Общо показвания

понеделник, 27 февруари 2012 г.

Бай Ганьо изплува от БСП

Първият пряк сблъсък между лидера на БСП Сергей Станишев и бившия президент Георги Първанов, негов опонент за поста му, се очаква да се състои днес в Перник, където двамата може да се срещнат. Станишев атакува родния край на Първанов, за да мобилизира структурите в своя полза и най-вече да покаже на ексдържавния глава кой кара партийния трамвай и че няма никакво намерение да сдава поста си. Всъщност сблъсъкът между двамата в този край започна още преди да се срещнат. Партийни фенове на Първанов от родното Ковачевци, водени от кмета Васил Станимиров, се заканиха да сложат знак STOP за Станишев, с което да му покажат, че е нежелан от червените в този край.
Червеният Бай Ганьо точи сатъра и се готви да прави избори в партията си. Агресивността на поддръжниците на Първанов е напълно обяснима. Още преди близо две години, когато създаваше печално провалилата се формация АБВ (Алтернатива за българското възраждане) стана ясно, че човекът, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, няма никакво намерение да бъде млад пенсионер. Очевидно 


впечатлен от подаването на топката между президент и премиер 


в Москва, Първанов без съмнение си е представял подобно развитие на нещата: той сега да стане лидер на партията и след победа на изборите - премиер, а Станишев, ако го слуша, може да бъде избран за президент още през 2016 г. Само че у нас такива постсъветски шарлатании не минават, тука днешните социалисти я карат като по времето на Тато. Веднъж сдадеш ли партийния пост, връщане на него повече няма. И всеки опит за реванш се наказва безмилостно. Че няма промяна в това статукво, показва и нежеланието на Станишев да участва в такава игра, а ожесточаването на привържениците на Първанов показва, че едва ли ще мине без хвърляне на партийни книжки и изключвания от Столетницата. Затова изобщо не ни учудва нервността на Първанов, изразяваща се засега в словесни изблици. Днес, в условията на никнещи като гъби афери, свързани с неговата дейност като президент, той самият разбира, че не само ще загуби битката, но може да бъде подведен под съдебна отговорност заради съмнителните обвързаности с криминалния преход. За съжаление видимото му поведение е съвсем друго. Вместо точно заради тези тайни връзки с кукловодите да се дръпне встрани и по този начин да запази партията си от нападки, той иска точно обратното. През седмицата в НДК, където не се бе появявал, откакто създаде провалилата се АБВ, той (без да споменава името на БСП) обвини своите в парламента, че не го били защитили достатъчно и допуснали да бъде създадена анкетна комисия, която да го разследва. Освен това беше на крачка да обвини

партийното

ръководство в заговор с  управляващите


“Дали ще имам формално някаква длъжност в БСП или не, това няма да ми попречи да водя остра полемика с ГЕРБ”, заяви той. Това му изказване пък противоречи на писмото, което написа до пленума на БСП, в което предлага да се обсъдят отсега възможностите за коалиране на Столетницата след парламентарните избори догодина.
На някой може да му се стори, че мътилката от разнопосочни хвърляния на камъни, която кандидат-лидерът с харамийския псевдоним прави, е, за да може по-лесно да постигне целите си. Това обаче не е така. Тя е преди всичко

израз на безпомощност и най-вече на страх


от последствията заради скандалните помилвания, разкрити напоследък, както и от осветяването на опасните връзки в миналото, жертва на които станаха двама негови съветници. Той самият вижда, че кукловоди са се покрили и дават знаци, че могат и без протежето си, стига да не ги закачат.
Няма да коментираме колко несправедлив е Първанов към своите в Народното събрание, защото Станишев бе този, който много ясно изрази партийната воля в негова защита от парламентарната трибуна. Ще допълним, че червеният лидер дори в преките задявки между двамата се държи на висотата на поста си. Вярно е, че Станишев, освен че води левицата от десет години, вече е председател на ПЕС. В същото време поредната лоша новина за Първанов дойде пак от Европа. Пастор Йоахим Гаук, бивш шеф на германската комисия по досиетата, ще е бъдещият президент на Германия. Съвсем ясен червен картон за сътрудниците на тайните служби на бившия социалистически лагер. Станишев води по точки и в словесните схватки между двамата. Например помолен да коментира въпросното писмо на Първанов дали не е „размяна на ръкавици” между двамата, той отговаря по следния начин: “Не си спомням да съм хвърлял ръкавици по Георги Първанов. Още повече нямам и в наличност, защото съм под наем. Миналия май се преместих от едно място на друго, голяма част от багажа ми е в кашони и цяла зима ходя без ръкавици, защото не мога да си ги намеря.” Това, че няма ръкавици за хвърляне, е видимата част на посланието на Станишев, тънката ирония е насочена към помпозното преместване на Първанов в панелката и бликащата от нея фалшива народност, гарнирана с ракийка и туршийка. Обвинението в парвенющина допълнително изважда от равновесие Първанов и

предизвиква байганьовщината на неговите поддръжници


Първанов може и да дойде в Перник, може да не дойде и да напише поредното писмо. Но вече е в цугцванг. Няма ресурс нито за подмолна битка, нито пък може да се крие от най-верните си привърженици, вместо да натрие пред тях носа на Станишев, защото това ще е признак на слабост. От друга страна, той не може да ги остави те да се саморазправят с лидера, като например да го освиркат или грубо да го нападнат по време на срещата. Най-доброто решение след вчерашния ден за прошка би било да се опита да запази сриващото се вътрешнопартийно доверие към него, като даде знак за помирение и оттук нататък се бори за запазването на единството на партията.. Но едва ли ще го направи. Ловецът с двете имена си е повярвал и няма как да разбере, че дивечът вече не му се доставя на пусия, че лесно да го отстреля. Така че грозните сцени предстоят.
Що се отнася до това, че някой му „вдигал топката” и че видите ли като я забие срещу мнимия враг, той ще повали в действителност Станишев, е пълня илюзия. Това си е нещо като бунта на вазовите чичовци. А не е и волейболен мач. Нито пък е националистически митинг, каквито Първанов оглавяваше в зората на демокрацията като кандидатдепутат от Общонародния комитет за защита на националните интереси, нито пък са онези демонстрации срещу НАТО, които предвождаше вече като партиен лидер. Защото тогава, нито съпартийците му (а още по-малко европейските социалисти), нито избирателите знаеха, че освен Георги е и „Гоце”. 

петък, 24 февруари 2012 г.

Парламентарни комисии на трупчета

За пореден път ставаме свидетели на мними опозиционни действия. Още в първия работен ден на парламента тази седмица (сряда, 22.02.) се показа защо дружбата между бившите комунисти и десните лидери не е от вчера. Депутатът Иван Костов заедно с червения Михаил Миков обяви, че създава алтернативна комисия, която да разследва случая с убийството на Мирослава от Перник и самоубийството на единия заподозрян по случая - Стойчо Стоев-Чочо. Както е известно, такава комисия вече съществува в парламента, а  новоизлюпената ще бъде нещо като нейна матрьошка, при това с неясен статут.
„Ние считаме, че нарушенията, които са допуснати, на човешките права, са много по-големи от тези, които се признават, и в тази връзка решенията, които има ГЕРБ за санкции за тези нарушения, са абсолютно недостатъчни. Комисията на Ципов заяви, че ще изслушва представители на МВР и прокуратурата. „Ние считаме, че това създава точно дефицита от информираност на обществото, защото освен МВР и прокуратурата има потърпевши хора, очевидци, които са в състояние да посочат важни обстоятелства.

