Общо показвания

събота, 31 март 2012 г.

Ловните лакърдии на Първанов

Бившият президент Георги Първанов, който ще влезе в историята с двете си имена – едното пред избирателите, а другото за тези, които му дърпаха конците, започна да се изказва, както се прави на софра след лов – всеки разказва небивалици. Никой, разбира се, не вярва, но на всички им е приятно (виж стр.4). Само за два месеца изявите на Първанов надминаха тези от 10-годишното му пребиваване на „Дондуков” 2. Докато беше държавен глава, той предпочиташе да реди политическия пъзел задкулисно. Сега, когато това вече не е възможно, той вероятно си мисли, че имиджът му е достатъчен, за да се явява, без да си плати в държавната телевизия, която се издържа от всички нас. На всичкото отгоре прави реваншистка партийна кампания из страната, пак за сметка на данъкоплатците. Всичко това е възмутително. Но има нещо, от което човекът с харамийския псевдоним истински се страхува. И затова всъщност вдига цялата пушилка. Той вече си дава сметка, че след Фукушима е трудно да се реализира в Европа такъв мегаломански проект като АЕЦ „Белене”. Но го защитава единствено заради възможността сегашните обитатели на президентството да не решат да разсекретят стенограмите с водените по тази тема разговори. Тогава със сигурност ще лъсне истината не защо се е появил гьолът в Белене, а какви са политическите договорки и защо уважавани западни държавници отказваха да приемат Ловеца с двете имена.

петък, 30 март 2012 г.

Паяжината на ДС картончета

За първи път играта на котка и мишка между кукловодите и техните жертви е на път да приключи в техен ущърб. Обикновено първите даваха възможност за известно време да шестват демократичните принципи. Радваха електората, като му хвърляха някой доносник, за да отклоняват вниманието от собствените далавери. Но винаги, когато имаше опасност те самите да бъдат разкрити чрез осветяването на тайни зависимости, прекъсваха процеса и започваха обратното броене към годините на соца.

Конституционният съд този път обаче не помогна
на диригентите на прехода

както го направи през 1997 г., когато реши, че качеството на сътрудник на ДС трябва да се определя само на базата на „безспорни доказателства за съзнателно доставена информация”, а не на картончета и регистри. Преди дни висшите магистрати са приели точно обратно становище, с което са подкрепили чл. 25, т. 3 от закона в частта му, в която Народното събрание е приело, че наличието на документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколи за унищожаване или други информационни носители, въпреки че не изхождат от лицето,

са достатъчни за обявяването на неговата принадлежност към ДС

(Само отбелязваме, че новият закон в тази му част напълно се покрива със стария.)
Това обръщане на палачинката от съдиите е изненадващо, като се има пред вид състава на съда, доминиран от хора, номинирани в него от бившия президент Георги Първанов и тройната коалиция. На всичко отгоре то е взето с пълно единодушие. По този повод дни преди резултатът да стане известен бившият конституционен съдия Васил Гоцев и бившият председател на парламента Йордан Соколов мрачно са се шегували, като са се хващали на бас с колко на колко гласа съдът ще скрие агентите с картончета. А съдията Георги Петканов пък в частни разговори твърдял, че било абсурд да не подкрепи скриването на агентите. Но ето че и в политиката стават чудеса и циганката, която твърдяла за 10 ноември 1989 г.

„какъв късмет извадихме, а какъв кахър после стана”,

може в крайна сметка да не се окаже права и криминалният преход наистина да свърши.
Но нека припомним отново откъде започна цялата пушилка, защото тя не бе случайна и дойде като добре премерен ответен удар заради разкриването на бивши и настоящи дипломати като агенти на ДС и предстоящото осветяване на кредитните милионери.
Стоян Сталев, бивш посланик в Германия и Турция и министър на външните работи в служебното правителство на Софиянски, води дело пред Върховния административен съд (ВАС) срещу решението на комисията по досиетата, която в съответствие със закона е обявила неговата принадлежност към Второ главно управление на ДС – под псевдоним Николов.
Неговата защита поискала да бъде обявен за противоконституционен въпросният чл. 25, т. 3. ВАС се е съобразил с искането и поискал от КС да се произнесе, защото веднъж вече е обявявал сходен текст за противоконституционен. КС допуска делото да се гледа по същество в началото на февруари и иска от редица институции да изразят своите становища.
Самият факт, че близо пет години след създаването на новата комисия

никой не се опита да предприеме действия

от такъв мащаб и точно на финала на нейния мандат започна тази атака, събуди огромно гражданско недоволство. Освен това съмненията, че някой иска да затвори тази мрачна страница на бившия режим, преди да е прочетена, така ловко се мултиплицираха, че да се насочат и към управляващите, за да може по-късно те да бъдат пришити като съпричастни към този процес. Този номер обаче не мина. Още на 15 февруари правителството приема становище като страна по делото в подкрепа на атакуваната разпоредба от закона. От стенограмата на правителственото заседание съвсем ясно личи, че е „важно да се изрази воля, защото това не е просто юридически спор. Това показва едно отношение към най-близкото минало”, както отбелязва зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков. Той пояснява че „комисията по досиетата е постигнала изключително положителен ефект за гражданското общество и за неговата зрялост, особено по отношение на изсветляването на истината за близкото минало”. По думите му тяхното правителство е предало огромния архивен масив от над 1 млн. документа, нещо, което е трябвало да направят предишните управляващи още през 2007 г. Едно от заключенията, които се правят на това заседание, е, че

не трябва „да се допуска нито за миг прекъсване

на дейността” на комисията, чийто мандат изтича в началото на април.
Едни от най-сериозните мотиви срещу атакуваната точка от закона изпраща до КС самата комисия. Тя се позовава на 5 подобни дела на ВАС, решени в нейна полза. Във всички тях магистратите от административния съд са обявявали позоваването по аналогия със старото решение на КС от 1997 г. като несъотносимо, „тъй като това конституционно решение се отнася за правни норми от отменен закон, а не за действащия в момента, поради което не може да бъде приложено”. Показателно е също така, че въз основа на този законов текст през последните пет години бяха обявени стотици агенти на ДС с унищожени или прочистени дела от началото на прехода. Досега нито един от тях не успя да спечели срещу комисията във ВАС.
Тука е редно да отбележим, че комисията не обявява ДС агенти само по картончета, както се опитват да ни убедят не само потърпевшите, а най-вече задкулисните играчи. Картончетата са свързани с регистъра. Хипотетично те може да бъдат унищожени или подправени, но не и регистърът. И преди да бъде обявено дадено лице, комисията засича името му в много други документи.
Ако законът беше бламиран в тази му част, това щеше да го обезсмисли. Само в зората на демокрацията, през февруари 1990 г., по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев са унищожени 40% от досиетата, като са заличени следи за най-ценните агенти на службите. Смята се, че това е точно този контингент,

който се  трансформира по-късно в икономически елит

и е участвал в разграбването на държавната собственост. Затова и сега, когато предстои да бъдат разкрити кредитните милионери, бе предприета и тази офанзива, за да може този елит да бъде скрит завинаги, а престъпното заличаване на следите, започнато още от Семерджиев, да бъде оправдано.
Всъщност сегашното решението на КС, колкото и да се смята, че е взето под натиск, идва тъкмо навреме, за да се предприемат стъпки в разширяването на действието на закона. Особено в момент на криза, когато се вижда, че някои собственици на предприятия не могат да плащат и оставят подозрението за планираност на техните действия. Бившият председател на комисията по досиетата Методи Андреев предлага да могат да се осветляват хора като Валентин Захариев, за да се види дали той не е свързан с бившите тайни служби и тази му зависимост да е програмирала случващото се в мините, които той държеше.
В заключение е уместно да припомним и казаното от Йоахим Гаук, настоящ президент на Германия, по онова време шеф на тяхната  комисия по досиетата, на един форум в София през 2007 г. . Гаук смята, че

късането с тоталитарното минало може да се осъществи не в условията на враждебност

на свързани и несвързани с миналото политици, а само когато и левият лагер разбере, че "нашата лява политика не бива да бъде свързвана със сталинистки форми на господство, с потъпкването на човешките и на гражданските права". Още тогава пасторът предупреди, че има и такива, които биха предпочели да се сложи бетонен капак върху миналото, и такива, които имат връзки помежду си и опитват всичко възможно, за да не бъде разкрито миналото. Накрая Гаук казва пророчески, че демокрацията на бъдещето няма да се осигури със запазването на мрежи от миналото, а само когато гражданските и човешките права бъдат гарантирани.

