Общо показвания

петък, 29 юли 2011 г.

Гарван гарвану око не вади?

Още един ден на Народното събрание ще бъде погубен. Отсега е ясно, че върнатият вчера закон от Георги Първанов, с който се забранява на бивши агенти на ДС да заемат дипломатически постове, ще бъде отново приет. Както бяха предизвестени резултатите от вотовете на недоверие към правителството. Очевидно е, че една от целите е, вместо да се приемат закони, да се спъва работата на народните избраници с безсмислени дебати. Нищо ново под слънцето.
Що се отнася до другата цел, тя също е очевидна. Гарван гарвану око не вади. Та нали Ловецът с двете имена, ако го беше разписал, трябваше тутакси да напусне президентството. Видя се през годините, че освен да се гордее и да назначава себеподобни на работа, друго не умее. Не го стресна нито външната изолация, нито общественото порицание. Няма да се спираме и на слугинажа му, прикрит зад "защита на националните интереси", към руския мечок по енергийни въпроси. Ще кажем само, че истината е друга. Няма как посланици, някои от които са били обучавани в служби, работещи и днес срещу НАТО, да продължат да изпълняват задълженията си. Не можем да приемем и внушението, че едва ли не само бившите сътрудници да ДС и Разузнавателното управление на БНА са отговаряли на критериите да стават дипломати. Освен това те нямат да бъдат лустрирани, както ни внушават от „Дондуков“ 2, а ще бъдат преместени на друга работа във външното ни ведомство. Това вече става независимо от съпротивата. И няма как започнатото да не се довърши.

четвъртък, 28 юли 2011 г.

Сини и червени рибки в тигана на вота

Третият вот на недоверия към правителството на ГЕРБ може би нямаше да бъде забелязан, ако на него не се случиха няколко будещи тревога политически схватки. Ако те можеха да бъда квалифицирани като ганьовска партизанщина, едва ли щяха да ни впечатлят. Но отправянето на открити антиислямистки нападки в сградата, на която е записано „Съединението прави силата”, при това в дните на трагедията в Норвегия, не може да не ни притеснят. Защото точно такава етническа омраза е вдъхновила масовия убиец Андерш Брейвик. И в страна като нашата, която има поуки от възродителния процес, когато стотици хиляди наши сънародници бяха прокудени от домовете им, няма как това да бъде търпяно. Защото същите хора по същия начин проповядват антисемитизъм и расова омраза. Очевидно инцидентите по време на тържествата в Батак и софийската Баня Башъ не са вразумили някои политици. Защото изрази като „гаджали”, „антибългарска политика” и др., които бяха изречени от зам.-председател на парламента със сигурност ще бъдат много добре отразени в докладите за този вот на недоверие от представителите на страните, които ние днес наричаме партньорски и те едва ли ще станат без последствия. Това че управляващите се дистанцираха и си осигуриха достатъчно мнозинство, за да управляват самостоятелно и без подкрепата на националистите е похвално. Буди недоумение обаче пасивната реакция на БСП и Синята коалиция. Лидерите на двете партии си затвориха очите, вместо да реагират светкавично на този опасен прецедент. Тука не става въпрос за глупостите, които бяха надрънкани, че едва ли не нашата страна е единствената в Европа, в която има толкова много джамии, а за основни принципи на демокрация, в която иначе се кълнят и отляво и от дясно. В такива моменти си личи и колко е здрава спойката на червено-синята мъгла. Ако за лидери, като Иван Костов заиграването с мракобесни сили, е част от играта, то за младите Сергей Станишев и Мартин Димитров няма никакво оправдание.

Те трябваше да пресекат лично това безобразие.

Ако се вгледаме по-внимателно в случващото се, можем да стигнем и до още по-неприятния извод, че лидерите на представените в парламента традиционните български партии, до такава степен са обзети от решаването на вътрешните си проблеми, че пропускайки покрай ушите си подобни инциденти, може един ден да се окажат първите жертви на фашизма. Истината е, че вотът за опозицията, СДС и ДСБ бе предназначен за вътрешна консумация. Всички бяха наясно, че той няма да мине. Но трябваше да се разиграе циркът с надуването на мускули.(Твърде любопитна бе позицията на ДПС, които с напускането на залата, оставиха червените и сините да се пържат в собствената си нежна прегръдка.) Така съвсем ясно пролича колко са безпомощни като самостоятелни играчи и едните и другите. Както и че с чужда пита можеш да спекулираш известно време, но това няма да е достатъчно, защото този който я държи, може в крайна сметка да реши друго. Затова бяха много учудващи някои изхвърляния на лидера на БСП Сергей Станишев (чест му прави, че той единствен от лидерите остана докрая в залата), с които се опитваше да внуши, че едва ли не от БСП зависи кой ще е бъдещият президент. Също така изненадващо за иначе премерения червен политик прозвучаха (при това на няколко пъти) думите му за „купените независими депутати”. Затова и не бихме се учудили, ако наистина той бъде даден на комисията по парламентарна етика. Ще отбележим също, че атаката на червените срещу правителството бе много слаба и дребнава. Причината е, че няма как тези, които участваха във властта преди ГЕРБ в продължение на десетилетие, да

могат да се измъкнат от клопката на собствените си бакии

Не случайно управляващите, без дори да чакат обвинения, ги атакуваха точно в тази посока:
„Абсурдното тук в случая е, че точно вие, които 20 години създавахте организирана престъпност, създавахте кръгове и кръгчета на корупция, съсипвахте държавността, искате това нещо да го оправим за две години", заяви още в началото на дебата председателят на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. „Четох, че БСП вече е готова да управлява държавата. Хора вижте, лесно е да яхнеш едно конче и да препускаш с него, друго е да го отгледаш, да го изправиш на крака и тогава да го яхнеш", обясни още Велчев. Той се обърна към представителите на левицата с думите да изчакат да изправят това конче на крака и тогава да бързат да го яхнат.
Още по странно бе поведението на лидера на СДС Мартин Димитров, който си личеше, че

вътрешно не е убеден в правотата на действията си

Както е известно преди да се стигне до решението за подкрепа на вота в СДС имаше драматичен дебат. Редица влиятелни организации като софийската, старазагорската, ловешката и др. се противопоставиха на това решение с аргумента че в партийните документи се забранява сътрудничеството с БСП. Другият им довод бе капанът на Командира, в който щеше да падне отново Мартин заради този вот. Видя се и по време на самото гласуване, че един от сините депутати (Лъчезар Тошев, който открито заяви по време на заседанието на Националния съвет на СДС (19.07), че е против сътрудничеството с червените) изобщо не се появи в залата, с което на практика подкрепи управляващите. Според сини депутати правилното решение за този вот на Синята коалиция е било само двамата лидери (или единият от тях) да гласуват знаково срещу правителството, а депутатите да се въздържат.
За да покаже, че все пак действат конструктивно, Димитров заяви, че от СДС

ще подкрепят вота, но не за да падне правителството.

„Причината за гласуването ни е необходимостта от мерки", обясни съпредседателят на Синята коалиция. СДС очаква след този вот кабинетът да представи пътна карта на дълго отлаганата модернизация на МВР, ограничаване на приложението на СРС. Да се установят всички знакови кадри на БСП от управлението в сектор Сигурност, да се предприемат специални мерки за справяне с контрабандата на цигари и истинско реформиране на съдебната система, включително нов ВСС, избран по прозрачен начин.
Интересно е да се отбележи, че по управляващите проявиха готовност да се съобразят с предложените от сините мерки, въпреки гласуването.
Що се отнася до лидера на ДСБ Иван Костов, той

заслужено си получи червената лентичка.

