Общо показвания

петък, 26 ноември 2021 г.

Кога ще върнат всички деца в училище?

Едно мисли, друго казва, трето върши, е казал народът. 
Един протест на майки с искане по-бързо всички деца да се върнат в училище разкри, че някои ученици проявяват психични отклонения от заседяването вкъщи. Но вместо това да стресне и управляващите, те надълго и нашироко ни занимават с технологичното им връщане. Иначе назначеният министър на здравеопазванеато се съгласява, че това трябва да стане бързо и обещава тестове. А неговият колега образователен министър прецизно пояснява възможностите. Двамата не пропускат да призоват за ваксинация. И дори с гордост отбелязват, че половината от учителите вече са ваксинирани, без да се смятат преболедувалите. И добавят, че вече имало паралелки, в които също половината от учениците са ваксинирани - те ще се върнат в училище.

И някак си между другото ни съобщават, че повечето деца ще продължат да учат онлайн, защото тестовете не са достатъчни. Двете фирми, спечелили обществените поръчки, вкарвали в страната по 1 милион седмично, а трябвало да са 1,4 млн. Очевидно само това бави процесът на връщането. Тоест фирмите доставчици не се справят. Съвсем логично е да се запитаме -  не може ли управляващите да действат аварийно - да възложат внос и на други фирми или директно да потърсят помощ от европейските ни партньори.

Всъщност, дори да се намерят необходимите тестове, проблемът ще бъде решен половинчато. Уж всички искаме да има нормален учебен процес, но все нещо ще продължи да спъва това да се случи. И вместо усилията да се хвърлят в решаването на основния проблем, се чудят как да ни успокоят, като ни заливат с обяснения.  

Истината е, че ако досега  решителността е била само на думи, заради предизборни сметки, идва времето да се предприемат реални стъпки. Епидемията не си отива. В две европеайски страни има локдаун. За упражняването на много професии в тях, а и в други страни, се иска задължитеална ваксинация. Факт е, че хората у нас се стреснаха, заради повече от деветдесет процентовата смъртност  на неваксинираните. И вече по 20 000 на ден получават доза, но все още сме на последните места в цивилизования свят. 

Но не е ли парадоксално най-бедната страна в ЕС да внася тестове, а да хвърля на боклука 206 000 ваксини и да дарява още 543 980 на други държави!? Редно е управлвщите да приключат с тази криворазбрана доброволност на ваксинирането. Това засега е единственият начин да бъдат спасени човешки животи. А и да бъде запазено психичното здраве на нашите деца.

сряда, 24 ноември 2021 г.

Партиен миш-маш или прагматични професионалисти

Неделята на последните за тази година избори донесе поредните емоции за партийните фенове, но и радост от слънчевия ден на увеличаващото се мнозинство негласували.

Те изпълниха уличните кафенета, магазини или предпочетоха да се разходят из парковете и близките планини. Няма да коментираме дали тази празнична глъчка не е поредният шамар за политиците. Но със сигурност е знак към тях, че мимолетното бягство от действителността няма да реши нарастващата житейска несигурност.

Затова обявените от изборните победители консултации между представените от партийните експерти по секторни политики за програмно правителство са навременни. Те със сигурност ще влязат в полезрението на очакващата излизане от задълбочаващата се криза общественост. Всъщност това, което се видя от определящите политическия живот назначени управляващи, бе, че изборите печелят тези от тях, които дадат надежда за промяна. И губят всички, които излъжат очакванията на избирателите. 

Погромът и дори изхвърлянето на някои от тях от политическия живот се дължи единствено на това, че те предпочетоха да дадат сражение един с друг заради личното си его, а не за “ползу роду”, както очакваха тези, които им дадоха доверието. Резултатът бе нелицеприятен, защото се видя, че партийното боричкане е дотегнало на всички до такава степен, че застрашава парламентаризма.

Една фейк новина за бъдещ кабинет, отхвърлена от организиралите и водещи преговорите, показва, че партийните строители не са се отказали да използват липсата на силно мнозинство, за да прокарат едно ново статукво. Или най-малкото създаването на кабинет, диктуван от поредните прищявки на лидерите им. На всичкото отгоре – до един с неясно бъдеще заради подадените оставки.

Със сигурност правителство, обединено около обща програма, не само ще буди доверие, но и ще изолира шумно воюващите помежду си политически “динозаври” в тесния кръг на партийните им орбити. Изводът е, че ако радетелите за промяна не искат да се търкулнат по вече познатия от началото на демократичните промени път на редуващи се “наши” и “ваши” правителства, те трябва да съставят кабинет не от партийно зависими, а от доказали се технократи, икономисти, юристи и експерти по образование и здравни грижи.

четвъртък, 18 ноември 2021 г.

Мними оставки или нови лидери!?

“Ние пак сме тук и пак сме същите” е един от придобилите ироничен смисъл лозунги още от зората на демокрацията. По всичко личи, че точно това ще се случи и този път.

Макар че като никой друг път след тези избори станахме свидетели на куп партийни оставки. Те биха били логични за всяка, спазваща демократични принципи партия. Особено след очевидно нелицеприятните резултати. 

Този път хвърлянето на оставки изпревари предизвикването на шумни скандали от вътрешнопартийните опоненти. Но това нищо не значи, процедурата по приемането или отхвърлянето им е разтеглива. Партийната номенклатура винаги добре подсигурява трудното освобождаване от веднъж заетия висок пост. Например социалистите са приели до два мандата да е техният лидер. Но ако мандатът му прекъсне поради някакви обстоятелства, в случая подаването на оставка, той има право да изкара още един мандат, защото се смята, че този е непълен. Общият за всички партии класически номер е подаване на оставка, но тя се отхвърля от верните на лидера в ръководството. 

Същественият проблем при сегашната ситуация е, че обществото очаква най-после да има не назначено, а избрано от парламент правителство. Вижда се, че управляващите не се справят, не само защото липсва Народно събрание, но и заради безпомощността да решат ключови икономически въпроси и да се справят най-вече с нестихващата пандемия.

Затова спечелилата изборите партия иска бързо да състави правителство. Похвална е експедитивността им да започнат преговори още в първия ден след изборите. Имат и амбицията правителството да изкара пълен мандат. 

Въпросът обаче е може ли да се приеме такава дългосрочна цел с лидери в оставка и дори приемливо ли е те да участват в преговорите. Те, ако наистина поемат отговорност, както заявяват, вече не би следвало да представляват партиите си. Водещите преговорите, които държат на откритостта и обещават реформирането на държавата, също трябва да са наясно кой ги подкрепя. Да не се окаже по-късно партиите от бъдещето управляващо мнозинство да решат, че представлявалите ги в преговорите всъщност не са били правилните хора. 

Това, което очаква обществеността, е истинска промяна. А тя минава през действителното поемане на отговорност. Включително допълнително доказателство за това би било подалите оставка да освободят и местата си в парламента.

Родните политици би следвало да са разбрали през тази, разсипваща парламентарната държава година на непрекъснати избори и назначени правителства, че избирателите не са “овце”, както често ги обиждаха - повечето от тях вече не гласуват, а тези, които стигат до урните, не подкрепят на всяка цена, напротив - наказват излъгалите ги.

понеделник, 15 ноември 2021 г.

Без редовно правителство, няма промяна.

Народната любов може да бъде много кратка, ако не се оправдаят очакванията! Това е първият и отрезвяващ извод към всички политици. Но най-вече към новите народни кумири след поредните парламентарни избори тази неделя.

Вторият извод е, че пак няма доминираща политическа формация и коалициите са неизбежни. Очертаващите възможности са две – новата формация да състави управляващо мнозинство с другите протестни партии и с помощта на БСП; другата възможност е правителство, съставено от партиите на статуквото ГЕРБ, БСП, ДПС и “златният пръст” на “Възраждане”. Има и една трета възможност – тя е общо обединение на всички и съставянето на експертен кабинет с времеви хоризонт. Но за това трябва разумност, каквато засега не се забелязва. Истината е, че избирателите наказаха кресливите, предпочитащи шоуто, но нищо полезно не постигащи протестни партии. Сега очакванията са съставянето на правителство, което да им помогне да оцелеят във вече удрящата по джоба предстояща зима. Както и да ги измъкне от задълбочаващата се ковид криза, с която назначените управляващи очевидно не се справят.

Новите победители - отлично образовани политици, имащи и управленски опит, със сигурност са наясно какво ги очаква. И че досегашното теглене на заеми не е добро решение. Пътят им минава през парламента - приемането на новия държавен бюджет, както и бързото получаване на обещаните евросредства. Две решаващи за оцеляването задачи. Има надежда за постигане на разбирателство. По време на дебатите за разблокирането от предишния парламент на повече от милиард лева те проявиха разум и се съобразиха с предложенията на всички партии. Така че с прагматични действия и сега може да си помогнат в съставянето на подходящо и приемливо правителство.

Има и още нещо – видя се, че с омраза и “изчегъртване” се стига до задънена улица. И дори до изхвърляне от парламента. Затова и успехът на търсещите промяна се дължи на усмихнатия подход, гарниран с обещания за благоденствие. Но хвърлянето на димки като “пет моста на р. Дунав и три тунела под Стара планина“ може да галят слуха, но на хората не им трябва “светло бъдеще”, а добро настояще.

С други думи казано, освен че противопоставянето трябва да бъде загърбено, ако победителите наистина искат да постигнат промяна, то бързите действия в сферата на икономиката трябва да се осъществяват с видима добронамереност и обнадеждаваща публична отчетност. Трябва да се сложи край и да бъде бързо забравена тази “луда година” на непрекъснати избори и служебни правителства. А парламентаризмът да върне държавността и най-вече изгубената вяра на избирателите.

петък, 12 ноември 2021 г.

