Общо показвания

понеделник, 28 юли 2014 г.

Новите предизвикателства

Две събития през отминалата седмица – оставката на правителството и отговорът на въпроса “Кой?”, прибраха преднамерено изпуснатия дух обратно в бутилката, но изправиха политическата класа пред нови предизвикателства. Това, което е ясно засега, е, че кукловодите на прехода са изпратени в задънена улица, а техните политически ментета и протестъри са обезоръжени. Те, разбира се, все още са на крилете на еуфорията от “победата”, но тепърва ще разберат, че няма как да се включат в политическата игра само с демагогията на взаимнозключващи се, объркващи избирателя послания или с песни и танци по жълтите павета. Има и още по-лоша новина за тях – тя е, че в обществото се изгради трайно недоверие към тях, защото лъснаха връзките им със задкулисието и тинк-танковете, скрити зад сянката на НПО-та с “демократични” цели. На фона на недоимъка на хората и всекидневната битка за хляба се оказа, че те добре осребряват пушилката, която вдигаха в продължение на повече от година. А това няма как да им бъде простено. Както няма да бъде простено на онези политици, които се опитваха през цялото време да яхнат протестите, за да постигнат своя реванш. Затова не трябва да се учудваме, че бившата опозиция от ГЕРБ, както и БСП смениха тона. Но докато едните започнаха да демонстрират разум, другите продължиха да затъват в блатото на изборния неуспех от последните избори. Няма да коментираме защо ГЕРБ започнаха да търсят съгласие, а червените се превърнаха в неконструктивна опозиция, напомняща за партизанските им години. Изводът, който може да се направи по този повод, е, че шансът е в съобразяването с реалностите, минаващ през добронамереното политическото общуване и спешното договаряне на националните приоритети. Не е нужно да се правят спекулации и подклаждане на ново противопоставяне. Под вола няма теле - “сближаването” между ГЕРБ и ДПС е единствено заради обществената полза. И можем да го характеризираме със следния поучителен разговор, приписван на двама световни политици:

Когато Голда Меир била министър-председател, много се старала да накара Хенри Кисинджър да даде на Израел приоритет във външната политика. Той й изпратил писмо: “Бих искал да Ви информирам, че аз съм, първо, американски гражданин, второ - външен министър на САЩ, и трето - евреин.” А тя му отговорила: “В Израел четем от дясно на ляво...” Така че това, което трябва да ръководи нашите политици, е народното благополучие. Но преди това трябва да се стъпи на онзи надпис на фасадата на Народното събрание - “Съединението прави силата”. Резултатът от евроизборите и благоразумният отказ да се продължи една вече нереална политическа ситуация ни дават основание да се надяваме, че може да се осъществи плавна промяна на изчерпания политически модел. Тези от политиците, които са се превърнали в символ на криминалния преход, би трябвало да осъзнаят, че само оттеглянето от политическата сцена би ги спасило от изхвърлянето им на политическото бунище.

Това няма как да стане с обличането на овчите кожи на привидното съгласие, нито пък със смяната на партийни лидери с подходящи кукли на конци

Отстъпването на крачка назад, (но не с цел снишаване докато мине бурята , както се изразяваше бай Тошо, и разгръщането на реваншизъм след изборите наесен), е точната политика. Нашата конституция, стига да се спазва, дава достатъчно гаранции, за осъществяването на желания плавен преход. Не трябва де се съмняваме, че и водещите политически партии имат ресурс, за

да не допуснат издънки 

Както е известно, като част от националното съгласие за решаването на кризата, ДПС вече предложи създаването на национален борд, който да движи въпросите, свързани с усвояването на европарите. Идеята е този борд да работи независимо от това кой ще е на власт. За да се случи това, трябва да се осъществят реформите в здравеопазването, образованието, ВиК сектора, транспорт и регионална политика, да се приеме нов закон за обществените поръчки и такъв за еврофондовете. Решение трябва да се постигне и по отношение на парите за общините.

Като основна причина се сочи това, което се случва в момента с усвояването на средствата от еврофондовете за изминалия програмен период и забавянето на споразумението с ЕС за новия. Във всички програми има проблеми, има рискове от загуба на средства. И това, искат не искат, политиците трябва да го решат.

Същественото в случая е, че те вече имат поле за взаимодействие

И то ще е част от рамката на бъдещите споразумения. А защо не и на обща коалиционна политика.

Търсенето на приемливи пътища обаче не трябва да заблуждава и успокоява обществеността, че ще има лесни решения. Преди всичко трябва да има ясно съзнание, че усилията на едните неизбежно са свързани с жертви и от тези, които дават гласовете си.