вторник, 27 март 2012 г.

Разпадът на измислената Синя коалиция

„Тези дни се случиха доста интересни и показателни неща в бастиона на Иван Костов, ДСБ - София. В събота научихме, че Прошко Прошков напуска националното ръководство на ДСБ, по същото време Христо Ангеличин и Петър Николов се присъединиха към проекта на Меглена Кунева. И тримата с действията си ясно се разграничиха от политиката на върхушката в ДСБ. И тримата показаха, че измислени коалиции в името на оцеляването не са по вкуса им. Само нашето Хубаво Наде тича с отворени обятия да се прегърне с политически трупове като Иван Костов и ако тя не може да види ужасяващата истина, то да се поучи от тримата политици от ДСБ. Дано Хубавото Наде и компания най-сетне прогледнат.”
Това написа вчера по обед във Facebook Личо Гогов, секретар на градската организация на СДС-София. Няма да коментираме нападките му към евродепутатката Михайлова не само защото нивото там е друго и в действителност тя може да има съвсем друга цел, коренно противоположна на тази да бъде в един отбор с Командира. Това обаче, което в прав текст казва Гогов, а и повечето седесари го мислят, е

защо трябва да се чака чак до 30 май

(за когато е насрочен Националният съвет, който трябва да реши дали сините да се явят в коалиция с ДСБ, или да тръгнат самостоятелно към следващите парламентарни избори), а не се свика извънреден форум още тази седмица и незабавно да се приключи с Костов. Логиката е - неговите хора го напускат, а ние спорим дали да сме с него, или без него. Или както се казва в онзи лаф, искаме да си купим фабрика на 9 септември.
Наистина едва ли след загубата на изборите през 2001 г. бившият син премиер е получавал такъв тежък политически удар. И това е началото. Трусовете в ДСБ предстоят, въпреки че в събота най-влиятелната структура в София избра сговорчивия и уважаван от костовистите депутат Иван Иванов за свой лидер на мястото на недолюбвания о.з. ген. Атанас Атанасов.
Сигурно лидерът на ДСБ горко съжалява за номера, който сам погоди на Прошко, налагайки го в партийното ръководство преди няколко месеца, без дори да го пита. А когато той поискал обяснение след избора защо го е предложил, Командира казал ехидно:

„Прошко-о-о, много още има да учиш...”

Тогава целта на този избор беше бившият десен кандидат за столичен кмет да не може да се кандидатира за лидер на ДСБ-София и така да бъде спасен временно о.з. ген. Атанасов. Сега, след това напускане на млади десебари и мощните обвинения, отправени от Прошко, става ясно и друго, което повечето фенове на Костов не искат да признаят - той е лош кадровик и недалновиден в политическите проекции. Лъсва и това, което в прав текст казват напусналите – че неколцина човека от върхушката на ДСБ мислят единствено да осигурят

своите депутатски места и изобщо не ги интересува как

да върнат близо два и половината милиона избиратели
които подкрепяха правителството на ОДС (1998 – 2001 г.) и се надяваха на промени, които не се състояха.
Тогава всички очакваха, че може да бъдат подкрепени от синята власт в създаването на средна класа, която да стане и гръбнакът на десницата. Вместо това една малка група около Костов се облагодетелства, но най-много спечелиха червените мандарини, които укрепиха икономическата си власт. С неразкриването на мрачните тайни на ДС пък бе запазен и тайният властови ресурс на кукловодите, с което бе дадена възможност да се подготви връщането на БСП отново във властта.
Днес обаче това, което се случва в ДСБ, ги праща директно към бунището на историята. Знакът, който дават с напускането на партията младите десебари към всички останали, е - бягайте далеч от Командира, той е готов заради собствената си себичност да затрие всички останали.
Има, разбира се, и друга гледна точка – Прошко бе кмет на столичен район а Ангеличин бе зам.-кмет по културата на София. И двамата след миналогодишната загуба на изборите изведнъж станаха безработни.

Търсенето от тях на къса писта към властта

със сигурност ги привлича. Перспективите за тях са далеч по-добри, отколкото да продължат да стоят в блатото на ДСБ. Точно поради тази амбициозност на младите десебари Костов би могъл да намери бързо мотиви, за да се окопити и да нанесе своя контраудар. За негово нещастие обаче лошите новини ще продължат да пристигат. Причината е че той някак си избърза с подреждането на пъзела чрез формулата Синя коалиция. Тактиката му бе да остави на „Раковски” 134 да се налудуват и в крайна сметка пак да опрат до него. Защото той си мислеше, че вече е договорил подкрепата за преподписването на новия договор между двете партии не само с Мартин Димитров, но и с водещи фигури в СДС като Ваньо Шарков, Димо Гяуров, Найден Зеленогорски, Надежда Михайлова. Според договорките всеки един от тях

трябва да получи избираемо място в листите

за следващите парламентарни избори. Само че последните събития вероятно ще накарат някои от участниците в тези договорки да изоставят Командира и се спазарят с противниците на Синята коалиция. В момента от 28 областни сини организации повече от 15 са за самостоятелно явяване на изборите. Сред тях са влиятелните организации на София, Пловдив, Бургас и Благоевград.
Има поне няколко кандидати за поста лидер на СДС, които тутакси биха се възползвали от колебливото поведение на Димитров. За един от тях бившият плевенски кмет Найден Зеленогорски се смяташе, че той е скритият играч на Костов, ако Мартин все пак бъде свален. Заради труса в ДСБ обаче, ако се стигне до нов председател, то тези, които ще поискат поста му, ще са от отбора на противниците на Синята коалиция. Тяхната игра също не е много сложна. Те са наясно, че сами нямат големи шансове. Затова целта им е първо да отстранят Командира, но на

по-късен етап отново да възстановят Синята коалиция

под друго име и с други играчи, но без ДСБ.
Накрая е добре да се запитаме защо е цялата пушилка вдясно, като дори и да бъде пенсиониран Костов, не се очертава силно присъствие на десницата в следващия парламент. Битката очевидно и за СДС ще е да бъде мината четирипроцентовата бариера, което означава 10 депутати. Но нима това е целта на сините!?... Защото ако е това, тя по нищо не се отличава от тази на Костов. И упреците, които тези дни отправя към него Прошко Прошков, могат със същия успех да се отправят и към сините. Така че те не трябва да си мислят, че само Командира е причината за всички беди вдясно. И като бъде разбит култът към неговата личност, възраждането на десницата ще дойде само. Но добър знак за края на криминалния преход ще е малката стъпка с отстраняването на бившия преподавател по марксистка политикономия да бъде направена.

понеделник, 26 март 2012 г.

Неудобната комисия

Мощна атака за дискредитиране на Комисията по досиетата и нейната дейност започна още преди да приключи  мандатът й. Целта е да се блокира чрез скандали работата й – да се забави избирането на нов състав от парламента, като паралелно с това се проточат чрез процедурни хватки предложените промени в закона, за да се спре осветяването на водещи фигури от криминалния преход. А след като това се случи, законът да се обяви за изчерпан и да се пристъпи към приемането на нов, който на практика, вместо да разкрива, да скрие окончателно бившите агенти на ДС. Ще припомним, че мандатът на сегашната комисия изтича на 5 април. Така че атаката, от друга страна, не е изненадваща, като се има предвид, че за 5 години тя разкри над 5000 агенти на ДС по върховете в държавния и обществения сектор. Разбуни силно духовете, като обяви за агент действащия държавен глава Георги Първанов. Предизвика трус в дипломатическите среди, като освети стотици агенти сред тях, някои от които действащи посланици. Разтърси и Висшия клир на Светия синод. Сега предстои да бъдат разкрити кредитните милионери. Централизиран архив на документите на ДС дава възможност не само за научноизследователска дейност, но и за широк достъп. Казано в прав текст, гражданският отзвук е огромен, политическата класа, както и държавната машина вече не могат да не се съобразяват с нейните решения, макар че те не предвиждат лустрация. Същевременно от самото начало на работата си комисията получаваше активно международно признание и подкрепа. На последната конференция, на която екипът на Евтим Костадинов отчете своя мандат, имаше представители на Германия, Словения, Чехия, Словакия, Полша и всички оцениха високо работата й. Comdos е учредител и член на Европейската мрежа на институциите, натоварени с отварянето на архивите на тайните комунистически служби, а през 2011-2012 г. Евтим Костадинов беше председателстващ заседанията на мрежата.
Известно е, че предишните комисии за разкриване на документи на бившите тайни служби 