Солидарност, не само от ЕС, но и в страната.

Продължилата твърде дълго шумотевица около връщането на учениците в училище се оказа буря в чаша вода. Тестването в първия учебен ден приключи безпроблемно за десетина минути и децата в 13 области се върнаха в час. Очаква се паралелките, в които повече от половината ученици ще се върнат при предпазните мерки, съгласувани между просветното и здравното министерство да са 62,76% в цялата страна. Тоест, когато пристигнат навсякъде тестове, ще започне нормализирането на училищния процес и ще може всички постепенно да се върнат в клас.

Фактът, че най-вече децата, но и техните родители и учители се зарадваха, на поредния опит за нормализиране, е показателен. А това, че има добре обработен механизъм и за връщане към онлайн обучението е донякъде успокояващо. Не бива да се забравя, че може още много да се направи за сигурността на обучението. Има съпротива за ваксиниране, както сред учителите, така и сред родителите. А и броят на ваксинираните ученици все още е твърде малък.

Всъщност връщането към нормалността, не само в учебния процес, зависи от битката с пандемията. Новината, че управляващите са  поискали помощ "значително количество" апарати за дишане, монитори за наблюдение на жизнените показатели на пациенти, реанимационни легла и кислородни маски, според говорител на Европейската комисия, показва, че страната ни не може да се справи сама.

Няма да коментираме как и защо се стигна до това положение. Нужно е час по-скоро да пристигне тази помощ, за да може да се спасят човешки животи. А политиците да покажат солидарност и да не използват ситуацията предизборно. Дали това ще се случи е отделен въпрос. Истината е, че няма време за губене и от изразената готовност на ЕК за помощ, трябва да се възползваме по най-бързия начин. 

Има и още нещо – реализирането на тази помощ ще покаже, че не сме само бедна провинция и външна граница, а сме равноправни членове на ЕС. И проявената солидарност в такъв труден момент ще е не само най-силното доказателство за това, но и пример за общи действия на родните политици в кризисни за сигурността на страната ни ситуации.

неделя, 7 ноември 2021 г.

По-внимателно с банките, моля!

Бързата отрицателна реакция на БНБ по повод твърденията на вътрешния министър, че лидерът на политическа партия ГЕРБ е собственик на банка бе не само навременна, но и адекватна. Не само заради напрегнатата финална фаза на предизборния процес у нас. 

Нека за миг си представим какво би се случило, ако някак си се “изтърве” и започне да се тиражира в Мрежата името на банката, от която се изнасят милиони в чували и как биха реагирали вложителите и. Само това остава – в условията на ужас от невиждащия се край на пандемията, на растящи цени на храни, ток, парно, горива, да станем свидетели на обезумели тълпи, блъскащи се пред банкови клонове в опит да изтеглят спестяванията си. 

Паметта на хората не е толкова къса, особено на вложителите, които загубиха парите си при последния банков трус. Нека споменем, че и тогава имаше обвинения за изнасяне на чували с пари, които впоследствие отпаднаха. А трябва ли да припомним какво се случи през 90-те години на миналия век, когато фалираха куп банки, левът се обезцени и се “изпариха”спестяванията на хиляди, събирани с години, още по времето на Соца.

Най-вероятно манипулаторите, които се надяват, че с тези “разкрития” ще наклонят везните към един от кандидатите, са калкулирали, че дори да пострада някоя банка, тя ще е “банката на мафията”. Недоверието на обществото обаче е толкова силно, че “конспиративните разкрития” ще са достатъчни да взривят банковата стабилност. Не само на една банка.

Няма да коментираме уж правдоподобния начин, по който се обяснява как са изнасяни 60 милиона от банковия трезор. Сякаш никой не е наясно, че всяка сума над 30000, независимо дали е кеш или превод, подлежи на контрол. Но ще отбележим, че е малко срамно службите да не забележат аферата с месеци, и чак днес ни разказват “сензационните” си разкрития с подробности, достойни за приказка от “1001 нощ”. 

Народът го е казал точно: когато “слепец” поведе “слепеца”, и двамата падат в ямата. Но трябва ли ние пак да им сърбаме попарата. Много грешат, ако мислят, че номерът им ще мине – почнат ли да падат плочките на доминото, резултатът ще е оглушителен шамар не само срещу “родилите” идеята да намесят банковата система, но и срещу поръчалите тази авантюра. 




събота, 6 ноември 2021 г.

“Черна кутия” ли е изборния процес!?

Подозрителен и излишен шум се вдигна около решение на ЦИК да се броят отрязъците от машинния вот, оспорено пред Висшия административен съд и отхвърлено от него. Възможно е суматохата да бе използвана за добавяне на гласове в предизборното състезание, но преди всичко засили съмненията за изборни манипулации. Не че те не съществуват, откакто се въведе гласуването с машини у нас.

А и самите машини са били и продължават да са обект на многобройни разследвания. Не случайно този тип вот е отхвърлен в развитите демокрации. Аргументът, че машините не грешат, е нелеп. Истината е, че машината е своеобразна “черна кутия” и тя може да “греши”, когато й бъде наредено от този, който може да я управлява. Например – да прехвърли гласове от една партия на друга, от един кандидат на друг, образно казано. Малкият опит от предишните гласувания показва, че “проверките” на тези, които би трябвало да попречат на тази възможност, се свеждаха до това да се уверят, че при включване на машините ще светне сигналната лампичка. 

Факт е, че Изборният кодекс предполага предимство на резултатите от машинния вот.Този аргумент бе използван от оспорващите. Но те пропускат чл. 271(2) където е записано: “При установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване, които гласове са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки.” 

Няма как да се разбере дали съществува това равенство, докато не се преброят отрязъците! И в рамките на шегата можем да попитаме оспорващите дали, ако съдът беше от машини, нямаше да се съобрази със цитирания член от Изборния кодекс?...

Затова всяко подобно предизборно “надцакване”, при сегашното напрежение и изравнено противоборство, може да е капката, която да предизвика нови демонстрации с все по-неизвестен край. В момента то е достатъчно силно след някои непремерени изказвания с етнически оттенък. За късмет все още само между политици! 

Има и още нещо - гласуването с машини в развитите демокрации се използва по друг начин. Вместо отрязъци, машината отпечатва твоя вот и това е действителна бюлетина, която след това се пуска в урната, както е например в Белгия.

Така вотът ще е гарантиран и евентуална външна намеса в машината няма да повлияе на резултата. Всъщност това, което обществото очаква, е в оставащите две седмици до изборния ден да се даде предимство на експертната оценка и възможността специалисти публично да одитират самите машини и предотвратят евентуална външна намеса. Или казано съвсем ясно – има нужда от пресичането както на намеса в софтуера, така и на “конспирациите” - с действия, които ги опровергават и засилват доверието. И ако те не са достатъчно убедителни, най-добре е да спрем с каканиженето и да се правим на “по-велики от папата”, ако употребим народния израз и да следваме изборните правила на водещите европейски страни.

понеделник, 1 ноември 2021 г.

Не “подбудители”, а будители!

Във време на разклатен национален идеал, на противопоставяне на едни българи срещу други и опасно дълга политическа безпътица Денят на народните будители е повод да припомним, че решението да се отбелязва този ден е възникнало сред духовната разруха последвала поредица от пагубни за страната ни войни преди близо сто години. И тогава, и днес стремежът е бил да се събудят сънародниците ни с помощта на просветителите първопроходци светите Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи – изправили се със светлината на буквите и знанието срещу робството и безправието.

Няма да престанем да се надяваме, че тези от които зависи просперитетът на държавата, ще се вразумят и ще призоват на този празник за национално помирение и общи усилия за преодоляване на сполетелите ни беди. Досега това не се случи. Напротив, всеки един от националните ни празници през последните години бе използван за унизяване на българщината и потъпкване на заветите на просветителите. Не в полза роду, разбира се, а за лично благополучие.

По всичко личи, че Бай-Ганьовската политиканстваща кохорта, служеща си с лъжи, престъпващи законите, осланяща се на шуробаджанащина, на назначени послушни управляващи и сянката на правни и други зависимости, се е устремила отново към онова, което народът сполучливо нарича “стани, за да седна”. 

Пак нищо ново под слънцето ли!?...

Всъщност, имаше един светъл лъч във все по-просташки развиващата се предизборна борба, въпреки безмилостното настъпление на пандемията. И това беше преди дни, когато бившият премиер подаде ръка на президента за общи действия в битката срещу Covid-19, грубо отхвърлена. Това, разбира се, няма кой знае какво значение, защото тези, които са на първа линия са си същите - и при бившите управляващи, и при назначените такива. Но би било друго, ако политиците не робуваха на политически цели, защото цената се измерва в загуба на човешки животи. 

Истината е, че нямаме нужда от “подбудители”, а от будители. Повтаряме, празникът е добър шанс, който не бива да се пропуска. В противен случай, библейският казан с катрана си стои. И дяволите са там - чакат поредните грешници. Време е и тези, които определят избраните, да не разчитат на глупави хепънинги, на спасители отвън или на жонглиращи с демократичните ценности олигарси. И най-вече да не си измиват ръцете с дежурното оправдание, че от тях нищо не зависи. Всеки един от нас може да събуди в себе си духът на будителите, които почитаме. И да продължи делото им така, че страната ни отново да е единна и просперираща.


сряда, 27 октомври 2021 г.

Децата в училище - тест за връщане към нормалността

Може да се приеме като разсейване на вниманието от потресаващия рекорд на починали на ден от COVID и задълбочаващата се криза с нарастващия брой болни и все по-малката възможност те да бъдат адекватно лекувани от изнемогващите лекари, но един от пътищата за излизане от тази джунгла е връщането на децата в училище.