„Подаръкът” даде независимият депутат депутат Тодор Великов. По думите му Костов е променил коренно позицията си по време на управлението на ГЕРБ и сегашното му поведение е недостойно.
„Донесъл съм червена лентичка. Подарявам я на Иван Костов. Да се присъедини там, откъдето е произлязъл“, отсече Великов, след което остави символът на Столетницата на банката на Костов.
Освен с червената лентичка, Великов изнесе факти, с които постави под съмнение сегашното поведение на Костов. Той прочете негово изказване от 2009 година от което стана ясно, че тогава лидерът на ДСБ е изразил безрезервна подкрепа към министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и поощрява спецакциите, заради които пък сега му иска оставката.
Но тези факти никой не учудиха, защото словесните еквилибристики на Командира, които недвусмислено изразяват неговата двойнствена същност, не са от вчера. Те просто са част от криминалния преход, който сега той отчаяно подкрепя, за да може да оцелее. Не случайно Великов му каза:
„Аз съм в Народното събрание не да реанимирам някой, а за да го пенсионирам.”
Това обаче никак не трогна бившият преподавател по марксистка политикномия, дори напротив той обяви следващата си цел – да направи така, че ГЕРБ и БСП да управляват заедно един ден. Той даде за пример, как по време на управлението на царя, десните са гласували заедно с червените срещу него, но след това НДСВ направило коалиционно управление с БСП. Проблемът на Командира е в това, че той може да си мисли, че

Мартин отново му е в кърпа вързан

но това да не се окаже така, защото се знае, че сините не са взели решение, нито пък са се договорили за кметските листи в трите големи града - София Пловдив и Варна. Имаше една знакова среща с новото дясно обединение ОДС в централата на сините на „Раковски” 134. Тя бе едно предупреждение към Командира, че Синя коалиция може да има и без ДСБ. Тука няма как да не припомним, че сините хем носят десебарите на гръб, хем онези искат да получат и секснаслади. Също като в онзи виц за синята рибка: Както си плували волно в морето, Киркор казал: „Гарабед, за да не се морим и си плуваме по-дълго, нека направим кооперация. Ти ще махаш с ръцете, а аз ще те хвана през кръста и ще ритам с краката. „Добре", зарадвал се Гарабед на находчивостта на приятеля си. По едно време Гарабед изохкал и викнал на Киркор: „Да се пуснем за малко, че една рибка ми влезе отзад. А Киркор му викнал: „Плувай, плувай, не е рибка".
Не случайно припомняме отново тази история на синия лидер. Всъщност тя се отнася и за червения Станишев, защото и там се готвят да го прецакат. Така че вместо да трупат черни точки с безсмислени вотове, които след това ще бъдат използвани срещу тях, по-добре е младите в двете партии да се обединят и да изхвърлят старите влъхви на бунището, преди да бъдат яхнати от тях за пореден път.

понеделник, 25 юли 2011 г.

Отечествен фронт на криминалния преход

Флиртът между БСП и Синята коалиция е на път да прерасне в Отечествен фронт по желание на партията майка. Още днес по време на дебатите на поредния вот с предизвестен край ще се види дали десните, в частност сините, ще пристъпят отново устава си, където съвсем ясно е записано, че червената партия е единствената, с която не могат да си партнират.
Всъщност нищо необичайно няма в хода на червения лидер Сергей Станишев. Той показва преди всичко на своите кой командва парада, и чак след това на десните, че тяхното съществуване минава през явното и не дотам явното сътрудничество, образно определено през годините като червено-синя мъгла. (Нещо, което бившият преподавател по марксистка политикономия Иван Костов добре знае и затова предвидливо не е записал в документите на ДСБ, че Столетницата им е главния враг.)
„Ако днес не потърсим съюз върху основата на широкото убеждение, че демокрацията е в опасност, утре може да е късно”, каза пред конгреса на БСП в събота (23.07) Станишев. Той призова съпартийците си за пълна мобилизация и диалог и партньорство с всички демократично мислещи хора и сили."Знам какви ще бъдат коментарите: социалистите пак предлагат Отечествен фронт, нека го нарекат както им е удобно, не бива да имаме претенции нито за името, нито за лидерството", поясни той.
Станишев предупреди своите, че е важно да разберат, че над страната е надвиснала грозна опасност, която трябва да бъде пресечена. България няма да се измъкне от дупката, ако демократичните партии се борят всяка сама за себе си, а трябва да мислим за национално спасение, каза Станишев, а съпартийците му разчетоха призива като подадена ръка към десницата.
Един минискандал на червения конгрес също е показателен за

тактиката на червения лидер да затвърждава позициите си,

с оглед на бъдещите атаки към него и поста му след изборите тази есен. Червената депутатка Ваня Добрева поиска БСП да поеме отговорност за прехода. Според нея това щяло да им даде възможност да очистят партията от тъмните години в края на миналия век и да наложат техния кандидат за президент Ивайло Калфин.
Думите на Добрева накараха Георги Пирински да поиска дебат с нея. Той се обяви категорично против дейците на партията да бъдат заклеймявани като конспиратори на т. нар. криминален преход. “Има много по-важни неща от това да раздухваме дебат, който днес не ни е нужен”, отсече Пирински. Това накара пък Добрева да вземе отново думата: “Докато не си изясним кои сме, нямаме бъдеще. Не си мислете, че някой ще ни възприеме сериозно, ако си позволяваме да отминаваме определен исторически период”, настоя тя и предизвика одобрителните ръкопляскания на по-младите членове на БСП.
Така че двата теста на Станишев никак не са случайни, те дават знак, че той

няма никакво намерение да отстъпва лидерския пост,

напротив, смята да
премине в контранастъпление след изборите
и да се освободи от всички, които имат апетити към ръководната роля на червената партия.
Нека сега разгледаме по-подробно предложението на Станишев за нов Отечествен фронт, като го свържем с дебата по днешния вот на недоверие към правителството. Със сигурност другарската ръка, протегната вдясно, цели да засили броженията в Синята коалиция. И двамата лидери там са наясно, че опълчването срещу братска народна партия може да им изиграе лоша шега. И вместо дивиденти за бъдещо връщане на тяхната коалиция във властта след управлението на ГЕРБ всъщност да бъде само трамплин към връщането на червените в управлението отново.
Мекият натиск на предложеното приятелство от червените е правопропорционален на загубата на доверие на сините сред десните избиратели.

Костов, като един от играчите на криминалния преход,

много добре знае, че този баланс не бива да бъде нарушаван, защото петимата му депутати са ясно доказателство за нерадостното бъдеще, което го очаква.
Затова той публично ще бяга като опарен от гушването с червените
Забелязали ли сте например, че Командира не обелва нито дума за този съвместен комплот. Фразеологията му през последните дни е насочена единствено срещу управляващите и в заблуждаващи своите действия. Няма сега да припомняме как с неговата логистична помощ падна първото демократично правителство на Филип Димитров (1991 - 1992 г.) и каква пътека направи, за да може да остане финансов министър и в отечественофронтовското правителство на Любен Беров.
Няма голяма промяна 20 г. по-късно в двойствения подход на Костов. Когато атакува вътрешния министър, днес той го прави с такъв хъс, сякаш винаги е бил враг с него:
„Този човек замени справедливостта, реда, основан на закона, или поне се опитва да го замени с ред, основан на страха. Той малтретира всичко около себе си. Той се е самозабравил. И като се е самозабравил, той става много опасен. Той е опасен преди всичко за ГЕРБ. Но те ще го разберат след изборите.”
Но ние не сме забравили как само преди година председателят на ДСБ в желанието си да се наведе на управляващите изтърси в пленарната зала опасната глупост, че