Съмняваме се и в още нещо, което не виждаме 


- аз участвах в работата на комисията, даже наблюдавах действията на колегите. Ние се съмняваме, че тази комисия е нечувствителна към опитите да бъде подведено Народното събрание с определени факти и обстоятелства", обясни Иван Костов.
По този повод шефът на официалната комисия Красимир Ципов, депутат от ГЕРБ, с ирония попита в качеството на разследващ орган ли ще работи комисията на Костов, тя дали ще събира доказателства по случая в Перник и в крайна сметка ще внесе ли някакъв обвинителен акт, ще се произнесе ли като съд...
Тук е уместно да припомним, че преди повече от две седмици Костов заподозря полицията, че стои зад убийствата и нещо се опитва да скрие заради това. Зададе 10 въпроса, свързани със съмнения за сътрудничество на мъртвия Стоев с МВР, защо има разрешение за оръжие, при положение че е осъждан за тежко престъпление, и защо не е разпитван пред съдия, след като е бил заподозрян за умъртвяването на Мирослава.
Нека кажем направо – възможностите тази комисия да стигне до съществени разкрития са минимални. Причината е в едно решение на Конституционния съд от октомври миналата година, с което от правилника на парламента


отпадна задължението
 
всички държавни органи, длъжностни лица и граждани да предоставят необходимите сведения и документи във връзка с въпросите, предмет на анкети, проучвания и изслушвания, дори когато те са следствена тайна. Това решение е абсурдно, защото народните представители не може да се ползват с по-малко доверие от отбелязаните по-горе групи лица. Но това е факт, който бившият преподавател по марксистка политикономия не може да не знае. Това на практика означава, че Костов заедно с червените си приятели няма да стигне доникъде. Още повече, че тяхната матрьошка дори не е легитимирана в пленарната зала. А да се разчита само на добрата воля, няма да е достатъчно. Не за друго, а заради


откровено популистките цели, които се преследват


От една страна, се губи време, което може да се използва за приемането на законите, от друга страна (което е типична проява за хора, които отдавна са си плюли на физиономиите и в морално отношение няма какво да губят), се използват човешки трагедии за политически цели.  
Но трябва ли да се учудваме, след като неговият съпартиец Асен Агов, възмутен, че трябва да си замрази депутатското възнагражение, обиди по безпрецедентен начин избирателите, изказвайки предположението (чрез една псевдогротескова история), че те биха били щастливи, ако видят своите избраници да ходят голи и боси на работа и дори да се самобичуват за радост на късополите журналистки. „Аз си представям как в тази сцена ще спре един бял „Мерцедес", стъклото леко ще се свали и отвътре блондинка, вероятно за да спечели Божията милост да не й се спука некачественият френски силикон, ще подхвърли монета на депутатите и ще затвори и ще продължи със своя бял „Мерцедес". Обаче кой ще гласува за такива нещастници, уважаеми народни представители?", поясни Агов.
Специално за Костовия избраник


можем да разкажем тази история по друг начин


„Една сутрин хората, както обикновено, тръгват в редица по жълтите павета към работните си места, с вериги на вратовете, облечени само с по един чувал, боси при минус 15 градуса. В дясната си ръка държат бич и се бият по гърба за радост на шепа късополи журналистки. Представяме си как минава покрай тях един черен „Мерцедес", стъклото леко се сваля. Отвътре депутатът Агов подхвърля монета към хората, бързо вдига прозореца обратно и продължава. Питаме дали някои от тези хора ще гласува за тебе, уважаеми народни представителю?”...
По подобен начин Командира се възмути, че управляващите дарявали един милион от депутатската субсидия за бедстващите. Тутакси можем да попитаме с какво той и неговите съпартийци са помогнали на пострадалите. Още повече, че той самият обеща да го стори. Няма засега данни за негова помощ. Само ще припомним, че той като премиер


подари магаре на баба Марушка


от хасковското село Александрово. Новото добиче тогава замени предшественика си, изгорял геройски в големите пожари. Няма да правим паралел между неговото и сегашното управление. Но не може да не ни впечатлява популизмът на Костов, който не се е променил много през годините.
Не сме забравили и как изтегли депозита от 10 000 лв. от Централната избирателна комисия преди президентските избори миналата година, когато не регистрираха със сините общ кандидат. А можеше да го остави, защото тези пари не потъват някъде, а отиват директно във фонда за лечение на деца. Но Костов тихомълком предпочете да си изтегли парите. Преди няколко седмици пък поиска президентът Плевнелиев да свика Консултативния съвет по национална сигурност във връзка с енергийната сигурност. Пак преднамерена акция (своеобразна матрьошка на обявеното вече от държавния глава намерение да създаде съвет по енергийните въпроси), целяща да обслужи преди всичко личните интереси на лидера на ДСБ. В крайна сметка в тази връзка и най-вече заради пострадалите от наводненията, както и заради близките на жертвите на нагли отвличания и убийства, можем да попитаме Командира кога най-после ще почне да служи на тези, които са го избрали. Но няма да го направим, защото знаем, че това няма да го трогне. Той е убеден в своята непогрешимост. Но най-вече знае как да служи на тези, които му дадоха шанса да бъде на върха на партийната и държавната власт.
И които днес се опитват да запазят разклатените си позиции, използвайки като китайска капка сведените до минимум негови възможности.

сряда, 22 февруари 2012 г.

Счупените стомни на Меглена Кунева

Мнозина може би са забравили, но през не толкова далечната 2005 г., когато се водеха преговори за създаването на новия кабинет, Меглена Кунева без капка съмнение се обяви в подкрепа на участието на червените в правителството. Аргументите й бяха, че БСП е най-добре представената парламентарна сила и тя самата високо ценяла усилията им в предприсъединителния процес. Тези изявления тя прави, след като Столетницата не е успяла с мандата за съставяне на правителство, а тя самата е министър по евроинтеграцията в оставка. Ако днес бъде попитана защо е била толкова благосклонна към БСП по онова време и  почти безразлична към десницата, тя със сигурност ще отговори, че такива са били реалностите и е трябвало да се съобрази с тях. Притеснителното в един такъв на пръв поглед прагматичен отговор (или както тя самата казва, че в случая е трябвало да се освободи от емоциите) е, че 


той е нагледен пример за склонността й към колаборации. 


Тази нейна гъвкавост, особено изпъкваща през последните дни, когато с най-различни хватки се опитва да се оневини за участието й в създаването на ACTA, очевидно е високо ценена и днес в средите на кукловодите, които мислят за бъдещо коалиционно правителство, което да им върне разклатеното статукво. Не случайно бившият президент Георги Първанов в писмото си до съботния пленум на БСП пита съпартийците си „какви биха били границите на управленските компромиси при евентуално лявоцентристко коалиционно управление, които трябва да се дискутират предварително, а не постфактум?”. Не е нужно Първанов да посочва формацията на Кунева „България на гражданите” като евентуален техен партньор, защото заиграването му с бившата еврокомисарка не е от вчера. Особено ярко бе през лятото на миналата година, когато червените много се колебаеха да посочат Ивайло Калфин за техен кандидат-президент, защото още тогава социолози предричаха загубата му, дори твърдяха, че той няма да стигне до балотаж. Разбира се, това беше и част от играта на Първанов  да подготви връщането си на партийния връх. По-същественото е, че в осъществяването на сценария „Кунева – червен кандидат за президент”, още преди конгреса на БСП на 23 юли миналата година червени емисари обикаляли една по една видните фигури на партията с подготвен ход - на форума Стефан Данаилов да стане, да дръпне едно пламенно слово и да предложи бившата еврокомисарка като единствения спасителен вариант, с който БСП може да отиде на балотаж, а сам да й стане вицепрезидент. Точно тази легенда мотивирала Ламбо преди това дебело да подчертае, че не желае да е кандидат за държавен глава.
Това, че тогава този план не проработи, не означава, че той още не е валиден – този път за парламентарните избори.