винаги са били блокирани в момент, в който е трябвало да бъдат разкрити ключови фигури 

в законодателната и изпълнителната власт. Освен хватката блокиране действието на закона се е прилагало и директно подменяне и дори спиране на дейността на комисията. Сега времената са други, но нравът на диригентите на прехода не се е променил. Личи си обаче тяхната нервност, което прави действията им прибързани. Според предварителния им сценарий атаката им трябваше да започне, когато дойде време да се избира новият състав на комисията. Тя обаче започна преди това. Причината е, че двама от нейните членове – председателят й Евтим Костадинов и Екатерина Бончева, бяха подкрепени  от управляващите предварително за нов мандат. В неформални разговори крупни фигури от БСП, свързани с бившето ДС, винаги са

изразявали разочарованието си от Костадинов, когото те са смятали за „техен човек”,

защото бил работил в милицията по време на комунистическия режим. Костадинов пък, без да навлиза в подробности, нееднократно е казвал, че самият той, както и членове на комисията са били подлагани на натиск от определени среди. На всичкото отгоре и деветимата от комисията във всяка от изявите си не са крили омерзението си от досега с мрачните тайни на ДС.
Вероятно тези, които пазеха статуквото и създадоха Октопода, са очаквали, че с края на мандата на комисията ще бъде отстранен Костадинов, най-малкото поради факта, че управляващите ще искат свой председател. А този мотив те биха могли да използват, за да им пробутат верен свой човек, какъвто Костадинов се оказа, че не е. Само че номерът им не само че не мина, но им се наложи да действат

в условията на неизбежна реакция заради изпреварващия ход

с номинацията на Костадинов за втори мандат. Всъщност в БСП не могат да си простят нито кадровия провал с избирането на сегашния председател на комисията по време на тяхното управление, нито пък приемането на самия закон. В Столетницата се надяваха, че ще приемат такъв вариант на закона, който ще им даде възможността за избирателно отваряне на досиета. Най-малкото, което са очаквали, е той да не се изпълнява, както стана с предишния закон. Още след първите разкрития законът бе критикуван както от видни представители на БСП, така и от самия президент Първанов.  Веднага след повторното номиниране на Костадинов от „Позитано” 20 официално признаха, че законът е тяхна грешка и декларираха, че няма да подкрепят сегашния председател.
Една от най-съмнителните атаки срещу Костадинов и други членове на комисията дойде от лица, репресирани от бившия режим. Вярно е, че те доскоро бяха дискриминирани от закона, защото той ограничаваше възможността да са членове на комисията. Нормативният акт изискваше те да не са били осъждани за умишлени престъпления от общ характер. И не правеше разграничение по отношение на жертвите на очевидно несправедливи и нечестни процеси по време на комунистическия режим и осъдените за криминални престъпления. В резултат на това независимо от реабилитацията, която получиха, бившите политически затворници не можеха да станат членове на комисията поради формалното изискване на закона – да не са осъждани за престъпления от общ характер независимо от реабилитацията. Но през миналата седмица

бе направена поправка в закона и репресираните получиха правата си

т.е. те станаха равноправни с останалите български граждани. Това обаче не ги прави привилегировани и не им дава правото автоматически да имат свои представители в Комисията по досиетата. Дори напротив. Може да се приеме, че настояването от тяхна страна да имат такъв представител е проява на пристрастност, което би било в ущърб на демократичните принципи. Това не означава, че им се отнема правото да бъдат коректив. Също така обаче, когато те атакуват представители на комисията или самия закон, трябва внимателно да проучват всички обстоятелства,

за да не се окажат те самите маши в ръцете на кукловодите

Известно е, че ДС още по времето на Тато е използвала отделни лица, за да бъдат парализирани цели съсловия преди осъществяването на някои мракобесни кампании, като Възродителния процес например, а преди това и за неутрализиране на разбунилата се българска интелигенция по време на Пражката пролет. Ще напомним също така, че според закона за досиетата за членове на комисията могат да бъдат избирани български граждани, които се ползват с обществен авторитет и доверие. Номинирането се извършва от парламентарните групи, като нито една политическа партия в парламента не може да има мнозинство в комисията, състояща се от 9 членове.
Има и още нещо - тези, които атакуват комисията и в частност нейния председател, някак си пропускат покрай ушите си предложени от БСП промени в закона, които целят да скрият някои лица, свързани с бившите тайни служби, с аргумента, че „националната сигурност не стои по-високо от индивидуалните права на българските граждани, но тя, националната сигурност, не може да бъде жертвана заради желанието на определени обществени кръгове или прослойки за закъснял политически реванш”. Всъщност, докато едните се опитват да дискредитират хора от комисията, паралелно с тях кукловодите искат тотално да обезсмислят и блокират дейността й.Накрая бихме могли да обобщим с библейската притча за слепеца, който повел слепците и всички заедно паднали в ямата. Но няма да го направим, защото наистина времената са други и все по-трудно ще става на седящите в сянка манипулатори да дърпат конците на своите маши. Първо, защото няма как да бъде върнат веднъж изпуснатият дух от бутилката и, второ, защото избирателите добре разбират, че миналото трябва да бъде осветено и прочетено, за да може в бъдеще да не допускаме да ни управляват зависими хора.

неделя, 25 март 2012 г.

Банята на Командира

Бившият лидер на СДС Иван Костов е на път отново да измами Мартин Димитров, за да продължи да бъде Пета колона на кукловодите в следващия парламент. Но сините този път се дърпат. От година и половина берат горчиви плодове заради явния съюз на Командира с отгледалата го червена партия. И не искат това да продължава. Но вместо да бият веднага шута на бившия преподавател по марксистка политикономия и да се явят самостоятелно на изборите (или с нови партньори), са решили да умуват един месец. Глупав ход. С просто око се вижда, че синьото ръководство гъмжи от протежета на Костов. Те уж окуражават лидера си в намерението да измъкне партията от червено-синята мъгла и този път наистина да хване златната рибка. Но стръвта, която коварно слагат, отблъсква бъдещите партньори. Целта е да превърнат отново Мартин в Мавъртинчо и сам да падне между челюстите на спотаилия се във водата Командир. Точно като във вица за рибаря, безуспешно чакащ златния улов. Както си седял и се чудел защо не влезе да поплува, след като не кълве, от водата се показал крокодилът:”Как е, кълве ли?” - „Не.” - „Ами що не влезеш да се изкъпеш тогава?”

сряда, 21 март 2012 г.

Сбъркан дебат вдясно

Сините пак са се втренчили в пъпа си. По всичко личи, че не си дават сметка колко незначително е тяхното политическо влияние. Защото ако това беше така, нямаше да си губят времето в излишни упражнения – с Командира или без него да се явят на следващите избори. Изобщо не това е дебатът, който трябва да се проведе вдясно. Сините трябва категорично да напуснат червено-синята мъгла, спуснала се от година и половина в парламента. В устава на СДС е записано, че партньорство с БСП не може да има. Но кой да чете. Само този факт е достатъчен, за да бият шута на бившия преподавател по марксистка политикономия. Видя се и на последните избори, че заиграването със Столетницата носи само негативи. Затова и въпросът с кого ще си партнират на изборите всъщност е предрешен. Освен, разбира се, ако не искат окончателно да самоубият Синия лъв и изпаднат извън борда на политиката. Все още на „Раковски” 134 имат шанс да си върнат доверието на изгубените близо два и половина милиона избиратели. Но трябва да са наясно, че вече е започнало обратното броене. След което няма да има възможност за измъкване от блатото.

