НЕ ОСТАВКА, А УВОЛНЕНИЕ НА МУСТАФА ЕМИН!

Този мач с подаването на оставка сме го гледали. Не оставка, а уволнение трябва да има.

Колкото по-дълго министърът на отбраната шикалкави и забавя уволнението на съветника си Мустафа Емин, проявил вербална агресия срещу лекари в “Пирогов”, толкова повече ще са личните за него и за управляващите негативи. А случаят е ясен от самото начало. Поради една проста причина – едва ли медицинската сестра щеше да оповести инцидента в социалната мрежа, ако извършителят на деянието беше обикновен гражданин. Ако Емин се беше държал като такъв и не беше спекулирал с поста си, всичко щеше да приключи с разменени реплики между него и лекарите. Те са свикнали и приемат тази нервност и загриженост. Всеки иска бързо да бъде лекуван. Но си има ред. В конкретния случай, няма как да бъде извадено дете в хеморагичен шок и да бъде застрашен живота му, заради детето на министерския съветник.

Всъщност, поведението на Емин, впоследствие доказано, от лекари и сестри, както и от записващите камери, не се отличава от това на простака, посегнал на лекари, по подобни поводи. Разликата е, че съгласно промените в Наказателния кодекс, побойникът над медици може да бъде съден и да лежи в затвора, а вербалният насилник – най-много да бъде уволнен. Добре би било неговият началник, вместо да търси под вола теле и да се опитва да изкара случая като хибридна атака срещу него от пропутинските сили у нас, не само да уволни Емин, но и самият той да предложи на кабинета да внесе предложение за промяна в НК, подобно вербално насилие да бъде равнозначно с това на биячите на медици.

Няма да коментираме развихрилите се политически страсти, защото случаят е резултат от парвенющината на една новоназначена “калинка”, продукт на партия, която се промотираше през годините като борец срещу шуробаджанащината и корупцията в политиката. Изобщо не се учудваме, че “повярвалият” в значимостта си, поради заемания пост във военното ведомство, е поискал "да се сдобие с имената на целия медицински персонал, участвал в прегледа и лечението на детето му", "с цел да бъдат показани на министъра на здравеопазването". После направи опит да омаловажи случая. Но сега мълчи, отказва да говори. Не вярваме, че е от гузна съвест. Най-вероятно така са му наредили.

Истината е, че проблемът вече не е негов, а на министъра. Той първо тръгна да заповядва на пироговци какво да правят, след това уж бил чул две различни версии, после мина през хибридната атака срещу него, а сега се оплаква, че “записите” от камерите ги били гледали мнозина, а той не. Това не става със заповеди, г-н министре, не сте им техен началник, има си канален ред, по който са изискани записите, както и шефът на лечебното заведение ги и изискал от охраната. Народът го е казал с добър хумор – колкото и да въртиш и да сучиш, з.дникът ти остава отзад. 

Изходът за министъра, макар и закъснял е, не да приема оставката, а да уволни вербалния насилник. Нека и да не се опитва да го прикрива, като му намери друго топло местенце в министерството. И най-вече е добре да преосмисли случилото се. Защото подобно поведение не е достойно за един министър на отбраната, най-малкото защото поставя под съмнение неговите морални ценности, които очевидно нямат нищо общо с тези на демократичния свят.

ВЕЖДИ НЕ Е САМ, ОЩЕ ДЕСЕТИНА ОТ ПАРЛАМЕНТА ДА ГО ПОСЛЕДВАТ

Простотиите, които се ръсят всекидневно в пленарната зала от, има няма, десетина депутати, самопровъзгласили се за говорители на истината, едва ли отстъпват по циничност и наглост на скандалното подмятане на Вежди Рашидов. Някои от тях предизвикват словестни схватки не само от място, но и около трибунката, където избраниците на народа се плюят, ръгат по кокалчетата, счупиха и едни очила. Но наказанията са символични, а и отвън не само че не искат оставките им, но веднъж дори техни симпатизанти се опитаха да нахлуят в свещенната сграда, стреснаха други, те пък глупаво се укрепиха с решетки. Което също си бе простотия на квадрат. 

Страх лозе пази, както е казал народа. Макар че всъщност на народа не му пука – нека се хулят и бият, че да им гледаме сеира.

Истината е, че заради тези десетина депутати, които ловко си подхвърлят топката един на друг с изказвания, реплики, реплики на репликите, процедури и пак от същото до безкрай, се бави приемането на закони, гарантиращи икономическото укрепване. 

Заради социопатното им разиграване се стига дори дори паталогично удължаване на работното време. 

Не, това не е шоу! А си е чиста простащина, не отстъпваща на казаното от Вежди. Дори техните изказвания, без да се замислим, можем да квалифицираме като език на омразата. И вместо да им бъдат поискани оставките, ръководството на парламента се задоволява с дребни забележки. Винаги безуспешни. И предизвикващи поредната вълна от обидни подхвърляния.

Няма съмнение, че това безобразие руши устоите на парламентаризма. Дори да предположим, че десетината изпълняват нечии политически поръчки, или казано с други думи – обслужват олигархични интереси, то това не значи, че безобразията им трябва да бъдат търпени, докато те успеят да разрушат парламента и ни пратят отново на избори. Депутатите, които искат да работят не бива да се ослушват на принципа “кучетата си лаят, керванът си върви”.

Добре би било десетината проводници на простащината да последват примера на Вежди и напуснат не само парламента, но и политиката. ЧатДжиПиТи ги посочва поименно при съвсем повърхностно прослушване на парламентарната врява. Време е обаче и обществената нетърпимост да се прояви спрямо тях, така, както спонтанно я изляха върху “настъпилия мотиката” и приключил злополучно политическата си кариера художник. А не да се чака според китайската поговорка, течението да ги отнесе в политическото небитие, както се случи с онези не по-малко нагли пишман политици, които разнасяха дървени ковчези по жълтите павета и за кратко пуснаха лайнометите си и в пленарната зала.

Очевиден е стремежът да има ред и справедливост в обществото ни. Направени са първите стъпки за промяна на съдебната система. Има редовен парламент и пронатовско мнозинство. Това обаче не е достатъчно. Не за друго, а защото изповядвания от десетината политически случайници език на омразата предизвиква опасни изблици, изразяващи се в рисуване на еврейски звезди по вратите на противопоставящи им се. Тези прояви са особено опасни на фона на продължаващата месомелачка в Украйна и напрежението в Черно море. 

Има вече добър прецедент с оставката на позволил си да държи циничен език депутат. Крайно време е тези, които си служат с подобен просташки език от началото на този парламент, или да се укротят и позволят нормалността в пленарната зала, или обществеността да ги погне така, че да последват Веждито и престанат да тровят политическия живот.

НОВА ПОЛИТИЧЕСКА ДЪВКА ЛИ ЩЕ Е “24 МАЙ”!?

Най-после, след твърде дълго нищо не казващо подгряване и недоизказани намерения проектът за конституционни промени на коалицията ПП-ДБ бе публично оповестен. Това, което тутакси затъмни всички останали предложения, бе 24 май да бъде вече национален празник. 

Никакво съмнение няма, че ще станем свидетели на поредната битка между русофили и русофоби. По принцип тя се разгорещяваше около “Трети март” и точно това опорочаване на празничността е и причината управляващите да поискат тази промяна. Те със сигурност не откриват топлата вода, защото такъв дебат обществото ни води от десетилетие. В медиите темата безрезултатно е била повдигана. Включително смяната на празника бе предложена преди година и от ГЕРБ. Сега най-после има шанс да се осъществи. И това е добра новина, защото ще бъде отнет терен за безсмислено противопоставяне на едни българи срещу други.

Но ако следваме тази логика, с подобен успех може да се предложат и други дати, например “Денят на Съединението” или “Денят на Независимостта”.

Същественият проблем в момента е, че това предложение ще затъмни коментарите за другите предложения, които са съществени и се отнасят до укрепването на парламентаризма чрез отнемането на някои президентски правомощия. За съжаление, от това което е публикувано, майсторски се претоплят вече известните намерения по отношение на съдебната власт и контрола върху главния прокурор, но няма подробности как сваленото или подалото оставка правителство ще продължи да управлява като служебно и какво точно ще се случи с парламента. Защото правосъдният министър беше споменал, че и парламент трябва да има.

Дори беглият прочит е доста разочароващ, защото ставаме свидетели на хвърлени с явна умисъл постановки да бъдат отнети президентски правомощия, но необосновани и изказани със загадъчност, която не ни кара да си губим време да разберем дали ще има зад тях достатъчно убедителни аргументи. Още по-интересно е, че този проект няма да бъде внесен, преди да е започнала дискусията в парламентарната комисия за тези промени.Тя ще започне работа във вторник. Политиците, представящи проекта казаха също, че той е резултат от многобройни разговори с техни колеги от другите две формации съставящи конституционното мнозинство – ГЕРБ-СДС и ДПС. В интерес на истината, дори не става дума за разговори, а за внесения от движението проект, в който има съвпадения на позициите - и за конструирането на ВСС и за индивидуалната жалба. Няма да коментираме каква е разликата между копиране и намиране на съвпадения във водени разговори, но ще отбележим, че е добре, когато се представя един проект, той да е на онази правна висота, която ще отхвърли възможността за политически спекулации в една или друга посока.

Не искаме шумотевицата около смяната на националния ни празник да затъмни актуалната отговорност на управляващите – свързана най-вече с приемането на бюджет, който да облекчи живота ни. Има нужда и от отключване на другите задръстени жизнено важни за функционирането на държавата ни сектори, като например здравеопазването с избирането на  шеф на Здравната каса. Избирането и на председатели на регулаторите не трябва да се бави. А и внимателният подход към онези слоеве, които отсега развяват профсъюзни знамена също ще е от значение.

Честно казано, стана вече традиция от ПП-ДБ да “бият барабана” и да се държат като “първооткриватели”, но след това бързо да забравят обещаното, а ако се окаже, че проектите им са неосъществими, тутакси ги загърбват и си продължават както досега. 

Не трябва да се забравя, че все още не сме видели и на проекта на ГЕРБ-СДС. Те също като че ли стоят встрани. Стана им навик, някой друг да е на амбразурата, а после, като видят накъде духа вятърът, да се включат сред приемащите овации. 

Така че най-малко до започването на работа на комисията за конституционни промени, дъвката “24 май” ще раздухва страсти. Няма да бързаме с коментарите каква ще е реакцията и на опозицията, когато започне същинският дебат. И най-вече, когато видим проектът на ПП-ДБ внесен в деловодството на парламента. От започналата “буря в чаша вода”, полза има единствено задкулисието, което винаги е успявало да отклони вниманието, за да осъществи своите корупционни планове. Затова да не избързваме. Единственият проект, внесен за обсъждане е този на ДПС. Пушилките ще оставим за други. И ще очакваме да се запознаем с аргументите.