Двете писти, по които тогава играха двата отбора 


на Столетницата, бяха всъщност проверка на възможностите за бъдещо съвместно управление. А събраните от Кунева близо половин милион гласове със сигурност са стимулирали кукловодите да организират създаването от нея на уж гражданско сдружение, но всъщност  поредната партия менте, която да бъде патерица на червените в бъдещо управление.
Този отечественофронтовски подход е бил винаги в основата на оцеляването на БСП през годините и стъпка, разбира се, в овладяването на цялата власт, както се случи по време на тройната коалиция. Само че едно е, когато си на власт да диктуваш правилата на играта, съвсем друго е и почти невъзможно това да става, когато си в опозиция. Борбата за власт в БСП тепърва ще се разгаря и срамните сцени предстоят. Що се отнася до „България на гражданите”, сдружението е пред провал, както се случи и с друго начинание на Ловеца с харамийския псевдоним – „Алтернатива за българското възраждане”. Накрая ще излезе, че всеки сценарий на бившия президент, който иначе се хвали, че няма изборна загуба, се проваля. Неуспялата кандидат-президентка Кунева вече загуби подкрепата на царистите. Не само че я загуби, но те първи посочиха съпричастността й към скандалното споразумение ACTA. Тя, съвсем обяснимо, започна да губи контрол и



оправданията є падат до нивото на махленски свади



Нейната тактика да отрича като комунист на разпит със сигурност ще отблъсне не само младите, но и малцината останали нейни съмишленици. Това е неизбежно, защото да се правиш на умряла лисица, когато от телевизионния екран се показва документ, от който се вижда, че при обсъждането на АСТА в списъка на присъстващите еврокомисари  е и еврокомисарят по защита на правата на потребителите Меглена Кунева, е не само смешно, но и обидно за избирателите. От документа ясно се вижда, че точката за разглеждане е решението да бъде изготвено и формулирано споразумението АСТА в окончателен вариант. И при това е поредното заседание, на което се обсъжда АСТА. Най-малкото, което трябва да направи след такива факти Кунева, е да се извини и да поеме своята част от вината, както например го направи един министър. Убедени сме, че тя няма да го направи, разчитайки на късата памет на хората и достатъчното време, което има до следващите избори. Само че тя не може да го прави до безкрай, тъй като скритите мини от нейни участия, било като еврокомисар и по-рано като главен преговарящ за членството ни в Евросъюза, тепърва ще избухват. Само ще споменем, че заради сключени от нея неизгодни параметри, се очаква на бунт да се вдигнат винопроизводителите. В готвения проектозакон за виното и спиртните напитки, който депутатите се чудят как да преформулират заради приетите от Кунева договорки за еврочленството ни, в раздел Втори, ал.2 е записано, че се „забранява засаждането на площи с винени сортове лози, некласифицирани по смисъла на ал. 1, като засадените подлежат на принудително изкореняване по реда на този закон”.  Според специалисти става дума за лозя, които са засадени след 1998 г. През тази година, заради една афера с хиляди декари, засадени над квотите лозя в Испания, Брюксел създава такива текстове, за да може да има стриктен контрол и



да не се злоупотребява с европейските фондове



У нас обаче Агенция за лозята и виното се създава за първи път през 1999 г. И до времето, когато са се водели преговорите за еврочленство, че и до днес, все още не са избистрени много от нормативните актове, с които се уреждат въпросите, свързани с лозовите масиви. Бъдещата Мадам Yes и нейният екип, вместо да се опънат по тази тема по време на преговорите за еврочленство, за да може у нас да се въведе нужният порядък и днес винопроизводителите (особено малките) да бъдат стимулирани, побързва да приеме всички условия на Брюксел, с което слага поредната мина на днешните законотворци. Изобщо не се съмняваме, че и това свое участие тя ще отрече. Само че ощетените едва ли ще й простят, защото, както е казал народът за такива хора, веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, и на третия път тя се чупи.

понеделник, 20 февруари 2012 г.

‎БСП тръгна по пътя на СДС

Вместо да превъзмогне обидата си, че не е поканен и да отиде и седне на последния ред на съботния партиен пленум, както обещаваше, бившият президент Георги Първанов реши като бащица да напише писмо до „васалите” си. Съдържанието на писмото образно може да се характеризира със следния виц: „Първанов се обажда в БНР:
Ало, радиото ли е?
Да, кажете.
Намерих един портфейл с 3000 евро, 1200 долара и 500 лв. Вътре има и шофорска книжка на името на Сергей Станишев.
И?! ...
Сега искам да го поздравите с една хубава песен!!!
Първанов, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, иска да присвои 10 годишния труд и поста на лидера на партията, като за благодарност го изпрати с една песен, заедно с петте му изборни загуби. Които загуби са единствено на Станишев, а ловецът с двете имена няма нищо общо с тях. Защото, както отбеляза един от президентските съмишленици, той няма загуби, а само победи...
Нищо ново под слънцето, тепегьозлукът е характерна черта за политиците на криминалния преход. Те нямат и друг избор, колкото и да искат да се представят като птицата Феникс, целите в бяло. Изобщо няма да обсъждаме колко „случаен” е техният избор през годините като се има предвид, че той винаги е бил дирижиран от кукловодите в сянка. Няма да се спираме и на фаталните последици, които имат техните амбиции за реванш за партиите, които са ги подкрепяли. (Типичен пример за това е, че зад десните, чийто лидер
бе Иван Костов, имаше близо 2 милиона и половина избиратели през 1997 г., а днес те са не повече от 60 000.) Ще пропуснем и шегички като „след като не можеше да присъства телом, намери начин да присъства духом” и че с „писмото си искал да презавери ловния партиен билет”, които провокира текста на човека с харамийския псевдоним. Няма да умуваме много и върху това защо все пак не е отишъл. Отговорът е много прост – защото той обича да бъде посрещан като победител, а не като редови. А след рехавата сбирка във Варна преди десетина дни, той знае, че зад любезността демонстрирана от партийната централа към него, се крие враждебност. Но ще спрем с това дотук и ще обърнем внимание на текста на писмото, защото той е типичен за хора, които бързо забравят миналото и се опитват с куха фразеология да се намърдат в настоящето, като излъжат първо съпартийците си, а след това, ако могат, и избирателите.
Това че още в самото начало, Първанов официално обявява, че ще се включи в надпреварата за лидерския пост не е новина.

Нищо интересно няма и в типичните за комсомолски функционер

от времето на Тато кухи два въпроса, които задава:
„Как да спечелим парламентарните избори, тоест не просто да надделеем над основния си опонент ГЕРБ, но да постигнем не символична победа, която да ни позволи да управляваме силно и убедително?
Как ще се справим с наследството от слабото и вредно управление на ГЕРБ; как ще преодолеем тежките последици от кризата и в състояние ли сме да очертаем по-ясен политически хоризонт на страната (не само до 2020-а, но и след това)?”
Следващият въпрос обаче е много любопитен: „Какви са параметрите на новата лява алтернатива (в контекста на новите глобални предизвикателства и в национален план, както и с оглед на тежкия идеен дефицит на политическата мисъл)? В състояние ли е БСП да наложи в дневния ред на българската политика темата за ограничаване и преодоляване на неравенството, която е ключова за редица граждански общности?”
Този въпрос искрено ни развесели, защото Първанов претърпя крах точно с тази тема, неуспешно опитвайки се да я развие чрез своя проект „Алтернатива за българското възраждане”. Бившият Конституционен съдия и член на ръководството на БСП проф. Георги Близнашки обяснява това с личностни характеристики на Първанов

като невъзможност да има визия, „поради  ограничения хоризонт на неговото политическо мислене”.

