Общо показвания

понеделник, 30 април 2018 г.

Да подредим собствения си двор


Идеята в България да се ситуира европейски център за контрол на храните е в духа на нашето европредседателство и най-вече защото страната ни е силно засегната от двойния стандарт на храните.
Страшно и обидно е, че детски храни, които се предлагат на европейския пазар, са с различно качество, а за нашите деца остават тези с вредните съставки. От друга страна не по-малко стряскаща е констатацията на земеделското министерство, че родни производители на млечни продукти масово ги правят с помощта на растителни мазнини. И така компрометират нашето производство. Дотам се стига, че с наредба ще се забранят на едно и също място да се произвеждат млечни продукти и растителни мазнини. А спец звено ще проверява фермите. 
Излиза, че трябва да подредим и собствения си двор. Защото пораженията, които нанасят тези продукти са не по-малко опасни за човешкия организъм. Така че, нека не си затваряме очите за нашите далавери, вдигайки пушилка за чуждите.

четвъртък, 26 април 2018 г.

Чувалът с мишките


Изтръскването на чувала с мишките, както съветва онази китайска поговорка, е добра, но не винаги успешна дейност. Не е изненадваща поредната акция срещу подкупни служители на “Автомобилната администрация” (ДАИ). 10 души са в ареста. Схемата винаги е една и съща – рекетьорска: “вие, плащате, ние си затваряме очите”. Лошото е, че през годините се е стигало до задържане на служители от всички нива на администрацията, включително и нейни шефове. Но ефект от това няма, корупцията продължава. Държавата харчи пари на данъкоплатците, за да организира действията по разкриването и залавянето на рекетьорите. “Затварянето на очите”, обаче може да струва животът на невинни граждани. 

Това е и основната причина да се търси решение на проблема. Едно от предложенията е инспекторите да получават процент от стойността на наложените глоби. На пръв поглед изглежда стимулиращо. Но не е трудно да се предположи, че за дребни нарушения инспекторите ще се стремят да налагат максималната глоба, за да получат своя пай. Така че пътят трябва да е друг. Една от възможностите е строги присъди и изхвърляне от тази система на рецидивистите. Проблемът е, че тук също действа принципът “ние ги залавяме, а вие ги пускате”. И в крайна сметка всичко си върви по старому. 

Изводът е, че трябва да се направи така, че причината да се търси не в хората, а корупционните схеми да станат невъзможни. Не е толкова трудно и се прилага в редица европейски страни - контрол на контролиращите, с помощта на новите информационни технологии. Които у нас все се бавят и все не достигат средства.

 

На чужд жръб...

Поговорката „на чужд гръб сто тояги са малко” по отношение на внасяни у нас храни, вече няма да минава. Очевидно времето на толерантност след първите разкрития преди година на двойни стандарти за храни, предлагани във водещи евространи, изтича. 

Нови, стряскащи проби, предимно от детски храни, със сигурност ще ускорят процеса на уеднаквяване на стандартите. Недопустима е употребата на съставки като палмово масло в детски храни. Повече няма да минава номерът на техните производители, че причината са различните вкусови нагласи в отделните страни. Деликатната тема за ценообразуването също ще е предмет за обсъждане, не само защото близо половината от изследваните храни са по-скъпи от техните европейски аналози, а заради някои драстични увеличения. Например, установено е едно бебешко мляко да се продава у нас с 40% по-скъпо, отколкото в Лондон, а най-фрапиращият случай е паста, която е със 166% по-скъпа отколкото в Италия. При детските храни пюре от зеленчуци в Германия е с над 40% по-евтино, отколкото в България. 

Промените в трите евродирективи за защита на потребителите, които вече се обсъждат в Брюксел, вероятно ще подобрят ситуацията. Но практиката показва, че най-добре е, когато страната ни сама защити интересите си. В случая председателството на Евросъюза ни дава добра възможност, а фактът, че властта вече инициира срещи с представители на големите вериги вносители, подсказва, че могат да се използват и техните възможности за влияние. Без инициативност няма как да се измъкнем от “задния двор на Европа”. Всъщност премахването на двойните стандарти в храните е път към заличаването на това срамно определение и превръщането ни в равностойни партньори.

петък, 20 април 2018 г.

За бълхата и юргана


  
Народът го е казал: не може заради бълхата да изгорим юргана. Очевидно е, че случаят с ранената полицайка по време на футболен мач премина границата на търпението за подобни прояви. Вижда се, че само с временни арести, глоби, санкции срещу клубовете, декларациите и призивите на фен клубовете няма да се спре футболното хулиганство. Никак не е успокоително, че същите бесове витаят и по терените на нашите съседни страни. Собствениците на клубове си дават сметка, че стадионите са празни не само заради слаби игри, но и от страха на мнозина да отидат на мач. Обществеността пита как така в емблематична за футболните сбивания страна като Великобритания те отдавна са минало и всеки мач във Висшата лига там се превръща в празник за всички. 

Истината е в драстичните мерки, модерните стадиони, в камерите с висока резолюция, поименните билети. Не случайно причината хулиганът, хвърлил бомбичката, да бъде трудно индентифициран, е в лошата резолюция на камерите. И защо трябва да има шествия и хореографии на футболни фенове, които замерят невинни граждани с бомбички и скандират нецензурни лозунги? При това, охранявани от полицаи. Така че техните шефове да не се правят на пирати с превръзки на едното око в знак на солидарност с пострадалата колежка...

Също така законодателите, които ще обсъдят мерките, не трябва да се притесняват, че ще бъдат нарушени права на фенове, като им се отнеме възможността да присъстват на стадиона. Нещо повече, чуждата практика показва, че за да не присъстват на мачове зад гърба на полицията, нарушителите биват привиквани на контролирани от органите на реда места извън стадиона и там гледат мача. Т.е.правата им не са нарушени. 

