Общо показвания

петък, 26 ноември 2021 г.

Кога ще върнат всички деца в училище?

Едно мисли, друго казва, трето върши, е казал народът. 
Един протест на майки с искане по-бързо всички деца да се върнат в училище разкри, че някои ученици проявяват психични отклонения от заседяването вкъщи. Но вместо това да стресне и управляващите, те надълго и нашироко ни занимават с технологичното им връщане. Иначе назначеният министър на здравеопазванеато се съгласява, че това трябва да стане бързо и обещава тестове. А неговият колега образователен министър прецизно пояснява възможностите. Двамата не пропускат да призоват за ваксинация. И дори с гордост отбелязват, че половината от учителите вече са ваксинирани, без да се смятат преболедувалите. И добавят, че вече имало паралелки, в които също половината от учениците са ваксинирани - те ще се върнат в училище.

И някак си между другото ни съобщават, че повечето деца ще продължат да учат онлайн, защото тестовете не са достатъчни. Двете фирми, спечелили обществените поръчки, вкарвали в страната по 1 милион седмично, а трябвало да са 1,4 млн. Очевидно само това бави процесът на връщането. Тоест фирмите доставчици не се справят. Съвсем логично е да се запитаме -  не може ли управляващите да действат аварийно - да възложат внос и на други фирми или директно да потърсят помощ от европейските ни партньори.

Всъщност, дори да се намерят необходимите тестове, проблемът ще бъде решен половинчато. Уж всички искаме да има нормален учебен процес, но все нещо ще продължи да спъва това да се случи. И вместо усилията да се хвърлят в решаването на основния проблем, се чудят как да ни успокоят, като ни заливат с обяснения.  

Истината е, че ако досега  решителността е била само на думи, заради предизборни сметки, идва времето да се предприемат реални стъпки. Епидемията не си отива. В две европеайски страни има локдаун. За упражняването на много професии в тях, а и в други страни, се иска задължитеална ваксинация. Факт е, че хората у нас се стреснаха, заради повече от деветдесет процентовата смъртност  на неваксинираните. И вече по 20 000 на ден получават доза, но все още сме на последните места в цивилизования свят. 

Но не е ли парадоксално най-бедната страна в ЕС да внася тестове, а да хвърля на боклука 206 000 ваксини и да дарява още 543 980 на други държави!? Редно е управлвщите да приключат с тази криворазбрана доброволност на ваксинирането. Това засега е единственият начин да бъдат спасени човешки животи. А и да бъде запазено психичното здраве на нашите деца.

сряда, 24 ноември 2021 г.

Партиен миш-маш или прагматични професионалисти

Неделята на последните за тази година избори донесе поредните емоции за партийните фенове, но и радост от слънчевия ден на увеличаващото се мнозинство негласували.

Те изпълниха уличните кафенета, магазини или предпочетоха да се разходят из парковете и близките планини. Няма да коментираме дали тази празнична глъчка не е поредният шамар за политиците. Но със сигурност е знак към тях, че мимолетното бягство от действителността няма да реши нарастващата житейска несигурност.

Затова обявените от изборните победители консултации между представените от партийните експерти по секторни политики за програмно правителство са навременни. Те със сигурност ще влязат в полезрението на очакващата излизане от задълбочаващата се криза общественост. Всъщност това, което се видя от определящите политическия живот назначени управляващи, бе, че изборите печелят тези от тях, които дадат надежда за промяна. И губят всички, които излъжат очакванията на избирателите. 

Погромът и дори изхвърлянето на някои от тях от политическия живот се дължи единствено на това, че те предпочетоха да дадат сражение един с друг заради личното си его, а не за “ползу роду”, както очакваха тези, които им дадоха доверието. Резултатът бе нелицеприятен, защото се видя, че партийното боричкане е дотегнало на всички до такава степен, че застрашава парламентаризма.