Нека припомним, че едно от най-спорните и противоречащи на здравия разум е решението ресторанти, нощни клубове и дискотеки да бъдат отворени, а децата да бъдат затворени по домовете си да учат онлайн. А оправданията, че бил малък броят на ваксинираните учители и ако някой ги задължи да се ваксинират, те щели масово да напуснат, както и че родители се опасявали, че с бъркането в носа ще бъде откраднато или най-малко повредено безценното ДНК на децата, само подхранват и бездруго шумните антиваксърски настроения. 

И когато се появи “светлина в тунела”, след завоя, взет от президента да не остави правителството само да се оправя, като пое отговорността за кризата и обеща да върне децата в училище, то още на следващия ден назначените от него министри не показаха съответстваща решителност. Напротив: първо, никой от тях не посочи дата за връщането на децата в училище; второ, здравният министър обяви, че са заделени милиони за купуването на щадящи тестове, но не уточни кога очаква да бъдат получени; трето, образователният министър помоли родителите да проявяват разбиране и разрешат децата им да бъдат тествани, а учителите да не подриват образователната система. 

Е, това не е ли поредното шикалкавене?!

Друго очакваме от тях. Нека им припомним също: конституционният съд се е произнесъл, по искане на техния работодател, в полза на действията, целящи да бъдат спасени човешките животи, а и съдът по правата на човека в Страсбург е отклонил молби на антиваксъри да избегнат предприетото в някои страни задължително ваксиниране на работещите в публични професии. Затова решението учениците постепенно да се връщат в училище с помощта на тестове е правилна, но временна мярка. Докато тя трае, би трябвало да бъде достигнат достатъчен за сигурността на децата брой на ваксинирани учители.

Въпросът не може да бъде повече дискусионен, след като в цивилизования свят е решен законово. Факт е, че няма държава в света, в която учителите да преподават от къщи, защото са неваксинирани. Към имунизиране трябва да бъдат убеждавани и учениците, след като има такава възможност. Има и още нещо: вече има над 15 починали деца, повече от 150 са в болници, а за миналата година са умрели над 100 учители. 

Така че няма време за губене. Видя се, че когато се действа решително, има ефект. И ако наистина за назначените управляващи опазването на здравето е поставено над изборния резултат, то и “ирационалното мислене”, с което образователният министър евфемистично определя съпротивата на родители и учители срещу мерките, трябва да се пресече с подобаваща твърдост. Само така ще бъде избегнат и нежеланият от никой локдаун.


събота, 23 октомври 2021 г.

Не е само министърът за “разпъване”!

Че е за “бой” здравният министър, за “бой” е, ако употребим народния израз. Но не е само той. Управляващите най-после разбраха, че цивилизованият свят може да ни карантинира не само здравно, но и икономически, ако продължаваме да вървим по този самоубийствен път. А настъпилият хаос от внезапните крути мерки, показа, че сънародниците “мрат” за слободия, но когато усетиха, че джоба им ще остане празен, през глава от ранни зори се втурнаха към пунктовете за сертификати. Най-вече, за да не бъдат прередени. И вдигнаха вой до небесата срещу възникналите неуредици. Сякаш не те, а други са виновни за проспаните от тях месеци.

Да, ужасно е, че през нощта в ковид отделението на най-голямата спешна болница “Пирогов” е имало само един лекар, една сестра и един санитар. Но не е прав началникът им да се оплаква пред медиите, че само пет от лекарите и три от сестрите в отделението имали сертификати, а от санитарите - нито един. И трябвало да чакат на опашка да ги тестват, а и системата блокирала, не можела да ги отчете. Е, след като тези лекари не са осъзнали отговорността си да направят това веднага след пристигането на ваксините в началото на годината, какво да очакваме от всички останали. 

А какво да кажем за политиците, колко от тях дадоха личен пример, както показно го направиха други държавници по света. Няма да припомняме как у нас някои от тях флиртуваха с “вирусулози” антиваксъри и как сегашният министър се съмняваше във ефикасността на ваксините. А днес всички разказват небивалици, че се били ваксинирали “някога си” и призовават народа си да не се колебае.

Но най-срамно е, че вместо да бъдат единни в този наистина труден момент, в който всеки ден умират повече от сто българи и в историята ни вече няма война, в която сме изгубили толкова войници, колкото за тези две години пандемия, отново ни засипват със взаимни обвинения и търсят предизборни политически дивиденти. 

Изборите, ще минат и заминат, но сега е моментът спешно да се помогне на изнемогващите лекари, да се осигурят медикаменти, държавата да употреби цялата си мощ, за да спре този мор. Но да не го правят, както са тръгнали, с номера и “вълкът сит и агнето цяло” - с полу сертификати и несигурни тестове. По този път локдаунът е неизбежен, а заради хитреците, ще загубим още много човешки животи. Така, че - по-малко популизъм, повече единство и реални стъпки. 

сряда, 20 октомври 2021 г.

Браво, "открихме" зеления сертификат!

 Най-после подозрително бавният реотан на нашите здравно управляващи загря, че зеленият сертификат е път за победа над пандемията. Точно не само се чудехме, но и ядосвахме, защо преди дни се опитаха да въведат стагниращите от преди година мерки. При отново смразяващо растяща смъртност. Сякаш не виждаха, че светът ги е забравил отдавна: у нас отново футболни мачове без публика, при тях – претъпкани стадиони, в нашите кина и театри – през човек, в заведенията – през маса, вечерен час отново. А в Европа животът е отново същия като преди пандемията.

И изведнъж – светлина в тунела: зелени сертификати. Всъщност, нищо по-различно от това, което предприе цивилизованият свят, към който принадлежим. И не толериране на антиваксърите, заради изборни съображения, а възможност за всички, които ценят не само своя живот, но и този на другите.

Ще припомним само, че по този път се тръгна още в през пролетта, когато туристическия бизнес реши, че трябва да осигури спокойствие на своите гости с персонал от ваксинирани. Такъв става работещите в повечето заведения, от Банско съобщиха преди дни, че персоналът на лифтовете също е със сертификати, а от нощните клубове организираха бързо тестване пред вратите им.

Е, как да не им светне на управляващите, че по-добре да се вслушат в бизнеса. И вместо със затваряне и съмнителни като реализация компенсации, да подкрепят техния път на държавно ниво.

Нека обаче да не си мислим, че изведнъж ще “цъфнем и ще вържем”, както е казал народът. Може да звучи трагикомично, но как да коментираме трагедията с родилката с. Градец, където от 4000 жители, само кметът ваксиниран и никой друг не желае. А какво да  мислим за онова училище в Ямболско, посетено преди година от националния здравен инспектор, за да убеди учители и персонал да се ваксинират и днес все още никой да не го е сторил. Или пък шокиращия случай с онзи дом за умствено изостанали, в който от живущите всички са ваксинирани, от персонала никой, а директорът – умрял от Ковид...

Така че, зеленият сертификат може да е малка победа, но за другата – с безпросветността, ни чакат много общи усилия, които можем да осъществим само ако осъзнаем, че трябва да сме единни като нация.

понеделник, 18 октомври 2021 г.

Самоизмамници със сертификати

 Ето че дойде време да ги хващат. Първо в Ямбол и Ябланица, после в Ловешко, сега във Велико Търново и Кюстендил. Скоро и в други градове, както се казва в една реклама. В прокуратурата валят сигнали. Делата са неизбежни, потърпевшите ги грозят осъдителни присъди, включително и затвор. 

“Голям срам за нас, медиците”, опредили случилото директорът на болница, в която работи един от заловените. Така е - всеки лекар, участващ в издаването на фалшив сертификат престъпва Хипократовата клетва и застрашава живота не само на този, който получава документа, но и на стотици невинни граждани. Всъщност, такъв медик би следвало да бъде незабавно отстранен от професията, както се случва в Евросъюза, към който принадлежим.

Заради фалшивите сертификати сме на път да оглавим световната класация на болни, ваксинирани от Ковид. Но както отбеляза шефката на Центъра по заразни и паразитни болести, много лесно се установява кой болен наистина е ваксиниран и кой не. Така че антиваксърите ще стават все по-неубедителни с твърдението си, че ваксинираните също боледуват, дори се увеличавал броят им.

И това не е всичко. “Хитрата сврака с двата крака”, е казал народът. Уплашени от разрастващата се пандемия у нас, както и от споделените болнични перипетии с техни близки, все повече мнимо ваксинирани желаят наистина да се ваксинират. Но не могат, защото вече веднъж са регистрирани в системата. Въпросът е с цената на признанието ли да става, за да бъде пресечен каналът или да бъде амнистиран призналият си!? А “сертификатът” му да бъде заличен от информационната система и след тестване да бъде ваксиниран. Този път наистина...

Изводът е, че страната ни върви по трудния път за справяне с пандемията. Не само дудненето на антиваксърите, но и политически предизборни сметки, пречат на назначените управляващи да вземат категорични решения. Успокояващите дитирамби обаче не помагат на никого, нито на бизнеса, нито на обществото, което иска да си върне предишния нормален живот. Отговорността може и да е обща, но е преди всичко на тези, които управляват. И те са тези, които трябва да сложат край на безхаберието.



четвъртък, 14 октомври 2021 г.

Да подхраниш антиваксърите

 Както е тръгнало на следващата пресконференция здравният министър ще обяви, че сме едва ли не, първата страна в света преборила пандемията. То не бяха хвалебствени дитирамби, гарнирани с успокояващи данни, показващи колко е преувеличено медийно общественото безпокойство. Излишно сме се били напрегнали и не бивало да правим грешни изводи, размаха пръст, служебно назначеният управител на здравното министерство.

Сякаш всеки ден в страната ни не катастрофира един самолет с Ковид болни...