На път към възмездието

Бившият президент Георги Първанов ще трябва да понесе нов удар. Независими депутати ще внесат до края на седмицата промени в закона, уреждащ статута на бившите държавни глави, според които той ще трябва да се откаже или от мерака си да стане лидер на БСП, или от екстрите, които му се полагат. Така, както бившите президенти, които са депутати, магистрати или са назначени на държавна служба нямат право да ползват привилегиите, предвидени в закона, така и тези, които се занимават с политика, съгласно съответните членове от Закона за политическите партии, и тези, които заемат постове в партиите ръководни или контролни органи, да нямат право да получават тези привилегии. В момента Първанов ползва офис от 150 кв. м в Студентския град в София, пожизнено ще има право на  автомобил и шофьор, 30 000 лв. хонорари на сътрудници,
20 000 лв. за офис оборудване.
Тези пари, които данъкоплатците плащат,

не се дават за партийна работа

а за да  поддържа авторитета  на институцията като бивш държавен глава, смятат подготвящите законопроекта. Справедливо би било, ако той наистина е решил да се връща на партийния връх и дори, както се говори в червените среди, се е пазарил със Сергей Станишев впоследствие да стане и премиер, сам да се откаже от всички привилегии на президентската институция. Но тъй като не го е направил досега, а и като се знае, че той вместо да си признае греховете, предпочита да прехвърля вината на други, най-вероятно ще се стигне до отнемане на привилегиите.
Междувременно стават известни нови афери, които са се вършели под шапката на Първанов и неговото вице Ангел Марин. Временната парламентарна комисия, която разследва помилванията, опрощаването на държавни дългове и даването на българско гражданство по времето на техния мандат изслуша свидетелка, която е посочила на кой точно е дала

подкуп от 10 000 евро


 за да бъде освободен нейният съпруг, който е с италианско гражданство, но всъщност е живял повече от десет години в България. Помилването е подписано от Марин. И това не било единичен случай. Особено скандален бил друг случай, при който осъденият, чрез баща си се свързал с Марин, в резултат на което той пък изобщо не  влязъл в затвора. Вярно е, че присъдата му е била малка – само година и половина. Но шуробаджанашкият подход оставя съмненията за използване на правомощията в условия на корупционна схема. Не случайно справка от президентството сочи, че от помилваните през последните 10 години 533-ма лишени от свобода, 13 са се върнали обратно в затвора за същите или други тежки престъпления.
Депутатите от комисията тепърва ще обсъждат и сигнали, свързани с даването на българско гражданство. Там аферите са улеснени от големия брой желаещи и дългото чакане, за да станат граждани на страната ни. Публична тайна бе досега, че 

едни кандидати го получаваха почти светкавично, 

докато други чакаха с години.
В комисията всъщност разполагат вече с достатъчно данни, за да бъде сезирана прокуратурата. Освен това депутатите са решили да направят промени в някои от законите, което ще попречи на корупционните пипала на Октопода да шават необезпокоявани и дори улеснявани в президентската институция. Със сигурност те ще направят предложение и за нов Закон за помилванията, който ще ограничи възможностите на вицепрезидента да ги извършва единствено по свое усмотрение и без да му се търси сметка.
Достъпността на заседанията и присъствието на тях на представители на граждански организации едва ли обаче ще попречи на политическите спекулации. Още при създаването на комисията бяха загубени няколко дни в дебати дали тази комисия не е противоконституционна. Сезиран е и Конституционния съд от червените народни избраници.  Това означава, че битката на политическия фронт по тази тема тепърва ще се развихря.
Но и едните, и другите са наясно, че има морални вреди. И някой трябва да поеме отговорността за тях. Що се отнася до данъкоплатците, които са ощетени, както и роднините на жертвите на помилваните убийци и изнасилвачи, те няма да се колебаят, когато идат до избирателните урни и срещнат отново имената на Ловеца с харамийския псевдоним или на генерала, който навремето се опита да запази съветските ракети въпреки НАТО.

понеделник, 19 март 2012 г.

Излишна пушилка вдясно

Само дни преди вдясно отново да се хванат гуша за гуша, двамата лидери на формално съществуващата, но всъщност отдавна разпаднала се Синя коалиция - Иван Костов и Мартин Димитров, се опитаха с евтини популистки трикове да отклонят вниманието от вътрешнопартийните си проблеми. За жалост изявите им отново показаха, че едва дишат в политическото пространство. Лошата новина за тях дойде от факта, че им липсва пъргавина да се ориентират бързо в политиката и затова ръсят обвинения, които увисват, защото вече са опровергани от управляващите. Ако трябва да бъдем по-конкретни, Командира и Мартин си загубиха времето в напразни спекулации, свързани с кадровите промени в правителството. Двамата преповториха познатата ни теза за енергийна независимост на страната, като й придадоха лек интригантски привкус, жонглирайки с наближаваща дата, до която трябва да стане ясно какво ще се случи с АЕЦ „Белене”. Няма да повтаряме отново какво са декларирали по темата водещи фигури на управляващата ГЕРБ като лидера и премиер Бойко Борисов, президента Росен Плевнелиев и новия министър на енергетиката и икономиката Делян Добрев. Не за друго, а защото това, което търсят от десницата, е битка с вятърни мелници, които те искат да представят за чудовища.
Ще припомним как бившият преподавател по марксистка политикономия заедно дългогодишните си партньори от мимикриралата комунистическа партия вече трета седмица се опитват да привлекат общественото внимание с така наречената алтернативна комисия, заела се да разнищи драмата с жестокото убийство на Мирослава от Перник. Те до такава степен са си повярвали и са си въобразили, че от мухата могат да направят слон, че напълно са забравили как действаха по времето, когато те самите бяха управляващи. Но избирателите са наясно, че и сините, и червените не са се променили – искат отново да са на власт.
Същите стари муцуни като Командира и бившия президент Георги Първанов с

едновремешните прийоми, подсказани им от бившата ДС, драпат към „Дондуков” 1.

На Костов например доста сполучливо му бе припомнено от вътрешния министър Цветан Цветанов, че само през една година от синьото управление (2000 г.) са били откраднати
11 281 коли, (съпоставимо с 2011 г. - 3214) , умишлените убийства през 1998 г. са били 381, (за 2011 г. те са 121) Не се съмняваме, че разчитането на късата памет, както и на артистични политически интерпретации от политици като Костов и Първанов е част от борбата им за лично оцеляване. Но опитите им да се представят като защитници на обществения интерес с мними противопоставяния вече будят единствено смях и съжаление. Нищо не пречеше на Командира да участва във въпросната комисия, която нищи жестокото убийство, няма проблем и сега като народен избраник да се запознава с материалите, обсъждани в нея, както и да прави свои предложения, които да бъдат обсъдени и добавени в анализа, който ще обобщи нейната дейност. Целта на лидера на ДСБ обаче е друга. Той не иска да бъде равнопоставен с другите депутати, какъвто е в действителност. Костов иска да си върне народното доверие, като внуши, че той единствен може да стигне до истината и да предложи онези законодателни мерки, които да накажат виновниците. Само че избирателите могат само да се учудят и дори

възмутят на неговия тепегьозлък

не само защото вече са били лъгани по време на синьото мнозинство, но и защото десните като опозиция (каквато глупаво и противоуставно станаха) изпадат в незавидната роля да се опитват да правят с чужда пита помен. Затова и се превръщат в лесна плячка на управляващите. Те им показват, че не могат да си партнират с хора, които са останали в руслото на популизма. И когато точно Командира определя популизма като "лесен за реализация, приятен за гледане и изключително опасен в средносрочен и в дългосрочен аспект", това единствено може да се приеме като поредната негова фарисейщина. Показателна е и лекотата, с която десните „забравят” готвените от тях уж фундаментални разкрития, защото след като разберат, че номерът им няма да мине, бързат ни лук яли, ни лук мирисали да инициират поредния нов скандал, който да покаже най-малкото, че все още ги има.
В действителност десницата е толкова незначителна, че единственото обяснение за шумотевицата вдясно е опитът на Командира да възстанови Синята коалиция във вид, в който
пак той ще диктува правилата на играта
Известно е, че между двете партии по негова инициатива се водят тайни преговори за подписване на ново споразумение. Преди няколко дни в Благоевград Костов обяви, че преговарят за пререгистрирането на коалицията и за участие на бъдещи избори. „Засега имаме разбирателство по всички основни пунктове и в близките дни, може би в неделя (18.03.) във Велико Търново ще обявим споразумението”, декларира Костов. Нищо подобно не се случи вчера в старопрестолния град. Единственото вярно нещо бе това, че Командира бе в града, където се проведе обучение на партийни активисти от ДСБ. Имаше, разбира се, и негови изявления, както и на неизвестно защо присъстващия на десебарската сбирка син депутат Ваньо Шарков. Вместо да коментират подготвяното синьо споразумение, както бе обещал лидерът на ДСБ, двамата се задоволиха да претоплят вече казаното от тях още преди няколко дни, когато бе обявена смяната на двамата министри. Уж двамата говореха от името на Синята коалиция, но

липсата на съпредседателя Мартин Димитров

само засили съмненията, че преговорите за възстановяването й са в задънена улица. За да бъде ясно, че в СДС този въпрос е дискусионен, по-рано през деня вчера от синята централа обявиха, че готвеният от тях Национален съвет във вторник ще обсъжда дали не е по–разумно сините да се явят сами на изборите. Видя се по време на последните парламентарни избори, че това е напълно възможно. От „Раковски” 134 дадоха да се разбере, че има възможност да се преформулира и самата Синя коалиция с нови партньори, без участието в нея на ДСБ. Имало вариант за включването в нея и на ДСБ, но при изричното условие всички стари муцуни в партията начело с Иван Костов да се оттеглят в полза на вече популярните нови партийни лица.
Вече има много гласове, че

СДС трябва да се яви на изборите без ДСБ.