По същественото в случая е, че хората не трябва повече да се подвеждат от машите на кукловодите. Самонареклите се “умни и красиви” няма да мирясат. Те знаят че техният хляб зависи единствено от мътната вода, в която кукловдите най-лесно

могат да уловят рибите, гарантиращи им връщането на статуквото

Ако фалиралите икономически кръгове не бъдат изхвърлени от политическия живот, те ще продължат намесата си в него. Не за друго, а защото нямат друг избор. Що се отнася до “протестърите”, те са по-малка грижа. Видя се, че лесно стават плячка на едни или други политически интереси, а това неизбежно ги дискредитира. Затова обществеността не трябва в никакъв случай да се надява, че простата смяна на една власт с друга власт, ще им реши проблемите.

Всъщност, на ход отново е политическата класа, сега е моментът тя да се върне на висотата на нейния избор. От нея зависи дали ще даде възможност да се осъществи новия политически път, или ще продължи затлачването,  което всички виждат - не решава проблемите на хората.

петък, 25 юли 2014 г.

Протестърски илюзии за една оставка

Веднага след оставката на кабинета, депозирана в 17,59 часа в Народното събрание в сряда, станахме свидетели на спонтанна, но притеснителна еуфория на протестърите. Тези, които от месеци не се бяха появявали по жълтите павета, сега изведнъж се обявиха за победители в напъните за свалянето на кабинета. Всъщност за всички е ясно, че те се провалиха не само заради смайващата безидейност, но и защото секна кранчето на задкулисните играчи към тях.
Едва ли някой има съмнение, че истинската причина за оставката на това правителство е новата политическа реалност след евроизборите. Повечето водещи политически сили се обединиха около тази оценка. Точно тя е основанието, за да се тръгне към извънредни парламентарни избори, а не че една или друга политическа сила била оттеглила подкрепата си. Демокрацията не търпи задържането на властта на всяка цена.
Кое обаче е нездравословното в пушилката, която вдигат протестърите. 

Ще кажем направо – липсата на адекватна оценка. 

И тутакси ще попитаме защо не се появиха спонтанно в онзи ден, когато вложители на Корпо­ративна търговска банка безрезултатно висяха с часове пред клоновете, докато вътре в нея тихомълком се извършваше грабежът на техните пари. Защо не протестират срещу това, след като е ясно, че близо 100 000 българи вече втори месец не могат да си получат блокираните в банката заплати и пенсии, а фирмите не могат да работят поради същите причини.
Точно този двоен аршин, безпардонно демонстриран от самоопределилите се като “умни и красиви”, е отблъскващ, защото още веднъж ни показва, че някой им дърпа конците. Само че това не пречи да бъдат причислени към болната част на обществото, колкото на тях да им се ще да се представят за негови стожери. Напротив, дори да осъзнаят един ден, че са водени за носа и се опитат да се представят за жертви, още по-голяма ще е нуждата за тяхното лечение.
А то е в ръцете на политиците. Колкото по-бързо те разберат, че 

носят отговорност за дискредитирането на пряката демокрация 

и че са тези, които с действията си могат да върнат доверието на хората, толкова по-ефективно ще е лечението. И кукловодите ще бъдат изхвърлени на бунището. Но преди това трябва да спрат с обидните квалификации, както и с катастрофичните твърдения за настъпила разруха на държавността. Следващата стъпка е спешното създаване на национален борд за усвояването на еврофондовете, за който вече има единомислие. И не на последно място - да се търси онзи модел на управление, в който не авторитетът подчинява институциите на себе си, а ги управлява единствено в интерес на обществото.

понеделник, 21 юли 2014 г.

В очакване на оставката

Несъмнено оставката на правителството ще е събитието на тази седмица. Тя бе договорена на консултациите при президента Росен Плевнелиев и се очаква да бъде гласувана въпреки възникналите нови противоречия между опозиция и управляващи. Актуалността й се засили и заради парадоксалното поведение на БСП да влезе в конфликт със собствения си кабинет. Възникналото напрежение около актуализацията на бюджета на Националната здравноосигурителна  каса (НЗОК) също няма да бъде пречка, след като лидерът на ДПС Лютви Местан декларира, че ще следват дневния ред, постигнат при президента: „Този въпрос беше изяснен още на консултациите при президента, последва конкретизиране от Пламен Орешарски, че оставката ще бъде подадена в периода 21-25 юли. Ние ще бъдем в парламента, ще гласуваме тази оставка, за да вървим съгласно постигнатото споразумение за разпускане на парламента на 6 август и назначаване на служебен кабинет”, категоричен бе Местан. Със сигурност думите му

