с ядреното копче, да се шуми около създаването на нова партия, да се подготвя смяната на правителството и бившите управляващи не да преформулират партията си, а да преизберат лидера си...

От друга страна в парламента опозицията в лицето на бившите управляващи непрекъснато атакува всичко, което се предлага. И чертае апокалиптично бъдеще. С много малки изключения, каквото бе с оставката на военния министър и подкрепата за санкциите на ЕС и НАТО срещу Русия. Няма да коментираме решенията на конгреса на ГЕРБ, но е смущаващо един и същ да е техния лидер близо 20 г. Почти толкова колкото президента на Русия. По-същественото е да видим има ли нормално политическо бъдеще с редовен парламент и правителство. Или ще станем свидетели на нов изборен процес и служебни правителства, контролирани от президента на страната.

По всичко личи, че сегашните действия на политическата класа са инерционни – резултат от планове на задкулисието преди войната. И се прави опит за пренастройване, като се използват допълнителни хватки със спекула в цените на горива и хранителни стоки. Проблемът е, че ако за едни това е изгодно, за други като управляващите – не е. Дори само защото някои от партиите, съставляващи коалицията им, е съмнително дали ще влязат в парламента. Или най-малкото ще имат в него почти същата тежест. Не е много ясно дали и опозицията в действителност иска предсрочни избори или стремежът ще е експертно правителство в рамките на този парламент.

Всъщност политиците ни се държат малко като Вазовите “чичовци”, трогателно смели, готови за борба, но безстрашни само в кръчмата – уж натовски самолети все пак ще има, но нямало да носят ракети, нямало да изпращаме МиГ-овете в Украйна, нито друго оръжие, но ако от трета страна, наш купувач, изпратели, то нямало да сме виновни. Страхът от заптиетата – стари и нови, както и деленето и противопоставянето едни срещу други, няма как да не ни обезкуражи в това смутно време.

По-лошото е, че сегашните управляващи засега само на думи показват, че нещо правят за да се противопоставят на очертаващата се нова, още по тежка криза. И вместо да пресекат решително спекулациите, те се опитват да запушат пробойните, както са правили много предишни управления и които в крайна сметка са ги сваляли от власт. Уж имало над триста проверки за скока на цената на олиото, но не чухме да има наказания, само прехвърляне на топката от производители към продавачи. Както и на политически внушения, че целта била да се ограничи нашето зърнопроизводство.

Но нека не бъдем толкова песиместични – има и добри новини: най-важната от тях е че хората вече не се лъжат лесно. Може една вечер да има опашки на бензиностанциите, може през уикенда да се сбият за олио и да го разграбят, но в информационния бум, фалшивата тревога не може да продължи дълго, както се случи. Бързо се разкриват спекулантите, които, изправени пред последващи загуби, връщат нормалността на пазара.

Това улеснява нашите политици да съсредоточат вниманието към случващото се заради войната, да предугаждат затрудненията и да ги решават своевременно. И в тези им действия, те трябва да са единни. Ясно е, че ще платим цена и ние, но поне тези, на които им сме гласували доверие, да я направят поносима.

УПРАВЛЯВАЩИТЕ - ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА

Най-лесно се намират оправдания за несвършена работа. Ясно е, популистките хватки “тежко наследство” и “трябва ни време”, за да се ориентираме, вече не вървят. Изобщо не искаме да чуваме и новите мантри ”войната ни изненада” и “санкциите – също”. С изключение на Съвета по национална сигурност при президента, където уж всички бяха единни какво трябва да се свърши, в последните дни ставаме свидетели на засилващи се противоречия между отделните власти и институции. Разноговоренето се превръща в чудесно поле за спекулации, предизвикващи паника – каквато бе с мимолетните засега опашки пред бензиностанциите и последната новина за очакваната тройна цена за бутилка олио.

Време е управляващите да преминат от думи към дела. А в парламента всички да се обединят за решаването на произтичащите от войната проблеми. Добре е, че кабинетът решава да изкупи зърно, за да осигури хляба, очаквано беше и бързото решаване на въпроси, свързани с подпомагането не само на украинските бежанци, но и на тези, които ги приютяват. Хубаво е, че най-голямата рафинерия в Бургас започва да пренастройва мощностите, така че да се преработва не само руски нефт, но и от други страни, каквото бе първоначалното и предназначение. Не е лошо, че премиерът ще отиде на място да види как се работи по завършването на газовата връзка с Гърция.