Има и много други мерки, които могат да се предприемат. И това е работа не само на футболните клубове, а преди всичко на други институции, защото вината винаги е персонална. Не може заради група вандали, да бъдат лишавани хиляди от възможността да наблюдават мачове на живо.

вторник, 17 април 2018 г.

Отговорност или състрадание


След всяка драма в държавата, винаги изплуват мнимо загрижени НПО-активисти, но не за да помогнат, а за да получат пая си на лешояди. Първо “стожерите на справедливостта” ловко се възползваха от трагичния инцидент в петък, (когато преобърналият се в канавката на магистралата автобус остави 6 трупа и 26 ранени, някои от които в тежко състояние,) като атакуваха журналисти, че прекрачвали етичните принципи, само за да изрекламират наръчник, написан с грантове след поредна трагедия. Последва ги друго НПО след трите инцидента, в които бус с работници също се преобърна и взе жертви, пияна и дрогирана танцьорка помете десетина коли и автомобил от рали излезе извън пистата като помете няколко човека. Активисти, представящи се за борци за “пътна безопасност”, размахаха пръст и гръмко поискаха от институциите да им докладват на какво се дължат тези инциденти. 

Ще попитаме направо – сега ли чак забелязаха пътните трагедии, те са всекидневна дъвка не само на медиите, но и за всички институции, които имат отношение!?... И защо тези НПО-та реагират единствено, когато имат личен интерес!?.. 

Очевидно е, че първото място в Европа по смъртни случаи от пътни инциденти, не ни стряска. И ако чипът е повреден, това не означава, че той ще може да се поправи чрез псевдомерки. Както се вижда за някои “състраданието” и “загрижеността” са пътят към доброто припечелване на гърба на човешкото нещастие 

Няма място и за популистки спекулации, придружени с дежурно прехвърляне на топката. И на това сме се нагледали. Въпросът се свежда единствено до личната отговорност – на този, който сяда зад волана на автомобила, на контролните органи, които проверяват изправността на превозното средство, на пътниците, които също трябва да се погрижат за безопасността, на служителите в пътните агенции, които трябва да обезопасят пътищата, на катаджиите, които трябва да бдят за реда и да преследват джигитите, на...

Но да не изреждаме повече, без всеки да си понесе кръста, няма как да спрат трагедиите.

четвъртък, 12 април 2018 г.

Пременил се Илия


Всяка поява в публичното пространство на провалилите се и изхвърлени от парламента десни лидери предизвиква преди всичко гневни подмятания. Не е сигурно и дали самите те си вярват. Или просто трябва да изпълнят поредната поръчка на подсъдните олигарси, от които отдавна са зависими.

Не трябва ли да си “достоен” ученик на Иван Костов, за да кажеш без капка самоирония като Радан Кънев, че се гордееш с участието си в петия пореден десен проект. И без никакъв срам да искаш отново подкрепа от тези, чиито надежди толкова пъти си пропилял. Няма как обаче избирателите да повярват в новоучреденото дясно формирование “Демократична България” от ДСБ, “Да(й), България” и “Зелените”.

Всъщност това е поредният опит да се разцепи десницата. Не случайно СДС не е сред учредителите. Този факт също е показателен, че Костовите последователи точно това целят. По-съществен обаче е все по-ясният левичарски уклон, прикрит с дясна риторика и загриженост накъде вървяла България. Сякаш не знаят, че сме в Евросъюза и членове на НАТО. Дали пък истинската цел не е да завием на изток. Иван Костов не беше ли проповедник на марксистката икономика, не пишеше ли в „Работническо дело“, не настояваше ли Желю Желев да му плаща, ако иска да работи за СДС...Но да спрем дотук, защото колаборациите на Костов с червените през годините са многобройни. Лъжите на Христо Иванов са ни известни отдавна, той никога не е крил неприязънта си към автентичната десница. А розовеещите “Зелени” дори няма да отбележим. 

Е, народът ясно го е казал: “Пременил се Илия, пак в тия.”

Решението не е само в парите

Добре е, че синдикати и министър разговарят за проблемите на надзирателите в затворите. Въпросът обаче не е само до това как да се разпределят отпуснатите допълнително 15 млн.лв за заплащането на труда им. А какво трябва да се направи, за да се подобри и най-вече промени цялата система за изпълнение на наказанията.Това не може да стане с наливане на пари за заплати и мизерни капиталови вложения в рамките на два три милиона лв.годишно. Както е известно последният затвор е строен преди много години. Има недостиг от няколко хиляди места, а някои от местата за изтърпяване на наказанията са направо претъпкани. Не случайно Брюксел ни е взел на прицел, а по делата за ужасните условия в затворите, държавата плаща стотици хиляди левове. 

Така сметката не излиза.

Ако въпросът беше само до парите, и това можеше да се преглътне. Но поразяващото с наглостта бягство преди седмици на двама убийци през централния вход на емблематичния централен софийски затвор, преля чашата на обществената търпимост. Не може да има европари от Норвежкия фонд, да има проект и вече шест седем години да се бави строителството на нов затвор. Продължаващото подценяване на проблема, може да доведе до бунтове и жертви на невинни. 

Очевидно е, че министерството на правосъдието само няма как да реши проблема. И са необходими общи усилия преди всичко на политиците и разбира се на управляващото правителство, което и да е то. Престъпността отдавна е национален проблем. И тя не може да се реши с половинчати мерки.

Накрая нека припомним, че преди столетие, министърът инициирал и построил софийския централен затвор, го направил с такава любов, че все едно е строил дом за себе си. И наистина, след няколко години, станал негов обитател. Нека това да не забравят тези, които управляват страната.