Уж за първи път имало болни деца, но това не се отразявало на хоспитализациите Четвъртата вълна се развивала бавно, покачването било полегато. Общата смъртност била с една трета по-малко от предишните вълни. И това, представете си, се дължало на двадесетте процента ваксинирани!? Нито дума за това, че сме на последно място в Европа по броя им. Имало напрежение в болниците, но нямало хаос. Държавата направила всичко за осигуряването на болнични легла и лекарства. Но в някои болници имало по-висока смъртност и директорите им трябвало да анализират.

С други думи - ако някой е виновен, това ще са лекарите, които виждаме, че дават всичко от себе си и вече изнемогват в усилията си да се справят. От казаното от министерския екип излиза още, че всичко е наред, че локдаун няма да има, учениците ще продължат да си ходят на училище. Тоест болниците ще продължат да се пълнят, лекарите да се оправят, те и ще отговарят. Здравните власти, отсега са си измили ръцете.

Неуважаеми, черното не е бяло, черно си е! Само излишно подхранвате антиваксърите, които отдавна твърдят, че пандемията е обикновено грипче. Не че не се знае на чия страна е бил здравният министър в началото на кампанията срещу вируса. Има само една дума, с която може да се определи тази тяхна наглост – тепегьозлук! Ясно е и друго, че изборната игра превръща здравните власти в нейни марионетки. Но изборите ще минат, смъртността няма да спре от само себе си, а и обществения гняв едва ли ще подмине тази престъпна безотговорност.

понеделник, 11 октомври 2021 г.

Ще ни карантира ли светът!?

Заплахата е напълно реална и вече се осъществява. Световно известни артисти отказват концерти, туристически агенции заобикалят страната ни, инвеститорите също се ослушват. А министърът на здравеопазването си крие главата като щраус в пясъка. Той самият и подвластни на него чиновници, леят успокоителни дитирамби за актуалните недоволни. И предимно обещават неуместни, граничащи до глупост мерки. Като например бързи тестове за неваксинираните пред заведенията. Но както правилно и с чувство за хумор беше отбелязано – от тази безплатна възможност ще се възползват тези, които трябва иначе да си платят за тест в лаборатория. Няма да коментираме, че хора от персонала трудно ще се съгласят да извършват тези манипулации, а и желаещите да влязат в заведението, едва ли ще стоят навън най-малко 15 минути докато излезе резултатът.

Все още нищо не се прави и за пресичане на фалшивите сертификати. Имало сигнали, проверявали се, местните РЗИ-та били инструктирани. Можело да бъдат отнети акредитации на някои лаборатории. Но не се решава съществения проблем, за който непрекъснато предупреждава бившият шеф на Националния център по заразни и паразитни болести - да се извършва при тестването секвениране, което ще даде възможност не само да се установи фалшификацията, а и да се види дали не се е появил нов щам, който заобикаля ваксината.
Снишаването и обещанията в бъдеще време са смокиновото листо, с което управляващите прикриват нищо не правенето си. Втора седмица броят на случаите в болниците бил един и същ, само пет шест са областите, които са влезли в червената зона, не били преобладаващата част, затова локдаун, както настояват математиците в прогнозите си, не се налагало засега.
На това безхаберие и на тази слободия трябва да се сложи край. Проблемът не е в парите и имиджа, който ще загуби страната ни, а в продължавщата с нищо неоправдана загуба на човешки животи. След като упълномощените управляващи, макар и назначени временно, не се справят, а тези, които са ги сложили на тези места, не ги уволняват, логично е да се намесят правоохранителните органи. Смъртта на деца от Ковид преля чашата на търпението и прокуратурата поиска от здравния министър информация как се контролира ваксинационния процес, какви са практиките за прием, прави ли се анализ на високата смъртност.
Очевидно е, че за да сме на първо място по смъртност и последно по ваксинирани в Европа, не се дължи само на ниска здравна култура. А и на престъпно бездействие и неадекватност на институциите, борещи се с пандемията. Бездействие, не само само за наша сметка, но и за медиците от първа линия, които изнемогват. Затова е крайно време битката да се поведе от хора, които имат опит и знаят какво да правят, а на тези, които ги “изчегъртваха”, да им бъде потърсена подобаваща отговорност. Едва ли някой би искал да станем Северна Корея на Балканите. И светът да ни изолира и заобикаля

сряда, 6 октомври 2021 г.

Рибата май ще си остане в морето!

Митът за една предизвестена победа е на път да приключи. Народната мъдрост, никога не е случайна.

“Рибата още в морето, а те вече слагат тигана” – с този израз може да се определи кампанията за преизбирането на досегашния президент, преди появата на други двама претенденти – професор, ректор на Алма Матер и съдия, председател на ВКС. Появата им вече променя обществените нагласи. И нито сексистки изказвания, нито обяснения че “онзи” юмрук днес обединявал, могат да вкарат вече кандидат-президентския дебат в капана на ежедневното замеряне с кал и последвалите след това обяснения. На каквито се нагледахме през последната близо година при провалянето на две народни събрания с излишното харчене на почти милиард лева народни пари за няколкото избори. Видя се, че желаната промяна, не може да дойде чрез непрекъснато противопоставяне и разделяне на обществото. Хората очакват смислени дебати и ценностна политика около каузи, а не демагогски призиви за такива, но в действителност акции по “изчегъртване” с репресивни методи, надхвърлящи конституционните правомощия.
Истината е, че тези действия на сегашните служебно назначени управляващи не можаха да прикрият провала им – ключови сектори в икономиката, енергетиката и здравеопазването са криза. Свидетели сме на нова протестна вълна, каквато наблюдаваме с опита да се влезе със сила в регионалното министерство и започналите блокади по улици и пътища от недоволни.
Нека подчертаем, протестиращите не са участници в хепънингите от миналата година, а хора, които искат да работят и да получават достойно заплащане. Междувременно и парламентарните провали показаха, че истината не е еднозначна - не е само на едни, които са се обявили за нейни носители.
Трябва ли новите протестиращи да бъдат поведени от някой от претендентите за президенти, за да изхвърлят самозванците с техните силови методи!? Дори не можем да си го представим. Но политическото буксуване трябва да приключи.
Съчетаните в едно парламентарни и президентски избори и появата на обществено значими претенденти са добър и очакван шанс да се върне нормалността в държавата – президентът да бъде обединител на нацията, а избраният парламент, да подкрепи правителство, не задълбаващо, а решаващо проблеми.

понеделник, 4 октомври 2021 г.

Фалшиви сертификати за самоубийци

Страната ни е на последно място по броя на ваксинираните в Европейския съюз, но може да се окаже на първо място по издадени фалшиви сертификати. И съответно по броя на починалите ваксинирани. Звучи трагикомично, но е и позорно да се превръщаме в прималива туристическа дестинация за подобни документи.

Служебно назначеният здравен министър е много чевръст, когато трябва да “изчегъртва” нарочени за близки на предишните управляващи управители на държавни болници или да разкрива афери. Словоохотлив е и във хвалбите, и във успокояващите новини към бизнеса, макар че здравните тенденции, а и смъртността от пандемията, приближават времето на поредния локдаун.

Но не по-малко интересен, а напоследък и скандално щекотлив е въпросът защо управляващите все още не предприемат нищо, за да пресекат престъпната търговия със ваксинационни сертификати, с която се поставят в риск човешки животи. И за която се знае от близо половин година, още от времето, когато бе решено и личните лекари да поставят ваксини. Звучи обидно, но сигналите, които прокуратурата проверява, се отнасят за извършени предимно от тях мними ваксинации. При един от медиците е имало съмнително стълпотворение от желаещи, дори от други градове, включително и от чужбина. 

Няма да коментираме наказанията, които следват за извършването на такова престъпление. Очевидно е, че когато ваксинацията се извършва от екипи с повече медици, тогава измамата е почти невъзможна. “Бизнесът” става обикновено на четири очи. Точно този тип сделки може да се ограничи, не само с внезапни проверки, каквито обещават от здравното министерство, но и с ограничаването на ваксинирането до извършването му само на места, които са достатъчно публични. И без друго още от самото начало личните лекари недоволстваха, че им се вменяват допълнителни дейности, които затрудняват основните им задължения.

Странно е също, че след като първите заловени с филшиви сертификати бяха на граничните пунктове, след бързо тестване от чужди медици, нашите власти не предприеха подобни действия, въпреки съветите на бившия шеф на Националния център по заразни и паразитни болести. Страната ни продължава да е разграден двор на фона на другите европейски страни, вземащи все по крути мерки срещу пътуващите навън сънародници.

Всъщност, да се плаща за сертификат при възможността за безплатна ваксина, си е игра на “руска ролетка”. Сделката е и дяволска. Не само защото участниците в нея извършват престъпление засягащо само тях, но и защото то заплашва много други нищо не подозиращи хора. Затова намесата на държавата е задължителна. А омаловажаването на случващото се е престъпно нехайство, което изборната глъчка не може и не бива да прикрива.

сряда, 29 септември 2021 г.

Амоняк за усвояване на некадърността

Стряскащо безхаберие, придружено с дежурните нападки между институциите и класическо прехвърляне на вината върху всички бивши управляващи, лъсна от сагата със заседналия кораб край Каварна в Черно море. Нека припомним, че огромният танкер, заседнал преди време Суецкия канал беше изтеглен за шест дни, а тук близо две седмици умуват какво да правят, пишат се заповеди, предписания, слушаме предимно оправдания. И не се знае още колко време ще продължи туткането.

Според океанолозите екокатастрофата вече е започнала. Всички видяхме от заснетите кадри как при опита за прехвърляне карбамидния тор, той се изсипваше в морето. Според специалистите, при попадането във водата, той хидролизира и отделя амоняк, който се усвоява от морските организими, а отделените от тях токсини унищожават кислорода. Отделно директното усвояване на тора води до смърт на рибния свят.

