ХАРАКИРИТО НА ШАРЛАТАНИТЕ ОТ ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Хитрата сврака с двата крака, е казал народът. Първо ГЕРБ с прибързаното изявление на техния кандидат за премиер Мария Габриел отвориха кутията на Пандора с намерението “нейният” министър на правосъдието да предложи уволнението на главния прокурор. С което пресякоха почти готово експертно управление. А и лидерът им бе атакуван директно от Иван Гешев. С това ГЕРБ загубиха бонификацията си на първа политическа сила, както и подкрепата на евентуални парламентарни партньори.

Но, вместо да се възползват от грешката на Борисов, “шарлатаните” от Партията на псевдопромяната така се опияниха, че отказаха да се вслушат в съветите на техните коалиционни партньори за преформулиране на проектокабинета в експертен и сътвориха нечувания в новота ни история политически гаф с изтеклите записи. Точно като в народната мъдрост те затънаха в собствената си аматьорска алчност. Нещо повече - те извършиха публично харакири. 

И както мнозина прогнозираха - краят на поредния политически хомункулус е неизбежен. А замразяването на преговорите за съставяне на правителство между двете издънили се политически сили е логично. Въпросът е дали глътката въздух, която ще получат е достатъчна, за да има редовно правителство или ще трябва да идем на поредните избори.

Има признаци на отрезвяване. Целият ден в неделя и политици и анализатори вкупом заговориха за експертен кабинет. И то с такъв възторг, все едно, че откриват топлата вода. Дори провалилият десницата бивш премиер Иван Костов изскочи от “скелетите в гардероба” и призова да се “минимализират щетите” и се състави правителство от експерти. Похвали, че неговият възпитаник Светослав Малинов лансирал идеята още преди два месеца. Затваряйки си очите, че за експертно правителство и нова конституция от недолюбваната от него ДПС говорят от години. И че кабинет от експерти беше и този на професор Габровски. 

От ГЕРБ също пуснаха своя идея да се направи такъв кабинет с тяхна подкрепа, на Демократична България, на ДПС и ИТН. Сигурно неслучайно техният лидер когато се обявяваше “замразяването” няколко пъти повтори цифрата 37, (толкова са депутатите на ПП), нагло претендиращи за цялата власт. Факт е, че дясноориентираните депутати, без “шарлатаните” имат солидно мнозинство от 143 депутати. Но, за да се случи това, се иска голяма смелост, каквато в ДБ нямат. Засега. Защото не трябва да има съмнение и дори правилно предполага в онези записи Асен Василев, че на следващите парламентарни избори няма да са заедно с ДБ. Прогнозата ни е, че това ще се случи много по-рано. Но не е и необходимо да стане веднага. И то поради една единствена причина, че за конституционните промени, ще трябват и гласовете на ПП. 

Нека подчертаем - за конституционните промени са необходими гласовете на всички пронатовски партии. И това е основната грешка, която направиха и ГЕРБ и ПП - да изолират ДПС. И да се опитват без тяхна подкрепа да редят кабинет. Не че Бойко Борисов не е бил наясно, не случайно казва, че се наложило да праща Христо Иванов да “успокоява” лидера на движението. Гузен не гонен бяга. Но тоя номер някой друг да вади кестените от огъня е до време.

Изводът е, че правителство трябва да има. Експертно. И подкрепено от партиите, които не искат да има промяна в геополитическия път на страната. Тези, които подкрепят избора ни да сме в Европейския съюз и НАТО са доказано мнозинство. Те настояват да се сложи край на безвремието със служебни кабинети - да се избере редовен, който тутакси да се заеме с бюджета, с актуализирането на пенсиите, със спирането на инфлацията, приемането на законите, даващи ни възможност да получим ключовите за стабилизирането на страната ни милиарди от Брюксел и бързо  да ни отвори вратите ни към Шенген и въвеждането на еврото.

ПП-ДБ: СТАРТЪП ГРУПА, РАБОТЕЩА В УГОДА НА ОЛИГАРХИЯТА

Изгубено време е да се преговаря с ПП-ДБ! Обречени са на неуспех и разговорите за правителство, и за уж обявената за основен техен приоритет съдебна реформа. И злополучно преговарялите с тях от ГЕРБ-СДС трябваше да си имат едно наум, не за друго, а заради провала на Христо Иванов като правосъден министър в тяхно правителство и заниманията му да пише НПО-доноси срещу държавата в угода на разградския медийно олигархичен кръг.

Изобщо не се учудваме на едномесечното им шикалкавене след последните избори, а имитирането на “открити”, разговори си беше безгрижно тупане на топката. И едва ли могат да ни заблудят сега, когато, след като им се привидя втори мандат, заявяват, че са готови да направят промени в структурата на предложения от тях кабинет. Тях не ги впечатлява и публично оповестената сметка от лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, че няма как да получат подкрепа, след като ГЕРБ-СДС, ДПС и “Възраждане” имат 144 гласа. А намерението им да предложат правителство на малцинството е поредният техен блъф.

Това, което искат техните кукловоди, е всъщност да продължи безвремието. И защо да им пука за онези, на които ще спрат бюджетните плащания още след месец. Обедняването ще е не само за пенсионерите, но и за всички, на които инфлацията им бърка в джоба.

“Умните и красивите” не са се върнали в страната, за да се погрижат за тях. Въпреки мантрите им, че като спрат кранчетата за кражби, ще потече рогът на изобилието. Те са тук единствено за да печелят за себе си и за техните ментори.

Това най-добре се видя по време на краткото им управление. Първата им работа беше да вкарат посредници за газа, техният финансов министър проведе съмнителна среща с ръководството на бургаската рафинерия, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ в опит да създадат паралелна прокуратура...

Истината е, че те искат цялата власт, защото са стартъп група, напълно индифeрентна към чуждите неволи и напълно безотговорна към страната и нейното бъдеще. И понеже радетелите за псевдопромяната не я получават, не могат да се примирят и един друг се самонавиват, че на следващите избори ще я постигнат. И продължават да си вярват, въпреки очевидния факт че губят хиляди избиратели, въпреки че се съюзиха с “Демократична България”.

Един от най-лошите за тях варианти би бил, ако все пак се създаде правителство, но без тяхно участие. Тогава разпадът им ще е неизбежен и бизнесгрупичката им първа ще напусне страната като остави наивниците, гласували за тях, да се оправят сами. А това сме го виждали многократно да се случва в най-новата ни история. Затова, системните партии трябва по най-бързия начин да се обединят и подкрепят експертно правителство, по възможност още с първия мандат. Междувременно трябва да направят така, че комисията за конституционни промени да заработи. И наред със съдебната реформа едно от първите и предложения е да се направи така, че парламентът да може да работи до избирането на следващия парламент.

Дискусия по този въпрос имаше при приемането на правилника за работа на народното събрание. При редовно Народно събрание, мандатът на народните представител приключва с избора на нови, а при разпускането му автоматично се приема, че и мандатът им приключва. Възниква логично въпросът за непрекъсваемостта на държавната власт. На практика сега само изпълнителната власт не се прекъсва. Но при положение, че сме парламентарна република, да се прекъсва дейността на народното събрание не е приемливо. Затова дискусията трябва да продължи в конституционната комисия и да намери бързо решение, така че да може да бъдат приети всички актуални законопроекти, които да осигурят стабилност на страната.

Трусът във висшите етажи на прокуратурата е още една причина да има правителство. Трябва да спре дестабилизирането на ключовите за страната власти. Има още време за съставянето на управление, което да се грижи за гражданите. И всички, които не само на думи, са готови да поемат тази отговорност, трябва да направят така, че с подкрепата си да осигурят стабилно управление.

ШАНС ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БЕЗВРЕМИЕТО

Обявяването на еврокомисаря Мария Габриел за кандидат за премиер с първия мандат на ГЕРБ и оповестените от нея програмни намерения за съставяне на правителство са шанс за излизане от двегодишното безвремие. Сигнали за това имаше и след като първата и втората политическа сила седнаха на масата за преговорите. Но стигнаха до задънена улица, заради инатливостта на псевдорадетелите за промяна, които с действията си за пореден път доказаха, че са стартъп проект, интересуващ се от личната изгода. Нежеланието им да споделят отговорността на правителствено ниво и грубото незачитане от тяхна страна възможността за пронатовско мнозинство ги обрича на изолация и вътрешно самоизяждане. 

А мантрата, която използват като смокинов лист пред избирателите, че няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ се обезсмисля в мига, в който техните избраници са прекрачили прага на Народното събрание, тъй като неговият девиз е “Съединението прави силата”. Популизмът и лъжите им, довели до отлив на близо сто хиляди техни избиратели, не ги освестиха така, че да отчитат реалностите. Затова по-всичко личи, че ще се озоват в опозиция, заедно с другата несистемна партия “Възраждане”. Имат, разбира се шанс все още, тъй като мандатът, връчен от президента ще почне да тече в понеделник. Ако в ПП-ДБ разумът все пак надделее, както дават знаци от коалиционната “Демократична България” и се стигне до практически общи усилия за участие и подкрепа на редовно правителство, това със сигурност ще удовлетвори обществените очаквания за излизане от кризата. 

Приоритетите, които номинираната Мария Габриел поставя – нормализирането на работата на институциите с редовно правителство, стабилизиране на публичните финанси, приемането на бюджета, справянето с инфлацията, с ръста на цените, правосъдна реформа, активна здравна политика и иновативно образование са заложени в програмите повечето парламентарно представени партии. Акцентът върху оставката на главния прокурор, няма да промени нито ще забави започването на цялостно реформиране на съдебната система. Достатъчно е да отбележим, че в парламента има мнозинство, което няма да допусне само съдебни размествания на принципа “стани, за да седна”.

Факт е, че появата на еврокомисар като номинация за премиер, засили, според проучванията, нагласите, че ще има кабинет още с първия мандат. А подкрепата, която той би имал от Брюксел не е без значение за постигането на тази цел. Истината е, че за разлика от проточилото се близо месец надлъгване с “програми” между първите две партии, което в крайна сметка не можа да преодолее егото на самообявилите се за единствени реформатори от партията на промяната, сега буквално за часове, се вижда, че има решение. И ако започналият диалог доведе до споделена отговорност в съставянето на правителство, то още преди края на месеца то ще може да бъде гласувано и в парламента.

За разлика от “говорещите глави” няма да чертаем черни прокоби за пореден провал и нови избори. Нито ще гадаем как едно програмно правителство ще се отрази на резултатите от местните избори. Още по-малко ще плашим с необходимостта от взимането на непопулярни решения от бъдещото правителство. Ако наистина диалогът помогне за съставянето му, то със сигурност той ще продължи и по време на управлението. А резултатите от решенията, които то ще вземе, ще са тези, които ще покажат колко продължително ще е то. Надяваме се, че всички, които ще дадат подкрепа, ще загърбят популизма и съсредоточат усилията си в защита на националния интерес и общоевропейските ценности на света, към който сме се присъединили.

НАДЛЪГВАНЕ КРАЙ ТРАПЕЗАТА НА ВЛАСТТА

За по-малко от десет дни ГЕРБ-СДС извървя пътя от заявлението на настоящия председател на парламента, че може да се откажат от първия мандат за съставяне на правителство до “ако се разберем за програмата, дори Кирил Петков може да е премиер”, както декларира в четвъртък техния лидер Бойко Борисов. От другата страна - детинско пъчене и упорство, гарнирано с хипотетична и непотвърдена подкрепа от други парламентарни сили. И доста унизителни за тях срещи очи в очи с бивш премиер и министри, които обвиняваха в гигантски далавери. И което е парадоксално – разговарят с тях за обща управленска политика. 