ще спрат опитите за нагнетяване на ново напрежение

и за преосмисляне края на мандата на 42-ото народно събрание. Те ще дадат и възможност на народните избраници да решат спорните въпроси около бюджета на здравната каса, актуализацията на държавния бюджет и промените в законодателството, свързани с банковия сектор. Ще поясним, че според парламентарния правилник ваканцията на депутатите е през месец август, но няма законодателна пречка да има заседания, докато тече конституционната рулетка за ново правителство, предхождаща назначението на служебен кабинет. Това, което е ясно засега, е, че има предложения във вторник да се състоят консултации по дневния ред на парламента. Също така се предлага изгубеното досега време да се компенсира с извънредни заседания, включително и през почивните дни. Очаква се парламентът да поднови заседанията си, независимо от някои все още неясни позиции – ГЕРБ все още не са потвърдили участието си в разговорите във вторник, а в БСП не са единни както за работата на кабинета, така и за дневния ред в пленарната зала. Социалистите упорстват актуализацията да е само за здравната каса, докато от движението проявяват склонност за актуализация на държавния бюджет. Според Местан има

експертен спор дали неизпълнението на приходите ще бъде 500 млн. лв.,

(такава е прогнозата на правителството), или може да стигне 800-900 млн. лв. От ДПС обаче са против допускане на дефицит от 7% от БВП при заложени в момента 1.8%.
 Темата за бъдещето на КТБ също е част от дискусията за промените в бюджета. Има предложение за завишение на държавния дълг с допълнителни 2 милиарда лв.
Първоначално оставката на кабинета се свързваше с планираното отваряне на офисите на КТБ на 21 юли, но след като то бе отложено, тя пак ще се състои, но не точно на тази дата. Според министри можело да има само още няколко заседания на кабинета. Председателят на парламента Михаил Миков и икономическият министър и вицепремиер Драгомир Стойнев обаче също са на мнение, че това ще се случи през седмицата. Стойнев оценява и най-важната заслуга на това правителство -

диалогът с работодателите и бизнеса

и последвалото разплащане с тях. По думите му само за първото тримесечие на тази година са създадени 40 000 работни места. Проблемът с неконкурентността на българските фирми на европазара обаче остава. Самите работодатели са предпазливи в обобщенията си и предупреждават политиците да внимават какво правят, защото при липса на диалог ще се създаде проблем за икономиката.
Изводът е, че независимо от дрязгите, партиите следват логиката на получения резултат от евроизборите. Сегашното напрежение е породено от предизборните им намерения и желанието им да получат бонификации. Надяваме се то да не попречи на парламентаристите да си свършат работата така че да бъде дадена законова възможност на служебното правителство да се справи с проблемите не само в здравната каса и банковия сектор, но и тези в енергетиката и социалната сфера. Видя се, че при добро желание парламентът може ефективно да работи, както го направиха депутатите предишната седмица.

Опитите за надцакване и хитруване

чрез извиване на ръце и налагане на допълнителни условия, едва ли ще донесат дивиденти.
Има и още нещо – добре би било в края на работата си парламентаристите да демонстрират единство около избора на нов еврокомисар.  Само единната позиция може да ни гарантира силни позиции при отстояването на националните интереси и гарантирането на евросубсидиите.



Състоянието на касата

В момента точно 191.292 млн. лв. остават в бюджета на касата за лекарства за домашно лечение и диетични храни за медицински цели, според съобщение на институцията. Средствата са за периода от 15 юни до края на ноември, тъй като за декември плащанията се прехвърлят в следващата календарна година и трябва да са предвидени в следващия бюджет. Ако се вземат предвид средномесечните разходи за лекарства през първото тримесечие на 2014 г. , те са малко над 49 млн. лв., което означава, че парите ще стигнат до средата на октомври, за разлика от прогнозите на пациентските организации. Те пресметнаха, че пари ще има само до средата на септември. Излиза, че периодът, за който няма отпуснати пари, е около два месеца. Ще отбележим, че за последните два месеца на годината за безплатни лекарства ще са необходими допълнително 96 млн. лв. От касата твърдят, че по останалите разходни пера, включително за болниците, не й достигат още 232 млн. лв., което прави дефицит от близо 328 млн. лв.

четвъртък, 17 юли 2014 г.