пред свободата предпочита сигурността

и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на Костов, защото този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете. Няма да питаме лидера на ДСБ кое е истинското му лице, защото то е ясно.
Ще се спрем обаче на една негова цел - да превземе отвътре СДС, и затова може да си затвори очите за котвата, която му слагат от Столетницата пред прекрасната възможност да асимилира синия лъв. Предизвикателството си заслужава, още повече че Мартин Димитров през последните няколко месеца се опитва да се еманципира и да задава дневния ред на коалицията. Командира с голямо любопитство наблюдава и засилва вътрешните боричкания на сините по отношение на предстоящия вот на недоверие.
Наистина в СДС не са единни за това трябва ли да натиснат бутоните в пленарната зала срещу кабинета. Миналия вторник Националният съвет на партията след драматични сблъсъци взе решение да се гласува против. С което наруши устава. Срещу това решение се обявиха няколко мощни провинциални организации плюс влиятелното СДС - София. Сини депутати също казаха недвусмислено, че

не приемат ролята на червените марионетки


И е напълно възможно те да бойкотират гласуването. Така че ОФ може да бъде пробит още преди да е създаден. А управляващите да получат допълнителна подкрепа освен гарантираната им вече от „Атака” и независимите народни избраници.
Лидерът на СДС е не по-малко несигурен и разколебан. Причината е, че той беше обещал СДС да участва във вот срещу кабинета единствено ако бъде подписан договорът за строителството на АЕЦ „Белене”. Такъв договор няма, а Димитров се кани да гласува противно на това, което е обещал.
Съвсем ясно се вижда как младият лидер попада отново в менгемето
на Костов, откъдето няма измъкване, ако не предприеме драстични мерки. Защото ако Димитров не приеме играта на Командира, напълно е възможно лидерският му пост да бъде поставен под съмнение след изборите, а самата му партия да се разцепи по места и вместо с ДСБ сините да редят листи с други партии вдясно.
Накрая, понеже лъжите на някои влъхви на прехода ни идват в повече, а днес е дебатът по вота на недоверие, а сме убедени, че ще се лъже двойно повече, ще припомним притчата за митаря и фарисея, които влезли в храма да се помолят. Фарисеят застанал напред в храма и се молел така: "Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам" (Лука 18:11). С една дума фарисеят изброил добродетелите, които притежавал.
Зад него стоял митарят. Той освен греховете си нищо друго не донесъл в божия храм. Стоял с отпусната ниско глава, удрял се в гърдите и викал: "Боже, бъди милостив към мене, грешника!" (Лука 18:13). Ето и заключението на Спасителя: "Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лука 18:14).

понеделник, 18 юли 2011 г.

Синя рибка за наивници

Часове преди внасянето на поредния вот на недоверие към правителството няма яснота как Синята коалиция ще участва в него. От заканите, отправени от съпредседателя й Иван Костов, до реалните действия, като включване в подписката и натискане на бутоните в пленарната зала, има голяма разлика. По-скоро синият балон може да се пукне, преди още всички да видят, че Командира никога не е надничал зад гърба на човека, за когото навремето твърдеше, че е от подземието, после, като му замириса на много пари, реши, че лесно може да го преметне с един поднесен букет във военната болница, а днес, след като е наясно, че няма да се облажи от сегашната софра, отново наднича – но зад гърбовете на червените лидери, където всъщност винаги си е бил. А там е не само заради промиването на студентските мозъци по времето на Тато, не и заради статиите в партийния орган „Работническо дело”, нито пък заради громенето на американски икономисти, които по-късно получиха нобелови награди, а преди всичко

заради правилното му участие в криминалния преход

под диктовката на кукловодите му.
Затова няма как по друг начин да си обясним агресивността на лидера на ДСБ, която през последните дни върна езика му отпреди парламентарните избори, освен със съвсем логичната възможност десният балон да се пукне и всяка от двете партии в Синята коалиция да тръгне по свой си път. Това е, което с поведението си Татовият политически милиционер иска да прикрие и което видимо го притеснява. Защото няма нищо по-лошо за Октопода да остане извън борда на политическия живот.
Но можеше ли да се очаква друго, след като в продължение на близо половин година вдясно си играят на котка и мишка и се опитват да прикрият очевидната несъстоятелност на тази коалиция. Човекът, който днес говори за „мутренски рекет”, през цялото време дърпаше за опашката Синия лъв, мислейки си, че ще надхитри младия Мартин Димитров, така както го направи, за да може да влезе в този парламент. Няма да се спираме на баталиите, разиграли се сред този файтон хора, за да бъдат излъчени кандидати за президент и за столичен кмет. Но ще разгледаме детайлно как след тези първични избори и с наближаването на крайния срок за регистрация на кандидатите и листите Костов отново рекетира сините, за да осигури политическото си бъдеще чрез пряко участие в местната власт.
Не е тайна как всъщност се пазари Командира. Първо пуска слух, както например в медийното пространство се говори, че в София иска процентното участие в листата за общински съветници да е 2 към 1 в полза на ДСБ. А във Варна да е 3 към 1. (Със сигурност може да отбележим, че част от този рекет е и пребиваването му в морската столица този уикенд.) След това, като седнат двата преговарящи екипа, от ДСБ говорят за всичко друго само не и за своите искания. И така се бави топката, докато някой не направи грешния ход, чак тогава Командира поставя истинските си искания.

В СДС обаче не са вчерашни.

Някогашният Мавъртинчо отново е Мартин Димитров. Не случайно под негово давление сините в София нанесоха първия удар, искайки първични избори. По време на предишния вот в продължение на десетки часове Костов се опитваше да наложи своя модел на поведение, но накрая се съгласи с този на Мартин. Сега сините отново предприеха атака, без да чакат поредния командирски номер.
В четвъртък (14.07.) - само ден преди Костов да почне да сипе огън и жупел от парламентарната трибуна, на „Раковски” 134 бяха поканени няколко десни партии, обединени под името ОДС. Там те заявиха готовност да подкрепят Румен Христов като кандидат за президент и скръцнаха със зъби на ДСБ, заявявайки, че вицето не трябва да бъде посочено от хората на Костов, а от синия кандидат за президент, с което показаха, че може да има Синя коалиция без лидера на ДСБ.

Костов бе неприятно изненадан

и с твърдението на представителите на ОДС, че са сключили споразумение с ДПС, защото не можело да бъдат спечелени президентските избори без участието на движението. На практика излиза, че колкото и да се дърпа от прякото си участие в червено-синята мъглалидерът на ДСБ няма как да обясни защо не подписва вота на недоверие заедно с тях. И защо е цялото шикалкавене, след като някъде се готвят коалиционни споразумения с тях. Естествено, че това е част от „набутването”, от което той няма как да избяга. Не е възможно по друг начин, освен с участието му в задкулисни договорки, да обясни защо е гласувал срещу управляващата сродна народна партия. Затова и не трябва да има съмнение кой всъщност е човекът, който обича винаги да осчетоводява подкрепата или неподкрепата си. Дори няма да коментираме твърденията му, изречени от парламентарната трибуна в петък, че ДСБ никога не се пазари. Когато ги изрече, дори

най-приближените му депутати в залата се подсмихваха.