На поредната политическа налудничавост ли сме свидетели или на добре отигран фарс как да се прикрие общо разделение на милиардите от Брюксел.

За да е пълен циркът популярните “говорещи глави” от сутрин до вечер в медиите и Мрежата хвърлят щедро боб дали ще има, или няма да има правителство. Зад пушилката обаче, други се готвят да орежат пенсии, да вдигнат данъци, тоест масрафът на политическото безхаберие пак да платим ние. Излиза, че два пъти ще бъдем излъгани: един път като избиратели, а след това – като бръкнат в джоба ни. При това никой не крие, че ще трябва да се вземат непопулярни мерки, но не казват, че върхушката няма да загуби нищо, напротив видимото съглашателство ще доведе до обогатяване. Каквото получиха редица фирми от незаслужено получени помощи през последните две години. 

“Сапунисват се едни други, а и нас покрай тях”, както е казал народа.

Не, от партията на псевдопромяната нямат намерение да се обединят, така че да изпълнят девиза на Народното събрание “Съединението прави силата”. А за да угодят на задкулисието, стоящо за тях и най-вече на себе си, както го направиха през краткото време докато бяха управляващи, когато вкараха посредници за газа, умишлено източиха газовото хранилище, инфлацията главоломно взе да расте, не изтеглиха заем при лихва 1,30% , та се наложи други да го теглят за 4,85%, започнаха отдалечаването ни от Еврозоната и Шенген, купиха си депутати, оставиха техният МВР министър да върши безогледни простотии, лъгаха за сделките с оръжие за Украйна, замразиха ключови инфраструктурни проекти, разсипаха Българската банка за развитие, преструктурираха КПКОНПИ с опит да създадат паралелна прокуратура...

И днес ни лук яли, ни лук мирисали се облизват като котараци в очакване да докопат отново трапезата на властта. Че и ПП-ДБ пускат “мухи” как тандемът “Петков-Василев”, който се провали веднъж и ни доведе кризиата, щял този пък да ни изведе от нея. Но едва ли ще стане, най-вече заради това, че ще паднат в капана, който те залагат за други. За всички е ясно, че те нямат приятели в този парламент. И каквото и да се случи, главоломно ще бъдат изхвърлени в политическото небитие. Видя се дори на последните избори, че техни избиратели ги изоставиха и дадоха гласа си на други. Всъщност, едва ли ще се стигне до правителство, в което те да си разиграват коня, по-вероятно е кабинетът да е без тяхно участие. Причината за това ще е, че обществеността вижда, че те няма да защитят интересите и. А се готвят да повторят злополучния техен управленски римейк. А това едва ли ще се търпи от останалите парламентарно представени сили. Те са наясно, че времето на служебното безвремие е изтекло и само редовен кабинет, подкрепен от дълговременен парламент може да изрине авгиевите обори на натрапените шарлатании.

РЕКЕТЬОРСКИТЕ ШАРЛАТАНИИ НА “ПП-ДБ”

Лидерите “ПП-ДБ”, втората класирала се коалиция на изборите, до такава степен са си повярвали, че ще направят правителство, макар и на малцинството, а първата ГЕРБ-СДС безапелационно ще ги подкрепя, че във всичките си изяви твърдят това, сякаш това вече се е случило. Така те оправдават пред своите избиратели разговорите и постигнатите договорки за обща законодателна програма с тези, които щяха да изчегъртат и дори вкараха лидера им за едно денонощие в ареста. От друга страна ГЕРБ също им помагат, като новият председател на парламента анонсира възможността да се откажат от мандата си, за да може по-бързо да има правителство, стига да се осъществи лидерска среща между двете коалиции. Отстъпчивостта на ГЕРБ най-вероятно е и заради това, че с разговорите и парламентарните договорки, които постигнаха с партията на псевдопромяната, те излязоха от политическата изолация и едва ли ще пропуснат да демонстрират скоро това.

Преговорната ситуация обаче рязко се усложни, след като правителството внесе за одобрение в парламента проектобюджета. Цифрите така стреснаха политици и анализатори, че освен разочарованието, че Еврозоната и Шенген се превръщат в химери, очакванията са за непопулярни мерки, които допълнително ще поставят под съмнение политическия климат. 

А това, че бившият финансов министър Асен Василев се усъмни в манипулирани цифри, не бе неочаквано. Бързо направените от него сметки удивително напомняха на фокусничеството по време на неговото управление, което ни доведе до натрупана инфлация от 27.3%, дупка в бюджета от 12 милиарда само за 2023 г.и прогноза, че дългът на държавата ни ще стигне 70 милиарда през 2025 г.

Както и да коментират политиците внесения в парламента бюджет, актуалният извод, който може да се направи, е че президентът си е дал сметка за възможното продължение на управлението на служебното правителство и предстоящи нови избори. Видя се и от предварителните разговори, които проведе с парламентарно представените партии, че е насочил усилията си да убеди пленарната зала да приеме онези закони, които да помогнат на назначения от него кабинет да оцелява във все по-усложняващата се икономическа обстановка.

Логично се появява угрозата от ролята, която ще имат несистемните играчи, ако се стигне до нови избори. “ПП-ДБ” и “Възраждане” взаимно ще продължат да си преливат гласове и “крадат”, образно казано, от гласовете на другите партии. И винаги поне едната от тях ще е готова да се включи в управлението. С тази разлика, че заради освобождаването от руската енергийна зависимост, стимулирана от инвазията в Украйна, както и заради милиардите, които очакваме от Брюксел, по-изгодно ще е правителство между партиите, свързани с Евросъюза и НАТО. Затова е и сегашната шумотевица около ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, изразяващо се във взаимно надцакване. 

Проблемът е, че ако несистемните играчи се докопат до властта, популизмът им ще ни донесе нови неподозирани по размер щети, които може да бъдат непоправими. Затова възможният ремикс на управление на “ПП-ДБ”, контролиран от парламентарното мнозинство на системните партии до момент, в който те предприемат застрашаващи стабилността действия и се наложи да бъдат отстранени, не е продуктивен. И дори в немалка степен е безотговорен. Ако наистина има стремеж да бъде изведена страната от кризата, то трябва, още след връчването на първия мандат към разговорите за съставяне на правителство да бъдат приобщени и другите парламентарно представени партии. Дали това ще се случи, предстои да видим. 

Това, което със сигурност е ясно, че “ПП-ДБ” продължават надменно да се самоизолират и едва ли могат да се надяват на подкрепа от партиите, с които те дори не си правят труда от кумова срама да разговарят. И съвсем очаквано усилията на победителите е да се насочат към другите партии, за да се създаде антикризисно правителство, в което всички участващи да поемат своя дял на отговорност. А “ПП-ДБ” да бъде изхвърлена от сегашните позиции на рекетьор и оставена да бъде маргинализирана от изоставящите я нейни избиратели.

КАПАНЪТ ЩРАКНА ЗА ПСЕВДОПРОМЯНАТА

Ако има новина след очаквания избор на председател на народното събрание и отпушването на работата му, то тя е, че всички останали парламентарни партии са срещу “Продължаваме промяната”, както отбеляза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов след среща с “Възраждане”. Преди това на провокативния въпрос относно твърдението на обединението, че няма да подкрепи мандат на ГЕРБ или правителство с участието на ГЕРБ, Борисов отговори:

"Ама разбира се, че твърдят. И ние твърдим същото." 

Лидерът на ГЕРБ получи и знак от ДПС с гласуването им “въздържал” се при избора на председател на парламента и със изказването на техния председател Мустафа Карадайъ, че се извършва подмяна с последвалото пояснение, че няма да допуснат реформа „Стани да седна”, за да се поднесе съдебната система на един олигарх и медиен монополист”.

Означава ли това, че има нови червени линии и че в новия парламент вече има опозиция на новото мнозинство!?

На пръв поглед може и да изглежда така, но фактът, че лидерът на ГЕРБ продължава разговорите с другите партии, докато ПП-ДБ все повече се озовават в “небрано лозе” и затъват в своята все по-комична самодостатъчност, подсказва, че опитите за реванш на преследвани от закона олигархични кръгове да се озоват във властта, са обречени. А представляващата ги коалиция, или ще трябва да започне да действа според законите на страната ни и ще скъса връзките си дърпащите конците им манипулатори, или ще продължи главоломното им спускане към политическото маргинализиране.

Много важно е да отбележим, че политическите шарлатани уж обещаваха публичност на преговорите си, че нищо нямало да бъде “скрито-покрито” и едва ли не медиите щели предават на живо техните разговори. Нищо подобно не се случва досега. И резултатът се вижда – опит за поредната подмяна. Затова и последвалата реакция в парламента показа, че с евтини димни завеси няма как да намерят подкрепа, включително и за обща законодателна дейност. Не може да има обединение на всички пронатовски партии, ако това ще е свързано с вкарване във евентуалното управление на проксита, не само на “прокопитата”, но и на бегълците, криещи се от родното правосъдие.

Разбира се, това не означава, че точно през Светлите дни след Великден, вратите за възможно управление в интерес на обществото, се затварят. Не, напротив. Но това може да стане не с помощта на аритметично получено мнозинство, а с намирането на конституционно, каквото от ГЕРБ, обещават да търсят. И най-вече в загърбване на олигархичните интереси, включване в дискусиите за съставяне на правителство на всички национално отговорни партии. А от партията на псевдопромяната, най-после да се приземят и да  се съобразят с реалността. Иначе, “кучетата си лаят, керванът ще продължи” - правителство може да има и без тях.

Така че, не бива да се правят прибързано мрачни прогнози за нови избори. Няма да има угодия нито за твърдите привърженици на ГЕРБ-СДС, нито за тези на ПП-ДБ. Те винаги ще са недоволни и ще смятат лидерите си за колаборационалисти. Фактът обаче, че двете противопоставящи се една на друга сили започнаха да си говорят и дори представиха обща законодателна програма не е малък успех. Той може да бъде евтино пропилян, но може и да бъде развит, ако има достатъчно разум. И в тези обсъждания бъдат включени и останалите партии. 

Но както е казал народът “не бива да се слага олиото в тигана, преди да е уловена рибата”. Парламентът сега започва реално да работи. Има достатъчно време да се обсъди и допъбни предложената законодателна програма. Има време и за съставянето на национално отговорно правителство. 

СМИРЕНИЕ И ПРАВИТЕЛСТВО ЗА ПОЛЗУ РОДУ

Свикването на Народното събрание на 12 април е знак, че няма време за губене и партиите не само трябва да приемат бюджета и необходимите закони за излизане от кризата, но и да договорят и изберат редовно правителство. В никакъв случай не трябва да се приема като начало на поредния провал и бързане към нови парламентарни избори, каквито предположения вече се тиражират. И още по-малко това да се свързва със Страстната седмица, в която Христос е предаден, разпънат и възкръснал в края и. Ако все пак се търсят символи, то смирението и грижата за паството трябва да ръководят политиците. 

