Общо показвания

петък, 26 октомври 2018 г.

Емоции или решение

Народът го е казал: не ти ща нито меда, нито жилото. Едва ли вицепремиерът, прочул се с позорните думи “опит да се угоди на кресливи жени, които изкарваха на пек и дъжд тези уж болни деца”, ще бъде допуснат да отговаря за обгрижването на инвалидите. Нищо, че според проектозакона, който ресорната комисия прие, той ще е засега.

Едва ли обаче успокоенията, които долетяха от избраниците на народа, че ще има промени в в текста между двете четения и че най-вероятно ще остане социалният министър да отговаря, както беше досега, са достатъчни, за да бъде върнат духът в бутилката.

Няма смисъл да се шикалкави и да се търсят евтини оправдания като “само, който не работи, той не греши”. Със сигурност управляващото мнозинство разбира, че e в цугцванг, ако трябва да употребим шахматния термин. Картофът е толкова горещ, че който го хване, ще се опари. А това не е единствения скандал.

По-сериозният въпрос е друг – дали с приемането на законите, те наистина ще решат проблемите на хората с увреждания. По всичко личи, че не. Чиновниците са пак същите, ТЕЛК остава, процентите също, няма да има индивидуална оценка на потребности и възможности за развитие. Нищо не се прави за да се ревизира дейността на многобройните НПО-та, които “усвояват” пари, предназначени за инвалиди и обикалят света, за да заблуждават на форумите колко добре се решават техните проблеми.

Така че емоциите са си емоции, но инвалидите не бива да бъдат лъгани повече.

понеделник, 22 октомври 2018 г.

Истинска или мнима загриженост

Има светлина в тунела. Пристигането на трансплантационен екип от Хановер, за договаряне на белодробни присждания у нас е обнадеждаваща стъпка. Такъв екип се очаква да пристигне и от Истанбул. Известно е, че две болници в столицата имат възможности за извършване такива трансплантации. Операциите няма как да започнат от утре. Със сигурност ще се търсят и възможности те да се извършват и в други страни, въпреки пречките от организацията “Евротрансплант”, които вместо да бъдат преодолени, се използваха месеци от бездушни чиновници като оправдание.

Що се отнася до свързани с това реорганизации на “Фондът за лечение на деца в чужбина” и сливането на агенциите за трансплантации и медицински одит, добрата новина е, че отдавна трябваше да се предприемат мерки срещу известните единствено с непрекъснатите скандали звена. Да не стане обаче като в онази приказка вместо “да се изпишат вежди, да се избодат очите”. И всичко да потъне в нови, предимно политически спекулации. А нуждаещите се от спешно лечение да продължат да умират, както се случва през последните месеци с тези, които чакат за трансплантации на бял дроб.


Ясно е, че на политиците започна да им пари от всекидневните протести. И е странно, че първите техни коментари са как чиновниците, които работят в засегнатите институции, да запазят местата си. Ако тези, които са се нагърбили с реформата продължават да обгрижват провалилите се, то няма как да се очаква, че ще помогнат на нуждаещите се от лечение.

четвъртък, 18 октомври 2018 г.

Не са грънци, а барут

Късмет е че няма тежко пострадали при инцидента с взрив във военния завод “Арсенал” в Казанлък.

Прокуратурата правилно се е ориентирала да разследва “причинени средни телесни повреди, на повече от едно лице, поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност”, според Наказателния кодекс.

Проблемът е, че се случва не за първи път в този цех. А това означава, че освен преките участници, има и други, които отговорят за процеса, но не са положили достатъчно усилия да осигурят безопасността. Разбира се, когато се работи с взривни смеси, рискът е голям. Но от друга страна човешкият фактор е този, който в повечето случаи е в дъното на всеки инцидент.

Лесно е да се обвини някои от пострадалите в немарливост. Това може и да е така, но нали някой е назначил този работник в цеха. т.е. гарантирал е, че е годен за опасната работа, която ще върши. Освен това има и други хора, които отговарят за това самият процес да бъде обезопасен от технологична гледна точка. Роботизирането, с което да се намали до минимум, прекия досег на работниците с опасните смеси, би следвало да е съществена за дейностите във всеки военен завод.

Очевидно на поуките от предишния инцидент не е обърнато достатъчно внимание. Дано този път тези, от които зависи, да не жалят средства, за да се избегнат други инциденти. Не може да се разчита на късмета. Народът го е казал, “Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия път се счупи”.

вторник, 16 октомври 2018 г.