Само че неговите номерца няма как да ни зарадват - не само заради загубата на близо милион и половина десни избиратели, но и заради все по-откровено демонстрираната връзка с тези, чйито генномодифициран продукт е.Само за сравнение за това как Командира се върти според изгодата, ще цитираме съботните му думи по отношение на вътрешния министър: „Този човек замени справедливостта, реда, основан на закона, или поне се опитва да го замени с ред, основан на страха. Той малтретира всичко около себе си. Той се е самозабравил. И като се е самозабравил, той става много опасен. Той е опасен преди всичко за ГЕРБ. Но те ще го разберат след изборите.” И ще ги сравним с казаното преди година от председателя на ДСБ в пленарната зала, че пред свободата предпочита сигурността и ще подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на Костов, защото този, който предпочита сигурността пред свободата, в крайна сметка ще загуби и двете. Ще попитаме само лидера на ДСБ кое е истинското му лице. Знаем, че няма да ни отговори, защото той просто няма лице, а само маски.На нас обаче ни е значително по-интересно как ще реагира на Костовите провокации лидерът на СДС Мартин Димитров. Той успя да наложи своите виждания по време на предишния вот. Съвсем сигурно е, че синият лидер няма да сложи подписа си под искането за сегашния вот. Съмняваме се, че и ще гласува против сегашното правителство. Проблемът му е, че няма как да бъде избегнато отношението към кабинета. То може да бъде само

или подкрепа, или гласуване „против”.

Демонстративното неучастие в предишния вот всъщност си бе подкрепа за управляващитеи това се разбра от всички. Вероятно и сега Димитров ще измисли друг подход, но и той, както и да се въртят и сучат вдясно, не може да бъде тълкуван по друг начин освен със „за” или „против”. Големият проблем на младия син лидер не е дори и в самото гласуване. Проблемът му се казва Иван Костов. И няма как да бъде избегнат без челен сблъсък между двамата, колкото и позиционно да тупат топката в момента. Нито Мартин вярва вече на Командира, нито той в него. И причината за това отдавна е известна. И тя е в този, който обича да полива сините теменужки.Накрая искаме да се върнем отново към яростните думи, изпуснати от лидера на ДСБ през последните дни. Като ги слуша, някой може да си помисли, че тази еуфория е заради хаоса, който му се привижда от евентуалното сваляне на властта. Със сигурност тази тръпка в него я има, тя е пропорционална и на дребнавостта, с която обича да напада недолюбвани политици и най-вече такива, които лично го засягат. Но не това е цялата истина. В дъното е онази мургава хитрост, която много прилича на крокодилските сълзи, излели се, когато рибарят хванал влечугото. „Пусни ме и ще ти изпълня три желания”, замолил се крокодилът.Рибарят, понеже бил наивен, като повечето излъгани от Октопода избиратели, го пуснал и крокодилът забързал да се вмъкне надълбоко. Рибарят се стреснал и подвикнал:„Чакай, а желанията!?”„Аз да не съм златната рибка!”, бил лаконичният отговор.

неделя, 17 юли 2011 г.

Кафето на Командира

Всичко идва на мястото си. С всеки изминал ден става все по-ясно какво означава червено-синя мъгла. Бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато започва да показва истинската си същност. Не случайно тогава е писал срещу американски Нобелови лауреати и е давал ценни насоки на Столетницата с програмни статии в „Работническо дело”. Истината е, че винаги е бил петата колона на червените вдясно. И е получил подобаващо възнаграждение за услугите, които им е правел. Затова ще оставим настрани този път „Сапио”, „Балкан” и прочие..., както той предлага. Не е нужно да се обсъждат очевидни неща, както и защо не е получил заслужено наказание за тези гигантски далавери. Това не може да стане без чадър от кукловодите на криминалния преход.
Така че не трябва да се учудваме на сегашната му позиция за вота на недоверие срещу управляващите. Затова ще отбележим само как лъсна неговата дребнавост - колко е заядлив и злопаметен. Но след като е тръгнал по този път, убедени сме, че получи каквото му се полага. Но не от тези, които дърпат конците, а от избирателите, които отдавна са му показали червен картон. Защото поведението му е като на онази злобна госпожа, която в желанието си да оскърби казва: „Ако ви бях жена, щях да ви сипя отрова в кафето”. Но получава достоен отговор: „Ако ви бях мъж, щях да го изпия”...

петък, 15 юли 2011 г.

Старите мехове и ДС

Един слух за евентуалната принадлежност към бившата Държавна сигурност на Любомир Христов, номиниран преди дни като кандидат за вицепрезидент на Меглена Кунева, разбуни духовете за часове. Реакцията на щаба им бе похвално бърза: „Във връзка с проявен медиен интерес и появили се спекулации около името на Любомир Христов ви уведомяваме, че в качеството си на член на УС на БНБ той вече е проверяван от Комисията по досиетата. Резултатите от проверката са оповестени още на 22 юли 2009 г. с решение № 71 на комисията. Проверката е приключила със списък на лицата, за които е установена принадлежност. В него името на Любомир Христов не фигурира.” Христов е проверяван на две работни места – в БНБ и в Агенцията за икономически анализи и прогнози. И за двете е записано – неустановена принадлежност. Самият Христов не скри огорчението си от подобна инсинуация:„Възмутен съм от това твърдение. Никога не съм имал нищо общо с подобен род структури. Явно компроматната война вече започна, но патроните на стрелящите се оказаха халосни.” Като първокласен икономист Христов много точно е преценил, че целта на слуха е да всее в обществото небеизвестното ганьовско сравнение за маскарите. Пък след това нека да се обяснява. Макар че законът за досиетата е пределно ясен. В него в чл. 26, ал.1, т.1 е записано, че всички кандидати за президент и вицепрезидент подлежат на проверка след регистрацията в ЦИК. И едва ли големите фаворити за тези постове биха допуснали грешката някой от тях да бъде уличен след регистрацията. Най-малкото защото вече сме страна член на Европейския съюз и НАТО и на обвързаностите с бившата ДС там не се гледа с добро око, както се видя, след като настоящият държавен глава бе разкрит като агент, а лъсването на близо 60 посланици агенти на бившата репресивна служба на Татовия режим и досега предизвиква сериозна дискусия както в парламента, така и в самото общество. И нерешаването на този проблем предизвиква негативни реакции в партньорските държави.
Всъщност фактът, че извън промените на Закона за дипломатическата служба в другите закони няма лустрационни текстове, които да отстранят уличените във връзки с бившите тайни служби кандидати, може да се приеме, че оставя врата и за явяването на подобни хора на изборите тази есен. Но на

нас не ни се вярва, че това ще бъде допуснато.

Ще припомним само, че по време на предишните местни избори, след като бяха разкрити доста червени кандидати, свързани с ДС, тогавашният шеф на щаба Евгений Узунов заяви, че това няма да бъде повод за някакви конкретни мерки и че БСП няма да оттегли подкрепата си.
Днес обаче ситуацията е съвсем различна. Макар че соц. лидерите продължават да твърдят, че немалка част от тези хора са работили за родината, те едва ли биха допуснали техният кандидат за президент да е свързан с ДС. За да не бъдем голословни, веднага ще отбележим, че фаворитите на социалистите - Ивайло Калфин, Янаки Стоилов, Костадин Паскалев, Меглена Плугчиева, Жени Живкова, са проверявани по различни поводи за принадлежност към ДС и за тях не е установена такава. Единствено областният лидер на пловдивската организация Георги Гергов, който през последните дни е събрал много гласове в своя полза като кандидат за държавен глава, не е проверяван. Въпреки напористостта му се смята обаче, че на съботния форум той няма да е червеният кандидат за президент. И няма да се стигне на по-късен етап до евентуални конфузни изненади.
Що се отнася до другите партии – там още в началото на тази година, при изработването на критерии за издигането не само на кандидати за президент, но и за кметове и общински съветници, бе дебело подчертано, че всички ще бъдат проверявани за зависимости с бившия режим и ако бъдат установени, тези кандидати ще бъдат отстранени.
В управляващата партия ГЕРБ това бе решено през февруари. Оттам обявиха, че ще поискат справка в Комисията по досиетата, която да извърши проверка на кандидатите. Според управляващите, ако се окаже, че някой от желаещите да влязат в местната власт