И вместо да чертаят червени линии и да преливат от пусто в празно, да се приземят и приемат реалността. А тя е, че въпреки изборния резултат, който не даде предимство за самостоятелно управление на двете водещи партии, те трябва не да враждуват, а да обединят усилията си за съставяне на правителство, работещо за ползу роду. 

Една седмица мина, а все още чуваме общи приказки, сред които най-шумни са защо не бивало да се дава подкрепа. Изтъркалата се вече дъвка, че партиите трябва да мислят за местните избори наесен бе заменена с плашилото “Възраждане”, което щяло да стане първа политическа сила, ако партията на псевдопромяната подкрепи общо правителство с ГЕРБ. Всъщност това е поредната фантасмагория, която показва, че “ПП” са тръгнали към самоизолация - най-прекият път към маргинализирането, както сочи историческия опит със затриването на СДС след падането на правителството на Иван Костов през 2001 г. Изобщо не трябва да се обръща внимание и на друго тяхно твърдение, че те можели да съставят правителство, ако мандатът отиде при тях. Видя се в предишния парламент как се провали това тяхно намерение. С изключение на “ПП”, които отказват разговори, всички останали партии имат най-малко  три четири общи приоритети, които биха били базата за разговори и подкрепа на работещо правителство. Не бива да се изключва и подкрепа от “Демократична България”, които колкото по-бързо се отделят от механично създадената и провалила се коалиция с “ПП”, толкова по-добре ще е да запазят политическата си физиономия. “Възраждане” също не са за пренебрегване, най-малкото заради твърденията им, че милеят за хората. 

Целта на незабавното започване на преговори трябва да е не поредното тупане на топката, а още първия мандат, правителство да бъде съставено. Водещи, но не натрапчиви в преговорите трябва да са ГЕРБ, а позицията им, че единствено е нужен кабинет на националното спасение, трябва да убеди за подкрепа и останалите партии. Разговорите трябва да се водят и за приоритетните закони и бюджета, като за изпълнението им трябва да се търсят консенсусни лица, какъвто беше екипът от неосъществения кабинет “Габровски”. 

Най-същественото при тези разговори, е че трябва да се спре робуването на мантри като “добри” и “лоши”, “хартиена коалиция”, коалиция на “войната” и на “мира”. 

Истината е, че партиите са готови вече за редовен кабинет. Не само заради продължилото дълго безвремие, а и заради очакваната от обществото тяхна отговорност. Последните избори ясно показаха, че  на спасители-шарлатани не може да се вярва, показаха още, че протестният вот нараства, на негласувалите - също и че политическото безхаберие става нетърпимо. Тоест, времето на между партийните боричкания и себелюбивата нетърпимост е приключило. И е дошло време за нелицеприятна, публично видима и полезна за хората работа, която да върне доверието в страната и от европейското семейство, към което принадлежим.

“ПСЕВДOПРОМЯНАТА” ПО НАНАДОЛНИЩЕТО НА ИВАН КОСТОВ

Първото, което направиха двамата лидери на "ПП" след като научиха изборния резултат бе да начертаят нова червена линия с решението, че няма да подкрепят правителство, предложено от ГЕРБ. Но били отворени за разговори по конкретни политики с всички политически сили в 49-ия парламент. А  последвалия отговор на лидера на ГЕРБ, че “за политики ще говорим само с партиите, които решат да участват в редовно правителство”, не са добро начало за разговори за съставяне на кабинет подкрепен от двете пронатовски и проевропейски формации. 

От страна на радетелите за псевдо-промяната няма знак на сговорчивост, независимо от загубата, напротив - това е поредното фантасмагорично изявление в очевидно чуждата им реалност. То показва, че те нито искат да я осъзнаят, нито ще я приемат. И сигурно ще извадят от девет кладенеца вода, за да оправдаят ставащото все по-нелепо тяхно поведение. Ще припомним, че точно като тях реагира Иван Костов, когато загуби съкрушително изборите от Симеон Сакскобургготски и неговата НДСВ. Тогава той в прав текст заяви, че е избягал напред във времето и ще застане на едно място, за да може сънародниците му да достигнат неговата висота и осъзнаят каква грешка са направили, като не са го подкрепили отново. С това започна тоталната разруха в СДС и появата на поредица от сини копия, едно от които ДСБ има днес печалните 0,7% обществена подкрепа. Днес по пътя Костов на маргинализиране тръгва ПП.

Има обаче една малка подробност. И тя бе че "Демократична България” запазиха първоначално мълчание. И не подкрепиха партньорите си.  Двете партии не само, че не спечелиха, но и загубиха от общата бройка парламентарни представители, които имаха в предишния парламент.  

Случи се и още нещо, което не може да не отбележим. ДБ с преференции успя да “открадне” шест депутатски места от ПП. Това е още един лош сигнал за провалилите се като управляващи – техните шарлатании са достигнали прага на обществената нетърпимост не само на национално, но и на коалиционно ниво. И отсега е ясно, че разпадът им е неизбежен, както и да се опитат да го прикриват с обща фразеология. 

А това много бързо може да проличи, ако от ДБ поискат промяна в новия правилник за дейността на Народното събрание, която да им даде възможност двете партии да имат самостоятелни парламентарни групи. Което пък неизбежно ще капсулира пак ПП като рушаща устоите на парламентаризма опозиция, каквато бе в предишния парламент.

Преговорите за съставяне на спасителен кабинет със сигурност ще дадат отговор дали партиите са готови да пожертват партийни сметки за местните избори. Малкият тест от сегашния вот показа, че ПП-ДБ имат превес в София, Пловдив и Русе. Заради него може да не бъде разрушавана коалицията, но отговорността пред исканията на хората да има редовен кабинет, може да надделее. Играта “добро” и “лошо” ченге няма да е по вкуса нито на ПП нито на ДБ. Затова има неизвестни, които предстои да видим как ще се развият.

Междувременно от първите изявления на държавния глава става ясно, че този път, той няма да чака влезлите в парламента партии да се “налудуват”, образно казано. А ще ги притисне бързо да решават, така, че ако все пак се стигне до нови избори, те да са още през юли месец.  Това не е притеснително и не бива да се търси някакъв подтекст. Почти всички влезли в парламента партии имат най-малко четири,  пет приоритета, които мога да ги обединят, за да работят в полза на избирателите си за излизане от кризата. И това може да е стимул да се състави по-бързо правителство с обща програма. Има единомислие и за реформиране на съдебната система. Въпросът, по който няма яснота е как и кога ще се решат и дали ще се търси конституционно мнозинство. От ДБ искат парламентът да гласува съдебните промени веднага и преди още да се седне на масата за преговори. От ГЕРБ смятат създаването на действащ кабинет за приоритет.

Не на последно място трябва да отбележим една впечатляваща прилика в първите следизборни изяви на партиите на “псевдопромяната” и на “възродителите”. И тя е, че и двете партии искат самостоятелно управление. Разликата е, че докато “шарлатаните” са с низходящ тренд, то другата партия е прибавила нови 100 000 избиратели. И очаква, ако се стигне до трети мандат за съставяне на правителство, президентът да го даде на тях. Засега другите партии се вторачват в твърдоглавостта на ПП, вместо да обединят усилията си по отношение на “Възраждане”.  А справянето с партии, които рушат демократични ценности минава единствено през съставянето на действащо правителство.

ПАК ЛИ КЪМ ИЗБОРИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ!?

Колкото повече наближава изборния ден, толкова по-силно става ожесточението и непримиримостта между водещите партии да си сътрудничат за съставяне на правителство след него. Увеличава се и броят на избирателите, които също смятат, че няма да има разбирателство и ще се ходи на поредните избори. Преди или след кметските избори наесен, защото законът забранява те да са заедно. Като основна причина се сочи страхът от загуба на електорат в смятаната за жизнено важна битка за местната власт. 

Редно е да се запитаме какъв е смисълът тогава от предстоящите избори, след като предварително се обявяват за обречени. И защо трябва да се харчат близо 100 милиона във време на криза, за тяхното провеждане, вместо да се изчака до есента със служебно правителство...Конституционно това не е възможно, разбира се. Но морално е да се запитаме защо трябва да потънат парите ни.

Има и още нещо, което също би могло да се реши, макар за тези избори вече да е късно – водещите партии предварително на кръгла маса да договорят условия за задължително съставяне на правителство, без това да противоречи на сегашните законови норми. Да се премахнат сегашните червени линии между тях и да се уверят избирателите, че техните партийни пристрастия няма да се засегнат, напротив – да бъдат убедени, че редовно правителство и работещ парламент са единственият шанс за тяхното добруване.

Но нека бъдем реалисти. За късмет има партии, които със сигурност ще влязат в парламента и са готови в името на общото благо да подкрепят правителство, както изразиха такава готовност и в предишния парламент, а някои и подкрепиха проектокабинет. Това, което сега е възможно да се направи, е в оставащите дни да спре противопоставянето и кандидатите за пленарната зала да съсредоточат кампанията си в предлагане на решения пред избирателите за наболелите проблеми. А след обявявяването на победителя, той прагматично да предложи въпросната кръгла маса за всички, влезли в парламента. На нея да се постигне съгласие да се състави техническо правителство от одобрени от всички експерти. То да получи широка подкрепа, независимо, че мандатът ще е на първата сила. С постигане на желаното съгласие, ще се спести време, кабинетът ще бъде избран и ще може да функционира незабавно. Ще реализира вече приетите в парламента закони, както и ще стимулира народните избраници да побързат с останалите, необходими за отключването на еврофондовете.

Постигането на широка подкрепа може да донесе и допълнителен бонус – наличието на коституционно мнозинство, което да реши започнали да се натрапват проблеми. Като например за премахването на статута на служебния кабинет и продължаването на работата на парламента до изборния ден. Още по време на предишния парламент имаше гласувания, които постигнаха конституционно мнозинство. Така че тази възможност е реалистична. Стига да бъдат премахнати червените линии.

След розовите краски, би следвало отново да се приземим. Но няма да го направим, защото, както отбелязахме, в изказванията на водещи политици няма нищо обнадеждаващо. Остава да се надяваме, че омаскаряващата предизборна реторика може да секне след изборите и да се стигне до трезви решения. Изтеклият от финансовото министерство проектодоклад беше стряскащ, но и изтръска илюзиите, че пътят към взимането на нови заеми е спасяваща мярка. Видя се дупката от десетина, че и повече милиарди, която ни отвориха бившите управляващи от псевдопромяната. Трезвият път е тя да се запълни със затягане на коланите. Затова е необходимо съгласие и солидарна подкрепа на програмно правителство. Задачата не е лесна, не не и нерешима. 

Продължаващата война в Украйна и неизвестностите за нейната продължителност са не по-малко тревожни – но не с плашещото, че ще ни нападнат, или с миролюбивото, че ще се борим за мир и няма да се месим. Защото едва ли има някой у нас, който все още да не вярва, че страната ни участва в нея. Не само заради признанието на един бивш премиер, нито заради украинските благодарности, а заради неизбежните финансовите последици, които удрят по джоба на всеки от нас. Още миналата година се видя, че някои от тях са дори преодолими, като например дългогодишната енергийна зависимост от Русия. Прогнозираната Жан-Виденова зима също не се състоя. Не защото тя беше мека и почти без сняг, а защото се намериха нови източници, а и цените паднаха до старите нива. В момента се вижда и че някои цени на храни и стоки от първа необходимост са спекулативни, което е поправимо. За решаването на тези проблеми е нужно да има действащо правителство и парламент. Най-вече трябва да се постигне общо разбирателство за решенията. Но за да се постигне това трябва да се загърби принципа “стани за да седна” и победихме “за да се облагодетелстваме”.