Една фейк новина за бъдещ кабинет, отхвърлена от организиралите и водещи преговорите, показва, че партийните строители не са се отказали да използват липсата на силно мнозинство, за да прокарат едно ново статукво. Или най-малкото създаването на кабинет, диктуван от поредните прищявки на лидерите им. На всичкото отгоре – до един с неясно бъдеще заради подадените оставки.

Със сигурност правителство, обединено около обща програма, не само ще буди доверие, но и ще изолира шумно воюващите помежду си политически “динозаври” в тесния кръг на партийните им орбити. Изводът е, че ако радетелите за промяна не искат да се търкулнат по вече познатия от началото на демократичните промени път на редуващи се “наши” и “ваши” правителства, те трябва да съставят кабинет не от партийно зависими, а от доказали се технократи, икономисти, юристи и експерти по образование и здравни грижи.

четвъртък, 18 ноември 2021 г.

Мними оставки или нови лидери!?

“Ние пак сме тук и пак сме същите” е един от придобилите ироничен смисъл лозунги още от зората на демокрацията. По всичко личи, че точно това ще се случи и този път.

Макар че като никой друг път след тези избори станахме свидетели на куп партийни оставки. Те биха били логични за всяка, спазваща демократични принципи партия. Особено след очевидно нелицеприятните резултати. 

Този път хвърлянето на оставки изпревари предизвикването на шумни скандали от вътрешнопартийните опоненти. Но това нищо не значи, процедурата по приемането или отхвърлянето им е разтеглива. Партийната номенклатура винаги добре подсигурява трудното освобождаване от веднъж заетия висок пост. Например социалистите са приели до два мандата да е техният лидер. Но ако мандатът му прекъсне поради някакви обстоятелства, в случая подаването на оставка, той има право да изкара още един мандат, защото се смята, че този е непълен. Общият за всички партии класически номер е подаване на оставка, но тя се отхвърля от верните на лидера в ръководството. 

Същественият проблем при сегашната ситуация е, че обществото очаква най-после да има не назначено, а избрано от парламент правителство. Вижда се, че управляващите не се справят, не само защото липсва Народно събрание, но и заради безпомощността да решат ключови икономически въпроси и да се справят най-вече с нестихващата пандемия.

Затова спечелилата изборите партия иска бързо да състави правителство. Похвална е експедитивността им да започнат преговори още в първия ден след изборите. Имат и амбицията правителството да изкара пълен мандат. 

Въпросът обаче е може ли да се приеме такава дългосрочна цел с лидери в оставка и дори приемливо ли е те да участват в преговорите. Те, ако наистина поемат отговорност, както заявяват, вече не би следвало да представляват партиите си. Водещите преговорите, които държат на откритостта и обещават реформирането на държавата, също трябва да са наясно кой ги подкрепя. Да не се окаже по-късно партиите от бъдещето управляващо мнозинство да решат, че представлявалите ги в преговорите всъщност не са били правилните хора. 

Това, което очаква обществеността, е истинска промяна. А тя минава през действителното поемане на отговорност. Включително допълнително доказателство за това би било подалите оставка да освободят и местата си в парламента.

Родните политици би следвало да са разбрали през тази, разсипваща парламентарната държава година на непрекъснати избори и назначени правителства, че избирателите не са “овце”, както често ги обиждаха - повечето от тях вече не гласуват, а тези, които стигат до урните, не подкрепят на всяка цена, напротив - наказват излъгалите ги.

понеделник, 15 ноември 2021 г.

Без редовно правителство, няма промяна.

Народната любов може да бъде много кратка, ако не се оправдаят очакванията! Това е първият и отрезвяващ извод към всички политици. Но най-вече към новите народни кумири след поредните парламентарни избори тази неделя.