По-лошата новина е, че страната ни за пореден път се оказа неподготвена бързо да реагира. Нека припомним, че подобно разтакаване имаше и при операцията по издирването на изчезналия в морето самолет на военновъздушните сили. И всеки път, дори при спукването на тръби и изливането в морето на фекалии, следва ослушване, после шумно търсене на виновни, самосезиране на прокуратурата, последвано от късни мерки, които народът сполучливо нарича “след дъжд качулка”.

Няма да коментираме и някои лековати правителствени изказвания, че щели да викат на помощ холандския кораб, спасявал руската подводница “Курск”. Особено при наличието на могъщи черноморски съседи, които бързо биха се отзовали. А използването на случая за политическа дъвка, едва ли ще повлияе на изборните резултати, но със сигурност ще покаже за пореден път неспособността на политиците при бедствия да бъдат единни в усилията си.

За късмет няма жертви. За в бъдеще, заради попадналия във водата тор, не ни се мисли. Но след демонстрираната на живо безпомощност на упълномощените институции,

е редно да попитаме дали милионите левове за действия при бедствия не се изразходват неправомерно. Или този очевиден пробив в националната ни сигурност ще е поредното “чудо за три дни” и всичко ще продължи по старому.

вторник, 28 септември 2021 г.

Чий балон ще се спука!?

Отсега е ясно, че и в новия парламент, ще присъстват депутати, които ще продължат да рушат. С простотии и въпреки призивите за диалогичност. В пленарната зала на предишните две, макар и кратки народни събрания, не влязоха избраници, които да върнат доверието в политическата класа.

Напротив, те го сринаха до заплашваща националната сигурност ситуация. Причината затова е изцяло в партийните строители и най-вече в манипулаторите, които искаха да се домогнат до властта – предимно тези, които на гърба на новите лица се опитват да седнат на трапезата, а някои от тях да се спасят от заслужено правосъдие.

Не само случилото се в парламента, но и необичайните за страната ни няколко изборни кампании, както и месеците на служебни правителства, показаха, че промяната няма да е лесна. От една страна, заради окопалите се във властта десетилетие бивши управляващи, но преди всичко, заради избрания радикален подход на “изчегъртването”, следван от новите разпореждащи се с властта.

Това, че нищо старо не е забравено, се вижда и в последните дни, демонстрирано от няколко назначени услужливи министри, които се опитват да ни убедят, че натрапената им за лична “правота” може да се упражнява, въпреки законите на страната. Очевидно им се е усладило да управляват, макар и не по волята на парламента. Но самият факт, че пленарната зала не можа да роди правителство, би трябвало да им подскаже, че методите им на действие не отговарят на действителните възможности. Нищо чудно скоро да се наложи да отговарят за неправомерните си действия.

Има и още нещо – този път парламентарните избори съвпадат с президентските. И ако заради конституционните правомощия през последните месеци държавният глава бе силната фигура, то след изборите ситуацията може да се промени. Реални са очакванията за нов президент, въпреки високия рейтинг на сегашния и неизвестността на неговите основни конкуренти. Най-вече, заради отблъскващото взимане на страна от него и противопоставяне на едни срещу други българи. Затова преизбирането му е несигурно. Били сме свидетели на подобно развитие. 

Промяната може да настъпи и въпреки президентския избор. Има призиви за диалогичност и сваляне на “червените бариери”. Успешното съставяне на правителство ще ограничи възможностите за влияние и ще върне представителните функции на президента. Хората усещат по джоба си, че кризата е в ход и заради парламентарното безвремие. Затова и очакванията са този път “рушителите” да са малцинство, а разумните да се обединят и излъчат кабинет. Който да печели народното доверие, като решава проблемите, а не да обслужва новите олигархични мераци.

четвъртък, 23 септември 2021 г.

Издевателства заради Пилатовци

Изгонването на мобилен ваксинационен екип от антиваксъри във Варна е недопустим инцидент, показваш провала на няколко институции. Най-вече на здравното и вътрешното министерства, въпреки хвалбите на министрите им за постигнати големи успехи в борбата с пандемията и опазването на реда в държавата. 

 Всъщност, наглото поведение и издевателство над медиците беше предизвестено. Не ни учуди и обещанието в бъдеще време на здравния министър, че нямало да допускат подобни прояви. То е обидно, най-малкото, защото лекарите очакваха да чуят друго – какво вече се прави и дори е направено, за да се осигури тяхната безопасност. Наслушали сме се на подобни празни обещания. Още повече, че следва “измиване на ръце”- винаги “топката” се прехвърля към прокуратурата и съдебната власт, от които се “очаквало” те да си свършат работата и съответно накажат виновните!

Според последни проучвания 45,1% от сънародниците ни категорично отказват да се ваксинират, други 21,5% обещават да го направят, но не бързат, защото са изкарали болестта, сред тях са и такива, които отговарят така, но в действителност няма да се ваксинират. Това означава, че над 3 милиона българи се намират в риск. Но министърът отчита само положителни тенденции, успокоява бизнеса и най-вече хвърля вината върху други като забравя, че той беше един от хората, които всяха смут в обществото със съмненията си в началото на пандемията за ефикасността на ваксините. 

Има и още нещо тревожно, което стимулира бъдещи издевателства върху медиците – възможността с помощта на медици да се получи сертификат, а дозата, вместо по предназначение да се изхвърли. Установени са такива случаи, повечето от които след проверки, извършени при пребиваването на лицата в други страни. Когато мнимо ваксиниран се озове в болницата, антиваксърите получат допълнителен аргумент. А това, че болният е излъгал себе си като им е повярвал, за тях няма значение.

Е, щом се стигна до открито стълкновение с изпълняващи дълга си медици, последвано от нефелна министерска реакция, както и заради продължаващото безхаберие и разрастването на пандемията, този, който назначи отново тези министри, трябва да реагира бързо и  накара подопечните си да предприемат крути мерки. Изборите са си избори, но нито възможностите да лекуват, нито търпението медиците към подобни безобразия ще е безкрайно. Те не трябва да бъдат превръщани в знаме за предизборни спекулации. В противен случай политиците, които мислят как да си уредят или запазят топлите места на трапезата на властта, ще излъжат себе си. На лъжата краката са къси, е казал народът. Не искаме обаче цената да плащат лекарите от първата линия, а наивниците, повярвали на антиваксърите, да загубят живота си.

понеделник, 20 септември 2021 г.

Чия промяна продължават!?

Едно е да получиш служебно власт и да променяш управлението на държавата и съвсем друго да я получиш през народното доверие. Особено след гръмкия провал на “партиите на протеста”, който е на път да върне бившите управляващи отново във властта. Разочарованието от дошлите с хъс да “изчегъртват”, но самовзривили се със собствените си словесни простотии площадни звезди, със сигурност ще изхвърли някои от тях от политическия живот. Не случайно в отчаянието си вече говорят за обединение с получилите обществена популярност и правещи политически прощъпулник нови играчи. Едва ли обаче ще се стигне до обединение. Най-малкото защото ще е подхлъзващо “прегръщане” и “съживяване” на смъртоносно наранили се. От друга страна, идващите за да “продължат промяната”, трябва да последват демонстрираното “спиране на крнчетата”, с убедителни политически действия, вече извън властта, на народен терен, където техните уж “съмишленици” от протеста също се провалиха.


Първата публична заявка на “продължителите”, обаче не е обнадеждаваща. Нищо ново под слънцето. Номерът “ние имаме кауза, който я приема и защитава, е с нас”, “Ние сме добрите, те са лошите”, е …познат от векове. Но с връщането на правилата на демокрацията след 10-и ноември у нас, тези, които я искаха, не я получиха, поради липса на опит, а и на ресурс. Вместо това им беше натрапен псевдокапитализъм, гарниран с мутри и чалга. С правила диктувани от задкулисието и създадени от тях икономически групировки. За късмет, поради невписването в правилата на Свободния свят, всичките им политически проекти се провалиха. Включително и тези с “демократична” опаковка.

Сега двамата нови претенденти за народното доверие твърдят, че ще изпратят в небитието натрапеният ни “див капитализъм”. А и докато бяха служебно назначени, показаха, че може да се работи според правилата на демократичния свят. Но тепърва ще се види дали това е достатъчно, за да получат подобаващ за намеренията им вот. И дали няма около тях и чрез тях да се домогнат до трапезата на властта преследвани от закона олигарси.

Единствената новина, при това очаквана, бе подкрепата за нов мандат на сегашния президент. А от многократно повтарянато досега твърдение, че той не им се е бъркал в работата им като министри, може да се приеме като върнат жест. Какво би се случило, ако президентът не е преизбран, не е актуален, но много интересен въпрос, предвид на неприсъщите за един държавен глава политически амбиции.

Има вече и лоши сигнали: няма как да очакваш подкрепа от застрашените да останат без работа работещи във въглищните тецове в Маришкия басейн и съответно миньорите в мините, след като първо им обещаеш газова централа, после се отметнеш, защото си разбрал, че милилиард и двеста милиона ще идат на вятъра и в крайна сметка с нищо да не ги обнадеждиш, защото тепърва ще търсиш решение...

И ако някои “месии” от началото на прехода успяха да изкарат цял мандат, а последният – десетилетие, балонът на дошлите от уличните протести “спасители”, се пукна бързо. Това трябва да имат предвид самонареклите се “продължители”. Народната любов в информационния век е кратка и непостоянна.

вторник, 14 септември 2021 г.

Все по близо до Бог

Ако има все още празници, неупотребени и непоругани от политиците, това са църковните. Те са истинско и едва ли не последно душевно убежище за миряните. Във времена на нестихваща и унищожителна пандемия, на скок на цените на храни и стоки от първа необходимост, стимулирани от себични политически интриганти, докосването до Бог се превръща в лъч на надежда за лек не само за болните, но и за здравите, чийто живот става все по клет и безсмислен.