има досие или картонче в бившия таен апарат

той ще бъде отстраняван. Такава проверка ще бъде направена и за кандидатите за втори мандат. Според зам.-шефа на предизборния щаб Цветомир Паунов преди да си направят тяхната си проверка, те ще искат сред задължителните документи, които всеки кандидат трябва да им предостави, да има автобиография по европейски стандарт, свидетелство за съдимост, декларация, че кандидатът не принадлежи към агентурния апарат на бившата ДС, декларация за съгласие да бъдат проверени от Комисията по досиетата, декларация, че няма неплатени публични задължения, договор и декларация за политическа лоялност, а така също декларация за имуществено състояние и произход на средства, че не са придобити от престъпна дейност. Това означава, че
цедката е такава, че няма начин
през нея да се провре бивш агент. Ще припомним само, че проверката на комисията „Евтимов” след регистрацията на предишните местни избори през 2007 г. установи, че 428 са кандидатите за кметове в страната, за които е установено, че са сътрудничили на Държавна сигурност и на военното разузнаване.
Пак ще повторим, че и в Закона за местните избори няма лустрационни текстове и огласяването на данните няма да имат юридически последици. Това означава, че партиите могат отново да си затворят очите и да не предприемат лустрационни мерки по отношение на своите представители. Само че за новия имидж на страната ни, ако през 2007 г. това не е било толкова съществено, сега (вижда се дори от кандидатите на БСП) няма как да бъде пренебрегнато.
Десните например, които, както се вижда, на предишните избори са били изненадани с

фаталните 13 бивши агенти

сега просто няма как да го допуснат. Шефът на предизборния им щаб Боби Марков, както и лидерът Мартин Димитров са категорични, че ще направят предварителна проверка. За това е ставало дума и по време на последната им среща с представителите на ДСБ, когато са уточнявали характеристиките на все още необявения кандидат за вицепрезидент на Румен Христов. (Той, както е известно, трябва да бъде посочен от ДСБ.) Според Мартин Димитров, преди да бъде проверен, името му няма да бъде публично оповестено.
Прочистването на редиците от бивши агенти се налага и поради една друга причина. И тя бе нагледно показана със слуха около евентуалната принадлежност на вицето на Кунева към тайните служби. По време на мандата на сегашния президент се видя, че избирането на агент за държавен глава не е могло да стане без знанието и съгласието на могъщия по онова време СДС. Видя се и колко посланици, бивши агенти, са били прикривани по време на управлението на Иван Костов. Разбра се, че и сини депутати също са били потулени. Тази
неприсъща за дясна партия неморалност
и откровено демонстрирано единство на червено-синята мъгла днес е и обяснението защо зад Синята коалиция има един файтон хора. Самото присъствие в нея (и то като лидер на ДСБ) на Иван Костов, който в ония години активно е прикривал бивши агенти и се е договарял със Столетницата, предизвиква големи съмнения, че сините пак биха могли да си затворят очите.
Всъщност едно от обясненията за напрежението вътре в коалицията между ДСБ и СДС се дължи на факта, че на „Раковски” 134 си дават сметка за това, че Командира е този, който спира много избиратели да гласуват отново за десницата, както го правеха навремето. Затова и там гледат да прекъснат както явните зависимости (които законът им дава възможност да бъдат разкрити), така също и да не допуснат ново

договаряне под масата на Костов с кукловодите

на криминалния преход. Съмненията за такива договорки обаче ще останат, най-малкото докато мястото на старите кримки не бъде заето от новите лидери. Дотогава партиите на прехода много трудно ще могат да намерят верния път към избирателите. Нека само да припомним по тоя повод какво е написано в гл. 9 на Евангелието от Матея:
„16. И никой не кърпи вехта дреха с кръпка от небелен плат; защото новопришитото ще отдере от вехтото и съдраното ще стане още по-грозно.
17. Нито пък наливат ново вино във вехти мехове; инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се изхабят; но ново вино наливат в нови мехове, и ще се запази едното и другото.”

вторник, 12 юли 2011 г.

Блондинки в Синята коалиция

Уж трябваше в Синята коалиция вчера да се разберат кой ще е вицето на техния кандидат за президент. Но се оказа, че това било само пушилка. В неделя пък изтече срокът, в който трябваше да стане ясно как ще се редят листите в трите големи града - София, Пловдив и Варна. Но и това не се случи.
Само слухове витаят как ДСБ цакали СДС с искането си кандидатите им за общински съветници в тези градове да бъдат подредени пропорционално на постигнатия резултат на предварителните избори. Сините пък заплашват със самостоятелно явяване на изборите, ако хората на Командира продължат с изнудването.
Всъщност това вече се случи в Шумен, където Синята коалиция се разцепи и двете партии тръгнаха по свой си път. Така че играта на котка и мишка между Иван Костов и Мартин Димитров не може дълго да продължи. Защото в крайна сметка ще стане точно като в онзи виц за двете блондинки, които се возели в една моторна лодка, изведнъж моторът спрял и те се удавили...
А защо се удавили!? Защото слезли да бутат...

понеделник, 11 юли 2011 г.

Рибарят и крокодилите

Ще видим дали ще бъде внесен нов вот на недоверие към правителството тази седмица, както се заканва опозицията през последните дни. Всъщност няма да е нещо необичайно, тъй като лидерът на БСП Сергей Станишев обеща (веднага след като Конституционният съд даде възможност да има поредица от вотове) това да се прави непрекъснато, докато кабинетът падне. Още през юни, буквално на следващия ден след предизвестения неуспех на опозицията срещу управляващите, от партията с фантомно присъствие в парламента „Ред, законност и справедливост” обявиха, че вече са готови да събират подписи и че вотът ще е за “провала на правителството в политиката за противопоставяне на корупцията, контрабандата, наркотрафика, организираната и битовата престъпност и неприемането на Република България в шенгенското пространство. Също така и за злоупотреба с власт и недопустимо вмешателство в съдебната система”. От РЗС конкретно обвиниха вътрешния министър: „Присъствието на Цветан Цветанов в изпълнителната власт е реална заплаха за националната сигурност, която може да прерасне в бедствие за демокрацията, особено оттук нататък, когато той реално влезе в ролята си на председател на предизборния щаб на ГЕРБ.”
Тогава това предложение на РЗС бе отминато с мълчание от партиите на червено–синята мъгла. Но само две седмици по-късно съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов и лидерът на БСП Сергей Станишев дружно запяха същата песен. Командира съобщи дори датата на внасянето на новия вот на недоверие: „В Народното събрание се готви вот на недоверие за правителството на г-н Бойко Борисов и шансът вотът на недоверие да не бъде за цялостна политика, а да бъде за политиката на сигурност, за която отговаря г-н Цветанов, е доста по-голям. Най-вероятно ще бъде внесен около 15-и и вероятно ще бъде за политиката в сектора за сигурност, ще бъде за полицейското насилие, за потъпкването на човешки права…”, заяви човекът, който

по времето на Тато промиваше мозъците на студентите

като преподавател по марксистка политикономия. Интересно е да се отбележи витиеватият начин на Костовото искане да бъде отстранен Цветанов. Според Командира те (от Синята коалиция) били заинтересувани борбата срещу престъпността да успее и затова я подкрепяли. Дори „всичко, което конкретно върши МВР, разкрити истински престъпления, със силни доказателства, ние подкрепяме, разбира се, безусловно…” Но заради новите обстоятелства, възникнали около министъра, те повече не можели да го подкрепят.
Няма да припомняме отново кого той наричаше „човекът от подземието”, зад кого надничаше от едни плакати и как припкаше с букет цветя във Военна болница, угрижен за здравето на същия човек… Само ще споделим за конкретния случай как преди година Костов бе сред най-горещите привърженици на политиката на Цветан Цветанов. В пленарната зала председателят на ДСБ дори заяви, че пред свободата предпочита сигурността, за да подкрепи промени в законодателството, даващи допълнителна власт на вътрешния министър и ведомството му. Няма да се спираме и на това колко негативна бе реакцията тогава на тези думи на любителя на сините теменужки. Само ще отбележим небезизвестната истина, че