Вторият извод е, че пак няма доминираща политическа формация и коалициите са неизбежни. Очертаващите възможности са две – новата формация да състави управляващо мнозинство с другите протестни партии и с помощта на БСП; другата възможност е правителство, съставено от партиите на статуквото ГЕРБ, БСП, ДПС и “златният пръст” на “Възраждане”. Има и една трета възможност – тя е общо обединение на всички и съставянето на експертен кабинет с времеви хоризонт. Но за това трябва разумност, каквато засега не се забелязва. Истината е, че избирателите наказаха кресливите, предпочитащи шоуто, но нищо полезно не постигащи протестни партии. Сега очакванията са съставянето на правителство, което да им помогне да оцелеят във вече удрящата по джоба предстояща зима. Както и да ги измъкне от задълбочаващата се ковид криза, с която назначените управляващи очевидно не се справят.

Новите победители - отлично образовани политици, имащи и управленски опит, със сигурност са наясно какво ги очаква. И че досегашното теглене на заеми не е добро решение. Пътят им минава през парламента - приемането на новия държавен бюджет, както и бързото получаване на обещаните евросредства. Две решаващи за оцеляването задачи. Има надежда за постигане на разбирателство. По време на дебатите за разблокирането от предишния парламент на повече от милиард лева те проявиха разум и се съобразиха с предложенията на всички партии. Така че с прагматични действия и сега може да си помогнат в съставянето на подходящо и приемливо правителство.

Има и още нещо – видя се, че с омраза и “изчегъртване” се стига до задънена улица. И дори до изхвърляне от парламента. Затова и успехът на търсещите промяна се дължи на усмихнатия подход, гарниран с обещания за благоденствие. Но хвърлянето на димки като “пет моста на р. Дунав и три тунела под Стара планина“ може да галят слуха, но на хората не им трябва “светло бъдеще”, а добро настояще.

С други думи казано, освен че противопоставянето трябва да бъде загърбено, ако победителите наистина искат да постигнат промяна, то бързите действия в сферата на икономиката трябва да се осъществяват с видима добронамереност и обнадеждаваща публична отчетност. Трябва да се сложи край и да бъде бързо забравена тази “луда година” на непрекъснати избори и служебни правителства. А парламентаризмът да върне държавността и най-вече изгубената вяра на избирателите.

петък, 12 ноември 2021 г.

Солидарност, не само от ЕС, но и в страната.

Продължилата твърде дълго шумотевица около връщането на учениците в училище се оказа буря в чаша вода. Тестването в първия учебен ден приключи безпроблемно за десетина минути и децата в 13 области се върнаха в час. Очаква се паралелките, в които повече от половината ученици ще се върнат при предпазните мерки, съгласувани между просветното и здравното министерство да са 62,76% в цялата страна. Тоест, когато пристигнат навсякъде тестове, ще започне нормализирането на училищния процес и ще може всички постепенно да се върнат в клас.

Фактът, че най-вече децата, но и техните родители и учители се зарадваха, на поредния опит за нормализиране, е показателен. А това, че има добре обработен механизъм и за връщане към онлайн обучението е донякъде успокояващо. Не бива да се забравя, че може още много да се направи за сигурността на обучението. Има съпротива за ваксиниране, както сред учителите, така и сред родителите. А и броят на ваксинираните ученици все още е твърде малък.

Всъщност връщането към нормалността, не само в учебния процес, зависи от битката с пандемията. Новината, че управляващите са  поискали помощ "значително количество" апарати за дишане, монитори за наблюдение на жизнените показатели на пациенти, реанимационни легла и кислородни маски, според говорител на Европейската комисия, показва, че страната ни не може да се справи сама.

Няма да коментираме как и защо се стигна до това положение. Нужно е час по-скоро да пристигне тази помощ, за да може да се спасят човешки животи. А политиците да покажат солидарност и да не използват ситуацията предизборно. Дали това ще се случи е отделен въпрос. Истината е, че няма време за губене и от изразената готовност на ЕК за помощ, трябва да се възползваме по най-бързия начин. 

Има и още нещо – реализирането на тази помощ ще покаже, че не сме само бедна провинция и външна граница, а сме равноправни членове на ЕС. И проявената солидарност в такъв труден момент ще е не само най-силното доказателство за това, но и пример за общи действия на родните политици в кризисни за сигурността на страната ни ситуации.