И точно поради тази причина „завръщането на Първанов обратно в БСП не трябва да поражда някакви особени свръхочаквания сред поддръжниците на левицата”.
Не случайно Станишев, който очевидно няма намерение да отстъпи поста си, (но знае как да крие истинските си планове), лаконично коментира не заявката, а отсъствието на Първанов като желание от страна на ръководството да приключи с „ритуалностите” и да се занимава с конкретните задачи за подготовката на партийния конгрес. А пък апаратния ход, с който Станишев даде възможност на партийните клики да запазят както лидерските си постове, така и парламентарните, с включването на точката в дневния ред на конгреса, показва, че той се е научил

как да лавира в своя полза в „гнездото на змиите”

Станишев безмилостно жегна Първанов и когато бившият президент се опита да хвърли вината за изборната загуба изцяло на него, припомняйки му между другото, че всички в БСП са наясно колко депутати са загубили с натрапения от тогаващния президент мажоритарен избор по време на последните парламентарни избори. Това само показва, че този, който си владее нервите е Станишев, докато Първанов губи контрол и прави грешка след грешка. От едната страна на барикадата е шефът на европейските социалисти (макар и временен), но със самочувствието на човек, който с един замах спечели битката срещу ACTA, а от другата страна е човекът, чието име всекидневно се

свързва с афери за помилване на убийци и наркотрафиканти,

както и че е бил чадър над Октопода. Отчетливо се вижда колко му е трудно на Първанов да прилага вродената си гъвкавост, когато зад гърба му вече не е авторитетната президентска институция, нито пък лидерския пост в БСП. Липсва подкрепата и на онези функционери, които му дадоха шанса да върви напред. Повечето от тях той моментално загърби, след като взе своето. Сега може да се опре единствено на тези, които също като него са обречени като рожби на статуквото. Лошата новина за Първанов е, че те също като него са достатъчно гъвкави и няма да се колебаят да го предадат, стига да им се гарантира запазването на техните лични позиции.
Истината е, че на червената олигархия са нужни нови маши, въпросът е доколко те  могат да бъдат намерени точно в БСП. И дали сегашният разкол в левицата не е дирижиран от нея, за да си осигури бъдещето, чрез нови мимикрирали от редиците на партията формации. А на Столетницата да отредят лутащата се роля на ни риба ни рак, каквато има днес Синята коалиция.
Едно от посланията на Първанов е към олигархията и то е, че ако бъде подкрепен за лидер ще е готов за нови коалиционни компромиси. Ще кажем направо, много евтин трик на човек, който все още не разбира, че не е сред играчите, на които може да се разчита.
Хубаво е също така в дните, когато честваме кончината на Васил Левски, да припомним на тези, които спекулираха с него, думите му: „Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя - губя само мене си...”. Жалко е, когато политици като Първанов правят точно обратното -искат да оцелеят на гърба на данъкоплатците, без да са си мръднали пръста за тях, макар че им обещаваше най-малко да е техния социален президент.

петък, 17 февруари 2012 г.

Мадам Yes свали маската

Маските на ACTA свалиха маската на Меглена Кунева. Затова изобщо не се учудваме, че иска да прехвърли вината от болната на здравата глава. Тя знае добре, че признае ли за затварянето на очите си по щекотливата тема в качеството й на еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, ще зачертае и малкия си шанс за политически реванш след изхвърлянето й от финалната фаза на миналите президентски избори. И сега младите хора, които тя се надяваше да привлече за избиратели, никога няма да гласуват за нея, след като нейни бивши съмишленици разкриха ролята й в прокарването на скандалното споразумение. Няма нищо по-лошо за младия избирател от това да бъде хванат един политик в двойнственост.


По-известната като Мадам Yes


бивша еврокомисарка, разбира се, не е сама в желанието си да трупа актив, яхвайки бунта на младите срещу ACTA. Но тя единствена досега не си признава вината. А напротив, опитва се да се измъкне, като обвини всички в единен заговор срещу нея.  Ще кажем направо: този мач сме го гледали. Не е твърде далеч времето, когато в БСП под натиска на кукловодите се колебаеха дали Кунева да не е техният кандидат за президент. И когато този номер не мина, решиха да я пуснат по втората лява писта за следващите избори. Отдавна се знае, че тя е свързана със същите кръгове, които днес искат да върнат на
партийния трон безработния бивш президент Георги Първанов. По този повод ще припомним малко известния факт за тяхната стара дружба още от времето, когато човекът, станал известен като първия български държавен глава с две имена, беше кандидат за народен представител на Общонародния комитет за защита на националните интереси и организираше митинги в Кърджали срещу връщането на имената на нашите сънародници. Точно по това време, когато по тези дирижирани прояви се размахваше плакат на тогавашния президент Желю Желев с турски фес, Кунева, по спомените на ексвеликия депутат Христо Марков, се появява във Великото народно събрание като


представител на Комитета за правата на човека


Става дума за същия комитет, създаден в края на тоталитарния режим, за да може да се неутрализират вече действащите дисидентски  организации и най-вече пред остро реагиращата международна общност да се представи възродителният процес като едно хуманно дело. В този комитет са небезизвестните комунистически функционери Констатин Телалов и Велко Вълканов. Кунева е представена на специално сформираната парламентарна комисия, (която трябва да посети Кърджали и разследва на място демонстрациите) като човек, вещ по въпросите за защита на човешките права. Един от първите, които разкриват каква е ролята й и кой стои зад нея, е друг ексвелик депутат - Румен Воденичаров (по това време минаващ за радикален седесар).Той казал следното за комитета „Телалов”: „Креатура на ЦК на БКП, де факто се ръководят от Държавна сигурност”. Той първи разкрива чия снаха е Кунева, (която вече крие тази фамилия) и допълва: „Едно от новите дарования на партията, която скоро ще стане първа демократка.” Още тогава е станало ясно, че


 „правозащитници” и „националисти” са двете лица на ДС


с които мрачната структура успешно е мимикрирала в различни ситуации по време на целия криминален преход.
Ето например как самият Велко Вълканов представя Кунев наскоро във в. „Дума”: „Спомням си, че Кунева тогава бе определена като "наше момиче" - знаеше се, че е снаха на изтъкнатия партиен ръководител Иван Пръмов - човек със сериозен принос към изграждането на нашето селско стопанство. Авторитетът на Пръмов се прехвърляше автоматически и върху неговата снаха. Тя се държеше скромно, сдържано и по този начин укрепваше предварително установеното към нея добро отношение. Такова отношение към нея имах и аз.”


След като знаем двойните игри на кукловодите, не трябва да се учудваме, че
днес Кунева се определя като десен политик



Тя всъщност е толкова дясна, колкото шестващата от близо година в новия парламент червено-синя опозиция. Затова Кунева винаги оттук нататък ще излиза от нерви и ще забравя поведението си на хрисим и ненатрапващ се човек, когато от гардероба се появи поредният скелет. Стремежът й обаче да ни накара да забравим политическата й биография започва да придобива болезнени размери. Не е нужно да припомняме всички нелицеприятни за нея факти от времето, когато тя беше главен преговарящ на България по присъединяването на страната в ЕС в правителството на НДСВ, после от 2002 до 2006 г. заемаше поста министър по европейските въпроси в две правителства. От 2007 г. до 2010 тя беше и еврокомисар, в чийто ресор бе защитата на потребителите. Ще отбележим само, че тази част от  политическото й битие е свързана с НДСВ и изобщо не е случайно, че точно нейните съратници царисти разкриха, че като еврокомисар си е затворила очите за ACTA

В крайна сметка не може да забравяш кой ти е помагал през годините и да си предан единствено на кукловодите. Не случайно я определят като протеза на Ловеца с двете имена. След като по-горе припомнихме за дългогодишните й връзки с бившия президент, сега става ясно и защо тя загърбва царистите, представя се за дясна, бори се срещу ACTA, иска да е птицата Феникс. Не трябва да има съмнение, че 


втората червена писта е в ход с поредната мимикрия на Кунева.


Зад гърба на Кунева наднича не само Първанов, редом с него е и Иван Костов, който първи прозря, че може да използва нейните фенове, за да си уреди още един мандат на недосегаем народен представител. Номерът с движението „България на гражданите” е своеобразно претапициране на подобни модели, използвани за поддържане на статуквото на Октопода. Няма да се учудим от появата на още няколко такива инженерни продукта. Целта е в следващия парламент те да вкарат достатъчен брой народни представители за създаването на поредното коалиционно правителство, обслужващо статуквото.
Всяко разкриване на неудобни връзки с миналото никак не се харесва нито на кукловодите, нито на техните маши. Защото това застрашава политическите им проекти още в зародиш. Иначе те така са се устремили към запазването на позициите си, че изобщо не забелязват как през годините опорочиха политическите партии, сега се опитват да опорочат и гражданските движения. Лошата новина за тях е, че действат по същия начин, както по времето на Тато, когато създадоха контролирания от ДС Комитет за защита на човешките права (в който е била и бъдещата Мадам Yes), за да запазят тоталитарния режим, но не успяха. Днес шансовете им да успеят са още по-малки. Затова и все по-често ще ставаме свидетели на неврастеничните им изцепки, а избирателите ще виждат истинските им лица.