В нощта срещу днешния Кръстовден, хиляди българи бдяха на “Кръстова гора” и в храмовете, за да видят и усетят “въздвижването”, според традицията, на Светия кръст над главите им. За да ги осени с благодат, да им даде здраве и сили да се преборят с тегобите на живота. Никак не е случайно, че точно в този ден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта, осветява семето за посев и започва гроздоберът. Постът е задължителен, но и без друго животът на миряните стана достатъчно сив. Заради натрапващата и чужда на българския дух нищета на духа.

Не случайно вратите на храмовете са винаги отворени. А църквата ни остава единна и оцелява хилядолетия, въпреки опитите преди време да бъде политизирана и разединена. Не трябва да се учудваме тогава, защо в трудни времена като днешните тя се превръща в последно убежище и крепител на народния дух.

Трябва ли обаче да постъпим както препоръчва Йоан Златоуст и като изобразим на лицата си Кръст и да се надяваме, че всеки от нечистите духове ще бъде обезсилен и няма да ни нарани?...

Бог помага, но в кошара не вкарва, е казал народът. Днешните прекланящи се и търсещи божията милост, трябва да знаят, че от тях зависи дали ще направят крачката, която да промени живота им. 

Добре е и тези, които имат претенците да движат народните дела, да се смирят и загърбят враждите. И се обединят да работят дружно за благоденствието на тези, на които разчитат да ги изберат. За да се види, че енергията от святата нощ, преди празничния делник, не е отишла напразно. И дано осмислят думите на апостол Павел, който предупреждава: „А мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света“ ( Гал. 6:14).

понеделник, 13 септември 2021 г.

Парламент на политическите трупове

Добре, че приключва и този парламент. Гаф след гаф, гарнирани с отблъскващи обиди. И политическо компрометиране. Мнозина от тези, които минаха между капките и не бяха окаляни, със сигурност ще се замислят дали да се кандидатират отново. Разбира се, няма да се учудим да видим в следващия парламент пак същите рушители на човешкото достойнство. А и на парламентаризма.

И докато “те са пак тук и пак са същите”, не може да очакваме промяна, защото целите им са елементарни - да станат мандатоносители, а разбирането им за реформиране на съдебната власт е да бъдат отстранени нелицеприятните им. Носителите на такъв подход, обвит с фрази като “искаме мнозинство” и “борба с мафията”, не са нищо повече от байганьовското, “стани, за да седна” и “дай ми Солунската митница”. А избирателите им са последна грижа.

Всички видяха, че актуализацията на бюджета беше приета в едва ли не последния ден на този парламент, след 10 часово заседание. И добре че се прие, за да се потуши временно надигащия се народен гняв. Демонстрациите този път нямат нищо общо с миналогодишните хепънинги, те са резултат от липсата на отговорност от избраниците на народа и прибързаните, но обслужващи новото задкулисие, решения на назначения служебен кабинет.

За деветдесет и девет процента от българите няма никакво значение къде ще е “бюрото”, което сега “обслужвало” главния прокурор. Подобни себични интриги, на които станахме свидетели през краткото време и на този парламент водят единствено към отблъскване на избиратели. 

Затова много ще сбъркат новоизлюпените политически играчи, ако си мислят, че това няма значение и е достатъчно партийната гвардия да отиде до урните. В най-новата ни история сме били свидетели как сигурни победители “изненадващо” са се проваляли. И как спечелилите с “малко, но завинаги”, са изчезвали от политическия хоризонт. Новите сценаристи, които разпалиха този пожар, да не се надяват, че той ще продължи, докато им е угодно. Няма начин - дори само защото са налудно убедени, че като карат по тротоара, ще избегнат катастрофата на улицата. 


вторник, 7 септември 2021 г.

Не искат и не могат да се смирят

 Трябва ли да се учудваме, че в деня на Съедиението, политиците, вместо да се смирят и дори някой от тях да се скрият, с настървен популизъм се втурнаха да отбелязват светлия празник. Няма защо и дори е обидно да ни размахват примера на обединителите на страната и да ни поучават кое е правилно и кое не. Както и да използват случая за поредните оплювки един друг. 

Единствено патриархът в посланието си призова да се вгледаме в себе си с думите на Спасителя "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части, една против друга, няма да устои". Но едва ли ще го чуят. Нито ще се вгледат в себе си. Нито ще осмислят пропитите със себичност, но пагубни за тези, които са ги избрали дела.

Ако имаха малко разум, точно в този ден избраниците на народа можеха да седнат на една маса, да свалят червените линии и съставят работещо правителство, което да представят на президента. Вместо мандатът да бъде върнат и да се чака обявяването на поредните парламентарни избори.

Няма шанс обаче! Очевидно си имаме работа със загубили човешкия облик, обзети от взаимна омраза лица, които не заслужават гласовете ни. Очевидно има нужда не само от смяната им, но и от реформирането на политическия модел, така че парламентарното представителство да е от хора, които ще работят не само за обединението на българите, но и за тяхното добруване.

Изобщо не се съмняваме, че това ще се случи. Но това ще могат да направят единствено новите “строители на съвременна България”, ако трябва да перифразираме заглавието на една от най-родолюбивите книги. А не нейните рушители, на чиито пъклено дело станахме свидетели през последната половин година. Истината е, че те не “изчегъртват” един “тоталитарен” модел на управление, както обещаваха, а се опитваха нескопосно да го заменят с друг. И след като не успяха, решиха да се саморазправят един с друг. Е, вижда се, че това го умеят.

Затова нека по-бързо шоуто им да приключи. Да дойде Фортинбрас от онази шекспирова пиеса и бързо да изнесе труповете. За да може да се появят в политическия живот родолюбците, които ще милеят за страната и с делата си всекидневно ще доказват защо на сградата на Народното събрание стои надписът “Съединението прави силата”.

четвъртък, 2 септември 2021 г.

Не по-далеч от носа им!

Носовете на политиците, дошли с претенциите да управляват, стават все по-дълги от всекидневните им лъжи. А и все по-често не виждат по-далеч от тях. Назначените управляващи също не им отстъпват. Все някой друг им е виновен за минали, че и за бъдещи провали. Не могат или не искат да се освободят от опозиционното говорене и соченето с пръст.

И на едните, и на другите и през ум не им минава, че повече от половин година имат възможност да сложат ред в държавата. Имат и мнозинство, както се видя при гласуването на първо четене на актуализацията на бюджета. Но вместо да използват парламента и се договорят помежду си така, че да има редовен кабинет, който да замени все по-неадекватно реагиращото на усложняващата се ситуация назначено правителство, политиците продължават да се провалят. Но патологично си вярват, че при третия опит ще постигнат целите си.

Нищо няма да постигнат, освен че този път вече две трети от имащите право на глас ще откажат да бъдат представлявани от тези политици в следващия парламент. Е, защо избирателите отново да се затичат към урните, като виждат, че избраниците им не мислят за тях? Държат се като съдебна власт и разследват “Златния гьол” на границата, но не обсъждат спорните детайли от бюджета. А в търсенето на евтини предизборни дивиденти хвърлят конспиративни бомби как в София щяло да спре парното и гражданите ще дават по 1500 лв. за ток на месец.

Разбира се, “мината” е заложена от бившите управляващи. Не, не е мина, просто някой сега не си върши работата и чака Неволята да му я свърши. Трябваше ли цените на тока да хвръкнат до небесата, за да се сетят какво да направят? Или пък да спрат парите на строителите на автомагистралите, че да се наложи те да блокират движението по тях? Цяло лято се прогнозира, че есента ще дойде четвъртата вълна на вируса и когато тя е факт, служебният премиер се измъква, като хвърля горещия картоф на здравния министър, той трябвало да реши.

Ами не е само негов, защото здравните мерки трябва да вървят заедно с икономическото подпомагане на засегнатите. Всички виждат, че “мините” ги залагат тези, които ни управляват в момента, при това с претенциите, че реформират държавата. Със сигурност недоволството ще се отрази на изборните резултати. Но отсега нека ги попитаме – трябва ли да се стигне до близка до сегашната патова ситуация, за да им светне на всички, настоящи и бивши управляващи, че с ежби помежду си и “червени линии” нищо не може да се промени. И този път вместо сегашните, обременени с конспиративно мислене, търсещи скрити мини политици, нека предложат нови лица, които да върнат доверието в политическата класа, като започнат най-после да управляват държавата в полза на тези, които са ги избрали.

петък, 27 август 2021 г.

Келепирът не е над човешкия живот

Когато Настрадин Ходжа и Хитър Петър се надлъгват, винаги се знае кой кого ще надхитри.

Но когато се появят няколко наследници на народния хитрец, те неминуемо се хващат гуша за гуша и всеки иска да грабне по-големия пай. Не се учудваме, че в момента, в който на политиците им замириса на нови избори, започнаха да използват противоепидемиологичните мерки за предизборни спекулации.

Лидерът на една устремила се към парламента малка партия призовава за масов протест срещу носенето на маски и ограничаването на някои права. Спечелилите изборите излязоха с декларация срещу разделянето на гражданите на “ваксинирани и неваксинирани”. Сравниха това, сегашните и бъдещите мерки с “тирания”.

В цивилизованите европейски държави с такъв популизъм си служат малки антиваксърски групи. А медици, които се опитват да внушават такива тези, губят лекарските права. В тези страни голяма част от населението вече е ваксинирано и ограничителните мерки се приемат като необходимост.