Иван Костов прави всичко възможно, за да привлече на своя страна някои от влиятелните сини депутати. В същото време той се опитва да внуши на лидера им Мартин Димитров, че без негова помощ той може и да не оцелее по време на предстоящата национална конференция на СДС. Това, разбира се, не е изключено, но преди това броженията вътре в самата ДСБ се очаква да вземат главата на един от най-доверените хора на Костов - о.з. ген. Атанас Атанасов, който е лидер на столичната организация. Още през есента бе поискана оставката му от три четвърти от столичните структури на партията. И е сигурно, че ДСБ в столицата в близките дни ще има нов лидер. Това ще е още един знак към Костов, че е време да се оттегли. Негови депутати обаче са категорични, че Командира никога няма да предаде нито една от своите позиции без бой. Неговата най-ниска цел била да си осигури място в следващия парламент, а програмата максимум – да влезе в следващото управление на страната, без значение какъв ще е цветът му.
Възможността това да не се случи със сигурност го изнервя и го кара да греши. Защото по друг начин не можем да си обясним защо повтаря като латерна едни и същи отдавна пробити политически тези, които той самият никога не е защитавал. Това буксуване на едно място обаче е добре за младите сини лидери, които искат да върнат поне част от доверието на онези близо два милиона избиратели, които Костов и неговите тайни кукловоди успешно излъгаха и отблъснаха през годините.

четвъртък, 15 март 2012 г.

Мнимата недосегаемост на Първанов-Марин

Поредният корупционен скелет изскочи от гардероба на десетгодишното президентстване на Георги Първанов и неговото вице Ангел Марин. Данни за купуване на българско гражданство за десетки чужди спортисти бяха съобщени по време на поредното заседание в сряда (13.3.) на парламентарната комисия, проучваща случаите на помилване и даване на гражданство. Комисията е сезирана от лица, които били готови да дадат показания пред нея при запазване на тяхната анонимност. Те твърдят че сумите варирали между 10 и 50 000 долара. Подкупите са давани, за да може съответен спортист да придобие статут, който му позволява да играе и в европейски отбори. И в качеството си на европейски играч да бъде трансфериран в други отбори в света, където на практика цената му е много по-висока, отколкото е в страна, която не е член на ЕС. Връзката с бившия вицепрезидент Ангел Марин е, че той е предоставил гражданство на тези лица и затова е необходимо да се провери дали той е свързан пряко с корупционната процедура. Нашето законодателство улеснява тази схема, защото в един отбор може да играе само един играч, придобил гражданство на така наречената привилегирована натурализация. Ако играч от страна извън ЕС придобие българско гражданство, той става гражданин на общността и отборът може да картотекира нов играч извън ЕС.
Както за помилванията, от които стана известно, че над 150 убийци и наркотрафиканти са получили благословията на вицето (при това някои помилвания са извършени по откровено политически причини), така и в този случай се вижда с просто око, че е изграден корупционен механизъм. За първи път обаче

има конкретни свидетели, готови да застанат лице в лице

както с комисията, така и с прокуратурата, която със сигурност ще бъде сезирана.  Като допълнение народните представители съобщиха и за още един сигнал, дошъл от жена от Пловдив, която била принудена да даде 15 000 евро подкуп на лице, което е работело в президентската институция. Подкупът е бил за помилването на осъден за наркотрафик. Той е помилван с 10 години. Наркоканалът, осъществяван от осъдения, е бил през свиленградската митница. Тази конкретика показва, че нито Марин, нито неговият патрон Първанов могат да отвърнат по предишния популистки начин с евтини закачки. Затова и втори ден след новите разкрития първият български президент с две имена си мълчи, макар че всекидневно се среща със съпартийци в различни градове на страната, а Марин е потънал вдън земя.
Освен това

публичността на заседанието  ограничава възможностите

на засегнатите да манипулират общественото мнение в една или в друга посока. Много трудно е на червените, (които сезираха Конституционния съд да се произнесе за това доколко могат да бъдат разследвани бившият президент и неговото вице) при тази прозрачност да защитават двамата. Вярно е, че Първанов поиска това от парламентарната група на БСП и дори ги обвини, че не били достатъчно настойчиви да спрат създаването на комисията.
На заседанието на комисията „Първанов-Марин” присъстваха и представители на една от най-активните граждански групи „Институт за модерна политика” – която е единствената структура, осъществяваща системен мониторинг на Народното събрание. Освен тях всеки български гражданин ще може да се запознае с всичко свършено от разследващите депутати, тъй като на интернет страницата на Народното събрание се създава отделна страница за комисията, на която се публикуват материали от работата й. Народните представители взеха решение, че на публикуване подлежат всички документи, представляващи справки и всичко постъпило в комисията, с изключение на лични данни и материали, представляващи класифицирана информация. Тази широка отвореност на проучващите аферите, свързани с бившата президентска институция, поставя Марин и Първанов пред дилемата на трудния избор – дали да продължат със шикалкавенето или доброволно да съдействат на депутатите, за да се опитат да изчистят съвместно с тях все по-нарастващите съмнения за това, че са

превърнали президентството в част от Октопода,

шествал по време на целия криминален преход. Още отсега се очертава да научим нови данни, които ще покажат, че действията на бившата президентска двойка не са били достатъчно обосновани от гледна точка на възможните опасни последствия за обществото. Председателят на комисията заяви, че ще иска среща с вътрешния министър Цветан Цветанов, за да получат членовете й информация за помилваните, при които има утежнени обстоятелства и рецидив с последващо престъпление. Официалното съобщаване на такива данни (някои от случаите вече са известни) със сигурност ще утежни положението най-вече на бившия президент Първанов, който има амбициите да се върне в политическата игра, като спечели отново ръководния пост в БСП. Ако някои са забравили какво е казал за него психиатърът и бивш десен депутат д-р Николай Михайлов още по време на неговото президентстване, сега е моментът да го припомним: „Първанов комбинира свойства от Живков, но без своеобразната художествена изразителност на прототипа. Нашият държавен глава имаше вярната тактика

да функционира пестеливо, без излишни движения, за да скрие, че е пуст

Напоследък обаче го виждаме да нахлува в предизборната си кампания с неумерено преувеличение на своята роля и даже с прехласване от собствената си персона. Започва да прилича на щастливо влюбен в себе си политически новобогаташ.” (2006 г.) Ще допълним само, че демонстрираното и днес самочувствие на човека с харамийския псевдоним не е само заради панелката, в която се върна да живее. И че коварните му ходове предстоят. Само че когато зад гърба му не е могъщата президентска институция с контролираните от нея две служби, компроматите, които започна да вади през последните дни, много бързо ще увиснат. Твърде прозрачно е да се плетат интриги сред управляващия елит заради статия публикувана преди време в "Конгрешенъл куотърли.” Също така е наивно да се мисли, че ще има ефект сред съпартийците му, заради разпространени компромати за афери на половинката на неговия пряк съперник за партийния пост. Естествено, че зад тях

изплува сянката на Ловеца с двете имена

Няма да се изненадаме и ако и зад серията флашки, разпространявани в началото на миналата година пак се окаже, че стои той. Този стил показва, че кукловодите от бившата ДС не проявяват особено въображение по отношение на методите им на действие, каквито ни ги показват разкритите документи. А това, че те се опитват със всички средства да върнат изплъзващото им се статукво, само показва, че не се чувстват никак сигурни за бъдещето си. Истината е, че мина времето на тяхната недосегаемост. И няма да се учудим, ако капаните, заложени от тях, щракннат за тях самите. От друга страна изплуващите една след друга прикривани тайни по време на президентството на Първанов дават възможност за катарзис и нови политически правила, които да ни изведат от орбитата на посткомунизма и ни дадат шанс в шенгенското пространство.