НОРМАЛНОСТ ИЛИ ЖЪЛТОПАВЕТНИ ИЗЦЕПКИ

Нека управляващите от ПП-ДБ озаптят мераците си да търсят непрекъснато враг. И съсредоточат вниманието си в обсъждането и приемането на бюджета. А също и на публичното представяне и дебат на конституционните промени. За които предимно се шуми, но единствено от ДПС имат оповестен проект.

Нека също така успокоят страстите на жълтопеветниците да правят хепънинги на площада пред президентството и да оставят работниците да подредят най-после тези павета, един от символите на столицата. 

Вижда се, че няма полза от раздухването на нови скандали. Ако правителството и парламентът продължат да работят, те все повече ще заприличват на “бури в чаша вода”. Ще се обезсмислят, няма да впечатляват и ще отшумяват бързо. Връщането към нормалността е единствената правилна цел пред управляващите. 

Естествено е опозицията да търси друго. Обидните квалификации и сбутванията между депутати около пленарната трибуна все още могат да се използват. Но ще бъдат все по неефективни и като бумеранг ще се връщат върху тях. Видя се колко са вяли последните опозиционни протести, организирани с помощта на докарани с автобуси от провинцията привърженици. Колкото по-бързо техните представители в парламента осъзнаят, че шансът им е да бъдат с убедителни аргументи коректив на управляващите, толкова повече може да разчитат на бъдещ успех. Сегашните сцени на опити за насилие, гарнирани с антисемитизъм, ще срещнат съдебен отпор. А и управляващите едва ли ще се задоволят само с укорителни декларации. И със сигурност ще използват възможностите на изпълнителната власт за да пресичат безчинствата на техни привърженици.

Друга опасност за стабилността е появата на двама кандидати за кмет на столицата. Противопоставянето между двамата е “търсено” - идеи и резултати срещу морал и принципи. От политическа гледна точка е добре за запазването на единството на ПП-ДБ и дясната идентичност на ГЕРБ-СДС. Очевидни са ДС сенките, надвиснали на аматьорите от ПП. Личи не само от предложената от тях кандидатура за столичен кмет, а и от кандидати за управленски позиции. Но от друга страна раздухването на непрочетената и най-вече практически незатворена страница на иначе осъденото комунистическо минало, ще е голяма грешка с оглед на бъдещото сътрудничество в общината. Нека се успокоят изплувалите от скелетите с гардероба “стари” седесари. И да не се правят на големи морални съдници. По време на дългия повече от тридесет години преход “пропуснаха” достатъчно възможности като управляващи, включително и имаха конституционно мнозинство, да решат проблеми като лустрацията и съветските паметници. Но вместо това извършиха бандитска приватизация в ущърб на сините идеи и привържениците. Които безцеремонно излъгаха, но най-вече обидиха с използването на властта за лично обогатяване. Видяхме колко оглушителен беше техният провал. Така че е добре не само за столичани, но и за всички кандидатите за кметове да съсредоточат вниманието върху нерешени проблеми и да се стремят да постигнат европейското благоденствие на родните села и градове.

Впечатляващо е, че мандатоносителите започват да слизат от “облаците” и да оценяват значението на пронатовското мнозинство. Осъзнаването, че ДПС не е само носител на гласове за конституционните промени, ще им помогне в критични моменти за сигурността на държавата. Вероятно са прочели и най-вече осъзнали колко значително е била подкрепата на движението по време на правителствата на Филип Димитров, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Няма да припомняме категоричните парламентарни послания на ДПС и по време на Косовската криза, когато бяха спрени руските самолети, нито помощта за влизането в ЕС и НАТО, както и за публичността на досиетата от ДС. Ще пропуснем и подробностите за това как глупаво пропиляха продължаването на тази подкрепа и се провалиха тези правителства. Но сега шансът е на страната на новите управляващи. А е и единственият път да се върнем към нормалността. Както да продължи и се задълбочи сътрудничеството между пронатовските партии. Не само заради несигурността от продължаващата война и заради засилването на единството на Европа, но преди всичко заради благополучието и връщането на вярата на всички български граждани в доброто бъдеще на страната ни.

НЕКА СПРАТ С ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ЕКВИЛИБРИСТИКИ

Липсата на последователност и шикалкавенето пращат политиците ни в гардероба със скелетите преди още да са напуснали постовете, които заемат. Хитрата сврака с двата крака е казал народът. 

В момента най си патят “борците за мир” - тези които не искат страната ни да бъде “въвлечена във войната”. А когато управляваха министерството на икономиката по времето на краткото управление на псевдо промяната, изнесоха боеприпаси и гориво за милиарди. Същото се случи и по време на няколкото служебни правителства. Чрез посредници. И, разбира се, нищо общо нямаха, ни лук яли, ни лук мирисали. Ето и цифри -70 000 пряко заети в отбранителната индустрия (от които 20 000 - новоназначени през 2022 г.) и още 180 000 заети в поддоставчиците. 1,65 млрд. € износ през 2022 г.

Не, това не са смокинови листа, а познат балкански популизъм, целящ запазване на политическото им статукво с помощта на измамени за пореден път избиратели. Само че лъжите им стават все по плитки. Но не предизвикват смях, както е в народното творчество, а гняв. Какъв е резултатът от това, че лидерката на БСП непрекъснато твърдеше, че като е била шеф на икономическото ведомство не е изнасяло оръжие за защитаваща се Украйна. Нима не е знаела къде ще го пренасочат посредниците и не е можела да го предотврати. Разбира се, че е можела. Същото се отнася и за президента ни, който се озова в “небрано лозе” в размяната на реплики с украинския му колега. 

Вижда се, че със всеки пореден избор, БСП се маргинализира, а оптимистичните прогнози на “говорещи глави”, как след като напуснел поста си държавният глава щял да възроди левицата, са поредния балон, който се спука преди да е излетял. 

Няма да коментираме “борците” против еврото, влизането ни в шенгенското пространство и излизането от НАТО. Няма да им помогнат нито роженските събори, гарнирани от сто метрови пилони с националното знаме, нито използването македонския шовинизъм, за да се пречи общоевропейското ни развитие. Няма никаква опасност и за взривяването на Западните Балкани, както пише в едни доклади, няма да полетят към страната ни и ракети “Калибър”. Каквито и страхове да се опитват да подклаждат, заради личните си амбиции, те няма как да не забелязват с каква охота нашите могъщи комшии изпратиха по поръчка на НАТО миротворци в размирните балканска република и как публично подкрепят Украйна и не признават Крим за руски, както неуместно направи нашият президент.

Трябва ли да припомняме как едни политици се бореха против ваксините, а лидерите им се оказаха ваксинирани. Други пускаха димки, че ще “развалят сглобката”, отговорът “вратата е ей там” и последвалият ултиматум че ще свалят собственото си правителство, доведе единствено до “помирителни” “лидерски срещи”. Уж щели да бъдат редовни. Но веднага се видя, че няма да са. Също не е смешно, а жалко евтино хитруване. И е добре да спрат с тези “закачки”, и най-вече с излишната шумотевица за бизнеса с оръжие и боеприпаси. Тяхната несигурност и опити за измъкване от отговорност, защото управлението било на мандатоносителите, няма да донесе бъдещи индулгенции на никого.

Всъщност, правителството си работи, парламентът също. Комисиите обсъждат бюджетите на отделните ведомства. Договарят се шефове на ключови ведомства. Добре е обаче, след като се разбра, че има пронатовско конституционно мнозинство да започнат да го доказват. Това, че е разбунващия духовете главен прокурор бе свален и че ВСС ще спре процедурата за избор на нов, не означава, че съдебната реформа е приключила. Напротив, дебатът трябва да продължи, наред с обсъждането на останалите конституционни промени, за които само се говори, но единствено от ДПС имат представен проект. Ако трябва да бъдем по-ясни, би следвало да действат със същата спешност,, с която приеха декларацията в подкрепа на членството на Украйна в НАТО. Тази последователност и енергичност в критични ситуации на движението, би следвало да стимулира другите две коалиции от това мнозинство да свършат обещаните промени. Колкото по-бързо депутатите си свършат работата и ги приемат в пленарна зала, толкова по-стабилно ще стане управлението на страната. А това ще увеличи доверието на избирателите. И напротив - бавенето на топката и обидното шикалкавене ще продължат да го ерозират.

Нека припомним още някои наскоро случили се факти: преди дни бе внесен проект от депутати на ДПС за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността, с който да спре скритата бизнес дейност на Русия у нас.

Месец преди това, по предложение пак на Движението в закона за удълженото прилагане на бюджета за 2022 г. окончателно бе разписано как общините могат незабавно да ползват субсидиите си за капиталови разходи. Което даде възможност на пострадали от наводнението общини да се справят.

Тази последователност и решителност на движението в полза на националния и обществен интерес, не бива да остава незабелязана. Тя трябва да покаже, че време за губене няма и не политическите еквилибристики, а реалните действия ще са тези, които ще бъдат оценени от избирателите.

ПРИЗИВ НЕ КЪМ ВСС, А КЪМ ШИКАЛКАВЕЩИТЕ

Общ проект на декларация, в която се призовава Висшият съдебен съвет (ВСС) да спре процедурата по избор на нов главен прокурор, която внесоха в парламента лидери на пронатовското мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС със сигурност ще предизвика поредните парламентарни страсти. Но този ход бе неизбежен, заради продължилото твърде дълго туткане на политиците от първите две политически сили да се заемат с обещаните конституционни промени и да изберат нов състав на ВСС. Удивително бе популисткото словоблудство и непоследователни действия по темата, продължило месеци след изборите. 

На практика само една от трите – ДПС, има предложен проект за решаването на тези въпроси. А останалите две партии, вместо да се заемат и представят своите проекти, предпочетоха да се впуснат в законодателни хватки – веднъж отделиха следствието от прокуратурата, после президентът върна закона, а в отговор парламентаристите не коментираха ветото, а директно върнаха закона за доработка. Странно тупане на топката, предизвикващо единствено нови интриги и наливащо вода в мелницата на нежелаещите да има стабилност в държавата.

Обичащите иначе властовите позиции политици от ПП-ДБ с удивителна безгрижност тръгнаха да правят предварителни консултации за конституционните промени с други партии в парламента, без да предлагат нищо насреща. Тоест, от една страна безцеремонно настояваха да получат тези позиции, но се опитваха да прикрият този стремеж с димката конституционни промени. Гарнирани с евтини рекетьорски трикове, озаглавени бомбастично като “ултиматуми” - как, ако не стане на тяхното, щели да свалят собственото си правителство. Тоест да се самосвалят!... Може за някои подобна глупост да е смешна, но за политиците с опит, това означава единствено, че е по-добре да се иде на нови избори. И само разумът, че ситуацията е критична, прави така, че да се прояви отговорност в името на проблемите на хората като постепенно да бъдат накарани “псевдопроменящите” да играят според правилата на демократичния свят.