В нашата процентът на ваксинираните е най-ниският в целия Европейски съюз. А тези, които нямат намерение да го сторят, са инатливо мнозинство. Те, по типичен балкански образец, са готови да дадат крупни суми, за да се сдобият с фалшиви сертификати, когато се налага. Въпреки солените глоби от по няколко хиляди евро, които бяха наложени на заловените по границите.

Нека припомним още, че назначеното служебно правителство, вместо да продължи започнатото от Националния оперативен щаб, лекарите и бизнеса, извършили чудеса за спасяването на човешки животи срещу абсолютно непознатия и непредвидим вирус, направи точно обратното – обвини ги за смъртта на десет хиляди души. Чудовищно невярно обвинение, с което обаче пресече набиращата скорост ваксинационна кампания, стигнала до близо 50 000 на ден. На всичкото отгоре мерките, които приемат управляващите срещу връхлитащата ни отново епидемия, са симулативни, а не стимулиращи, както сам обясни служебният здравен министър.

Е, при това положение, след като повече се говори, но в действителност нищо не се прави, за да се подпомогнат очертаващите се да загубят от рестрикциите, логично е, че ще се появят изборни спекуланти. Добрата новина е, че Хитър Петровците се увеличават с всеки изминал ден и като натежат на клона, както в онази приказка за многото маймуни на него, той ще се счупи. Истината е, че не правата на гражданите са застрашени, а тяхното здраве. По-лошото е, че докато повечето българи проумеят това, ще бъдат изгубени много човешки животи. Затова нека управляващите спрат със своите предизборни сметки и проявят подобаваща отговорност. А и лекарите, които всекидневно са на първата линия, както и всички, които са осъзнали какво представлява тази пандемия, да използват всяка законова възможност, за да се противопоставят на онези, за които келепирът е поставен над човешкия живот.

сряда, 25 август 2021 г.

“Екозащитници” или рушители!?

Нека самозваните природозащитници се смирят. Вместо да опазват природата, всъщност я рушат. Гръмко тръбейки, че са срещу външната намеса. Варварското рушене на строящата се според евростандарти екопътека на Седемте рилски езера, организирано преди това във фейсбук група, е поредният нагледен пример за нагло поведение на самообявили се за “умни и красиви”, но ограничени и себични лица. С очевидни престъпни наклонности.По същия начин техни побратими преди години се настаниха с караваните си на прекрасния плаж “Корал” и уж го опазват, но в действителност го рушат за сметка на данъкоплатците, защото всяка есен с техните пари се изхвърлят отпадъците им. И е необяснимо докога ще бъдат търпени от местните власти.

Същото ли трябва да се случи и на езерата!? Едни ще градят, а други ще рушат!

Нека съобщим на “загрижилите” се за природата, че в Шотландия, страна опустошена от безогледното изсичане на горите преди няколко века, най-големият работодател е тяхната Екологична организация и там се води денонощна битка за възстановяването на природата. Никой не може да се придвижи, освен по изграждани и поддържани екопътеки. Тази на Седемте езера се строи по техен образец, водохващат се и се укрепват всички възможни места за ерозия по трасето и. Целта е да се преустанови сегашното безразборно ходене. И вече се вижда, че на места, до пътеката е поникнала трева.

На това безобразие трябва да се сложи край, държавата има възможности. Както бе пресечено безогледното ходене с джипове към езерата, по същия начин може да се действа безкомпромисно и с тези вандали. Но това не означава, че по пътеката трябва да се разхожда и горски с пушка. Или пък да се наблюдава с дронове кой какви ги върши.

Не се съмняваме, че тази криворазбрана “екология” е резултат от общия хаос и безпомощност да се състави парламентарно избрано правителство през последните месеци. От влезлите с шумни претенции, но с малко реални възможности нови формации. Затова колкото по-бързо се сложи ред в държавните дела, толкова по-лесно ще се решат никак немаловажни проблеми като опазването на уникалната ни природа.

петък, 20 август 2021 г.

Здравни мерки наужким

 “И вълкът сит и агнето цяло”, е казал народът. Първо излиза заповед на здравния министър, че ръководители на администрации, фирми, ресторанти, спортни зали, фитнеси трябва да ограничат капацитета наполовина, както и да се премине в онлайн режим на работа, където може.После антиваксъри четат декларация, че мерките са дискриминационни, ресторантьорите казват, че нямали право да проверяват на входовете и накрая се появява здравният министър, който обяснява, че заповедта не била задължителна, а стимулираща. Можело да се достигне достигне и до 100 % процента от капацитета, ако хората били ваксинирани или имали документи за изкарване на болестта. 

Е, ако със симулиране на мерки, но всъщност с нищо неправене, ще се бори с пандемията, ясно е отсега кой ще опере пешкира – лекарите, медицинските сестри, социалните работници, учителите и всички, които наивно вярват, че това е световен заговор. Нека припомним още, че министърът много се хвалеше с един план за безкомпромисни мерки, какъвто предишните управляващи, нямали и затова умрели 10000 души. 

Излиза, че е било демагогия. 

Но не се учудваме - след като в началото на пандемията той се съмняваше че болестта е необичайна, а после и в качеството на ваксините, днес само имитира борба с вируса. А в действителност тупа топката, докато му изтече мандата и друг започне да му бере последствията. Защото едва ли някой, при този темп на новата вълна, се съмнява какво ще се случи. 

Най-лошото е, че политическата целесъобразност отново ще се плаща с човешки животи. И не е отговорността само на здравния министър, а на този, който го е назначил. И на политиците, които са на предизборна вълна. Те не искат да има недоволство, протестите ги плашат. 

А здравето на хората им е последна грижа.

Трябва ли да се учудваме тогава на пачите яйца, на които всекидневно ни насаждат. Не, очевидно пак ще се учим по трудния начин. Но този път да внимаваме кого избираме, особено, когато се опитват да ни заблудят, че са “носители на промяната”.

 

четвъртък, 19 август 2021 г.

Полицаи за политическа употреба

Смразяващото кръвта видео на нечовешко полицейско насилие върху младежи със белезници, подхвърляни като трупове един върху друг, както и садистичното снимане на полуголото момиче, вместо да стреснат политиците, бяха превърнати в мантра за трупане на предизборни дивиденти. 

Много опасен бумеранг, който не обединява българите, напротив засилва разделението. Същият ефект щеше да има, ако вече бившите управляващи бяха довели навремето в пленарната зала окървавените, бити, замеряни с яйца, урина, фъшкии и с какво ли още не, полицаи. Не е късно и сега да бъдат доведени. Защото също се знае кои са. Да не би полицейският синдикат да не може да организира протест в тяхна защита пред сградата на Народното събрание!?... 

Депутатите да не си мислят, че медалът има само една страна. И че полицаите, които със сигурност са гледали дебата, не са почувствали гняв, не само заради уродите в техните редици, но и заради мълчанието за пострадалите техни колеги. В закона ясно е записано какво следва, ако се посегне на полицай. Няма нужда и от разяснителни кампании сред гражданското общество, че да се научили да протестират без ексцесии. Нима “протестърите” не са виждали колко безкомпромисно действа полицията в цивилизованите страни.

Всъщност парламентарната комисия, която разследва полицейското насилие, не е късно да викне и пострадали полицаи. Не за друго, а за да застанат очи в очи с парламентаристи, които бяха сред тези, които ги обругаваха и насилваха. Да видим колко “умно и красиво” ще ги погледнат. Може да им подарят прашка или бухалка, та следващия път да си помислят, преди да решат да ги употребяват срещу пазители на закона.

Истината е, че не парламентаристите, нито подбудителите, а майките на пребитите не са спали и сигурно още не спят спокойно. Затова е по-важно полицаите и протестиращите, (настоящи и бъдещи), да осъзнаят случилото се, да не се подвеждат от манипулаторите и да се държат не като насилници, а като хора с добри намерения, уважаващи този, който стои насреща им.

понеделник, 16 август 2021 г.

Защо не. се "затичват" генералите ни.

 Президентът и назначеният от него премиер да не би да са чуждестранни наблюдатели, че само констатират, очакват и ще свикват съвети да се консултират?... Ситуацията в Афганистан била с “потенциал да предизвика много сериозна миграционна вълна”, рискът “неизбежно се увеличавал”, системата за наблюдение “не функционирала на определение места”, имало нужда от “подновяване и възстановяване”, трябвало “да се работи по-активно с европейските партньори”, да се “разработи оперативен план”. И виновна била прокуратурата, че бавела разследване за афера със строителството на граничните съоръжения. А що се отнася до отново разрастващата се пандемия, не можело ”да оставим хората без финансова и социална подкрепа - за бизнеса, за здравеопазването, за медиците на първа линия"

Не, няма необходимост от свикването на Консултативния съвет по национална сигурност в понеделник. Нито от мнима загриженост, прехвърляне на топката и търсене “под вола теле”, както е казал народът. Има вече изпробвани модели за реакция, както за границата, така и за Ковид кризата. Например, незабавно изпращане на армейски и гранични подразделения с предварително информиране на съседите, спешен ремонт на съоръженията представяне на сметка на Брюксел за очакваните харчове с искане за осигуряването им от фондовете, създадени за опазване на външните граници на Европа. А вместо да се обвързва връчването на втория мандат, с приемането на актуализация на бюджета, президент и премиер лично трябваше да поискат и мотивират това от парламентарната трибуна. Учудващо е, че двамата генерали не реагират досега подобаващо. А само се задоволяват с употребата на военна терминология. По улиците на София, а вече и в други градове, могат да се видят групички свободно придвижващи се емигранти. Това не впечатлява само управляващите. Лагерите били запълнени, нещо трябвало да се направи. Е, кой да го направи – Динко ли!?... И нима растящият ръст на нуждаещите се от интензивни грижи болни и звънът от хвърлените от лекарите стотинки по здравното ни министерство, не е достатъчен, за да се стреснат.