понеделник, 12 март 2012 г.

Досиета за партийно пречистване

Две събития от миналата седмица показаха, че Законът за досиетата може не само да разкрие тайните договорки между червени и сини по време на криминалния двадесетгодишен преход, но и да лустрира завинаги от партиите им лидерите, свързани с него. Социалисти от лагера на Сергей Станишев поискаха официално да се заяви дали има връзка между секретната папка “Гоце” и върнатия на 4.2.1997 година мандат за съставяне на правителство от БСП. Според червените досието на бившия държавен глава Георги Първанов било върнато в архива на същата дата, а до този момент се е намирало в сейфа на генерал Бриго Аспарухов, тогава шеф на НРС. Това съвпадение на датите оставяло съмнението, че е имало тайни пазарлъци с лидера на СДС Иван Костов. Една от договорките била той да си трае за двете имена на червения лидер. От „Позитано” 20 обвиниха Първанов и за това, че бил в основата на сегашния Закон за разкриването на бившите агенти. Той искал да се размие ДС миналото му с това на онези, които според социалистите работели за родината си. По думите им законът в този му вид 


нанесъл големи поражения на партията им, 


защото компрометирал част от тайния им елит в лицето на посланиците. С това освен че бил нанесен тежък удар върху Столетницата, били съсипани кариерата и животът на не един професионален разузнавач. В същото време Костов стриктно е спазвал уговореното. И дори след обявяването на Първановото досие дълго време не го е коментирал.
Второто събитие пак е свързано с бившата ДС, но то ще рефлектира най-вече върху управлението на Костов. Мнозинството от ГЕРБ иска да допълни Закона за досиетата с графа, с която да бъде разкрито дали сред мениджърите и получилите мажоритарни дялове в така наречената работническо-мениджърска приватизация (осъществена по времето на синьото управление) е имало бивши агенти. Според депутати от СДС това било много добра идея, защото най-после ще докаже зависимостите на Командира от кукловодите. Той отдавна е обвиняван от своите, че е дал апетитните предприятия на червените, с което е затвърдил тяхната икономическа власт .И в двата случая е любопитно да се отбележи, че засегнатите страни засега си мълчат. Първанов, който в края на седмицата се срещна с активисти на БСП в общините Монтана, Лом, Брусарци и Берковица, дума не обели за това. Предпочете 


да хвърля традиционни популистки обвинения 


срещу управляващите по актуални теми. По отношение на партийните интриги тактиката му да се представя като човек от народа (възприета още с връщането му в панелката), доби ново измерение в изявлението му, че не е от партийната аристокрация и щял да мине през всички нива на издигането му за партиен лидер. Тихомълком пропускайки, че по този начин ще изяде конгресното място на някой свой съпартиец, защото заради президентския пост по право на Първанов се полага място на партийния форум.
Това, разбира се, е бял кахър пред посочените по-горе от привържениците на Станишев въпроси, свързани с досието на човека с харамийския псевдоним.
Той рано или късно трябва да отговори на тях. Контрастът между двамата публично известни засега кандидати за лидерския пост на соцпартията по щекотливата тема за досиетата е огромен, особено на фона на това, че новият германски президент Йоаким Гаук е бивш дисидент от ГДР и бивш шеф на комисията, която разкри мрачните тайни на Щази (една от най-свирепите служби на бившите комунистически режими). От друга страна, Станишев няма проблем да се срещне очи в очи с германския президент – и като шеф на европейските социалисти, и като лидер на БСП. Ако бившите комунисти в БСП не схващат каква е разликата между двамата мераклии за „Позитано” 20, то младите социалисти я разбират добре и нямат намерение да опират пешкира заради

гузно прикриваните с години прегрешения на техни лидери





С предложените промени в Закона за разкриването на принадлежността на лица към бившата ДС се смята, че ще бъдат разкрити нови зависимости, които ще обяснят противоречивото поведение през годините на лидери като Първанов и Костов. Още преди да бъдат обявени имената на кредитните милионери, се знаят не малко от тях, както и това, че те са имали водещи позиции в репресивния апарат на режима на Тато. От особен обществен интерес е предлаганата от ГЕРБ поправка, отнасяща се до обявяването на тайните връзки с ДС на станалите за една нощ богаташи чрез РМД-тата по времето на синьото правителство на Командира.
Би било интересно да се види кои са хората, стояли в дъното на тогавашните финансови изобретения като РМД и продажби за един долар. Когато лъснат връзките им с бившата ДС, ще стане ясно, че на практика е имало червено правителство в сянка, което е управлявало реалния сектор и трескаво е прехвърляло държавната собственост в лична, а с последващи операции е изнасяло получените средства в лични сметки зад граница. Може да бъдат дадени многобройни примери, особено за предприятията в провинцията, чиито бордове на директорите гъмжаха от местни и софийски велможи от бившата комунистическа партия. Това, което е очевидно като извод от онези времена, е, че целта е била не възстановяване или създаване на ново производство, а кражбата. С предстоящите промени в Закона за досиетата ще се даде възможност да бъдат разкрити и онези връзки, които

днес се определят като пипалата на Октопода





и обясняват защо в сегашния парламент червените и сините са в един отбор. И защо и едните, и другите се сгромолясаха на последните президентски и местни избори. Ще се разбере защо навремето Костов казваше за Първанов, че е неговият избор за председател на БСП. И защо двамата отново си партнират в битката за спасяване на статуквото и най-вече за лично оцеляване. Със сигурност те ще направят всичко възможно, за да продължат „да ходят по пътищата на тъмнината”, както е написано в онази Соломонова притча, и ще им „прави удоволствие да вършат зло. И да се радват на извратеността на злите.” Само че след като бъдат направени разкритията, ще се види, че техните „пътища са криви и пътеките им опаки”. На всички ще им светне, че с това минало трябва да се приключи веднъж завинаги, а тези, които се опитват да го продължат, защо трябва да бъдат махнати от политическата сцена.

сряда, 7 март 2012 г.

Милозливият Марин и престъпниците

Топката, за която бившите президент и вице Георги Първанов и Ангел Марин говореха, че им е вдигната, за да могат да отвърнат на ударите след разкритията за техните дивотии, ще се окаже, че не е за тях, а за тези, които искат истината да излезе наяве.
Нови шокиращи данни за помилванията на бившия вицепрезидент изскочиха вчера по време на заседанието на парламентарната комисия, която проучва обстоятелствата, при които той ги е правил. 13 от помилваните и пуснати веднага на свобода били върнати отново в затвора за същите или за по-тежки престъпления, съобщи шефът на дирекция „Изпълнение на наказанията" Митко Димитров пред депутатите.
Комисията бе създадена преди близо две седмици и нейните експерти работят по три направления  помилвания, опрощаването на несъбираеми държавни вземания, даване и отнемане на българско гражданство. Оттам вече са поискали документи и материали от администрацията на президента, министерствата на правосъдието, на вътрешните работи, на външните работи и на финансите, ВКП, ДАНС, НАП и НОИ. Депутатите вече са възложили на дирекция "Законодателна дейност и европейско право" в Народното събрание в срок от един месец да направи съпоставка по трите теми с нормативната уредба и практика в останалите 26 страни членки на ЕС.

Според прависти възможностите на парламентарната комисия

не са много големи. Бившият конституционен съдия Димитър Гочев смята че тя дори няма правен смисъл, защото няма как да легитимира парламентарно своята дейност. „Актовете на президента могат да бъдат преценявани само от Конституционния съд и то по отношение на тяхната конституционна съобразност, дори не и по целесъобразност. Народното събрание няма компетенция да извършва какъвто и да е контрол върху актовете на президента и съответно вицепрезидента”, твърди Гочев. Но от друга страна, казусът с липсата на президентски указ, който овластява вицепрезидента през втория мандат, подлага на съмнение действителността на актовете на вицепрезидента, смята конституционалистът. По думите му указът от първия мандат не може да бъде безсрочен и съдът би трябвало да приеме, че тези укази са нищожни. Това обаче ще доведе до сложна ситуация, в която всеки един казус ще трябва да се решава поотделно.