Всъщност, този призив към ВСС да спре процедурата до окончателното произнасяне на Конституционния съд, както и до окончателното приемане на предвижданите промени в Конституцията на Република България, е знак, че търпимостта има граници. И че останалите две пронатовски партии трябва не само да представят своите проекти за промени, но и да обсъдят проекта на движението. И както излязоха с обща декларация призив, така да предложат възможно най-бързо общ проект за тези промени. Така че да бъде избран нов ВСС и главен прокурор, по нови правила. С което да се покаже на обществеността, че правата на гражданите ще се защитават справедливо, без да се държат дела на трупчета, но най-вече да се използва съдебната власт като бухалка. 

Изводът е, че с призиви, шикалкавене и викане на Неволята, няма да се случи така гласовито обявяваната битка за промяна на съдебната система. Защото ВСС може да спре процедурата, но политиците трябва да си напишат домашното и да решат този проблем. Топката е при тях. Затова, вместо да се ритат по кокалчетата и дори да се заплашват едни други, нека по най-бързия начин представят своите проекти. 

Не един и двама видни магистрати, както и цели гилдии, предлагат да помагат. Но това засега май се върши на тъмно. Естествено, че съдебна реформа, подкрепена от водещи юристи, ще бъде допълнителна гаранция всички законодателни промени да бъдат по-убедителни и по лесно приети от обществеността. Така че вместо да ставаме свидетели на тази гласовитост, по добре е  да виждаме реални резултати.

ШОКИРАЩ УДАР СРЕЩУ ПРОРУСКИТЕ "ШАРЛАТАНИ"

 ДПС шокира всички, които с години им лепяха мантрата, че са проруска партия.

Депутати от движението, вкараха в деловодството на Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите, в който изцяло ще бъде транспонирана европейската правна рамка от Регламент 2019/452 за т.нар. за скрининг на съмнителни чужди инвестиции свързани с обществения ред и сигурността. Това се случи в момент, в който управляващите от ПП-ДБ водят ожесточен спор с президентската институция, как и до колко трябва да продължат доставките с оръжие и боеприпаси към Украйна и дали това няма да застраши националната ни сигурност, като предизвика реципрочни действия на Кремъл.

Ако трябва да погледнем в бъдещето, този законопроект ще постави въпроса за национализирането на руските капитали в страната, проблем, който вече е в дневния ред на ЕС и предизвиква заплашителни изявления на Москва.

Конкретно, този закон пряко ще предпази страната от някои необмислени действия на случайно попаднали в политиката, но поблазнени от възможността за лесни многомилионни печалби. Нека си припомним номерата на злополучно управлявалото първо правителство на ПП-ДБ и как техният вицепремиер, (който и сега заема същия пост), посети нефтената централа и в последствие издейства изключение (дерогация) в полза на „Лукойл“ на вноса и преработката на руски нефт, междувременно управляващите завишиха цената на газта чрез договори с посредници, (които пак се оказаха на руски газ), както и сключиха скандалния меморандум с „Джемкорп“ - за да дадат възможност на руските олигарси да перат пари в страната. Засега ще оставим встрани и онзи номер с батериите за един милиард...

Посланието на движението е нееднозначно. То е знак за солидарност и подкрепа към санкциите на ЕС, предупреждение към тези, които се опитват у нас да прокарат опорката “мирна главица, сабя не я сече”, но и към “шарлатаните”, които не се интересуват от националните ни бъднини, а единствено от личното си облагодетелстване.

Всъщност, изобщо не трябва да се учудваме на последователната политика на ДПС по отношение на НАТО и Европейския съюз. Тази политика е един от основните жалони на партията от нейното създаване. В зората на демокрацията те нямаха нищо против да станат част от СДС, но сини “патриоти” попречиха, по-късно движението подкрепи първото демократично правителство на Филип Димитров, но беше против вота на доверие, поискан от премиера, предупредиха го да се откаже, за да продължи управлението, но за съжаление той послуша Иван Костов. Така нареченият Командир впоследствие обсеби цялата власт в синята партия и последователно я провали.

Тука е уместно да припомним, че не Костов спря руските самолети и разреши придвижването на бойна техника на НАТО през страната ни по време на Косовската криза. Това стана с гласовете на ДПС в парламента. За втори път синьо правителство бе получило подкрепата на движението за управление, но бързо го загуби, заради повярвалите, че вечно ще управляват. Няма да коментираме през новия век ролята на движението за приемането ни в ЕС и НАТО, както и за изваждането на показ на архивите на бившите тайни служби...

Този преглед е само за тези, които вярваха на проруските опорки, пускани от манипулаторите на прехода. Но той е и предупреждение към онези, които биха се поблазнили от бързото и лесно усвояване на руските корупционни пари. Сегашният проект за строг контрол на паричните потоци и инвестиции в страната ни е само поредното доказателство. Той е и знак към сега управляващите до оценят възможността, че притежават конституционно мнозинство в лицето на пронатовските и проевропейски партии ГЕРБ-СДС и ДПС и да спрат да преливат от пусто в празно, да губят парламентарно време в дребни морализаторски задявки, а да се заемат с решаването на проблемите на българските граждани. 

Освен това този проектозакон е и знак към българската общественост, че европейският ни път е необратим и че един от гарантите за това е ДПС. Време е и другите партии да дадат своя принос.

ПСЕВДЕПРОМЕНЯЩИТЕ ДА СЕ ПРИЗЕМЯТ

Крайно време е мандатоносителите да престанат да се изявяват като опозиция и да заплашват с бунтове, ако не стане това, което са си наумили. Всъщност поведението им не се отличава твърде от това на онези, които започнаха да решават кой може и кой не може да се изказва от парламентарната трибуна, а техни симпатизанти нарисуваха еврейска звезда на витрината на магазин, защото управителят отказал да махне знаменцата на страните, чиито бири продава. С какво по различна е заплахата, че ще организират протест, ако не бъде махнат временният главен прокурор. При това те не отричат, че е избран според правилата, но по-убедително щяло да бъде, ако бил избран от Пленума на ВСС. И какво означават думи на един от техните лидери, че щял да напусне коалицията. Не така, а така, както ние искаме ще стане! 

Но май не искат избори, а просто рекетират и демонстрират готовност да нарушат закона. Ако им мине номерът. Само че търпението май започва да се изчерпва. То не бяха протяжни разговори за общо правителство, но ултимативно - не с първия, а с втория мандат, после в правителството да има политически лица, щото те са “най-добрите” специалисти, опитаха се да се разпореждат кой може и кой не може да влезе комисиите, сега и еврокомисар предлагат от техните редици. Няма да коментираме онзи запис, от който се вижда как лидерите им чертаят планове за завладяване на държавата. То бива нахална наивност, но чак толкова не бива. Защото вече не е наивност, а наглост.

Особено смешни са, когато говорят за съдебна реформа през конституционни промени. Но за тях реформата засега се свежда само до махането на този или онзи, гарнирано с кухо морализаторство. Което не се различава от  добре познатия ни принцип “стани, за да седна”. Уж още в самото начало на този парламент твърдяха, че до десет дни ще имат проект. Но всеки път като бъдат попитани кога ще го видим, отговорът е сондираме мнения, до десет дни ще го представим. Със консултациите се видя че удариха на камък, БСП категорично отказаха да говорят с тях преди да видят черно на бяло какво ще им представят. От ДПС също любезно им напомнят, че след като си имат представен свой проект, то е редно да видят какви са другитете предложения. Все пак за конституционни промени са нужни най-малко 160 гласа.

Въпросът е защо няма реални действия, а само общи приказки. Ясно е, че най-малко от нови избори се нуждаят сегашните мандатоносители. Нямат интерес и отново властта да се върне в президента чрез служебно правителство. Очевидно е, че не може по друг начин да си обясним техните хаотични действия, освен с глупав инат на отново започнали да се самозабравят временно пребиваващи във властта. Би следвало обаче да им се напомни, че търпението не е безгранично и че вече имат горчив опит с бързото сваляне на тяхното първо злополучно управление. 

Затова най-добре е да спрат да се правят на морални съдници и да заплашват с брожения, а да заработят. Защото отговорността за управлението е тяхна, но в парламента има да се приемат закони, да се преформулира съдебната власт, а и да се направят възможните конституционни промени, без да се прекрачват границите и правомощията на Великото народно събрание. Обществеността очаква резултати, а не нова несигурност. 

Това, че техният вицепремиер анонсира подобрен бюджет пред финансовата комисия в парламента е добра новина. От думите му се разбра, че дебатът в парламента може да започне в началото на следващия месец. Колкото по-бързо бъде представен подробният проект, толкова по-добре. Защото още отсега възникват въпроси. От една страна се предвижда с близо 1,5 милиарда лева да се намали издръжката на държавните ведомства, но от друга страна това нямало да е за сметка на планираното увеличение с 10% на заплатите на някои държавни служители, остава и планираното увеличение на заплатите на учителите на ниво от 125% от средната работна заплата. Увеличават се и заплатите на асистентите във ВУЗ-овете, стипендиите на студентите и учениците и др. Не са пипани и разходите за пенсии, майчински и прочие социални политики. Очевидно е, че зад тези цифри се крият и кадрови промени. Как ще се случат и има ли план за преквалификация на съкратените е съществен въпрос. Прибира се и очаквания от близо милиард лева дивидент от държавните дружества. Доста пожелателно, неясно и дори абсурдно изглеждат обещаните приходи към хазната, както и капиталовите разходи. 

Изводът е, че проектобюджетът не е приказка от “1001 нощ” и има нужда от приземяване. Не е и учудващо, че първите оценки на икономистите от парламентарно представените партии са предпазливи. Затова колкото по-бързо започне дебатът по конкретните цифри, толкова по-добре. И нека дискусиите по него са публични, за да не се окаже, че парите идват от заеми, както направи злополучно провалилото се първо тяхно правителство, обременило бъдещите поколения с милиарди.

“МАЛКИ КАМЪЧЕТА” ЗА ПРОВАЛ ИЛИ...

С последните прения в пленарната зала народните избраници са на път да попаднат в капана дребнави задявки, отклоняващи ги от обществените очаквания и решаването им, което обещаха с подкрепата на правителството. Естествено, започналите шуробаджанашки назначения в кабинета, няма как да бъдат толерирани. Не може и да бъде подминавано вмешателството в партийните решения кой да участва в една или друга комисия, както и да бъде неин председател, както се случи с първоначалния провал за шеф на временната комисия, разследваща исковете на главния прокурор за снемане на депутатски имунитети. На фона на дългия път на компромиси при структурирането на кабинета и постигането на конституционно мнозинство за промени в основния закон, тези дрязки не вдъхват сигурност и обслужват онези сили, които все по агресивно се стремят да провалят парламентаризма. 