За правото да живееш


Стряскащо, но и отрезвяващо звучат обвиненията на близки, че заради бездушни чиновници си е отишъл чакащ за белодробна трансплантация пациент. Починалият Адриян е шестият за тази година. В момента в листата на чакащите са 16, една от пациентките е втора седмица в реанимация. А забавянето на трансплантации води до увреждане на други органи и невъзможността впоследствие тя да бъде извършена. Операциите са спрени през май 2017 г., когато е прекратен договорът с Виенската болница. В нея до тогава са извършени 8 успешни трансплантации. 

Един от получилите там нов шанс за живот твърди в социалната мрежа, че бивш заместник-министър е отправял заплахи към болницата и е създавал бюрократични спънки. Според документи била искана точна дата на трансплантацията, макар че би следвало да знае, че донорската ситуация не се назначава, освен това е искал конкретна разбивка на лечението, което също е невъзможно да се направи предварително... Резултатът е отказ на болницата да извършва повече трансплантации. 

След прекратяването на договора ситуацията се усложнява, защото “негово величество чиновникът” започва да води кореспонденция, седмици трябват, за да се отговори и напише един мейл. За “радост” на чиновника “Европлант”, организацията, която координира действията по трансплантациите на няколко водещи страни, създава нови правила, което дава допълнителна възможност за измиване на ръцете на родните бюрократи. През тази година и половина на пациенти и близки безочливо се обяснява, че се прави всичко възможно, за да им се помогне... 

Е, сега, след поредната смърт и няколко протеста, когато обществената нетърпимост е достигнала точката на кипене, става ясно, че е можело да бъдат спасени тези няколко човешки живота. Показват го и спешните действия на новия шеф на агенцията по трансплантации. Излиза, че може да се говори и по телефон, вместо да се разменят мейли, да се организират спешни срещи на живо, а водещите хирурзи да се договарят възможностите за трансплантации у нас. Създадени са условия и в две клиники у нас. Чуждите специалисти са готови да обучат нашите лекари, които отдавна са доказали, че могат да извършват успешно други трансплантации. Има и нови болници – в германските градове Есен и Йена, в които мога да се пращат пациенти. В Италия също имат готовност. 

”Искам да живея поне още 2 пъти по 27 години, да създам семейство…”, казва Илияна Христова, една от чакащите за трансплантация. 

Затова решението е бездушниците да бъдат отстранявани, а с тази дейност да се заемат хора, които могат да помогнат на Илияна и на другите да заживеят нормално, като превърнат битката за човешкия живот в своя кауза. 

петък, 12 октомври 2018 г.

Прозрачни рокерски кръгчета

Днешните обяснения за снощното нахлуване на петдесетина рокери в ромските махали, в които е израстнал и живял убиецът на Виктория, са “след дъжд качулка”, като е казал народът.

Няма оправдание нито за арогатното поведение на мотористите, нито за бездействието на полицията. Не може на място, където хората от няколко дни са превъзбудени, да има само двама полицаи. И днес да се каже, че всичко е под контрол. Да не говорим, че рокерите твърде евтино са се поддали на емоции. 

Недопустимо е също така пред тв камерите да се размахва ятаган. И този самозабравил се тип да не бъде арестуван незабавно и осъден по бързата процедура.

Всъщност, добре е властта да вземе мерки не само за опазването на реда в града, но и срещу тези, които стоят зад кулисите и не са доволни от бързото разкриване на това убийство. Редно е да се проверят как могобройните НПО-та харчат милионите субсидии, получени за ромската интеграция. Очевидно е, че и институциите нямат успех, въпреки дългогодишния опит. Всички са добри в квалификациите, но си мълчат за условията, които превърнаха Северин в урод. 

Така че няма място за успокоение. Извършено е чудовищно насилие срещу млада жена, отнет е и животът и. Този факт е над всички политически спекулации. А опитът някой да търси вендета и да се поставя над закона, също е проблем. Не само на този, който търси саморазправа, но и на тези, които трябва да не допускат това да се случи. 

Затова нека той да се реши, а не да се чака случаят да отшуми и да се продължи постарому, до следващото ужасно престъпление.

понеделник, 8 октомври 2018 г.

Търгува ли се живота на онкоболния

Специализираният наказателен съд остави в ареста с постоянна мярка четирима души с обвинения за организирана престъпна група. Според магистратите участниците в нея са се занимавали с незаконна препродажба на лекарства, предназначени за онкоболни.

На пациентите, вместо животоспасяващи медикаменти се е вливал физиологичен разтвор, според разследващите.

Междувременно един ексминистър на здравеопазването потвърди, че са имали сигнали за подобни престъпни деяния. Когато той лично отишъл на проверка, се оказало, че пациентите били минали преди неговото пристигане. Т.е за “двадeсет лева или за порция кебапчета”, както образно се изрази ексминистърът, някой от ведомството му предупредил за проверката.