Съзнателно не намесваме политическите дебати за това

доколко е възможно да съществува тази комисия. Те отнеха достатъчно и платено от данъкоплатците време в пленарната зала на Народното събрание. (Както е известно, от БСП внесоха искане до Конституционния съд да се произнесе по законността на комисията.) И едните, и другите обаче не може да не отчетат моралната страна. Защото фактите показват, че на свобода са били пуснати на 150 убийци и наркотрафиканти, който акт оставя съмнението както за корупция, така и за търсене на бъдещи дивиденти от престъпния свят. Що се отнася до роднините и приятелите на жертвите, всеки, който не внимава с тяхната оценка за случващото се, рискува да си навлече народния гняв и компрометира завинаги политическото си бъдеще.



Един от най-съществените аргументи за това, че
 в президентството се е извършвало нещо нередно


е фактът, че около 10% от издадените укази за "държавна милост" са плод само на преценката на вицепрезидента Марин. Той не се вслушва в мнението на експертната си комисия, съставена предимно от утвърдени преподаватели по наказателно право. В някои от случаите правистите са предупреждавали вицето, че ако той въпреки всичко извърши помилването, ще постави под съмнение авторитета на институцията. А това, че от представените данни става ясно, че



затворническата администрация е основната институция

извън президентството, която е давала мотивирани предложения за помилване на подопечните си затворници, допълнително засилва съмненията за нередности, които могат да бъдат обект на проучвателния мандат на комисията. Парламентът може да няма възможност за пряк контрол на президентската институция, но има правомощия да изисква документи и да изслушва длъжностни лица и граждани. А сигнали с факти за корупция и злоупотреба с власт вече има постъпили в комисията. В един от тях се описвало как служители на затворите проверяват по паркингите с какви коли идват на посещение близки на затворниците и набелязвали богатите роднини. След което обяснявали на затворниците срещу каква цена могат да “си купят” помилване. И тъй като сигналите не са анонимни, това означава, че те могат да бъдат потвърдени в присъствието на прокурор, който да бъде поканен в парламента. Депутатите имат възможност да сравнят и защо едни са помилвани, а други със сходни присъди не са. За да се види
дали няма двоен стандарт
Например дали имотното състояние и финикийските аргументи понякога не са били единствен мотив за помилване.
Освен данни за корупционни практики, от преглеждането на списъка с помилваните лица става ясно, че има и политически мотиви, какъвто е случаят с лидера на „Евророма” Цветелин Кънчев, който е дългогодишен съюзник на социалистите. Марин опрощава остатъка от присъдата на Кънчев, въпреки че осемте членове на експертната комисия се обявяват "против" с безпрецедентно остри становища. Този факт опровергава тезата, развита от бившия президент Георги Първанов, според който указите за опрощаване и помилване са



плод на дългосрочна съгласуваност

Ясно е дори, че със събраните данни може да бъде сезиран главният прокурор. Освен това народните избраници може да предприемат законодателни мерки, които да направят помилванията публични, чрез създаването на регистър, достъпен за всички.
В крайна сметка това, което трябва да се случи, е тези, които са надробили тази каша, да имат поне доблестта да излязат пред всички и да признаят грешките си. Но едва ли ще го направят, най-малкото заради гузните си съвести. Дори напротив, вижда се, че имат нови политически амбиции. Затова и разследването на тяхната дейност трябва да продължи. За да може, ако няма достатъчно законови основания да бъдат подведени под отговорност, то избирателите да ги накажат, когато му дойде времето.

понеделник, 5 март 2012 г.

В търсене на врага

През миналата седмица лидерът на ДСБ Иван Костов пусна поредната димна завеса. Още в първия работен ден на парламента в сряда (29.02.) той поиска от името на Синята коалиция оставката на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията, защото тя не защитавала интересите на българите. Костов припомни, че преди 12 месеца, след силни протести на гражданското общество, бил наложен мораториум на цените на горивата, със съгласието на правителството. И от „Лукойл” тогава направили „жест”, предвид наличието на тези протести. Но оттогава насам нищо не се променило – „Лукойл” продължавал монополно да държи 80% от базата за съхранение на течни горива и все още не са монтирали измервателна апаратура за наблюдаване движението на течни горива, което било в ущърб на семейните, малките и средните фирми в страната.

Веднага ще попитаме: не беше ли Костов този, който подари монопола

а петролни продукти на същата компания по време на неговото премиерстване и близо десет години дори не си помисляше да поставя подобни въпроси, въпреки че и друг път е имало пикови цени. Можем да разкрием и други подробности за цената на неговото мълчание. Но няма да го направим, защото целта на тази акция е съвсем друга. Тя е да се отклони вниманието на обществеността от задълбочаващата сътрудничеството си червено-синя коалиция.
Началото на този пакт в това Народно събрание бе поставен още в началото на миналата година по време на дебатите около поискания от управляващите вот на доверие. А днес той е фокусиран около подготовката на нов – този път свързан с драматичното отвличане и убийство на деветнадесетгодишната Мирослава от Перник. Червените, разбира се, си направиха „пас” за исканата оставка от бившия преподавател по марксистка политикономия на Комисията за защита на конкуренцията, но с охота се включиха в дебатите за парламентарното разследване на пернишкия случай.

Тактиката на Командира е  прозрачна

 – отказ от включване в официалната комисия и шумотевица от името на алтернативно създадената да нищи аферата група червено-сини депутати. Не можем да не отбележим и тънката подробност, че Командира, както обикновено, не се превръща в неин флагман от свое име, а се проявява винаги в качеството на неин говорител, изказващ общи констатации, повечето от които целят да създадат недоверие в работата на вътрешното министерство и подготвят мотивите за предстоящия вот. Няма да направим голямо откритие, че и двете партии имат крещяща нужда от това, не само

за да стегнат редиците си

но и преди всичко да укрепят разклатените позиции на лидерите си. БСП е пред важен конгрес, който трябва или да неутрализира амбициите за партиен реванш на бившия президент Георги Първанов, или да ги подкрепи. Що се отнася до десницата – единственото, което интересува Командира, е да си осигури присъствие в следващия парламент. За да осъществи това, той е готов на всякакви комбинации. Но добре знае, че без благословията на червените кукловоди това не може да се случи. Затова ще направи всичко възможно,
за да върне тяхното протеже
с харамийския псевдоним начело на Столетницата, като подхлъзне максимално Сергей Станишев в излишни и изтощителни парламентарни дебати, които да покажат слабостта му на лидер, който не може повече да е начало на партията си. Неслучайно още навремето Костов казваше, че Първанов е тяхната номинация за шеф на БСП. През целия криминален преход двамата умело си подаваха топката, отчитайки полезността на тази подкрепа във взаимното им оцеляване.
Помощта на червените е важна за Командира и заради несигурността, която има след провала на Синята коалиция на миналогодишните избори. Той се опита да ги загърби още по време на тях с партньорството си с РЗС, после похвали няколко пъти неуспялата кандидат-президентка Меглена Кунева. Но и в двата случая удари на камък и сега шансът му е отново да гушне Мартин Димитров, като укрепи силно разклатените му партийни позиции. На сините им предстои конференция, която може и да избере друг лидер. Отсега в СДС се чуват гласове, които настояват за самостоятелно явяване на партията на следващите парламентарни избори или за преформулиране на Синята коалиция без ДСБ. Това случи ли се,

Командира остава с неговите 60 000 фенове
което го изхвърля зад борда на политическия живот.


Друга лоша новина за Командира е, че личната му война с вътрешния министър Цветан Цветанов, колкото и да е подмолна чрез така наречената алтернативна комисия за разследването на обстоятелствата около жестокото пернишко убийство и последвалото самоубийство на единия от участниците в отвличането, няма как да скрие гузната съвест на Костов от опитите за безпринципни пазарлъци във вътрешното ведомство. Неслучайно, когато те бяха разкрити от Цветанов, в прилив на безпомощна ярост шест пъти Костов употреби думата „лъжец”. Сега същата безпомощност той демонстрира и в опитите да сатанизира труда на разследващите случая, като им припише ликвидирането на съучастника в убийството, а така също и дискредитира депутатите, участници в официалната комисия.