който предпочита сигурността пред свободата,

в крайна сметка губи и сигурността, и свободата си.
Ще пропуснем също така тезата, която Костов застъпи в началото на януари месец, когато се вихреше компроматната война с флашки. Само ще го попитаме какво е имал предвид тогава, като е твърдял, че на правителството е обявена война и че пряката цел на атаката е то да бъде дестабилизирано, за да се „повлияе на ключови решения, свързани пряко с руските интереси у нас”.
Ще го попитаме също така дали днешните му действия нямат нещо общо с времето, когато е бил на обучение в руския затворен град Кременчуг. Няма да коментираме и конкретните имена на хора, които тогава той намеси и ги свърза с главите на Октопода. Защото ако днес Татовият политически милиционер е заедно с тях в един отбор срещу управляващите, то това само ще потвърди общоизвестните факти около неговото правителство, когато той като премиер затвърди олигархичния модел на управление, създаден от червената номенклатура и бившите тайни служби. А какво да кажем за досиетата, които Костов се кле по време на митингите (на които се скандираше „Кой не скача е червен”), че ще разкрие. Но не го направи и сега лъсна, че от „Дондуков” 2, през външно министерство, до други ключови институции, свързани пряко с НАТО, гъмжи от бивши служители на

ДС, някои от които са завършили и школи на КГБ.

Не сме забравили и фалиралия банков сектор, в който (както правилно бе отбелязано) не бе направено нищо, за да бъдат върнати парите на вложителите,
нито пък да бъдат наказани виновните
А точно напротив - той така бе преразпределен по време на Костовото управление, че даде хляб на престъпния свят да участва активно във вътрешните войни, възникнали от новите ситуации в тази система.
Няма как да пропуснем и Косьо Самоковеца, който бе портиер в х-л „Самоков” в Боровец и бе „правилно” забелязан по време на онези пищни семинари на сините там от хората на Командира. И бе превърнат в най-добрия картофопроизводител сред контрабандния свят…
Така че сега каквото и да каже Костов, няма как да му повярваме. И днешните му врътки никак не ни учудват. Те са така характерни за статуквото на криминалния преход. Най-убедителното доказателство за това каква е оценката за тях е

отливът на близо милион и половина избиратели

от подкрепата на синия лъв.
Но това няма значение за хора като Костов. Когато обаче той усети, че някъде нещо се пропуква, първи гледа да се вклини и да помогне в рушенето - не за друго, а защото знае, че винаги това може да се оцени от онези, които дърпат конците.
При това той знае как да облече в подходящата словесна форма случващото се. Ето с какво задоволство например той коментира неприетия в петък (8 юли) закон за конфискация на престъпно придобито имущество: „Този закон не мина не защото е дадена заповед, а защото независимите депутати, всичките, гласуваха срещу него. В този смисъл вероятно от едната и от другата страна е имало отсъстващи депутати. Но дори всички депутати теоретично да бяха в залата, ако независимите гласуват срещу даден законопроект, както се случи, той не минава. И в този смисъл изолацията на ГЕРБ получи много сериозно доказателство.”
Точно този неминал закон дава онова самочувствие на червено-синята мъгла, че

разклатеното статукво ще бъде възстановено

Не случайно веднага след изявленията на Костов те бяха последвани от лидера на БСП. “През юли със сигурност ще има вот на недоверие”, заяви Станишев в събота (9 юли). Той потвърди, че ще бъдат инициатори и подкрепящи и че ще сложат своите подписи под всеки вот, който може да доведе до консолидация на опозицията и до сваляне на това правителство.
„Още когато обявявахме нашите позиции по вот на недоверие, казахме, че има две теми, две сфери, където има крещящ провал на правителството. Едната са антикризисните мерки и техният провал, дори на самите проекти на правителството, на плановете на кабинета, които са приети с подписа на г-н Борисов. Втората е сферата на сигурността, правосъдието и вътрешния ред, защото всички виждаме и полицейщината, и нарушаването на гражданските права, и липсата на конкретни, видими резултати в борбата с престъпността и провала за Шенген”, заяви той. Според лидера на БСП „за първи път от 2000 година се отлага за неопределено време една национална цел, която България е заявила. Правителството е декларирало, че е първи приоритет, и трябваше март тази година да бъдем членове на шенгенското пространство.” По думите му социалистите вадели разговори с всички парламентарни групи, които се заявявали като опозиционни.
Цялата дандания обаче прилича на буря в чаша вода. Защото все още няма яснота дали Синята коалиция и „Атака” са станали опозиционни партии. Освен това всеки път като се заговори за вот на недоверие, се

появяват нови независими депутати

които обикновено гласуват с управляващото мнозинство. Тази правопропорционална зависимост започва да става симптоматична. И е показател до каква степен кабинетът е успял да гарантира своята сигурност. Не бива да се подценява и това, което се случва напоследък както вдясно, така и вляво. Синята коалиция никак не е единна. Видя се, че един от нейните депутати подкрепи в петък закона за конфискация на престъпно придобито имущество.
Освен това по време на предишни вотове сините винаги са се въздържали или не са участвали в гласуването, което на практика си е чиста подкрепа за правителството. Червените са уж единни, но там играта е по-друга - в партията им се води битка между стари и млади. Примерът, който даде в столицата кандидатът им за кмет Георги Кадиев, като сложи в листата за общински съветници предимно млади хора, вече се разпростира и в страната. Станишев не е на загуба от това, защото той много пъти е сърбал попарата на старите играчи. Но тази вътрешна битка в червените редици в крайна сметка е в полза на управляващите, които нямат нужда от силна опозиция.
Всъщност всички в опозицията приличат на онзи крокодил, който се появил от водата пред рибаря и го попитал: „Кълве ли, кълве ли?” „Не”, леко се стреснал рибарят, който бил забравил, че лови риба в река, гъмжаща от крокодили. „Ами тогава защо не влезеш да се изкъпеш?”, попитал леко изнервен крокодилът. Засега обаче всеки си знае мястото и никой не е толкова залупен, че да се хване на евтини трикове.

четвъртък, 7 юли 2011 г.

Двата вълка вляво и вдясно

Президентските и местните избори тази есен са бурето с барут за лидерските постове в партиите на червено-синята мъгла. Резултатът от тях ще е катализаторът за промените, които може да се случат, но може и да заглъхнат, преди да са започнали, както стана след провала на старите партии на последните парламентарни избори. Тогава в Столетницата пред угрозата за арести, резултат от многобройните разследвания, започнали за тяхното управление, се снишиха по живковски и зачакаха (както много пъти са го правили) да отмине бурята. Имаше известни напъни да бъде принуден лидерът им Сергей Станишев да сдаде властта, но на заговорниците така им трепереше за кожите им, че предпочетоха да оцеляват поединично, отколкото да се обединят и да осветят лидерските си амбиции. Но сега, след като се видя, че управляващите имат проблем с правосъдната система и на практика няма опасност от раирани костюми за основните играчи от „Позитано” 20, вече