Би било глупаво управляващите да губят време в дреболии, вместо да съсредоточат вниманието си в решаването на онези пет шест приоритета – внасянето и приемането на ремонтирания държавен бюджет, бързото вкарване в пленарна зала на всички законодателни промени, за получаване на парите по Плана за възстановяване и развитие и най-вече подпомагане на правителството, което вече разсея страховете на близо два милиона пенсионери, като реши увеличението на пенсиите да е 12% от начало на юли месец

Другата задача е бързото попълване на висящите квоти във ВСС, както и структурирането на агенциите, гарантирането на стабилността на доходите, инвестициите и разбира се работата по влизането ни в Еврозоната и Шенгенското пространство. 

Паралелно с това трябва да заработи и комисията по конституционните промени. Единственият известен проект засега е този на ДПС, другите предложения са предимно словесна еквилибристика и тупане в гърдите кой преди колко години предложил нещо си. Час по-скоро обаче трябва да започне конкретна работа. Не за друго, а защото се създава лековатото усещане в обществото, че с твърдения че трябва изцяло да се премахне длъжността главен прокурор, както и да се ограничат правомощия на президента, може да се наруши конституцията. Радикалните промени не могат да бъдат осъществени от това народно събрание, но това не означава, че основния закон не може да бъде дописан с гласовете на очертаващото се конституционно мнозинство от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Вниманието трябва да се насочи най-вече по отношение на функциите на главния прокурор и неговия контрол. А що се отнася до статута на служебното правителство, дописване може да има по отношение на състава и правомощията му, без да се пречи на назначаването му от президента. Освен това трябва да се има предвид, че всяко решение трябва така да се прецизира, че да не попадне под ударите на Конституционния съд, който може да ги обяви за противоконституционни, съгласно едно тяхно решение от 2003 г.

Преди всичко обаче трябва да се спре с популисткото демонизиране на политици, зад избирането на които стоят хиляди гласове. Ако те обаче се опитват да надвишат правомощията си и дори да пристъпват законите на страната, то техните действия трябва да бъдат пресичани, както в пленарната зала така и извън нея. В събранието отговорността е на неговото председателството, както и на създадения съвет към него. А самоуправствата на привърженици на отделни партии трябва да подлежат на поучително наложени максимални наказания. Това е единственият начин за връщането на общественото доверие към институциите. Затварянето на очите само ще задълбочи съмненията за задкулисни политически намерения, а може да даде повод за масово обществено недоволство, от каквото най-малко има нужда в този момент.

Немаловажен също е въпросът за отговорността. Не може носителите на мандата да определят кабинета като “служебен кабинет на парламента”, а подкрепящите ги от ГЕРБ-СДС да свеждат отговорността само до тази на вицепремиерката. Като същевременно да очакват конституционна подкрепа от ДПС и да ги игнорират в парламентарния живот. Ако сега подобна политическа адекватност може да се приеме като политическа наивност, то това  в бъдеще може да доведе до поредната политическа криза, която трите формации демонстрират, че не желаят.

Ако има добра новина, то тя е във възможността за бърза комуникация и съответните действия, с които да се премахват препъникамъчетата. Публичността на действията, както и обществените реакции, също способстват за приземяването на политиците. Розовите облаци на безхаберието отдавна ги няма, напротив дошло е време на преминаването през иглените уши на тежките решения, там няма да има нито място, нито време за шикалкавене.

РЕСТАРТ И НА ПАРЛАМЕНТАРИЗМА

Няма как след избора на редовно правителство, да продължи две годишното преливане от пусто в празно в пленарната зала. И че на рушителите на парламентаризма номерата им повече няма да се търпят.

Още в първия ден след избора на кабинета, се видя, че битката за дискредетиране и на този парламент продължава с ново ожесточение. Вместо да се уважи правото на парламентарна група да има по свой избор представител в комисия, това бе яростно оспорено. После бе направен поредния брутален опит да не се разреши на друг народен представител да се изкаже от парламентарната трибуна. Демонстрираното самоуправство е очевидната цел, с която да се поддържа обществено мнение, че народното представителство е изчерпало правомощията си и трябва да се търси друга непарламентарна форма на управление на държавата.

Всъщност, изборът на избрано, а не на назначено правителство, ясно позиционира антипарламентарните сили. До голяма степен те искат да отклонят страната ни от следвания вече десетилетия път на проевропейски избор и членство в НАТО. Разгорелите се нови страсти в пленарната зала, обаче дават възможност на подкрепилите правителството да съсредоточат вниманието си не само в актуалните проблеми, които ще решават заедно с управляващите в парламента, но по най-бързия начин да направят така, че обединилите това мнозинство подготвяни промени в конституцията да влязат в учредената такава комисия, тя да заработи и обществото бързо да разбере, че те ще са полезни за всички, най-вече за затвърждаването на парламентарната демокрация като единствено възможна, както е в държавите, с които сме от години съюзници.

Рестарт на парламентарната република е смисълът на започналия диалог, довел до избора на редовно и контролирано от депутатите правителство, последван от попълването на състава на Комисията за конституционни промени. Целта е в нея да започне обсъждане на проектите. Стремежът на създаденото на този етап близко до пълното конституционно мнозинство от ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС е да се създаде работеща в полза на обществото съдебна власт, която да се утвърди като негова имунна система. 

Няма да коментираме, че от няколко години от движението има вкаран в събранието проект, който има покриване с намеренията и на Демократична България например. Това са разделяне на Висшия съдебен съвет на две - ВСС само за съдиите и прокурорска колегия, в която обществено избраната квота да има превес, за да се ограничи властта на главния прокурор, така че той да не може да влияе върху отделните прокурори. Няма различия и в подкрепата на индивидуалната конституционна жалба, както и в преосмисляне на статута на служебния кабинет. Основната цел, разбира се, е да се преустанови с установената дългогодишна практика съдебната реформа да се изразява в “стани, за да седна”.

Има две предложения на ДПС за конституционни реформи, едното от които е актуално във връзка с искания имунитет на един бивш министър председател. Според техния проект ще се реши проблема с двойното гражданство, като това изискване отпадне за народните представители и министрите. Усъвършенстването на изборното право също е включено. В България в момента има отнемане на конституционни права чрез закон, като чрез изискване за настоящ адрес се отнема изобщо правото на глас на български граждани на евроизбори и местни избори. В проекта се предлага да се запише в Конституцията, че правото на глас не може да се отнема по никакъв начин. 

Нека обаче бъдем реалисти – грозните сцени, придружени с просташко говорене няма да бъдат пресечени, ако ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС не представят на масата за обсъждане своите проекти за Конституционна реформа. От друга страна, ръководството на Народното събрание, би трябвало да вземе крути мерки, каквито има в правилника. Вижда се, че представители на очертаващата се опозиция все още живеят в онова безвремие, когато шестваше изчегъртването. Засега председателят на парламента се задоволява с бързо укротяване на страстите с прекъсване на заседанието, последвано от забележки. Това очевидно вече не е достатъчно. Стремежът към въдворяването на ред е част от нормализарането на парламентарния живот. Народните избраници са с равни права. Те трябва да се уважават, а не да се нарушават.

ХАРАКИРИТО НА ШАРЛАТАНИТЕ ОТ ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Хитрата сврака с двата крака, е казал народът. Първо ГЕРБ с прибързаното изявление на техния кандидат за премиер Мария Габриел отвориха кутията на Пандора с намерението “нейният” министър на правосъдието да предложи уволнението на главния прокурор. С което пресякоха почти готово експертно управление. А и лидерът им бе атакуван директно от Иван Гешев. С това ГЕРБ загубиха бонификацията си на първа политическа сила, както и подкрепата на евентуални парламентарни партньори.

Но, вместо да се възползват от грешката на Борисов, “шарлатаните” от Партията на псевдопромяната така се опияниха, че отказаха да се вслушат в съветите на техните коалиционни партньори за преформулиране на проектокабинета в експертен и сътвориха нечувания в новота ни история политически гаф с изтеклите записи. Точно като в народната мъдрост те затънаха в собствената си аматьорска алчност. Нещо повече - те извършиха публично харакири. 

И както мнозина прогнозираха - краят на поредния политически хомункулус е неизбежен. А замразяването на преговорите за съставяне на правителство между двете издънили се политически сили е логично. Въпросът е дали глътката въздух, която ще получат е достатъчна, за да има редовно правителство или ще трябва да идем на поредните избори.

Има признаци на отрезвяване. Целият ден в неделя и политици и анализатори вкупом заговориха за експертен кабинет. И то с такъв възторг, все едно, че откриват топлата вода. Дори провалилият десницата бивш премиер Иван Костов изскочи от “скелетите в гардероба” и призова да се “минимализират щетите” и се състави правителство от експерти. Похвали, че неговият възпитаник Светослав Малинов лансирал идеята още преди два месеца. Затваряйки си очите, че за експертно правителство и нова конституция от недолюбваната от него ДПС говорят от години. И че кабинет от експерти беше и този на професор Габровски. 

От ГЕРБ също пуснаха своя идея да се направи такъв кабинет с тяхна подкрепа, на Демократична България, на ДПС и ИТН. Сигурно неслучайно техният лидер когато се обявяваше “замразяването” няколко пъти повтори цифрата 37, (толкова са депутатите на ПП), нагло претендиращи за цялата власт. Факт е, че дясноориентираните депутати, без “шарлатаните” имат солидно мнозинство от 143 депутати. Но, за да се случи това, се иска голяма смелост, каквато в ДБ нямат. Засега. Защото не трябва да има съмнение и дори правилно предполага в онези записи Асен Василев, че на следващите парламентарни избори няма да са заедно с ДБ. Прогнозата ни е, че това ще се случи много по-рано. Но не е и необходимо да стане веднага. И то поради една единствена причина, че за конституционните промени, ще трябват и гласовете на ПП. 

Нека подчертаем - за конституционните промени са необходими гласовете на всички пронатовски партии. И това е основната грешка, която направиха и ГЕРБ и ПП - да изолират ДПС. И да се опитват без тяхна подкрепа да редят кабинет. Не че Бойко Борисов не е бил наясно, не случайно казва, че се наложило да праща Христо Иванов да “успокоява” лидера на движението. Гузен не гонен бяга. Но тоя номер някой друг да вади кестените от огъня е до време.