четвъртък, 16 февруари 2012 г.

Гафове без край

Всеки ден научаваме за незаконосъобразни действия на бившия президент Георги Първанов и неговото вице. От писмен отговор до народен представител на министъра на правосъдието става  ясно, че указите, издавани от двамата не са били приподписани от съответния министър на правосъдието. А Конституцията на страната в чл. 102. ал. 2 казва изрично, че "указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър". В следващата алинея се изброяват 7 конкретни случаи, при които това не е необходимо, сред тях категорично не присъстват указите за помилвания и даване на гражданство. В отговора на правосъдния министър не се посочва кой е приподписал тези укази. Диана Ковачева казва, че указите, които са получавани в ГД "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) не са били приподписани от съответния министър на правосъдието, а са били "резолирани до ресорния зам.-министър на правосъдието или до главен директор на ГДИН. Същите се изпращат от администрацията на Президента само за изпълнение". Това на практика означава, че указите на невалидни.
Преди това пък стана известно от официално писмо на администрацията на новия президент, че Първанов не е издавал указ за упълномощаването на Ангел Марин. Помилваните от Ангел Марин престъпници през двата му мандата са 533. От тях над 150 души се оказаха предимно престъпници, осъдени за убийство и други тежки престъпления. Към тези съмнителни действия могат да се прибавят непрозрачното опрощаване на несъбиареми държавни вземания. Освен това депутатите смятат да разнищят и документите, свързани с даването на гражданство. В публичното пространство се появиха твърдения, че молбите за гражданство и помилване са вървели на конвейер, а двойката Първанов - Марин едва ли не са станали милионери от рушвети. Бегъл преглед на справката от дирекция "Българско гражданство" в Министерството на правосъдието показва, че за периода от 22 януари 2002 до 31 декември 2011 г. в дирекцията са били приети 132 288 молби за гражданство, а 81 749 са се сдобили с българско гражданство през същия период. Съотношението между подадените молби и даденото гражданство сочи, че от всеки три били одобрявани две. В сравнение с минали периоди се оказва, че в мандата на Първанов и Марин са били подадени 3.5 пъти повече молби за гражданство, отколкото за времето от 1990 до 2001 г., когато в дирекцията са депозирани 36 754 такива искания.
Данните в Министерството на правосъдието сочат, че в последните години от мандата си вицепрезидентът Марин е произвел най-много "нови" българи - 18 473. Допълнително дойде и новината, че нямало пари в президентската администрация за направата на близо 300 ордена, за които вече имало укази. По този повод ще отбележим мимоходом и скандалът около награждаването на своето вице от страна на Първанов с най-високия орден „Стара планина”.
Точно заради тези факти народните представители 

решиха да се заемат и разнищят тези действия на бившата президентска двойка. 

Това предизвика опозицията да се позове на Конституцията, в която се казва че държавният глава не подлежи на парламентарен контрол. Но мнозинството заяви, че  според основния закон Първанов е трябвало да се явява веднъж годишно при тях и да ги информира по различни въпроси от национално значение. Дори припомниха, че импийчмънтът срещу Първанов, който не можа да се осъществи, бил за това. За да не се стигне все пак до сезиране на Конституционния съд сините предложиха хитрата хватка да се проверят институционалните практики, свързани с приподписването на указите, (което е в техните правомощията) и така да се установи престъпването на закона от държавния глава. Любопитно е да се отбележи също така, че анкетната комисия по никой начин няма да иска отмяната на указите, нейната цел е да се преустановят подобен вид практики.
Затова и защитата на Първанов, който ще остане в историята като първия държавен глава с две имена – едно пред избирателите и друго, пред кукловодите на криминалния преход, от страна на депутати от БСП

показва единствено, че нещо не е наред в тяхната партия.

Фактът че лидерът им и бившият президент влязоха в пряка схватка за бъдещото ръководство на Столетницата, само потвърждава, че намеренията на Първанов за реванш минават и през разрушаването на парламентарното единство на БСП или най-малкото в превръщането му в привидно. Целта на кръга близък до Първанов ще е да използва всяка негова афера, за да го превърне в политическа жертва и трасира пътя му към върха на БСП. В крайна сметка те ще си решат как да постъпят – и едната и другата група има достатъчно аргументи в битката. Добре би било да изберат по време на предстоящия си конгрес човек, който да не носи негативите на миналото и да не попада непрекъснато под ударите на политическите опоненти и в полезрението на правосъдието.
Това, повтаряме, си е тяхна работа. Но не може да не отбележим притеснителното матросовското защитаване на тъмни каузи, които обществото иска да бъдат осветени.

Не може присъдите да бъдат публични

а помилванията да стават на тъмно. Това е най-малкото подигравка с жертвите им. Подценяват се и избирателите, защото те са тези, които пращат избраниците си, за да направят така, че всичко да бъде прозрачно. И те да знаят кой какви ги върши в държавата. Особено притеснителен е популизмът на дебатите при създаването на такива комисии. Тази, продължаваща с часове дискусия, показва и едни скрити намерения – да бъде изядено времето за съществената законотворческа дейност на депутатите.
Разбира се, че разкриването на истината е най-важното нещо. Защото само така може да се прекратят практиките, превърнали Октопода в същинския управник на държавата по време на прехода. Тези, които не искат това да се случи, са същите, които вчера в парламента се опитаха да попречат той да разследва действията на президентската двойка Първанов – Марин. Шансът за управляващите е, независимо от съпротивата, стъпка по стъпка да въведат европейските правила на управление на държавата, с което да приключат завинаги с двойнствения живот, който ни натрапваха кукловодите и техните маши.


понеделник, 13 февруари 2012 г.

Червен картон за Мадам Yes

Неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева, вместо да си затрае и скрие вдън земя, след като бе изобличена от своите, че не си е мръднала пръста като еврокомисар, защитаващ правата на потребителите, срещу скандалното споразумение ACTA, обсъждано в Еврокомисията, реши да отвърне на удара по един безпрецедентен, но характерен за политици като нея начин. Чрез страницата си във Facebook с нелеп сардоничен стил се опита да отговори на всички обвинения, отправени към нея през последните дни: „Реставрирам тройната коалиция, открадвам партията на Слави Бинев и се подписвам под АСТА според хора, с които се наложи да работя в част от кампанията ми за президент. Очаквам утре да прочета с колко деца закусвам сутрин. Очевидно генерирането на енергия в нашето сдружение уплаши бъдещите коалиционни партньори – ГЕРБ и БСП - и фабриката за компромати заработи отново с пълна сила. Явно така ще бъде след всяко социологическо проучване, посещение в страната или пресконференция на лицата на „България на гражданите”. Нищо ново, просто проява на лош политически вкус.”

Груба, но обяснима грешка от нейна страна да обвини всички за своите действия, явни и тайни. Но така се получава винаги, когато правиш с чужда пита помен и „забравяш” не само какви си ги вършил, но най-вече загърбваш тези, които са ти помагали в политическата кариера. Неблагодарността е тази, която рано или късно се наказва. Още повече че тези, които е излъгала, отдавна са повече от тези, които в действителност я подкрепят. Можем да припомним много такива случаи – от Габонската афера, през срамното участие в закриването на блокове в АЕЦ „Козлодуй”, менторското й поведение като еврокомисар (нямащо нищо общо с това, че преди всичко е български гражданин), подлъгването на избирателите на последните избори за депутати за Европарламента, (когато впоследствие тя отстъпи мястото си на друг), преминем и през кампанията й като кандидат-президент (силно подкрепяна от бивши царисти, които тя тутакси забрави в момента, в който реши да прави собствено движение) и стигнем до последните й лицемерни изцепки против ACTA, когато безцеремонно се опита да яхне гражданския протест за свои политически цели. Всъщност това, което е очевидно, е че тя

няма морални задръжки

И че е готова на всичко, за да осъществи своя реванш. Не се учудваме, защото тя не е сама в това. Като нея са и бившият президент Георги Първанов, който е готов да загроби партията си, за да се върне в играта. Същото прави и Иван Костов, който по времето, когато бе партиен лидер и премиер, имаше подкрепата на 2 500 000 избиратели, а днес са не повече от 60 000. Логичният въпрос, който възниква, е защо тези политици го правят, след като за всички е ясно, че са се превърнали в маргинали и нямат шанса да получат одобрението на избирателите, сърбали попарата им през всичките тези години. Отговорът е повече от ясен – кукловодите на криминалния преход всекидневно губят позиции и за да се спасят от заслуженото възмездие, се опитват чрез своите изпитани маши да върнат статуквото, осигурило им охолен живот на гърба на данъкоплатците.