ИВАН КОСТОВ ПО-ДОБРЕ ДА СИ МЪЛЧИ

Изобщо не се учудихме, че виновникът за разбиването на десницата, укрепването на олигархичния модел и на енергийното ни обвързване с Русия ще изплува от гардероба на скелетите, за да се упражни с безсмислена финанснова реторика по един проектодоклад, изнесен и подхвърлен в медийното пространство от негови политически наследници. Иван Костов малко след дъжд качулка го направи. А за да не бъде сам, го последва и другият провалил се премиер Кирил Петков. 

Редно е да се запитаме защо след като всичко приключи бързо, заради реакциите на БНБ и надлъжните обяснения на финансовата министърка, както и на мнозина експерти, двамата продължиха да нагнетяват напрежение. При това с излишни, но в действителност йезуитски твърдения, че всичко е наред, че в проекта имало “политическа намеса” и че някои от прогнозите не можело да бъдат написани от икономист. Типично за Костов внушение за създаване на политически интриги между борещи се предизборно за гласове партии. Няма да коментираме защо бившият преподавател по марксистка политикономия смята себе си за “большой ученый”. Но ще отбележим, че въпрос на сметки, а не на политика, е предупреждението в доклада, че “повишаване цената на дълговото финансиране и затруднения при емитиране на външни и вътрешни заеми, ще създаде ликвидни проблеми за финансиране на бюджетните разходи, както и ще доведе до значително повишаване на лихвените разходи за обслужване на дълга.” Логична е и прогнозата, че “при този сценарий може да се наложи страната ни да ползва заем от МВФ, който също ще наложи рестриктивни фискални изисквания като условие за предоставянето на заема”. А за да завърши интригата Костов “поставя задача” на медиите да разкрият кой е политикът, който е редактирал анализа на финансовото министерство. Много плитко “мероприятие”! Интересно е само как с едната ръка нарежда да бъде разкрит “редакторът” политик, а с другата посочва на президента министърката за уволнение... 

Изобщо няма да се хванем на номерата му. Но ще разкрием целта му – опипване на почвата за бъдещ политически реванш с помощта на колабориралата се с “Партията на промяната”, създадена от него партийка ДСБ, с нищожната днешна популярност от 0,7%. Подобни амбиции, разбира се, са добре дошли за всички останали партии, защото е доказано, че провалът на всичко, в което се появи дори сянката на Костов, е гарантиран.

Няма нищо неизвестно и в останалите твърдения на провалилия се преди повече от двадесет години премиер. Те всекидневно се обсъждат не само от специалистите, но и от обществеността и са свързани с инфлацията, нарастващото неравенство, малката потребителска кошница, заплатите, пенсиите... Костов не казва и как биха могли да се решат, освен че препоръчва това, което всички твърдят, че трябва да се случи след изборите – да има дълготрайни парламент и правителство. Очаквано той прави и поредния външно политически пирует, гарниран с опасения за промяна на геополитическата локация на страната ни. Но паметта ни не е толкова къса, че да не помним сделките за “Кремиковци” и бургаската нефтена рафинерия. Може да се върнем и по-далеч в миналото му и споменем обучението в Кременчук, партийните му намерения към БКП и по-късната заигравка с убития бивш червен премиер Андрей Луканов

Нека се спрем и на евентуалната ракета носител на политическите амбиции на Иван Костов. Може и да е случайно, че премиерът на най-кратко съществувалия редовен кабинет Кирил Петков се включи в “псевдо-дискусията” непосредствено след Костов. Но не е случайно съвпадение внушението му за вината на финансовата министърка за раздухването на скандала. Според него единият ден тя предупреждавала, че ни грози финансова несигурност, на следващия ден, казала точно обратното. Разбира се, като прилежен ученик на известния литературен герой Остап Бендер, Петков ловко жонглира с фактите и подбира от двете изказвания на министърката само тези, които му изнасят. Според него е вярно, че положението не е розово, но от друга страна всичко е наред, само трябва да се върнат на власт, за да си дойде всичко на мястото. Измама “на квадрат” се нарича това.

Не е случайна и позицията на Костов да критикува бюджетарите Кирил Ананиев и Асен Василев за “раздаване пари на калпак”, но същевременно да хвали конкретно Василев: 

“В този смисъл съм напълно съгласен с Асен Василев като казва, че не се събират в момента данъците. Не се събират, видно е. Не може да имаш такава инфлация и да събереш толкова по-малко ДДС. Това е очевидно невъзможно. От друга страна, не можеш да водиш такава политика.” 

Казаното не е вярно и неколкократно бе опровергано с факти. Но си е дружелюбно тактическо потупване по рамото на известния с нарцистичността си Василев. 

Ако следваме логиката на небезизвестния литературен герой, бихме възкликнали “Ледът се пука, господа съдебни заседатели!” Няма да го направим, не само заради поколенческите разлики във възрастта на иначе печално прочулите се със шарлатанските си приоми политици. Но ще ни е интересно да следим поредното надхитряне между опитния Костов и младите, образовани и безскрупулни в преследване на целите си кандидати за политическа слава. Засега с попарени мераци, но със сенчестата подкрепа на Костов, Разградския олигархичен кръг и другите новопоявили се, известни със стремежа си за бързи печалби. Това, което ги обединява е да отстрелят всички пречки към властта. Костов е известен още със саморазрушителното помитане на всичко създадено, за да няма пречки в личното облагодетелстване, а Петков и Василев - с неблагодарността си и безцеремонното харчене на чужди пари. 

Но нека не избързваме с изводите си. Както скоропостижно се срути четворната коалиция на псевдорадетелите за промяна, така и сега изборният резултат може да се превърне в поредния им крах и това да доведе до бързото разпадане на сегашната колаборация между “ПП” - “ДБ”. Но е добре избирателите да не се поддават на поредните порции с лъжи, които ни сервират. Паметта не трябва да е къса. Напротив, винаги трябва да свързваме появата на всеки мераклия за власт с това, което е дробил през годините. За да не се повтаря историята като фарс. И най-вече за наша сметка.

ОПАСНО ФИНАНСОВО ЗАИГРАВАНЕ

Проектодокладът на финансовото министерство за възможните сценарии за развитие може да и рутинен, но заради банковите сътресения в САЩ, последвани от тези в Европа, както и изострящата се предизборна обстановка у нас, светкавично се превърнаха в злободневна дъвка, от която се възползват враждуващите партии. Несъобразяването с възможните последствия първо предизвика остра реакция от страна на БНБ, а на следващия ден от самото министерство, начело с министърката и близки до управляващите, които се опитаха да замажат теча на доклада. На тях им светна, че изваждането на духа от бутилката, може да има тежки последици. Мнозина си спомнят фалита на банките през 90-години на миналия век и трусът в КТБ преди десетина години. За късмет, ситуацията днес е друга и със сигурност шумът ще е от ден до пладне. Финансистите имат твърде много лостове, от които би следвало да се възползват, без да се пишат плашещи сценарии.

Не може да не отбележим обаче, че аматьорите, докарали ни “псевдопромяната” и докопали се първи до доклада, се опитаха да прикрият своята вина и да внушат предизборно на колебаещите се гласоподаватели, че са оставили държавата в цветущо състояние и ако гражданите искат да живеят още по-добре, трябва да гласуват отново за тях. Техният бивш финансов министър първи в тв изява извади розовите краски. Но хората не са вчерашни, отдавна са наясно, че тяхното правителство бе свалено именно защото водеше държавата към фалит. Така че твърденията че очертаните прогнози, са “манипулация”, са си чиста интрига. Не за друго, а защото служебният кабинет е най-малко заинтересован “да плаши” българските граждани. 

Ще спрем дотук коментара на плитките им номера. Очевидна е политическата наивност на желаещите отново да ни преметнат, защото превърна поредното им мероприятие да рушат държавността в бумеранг, от който ловко се възползваха политиците с опит. Не им беше трудно, защото гражданите отдавна знаят кое управление започна да изпразва джобовете им. 

Проблемът на тръгналите към реванш, не е само политическа наивност, но и опасно наглеене в постоянството да подменят фактите и да ръсят обещания за рог на изобилието - с милиарди, които могат да вдигнат дълга ни двукратно. Но тъй като тези пари не са техни лични, а заеми, на тях им е все едно, че всички ще ги връщаме.

За да не бъдем голословни, нека видим и какви са опасенията, изложени в проектодоклада: "Разработените от Министерството на финансите разчети показват, че при запазване действието на приетите през 2022 г. политики и отразяване на фискалните ефекти от влезли в сила нормативни актове, предопределящи приходите и разходите, целогодишният ефект за 2023 г. предполага значително влошаване на бюджетното салдо на сектор "Държавно управление" в размер на 6,9 на сто от БВП (т.е. бюджетният ни дефицит ще стигне 6,9%)". Прогнозата в документа е, че това е резултат от политическите мерки, взети от последните няколко парламента.

Първият извод е, че не трябва да се очаква и търси разбирателство с политиците на псевдопромяната. Пушилката около проектодоклада на финансовото министерство доказва за пореден път, че единственото, което ги интересува е реваншизмът и личното облагодетелстване. 

Същественият извод, обаче е друг - след изборите трябва да се направи траен парламент и работещо правителство, които да спрат рушенето. Не може да се разчита на предложените мерки от служебния кабинет, които трябва да влязат от 1 юли. Според тях трябва да се запазят ДДС ставките на брашно и хляб, на бебешки стоки и книги, а да се върнат на старите нива тези на ДДС ставките за ресторанти, фитнеси и намаления акциз при еленергията. Вижда се, че от сега засегнатите обещават бунтове. Затова, най-добре е чрез подкрепено от повече партии правителство да се търси широк консенсус. Без затягане на коланите, няма да мине. Но когато има стабилност и ясна визия за бъдещо добруване, може да се очаква и обществена подкрепа.

НЕВЪЗМОЖНАТА КОАЛИЦИЯ ЗА ПРАВИТЕЛСТВО

Очертаващият се патов резултат на предстоящите избори между “ГЕРБ” и “ПП-ДБ” подсилва очакванията за помирение между тях. И която от двете партии ги спечели, да предложи правителство, а другата да я подкрепи. Възобновява се тезата за съставяне на пронатовско правителство, при това без да има нужда от подкрепа от другите, влезли в парламента формации. 

Освен, че Бойко Борисов отдавна е изразил готовност това да се случи, ответен отговор няма. Напротив от предизборните изяви се вижда, че враждебността остава. Но когато изборите приключат, би могло да “плеснат с ръце и се прегърнат”. Затова анализаторите обсъждат тази възможност. А тя съществува, защото действащ парламент и редовно правителство са жизнено важни не само за лелеяните пари от Плана за възстановяване и развитие, но и заради опасността служебният кабинет да не може да реши вътрешни проблеми. Те започват да стават ежедневие – уж зърнопроизводителите обещаха да не блокират пътища, а да търсят решение, но спряха движението по тях. На други места екологични проблеми карат ощетените да заплашват  с бунтове. Регулацията в цените на храните и стоките от първа необходимост може да успокои за известно време хората, но няма да е задълго, защото завещаната ни от радетелите за псевдопромяна инфлация расте главоломно и удря по джоба. Така че има основания да се очаква помирение между първите две партии и съставяне на кабинет, който да прокара спешните мерки и в парламента. 