Изводът е, че правителство трябва да има. Експертно. И подкрепено от партиите, които не искат да има промяна в геополитическия път на страната. Тези, които подкрепят избора ни да сме в Европейския съюз и НАТО са доказано мнозинство. Те настояват да се сложи край на безвремието със служебни кабинети - да се избере редовен, който тутакси да се заеме с бюджета, с актуализирането на пенсиите, със спирането на инфлацията, приемането на законите, даващи ни възможност да получим ключовите за стабилизирането на страната ни милиарди от Брюксел и бързо  да ни отвори вратите ни към Шенген и въвеждането на еврото.

ПП-ДБ: СТАРТЪП ГРУПА, РАБОТЕЩА В УГОДА НА ОЛИГАРХИЯТА

Изгубено време е да се преговаря с ПП-ДБ! Обречени са на неуспех и разговорите за правителство, и за уж обявената за основен техен приоритет съдебна реформа. И злополучно преговарялите с тях от ГЕРБ-СДС трябваше да си имат едно наум, не за друго, а заради провала на Христо Иванов като правосъден министър в тяхно правителство и заниманията му да пише НПО-доноси срещу държавата в угода на разградския медийно олигархичен кръг.

Изобщо не се учудваме на едномесечното им шикалкавене след последните избори, а имитирането на “открити”, разговори си беше безгрижно тупане на топката. И едва ли могат да ни заблудят сега, когато, след като им се привидя втори мандат, заявяват, че са готови да направят промени в структурата на предложения от тях кабинет. Тях не ги впечатлява и публично оповестената сметка от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че няма как да получат подкрепа, след като ГЕРБ-СДС, ДПС и “Възраждане” имат 144 гласа. А намерението им да предложат правителство на малцинството е поредният техен блъф.

Това, което искат техните кукловоди, е всъщност да продължи безвремието. И защо да им пука за онези, на които ще спрат бюджетните плащания още след месец. Обедняването ще е не само за пенсионерите, но и за всички, на които инфлацията им бърка в джоба.

“Умните и красивите” не са се върнали в страната, за да се погрижат за тях. Въпреки мантрите им, че като спрат кранчетата за кражби, ще потече рогът на изобилието. Те са тук единствено за да печелят за себе си и за техните ментори.

Това най-добре се видя по време на краткото им управление. Първата им работа беше да вкарат посредници за газа, техният финансов министър проведе съмнителна среща с ръководството на бургаската рафинерия, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ в опит да създадат паралелна прокуратура...

Истината е, че те искат цялата власт, защото са стартъп група, напълно индифeрентна към чуждите неволи и напълно безотговорна към страната и нейното бъдеще. И понеже радетелите за псевдопромяната не я получават, не могат да се примирят и един друг се самонавиват, че на следващите избори ще я постигнат. И продължават да си вярват, въпреки очевидния факт че губят хиляди избиратели, въпреки че се съюзиха с “Демократична България”.

Един от най-лошите за тях варианти би бил, ако все пак се създаде правителство, но без тяхно участие. Тогава разпадът им ще е неизбежен и бизнесгрупичката им първа ще напусне страната като остави наивниците, гласували за тях, да се оправят сами. А това сме го виждали многократно да се случва в най-новата ни история. Затова, системните партии трябва по най-бързия начин да се обединят и подкрепят експертно правителство, по възможност още с първия мандат. Междувременно трябва да направят така, че комисията за конституционни промени да заработи. И наред със съдебната реформа едно от първите и предложения е да се направи така, че парламентът да може да работи до избирането на следващия парламент.

Дискусия по този въпрос имаше при приемането на правилника за работа на народното събрание. При редовно Народно събрание, мандатът на народните представител приключва с избора на нови, а при разпускането му автоматично се приема, че и мандатът им приключва. Възниква логично въпросът за непрекъсваемостта на държавната власт. На практика сега само изпълнителната власт не се прекъсва. Но при положение, че сме парламентарна република, да се прекъсва дейността на народното събрание не е приемливо. Затова дискусията трябва да продължи в конституционната комисия и да намери бързо решение, така че да може да бъдат приети всички актуални законопроекти, които да осигурят стабилност на страната.

Трусът във висшите етажи на прокуратурата е още една причина да има правителство. Трябва да спре дестабилизирането на ключовите за страната власти. Има още време за съставянето на управление, което да се грижи за гражданите. И всички, които не само на думи, са готови да поемат тази отговорност, трябва да направят така, че с подкрепата си да осигурят стабилно управление.

ШАНС ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЕЗВРЕМИЕТО

Обявяването на еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер с първия мандат на ГЕРБ и оповестените от нея програмни намерения за съставяне на правителство са шанс за излизане от двегодишното безвремие. Сигнали за това имаше и след като първата и втората политическа сила седнаха на масата за преговорите. Но стигнаха до задънена улица, заради инатливостта на псевдорадетелите за промяна, които с действията си за пореден път доказаха, че са стартъп проект, интересуващ се от личната изгода. Нежеланието им да споделят отговорността на правителствено ниво и грубото незачитане от тяхна страна възможността за пронатовско мнозинство ги обрича на изолация и вътрешно самоизяждане. 

А мантрата, която използват като смокинов лист пред избирателите, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ се обезсмисля в мига, в който техните избраници са прекрачили прага на Народното събрание, тъй като неговият девиз е “Съединението прави силата”. Популизмът и лъжите им, довели до отлив на близо сто хиляди техни избиратели, не ги освестиха така, че да отчитат реалностите. Затова по-всичко личи, че ще се озоват в опозиция, заедно с другата несистемна партия “Възраждане”. Имат, разбира се шанс все още, тъй като мандатът, връчен от президента ще почне да тече в понеделник. Ако в ПП-ДБ разумът все пак надделее, както дават знаци от коалиционната “Демократична България” и се стигне до практически общи усилия за участие и подкрепа на редовно правителство, това със сигурност ще удовлетвори обществените очаквания за излизане от кризата. 

Приоритетите, които номинираната Мария Габриел поставя – нормализирането на работата на институциите с редовно правителство, стабилизиране на публичните финанси, приемането на бюджета, справянето с инфлацията, с ръста на цените, правосъдна реформа, активна здравна политика и иновативно образование са заложени в програмите повечето парламентарно представени партии. Акцентът върху оставката на главния прокурор, няма да промени нито ще забави започването на цялостно реформиране на съдебната система. Достатъчно е да отбележим, че в парламента има мнозинство, което няма да допусне само съдебни размествания на принципа “стани, за да седна”.

Факт е, че появата на еврокомисар като номинация за премиер, засили, според проучванията, нагласите, че ще има кабинет още с първия мандат. А подкрепата, която той би имал от Брюксел не е без значение за постигането на тази цел. Истината е, че за разлика от проточилото се близо месец надлъгване с “програми” между първите две партии, което в крайна сметка не можа да преодолее егото на самообявилите се за единствени реформатори от партията на промяната, сега буквално за часове, се вижда, че има решение. И ако започналият диалог доведе до споделена отговорност в съставянето на правителство, то още преди края на месеца то ще може да бъде гласувано и в парламента.

За разлика от “говорещите глави” няма да чертаем черни прокоби за пореден провал и нови избори. Нито ще гадаем как едно програмно правителство ще се отрази на резултатите от местните избори. Още по-малко ще плашим с необходимостта от взимането на непопулярни решения от бъдещото правителство. Ако наистина диалогът помогне за съставянето му, то със сигурност той ще продължи и по време на управлението. А резултатите от решенията, които то ще вземе, ще са тези, които ще покажат колко продължително ще е то. Надяваме се, че всички, които ще дадат подкрепа, ще загърбят популизма и съсредоточат усилията си в защита на националния интерес и общоевропейските ценности на света, към който сме се присъединили.

НАДЛЪГВАНЕ КРАЙ ТРАПЕЗАТА НА ВЛАСТТА

За по-малко от десет дни ГЕРБ-СДС извървя пътя от заявлението на настоящия председател на парламента, че може да се откажат от първия мандат за съставяне на правителство до “ако се разберем за програмата, дори Кирил Петков може да е премиер”, както декларира в четвъртък техния лидер Бойко Борисов. От другата страна - детинско пъчене и упорство, гарнирано с хипотетична и непотвърдена подкрепа от други парламентарни сили. И доста унизителни за тях срещи очи в очи с бивш премиер и министри, които обвиняваха в гигантски далавери. И което е парадоксално – разговарят с тях за обща управленска политика. 

На поредната политическа налудничавост ли сме свидетели или на добре отигран фарс как да се прикрие общо разделение на милиардите от Брюксел.

За да е пълен циркът популярните “говорещи глави” от сутрин до вечер в медиите и Мрежата хвърлят щедро боб дали ще има, или няма да има правителство. Зад пушилката обаче, други се готвят да орежат пенсии, да вдигнат данъци, тоест масрафът на политическото безхаберие пак да платим ние. Излиза, че два пъти ще бъдем излъгани: един път като избиратели, а след това – като бръкнат в джоба ни. При това никой не крие, че ще трябва да се вземат непопулярни мерки, но не казват, че върхушката няма да загуби нищо, напротив видимото съглашателство ще доведе до обогатяване. Каквото получиха редица фирми от незаслужено получени помощи през последните две години. 

“Сапунисват се едни други, а и нас покрай тях”, както е казал народа.

Не, от партията на псевдопромяната нямат намерение да се обединят, така че да изпълнят девиза на Народното събрание “Съединението прави силата”. А за да угодят на задкулисието, стоящо за тях и най-вече на себе си, както го направиха през краткото време докато бяха управляващи, когато вкараха посредници за газа, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ с опит да създадат паралелна прокуратура...

И днес ни лук яли, ни лук мирисали се облизват като котараци в очакване да докопат отново трапезата на властта. Че и ПП-ДБ пускат “мухи” как тандемът “Петков-Василев”, който се провали веднъж и ни доведе кризиата, щял този пък да ни изведе от нея. Но едва ли ще стане, най-вече заради това, че ще паднат в капана, който те залагат за други. За всички е ясно, че те нямат приятели в този парламент. И каквото и да се случи, главоломно ще бъдат изхвърлени в политическото небитие. Видя се дори на последните избори, че техни избиратели ги изоставиха и дадоха гласа си на други. Всъщност, едва ли ще се стигне до правителство, в което те да си разиграват коня, по-вероятно е кабинетът да е без тяхно участие. Причината за това ще е, че обществеността вижда, че те няма да защитят интересите и. А се готвят да повторят злополучния техен управленски римейк. А това едва ли ще се търпи от останалите парламентарно представени сили. Те са наясно, че времето на служебното безвремие е изтекло и само редовен кабинет, подкрепен от дълговременен парламент може да изрине авгиевите обори на натрапените шарлатании.