неделя, 7 ноември 2021 г.

По-внимателно с банките, моля!

Бързата отрицателна реакция на БНБ по повод твърденията на вътрешния министър, че лидерът на политическа партия ГЕРБ е собственик на банка бе не само навременна, но и адекватна. Не само заради напрегнатата финална фаза на предизборния процес у нас. 

Нека за миг си представим какво би се случило, ако някак си се “изтърве” и започне да се тиражира в Мрежата името на банката, от която се изнасят милиони в чували и как биха реагирали вложителите и. Само това остава – в условията на ужас от невиждащия се край на пандемията, на растящи цени на храни, ток, парно, горива, да станем свидетели на обезумели тълпи, блъскащи се пред банкови клонове в опит да изтеглят спестяванията си. 

Паметта на хората не е толкова къса, особено на вложителите, които загубиха парите си при последния банков трус. Нека споменем, че и тогава имаше обвинения за изнасяне на чували с пари, които впоследствие отпаднаха. А трябва ли да припомним какво се случи през 90-те години на миналия век, когато фалираха куп банки, левът се обезцени и се “изпариха”спестяванията на хиляди, събирани с години, още по времето на Соца.

Най-вероятно манипулаторите, които се надяват, че с тези “разкрития” ще наклонят везните към един от кандидатите, са калкулирали, че дори да пострада някоя банка, тя ще е “банката на мафията”. Недоверието на обществото обаче е толкова силно, че “конспиративните разкрития” ще са достатъчни да взривят банковата стабилност. Не само на една банка.

Няма да коментираме уж правдоподобния начин, по който се обяснява как са изнасяни 60 милиона от банковия трезор. Сякаш никой не е наясно, че всяка сума над 30000, независимо дали е кеш или превод, подлежи на контрол. Но ще отбележим, че е малко срамно службите да не забележат аферата с месеци, и чак днес ни разказват “сензационните” си разкрития с подробности, достойни за приказка от “1001 нощ”. 

Народът го е казал точно: когато “слепец” поведе “слепеца”, и двамата падат в ямата. Но трябва ли ние пак да им сърбаме попарата. Много грешат, ако мислят, че номерът им ще мине – почнат ли да падат плочките на доминото, резултатът ще е оглушителен шамар не само срещу “родилите” идеята да намесят банковата система, но и срещу поръчалите тази авантюра. 




събота, 6 ноември 2021 г.

“Черна кутия” ли е изборния процес!?

Подозрителен и излишен шум се вдигна около решение на ЦИК да се броят отрязъците от машинния вот, оспорено пред Висшия административен съд и отхвърлено от него. Възможно е суматохата да бе използвана за добавяне на гласове в предизборното състезание, но преди всичко засили съмненията за изборни манипулации. Не че те не съществуват, откакто се въведе гласуването с машини у нас.

А и самите машини са били и продължават да са обект на многобройни разследвания. Не случайно този тип вот е отхвърлен в развитите демокрации. Аргументът, че машините не грешат, е нелеп. Истината е, че машината е своеобразна “черна кутия” и тя може да “греши”, когато й бъде наредено от този, който може да я управлява. Например – да прехвърли гласове от една партия на друга, от един кандидат на друг, образно казано. Малкият опит от предишните гласувания показва, че “проверките” на тези, които би трябвало да попречат на тази възможност, се свеждаха до това да се уверят, че при включване на машините ще светне сигналната лампичка. 

Факт е, че Изборният кодекс предполага предимство на резултатите от машинния вот.Този аргумент бе използван от оспорващите. Но те пропускат чл. 271(2) където е записано: “При установяване на резултатите от гласуването броят на машинно гласувалите избиратели е равен на броя на потвърдените гласове от машинното гласуване, които гласове са равни на броя на отпечатаните от системата контролни разписки.” 