няма пречки да се плетат интриги и готвят комплоти,

в това число и за лидерския пост, ако перифразираме един от любимите изрази на бивш лидер на БСП.
След парламентарните избори двамата десни съпредседатели на Синята коалиция Мартин Димитров и Иван Костов така се бяха самозабравили в желанието си да се настанят на масата на победителите, че в главите им се въртяха само златни ключета, лицеви опори и цветя, които лично поднасяха във военната болница на човека от подземието, както го наричаха доскоро. Ентусиазмът им обаче бързо се изпари, след като се оказа, че правителството ще е на малцинството, но с неочакваната и обидна за Синята коалиция подкрепа от партия, която не само че не е член на Европейската народна партия, но се е прочула както с драстичните си антисемитски изяви (с показното имитиране на Фюрера и Дучето), но и с обидни провокации на изповядващите други религии малцинства у нас.
Така че ще бъде грешка, ако не се отбележат различните писти, по които се движеха старите партии. Докато червените бяха боксовата круша, която трябваше да понесе всички удари срещу управлението на тройната коалиция, то десните увиснаха между властта и опозицията и като че ли дълго не можеха да оценят нерадостния факт, че няма да се облажат. Но в партийните низини на БСП и в Синята коалиция, най-вече в провинцията, бързо разбраха: едните - какво се случва, като те изхвърлят от управлението и сладките обществени поръчки секнат, а другите - че продължилата дълго суша няма да свърши, а напротив, ще продължи, при това неизвестно колко дълго. Това предизвика първото акумулиране на недоволство към нехаещите за съдбата им партийни елити. Паралелно с недоволството започнаха да се появяват младите, които разбраха, че наближават четиридесетте, а „чугуните” в партиите им нямат никакво намерение да им отстъпят постовете по подобие на престарелия елит от времената на бившия соцлагер.
Въпрос на време вече беше този глух тътен в партийните редици да се насочи в правилната посока и

в подходящия момент да поразчисти Авгиевите обори

на върхушката.
Но нека караме поред. В дъното на суматохата в червения лагер около номинациите за президент са тънките сметки какво ще се случи в Столетницата, след като се види какъв ще е резултатът още след първия тур на изборите на 23 октомври тази есен. Само няколко дни преди посочването на кандидата за държавен глава от червеното политбюро броят на мераклиите достига вече 50. Сред тях са Татовата щерка, президентската съпруга, видни олигарси. Откъдето и да погледнеш тази сборна група, първото нещо, което идва наум, е, че е останала някаква емоционална обвързаност със старата комунистическа партия. Но това е само привидно, както всичко останало в тази партияОт друга страна, напрежението, което идва от многобройните недостатъци на фаворитите като Ивайло Калфин, Янаки Стоилов и Костадин Паскалев, както и притеснително камуфлажният характер на други кандидати, подсказват, че нито лидерът им Станишев, нито останалите „големи” в партията ги е особено грижа какво точно ще се случи. Ако те трябваше да действат като истински партийци, нямаше да се колебаят да издигнат чисто партийна кандидатура, най-малкото за да консолидират партията и да отклонят вниманието на ламтящите за постове независимо от съмнителните възможности за успех. Вместо това

случващото се в БСП удивително прилича на лов на риба

в мътна вода. Никаква външна показност и многобройни вътрешни интриги. В цялата игра, разбира се, е включена и апаратната машина. Малък пример ще дадем по този повод. Само през последните дни номинирането на бившия външен министър Ивайло Калфин започва да става масово. Според познавача от кухнята на „Позитано” 20 това е сигурен признак, че той е кандидатът на лидера. И не само на него, разбира се. Дори ако трябва да бъдем по-точни, Станишев първоначално пробваше с кандидатурата на Меглена Кунева, но сега е решил да пусне на пързалката един от създателите на президентския проект АБВ. Доста прозрачно е накъде ще се насочат ударите от евентуалното неизбиране на Калфин. От друга страна, ако той се класира на втория тур, а по-късно и победи, успехът му може да бъде присвоен от всички, които не искат да се променя партийното статукво. Ще отбележим също, че Станишев достатъчно добре владее партията си в момента, видя се колко ловко изчака да оттече създадената с гръм и трясък формация АБВ и как, без да вдига шум, използва провала й, за да държи всички „отцепници” в шах.Специално трябва да се отбележи и успехът, който кандидатът за столичен кмет Георги Кадиев направи, като прокара своя листа от млади хора. Ако някой си мисли, че този успех не е и успех на самия Станишев, много се лъже. Той има нужда от тези млади хора много повече, отколкото от чугунените глави, които винаги са работели в полза на статуквото на криминалния преходСега с конгреса на 23 юли, който ще утвърди всички кандидатури, се изчерпва лимитът за свикване на най-висшия партиен форум. Което означава, че възможностите след изборите за нов конгрес тази година са ограничени. Макар че не пречи той да се свика извънредно. Прогнозите са, каквото и да се случи, дори да има тежка загуба, което е малко вероятно, конгресът да бъде през пролетта на 2012 г. Дотогава Станишев ще има достатъчно време да прецени какво точно иска да прави – дали да продължи да ръководи партията, или да предпочете пост в чужбина и да се отдаде на семейството си.

Не така радостни и ясни са бъднините вдясно.

Макар че там не цари суматоха, никой не застрашава постовете на Мартин Димитров и Иван Костов. Това, разбира се, е привидно. Първо, защото Синята коалиция е пред разпадСДС смятат исканията за доминиращи позиции на ДСБ в подредбата на листите в София, Варна и Пловдив за прекомерни и неприемливи. Истината за това, какво ще се случи в този брак по сметка, ще лъсне много скоро – на 10 юли, когато трябва да приключат преговорите и да станат ясни листите. Във Варна например СДС готви голямо дясно обединение, което да праща ДСБ самостоятелно да се яви на изборите, ако не успеят да се договорят и не спрат с рекета си. Това пък, което всички видяха на вътрешните избори в София, е, че в ДСБ не става вече така, както е наредил Командира. А пък в СДС една малка група така е окупирала властта, че допусна при почти сигурна победа да загуби избора за градоначалник.
Отсега е ясно, че приближените до Костов ще берат ядове заради това, че се опитаха да стъжнят живота на младия и сполучлив кандидат за градоначалник Прошко Прошков. Първи най-вероятно ще го отнесе лидерът на ДСБ-София о.з. ген. Атанас Атанасов. При следващото общо събрание в столицата се очаква той да бъде сменен, тъй като 19 от общо 24 организации на ДСБ са против него.

Атаката на младите е толкова мощна,

че като нищо може да го отнесе и Костов. Видя се, а и той самият го признава, че в ДСБ има доста млади хора, които не само не му отстъпват, но имат в международни институции далеч по-добра репутация от него. Да не говорим за обвързаностите на Командира с комунистическото минало, каквито младите лидери нямат.
По отношение на Мартин Димитров отсега има различни спекулации около името на Румен Христов, който не е само кандидат за президент, но и негов заместник в партията. Според едни от тях Христов е сложен за кандидат, за да бъде „изпържен”, така че повече да не мисли да седне на стола на Мартин. Според други обаче крайната цел била отстраняването на синия лидер. Нито едното, нито другото е вярно. В момента няма сериозна алтернатива на Мартин за поста му. Това, което се очаква да се случи, е подмладяването на софийската синя организация. Със сигурност там ще има напрежение, което на този етап само ще се подклажда до изборите. Истината е, че е дошъл моментът не само на възрастова подмяна, но и на мисленето. Което неизбежно ще се отрази и на досегашното статукво. По този повод ще припомним на всички, които имат тайни и явни амбиции към лидерските постове, притчата за двата вълка. Стар индианец чероки разказва на своя внук, че в душите на хората се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.Внукът се замислил за момент и след това попитал:„И кой вълк побеждава?” „Този, когото нахраниш”, отговорил старият чероки.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Кандидат-президенти за дъвчене