РЕКЕТЬОРСКИТЕ ШАРЛАТАНИИ НА “ПП-ДБ”

Лидерите “ПП-ДБ”, втората класирала се коалиция на изборите, до такава степен са си повярвали, че ще направят правителство, макар и на малцинството, а първата ГЕРБ-СДС безапелационно ще ги подкрепя, че във всичките си изяви твърдят това, сякаш това вече се е случило. Така те оправдават пред своите избиратели разговорите и постигнатите договорки за обща законодателна програма с тези, които щяха да изчегъртат и дори вкараха лидера им за едно денонощие в ареста. От друга страна ГЕРБ също им помагат, като новият председател на парламента анонсира възможността да се откажат от мандата си, за да може по-бързо да има правителство, стига да се осъществи лидерска среща между двете коалиции. Отстъпчивостта на ГЕРБ най-вероятно е и заради това, че с разговорите и парламентарните договорки, които постигнаха с партията на псевдопромяната, те излязоха от политическата изолация и едва ли ще пропуснат да демонстрират скоро това.

Преговорната ситуация обаче рязко се усложни, след като правителството внесе за одобрение в парламента проектобюджета. Цифрите така стреснаха политици и анализатори, че освен разочарованието, че Еврозоната и Шенген се превръщат в химери, очакванията са за непопулярни мерки, които допълнително ще поставят под съмнение политическия климат. 

А това, че бившият финансов министър Асен Василев се усъмни в манипулирани цифри, не бе неочаквано. Бързо направените от него сметки удивително напомняха на фокусничеството по време на неговото управление, което ни доведе до натрупана инфлация от 27.3%, дупка в бюджета от 12 милиарда само за 2023 г.и прогноза, че дългът на държавата ни ще стигне 70 милиарда през 2025 г.

Както и да коментират политиците внесения в парламента бюджет, актуалният извод, който може да се направи, е че президентът си е дал сметка за възможното продължение на управлението на служебното правителство и предстоящи нови избори. Видя се и от предварителните разговори, които проведе с парламентарно представените партии, че е насочил усилията си да убеди пленарната зала да приеме онези закони, които да помогнат на назначения от него кабинет да оцелява във все по-усложняващата се икономическа обстановка.

Логично се появява угрозата от ролята, която ще имат несистемните играчи, ако се стигне до нови избори. “ПП-ДБ” и “Възраждане” взаимно ще продължат да си преливат гласове и “крадат”, образно казано, от гласовете на другите партии. И винаги поне едната от тях ще е готова да се включи в управлението. С тази разлика, че заради освобождаването от руската енергийна зависимост, стимулирана от инвазията в Украйна, както и заради милиардите, които очакваме от Брюксел, по-изгодно ще е правителство между партиите, свързани с Евросъюза и НАТО. Затова е и сегашната шумотевица около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, изразяващо се във взаимно надцакване. 

Проблемът е, че ако несистемните играчи се докопат до властта, популизмът им ще ни донесе нови неподозирани по размер щети, които може да бъдат непоправими. Затова възможният ремикс на управление на “ПП-ДБ”, контролиран от парламентарното мнозинство на системните партии до момент, в който те предприемат застрашаващи стабилността действия и се наложи да бъдат отстранени, не е продуктивен. И дори в немалка степен е безотговорен. Ако наистина има стремеж да бъде изведена страната от кризата, то трябва, още след връчването на първия мандат към разговорите за съставяне на правителство да бъдат приобщени и другите парламентарно представени партии. Дали това ще се случи, предстои да видим. 

Това, което със сигурност е ясно, че “ПП-ДБ” продължават надменно да се самоизолират и едва ли могат да се надяват на подкрепа от партиите, с които те дори не си правят труда от кумова срама да разговарят. И съвсем очаквано усилията на победителите е да се насочат към другите партии, за да се създаде антикризисно правителство, в което всички участващи да поемат своя дял на отговорност. А “ПП-ДБ” да бъде изхвърлена от сегашните позиции на рекетьор и оставена да бъде маргинализирана от изоставящите я нейни избиратели.

КАПАНЪТ ЩРАКНА ЗА ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Ако има новина след очаквания избор на председател на народното събрание и отпушването на работата му, то тя е, че всички останали парламентарни партии са срещу “Продължаваме промяната”, както отбеляза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след среща с “Възраждане”. Преди това на провокативния въпрос относно твърдението на обединението, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или правителство с участието на ГЕРБ, Борисов отговори:

"Ама разбира се, че твърдят. И ние твърдим същото." 

Лидерът на ГЕРБ получи и знак от ДПС с гласуването им “въздържал” се при избора на председател на парламента и със изказването на техния председател Мустафа Карадайъ, че се извършва подмяна с последвалото пояснение, че няма да допуснат реформа „Стани да седна”, за да се поднесе съдебната система на един олигарх и медиен монополист”.

Означава ли това, че има нови червени линии и че в новия парламент вече има опозиция на новото мнозинство!?

На пръв поглед може и да изглежда така, но фактът, че лидерът на ГЕРБ продължава разговорите с другите партии, докато ПП-ДБ все повече се озовават в “небрано лозе” и затъват в своята все по-комична самодостатъчност, подсказва, че опитите за реванш на преследвани от закона олигархични кръгове да се озоват във властта, са обречени. А представляващата ги коалиция, или ще трябва да започне да действа според законите на страната ни и ще скъса връзките си дърпащите конците им манипулатори, или ще продължи главоломното им спускане към политическото маргинализиране.

Много важно е да отбележим, че политическите шарлатани уж обещаваха публичност на преговорите си, че нищо нямало да бъде “скрито-покрито” и едва ли не медиите щели предават на живо техните разговори. Нищо подобно не се случва досега. И резултатът се вижда – опит за поредната подмяна. Затова и последвалата реакция в парламента показа, че с евтини димни завеси няма как да намерят подкрепа, включително и за обща законодателна дейност. Не може да има обединение на всички пронатовски партии, ако това ще е свързано с вкарване във евентуалното управление на проксита, не само на “прокопитата”, но и на бегълците, криещи се от родното правосъдие.

Разбира се, това не означава, че точно през Светлите дни след Великден, вратите за възможно управление в интерес на обществото, се затварят. Не, напротив. Но това може да стане не с помощта на аритметично получено мнозинство, а с намирането на конституционно, каквото от ГЕРБ, обещават да търсят. И най-вече в загърбване на олигархичните интереси, включване в дискусиите за съставяне на правителство на всички национално отговорни партии. А от партията на псевдопромяната, най-после да се приземят и да  се съобразят с реалността. Иначе, “кучетата си лаят, керванът ще продължи” - правителство може да има и без тях.

Така че, не бива да се правят прибързано мрачни прогнози за нови избори. Няма да има угодия нито за твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, нито за тези на ПП-ДБ. Те винаги ще са недоволни и ще смятат лидерите си за колаборационалисти. Фактът обаче, че двете противопоставящи се една на друга сили започнаха да си говорят и дори представиха обща законодателна програма не е малък успех. Той може да бъде евтино пропилян, но може и да бъде развит, ако има достатъчно разум. И в тези обсъждания бъдат включени и останалите партии. 

Но както е казал народът “не бива да се слага олиото в тигана, преди да е уловена рибата”. Парламентът сега започва реално да работи. Има достатъчно време да се обсъди и допъбни предложената законодателна програма. Има време и за съставянето на национално отговорно правителство. 

СМИРЕНИЕ И ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОЛЗУ РОДУ

Свикването на Народното събрание на 12 април е знак, че няма време за губене и партиите не само трябва да приемат бюджета и необходимите закони за излизане от кризата, но и да договорят и изберат редовно правителство. В никакъв случай не трябва да се приема като начало на поредния провал и бързане към нови парламентарни избори, каквито предположения вече се тиражират. И още по-малко това да се свързва със Страстната седмица, в която Христос е предаден, разпънат и възкръснал в края и. Ако все пак се търсят символи, то смирението и грижата за паството трябва да ръководят политиците. 

И вместо да чертаят червени линии и да преливат от пусто в празно, да се приземят и приемат реалността. А тя е, че въпреки изборния резултат, който не даде предимство за самостоятелно управление на двете водещи партии, те трябва не да враждуват, а да обединят усилията си за съставяне на правителство, работещо за ползу роду. 

Една седмица мина, а все още чуваме общи приказки, сред които най-шумни са защо не бивало да се дава подкрепа. Изтъркалата се вече дъвка, че партиите трябва да мислят за местните избори наесен бе заменена с плашилото “Възраждане”, което щяло да стане първа политическа сила, ако партията на псевдопромяната подкрепи общо правителство с ГЕРБ. Всъщност това е поредната фантасмагория, която показва, че “ПП” са тръгнали към самоизолация - най-прекият път към маргинализирането, както сочи историческия опит със затриването на СДС след падането на правителството на Иван Костов през 2001 г. Изобщо не трябва да се обръща внимание и на друго тяхно твърдение, че те можели да съставят правителство, ако мандатът отиде при тях. Видя се в предишния парламент как се провали това тяхно намерение. С изключение на “ПП”, които отказват разговори, всички останали партии имат най-малко  три четири общи приоритети, които биха били базата за разговори и подкрепа на работещо правителство. Не бива да се изключва и подкрепа от “Демократична България”, които колкото по-бързо се отделят от механично създадената и провалила се коалиция с “ПП”, толкова по-добре ще е да запазят политическата си физиономия. “Възраждане” също не са за пренебрегване, най-малкото заради твърденията им, че милеят за хората. 

Целта на незабавното започване на преговори трябва да е не поредното тупане на топката, а още първия мандат, правителство да бъде съставено. Водещи, но не натрапчиви в преговорите трябва да са ГЕРБ, а позицията им, че единствено е нужен кабинет на националното спасение, трябва да убеди за подкрепа и останалите партии. Разговорите трябва да се водят и за приоритетните закони и бюджета, като за изпълнението им трябва да се търсят консенсусни лица, какъвто беше екипът от неосъществения кабинет “Габровски”. 

Най-същественото при тези разговори, е че трябва да се спре робуването на мантри като “добри” и “лоши”, “хартиена коалиция”, коалиция на “войната” и на “мира”. 

Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет. Не само заради продължилото дълго безвремие, а и заради очакваната от обществото тяхна отговорност. Последните избори ясно показаха, че  на спасители-шарлатани не може да се вярва, показаха още, че протестният вот нараства, на негласувалите - също и че политическото безхаберие става нетърпимо. Тоест, времето на между партийните боричкания и себелюбивата нетърпимост е приключило. И е дошло време за нелицеприятна, публично видима и полезна за хората работа, която да върне доверието в страната и от европейското семейство, към което принадлежим.

“ПСЕВДOПРОМЯНАТА” ПО НАНАДОЛНИЩЕТО НА ИВАН КОСТОВ

Първото, което направиха двамата лидери на "ПП" след като научиха изборния резултат бе да начертаят нова червена линия с решението, че няма да подкрепят правителство, предложено от ГЕРБ. Но били отворени за разговори по конкретни политики с всички политически сили в 49-ия парламент. А  последвалия отговор на лидера на ГЕРБ, че “за политики ще говорим само с партиите, които решат да участват в редовно правителство”, не са добро начало за разговори за съставяне на кабинет подкрепен от двете пронатовски и проевропейски формации. 