Няма как да се разбере дали съществува това равенство, докато не се преброят отрязъците! И в рамките на шегата можем да попитаме оспорващите дали, ако съдът беше от машини, нямаше да се съобрази със цитирания член от Изборния кодекс?...

Затова всяко подобно предизборно “надцакване”, при сегашното напрежение и изравнено противоборство, може да е капката, която да предизвика нови демонстрации с все по-неизвестен край. В момента то е достатъчно силно след някои непремерени изказвания с етнически оттенък. За късмет все още само между политици! 

Има и още нещо - гласуването с машини в развитите демокрации се използва по друг начин. Вместо отрязъци, машината отпечатва твоя вот и това е действителна бюлетина, която след това се пуска в урната, както е например в Белгия.

Така вотът ще е гарантиран и евентуална външна намеса в машината няма да повлияе на резултата. Всъщност това, което обществото очаква, е в оставащите две седмици до изборния ден да се даде предимство на експертната оценка и възможността специалисти публично да одитират самите машини и предотвратят евентуална външна намеса. Или казано съвсем ясно – има нужда от пресичането както на намеса в софтуера, така и на “конспирациите” - с действия, които ги опровергават и засилват доверието. И ако те не са достатъчно убедителни, най-добре е да спрем с каканиженето и да се правим на “по-велики от папата”, ако употребим народния израз и да следваме изборните правила на водещите европейски страни.

понеделник, 1 ноември 2021 г.

Не “подбудители”, а будители!

Във време на разклатен национален идеал, на противопоставяне на едни българи срещу други и опасно дълга политическа безпътица Денят на народните будители е повод да припомним, че решението да се отбелязва този ден е възникнало сред духовната разруха последвала поредица от пагубни за страната ни войни преди близо сто години. И тогава, и днес стремежът е бил да се събудят сънародниците ни с помощта на просветителите първопроходци светите Кирил и Методий, Паисий Хилендарски, Петър Берон, братя Миладинови, Петко Славейков, Захари Стоянов, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов и още много българи – изправили се със светлината на буквите и знанието срещу робството и безправието.

Няма да престанем да се надяваме, че тези от които зависи просперитетът на държавата, ще се вразумят и ще призоват на този празник за национално помирение и общи усилия за преодоляване на сполетелите ни беди. Досега това не се случи. Напротив, всеки един от националните ни празници през последните години бе използван за унизяване на българщината и потъпкване на заветите на просветителите. Не в полза роду, разбира се, а за лично благополучие.

По всичко личи, че Бай-Ганьовската политиканстваща кохорта, служеща си с лъжи, престъпващи законите, осланяща се на шуробаджанащина, на назначени послушни управляващи и сянката на правни и други зависимости, се е устремила отново към онова, което народът сполучливо нарича “стани, за да седна”. 

Пак нищо ново под слънцето ли!?...

Всъщност, имаше един светъл лъч във все по-просташки развиващата се предизборна борба, въпреки безмилостното настъпление на пандемията. И това беше преди дни, когато бившият премиер подаде ръка на президента за общи действия в битката срещу Covid-19, грубо отхвърлена. Това, разбира се, няма кой знае какво значение, защото тези, които са на първа линия са си същите - и при бившите управляващи, и при назначените такива. Но би било друго, ако политиците не робуваха на политически цели, защото цената се измерва в загуба на човешки животи. 

Истината е, че нямаме нужда от “подбудители”, а от будители. Повтаряме, празникът е добър шанс, който не бива да се пропуска. В противен случай, библейският казан с катрана си стои. И дяволите са там - чакат поредните грешници. Време е и тези, които определят избраните, да не разчитат на глупави хепънинги, на спасители отвън или на жонглиращи с демократичните ценности олигарси. И най-вече да не си измиват ръцете с дежурното оправдание, че от тях нищо не зависи. Всеки един от нас може да събуди в себе си духът на будителите, които почитаме. И да продължи делото им така, че страната ни отново да е единна и просперираща.