Възможно ли е, обаче това да се случи!? Не, не е възможно! Въпреки бабуването и външният натиск.

Причината е не само в егото на политическата им върхушка. А в сметките, които се правят за овладяване на местната власт. Правилно се отбелязва, че “ПП-ДБ” са още рехави в изграждането на структурите по места и  което е по-важно – прибързаното съставяне на правителство с ГЕРБ, със сигурност ще се отрази негативно за тях на местния вот. Докато за дългогодишно управлявалата партия съвместното управление няма да предизвика разтърсващо недоволство сред привържениците им. И ГЕРБ ще запази позициите си в местната власт. 

Тази лоша перспектива за “ПП-ДБ” се вижда с просто око и едва ли те ще се хванат на този капан. Освен това двете обединили се партии, не само като бяха заедно в краткото си управление, но и извън него, направиха всичко възможно, за да отблъснат за евентуални коалиционни партньори в управлението другите партии, които се очертава да влязат в парламента – ДПС, “Възраждане”, БСП и “Български Възход”. Дори да предположим, че вместо партията на Стефан Янев или заедно с него, влязат “Левицата” и ИТН, с тях също не може да има разбирателство.

Излиза, че този “пронатовски” сценарий за правителство е невъзможен, дори абсурден. И най-вероятно “ПП-ДБ” ще влязат в ролята си отново на рушители, каквито бяха в предишния парламент, ще бавят топката,  за да се иде наесен на избори две в едно. И след тях, като получат своето, ще станат по-сговорчиви да направят кабинет с ГЕРБ. 

Само че обществените нагласи са да има правителство още след 2 април. На избирателите им е писнало да ходят до урните. А и политическата аматьорщина трябва да приключи. Затова по-вероятният сценарий е да се се стигне до кабинет подобен на този на проф Габровски, който да е договорен с хоризонт на действие, с конкретни задачи за изпълнение. И да се тръгне към нормализиране на държавността. ДПС отдавна се казали, че трябва да има правителство, избрано от парламента. Не случайно подкрепиха предложения от ГЕРБ кабинет. БСП вече не говорят за червени лини, а за допитване до техните избиратели. Решаваща ще е подкрепата на другите партии, които евентуално минат бариерата. И с тях отсега се вижда, че може да се договори подкрепа. Като се има предвид разочарованието в БСП от непрекъснатите дрязги, Левицата почти е сигурно че ще влезе в пленарната зала. 

Подкрепено от тези партии правителство може да не се хареса на провалилите се заради шарлатанството си бивши управляващи, но ще допадне на хората, които нямат нужда от псевдопромени, а от стабилно управление. Това се очаква и от европейските ни партьори и НАТО, които все по-често започнаха да ни загърбват и да ни смятат за ненадеждни. 

БУТАФОРНИ ПРЕДИЗБОРНИ БАТАЛИИ

Не е за учудване, че вандалски прояви се използват в предизборната кампания. И вместо извършителите им да бъдат осъдени по бързата процедура, те се героизират и се размахват като знамена за партийна употреба. Ако онзи човек с чука, който въпреки камерите, подозрително бе допуснат да счупи яка плоча от надпис на паметника на съветската армия, а преди това лицето Морфов, след първите си драски, не бе оставен да продължи да безчинства, вместо двамата да бъдат наказани най-малко с изправителен труд, то всичко щеше да приключи много бързо. 

Но явно беше изгодно за всички устремили се да се докопат до пленарната зала на Народното събрание, да се хванат гуша за гуша и да прокарат поредните разделителни линии. Забравяйки онзи надпис на фасадата, на който пише, че “съединението прави силата”.

Директорът на Народният театър остави скандала без решение прекалено дълго време, надявайки се друг да извади горещия картоф. Беше на път да успее, защото един министър “изгоря”, а президентът привика група актьори по повод на тяхно писмо до него и се опита за изпълни ролята на умиротворител. Чак, когато опиянилият се от “недосегаемостта” си режисьор, реши да драска и по директорската врата, на стоящия зад нея му припари и реши да се самозащити като уволни драскача. 

По отношение на разразилите се умилително батални сцени с белокоси спасители около паметника и замерянето с яйца и червена боя на столичното кметство, вината не е само на общинарите или на държавата, заради тридесетгодишното бездействие. А и на всички, които уж се изявяваха като борци за демокрация.

Всъщност, пушилката не е ли заради страха, че след като две години едни и същи политици ни разкарват като маймуни да ходим до урните, за да си начешат егото, а не да работят за ползу роду, тези избори могат да изхвърлят някои от тях извън политическия борд. Но вместо да започнат наистина да ни измъкват от кризата, те подклаждат скандали, от които никой няма полза, но внушават поне на техните хардлайнери, че “има как” да се докопат отново до властта. Надяваме се този път все пак да не се стигне до разнасяне на бутафорни ковчези по жълтите павета. Макар че и това не би ни учудило. 

Каквито и изцепки обаче да организират, няма как да привлекат нови избиратели. Само за две години, желаещите да гласуват намаляха с близо милион. Има и още нещо, което трябва да отбележим. Ако едните бранят последните символи на младостта си, то другите демонстрират повратливост за завиждане в политическото си нагаждачество от един “голям брат” към друг, каквато не за първи път сме срещали не само в нашата най-нова история. 

За “пребоядисалите” и за новите “революционери”, които се канят да “изчегъртват”, но целта им е да докопат властта, за да се облагодетелстват, ще припомним забележителните думи на Дочо Христов, царски министър на вътрешните работи, с изпълнена смъртна присъда след 9 септември: “Аз знам, че един и същ е народът, който с песни и гайди замина да участва в Балканската война за освобождението на Македония и Тракия; който викаше „Ура” при поемането на властта от Александър Стамболийски; който с облекчение посрещна на 19 май 1934 година преврата срещу Мушановото правителство и който „си отдъхна”, когато през същата година К. Георгиевото правителство разтури партийно-политическите организации и обяви безпартийния режим; който изпадна в делириум при присъединяването на Добруджа, а впоследствие на Македония и Беломорието към България; който посрещна като освободители минаващите през България немски войски, който масово и непринудено проливаше сълзи през 1943 г. за починалия цар Борис; който масово се стичаше на митинг, за да ме чуе като министър и изразяваше одобрението си от изложението на моята вътрешна политика; който по села и градове се надпреварваше да създава групи на Народния съюз; който малко по-късно адмирираше правителството на Багрянов и на Муравиев; който вика и днес „Ура” на всяка дума, казана от правителството на Отечествения фронт, а това правителство отрича всичко, за което до вчера неговият народ викаше „Ура”. 

Този кратък, но поучителен исторически преглед е за всички политици, които каквито и магарии да вършат, в крайна сметка ще бъдат наказани от много по-повратливия от тях български народ, който знае как да оцелява и да праща на политическото бунище излъгалите го политици.

ПРЕДИЗБОРНО ПРИМАМВАНЕ КЪМ УРНИТЕ

Прав е граф Ото фон Бисмарк, че най-много се лъже преди война, по време на избори и след лов. След като войната в Европа от една година е факт и засега не се вижда краят й, у нас политиците започнаха поредния предизборен маратон с галещи слуха, но очевидно неосъществими предизборни обещания. На тези, които ни управляваха, макар и за няколко месеца, така им се услади да бъдат щедри, но с чужди пари, че отново започнаха да обещават милиарди без покритие. И си затварят очите, че заради тяхното безхаберно теглене на заеми, инфлацията бръкна фатално в джобовете ни и отдалечи от еврозоната. Няма как да им повярваме, че ще влезем в Шенген и еврозоната още тази година. Тутакси ни светва и кои са наследниците на мошеника Остап Бендер от знаменития роман на Илф и Петров, когато обещават как ще инвестират 50 милиарда лева в регионите, за да се намали разликата в доходите. Без да казват откъде ще ги намерят и на каква цена, разбира се. А когато казват, че ще намерят евтина енергия, веднага се сещаме, как миналата пролет я “намериха” като се облагодетелстваха от посредниците, услужливо подготвиха дерогацията за Лукойл, а цените на горивото за автомобилите удари рекорди и падна чак като злополучно сдадоха властта. 

Затова не може да им вярваме и че могат да ни уредят с равен достъп до европейско образование и здравеопазване. А обещаният от тях европейски живот “просто” няма да коментираме. 

Но със сигурност отсега можем да пресметнем с колко ще забогатеят, ако се докопат до властта. Изобщо не се учудваме, че всички партии, не само многобройните, претендиращи за лявото пространство, ръсят всекидневно обещания как ще преборят инфлацията. Но не с пазарни механизми, а с помощта на регулаторите. И не пропускат да отбележат, че поради политически назначения, тези, които трябва да следят за ценовите измами, чак сега решиха да проявят активност.

Обещават нещо, което имаха възможност да решат още преди година, когато започнаха да се раздават безразборни и в не малко случаи ненужни помощи за бизнеса, и популистки се заиграха с ДДС-то. Но в крайна сметка се вижда, че няма намаление на потребителската кошница и бедните стават все по бедни. А обещаната битка с търговските вериги не е нищо повече от предизборен балон. 

Спомняте ли си как ни обещаваха нови мостове над р. “Дунав”, тунел под вр. “Шипка”, нови ядрени мощности? Мостовете ги забравиха, а докато бяха на власт, техният екоминистър обрече тунела на провал, защото вкара участъка в защитена от строителство зона. Новите ядрени мощности пак влезнаха в употреба, предимно от националистически формации, но те слабо интересуват избирателя, който иска да има пари поне за храна. 

Обясняват ни, че галопиращата инфлация е заради трите бюджета, гласувани от провалилите се управляващи, която се търкаля “като снежна топка”, но не ни казват как ще я преборят. Тактиката “ние предупреждавахме, но вие не ни послушахте” е добра единствено за партиите със сигурен електорат. Те няма нужда да ръсят небивалици от “хиляда и една нощ”, а да казват това, което е реално, да се подпомагат най-бедните, да се осигурят земеделските стопани, да се създаде конкурентна среда и регулаторите да не бездействат в критични ситуации, каквато е сегашната. Спестяването на бюджетни разходи трябва да се превърне във видима норма, а не да се развързва кесията както беше доскоро. 

И понеже графът говори и за лов, отсега можем да предупредим победителите, че следизборните лъжи ще са тези, които ще ни изпратят отново на поредните избори. Ако партиите продължат с надлъгването и не проявят сговорчивост да създадат работещо правителство, така че парламентът да има възможност да приеме всички нужни промени в законите, за да получим жизнено важните европари, то духът от бутилката може да бъде изтърван. А общественото търпение да се изчерпа и прерасне в протести.

ПОДГОТОВКА ЗА СЛЕДИЗБОРНО НАДЛЪГВАНЕ

Временен мир или продължаваща война ще има между влезлите в следващия парламент партии е въпрос, който се опитват да разнищват социолозите, но от отговора се вълнуват и избирателите. Защото на тях им писна от двегодишното безвремие и вече не искат да си губят времето с ходене до изборните урни.