От страна на радетелите за псевдо-промяната няма знак на сговорчивост, независимо от загубата, напротив - това е поредното фантасмагорично изявление в очевидно чуждата им реалност. То показва, че те нито искат да я осъзнаят, нито ще я приемат. И сигурно ще извадят от девет кладенеца вода, за да оправдаят ставащото все по-нелепо тяхно поведение. Ще припомним, че точно като тях реагира Иван Костов, когато загуби съкрушително изборите от Симеон Сакскобургготски и неговата НДСВ. Тогава той в прав текст заяви, че е избягал напред във времето и ще застане на едно място, за да може сънародниците му да достигнат неговата висота и осъзнаят каква грешка са направили, като не са го подкрепили отново. С това започна тоталната разруха в СДС и появата на поредица от сини копия, едно от които ДСБ има днес печалните 0,7% обществена подкрепа. Днес по пътя Костов на маргинализиране тръгва ПП.

Има обаче една малка подробност. И тя бе че "Демократична България” запазиха първоначално мълчание. И не подкрепиха партньорите си.  Двете партии не само, че не спечелиха, но и загубиха от общата бройка парламентарни представители, които имаха в предишния парламент.  

Случи се и още нещо, което не може да не отбележим. ДБ с преференции успя да “открадне” шест депутатски места от ПП. Това е още един лош сигнал за провалилите се като управляващи – техните шарлатании са достигнали прага на обществената нетърпимост не само на национално, но и на коалиционно ниво. И отсега е ясно, че разпадът им е неизбежен, както и да се опитат да го прикриват с обща фразеология. 

А това много бързо може да проличи, ако от ДБ поискат промяна в новия правилник за дейността на Народното събрание, която да им даде възможност двете партии да имат самостоятелни парламентарни групи. Което пък неизбежно ще капсулира пак ПП като рушаща устоите на парламентаризма опозиция, каквато бе в предишния парламент.

Преговорите за съставяне на спасителен кабинет със сигурност ще дадат отговор дали партиите са готови да пожертват партийни сметки за местните избори. Малкият тест от сегашния вот показа, че ПП-ДБ имат превес в София, Пловдив и Русе. Заради него може да не бъде разрушавана коалицията, но отговорността пред исканията на хората да има редовен кабинет, може да надделее. Играта “добро” и “лошо” ченге няма да е по вкуса нито на ПП нито на ДБ. Затова има неизвестни, които предстои да видим как ще се развият.

Междувременно от първите изявления на държавния глава става ясно, че този път, той няма да чака влезлите в парламента партии да се “налудуват”, образно казано. А ще ги притисне бързо да решават, така, че ако все пак се стигне до нови избори, те да са още през юли месец.  Това не е притеснително и не бива да се търси някакъв подтекст. Почти всички влезли в парламента партии имат най-малко четири,  пет приоритета, които мога да ги обединят, за да работят в полза на избирателите си за излизане от кризата. И това може да е стимул да се състави по-бързо правителство с обща програма. Има единомислие и за реформиране на съдебната система. Въпросът, по който няма яснота е как и кога ще се решат и дали ще се търси конституционно мнозинство. От ДБ искат парламентът да гласува съдебните промени веднага и преди още да се седне на масата за преговори. От ГЕРБ смятат създаването на действащ кабинет за приоритет.

Не на последно място трябва да отбележим една впечатляваща прилика в първите следизборни изяви на партиите на “псевдопромяната” и на “възродителите”. И тя е, че и двете партии искат самостоятелно управление. Разликата е, че докато “шарлатаните” са с низходящ тренд, то другата партия е прибавила нови 100 000 избиратели. И очаква, ако се стигне до трети мандат за съставяне на правителство, президентът да го даде на тях. Засега другите партии се вторачват в твърдоглавостта на ПП, вместо да обединят усилията си по отношение на “Възраждане”.  А справянето с партии, които рушат демократични ценности минава единствено през съставянето на действащо правителство.

ПАК ЛИ КЪМ ИЗБОРИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ!?

Колкото повече наближава изборния ден, толкова по-силно става ожесточението и непримиримостта между водещите партии да си сътрудничат за съставяне на правителство след него. Увеличава се и броят на избирателите, които също смятат, че няма да има разбирателство и ще се ходи на поредните избори. Преди или след кметските избори наесен, защото законът забранява те да са заедно. Като основна причина се сочи страхът от загуба на електорат в смятаната за жизнено важна битка за местната власт. 

Редно е да се запитаме какъв е смисълът тогава от предстоящите избори, след като предварително се обявяват за обречени. И защо трябва да се харчат близо 100 милиона във време на криза, за тяхното провеждане, вместо да се изчака до есента със служебно правителство...Конституционно това не е възможно, разбира се. Но морално е да се запитаме защо трябва да потънат парите ни.

Има и още нещо, което също би могло да се реши, макар за тези избори вече да е късно – водещите партии предварително на кръгла маса да договорят условия за задължително съставяне на правителство, без това да противоречи на сегашните законови норми. Да се премахнат сегашните червени линии между тях и да се уверят избирателите, че техните партийни пристрастия няма да се засегнат, напротив – да бъдат убедени, че редовно правителство и работещ парламент са единственият шанс за тяхното добруване.

Но нека бъдем реалисти. За късмет има партии, които със сигурност ще влязат в парламента и са готови в името на общото благо да подкрепят правителство, както изразиха такава готовност и в предишния парламент, а някои и подкрепиха проектокабинет. Това, което сега е възможно да се направи, е в оставащите дни да спре противопоставянето и кандидатите за пленарната зала да съсредоточат кампанията си в предлагане на решения пред избирателите за наболелите проблеми. А след обявявяването на победителя, той прагматично да предложи въпросната кръгла маса за всички, влезли в парламента. На нея да се постигне съгласие да се състави техническо правителство от одобрени от всички експерти. То да получи широка подкрепа, независимо, че мандатът ще е на първата сила. С постигане на желаното съгласие, ще се спести време, кабинетът ще бъде избран и ще може да функционира незабавно. Ще реализира вече приетите в парламента закони, както и ще стимулира народните избраници да побързат с останалите, необходими за отключването на еврофондовете.

Постигането на широка подкрепа може да донесе и допълнителен бонус – наличието на коституционно мнозинство, което да реши започнали да се натрапват проблеми. Като например за премахването на статута на служебния кабинет и продължаването на работата на парламента до изборния ден. Още по време на предишния парламент имаше гласувания, които постигнаха конституционно мнозинство. Така че тази възможност е реалистична. Стига да бъдат премахнати червените линии.

След розовите краски, би следвало отново да се приземим. Но няма да го направим, защото, както отбелязахме, в изказванията на водещи политици няма нищо обнадеждаващо. Остава да се надяваме, че омаскаряващата предизборна реторика може да секне след изборите и да се стигне до трезви решения. Изтеклият от финансовото министерство проектодоклад беше стряскащ, но и изтръска илюзиите, че пътят към взимането на нови заеми е спасяваща мярка. Видя се дупката от десетина, че и повече милиарди, която ни отвориха бившите управляващи от псевдопромяната. Трезвият път е тя да се запълни със затягане на коланите. Затова е необходимо съгласие и солидарна подкрепа на програмно правителство. Задачата не е лесна, не не и нерешима. 

Продължаващата война в Украйна и неизвестностите за нейната продължителност са не по-малко тревожни – но не с плашещото, че ще ни нападнат, или с миролюбивото, че ще се борим за мир и няма да се месим. Защото едва ли има някой у нас, който все още да не вярва, че страната ни участва в нея. Не само заради признанието на един бивш премиер, нито заради украинските благодарности, а заради неизбежните финансовите последици, които удрят по джоба на всеки от нас. Още миналата година се видя, че някои от тях са дори преодолими, като например дългогодишната енергийна зависимост от Русия. Прогнозираната Жан-Виденова зима също не се състоя. Не защото тя беше мека и почти без сняг, а защото се намериха нови източници, а и цените паднаха до старите нива. В момента се вижда и че някои цени на храни и стоки от първа необходимост са спекулативни, което е поправимо. За решаването на тези проблеми е нужно да има действащо правителство и парламент. Най-вече трябва да се постигне общо разбирателство за решенията. Но за да се постигне това трябва да се загърби принципа “стани за да седна” и победихме “за да се облагодетелстваме”.

ИВАН КОСТОВ ПО-ДОБРЕ ДА СИ МЪЛЧИ

Изобщо не се учудихме, че виновникът за разбиването на десницата, укрепването на олигархичния модел и на енергийното ни обвързване с Русия ще изплува от гардероба на скелетите, за да се упражни с безсмислена финанснова реторика по един проектодоклад, изнесен и подхвърлен в медийното пространство от негови политически наследници. Иван Костов малко след дъжд качулка го направи. А за да не бъде сам, го последва и другият провалил се премиер Кирил Петков. 

Редно е да се запитаме защо след като всичко приключи бързо, заради реакциите на БНБ и надлъжните обяснения на финансовата министърка, както и на мнозина експерти, двамата продължиха да нагнетяват напрежение. При това с излишни, но в действителност йезуитски твърдения, че всичко е наред, че в проекта имало “политическа намеса” и че някои от прогнозите не можело да бъдат написани от икономист. Типично за Костов внушение за създаване на политически интриги между борещи се предизборно за гласове партии. Няма да коментираме защо бившият преподавател по марксистка политикономия смята себе си за “большой ученый”. Но ще отбележим, че въпрос на сметки, а не на политика, е предупреждението в доклада, че “повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.” Логична е и прогнозата, че “при този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема”. А за да завърши интригата Костов “поставя задача” на медиите да разкрият кой е политикът, който е редактирал анализа на финансовото министерство. Много плитко “мероприятие”! Интересно е само как с едната ръка нарежда да бъде разкрит “редакторът” политик, а с другата посочва на президента министърката за уволнение... 

Изобщо няма да се хванем на номерата му. Но ще разкрием целта му – опипване на почвата за бъдещ политически реванш с помощта на колабориралата се с “Партията на промяната”, създадена от него партийка ДСБ, с нищожната днешна популярност от 0,7%. Подобни амбиции, разбира се, са добре дошли за всички останали партии, защото е доказано, че провалът на всичко, в което се появи дори сянката на Костов, е гарантиран.