Звучи чудовищно, но ако се докаже, че съществува добре организирана престъпна група, пуснала пипала на високо равнище, то извършеното може да се сравни с “опитите” с нищо не подозиращи хора на нацисткия доктор Менгеле в лагера на смъртта “Аушвиц”. И законът трябва да се стовари с цялата строгост. Защото казано в прав текст неизвестен засега брой пациенти, които са имали последен шанс, са били обречени. Не става въпрос за повреден чип, а за чудовищна деградация на хора, някои от които са се клели в Хипократ.
Но нека не избързваме, на този ранен етап от разследването, ръководителят на групата, съгласно закона, може да получи максимум до 15 години, съучастниците - по-малко. Реално могат да се измъкнат и с много по-леки присъди. Но ако се докаже другото - вливането на физиологични разтвори на болните, с нови обвинения и още участници в схемата, тогава присъдите могат да бъдат и за предумишлено убийство, с доживотни наказания.

Залогът за Специализирания наказателен съд е много голям. Защото това дело ще покаже как трябва да се защитават моралните устои на свободния свят.

петък, 5 октомври 2018 г.

Духът от бутилката на безхаберието

Всеки ден, обикновено по драматичен повод, ескалира напрежение, блокират се ключови кръстовища и пътища на страната.

Създава се нелицеприятното впечатление, че това е единствения начин държавата да обърне внимание и да реши проблемът. Сякаш хиляди чиновници се ослушват, не правят нищо превантивно и се размърдват, чак, когато духът излезе от бутилката.

Това че майките на деца с увреждания са отново пред парламента или че станаха свидетели на поредните популистки схватки между ГЕРБ и БСП не е изненада. Няма новина и за новата среща, която те напуснаха. Никак не се изненадахме, че шумотевицата бе гарнирана с декларации и спорове в пленарната зала.

Въпросът е кога майките и децата им ще получат задоволително решение на проблемите си. Три месеца се водят спорове, представят се проекти, но реален резултат няма. А пари има – допълнителни 150 млн.ще бъдат отпуснати, посочен е и срок за влизане на законопроектите в пленарната зала – краят на октомври. Т.е.няма време за губене, защото разчетите трябва да влязат в бюджета за следващата година.

Тогава – къде е заровено кучето!? Защо има напрежение!?

Отговорът е майките искат да бъдат сигурни, че парите няма да потънат, техният статут да бъде гарантиран, а инвалидите да получат ясна социално трудова обезпеченост. Това означава, че освен адекватни помощни средства, трябва и такава достъпна среда. Необходимо е равностойно на останалите образование. Също така системата да се освободи от паразитиращи НПО-та, които досега ловко източваха държавен ресурс.

Всъщност истината, както в този общественоболезнен проблем, така и при другите случаи на спонтанни протести, е в диалогът, който води до приемливо решение. Няма нужда нито от политически спекулации, нито от палатки и блокиране на кръстовища. Чиновниците е редно да не чакат нареждания свише, а да си вършат работата, за която всички им плащаме от данъците си. В противен случай - да се назначат такива, които ще я свършат.

понеделник, 1 октомври 2018 г.

По-малко страх след една трагедия

Макар и със закъснение от четири години, решението над 150 000 неутилизирани мини, останали в складовете на взривения завод “Миджур” в Горни Лом да бъдат върнати в Гърция, е добро.

То слага край на страха от нов инцидент на местните жители, след трагедията, отнела живота на 15 души. При други, предхождащи инциденти в страната загинаха още четирима, а 18 бяха ранени. Трагедиите предизвикаха дискусия дали утилизацията да бъде забранена у нас. Причината е, че съществува риск не само за хората, но и от кражби на взривни вещества или боеприпаси, които да се използват от престъпни групи или да се продават нелегално в чужбина. Освен това, само военните заводи разполагат, както с добри специалисти, така и с надеждни площадки за разглобяване на снаряди. В крайна сметка бе решено да спре вносът на снаряди с такава цел. Което също не е малко.

Всички тези действия показват, че само с предписания на МВР, на военното ведомство и наказателни дела, заради трагедиите, не може да се осигури сигурност както за работниците, така и за живущите наблизо. Затова и пристъпването към радикални действия като връщането на снарядите обратно и забраната на друг внос, са сигурният път, който управляващите, които и да са те, е добре да следват.

От друга страна утилизацията на мини е процес, който е в унисон с Конвенцията за съкращаване на военните сили, както и на тази за унищожаването на касетъчните боеприпаси. Тя трябва да се изпълни. Последните решения на управляващите показват, че премахването на предпоставките за нещастни случаи и за реализирането на престъпна дейност са не само част от този процес, но и как трябва да се действа за всичко, свързано с военната промишленост.