Но нека вече да виждаме резултати. А не зърнопроизводители, които не знаят на каква цена ще им бъде изкупено зърното, и което е тревожно – те се опасяват, че държавата няма подходящи складове, където да го съхранява, защото били в окаяно състояние. Не ни радват репортажи с мърморещи хотелиери и с объркани, не само от войната бежанци, но и от бюрократичните препятствия у нас. Искаме да видим техните деца в училище, както вече правят в Прага, където дори са отпечатали специални учебници за по-лесното им. адаптиране.

Интересно е, че в дневния ред на депутатите има съществени теми, като тази за компенсирането на небитовите клиенти на енергийния пазар, както и получамане на информация кога ще пристигнат партите по Плана за възстановяване и развитие на ЕС. Но тези теми се отлагат във времето. И вместо това ни хвърлят в пушилките със обещаните наши МиГ-ове и друго оръжие за Украйна, нелепо исканата оставка на шефа на НСО, заради няколко снежни топки и непочистено стълбище, както и ни занимават в парламента с черния печат, сложен от украинското правителство на лидера на “Възраждане” и привикването на ДАНС и Разузнавателната служба за обяснения по този повод.

В смутно време, когато за по голямата част от нашите сънародници същественият въпрос е как ще понесат следващия удар, така че да оцелеят, е необходимо овластените да се занимават с тяхното подпомагане чрез стабилизирането на държавата - да получат бързо обещаните милиарди по Европейския план, да търсят компенсации за бежанците, да получиме алтернативни доставки от газ, петрол и други суровини. Ясно е, че светът вече не е същия – политиците и обществеността ни трябва да се подготвят за новата реалност от всяващи паника хибридни атаки, посрещането на нови бежански потоци и готовността да понасяме удари заради солидарността ни с нашите съюзници от ЕС и НАТО.

ДЕЦАТА НА БЕЖАНЦИТЕ НЕЗАБАВНО В УЧИЛИЩЕ!

Образователният министър потвърди опасенията, че страната ни трябва незабавно да предприеме законодателни и административни мерки, за да може прииждащите бежанци от Украйна бързо да се адаптират у нас. В интервю по Нова тв той обясни, че „докато тези хора не подадат документи за статут на бежанец или търсещ убежище, те са със статут на турист. Във всеки един момент могат да подадат молба за промяна на статута. След това се извършва проверка от службите и после те могат да подадат молба децата им да бъдат включени в училище или детски градини.”

Излиза, че от една страна министерството има желание децата да се интегрират, но от друга

“докато това не стане, деца няма да влязат в училище", обяснява министърът. Същото се отнася и за здравния ваксинационен календар на децата, който не бил като нашия. По този въпрос дори още не са започнали да работят от здравното министерство, но до една седмица щели да решат. Трябвало да се мисли и за здравето на българските деца, които можело да се заразят от украинските...

Няма да коментираме такива евтини оправдания, гарнирани и с псевдопатриотизъм. В

Полша, където търсещите подслон са вече милион, първата работа на властите беше децата на емигрантите да бъдат изпратени на училище. Според техните специалисти психолози това било едно от най-важните условия бързо да бъде преодолян техния стрес. Защото ако родителите им можело да разберат какво се случва, то за децата преживяното било шокиращо, нямащо нищо общо с видеоигрите им.

Как така още в самото начало един вицепремиер от същото правителство прояви далновидност да се мисли в перспектива, предвид на обезлюдяването на страната ни и поиска по най-бързия начин в парламента да се променят закони, зе да се адаптират бързо бежанците, а сега изведнъж се оказва, че бюрокрацията е на път да победи. Дори Брюксел улесни нашето правителство като прие специална директива, за да може закрилата на украинците да се изрази не само в подслон, а и с включване в пазара на труда в цяла Европа.

И не на последно място, трябва да се помисли и за децата на хилядите руски граждани, живеещи постоянно в България и учещи в нашите училища. Има над 1500 щатни психолози, които трябва незабавно да се погрижат така, че да не станем свидетели на психотормоз, дори ексцесии и тези деца да станат невинни жертви на войната. Още повече, че скоро в училищата ще влязат и украински деца. Затова управляващите нека спрат с обясненията и да действат с подобаваща бързина. Мирът трябва да се възпитава, няма по подходящо място от училището за това.

ТРЕТИ МАРТ НЕ НИ ОБЕДИНЯВА

Вместо да е повод за радост и национална гордост, “Трети март” се превръща в повод за срамни сцени и яростно до глупост противопоставяне на едни българи срещу други. А инвазията на Русия в Украйна засили ожесточението до степен да бъдат освирквани и замеряни със снежни топки председател на Народното събрание и премиер на заветния връх Шипка. И това не се случва за първи път. Всяка година е така. Нека припомним само как руският патриарх се опита да подмени историческата истина и нахока публично българския президент, че споменал и други народи, освен руския, помогнали за освобождението на страната ни. Пак заради войната в Украйна, у нас бяха отменени редица традиционни празнични прояви. Има и призиви за изпращане в музеите на съветските паметници. Някои от тях бяха изписани с антируски графити.