Няма нищо неизвестно и в останалите твърдения на провалилия се преди повече от двадесет години премиер. Те всекидневно се обсъждат не само от специалистите, но и от обществеността и са свързани с инфлацията, нарастващото неравенство, малката потребителска кошница, заплатите, пенсиите... Костов не казва и как биха могли да се решат, освен че препоръчва това, което всички твърдят, че трябва да се случи след изборите – да има дълготрайни парламент и правителство. Очаквано той прави и поредния външно политически пирует, гарниран с опасения за промяна на геополитическата локация на страната ни. Но паметта ни не е толкова къса, че да не помним сделките за “Кремиковци” и бургаската нефтена рафинерия. Може да се върнем и по-далеч в миналото му и споменем обучението в Кременчук, партийните му намерения към БКП и по-късната заигравка с убития бивш червен премиер Андрей Луканов

Нека се спрем и на евентуалната ракета носител на политическите амбиции на Иван Костов. Може и да е случайно, че премиерът на най-кратко съществувалия редовен кабинет Кирил Петков се включи в “псевдо-дискусията” непосредствено след Костов. Но не е случайно съвпадение внушението му за вината на финансовата министърка за раздухването на скандала. Според него единият ден тя предупреждавала, че ни грози финансова несигурност, на следващия ден, казала точно обратното. Разбира се, като прилежен ученик на известния литературен герой Остап Бендер, Петков ловко жонглира с фактите и подбира от двете изказвания на министърката само тези, които му изнасят. Според него е вярно, че положението не е розово, но от друга страна всичко е наред, само трябва да се върнат на власт, за да си дойде всичко на мястото. Измама “на квадрат” се нарича това.

Не е случайна и позицията на Костов да критикува бюджетарите Кирил Ананиев и Асен Василев за “раздаване пари на калпак”, но същевременно да хвали конкретно Василев: 

“В този смисъл съм напълно съгласен с Асен Василев като казва, че не се събират в момента данъците. Не се събират, видно е. Не може да имаш такава инфлация и да събереш толкова по-малко ДДС. Това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика.” 

Казаното не е вярно и неколкократно бе опровергано с факти. Но си е дружелюбно тактическо потупване по рамото на известния с нарцистичността си Василев. 

Ако следваме логиката на небезизвестния литературен герой, бихме възкликнали “Ледът се пука, господа съдебни заседатели!” Няма да го направим, не само заради поколенческите разлики във възрастта на иначе печално прочулите се със шарлатанските си приоми политици. Но ще ни е интересно да следим поредното надхитряне между опитния Костов и младите, образовани и безскрупулни в преследване на целите си кандидати за политическа слава. Засега с попарени мераци, но със сенчестата подкрепа на Костов, Разградския олигархичен кръг и другите новопоявили се, известни със стремежа си за бързи печалби. Това, което ги обединява е да отстрелят всички пречки към властта. Костов е известен още със саморазрушителното помитане на всичко създадено, за да няма пречки в личното облагодетелстване, а Петков и Василев - с неблагодарността си и безцеремонното харчене на чужди пари. 

Но нека не избързваме с изводите си. Както скоропостижно се срути четворната коалиция на псевдорадетелите за промяна, така и сега изборният резултат може да се превърне в поредния им крах и това да доведе до бързото разпадане на сегашната колаборация между “ПП” - “ДБ”. Но е добре избирателите да не се поддават на поредните порции с лъжи, които ни сервират. Паметта не трябва да е къса. Напротив, винаги трябва да свързваме появата на всеки мераклия за власт с това, което е дробил през годините. За да не се повтаря историята като фарс. И най-вече за наша сметка.

ОПАСНО ФИНАНСОВО ЗАИГРАВАНЕ

Проектодокладът на финансовото министерство за възможните сценарии за развитие може да и рутинен, но заради банковите сътресения в САЩ, последвани от тези в Европа, както и изострящата се предизборна обстановка у нас, светкавично се превърнаха в злободневна дъвка, от която се възползват враждуващите партии. Несъобразяването с възможните последствия първо предизвика остра реакция от страна на БНБ, а на следващия ден от самото министерство, начело с министърката и близки до управляващите, които се опитаха да замажат теча на доклада. На тях им светна, че изваждането на духа от бутилката, може да има тежки последици. Мнозина си спомнят фалита на банките през 90-години на миналия век и трусът в КТБ преди десетина години. За късмет, ситуацията днес е друга и със сигурност шумът ще е от ден до пладне. Финансистите имат твърде много лостове, от които би следвало да се възползват, без да се пишат плашещи сценарии.

Не може да не отбележим обаче, че аматьорите, докарали ни “псевдопромяната” и докопали се първи до доклада, се опитаха да прикрият своята вина и да внушат предизборно на колебаещите се гласоподаватели, че са оставили държавата в цветущо състояние и ако гражданите искат да живеят още по-добре, трябва да гласуват отново за тях. Техният бивш финансов министър първи в тв изява извади розовите краски. Но хората не са вчерашни, отдавна са наясно, че тяхното правителство бе свалено именно защото водеше държавата към фалит. Така че твърденията че очертаните прогнози, са “манипулация”, са си чиста интрига. Не за друго, а защото служебният кабинет е най-малко заинтересован “да плаши” българските граждани. 

Ще спрем дотук коментара на плитките им номера. Очевидна е политическата наивност на желаещите отново да ни преметнат, защото превърна поредното им мероприятие да рушат държавността в бумеранг, от който ловко се възползваха политиците с опит. Не им беше трудно, защото гражданите отдавна знаят кое управление започна да изпразва джобовете им. 

Проблемът на тръгналите към реванш, не е само политическа наивност, но и опасно наглеене в постоянството да подменят фактите и да ръсят обещания за рог на изобилието - с милиарди, които могат да вдигнат дълга ни двукратно. Но тъй като тези пари не са техни лични, а заеми, на тях им е все едно, че всички ще ги връщаме.

За да не бъдем голословни, нека видим и какви са опасенията, изложени в проектодоклада: "Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)". Прогнозата в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.

Първият извод е, че не трябва да се очаква и търси разбирателство с политиците на псевдопромяната. Пушилката около проектодоклада на финансовото министерство доказва за пореден път, че единственото, което ги интересува е реваншизмът и личното облагодетелстване. 

Същественият извод, обаче е друг - след изборите трябва да се направи траен парламент и работещо правителство, които да спрат рушенето. Не може да се разчита на предложените мерки от служебния кабинет, които трябва да влязат от 1 юли. Според тях трябва да се запазят ДДС ставките на брашно и хляб, на бебешки стоки и книги, а да се върнат на старите нива тези на ДДС ставките за ресторанти, фитнеси и намаления акциз при еленергията. Вижда се, че от сега засегнатите обещават бунтове. Затова, най-добре е чрез подкрепено от повече партии правителство да се търси широк консенсус. Без затягане на коланите, няма да мине. Но когато има стабилност и ясна визия за бъдещо добруване, може да се очаква и обществена подкрепа.

НЕВЪЗМОЖНАТА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО

Очертаващият се патов резултат на предстоящите избори между “ГЕРБ” и “ПП-ДБ” подсилва очакванията за помирение между тях. И която от двете партии ги спечели, да предложи правителство, а другата да я подкрепи. Възобновява се тезата за съставяне на пронатовско правителство, при това без да има нужда от подкрепа от другите, влезли в парламента формации. 

Освен, че Бойко Борисов отдавна е изразил готовност това да се случи, ответен отговор няма. Напротив от предизборните изяви се вижда, че враждебността остава. Но когато изборите приключат, би могло да “плеснат с ръце и се прегърнат”. Затова анализаторите обсъждат тази възможност. А тя съществува, защото действащ парламент и редовно правителство са жизнено важни не само за лелеяните пари от Плана за възстановяване и развитие, но и заради опасността служебният кабинет да не може да реши вътрешни проблеми. Те започват да стават ежедневие – уж зърнопроизводителите обещаха да не блокират пътища, а да търсят решение, но спряха движението по тях. На други места екологични проблеми карат ощетените да заплашват  с бунтове. Регулацията в цените на храните и стоките от първа необходимост може да успокои за известно време хората, но няма да е задълго, защото завещаната ни от радетелите за псевдопромяна инфлация расте главоломно и удря по джоба. Така че има основания да се очаква помирение между първите две партии и съставяне на кабинет, който да прокара спешните мерки и в парламента. 

Възможно ли е, обаче това да се случи!? Не, не е възможно! Въпреки бабуването и външният натиск.

Причината е не само в егото на политическата им върхушка. А в сметките, които се правят за овладяване на местната власт. Правилно се отбелязва, че “ПП-ДБ” са още рехави в изграждането на структурите по места и  което е по-важно – прибързаното съставяне на правителство с ГЕРБ, със сигурност ще се отрази негативно за тях на местния вот. Докато за дългогодишно управлявалата партия съвместното управление няма да предизвика разтърсващо недоволство сред привържениците им. И ГЕРБ ще запази позициите си в местната власт. 

Тази лоша перспектива за “ПП-ДБ” се вижда с просто око и едва ли те ще се хванат на този капан. Освен това двете обединили се партии, не само като бяха заедно в краткото си управление, но и извън него, направиха всичко възможно, за да отблъснат за евентуални коалиционни партньори в управлението другите партии, които се очертава да влязат в парламента – ДПС, “Възраждане”, БСП и “Български Възход”. Дори да предположим, че вместо партията на Стефан Янев или заедно с него, влязат “Левицата” и ИТН, с тях също не може да има разбирателство.

Излиза, че този “пронатовски” сценарий за правителство е невъзможен, дори абсурден. И най-вероятно “ПП-ДБ” ще влязат в ролята си отново на рушители, каквито бяха в предишния парламент, ще бавят топката,  за да се иде наесен на избори две в едно. И след тях, като получат своето, ще станат по-сговорчиви да направят кабинет с ГЕРБ. 

Само че обществените нагласи са да има правителство още след 2 април. На избирателите им е писнало да ходят до урните. А и политическата аматьорщина трябва да приключи. Затова по-вероятният сценарий е да се се стигне до кабинет подобен на този на проф Габровски, който да е договорен с хоризонт на действие, с конкретни задачи за изпълнение. И да се тръгне към нормализиране на държавността. ДПС отдавна се казали, че трябва да има правителство, избрано от парламента. Не случайно подкрепиха предложения от ГЕРБ кабинет. БСП вече не говорят за червени лини, а за допитване до техните избиратели. Решаваща ще е подкрепата на другите партии, които евентуално минат бариерата. И с тях отсега се вижда, че може да се договори подкрепа. Като се има предвид разочарованието в БСП от непрекъснатите дрязги, Левицата почти е сигурно че ще влезе в пленарната зала. 

Подкрепено от тези партии правителство може да не се хареса на провалилите се заради шарлатанството си бивши управляващи, но ще допадне на хората, които нямат нужда от псевдопромени, а от стабилно управление. Това се очаква и от европейските ни партьори и НАТО, които все по-често започнаха да ни загърбват и да ни смятат за ненадеждни.