Толкова много имена на кандидати за държавен глава се завъртяха напоследък в червено-синята мъгла, че тези, които вече са се обявили като такива, и тези, които ще се появят, едва ли ще предизвикат очаквания от кукловодите ентусиазъм, така че избирателите да хукнат тутакси към урните, след като се събудят сутринта на 23 октомври. Най-смешното в цялата дандания е енергичността (напомняща на времената на червените връзки и комсомолските значки), която всеки един от споменатите отрича. Личи си обаче, че мисълта да бъдат кандидати за президент ги ласкае. Дори Желю Желев и Петър Стоянов, които вече обитаваха „Дондуков” 2, си личи че изпадат в умиление от възможността отново да се озоват там, още повече че са си извлекли поуки от загубите на тези постове навремето.
Но нека съсредоточим вниманието си първо върху червения отбор. Там ситуацията външно е близка до истерията. Защото Столетницата не може да се изкачи на заветния връх Бузлуджа без кандидат, който да вдъхне живец с пламенно слово на белокосите и верни функционери. Според последни данни от партийната им централа броят на кандидатите е достигнал 34 души, а до пленума, който трябва да го избере, остават по-малко от две седмици. Само че суматохата и паниката са привидни и донякъде прах в очите на партийната маса. Всеки един от големите играчи в БСП си е направил сметката, преброил е хората си и съответно е заложил капаните за другите.
Лидерът на партията Сергей Станишев, когото мнозина и досега подценяват, е очевидно в най-добра ситуация. И може да си позволи да бави топката с бутафорния спор партиен или надпартиен да е кандидатът. Това, което е важно за него, е

как не само да запази позициите си в партията

след изборите през есента, но и да разшири влиянието си като минимализира значението на всеки един от потенциалните му конкуренти за партийния пост.
Видя се всъщност с провала на гръмко обявената миналата есен формация АБВ, че с външен натиск няма как да се върнеш в партията на бял кон. В тази връзка отсега може да кажем, че кандидатът за президент на червените ще е човек, който ще донесе много по-малко негативи за Станишев, отколкото за неговите вътрешнопартийни противници. Това, което е сигурно също, че той няма да е от неговото най-тясно обкръжение.
Не случайно сред най-обсъжданите имена са тези на популярния актьор Стефан Данаилов, на бившия външен министър и евродепутат Ивайло Ивайло Калфин, на винаги борещия се за нещо си отличен юрист Янаки Стоилов, на бившата ни посланичка в Берлин Меглена Плугчиева, на кмета на Благоевград и бивш министър Костадин Паскалев, на бившия конституционен съдия и депутат Георги Близнашки, на депутатката и бивша зам.-министърка Корнелия Нинова, на нейния колега Петър Курумбашев, на президентския съветник и ексдепутат Иво Атанасов и т.н.
Фактът, че Станишев казва, че трябва да се мисли „дали ще бъде чисто партийна кандидатура, или ще е кандидатура, която ще създава повече мостове за по-широки кръгове”, подсказва най-малкото, че той достатъчно добре владее БСП, че да търси консолидация в нея чрез строго партийната кандидатура. Това,

от което обаче бяга червеният лидер,

е кандидатът да е ярък популист. Защото той едва ли ще бъде способен да се справи на този терен. Освен това тази писта вече е твърде хлъзгава. А печелившите критерии започват да стават други. Като най-важно качество се очертава бъдещият държавен глава да има морален облик, да е честен, некорумпиран.
На второ място е, според червените социолози, кандидатът да може да обедини нацията. Това качество дори вече се нарежда сред първите заради многото скандали, никнещи като гъби след дъжд в обществото (и, разбира се, съзнателно организирани и осъществявани от кукловодите). Има големи очаквания бъдещият президент да наложи спокойствие, уравновесеност и да постигне национално съгласие. За целта обаче кандидатът не трябва да е участник в процесите на разделение на нацията. Не на последно място по важност, разбира се, е и близостта с хората или, казано простичко, да е народен човек.
Много

по-назад са поставени качества като да е образован, да е интелигентен,

да владее чужди езици, да има европейски имидж. И част от кандидатите, които са вече известни, а и потенциалните имена, които обикалят като слухове в медиите, се вписват по много различен начин в този твърде многостранен образ на това, което си е изградил избирателят.
В този смисъл излиза, че фаворитът засега Ивайло Калфин губи по много от изброените критерии. На всичкото отгоре той се явява нещо като огледален образ на Меглена Кунева, чийто имидж на високообразован и признат в Европа политик никак не се вписва в очакваното одобрение от най-широки народни маси.
За съжаление, както намекнахме по-горе, за големите играчи в Столетницата невидимата страна на тази игра е друга, тяхното отношение към кандидатпрезидентската кандидатура на БСП се
пречупва през тяхната партийна съдба
И в този смисъл разчупването на сегашното статукво вътре в нея е нежелано, както и всеки опит за сътресения в една или друга посока. Заради това е цялата тайнственост и пушилка, която съвсем естествено рефлектира и вдясно. Не случайно такъв ентусиазъм и развихряне на конспиративни тези предизвика изказването на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов, че кандидатът им за президент ще е изненада за десницата. Тези му думи толкова добре полегнаха в лоното на червено-синия криминален преход, че само набедените имена разбраха колко добре всъщност управляващите са съумели да отклонят вниманието към онова минало, заради негативите на което ГЕРБ спечели така убедително парламентарните избори.
Всички забравиха, че десните си имат вече кандидат

и награбиха като топъл хляб подхвърлените имена

на Желю Желев, Петър Стоянов, Филип Димитров, Надежда Неински и Соломон Паси. Всяко едно от изброените имена е способно да предизвика куп емоции (в повечето случаи негативни) сред сегашните водачи вдясно. Да вземем за пример съпредседателя на Синята коалиция Иван Костов. Няма да се спираме на това бившият преподавател по марксистка политикономия от времето на Тато колко и по какъв повод е говорил срещу всеки един от тези лидери и как през годините се е опитвал да ги омаловажи до степен, че историята един ден да признае само него. Нито пък ще отбележим и как те не са му оставали длъжни през годините. Само ще кажем, че цената на отишлите си близо 2 милиона сини избиратели е достатъчно показателна за това какво в действителност се е случило и защо нито един от изброените не може да е обединяващият кандидат на сродните партии от Европейската народна партия. Така че тези кандидати, претеглени през днешните политически везни, по-скоро ще доведат до отлив от урните на десни избиратели, отколкото да ги привлекат.
Освен това има и друго. Ако навремето избирането на Желю Желев

бе така моделирано, че изправените срещу него кандидати

да го направят безалтернативен, то днешното му евентуално реанимиране ще бъде доста спорно. Ще бъде направо забавно да се наблюдават реакциите на младите и необременени хора към качествата (интелектуални, морални и др.) на Желев. Той може и да е бил символ на едно цяло поколение, но от гледна точка на днешния мобилен свят този титан на мисълта от 80-те и 90-те години на миналия век по-скоро ни напомня за някои от Вазовите „Чичовци”. Дори ако приемем, че идеализмът на онези, които навремето гласуваха за него, изглежда малко смешен, като го сравним с безобразията, които извърши и като лидер, и като премиер Иван Костов, това няма да донесе бонуси на Желю Желев. Напротив, само ще засили желанието да бъдат оставени тези хора там, където им е мястото – в миналото. И да се подгрее очакването на избирателите към появата на нови лица. Най-вероятно това е и целта – да се реанимира подходяща компания на бившите комунисти в червено-синята мъгла.

На фона на която да блесне истинският кандидат.

Иначе няма съмнение, че всеки един от тези кандидати, отстрани погледнато, е в положението на онзи клиент в ресторант, който стреснат от случилото се, се провиква:
„Ало, келнер, в бирата ми има муха!”
Отговорът е забележителен и много характерен за родните кукловоди:
“Защо е тоя шум, господине, та колко може да изпие тази муха...”