Изобщо не се учудваме на факта, че

Мадам Yes си изпусна нервите

и изявлението й в Мрежата бе пропито с толкова злоба, която тя иначе винаги се е стремяла да прикрива. По същия начин само преди седмица разкритият в опити за тайни договорки Иван Костов, изпаднал в бяс и не знаещ какво да каже за свое оправдание, шест пъти употреби думата „лъжец” от парламентарната трибуна срещу човека, за когото преди това казваше, че е първият вътрешен министър, сложил главата си в торбата заради битката с Октопода.

В анализа например на Института за модерна политика, ръководен от бивши царисти, се подчертава безпристрастно, че „преговорите по ACTA се водят от Европейската комисия в периода 2007-2010 г. по безпрецедентно непрозрачен начин.”

В този период Меглена Кунева беше комисар за правата на потребителите, в т.ч. на интернет потребителите и според ИМП е подкрепяла позицията на Европейската комисия за приемане на ACTA. И авторите му обвиняват Кунева, че тя

не е предприела нищо

за да информира българските граждани за опасностите, които споразумението съдържа. Но вместо да си признае това свое нищоправене, тя се опитва да прехвърли вината другаде. С което на практика си вкарва автогол, защото тя не отговаря на съществения за българските интернет потребители въпрос, че може грубо да им бъде нарушено основното право в демократичния свят - свободно да общуват помежду си.

Двойният стандарт на провалилата се кандидат-президентка си личи и в очевидно демагогското й твърдение, че "интернет е свободно пространство и трябва да остане такова. Всички действия, които могат да доведат до увреждане на фундаментални човешки права и свободи, трябва да бъдат изключително внимателно обмисляни, за да не се допусне това".

Известно е, че тази й двойнственост не е от вчера. Знае се, че преди десети ноември тя предпочиташе да е Пръмова (заради известния по онова време комунистически функционер, чиято снаха беше и продължава да бъде), но след промените стана отново Кунева (заради репресираните от режима нейни близки).

Разбираемо е и нейното невъздържано изказване. Тя не може да не си дава сметка, че младите избиратели, към които бе насочила посланията си, след аферата й с ACTA вече са я отписали


и каквото и да каже оттук нататък, няма как да ги накара да гласуват за нея на следващите избори. Увисват и всички нейни призиви за свобода и демократичност. Нейната болезнена реакция всъщност се обяснява с червения картон, който оттук нататък ще й бъде показван при всеки опит да се представя цялата в бяло.

Това обаче, с което ще се съгласим, е признанието й, че никога не е участвала и не е имала отношение. Защото като еврокомисар това бе главната й задача - да не участва и да няма отношение нито в енергийните афери (които по-късно се превърнаха в „голям шлем” за нейните патрони), нито в намалените субсидии за селското стопанство, нито в грандоманските изисквания за животновъдните ферми и мандрите... Или както пише един развеселен от словоблудството й интернет потребител: „Пръмова е вода ненапита! БПЦ ще я канонизира приживе!”

По този повод ще допълним, че вчера Мадам Yes ни изненада, като призна, че е казвала и "No". Но няма как да й повярваме, че е казала "Nо", та тя отговаряше с „Yеs” още преди да са я питали.

Досиета за скриване

Скандалите, които съпътстват поредната порция обявени агенти от Комисията за досиетата, започват да придобиват водевилни отенъци. Тези, които изтъкваха, че се гордеят от службата си за родината като агенти (но преди да ги разкрият си траеха), сега са решили отново да се потопят дълбоко, използвайки мнозинството си в Конституционния съд. Заради висящо дело, заведено от Стоян Сталев ­ бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, обявен като бивш агент на тайните служби, тричленен състав на ВАС е поискал от Конституционния съд (КС) да отмени чл. 25, т. 3 от Закона за досиетата, според която „наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето, са достатъчни, за обявяването на неговата принадлежност към ДС.” Това са всъщност придобилите популярност „картончета”, удостоверяващи реалната им принадлежност към ДС. Конституционният съд е допуснал на 2 февруари делото да се гледа по същество.
Без да коментираме само ще отбележим, че същият състав на ВАС има решение по идентичен на този на Сталев казус, но то
е в полза на Комисията по досиетата
 и с противоположни на новите є доводи юридически аргументи. Те са отхвърлили (15.11.2011) подобна жалба на Красимир Парашкевов против решение на комисията, с което той е обявен за сътрудник. Лицето е проверено като началник-сектор в Министерството на отбраната в периода 2007-2008 г. и е огласено през януари 2011 г. като агент "Иво" на Трето управление на ДС от 1988 г.
Прави впечатление също, че Сталев, който през 1990 г. е и съветник на
президента Желю Желев и беше разкрит като сътрудник на ДС още през 2008 г. в качеството му на министър на външните работи в служебното правителство на Стефан Софиянски, тогава не се е възползвал от предвидената от закона съдебна защита, а го е направил едва през 2011 г., след повторното му огласяване.
Шефът на Комисията Евтим Костадинов вече съобщи, че подготвят свое становище. По делото в КС освен комисията конституционните съдии са допуснали като заинтересувани страни Народното събрание, президентът, Министерският съвет, министърът на вътрешните работи, ВАС, главният прокурор и Българският хелзинкски комитет. В 7-дневен срок от 2 февруари т. г. те трябва да изпратят писмени становища в съда.
Откакто комисията съществува, тя няма загубено дело. Но сега за първи път след приемането на закона през декември 2006 г. с огромно мнозинство (и по време на тройната коалиция), той е атакуван на такова високо ниво. (През 2010 г. беше направен опит за бламиране на закона за досиетата пред КС чрез омбудсмана, по това време Гиньо Ганев. След заседание на неговия консултативен съвет, включващ и бивши конституционни съдии, искането e било отхвърлено като неоснователно.)
Затова сега, след като това дело вече е допуснато, залогът е голям, защото до голяма степен ще се обезсмисли самият закон и процесът на декомунизация чрез разкриването на архивите на бившата ДС ще бъде блокиран. Атаката се осъществява и в момент, когато предстои
обявяването на агентите на ДС сред кредитните милионери
Битката за разкриването или скриването на агентите се води от зората на демокрацията. За първи път този въпрос е поставен на Кръглата маса през 1990 г. на тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев, който става известен и с унищожението на хиляди досиета. Първите разкрити досиета скандализират с подбора си още през Великото народно събрание, като оставят съмнения за дирижирана десница, тъй като повечето агенти се оказват нейни лидери. През 1997 г., когато пък десницата имаше пълно мнозинство, създадената от нея комисия „Бонев” скри по нареждане на премиера Иван Костов мнозина десни депутати, подлежащи на разкриване, някои с хватката „реактивиране”. Вторият удар бе нанесен от Конституционния съд, който отмени три разпоредби, като с първите две от кръга на проверяваните лица са
извадени президентът и съставът на самия Конституционен съд.
(10 г. по-късно се оказва, че трима от съдиите са били агенти на ДС.) Третият текст забрани огласяването на тези, които са само с картончета. Тук е много важно да се отбележи, че КС не е разгледал причините за оставането на агенти само с картончета. А това е свързано с незаконното унищожаване на досиета по времето на Семерджиев. Не само заради юридическата страна този въпрос подлежи да бъде разгледан. Той има и морална стойност, защото не е справедливо да се крие от обществото репресивният апарат на тоталитарната комунистическа държава. Оставяме настрана въпроса защо на едни са им били унищожени делата, а на други не и
дали не са валидни същите мотиви и за днешните действия
за новото им скриване. Няма да се спираме и на отдавна битуващите съмнения, че нищо не е унищожено всъщност, защото копия на целия архив се пазели на различни места и от различни хора...
Не трябва да има съмнения, че това дело е част от битката за оцеляването на Октопода и реанимирането на криминалния преход. Ако отново се запазят в тайна от обществеността архиви на бившата ДС, ще бъдат скрити близо 70% от агентите, повечето заемащи отговорни длъжности и днес).Отзоваването на посланици, разкрити като част от бившия репресивен апарат, и катарзисът сред висшия клир са само част от полезните за демократичното развитие на страната ни факти, дължащи се на закона. Не можем да не отбележим и скандалното разкриване на бившия президент като агент, тъй като то има добър ефект вече при подбора на кадри. Със сигурност ще помогне и за прочистването на самата БСП от зависими хора и ще отвори пътя на младите към нейната промяна.
Съвсем естествено възниква въпросът след като са минали толкова години и вече има достатъчно хора, които със сигурност не са зависими, а и те самите слабо се интересуват от тази тема, защо се вдига толкова много шум. Отговорът не се свежда само до това, че трябва да се отрежат пипалата на Октопода, а е в това, че няма начин да се върви напред, ако тази страница се затвори, без да бъде прочетена докрай. Освен това няма да скрием, че и това не е достатъчно, защото заради шума около досиетата не е разнищено как и защо е била създадена репресивната машина, кои са тези, които са я наложили и кои са изпълнителите на нейните повели.