Ако нашите управленци продължат да действат според приказката - “един генерал никога не трябва да тича - в мирно време предизвиква смях, а във военно – паника!”, то по-добре е да се приберат в казармите и да дойдат други, които да се погрижат за здравето на хората и сигурността на границите ни.


петък, 13 август 2021 г.

Кога "лудите" ще се налудуват!?

Избраниците на народа май нямат умора. Но не за да работят на “полза роду”, а да си търсят кривици. Така се хванаха за гушите, че и “кокалът” взе да им се изплъзва. Може и да е забавно за сеирджиите, вижда се ясно, кой им дърпа конците. Но и дразнещо, защото потърпевшите сме ние, не манипулаторите. 

Изобщо не ни е безразлично като влизаме в хранителните магазини и виждаме как цените вървят нагоре. Нито да гледаме как лекари от първа линия на битката с Ковид, хвърлят стотинки пред Здравното министерство. Нито ни се гледа с “разбиране” на усукването от ръководството, че положението не е толкова страшно, няма да има ограничения и предложените мерки от столичната РЗИ били неприемливи. Знаем до какво доведе подобна тактика в желанието на предишните управляващи да спестят някой друг лев за компенсации на бизнеса. 

А какво да кажем за “внезапния” скок на цените на тока за производствени нужди и готвения бунт на засегнатите. С временно запушване на пробойни няма да стане. Нито с прехвърляне на топката, че това е стар проблем и други са виновни. Не за друго, а защото това води до бъркане в нашия джоб. Не на последно място трябва да се има предвид, че бежанците напират отново, препълниха лагерите ни. И не със свикване на консултативни съвети, нито с изказвания на “мюрета”,  че можело да има нов състав на служебния кабинет. А с бързи действия на отговорните институции да се решат проблемите. Има отиграни модели, случващото се не е внезапно бедствие.

Истината е, че се пренарежда политическото пространство. Но нека това да не е на наш гръб и да не ни заглавичкват, че изборите са “най-демократичното” решение. А в същото време, с очерняне един друг, се опитват да ни натрапят правилния избор. Не, изборът вече сме го направили, не един път, а два пъти. На третия път стамната ще се счупи и ще е по-добре за всички, други да дойдат на техните места.

Шансът не е в хуленето, а в спешното откликване на житейските нужди. Уж всички са съгласни, че без парламент няма как да се управлява. А с всички сили се стремят да го разтурят. Не е ли налудничаво!?… 

Само че не ние ще сме тези, които ще ги лекуват. Нека им сърбат попарата тези, които от години ни ги натрапват, а сега, за да си измият ръцете, ги оставиха да станат и за посмешище!

понеделник, 9 август 2021 г.

Всяването на страх - и това не ни плаши

Прокоби за предстоящи ужасии за народа, ако в сряда предложеният от ИТН кабинет не мине или мине, наводниха медиите. След като номерът с окепазяването взе своето, сега политическите зомбита си искат това, което си мислят, че им се полага. Ако не го получат – потоп!.. Знаем и как ще се вайкат, като не докопат своя дял от порциите на властта. 

Още при предишните избори се видя, че всички са орел, рак и щука. Всеки се изживяваше като победител, независимо от резултата. И на едни следващи избори, очакваха, че ще получат полагаемото доверие от избирателите. Видя се обаче, че то пак не стига отново за самостоятелно управление. И, което е по-лошо, 62 процента от българите вече не гласуват. И това е трайна тенденция. Но това не впечатлява избраниците на народа.

Провъзгласеният от един разследван олигарх “елит на нацията” страхува “чалгарите”, че не получат ли подкрепата им, ще са отговорни за отиването на мандата в БСП. Но в действителност, може би искат да продължат да ловят риба в мътна вода. Зад “разумните” приказки на другите за “приемане на бюджет”, “план за възстановяване”, “коронозаплахата”, “пенсиите”, бизнеса”, също прозира двойственост. 

Но ние не сме вчерашни и знаем кои са. И изобщо не ни интересува вече кой им дърпа конците. Защото отдавна знаем защо. Още по-слабо ни тревожат черните им прокоби. Вижда се как са се запътили вкупон към казана, където дяволите с тризъбците ги чакат. Добрата новина е, че със всеки изминал политически ден, заложените мини от началото на прехода, гърмят и вече са на привършване. Няма как бившите да бъдат изчегъртани, нито пък те да се върнат във властта отново. Въпреки взаимното страхуване. Провалите на едните и на другите са предизвестени. 

Истината е, че тези, които наистина трябва да се страхуват, са тези, които през прехода си извоюваха да са партийна номенклатура. Както и тези, които се промушиха в политиката със слугуване и подаяния от НПО,  а напоследък ни размахват “борчески” биографии, напомняйки за някогашните “активни борци”. И дори се опитват да внушат на започналите да показват качества управленци, че само с можене, но без “биографии” не става. Ето, това ще е новият неизбежен сблъсък! Също с предизвестен край за “синьо-червената” номенклатура, както и за самонареклите се “умни” и “красиви”, които се видя, че не са нито “умни”, нито “красиви”, а само много кресливи.

четвъртък, 5 август 2021 г.

Развързване на "протестния" възел

 Мантри като партии на “протеста” и на “статуквото” са на път да изчезнат от политическия речник. Но на пръсти, тихомълком, не както се употребяваха гръмогласно от влезлите в парламента. Но не защото трябваше да се примирят, че нямат мнозинство за самостоятелно управление, а заради лъсналата непоносимост между лидерите им. Затова и партии на “статуквото” изведнъж се оказаха желан партньор за подкрепа на бъдещия кабинет. С 90% припокриване на приоритетите... Дори от ДПС възкликнаха, че се готви “буламач”. Любопитно “обръщане на палачинката”, но не и изненадващо, защото се е случвало много пъти.

Може да не е само плод на враждебност между “протестърите”, а на оцеляване, но случващото се има и друг положителен ефект – заклинанията от парламентарната трибуна, се сменят с общуване в името на благополучието на тези, които са ги избрали. Дори да приемем, че е само заради търсенето на общ език, но вече няма да е изненада предложеният кабинет да бъде подкрепен от доскоро противопоставящи се партии. Вижда се, че няма изгодни опции, но дилемата правителство или нови избори ще остане до гласуването в пленарната зала.

Дотогава ще се вдига “пушилка” и ще се чуват закани за протести. Парадоксално, те не идват от бившите управляващи, а от недопуснатите до “порциите” на властта. Факт е, че ГЕРБ преминаха през шумни обвинения за далавери, но с малко действителни щети, така че се очартава да бъдат силна опозиция, ако има правителство. И заради сегашното дразнещо обществото неразбирателство сред тези, които трябваше уж да ги изчегъртват, може да се върнат на бял кон с претенции към властта.

Това, обаче няма да стане с помощта на “улицата”. Не е възможно тя да обедини отново тези, които вече не могат да се понасят и да върнат във властта ГЕРБ, както се случи през 2014 г. Съмнително е да се организира нов хаос, подобен на есенните масови шествия и блокиране на улици. Не за друго, а защото избирателите ги изпратиха в парламента не да се облажват с постове, прикрити с популистки лозунги за “гарантиране необратимостта на промяната”.

Има и още нещо, което се вижда през последните дни – има нужда от нови лица, които да сменят изхабилите се в боричкания и интриги лидери. Номерът на олигарсите “стани, за да седна” също е неприемлив. Има необходимост и от президент, който да пази единството на нацията и да не противопоставя едни на други българи...

Сега е моментът, в който разумът трябва да надделее.  Всичко, което има да се случва, минава през работещ парламент и редовно правителство, а не през “избори до дупка”. И това трябва да е следващата мантра, която трябва да изчезне от политическия речник.

четвъртък, 29 юли 2021 г.

Не сме стадо, уважаеми политици!

Ясно е, че и Диоген с фенера да викнат, светци за министри трудно ще се намерят. Или ще открият далавери, или ще му открият срамни обвързаности, а може и просто да го окепязат, както е описал в произведенията си великият Алеко Константинов.

Ясно е, че щом замирише на власт, докопалите се до нея, ще забравят какво са обещавали и като хиени ще опитат да се облажат от нея. А тези, на които са им платили или са отдавна известни протежета на разследвани за далавери олигарси, ще трябва да се “отблагодарят” подобаващо.

Въпрос на проста аритметика е, че депутатите на БСП (36) и ДПС (29) са достатъни, за да може ИТН да направи правителство без подкрепата на “Демократична България" и "Изправи се БГ! Ние идваме!” Извиването на ръце за точно определени министри, както и последвалите “разкрития” за тях, правят враждата необратима. Друг е въпросът, че дори да има правителство, то може да се срине, преди да са изпълнени заложените приоритети.


Е, до подкрепата на ГЕРБ ли ще трябва да опрат, да попитаме в рамките на шегата!?


Нека не забравяме и сянката на президента, който подготвя преизбирането си. Ключови негови министри от служебния кабинет се провалиха с трясък, дори най-хвалените, вече отпадат от сметките за редовния кабинет. Тогава дали и за него не са по-изгодни нови избори “две в едно”!?…


Всъщност, ако “духът от бутилката” е на път да бъде изпуснат безвъзратно, по-добре е да се иде на нови избори. 


Има обаче един проблем. Но той е много съществен. Увлечени в своите си ежби, политиците се канят да ни пратят до урните без да ни питат. Сякаш сме безропотно стадо. Не, ние не сме стадо, уважаеми! Търпението ни се изчерпва. Затова, ако не искате, вместо към урните, да ни видете отново на улиците, по-добре си седнете на задниците и направете правителство. От вас чакаме решаване на проблемите, а не чешене на лични амбиции и слугуване на кукловоди.