Засега видимо не се вижда промяна в междупартийните нагласи. Новата коалиция “Продължаваме промяната” и “Демократична България” не искат и да чуят за разговори с “ГЕРБ”, докато техният лидер Бойко Борисов не се пенсионира. Той обаче не само няма да го направи, но и декларира, че ще им даде възможност да го виждат на живо в пленарната зала. И независимо, че публично говори за готовност да даде подкрепа за пронатовско правителство, това засега се приема с недоверие. Най-вече от другите партии, които биха искали да имат думата в по-широк следизборен кабинет. 

Основната дилема за бъдещето след изборите е дали да се тупа топката до следващите избори, които ще бъдат най-вероятно заедно с местните, като се продължи със служебни правителство или някоя от партиите, получили мандат, да състави някакъв вид технически кабинет, ще успее да намери подкрепа. Ако такова правителство се състави, резултатът от местния вот може да бъде повлиян, в зависимост от това дали “ПП-ДБ” или ГЕРБ ще доминират в това правителство. Фактът, че според проучванията има три малки партии, които са на ръба на влизане в НС, показва, че всяка една от тях би могла да участва такова управление. Подобна готовност “Български Възход” вече демонстрираха в предишния парламент. ИТН вече показаха на какво са способни, а “Левицата” едва ли ще пропусне тази възможност, очаква се дори да колаборира подкрепата си с БСП, въпреки демонстрираната непоносимост една към друга. 

Изводът е, че възможността за “златен пръст” на всяка една от тези партии, ще се използва, за да се състави правителство с доминиращо участие на една от двете големи партии. 

Друг немаловажен извод е, че тази възможност ще разбие и евентуалното разбирателство между ГЕРБ и ПП-ДБ за съставяне на пронатовско правителство. 

В предишния парламент партията на “псевдопромяната” беше срещу всички, нейната цел беше да руши. И сега демонстрират подобно желание да продължат с “изчегъртването”, ако се докопат до властта. Но самият факт, че направиха обща предизборна коалиция с ДБ предполага друго - търсене на широка подкрепа за съставяне на правителство. А най-съществено за склонността им на сговорчивост е изхвърлянето от листите на зелените хардлайнери, начело с бившия им екоминистър Борислав Сандов и натирването в неизбираеми места на музиканта Васил Гюров и дузина други, залъгвани, че могат да разчитат на преференциален вот. Всички те са заменени с “корпоративните” на “прокопитата” зелени, начело с Владислав Панев. Не по различно е ситуацията в ПП и ДБ – в тях на избираеми места в листите в Русе, Стара Загора, Монтана и на други областни градове има кандидати, които ще бъдат подкрепени от олигархичен корпоративен вот. 

Така че тази “предизборна намеса” в листите подсказва готовност за съставяне на “изгодни” за тези кръгове правителства. “Новите” стари кукловоди очевидно ще искат да се възползват от еврофондовете и нямат намерение да правят от сега сметки за кметските избори. А и като са във властта, на тях ще им е по лесно да контролират кметския вот. 

Досегашното делене на “добри” и “лоши”, на “промяна” и “статукво”, на “войната” и на “мира”, на “машинен вот” и “хартиена коалиция” вече се размива и ще звучи по време на кампанията като римейк, единствено за да не се отклоняват хардлайнерите. Но след изборите, заради вече започналата подготовка, много бързо ще се стигне до някакъв вид коалиционно правителство. И ако се съди по сегашната подредба на листите, тя най-вероятно няма да е между “ГЕРБ и “ПП-ДБ”, а по вероятно на всяка една от тях с други от влезлите в парламента формации.

ЗАБРАВЕТЕ “ИЗБОРИ ДО ДУПКА”

Въпросът кой ще победи на изборите на 2 април вече не е актуален. Доскоро се питахме ще има ли правителство или заради сметките за местния вот ще се изчака до него и изборите ще са 2 в 1. Отскоро обаче класиралите се първи на предишните избори от ГЕРБ дават сигнали, че са готови да подкрепят дясноцентристко и пронатовско правителство с участието на “Продължаваме промяната” и “Демократична България”. Според анализатори, причината за това е признанието на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за няколко срещи в американското посолство и разговори с британския и германския посланици, от което те правят извода, че има външен натиск за съставяне на правителство.Това не би било необичайно, въпреки продължаващото противопоставяне, което се очаква да става все по-люто през изборната кампания. Няма да припомняме, но в миналия парламент имаше няколко такива гласувания, при които се получи дори конституционно мнозинство.

Засега новата коалиция от “ПП” и “ДБ” не дават заявка за съвместно правителство с ГЕРБ. Напротив твърденията им са за спечелване на мнозинство и самостоятелно управление. Тезите, разбира се, са популистки и повтарят лъжливите и неизпълнени обещания на предишни кампании на “ПП”. Народът, обаче е казал друго: “веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, на третия – тя се счупила”. Веднъж им беше гласувано доверие, после, след провала им, пак им бе даден шанс с предупреждението, че вече са втора политическа сила, сега, с изваждането на старите лакърдии за светло бъдеще, пак се опитват да преметнат избирателите.

Но нека не бъдем голословни. През 2021 г, въпреки предложението на лидера на “ДБ”, от ПП им отказаха коалиция. Партията на “лъжепромяната” спечели изборите на 14 ноември 2021 г., И ако видим общия резултат на двете партии, те имаха 83 депутати, или около 32% от вота. След като загубиха гръмогласно властта през 2022, Христо Иванов отново подаде ръка, но тя пак бе отхвърлена. Факирите от ПП ги преметнаха, със шарлатанията, че електоратът щял да бъде повече мобилизиран със самостоятелно явяване на двете партии. На 2 октомври 2022 г., ПП, заедно с ДБ получиха общо 87 места, но под 28% от вота. Тоест самостоятелното им явяване си беше провал. Затова логично беше да се обединят са предстоящите избори.

Ако се водим от оптимистичните и ставащи все по-шумни декларации на новата коалиция, най-малкото, което можем да предположим, е че ще постигнат по-добър резултат от предишните два избора. Но първото, което ни кара да се усъмним, е ниският тренд за частта на получена от общия вот, която падна с 4%. Това най-вероятно предполага падаща избирателна активност и битка на твърдите ядра. ПП нямат такива, а на ДБ твърдо вървят надолу.

И това не е всичко. Напълно е възможно, въпреки шума, който вдигат, разразилите се вътрешно партийни боричкания в новосформираната коалиция и обвиненията в еднолично вземане на решенията, както и разкритията са афери, да класират ПП и ДБ не само след ГЕРБ, но и след ДПС и ВЪЗРАЖДАНЕ, тоест да се обезсмисли заявката им не само за самостоятелно правителство, но и въобще за участието им в сформиране на кабинет. 

Има и още нещо, което от ГЕРБ засега премълчават в твърденията си за евентуална подкрепа на ПП за правителство. А това е – ще има ли място в пронатовското правителство за ДПС. Въпросът е интересен, защото според едно изследване на социологичната агенция “ТРЕНД” най-голям шанс от три възможни коалиции за съставяне на правителство е тази между ПП/ДБ + ДПС + БСП, които имат близо 60% възможност. Останалите две са – между ГЕРБ/СДС + ДПС + БСП с 35% шанс и ГЕРБ/СДС + ПП/ДБ с най-малкия шанс – под 10%. Което показва, че има различни възможности. Те не са в полза на тези, които бяха класирани на първите две места при предишните два вота. И причината е ясна – че нови лица няма, няма и нови послания. Но се вижда, че има варианти за съставяне на правителство, които са напълно възможни, въпреки очакваната ожесточеност. А приказките, че партиите трябва да си пазят силите за местния вот на есен, не са убедителни, а силата на обвиняваната в контролиране на вота местна власт, се преувеличава. И то на фона на все по-съществения довод, че като фронтова държава, каквато официално бяхме обявени на срещата на президента Байдън със страните от Б-9 във Варшава, от нас се очаква стабилност. Казано в прав текст, алиансът иска редовно правителство, а вътрешните боричкания трябва да бъдат забравени. Втората причина за бързото съставяне на правителство е, че липсата на такова и неадекватната и безхаберна политика при управлението на кабинета “Петков” доведе до сегашното забавяне на влизането в еврозоната, а заради забавеното приемане на законите свързани с усвояването на евросредствата, тяхното получаване се превръща в мираж. Вижда се и нежеланието на Запада да ни помогне в укрепването на границите. Измъкването от тази пързалка към задния двор на Европа е само в редовния парламент и правителство, постигнато с широко съгласие. Така, че колкото по-бързо бъде забравена мантрата “избори до дупка”, толкова по-добре ще е за всички нас.

СЛЕД ИЗБОРИТЕ – ПАК СЪЩОТО, НО НЕ СЪВСЕМ...

Спомяте ли се как в миналия парламент се разнесе, че в пристъп на истерия Кирил Петков, вбесен на еколога Александър Дунчев, му ударил кроше. Историята тогава се замъгли и потъна, но днес става отново актуална и поставя под съмнение опорката, че след изборите ще има отново патова ситуация. 

Това, с което най-вече трябва да се съобразят партийните лидери е, че избирателите едва ли ще бъдат подведени с римейк на приказките за светло бъдеще, които провалиха правителството на Кирил Петков и причиниха щети, които всички търпим и днес. В момента има три партии с ясна електорална подкрепа – ГЕРБ, ДПС и започналата да зацикля “Възраждане”. В БСП ситуацията е драматична, заради появилата се алтернативна Левица, а в механично сглобената коалиция между “Продължаваме промяната” и Демократична България”, мините при реденето на листите започнаха да избухват една след друга. Нито БСП, нито новата “орел, рак и щука” коалиция ще могат да прикрият с изтърканата пушилка от шарлатании несигурността си. Това, което виждат избирателите от започналите вътрешни боричкания е, че партийните ръководства искат да им натрапят в Народното събрание пак тези, които вече са загубили доверието им. След скандално протеклия партиен конгрес, БСП ще трябва да дели подкрепата си с Левицата, а това означава, че в крайна сметка ще се маргинализира или дори може да не влезе в парламента. 

Що се отнася до новата коалиция, скандалите ще стават все по гръмогласни. Но нека не бъдем голословни. Вътрешно социологично проучване показва, че прокостовистаката “Демократи за силна България” има 0,8% подкрепа! Лидерът и оз ген. Атанас Атанасов, който иначе всекидневно ръси небивалици с пронатовско лустро от тв екрана, е толкова непопулярен и дори мразен от своите, че никой не го иска като водач на листа. А той недвусмислено ги заплашва, че ако не е водач, ще наложи вето. Първо го разкараха от Варна с мотива, че ще загроби “радетелите за промяна” в битката им с ГЕРБ. Предложиха му да е водач в Разград, заради “родния край” и заради “родствената” подкрепа на прокопиевия олигархичен кръг. Но “джобният генерал”, както го наричат, го прие като опит за подхлъзване. Новото предложение бе Русе, но и от там местните бурно го отхвърлиха. Последно бе парашутиран в София област, но тук брожението срещу него стана вече публично – директно бе заявено, че водаческото място е за еколога Александър Дунчев, който също не скри разочарованието си. 

Това, което обаче декларира Атнас Русев, един от съмишлениците на Дунчев е много показателно за “кулата от пясък”, която е ПП. Той заяви, че “най-вероятно вече (Дунчев) толкова силно блести в очите на хората като единствен почтен, че трябва да му се изрежат напълно крилата, за да напусне политиката, за да може на негово място да дойдат някакви мазни управляеми послушковци”. Шамарът срещу окупиралата ПП върхушка от шмекери е оглушителен и тепърва ще отеква. Само ще припомним, че преди седмици от листата в Плевен се оттегли и напусна партията друга знакова фигура Иван Христанов, който води битката за граничния пункт на Кулата. 