събота, 11 февруари 2012 г.

Човещина трябва

Иван Костов, който обича да се прави на вярващ, винаги забравя, че според Евангелието на Матея (22:39) втората голяма заповед е: "Да възлюбиш ближния си, както себе си". Което означава, че когато той е в нужда, винаги трябва да откликнеш. Лидерът на ДСБ  изтърси куп глупости вчера без да му мигне окото – веднъж в сутрешния блок на ТВ7 и втори път в парламента. В желанието си да отклони вниманието от собственото си премиерстване и да не поеме част от вината за водната трагедия, сполетяла страната ни, той обвини всички власти за всичко. Не се посвени да атакува и канцлера Ангела Меркел, че имала задни мисли срещу страната ни. Всъщност от началото на миналата седмица бившият преподавател по марксистка политикономия се опитва да вбие клин и в отношенията ни със страни като Русия и САЩ, използвайки болезнената за страната ни тема за енергийната независимост. Целта е ясна - управляващите да бъдат злепоставени и да бъдат вкарани в капана на противопоставянето ни със страни, които са добронамерено настроени към нашата. 
Защо ли обаче когато телевизионният водещ го запита какво прави той, за да помогне на пострадалите от водната стихия, лидерът на ДСБ смотолеви, че щели тепърва да организират събиране на помощи.
Ех, Костов, Костов, човещина трябва!

сряда, 8 февруари 2012 г.

Командирски кроежи

Лидерът на ДСБ Иван Костов се опитва да подложи динена кора на новия президент Росен Плевнелиев още в началото на мандата му. След заседание на партийното ръководство в понеделник (6.2.) той предложи държавният глава да свика Консултативния съвет по национална сигурност, който да обсъди въпросите на енергийната сигурност на страната и да ги постави в центъра на вниманието на всички отговорни за българската политика институции. Според Костов това щяло да има силно въздействие върху външната и вътрешната ни политика и те оттук нататък щели да се водят в условията на засилване енергийната независимост като съществена част от националната сигурност на страната. Като основен аргумент бившият премиер изтъкна намаляването на доставките на газ с близо 30% от страна на Русия през последните дни, както и скока на цената му на световните борси заради повишеното потребление. Малко по-късно той изплю камъчето като каза, че до 30 март т. г. предстои да се вземе окончателното решение дали да се изгради АЕЦ „Белене”. Очевидната цел на бившия преподавател по марксистка политикономия е да вкара държавния глава  в условията на

ескалиращо противоборство с Русия

Втората, но не по-маловажна цел на Командира, е да спечели максимум лично за себе си дивиденти в икономически и политически план.
Нищо ново под слънцето, ще възкликнем обаче ние. Действително той, освен с поредната интрига, не ни изненадва с нищо ново, което да предизвика държавният глава да изпълни правомощията си, като свика въпросния консултативен съвет. Първо, на този етап газова криза от мащаба на онази през 1999 г. няма. Второ, (което е по-съществено), президентът Плевнелиев нееднократно е заявил като свой приоритет енергийната сигурност на страната ни. Подчерта го във встъпителната си реч, заяви го и на държавния секретар Хилари Клинтън в неделя.
За да не бъдем голословни и за да не даваме възможност и някой друг политик да последва популизма на Костов, ще повторим казаното от президента Плевнелиев от парламентарната трибуна:
„В българската енергийна политика е нужен нов подход - прагматичен подход, основан на енергийната ефективност, независимост и либерализация. Това са приоритетите, които са водещи при взимането на решение, а не проектите. Моята цел е енергийно ефективна, зелена България. България, която не зависи от волята на един или друг доставчик, а независимостта се поражда от конкуренцията и правото на избор.” Абсолютно в същото Плевнелиев е уверил и г-жа Клинтън, като й е казал, че ще спазва тези три приоритета. Държавният глава е посочил и мястото, в което те ще бъдат развити - Национална програма за развитие 2020. Там специално внимание ще се обърне на енергийната ефективност. Плевнелиев казва и как това ще стане: „Аз ще отворя вратите на президентството за всички, които имат какво да кажат. Още в първия месец ще заработят 5 съвета. Те ще имат ясни и подготвени програми. Ние искаме да бъдем максимално прозрачни към българските граждани. Поканили сме неправителствени организации, гражданска квота, профсъюзи, работодателски организации, министрите ще бъдат там, ще бъдат там представители на академичната общност, на университетите, всеки, който има какво да каже по националните приоритети или по темите, които се зададат. Ще има ясен регламент за действия, за да не се превърне в говорилня, и ще го излъчваме в интернет, за да може българите да видят какъв е дневният ред и какви решения се предлагат по него.”
Не на последно място този подход ще сложи край на задкулисието, което доведе инициативите в енергийната област на бившия президент Георги Първанов до злополучния „Голям Шлем” и

 гьола в АЕЦ „Белене”

Тоест, избирайки да води нов тип политика, с европейски маниери, Плевнелиев се кани да оправдае очакванията на българите (в този труден за всички кризисен период) да обединява, а не да разделя, да помага за стабилизирането на страната, а не за нейната дестабилизация. Нещо повече, неговата цел е и по-голяма – да надгражда вече постигнатото.
Точно това очевидно Костов не иска да се случи. А да се продължи традицията на тесния формат от партийни лидери, заинтересовани министри и шефове на тайни служби. От такава тайнственост никой няма полза вече. Тя би върнала управляващите в лоното на Октопода и неговите кукловоди. Откровеният подход е този, който печели. Например само преди два дни се видя колко е въздействащ той, когато след срещата с държавния секретар премиерът Бойко Борисов съвсем откровено каза "българската природа, екологията и оставането на природата на страната за бъдещите поколения е на първо място, едва след това са финансово-икономическите ползи".
Не можем да си представим Георги Първанов да каже такова нещо за АЕЦ „Белене” в присъствието на Владимир Путин...
Това е, което очакват българите, това е подходът, който веднъж завинаги ще приключи криминалния преход. А Костов се опитва да върне назад във времето новия държавен глава.
Тази хватка не е прилагана за първи път от Костов. Няма нужда да се връщаме във времената от неговото премиерстване, за да видим, че той не си е мръднал пръста, за да осъществи тази енергийна сигурност на страната ни, за която днес говори. Няма да споменаваме прочутите приватизационни сделки, които направиха страната ни още