Има и исторически аргументи. Точно на тази дата, но през 1918 година Съветска Русия загубва един милион квадратни километра територия и 60 милиона души население с подписването на Брест-Литовския мирен договор, който слага край на руското участие в Първата световна война. Договорът е подписан от Съветска Русия от една страна и от друга от четворния съюз на победителите - Германия, Австроунгария, Османската империя и България. С този договор Русия се задължава и да подпише мир с Украинската народна република и да освободи територията й от руските войски и от руската Червена гвардия.

Това е една от причините празнуването на Трети март да е забранено от комунистическия режим чак до 1978 г., когато биват възстановени честванията, но не като официален празник. Такъв става през 1991 г.по време на първите демократични промени. Оттогава до днес политиците на връх Шипка и на другите паметни места призовават да спре разделението и да бъдем единни най-малко заради идеалите на загиналите опълченци. Но това не се случва. И разделението остава. И обезсмисля празнуването.

Има в нашата история редица други дати, подходящи за нов национален празник. Две от тях – Денят на съединението (6 септември) и Денят на независимостта (22 септември) са много по-достойни. Само си представете как звучи изразът “руска армия освободителка” точно в този момент, когато виждаме в репортажи последните мигове на засегнати от шрапнелите украински деца. Затова нека незабавно започне дебат, ако трябва да се направи референдум, но най-после да спре това противопоставяне. Надписът “Съединението прави силата” не е само фасаден на сградата на Народното събрание, а е символ на страданията и мечтите на първопроходците за свобода и независимост.

УКРАИНСКИТЕ БЕЖАНЦИ ДА РАБОТЯТ БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО!

 

Споделено с: Вашите приятелиПолитиците нека не се крият зад пушилката на скандалите с доставката на муниции и оръжие за Украйна и оставката на военния министър. Добре че има разумни сред тях, за да прекъсват бързо спекулациите и се вземат целесъобразните решения. Няма как политическата ни класа да избегне главното – след икономическите последствия от ковид, настъпват непредвидимите беди от войната в Украйна: газова блокада, смразяващо високи цени на горива, поскъпване на храните, галопираща инфлация.

И не на последно място – бързо трябва да бъдат адаптирани идващите Украйна към обществения живот у нас. Повечето от тях са бесарабски българи, “Изключително важно е България да ги подкрепи, предлагайки им настаняване, храна и лесен достъп до трудовия пазар”, декларира лаконично, но точно министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер. Освен хуманитарна, мотивацията му има два други параметъра – обезлюдяването на страната и споделената от работодателите нужда от работна ръка.

Няма да коментираме съпричастността на страната ни към настаняването на украинците в частни домове, хотели, студентски общежития. Православната ни църква също активно се включва в хуманитарната мисия. Проблеми обаче има. Те се разбират от публичните разговори с пристигнали – имат нужда от бързото получаване на статут на постоянно пребиваващи и от легализирането на дипломите им. Даването на гражданство е по-дълга процедура, но тя не е съществена за трудовата реализация. Освен това Законът за убежището и бежанците е формулиран главно за бежанските вълни от Близкия изток...

С бежанците от Украйна ситуацията е друга. Заради тях, трябват такива законови промени. Не трябва да чакат статут на постоянно пребиваващи, а да могат да работят и със статут на временно пребиваващи до приключването на войната. А след края и, те да могат да продължат работата си и останат в страната. Това трябва да им бъде гарантирано, без да бъдат подлагани на нови процедури. Тоест, парламентът трябва да ревизира закона така, че тези бежанци да не бъдат изложени на чиновнически произвол и корупционни схеми. Същото се отнася и за признаването на техните университетски дипломи.

Трябва да се мисли и за следващия неизбежен европейски план - за следвоенно възстановяване и развитие. Така че нека политиците не търсят възможности за политически димки, да проявят не само съпричастност към прокудените от войната в Украйна, но и далновидност като се опитат да осигурят постоянно местоживеене и възможности за работа. Една част от пристигащите, така или иначе, работеха у нас като сезонни работници. Но редом с тях сега пристигат и високо образовани специалисти, от които нашата икономика има нужда. От това какви възможности ще им бъдат осигурени, ще зависи и дали те ще намерят своята нова родина или просто ще я използват като спирка по пътя за други страни.