Мнимият спасител

Фамилните изцепки на Иван Костов през последните дни минаха допустимото благоприличие. Тези, които имат къса памет, вероятно са се впечатлили от блокираната карта на КТБ, в която се намирала пенсията на Елена Костова, и от преживения конфуз от невъзможността да плати кофичка кисело мляко и хляб, образно обяснено от нея самата. Несъмнено тя не е единствената, а само един представител на хилядите пенсионери, чиито пенсии днес са блокирани заради нечувания грабеж.
И думите й звучат на пръв поглед убедително. Достатъчно е да си представим как в деня, в който Националният осигурителен институт (НОИ) привежда пенсиите, получателите стоят в близост до банкоматите и пъхат картите си през десетина минути в тях, за да проверят дали вече има пари. И когато това стане, хукват да си платят тока, водата и да дръпнат останалото за лекарства.
Само че

опитът на госпожата да се представи като жертва е гротесков

Той просто допълва онзи списък с клоунски номера на фамилията, включващ поливането на теменужката, гледането на костенурката, иконите, нелепо разположени в преддверието на къщата, както и епохалната битка с влезлия в двора на къщата им “крадец”.
Преди изказването на жена си, но в същия лицемерен стил, Костов начерта страховита картина, ако банката бъде закрита. Няма да влизаме в личната битка на фалиралия олигархичен кръг с бившия премиер. Не ни интересува колко лични и на партията му (ДСБ) пари има в КТБ, нито защо точно си затваря очите пред очевидната грабежна пирамидална структура и се опитва да ни убеди, че банката е печеливша. Няма да коментираме и сравнението с фалирането през 1996 г. на Първа частна банка, нито пък придобиването на други банки за една нощ от подставени лица поради простата причина, че той като премиер имаше достатъчно време да накаже виновниците, а преди това да ги накара да върнат парите на ощетените 250 000 български граждани. Но нищо не направи.
А спомняте ли си как


хукна с цветя и бонбони към болницата да ухажва един
бъдещ премиер


с единствената мисъл да седне заедно с него на трапезата на победителите. Но по-късно, като остана извън нея, действаше в синхрон с БСП, за да го свалят от власт. Може да се върнем в зората на демокрацията и да припомним как бе избран от Андрей Луканов да замаже огромните кражби в края на комунистическото управление през 1990 г. И бе специално поставен на възловия пост финансов министър в първото правителство след Луканов (на Димитър Попов), за да изпълни тази задача. Бяхме свидетели и на 

съучастието му в свалянето на правителството на Филип Димитров 

и опитите му да спечели от това, като запази поста си на държащ финансите на държавата и при управлението на Любен Беров. Но не стана.
За компенсация обаче Костов беше лансиран от кукловодите на прехода за лидер на СДС. А след падането на Жан Виденов доказалият се пред тях политик съвсем логично стана премиер. И освен че не наказа банкерите крадци, продължи грабежа на държавните предприятия, започнат от червеното правителство. А и направи “успешни” инвестиции, например с така наречените американски тецове, на които гарантира дългосрочна висока цена на тока, от която страдаме и днес. Бихме могли да коментираме и как той лично след краха на неговото управление
даде властта на БСП, като отхвърли поканата на НДСВ за съвместно управление.
Няма да го направим. Но ще се спрем на сегашната му катастрофична прогноза. Тя цели единствено да се всее смут сред вложителите и те да се втурнат да теглят парите си от другите банки.
Има и още една съществена цел на внезапно активиралия се политически пенсионер – тя е, че 

той иска да покаже на кукловодите, че е на разположение и е готов да им служи отново. 

Точно това иска да каже с думите, че банката “може да се съживи” и че той знае как да го направи. Проблемът е, че преди това Костов ясно трябва да декларира дали ще го прави заради обществения интерес, или заради пенсията на жена си. Освен това трябва да освети и какви са връзките му с въпросната банка и дали няма зависимости.
Няма значение дали е длъжен по закон да го направи, става дума за моралната страна на нещата. Ще припомним как десебарите изреваха за онези записи с участието на един прокурор, че не е важна незаконността им, а тяхното съдържание. Разбира се, наясно сме, че двойният аршин е ежедневие при политици като Костов и неговите сектанти. Затова конкретният случай на неговата активност ще коментираме лаконично с онази римска правна сентенция – комуто ползите, нему и вредите.
И нека не се прави на вода ненапита, има начини да се разкрият не само чистотата на паричните потоци, но и конкретните зависимости. За съжаление те няма да са по-различни от фаталното за десницата поведение и действия на Костов през целия период на прехода.