по-зависима от бившия Голям брат

Едва ли и американските ни партньори от НАТО не са наясно какво действително цели Костов със сегашната офанзива за започване на проучвания за шистов газ. Те виждат и как в продължение на повече от година в пленарната зала Командира се заиграва с БСП, които бяха на път да загробят енергийно страната ни за стотици години. Разбира се, едва ли има някой против това да се състои широка дискусия и на нея да се вземат онези дългосрочни решения, които ще покажат на света, че у нас има национална общност и стремеж към независимост. Както вече обяснихме, президентът Плевнелиев вече е посочил и мястото, където това може да се случи.
Така че изводът, който можем да направим за последните ходове на Командира, е, че те няма да могат да накарат държавният глава да бъде подведен от тях и да вземе грешно решение. Действията на лидера на ДСБ обаче показват, че червено-синята мъгла едва ли ще спре подмолното рушене на всичко, което пречи на личното оцеляване на всички, облажили се в тази мътилка и неискащи да пуснат кокала.

понеделник, 6 февруари 2012 г.

Миша дупка за Ловеца с двете имена

Бившият президент Георги Първанов сбърка 4 февруари с 9 септември. Защото преди 15 години на този февруарски ден под натиска на разбунтувалия се народ мимикриралите в социалисти бивши комунисти претърпяха второ голямо поражение след 10 ноември 1989 г., когато бе свален дългогодишният диктатор Тодор Живков.
Първанов, разбира се, не може да чака да дойде паметният за Столетницата, 9 септември, за да започне чак тогава реванша за лидерската си позиция. И използва мижавото си участие като придружител на тогавашния неформален лидер на БСП и кандидат за премиер Николай Добрев в драматичните събития през януари и февруари 1997 г., за се представи днес като героя, спасил партията от погром. И на когото социалистите отново трябва да се опрат, ако искат да си върнат властта след пет поредни изборни загуби. Първанов, който ще остане в историята преди всичко с двете си имена - едното пред избирателите, а другото, което са му дали кукловодите от бившата Държавна сигурност, не се свени и да използва факта, че Добрев вече не е между живите, за да пренапише в своя полза историческата среща с президента Петър Стоянов, когато той

принуди БСП да се откажат

от мандата си за съставяне на правителство. Видимо раздразнен от приписаната му от Стоянов пораженческа роля, Първанов заяви в събота на сбирка във Варна, носеща фамозното заглавие „15 години по-късно. Къде се дянаха лидерите?” следното: „Претенцията на господин Стоянов ми е малко смешна. Ако той тогава беше казал, че не приема предложението за състав на кабинета, нищо по-лесно от това да се приберем на „Позитано” и да обявим, че президентът на републиката е нарушил конституцията, и да сменим дневния ред на конфликта, което за щастие не се случи”. Няма да коментираме тона, който много напомня за страшния призив „По-добре танковете да дойдат”, изречен от един бивш негов съпартиец, но за да не бъдем голословни, ще припомним как точно се е стигнало до отхвърлянето на подготвяното от БСП второ правителство след оставката на Жан Виденов. Политическата ситуация след сблъсъците, ескалирали на 10 януари 1997 г., се усложнява от отказа на Желю Желев да връчи мандат на социалистите за съставяне на правителство, както е по конституция, тъй като те са най-голямата парламентарна сила. Встъпилият в длъжност Петър Стоянов обаче го прави на 28 януари, седемдневният срок за съставянето на правителство изтича на 4 февруари.


Стоянов съвестно изпълнява конституционните си задължения
но още вечерта на 3 февруари, след завръщането си от първото си посещение в Брюксел, призовава социалистите да върнат мандата. Отваряме една скоба, за да кажем, че народният гняв избухва не за друго, а заради опита на червените през близо двата месеца след оставката на Виденов да запазят властта на всяка цена дори с хватката, прилагана вече веднъж, на коалиционен кабинет като този на Любен Беров. Ако БСП бяха върнали тутакси мандата, нямаше да се стигне до тези ексцесии. До последния момент обаче, както се вижда от дискусиите в самата БСП, те са искали да преметнат всички и да останат на власт. Затова и на 4 февруари Добрев и Първанов идват по обед в президентството с готов състав на правителството. Но както днес припомня Стоянов, влизат през задния вход, за да не ги линчуват демонстрантите пред „Дондуков” 2. При представянето на папката президентът им отказва с пълното съзнание, че се движи

на ръба на конституционните си правомощия
И свиква консултативния съвет, където червените окончателно решават да се откажат от мандата си. Днес, при липсата на основния свидетел, Първанов иска да припише на себе си връщането на мандата като стратегически ход.
Истината е не в създадената  митология, че  имало две папки – едната със състава на правителството, другата празна, а в носеното от Добрев изявление, за което в БСП не искат да си спомнят. Разбирайки, че Стоянов играе твърдо, Добрев му връчва следното писмо:
„Намирам, че при създадената обстановка е невъзможно да се състави необходимото на страната правителство, поради което заявявам, че отказвам да бъда избран за министър-председател, както и да представя за избор в Народното събрание състава на новия Министерски съвет. Връщам Ви връчения ми от Вас мандат." В името на мира Добрев всъщност не се е съобразил с партийното решение и като кандидат за премиер е постъпил достойно, като на своя глава е откликнал на Стоянов и е върнал мандата.
Очевидно е, че Първанов незаслужено се

опитва да се намърда между двамата

които са действали достойно. Вместо да припомни честното поведение на Добрев, човекът с харамийския псевдоним пак се опитва да прави с чужда пита помен. Тука е уместно да припомним, че Добрев е знаел като вътрешен министър в правителството на Виденов, че Първанов е имал досие в бившите тайни служби. Дори е възкликнал, като го видял: „Е, какво ще го правим нашия Джорко?” Едва ли Първанов щеше да стане президент, ако двете му имена бяха станали известни още тогава. Това премълчаване само показва зависимостта на Първанов от кукловодите на криминалния преход. Тази зависимост, от която той публично винаги се е разграничавал (дори се е опитвал да се измъкне, но не е успявал), всъщност му е гарантирала постовете още от времето, когато бе кандидат- депутат на националистическия Общонароден комитет за защита на националните интереси в зората на демокрацията. По този повод би трябвало дори да се възмутим от изявлението му от събота, че днес има дефицит на лидерството и че имало имитация на действия и че се преливало от пусто в празно, защото точно той по време на десетгодишния си престой на „Дондуков” 2 направи всичко възможно да бъдат  създадени  „пластмасовите лидери” на  малки партии използвани за изпълнение на политически екзекуции и най-вече на отечественофронтовски инициативи, гарантиращи икономическия възход на Октопода.
А какво да кажем за снимката с миша дупка в стената, показана на форума в събота, която трябваше да илюстрира как някои (вероятно социалисти) се крият и не искат да излязат лице в лице истинския лидер на БСП. Или пък за израза, употребен от Първанов за сегашните управляващи, че действали според израза на съветския лидер Леонид Брежнев „Икономиката икономична дело на всеки”. Само тези два детайла са напълно достатъчни, за да се

види ниският таван на интелектуалните възможности

на Ловеца с двете имена. Бихме могли да коментираме и призива му за електронни магистрали вместо истински като римейк на онзи виц от времето на Тато, че не били компютри, а компоти, но ще се въздържим. Не за друго, а защото тепърва ще се види кой ще се опита да се скрие в миша дупка. Не от срам, защото той такъв няма, а заради поразиите, които е вършел като държавен глава. Някои от тях като помилванията на убийци, опрощаването на дългове и все повече изплуващите връзки с Октопода подсказват, че левицата не я чака нищо добро, ако своевременно не се освободи от Първанов и неговото агентурно обкръжение.

събота, 4 февруари 2012 г.

"Красна поляна" не е "Бояна"