Всъщност с хватката „алтернативна комисия” Костов
надува балона, който трябва да гръмне


с поредния неуспял вот на недоверие. Ситуацията е изключително комична, защото когато той твърди, че му отказват достъп до стенограмите и дори го карали да пише молба до председателя на комисията, за да ги прочете, Командира пуска покрай ушите си отказа, който той сам е направил да участва в нея. И на базата на този балон се опитва да хвърля фарисейски обвинения. Абсолютно невъзмутимо се обръща към председателя на парламента и пита защо търпи шефа на комисията, след като той, недопускайки го до стенограмите, очевидно се опитвал да прикрие истината. Костов до такава степен се вживява в ролята си, че прави следното фундаментално заключение: „Такъв прецедент няма в над 130 г. история на парламента – ориентирайте се къде сте и се поправете, за да не стане още по-голям скандал”. И нагло продължава: „Нали Конституцията казва, че ние имаме равни права като народни представители, равен достъп до класифицирана информация? Ние сме равни народни представители тук. Дотук не бъркам. И изведнъж едни стават информирани и другите не могат да се информират. За какво обаче? Не за един смъртен случай, а за два. Признато полицейско насилие. Това се вижда, от самолет се вижда. Какво крие комисията? Може ли вие с цел прикриване на истината, да не сложите на мястото им тези колеги, които създават този параван?”...

Целта е също прозрачна - да се представи като жертва на заговор
на управляващите, целящ да установи едноличен режим, заплашващ
демократичните ценности. Колко добре изигран фарс!, бихме възкликнали...


Само че паметта ни не е толкова къса. Защото като премиер той използваше точно такива балони, за да създаде мними врагове и съвсем не на шега използваше мощта на властта, за да се разправи с тях. Така навремето изпрати барети във Варна в опит да смачка икономическите си опоненти. Забрави раните от възродителния процес и с подобни действия се опита да всее страх в малцинствените райони. А през това време услужливо направи приватизация в полза на кукловодите. Избирателите, разбира се, го наказаха и го свалиха от власт. Но тези, които се облагодетелстваха, сложиха чадър над него и не допуснаха той да отговаря за мрачните дела, които извърши.
По същия начин днес Костов се поставя отново в тяхна услуга, загърбвайки оценката на избирателите от последните избори. Само че шансът за реанимирането на Октопода е нулев. Избирателите пък отдавна не вярват на казаното от Командира, а съдят за него единствено по делата му.

четвъртък, 1 март 2012 г.

Мишкуването на Георги Първанов

Скандално помилваният по време на президентстването на Георги Първанов ромски бос Цветелин Кънчев-Дон Цеци прибави ново разкритие за задкулисните афери на бившия държавен глава, като съобщи за тайна договорка между двамата - срещу ромски вот за избирането му за държавен глава той да не влезе в затвора. Първанов обаче не изпълнил обещанието си въпреки гласовете, които получил, и Кънчев трябвало да влезе зад решетките. Тези разкрития може и да не са достоверни, но те са показателни за паралелния свят и неговите задкулисни играчи. В духа на това задкулисие, родило Октопода, човекът, който ще остане в историята като първия български президент с две имена, се опитва да се върне отново в политическата игра, като измести лидера на БСП Сергей Станишев от поста му. Номерът, който прилага, е упорито да избягва среща лице в лице с него. Тази тактика на мишкуване му е добре позната, тя го направи държавен глава през 2001 г.,

след като избяга от пряк двубой с тогавашния президент Петър Стоянов,

но пусна мюре, което му осигури избора. После, вече като президент, Първанов неведнъж се е крил в сянка и е дърпал конците както на свои, така и на политици от други партии. Днес той умишлено проваля всяка директна среща между двамата, но не пропуска участието си в нея, макар и косвено. Така се случи преди десетина дни, когато скандално не отиде на националния партиен съвет, нагнети с това напрежение по върховете на БСП и за капак изпрати писмо, за да им покаже, че само той може да превърне Столетницата в управляваща партия на следващите избори. В понеделник (27.2.) пък се опита да бламира посещение на Станишев в Перник. Местен лидер заяви, че ще постави знак STOP пред с. Ковачевци, където дни преди това Първанов си възстанови партийното членство. И на срещата с актива в Перник уж бившият президент щеше да дойде, но пак не се появи. Не е трудно да се досети всеки

какво се крие в саботажния партизански прийом

 - нанасяш удар, предизвикваш скандал и се скриваш отново в землянката си в гората. Всеки път Станишев търпи загуби и авторитетът му се поставя под съмнение, в същото време Първанов се представя за жертва на една малка група червена върхушка и предизвиква с това гнева на редовите партийци. Целта е до конгреса гневът им да бъде консолидиран и на него всички като един да се вдигнат на бунт и пометат загубилия пет поредни избори Станишев.
Първанов също е започнал свои обиколки из страната. Но Станишев не плете интриги и бившият държавен глава очаква от тях само дивиденти.
Беше във Варна, след дни ще бъде в Бургас, Сливен и Ямбол. Само че още първата му среща, състояла се точно на 4 февруари (ден паметен за десницата, но не и за левицата заради официалното абдикиране от властта) се видя, че е провал, подобен на опита му да създаде движението Алтернатива за българското възраждане. Няколко дни по-късно се сгромоляса и шумната пресконференция, която трябваше да го оневини за помилванията и опрощаването на дългове от неговото вице. Със сигурност ще се провали и в предстоящата обиколка. С просто око се вижда, че

Ловецът не може да отстреля дивеча,

Защото този път няма кой да му го нагласи на мушка. Малкото висшестоящи фенове на Първанов са кресливи, но техните думи нямат стойност, защото също като него са компрометирани. Една от целите на този шум е да бъде принуден Станишев двамата да седнат на една маса и се разберат, като решат както за лидерския пост, така и за останалите важни партийни позиции. Обикновените социалисти образно представиха в Перник ситуацията между двамата, като казаха, че партията им е в положението на

онова магаре, което сложили между две абсолютно еднакви купи сено,

а то умряло от глад, защото не могло да избере от коя да яде. Дори за да има мир лансираха помежду си и идеята да се запише в устава постът почетен председател и двамата да седнат да се разберат поне за това.
Истината е, че Първанов си дава сметка, че между него и Станишев дистанцията става все по-голяма – единият е лидер на ПЕС, другият компрометиран бивш доносник на комунистическите тайни служби, който не може да не отчита, че шефът на немската комисия по досиетата скоро ще стане държавен глава на Германия
и сам по себе си този факт отрязва пътя на Първанов към реванш. Не случайно Станишев тънко го иронизира  в Перник със следната уж обща фраза:  „Най-важно е БСП да не губи лице”. Но тази ирония е точно насочена към отдавна плюлия си на физиономията в морално отношение Първанов. Със сигурност той ще се опита за последно да накара лидера, който преди десет години сам постави на този пост, да играе по свирката му. Ако Станишев обаче не се 
поддаде, бившият държавен глава ще

опита да се измъкне от предизвестения провал

като лансира свой човек да се бори на конгреса за поста на Станишев. Въпросът е дали някой ще се навие да опере пешкира вместо Първанов.
Освен това Станишев умело си играе на котка и мишка с него, като не разкрива козовете, които държи. Но ненатрапчиво работи и в посока да лиши Първанов от възможността да се измъкне чрез подставено лице, като взима в свои ръце инициативата в лансирането на младите.
В Перник лидерът на БСП отбеляза този си стремеж. По думите му драма за лидерския пост няма и конкуренцията на личности не е страшна. "Много по-важна обаче е конкуренцията на идеи", коментира Станишев с ясното съзнание, че човекът с харамийския псевдоним каквато и идея да лансира, тя неизбежно ще бъде затъмнена от всекидневните разкрития за негови афери, които обществото няма как да преглътне, а още по-малко жертвите на помилваните по негово време десетки убийци. И пак на същата сбирка сякаш между другото Станишев казва, че „основният им конкурент трудно би могъл да бъде преборен с авторитарни личности, затова БСП щяла да опита с тези за развитие на България”.
Станишев готви и

класически за бивша комунистическа партия удар,

като представи Първанов за вътрешнопартиен враг, който се опитва да разцепи БСП в полза на управляващото мнозинство. Знаем от историята на соца как са свършвали нарочените за подобни врагове. Затова ловецът мишкува и все търси друг, за да го изправи на амбразурата. Вижда се, че ресурсът му намалява с всеки изминал ден. Никак не е учудващо, така се получава винаги, когато действията пред обществото на Първанов са били да хвърля всекидневно прах от обещания, а в същото време задкулисно е обслужвал кукловодите. Все още не се знае какви са истинските мотиви за помилванията на убийци, но е ясно, че не току-така бяха застреляни двама влиятелни президентски съветници.
Има съмнения и че тези пуснати на свобода убийци са пипалата на Октопода, които в подходящия момент трябва да се отблагодарят на своите патрони. И създадат необходимия хаос, който да запази тяхното статукво.