Факт е, че според вътрешното проучване “еколозите” също нямат тежест – те имат едва 1,2 % електорална подкрепа. Но винаги са шумни и знаят как скандализират. Не случайно Дунчев открито заговори за задкулисие в “Промяната” и за промяна на “Промяната”. Изводът обаче е друг: че на измамниците лъжите им са до време и в крайна сметка си намират майстора.  

Нека припомним как първоначално Кирил Петков и Асен Василев ловко се подслониха в служебния кабинет на президента и след това, вместо да продължат да му помагат в следващ кабинет, тихо се изнизаха, за да правят свой проект. А като успяха с него, започнаха да неглижират президента. И сбъркаха. Създадоха си в негово лице непримирим враг. Сега по същия начин се освобождават от неудобните.  Първо с Христанов, сега с Дунчев. Тоест тръгват по костовия път, който го провали навремето. И това не остава незабелязано от избирателите. И в крайна сметка, ще получат заслужен отговор. Така че да се предвижда патова ситуация или, още по-зле, да се предвижда изборна победа, заради механичното сливане на две коалиции, е малко като в онази приказка – рибата още в морето, а те слагат тигана.

Вижда се отсега, че ако се тръгне по стария път със злостни нападки като тази за чорапогащниците на учителките, бумерангът ще се върне светкавично. А лелеяното мнозинство за самостоятелно съставяне на правителство, ще предизвиква само смях. Шансът за работа за общото благо е не в затръшването на вратите, а в бързото приемане на антикорупционните закони, и на другите - за приемането ни в еврозоната, които ще доведат до бързото пристигане на евросредствата по Плана за възстановяване и развитие.

Ще припомним още, че някои мрачни прогнози като тази на бившия вицепремиер от провалилото се правителство на “промяната” Асен Василев за предстояща Жан-Виденова зима и криза с горивата не се сбъдна. Но е факт че цените продължиха да растат главоломно, инфлацията да набъбва, а с последния удар със забавянето ни за влизане в еврозоната, инвестициите ще намалеят рязко. И страната ни опасно ще почне да изостава  в задния двор на Евросъюза. А това означава, че в изборната кампания политиците ни рязко трябва да загърбят дъвките за вътрешна употреба “Магнитски” и “импийчмънт” и да насочат усилията си в убеждаване на избирателите , че ще направят национално отговорно правителството, което да облекчи тяхното положение, а не да робува на партийните сметки

ДАЙНОВ И МОРФОВ – КОМПЛЕКСАРИ, ПРЕПИРАЩИ ГУЗНОТО СИ МИНАЛО

Става нетърпимо!

След като месеци медиите нищят безчинствата на плачещото за въдворяване лице Морфов, от дни Мрежата гръмна заради простотиите на друга “синя каска” - Евгений Дайнов. Самозабравилият се “бард на демокрацията” по време на лекциите си в Нов български университет моделирал в “умнокрасивост”, според разбиранията си, студентите с реторика като: “Вие, колега, нормален човек, който вярва в демокрацията ли сте или сте Ганьо?”и “Има ли тука хора дето да гласуват за мафията?”

А ако някой се опита да му противоречи, наглеел: “На критика към стила му на преподаване “Ми направете си ваш си университет, като не ви харесва. Ние по-умните така направихме, когато напуснахме СУ”, цитиран от неговата студентка и журналистка в БНТ Флора Иванова.

Ще кажем направо – срамно е НБУ, да търпи прояви, опетняващи високо хуманните цели на създателите му. Не е нужно да припомняме, че университетското ръководство е, което от десетилетия спонсорира благородното дело на оперната прима Райна Кабаиванска да обучава и промотира по световните сцени талантливи млади певци. Точно заради тази уникална за най-новата ни история дейност, се надяваме и това самозабравило се “номенклатурно” чедо да не бъде допускано повече в университета.

Това, разбира се, не е всичко.

Нито Морфов, нито Дайнов щяха така да се държат, ако не се бяха превърнали в заложници на комунистическото си минало, което с днешните си гузни съвести се опитват да преперат. Но залпът на “Аврора” не е спрял да кънти в главите им нито за миг през годините на прехода. И това се вижда в сегашните им изстъпления.

Важно е, обаче да се отбележи, че те, преди да придобият тази посткомунистическа комисарска наглост, са имали предшественици и учители като и днес подвизаващия се Иван Костов, загробил “синята идея” лидер на СДС и провалил се безславно премиер. Той също разчита на късата памет. Днес той говори за пирамиди, които са окупирали властта у нас, но не сме забравили как в зората на демокрацията бившият преподавател по марксистка политикономия се осукваше червения Андрей Луканов и искаше синият Желю Желев да му плаща за икономически съвети. И как благодарение на тях двамата тръгна “летящия” му старт като финансов министър в компромисното правителство на “Димитър Попов.

В най-лютото време на омраза беше създадено правителство на съгласието, а сега Костов не само, че не си мръдна пръста да помогне за създаването на правителство от пронатовските сили, но и отново се опитва да руши. Няма да припомняме и как прилъга Филип Димитров да поиска вот на доверие, как по-късно грабна лидерския пост и създаде гвардия от сини преторианци, особено по време на неговото управление, чиито закъснели рожби са Морфов и Дайнов.

Още преди повече от двадесет години избирателите, не случайно отхвърлиха управлението на бившия соц.преподавател. Но сякаш да се потвърди максимата, че “нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено”, бледите дншни негови последователи набират сили за нов римейк на онзи провал. Нищо, че веднъж вече се провалиха в последните две години на безвремие. Но сега техните опити са примесени с прояви на насилие. Ожесточението им към другояче мислещите става опасно и нетърпим. Ще припомним и на Дайнов и на Морфов, че големият Роман Полански десетилетия не може да припари в САЩ, заради преследвано от закона негова насилничество. И трябва ли обществото да чака те да извършат подобно на бившия полицай, застрелял невинен, престъпления. Затова ще заявим не само на ръководствата на Народния театър, но и на Нов български университет, че очакваме незабавното отстраняване на двете издевателстващи с демокрацията лица, но и на съдебните власти, че също трябва да се намесят, така че те да получат подобаващи за наглостта им съдебни наказания.

ФАЛШИВИТЕ МАНТРИ СЕ ВРЪЩАТ КАТО БУМЕРАНГ

Новата изборна кампания още не е започнала, но отсега се вижда, че лидерите на “Да, България” и “Продължаваме промяната” ударно работят, за да се провалят. Вместо да потърсят нов път за общуване със структурите и избирателите, което да доведе до единни листи, те решиха да прикрият напрежението с раздухване на омръзналите ни мантри за “добрите и лошите”, за “хартиената коалиция” за “президентската република” и за “Гешев”, който с посещението в САЩ ги влуди. 

Обстойното фиксиране на Христо Иванов каква по-точно е съпричастността на първия ни магистрат в “Молитвената закуска”, с кои конгресмени и дошли за събитието политици се е срещал, обаче не е само елементарна димна завеса за отклоняване на вниманието.

На пръв поглед обстоятелственият коментар на Христо Иванов цели да омаловажи посещението. В него прозират интрижки за “двете молитвени закуски” и дали наистина е бил поканен, забелязва се “ровичкане” в Мрежата да разучи кои са “Братството” и дори изказва шеговито предположение “да не се окаже, че г-н Гешев само се е молил, пък не е закусвал, защото ще е лошо, нали”. И самохвално отбелязва, че бил на стаж във Вашингтон и поради тази причина му са ясни “хлъзгавите” нрави на демократите и републиканците, като по най-бързия начин търси и намира “тъмни” страни в онези от тях, с които главният прокурор разговаря.

Този нездрав интерес от обичащия задкулисните съглашателства Иванов ни е добре познат от други негови изяви, като например онази записана, заради забравени да бъдат изключени камери в Народното събрание, в която дава заявка за участие в “бухалката” КПКОНПИ или пък пуснатото на друга сбирка знаменателно сравнение с “черния лебед”. Но обикновено тези издънки стават публични по “втория начин”, а сега Иванов го прави публично. 

Затова естествено е да се запитаме защо? 

Отговорът е “гузен, негонен бяга” - той трябва да разбере на какво ниво са срещите на главния прокурор и дали от тях няма да произтече, нещо заплашително най-вече в личен план. Защото доверието на новия Голям брат е силно разколебано към уж верните им. Най-вече заради НеПеО заблуждаващите доноси, като онзи за “задграничните паспорти”, които всекидневно се пукат. И за които някои дипломати бяха принудени да се оправдават пред по-висшестоящите. Издънката на ПП с “Джемкорп”, постави динена кора на американските ни партньори, неприемлив беше и отказът на тандема “Петков-Василев” да партнират за съставяне на правителство с пронатовските и проевропейски сили. Скандалите с “НЕКСО” също “дишат” във врата и на двете партии. 

Обединението между ПП и ДБ води и още проблем - ако досега можеха да маневрират с оправданията за една или друга афера като си прехвърлят топката един на друг, сега вече ще са като скачени съдове и всяка издънка на едната партия ще се приписва и на другата.

Вярно е, че все още няма съдебна активност по обвиненията за афери на кабинета “Петков”, факт е, че повечето заподозрение ще имат имунитет, но главният прокурор докато е на поста си, винаги ще е заплаха за случайно попадналите в политиката, но не случайно облажили се от нея.

Няма да коментираме нито анимационните им разсъждения за “добрите и лошите”, нито спукания от Централната избирателна коалиция балон какви нощни драми ще настанат, ако гласуването е и на хартия. Но ще обърнем внимание на отшумяващата дъвка за опасност от “президентска република” и “път към Евразия”, с която “умнокрасивите” ни плашеха. Едва ли има някой, който да не е наясно, че не президентът, а тяхната упоритост да разрушават конституционния ред са причина да няма редовен кабинет. Скриването на тази дъвка е и за друго – служебният кабинет, без да се бие в гърдите, разби прокобите на Асен Василев от есента, че връщането към Русия вещае Жанвиденова зима. Нагледно се вижда поевтиняването на горивата и къде отиват парите от платените 90 милиона данък от “Лукойл”. Освен това всекидневно избухват скритите мини от техния кабинет, а аферите им предизвикват такава обществена непоносимост, че съдебните власти повече не могат да се правят, че не ги забелязват. А какво да кажем за сегашното биене в гърдите на експремиера Кирил Петков колко са помогнали на Украйна с оръжейните афери, достойни за разследване на комисионните от тях. Няма как и това да не се върне като бумеранг върху тях.

Затова не е трудно да се прогнозира и изборния резултат. Водещите партии едва ли могат да се надяват на добро представяне, ако в кампаниите им преобладава негативизъм и омраза към съперниците, нито ще приласкаят своите, с декларации с кого няма да се коалират. Вместо да ни зарадват, че ще влязат в диалог, за да търсят решения за добруването ни. Този театър, гарниран с нагли лъжи, ни втръсна през последните две години на безвремие. А като се има предвид, че всички, които дейно участваха в скандалите, отново ще са на първите места в листите, очакванията са, че към урните ще се отправят само твърдите ядра, което може да доведе до по-голямо фрагментиране на парламента – т.е.да влязат сдружения, заявили се като алтернативни на водещите. Това ще доведе до по-слаб резултат и до провал на партиите, проявили се като псевдорадетели на промяната, до загуба на идентичност и разпад. Сигурни сме, че след толкова лъжи, избирателите ще оценят подобаващо тяхното станало банално празнословие, което в крайна сметка бърка в джобовете не само на лековерно повярвалите, но и на всички нас.

“УМНОКРАСИВИ” ОБЕДИНЕНИЯ КЪМ НИЩОТО

“Бързата кучка слепи ги ражда” е казал народът. През уикенда две партии – ДСБ и “Да, България”, “ударно” взеха решения за коалиране с “Продължаваме Промяната”. Първите коментари след тях в мрежата не бяха лицеприятни за тях. Анкета на следващия ден в сайта “Dir.bg” показа, че около 23% казват “да”, а 70% - “не” на въпрос дали това ще доведе до изборна победа. А ексдепутатът и бивш зам.-финансов министър  Георги Кадиев изчисли, че самоопределилите се като “сили на доброто” са като общ резултат от последните избори 692697 или 10.46%  от всички избиратели. Което би означавало, че “лошите” са близо 90%. И иронично заключава, че си “отива тази държава” след като “лошите”са толкова много...

Да се смееш ли, или да плачеш. Не ни е смешно, обаче. Защото зад анимационната терминология, с която си служат случайно попадналите в политиката, надничат добре познати ни играчи начело с техния създател, разбил десницата и провалил се  като премиер Иван Костов. Но укрепил олигархията, чийто Разградски медийно-олигархичен днес търси реванш.

Нека припомним, че този “мач” веднъж вече е игран от тези, нямащи никаква електорална тежест по единично, малки партийки. Избирателите някалко пъти ги шамаросват. При това така, че за всеки следващи избори винаги е имало съмнение дали ще минат бариерата. Затова и се обединиха. И макар че имаха малък успех, сега отново са на дъното - и дори обединени, заедно със “зелените”, нямат шанс да се класират в парламента, според последни проучвания. Затова са се и разбързали. Вероятно техните, окупирали се в партийките си, но отдавна изчерпали се и досаждащи с присъствието си, лидери са пресметнали този неизбежен провал и бързат да се “гушнат” под крилото на “ПП”. Скандалът с “НЕКСО сигурно също ги е разтревожил...

Всъщност, наистина има нещо подозрително в тази припряност. Още не е приключило това Народно събрание, а те вече са готови на всичко, за да оцелеят. Размахвайки заедно с псевдорадетелите за промяна знамето на “добрите”. Аман от вехти амбиции на анимационни герои... 

Само че на тази “анимация” вече и сърбахме попарата. Цените хвърчат нагоре с часове. И не войната в Украйна и световната рецесия са причините, а миналогодишното некадърно тяхно управление, което заложи явни и скрити проблеми, гарнирани със съмнения за корупционност. Притеснително е за съдебната власт, че номерата им, започнали още с онова чуждо гражданство на бъдещия им премиер, минават все безнаказано, въпреки многобройните сигнали. Тази видима безнаказаност дава хляб единствено за популистки оправдания на действията им. 

Най-същественото е, че плитките им лъжи отблъскват избирателите. И мантрата им за онези от “статуквото” вече не върви. Защото се оказа, че са били на власт и сасе провалили. А днес пак искат властта не дори за да да помогнат на тези, които са се излъгали да ги подкрепят, а единствено за личното си обогатяване. До такава степен им се е усладило от лесното стигане до върха на държавната власт, че шокът от загубата на последните избори така ги озлоби, че вече са готови да разрушат конституционния ред, само да се домогнат отново до нея. Точно на това опасно безумие трябва да се сложи край.

А и стремежът им за нова коалиция показва, че лъжите им не минават, а само разгневяват излъганите от тях. Затова чрез механични сметки се опитват, този път общо да се домогнат до властта. 

Но...нека не избързваме. И преди имаше такива желания, но самонадеяните радетели за промяна, им отказаха. Сега, уж дават знак, че това е възможно. Но истината е, че между “Партията на промяната” и Демократична България” е започнало тихо надхитряне. В играта са включени и бъдещите кметски избори. Едните имат структури, другите нямат, но разчитат на “шарлатании”, в които са доказано добри. Проблемът е в това, че вече няколко избора виждаме все една съща тяхна върхушка в пленарната зала, омръзнала с лъжите и корупционните схеми. Няма да коментираме неизбежната взривоопасна ситуация, която ще настъпи при подребата на листите им. Така че, ако тази коалиция все пак се случи, тя може да се окаже поредният балон, който, освен беди, до нищо положително няма да ни доведе. 

Добрата новина е, че едно от условията, които ДСБ поставя за коалиция е, че “ПП” “програмата за управление” трябва  да отразява “идеологическите разлики” между двете формации и да гарантира “дясноцентристката идентичност на ДБ”. Разбира се, че това е “прах в очите” на десните хардлайнери. Признание е още и за “зеленото” левичарство в техните редици и не на последно място, си е обида към бъдещите партньори от “ПП”, които също имат претенции за това пространство. Едва ли има съмнение, че това е поредната плитка шарлатания. Която всички те трябва да преглътнат заради целта на олигархичните им кукловоди. А и заради собственото им его. 

Но, както сочат първите проучвания за катастрофални резултати на тази миш-маш коалиция, изненадите предстоят. Важното е да се прояви нужното търпение, избирателите да не се “връзват” на лъжливите им обещания в предстоящата изборна кампания. Нито да те да бъдат премълчавани, а незабавно да бъдат публично разкривани, за да може всички да се убедят в безсмислената им поява и главна причина за политическото безвремие през последните две години, с което трябва да се приключи 

ПРЕДИЗВЕСТЕНИЯТ ПРОВАЛ

Ще сложат ли край поредните избори на близо двегодишното политическо безвремие или то ще продължи с омръзналото на всички ни ожесточено противопоставяне!? Зависи от изборния резултат, е отговорът най-вече на тези, които се издъниха като управляващи и загубиха последния вот.

Още в изборната нощ псевдорадетелите за промяна обявиха червените линии да не преговарят с ГЕРБ и ДПС за съставяне на правителство и превърнаха в заложници на личните си реваншистки амбиции всички, които очакваха, че те ще работят не за себе си, а за благополучието на избирателите и страната. От първите парламентарни дни започнаха да рушат създавани с години традиции – първо при избора на негов председател, а след това саботираха и проваляха всичко, което не им изнасяше. Посланието им беше нагло ултимативно – шансът да продължи този парламент е да се подкрепи тяхно управление. Но как да бъде подкрепено тяхно управление, като всеки ден научавахме и научаваме за техни далавери, докато бяха на власт? При това, извършвани под помпозни обещания за благоденствие и с безогледност, описана с образа на усмихнатия мошеник Остап Бендер от писателите Илф и Петров.

Особено смайващи по безочливост са последните коментари на двамата съпредседатели на “Продължаваме промяната”, след като лъсна поредната им лъжа, че по време на управлението им уж не са продавали оръжие на Украйна. Преди дни тя бе разкрита в “Ди Велт” в статията “България – как най-бедната страна в ЕС тайно спаси Украйна”. В последвалия кризисен пиар, Кирил Петков и Асен Василев съвсем се оплетоха в детински хвалби, че страната ни била от “правилната страна на историята” и че Държавният департамент на САЩ получавал оръжието и го препращал на бойното поле. И как сега всички ние трябва да се гордеем, защото украинците и демократичния свят ни се възхищавали. 

Проблемът обаче не е в известния от доста време неофициален факт. А в съмненията за комисиони от фирмите посредници, получавали и препродавали оръжието. Бивш директор на “Кинтекс” съобщи, че за две страни, от които са посредниците, износът за 2021 е бил 12 милиона евро, а само за първите 6 месеца на 2022 е в размер на 1 милиард и 287 милиона евро. Бившият министър председател и неговият вицепремиер някак си “пропускат” да коментират тези данни. Но те със сигурност ще бъдат разнищени. Защото от самото начало на тяхното управление, особено при сделките за доставки на газ, се разбра, че няма диверсификация и газът е отново руски, но минал през няколко посредници. 

Няма да коментираме грандиозния скандал с “Джемкорп”, промените в Плана за възстановяване и развитие, игрите с цените на горивата, онези 9 милиарда, “усвоени” за 9 дни през декември 2021 г., замразяването на ключови инфраструктурни проекти, несъразмерен с други европейски страни скок на инфлацията, пробутването на лобистки законопроект за връщането на изгонена от страната ни фирма за таксиметрови услуги, нашумяла напоследък в корупционен скандал, както и връзките със скандализиралата обществения живот “Нексо”, която е разследвана не само от нашите правосъдни институции. 

Ако трябва да обобщим, едва ли има някой, който да не е наясно, че целите на случайно попадналите в политиката, никак не са случайни – освен бързо лично облагодетелстване, натрапчивото искане за смяната на главния прокурор на принципа “стани, за да седна” е за да могат да си гарантират недосегаемостта. А провалът на мандатите за съставяне на правителство и продължаващото безвремие само потвърждават факта, че правилно са били отстранени от власт. Очевидно е, че “промяната” е само прах в очите на слепите, което се надяваме да се отрази и на предстоящия изборен резултат така, че да се приключи с техните шарлатании, които в крайна сметка ние плащаме. 

Има податки от последните инициирани от БСП разговори между партийни лидери, че може да се стигне до следизборно спасително за страната ни правителство. Само че не прогнозираният патов резултат трябва да стимулира създаването на такова правителство, а стремежът да се работи за общото благо. 

Истината е, че това можеше да стане и сега с първия мандат, тъй като проектокабинетът “Габровски” подсказа какъв трябва да е принципът за конструиране на кризисно правителство. Надяваме се, че след изборите ще паднат безсмислените, с нищо не оправдани червени линии, препънали този добър проектокабинет. 

Всъщност липсата на отговорност пред гражданите на тази страна е основният проблем. И ако вече е ясно, че от политическите аматьори не може да се очаква да служат на народа си, то традиционните партии би трябвало да намерят път за създаването на правителство, с ясен хоризонт и приоритети, което да изправи на крака страната. Не на последно място съставянето на редовен кабинет, ще прекъсне рушенето на парламентаризма в политическия живот на страната. 

Разбира се, съставянето на правителство след изборите напролет, няма да е достатъчно за нормализирането на политическия живот. Видя се, че има нужда не само от реформи в съдебната власт, в здравеопазването, в социалната сфера, но и постигане на 

съгласие за конституционни промени, които да направят така, че падането от власт на едно или друго правителство и отиването на избори да не спират работата на парламента. Така ще отпаднат сегашните конспиративни твърдения, че президентът искал цялата власт. 

Ако след изборите отговорността надделее и станем свидетели на работещо правителство и парламент, то едва ли президентът би попречил, напротив - със сигурност ще подкрепи всички конституционни промени, които да гарантират стабилността и просперитета на държавата ни. Но преди всичко, с вота си избирателите трябва да накажат шарлатаните, които се опитват да ги прилъжат с нови примамливи обещания. Крайно време е и всекидневните публични разкрития за извършени от тях далавери, да бъдат не само разследвани, но и представени в съда, за да получат заслужено наказание тези, които в трудните за страната ни дни, с политическото си безхаберие, подлагат на изпитание всички ни.